Sheny Idaet

СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ 1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4 2. Едно пророчество за България - 4 3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6 4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6 5. Пеню Киров (1868-1918) - 8 6. Кой е брат Пеню Киров -10 7. Посещение -10 8. Тодор Стоименов -13 9. Брат Теодоси Стоименов -16 10. Пешком за първия събор -16 11. Михалаки Георгиев (1854-1916) -17 12. Петър Тихчев -19 13. Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22. Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27. Приятелят на дядо Благо - 38 28. Двете свещи - 38 29. Творчеството на дядо Благо - 38 30. Сказания на двадесети век - 39 31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40 32. Кой как слушаше и записваше Словото на Учителя - 41 33. Георги Куртев, човекът който живееше с Бога (1870-1961) - 42 34. За годишнината на брат Георги - 43 35. Как е лекувал холерата брат Георги Куртев - 45 36. Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50 40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41. Чешмата в село Тополица - 52 42. Василка Иванова - 56 43. Необикновената почерпушка - 57 44. Любете враговете си. Методи Константинов (1902-1979) - 58 45. Заканата - 59 46. Двете ложи - 59 47. Истинските грънци - 60 48. Последното завещание - 60 49. Влад Пашов - печатар (-1974) - 61 50. Слово за Влад Пашов - 62 51. Захари Желев дава молитва на владиката - 63 52. Колю Каишев и владиката - 64 53. Задруга - 65 54. Сърмите на Колю Каишев - 66 55. Постът на Колю Каишев - 66 56. Беседа на Учителя за свещениците - 67 57. Стефан Камбуров - „Вяра жива" - 68 58. Слави Камбуров и четвъртото измерение - 70 59. Стефан Камбуров и шрапнелите - 71 60. Петър Камбуров и влакът - 71 61. Слово за Петър Камбуров - 72 62. Тако работи три години в градината на Изгрева - 73 63. Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68. Баба Коца - 80 69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72. Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73. Стоил Стефанов и слугите - 89 74. Стоил Стефанов и републиката - 90 75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91 76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77. Александър Кръстников - 93 78. Брат Ради и парите - 94 79. Побойиците и брат Ради - 95 80. Генчо яде череши на тъмно - 96 81. Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84. Взимане-даване -100 85. Защитата -101 86. Испанската болест -101 87. Раницата -102 88. Стихове от Олга Славчева -103 89. Слово за Олга Славчева -105 90. Паша Теодорова. Кредитът -106 91. Ти достойна ли си да се пречистиш? -106 92. Мъглата -107 93. Славка Керемидчиева. Изпитите на ученика -108 94. Латвийското братство -108 95. Стенографката Савка Керемидчиева и съществените неща -108 от живота на Учителя. 96. Архивът на Савка Керемидчиева -109 97. Кражбата на архива на Савка и последствията -113 98. Светското знание предхожда Божественото -115 99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116 100. Никола Гръблев (1893-1968) -117 - 101. Цочо Диков и луната -118 102. Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104. Един ден на Изгрева -120 105. фото д-р Жеков - право запазено -121 106. Астролози на Изгрева -122 107. Петър Манев -123 108. Георги Марков -124 109. Стефан Велев -124 110. Савов - имитаторът -124 111. Алфиери Бертоли -126 112. Дядо Димитър от Сливен -127 113. Руси Караиванов. Спасението и отплатата -128 114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134 3. Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица -136 4. По пътеките нагоре към Мусала -138 5. Първото езеро -139 6. Изкачване на връх Мусала -139 7. Малкият стрък -140 8. Незнайния връх -141 9. Изгледи от връх Мусала -142 10. Седемте езера и Мусала -143 11. Да полееш един камък -145 12. Мъгли и молитва -145 13. Братската екскурзия и сестрата -146 14. Онеправданият рибар -146 15. Главните места за пребиваване с Учителя на Мусала -147 16. Екскурзии до Витоша и откриване на Бивака Ел Шадай -149 17. Екскурзия до Черни връх -151 18. Силата на общата мисъл -153 19. Заканата -153 20. Екскурзия до 7-те Рилски езера през 1942 г. -154 21. Прощаване на Учителя с Черни връх -157 22. Будно съзнание -158 23. Кола без лъжа -159 24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28. Как се устройваше братския живот -164 29. Заслонът и кухнята -165 30. Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166 31. Лодката -168 32. Устройване и бит на лагера -169 33. Спиралата -170 34. Палатката на Учителя -172 , 35. Палатката на французите -173 36. 72 стъпала -174 37. Пътеката със 122 стъпала -175 38. Молитвеният връх -176 39. Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50. На екскурзия до Еленин връх -183 51. Върхът на „Съзерцанието" -184 52. Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54. Беседи на Рила -187 55. Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. -188 56. Концерти на Рила -189 57. Последните екскурзии с Учителя до Рила -189 58. Екскурзии от с. Мърчаево до Витоша -190 59. Последни дни -191 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част първа - Окованият ангел на Изгрева 1. Животът на Братството след заминаването на Учителя -192 2. Работата на стенографите след заминаването на Учителя -194 3. Авторско право върху беседите на Учителя -196 4. Кой съхрани и упази непечатаното Слово на Учителя. Трите кражби -197 5. Съдбата на архива от Резньовете - 201 6. Продажба на откраднатия архив - 203 7. Къде са осемте куфара - 205 8. Печатница на Изгрева - 206 9. Книгата „Учителят" - 208 10. Дар за Учителя - 209 11. Дар за ученика - 210 12. Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210 13. Михаил Иванов - 213 14. Как се дойде до процеса срещу Братството - 214 15. Вещите на Учителя - 216 16. Куфарът със скъпоценностите - 217 17. Касетката на Учителя със 800 000 лв. - 221 18. Съдбата на един протокол и съдбата на Братството - 222 19. Печатарската машина - 228 20. Закупуване на хартия. Неделчо Попов - 229 21. Заем на Свободата - 231 22. Братски пари за свинарник - 232 23. 176 жълтици - 233 24. С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов? - 235 25. Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г. - 236 26. Любезни брат. Писмо на Боян Боев - 237 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част втора - Окованият ангел на Изгрева 27. Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29. Образът на Учителя в светлина - 239 30. Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32. На гости при циганите - 241 33. Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35. Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37. Окованият ангел - 247 38. Кой пише и печати статии срещу Учителя? - 248 39. В тринадесетия кръг на ада - 249 40. Трите въпроса и трите отговора - 250 41. Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251 42. Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257 51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258 52. Най-важният въпрос и най-важният отговор - 259 53. Голямата самоизмама - 260 54. Присъдата - 262 55. Нова година в затвора - 263 56. Предатели и предателства - 264 57. Прозорец към Витоша - 265 58. Звездоброец - 266 59. Посрещачът на освободения затворник - 267 60. Съдбата на затворника - 268 61. Сънят, който се сбъдна - 270 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част трета – Окованият ангел на Изгрева 62. Мисли за ученика от окованият ангел - 271 63. Истината за ангела прикован в плътта - 283 64. Истинската работа - 285 65. Живот за Цялото - 286 66. Радостта - 288 67. Творчеството на Борис Николов - 290 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА I. Учителят - 292 II. Учителят за Божественото учение - 295 III. Школата на Бялото Братство - 297 IV. Бялото Братство - 300 V. Князът на този свят и неговата власт - 303 VI. България и Учителят - 305 VII. Учителят и Русия - 308 VIII. Пророчества - 309 IX. Новата епоха - 311 X. Словото Господне към пророк Иезекиил - 312 XI. Пророчеството на Юдиното послание - 313 XII. Божието откровение - 313 XIII. Пророчество на Учителя за идните дни - 315 XIV. Беседа върху 20 глава от Откровението - 316 XV. Писмо от Учителя до учениците - 318 XVI. Мисията на Славянството - 319 1. Призвание - 319 2. Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия - 321 3. Учителят за мисията на славянството - 323 4. Човек предполага, а Бог разполага - 327 5. Послеслов - 330 ПОСЛЕСЛОВИЯ Д-р Вергилий Кръстев 1. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и уставите - 332 2. Уставът на Русенското Братство - 335 3. Кой извършва регистрация на Духовно общество „Бяло Братство" и кой го узаконява? - 339 4. Списък на ръководителите на клоновете на Братството в страната към 1949 г. - 343 5. Школа или Академия - 345 6. Словото на Учителя и неговото тълкуване от новоизлюпените тълкуватели на Изгрева - 357 7. Разрушаването на Изгрева. Хронология на събитията до 1957 г. - 359 8. Изчезването на Изгрева. Хронология на събитията от 1957 до 1972 г. - 363 9. Как Изгревът стана държавен? И защо държавата разруши Изгрева? - 367 10. Мястото на Учителя - 368 11. Как бе запазено мястото на Учителя? - 369 12. Ново посегателство срещу мястото на Учителя - 370 13. Спомените на Борис Николов - 372 14. Със Слово и Музика от Учителя по земята българска - 375 15. Бележки към „Изгревът", том I - 383 16. Заключение към „Изгревът", том II и том III - 384

