alexamsterdam

Аудио - чете Цвета Коцева Разбиране на живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 12 декември 1928 г. РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА Размишление върху веселието на Божия Дух. Животът представя условие за разбиране на любовта. Без живот любовта е неразбрана. любовта произтича от живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовта. Човек е достигнал до разбиране на любовта само чрез живота. Животът тече непреривно в човека, но понякога това течение отслабва, а понякога се усилва. Когато животът отслабва, човек боледува. Когато животът се усилва, човек е здрав и бодър. Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си. Животът функционира едновременно в три свята: във физическия, в духовния и в Божествения. По какво се различават тия три свята? Кога живее човек на физическия свят, кога - в духовния и кога - в Божествения свят? Да живее човек само на физическия свят, това значи, съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее несъзнателно, като камъните в природата. Да живее човек в духовния свят, това значи, съзнанието му да е отвътре. Да живее човек в Божествения свят, това значи, съзнанието му да е и вън, и вътре. Божественият свят включва в себе си и физическия, и духовния. Ако не е готов още за духовния свят, човек изпада в същата опастност, в която се намира параходът, когато вълните проникват в него. Докато вълните го бият отвън, той е в безопастност. Проникнат ли вътре в него, в скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човек проникне вътре в него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живее и на физическия, и в духовния свят. Това са два свята, диаметрално противоположни един на друг. Докато живее със съзнанието си на физическия свят само, човек трябва да приема нещата както са, без да се рови в тяхната същина. - Защо боледувам? - За да изправиш някоя своя погрешка и да научиш нещо. Философстваш ли много, никакъв отговор няма да получиш. - Защо? - Защото не си готов. Може ли човек да изкара два килограма масло от един килограм мляко? - Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. - Защо хората не ме обичат и уважават? - Защото не си богат, нямаш знание, боледуваш и т.н. Искаш ли да те уважават и почитат, стани богат, учен, здрав. На физическия свят е така. В духовния и в Божествения свят, обаче, отношенията между хората са други. Съвременните хора се оправдават за своите неуспехи и непостигнати желания с отсъствие на време. Щом се е родил на земята и живее във време и пространство, човек има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че от един килограм мляко могат да излязат два килограма масло, т.е. в един живот обикновеният човек да стане светия. Реалният живот има предвид постигане на близки цели. Целта на човешкия живот седи в правилно използване на днешните блага и условия. Утрешният ден има нова програма. Земеделецът пита: Какво трябва да правя днес? - Ще впрегнеш колата си, ще отидеш на нивата и ще ореш. - Докога? - Докато имаш сили и време на разположение. За всеки ден е определено, каква работа трябва да свършиш. Жената пита: Какво трябва да правя днес? - Ще работиш в къщи: ще готвиш, ще переш, ще чистиш и т.н. - Колко време трябва да работя? - Определено е, колко време трябва да работиш и какво да направиш за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. - Какво трябва да правя, като стана от сън? - Ще се молиш, ще четеш, ще работиш в къщи. Ако няма какво да правиш, ще играеш. Играта е почивка, смяна на състоянията. Следователно, докато човек живее на физическия свят, съзнанието му е външно. Той има отношение повече към външния свят, към материалната страна на нещата. Тази е причината, поради която той прави погрешки като дете. Какво трябва да правите, когато детето греши? Ще отидете при майка му и баща му, ще им разправите, какво е направило детето и ще оставите те да се разправят с него. Ако вие се разправяте с детето, няма да му въздействате. Прилагайте този закон и към възрастните хора. Понеже те са деца на Бога, като направят някаква погрешка, не се разправяйте с тях, но идете при техния Баща. Той ще оправи работите им, без никакво влошаване. Следователно, искате ли да влезете в право отношение с физическото съзнание на тия деца, вие нищо няма да постигнете. Този закон има отношение и към идейния свят. Запример, вие сте беден човек, имате жена, деца, но сте без работа. Търсите тук-там работа, но не можете да намерите. Децата ви нямат хляб за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т.н. Най-после вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нещо отнякъде, да купите хляб. Като започнете да мислите, вие се ужасявате от тази мисъл в себе си и влизате в борба с нея. - Не, не се разправяйте с отрицателните мисли, които минават през вас. Оставете ги на родителите им, те да се разправят с тях. - Какво да правим с глада? - Идете на лозето да копаете. - Пришки ще излязат на ръцете ми. - Ще излязат, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излязат пришки на човешките ръце от работа, отколкото от лъжа. Това показва, че и при лъжата излизат пришки на човешките ръце. Разликата седи само в това, че като работи, човек е доволен от себе си, а като краде и лъже, е недоволен. И тъй, научете се да разграничавате идеите. Всяка идея, на която съзнанието е отвън, трябва да се отнесе към съответния свят. Отношенията на нещата в света са строго определени. Всяко нещо в света има свой господар, който го управлява. Реките, горите, въздухът, светлината, макар и да са дадени за наше ползване, имат свои господари. Какво показва това? - Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени с много господари. Положението на слугата зависи от неговата разумност. Само разумността е в състояние да повдигне човека. Щом си въобрази, че е някаква голяма величина, човек веднага среща господарите на водите, на горите, на въздуха, на светлината и т.н. Как ще се справи с тия господари? - Чрез разумността. Ако не си разумен, ще се натъкнеш на ред противоречия и ще кажеш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, не можеш да учиш, животът е безсмислен и т.н. - Не, така не се разсъждава. Какво не може човек да направи? - Не мога да се моля. Как да не можеш? Една дума не можеш ли да кажеш? Като ти се объркат работите, не можеш ли да кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Загазих, не мога да си помогна.“ Щом си загазил, ти си попаднал в някоя река. Бог веднага ще изпрати господаря на реката да те извади навън. Силната молитва се състои от две-три думи. Ако си гладен, иди при някой свой приятел и кажи: „Гладен съм!“ Той ще те разбере и ще те нахрани. Трябва ли да му разправяш, как си изпаднал до това положение? Можеш да говориш много, но многото думи са разказ, или някакъв роман, без който можете да минете. Понеже хората са свързани един с друг, всеки човек е доволен, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при вас дойде някой учен, радвайте се, че можете да научите нещо. Хората трябва едни на други да си помагат. Ако този, когото сте нахранили, е добър цигулар, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладът е станал причина да се запознаете с него. Като ученици, вие трябва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва в живота, това са скрити възможности за проява на Божественото в света. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нещата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човека представлява капитал, без който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, няма да ги задържите в себе си. Всички блага и придобивки, които човек може да задържи в съзнанието си, остават за вечни времена. Не може ли да ги задържи, те са временни и сами по себе си ще отпаднат. Като знаете това, вие трябва да се стремите към онези блага, които са постоянни, вечни. Те причиняват вечна радост на човека. Радостта на човека е постоянна, когато той разбира отношенията, които съществуват в Божествения, в духовния и във физическия свят и живее съобразно тях. Божественият свят включва всички придобивки и блага, които човек е придобил на физическия и в духовния свят. Тези придобивки вървят с човека заедно, и на този, и на онзи свят. Като слушате да се говори по този начин, казвате, че знаете много неща за Бога, за Божествения свят. - Какво знаете за Бога? - Знаем, че Той е любов. - Какво знаете за любовта? - Знаем, че животът произтича от любовта. - Какво знаете за живота? - Знаем, че животът представя сбор от множество различни форми, над нас и под нас. Наистина, докато не разбере живота, човек никога няма да разбере любовта. Без живота, любовта остава неразбрана. Дето е животът, там има непреривно движение. Щом дойде до любовта, човек спира движението си. Който срещне красива мома, или красив момък, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професор, учител, свещеник, майка или баща, ще се спре пред любовта. Който срещне любовта, той непременно трябва да се спре, докато тя замине. любовта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щом го поздрави, той ще продължи пътя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира пред любовта, той е изгубил едно от великите условия на живота. Най-малкият проблясък на любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. Без любовта всичко е „майя“. Един поглед на любовта дава сила през целия живот на човека. Той остава за винаги паметен. Срещате някой старец, на 70-80 годишна възраст, но щом стане дума за любовта, той започва да ви разправя, че като бил млад, една красива мома го погледнала така, че и до днес не може да забрави този поглед. Очите й били огън, който и до днес топли сърцето му. - Той е почувствал погледът на любовта, но не я разбрал. Очите на красивата мома не са любовта, но през очите на тази мома е минал Божественият пламък на любовта. Той живее в душата на човека и оттам излиза навън. Ето защо, дето видите Божественото, в мъж или в жена, спрете се да го погледате. То прави нещата красиви. Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красивото в света“. Съвременните хора още не разбират любовта, вследствие на което са изопачили и най-красивите неща. Тази е причината, поради която те изпадат в големи заблуждения и противоречия. - Не, срещнете ли любовта, спрете се и благодарете, че сте я видели. Не питайте, коя е тази красива мома или момък, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога няма да намерите майката на любовта. Красивата мома и красивият момък, които срещате, са израз само на любовта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи нито на физическия, нито на духовния свят, но се проявява чрез тях. Красотата е достояние на Божествения свят. На физическия свят тя трае кратко време, в духовния свят остава за по-дълго време, а в Божествения свят - за вечни времена. Красотата е идеал за човека. Той се стреми към красивото в света, като към свой идеал. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постъпки, това е идеалът на човешката душа. Красотата радва човека. Лошото за човека седи в това, че при всяко изпитание той губи радостта, силата си и казва, че всичко е празна работа. - Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивите мисли и чувства, които дават тласък в живота ви. Те са онази светлина, онзи пламък, който излиза от очите на красивата мома и на красивия момък. Колкото пъти и да срещнете красотата, израз на любовта, спрете се пред нея, не я отминавайте. Ако първият път се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори път, и ще се задържи за по-дълго време при вас. Сега, аз желая всички да бъдете захласнати от любовта, без да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовта, да забравите, че сте тръгнали някъде да правите зло. Запример, някой тръгнал да отмъщава на брата си, но на пътя среща любовта - красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнат пред нея и забравя, че е тръгнал да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: „Има Бог в света, има любов, има защо да се живее“. Радостен и доволен, той продължава своя път. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърт. Който отрича живота, той приема смъртта. Това е неизбежен закон. След живота иде смъртта, а след смъртта - животът. Каже ли някой, че не иска да живее, той кани смъртта при себе си. Така не се живее. Така живеят само своенравните деца, които се сърдят на баща си, на майка си, на близките си, че не им дават всичко, каквото желаят. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днес? Едно време, когато създавал животните, Бог създал и слона, но дребно, малко животно, не като сегашният слон. Хората го преследвали, гонили го, използвали го. Недоволен от положението си, слонът се обърнал към Бога с думите: „Господи, дотегна ми този живот, да ме преследват хората и големите животни. Направи ме голямо животно, че още отдалеч да внушавам страх, всички да бягат от мене.“ Бог чул молбата му и го направил голямо, едро животно, какъвто го виждаме днес. И при това положение, обаче, хората го използват, впрягат го на работа. Значи, като малки, вие ще имате един род мъчнотии. Като големи, ще имате друг род мъчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бъдете господари. Кой слон досега е станал господар? Съвременните хора имат същото желание, като на слона, да се освободят от едно положение, от влиянието на дадени условия и да станат господари. Каквото и да правят, те никога няма да се освободят от влиянието на условията, при които са поставени да живеят. Ако се освободят от едни условия, ще попаднат под други. Колкото красивата мома може да се освободи от момците, красивият момък - от момите, гладният - от мисълта за хляба, толкова и вие можете да се освободите от влияния. - Ама няма ли воля човек? - Човек има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволил глада си, той мисли за хляб, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкът казва: „Ще се оженя!“ Женитбата подразбира задоволяване глада на човека. Не задоволи ли глада си по някакъв начин, той е осъден на смърт. Така трябва да разбирате нещата. Щом си гладен, ще влезеш в гостилница, ще се нахраниш и ще благодариш, че яденето е било вкусно. След това ще отидеш на работа. По същия начин благодарете и вие, когато срещате красиви моми и момци, които са внесли нещо добро в душата ви, дали са ви подтик към възвишеното в света. Каквато и да е красотата, тя внася нещо хубаво в човешката душа. Красотата е едно от великите блага на живота. Като ученици, вие трябва да вървите в правия път, без никакви отклонявания. Всяко отклоняване води към лоши последствия. Вървите по един стръмен, планински път, но пожелавате да се отклоните, да вземете друг, по-лек път. В желанието си да намерите по-лек път, вие задръствате някъде и с часове се лутате, докато излезете на пътя, от който сте се отклонили. През това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не са разработили всички пътища, или защо са допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пътя, по който бяхте тръгнали? Той беше най-краткият път. По него са минавали много планинци. Той е изпитан път. Щом си се отклонил от правия път, ти сам се натъкваш на мъчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдаш, ти или трябва да минеш направо през пътя, който е изпитан, или като се отклониш, отново да се върнеш по същия път. Днес всички хора правят известни отклонявания, големи или малки. Лошото не е в отклоняването, но в нежеланието на човека да се изправи, да се върне назад и да започне оттам, отдето се е отклонил. Запример, някой се е родил за земеделец, а става музикант. Той ходи натук-натам, лута се, но нищо не излиза от неговата музика. Най-после напуща музиката и става земеделец. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виден музикант. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, с доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавите плодове. Като влезе вътре, ще го угости със сладките плодове на своята градина. Каква по-хубава музика от тази може да очаквате? Ако някои от вашите гости са добри музиканти, ще ви посвирят с цигулката си, и ще задоволят вашият глад за музика. Вие ще ги задоволявате с плодовете си, а те - със своята музика. Щом сте дошли на земята да се учите, вие трябва да знаете, коя дарба е най-силно развита във вас и с нея да започнете. Работете първо със силните дарби и постепенно пристъпвайте към слабите. Сега, като ученици, вие трябва да се пазите от еднообразието. Учите ли, молите ли се, избягвайте еднообразието. То действа убийствено върху човека. Един албанец напуснал Албания, за да избяга от боба, който навсякъде му предлагали. На гости ли ще отиде, боб ще му предложат. На гостилница ли отиде, пак боб. Един ден решил да замине за Цариград, да избяга от боба. Обаче, какво било учудването му, когато още на първата гостилница в която влязъл, му предложили пак боб. Той гръмнал с револвера в чинията си и избягал навън. Пазете се от еднообразието, но пазете се и от критиката. Защо трябва да бързате с мнението си за картината на някой художник? - Той едва е сложил няколко черти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. - Ние разбираме, какво ще излезе от тази картина. - Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена. И тъй, когато се произнасяте за живота, казвам: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни същества работят върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение от господаря на живота, който, от време на време ви поканва да вземете участие в общата работа. Приятно е на човека да работи върху картината на живота. Тази работа внася в него подтик към великия, целокупния живот, а с това заедно и мисълта му закрепва. Без мисъл, без любов животът е безпредметен. Колкото по-голяма е любовта на човека, толкова и мисълта му е по-обширна, толкова и животът му е по-приятен. Ако любовта на човека е малка, и мисълта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъл създава нещастия за човека. Изобилната любов ражда изобилния живот; изобилният живот ражда великата мисъл; великата мисъл пък прави човека щастлив. Щастието и нещастието в живота вървят едно до друго. Ако човек не е свързан с любовта, ако животът му не произтича от нея, и ако мисълта му не е свързана с живота, човек не може да бъде щастлив. Той ще се намери в един мъртъв свят. Всички имате тази опитност, но не трябва да я повтаряте. Продайте опитностите, които имате, за да си купите скъпоценния бисер на живота, който ще ви направи щастливи. Какво нещо е бисерът? - Бисерът не е нищо друго, освен правилно разбиране на живота. Като не може вярно да реши задачите си, човек казва, че най-добре е да се откаже от живота. - За да се откаже от нещо, човек трябва да бъде готов, да постави на негово място нещо по-високо. Не е ли намерил нещо по-високо от живота, човек трябва да бъде доволен на това, което днес му е дадено. Той е изпратен на земята в едно велико училище и трябва да е доволен, че има възможност да се учи. - Ама не съм пръв. - Пръв или последен, това нищо не значи. Достатъчно е, че можеш да учиш. Във всяко училище има и първи, и последни ученици. Все трябва един от учениците да бъде последен, т.е. на опашката. - Кой ще бъде последният? - Който е дошъл последен и който е с най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачите на последното място правилно, един ден главата и опашката ще се съберат на едно място. Това е целта и на съвременната наука. И тъй, когато енергията отива от главата към опашката, образува се един кръг. При това преминаване на енергията се произвежда светлина. Значи светлината върви от главата към опашката. Опашката представя човешкия ум, той не иска да бъде опашка. Той счита за обида да бъде опашка в живота. Въпреки това, гениалните хора са все опашки. Когато говорим за някой гениален човек, няма да казваме, че той е опашка, но ще кажем, че той е гениален човек, с отличен ум. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очите си на една и на друга страна, човек е здрав. Щом престане да движи очите си, ръцете и краката му престават да се движат, и той се вдървява, минава за мъртъв човек. Добре е човек да се движи, но движенията му трябва да бъдат правилни и разумни. Сега, дали ученикът е пръв или последен в училището, не е важно. Дали е свършил с отличие или със среден успех, не е важно. За него е важно да учи, да върви напред. Има случаи, когато някои ученици са последни в училището, а първи в живота. Други пък са първи в училището, а последни в живота. Като ученици, вие трябва да учите, да разбирате предметите, които ви се преподават. Това се изисква и от обикновения ученик, и от окултния. Окултният ученик е онзи, който познава себе си, т.