DM1

Опитайте се един месец да нямате никакво смущение, да бъдете тихи и спокойни, за да видите колко сте добри. Отсега нататък каквито недоразумения и караници да има между вас, Господ е заповядал: „Вън всяка нечистота!“ Бог не е Бог на гнева, а на Вярата, Надеждата, Любовта, Правдата, Чистотата.

„Великата майка“2, „Волята Божия“, стр. 19.

Направете един опит: един ден да прекарате без смущения, като станеш, и светът да гори, ти да гледаш спокойно. Когато една дреха я перат с топла вода, трябва ли да плачете заради нея? Не. Когато една дреха е направена от азбест, трябва ли да се безпокоите, че тя ще изгори? Има дрехи, които не горят. Аз зная, дрехите на светлината не горят. Запали се, гори, но не изгаря.

„Важни и належащи неща“, „От Любов и обич“, стр. 38.

Съмнението, подозрението са умствени микроби. Трябва ли да се поддавате на такива микроби? Казвате, че някой ваш близък, майка ви или баща ви, не ви обичат. Откъде знаете това? Ако вие ги обичате, и те ви обичат. Премерихте ли врата си, да знаете дали вие ги обичате? Като станете сутрин, премерете врата си на широчина. След това започнете да мислите за майка си и за баща си, и пак премерете врата си. Ако е станало поне микроскопическо разширяване на врата ви, това показва, че обичате родителите си.Щом вие ги обичате и те ви обичат. Ето защо не допускайте съмнението в себе си, да хване дълбоки корени. Щом в ума ви дойде съмнението, че някой от близките ви не ви обича, веднага премерете врата си. Турете съмнението далеч от вас, ако искате да не боледувате.

„Божествен и човешки свят“, „Закони на дишането“, стр. 388.

Първото нещо, което искам от вас през тази година, то е въздържанието, да може да трансформирате енергиите. Имаш едно възбудено състояние, ще кажеш: „Заради Божията Любов аз мога да се въздържам.“ Обърни ума си към Господа и се спри. Това е един опит.

„Разумния живот“, „Правила на разумния живот“, стр. 86.

Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите си между хората. Повдигнете погледа си към Божествения свят. Там е разрешението на всички въпроси.

„Учение и работа“2, „Абсолютна и относителна реалност“, стр. 129.

Второто нещо, което ще спазвате, е да въздържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете! Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си.

„Великата майка“2, „Встъпление в Любовта“, стр. 91.

Външно човек може са се вълнува, но вътрешно трябва да пази своя мир. Когато сте разтревожени, мислете за Слънцето, за енергията, която иде от него. Слънцето постоянно дава и взима. Правете опити да излагате гърба си на Слънце и да мислите през това време за него, да се свържете с неговата енергия, да видите какво влияние ще окаже върху вас. Излагайте гърба си на Слънце, и когато сте разположени, и когато сте неразположени, и наблюдавайте какви резултати ще имате в единия и в другия случай. При това човек трябва да знае през кои часове на дена да се излага на Слънце, за да възприема само неговите благотворни лъчи. Има лъчи, които уморяват, убиват човека. Той трябва да избягва влиянието на такива лъчи.

„Светото място“, „Възпитание и самовъзпитание“, стр. 50.

Направиш един опит, той излиза несполучлив. Ще повториш, ще потретиш опита, докато получиш резултат. Важно е да не се безпокоиш. Скръбен си: не плачи, не се тревожи, започни да мислиш за носа си. Скръбта веднага ще изчезне.

„Работа на Природата“, „Слушайте разумното“, стр. 329.

Всеки от вас да си носи по едно огледалце и да се оглежда по няколко пъти на ден. Ако лицето ти е скръбно, кажи си: „Искам да бъда весел, засмян. Ще гледам на нещата по нов начин. Отказвам се от старото. Ще се усмихна на себе си, ще си дам една хубава, чиста усмивка.“ Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Колкото повече се гледаш, толкова повече да се харесваш и да бъдеш доволен. Някой може и без огледало да изменя състоянието си, но с огледало е по-лесно. Гледай се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш. Забрави старото в себе си и дай път на новото. Докато нисшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен. Щом дойдат в съгласие, той става спокоен и доволен от себе си. Ще се оглеждаш в огледалото, докато изправиш кривите черти на лицето си; ще приглаждаш добре косата си. Космите не трябва да бъдат нито много пригладени, нито много чорлави. Ако космите са много пригладени, имаш магнетизъм повече, отколкото трябва; ако са много чорлави, имаш повече електричество. Упражнението ви ще продължи една седмица.

„Живот и отношения“, „Вътрешното богатство“, стр. 174-175.

Наскоро държах на младите лекция за сприхавостта на човека. Мястото ѝ е в скулите. Щом се разгневиш, намокри една гъбичка във вода и накваси скулите си три-четири пъти. Така гневът ти ще мине. Ще кажете: „Какво ще мокря скулите си с гъбичка?“ Като намокриш скулите си с гъбичката, работата ти ще тръгне наред.

„Ликвидация на века“, „Трите пътя“, стр. 185.

Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го със студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте с нея, отколкото със студена вода. Добре е да направите опита първо със себе си, а после с ближните си. Като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода. Като добиете известен резултат, макар и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита с гюловата вода в продължение на 30 дена и изчислете колко вода сте употребили за това време. При всяко неразположение на духа, при всяко разгневяване пръскайте лицето си с гюлова вода. Този опит ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнева, при неразположението си.

„Малки и големи придобивки“, „Доброта и разумност“, стр. 395-396.

Искам от вас, всички, които сте тук, за една седмица да се не гневите. Като дойде гневът, да кажете: „Отвън седи, ние сме дежурни.“ Каквото лошо дойде, отвън да седи и да работи. Дойде гневът, похлопа, кажи: „Зает съм днес.“ Утре дойде, пак кажи: „Занят съм.“ Нека хлопа, ти кажи: „Зает съм.“ „Какво правите?“ „Зает съм, не мога да говоря.“ Цяла една седмица да бъдете заети с Любовта, да видите какво е туй да обичаш дървото, което ражда всичките плодове… За цяла седмица да мислите върху онова, което създава всичките блага в света.

„Важни и належащи неща“, „Новият път“, стр. 123.

Щом се разгневите, спрете се малко в размишления, да видите какво се иска от вас. Хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък, и ще можете да ги регулирате. Когато се разгневите и не можете по горния начин да се успокоите, направете следния опит. Турете дясната си ръка на слънчевия възел и започнете бавно, съсредоточено да броите от едно до десет. Ако и при това положение не се успокоите, бройте от едно до сто. Всяко число съдържа в себе си известен род сили, които се отразяват благотворно на човека. Като изговорите или напишете числото 1, мислете за Бога и си кажете: „Има само един Бог в света, само една Мъдрост.“ Като изговорите числото 2, кажете си: „Има само една Божествена майка, само една Любов.“ При изговаряне на числото три, кажете си: „Има само един Син – Истината.“ Числото 4 пък представя тия три сили, съединени в едно. Те са родили човечеството. Числото 5 е свързано с човешкия ум. Числото 6 – със закона на развитието. 7 е свързано със силите, които работят в човечеството. 8 представя голямата Майка на света. 9 е резултат, завършен кръг. Щом дойдете до 10, спрете малко и си задайте въпроса: „Разбирам ли нещо от тия числа?“ Ако състоянието ви не се смени и ако в ума ви не дойде някоя светла мисъл, продължете да броите от десет нататък до сто. При всяка нова десетица ще размишляване върху значението на числата. Каквото знаете за единицата, същото се отнася до 11, 21, 31 и т.н. Каквото знаете за двойката, същото се отнася до 22, 32 и т.н. Като броите съзнателно до сто, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числата и ще се свържете със силите, които работят в тях. Само така ще се успокоите. По този начин ще разберете, че не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието.

„Добри навици“, „Първата родена мисъл“, стр. 64-66.

При вашите стари възгледи за живота, ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първия опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.

Лекции на МОК ІV/1, „Новите схващания на ученика“, „Новите схващания на ученика“, стр. 9-10.

Вместо да се гневиш, вземи четка и бои, и започни да рисуваш. Ден след ден ти ще придобиеш техника и ще започнеш добре да рисуваш. Изкуствата действат възпитателно върху човека. Някой мъж се разгневи, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова из стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Как може да се помогне на този човек? Има един магически начин, чрез който в няколко минути състоянието му може да се смени. Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. След малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждат десет млади красиви моми. Той вече забравя гнева си и дълбоко се замисля. Значи красивите моми съдържат в себе си особена сила, която е в състояние да трансформира гнева на човека. Тъй щото, когато мъжът се разсърди, нека се представи 10 красиви моми, които минават мълчаливо пред него. Когато жената се разгневи, нека си представи 10 красиви момци, които минават мълчаливо пред нея. Божествено ли е това? Защо да не е Божествено? Бог създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Следователно когато през ума на човека Бог прекара 10 красиви ангела, те събуждат в него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на Третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства в човека. Красивата мома и красивият момък представят светли души, които, като минават покрай човека, събуждат в него нещо възвишено и благородно. Тези души са в състояние да сменят енергиите на човека от низши във висши, от отрицателни в положителни. Светът се нуждае от красиви моми и момци, а не от стари баби и дядовци. Някои се оплакват, че са остарели вече. Не, за старостта не трябва да се мисли. Който иска да го пенсионират, той има право да мисли за старостта; който иска да живее, той трябва да мисли за красивите моми и момци. Под красиви моми и момци разбирам онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и носи безсмъртието в себе си.

„Синове на възкресението“2, „Дванадесетте племена“, стр. 98.

Щом се подпушиш или си недоволен от нещо, хвани носа си и кажи: „Няма нищо!“ Не се ли отпушиш, пак хвани носа си отгоре до долу с ръката три-четири пъти, изговори гласно името си и кажи: „Няма нищо!“ Можеш да хванеш носа и с двете си ръце. По този начин ти ще утихнеш. Та казвам: направете този опит, когато сте в раздразнено състояние, да видите дали законът ще проработи. Това е опит за лесно трансформиране на енергиите.

Лекции на МОК IV/4, „Новите схващания на ученика“, „Проявленията на ума“, стр. 61.

Ще се освободите от противоречията, които съществуват сега. Трябва да се яви едно разположение, вие се дразните – може да направим един опит: хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка. Средният пръст на лявата ръка се допира до палеца на лявата ръка. Като хванете така пръстите, ще кажете: „Чрез Божията Любов всичко се постига“ (три пъти). „Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига“ (три пъти).

„Видяхме славата“, „Три пътя“, стр. 59.

Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото – на ваш език казано. Така ще провери всеки за себе си докъде е достигнал в самовъзпитанието и самообладанието. Всеки сам да се въздържа, да търпи, а не отвън да го въздържат… И тъй, прекарайте този ден без никакво недоволство, без никакво набръчкване на лицата ви. Забравете всички болести, всички страдания и мъчнотии. Като дойде някоя болест при вас, питайте я каква услуга иска и кажете ѝ, че сте готови да направите всичко заради нея. Болестите са вън от вас… Сега, съгласни ли сте да направите опита за цял ден? Ако цял ден е много, тогава направете опита до 12 часа на обяд – половин ден само. За вас е много цял ден да се въздържате от гняв, от спор. Не е лесно да прекарате цял ден в хармония, в обхода – в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на Небето. За да можете да издържите до обяд опита, произнасяйте думите: „Аз и Отец едно сме!“ Бог работи за нас и ние трябва да работим за него! „Да бъдем съвършени и ние, както е съвършен Отец наш!“

„Царският път на душата“2, „Две естества“, стр. 34-36.