16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя. През нейните ръце и пръсти премина целия този материал на пишеща машина. Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат. Затова предпечатната подготовка бе дадена да се извърши от фирма и професионалист. Те се оказаха по-добри служители на Учителя. И достойни! Искам да благодаря на сестра Жана Новакова, дъщеря на ръководителя на русенското Братство Йордан Новаков, която закупи и ни подари хартията паус, която бе необходима за последният етап от предпечатната подготовка. Коректурата бе извършена от мен и Марийка Марашлиева, като последната се постара да открие някои изрази, на които леко трябваше да се оправи словореда. Старали сме се целия материал да остане непокътнат от редакторска намеса и допълнително изменение. Материалът е достоверен и изложен по такъв начин, както ни е разказван. Това са разкази на лица за събития и хора на една изминала епоха, която ни разделя 50 години от заминаването на Учителя. При обработването им запазихме разказите. Смятам, че така трябваше да се предаде този материал. Ако беше изпратен друг вместо мен по друг начин щеше да го предаде. Благодарете, че се яви един, който свърши една неотложна работа. А тя е за Делото на Учителя. Друго няма. Другото е от Вас. С уважение: Д-р Вергилий Кръстев

15. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ I Когато трябваше да се завърши предпечатната подготовка на том I по погрешка, вместо последната корекция на материала, отиде предпоследната, в която имаше грешки. Това се видя много късно и в ход трябваше да се коригират пропуските. Някои от тях останаха. Сега ще се спрем на онези, които всеки трябва да си поправи. Не се спираме на печатните грешки, те са явни. 1. На стр. 100, първи ред по таблицата общ сбор е 2100, а не 2000. 2. На стр 229, 12 ред думата е АУМ, а не АУМЕН. 3. 441 стр., 12 ред лицето е К. Иларионов, а не К. Икономов. 4. 571 стр., 9 ред от долу - Учителят не се завръща на З.ХИ.1944 г. от Мърчаево в София. Това е грешка при набирането на текста. Тя бе изчистена в последната корекция, но при последващото им заменяне поради пропуск се отпечати предпоследната корекция. Днес коригираме. Учителят се завръща в края на м. октомври 1944 г. и най-вероятно към 19 октомври, защото Той започва да изнася беседи на 22 октомври 1944 г., неделя. До 24 септември 1944 г. той изнася беседи в Мърчаево. Според Боян Боев датата е 19 октомври 1944 г. 5. 636 стр., 2 ред датата е 1894, а не 1984 г. 6. На стр 636, трети ред датата не е 1885, а 1895 г. 7. На стр. 673 втори ред да се чете 1922-1944 г.

14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА След 1957 г., след затварянето салона на Изгрева, властта ограничи дейността на Братството. Беше спряна Паневритмията, забранени братските събрания, на които се четеше Словото на Учителя и се пееха песните Му. Накрая музикалния живот на Братството беше преустановен. Всички музиканти по времето на Школата бяха в почетна възраст. Но случи се най-неочакваното. Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя. Няма нито един случай, където млад и школуван музикант да е отишъл при възрастните музиканти, от времето на Школата и да настоява, за да му предадат това, което са научили лично от Учителя. Аз бях свидетел на огорчението на възрастните приятели музиканти. Аз работих с тях дълги години, макар че не съм музикант и свърших тяхната работа. Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини. И тези причини днес ги виждаме най-отчетливо. * От 1945 г. до 1990 г. единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г. при нелегални условия направи магнетофонен запис на Паневритмията и на песни на Учителя изпълнявани от певци, съвременници на Школата. Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези магнетофонни записи, за да чуят как съвременниците на Учителя изпълняват песните Му. Това е техен пропуск, който те трябва да коригират. След 1990 г. след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя. Следващият проблем след осъществения концерт през м. април 1990 г., който бе пръв концерт, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите. Колкото музиканти, толкова и идеи. Трябваше някой да поеме ролята на организатор, но никой не позволяваше на онзи, който трябваше да ги организира. Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти. На 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив. През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта. Беше посветен на годишнината на Георги Куртев. Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват? Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на концертните подиуми от музиканти професионалисти. По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни. През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото. Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае. И да искат да знаят, няма от къде? Онези, които знаеха си заминаха, а приемствеността не бе осъществена. А случаят е много обикновен за разбиране. Учителят сам е изпращал всяка събота и неделя група братя и сестри, които са можели да пеят хубаво и задължително придружаващ ги цигулар там по селата и малките градове, където е имало поне един Негов последовател. Приятелите са пристигали и са започвали братската среща с молитви и песни. Песните са продължавали една след друга и през деня, та и през нощта. Така музиката на Учителя и песните Му са били занасяни там, научавали са ги и на някоя и друга песен от Учителя. Но друго е важното, което не се знае. Когато са изпълнявали песните на Учителя, те са сваляли от Небето живият огън от песните на Учителя. При такива случаи е имало посещение от Невидимия свят и всички присъствуващи са усещали това и са били намагнитисвани. Софиянци са си отивали, но е оставала духовната аура от музиката на Учителя. Тези, които са били определени точно те са влизали в братските кръжоци. Това е бил един от методите на Учителя, да се привлекат в братските кръжоци онези души, които са се преродили като българи, за да направят контакт със Словото на Учителя. Ето защо през 1992 г. музикантите тръгнаха по земята българска да разнасят музиката на Учителя. Те изпълняваха Завета на Учителя от времето на Школата. Питам: Има ли някой, който да е против това? Та това са методи на Учителя за работа с Неговата музика! А че някои не ги знаят, мога ли да попитам, защо не познават всичко това? През 1993 г. съставих книгата „Изгревът", том 1. Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много. Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от михайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица. Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на техни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които излезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща. Всеки отговаря пред Небето и Учителя. Всяко нарушение се санкционира много строго. И затова пътят на мнозина талантливи музиканти ще бъде спрян поради едно такова нарушение. Примери от времето на Школата колкото щете. Ще ги намерите в опитностите на учениците. Днес представители на михайловистите в България започнаха да получават помощи във валута от своята централа във франция. Раздават тези пари на бедните от Братството. Какви бедни? Бедни няма! А защо няма? Първо: според Учителя всеки сам трябва да изкарва с труд прехраната си и да дава своя труд в полза на обществото и държавата, в която живее. Второ: от 1945 до 1990 г. беше наложено от комунистите задължението всеки да работи. Бяха написали и окачили по стените да виси един лозунг „Който не работи, не трябва да яде" (същото го казва и апостол Павел). Но комунистите го наложиха със сила. Всички работеха. Конституцията приета на 4.ХII.1947 г. гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя. А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия. А че нямат нормални пенсии - това е тяхна грешка. Те имат подарък - социална пенсия от държавата. Днес има такива около 10 човека. Сега се явяват други, които да ги подкупят с пари, помощи от Франция. А защо? За да застъпват методите на михайловистите, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Ето това е техния план. А ще се изпълни ли? Ще го проверите лично. Който иска да се продава за паница леща - да се продава. Но Небето ще вземе мерки срещу опорочението на Словото на Учителя. А неговите служители са и официалните власти. Те ще изпълнят волята Му. Досега са се справяли отлично! Изскочи и друг проблем за хармонизацията на песните на Учителя. Не може да се хармонизира музиката на Учителя и песните Му ако човек не познава Словото на Учителя, историята на музикалния живот на Изгрева, историята на всяка една песен, кога е дадена, при какви обстоятелства и за какво е дадена. Тези сведения не се знаят от днешните музиканти, защото няма от къде да ги знаят. Едва сега този материал се изнася. А те тръгнаха да правят хармонизации на музиката на Учителя и въпреки, че са музиканти-професионалисти и въпреки че имат талант, то направиха груби грешки. Учителят е дал правила за хармонизация, а те не се спазват, защото не се знаят. И всички опити на това талантливо поколение музиканти ще бъдат несполучливи, защото нарушават законите и принципите, по които са свалени тези песни. Пример: обикновено аз имам към 20 въпроса, на които отговорите не са познати от днешните музиканти. Най-обикновен пример. За Учителя има написани три песни с три различни текста, с три различни мелодии. Когато започнат да се превъзнасят, аз задавам този въпрос: забележете, никой не знае кой е написал текста и кой е дал музикалния текст на песните. Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя. До сега в Пловдив не е изнесен такъв концерт, какъвто трябва да бъде. През 1992 г. музиканти от София изнесоха концерт в камерна обстановка. Музиканти има по избор, професионалисти, умеещи и можещи, но няма кой да ги организира. Причината е друга. На времето в Пловдив е имало голяма спиритическа група. И около Михаил Стоицев са работили спиритисти, медиуми и има написани стотици тетрадки от спиритическите им сеанси. Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива. А където веднъж са се разигравали спиритически сеанси, на същото място отново се явяват духовете да разиграват заслепените както си искат и могат. А те са особено вещи в разиграването. Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения. Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях." Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине. Изпит към Словото на Учителя. Изпит към Школата на Учителя. Всеки сам се изпитва. Всеки сам държи изпита си. Музикалния живот на духовно общество „Бяло Братство". Какъв е методът на Учителя? Той е много прост. Един сваля идеята, друг я поднася, трети организира и десетият член от тази верига трябва да я изпълни докрай. Ето защо при всеки един концерт, който аз организирах, изпращах покани до всички ръководители на Братствата в България, като не забравях и музикантите. Всички прочетоха за идеята, видяха как се организира и сами пожелаха да си организират такива тържества. Онези, които имаха музиканти по места, сами си направиха тържествата и поднесоха на слушателите от музиката на Учителя. Други, които нямаха музиканти ги извикаха от София, от Бургас и от Варна. Сами си реализираха чествуванията без някой да им се налага, какво да правят. Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма. На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен рецитал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр. Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му. На 21 .IX. 1994 г. в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа". На 6 XI.1994 г., неделя, 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя. Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията. На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя. С този концерт завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя. Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица концерти. Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха. На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г. Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум. След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмели и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно. Музикантите около Него проследили с поглед накъде гледа Учителят. Успели да видят, че над техните глави е синьото Небе над Изгрева. Навели поглед и въздъхнали. Тяхната въздишка останала на Изгрева като неосъществена мечта. За днешното поколение, това е Заветът на Учителя. Ние можем, ние имаме музикални сили, ние имаме таланти и ще се качим на голямата сцена на зала „България". Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат. Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата. Всеки ще ползува това, което му е потребно и необходимо като музикант от тези томове на поредицата „Изгревът". Който не желае да се възползува от опита на предишните поколения ще направи груба грешка и ще се спре сам в своя път като музикант. И още нещо. Може би това е най-главното за музикантите. Музикантите затова са музиканти, да изучават, проучават музиката на Учителя и да я изпълняват. Музиканти не се занимават с политика. Не се занимават с организация. Не трябва да влизат в разни Братски съвети и да бъдат въвличани в борби, от които ще загубят време, сили и енергия. И накрая ще бъдат спрени и ще се провалят като музиканти. Примери много - и преди и сега колкото щете. Това бе написано, за да се знае и помни. Как е било, какво е станало и какво ще бъде. За онези, които желаят да се възползуват от идеята да се работи със Слово и Музика ще имат моето съдействие и помощта на всички музиканти от времето на Школата, които са в Невидимия свят. Които не желаят, ще останат с пожелание за добро здраве и дълъг живот на земята. А на онези, които ще работят пожелавам да се качат на музикалните сцени по градовете в страната. Нашият път е един. Той е: „Със Слово и музика от Учителя БЕИНСА ДУНО по земята българска." Словото и музиката на Учителя са живот и път на ученика! Този е пътят на учениците от Школата на Учителя. Амин!

