Jump to content
Hristo Vatev

1940_05_19 Който иде

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Път на зазоряване". Неделни беседи (1939–1940). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Който иде

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-и и 13-и стих от 12-а глава на Иоана.

„Духът Божи“

Нашият век се отличава по две качества: хората много говорят и много пишат. Това е насърчително. Значи, те са деца, които са проговорили. Като се роди едно дете, то се ражда в мълчание и мълчи като философ. Майката иска да го предизвика, да ѝ проговори, да ѝ каже какво ново крие в себе си. Обаче това дете дълго седи в мълчание. То гледа, наблюдава и постепенно започва да изказва някои думи. То започва да приказва не изведнъж и първата дума, която ще каже, е „мамо“. Като каже думата „мамо“, тя е цяла формула.

Сега аз искам да ви обърна внимание на живота. Съвременните хора разглеждат живота механически, отделно. Вземете в химията, запример, там разглеждат елементите отделно, които са от осемдесет до сто. Физиката разглежда силите, движението на телата. Анатомистът разглежда човека, неговите кости, мускули, нерви. Физиологът разглежда функциите на тялото. Социологът разглежда външните отношения на нещата. Учителят пък ще има предвид, като педагог, възпитанието на детската душа. Той ще разгледа обществените проблеми, обаче донякъде тия проблеми се базират върху известни факти. Човек е предмет на всички тия разглеждания в единично и колективно отношение. Следователно, като се изучава един човек, цялото общество, цялото човечество, като единични и колективни факти, от всички тия факти се съставя ясна представа за отделния човек и обществата, в които той живее.

Запример, вие сте болен и като не знаете какво ви е, отивате при един лекар. Лекарят погледне окото ви, подигне клепача, погледне езика ви и най-после казва какво е състоянието ви. Същевременно ще се спре върху пулса ви, да види как работи сърцето ви и от всичко това си съставя диагноза за общото състояние на болестта. В някои случаи той ви заставя да съблечете горната си дреха и туря ухото си отзад на гърба ви, да слуша как дишате, за да разбере състоянието на дробовете ви. Оттук-оттам ще послуша, ще похлопа на гърдите ви и от звука, който ще се чуе, той вади заключение за болката, за състоянието на човека. Изобщо, лекарят може да се спре върху резултатите на болестта и намира, че тази болест е последствие на нещо и казва: ако болката ви е в стомаха, това е резултат на нещо; ако имате ставен ревматизъм, тя е пак резултат на нещо; ако имате главоболие, това е пак резултат на нещо.

За да се лекуват болестите, вие трябва да знаете причината им. Днес всички лекари, специално биолозите, като изучават човешкия организъм, са дошли до заключението: почти всички болести са дошли от едни дребни микроорганизми, които създават болестите в дробовете, в стомаха, в ставите и други. Значи всичко се дължи на тези микроби. Вие си представяте ревматизма по един начин, лекарите си го представят по друг начин. Лекарите казват, че ревматизмът се дължи на напластяване на неорганически вещества в ставите.

Но според нас причините на всички болести се крият в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля. Следователно, ако човек иска да премахне болестите си, той първо трябва да се научи да мисли. Човек, който може да мисли правилно, не може да бъде болен. Ако не мисли правилно, той ще има болки в мозъка си. Ако не чувствува правилно, той ще има болки в дробовете си, ако не постъпва право, той ще има болки в стомаха си. Аз разглеждам този въпрос от гледището на една здравословна медицина, а не от гледището на патологическата медицина. Най-първо аз разглеждам какъв е човек в своето здравословно състояние. Следователно според здравината на неговия организъм мога да предписвам известни церове. Като видя човека, гледам какъв е умът му, какво е сърцето му и каква е волята му. За ума ще се дадат церове съобразно с ума, за сърцето му – церове съобразно със сърцето му и за волята – също.

Сега аз навеждам тези факти мимоходом. Това са сенки, с които художникът рисува картините. Той туря сенки около носа, около брадата и така нататък. Тези сенки не са много важни, но ако не се поставят, чертите не изпъкват. Изкуството седи в това да знаеш как да туриш сенките. Като се поставят на място сенките, те дават израз на лицето. Всяко нещо, което е важно, трябва да излезе добре във фотографията.

Ако искате, като фотографа, да си съставите ясна представа за човека, носът, очите, устата трябва да бъдат добре фотографирани. От тях може да си съставите понятие какъв е човекът. Мнозина се запитват защо трябва да се изучава човекът. Не е само да се изучава човекът, но трябва да знаете как да го изучавате. Според новите изследвания, за да се изучи човекът, има пет пътища, пет реалности, през които ние можем да влезем в допир с природата.