Първият начин за лекуване на страха е следният – ще постиш, и ако този пост не ти е дал урок, тогава пак ще постиш, и ще повикаш един беден човек, от пътя ще го вземеш, ще седнеш с него на трапезата, ще му дадеш твоето ядене. Вторият начин за пост: той ще яде, а ти ще говориш. Третият начин за пост – този твой брат, когото си повикал от пътя да го нахраниш, ако знаеш нещо да свириш – ще му свириш, ще му дадеш от твоите знания, ще видиш как ще се почувстваш.

„Беседи, обяснения и упътвания“ (1922 г.)2, „Музика, работа и пост“, стр. 139.

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той, като военните, ще излезе на бойното поле, сред много гранати и куршуми. От всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще признаете тази слабост. Каквито недъзи и добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи – да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици, вън от града: първо на половин километър, после – на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях, без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек.

„Допирните точки в Природата“2, „Гордост и тщеславие“, стр. 247-248.

Ако те е страх, не отивай между змиите да наблюдаваш как живеят. Ако искаш да станеш смел, хвани една змия, която прекарва зимен сън, поглади я от главата до края на тялото и си кажи: „Не ме е страх от змия!“ Ако си смел, трябва да знаеш колко си смел и какво можеш да направиш със своята смелост.

„Вечно подмладяване“2, „Да оздравееш“, стр. 48.

Само при една мечка ти можеш да се калиш. Защото ако ти победиш и мечката познае, че ти си господар, ще приемеш един характер на издръжливост… И то е много хубаво да срещнеш една мечка! Тя да те изненада, и ти да я изненадаш. Колко интересно събитие – да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Ума ти не може да работи и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му въздействаш, да спреш този страх и да му кажеш, че в тази мечка живее Господ, и нищо повече. Тя ще те разбере. Направо ще вървиш и ще дойдеш до нея; ако тя не се отбие – ти ще се отбиеш. Ако тя те счете за много сръчен, смел, решителен – тя ще ти направи път; а ако си страхлив – ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такъв юнак да не си!“ С този страх, който имаме, какво можем да извършим?

„Беседи, обяснения и упътвания“ (1922 г.)2, „Съвършеният мъж“, стр. 67-68.

Ще правите опити, и казвам – втори път като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки и ще произнесете думата любов. Ще кажете: „Страхът – отвън, Любовта – отвътре!“ И мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповядай!“ Но ако страхът е отвътре, а Любовта – отвън, тя ще ви заплюе.

„Беседи, обяснения и упътвания“(1922 г.)2, „Музика, работа и пост“, стр. 136.

Ще се справяте с излишната енергия, която се заражда във вас. Някои имат излишна енергия в едно отношение, а недоимък в друго. Например някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха. Дето върви, все се страхува. Набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит. Нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне. Този опит може да се направи или от много смелия, безстрашния, или от много страхливия. Гневът също тъй е набиране на излишна енергия. Центърът му е зад ушите. По същия начин, нека онзи, който е много разположен, да си тури ръцете на това място, и гневът веднага ще изчезне. Ако тази енергия не се отнеме от човека, веднага започва едно свиване на мускулите. И след 5-10 минути, като мине гневното състояние, човек казва: „Извини, аз не бях в духа си, нервен съм.“ Това е много проста работа – набрала се в тебе излишна енергия, която трябва да дадеш. Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото, и по този начин всички тия хора ще се хармонизират. А сега, като няма какво да работите, излишната енергия все трябва да излезе навън по някакъв начин, и затова по някой път стават тия малки експлозии. Ще направим една работилница за трансформиране на излишната енергия във вас. Аз мисля, че тогава колелото ще се движи прекрасно: всеки, който има излишна енергия, ще работи по един час на ден.

„Разумният живот“, „Предаване на мисли. Музикалност“, стр. 154-156.

Всяко нещо, допустимо за човешката мисъл, може да се реализира. Всичко в живота е възможно и постижимо. Думата невъзможно внася в човека обезсърчаване и обезсилване. На каквато и мъчнотия да се натъкнеш, кажи си: „Всичко е възможно!“ За да дойдете до положителни резултати, дръжте в ума си положителни мисли. Не казвайте, че не можете да станете музиканти, учени или поети, но кажете си: „Аз мога да стана музикант; мога да стана учен; мога да стана и поет.“ Като турите в ума си положителната мисъл, че можете да постигнете всичко, което желаете, ще изпитате една малка радост. Ако днес не сте музикант например, някога ще станете такъв… Докато е на Земята, човек трябва да се учи да възприема и от децата. Така са работили всички велики хора. Те били готови да се учат и от възрастните, и от децата.

„Божествени условия“, „Възможни неща“, стр. 127-129.

Всичко в света се постига чрез упражнения. Дето да се намирате, вие трябва да правите упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения. Всяка идея – физическа, духовна или Божествена, може да се реализира само на физическия свят. За реализирането ѝ са нужни ред упражнения. Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писмено или чрез мисъл. Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Човек трябва да е правил ред упражнения, да се концентрира, докато усили своята мисъл.

„Посока на растене“, „Справяне с мъчнотиите“, стр. 199.

Всички, които влизате в този клас, добре е да си определите през 24-те часа на денонощието 2 положителни часа за работа. Единият час може да е сутрин, а другият – вечер. През тези два часа изпратете си по едно добро желание за усилване на волята си. Засега достатъчно е да изберете тия два часа само през един ден от седмицата, който ден обичате. И тогава като ставате сутрин и преди да си лягате вечер, застанете тихо и спокойно в себе си, с добро разположение на духа и пожелайте всеки за себе си нещо добро. После към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става. Тъй щото, през тези два часа вие ще изпращате добри мисли към всеки едного от класа ви, да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и постепенно ще отивате към големите. Ако ученикът не може да напише първата буква на азбуката, след нея втора, трета, които впоследствие да съчетава в слогове и думи, той по никой начин не би могъл да състави едно изречение. Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представите всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин с добрата си мисъл ще се свържете с него. Ще се спрете върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята. Когато поливате градината си, вие взимате лейка и тръгвате последователно от едно цвете към друго да го поливате. Обаче в окултната наука не се позволява да поливате цветя с маркуч. По-лесно е да поливате цветята с маркуч, но резултатите не са добри. А тъй с лейка да ходите от едно цвете на друго е по-бавно, повече време се губи, но резултатите са отлични. Тъй щото за всеки ученик ще употребите по 10 секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всекиго по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще изпратите и към другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражните в концентриране на мисълта си, можете да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки един по 2-3 до 5 минути – кой колкото може. Обаче да не се яви нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита, занимавайте се с всекиго не повече от 10 секунди.

Значи, утре сутринта от 5 до 6 часа и вечерта от 11 до 12 часа ще направите упражнението. Докато не свършите упражнението, няма да си лягате. Ще бъдете бодри, за да го изпълните добре. Засега ще обещаете, че ще направите упражнението само за дадената седмица. После ще обещаете, че ще го правите 4 седмици наред, а след това и цяла година. Правилно е да се започва от малкото и да се отива към голямото. – „Каква мисъл да изпратим?“ Каквото желаете и за себе си. През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни, мисълта сама по себе си ще дойде. Каквато мисъл дойде в ума ви, ще си я запишете. Мисълта ще бъде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисълта си добре – това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното изречение: „Без страх в Любовта безгранична!“ Това изречение ще ви послужи като метод за ограждане.

„Двата пътя“, „Качества и проява на волята“, стр. 40-42.

Втория опит, който ще направите върху дадената задача, ще бъде тази вечер и утре вечерта. До 12 часа вечерта няма да си лягате, за да направите упражнението. Ще сверите часовниците си, за да спазите определеното време. Ще започнете упражнението в 11 часа и половина вечерта и ще трае половин час, до 12 часа вечерта. Разбира се, това време, през което ще правите опита, не отговаря напълно на физическото. Има малка разлика между едното и другото време. За да познаете дали часът е близо 12, ще следите вашето вътрешно състояние. Ако часът е наближил 12, ще усетите в себе си малка вътрешна радост. Ако истинското време не съвпада с това, което часовникът ви показва, ще почувствате вътрешно безпокойствие. Щом пристъпите към упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици от вашия клас. След това към всекиго едного ще отправите последователно формулите, първата и втората, а именно: „Без страх и без тъмнина!“ и „Без страх в Любовта безгранична!“ При първия опит отправихте към всекиго по една добра мисъл, но в него имаше малки изключения: няколко ученика не бяха точни. Като се моли, човек чувства вътрешна радост. Това значи, че той се е обърнал към Бога. Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към Слънцето.

„Двата пътя“, „Стар и нов живот“, стр. 51-52.

През време на този събор, искам да направите следния опит: намерете някоя сестра или някой брат, които са се обезсърчили или изпаднали в меланхолия, и се опитайте да трансформирате тяхното състояние. Образувайте една група от 10-20-30 души, която да изпрати най-добри мисли и желания на този брат или на тази сестра и проследете да видите, какъв преврат ще произведат върху тях тия ваши мисли. Като се изредите един след друг да изпращате добри мисли, ще видите какъв преврат произвеждат те.

„Свещеният огън“2,„Отвън и отвътре“, стр. 18.

От вас нека идат няколко души, без да знаете, на Витоша. Трима души да идат на Витоша без хляб. И тримата души да са от София. И там да изпратят своята мисъл, да видим тези, които са в София, ще схванат ли мисълта у тях, да идат и да им занесат храна. Трябва да се направи такъв един опит.

„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“, „Физически, духовни и умствени нужди“, стр. 244-245.

За една седмица ще изхвърлите из ума си, че сте стари, че сте болни, ще мислите, че живеете в един Божествен свят, че всичко е уредено. Няма какво да мислите: ще изгрее ли Слънцето, или няма да изгрее; ще залезе ли, или няма да залезе; ще бъде ли топло, или не. То не е ваша работа.

„Факти, закони, принципи“, „Положителен живот“, стр. 31.

За пет минути всички ще се концентрираме да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне намясто, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през цял живот.

„Любов към Бога“2, „Симон Петър“, стр. 79.

Бих ви дал за седем дена по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер – само по една минута да мислите само добро. Никаква лоша мисъл да не влиза, никакво лошо чувство и никаква лоша постъпка, като че живеете в Рая, като че всичките хора по Бога живеят. За една минута да направите опита. Сутрин като станете, като че нямате никакви неприятности, като че сте богати, като че целият свят е на ваше разположение. Сега дали ще го направите, то е друг въпрос. Един опит е без пари – казват турците. Сутрин, обед и вечер ще мислите за Истината. Сутрин ще мислите за себе си, на обед ще мислите за майка си, а вечер ще мислите за баща си. Първият ден така. Втория ден ще измените нещата. Сутрин ще мислите за майка си, на обед – за баща си и вечер ще мислите за вас. На третия ден пак ще ги измените. Сутрин ще мислите за баща си, на обед за майка си и вечер пак за себе си. Сега онези от вас, които се занимават със закона на Любовта, направете го. Онези, които не се занимават с Любовта, вие сте свободни.