13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992) Спомените на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г. А читателите на тези два тома лично ще си я проверят. Имат достатъчно време. Що години са - все са техни. Те са записвани в по-голямата си част чрез магнетофонни записи от 1969 до 1976 г. и незначителна част от 1976 г. до 1983 г. При всяка една среща с Борис Николов бяха засягани най-различни въпроси по времето на Школата. Водех бележки, които впоследствие систематизирах редовно. Целият този материал, който се помества във втория и третия том бе предварително одобрен от Борис Николов. Той ми бе дал свобода да включа и подредя материала му така, както намеря за добре. Смятам, че този изключителен материал ще задоволи всички, защото за да се събере и запази през годините бе трудно и непосилно. Противодействия се явяваха от всички страни. И то най-вече от онези, които бяха целували ръка на Учителя. Беше жестоко да се наблюдават хора, които се числяха към хората на Бялото Братство, а воюваха с всички непозволени средства срещу човекът, който бе изпратен да свърши една работа, за да бъде Школата на Бялото Братство исторически документирана. С Борис Николов се познавам от 1969 г. Реших да го посетя сам в домът му и му се представих. Запита ме: „Кой си ти и кой те изпраща при мене?" Отговорих: „Аз съм твоя приемник, определен съм за такъв и Учителят ме изпраща при теб, за да завършим една работа за Школата." „Каква е тази работа?" „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм! Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не?" Разсмяхме се. Бяхме трима. Мария Тодорова, Борис Николов и моя милост. Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден. Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и урагани. Те помитат и отвяват всичко. Опитаха се и мен да пометат. Но аз устоях. И си свърших моята работа. А с това свърших и тяхната работа, която беше работа за Школата на Бялото Братство. Да се работи с Борис Николов не беше лесно. По-скоро беше невъзможно. Най-трудно бе да го накарам да говори. Не искаше да се връща назад. Но когато разбра, че аз работих и с други ученици от Школата и записвам техните опитности, то тогава той се амбицира. По-скоро се ядоса, че онези ще бъдат исторически освидетелствани, а той ще остане в забрава. Накрая склони. Работихме дълги години. Накрая, когато се разделяхме призна: „Това, което ти свърши, никой не можеше да го свърши. Ние оставаме зад тебе!" Да се подготвят тези два тома изискваше много време, усилия и преодоляване на много пречки и противодействия. Материалът е даден без литературна обработка и изглаждане на дадени езикови изрази, които днес се смятат, че са неправилни. Обикновено ми казваха: „Така не се говори, така не се пише, а трябва да се каже еди как си." Но онзи, който работеше и даваше материалът бе говорил именно така. Онзи, който работеше чрез мене и трябваше да свърши тази работа настояваше да се предаде материала именно така. А онези литераторите, граматиците и академиците ги нямаше по това време. Те не се интересуваха от това. Обикновено се повтаряше един и същ израз: „Това не е важно, онова не е важно. Важно е Учението и Словото". А когато трябваше да защитят Словото и Учението те извършиха най-голямото предателство към Словото на Учителя. Окрадоха и разпръснаха непечатаните беседи на Учителя. А това бяха представители на мозайкаджийската бригада и всички до един без изключение от нея извършиха преднамерено тази кражба. Днешното поколение трябва да знае това и да търси материалите. А тяхната цел беше точно такава - да остане всичко в забрава. А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудобство. Причината бе от ясна по ясна. Тя е следната. Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя. Те се явяваха сега не да свършат някаква работа, а да попречат на онзи, който вършеше нещата по един строг план начертан от преди тридесет години. Те воюваха срещу идеята за историята на Школата. Не им изнасяше да се знаят нещата и искаха следващото поколение да остане в неведение. До сега те сполучиха. Но с излизането на тези два тома нещата ще се обърнат срещу тях. Тези Сили съществуват и съжителстват чрез дадени човеци, които се смятат последователи на Учителя. По делата им ще ги познаете. А какви са техните дела - ще разберете, като направите справка със Словото на Учителя. Няма човешки въпрос и проблем на Школата, който да не е засегнат в Словото Му. Затова го проучавайте. През 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често. Аз бях техният домашен лекар, продължавахме да работим и накрая те решиха да ме оставят за техен приемник. Аз само вършех моята работа целенасочено и по план. Без моя труд те нямаше да имат историческа проекция и следа в историята на Братството. А сега я имат. Това дължат на мен. Без мен те бяха на границата на провала. Аз ги спасих от отклонението им от Школата, защото до този момент не бяха написали нито ред за Учителя и Школата Му. През 1986 г. бях се завърнал от работа в чужбина. Посетих Борис Николов. Той беше вече 86-годишен. Почетна възраст. Седнахме на пейката отвън, на двора. Изведнъж Борис стана. В него влезна Дух и Сила и той изрече: „Аз бях до тук. От тук нататък си ти. Завърши си работата и никому няма да отстъпваш. Върви напред. Ние ще ти помагаме отгоре. С теб ще бъдем всички, които са заминали и които са от Школата." Аз го гледах, пред мен стоеше онзи Борис, който познавах в Дух и Сила. След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един старец. Прегърнахме се, разцелувахме се и се разделихме. Аз поех моят път, а той остана да си доизживява последните дни. Замина си на 22.12.1992 г. От 1986 до 1992 г., а и след това всички до един, които по една или друга причина имаха вземане-даване с Борис Николов се опълчиха срещу мен. Всички без изключение бяха подстрекавани от едно и също място. А това бе мястото от където излезна Силата и разруши Изгрева. Беше трагично и беше жалко да гледам озлобени хора срещу себе си, които излъчваха злост и ярост. И представете си, че това бяха хората, които аз подпомогнах и материално и ги накарах чрез мен да си напишат опитностите за Школата. Без мен те оставаха в пустинята на забравата. Виждах, че това бяха Силите, които не желаеха и не позволяваха Школата на Учителя да има история. А Школата имаше история и трябваше да се напише. А че бях избран аз, то не беше моя заслуга. А че устоях и реализирах това което трябваше, това го дължа на Този, Който ме бе изпратил да свърша тази работа. Много от материалите на Борис, които бяха скрити по Витоша и по разни други места, останаха там скрити за вечни времена, защото след кражбата на архива на Савка Керемидчиева и на непечатаните беседи от Резньовете, както и при кражбата на осемте куфара от Боян Златарев, Борис изведнъж се озлоби, затвори се и дори на мен не каза къде се намират материалите. А когато пожела да ги разкрие, той беше забравил вече къде се намират. Много от материалите от 1976-1980 г. преминаха през него и те бяха определени да ми се предадат за съхранение. Но когато отидох при него, те бяха изчезнали и той беше ги предал на някого, а след това не си спомняше кое бе това лице. Беше голяма трагедия за всички. Затова днес има много пръснати материали по разни лица от провинцията, които ги държат без да могат да направят нещо с тях. Те не познават историята на Братството. И да искат да направят нещо с тези материали едва ли ще успеят. Те са предназначени за друг и кредитът на Небето върви след онзи, който е определен да свърши това. Това е окултен закон в Школата на Учителя. Накрая имам следното изискване към онези, които по един или друг повод съзнателно или несъзнателно прибраха материалите на Борис Николов: 1. Да ми се върнат осемте куфара с непечатани беседи, които открадна на времето Боян Златарев и ги укри на място, което не пожела да каже. Има опасност те да бъдат продадени и след това да се явят редактори, които да променят Словото на Учителя. Отговорността ще носят всички, като се почне от Борис Николов и се свърши до този, който ги съхранява до този момент. 2. Да ми се върнат и предадат негативите на Васко Искренов и снимките, които той беше направил на различните упражнения на Паневритмията с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Тези снимки са необходими, за да могат да се приложат към онзи оригинален текст, който се съхранява и е с подписа на Елена Андреева, която лично ми го връчи. След това ще бъде издадена Паневритмията в своя оригинал. До този етап излезнаха под печат няколко Паневритмии, които не са точни. А снимките се укриват, за да се попречи на оригиналното издание. Те бяха определени от Борис Николов да ми се предадат, но те бяха отклонени от мен по недопустим начин, от онези, които се смятат, че са ученици на Учителя. Те си послужиха с лъжа, кражба и измама. 3. Да ми се предадат двете папки с оригинални нотни текстове от песните на Учителя, както и оригиналния тефтер, на който са написани всички песни от Учителя, както и песнопойката на Мария Тодорова, на която тя лично бе направила своите поправки за допуснатите грешки. Заедно с друг текстов архив, останал от музикантите и от времето на Учителя ще бъде издадена нова песнопойка, в която ще бъдат включени всички песни и коментарите към тях. Понеже аз бях лицето, което работи с всички музиканти от времето на Учителя и записах техните спомени и опитности, то смея да твърдя, че аз съм този, който е запознат с този проблем. Ако се предадат материалите на мен, под мое ръководство ще организирам музикантите-специалисти, които да издадат новата песнарка. 4. Да се върнат онези материали на Борис, които той подготвяше и които бяха надписани с моето име, но които бяха отклонени по същият начин. Към тях спадат и едно куфарче с 30 оранжеви тефтерчета 16 на 10 см, които бяха стенограми от времето на Школата. Едва ли някому са потребни и едва ли някой може да ги разчете. Всяка една стенограма на един стенограф има свой код за разчитане. Аз съм се погрижил да притежавам такъв код, лично от Борис. Аз съм се подготвил, да му се разчетат стенограмите, но се явиха други, които ги откраднаха от мен. Тяхната цел е ясна, да се попречи на една работа за Делото на Учителя. За сега успяха. А после какво следва? Към спомените на Борис Николов трябваше да се прибавят много документи и снимков материал. Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал. Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Борис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние. Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна! Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията. Но другите, които бяха около теб се оказаха недостойни да бъдат твои съвременници. Желая ти всичко хубаво в Невидимия свят и помни, Вергилий, който бе и който отстоя на всичко. Аз бях един от верните. Друго нямам какво да ти кажа. Другото е от теб и от онези, които са в Невидимия свят. Ако съдействувате ще ви свърша и останалата работа. Ако не съдействувате, то си останете със здраве и с добри възпоминания от земния ви живот по времето, когато бяхте в Школата на Учителя. Но непременно ще се яви един, който ще ви довърши работата. В това съм сигурен! И съм убеден! 8.03.1995 г. С поздрав: Вергилий София

