МАГ'нъуРА

Преди 3 часа, МАГ'нъуРА написа:

СВЕТЛИНА

Свенливо търся, пак да срещна този поглед.
Дори за миг, да зърна тези твои две очи!
Пъстри, закачливи - да грейнат право в мен.
Палаво преследване, но с неочакван край...

Чувствам сякаш всички струни на живота,
плавно композираха ми погребален марш!
Усещам, че умирам! Сам, потънал в тишина.
Чакам вече, кротко да приема своя край.

Мършав и сломен - прегърнат нежно с мрака.
Втурачвам се напред, надявайки си да те видя,
чакам всеки миг, но тягостно в минута става.
Надеждата ми, тихичко, с насмешка ме оставя!

Запитах се на глас -
гърлено, високо си порекох:
Кажи ми Боже, страшно ли е?
Там - при Самотата?
Прокълнат съм аз в Душата!
Възможно ли е? Истина ли е това?

Не мина дълго.
И показа се сама Тъгата,
чудно само, как не бе довела и Вината?
Но уви в мига се заизвива
изпод мрака - Змята!
Знаех, че към смърт вървят нещата...

Предадох се,
смирен от най-отровната захапка!
Агония! Повиваха ме, в нечовешки мъки.
Но чувството божествено, ме вдъхнови,
надигнах поглед жаловит,
търсейки да видя - Нея!

С Любов у сърцето,
 смирен от Мъдрост
  занимае сe у Истина
  да открие Правдата,
  добродеятелен човешк
  извезан Ум,
 Свободен Дух,
сътворено Тeло!