„Факти, закони, принципи“, „Перпендикулярът“, стр. 82.

За една седмица турете в ума си: чистота на ума. Цяла една седмица сутрин като станете поне за пет минути да изхвърлите и да няма нито едно противоречие в ума. Представете си един човек, който е осъден на смърт. Знаете ли какво концентриране е? Онзи, когото са осъдили на смърт, до последния момент седи и чака, но дойде едно разрешение. Казва: „Отменя се смъртното наказание.“ Като концентрирате ума си като осъден на смърт, турете в себе си едно разрешение – отменя се смъртта. Първото и второто положение да ги преживеете: положението на онзи, осъдения на смърт, да преживеете и положението на онзи, когото освободили, каква радост има в душата му. Представете си, че си направил погрешка и баща ти за десет години не иска да те види. Искаш да се примириш. Най-после баща ти се примирява, казва: „Не дойде.“ Баща ти след десет години ти разрешава да те види. Ще имаш една радост. Големите противоречия, които съществуват във вашия ум, разрешете тия противоречия.

„Факти, закони, принципи“, „Весели лица“, стр. 165.

Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: „Аман от този директор, като мечка ме е нарочил.“ Казва: „Трябва да бягам от гимназията.“ Рекох: „Ще ти дам един съвет. Като го слушаш, ще кажеш: „Господ живее в тебе. Ти си добър, ти си добър. Господ живее в тебе, ти си добър.“ Като го слушаш, гледай го в очите и кажи: „Господ живее в тебе. Ти си добър човек.“ Казва ми след три месеца: „Измени се директорът.“ Казвам: „Измени се, защото и ти се измени. Ти по-рано мислеше, че като мечка те е нарочил, че е нехранимайко, сега започна да мислиш, че Господ живее в него, че е добър. Ти го кредитираш и той те кредитира.“ Казвам: кредитирате се един друг. Да съзнаете цената, която Бог е вложил.

„Като роди дете“, „Голямата радост“, стр. 210.

Тези от вас, които имат време, нека направят следния опит. Посадете си от семе едно цвете от луковичните, зюмбюлче или някое лале, и го наблюдавайте. Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта си към него, да израсте добре. Туряйте си ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл. Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии. Всяка сутрин слагайте ръцете си и проектирайте мисълта си само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете да се развива по естествен път. После вижте кое от тия цветя ще върви по-добре. Нека няколко души от класа направят този опит. Ще употребявате за опита всяка сутрин по 2-3 минути. Този опит няма да ангажира напълно ума ви, да мислите само за цветето. Ще му изпратите една добра мисъл и ще го забравите. От този малък опит ще видите какво влияние оказва мисълта ви.

„Разумният живот“, „Предаване на мисли. Музикалност“, стр. 152-153.

Всеки от вас мислено ще си представи една позната планинска местност и ще се спре на южната ѝ страна, при някое добре закътано от вятъра място, на една хубава полянка. Като дойдете до това място, ще направите някъде малка дупчица, в която ще посадите някаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, израства и стеблото ѝ достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извърши мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянката; една минута за посаждане на семката и две за израстването ѝ. Като правите упражнението , поставете ръцете си върху масата с дланите надолу и с допрени палци. Затворете очите си и пет минути мислете върху упражнението. Дали през това време ще израсте посадената от вас семка или няма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението спокойно, тихо, с разположение.

„Добри навици“, „Добри навици“, стр. 3-4.

Аз ще направя сега един опит. Ще ви предам мислено една мисъл, да видим колцина от вас може да я хванат. Следующата сряда ще видим колцина от вас са я възприели. Тази мисъл, която ще ви предам, ще произведе у вас едно движение. Вие няма да знаете, какво е това движение, но наблюдавайте идущата сряда, дали това движение, което ще направите, съответства на мисълта. Вие може да направите много движения, но ще гледате дали ще направите туй движение, което да съответства на тази мисъл. Туй е само един опит. Няма да се вменява за грях на този, който не е доловил мисълта. Ако доловите мисълта, ще бъдете по-близо до Божия закон.

„Високият идеал“, „Тъчете мислите си“, стр. 34-35.

Да допуснем, зимно време искате да знаете колко е силна вашата мисъл. Направете един малък опит. Изстинали са ви пръстите на ръцете. Туй означава, че имате повече електричество във вас. Налягането отвън е по-силно, отколкото напрежението отвътре. Следователно, щом вас ви изстинат ръцете, напрежението отвътре е слабо, налягането отвън е силно. Тогава чрез своята мисъл ще увеличите вътрешното напрежение, ще имате повече напрежение, ще изпратите повече кръв в тази част, която е изстинала. Когато изстинат ръцете ви, ако с мисъл изпратите кръв и стоплите ръцете си, ще покажете, че имате силна мисъл. Ако организмът ви не усеща действието на вашата мисъл, ако ръката не се стопли, тогава ще дойдете по един механически начин да се стоплите отвън. Добре, ако имат соба. Но ако е зимно време и се намирате в гората, какво ще правите тогава. Трябва да разчитате на себе си, на топлината, която имате.

„Живот, светлина и сила“, „Тангентално и обкръжаващо“, стр. 235.

Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете, или наляво, или надясно, или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно. Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия.

Лекции на МОК IV/2, „Новите схващания на ученика“, „Двете възможности“, стр. 71-72.

Направете опит да се убедите в истинността на думите ми. Ако някой от вас страда от треска, нека вложи в себе си мисълта, че иска да оздравее, да посвети живота си за реализиране на едно добро дело, велико дело. Като вложи тази мисъл в ума и в сърцето си, тя ще започне да работи в него, и в скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултата на своята мисъл. Ако идеята му даде добър резултат, и той оздравее, това показва, че тя е проработила. Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човека. След това тя се отразява на мисълта, и човек започва да мисли право. Най-после се отразява на сърцето; човек изпитва приятни чувства и разположения.

„Методи за самовъзпитание“, „Човешките идеали“, стр. 127.

Вие можете да направите един опит, да видите силата на мисълта. Да кажем, имате треска. Искате да лекувате треската. Ще си представиш, че отиваш на аптеката. Нямаш пари да идеш да си купиш хинин, ще идеш мислено. Влизаш вътре, казваш: „Дайте ми хинин.“ Вземеш, върнеш се в къщи. Ще вземеш хинина. Как се взема? Можеш да го вземеш на прах или на хапчета. Ще туриш мисълта да действа. Ти ще почувстваш горчивината. Ще го направиш и ще ти подейства. Сам можеш да го направиш. Ако сам не можеш да го направиш, може някой да ти даде прах отвън, да те убеди. Пак ще ти подейства. Мисълта е мощна сила.

„Живот, светлина и сила“, „Силното число“, стр. 66.

Една добра мисъл произвежда по-големи резултати от лекарствата и от инжекциите на лекарите. Отправете съзнателно и с Любов една добра мисъл към някого и вижте какъв резултат ще даде. Мисъл, приложена правилно и на място, всякога лекува. Мощно нещо е мисълта. Ако някой страда от треска, той може да се лекува само с мисълта си. Например нека вземе известна сума със себе си и отиде в една аптека, и мислено поиска от аптекаря десет сантиграма хинин. След това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вътре, да изстиска няколко капки лимон и да изпие водата с мисълта, че в нея има хинин. След няколко часа треската ще изчезне. Обаче за този опит се иска вяра и силна мисъл, без никакво раздвояване.

„Доброто оръжие“, „Стойност на нещата“, стр. 79-80.

Чрез мисълта си ученикът може да се лекува. Как? Направете следния опит. Някой ученик заболява от треска. Той знае, че лекарите препоръчват против треската хинин, за възрастен човек една доза от 40 сантиграма. В това време някой ваш познат, който се лекува с лекари, заболява също от треска. Той взима 40 сантиграма хинин от аптеката и го поглъща, а вие мислено ще приемете същата доза хинин. Ще отидете до някоя аптека, ще си представите, че купувате 40 сантиграма хинин, ще се върнете дома си и мислено ще вземете хинина. По този начин ще проверите силата на мисълта. Трябва да знаете, че елементите на хинина се намират и във въздуха, и в самото растение, от което се получава. Разликата е тази, че растението е преработило тези елементи, синтезирало ги е в едно съединение, докато във въздуха елементите на хинина са свободни, отделени един от друг.

„Допирните точки в Природата“2, „Гордост и тщеславие“, стр. 243.

Казвам, болен си. Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравееш. Следната минута пак кажеш: “Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не можеш да станеш от леглото, кажи: “Ще оздравея.“ Нека мине една минута и пак кажи: “Ще оздравея. Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш „ще стана“, и действително ще станеш. Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване. Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си (стр. 129).

Да допуснем, че ти нямаш хляб. Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта (стр. 130).

Или имате хрема, кажеш: “Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала. Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта „тя я си замине, я не“, хремата ти няма да си замине. Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение. Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум, да мислиш, тя си заминава.

„Смяна на състоянията“, „Внушение“, стр. 132.

Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от тоз закон. Като имате предвид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка. За да се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест, да гледа по някакъв начин да се освободи. Щом той се освободи от тази болка, след него и вие ще се освободите. Първите хора сгрешиха пак по закона на внушението.

„Царският път на душата“2, „С человечески езици“, стр. 157.

Ако знаете, че някой ваш близък е болен, не го лекувайте с лекарства, но нека го посетят десетина души и всеки от вас да отправи към него мисълта, че ще оздравее. Ако той приеме мисълта ви и повярва в нея, ще стане от леглото си. Мисълта е мощна сила, която лекува и повдига човека.

„Опорни точки на живота“, „Силните“, стр. 136.

По някой път искате да се освободите от някои връзки, дошъл дяволът, че ви вързал. Като идеш при дявола, кажи: „Туй въже ще се скъса.“ Втория път пак кажи: „Ще се скъса.“ Ако ходиш при въжето и не късаш конците, въжето няма да се скъса. Имаш ти един навик и казваш: „Този навик ще се поправи.“ После казваш: „Няма да се поправи.“ Значи, ти не си откъснал конеца. Когато искаш да поправиш една своя погрешка, не туряй две противоположни мнения. Да кажем, боли те кракът и ти кажеш: „Ще оздравее.“ Ти си скъсал един конец. Болестта има 400 конци. Трябват ти 400 дена, всеки ден да късаш по един конец, ти ще оздравееш. След година и няколко дена кракът ти ще бъде здрав. Направете опит. Да имаш постоянство всяка сутрин да казваш: „Ще оздравея, ще оздравея.“

„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“, „Правилно разбиране“, стр. 284-285.

Като ученици вие трябва да работите с мисълта си, да помагате на ближните си и на себе си. Ако някой от вас заболее, не бързайте да търсите лекар, но мислено се лекувайте. Вземете един килограм чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте в нея енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. След това пийте от тази вода три пъти на ден по една супена лъжица, както лекарите препоръчват. Това лекарство има сила, когато се употребява навреме. При всяко пиене на водата, винаги дръжте в ума си мисълта, че в нея са вложени енергиите на вярата, на милосърдието и на обичта. Нещата имат сила, когато се употребяват навреме.

„Ключът на живота“, „Без прегради“, стр. 225.