12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо? Кои Сили ги задвижват и защо те стават техни изпълнители? Открийте Силите, а другото е от ясно по-ясно за проумяване. Вече има дело и предстои решението на съда. Как може да се защити мястото на Учителя? Днес по някаква случайност притежаваме оригиналните декларация (контър-летер) на собствениците на нотариални актове от 1949 г., че те не са собственици на местата на Изгрева. Притежаваме и декларация подписана от д-р Иван Жеков, за неговата 1/3 идеална част, че тя е купена с братски средства. Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях. А защо? Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г. Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска собственост и местата са отчуждени през 1949 г. Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации. Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето. И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа. Единствената възможност за спасение на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент. Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г. запази мястото на Учителя. Не случайно комунистическата власт идва отново на власт след спечелването на изборите от 18.XII.1994 г. с цел да запази и съхрани мястото на Учителя. Това е тяхната задача и те носят отговорност за това. Всички останали са само обикновени наблюдатели! Аз смятам, че единствено правителството на комунистите може да разреши този въпрос и да отмени посегателството върху мястото на Учителя от появили се незаконни наследници, желаещи да разрушат това свещено място за българите и за цялото човечество. Те имат задължение към Учителя, защото той ги пусна да слезнат на земята и да вземат политическата власт в България, както на 9.IX.1944 г. така и в днескашни дни. Аз смятам, че единствено държавата, като институция ще запази мястото на Учителя за идните поколения. Амин!

11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ? 1. Георги Димитров с неговата телеграма от Москва дава разрешение за погребение на Изгрева на тленните останки на Учителя Петър Дънов. 2. С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението. 3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация. 4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г. до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя. То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г. е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет. 7. През 1972 г. Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации. След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията. По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни. Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит. 8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него. Запланувано е да се отпусне щатна бройка и да се назначи човек със заплата, който да се води към „Градини, паркове и украса" към СГНС и да получава от там разсад за цветята. Но се явяват лица, които се противопоставят на този план на отдел „Архитектура". Започват протести, след което то било освободено от всякакво архитектурно оформление. Минават години и мястото на Учителя е разградено и то служи вече за градинка и за сладки приказки на граждани от квартала. Тогава други последователи на Учителя решават за заградят мястото на Учителя с ограда, да се сложи врата и да се заключва. Явяват се такива, които протестират на заключването, с довода, че не могат по всяко време да посещават мястото на Учителя. Според мен тази форма с ограденото място и с заключената врата е най-удобна и правилна, защото се отключва през деня, а се заключва през нощта. Благодарение на самоотвержения труд на Атанас Янчев и особено на Йордан Василев Ценков оградата бе направена и днес мястото се подържа образцово.

10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото, където бяхо положени тленните останки на Учителя Петър Дънов беше оформено като парк-градина. Бе прието да се казва „Мястото на Учителя". Това беше един голям парцел от 7500 кв.м Той бе закупен с братски средства, но бе изваден нотариален акт на три лица: д-р Иван Жеков Стойков от гр. София, Върбан Христов от Ботевград и Иван Д. Вълчанов от гр. Русе. Мястото бе обозначено в парцел N 115 и N 19 от кв. ХII, ХIII, ХIV. Нот. акт. 102 в том IХ, дело 1885 от 1926 г. Тези лица бяха скрити пълномощни на този голям парцел. Какво става по-нататък? Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г. и с акт N 2228 от 19.9.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица. Частта на Жеков се предава на Софжилфонд през 1949 г. за владение. Останалите 2/3 от парцела, т.е. 5000 кв.м. са неотчужде-ни до 1958 г. Притежателите на тези места до тази дата са Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. На заседание на Братския съвет на Изгрева от 4 юли 1954 г. чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето. На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев. Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт." В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя." На 15 юни 1958 г. в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе. Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява. Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.

9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА? На 3.II.1958 г, в гр. София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорник на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Николаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г. 2. Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл. 15 от П.Д.И. - писмо N 243 от 11.08.1958 г. на СГНС-ЖСДИ. 3. Начо Петров Купенковски, притежаващ парцел 2 от кв. II, с нот.акт N 9, том 12 дело 2372, дело 2108 от 1931 г. парцел от 3500 кв.м. Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на транспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г. По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г. с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията. Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г. и с нот. акт 2180 от 20.IХ.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г. се предава на Министерството на транспорта и съобщенията. Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г. 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя собственост. Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията. По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени. През 1971-72 г. всичко е разрушено. Честито българи! Живейте вечно! Бяхте във времето на разрушението. Но времето на съзиданието е на други българи, които ще дойдат. А времето на ученика от Школата на Учителя е в Словото Му. Затова то е вечно и безпределно и обхваща цялата Вселена. Амин!