е. познава силите и способностите с които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своите слабости. Той знае, кое е станало причина някъде в миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикът знае и своите добри черти. Не само това, но окултният ученик разбира законите на природата и живее съобразно тях. Щом се намери всред природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага с ключовете на природата и знае, как да се лекува. Той познава тревите и техните лечебни свойства. Като ви наблюдавам, виждам, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начин. - Не, по физически, по механически начин ще разберете и придобиете само една трета от нещата. Искате ли да придобиете нещо повече, ще влезете в областта на духовния свят. Искате ли да придобиете всичко, ще влезете в Божествения свят. Там нещата се придобиват, сто на сто. Вие сами не сте доволни от вашите възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че те не работят, не дават никакви резултати. Какво трябва да направите, за да проработят вашите възгледи? Вие трябва да внесете повече светлина и широта във възгледите си. Като ученици, вие трябва да изучавате силата на вашите възгледи. Ако някой от вас заболее, нека приложи своите възгледи, да види, доколко може да се лекува с тях. Какво прави ученикът? Щом се разболее, той търси лекар да му помогне. Едно трябва да имате пред вид: дали лекар ще ви лекува, или вие сами, преди всичко, трябва да знаете причината на болестта. Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Намерете причината и я отстранете. Щом отстраните причината на болестта, и самата болест ще изчезне. Ако някога сте се присмели на болестта на някой човек, тази болест непременно ще ви посети. Намерете човека на когото сте се присмели, искайте извинение от него. Щом се извините и докажете, че влизате в положението на страдащите, болестта ще ви напусне. В каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трябва да се учите, разумно да се ползвате от условията. Съвременните хора искат да се освободят от страданията си, да забравят своето минало. Това може да се постигне само чрез любов. Те трябва да бъдат отзивчиви към страданията на своите ближни, да гледат на тях като на братя. Когато между хората се възстановят братски отношения, страданията им изчезват. Както по-големият, по-ученият, по-силният брат в един дом помага на по-слабите, така и в по-големите единици - общества и народи, хората могат да спазват същите отношения. Природата балансира своите сили. Тя разполага с всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това, положение страдания са неизбежни. Невъзможно е човек да живее на земята, на физическия свят, без страдания. Обаче, има ли Божествената Любов в себе си, той може да бъде щастлив и в ада, и на небето. Единствена тя е в състояние да организира всички сили в човека, за да ги използва разумно. Всички хора се страхуват от влияния. Ако им се каже, че някой човек е лош, че има лоши влияния, те ще се изплашат. - Не, не казвайте на човека, че е лош, или че е черен, но запитайте го, колко хиляди лева е дал за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е от най-скъпите бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Като виждате злото в другите хора, така трябва да го виждате и в себе си. Не е въпрос да виждате злото и да се съдите, но вие трябва да разбирате произхода му и да го избягвате. Някой върви по улицата, но бърза. Среща го един човек и се блъска в него. Първият се разгневи, защо го бутнали. Кой е виновен, че са те бутнали? - И двамата са виновни: първият е виновен, че бърза много, а вторият, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пеш. - Защо се блъскат хората? - Защото са изгубили пространството, разстоянието, на което трябва да стоят един от друг. Изменят ли тия разстояния, страданията неизбежно ги следват. Следователно, когато човек иска да се прояви, трябва да му дадете пространство и свобода, простор. Някой иска да пее, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му място на сцената, и той ще излезе да пее. - Ама не пее хубаво. - Изслушайте го без присмех. Ако днес не пее хубаво, в бъдеще ще излезе от него добър певец. Друг пък иска да чете нещо. Дайте му подтик да чете, да се упражнява. Един ден той ще излезе по-добър четец, отколкото е днес. Умните, силните, трябва да помагат на невежите, на слабите. Всякога желайте доброто на своя ближен, за да желаят и вашето добро. Един старец отишъл при един млад момък да го остриже. - Знаеш ли да стрижеш? - Зная, разбира се. Момъкът взима ножиците и стриже, както му падне. Поглежда се дядото в огледалото, но остава недоволен. След това той отива при майстор бръснар, който остригва косата му до кожа, но трябвало да минат месеци, за да израсте нова коса на дядото. Къде е погрешката му? Той искал да мине без пари. Ако беше отишъл при бръснаря, щеше да плати известна сума, но нямаше да става нужда да оголва главата си. Смешно е положението, в което дядото е изпаднал, но често и вие изпадате в такова положение. Като се отклоните от правия път, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголват и след това трябва да търсите майстори, да изправят погрешката ви. Окултният ученик често се натъква на стригачи, които стрижат безпощадно и причиняват големи пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, без да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пътя си. Както и да мисли човек, в даден случай мисълта му е права. Като мине през големи изпитания, човек казва: „Животът няма смисъл“. За дадения случай той е прав, но не и в абсолютния смисъл на думата. Друг пък се оженил и е нещастен в женитбата си. Той казва: Няма щастие в света. - Прав си. - Няма честни хора в света. - Прав си. Този човек се е натъкнал на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че няма честни хора в целия свят. Обаче, като помисли добре, той сам ще се убеди в противното. Светът не се състои от десет души. Милиарди хора има в света, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Някой казва: Яйце да хвърлиш, няма къде да падне. - Това са хиперболи, фигури на речта. Всъщност, нещата не са така, както се представят. Като искаш да отидеш някъде, все ще намериш място. Фигурите на речта показват, че човек понякога е наклонен да преувеличава нещата, а понякога - да ги намалява. Някой казва за себе си, че от него нищо не може да излезе. Друг пък казва, че всичко може да постигне. - И двете неща не са верни. Човек е дошъл на земята да направи нещо. Следователно, искаш ли да станеш учен, кажи в себе си: „Аз мога да стана учен“. Кажи и започни да учиш. Така можеш да станеш и философ, и поет, и музикант, но от тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го в себе си, но не го изнасяйте пред хората. Кажете ли на някого, че искате да станете философ и говорите много за философия, тази философия ще избяга от вас. Това е един от окултните закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте към тяхното реализиране. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, без да се спирате върху мисълта, доколко сте напреднали, или дали сте вече към края на развитието си. В който момент помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човека на всяка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявите на човека са различни, но не и силите, които се съдържат в него. Някога човек ще се прояви като добър, а някога - като лош. Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга. Остане ли още в първата област, той ще се прояви като обикновен човек. Човек непрестанно расте от слава в слава, от знание в знание, от сила в сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате в заблуждение. Човек всякога има какво да учи. Едва сега вие влизате в ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Млад е онзи човек, който има правилни отношения към природата. Млад е онзи, който няма никакви противоречия, който има абсолютна вяра. Каквото се каже на този човек, той напълно вярва. Младият има само едно разбиране за живота. Той се ръководи от своите вътрешни чувства, от гласа на своето разумно сърце. Каквото сърцето му каже на направи, така постъпва. Младият казва: „Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си“. Това е любов. Старият, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада в големи противоречия и заблуждения. Днес и религиозните, и светските хора говорят за братство, за братски живот. - Братският живот представя градина, в която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не са израсли наведнъж. Години наред градинарят е посаждал дръвче след дръвче, докато дойде до известен резултат. Следователно, ако и вие, ден след ден, посаждате в своята Божествена градина - в душата си - светли мисли и чувства, те непременно ще израстат. Който има плодове в градината си, той не може да се разочарова. Като нямат придобивки, мнозина дохождат до отчаяние и обезсърчение и казват: Няма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде същото, каквото и окултната школа. - Не, голяма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъците на предпотопните животни, а окултната школа изучава животните в сегашния има вид, както и тия, които сега се раждат. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния живот, както днес се проявява. Съвременните религии са остатъци от езичеството, вследствие на което, като форми, те не могат да спасят света. Днес хората се нуждаят от наука, да изучават живота тъй, както всеки момент се проявява. Религията е нещо установено, неизменно, а ние знаем, че само мъртвите не се изменят: нито растат, нито се смаляват. Житното зърно, обаче, посадено в земята, израства, класи и узрява. Ученик е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозен. Като влезе в черква, религиозният започва да се кръсти. Ако се кръсти само, без да мисли, той нищо не придобива. Кръстът подразбира, че човек трябва да мисли с ума си, да чувства със сърцето си, да работи с волята, с душата и с духа си. Не впрегне ли тия сили в себе си на работа, той не се е кръстил, но механически е движил ръката си. Сега, мнозина се спират на своето минало, дали са били добри или лоши. Окултната наука не се занимава с тия въпроси. Тя изисква от човека да учи. В света и доброто, и злото имат смисъл. Лошото седи в това, че понякога злото е по-голямо, отколкото трябва. Докато е на огнището, огънят е потребен. Щом излезе от огнището, той става опасен, може да обхване цялата къща. Когато излезе от своето огнище, и любовта става опасна. Когато излезе от своето корито, и животът става опасен. Животът е река, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота от бреговете му, той става опасен - завлича растения, животни и хора. Изобилният живот, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тяхното правилно растене. Днес всички хора се стремят към изобилие: изобилие на живот, на мисли, на чувства. Изобилието трябва да облагодетелства, както отделния човек, така и неговите ближни. Следователно, искате ли да се ползвате от изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щом можете да учите при тия условия, вие сте ги използвали разумно. След това ще ви се дадат по-добри условия. Условията, при които живеете, са предметно учение за вас. Гледайте да не ги пропуснете, без да научите нещо. За всичко благодарете на Бога, без да Му разправяте, че сте грешни, или че хората не ви обичат и т.н. Това са излишни разговори. Бог знае това по-добре от вас. Има смисъл човек да се изповядва, но той трябва да отиде при всички хора, които е обидил, изнасилил, онеправдал и да изправи погрешката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение, и да се върне дома си спокоен, с вътрешен мир и радост, с готовност за нов живот. И тъй, приложете правилото: всеки ден да се изповядвате пред себе си и веднага след това да пристъпите към изправяне на своите погрешки. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се прилага. - Ако това не можете да направите, как бихте понесли грешките на своето далечно минало? Някои искат да знаят своите минали прераждания, за да се изправят. Те не могат да понесат и изправят грешките, на които всеки ден се натъкват, че ще изправят миналото си. Ако знаете своите минали животи, вие ще се спънете. И бъдещето може да спъне човека, както и миналото. И в бъдещето на човека има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живее правилно, човек незабелязано прониква в миналото си и го изправя, като същевременно чертае добър бъдещ живот. За да открие своите тайни, природата изисква от човека чистота, доволство и правилно разбиране на живота. Бог е Любов. Божията Любов носи щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 12 декември 1928 г., София - Изгрев Книги: Разбиране на живота Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Смѣна на състоянията (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 5 декември 1928 г. СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА Размишление върху радостта. Сега ще прочета 140-ти Псалом, върху който да размишлявате цяла седмица. Спирайте се на вътрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо няма да научите. Представете си, че ви се даде темата, да определите конкретно, какво нещо е истината. Какво ще кажете? Какво може всеки ученик да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трябва да дойдете до най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси в живота. Само по този начин можете правилно да се развивате. Да се развива човек, това значи, умът му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината в нейната пълнота. Следователно, човек трябва да работи, да развива ума и сърцето си, да разбира истината, и да я прилага. Запример, какво ще разберете, ако ви се каже, че човек някога е живял в огъня, както днес живее във въздуха? Някога човек е живял във водата, както рибата живее днес във водата. Какво ще разберете от тези твърдения? Човек постепенно е променял средата, в която е живял, докато е слязъл най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живееш в нея, това са две различни положения. Как ще разберете това? За да разберете тия неща, вие трябва да имате ум, да сте дошли до високо разбиране на нещата. Тези въпроси не са за деца, те са за възрастни хора, които имат зрял ум. Това не подразбира, че децата трябва да се откажат от тази философия. Не мислете, че всичко изведнъж ще ви стане ясно. Това е неестествен процес. То е все едно да изисквате от окото си да възприеме всичката слънчева светлина. Това е невъзможно. За вас е важно два-три лъча да влязат в очите ви и да се ползвате от тях. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас са недоволни, защото не са учени. Те мислят, че за да бъдат учени, непременно трябва да са свършили гимназия и университет. Всеки може да бъде учен, ако се стреми към знанието с радост. Докато учението радва човека, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва от него. За този човек знанието е непостижимо. Този закон се отнася и до здравето на човека. Докато човек се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щом престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсъства, там болестта присъства. Следователно, човек се движи между две състояния, които постоянно се сменят: радост и скръб. Докато се радваш и надяваш, че можеш да станеш учен човек, радостта ти е на място. При това положение ти всеки ден ще придобиваш по нещо. Щом се усъмниш в придобиване на знанието, ти започваш да се обезсърчаваш. Щом дойде обезсърчението, с него заедно иде и скръбта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостта и вярата в постижение на нещата, човек печели придобива нещо. При обезсърчението и скръбта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щом отнемете ябълката му, то скърби. На какво се дължи недоволството? - На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човека, да го освободите от недоволството, насърчете го, дайте му възможност да постигне своето желание. Някой се обезсърчил, че не може да свърши училище. Кажете му, че след няколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той сам да види, какви препятствия има вътре и вън от себе си, да познае своите сили и способности. Кажете ли му, че няма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежът е важен в човека. Като се стреми към известна цел, която не може да постигне, човек придобива други неща, които го ползват. Казвайте на човека, че може да постигне желанието си. Никога обаче не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, как един грешен човек пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведен човек. Правдата, светостта са постижими неща. От съзнанието на човека зависи един ден да стане праведен и свет човек, и в един ден да се огреши. Съвременните хора говорят за реалността и казват, че реални неща са тия, които могат да се постигнат. - Не, всяко постигнато нещо не представя още самата реалност. Когато постигне нещо, човек се радва. Радостта внася разширение в съзнанието. Щом постигне нещо, човек става доволен. Докато се надяват, че могат да постигнат нещо, хората са доволни, радостни. В който ден се усъмнят в постигането на своите желания, те стават недоволни и скръбни. За да не дойдат до това положение, хората не трябва да поставят никакви прегради на своите идеали. Не се противопоставяйте на великия ред и порядък на природата! Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. Външно недоволният е навъсен, кисел. Обаче, недоволството няма нищо общо с песимизма. Песимизмът е патологическо състояние в човека, което се лекува по особен начин. Светските хора изучават живота, както и религиозните го изучават. Обаче, време е вече последните да се простят със старите форми на религията. Религията представя крайния предел на материалния живот. Когато са уреждали материалния си живот, хората са създали религията. Казват, че религията свързва хората с Бога. - Как става това свързване, не знаем. Преди всичко, свързването е чисто материален процес. Не е лошо да бъде човек свързан с Първата Причина, с хората, но той не може да се ползва от тази връзка. - Защо? - Защото вързаният не може да мисли. Божествено нещо ли е религията или човешко? Религията е човешко нещо, понеже се изменя. Тя се изменя така, както мени думата си и не устоява на нея онзи, който е взел пари на заем, със задължение да ги изплати след три месеца. При това задължение има две вероятности за неустояване на думата: или длъжникът не внася парите на банкера навреме, или банкерът иска парите си преди изтичане на срока. Когато казвам, че някога човек е живял в огъня, вие се запитвате, как е възможно това. Възможно е. Тогава светлината е била среда за човека, както въздухът е днес негова среда. Светлината е била гъста като вода. Следователно, каквото водата представя днес за рибата, такова нещо светлината е представяла за човека. В стремежа да намери своята среда, човек е минал през всички среди: през светлината, през водата, през въздуха. Като е слизал на земята, той е вървял по инволюционен път. Сега минава по обратния път - по пътя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което някога е било среда за човека, днес е станало условие. Човек е излязъл от твърдата материя, но не е останал да живее в нея. Днес той използва твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Някога водата е била среда за човека, но днес е условие. Когато водата престане да бъде условие за човека, той ще придобие Вечния живот. При това положение, водата ще бъде реалност за човека. Тя ще извира от него. Тъй щото, когато казваме, че някой човек е извор, имаме предвид, че водата е влязла вече в него и извира навън. Да живееш във водата като среда, да я използваш като условие за живот, и да я приемеш в себе си, за да изтича вън от тебе във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Това са отвлечени мисли, върху които трябва да размишлявате, за да обясните състоянията си, през които минавате. Казвате: Като отидем на онзи свят, тогава ще си обясним всичко. - Това е материално разбиране на онзи свят. Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е свършило първо отделение и минава за второ. По-горе от второ отделение, обаче, не можете да отидете. Такъв е законът на развитието. Колкото и да е учил човек на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отделение. Като отидете на онзи свят, ще постъпите във второ отделение. Щом свършите второ отделение, отново ще ви пратят на земята, да следвате трето отделение. Като свършите трето отделение, ще отидете на онзи свят, да следвате четвърто отделение. Първо и второ отделение съставят един завършен кръг. Трето и четвърто отделение съставят друг завършен кръг. Докато е на земята, човек е мъж, следва в първо отделение. Като отиде на онзи свят, той става жена, следва второ отделение. Като слезе на земята, той пак става мъж, следва трето отделение. Щом замине за другия свят става жена, следва четвърто отделение. Значи, в първо отделение човек развива своя ум, своите умствени способности и сили. Във второ отделение той развива своето сърце. Обаче, в природата съществува обратен процес, според, който влезе ли в невидимия свят, човек постъпва в първо отделение и става жена. Щом слезе на земята, той постъпва във второ отделение и става мъж. Сега, това са мисли за разсъждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, през които минавате. Когато се чувстваш доволен, разположен, господар на положението, ти си мъж. Това не значи, че ти си във формата на мъжа, но минаваш през неговото състояние. Мъж е всеки, който мисли и разбира нещата. Това прави мъжа свободен. Когато се чувстваш недоволен, неразположен, ти минаваш през състоянието на жената. Недоволният всякога иска да се жени. Само недоволният иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човека. Когато човек е лишен от нещо, когато му липсва нещо съществено, той иска да се жени. В този смисъл, когато жената и мъжът искат да се женят, те са все жени. Като изнасям тия положения, ни най-малко не казвам, че трябва или не трябва да се жените. Когато е недоволен, човек естествено търси нещо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човек все търси някакъв идеал в живота си. Докато е млад, той мечтае, фантазира, че ще намери своя възлюбен, който ще осмисли живота му. Щом намери възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цветя, подаръци, докато един ден се разочарова в него и види, че не е намерил това, което търси. Като мисли, че е намерил своя идеал, човек първо се очарова, а после се разочарова и изпада в положението на Йоан Веслей, виден реформатор в областта на религията, който се оженил за една англичанка, но три деня след това казал на приятеля си: „Не струва човек да се жени. Не намерих тази, която търсих.“ Един млад момък отишъл при него и му казал, че се влюбил в една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Йоан Веслей му отговорил: „Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живее с Христа, но не и с тебе.“ И тъй, каквото е отношението на човека към външните хора, такова е отношението му и към себе си. Тази е причината, поради която понякога човек е недоволен от известни свои постижения. След като дълго време се е стремил да постигне нещо, щом го постигне, той става недоволен. Какво трябва да прави човек, ако е недоволен от своя възлюбен, за когото се е оженил? В живота този въпрос се разрешава чрез развод. Хората могат да се развеждат и от идеите си. В Евангелието този въпрос се решава по следния начин: човек има право да се разведе от една идея само тогава, когато тя го отдалечава от Бога. На същото основание казвам: Мъжът има право да се разведе с жена си само тогава, когато тя го отдалечава от Бога. И жената има право да се разведе с мъжа си само тогава, когато той я отдалечава от Бога. В широк смисъл на думата, подразбирам: Отхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които те ограничават, които спъват твоето развитие, които те отдалечават от Бога. Сега, всички говорят за любов към отечеството, както и към цялото човечество. Какво представя любовта? Любовта представя отношения между души, които живеят във видимия и невидимия свят. Когато изразява любовта в нейната пълнота, човек изпитва голямо доволство. Всяко нещо, което повдига душата към Бога, е любов. Всяка идея, която повдига човека и хвърля светлина в неговия ум, е плод на любовта. Любовта преобразява човека. Тя може да измени и най-големия пияница. Щом любовта го посети, той веднага се отказва от пиенето и тръгва след нея. Той се отказва от вино, от месо и се обявява за въздържател. Каквито теории да му проповядват за ползата от виното и от месото, той никого вече не слуша. Веднъж е опитал тия неща, той не иска да се връща към тях. Той знае, че по-добра храна от хляба и по-добро питие от водата не съществуват. Всички храни произлизат от житото. Житото представя първичната материя, която е дала подтик на органическия свят. Този подтик е Божествен. Следователно, който иска да приема този подтик в себе си, той трябва да се храни с жито. Който се оплаква, че объркал сметките си и не може да намери правия път на живота, той трябва да се храни с жито. Житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи. - Вярно ли е това? - Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нещата, човек трябва да ги опита. Иначе, той ще се натъква на противоречия, които не го ползват. Има противоречия в живота, които са необходими. Като е дошъл на земята, човек все трябва да бъде лишен от нещо, да му недостига нещо. Това, което му недостига, ще бъде подтик в живота му. Недоволството е необходим елемент в човешкия живот, както и в цялата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носът е недоволен, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нещата. Езикът се оплаква, че само вкусва нещата, а не може да мисли, да чувства. Кое положение трябва да заеме човек: положението на око, на ухо, на нос, на език, на мозък или на сърце? При каквото положение и да се намира, човек трябва да бъде смел. Смел човек е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек. Искате ли да бъдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързват. - Какво трябва да правя? - Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързан с нещо, той не може да прояви любовта си. Щом иска да прояви любовта си, той трябва да разкъса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? - Когато се освободи от него, т.е. когато се скъса връзката, с която детето е било свързано в утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страх за себе си, отколкото любов към детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трябва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своите състояния. Ще кажете, че това не се отнася до вас. - Именно до вас се отнася. За вас е важно, какво трябва да правите сега. Ще учите. Ако сте на земята, ще бъдете мъж или жена в първо отделение. Ако сте в невидимия свят, ще бъдете мъж или жена във второ отделение. Дали човек е горе или долу, той ще бъде или мъж, или жена, или дете. Мнозина казват, че не искат да бъдат нито жени, нито деца. Те искат да бъдат мъже. - От човека зависи, какъв да бъде. Според това, което носи в себе си, човек може да бъде мъж, жена или дете. Други пък не искат да бъдат мъже. Слушате някой мъж да казва, че втори път иска да се роди жена, да седи вкъщи на топло, да посреща и изпраща мъжа си. Дотегнало му цял ден да тича нагоре-надолу, да се грижи за прехраната. Дотегнало му да ходи по бойните полета да воюва. Друг пък иска да бъде дете, да му се радват, да го милват и на ръце да го носят. И това положение е добро, но какъв щеше да бъде светът без майки и бащи, а навсякъде само деца? Дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи в разнообразието. Красив е животът, когато срещаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче. Щом изгуби майка си, то започва да плаче с едното си око - с лявото. Като изгуби и баща си, то плаче и с двете си очи. Да изгуби човек баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си. Щом изгуби всички условия на живота си, човек се превръща в суха чешма и престава да тече. Детето е символ на живота. То съдържа ред условия и възможности за развитието си. Затова Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Детето носи в себе си велика, Божествена идея. Като говоря за мъже и жени, някои ме разбират криво. Под мъже и жени ние разбираме отношения на души, каквито са били в първичния живот, според Божествения порядък на нещата. Според този порядък на нещата, отношенията между хората са съвсем различни от сегашните. Запример, ако отидете при някой банкер и му поискате 20'000 лева на заем, със срок 20 деня, той веднага ще ви услужи, без да записва в книгите си. - Защо? - Той има пълно доверие в човека. Обаче, вие, които взимате парите, записвате в тефтера си сумата и деня, в който трябва да я изплатите. Като дойде определеният ден, вие отивате при банкера, внасяте парите и благодарите за услугата. Сега банкерът отваря книжата си и пише, че получил сумата 20'000 лева. Той пише в книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. В дадения случай и двамата благодарят, че са могли да се запознаят, да си услужат и да станат добри приятели. Следователно, нуждите, лишенията на хората са условия да се срещнат, да познаят характерите си, всеки да види, докъде е дошъл в развитието си. Как постъпват съвременните хора? Ако отидете при някой банкер да искате пари на заем, той ще мисли, ще ви разпитва, какво е положението ви и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима поръчители. След това веднага ще подпишете полица и ще вземете парите. Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждат отношенията си, своите взимания и давания, при подписа на трима души, това не са истински отношения, това не е никаква любов. Правилните отношения имат за основа любовта. Дето отсъства любов и доверие между хората, там никакви отношения не съществуват. Съвременните хора са дошли до положение, за всяко нещо да искат по трима поръчители. Тримата поръчители, това са бащата, майката и детето. Ако детето отиде при някой банкер да иска 20'000 лева на заем, последният му казва: „Извикай баща си и майка си, да се подпишат като поръчители. Аз искам да зная имаш ли баща и майка.“ Като види бащата и майката, банкерът дава на детето сумата 20'000 лева, написва една полица, дава я да се подпишат и я задържа в себе си. - Не, полицата трябва да бъде в ръцете на бащата и майката. Банкерът е хванал вече в ръцете си бащата и майката като поръчители. За него те са достатъчни. Щом забравят изплащането на полицата, банкерът веднага хваща бащата, майката и детето и казва: „Плащайте сега!” Питам: Какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкът на човешкия свят. В Божествения свят, обаче, такъв порядък не съществува. Там всички банки са отворени, и всеки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божествените банки представят чешми, които всякога са отворени. Кой колкото вода иска, толкова може да си налее, но всичко се пише. Там нищо не се дава даром. Там всичко се плаща. - С какво? - С добър живот. Не живеете ли добре, веднага полицата излиза налице. Водата, въздухът, светлината са Божествени банки, от които човек свободно може да черпи, колкото иска. Добрият живот определя кредита на човека. Някога, когато хората са живели добре, в далечното минало, житото е ставало голямо, като дърво. То се е отличавало по състав от сегашното, било е по-едро, по хранително и по-вкусно. Обаче, след грехопадането, житото е изгубило и от големината, и от вкуса, и от хранителността си. В последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е във връзка с подобряване живота на хората. Този закон има отношение и към живота на отделния човек. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, човек се подмладява и започва да мисли, да чувства и да действа. При това положение човек става отзивчив към страданията на хората, вслушва се в техните болки и се стреми да им помогне. Ако разбира законите на водата, той може да лекува с нея. Водата е носителка на живот, на жизнена прана. Който знае да се ползва от тази прана, той може лесно да се лекува. Чрез водата, човек може да лекува всички органически болести. Някой е работил цели 20 години по отрицателен път, докато създаде известна болест в себе си, а очаква да я излекува за няколко деня. Това е невъзможно. Такъв закон в природата не съществува. За да не създава условия в себе си за органически болести, човек трябва да живее добре. Лошите условия, вън и вътре в човека, наричаме съдба. За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея. Който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Някой се хвали, че се бори със себе си. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява, и той излиза победител. Защо трябва човек да се бори със себе си? Казано е в Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: Не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок, вътрешен мир. - Защо трябва човек да се примирява със страданието? - За да стане велик. Христос е велик, защото се примири със страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено от Бога и трябва да го приеме с радост. Така са постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрез които Христос можеше да избегне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже от страданията си, цялото човечество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човечеството. Следователно, ако чрез страданията си, човек облекчава страданията на цялото човечество, заслужава да страда. От Божествено гледище, има страдания, които са необходими за човека. Те крият в себе си известни блага. Всички хора искат да бъдат щастливи. Естествено е това желание, но трябва да се знае, че за придобиване на щастието са необходими известни условия. Като е дошъл на земята, човек ще получава известен дял и от страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? От какво зависи човек да бъде щастлив или нещастен? Срещате някой беден човек, но той е доволен, щастлив от положението си. Срещате един богат, но той е недоволен, нещастен, нещо му недостига. Значи, разбиранията на човека определят неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човека се определят от неговото съзнание. Понякога и най-добрите условия, и най-светлите идеи могат да направят човека нещастен, да му причинят болезнени състояния. При болен стомах и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче, всяко днешно страдание на човека носи в себе си бъдеще щастие. За да провери това, човек трябва да има търпение, да дочака това време. Такъв е законът. Ако спазваме великите Божии закони, ще видим, че всяко страдание, всяко изпитание, всяко нещастие носи след себе си велики блага. В Божествения свят, в Бога страдания няма. Следователно, Бог е в сила да превърне страданията на хората в радости. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва в живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е закон за смяна на състоянията. Като ученици, вие трябва да държите в ума си положителни мисли. Който може всякога да държи положителни мисли в себе си, той е ученик и може да учи. Истински човек е онзи, който никога не се обезсърчава. Като се обезсърчи, човек казва: Свърши се моята работа. - Не, тя едва сега започва. - Пари нямам. - Ще дойдат. - Здраве нямам. - Ще дойде. - Приятели нямам. - И приятели ще имаш. - Кога ще дойде всичко това? - Когато издържите изпитите си, когато се справите с противоречията на живота. Имайте вяра в положителното в живота. Да имате вяра във великото и красивото, в положителното в света, това не е религия. Това е истинската философия на живота. Сега, като говоря по този начин, целта ми не е да ви заставя да мислите като мене. Това е невъзможно. Моята цел е да събудя красивото, мощното, което е вложено във вас от памти-века. Когато красивото и великото в човека изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разберат. Във вашата градина ще започнат да растат круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини, и вие ще продавате от тях. Като дойда в градината ви, ще пожелая да си купя от вашите плодове. Ако килограмът на някои плодове струва 50 лева, аз ще ви дам 100. Така ще се създадат приятелски, любовни отношения. Един на друг ще имаме вяра. Такива трябва да бъдат истинските отношения между хората. - Кога ще бъде това? - Един ден. Този ден може да бъде още днес, а може да бъде след хиляди и милиони години - от вас зависи. Каквото човек мисли, това става. Мислете положително, за да дойдат положителни, красиви неща. Мислете за красотата, ако искате да станете красив. Мислете за доброто, ако искате да станете добър. Мислете за любовта, ако искате тя да ви посети. Мислете право. Мислете красиво и положително за всичко. Правата и положителна мисъл е път за постигане на всички блага в живота. Сега, някои ще кажат, че тия работи им са познати, няма защо да се говорят. Не е въпрос, дали ги знаят или не, важно е, правят ли ги. Каква полза, че знаеш нещо, а не го правиш? Каква полза, че знаеш една песен, а не можеш да я изпееш? - Не, има неща, които човек не знае и трябва да ги учи, да ги прилага. Да пее човек, това значи, да има добри външни и вътрешни условия. Певецът пее, защото има разработен глас. Той пее, защото има публика, която го слуша. Той пее, защото салонът е добре отоплен и осветен. Нека да излезе да пее пред умрели хора, в студен, тъмен салон и вижте, ще пее ли този певец. За всяко нещо се искат условия. Следователно, за да пее, да учи, да работи, човек трябва да има права, положителна, велика мисъл. Мисълта е условие, без което човек не може да живее. Тя отваря пътя му към великия свят, отдето идат всички блага. И тъй, от ученика се иска знание, да различава положителните мисли от отрицателните и да може да ги сменя. Той трябва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно! Любете непрестанно! Любовта с любов се храни, мъдростта - с мъдрост, доброто - с добро. Като се обезсърчи, човек казва: Няма вече да правя добро. - Колкото повече правиш добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умът ти закрепва и става по-мощен, толкова повече сърцето ти се облагородява. Друг пък казва: Не искам да мисля повече. Главата ми ще се пръсне от мисъл. - Чудно нещо! Когато стомна пълна с вода се изложи на студа и се пръсне, от мисъл ли се е пръснала? Главата на човека се пръска от тревоги, от безпокойствия, но никога от мисъл. Чистата, права мисъл повдига човека и му помага. И в най-трудните моменти той излиза на прав път. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човека във всички случаи на неговия живот. Сега, като говоря за страданието, аз имам предвид великия закон на любовта, на мъдростта и на истината. Така разбрани, страданията представят път към познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Те водят към познаване и придобиване на любовта. Заслужава човек хиляди години да страда, за да опита един момент на любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, всички мъчнотии и нещастия на вековете. Един момент на любовта заличава вековните страдания. Любовта ще покаже, че и най-големите страдания на човека са били все любов, но неразбрана. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония между всички души. Бог е Любов. Божията Любов носи щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 5 декември 1928 г. София - Изгрев Книги: Смени на състоянията Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Насока на живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 28 ноември 1928 г. НАСОКА НА ЖИВОТА Размишление. Съвременните хора имат стари схващания за живота, а старите схващания, старите разбирания не допринасят никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширение в човешкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото в света, е процес, който не може да се задържи на едно място. Тръгнеш ли в посоката, в която Божественото се движи, ти ще се въртиш в кръг, в спирала, по права линия, ще падаш и ще ставаш, но нищо не е в състояние да те спре. Ако си в трен, ти видимо ще седиш на едно място, но тренът се движи. Ако тренът спре на някоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нещо представя Божественото - вечно движение. Това вечно движение дава насока на живота. Щом престане това движение, т.е. щом насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричат смърт. Пожелае ли човек да се успокои, той навлиза в областта на смъртта. Всяко движение, което определя насоката на живота, е служене. Щом стане от сън и започне да се движи, човек взима известна насока в своя живот. Всяка насока на живота има своя специфична форма. Различните насоки на живота могат да се представят във вид на лъчи на изгряващото слънце. Тия лъчи показват дългия път, който животът е изминал. Тия лъчи са съществували преди лъчите на светлината. При сегашното си развитие, хората говорят за светлината, но всъщност те познават светлината само в нейната сянка. Това, което те наричат светлина, е само сянка на светлината. Докато живеят в сянката на светлината, те всякога ще се спъват. Наистина, недоволството, безверието, съмнението и всички отрицателни прояви не са нищо друго, освен спънки в човешкия живот. Някой е недоволен, че е ял малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щял да стане голям, едър. Смисълът на човешкия живот не седи в това, човек да стане голям, едър. В сегашните скъпи години, няма смисъл човек да бъде много голям. Ако е много голям, мъчно ще се прехранва. Големината на човека трябва да отговаря на неговото съзнание. В природата съществува закон на икономията. Да бъде човек голям, силен, добър, учен, това са насоки на живота. За да придобие тия качества, човек трябва да разполага със съответни сили, които равномерно да разпределя. Като дойдат до съзнателния живот, хората намират, че той е сериозен, че носи големи страдания. Страданията имат за цел изправяне на кривите насоки на живота. Било е време, когато човек не е страдал, но това не е най-голямото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човечеството, е най-добро. Пътят, по който сегашното човечество върви е най-добрият. Той води към съвършенство, но още не е най-съвършен. Да мислите, че този път е съвършен, това значи, да се намирате в положението на болния, който казва, че се чувства най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено. Като изучаваме формите, през които животът е минал, виждаме, какво голямо усилие са правили тия форми, за да подобрят своето положение, да дойдат до най-съвършената форма на земята, каквато е човешката. Всички форми са търсили път, насока на своя живот, но само човек е постигнал това. Благодарение на своето съзнание, човек е дошъл до точно определен път на движение. Когато в неговия път се е родила идеята за Бога, той е намерил своя духовен изток. Идеята за Бога в човека представя насоката на неговия живот - неговото изгряващо слънце. Когато човек намери своя изток, съзнанието му се разцъфтява. Разцъфтяването на човешкото съзнание е подобно на зазоряването. Щом настъпи този процес в човека, животът му се осмисля, и той тръгва в определена посока, без много лутане. Докато намери своя път, човек непрекъснато се лута в съзнанието си. Това състояние е подобно на заблуден пътник, в тъмна, зимна нощ, всред снежни преспи и виелици. Тук-там той вижда светлинки, но щом стигне до тях, една след друга те изгасват. Уморен, измръзнал, той пада на снега, отдето някой негов приятел го изважда и спасява. Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че положението им не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вяра и убеждения. Колко е силна вярата ви и какви са вашите убеждения, това се вижда във време на изпитания. Като се намерите пред някое голямо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете против съдбата си, против Бога и казвате: „Ако, наистина, съществува Бог, Който е Любов, как е възможно да изпраща такива големи изпитания?“ Какво показва вашето роптание? Щом роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъв, какъвто философите, учените, моралистите и богословите Го описват. Той се проявява чрез различни форми и по различни начини. Човек трябва да изучава Бога във всички форми, в които се проявява, докато един ден дойде до положение да се слее с Него и безпогрешно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човек никога не се колебае в своя велик Баща, в своя Създател. Като ученици, вие трябва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болестите неизбежно ще ви следват. За учения, за адепта тия неща са почивки. Като дойде сиромашията при него, той ляга под крушата и си почива. От време на време хапва една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва с него по света да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: „Да не ти дава Господ сиромашия! Голямо тегло е тя.“ Според него, тегло е за човека, ако му се дадат условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията от себе си, това значи, да отбягвате от почивката. Хората се плашат от сиромашията, защото мислят, че ако тя ги посети, те са осъдени на глад, на голотия. - Не, сиромашията е облечена с хубави дрехи, като пеперуда, която цял ден хвърка от цвят на цвят. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цял ден хвърка и дето закъснее, там остава да спи. Богатият не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всякога трябва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нещо е истинската почивка, какво нещо е свободата. Сегашните хора се страхуват от изпитанията, от сиромашията, защото са наплашени. Ако погледнат на живота с новата светлина, ще видят, каква светлина съществува във всичко. Човек трябва да разбира процесите, които се извършват в природата, и да се въоръжи с търпение, да дочака техния край. Трябва ли умрелият да тъжи и плаче, че тялото му гние и се изгубва? Като изгние, тялото му ще се превърне във вода и газове. Водата ще проникне в земните пластове, отдето ще излезе във вид на чист извор. След време изворът ще се превърне в река, която ще се отправи към морето, отдето някога е излязла. Газовете пък ще отидат високо някъде в пространството. Какво лошо има в това преобразувание? - Нищо лошо няма. Човек се е превърнал във вода и въздух. Лошото седи в това, че хората се страхуват от преобразуванията, от промените в живота. Страхът в човека е остатък от животинското състояние, през което някога е минавал, благодарение на което той е готов с години да се върти на едно и също място, и нищо ново да не предприеме. Не правят ли същото и животните? Куче гони един заек. Заекът скача от мястото си и започва да бяга. Колкото и да бяга, виждате, че той се върти около старото си място, най-много един километър далеч. С лаенето си, кучето го заставя да бяга. Ако разбира законите, заекът няма да се върти на едно и също място, но ще удари на бяг, ще се отдалечи от опасността най-малко на пет-шест километра. А тъй, като се върти на едно и също място, заекът попада в устата на неприятеля си, или опитва куршума на човека. Какво представят мъчнотиите в живота? - Мъчнотиите, това са ловджийските кучета в живота, които преследват човека. И човекът, като заек, се движи в един затворен кръг, от който не може да излезе. Кучетата го преследват, докато ловджията, със своята пушка, го прицелва и сваля на земята. След това казват, че еди-кой си човек умрял. - Не, не е умрял този човек, но ловджията го е убил и го носи в дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. - Какво трябва да прави човек, за да се освободи от мъчнотиите си? - Той трябва да тръгне по нов път, да заживее с нови идеи. Някой казва: Аз съм човек, ходя на два крака, заемам високо обществено положение. - Докога ще бъдеш човек, който се отличава от другите животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? След 20-30 години ще те уволнят и ще се намериш в положението на инвалид, неспособен за работа. Тогава ще кажеш: „Какво беше едно време, а какво е сега!“ Най-после, щеш не щеш, ще се примириш с положението си, ще кажеш: Така трябва да бъде. Какво да се прави, старост е това. - Не, така не трябва да се разсъждава. Какво нещо е старостта? Когато изгуби силите си, човек започва да остарява. - Защо губи човек силите си? - Защото е изгубил насоката на своя живот. Онзи, който не е изгубил насоката на своя живот, той не знае, какво нещо е старост. Следователно, старостта показва, че човек трябва да мине в нова форма на живота, да се подмлади. Старостта е преходна фаза, в която човек не може да остане дълго време. Дойде ли до старостта, той непременно трябва да търси изходен път. Един китайски император искал да стане член на Всемирното Бяло Братство. За тази цел го изпратили между животните, да учи техния език. Като поживял известно време между тях, той започнал да разбира езика им. Един ден той срещнал две мравки, които спорили за една хапка. Двете мравки хванали хапката и я държат, не я пущат. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено от небето за нея. Всяка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И двете държат хапката, спорят за нея и не ядат. Императорът наблюдавал този спор и мислил, как да го разреши. Наблизо някъде той видял един овчар. Отишъл при него и го попитал: Имаш ли малко трошици хляб? - Имам, торбата ми е пълна с трошици, току що ядох. Императорът взел в ръката си трошиците и ги турил пред спорещите мравки. Като видели това изобилие на трошици, те пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. С това спорът се прекратил. Императорът продължил пътя си и видял, че две кучета се давят за една кост. - Какво правите? Да не разрешавате някакъв научен въпрос? Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите си, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост, да опитам нещо от яденето. Този неканен гост дойде от някъде и се хвърли върху костта ми, иска да я изяде. И да искам да я разделя с него, не мога, никакъв инструмент нямам. Понеже костта е моя, аз имам право на нея.“ Императорът веднага отишъл при господаря на кучето и го запитал: Имаш ли още една кост, останала от угощението? - Пълен кош с кости съм изхвърлил. Вземи, колкото искаш. Той взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата, и те престанали да спорят. Изобилието разрешило въпроса. Императорът се замислил и продължил пътя си, но се натъкнал на двама земеделци, които спорили за няколко сантиметра земя. Между тях се повдигнал въпросът, къде трябва да бъде синорът на нивите. Единият настоявал, че съседът е взел малко земя от нивата му. Другият настоявал, че земята е негова. Нито единият отстъпвал, нито другият. И двамата цитирали членове от закона, че никой няма право да мести синора на съседа си, с цел да вземе от неговата земя. Императорът се приближил към тях и ги запитал: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, аз да го разреша? - Кой си ти? Императорът написал своите инициали, дал им бележка, в която определил часа на срещата. На сутринта и двамата съседи отишли на определеното място и получили по десет декара земя. Щом получили това изобилие на земя, те забравили спора за десетте сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорът научил от животните, че при липса на известни блага в живота, всякога възниква спор. Дадат ли им се тия блага в изобилие, спорът се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мъчнотиите в живота. Същият закон се отнася и до човешкото царство. И тъй, намерили насоката на своя живот, човек лесно разрешава мъчнотиите си. Щом намери насоката на живота си, той разумно се справя с мъчнотиите, недоразуменията, споровете и страданията си. Като разбира законите на природата, човек знае, как да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости. Според закона на контрастите, всяка мъчнотия, всяка болка се лекува с нещо противоположно на нея. Учените са открили някакви малки, микроскопически същества, по-малки от микробите - микрояди, които изяждат микробите. Ако някой човек заболее от някаква заразителна болест, лекарите вкарват в организма му микрояди, които се размножават много бързо, и по този начин изяждат микробите, причинители на болестта. Така, именно, болният оздравява. Този начин на лекуване се отнася и към човешките мъчнотии. Когато се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва да извика микроядите на помощ, да изядат микробите, които са причинили мъчнотията. Щом микробите на мъчнотиите изчезнат от човека, той се освобождава от тях. На научен език, ние наричаме тия малки същества „микрояди“, а на духовен език - ангели, невидими помагачи. Всички хора, в които шестото чувство е развито, могат ясно да виждат борбата между микробите и микроядите в човешкия организъм. Те виждат, че пред човека се изправя една тъмна сянка, т.е. един силует. Веднага след това се явява втора, светла сянка, противоположна на първата. Тъмната налита върху светлата, както пеперудата към светлината. Между тъмната и светла сянка започва борба, в която ту светлата побеждава, ту тъмната. Ако светлата сянка победи, светлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сянка. В тази борба броят на тъмните и светли сенки постепенно се увеличава, докато най-после светлите победят. Интересна картина е да гледате, как отляво и отдясно на човека се борят светли и тъмни сенки, с цел - първите да го спасят, а вторите - да го унищожат. Голяма борба става около един праведен човек, или един светия, когато се намери пред големи изпитания. Ако борбата се свърши в полза на светията, лицето му започва да свети, и той благодари, че се е освободил от мъките и терзанията на душата си. Това става не само с праведни и свети хора, но с всички хора. Обаче, колкото по-напреднал е човек, толкова и борбата около него е по-голяма. Милиони същества воюват около човека. Това е една от вътрешните страни на живота, от великите тайни на Битието. Тази борба е предвидена от Божествения Промисъл. Под думата „Божествен Промисъл“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени същества, които изпълняват изключително волята Божия. Когато казваме, че съществува Божествен Промисъл, ние имаме предвид насоката на живота, и вярваме в нея. Като ученици, вие трябва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т.н. Всяка наука ще ви запознае с елементите, с които тя борави - химически елементи, растения, животни, минерали. От друга страна, те ще ви запознаят с произхода на живота, на различните форми, начина, по който те се размножават и т.н. Като изучи живота на различните форми вън от себе си, във физическия свят, човек ще проникне и в своя организъм, ще разбере, че същите форми съществуват и в него. И тогава, като знае техния произход, начина на размножаването им, той ще познае по-добре и себе си, т.е. своя физически и психически живот. Колкото по-високо се издига човек, толкова повече навлиза в умствения и в причинния свят, дето няма никакви животни. Това значи, да живее човек в съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раят на земята, т.е. животът на пълно блаженство. Когато този човек се затъжи за животните, той слиза на физическия свят, на земята, в зоологическата градина. Според някои учени, каквито животни и растения съществуват на земята, същите животни и растения се срещат и във висшите светове. Вярно е това твърдение, но не в буквален смисъл. Всяко животно и растение е емблем, символ на нещо. Запример змията е символ на хитрост, на знание, а гълъбът - на кротост. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите“. В този смисъл, гълъбът е противоположност на змията. Кое качество е противоположно на хитростта? - Знанието. Следователно, когато се казва, че и във висшите светове срещаме същите животни, каквито и на земята, подразбираме, че там съществуват само техните символи, като принципи. Крилата на гълъба представляват вярата на човека, който разбира законите на природата и работи с тях. Освен кротост и незлобие, отличителната черта в характера на гълъба е неговата устойчивост във възгледите му. При каквито условия и да се намира, той никога не изменя на своите убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианец. От това гледище, цитираният по-горе стих, даден от Христа, може да се преведе с думите: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасям тия положения, мнозина се запитват: Възможно ли е, при сегашните условия на живота, човек да бъде незлобив? - Възможно е. Щом на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълъбът. Щом има тъмна сянка, ще има и светла. Животът се движи в контрасти, в противоположности. Тъмната сянка е същество, което живее в гъста материя и се стреми да погълне човека. Светлата сянка е същество, което живее в рядка материя и се стреми да помогне на човека, да го освободи от мъчнотиите му. Тази е причината, поради която между светлите и тъмни сенки всякога съществува борба. Ако тъмната сянка вземе надмощие в човека, светлината напуща своето място. И обратно, ако светлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили в една овца и започнали да й пишат любовни писма. Като я видели сама, далеч от стадото й , те се затичали към нея, с намерение да й дадат първата си целувка, израз на техните любовни писма. Понеже и двамата искали едно и също нещо, те се хвърлили един върху друг и започнали да се бият. Овцата се спряла и започнала да гледа, кой от тях ще надвие. - Не, овцата не трябва да стои при тях и да гледа, как ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бяг, колкото силите й държат. В бягането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и в човека. Когато някой казва, че се бори със себе си, той трябва да знае, че всъщност не се бори той, но силите в него се борят. Докато силите в тебе се борят, ти плюй на краката си и бягай. Искаш ли да наблюдаваш тази борба, качи се на някое високо място и оттам гледай. Следователно, когато силите в човека се борят, той не трябва да взема участие в тяхната борба, но отдалеч само да наблюдава и да се учи. Какво прави човек при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващите страни да се бори с тях. Понеже не е дошъл до положение да воюва със силните същества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, от него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трябва отдалеч да гледате и да се учите. Тъмните и светли същества ще воюват заради вас. Това е задача, в която те разрешават въпросите си. Вас обаче, никой не ви е викал на война. Вие не сте дорасли още до големите борби в живота. И тъй, когато човек се намери пред някаква мъчнотия, или някакво изкушение, около него започва усилена борба между светлите и тъмни същества. Тази борба може да продължи ден, два, седмици, месеци или години, но ако човек е свързан с Първата Причина, в края на краищата борбата ще се свърши в негова полза. Който се намира под ръководството на разумния свят, той лесно ще се справи със своята карма. Кармическият закон не е нищо друго, освен съдбата на човека. Кармата е закон на необходимостта, през който всеки човек минава. С други думи казано: кармата представя неблагоприятните условия в живота на човека. Някой човек си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се родят му се деца, но след няколко години изгубва и жена си, и децата си. Това са все кармически отношения. Човек трябва да работи съзнателно, да ликвидира правилно със своята карма. Като ликвидира с кармата си, човек влиза в Божествения Промисъл, в закона на благодатта, или в тъй наречената „дихарма“. Такъв човек борави с магическата пръчица. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи правилно, да ликвидира с кармата си още в този живот, да не става нужда пак да се преражда. Да се преражда човек, това значи, да живее в закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живее в закона на благодатта. В този закон човек расте и се развива, без никакво прекъсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тези въпроси, някои остават недоволни. Те мислят, че въпросът за прераждането не е важен, понеже в този момент пари нямат, хляб нямат - гладни са. Въпросът за парите и хляба може лесно да се разреши. Щом влезе в живота на благодатта, човек ще има и пари, и хляб, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трябва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този закон, вие трябва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствате. Това зависи от човека. В един живот той може да се развие, да ликвидира със своето минало и да влезе в закона на благодатта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго верую, човек не е влязъл в този закон. Докато хората спорят, кой е спасен, те не познават още религията. Въпросът за спасението на душите се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всеки човек трябва да мисли за себе си, да спазва великите закони на Битието, да върши волята Божия. Човек трябва да изучава своите вътрешни състояния, за да се справя лесно с тях. Слушате някои хора да се оплакват, че са остарели, че краката им не държат, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че даже Господ ги забравил. Всичко това е лъжлива философия. Това не са верни положения. Всяко допускане или определяне на нещата ни най-малко не определя истината. Виждам, че в едно гърне се вари боб и допускам, че той е осолен вече. Опитвам боба и намирам, че солта още не е турена. Значи, моето допускане не е вярно. Както виждате, има разлика между твърденията за нещата и действителното положение, в което те се намират. Някой казва: Допусни, че съм щастлив човек. - Не е въпрос да допускам. Аз искам да зная, щастлив ли си в действителност, или не си щастлив. Ако си щастлив, както твърдиш, ще те опитам. Видя ли, че не си щастлив, разбирам, че още не си осолен. Тогава взимам сол, осолявам те, и ти ставаш щастлив. Една дума само може да направи човека щастлив. Срещам една вдовица, прегърбена, нещастна, няма работа, не може да изкара хляба си. Десет години вече, как мъжът й отсъства, безследно изчезнал, и тя ходи по къщи да работи. Аз се приближавам до нея, тихо й пошепвам: „Днес мъжът ти пристига“. Той бил някъде по чужбина, спечелил много пари и сега се връща здрав и богат. Вдовицата веднага забравя нещастието си, усмихва се и излиза вън да посрещне мъжа си. Мъжът ти си иде - това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива. Срещам един ученик, държал изпита си, но се съмнява в успеха си. Казвам му: „Бъди спокоен, ти изкара изпитите си благополучно“. Той веднага става от мястото си, радостен и доволен. Следователно, знайте, че за всяко положение в живота има по една магическа пръчица, която човек трябва да знае, кога и как да я приложи. Сега, като слушате тия неща, вие си мислите, на какъв ли край ще излезете, накъде ще ви изкара този път. Едно трябва да знаете: този път ще ви изкара на добър край. По-добър път от този няма. Той е единственият най-добър път. Една дума само е в състояние да ви убеди в истинността на това твърдение. Трябва ли да ви се доказва с часове, работата е свършена. Истината не се нуждае от много доказателства. Щом се стремите към правия път, вие трябва да вземете нова насока в живота. Вие имате насока на живота, но тя трябва да бъде правилна, да не предизвиква никакви колебания във вас. Да имате нова насока в живота си, това значи да вървите по този път смело, с убеждение, никоя сила да не е в състояние да ви отклони. Често хората менят убежденията си и после страдат. Не е лошо човек да мени убежденията си, но важно е новите му убеждения да го повдигат, да внасят разширяване в неговия ум и в неговото сърце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старите си убеждения. Човек трябва да знае, че на каквито влияния се поддава, такъв става. когато върви в правия път, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася в него вътрешно подобряване. Човек трябва да завършва деня с някаква придобивка, с нещо ново в себе си. В това седи Божественото. Каквито мъчнотии и да имате, те представят условия, с които можете да опитате Божественото начало в себе си, да видите, доколко сте му дали ход да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човек може да разреши задачите си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо няма да направи. Сълзите не могат да умилостивят Господа. Какво представят сълзите? Защо човек плаче? Човек плаче, когато иска да влезе в новия живот. След като се е разочаровал в стария живот, той иска да излезе от него, да заживее по нов начин. Само при това положение сълзите имат смисъл. Обаче, ако след плача човек пак остава в стария живот, сълзите му са безпредметни. Когато отидеш при Бога и заплачеш, това показва, че ти даваш подписа си, в знак на съгласие, да изпълняваш волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото в света. То внася свобода, простор, разширяване на ума, на сърцето и на волята на човека. Който върши волята Божия, той е в положението на способния ученик. Каквато задача му даде учителят, той я решава, без никакви спънки и мъчнотии. Учителят преподава, ученикът учи. При това положение и двамата са доволни. Който изпълнява волята Божия, той владее магическата пръчица. Достатъчно е да тропне с нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага пръчицата си, и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. - Къде е тази пръчица? - Навсякъде в живота. Богатството не е ли тази магическа пръчица? Знанието не е ли тази магическа пръчица? Вярата, надеждата, любовта в човека не са ли тази магическа пръчица? Обаче, не показвайте магическата си пръчица на никого. Ако някой ви попита, в какво вярвате, отговорете му: Вярвам във въздуха, който дишам. Вярвам във водата, която пия. Вярвам в хляба, който ям. Вярвам в светлината, която възприемам с очите си. Вярвам в земята, върху която стъпвам. - И аз вярвам в същото. - Щом и ти вярваш в същото, ние си приличаме - едно сме. Различието между хората седи в това, кой как използва благата на живота. Ако човек не знае, как да се ползва от водата, той може да се удави в нея. Ако не знае как да използва въздуха, той може да го помете. Колкото е тих и спокоен въздухът, толкова е и страшен. Той може да задига дървета, къщи, добитък, хора и да си играе с тях. Ако не знае, как да използва светлината и топлината, и те могат да го задигнат. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на светлината, на топлината, на земята, защото от тях зависи неговият живот. Като се ползвате от тях, вие трябва да им благодарите. Да диша човек, това значи да мисли. Да пие вода, това значи, да живее. Да възприема светлината, топлината, значи да твори, да бъде свободен. Светлината е носителка на свободата. Ако при изгряването на слънцето светлината не влиза в твоя ум, ти няма да имаш правилни разбирания. Всяка мъчнотия крие зад себе си нещо хубаво. Щом разреши мъчнотията си, човек придобива светлина. Как се решават мъчнотиите? - С любов. Един млад момък искал да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решил да направи това по особен начин. За тази цел той се облякъл в груби дрехи, начернил лицето си, турил голяма шапка на главата си, да се не вижда, и в такъв страшен вид влязъл в гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочил револвер насреща й, спрял я в пътя й и казал: Стой, ще те убия! - Защо? Какво съм направила? - Ти не си достойна да тъпчеш земята. Ти си направила големи злини, опасна си. Един човек се оплаква от тебе, че си му причинила голямо зло. Ако искаш да се спасиш, само една дума може да ти помогне. - Коя е тази дума? - Да кажеш, че го обичаш. Ако кажеш тази дума, ти си спасена. Не я ли кажеш, нищо не може да ти помогне. Ето, револверът е пред тебе. - Обичам го. Сега и на вас казвам: Само една дума може да ви спаси. Кажете ли тази дума, вие ще бъдете спасени. Кажете: Обичам го. - Кого? - Господа. Обичам Господа и съм готов всичко да направя за Него. Така постъпил и младият момък. Като чул от момата думата „обичам го“, той веднага се измил, преоблякъл се и се представил пред нея. Наистина, една дума е в състояние да спаси човека от известно бедствие. Ако кажеш на онзи, който те съди, че ще платиш, той веднага ще измени отношението си към тебе. Намираш ли се пред известна мъчнотия, кажи: „Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия“. Щом кажеш тази дума, и мъчнотията изчезне, ти си казал думата, както трябва. Кажеш ли нещо и не стане, ти не си казал думата на място. Всяка дума казана на място, на време и с любов, винаги дава добри резултати. Сега, аз говоря за ония положения, за ония принципи, които имат отношение към вашия живот. Новите принципи, новите положения, новите вярвания не са нищо друго, освен идеалът, към който всеки човек се стреми. Под думата „идеал“, ние разбираме стремежа на човека да създаде нови форми в живота си, в които да влее своите нови разбирания. Всеки ден, от изгрев до залез на слънцето, човек трябва да прибавя по нещо ново към своя идеал. Ако човек всеки ден прибавя по нещо ново към своя основен идеал, за една година той ще има 365 придобивки. Какъв е вашият основен идеал? Ще кажете, че основният идеал на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобът не е осолен, а трябва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно с това човек трябва да мени и идеала си. Това, което днес е идеал за него, не може да бъде идеал и за утрешния ден. Както детето всеки ден расте и прибавя по нещо към своя ръст, така и човек всеки ден трябва да прибавя по нещо към своите разбирания. Не е достатъчно само да предполага, че прави нещо, но той трябва да разширява съзнанието си, да усилва вярата си, да върви напред. Убежденията на човека трябва да пуснат корени в материята, да се закрепят. Материята, наречена според индусите „майя“, представя външната обвивка на нещата. Тя съдържа в себе си неизброими богатства. Материята създава големи мъчнотии и страдания на хората, но това са маски само, чрез които невидимият свят ги изпитва. Страхливият ще се уплаши и ще бяга, ще се крие от живота, а смелият ще се ползва от мъчнотиите и страданията, ще се учи от тях. Като изучава уроците си добре, той ще извлече от материята онова богатство, което Бог е вложил. Следователно, докато е на физическия свят още, човек трябва да се справи с материята, да реши задачите си. За да реши задачите си правилно, той трябва да смята добре, да прави верни изчисления. Като ученици, вие трябва да се занимавате, освен със смятане, още и с пение, с рисуване. Щом сте свободни, попейте малко, или вземете да нарисувате нещо. Човек трябва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една от тях. Докато е жив, човек трябва да влага капиталите си в обръщение, да търгува с тях. - Позволена ли е търговията за окултния ученик? - Позволена. - Нали е човешка работа? - Зависи, как се прилага? Ако се прилага по човешки начин, тя е човешка работа. Ако се прилага по Божествен начин, тя е Божествена. В света работят едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатта, той ще работи по закона на необходимостта. Основната мисъл, която трябва да задържите в ума си, е следната: всеки ден да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате във вярата и в любовта. Често хората губят любовта, вярата, знанието, силата си, защото нищо не прилагат към тях. В Писанието е казано: „Растете от сила в сила, от знание в знание“. И до последния час на живота си, човек трябва да има будно съзнание, светла мисъл, да придобива по нещо ново. Като дойде часът на заминаването му, той да извика приятелите си и да каже: „Радвам се, че прекарах между вас толкова години. Времето на прекарването ми в затвора се свърши. Сега съм свободен вече и отивам при своите си, които обичам, и които ме обичат. Ако съм обидил някого от вас, моля да ме извините. Искам да си замина спокоен, без дългове на земята. Един ден и вие ще заминете при вашите близки, и там ще се видим.“ Когато се казва, че ще заминете за онзи свят, вие се страхувате. Според мене заминаването не е нищо друго, освен излизане на човека от стеснителното положение в което се намира. Нищо страшно няма в заминаването. Да замине човек, това значи да възкръсне, да мине от един свят в друг. Като ученици, вие трябва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиите мисли, но да правите опити, да изпитате думите си. Отивате при някой болен и казвате: „Ще оздравееш, не се безпокой“. Щом кажете това, думите ви трябва да се сбъднат. Щом отидете при някой болен, кажете му. След три деня ще оздравееш. Ако след три деня болният оздравее, мисълта и желанията ви са били силни. Срещате един беден, страдащ човек и му казвате: „След три деня положението ти ще се подобри“. Ако, наистина, положението на този човек се подобри, мисълта ви е била силна. Мисълта на човека е силна само тогава, когато е свързана с Божествената. Щом опитите ви излязат сполучливи, обърнете се към Бога и благодарете, задето е проявил своята любов, милост и благост чрез вас. Благодарете, че този ден сте имали възможност да Го познаете. Пожелайте в себе си, Бог да ви се открива всеки ден по-малко. Помагайте на страдащите, без да съжалявате, че страдат. Когато някой човек страда, това показва, че учителят му го изпитва. Един ученик е надежден, обещава нещо, докато учителят има вяра в него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежден ученик. Страданията и радостите са неизбежен път в живота на човека. Чрез тях човек познава великото и красивото в света. Зората на новия живот се пукна веч и носи Божиите блага, които растат на светлина в Божествената градина. Бог е Любов. Божията Любов носи щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 28 ноември 1928 г., София - Изгрев Книги: Насока на живота Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Постоянни и непостоянни величини (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 21 ноември 1928 г. ПОСТОЯННИ И НЕПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ Размишление. Съвременните хора се стремят към сила, затова казват: „Правото е на страната на силния“. По какво се отличава силният от слабия, ученият от невежия? Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? Можете ли да кажете на любовта да ви облива с топлината си? - Не можете. Изворът сам проправя пътя си. Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено мнение. Рече ли един ученик да се отдели от съучениците си, поради своето особено мнение, той се е спънал вече. Щом има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постоянните и непостоянните величини. Щом се постави пред този въпрос, той не може да даде истинско определение за тия величини. Непостоянната величина всякога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина. В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките си отношения. И тъй истинският живот произтича от постоянни величини, а материалният, физическият - от непостоянни, променливи величини. Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, променливи чувства и желания. - Коя е причината за това? - Естеството на самите мисли, чувства и желания. Запример, водата минава за непостоянна величина. При обикновена температура тя е течна. Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед. Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща във вода. Значи, външните условия стават причина да се прояви естеството на веществата, на величините. Мнозина запитват, не може ли без лед в света. - Не може. Щом има студ, ниска температура, и лед ще има. Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студът и топлината са две състояния, които неизбежно съществуват. От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. Радостта подобрява кръвообращението на човека и му съдейства за възприемане на добри мисли. Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н. Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа. Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина, да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност. Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. Това е живот на индиферентност, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние човек казва: „Исках да стана добър, но не можах. Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание да дойде някой при него, да го подеме, по някакъв начин да му помогне. Той не иска да остане в това положение. Божественото в човека иска да се прояви. Колкото и както да пада човек, Божественото в него е в сила да го повдигне. Всеки човек - прост и учен, цар и обикновен, минава през големи борби, но в края Божественото начало в него взима надмощие. Човек трябва да дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествен път на развитие. Не само човек, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може да те клъвне, ако го закачиш. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пък и човек трябва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита. В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място. Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората да се интересуват от него. Обаче, като иска това за себе си, трябва да отдава същото право и на другите. И той трябва да се интересува от хората. Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начин той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването. При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човек законите на своя ум и на своето сърце. Съвременните хора искат да бъдат обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“. В какво седи достойнството на човека? Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно. Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба. Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите. Законът за цялото включва в себе си закона на частите, н2о законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции. Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм. Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него. Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Някой човек е касиер на банка. Той изпълнява добре службата си. Един ден материалните му работи се объркват. Като брои парите на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждите си, но с намерение да я върне на мястото й. На другия ден взима още една монета, после - трета, четвърта, пета и т.н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен. Какво представя свободата? Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен. Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата. Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен. Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва да яде, за да живее. И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие. Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството. На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално. Ако човек яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му към ядене е анормално. Човек трябва да изучава законите на яденето. Той трябва да яде умерено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трябва да бъде богат човек, външно и вътрешно, да може да носи. Всеки човек иска да бъде богат, но не знае, как да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършен процес в природата. Обаче, хората искат да станат толкова богати, че да нямат нужда от по-голямо богатство. С това те искат да превърнат този процес от незавършен в завършен. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба. Запример, богат баща изпраща сина си в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева. Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска сметка от сина си, къде харчи тия пари. Най-после синът дава точна сметка на баща си. Последният изпраща на сина си още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека. Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богат и трябва да задоволи неговите нужди. Ако бащата е богат, трябва ли да даде всичките пари на сина си? Син, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този син и бащата не са правилни. Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения към него. Отношенията между бащата и сина трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите. Бащата представя цялото, а синът - частите. Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва да бъдат правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето? Ако хората на земята не са научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак не могат да ги оценят. - Защо? - Защото там отношенията са вътрешни само. В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. В духовния свят видимо съществува голямо еднообразие. Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас. Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро да слезете долу. Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го да слезе на земята. Грехът съществува на земята само. Загнезди ли се някъде, мъчно можеш да го изпъдиш навън. В това отношение той е подобен на кърлеж. Дойде ли до духовния свят, човек трябва да бъде готов за него, да има прави мисли и действия. Няма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всяка крачка. Такъв човек не може да прекрачи границата на духовния свят. Човек трябва да знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото. Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора. Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество. Всички хора, които имат любов в себе си, които любят, съставят друго общество. Тъй щото човек трябва да знае, че като се усъмни, той вече не е сам. Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват да го учат. Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума си, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл. Около него се групира цяло общество. В това общество той среща учители, майстори, които започват да го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел. Същият закон се отнася и за доброто. Допусне ли човек една добра мисъл в ума си, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл. Съвременните хора не са се научили още да говорят както трябва. Като срещнат някой безверник, или някой грешен човек, те казват: „Този човек е голям безверник, или голям грешник“. - Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва да кажете: Този човек се нуждае от повече вяра. Онзи пък трябва да води чист и свет живот. Невежият не трябва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: „Аз трябва да бъда учен човек“. Да каже човек за себе си, че трябва да бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж да стане учен, но да внесе в себе си подтик към придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите с положителен език, това значи, съзнателно да се самовъзпитавате. Човек трябва да се научи да говори истината. По какъв начин трябва да говори истината? Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. В естеството на човека е вложено доброто, истината, любовта и т.н. За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг - добър, нито знае всъщност, кой човек е добър, и кой - лош. Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват да гният и миришат лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрее и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели в човека, които постоянно се менят. Те са подобни на ябълката. Някой човек казва за себе си, че е добър. Той е добър, докато го ядат. Не го ли ядат и го оставят известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Друг пък казва за себе си, че е кисел. - Радвай се, че си кисел, защото ще се запазиш да не те изядат преждевременно. Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат. Узрее ли, те разкъсват ципата и изсмукват соковете му. Хората искат да се повдигнат, да бъдат обичани и уважавани. За да бъде обичан и уважаван, човек трябва да има добро сърце и светъл ум. Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек. Силният всякога се отзовава в помощ на слабия. В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват. Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка си, иска от нея хляб, мляко. Щом се нахрани, успокоява се. Тогава започва да се смее, прегръща майка си, баща си, иска да им покаже, че тяхното щастие зависи от него. Замине ли детето на онзи свят, родителите стават нещастни. Детето, което насилва майка си, е насилник, не е разумно. Това дете не може да стане велик човек. Както се проявява човек в обикновения живот, така ще се прояви и в духовния. Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник. Той ще иска да заповядва, навсякъде да бъде пръв. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може да се заповядва. Любовта е свободен процес. Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде света. Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трябва да използвате тия условия разумно. За тази цел, човек трябва да се върне към първичния живот, да види, какви условия са предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намери името си записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва да започне своята работа. Като ученици, всеки от вас трябва да намери плана на своя живот и да го реализира. Щом намерите този план, вие ще придобиете вътрешен мир, вътрешна радост. Да реализирате плана на своя живот, това значи, да работите с постоянни величини. Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират. Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава. В първо време тя е кисела, постепенно зрее, докато един ден напълно узрява и става сладка. След това презрява и започва да гние. Това са процеси, през които и човек минава. Като изучавате плодните дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плод. Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот. Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно да расте във вас, да се увеличава. Животът, който сте приели от ябълката, представя нейният капитал, който един ден, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресът, било за човека, било за всяко живо същество, има смисъл дотолкова, доколкото запазва живота, придобит чрез него. Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата. Как ще плаща човек за светлината? - Много просто. той обработва светлината, която приема в себе си, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените. Каква по-голяма заплата от тази може да се иска? Няма по-голямо благо от това, да осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ. Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“. Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин. Учителят може да съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли да придобие знание, ученикът трябва да учи, да разбира това, което му се преподава. И вие, като ученици, вървите от непостоянните величини към постоянните. Постоянните величини се намират в постоянно, в непрекъснато движение. Запример, любовта е постоянна величина, и като такава, тя е в постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовта в себе си, той се натъква на големи страдания. Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини. Като постоянни величини, и те са в непрекъснато движение. Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние да спре тяхното движение. Никой не може да си даде отчет, защо вярва в нещо. Някой вярва в своя приятел, но същевременно вярва и в неговите близки - жена, деца. Срещате един човек и казвате, че вярвате в главата му. - Защо? - По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат да разчитате на него. Вие виждате, че този човек никога няма да ви излъже. Срещате друг човек, веднага се спирате върху ръката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човек има здрава, мускулеста ръка. Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек. Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Как могат да се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени? Човешкият живот постоянно се мени. С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява. Запример, доброто в човека също така се мени. То непрекъснато расте и се увеличава. Като изучавате човешкото лице, ще забележите, че линиите в него постоянно се изменят, едни се продължават, други се скъсяват. И в мозъка на човека стават промени: удължаване на известни линии, вдлъбване на някои мозъчни възли и т.н. През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания. Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за да може деятелността на човешкия ум да се прояви нормално. Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние да внесе подобряване на човешкия живот. Такова удължаване на линиите става, изобщо, и в областта на сърцето, на ума и на волята на човека. И тъй, за да разбира и познава, както себе, така и своите ближни, човек трябва да бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист. Познава ли тия науки, по лицето на човека той ще чете като по книга. Великите, гениалните хора носят в себе си тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават. Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски. Кой какво прави, как се облича, какво говори, това не ги смущава. Великият, гениалният човек има за задача да прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания. Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат. Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях. Гениалните хора идат в света, за да дадат тласък на обикновените хора. Те внасят подтик, нова струя в техния органически живот. Освен външно проявление, гениалните хора указват и вътрешно, органическо въздействие върху човешкия живот. Въз основа на същия закон, ученикът трябва да знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл да внесе със своите идеи в цялото човечество. Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. Ние наричаме този човек гений. И доброто не е резултат на една човешка душа, но на множество души, на цялото небе. Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва да й дадете ход. Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане с вашите велики мисли. Великите мисли имат Божествен произход. Следователно, има кой да се грижи за тях. И да заминете за онзи свят, те пак ще продължават да текат, да проникват в човешките умове. Често хората се запитват какво могат да направят. Казвам: Човек може да направи всичко и нищо. Когато е свързан с Божествения свят, той може да направи всичко. Откъсне ли се от него, както ръката от организма, той е осъден на смърт. При това положение, той нищо не може да направи. За да бъде цигуларят гений, ръката му трябва да бъде на мястото си и да се движи със светкавична бързина по струните на цигулката. С цигулката си само, гениалният музикант трябва да представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър. Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат. Значи, всеки човек може да бъде гениален. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд. Сега, моето желание е да бъдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила във вас. То трябва да ви служи за подтик. Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами да се подтиквате, а същевременно да давате подтик и на другите хора. Това значи, да бъдете верни на Бога, верни и на себе си. Щом сте верни на Бога, и Той ще ви бъде верен. Неговата вярност към вас се изявява с благословението, което Той всеки момент ви изпраща. Божието благословение се предава чрез хората. Те са носители на великите Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят. Достатъчно е човек съзнателно да погледне нагоре, към небето, да се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца. Какъв велик вътрешен строеж представят те! Каква велика закономерност ги управлява! Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път. Достатъчно е човек да насочи вниманието си към своя организъм, към външните и вътрешните си органи, да види, каква велика функция изпълнява всеки от тях, да разбере величието на света, в който е поставен. След всичко това, човек се осмелява да говори за себе си, че е грешен, че нищо не може да направи и т.н. - Ти си грешен човек, без дарби, само защото си се откъснал от Първата Причина. Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога. Тогава ще познаеш себе си, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе. Който иска да бъде даровит, гениален, той трябва да работи. Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всеки може да бъде гениален. Това е въпрос на време. Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество. - В какво отношение? - В музика, в поезия, в наука, в изкуство, в религия. Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост. Бедният Лазар, който живееше пред вратата на богатия, беше гениален човек. Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше. През всичкото време се молеше за богатия, да го просвети Господ. Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада. Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежият не може да влезе в лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човек трябва да мине през големи страдания. Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват. Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използва благата и на страданията, и на радостите. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара! Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота си, да направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата. Работете върху себе си така, че ангелите да ви носят и в този, и в онзи свят. Мнозина се страхуват да не дойдат ангели да ги вземат. - Не, ангелите могат да носят само онзи, който е свързан с Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство. Който иска да се развива бързо, той трябва да се свърже с Великия свят. Тази връзка може да превърне простия в учен, обикновения в гениален. Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов. - Кога може да стане това? - Всякога, когато човек искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение. Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е. когато съзнанията им се пробудят, това значи светът да се запали от всички страни, от четирите си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа. Те ще започнат да се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина. Стремете се към възстановяване на вътрешната връзка с Бога, с разумния свят. Новата 1929 година, която иде, благоприятства за връзки с напреднали същества, със същества от Божествения свят. Бог е Любов. Божията Любов носи щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят пълното щастие. Лекция от Учителя, държана на 21 ноември 1928 г., София - Изгрев Книги: Постоянни и непостоянни величини Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Смѣни въ Природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето СМЕНИ В ПРИРОДАТА Размишление. Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота. Те избягват забавите. За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение. Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето. По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание. Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, запример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин. Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. Запример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея? - Не е родена нито на място, нито на време. Този род мисли ние наричаме неестествени. Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение. Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи. Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие. Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята. Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост. Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства. Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват. В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна. Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат. Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую. Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор. Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. Запример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни. Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода. С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват. И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства. Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си. Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си. Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир? Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства. Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек. Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи. Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите. За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си. Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче. Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик. Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл. Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. Запример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини. Те крият в себе си известно количество сила, напрежение. Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред. Какво разбираме под думата „грешен човек“? Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността. Мисълта , която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща. Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят. Съвременните хора се нуждаят от търпение. Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат. Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване. Какво определение може да се даде за любовта? Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза. Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него. Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек! Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня. Сега, ще прочета 103 Псалом на Давида, да видите, какво е писал той преди три хиляди години. „Благославяй, душо моя, Господа...“ (1-12 стих) - В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към човека. „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред. Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!“ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!“ „Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека. В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх. Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа. „А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат. Днес страхът е превърнат в послушание. И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние. Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската. Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви!“ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса. И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки. Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!“ Божията Любов носи щастие. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 14 ноември 1928 г.

Аудио - чете Живка Герджикова Доброта и разумность (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Доброта и разумност „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Размишление. Сега ще ви кажа една мисъл, да видим какво ще разберете от нея. Тази мисъл е следната: Силните ще носят тежестите на слабите. Какво означава тази мисъл? Всеки има известно разбиране, но се стеснява да изкаже мисълта си. Стеснението е дошло, когато човек е излязъл от рая. Когато някой се стеснява да се изкаже, друг се решава да каже какво мисли по даден въпрос. Щом се изкаже, той изпитва приятност, известно доволство, че се е освободил от нещо. Кое е по-хубаво: да се стеснява човек или да му е приятно? Човек се стеснява, когато каже някаква глупост. Човек се радва, когато каже нещо умно. Следователно стесняването е на място, когато човек се страхува да не каже нещо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже някаква глупост. Ако може да каже нещо умно, което ще зарадва всички, човек трябва да бъде свободен, да не се смущава. Казва се, че човек трябва да бъде духовен. Що е духът? Духът е закон на движение. Движението е израз на интелигентност. Интелигентността е израз на доброта. Човек не може да бъде интелигентен, ако духът му не е в движение. Степента на човешката интелигентност се определя напълно от бързината на движението на неговата мисъл. Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-умен е човек. Някой се хвали с мисълта си, че била много обширна, обхващала целия свят. Мисълта може да обхваща целия свят, но не може да го управлява. Следователно, да обхващаш нещата, това е едно; да ги управляваш, това е друго. Обхващането и управляването са две различни неща. Едно дете може да управлява цял дом, но не може да го обхване, да го държи в ръцете си. Посейте едно житно зърно в земята и вижте ще можете ли след сто години да го обхванете. Значи някой неща са постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Някой казва, че иска да разбере еди-кой си човек, да обхване мисълта му, да го обгърне в себе си. Ако този човек е в положението на жълъд, ти можеш да го разбереш, да го обхванеш. Но ако той е станал вече стогодишен дъб, по никой начин не можеш да го разбереш и обгърнеш. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човек Как ще го разберете? Той е минал през различни места, носи в себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е бил на Сатурн, после на Слънцето, на Луната, отдето слязъл на Земята. Как ще го обхванете? Как ще го разберете? – Вярно ли е, че той е обиколил толкова планети? – Според твърденията на окултистите е вярно, но вие сте свободни да вярвате, или да не вярвате. Как можете да разберете един човек ? Това е мъчна работа. Преди всичко човек трябва да разбере себе си. Щом разбере себе си, той ще разбере и другите. Мъчно е обаче човек да разбере себе си. Още в древността Сократ е казал: „Познай себе си". Човек се погледне, вижда, че има очи, уши, нос, уста, ръце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувства, но въпреки това не се познава. След това взема сантиметър и се измерва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава. Той не се познава на земята, а как ще се познае, като замине за другия свят? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тяло. Така е, но какво знаете за астралното тяло на човека? Докато сте на земята, вие тежите 50-60-70 кг., а в астралния свят ще тежите едва няколко грама. Какво ще направите с такава тежест? Ако слезете с астралното си тяло на земята, вие ще се намерите в чудо. Най-малкият ветрец ще ви носи из пространството като с аероплан. Вие ще се чудите защо нямате никакъв устой, какво е станало с природата, какво е станало с вас, че не можете за момент само да се задържите на земята. Учени, философи, които са заминавали за онзи свят, са оставали дълго време на земята с астралните си тела и като не са разбирали законите на това тяло, чудили са се на промените, които ставали в природата. Щом се спирали, вятърът веднага ги задигал във въздуха. Който влезе неподготвен в онзи свят, той се намира пред по-големи противоречия от тези на земята. Как ще примирите противоречията в живота? Това са величини, с които от една страна, борави науката, а от друга страна – човешкото съзнание, но и те не са в състояние да примирят противоречията. В теоретическо отношение поне е така. Как се примиряват противоречията практически, това е друг въпрос. Божествената, абсолютната наука разполага с ред методи за справяне, за примиряване с противоречията. Едно от големите противоречия на земята е съществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всякога съществува известно противоречие, известно стълкновяване. На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахът постоянно мисли как да стане богат, по какъв начин богатството на света да мине в неговите ръце. Богатият пък мисли как да запази богатството си, по какъв начин да го увеличи и как по-майсторски да използва сиромаха, главно неговия труд. Богатият постоянно казва на сиромаха: „Ти искаш да станеш богат, а не работиш.” Ти трябва да работиш! – нищо повече. Богат човек е онзи, на когото касата е пълна; сиромах е онзи, на когото касата е празна. Как ще примирите тези двама души помежду им? При сегашното разбиране на хората, богатият и сиромахът не могат да се примирят. Богатият иска касата му винаги да бъде пълна и все повече да се пълни. И сиромахът иска касата му да бъде пълна. При това положение на работите, противоречията между богатия и сиромаха винаги остават неразрешени. Като ученици вие трябва правилно да разрешите тези противоречия. За тази цел трябва да отправите погледа си към природата, да видите какво тя е вложила в идеята за сиромашията и богатството. В сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постижение на нещо. Следователно сиромахът има възможности в себе си да работи, да се стреми към известни постижения. Той разполага с голяма енергия в себе си, която може да вложи в работа. Какво по-красиво и по-приятно нещо от работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплаква, че нямал пари, нямал условия да стане учен човек, да разработи своите дарби и способности. Този човек е застанал на крива база в своите възгледи. Преди всичко той трябва да разбере, че знанията не се придобиват само с богатство. Освен това той трябва да разбере още, че външните знания не правят човека учен. Природата е предвидила сиромашията като цел за постигане на друго нещо. Тя няма предвид от сиромаха да прави учен или богат човек. Тя има предвид да превърне сиромашията в доброта. Сиромахът трябва да стане добър човек, а богатият – разумен. Когато сиромашията се превърне в доброта, а богатството – в