Всяка сутрин, в продължение на един месец, изпращайте по една добра, светла мисъл към един и същ човек и вижте какъв ще бъде резултатът при този опит. Едновременно с това всяка сутрин, пак в продължение на един месец, давайте по един лев на един беден човек и на края на месеца сравнете резултатите от двата опита. При първия опит ще имате по-добри резултати, отколкото при втория. Защо? Защото при първия опит вие отправяте към човека вашата добра, чиста мисъл, която е излязла направо от вас. Във втория случай обаче левът, който давате на бедния, преди да стигне до ръката му, е минал през много още ръце, през много хора, всеки от които е оставил отпечатък на своята мисъл върху монетата. Всички тия мисли не са хармонични, следствие на което създават противоречия, раздвояване в съзнанието на този човек.

„Противоречия в живота“, „Мисъл, чувство и действие“, стр. 32.

Всяка светла и възвишена мисъл, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, придава нещо на човека. Природата възнаграждава човека за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. И обратно: ако човек пропусне да каже една добра дума или да пожелае добро на някого, Природата го наказва. Една добра дума, казана на място, отваря сърцето и на най-големия скъперник. Така може човек да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта: „Аз съм здрав“, и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го да привлечете и усилите, и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: „Аз съм оптимист.“ Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: „Аз имам вътрешен мир.“ Прилагайте положителното на мястото на отрицателното, доброто на мястото на злото, правдата на мястото на неправдата и така ще изправите погрешките си.

„Отворени форми“, „Добрата дума“, стр. 74-75.

Ще се спрете върху един малък опит. Най-първо ще отделиш от себе си всички онези горчиви мисли. Да кажем, че имаш един човек, когото искаш да привлечеш. Ти не го обичаш, да допуснем, но искаш да го отделиш от себе си. Ти ще постъпиш така. Това, което не обичаш в него, това ще му туриш като една външна обвивка и ще кажеш: „Щом този човек живее, значи Бог го обича. Ако Бог не го обича, той не би живял.“ Аз съм правил много опити с мухи, с мравки, добри хора и прочие. Щом дойда и си концентрирам мисълта, че в тази мравка има Божествено, веднага мравката ще се спре, и ще възприеме нещо. А щом кажем, че нищо не струва мравката, тогава тя ще си отиде. А щом кажа, че в тази мравя има нещо Божествено, тя ще се спре.

„Ако говоря“, „Веселие и радост“, стр. 221.

Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: „Мога да бъда здрав“, или „Ще бъда здрав!“ „Възможно ли е това?“ Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини.

„Божествените условия“, „Пречупване на светлината“, стр. 288.

Вие трябва да се калите! За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му: „Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата!“ А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори.

„Великата майка“2, „Който намигнува“, стр. 68.

Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: „Много добре е!“ И лоша мисъл да дойде, кажи: „Добре е!“ Не казвай: „Защо дойде?“ Каквато и мисъл да дойде ти кажи: „Добре е!“ Каквото и чувство да дойде, кажи същото… Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде.

„Към извора“, „Добре е“, стр. 250, 251.

За да се освободите от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време, и страданията му ще изчезнат. Ако един човек сам не може да направи опита, нека се съберат десет души и заедно да го направят. Идете при някой болен и всички едновременно мислете, че той е здрав. Ръкувайте се с него и кажете: „Нищо нямаш, от никаква болест не страдаш.“ Кажете ли така, ще видите, че в най-скоро време болният ще се вдигне от леглото си. Мощна е човешката мисъл. С нея човек може да се лекува, да прави чудеса. Лекуването с мисълта е естествен процес.

„Божият глас“, „Отличителна черта“, стр. 79.

Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте се чрез силата на мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса.

„Степени на съзнанието“, „Опитна школа“, стр. 129-130.

Ще ви дам като задача за една седмица упражнението с поставяне показалците един срещу друг и концентриране на мисълта си, докато получите малка светлинка. При това, всеки ще извърши упражнението доброволно, без никакво насилие. Сега няма да ви кажа, че който не направи упражнението, ще бъде изключен от Школата, или пък, който го направи, ще бъде приет в Школата. Всеки има вътрешна свобода да направи или да не направи упражнението. Когато поставите показалците си един срещу друг, от тях изтича два вида енергия. Тази, която изтича от десния пръст, образува по-къс път в движението си, а тази, която изтича от левия пръст, образува по-дълъг път. Вие трябва да знаете законите, чрез които да примирите тези енергии. Докато не ги примирите, вие не можете да произведете никаква светлина. Как ще ги примирите? Като направите двата пътя еднакво дълги, или еднакво къси. Освен това, правете кръгове с двете си ръце, като ги дигате отпред нагоре и отпред надолу, с леко допиране пръстите на двете ръце. Ако не можете да произведете електричество, вие не можете да получите никаква светлина. Колелото на електрическата машина трябва да се върти, за да произведе електричество. В това отношение въртенето ръцете на човека във вид на кръг, представя колелото на неговата електрическа машина. Тъй щото, ако се концентрирате, вие ще произведете електричество, което ще излиза от очите ви във вид на светлина. Ако направите опита само един път и видите тази светлина, ще мислите, че сте се излъгали, но направите ли опита няколко пъти, ще се уверите, че тук няма никаква илюзия, а се намирате пред една реалност.

„Условия за разумния човек“, „С чия воля?“, стр. 101-102.

Като ученици вие трябва да правите опити, да видите силата на вашите мисли и чувства, както и силата на вашата Любов. За да имате успех в опитите си, трябва да се освободите от страха и от съмнението. Направете следния опит: един от вас да легне на земята на гърба си, а шест души да се опитат да го вдигнат високо във въздуха; трима ще поставят показалеца и средния пръст на двете си ръце под врата му, другите трима ще поставят същите пръсти под краката му, близо до стъпалата, и едновременно ще започнат да го вдигат. Ако не се съмнявате, може да махнете пръстите си и без да го поддържате, той може да остане за известно време във въздуха. Усъмните ли се, той ще падне на земята. Дето няма съмнение, там опитите излизат сполучливи.

„Законът и Любовта“, „Раждане и растене“, стр. 52.

Ако ви се даде сега една седмица да не допущаш в ума си никаква лоша мисъл, да не допускаш никакво лошо желание, да не допускаш никаква лоша постъпка, какво ще бъде? Един опит да направим сега – да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви. Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре, в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. (Давали сте това.) Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем дни по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи – една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта. Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта. Когато се даде тема, или когато се направи опит, то вие считате важно количеството – целия ден да не допуснеш такава мисъл. То целия ден не е възможно, понеже, отдето минете, ще чуете нещо.

„Ако говоря“, „Принципи и условия“, стр. 187.

Ако поставите в тиха вода един сал, дълъг 10 м и широк 5 м, и обикаляте около него, без да мислите нещо за неговото движение, той няма да се помръдне нито един милиметър от мястото си. Обаче, ако силно се концентрирате върху него – искате той да се подвижи и да тръгне, няма да се минат много дни и ще видите, че салът започва да се движи. С мисълта си човек може да накара и къщите да се движат! Велика и мощна е силата на мисълта! Например някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват, какво може да направи за реализиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта: „Аз ще отида във Варна!“ Ако постоянства в това ден, два, три, най-после условията ще се подредят и той ще може да реализира своето желание. Някой иска да стане учен човек, друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта „Ще стана учен човек“ или „Ще стана добър човек“, докато най-после придобият това, което желаят. Всеки човек, който не постоянства в своите желания, нищо не може да придобие. Божествено е човек да постоянства в постигане на своите добри мисли и желания! Желаеш ли нещо, ще казваш: „Ще бъде, ще бъде, ще бъде“, докато най-после стане. Същевременно човек трябва да знае значението и силата на думите, с които си служи.

„Затова се родих“3, „Те свидетелстват“, стр. 251.

Когато срещнете някой мъртъв човек, опитайте се със силата на мисълта си да го възкресите. Ако не можете – нищо от това, не се обезсърчавайте, достатъчно е да имате вярна преценка за състоянието на вашите сили. Срещнете някой богат човек, кажете: „Ще стана богат като този човек.“ Може и да не станете, но кажете си това. Срещнете някой учен, свършил четири факултета, кажете: „Ще стана учен като този човек.“ Може и да не станете, но кажете си поне. Виждате Слънцето да изгрява, кажете си: „Ще стана светъл и ясен като Слънцето.“ Може да не станете, но кажете си. Виждате някоя светла звезда, кажете: „Ще стана като тая звезда.“ И да не станете като нея, поне ще пожелаете да станете такъв. Ако учените, религиозните и духовните хора всеки ден турят в душата си по един малък импулс, те ще придобият много нещо

„Затова се родих“3, „Те свидетелстват“, (стр. 263).

Кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: „Ще стане това, ще го постигна, ще го направя!“ Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си. Само така човек ще разбере какви са резултатите от приложението на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в света. Ако искам да развия пред вас подробно тази тема, ще трябва да правя ред опити, но задачата ми не седи в това да ви покажа какво аз мога да направя. Задачата ми е да се яви във вас стимул вие да направите нещо и да видите докъде сте стигнали в своето развитие. Не е похвала за един учител да покаже какво той може да направи, но похвала е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с учителя си, да изследват Живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на Любов, Мъдрост и Истина.

„Затова се родих“3, „Те свидетелстват“, стр. 266.

Искате ли набързо да правите опити, ще знаете, че резултатите на тия опити ще бъдат посредствени. Речете ли да направите един съществен опит – да се разговаряте например с един жител от Невидимия свят, вие трябва да употребите най-малко 10 години, както и Христос употреби известно време, докато извика своите ученици, да се разговаря с тях разумно. Искате ли да влезете във връзка с вашите заминали майка или баща, вие можете да направите следния опит: влезте в стаята си, затворете добре прозорците, за да не влиза отвън вятър или някакъв шум, който да пречи на опита и концентрирайте силно мисълта си към майка си например, като си представите една от нейните добри черти, и така почакайте около 15-20 минути. Като мине това време, вие ще усетите една лека, приятна хладина около вас, която се приближава към лицето ви и ви милва. Това е майка ви, която не е в сила да ви проговори, но може само да ви помилва. По този начин тя ви запитва: „Синко, защо ме викаш?“

„Праведният“2, „Иди повикай мъжа си“, стр. 71-72.

Може да правите опити, но не трябва все с това да се занимавате – да допуснем, че имате приятел, който е заминал за другия свят. Обичали сте се много. Ако започнете да мислите за него, че той има тънко чувство, финес, че е много внимателен, с тънък слух и много благородство в постъпките си, ако започнете така да мислите, да изброявате всички негови хубави черти, ще усетите една малка хладина, която започва да минава покрай лицето ви, устата, носа. Стаята е затворена, няма откъде да е този вятър. Привлече се този ваш приятел от тези мисли и когато започнете да говорите за неговите хубави черти, той казва: „Колко хубаво мислиш за мене!“ И започва да ви гали със своите ръце. Не с физическите си ръце, но със своите си ръце. Целува ви и вие усещате това да минава като някаква хладина. Той изказва своето задоволство, че имате такава хубава мисъл, че такива хубави чувства храните към него. По някой път, ако започнете да мислите за някои лоши черти или че е имал лоши чувства, ще усетите стягане по лицето или под окото. Заминалите никак не обичат да им припомняте техните погрешки, понеже сами ги виждат. Няма защо да припомняте погрешките на един заминал за другия свят, понеже те са като овцете и говедата – той ги вижда: всички подире му вървят като овце, кокошки, патици. В този смисъл няма защо да му ги изтъквате, той ги вижда. Казва: „Не ми разправяй, няма какво да ми разправяш!“ За умрелите не говорете лошо. Припомнете хубавото, не лошото. За доброто като припомните – то е по-ценно.