8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Хронология на събитията от 1957-1972 г. 1. На 28.III.1957 г. Братският съвет прави изложение до управление „Архитектура", гр. София, във връзка с пререгулацията на квартал „Сталин" и подквартал „Изгрев". Обяснява се, че в квартал 2, парцел 2 се намира салона на Братството и непосредствено до него поляната за Паневритмия. А в кв. N 15 има парк, където е положено тялото на Петър Дънов с разрешение на Министерския съвет от 30.XII.1944 г. Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов. Иска се да се запази това за в бъдеще. 2. След разпрата на 9.VI.1957 г. и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори. Започва ревизията на Братството, след което ревизорите изпращат докладна записка до Министерството през май 1958 г. 3. На 14.I.1958 г. се изпраща молба до ЦК на БКП с искането Общество „Бяло Братство" да бъде признато за юридическа личност като преди това им се подпише представения от по-рано устав. По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия. 4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.: „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната. Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. - I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността." С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов. Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв. и други ограничителни мерки. Руси Христозов като член на Политбюро на БКП, когато е бил в нелегалност се е укривал на Изгрева. А сега е трябвало да проведе това решение на Комунистическата партия. Изпит за него и за комунистите от Изгрева. И то какъв! 5. В Държавен вестник „Известия" в бр. 63 от 8.8.1958 г., год. IХ излиза съобщение, с което се съобщава на собствениците на Изгрева, че с протокол N 23 от 17.VII.1958 г. на изпълнителния комитет на С.Г.Н.С. - София, се отрежда за нужните на Министерство на транспорта и съобщенията за построяване на Телевизионен център и Радио-дом. В 14-дневен срок заинтересованите собственици могат да направят писмени възражения. 6. Отдел „Архитектура" при С.Г.Н.С. - София с писмо N А-1-1954 от 4.8.1958 г. до Верска общност „Бяло Братство" съобщава, че според изложението заведено под N А-1-1954 от 17. VII. 1958 г. се съобщава, че квартал 2 -Сталин с протокол 23 от 17.VII.1958 г. на С.Г.Н.С. - Изпълнителен комитет се отрежда за Телевизионен център и Радио-дом в София. 7. На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение. Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната. 8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото. Софжилфонд Сталински район Стопанско предприятие при СГНС ул. „Стамболийски" N 5 Отдел: „Домоуправление" N II 8641 ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв. Изгрева" № 9 ТУК Съгласно писма № 1131 / 16.III.1958 г. на ЖСДИ - Сталински Р.Н.С., Ви съобщаваме, че местата намиращи се в кв. II се предават на М-во на транспорта и съобщенията, съгласно предписание N 243/11.VIII.1958 г. на СГНС - ЖСДИ. Местата включващи се в тоя терен и фигуриращи като държавни са следните: 1. 2/3 ид. части от празно място, представляващо цялото 1500 кв. м., което е парцел 19 от кв. II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр. одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Керемидчиева. 2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т. Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с. на Тодор Симеонов Георгиев, стар кв. 1, нов кв. 2, пл. 6, при съседи: П. Чулев, бр. Калеви, Д. Кръстаров. 5.1/2 (една втора) ид. части от празно място цялото от 3000 кв.м (отчуждената част представлява 1500 кв.м) одържавено с акт 1094/2177 б.с. на Боян Димитров Боев, при общи съседи П. Чуклев, Н. Гьондов, Бр. Колеви, Д. Н. Грънчаров. 6. Част от празно място, което по новия план се придава към кв. 2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с. на Васил Апостолов Славов. Останалата част от мястото остава към кв. 1. 7. 1/3 ид. част, от която част се придава от кв. 15-а към кв. 2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков. СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач. отделение: Ст. Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство. 10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок. Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12. На 15 декември 1958 г. цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв. Сталин за ползване на Министерство на транспорта и съобщенията. Общество „Бяло Братство" е изхвърлено от Салона на Изгрева. Така завършва 1958 г. 13. На 11 май 1959 г. започва процеса, следва присъда на 19 май 1959 г., обжалвания и накрая затвор за Борис Николов и Жечо Панайотов. С това завършва разрушаването на Изгрева. 14. Като епилог на тези събития ще публикуваме едно писмо на Боян Боев до Желю Матев от село Прослав. „Изгрев, 6 ноември 1959 г. Обични брат Желю Матев, Наскоро се съобщи решението на Върховния съд по делото на Борис и Жечо. Ако съдът не оправдае напълно Борис и Жечо, а само намали наказанието, то ще трябва да се помисли по въпроса за Братския съвет. По този въпрос поговорете с Мария Тодорова и Петър Филипов. Квартирантът в горната стая на Учителя над салона каза, че съжалявал, че трябва да напусне стаята, понеже му е съобщено, че ще събарят Салона. Трябва да се направят постъпки, за да се предотврати това. Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона. Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братовото. Сериозно трябва да се помисли по този въпрос и да се пристъпи към действие. Преди няколко дена няколко чиновници правеха измервания в градината на Учителя. Те казаха, че ще се продължи ул. „10". Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в средата на улицата. Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г. от Министерския съвет и пратена е по този повод телеграма от Георги Димитров от Москва. Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов. Кога мислите да дойдете на Изгрева? Ще бъде хубаво да дойдете по-скоро. Обадете се чрез Станка. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров, родителите му, Христо Колев, Христон и др. Ваш верен Боян Боев

7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Хронология на събитията до 1957 г. 1. Учителят Петър Дънов, основател на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България напусна тялото си в 5 ч. и 45 мин. на 27.ХII.1944 г. в присъствието и заобиколен от своите ученици. Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31.XII.1944 г. 2. Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските гробища. Получава се телеграма с разрешение. Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр. 480-482. 3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев. (Виж „Изгревът", том I, стр. 479 и „Изгревът", том II, „Примери из живота ни с Учителя" №6 „Елипсата". 4. Телеграмата с разрешението е получена от Москва. Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се подходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в местността Изгрев, а именно квартал №1 и квартал № 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята. При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-западно от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища. В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички. 7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са техни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен списък на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти. 8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината. 9. По това време със закон е създадена Комисия по чл. 11 от Закона на О.Е.Г.П.Н.С. в София. Получена е призовка до обществената организация Бяло Братство в квартал Изгрев, да се яви техен представител на 10.ХI.1948 г. в 8 часа в Съдебната палата при районния състав на Софийската комисия по чл. 11 по З.О.Е.Г.П.Н.С. в качеството си на декларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева. На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314. По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Представени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот. Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средства, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613. 10. През февруари 1949 г. се прави молба до Министерството на Правосъдието, до комисията при З.О.Е.Г.П.Н.С., в което се упоменава, че е подадена молба под N 312 от 1948 г. V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8. Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват. Това са декларациите на онази група от д-р Иван Жеков, Върбан Христов и Иван Вълчанов Явашев, които са подставени пълномощници и притежават с нот. акт N 102, том 9, дело 1885 от 1926 г. и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв. метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използувало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър". Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи. По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С. се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти. Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение. Тук прилагаме: Едно удостоверение от Министерство на Външните работи, осем клетвени декларации на частни лица, заедно с техните молби. февруари, 1949 г. С почит: София Братски съвет на общество; „Бяло братство" ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Мария Михайлова Тодорова, от гр. София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв. 19, на Градоустройствения план на гр. София, нот. акт N 147 т. VI. р. N1227 д. 1164/914 г„ предмет, на дело N 317/1948 г. V р-е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1.1949 г. Декларатор: Мария Тодорова София (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Жечо Панайотов Жечев, от гр. София, кв. Изгрев, декларирам, че означения като парцел 10, кв. 2 на Соф. градоустройствен план, нот. акт N 180 т.XVIII N 180 р. N 3801 д. 3536/934 г„ предмет на д. N 313/948 г. V р. е имот на обществото Бяло Братство купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г,-София Декларатор: Жечо Панайотов ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Паша Петрова Теодорова, от гр. София, декларирам, че имотът означен като парцел ХII кв. 19 в Софийския градоустройствен план по нот. акт. N 42, Т.IХ N 1568/930 предмет на д. N 316/948 V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Паша Теодорова (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната Тереза Георгиева Керемидчиева, от гр. София, декларирам, че имотът по д. N 315/948 г. V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Тереза Керемидчиева (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Боян Димитров Боев от гр. София, кв. „Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т. V р. 991 N 759/1938 г., предмет на д. N 311/948 г. имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка. 24.1949 г. Декларатор: Боян Боев (подпис) ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял. 24.1949 г. Декларатор: Тодор Стоименов София (подпис) 11. Накрая законът за едрата градска собственост задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).