Очите са един път, който води към една реалност. Чрез очите тази реалност ни става понятна. Тази реалност е светлината. Следователно, без очите ние няма да имаме понятие за светлината.

Ушите пък имат отношение към звука. Ако нашите уши не са добре развити, ние няма да имаме понятие за тази реалност, която наричаме звук. Понеже разумното се предава чрез въздуха. През въздуха ние възприемаме звуковете.

След това дохождаме до обонянието. Чрез него ние добиваме представа за цветята, за тяхната миризма. Като цъфтят, цветята отделят от себе си милиарди микроскопически частици, които се разпространяват във въздуха. Като се допрат тези частици до нашето обоняние, те веднага ни дават представа за едно същество, запример, за някое растение, което е далеч от нас. Тези растения отделят от себе си такива частици, които говорят за неговата приятна или неприятна миризма. Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха. Запример, главата отделя един род частици. Благодарение на тия частици, които човек отделя, като го помиришеш отдалеч още, може да знаеш здрав ли е този човек или болен. Ако е болен, ти ще усетиш миризма като че гние нещо в него. Ако този човек е здрав, от него лъха приятна, хубава миризма.

Ако умът, т.е. мозъкът на човек е здрав, вие ще видите, че от главата му излиза една приятна мека светлина, както на светиите. Във всички хора, според степента на развитието им, е и тази светлина. По светлината, която излиза от мозъка, се съди за неговото умствено развитие.

Хора, на които сърцето е добре развито, имат магнетична сила. Тази сила е магнетична сила. От тях се отделя особен пламък, свещен пламък, който се разпространява далеч от него. Казвате: Този човек има благородно сърце.

Ако пък неговата храносмилателна или симпатична нервна система е добре развита, той ще усети, че от него лъха една сила, която говори за неговото здраве и жизненост. Този човек ходи изправен, строен. Той никога не пита какво трябва да прави. Човек, на когото умът, сърцето и волята са нормално развити, той знае какво трябва да прави. Често вие се самозаблуждавате в бъдещото добро. Всеки ученик, който ходи на училище, знае какво има да учи. Ако е в първо отделение, той вече знае какво трябва да учи, учителят му е казал. Но онези ученици, които не са влезли още в училище, не знаят какво да учат, учителят им не им е казал какво да учат. Следователно, когато един човек знае какво да прави, с какво да се занимава, той е в училището. Когато човек не знае с какво да се занимава, той е извън училището. Някой пита: „Какво да правя?“ – Влез в училището. – „Ама аз съм в училището.“ – Щом си в училището, ти трябва да знаеш с какво да се занимаваш.

Казвам: Като дойдете до думата „Исус“, вие сте я слушали много пъти. „Исус“ означава човека. Човек се отличава по три качества. Той е същество, което е обвито в една гъста материя. Това показва, че той е влязъл в материята. Второто качество на човека е, че той е натоварен с една идея, т.е. с един живот, който трябва да пази. Третото качество е, че има ум, който му е даден да разрешава известни мъчнотии. Всички вие се питате защо са тези мъчнотии. Човек е слязъл в гъстата материя да изучава нейните закони. Тази материя разполага с известни сили, които ограничават човека. Той е натоварен, следствие на което има големи спънки. Как ще разреши тези мъчнотии и спънки? За да ги разреши, той трябва да разпрегне ума си. Думата „впрегне“ не е на място, но да повика на помощ своя ум, своето сърце и своята воля, за да разбере какво е предназначението му в света. Сега, запример, всички хора минават през една епоха на преобразования, които стават не само на Земята, но на целия свят. Днес всички хора се бият. В цялата Слънчева система се правят общи реформи. Тези реформи засягат и Земята. Сегашните хора, понеже не знаят какво да правят, затова се бият. Децата се бият, когато нямат с какво да се занимават. Те са още в училище. Щом започнат да се учат, те са в сериозно положение, учителите им преподават.

Та сега, като не знаят в какво седи тази реформа, хората спорят за мнението на този или онзи. Кой колко е богат, това не е важно за нас. Кой колко е умен, и това не е важно. Кой колко знае, и това не е важно. Не че не е важно, но няма пряко отношение спрямо нас. Като дойде зимата, тя има вече отношение спрямо нас, тя ни заставя да носим по-дебели дрехи. Като дойдеш до лятото, ще те застави да носиш по-тънки дрехи. Като дойде гладът, ще те застави да ядеш. Искаш-не искаш, гладът ще те застави да ядеш, а после да работиш. Като дойде жаждата, ще те накара да пиеш вода.