„Божественият център“, „Сила и безсилие“, стр. 133-134.

Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит: дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да имате раздвоение в мисълта и съмнение – ще можете да пренесете въглена от едно място до друго, без да се изгорите. Ако се изгорите, това показва, че вашето съзнание не е концентрирано. Ако съзнанието е концентрирано, изгаряне не може да стане.

„Беседи от Учителя (под редакцията на Влад Пашов)“, т. III, 1996 г., „Пътят на новия живот“, стр. 109.

Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, че в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли.

„Добри навици“, „Предназначението на Слънцето, Луната и звездите“, стр. 52.

Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Къде съм бил преди сто години?“ Поспрете се, после си помислете къде сте били преди хиляда години, къде преди две хиляди години, къде преди три хиляди години, четири хиляди, пет хиляди, шест хиляди, седем хиляди и къде преди осем хиляди години. Направете си мислено един такъв малък преход и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до положението, в което сте били преди осем хиляди години, отбележете си състоянието, което преживявате, а също отбележете си и мисълта, която ви дойде, след което пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи във вас никаква мисъл или не преживеете някакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад.

„Великата майка“2, „Великата майка“, стр. 162.

На вас сега предстои една задача – да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на Райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваше: „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път. Под тесен път се разбира онзи велик път на Живата природа, и в този път трябва да влезете… Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години?“ Поспрете се, после си помислете где си бил преди 1000 години, где – преди 2000 години, где преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и где преди 8000 години. Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношения как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам.

„Аз ви избрах“, „Великата майка“, стр. 30.

От хиляди години насам човечеството се е отклонило, вследствие на което всички хора и до днес още продължават да правят същите погрешки, каквито са правили техните предшественици – деди и прадеди. Какво трябва да се прави сега? Всички хора трябва да се върнат назад, да дойдат до мястото на своето отклонение и да поемат правия път, от който са се отклонили. Съвременните хора са дошли вече до края на пропастта и ако направят още една крачка, ще се намерят в пропастта, в гъстата материя, отдето мъчно могат да излязат. Тази пропаст не е нищо друго, освен тъй наречената 13-та сфера – най-гъстата материя в света, в която попадне ли човек веднъж, мъчно излиза на бял свят. Ето защо всички разумни сили, които ръководят човечеството, спират го там и казват, че трябва да се покае. Какво нещо е покаянието? Покаянието подразбира човек да престане да върши онова, което води към пропастта. Ако не престане да върши това нещо, той е осъден да изгуби живота си. Може ли след това да се нарече умен човек онзи, който не мисли право и изгубва живота си?

„Който има невестата“2, „Той е реченият“, стр. 80.

Ще ви дам едно упражнение за десет дена. Като ставате сутрин, правете опити да се върнете към своето детинство, от първата до десетгодишната възраст и да видите с какво се е отличавала всяка от тия години на вашия живот. Като намерите отличителното качество на тия години, направете връзка между тях и сегашния си живот, да видите как сте работили и какви придобивки имате. Ако не може да си припомните нещо от първата година на живота си, минете във втората, после в третата и т.н., като дойдете до онази година, в която има известно пробуждане на съзнанието ви, продължавайте нагоре, докато дойдете до сегашния момент на вашия живот и направите връзка, да видите резултата на вашата работа. Това ще бъде едно хубаво упражнение.

„Неразрешеното“, „Неразрешеното“, стр. 25.

Ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето. Ще се наблюдавате кой догде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Колцина от вас стигнаха до Слънцето? Със своята мисъл някои от вас стигнаха до средата на пътя. Горещо е на Слънцето, всеки не може да отиде до там. Други някои пък останаха в тъй наречената ледена, студена област. Трети се дигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между Земята и Слънцето се нарича смъртна река, през която минават всички души, които отиват за онзи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той може да провери с часовника за колко време е минал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения астрален пояс, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към Земята човек ще мине пак през същите пояси.

„Допирните точки в Природата“,

„Признаци на проявеното човешко съзнание“, стр. 204.

Ще си представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Луната. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет дена, а след това, когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа. Ако не можете да го правите сутрин, правете го вечер, от десет часа нататък. Легнете ли си по-рано от десет часа, не го правете. Това упражнение ще ви отнеме най-много пет минути. Ще концентрирате мисълта си към Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствате едно освежаване, бодрост и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на нещата, да го правите механически. Всяка механическа работа развива лоши навици в човека. Ето защо всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека.

„Допирните точки в Природата“, „Прояви на съзнанието“, стр. 224.

Да направим едно упражнение до Слънцето за 3 минути. Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути, то е закон на равновесието. Времето може и да се увеличава, и да се смалява. Една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим, и една минута връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: „Със своето съзнание искам да бъда на Слънцето.“ Веднага ще си помислиш за Слънцето, и тогава почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и след туй, обратно, пак ще кажеш: „Искам да се върна на Земята при своите си.“ И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентрация на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вънка. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите,че ние пътуваме със своята мисъл. Не, със своето съзнание. Затуй за три минути се отива до Слънцето: една минута отиване, една престояване там и една за връщане. Но това не е с нашите двойници. Това е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане особени мерки. Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може да влезете в тялото си. После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се молят и да пазят другите. Та сега със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една сила. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. Всякога може да правите този опит. И тази вечер, като се върнем, всеки един ще се чувства по-разположен. На Слънцето ще идете, за да се тонирате.

Добре, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, няма да има стягане на стомаха. Ще усещате, че отивате на една приятна екскурзия, по възможност една от най-приятните екскурзии, която сега съществува – на Слънцето. Сега всички ще си затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието си към Слънцето.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Значение на ръцете и пръстите“, стр. 32-34.

Който иска да си влияе добре, зимните екскурзии със сняг са за предпочитане пред другите. От чисто окултно гледище вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Например вие сте неразположени духом, минавате през някаква криза, седнете тогава и мислено си направете една хубава, зимна екскурзия: отиване, връщане, пътя, през който ще минете, всичко това ще извършите мислено.

„Разумният живот“, „Езикът на Природата“, стр. 167.

Искате ли да се освободите от своите вътрешни противоречия, вие трябва съвършено да отпуснете мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положение като че всичко сте уредили и след това да се предадете на дълбоко размишление. Само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трябва да се интересувате какво ще кажат хората за вас… Казвам: всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото. Отправяйте ума си към всички разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойства и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил! Благодарим, че ни е изпратил на света!“… Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по 10 минути най-много. Размишлявайте върху Божественото, за да се освободите от всички дребнавости. Ако упражнението ви е излязло добре, и вие ще бъдете доволни от себе си. Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота… Отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас.

„Отиване и връщане“2, „Най-високото място“, стр. 87-89.

Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневлив, неразположен, недоволен или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си, и чакайте отговор. След 10-15 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.

„Все, що е писано“, „Бог е Дух“, стр. 237.

Човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови още за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.

Тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа – нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.

Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си воля, с която ще преодолявате на всичко. Каква воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но диамантена воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а диамантената ще издържи на всички препятствия. От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заблуждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате. Като казвам, че е необходимо особена светлина да влезе в съзнанието ви, това ни най-малко не трябва да ви смущава. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате.

„Противоречия в Живота“2, „Положителни и отрицателни сили“, стр. 109-111.

Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Сега особено пътят за възлизане е по-приятен. Може да направите следния опит: мислено да отидете до Слънцето и ако нещо успеете да видите, да мълчите, никому няма да казвате, само ще се поусмихнете малко. Но този опит е доста труден, за него едва ли някой от вас е подготвен. Човек трябва да е толкова морално издигнат, да устоява на думата си, да бъде изправен във всяко отношение. Затова е по-добре да направите следния опит: опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за да проверите интуицията си. Това е приятна работа, с която може да се занимавате.

„Кротките“, „Живо течение“, стр. 76.

За да разбере теченията на Живота, за да ги използва разумно, всяка ве-чер и сутрин човек трябва да влага в себе си нещо положително: положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: желая да постигна еди-какво си. Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в областта на подсъзнанието не е нищо друго, освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става.

„Посока на растене“, „Внушение“, стр. 31.

Когато сте в театъра и сте горе на балкона, ако вие концентрирате ума си върху някой човек, и като започнете да мислите заради него, той ще започне да се обръща, да гледа. Щом мислите заради него, той без да знае – обърне се и погледне. Най-после, ако мисълта ви е силна, той даже ще ви намери, ще ви погледне, ще ви поздрави и пак ще се обърне.

„Живот, светлина и сила“, „Скръб и радост“, стр. 221.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да правите опити в различни направления, но да се пазите от крайности, за да не се обезсърчите. Каквито опити правите, започвайте от малките работи и постепенно вървете към големите. Ако искате да се развивате физически, започнете с дигане на малки тежести от един килограм и постепенно увеличавайте тежестите, да дойдете до сто килограма. Ако нямате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като дигате големи тежести, трябва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно напрежение. Това значи концентриране на мисълта.

Ако искате да решавате задачи, пак започнете от малките и постепенно отивайте към по-големите. Когато искате да реализирате една мисъл, умът ви трябва да бъде силно концентриран. По този начин вие ще привлечете към вашата мисъл всички умове, които мислят върху дадения въпрос. Вие ще бъдете фокус, в който ще се съсредоточават идеите на хора, които мислят като вас. Така се раждат гениалните мисли. Всяка гениална мисъл, макар че се е родила в ума на един човек, сама по себе си, е колективна. Много умове са работили върху тази мисъл, докато дойде един човек, наречен гений, чрез когото тя се ражда.

„Светото място“, „Скрити сили“, стр. 97- 98.

Като ученици от вас се иска пълно концентриране на мисълта. Концентрирането на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-лесно може да се концентрира. От друга страна, концентрирането на мисълта се определя и от броя на идеите, които вълнуват човека. Ако държи много идеи в ума си, човек бива разсеян. Той трябва да държи една основна идея в ума си, около която да се съсредоточават всички останали идеи. Да имаш една свещена идея в ума си – това не значи да мислиш цял ден върху нея. Достатъчно е две минути да мислиш върху нея, за да се реализира тази идея и след време да даде плод. Този момент ще бъде един от паметните.

„Светото място“2, „Типове и образи“, стр. 157.

Ако сегашните хора, които вярват в някакъв висш принцип, съсредоточат мисълта си към Него – да помогне Той за оправянето на света, светът ще се оправи. Даже само християните, ако желаят, ще могат да оправят света. В пет години отгоре светът може да се поправи. За това няма никакви препятствия. Единственото препятствие е личният интерес на хората.

„Изново“, „През онези дни“, стр. 104.

За десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота, като ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще вземате по една бучка захар и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот.“ Като решавате задачата си, няма да изядате бучката захар, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: „Днес не съм учен, но в бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив.“

„Път към Живота“, „Постижими и непостижими неща“, стр. 132-133.