6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА Това е една много стара история идваща от времето на Христа. Когато се дава Божието Слово чрез Учителя Христос, веднага са се явили и противници, които започват да преиначават Словото Му. Не минават и сто години и вече има към 60 евангелия от Неговите последователи и всеки по различен начин тълкува и преразказва събитията. По времето на Школата на Учителя се случва същото. Михаил Иванов, който заминава във Франция, започва отначало да преразказва на французите какво е искал да каже Учителят. По-късно взима Негови идеи и започва да ги тълкува както си иска и както намери за добре. Прави писмени експозета за своите последователи, от които да се обучават, но изпраща от тях на Изгрева в София още по време на Учителя. Всички трябва да видят на Изгрева колко знае Михаил и колко е умен и какво може да направи. Но Учителят ги изхвърля от стаята си изключително възмутен от опита да се променя Словото Му. Тезата на Михаил е, че французите се отличават с изключителен интелект и те от висотата на своят интелект не могат да разберат какво иска да каже Учителят и затова трябва някой интелигентен българин да им обясни какво е искал да каже Учителят. И така започва да им обяснява. В следващият етап той се провъзгласява за Учител на Бялото Братство. Дегизира се, взима Неговият образ, облекло, направя си цветни снимки и ги изпраща на Изгрева, за да видят всички, че той е Учителят. Оставаше да дойде в България, да протегне ръка и всички да му целуват ръката. Но неговите съвременници го знаеха какво представлява, а освен това Новата комунистическа власт не го допусна в България в онзи етап. На Изгрева се случва почти същото. Защото всичко това е задействувано от едни и същи Сили, които воюват срещу Словото на Учителя и търсят подходящи проводници и осъществители, за да се проявят. Ето какво се случва: Издига се идеята, че вместо да се четат беседите на Учителя по четири пъти седмично, както е било по времето на Школата, то днес е по-добре някой брат или сестра да прочетат предварително беседата и след това пред всички да обясняват, да тълкуват какво е искал да каже Учителят с нея. А затова е необходимо напреднал, интелигентен ученик. Намират се много кандидати. Онзи, който ще излезне пред всички, трябва да тълкува изрази, да изяснява закони, да пояснява формули и да ги наставлява със своето умение. Мнозина на Изгрева са стреснати и изненадани, защото излизат отново същите лица, които са искали да бъдат преподаватели в Академията и не се примиряват, че тяхната кариера е завършена. Сега търсят друго поприще за изява. Явяват се като тълкуватели на Словото на Учителя. Определен е вече състава на тълкувателите по списък. Но се явяват и други, които се противопоставят. Един от тях е Галилей Величков, който тръгва от барака на барака и вдига на крак целият Изгрев. Доводите му са: „Искаме Словото на Учителя и музиката на Учителя. Не искаме тълкуватели на Словото. Не искаме преразказване на Словото Му. Искаме да остане редът даден от Учителя - да се четат беседи четири пъти в седмицата." Мнозинството възстава и дава отпор на онези от списъка - тълкувателите. Трябва да споменем, че Галилей Величков е определен също като лектор в Академията. Но тук той вижда отклонението на Школата и се противопоставя. Подкрепят го мнозинството. Години след това онези тълкуватели не можеха да му простят, че им е попречил да се покажат като най-достойни, знаещи и можещи ученици на Учителя. Днес това е кощунство. Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото. И всеки се определя сам. Но тълкувателите не мирясват. Издигат друга теза, че Словото на Учителя е неразбираемо от българската интелигенция и от по-просветени и начетени хора. Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма. Кой ще Го преразкаже? Разбира се онези, които имат писателско перо. А на Изгрева писатели и поети колкото искаш. Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател. Но тук се явява Георги Томалевски, който е бил вече признат от обществеността за писател. Той започва да преразказва беседи на Учителя и съответно ги преписва на пишеща машина. На Изгрева не ги искат. Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им говори по дадени теми, след което им предава да четат една преразказана от него беседа на Учителя. След него и други правят същото, затова, когато ви попадне някоя беседа на Учителя в ръкопис от онова време, внимавайте да не се заблудите и препишете или отпечатате преразказана беседа на Учителя от великите писатели на Изгрева. И както се случва в такива съдбоносни моменти, Учителят винаги протяга своята Невидима ръка, натиска своят невидим бутон и Неговите служители отново се явяват да изпълнят Волята Му. Комунистическата власт предприема мерки за ограничаване дейността на Братството. Още през 1949 г. са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г. е затворена. Дейността на Братството се ограничава постепенно. Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява. След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Не само редакция, но и преразказване на целия материал. Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев. Работи години и прави своя литературна редакция и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов. А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор. Той завършва индустриална химия. Освен него и други решавате да се подвизават с такава работа. Какъв е изводът? Силите, които воюват срещу Словото на Учителя търсят проводници и изпълнители, чрез които да променят Чистотата на Словото. Това е едната страна. А има и друга. А тя е по-изтънчена и безмилостна към Словото. Другата страна на този въпрос се отнася за свободната редакция на стенографката Паша Теодорова, която често пъти редактира свободно беседите на Учителя и от тях тя прави литературно изложение на Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан подробно във втори и трети том. Ето накратко историята на онези тълкуватели на Словото на Учителя, които се пръкнаха на Изгрева, изкочиха на бял свят, за да променят пътя на Школата още от самото начало след заминаването на Учителя. Тези опити са правени и до ден днешен. Днес също излизат тълкуватели на Словото на Учителя. Явяват се преразказвачи на Словото на Учителя, които търсят трибуни. Те настоятелно се борят за аудитория и за слушатели, като искат да отклонят верните по Дух на Учението последователи на Учителя. Правят го напълно съзнателно. Те могат спокойно да отидат в света и там да развиват своята дейност. Но светът не ги иска и не ги допуска. Затова се грижи закона на Кесаря. Затова се връщат отново към последователите на Учителя и искат да ги отклонят от пътя на Школата. Това е вече не кощунство, а престъпление. Школата на Учителя е създадена от Неговото Слово и тя се управлява от Него. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога и То е неприкосновено. То е свещено. Към свещените неща новият човек трябва да пристъпва с чистота. Това е пътят на ученика. Път към проучаване Словото на Учителя. Амин.

5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ След заминаването на Учителя на 1.I.1945 г. се избира Братски съвет от 7 души. Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов. Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прокрадва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева. Да се създаде Академия, в която да се представят лектори по предварително разработен план за изнасяне на лекции по различни теми. А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г. сега са израснали по години, по знания и опит и са на възраст от 50-70 години. Точно сега е времето им да станат преподаватели, обучаващи в знания една младежка аудитория. Но от къде да се вземат за тях ученици, когато Учителят си е заминал и с Него е закрита и Школата Му. Всички до този момент смятат, че Школата на Братството продължава и на тях им се пада задължението да я продължат. Поне така им се иска на всички. Но се забравя едно, че за да има Школа трябва да има Учител. Учителят си е заминал, значи Школата е закрита. Останало е само Словото Му. И вместо да се чете само Словото Му някои Сили намират проводници и издигат една друга форма, чужда на Школата и се прокарва идеята за Академия. А това няма нищо общо с Школата на Учителя и на Бялото Братство. Тогава се решава да се запишат желаещи и да се създаде нов Младежки окултен клас на Изгрева, който да се събира в определен ден, а лектори на този клас да бъдат предишните ученици от Школата на Учителя. Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето пред Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г. Започват да се разработват теми, като се използват и някои идеи от Словото на Учителя. Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици. Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи. Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г. и точно това е една година от полагане тялото на Учителя на Изгрева. Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също. Лекторите са въодушевени. Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя. Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост. Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта. На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не. Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си? Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно. Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията. И тогава се намесва Учителят. Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му. Тутакси Академията се спира. Как ли? Ето така: През 1949 г. излиза и се публикува Закона за младежта. Според този закон се разтурят всички младежки организации на различни партии, сдружения и фондации. Единствен правоприемник е новоучреденият Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), като след години е преименуван в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), който се управлява от Комунистическата партия, която е дошла на власт на 9.IХ.1944 г. С този закон се разтурят организираните младежки сдружения на всякакъв род секти, организации и така на Изгрева се закрива Младежкият клас. А лекторите остават без работа и няма кому да преподават. Тяхната кариера приключва. Всички упрекват новата власт. А тя е затова власт, за да управлява и нейните разпореждания да се изпълняват. Всички я обвиняват и се учудват кой я е докарал в България. А е известно на всички от Изгрева, че Учителят бе този който първо пусна болшевиките на земята от Невидимия свят и второто, което знаят е, че Учителят пусна руснаците и комунистите в България, за да поемат управлението на страната. Това е една истина, която всички знаят, но на някои не им изнася. Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата. Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения. Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя. Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението. Тяхното отклонение започва от създаването на Академия. Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България. ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божественото Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демаркационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешната епоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело. Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта. Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна". Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура. Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото, това е главната задача, която човек трябва да разреши". Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот. Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек!" За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души". Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школните лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция. Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история!" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. И аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас във века. Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Ев. от Йоана, гл. 14, стихове 15-18 Днес сме в едно преходно време между една стара култура, която си отива, и друга, която се ражда. Винаги в такъв преходен период има големи сътресения, катаклизми, страдания и пр. Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни мисли, схващания и разбирания на човека. И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден. Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тази работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достъпен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат и прилагат. - Запознах се с вашето учение. - Как? - Прочетох всичко, което сте говорили. - Приложихте ли го? - Не. - Тогава не сте разбрали учението. -Какво ползва хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа. Ще завършим със следните думи от Учителя: „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1. Изработване беседите. 2. Книгоиздателство и печат. 3. Домакинство. 4. Музика и паневритмия. 6. Литература. 7. Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените духовно, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо противоречие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, от време навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безсмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи, членове на шестата раса. 3. Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка. Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет. Музиката прониква цялата природа. Истинският музикант, чрез вдъхновението сваля музиката от Божествения свят и я предава на човечеството. Не може да дойде новата култура без музиката. Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата. 4. Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасят учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да възстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-1926 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пентаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя. 9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсей при къпината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято!" 10. Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска, култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето. Изкуството е общочовешко. Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота. Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града, които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от техния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Симеонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.ХII. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композиции от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), от време на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братство. Ще очакваме да ни пишете по-често. Братският съвет, по случай Новата 1946 г. благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! София - Изгрев 31 декември 1945 г. С сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.