Следователно в природата има известни неща, които ни диктуват какво да правим. А въпреки това ние мислим, че сме свободни. Човешката свобода е относителна. Някой казва: „Аз съм свободен да мисля каквото искам.“ Това е много казано. Какво ще мислиш? Ти мислиш има ли живот на онзи свят или няма. До какво заключение са дошли хората по този въпрос? Някой казва, че като умре, има друг живот. Друг казва, че всичко е тук, на Земята, друг живот няма. Съгласен съм и с това. И двете твърдения са прави. Ти, който мислиш, че всичко е на Земята, как ще живееш тогава на Земята? Понеже имаш един живот от петдесет–шестдесет години, как ще преживееш? Животът е много ценен. Ако живеете петдесет–шестдесет години, вие трябва да го прекарате разумно. Аз мисля, че вие не сте от ония, които отричат живота на онзи свят. Вие мислите, че има и друг живот. Физическият живот е само едно стъпало. Той [е] предговор към астралния живот, или звездният живот. Земният живот показва, че вие живеете на едно тяло, което е угаснало вече. Ще дойде време, когато ще напуснете Земята и ще живеете астрален или звезден живот, т.е. ще живеете на тяло, което гори.

Сега вие се чудите как е възможно човек да живее в един свят, който гори. Няма какво да ви доказвам това. Това са дълбоки научни работи. Аз не искам да обременявам вашите умове. Знаете ли колко обременителен [е] този въпрос? Казвате: „Кажи ни какво има в онзи свят.“ Казвам: Ти още не си изучил този свят, че за онзи свят ще се интересуваш. Смешно е, когато някои ме питат какво има на онзи свят. Те не познават този свят, а се интересуват от онзи свят, който е толкова сложен. Значи, някой не е свършил още първо отделение, а се интересува какво има горе, в университета. Казвам: Сложна работа е университетът. Това е сложна наука.

Съвременните християни се спират върху стиха: „по благодат спасение“ и на него разчитат. Те мислят, че знанието може да им дойде без никакъв труд. Те мислят, че знанието може да се налее изведнъж, като в шише. Че може да се налее, вярно е, но не по механически начин, а по органически и психически. Знаете ли какво нещо е органическо и психическо наливане? Срещал съм хора, които обичат да гадаят. Те са доста наблюдателни. Те гадаят, но нямат един тънък усет, едно тънко усещане. Те наблюдават нещата отвън само и после си правят предположения. Някой път те ще кажат стотина думи и едва четири–пет ще бъдат верни. Един човек ще им предсказва какво ще им се случи, тъй както техникът може да предскаже след колко атмосферни налягания котелът може да се пръсне. Той предсказва това по механически начин. Техникът може да предскаже още ако един трен пътува с по-голяма бързина, отколкото релсите издържат, след колко километра ще изскочи вън от релсите. Техниците знаят тези неща и ги предсказват.

Казвам: И човешкият живот има много завои. Като дойде до един от тези завои, човек трябва да спре или да намали движението си. Вие виждате, че и аеропланите, които се спущат отгоре, трябва да употребяват известно време, спущането да стане правилно. Не се ли спазва правилото за спущането, може да стане известна катастрофа. Ето защо и вие, като се спущате в гъстата материя, ако не знаете как да образувате тези завои, тази крива линия, вие ще се намерите пред известно стълкновение. Светът е материалното, върху което трябва да градите живота в бъдеще.

