5.50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ

[Iskri4ka]

50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ

Кирил Икономов бе гимназиален учител по музика. Свиреше на цигулка. На песента „Вехади" бе направил някаква промяна и я свиреше с неговото допълнение. Учителят не беше доволен. Каза: „Моите песни, така както ги давам - така ще ги изпълнявате. Никаква промяна." Не след дълго време той се разболя и боледува дълго време, прикован на легло.

 

Д-р Жеков беше много добър брат, разговорлив, много гостоприемен. Имаше много спомени с Учителя, които ни разказваше. Не се записаха тези неща. Следвал е в Италия за ветеринарен лекар. Като се връща тука, едно младо момиче на име Йорданка му прислужва у дома като слугиня. След време Учителят му казва: „Ще се ожените. Няма прислужница, няма слугиня, да знаеш, че тя ти е жена, но няма да я имаш като жена".

 

И двамата бяха много гостоприемни, подкрепяха мнозина. Йорданка работеше при Учителя - готвеше, переше, грижеше се за Учителя в село Мърчаево.

 

Начо Петров. Него Учителят много го обичаше. А той, от своя страна, обичаше да обяснява, какво е искал да каже Учителят. Това не на всекиму се харесваше и едва го търпяха. Беше прям и честен човек.

 

Кирчо Лъвчето (Кирил Михайлов). Учителят му беше дал това име „Лъвчето". Но не каза защо. Когато се е родил, главата му е била разшита по шевовете, не е била затворена, както при другите новородени. Учителят по-късно му бе дал методи, с който работи, за да му се затвори главата. След време ни показваше главата си, как се е затворила с помощта на съвета от Учителя.