Можете да направите един опит, ако искате: печката е нагорещена. Дръжте ума си съсредоточен и си турете ръката на печката, след това я дигнете и духнете на ръката си и няма да стане нищо. Ако турите без да мислите, ще се изгорите. В първия случай, като съсредоточите ума си, ще повишите трептенията си, ставате силни и затова не може да изгори ръката ви. Страданието в света произтича от същия факт. Вие всякога може да пострадате от един човек, чиито трептения са по-силни от вашите. И ако не се поставите в потребното съотношение, ако много се приближите, ще изгорите.

„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“, „Божествения подтик“, стр. 77.

Казват, че каквото човек мисли, това и става. Става, но при известни условия. Ти трябва да знаеш как. Допуснете, че вие седите под една круша. Закон има – писано е тази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш. А сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. Можеш да направиш това. И въздухът ще произведе сътресения в крушата, и няколко круши ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, има престъпление. Но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата – няма престъпление.

„Към Обетованата земя“, „Към Обетованата земя“, стр. 50.

Като ученици вие трябва да се освободите от вътрешната хипноза. Ще ви кажа как може да хипнотизирате например рака. Вземете един рак и го обърнете на гърба. Концентрирайте ума си 4-5 минути и ракът ще заспи. Той не може да мърда.

„Трите посоки“, „Организиране на вътрешния човек“, стр. 155.

Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва!“ Нещастията, които днес се срещат в обществото, са именно такава игли, които Природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя ще те кара да мислиш за същественото.

„Аз ви избрах“, „Силите в Природата“, стр. 18.

Съвременните учени са успели да разложат светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами, със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрява, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете ѝ са по-меки и приятни. Като излезете от концентрирането, вие пак ще минете през същата тъмна зона. Всички хора, които умират, минават през тази тъмна зона. Без да е умрял човек, може да се излъчи, да отиде в тъмната зона. Ако се излъчва съзнателно, той пак може да се върне на физическия свят. Ако излъчването става несъзнателно, човек мисли, че е умрял и не може да назад.

„Езикът на Любовта“, „Постоянното в живота“, стр. 244-245.

Аз бих желал за цял един месец, всяка вечер между 10 и 4 аса, когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си, и вижте тази белина еднаква ли е. Где е по-бяла? Някой път към периферията е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник, който хвърля своите сенки. Центърът е светъл, а периферията – потъмняла. Някой път ще забележите туй петно вътре в центъра на тази светлина, някой път няма да го забележите. Щом намерите тази светлина, вие ще се концентрирате 5-10-15 минути. То са наблюдения, ще гледате дали можете да намерите туй малко черно петно. Ще разделите съзнанието, за да видите где се пада петното, от лявата страна на вашето лице, или от дясната, отгоре към челото, или надолу към брадата. Тази светлина ще бъде под ъгъл около 45 градуса и някой път, ако я гледате дълго време в съзнанието си, ще вдигнете главата си нагоре, тя ще дойде над главата ви перпендикулярно, и ще почне да се движи бързо над главата ви, и после се отдалечава, отдалечава нагоре. Като гледате така дълго време в пространството, образува се нещо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И след туй всичко наоколо потъмнее, съзнанието е изчезнало, няма го. Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една тяга, една скръб. Въпросът е защо тази светлина се вдига нагоре? Сега, като изучавате псалмите, Давид казва, че наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онези от вас, които искат, не всички обезателно. Онези, които искат да дадат един нормален ход на своето учение, нека направят този опит, той не е задължителен. Но онези от вас, които го направят, да постъпят според закона на Мъдростта. Тук трябва Мъдрост. Разбирате ли? Тук трябва Мъдрост и постоянство. Мъдрост и Истина могат да разрешат този въпрос. Любовта после ще дойде. Само онези от вас, които имат тази интелигентност на ума си, те може да направят опита. За един цял месец, от 5-30 минути най-много може да правят своите опити. Да не мислите, че е в многото наблюдение. Някой път човек в 5 минути може да разреши повече, отколкото в 30 минути. Концентрирането не зависи от времето.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Тъмното петно в съзнанието“, стр. 16-18.

Това упражнение ще бъде за една седмица. Всички ще го изпълнявате само вечерно време, точно в десет часа преди лягане. То ще се прави по следующия начин: ще седнете комфортно на стола си, а който иска може и на земята – ще прекръстосате краката си. Ще се обърнете към изток, ще застанете спокойно. И в туй спокойно състояние ще отправите ума си към далечния запад. Ще наблюдавате дали като препращате ума си, ще видите някоя светла точка, или някое светло огнище, което да привлече вашия ум. Тъй ще проектирате ума си, ще почнете по права линия. Гледайте какво ще забележите. След туй ще обърнете ума си към юг. Пак ще го проектирате по права линия. Пак ще забележите дали има някаква светлина, която да привлича ума ви. После ще обърнете ума си към север и ще забележите има ли някоя светла точка там. Накрай ще спрете на изток и ще свършите упражнението.

Ще видите към коя от четирите страни на Земята светлината е по-голяма: към запад, юг, север или изток. По десет минути ще правите упражнението, един опит ще направите на вашия ум. Турете по две или три минути за всяка страна. Всичко дванадесет минути: три минути на запад, три на юг, три на север, три на изток. Ще се стараете да бъдете точни. Ние ще започнем с точността. И излетите ще правим точно. Това упражнение ще правите точно в десет часа. Вкъщи ще го правите. От тази вечер може да започнете. Аз пак ще ви кажа: онези, които остават на особено мнение, които няма да правят упражнението, нека си кажат, нека седят вънка, защото всяка мисъл, че не мога, противодейства. Онзи, който не може да прави упражнението, да не влиза, да си каже още сега, защото става разкъсване. А онези, които обещаят – да бъдат точни. Защо? Когато правите онези окултни упражнения в школата, и от Невидимия свят взимат участие. Тия същества ви дават благоприятни условия. Не всякога могат да ви се дадат тези упражнения, защото със силите на Природата не можем да разполагаме всякога. За всяка сила, която се употребява, се води сметка. Нещата не са в излишък, но не са и в недоимък. Всяко нещо трябва да се използва разумно.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Окултна медицина“, стр. 5.

Например вземете два предмета в ръцете си и ги насочете един срещу друг. Концентрирайте мисълта си в точката, дето тези предмети леко се допират, и след време ще видите, че от това място се явява малка искрица. Ако не успеете от първия път, направете опита още два, три, десет, до 99 пъти и на стотния път непременно ще имате резултат. Колкото по-бързо произведете искрата, толкова мисълта ви е по-силно концентрирана. После направете следния опит: насочете двата си показалеца един срещу друг, без да се допират, и концентрирайте мисълта си към тях. След известно време ще видите, че от това място излиза светлинка. Направете този опит вечер, за да се забележи светлинката. Като видите тази светлинка, не трябва да се плашите, нито пък да се хвалите, че сте видели светлина от пръстите си. Този малък успех е малко цветенце, което едва е напъпило. Пазете го внимателно да цъфне, да завърже, да узрее, да даде своя плод, и пред този завършен процес вече вие можете да извикате някои от своите приятели и да им покажете опита… Обаче като правите опитите, за нищо друго няма да мислите. Всичко ще забравите, само за опита ще мислите. За вас е важно да видите светлина от пръстите си, нищо повече не трябва да ви интересува.

„Условия за разумния човек“, „С чия воля?“, стр. 89-90.

Всеки от вас да си избере една идея, върху която да се съсредоточи за пет минути.

„Жива реч“, „Работа в съзнанието“, стр. 69.

Всички прави. Поставяне дясната ръка на лявата страна на гърдите. В това положение размишлявайте върху някаква велика идея.

„Жива реч“, „Музикално упражнение“, стр. 148.

Работете върху себе си тихо, мълчаливо, без да тръбите пред света какво правите и какво сте постигнали. Нека силните от вас направят следното упражнение: по три пъти на ден, сутрин – в 7 ч., преди обяд – в 11ч. 59 м. и вечер – в 10 ч. и 59 м., концентрират мисълта си и се наблюдават какво е състоянието им в това време – любовно, благо или неутрално. След това проследете какъв е полюсът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Ако някой е заспал преди определения час за упражнението, т.е. преди 10 ч. 59., той трябва да стане, да свърши упражнението си и отново да си легне. Онези ученици, които не искат да правят това упражнение и се считат за слаби, пак в същите часове, по три пъти на ден, трябва да казват за себе си: „Слабият става силен, когато се упражнява.“ Като ви давам упражнения за силни и слаби, последните не трябва да се обезсърчават, защото никой не знае, кой е силен, и кой – слаб. Каквото придобиете от упражнението, ще го пазите за себе си. Ще мълчите като рибите. Колкото и каквито упражнения да ви се дават, трябва да ги правите, без да разправяте какво правите. С тези упражнения вие ще развиете постоянството си, а същевременно ще развиете и вярата си.

„Малки и големи придобивки“, „Полюси на съзнанието“, стр. 309-310.

Съзерцание

 

Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня.

 

„Посока на растене“, „Освобождаване“, стр. 103.

 

Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, като се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. Това, което е говорено в неделя, това, което е говорено в четвъртък – постарайте се да го приложите. Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материала без никакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци. Учениците не могат да ги усвояват, претрупват паметта си и с това затъпяват. Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много работи, и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху вярата. И тъй, като се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствате, че у вас се създаде хармония и у всички дойде едно повдигане. Това показва, че умовете ви започват да хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя-две-три, постоянно правете такива упражнения тук, а после и вънка.

 

„Аз ви избрах“, „Вяра“, стр. 43.

 

Затворете очите си и мислено си представете една череша, от едрите, доброкачествени череши, и мислете за нея 5 минути. Ако в това време състоянието ви не се подобри, това показва, че опитът е излязъл несполучлив. За да имате по-добър резултат, направете опита с черешово дърво, окичено със зрели, едри плодове. В този случай мисълта е по-образна, по-ефектна, тъй щото ще може да подейства върху разположението на вашия дух. Понеже атмосферата вън е силно наситена с влага, упражнението не може да излезе много сполучливо. Обикновено влагата препятства на теченията на мисълта.

 

„Добри навици“, „Опити“, стр. 294.

 

Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в Природата всеки си отправя погледа накъдето и да е, или пък както е на обяд седнал и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така! Всека да се вдълбочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли – това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга.

 

Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил, например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите колко цветята са чувствителни към обичта, но за това трябват повече екскурзии. Старайте се към повече свобода, да няма ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанат самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид. Някога може да си представяте някого като модел, да го рисувате – но да не бъде прицелна точка. Този модел ще стои толкова, колкото сам иска. Като позирате, нали позирате толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в живота.

 

Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативен начин, за да развие у вас концентриране. Като намразите някого, не го обичате, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей – концентрирате се. Корем ви боли, глава ви боли – това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото си и всички хубави желания да се отделят от лошите. Като работите над себе си всеки ден, ще развиете нещо за душата си.

 

„Аз ви избрах“, „Работете с Любов“, стр. 83.

За десет дена направете следния опит. Всеки ден, по три пъти сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: „Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят.“

„Посока на растене“, „Пулс“, стр. 130.

Ако се греете всеки ден на Слънце съзнателно, по половин час, но с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото да четете с дни в някоя библиотека, да търсите какво казват лекарите за дадена болест.

„Новият светилник“, „Послушание“, стр. 49-50.