Всички имате едно верую за Бога. Хубаво. Хиляди години хората са изучавали Бога чрез ума си, хиляди години хората са изучавали Бога чрез сърцето си, хиляди години хората са изучавали Бога чрез волята си. Човек, когато изучава Бога чрез волята си, направи си идеал и очаква идеалът да му помогне. Някой казва: „Ние не сме идолопоклонци“ като днешния свят. Носиш една шашка и ти уповаваш на шашката си. Ти имаш пари в банката и уповаваш на парите си. Ти имаш къща и уповаваш на къщата си. Казвам: Не че е лошо да уповаваш на къщата си, но тялото по-горе от тебе ли е, парите по-горе от тебе ли са, шашката по-горе от тебе ли е? Въпросът не е там. Казвам: Без шашка не можем ли? Не е въпросът там. Принципиално шашката не седи по-горе от мене. Къщата не седи по-горе от мене. Богатството не седи по-горе от мене. Аз съм господар. Това така трябва да съзнава човек. Казвам: Понеже ние сега сме в един свят, но още ние не искаме да признаем кой е господарят. Нямаме отношение към Онзи, Който е създал света. Ние нямаме прямо отношение. Някои казват, че имало Господ. Той вярва, понеже казвали, че има Господ. Хубаво е да вярваш, но трябва да имаш един ум, ти трябва да намериш Бога в ума си. Запример, изучаваш закона на светлината. Ти трябва да намериш Бога в сърцето си. Трябва да изучаваш топлината. Ти трябва да изучаваш Бога във волята си. И ще Го намериш в силите, които действуват в света. Бог е в силите в света. Той се явява и ще познаеш, че е едно Същество разумно. Ако ти попаднеш в клещите на един капан, той не е разумен. Да кажем, авторът на капана направил го някъде и ти стъпиш и като те стреснат онези железа, колкото и да се молиш на този капан, той те държи стегнат в клещите си. Питам: Ако попаднеш в ноктите на един тигър и му се молиш, не ще отговори тигърът на твоята молба. Казваш: „Много не ме измъчвай.“ Мислиш ли, че този тигър ще ти обърне внимание? Тигърът ни най-малко няма да обърне внимание, обаче, ако попаднеш в клещите на един разумен човек, като го помолиш, ако разумно поискаш, той ще те отпусне. Ако го питаш какво иска от тебе, той ще ти каже какво иска. Той ще ти каже: „Аз те стисках в клещите си, понеже ти не вървиш по правия път.“ – „Защо ми е сега пътят?“ – „Че, ти влизаш в морето, не знаеш как да плаваш. То има голяма дълбочина, ще се удавиш. Аз те вадя навън. Няма защо да ме спираш, защото ще се удавиш.“ По-рано ти вярваше, че Господ ще изпрати ангел да те хване. Умният човек дойде, хване те за палтото, казва: „Слушай, не прави глупости.“ Ти може да хвъркаш, но ще си направиш аероплан като сегашните. Трябва да имаш криле. Тези ръце трябва да ги увеличиш, като криле трябва да станат.

Ако дойдеш до вечното, по отношение на Бога, по отношение на чувствата си, ти като имаш една тъжна, скръбна мисъл, която притиска душата ти, сърцето ти, като се обърнеш към Бога, ще усетиш приятно успокояване и веднага тази скръб ще се отнеме от тебе. Остава ти един вътрешен мир. Ти мислиш, че като настане един вътрешен мир, че така е. Не, ти имаш отношенията на едно разумно същество, ти имаш една задача в ума си, която умният не може да разреши. Ти се обърнеш към това същество и веднага дойде светлината, проблесне светлината. Тази светлина иде от това разумно същество. Питаш това разумно същество: „Защо умът ми не работи?“ Казва ти разумното същество: „Слязъл си много дълбоко в гъстата материя, излез нагоре.“ Как изменяте вие чувството омраза? Омразата, това е гъста материя, в която хората умират. Омразата, злобата, това е гъста материя, в която ти ще изхабиш организма си. Всичките хора разрешават въпроса на омразата. Този въпрос няма разрешение. Всичките хора, които са влезли в омразата, трябват им години да разрешават и няма постижение.

Та казвам: Единственото разрешение е любовта. Любовта е един свят хармоничен, със закони, в който живеят най-разумните същества. В този свят на любовта всичко е възможно. [Каквото е] твоето отношение към всички, и техните отношения ще бъдат [такива]. Каквато [и да е] услуга можеш да искаш от тях, но ще искаш разумно. Сега, от гледището на Земята постъпваме другояче. Българите имат един обичай да даруват. Отишъл един на гости и всички му дали подарък. Той казал: „Дайте и за жена ми.“ След това казва: „Дайте и за децата ми.“ Това не е на място. Жена ви нека дойде сама да вземе подаръка и децата ви да дойдат сами да вземат подаръка. Божият закон е такъв. Всеки сам трябва да отиде намясто, дето трябва да му се дадат подаръците. Никога не носи подаръците на хората. Нека всеки сам да си ги вземе. Ти защо трябва да носиш подаръците на тях? Сега аз говоря за един идеален живот. Ни най-малко не е туй, което вие го правите. Туй на Земята е позволено. Но етикецията на другия живот не позволява тези работи, понеже щом кажеш „Дай на жена ми“, ти вече нямаш доверие в любовта. Те са предвидили за жена ти. Казват: „Нека дойдат, да се запознаем с жена ти.“ Другояче, жена ти не може да се запознае, децата ти не могат да се запознаят с тях. В ума ви ще остане една отрицателна идея: как тъй не са вземали пред вид вашите деца? Вие трябва да промислювате за себе си.