4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА. 1. Велко Милев Петрушев, техник ул. „Оборище" 6 Варна 2. Никола Василев Ватев, пенсионер „Свирчовица" Русе 3. Йордан Калчев Новаков, пом. ръков. ул. „Толбухин" 121 Русе 4. Петър Филипов Николов, пом. ръков. ул. „Толбухин" 19 Русе 5. Стамат Тодоров Михайлов, земед., лозарул. „Дим. Иванов" 186 Търново 6. Стефан Лазаров Тошев, пенсионер ул. „св. Троица" 3 Севлиево 7. Каню Великов Христов, кожухар ул. „Св. Спас" 50 Ямбол 8. Георги Маринов Петров, златар Нова Загора 9. Тодор Чернев Йорданов, земед., лозар Кортен Новозагорско 10. Панайот Желязков Ковачев, пенсионер ул. „Цар. Калоян" 79 Ст. Загора 11. Петър Николов Камбуров, пенсионер ул. „Търново"17 Казанлък 12. Желю Танев Николов, пенсионер с. Козаре Карнобатско 13. Ангел Тотев Минков, земеделец с. Белчево Старозагорско 14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско 15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с. Кирилово, Старагозарско 16. Михаил Стоицев, зъболекар ул. „Болярска" 16 Пловдив 17. Морфа Величкова Точкова, домакиня с. Костнево Пловдивско 18. Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен 22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с. Любимец Свиленградско 24. Недялка Василева Андреева ул. „Патели" 2 Хасково 25. Димитър Пенчев Станев, обущар ул. „Станев" 12 Троян 26. Геран Вълков с. Липница Оряховско 27. Христо Иванов Тиквеников с.Градец Котленско 28. Георги Стоянов Пейковски, шивач с. Искрен Котленско 29. Рашо Ралев Болашиков с. Мъглиш Казанлъшко 30. Руси Иванов Караиванов, билетопродавач спирка Ветрен Казанлъшко 31. Йордан Славов Шопов, земеделец с. Имренчево Преславско 32. Йордан Данев Василев, земеделец с. Драгоево Преславско 33. Илия Цонев Стефанов, земеделец с. В. Левски Търговищко 34. Васил Стефанов Харизанов, електротехник ул. „Аспарух" 55 Търговище 35. Георги Велчев Куртев, фелдшер Айтос 36. Иван Георгиев Манев с. Булчино Айтоско 37. Сава Златев Грозев, земеделец с. Българево Айтоско 38. Димитър Н. Киряков, земеделец с. Бросово Айтоско 39. Михаил Краев ул. „Опълченска" 13 гр. Оряхово 40. Иван П. Бойчев ул. „Тоблухин" 136 Бургас 41. Кругер Дерлипански с. Враня стена Радомирско 42. Димитър Тенев Димитров, земеделец с. Лесково Айтоско 43. Димо Иванов Джеджев, земеделец с. Тополица Айтоско 44. Филип Илиев Чернев, земеделец с. Баня Бургаско 45. Илия Чернев Калушев с. Изворище Бургаско 46. Вълю Ненев Вълев, земеделец с. Рудник Бургаско 47. Васил Киров Долапчиев с. Каблешково Поморийско 48. Слави Тодоров Стоянов, земеделец с. Габерово Поморийско 49. Петър Чернев Славов, шивач с. Оризаре Поморийско 50. Михаил Вълков Михайлов, земеделец с. Горица Поморийско 51. Владимир Калудов Стайков, земеделец с. Бата Поморийско 52. Злати Янев Желев, земеделец с. Страцин Поморийско 53. Лефтер Христов, земеделец. с. Просеник Поморийско 54. Пенко К. Пенков, пенсионер ул. „Яворов"2 Габрово 55. Цанка Йорданова Якимова, пом. ръков ул. „Баждар" 24 Габрово 56. П. К. Василев с. Челник Ямболско 57. Мария Кирова Кръстева ул. „23 септември"3 Лом 58. Атанас Кънев Димитров с. Омарчево Новозагорско 59. Дона Стефанова Мартинова, домакиня с. Шейново Казанлъшко 60. Тотю Георгиев Даракчиев с. Деветак Карнобатско 61. Минчо Сотиров Господинов гара Нейчево Карнобатско 62. Миню Митев Минев, земеделец с. Крън Казанлъшко 63. Христо Ненов Касев с. X. Димитрово Казанлъшко 64. Димитър Добрев, строител гара Голямо село Дупнишко 65. Петър Николов Киров, земеделец с. Мърчаево Софийско 66. Димитър Добрев ул. „Желязни врати"6 Сливен 67. Добри Ганев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос 68. Вълко Пенев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос 69. Велчо Ив. Милевски ул. „Априлов" 9 Айтос 70. Леко Вълчинов кв. „Раковски" Димитровград 71. Димитър Стежов Свиленград Братски съвет - София, Изгрева 1.Тодор Стоименов кв. „Изгрев" N 68 2. Борис Николов ул. „Зелен синур" N 32 3. Боян Боев ул. „Зелен синур" N 18 4. Паша Теодорова кв. „Изгрев" N 8 5. Симеон Симеонов 6. Никола Антов ул. „10" N 4 7. Жечо Панайотов ул. „Зелен синур" N 43