разумност, както природата е определила, между богатия и сиромаха няма да има никакво противоречие. Добротата е Божествен извор, който постоянно се излива навън. Когато човек отвори крана на този извор в себе си, той започва да дава от своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Когато богатият стане разумен, в него се отваря друг извор, друго течение, което също така се излива навън. Следователно когато сиромахът стане добър, а богатият – разумен, светът ще се спаси. С други думи казано: когато добротата и разумността се съединят в едно, светът ще се спаси. Това не значи, че сиромахът не е добър, нито богатият не е разумен, но ние имаме предвид специфична доброта и разумност, които са в състояние да изправят и спасят света. И тъй, когато сиромахът придобие тази специфична доброта, той става добър. Следователно добрият човек всякога може да бъде богат. Оттук можем да извадим следното заключение: щастието се вози на две каляски–на каляската на добротата и на каляската на разумността. Тази е причината, поради която хората не могат да хванат щастието. Как ще хванете едновременно двете каляски? Още едно нещо трябва да се знае за щастието, а именно: Щастието обича само любовта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да си приготви две каляски, т. е. да съдържа в себе си и мъжа, и жената– бащата и майката. Тогава на едната каляска ще тури добротата – дъщерята; на другата каляска ще тури разумността – синът. Значи майката ще роди дъщеря – добротата, бащата ще роди син – разумността. Дето е щастието, там е любовта. Щастието е дете на любовта, а любовта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за някой дом с двете си каляски, с него заедно иде и любовта. Дето са щастието и любовта, там добротата и разумността работят в пълно съгласие и хармония. Когато някой иска да знае каква е задачата на човека, казвам: Задачата на човека е двояка. От една страна, той трябва да разреши задачата на своето сърце, а от друга – да разреши задачата на своя ум. Задачата на човешкото сърце е да придобие доброта; задачата на човешкия ум е да придобие разумност. Те могат да се съединят помежду си посредством вътрешна връзка. Само при това състояние човек може да бъде здрав, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които имат искрено желание да работят. Казвате: „Вярно ли е всичко това, което ни се говори?” – Опитайте и ще се уверите. Аз говоря само онова, което съм опитал, проверил и в което живея. Дигам ръцете си нагоре и веднага влизам в съобщение с Божествения свят. Искам да сляза долу, в ада, веднага слизам. И с възвишените същества се разбирам, и с низшите същества се разбирам. Като сляза в ада, веднага ме канят да пием. Сядам заедно с тях, турям своята оканица, пълна с вода, и започваме да пием. Те пият вино, аз пия вода. В края на краищата те се опиват, изгубват всичко. Аз съм трезв, бодър, придобивам знания, научавам един урок от тях и си заминавам. Те започват да ме търсят тук-там, но не могат да ме намерят. – Защо? – Аз сьм дегизиран. Не само те не могат да ме познаят, но и вие не бихте могли да ме познаете. Как ще ме познаете в онзи свят? Мислите ли, че там ще имам брада и мустаци като тука? С брадата и мустаците си аз опитвам ума ви, както децата в училище се изпитват. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Аз се занимавам с вас и ви уча, защото обичам да работя с деца. На възрастни, на стари хора не обичам да говоря, нито да ги уча. И в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Съвременните хора, като станат 50–60- годишни, току поглеждат косата си и казват: „Остаряхме, побеляхме.” Според мене това е заблуждение. То е все едно някой млад момък или някоя млада мома да играят на сцената роля на стара баба или на стар дядо. Докато е на сцената младият момък играе роля на стар дядо. Щом слезе от сцената, той е млад момък, 21-годишен. Докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба. Щом слезе от сцената, тя е млада, 21- годишна мома. Каквото и да говорите на съвременните хора, нищо не може да ги убеди, че са стари. Следователно и на вас казвам да не вярвате, че сте стари. Вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дядовци. Обаче слезете ли от сцената, вие сте млади моми и момци. И тъй, нека идеалът ви бъде вътрешно да се подмладявате, а не да останете външно вечно млади. Това може да се постигне само чрез доброта на сърцето и разумност на ума. Само по този начин може да се създаде хармония между хората. В музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае от разумност, а мелодията – от доброта. Ако музикантът не може да съедини хармонията и мелодията в едно, той не може да се нарече истински музикант. Обикновено хармонията се поставя в края на музикалната пиеса. Тя е цветът на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията – мекота. Любовта се проявява чрез мелодията. Много оратори, проповедници имат хармония в себе си, но мелодия им липсва. Ако проповедникът или ораторът има и мелодия, той е в състояние да разплаче слушателите си. Хармонията се отнася до ума мелодията–до сърцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика–мелодията. Ако един западноевропейски музикант иска да изсвири някое парче от източната музика, той няма да го изсвири добре. И ако на източния музикант се даде да изсвири нещо от западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно. – Защо? – Защото законите на едната музика са едни, на втората – съвършено други. Същото може да се каже и по отношение на добротата и разумността. Законите, чрез които разумността се проявява, са едни, а тия, чрез които добротата се проявява, са други. Ето защо богатият не може да стане добър, и сиромахът не може да стане разумен. Такъв е законът. Ако богатият иска да стане добър, той трябва да осиромашее. Ако сиромахът иска да стане разумен, той предварително трябва да разбогатее. Христос е казал: „Богатият не може да наследи Царството Божие." С това Христос искал да каже: Богатият, който не може да превърне богатството си в разумност, не може да наследи Царството Божие. Такъв богат човек смело може да се нарече глупав. Затова именно стихът, който Христос е изказал за богатия, може да се преведе в следния смисъл: „Глупавият не може да наследи Царството Божие." Този е вътрешният смисъл на стиха. Богатият има задача да стане разумен, а сиромахът има задача да стане добър. Ако иска да стане добър, богатият трябва съзнателно да раздаде богатството си на сиромасите. Ако иска да стане разумен, сиромахът трябва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богат човек. Доброта и разумност са богатство за човека. Тъй щото те са величини, които човек може да превръща. Той може да работи с тях, както математикът работи с числата. И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което човек се нуждае. Ако човек съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва. Той трябва да извика приятелите си на угощение, да им каже, че от този момент за него настава нов живот. Който гледа това угощение, той ще се чуди как е възможно човек да осиромашава и да се весели. Тогава какво трябва да прави човек, когато забогатява? Според мене когато забогатява, човек трябва да се предаде на пост и молитва; целият му дом да прекара един ден в пост. Значи когато осиромашава, човек трябва да се радва, да дава угощение на приятелите си. Когато разбогатява, цял ден трябва да прекара в пост. Това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добър; който разбира смисъла на богатството, само той може да бъде разумен. Като ученици вие искате да вървите на-пред, да се развивате, без да си задавате въпроса, какво се изисква от вас. За да вървите напред, вие трябва да следвате пътя на любовта, без какво и да е отклоняване. Вън от този път няма условия за развитие. Казвате: „Какво трябва да правим тогава?” – Две неща се искат от човека: да е в състояние да направи на някого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Бог обръща внимание само на онзи човек, който може да направи на някого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майстор. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроскопическото зло, ще приведа следните примери. Представете си, че един разбойник е намислил да убие един добър човек заради богатството му. За тази цел той се скрива зад едно дърво и го причаква, с пълна пушка. В това време Бог внушава на една пчела да ужили разбойника в окото. Пчелата веднага изпълнила заповедта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цял се разтреперил и изпуснал пушката от ръката си. Разбойникът намислил да направи най-голямото зло, но му попречили. Пчелата е направила микроскопическо зло, с което е предотвратила да стане най-голямото зло. Малкото зло спира голямото. След това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях!” Това са примери за микроскопическо зло и добро в света. За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. Засега голямото добро и голямото зло не дават добри резултати. Например някой богат човек дава четири крини жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти?” – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен на най-малкото добро. Някой направил някакво голямо зло на съседа си, запалил къщата и хамбарите му. Пострадалият се ожесточава срещу него, иска да го даде под съд, да му отмъсти за нанесените щети и загуби. – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен, че не е посегнал на живота ти, че остана жив. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде добър. Прави са тези хора. Човек трябва да бъде толкова добър и толкова лош, че да е в състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Например ако човек чуе, че някой говори лошо за някого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикът му, да не говори лоши работи. Ако друг някой гледа лошо, отрицателно на нещата, нека дойде някой отвън да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човек може да направи. След това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасят света. Нещастията и страданията на хората не са нищо друго, освен микроскопическото зло, което спасява човечеството от голямото зло. Бог е дал на всеки човек очи, да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен. Бог му е дал мозък – да мисли, сърце – да чувства, дробове – да диша чист въздух, стомах – да се храни, а той е недоволен. Това, което Бог е дал на човека, струва милиарди, а въпреки туй той поглежда завистливо към къщата на някой човек и е недоволен, че няма такава къща. Кое струва повече: очите или къщата на човека? Следователно за да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни. Сега като знаете това, вие трябва да бъдете готови всеки момент да ви жилнат, да ви боднат с някоя губерка на едно или на друго място. Когато грешите, два ангела ви придружават – един отляво, друг –от-дясно. Те носят със себе си по една губерка. Ако грешката ви се отнася до областта на сърцето, ще ви боднат отляво; ако грешката ви се отнася до областта на ума, ще ви боднат отдясно. Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи.” След това ще дойде някой да превърже окото ви и болката ще мине. Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкате хората от време на време, ту отляво, ту отдясно, да ги предпазвате от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих". Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене. Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните. Той вадеше нож срещу тях, но биде свален от коня и получи светлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно. По характер той беше дипломат, обичаше политиката и казваше: „С езичниците – като езичник, с евреите – като евреин.” След като получи пет пъти по 39 удара, Павел се видя в чудо как да постъпва, как да се справя с хората. Тази е причината, заради която той е прилагал дипломацията. Като ученици от вас се иска стабилност на ума и сърцето. Който няма тази стабилност, той е осъден на заболяване. Хората заболяват от чрезмерна чувствителност, но не и от много мислене. Правата мисъл закрепва човека, а не го разболява. Обаче колкото повече чувствата обладават човека, толкова повече неговата чувствителност се увеличава, вследствие на което той става ексцентричен. За да се кали, за да не боледува, човек трябва да внесе хармония между своите мисли и чувства. Дето има хармония между мислите и чувствата на човека, там има и мелодия. Хармонията и мелодията трябва да вървят успоредно. За тази цел умът на човека винаги трябва да се контролира от разумността, а сърцето – от добротата. Това значи всяко чувство и всяка мисъл да бъдат на своето място. Тогава всеки ще се ползва от любовта на другите толкова, колкото заслужава, т. е. колкото може да възприеме, да асимилира в себе си. Бог дава изобилно светлина, топлина, храна на всички живи същества, но всяко същество приема от тях толкова, колкото може да обработи в себе си. Някои ще възразят, че на младите трябва да се дава повече, отколкото на старите. Кои са млади и кои – стари ? Според мене стари са ония, които са на сцената. Млади са ония, които се готвят да се качат на сцената. Като се качат на сцената и те ще станат стари. Тъй щото всичко седи в дегизирането. Човек лесно става млад, лесно става стар. Щом е така, оставете настрана въпроса за млади и стари. За вас е важно да бъдете разумни и добри. Да бъдете разумни, това значи да избягвате губерката. Да бъдете добри, това значи да се притичате на помощ на всеки, когото губерката е мушнала. Разумността носи светлина за ума на човека; добротата носи топлина за човешкото сърце. Има ли тия две качества в себе си, човек всякога може да помага на своите ближни. Светлата мисъл повдига човека, освобождава го от мрачни мисли. Добрите чувства стоплят човека, освобожда-ват го от всичко отрицателно, което внася в него студ. Обаче и доброто, и злото имат велико предназначение в света. Вие трябва да различавате кога злото или доброто произтича от вас и кога иде отвън някъде. Следователно когато имате лошо разположение на духа, направете следния опит: дигнете ръцете си нагоре, с дланите навън и отправете мисълта си към възвишения свят. Ако скоро след това състоянието ви се измени, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у вас. По този начин човек може да констатира, кои неща са негови и кои – чужди, или външни. Дали погрешката е ваша, или чужда, това не трябва да ви смущава. За вас е важно, че в изправяне на погрешките се откриват възможности за познаване на Бога. Като четете Стария Завет, вие се учудвате защо Фараон се опълчва срещу Мойсея, когото Бог изпрати при него да иска освобождаване на Израилския народ. Бог ожесточи сърцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратен от Него. Иначе Мойсей и целият Израилски народ щяха да потънат в Червено море. А така Бог раздели морето на две и прекара Израилския народ през него, а войниците на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бъдете проводници на Божията воля, отколкото да играете ролята на Фараона. Следователно всички светли мисли в ума на човека и всички добри чувства в сърцето му представят Израилския народ, заради когото Мойсей трябваше да дойде, да го освободи от Фараона. Фараон представя личното в човека. Ако този Фараон в човека не освободи Израилския народ, не даде ход на светлите мисли и добрите чувства в него, т. е. ако не даде ход на Божественото в себе си, и с него ще стане това, което стана с Фараона. Окултният ученик ще преживее опитностите на Фараона, за да разбере какво представя човешката личност. Някой казва: „Аз ще покажа на хората какво представям. Аз ще им докажа, че не могат да ме тъпчат.” Тук говори личното в човека. Много хора искате да бъдете като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трябва да е готов да срещне Мойсея, се жезъл в ръка. Господ не търпи фараонство в света. Който иска да бъде Фараон, той трябва да бъде разумен и добър. Да бъдеш разумен и добър, това значи да бъдеш силен човек. Нямаш ли тия качества в себе си, ти нищо не можеш да постигнеш. Мнозина искат да победят света преди да са победили злото в себе си. Това е невъзможно. Има кой да оправя света. Турците казват: „Остави пияния сам да падне". Щом пияният сам падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутат. И тъй, главната мисъл в лекцията е мисълта за богатството и за сиромашията. Сиромахът има условия да работи и чрез ума, и чрез сърцето си, за да добие доброта. Щом добие доброта, той трябва да работи, за да придобие разумност. И после, като съедини добротата и разумността в едно, той става човек в пълния смисъл на думата. Добротата и разумността са методи, чрез които човек може да работи, да постигне желанията на своята душа. По кой път ще работи човек, не е важно. За него е важно да има резултати, от които да се ползва той сам, както и неговите ближни. Задачата, която дадох на сестрите, за изплитане на шапка за 15 минути, трябва да се изпълни. За следния път добре е сестрите да напишат коя за колко минути е изплела шапката. От тези числа ще направя известни изводи. Колкото малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати. Тя представя една от микроскопическите добрини, които човек може да направи. Микроскопическото добро, което човек може да направи, има смисъл заради това главно, че само Бог го вижда. Щом Бог види доброто, Той знае как да постъпи. Той ще каже: „Доведете при мене онзи, който е направил еди-кое си микроскопическо добро, аз ще се разправя с него.” Като казвам, че Бог възнаграждава човека за микроскопическото добро, с това не трябва да се подкупвате. Обаче който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голямо. Той може да превърне сиромашията в доброта, не в обикновена доброта, но в такава, която се разглежда като принцип в живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението й продължава дълго време. И разумността е кратковременна, но така вдъхновява човека, че дълго време след това той може да твори. Например музикантът, поетът, художникът могат да се вдъхновят в един момент, но творчеството им продължава с часове; те започват да творят, да работят в известно направление. Обаче голямата светлина, която разкрива същественото в живота, е моментът на вдъхновяването. Такова нещо представя Божествената светлина. Тя разкрива същественото в живота. Всяка друга светлина разкрива по нещо, но не същественото. При Божествената светлина човек вижда нещата, но той трябва да ги изучава. Например някой човек изучава физиогномия, хиромантия, има ясен поглед върху нещата, но като дойде да прилага, той прави ред погрешки. Погледне носа на някого и казва: „Я виж, какъв грозен нос има този човек.” – Не, това не е наука, това не е право гледане на нещата. Ако носът на този човек има нещо неправилно, другаде някъде, на челото или на главата, има някаква черта, която компенсира недостатъка на носа. Изобщо в природата съществува закон на компенсация. Добре е човек да изучава носа, устата, ушите на човека, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човешкия нос, вие ще забележите, че различните форми на носа определят различни характери. Изобщо различните енергии, които текат в човешкия организъм, се отразяват върху различнит му удове. Срещате човек с вирнат нос. Този нос показва известна степен любопитство. Такъв човек иска да знае какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарят нещо, той веднага ще пъхне носа си между тях, ще иска да узнае какво говорят. Другаде срещате човек с нос, завит надолу като на хищна птица. Този нос показва някаква хищническа черта в човека. Изобщо всяка вътрешна проява в характера на човека се отразява външно, върху някой от неговите удове. Когато човек се разгневи, устните му започват да треперят, устата се изкривява и т. н. Затова е казано в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито под небето." Когато някой ваш ближен се разгневи, напръскайте го малко със студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте с нея, отколкото със студена вода.Добре е да направите опитапърво със себе си, а после с ближните си. Като се разгневите, напръскайте лицето си с гюлова вода и наблюдавайте какво въздействие ще ви окаже тази вода. Като добиете известен резултат, макар и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита с гюловата вода в продължение на 30 дена и изчислете колко вода сте употребили за това време. При всяко неразположение на духа, при всяко разгневяване пръскайте лицето си с гюлова вода. Този опит ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнева, при неразположението си. Съвременните хора са крайно разточителни. Те злоупотребяват със своята енергия, с мислите, с желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощават и обедняват. Духовният човек се познава по това, че при всяко ново положение той знае, как да постъпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човека седи във вътрешното разбиране на живота. Силата на човека седи в абсолютната вяра в Първата Причина на нещата. Изпейте песента: „Махар Бену аба". „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 25. Лекция от Учителя, държана на 18 април, 1928 г. София. – Изгрев. Начало: 05:00