Та казвам: Да си човек, който носи едновременно страданията и радостите. Щом си човек, трябва да знаеш, че ти си в едно училище, дето трябва да се справиш със страданията и с радостите, с благата и с мъчението. Това е неизбежно. Методите се различават. При сегашните условия трябва да знаеш, че смърт и живот те очакват. От тебе ще зависи колко си разумен. Някой човек живее десет години. Някой живее петнадесет, други – двайсет–тридесет, сто и двадесет години. Има хора, които живеят петстотин години. Има хора, които живеят хиляда години, десет хиляди години. Ще кажете, че има дървета, които живеят осем–девет хиляди години. Дървета има, които от осем хиляди години са живели в една колиба и оттам се приготовляват за бъдеще да станат хора като нас. Онзи, който не е запознат с този предмет в природата, който не е запознат със законите, той разглежда отделно, отчасти. Мислите ли, че този човек ще има ясна представа за условията в света, за човека в цялото? Ако изчезнат растенията на Земята, човек ще изгуби голяма част от своите сили. Всякога охтичавите хора, на които заболяват дробовете, това се дължи на заболяването на растителните клетки в дробовете. Когато растителните клетки на дробовете боледуват, иде охтиката. Туй научно е наречено матрикс в дробовете. Който мрази, неговите дробове могат да се нападнат. Щом отслабнат тези растителни клетки в дробовете, човек се оплаква от матрикс. В тези пукнатини се натрупват бацили и образуват тези язви. Някой път и в мозъка се образуват тези язви. Те се явяват по причина на човешката мисъл, по причина на човешките чувства и на волята.

Религията още в древността се е определяла като наука за сърцето, да стабилизира човешкия живот, да префини чувствата, за да може да се създаде един здрав организъм. Засега, в съвременната наука, в естествените науки се развива повече умът. За да се пречистят човешките мисли, за да се създаде в бъдеще едно поколение, но много по-здраво отколкото в миналото.

Следователно ние сме в една нова епоха, когато се ражда един нов човек, цял един нов свят. Ние имаме трети Адам, който се създава. Той се създава от първия и от втория Адам. Третият Адам сега се създава. Всякога, когато се създава един Адам, има катаклизъм. До втория Адам целият свят е бил неустроен, явил се Бог и казал: „Да бъде светлина.“ Казва се, че в шест дни е създаден светът. В шестия ден е създаден човекът.

Сега ще се роди един нов Адам, целият свят се преустройва и пред този новия Адам всичките раси, всичките хора ще минат пред него и той ще им даде нови имена, ще ги кръсти, едно ново кръщение ще има. Адам е кръстил животните, всичките хора ще минат през новия Адам. Тъй е казано в религията. Туй е съдба. Съдбата на света е, че като се [мине] пред новия Адам, всеки ще се тури на своето място. Не е лошо да бъде създаден човек. Сега вие искате по старому да се живее, тъй както преди сте живели. Казвате: „Как ще стане то?“ Магически. Не знаете.

Аз да ви приведа един пример. Често вкъщи имате малко момиченце, което е своенравно. Бащата не слуша, брата си не слуша, всички плачат от него. То е своенравно от първа степен. Хубаво е, но детето е своенравно. Самостоятелно е това дете. Казва: „Недейте ме ограничава.“ Може да си баща, може да си майка, но туй дете е своенравно. То казва: „Оставете ме свободно.“ Туй дете, току виж на петнадесет–шестнадесет години като стане, цяла промяна става в него. По едно време е сериозно, после става любезно, учтиво, почва да се чеше хубаво, да се заглежда, да се облича хубаво, гледаш, и със старите хора се обхожда добре. Вземе перото, напише писмо, прати го – нов човек е дошъл, от Шестата раса. Майката казва: „Измени се нашата, колко любезна е станала!“ Много се радват с бащата, колко мило дете е станало. Господ да го поживи. Ние намираме това грешно в човешкия живот на любовта. Когато просветне нещо хубаво в човешкия ум, дойде една топла вълна в човека и човек се озарява с една вътрешна сила. Този човек се изправя, почувствува, че животът има смисъл, или казано другояче: има за кого да живее. Има един вътре да живее заради нас.