3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА? В последните месеци Учителят Дънов казва пред своите ученици следното: „Оформете нещата!". Това поръчение е записано и се знаеше от всички Негови съвременници. Но според някои от тях това означавало юридическа регистрация и признаването на Обществото като юридическа личност. Според други, това изказване означавало, че трябва да се работи и да се спазват законите на държавата. Кои от двете тълкувания имат претенцията за Истината, може да се провери от последвалите събития в разстояние на 45 години от 1945-1990 г. Едни от последните думи на Учителя са били също за учениците от Школата. Учителят казал: „В бъдеще работете по малки групи. Работете в хармонични групи! Хармонията създава Единството!' Това изказване също се помнеше и се цитираше нашир и надлъж. Но още от заминаването на Учителя, това правило не бе спазено. След като комунистическата власт през 1957-58 г. затвори салона на Изгрева и започна гонението срещу Братството, то тогава мнозина бяха принудени от стеклите се обстоятелства да работят по групи в отделни квартири. Там се събираха, четяха беседи, правеха молитви и пееха песни на Учителя, но тихичко, за да не смущават съседите. Така властта накара последователите на Учителя да изпълнят волята Му като работят по отделни групи, които си хармонират. Това трябва да се запомни добре. Братският съвет прави постъпки до Министерството на външните работи, отдел за Вероизповедание, който по-късно бе преименуван като Комитет по въпросите на Българската Православна църква и на религиозните култове след излизането на закона за изповеданията от 1 март 1949 г. и публикуван в Държавен вестник брой 48 за съответна регистрация. С писмо от 3 юни 1948 г. вх. N27526-40 от 5 юни 1948 г. Министерството на външните работи признава Общество Бяло Братство за Верска общност на основание чл. 78 от Конституцията. Писмото е подписано от пълномощен министър Димитър Илиев на 11 юни 1948 г. Същото удостоверение се заверява при Нотариуса при Софийския областен съд от Ганчо Генчев с № 6786 от 13 септември 1950 г. Същото удостоверение е заверено от нотариус Г. Върбанов при II Нотариатът при Софийския областен съд още на 23.1.1948 г. от Ганчо Генчев. След години с писмо № 346-20 от 20 октомври 1956 г. е отнета и отменена регистрацията. Братският съвет е нелегитимен, както и обществото, което представлява. Преди това на 6 май 1948 г. Братският съвет пише едно изложение до Министъра на външните работи, в което се подчертава, че Духовното общество „Бяло Братство" няма написан устав, защото принципите на Бялото Братство са изложени в беседите на Учителя Петър Дънов. А според тях Бялото Братство не е нито секта, нито църква. Но на 24 юни 1948 г. Братският съвет пише благодарствено писмо подписано от всички от отдела по Вероизповеданията, за това, че са зарегистрирани. Вижда се явното противоречие - веднъж заявяват, че не са нито секта, нито църква, а следующия път изпращат благодарствено писмо, че са регистрирани там, където членуват разни църкви и религиозни култове. Как се разрешава такова противоречие? Много просто. Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той иззвънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г. На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г. от всички ръководители на Братствата и се връчва в Министерството на външните работи за одобрение. Той се връща за поправки и допълнения. След направената поправка отново се занася в Министерството, но той не се подписва и така не може Братството да се регистрира пред съда като юридическа личност. Всички упрекват властта, че не желае да регистрира като юридическа личност обществото „Бяло Братство". А каква е волята на Учителя? Отговора ще го намерите в Словото Му, според което учениците в Школата не се управляват от Устави и съдебни регистрации. Те се управляват от Словото на Учителя, защото това Духовно общество се ръководи от друго място. И така, кой изпълни волята на Учителя? Учениците или властта на Кесаря, който не разреши регистрация? Преди това на 10 април 1950 г. се иска от Братството удостоверение, че е предало своят устав и е спазило всички наставления на закона на Верите. Подготвен и отпечатан е устав на Верска общност „Бяло Братство" в Народна Република България, приет на 26 април 1949 г. в гр. Айтос. Днес, този устав съществува като документ за пътя, по който е минало предишното поколение. На 24 ноември 1951 г. се получава писмо № 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му. Отговаря се, че името му е Върховен съвет, състоящ се от ръководителите на Братствата в България плюс Братския съвет от София, състоящ се от седем члена. Настъпва затишие от няколко години, при което Братството не е узаконено и не е юридическа личност. Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г. съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност. На 19 април 1958 г. Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл. 6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност. Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави. Според чл. 16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове. Ето защо някои местни Братства успяват да се регистрират като представят поименен списък на членовете си и така запазват салоните си дълго време. Някои от тях ги загубват, но по съвсем други причини. Защо през 1958 г. се иска отново регистрация? Защото през 1957 г. на Изгрева пристигат трима ревизори и започват ревизия на Братството. Тогава се вижда, че трябва да се плащат данъци върху доброволните вноски от последователите на Обществото. Ако Обществото е признато за юридическа личност, тези данъци отпадат, защото те се смятат тогава за членски внос. Но такава регистрация не се получава и по-късно ревизията надчита Братството за неплатени данъци в разстояние на 12 години. Получава се голяма сума и накрая се вижда, че думите на Учителя „Оформете нещата" се отнася за това, че всички трябва да спазват законите на държавата. Кой предизвика ревизията? На 9 юни 1957 г. след едно събрание на Изгрева не се разрешава на председателя на финансовия съвет Никола Антов и на счетоводителя Коста Стефанов да прочетат своя доклад за финансовото състояние на Братството. Те били изгонени от мнозинството, направен е протокол, гласувана е резолюция от всички на Изгрева и те са изхвърлени от финансовия съвет, а Никола Антов отстранен от седемчленния Братски съвет, който е избран пожизнено още на 10.VIII.1945 г. Двамата изгонени и отхвърлени от всички изпращат доклада си до Министерството на финансите, след което то назначава трима ревизори да направят ревизия на Общество „Бяло Братство". Започва големият погром. Следва записка на следователите до Комитета за държавен контрол, следва последващото следствие от Държавна сигурност. Връчва се обвинителен акт, насрочва се съд, следва присъда и затвор на ръководителя на Братството Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов. Изгревът се разрушава, салонът е заключен, а по-късно през 1972 г. целият Изгрев е разрушен и е вече само история. Един въпрос. Спаси ли регистрацията, която бе направена към Министерството на външните работи при Комитета на Православната църква и религиозните култове разрушението на Изгрева? Не го спаси, защото регистрацията бе отменена. А кой натиска онзи невидим бутон, за да се задействуа с власт и сила от повелята на Онзи, Който не разрешава регистрация? Отговорете си сами. Спаси ли уставът, който бе изработен и одобрен от Братствата, унищожението на Изгрева? Не го спаси, защото не беше подписан и одобрен. А кой не разреши да се подпише? Помислете за невидимия бутон и си отговорете сами. Кой ръководи съдбините на света? Днес Изгревът го няма. Останало е Словото на Учителя. Духовно общество „Бяло Братство", се управлява от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Него проучавайте, Него изпълнявайте и Него провеждайте в живота си, тогава ще бъдете ученици на Учителя в Дух и Истина. Това е пътят за учениците. Има и друг път. Другия път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение. След събитията през ноември 1989 г. и настъпващия нов период от 45 години, някои последователи на Учителя, решиха да вървят по другия път, т. е. да повторят предишните етапи. И така, беше направена молба с учредителен протокол до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове с писмо от З.Х.1990 г. с № Ц-79-06-1, след което се регистрира Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Бе извършена процедура и утвърден устава на Духовното общество „Всемирно Бяло Братство" с писмо N 04-02-172 от 7.Х1. 1990 г. и бе разрешена дейността му. По-късно на 17.10.1992 г. в гр. София се правят постъпки за узаконяване на Общество „Бяло Братство" по закона на лицата и семействата. Приет е устава с протокол от 14.03.1993 г. и е подписан от 19 учредители. Представя се пред съда и бива регистриран с решение на съда от 04.05.1993 г. със съдебно решение регистрация по гражданско дело N 27712/92 г. Всички се успокояват, че най-после всичко е в ред и са признати за юридическа личност. Но учредителите, които са подписали устава и са се регистрирали пред съда не знаят, че някъде горе на Небето има невидим бутон и някой от време на време го натиска със Сила и Власт и тогава се явяват служителите на Господаря, за да изпълнят Волята на Невидимият Повелител. И така служителите изпълняват Волята Му. Тогава с решение N 301 от 25.VII.1994 г. на Министерския съвет, публикувано в Държавен вестник от 9.IХ.1994 г., брой 73 на стр. 5 се отказва да бъде пререгистрирано като юридическо лице с нестопанска цел фондация „Окултен научен приложен и просветен център на Бялото Братство" със седалище София на основание чл. 133 а и ал. 1 на параграф 1 от закона за лицата и семействата. Отново Общество „Бяло Братство" няма юридическа регистрация. Какво следва по-нататък? Проверете пътят, през който е минало предишното поколение. Ще се случи същото. Отново някои представители на Духовно общество „Бяло Братство" решават да вървят по същия път преминат от предишните поколения. Ето защо през месец ноември 1994 г. се извикват ръководителите от Братствата от страната в София, за да одобрят новият устав. На следващият месец на 12.ХII.1994 г. те отново се събират и след направените корекции го гласуват единодушно. Единствено Христо Маджаров от гр. Варна се противопоставя за гласуването на такъв устав, като цитира мнението на Учителя по този въпрос, но бива спрян и гласът му заглушен от ръководството. Кое е най-интересното? И при двете събирания на ръководителите в София се заплащат пътните им разноски. Те се заплащат от Братската каса. А в тази Братска каса постъпват суми от последователите на Учителя от техния десятък, предназначен за делото на Учителя и за Неговото Слово. Те дават своя десятък в името на Господа и в името на една идеална цел. Ръководството взима от тези суми, предназначени за Господа, за да плати пътните разноски на ръководителите от Братствата в страната, за да гласуват един човешки устав. А Учителят е срещу уставите. Тогава какво излиза? С парите от десятъка предназначен за Господа за Делото на Учителя и за Словото Му се плащат пътните, за да дойдат ръководителите от Братствата от страната, да гласуват устав и със своя глас да работят срещу Словото на Учителя. Друг такъв случай досега няма. С десятъкът предназначен за Господа, да се работи срещу Господа и срещу Делото на Учителя. Законът за десятъка е Божествен закон. Той носи благословение на онези, които го дават в името на една идея и за една идеална цел. Но той е безпощаден към нарушителите и онези, които крадат от десятъка на Господа. Ето защо наближило е времето, когато Онзи върховен Повелител отново ще натисне Невидимия бутон и Неговите служители на земята ще изпълнят Волята Му. А каква ще бъде Волята Му? Проверете пътя на предишните поколения, тогава ще се яви един отново, който да отпечата списъка на всички ръководители, които на 12.ХII.1994 г. гласуваха и одобриха устава. Сега разбирате ли защо ще бъде публикуван списъка на ръководителите на Братствата, направен лично от Боян Боев през 1947 г., за да служи за кореспонденция. Той ще бъде поместен в този том, за да се види и знае, кои бяха онези, които на 26.V.1949 г. в гр. Айтос подписаха устава и предизвикаха след това да се протегне Невидимата ръка, да натисне онзи бутон със Сила и Власт и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г. да се затвори печатницата на Изгрева, заедно с всички печатници в България и да се спре частното книгопечатане. Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г. печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата. Ето тук се постарахме да предадем тези етапи, които са важни за поучение на следващите поколения. Има два пътя: или ще се поучиш от опитностите на предишните поколения и ще вървиш по пътя на ученика определен от Словото на Учителя, или ще тръгнеш по втория път, за да проучваш сам колко струва и каква е цената на опитността на предишните поколения ученици. Ние избираме първия път, където гласи законът: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа!" Ученик е онзи, който проучава Словото на Учителя и Го изпълнява безпрекословно, като го прилага в живота си според своите възможности и в условията, при които е поставен от своята лична съдба. Пътят на ученика е даден от Словото на Учителя. Онези, които се ръководят от Словото на Учителя, те определят пътя и съставляват Духовното общество на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.