Искате ли да бъде мисълта ви всякога права, с отвес към Слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40-45 см, и леко я прикрепете на източната страна на стаята си. В средата на дъсчицата да виси копринен конец, на края на който закачете малка тежест – камъче, сребърен лев или малка златна монета. Така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта. Щом погледнете към него, ще кажете: „Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към Слънцето. С други думи казано: искам да имам прави отношения към Бога.

„Път към Живота“, „Милосърдие и користолюбие“, стр. 52-53.

Сега мислено ще направим едно пътешествие до Слънцето и назад: пет минути отиване и пет минути връщане назад. Ще дигнете и двете си ръце нагоре, малко отворени, с дланите една срещу друга. Дясната ръка остава горе, а лявата сваляте долу. Тъй както сте, тръгвате от Земята за Слънцето. Като започнете да се връщате назад, променяте ръцете си: лявата дигате нагоре, а дясната сваляте долу. Като слезете на Земята, сваляте и лявата ръка при дясната; двете ръце поставяте една срещу друга, за да се свържете с магнетическото течение, което постоянно иде от Слънцето към Земята. Във време на упражнението ще гледате да се освободите от всякакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до Слънцето с всички ваши смущения, вие ще се свържете с известни отрицателни течения, които ще ви въздействат дисхармонично. Значи, във време на цялото пътешествие, което ще трае всичко 10 минути, вие ще оставите багажа си на Земята, и на връщане ще си го вземете.

„Светлина на мисълта“, „Живите закони на добродетелите“, стр. 63.

Сега ние ще имаме един малък опит, едно упражнение го наричам аз – психическо упражнение. Туй упражнение е следующето: тази вечер ще идем от Месечината в Слънцето. Ще тръгнем от Земята към Месечината, и от Месечината до Слънцето, и обратно – от Месечината към Земята. Сега вие ще си представите, че излизате из вашето тяло, ще отправите вашата мисъл първо към Месечината. Всеки от вас ще си определи една скорост, с която ще пътува. Със сто километра или с 200, 300, 500, един милион километра или с 10 милиона километра, и ще полетите с тази бързина. Но да не се уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за вас. Най-първо ще си определите с каква бързина ще се движите към Месечината, и като достигнете до Месечината, в съзнанието си, гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснат някоя твърда почва, и каква ще бъде тя, дали някоя равнина или някой висок връх. Ще седите няколко минути, и след туй ще се устремите към Слънцето. Около Слънцето има един огнен пояс, ще се гмурнете, ще минете през него, и ще влезете в Слънцето. Този пояс е много горещ, но вътре не е тъй горещо. Като влезете вътре, ще видите един много красив свят. Той е толкова красив, но дали ще го видите или не, важното е само какви представления ще имате. Някои от вас може само да припарят. Но има и друга опасност: между Земята и Месечината има един студен пояс, може някой там да се спре. Този леден пояс, това са известни сили, електрически сили, които някой път засягат Земята и я изстудяват. И вследствие на тия засягания Земята е претърпяла катастрофи. Там като минавате, няма да ви е страх. Няма да замръзнете, аз ще ви придружавам. Няма да ви е страх, разбирате ли? Ние ще тръгнем сега. Опитът ще трае 15 минути: 5 минути до Месечината. Туй ще турите във вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законът е такъв. Вие ще ме питате: „Може ли да направим туй нещо?“ Можем, разбира се! Казано, свършено, тръгваме! Тази вечер тръгваме! Вие ще кажете: „Как ще бъде това?“ То не е наша работа. Как? Искам и тръгвам до Месечината. Ще идем до Месечината – 5 минути, оттам до Слънцето пак 5 минути, и 5 минути ще ни вземе обратния път, да се върнем на Земята. Сега ще се успокоите хубаво. Онези, които няма да вземат участие в пътешествието, те само ще ни изпращат, няма да вдигат шум. Те ще наблюдават, ние ще се движим, и ще чакат, като се връщаме назад. Но няма да кажете: „Дали ще се върнем?“ Ще идем, и ще се върнем назад. Сега ще започнем, тръгваме вече. Достатъчно сега, е, как мислите, пътува ли се лесно до Слънцето?

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

„Правилният растеж на ученика“, стр. 24-26.

Сега нека имаме едно мислено упражнение! Представете си в ума, че този момент в Слънцето има едно голямо събрание на интелигентни същества, които разрешават един от важните въпроси, и се постарайте, да видим можете ли мислено да се свържете с тях. Сега аз не казвам да вярвате, но само да си представите това. Ако речете да вярвате, вие ще се намерите в едно раздвоено състояние. Ще си представите това нещо в ума, като една картина. Ще си представите Слънцето не на това място, където е сега, но ще си го мислите под ъгъл 80 градуса към изток, т.е. 10 градуса до земята. Размишлението ще трае 5 минути.

„Високият идеал“, „Излишък и недоимък в живота“, стр. 3.

Направете следния опит. Когато имате хрема, мислете за Земята и вижте какъв ще бъде резултатът. След това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първият случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория ще изчезне скоро. Когато имате какво и да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия. За Слънцето има две схващания: едни го схващат външно, те разбират само външното, видимото Слънце; други разбират вътрешното, духовното Слънце в човека – към това Слънце ще отправите мисълта си.

Лекции на МОК IV/3, „Новите схващания на ученика“,

„Слънчевите трансформатори“, 23 лекция, стр. 108.

Направете един опит. Да кажем, когато изгрява Слънцето, в момента да видите какво ще чувствате. Какво самочувствие имате, когато една реалност ще стане! Когато дойде моментът, че тъкмо Слънцето ще изгрее, образува се една самоувереност във вас. В тебе няма и най-малко съмнение, че Слънцето ще изгрее! Тогава не може да има съмнение. Когато дойде моментът да се покаже Слънцето, в тебе всяко съмнение изчезва. Можете да направите опит с часовника си. До известно време има съмнение. И щом изчезне съмнението, Слънцето показва първия лъч. Като изчезне всичкото съмнение, първият лъч се показва.

„Минало, настояще и бъдеще“, „Дълги и къси вълни“, стр. 204-205.

В продължение на една седмица, като ставате от сън, записвайте първата мисъл, която е минала през ума ви. След това можете да пристъпите към дневната си работа. За да използвате упражнението си добре, преди да заспите, вложете в ума си мисълта, да не забравите да запишете първата мисъл, като основна мисъл през деня. При това стремете се да бъдете искрени към себе си, да записвате онази мисъл, която първа е дошла в главата ви. Не се стеснявайте от мисълта, която е преминала през ума ви. Може някой от вас да помисли за хляб, друг – за вода, трети – за майка си или за баща си, които отдавна не е виждал. Ще кажете, че нямате време да правите наблюдения над мисълта си. Само онези ще правят упражнението, които мислят, че могат да го изпълнят. Който мисли, че е зает с изпити, с военна служба, с учителство и не може да изпълни задачата, по-добре да не я започва.

„Методи за самовъзпитание“, „Живот и радост“, стр. 35-36.

За придобиване духовния живот се изисква силна вяра. Направете опит да придобиете в себе си вътрешен мир и светла вяра, да знаете кога молитвата ви е приета, и кога мисълта ви е в права посока. Вие трябва да чувствате това нещо в себе си така, както чувствате понякога дисхармоничните влияния на хората около вас. Човек трябва да живее духовно, ако иска да бъде хармоничен в себе си; има ли хармония в себе си, той ще може да живее и между дяволите в ада, както и между ангелите в Рая.

„Условия за разумния човек“, „Целомъдрие и великодушие“, стр. 31.

Сега като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се е случвало през деня, и се учете. Например задайте си въпроса защо състоянията ви се менят толкова бързо. Същевременно, в продължение на една седмица, дръжте сметка по колко пъти на ден се менят състоянията ви, да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте в една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето на вашето първо утринно състояние, а след това – часа, минутата и времето, дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени. Причините за тия промени са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво, не знаете. Значи, има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени. То наблюдава другите състояния, а саму остава неизменно. По този начин, чрез ред наблюдения, вие ще придобиете много опитности.

Тъй щото, ще правите наблюденията си спокойно, без смущение. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е вляво, под нулата; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво; те представляват движение към корените, надолу, към центъра на Земята. Всички приятни състояния са вдясно; те представляват движение към клонищата, нагоре, към центъра на Слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, да видите какво е влиянието му върху състоянието на човека. И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не e нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците.

„Двата пътя“, „Двете посоки“, стр. 66-67.

За един ден само проследете какви мисли минават през ума ви. Важно е не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този ден, ще го запишете. При това ще бъдете искрени в себе си, няма да скривате мислите си… Аз ще стана този ден ясновидец и ще видя какво сте скрили. Искрени трябва да бъдете първо към себе си и после към другите.

„Неразрешеното“, „Природните звукове“, стр. 241.

Аз искам от вас следното нещо: да бъдете искрени към себе си, към своята душа. Всяка сутрин, в продължение на две седмици, със ставането си още, задайте си въпроса: „Искрен ли съм спрямо душата си? Готов ли съм през целия ден да извърша всичко онова, което душата ми желае и нашепва? И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа истината, както е в действителност?“ Значи, щом направите някаква погрешка, нито я намалявате, нито я увеличавате, но констатирайте я пред душата си, както е, както и Природата я е констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви, да схващате нещата правилно, без никакво увеличаване или намаляване. Под думата душа разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят.

„Двата пътя“, „Закон за енергиите“, стр. 121.

За десет дена направете следните наблюдения върху себе си. Като се събудите сутрин, проследете каква мисъл имате в ума си и какво е състоянието ви. Записвайте си това в едно тефтерче. Веднага погледнете часа и минутата, какъв е денят, топъл или студен, ясен или облачен. Същевременно вижте има ли някакъв шум на улицата, на която живеете. Ако има някакъв шум, вижте на какво се дължи: дали коли, автомобили или трамваи минават; дали хора минават и се разговарят или пеят, дали кучета лаят. Освен това проследете има ли някаква връзка между състоянието ви, с което сте се пробудили, и с това, което сте имали преди два-три дена, или най-много преди седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете отде произлиза това състояние.

Като правите наблюденията си, ще видите има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви. Сънят ще внесе известно обяснение. Като правите тия наблюдения, вие ще разберете на какво се дължат мрачните настроения на човека.

„Посока на растене“, „Различаване“, стр. 115.

Една задача ще ви дам. Вземете за една седмица и три пъти на ден наблюдавайте времето какво е сутрин, обяд и вечер. Нали искате научни работи. Наблюдавайте сутрин какво е времето, на обяд и вечер. Други нека да вземат една задача за една седмица, ако слизате в София, наблюдавайте колко мъже срещате, колко жени, колко деца, колко стари. На каква възраст са. Наблюдавайте отляво, отдясно, колко срещате с бели коси, с черни. Наблюдавайте това за една седмица. За научни работи съберете фактите.

„Факти, закони, принципи“, „Факти, закони, принципи“, стр. 14.

За всяка една нова мисъл, която прониква в ума ви, да се радвате. Да си имате едно тефтерче и като си записвате новите мисли, ще видите доколко вашите мисли са оригинални. Ако някой път една оригинална мисъл дойде в ума ви, не я пренебрегвайте, тя е много важна. Тази мисъл, която прониква във вашия ум, в никоя книга не може да се намери. Това, което не може да се намери, е ценното. Всичко това, което минава през вашите умове, някои будни умове са го направили. Не трябва да мислите, че всичко е написано. Много малко е написано. Хиляди и хиляди неща има, които не са написани. А ненаписаното го пишете вие за самите вас.