Та казвам: Понеже ние седим пред една нова епоха, сега реално разглеждам. Аз не осъждам никого. Защото теории – колкото искаш. И в религиите има теории. Теории има колкото искаш, от памтивека. Хубави са тези теории. Те са подходящи за епохата, в която хората живеят. Новата епоха като дойде, те ще имат едно ново понятие. Ще има едно ново понятие за Бога. Ние вярваме в Бога сега и умираме от нашите идеали. За бъдеще, в новата епоха, новият Адам като дойде, ние ще вярваме в Бога и ще възкръснем за Бога, няма да умираме, ще живеем за Бога. Сега умираме за Него. А в новата епоха ние ще живеем заради Него.

И в Писанието е турено: „Минаване от смърт в живот.“ Туй го казва църквата. От сегашната епоха на смърт минаваме в епохата на живот. От сегашния Адам – в бъдещия Адам, който майка му сега ще го роди. Има вече признаци, родилни болки сега, мъчи се, та доста баби се събрали. Три баби бабуват за раждането. Най-сигурните баби, които сега бабуват. А още три баби чакат, и те са много сигурни баби. След това още три баби има, та девет баби.

Та, ще се роди един идеален човек, какъвто никога не сте видели. Когато Бог създаде първия човек, нямаше кой да го види. Господ го видя и му стана приятно. Сега онзи, който иде, всички ще го видят. Тогава минаха всичките животни. И като го видяха, всички се произнесоха, че бил много красив и много добър. Само едно от животните си имало особено мнение, но да оставим този въпрос. Той е маловажен.

За третия Адам, който минал вече, всички ще си дадат мнението. Този, сегашният човек, може да живее във вечния живот. Той ще бъде безсмъртен. Бог е направил човека безсмъртен, да не страда. Хубаво е, техните желания и мисли ще се задоволят. Онова, което те са мислили от памтивека, епохата, в която влизате, всичко, каквото вашето сърце пожелае, всичко, което вашият ум пожелае, всичко туй ще ви бъде. Туй на Земята ще бъде не при тези условия сега. Земята тогава ще бъде тъй хубава, че камъни няма да има. Такава ще бъде Земята, че вълци няма да има. Такава хубава ще [бъде], че тигри няма да има, змии няма да има. Всичко онова, което е отрицателно, няма да бъде. Ще бъде един свят на култура с най-хубавите здания, които сте виждали. Улиците ще бъдат покрити със злато, павирани със злато, апартаментите ще бъдат направени от най-хубави прозрачни стъкла. Входните врати на техните университети ще бъдат направени от големи диаманти, така ще се отварят и затварят.

Сега аз като седя при вас, не искам да взема положението на онзи, който се жени и обещавал на своята възлюблена, че при него ще бъде като някоя царица. Христовото учение казва, че ако човек не се отрече от баща си и майка си, ако човек не се отрече от втория Адам, ако не се отрече от Ева, ако не се отрече от възгледите на Каина и Авеля, ако не се отрече от всичките хора... От всичко старо трябва да се откаже. Ако от възгледите на този Адам се откажем и възприемем възгледите на новия Адам, който носи Божественото, който носи правото в света, човек да знае, че е човек в света.

Та казвам: Работата е, докато се мине в новата епоха, трябва да се носи кръстът. Туй го наричат Голгота. Аз не искам да направя работата много лесна.

Една княгиня имала трима души избраници, които били кандидати да се женят за нея. Тя искала да ги опита кой е най-смелият човек и казала, че който се осмели да мине през една стена, дебела три метра, и който пробие тази стена, за него ще се ожени. Дошли тримата. Първият се засилил и като дошъл до това място, казал: „Защо ще се убивам?“ Взел си велосипеда и казал: „Не е тази работа за мене.“ Дошъл вторият, и той казал: „Тази работа не е заради мене. Аз не ще се жертвувам.“ Като дошъл, третият казал: „Каквото и да е, ще я пробия.“ А стената била картонена. Като я блъснал той, другите казали: „Да знаехме, и ние можехме да я пробием.“ Трябва да возите един велосипед със силата на любовта. Само така се пробива тази стена, само така се добива бъдещето, което вие очаквате.

„Благословен Господ Бог наш“

Този живот ни е даден чрез страдания и радости да познаем Онзи, Който ни обича. В бъдещия живот, който иде, чрез любовта ще ни се даде да служим на Онзи, Който ни обича.

„Добрата молитва“

32-ра неделна беседа,

държана от Учителя

на 19.V.1940 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×