„Вътрешният господар“, „Обичайте и ценете“, стр. 179-180.

В продължение на една седмица правете наблюдения върху себе си, да видите каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви веднага след пробуждането ви от сън. Ще бъдете искрени и каквато мисъл влезе в главата ви, ще я отбелязвате. Например макар и вегетарианци, на някой от вас може да мине мисълта за печена кокошка – ще си отбележите; може някой да се усъмни в пътя, по който върви – пак ще отбележи мисълта си; друг може да помисли, как да спечели повече пари и т.н. Каквато и да бъде първата ви мисъл – добра или лоша, ще я отбелязвате в тетрадката си. Ако се случи да минават през ума ви само добри мисли, толкова по-добре за вас. Това значи, че пътувате през добра местност в умствения свят.

„Трите живота“2, „Мечешкият капан“, стр. 227.

Ще ви дам една работа за десет дена. Съсредоточете се в себе си и без да се изобличавате, следете какви мисли и желания минават през вас. Ако намерите нещо нечисто, радвайте се, че ви се представя случай за работа.

„Новата мисъл“, „Вътрешните сили“, стр. 122.

Добре е всеки от вас да има по едно тефтерче, в което да отбелязва по колко желания на ден се явяват да даде някому нещо и по колко желания – да вземе от някого нещо. Интересно е после да направите сметка, колко от желанията ви през дена са от категорията да вземете нещо и колко да дадете нещо. Започнете да събирате тези статистически данни още от днес, да видите кои желания преодоляват у вас.

„Нашето място“, „Ценното в малкото“, стр. 61.

Направете един опит за известно време да проверите себе си, какви чувства изживявате, и ги определете към коя категория умствени сили се отнасят. Тревожите се за нещо например. Вижте към коя категория спадат вашите тревоги. „Към личните чувства.“ Когато се засегнат личните ви чувства, ще се лекувате с природния си ум; когато се засегнат индивидуалните ви чувства, ще се лекувате с естествения си ум; когато се засегнат моралните ви чувства, ще се лекувате с разума (В лекцията Учителя обяснява що е природен, естествен, разумен, морален, личен и индивидуален ум.) Проявите на ума са свързани две по две помежду си. Като се знае това нещо, то може да се използва като начин за правилно трансформиране на енергиите у човека.

Лекции на МОК IV/4, „Новите схващания на ученика“, „Проявленията на ума“, стр. 59-60.

Ако искате да знаете, как сте прекарали деня, като обикновен или разумен човек, всяка вечер, преди да си легнете, употребете 10-15 минути мислено да си дадете отчет какво сте правили през деня. Спомнете си къде, какво сте казали, какво сте правили и т.н. И ако след всичко това намерите в себе си една малка придобивка, туй показва, че сте прекарали дена добре, като разумен човек. Колкото и малка да е придобивката, тя е ценна. Само по този начин човек може да разработва своя характер. Само по този начин Природата може да му разкрие своята съкровищница. Тя ще му разтвори касите си, да взема, колкото и каквото иска.

„Влияние на светлината и на тъмнината“, „Гласни и съгласни букви“, стр. 92.

Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: когато ви дойде някое страдание, определете в себе си дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десет дена от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни или не; после сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от Невидимия свят, а неразумните – от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и Невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага.

„Светлина на мисълта“, „Обмяна“, стр. 48-49.

За два-три месеца ще ви дам следната работа и следните опити.

Първо: на една тетрадка ще си водите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ви дойде. Ще следите по часовник времето, когато е дошла добрата или лошата мисъл или желание, и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала.

Второ: когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли и желания. За това ще се върнете две хиляди години назад във времето, за да си представите сватбата, на която е присъствал Христос с учениците си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително вярно в представите ви. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженеца, вашето място и т.н. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците Му – в ума; младоженецът ще поставите в ума, невестата – в сърцето. Невестата и младоженецът ще бъдат разделени, защото в Духовния свят двама души в една стая не живеят. А тук в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Жителите на онзи свят свободно си четат мислите. Затова, когато някой от тях е неразположен, другите, щом като прочетат мисълта му, отминават го, без да става нужда той да ги пъди. Ето защо на онзи свят няма условия за грях. А в този свят някой ви дойде на гости и стои, без да разбере, че ви е отегчил, поради което става нужда да го лъжете. Оставете тези стари методи, защото докато държите на тях, не можете да бъдете ученици. Ще си представиш, че си облечен със сватбарски дрехи, че си радостен и весел, и ще слушаш какво е говорил Христос на присъстващите. Ако можете да произведете една такава картина, веднага ще се освежите, ще бъдете готови да се борите с мъчнотиите си на този свят, много философии на този свят ще ви станат ясни и вибрациите на вашия ум ще се повдигнат. Такова представяне на картината има и здравословно влияние. Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото – на свадата.

Трето: задайте си въпрос защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания, защо към някои сте разположени повече, а към други – по-малко, защо някои обичате, а други – не, защо някои ви са приятни, а други – неприятни. Ще кажете, че това е кармично. Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Като сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прекарали и след излизането от коя къща е дошло неразположението ви. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен. Обяснете си защо понякога, като се връщате у дома, ви идва неразположението и дали то иде от север, юг, изток или запад. Като намерите причината за неразположението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му…

Четвърто: всяка вечер, като си лягате, ще употребите десет-петнадесет минути, за да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще правите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден!“ Ще разглеждате живота си така, както един художник своята картина, без да се самоосъждате… Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля.

„Великата майка“2, „Призваха Исуса“, стр. 121-123.

Упражнение за наблюдаване на времето: в продължение на три месеца наблю-давайте времето, дали ще бъде облачно, ясно, топло, студено и т.н. На специално тефтерче си отбелязвайте всяка промяна. Същевременно наблюдавайте и вашите състояния. Ако забележите, че между вашето състояние и времето има известно съотношение, проследете дали е възходящо или низходящо. Като правите тези наблюдения, ще видите, че наистина състоянията на човека често зависят от проявите на времето. Това се случва главно с нервните хора. В това отношение нервният човек е барометър. Той предварително предсказва какво ще бъде времето, добро или лошо. Ако пък човек страда от ревматизъм в крака, в ръката, или в друга някоя част на тялото, от болката му, която се усилва, намалява, или съвършено изчезва, той може да определя и най-малките промени на времето.

Следователно, ако искате да отидете на екскурзия и не можете да се решите да предприемете ли екскурзия или не, посъветвайте се с някой нервен човек. Той ще определи какво ще бъде времето – дъждовно, облачно, ясно, слънчево и т.н. Вие можете да разчитате на неговите познания за времето. Мнозина се оплакват от болки в ушите, в пръстите на ръцете и краката, но не знаят причините на тия болки. Ако наблюдават времето, те ще видят, че болките им са в зависимост от промените, които стават в Природата. В това отношение човек трябва да бъде метеоролог. Сегашните метеоролози си служат с различни инструменти за определяне на промените, които стават в Природата – с термометри, барометри, сеизмографи и др. Обаче няма по-усъвършенстван инструмент за определяне на най-слабите промени в Природата от организма на високоорганизирания и чувствителен човек.

„Служене, почит и обич“, „Човек и Природа“, (стр. 358-360).

Правете упражнението, което ви дадох. Понеже ще трае три месеца, ще свършите на 15 май. Ще наблюдавате добре всички промени в температурата, в облаците, дали са черни или светли, дали са високо или ниско на небето, дъждовни или ветровити и т.н. Като наблюдавате промените на времето, ще следите и своите вътрешни състояния. Ако състоянията ви вървят в съгласие с промените на времето, ще извадите един закон; ако са извън влиянието на времето, ще извадите други заключения. Изобщо ще правите научни изводи.

„Служене, почит и обич“, „Човек и Природа“, стр. 363.

Сега за 10 дни ще ви дам следното упражнение: ще вземете една кула (тетрадка) и ще отбелязвате времето и вашите състояния – сутрин, обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си, отбележи какво е времето. На обяд – какво ти е състоянието, неразположен си, отбележи какво е времето. Вечерно време – също. За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно; когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.“ По обед: „Ужасно съмнение ме обхвана.“ Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.“ На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.“ На обяд: „Озлобление.“ Вечерта: „Голямо отмъщение.“ На другия ден сутринта: „Силна вяра.“ На обед: „Голяма надежда.“ Вечерта: „Голяма любов.“ Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно или ветровито, дали има Слънце или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва.“ Пък ако го няма, ще пишете „напълно облачно“ или „ветровито“. Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни. Просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши.

„Тихият глас“, „Огъване и пречупване“, стр. 75-76.

Следователно, когато имате лошо разположение на духа, направете следния опит: дигнете ръцете си нагоре, с дланите навън и отправете мисълта си към Възвишения свят. Ако скоро след това състоянието ви се измени, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у вас. По този начин човек може да констатира кои неща са негови и кои – чужди или външни. Дали погрешката е ваша или чужда, това не трябва да ви смущава. За вас е важно, че в изправяне на погрешките се откриват възможности за познаване на Бога.

„Малки и големи придобивки“, „Доброта и разумност“, стр. 391.

Можете да направите един опит. Ако на един бинокъл, с който се гледа с двете очи, измените лупата на дясното око, турите лупа с по-голямо увеличение, да кажем 10 пъти, на лявото око турите лупа, която увеличава 20 пъти, какво ще имате? Ще имате две изображения. Едното ще бъде долу, другото ще бъде горе. Изображението от 10 увеличения ще бъде долу, образът от 20-ото увеличение ще бъде горе. Ако гледате Мусала, ще видите две Мусали – едната долу, другата горе. Правили ли сте този опит? Можем да направим този опит, този опит мога да го направя. Затова казват за някого: „Нависоко гледа.“ Всякога, когато човек гледа идеално, той не вижда предметите. Като гледате Мусала с увеличително стъкло, няма да видите Мусала на същото място. С голямото увеличение Мусала ще го видите нагоре, а той не е там. Другото изображение на Мусала ще бъде долу. Този, който малко мисли, неговите предмети надолу се показват. Този, който високо мисли, предметите са нагоре, предметите не са на място, изображенията не са на място.

„Пътят към щастието“, „Разумни отношения“, стр. 112.

Можете да направите един научен опит. Ти вървиш и мислиш за Доброто. Твоята мисъл се върти спирално. Но тъкмо разсъждаваш за Божествения свят, дойде ти в ума, че двама се скарали и мислиш кой е по-прав от тях. И тогава се спира кръгообразното движение и дойде праволинейното и паднеш на земята. От Горе ти казват: „Не е за тебе да разрешаваш кой е прав!“ Не е твоя работа да се занимаваш с праволинейното, а с това, което се върти. Ако речеш да кажеш кой е прав, можеш да имаш разрив на сърцето и да умреш. И сърцето ти се движи кръгообразно. Ако направиш праволинейно движението, то ще се пукне. Това се нарича разрив на сърцето. На праволинейно движение сърцето не е свикнало и ако дойде праволинейно движение в нервите и мозъка, тогава хората се умопобъркват.

„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“, „Божественият подтик“, стр. 81.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен или отрицателен, ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава.

„Новата мисъл“, „Три типа хора“, стр. 235.