Аудио - чете Живка Герджикова Възпитание на удоветѣ (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Възпитание на удовете „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Размишление. Чете се темата: „Отношение между корените на растенията и краката на животните". Чете се резюме на темата: „Служба на уравненията". Сега ще задам няколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първият процес, с който животът е започ-нал? Кой стои по-високо: който яде или който приготвя яденето? Когато ви канят ня-къде на обяд, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате в такъв час, че да стигнете точно навреме, да не ви чакат. Обаче домакинята, която ви е поканила на обяд, е иждивила цяла сутрин, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задават някакви въпроси, ще последват най-малко две мнения. Тъй щото, и в случая едното мнение ще бъде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бъде на страната на гостите. Готвачът е добър психолог. Без да пита гостите или клиентите си какво искат да им приготви, той предварително знае вкуса им и ще сготви тъкмо това, което те обичат. Как е разбрал вкуса на своите гости? В дадения случай вие имате една задача с три неизвестни: госта, когото означаваме с X, готвача – с У, а резултата– със Z. Който е решавал уравнения с три неизвестни, той може да реши и тази задача. Буквите X, У, Z, както и всички останали букви от азбуката, представят известни символи. Тъй щото буквата X, с която си служи съвременната математика, не е произволен знак. Този знак изразява закон на противоречие. Действително, като се вгледате в живота, виждате, че той започва с противоречия.Какво по-голямо противоречие можете да си представите от това, да срещнете един ангел, изпратен на земята да решава въпросите на живота като човек, облечен в проста човешка форма. Докато е бил на небето като ангел, той бил свободен да посещава различните планети и със своята голяма интелигентност да решава сложни задачи. Дошъл на земята, в гъстата материя, облечен в плът, той веднага се вижда ограничен, лишен от богатите условия на живота. Той мисли какво да прави при тези ограничения, как да реши задачата си. Само висшите същества могат да се намерят в противоречията на знака )(. Дветe части на буквата )( представят един и същ белег – буквата С, която е дала гръб една на друга. Често и хората си дават гръб едни на други. Слушате да се оплаква някой: „Моят приятел ми даде гръб.” – Какво лошо има в това? Когато няколко души се намерят зимно време в гора, те имат желание да се доближат с гърбовете си един до друг и да се топлят. Какво лошо има в това? Като се доближат с гърбовете си, те ще бъдат запазени от вятъра и от студа. Къде е противоречието сега? Обаче ако отидете при своя приятел и пожелаете да ви услужи нещо, а той ви даде гръб, това е противоречие за вас. Разумният лесно ще се справи и с това противоречие. Между двата полукръга на буквата )(, той ще тури права линия и ще образува буквата Ж – животът. Наистина, животът примирява противоречията. Следователно, който разбира законите на живота, той ще напише буквата Ж по такъв начин, че в нея ще преобладават паралелните линии. Паралелните, успоредните линии показват разумност. Само разумният човек може да се справи с противоречията на живота. Буквата У в български език, с която започва думата ум, показва, че човек не се е справил още с противоречията, вследствие на което главата му е обърната надолу. Един ден, когато разреши противоречията в живота си, човек ще обърне буквата У така, че главата ще бъде нагоре: /\ Този знак е египетски. С него египтянитe са изобразявали човека в движение и в процес на мислене. Изобщо, всяка буква, всеки знак представя известно съчетание на разумни сили, които трябва правилно да се използват. Като ученици, вие трябва да изучавате буквите, като методи за самовъзпитание. Човек не може да се самовъзпита изведнъж. Той трябва да спре вниманието си върху най-силната си добродетел и около нея да централизира всички останали. Същото нещо ще прави, когато изучава различните букви. Той ще ги изучава една по една и наученото ще прилага в живота си. Например буквата 3 означава закон за размножаване. Като изучава този закон, човек трябва да се вглежда в себе си, да знае как и до каква степен да размножава своите желания. Не е въпрос човек само да умножава желанията си. Желанията се нуждаят от храна. Когато човек роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза. Като знае това, човек трябва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани. Всеки сам трябва да отхранва желанията си. Той няма право да ги продава, както прави с кокошите яйца. Когато кокошката снесе повече яйца, отколкото може да измъти, излишните яйца се продават. Обаче на човека не е позволено да продава яйцата си. Следователно, човек трябва да има само едно основно желание, което да му бъде подтик в живота. Около това желание могат да се централизират и други желания, които взаимно да си помагат. Представете си, че ви дам темата : „Най-естественият метод за самовъзпитание на човека". Какво бихте писали? Според мене, за да се самовъзпита, човек трябва да започне от своите пет сетива–от осезание, обоняние, вкус, слух и зрение, или обратно – от зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Същевременно той може да прави различни пермутации. Изобщо докато човек не разбере вътрешния смисъл на сетивата си, той не може да ги възпита. Ако някой започне с възпитанието на осезанието си, той трябва да бъде внимателен към всичко онова, което пипа. Той не трябва да пипа нито много студени, нито много горещи тела. Ако пипате много горещи тела, ще се изгорите и ще извадите криви заключения. Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние от него, че да изпитате приятност, а не страх. Значи, от огъня ще бъдете нито много далеч, нито много близо. Ако сте много далеч, ще измръзнете; ако сте много близо, ще изгорите. Дойдете ли до твърдите или до течните, до меките тела, ще пазите същото правило: пипайте нито много твърди, нито много меки или течни тела. Пипайте такива тела, които да оставят в съзнанието ви приятни впечатления. Тъй щото, каквото тяло и да изследвате, поставете го на такова разстояние от себе си, че то да произведе в съзнанието ви приятност, а не ужас, страх или отвращение. При развиване и възпитание на осезанието си, човек си служи най-много с пръстите, затова той трябва да развива тяхната чувствителност. Колкото повече се увеличава чувствителността на пръстите, толкова по-внимателен трябва да бъде човек към тях, да ги пази. Те му служат като инструменти, с които работи. Ако отидете при някой опитен френолог, той може с осезанието си напълно да узнае вашия характер. Той може да завърже очите си с кърпа и с пипане само да опише и характера, и цялото ви тяло, с най-големи подробности. Чувствителните места на пръстите се наричат папили. С папилите на ръцете си, човек може да опише своя характер и способности така, както ги описва и на другите. Който не е развил чувствителността на пръстите си, той пипа главата си отпред, отзад, без да си дава отчет какво Бог е вложил в нея. Който има тази чувствителност, шом пипне главата си, той усеща вече какви сили се отделят от различните центрове и може да чете по нея като по книга. Като пипа главата си човек трябва да знае къде да пипа и как да пипа. Преди няколко дена дойде при мене една майка със своето малко момиченце. Майката разправяше за детето си, оплакваше се, че било нещо неразположено, не знае как да му помогне. В това време момиченцето седеше гърбом към мене. Погледнах към детето, виждам, че отзад на главата му стърчи един косъм. Приближих към него и леко, без да ме усети, дръпнах косъмчето. След малко детето се обърна към мене, но вече весело, разположено и започна да скача, да играе в стаята. Целият ден то беше весело, игриво. Коя е причината за смяната на състоянието му ? С дръпването на косъма в детето се отвори врата, през която нахлу известен род природна енергия. Тъкмо тази сила липсваше на детето. Щом прие тази енергия от природата, детето се развесели. Не е достатъчно само да се дръпне един косъм от главата на човека, но точно трябва да се знае кой косъм да се дръпне и как да се дръпне. Наука е това! Човек трябва да знае как да се пипа, къде да се пипа и по кое време. И тъй, като работите върху развиването на своята чувствителност, пазете се от резки промени. Не пипайте нито много студени предмети, нито много горещи. Пипането, осезанието е сетиво, което човек прилага не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на астралния свят. Например това, което хората наричат влюбване, не е нищо друго, освен пипане в астралния свет. Някой пипне ръката на някоя мома и веднага изпита приятно чувство на мекота. След това този човек казва, че се е влюбил в момата.–Защо ?–Защото била млада, красива. Обаче и слепият може да се влюби в същата мома. Видял ли е той нейната красота и младост ? С очите си той не е видял нито младостта, нито красотата й, но с пипането на ръката и лицето й оживява пред него. Този човек се е влюбил и казва, че без нея животът му няма никакъв смисъл. Когато пипнете лявата ръка на човека, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дясната му ръка, познавате друго негово състояние. За да имате пълна представа за човека, вие трябва да пипнете и двете му ръце. Следователно, първият начин за познаване на любовта е пипането. След това вие ще познаете любовта чрез вкуса, ще я опитате дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрез обонянието доколко е благоуханна. Най-после ще я познаете чрез слуха и зрението си. Чрез слуха си ще опитате какъв е езикът й, как говори. Чрез зрението си ще познаете красотата и обходата на любовта: ще видите каква е косата на любовта, дали е черна, руса или бяла. Любовта никога не носи бяла коса на главата си. Тя може да има светла коса, но никога бяла. Така позната любовта, чрез петте сетива, това е външно познаване само, но не и вътрешно. Това е астрално, бързо познаване на любовта. Който бързо познава любовта, той бързо свършва с нея; който бързо говори, той бързо върши работите. Законът е такъв. Както започва човек, така свършва. Мнозина искат в скоро време да научат много работи. Те бързо научават много неща, но в скоро време ги изгубват. Обаче някои хора обичат бавните, но сигурни неща. Те пипат бавно, учат бавно, но основно. Каквото научат, каквото разберат, дълго време го носят със себе си. Да не бърза човек, това не значи да бъде нехаен. Човек трябва да работи спокойно, равномерно, но с постоянство, да развива всички скрити сили в себе си. Какво правят съвременните хора? Като дойдат до известна възраст, те започват да се оплакват, че са остарели, че страдат от ревматизъм, от главоболие, от стомашно разстройство, че не могат вече да учат, не могат да помнят и т. н. Те трябва да знаят, че сега именно имат условия да работят върху себе си. Чрез тези болести те имат възможност да търсят един, втори, трети метод за лекуване. Те имат възможност да се свържат с разумните сили в природата и да се ползват от тях правилно. Само по този начин те могат да растат и да се развиват. Докато човек сам не намери методи за своето лекуване, за своето развитие, той не може да разчита на чужда помощ. Щом сам си помогне, и другите ще му помогнат. И тъй, хиксът е първото противоречие в живота. Ще кажете, че освен страдания, нищо друго не знаете в живота си. Ако наистина сте страдали много, вие сте учени хора. Учените хора страдат най-много. Като четете живота на великите хора, виждате, че те са минали през големи страдания. Ако речете да опишете страданията на обикновения човек или на някое животно или растение, това описание няма да ви заинтересува много. Но ако опишете живота на някой цар, на някой велик човек, бил той учен, или светия, това описание ще ви заинтересува силно. – Защо? – Защото животът на великите, на силните хора е богат със страдания и опитности. И тъй, всички трябва да работите върху самовъзпитанието си. Възпитавайте удовете на тялото си, възпитавайте своите мисли и чувства. Дойдете ли до сетивата си и тях трябва да възпитавате. Ако съзнателно не се самовъзпитавате, вие ще дойдете до положение, щото удовете ви да ви управлявате. Ще се събудите една сутрин и ще видите, че краката ви не вървят. Защо не вървят? – Защото са на особено мнение. Те казват: „Ние ще турим спирачка на господаря си, ще го заставиме да не се движи; нека спре на едно място, да знае, че спрямо нас не е постъпвал както трябва. Господарят може да се сърди, колкото иска, но ние не обръщаме внимание. Ето защо човек трябва да бъде бу-ден, да възпитава краката си така, че те винаги да изпълняват неговите желания и той – техните. Дето има любов и съгласие, там работите вървят добре. – Трябва ли да зачитаме удовете си? – Ако искате удовете да ви слушат и да изпълняват вашата воля, вие трябва да ги слушате и зачитате. Истински педагог е онзи, който цени и зачита своите удове, своите мисли и чувства. Ако цени и зачита своите удове, той ще зачита удовете и на другите хора. Щом се научите да цените и зачитате удовете си, трябва да започнете с изучаване на техния произход. Всеки човек трябва да знае, отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите, езикът му и с каква задача е натоварен всеки уд. Бог е създал удовете на човека и всеки уд е предназначен за развиване на известна добродетел. Ако не знаете това, вие ще погледнете към ръката си и ще кажете: „Ръка е това.” Външно виждате една ръка, но тя е уд, който изпълнява служба и на физическия, и в астралния, и в умствения, и в Божествения свят. Ако влезете в невидимия свят с хилава ръка, веднага ще познаят, че не сте я хранили добре, не сте се грижили за нея, както трябва. Ще възразите, че сте мазали ръцете си с различни помади или сте ги мили често със сапун и вода. – Не, грижите за ръцете не се заключават във външното мазане, нито в честото миене със сапун и вода. Ценно нещо е човешката ръка. Чрез нея човек изявява волевите сили в себе си. Чрез нея той възприема промените, които стават в природата. Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу слънцето и да затвори очите си, за да познае какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т. н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо пътешествие. Какво трябва да направи? Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли да му се даде възможност да разбере добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да пътува, или да отложи пътуването си. Ако някой иска да отиде на гости някъде, също така трябва да дигне ръцете си нагоре и да запита, трябва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човека: да развива чувствителността на пръстите си така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации. Чрез ръката си човек може да решава сериозни социални и духовни въпроси. Това са упражнения, които можете да правите в свободното си време. Човек трябва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своите пръсти, на ръцете си изобщо. Някои хора работят толкова много, че ръцете им огрубяват, хващат мазоли. Други пък почти никак не работят, вследствие на което ръцете им са много меки. И едното, и другото положение са крайности в живота. Природата не позволява никакво насилие, но същевременно тя не позволява и никакво излежаване. Колко трябва да работи човек ? Чиновниците и работниците работят по осем часа на ден. Това не е закон на природата. Майката работи по цели дни. И това не е закон на природата. Природните закони са еднакви за всички хора. Ще кажете, че и птичката работи по цели дни. Дето има пресилен труд, това показва, че условията на живота, а не на природата, са неблагоприятни. Природата е предвидила храна за всички живи същества, но хората не са я разпределили правилно помежду си. Понеже птичката няма ръце, с които да работи, в търсене на храната си тя си служи с очите. Тази е причината, дето зрението на птиците е силно развито. Цял ден те напрягат очите си да търсят храна. Птиците са започнали главно с развитието на очите си. И човек трябва да работи за развиването, за възпитанието на очите си, на зрението си. Как трябва да възпитава човек зрението си ? За да възпитава правилно зрението си, човек трябва по възможност да избягва лоши, грозни сцени, картини или образи в живота си. Той трябва да гледа само красиви, правилни неща в живота. Дойде ли до нещо отрицателно, било чувство, било мисъл, било някаква постъпка, свои или чужди, човек трябва да затваря вътрешно очите си, да не ги приема в себе си, да не задържа такива образи в съзнанието си. Някоя майка се безпокои за децата си, да не се разболявят, да не умрат и с това разваля зрението си. По този начин тя създава лоши образи, които се отпечатват в съзнанието й. Що е смъртта? Смъртта може да се представи в два образа: излизане от затвора и влизане в затвора. Животът на човека не е нищо друго, освен затваряне на духа в материята. Ако човек е живял правилно на земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на свобода. Това наричат хората смърт, но за умрелия това е освобождаване. Има случаи, когато някой човек, след като е живял на земята в затвор– в затвора на плътта, пак умира, т. е. влиза в затвора на смъртта. Този човек не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близките му плачат; те казват за него, че го затворили в черната земя. Тъй щото, ако за даден човек смъртта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртта води човека от един затвор в друг, това е истинска смърт, истинско заробване на човешката душа. И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте в ума си такива мисли, които създават положителни образи. Избягвайте всичко отрицателно. Отрицателните форми привличат съответни сили. С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият човек. Псалмопевецът казва: „На ранина ще Те потърся, Господи". Как става търсенето? – С очи. Когато човек търси нещо, той си служи с очите. Затова е казано в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен." Това значи: Обърнете погледа, мислите и чувствата си към Господа, да се освободите от злото, от отрицателното в живота. Който е възпитал очите си, ръцете си, той може да се нарече истински възпитан, истински морален човек. Каквото и да види, той няма да се съблазни, няма да се разколебае, няма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнат ръката му, той няма да трепне. Това значи човек с устойчив характер, с морален устой в себе си. Това значи човек с будно съзнание. Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да прилагате правилата и методите, които ви се дават в Школата. Вашето бъдеще зависи от работата ви. „Каквото посеете, това ще пожънете." – казва българската поговорка. Религиозните наричат това „закон за възмездие". Индусите го наричат „закон на кармата". Учените го наричат „закон за наследствеността". Какво име ще се даде на този закон, това не е важно. Важно е, че хората са се наплашили от живота и не искат да живеят. Като чуват, че има прераждане, още повече се плашат. От кое прераждане се плашат ? Има два вида прераждане: естествено, когато духът се преражда, преминава във все по-високо състояние на съзнанието, и изкуствено, когато духът минава от една форма в друга, за да изплаща дълговете си. Свободният човешки дух седи над условията: над закона за кармата, над закона за наследствеността, над закона за прераждането. Той е господар на всички условия. Един знаменит физиогномист и френолог се явил при Сократа с цел да му посочи някои характерни черти. Като го разглеждал внимателно, той му посочил ред слабости. Сократ му отговорил: „Прав си, всичко това беше, но сега съм друг. Всички слабости, които имах, днес са превъзмогнати. Със силата на волята, с работа и постоянство преодолях всичко. За да се справя и с последната си слабост, ожених се за една груба жена, която да ми бъде професорка, да тури ума ми на мястото му, да не се водя по чужди умове, по ума на жените, но по своя ум.” Наистина, една жена може да изкара ума на човека от мястото му, но може и да го намести. От жената зависи, но и от мъжа зависи. На глупавия мъж тя може да измести ума от мястото му, но на умния тя намества ума. Като ученици вие трябва да бъдете внимателни, да се пазите от външни примамки. Срещате една красива жена, с червисани устни и страни, с направени вежди, разкошно облечена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате в нея, мислите, че като нея няма друга в света. Запознавате се, разговаряте с нея. Тя ви нарича ангел, божество, казва, че не може да живее без вас. Щом се ожените, отношенията ви се изменят. Тя ви нарича простак, невежа, грубиян и т. н. Вие се чудите какво е станало с нея, че толкова се е изменила. – Не, тази жена ни най-малко не се е изменила Това са методи на „астралната жена", с които природата си служи. За да даде добър урок на някой човек, астралната жена влиза в някоя женска форма и започва уроците си. Докато го привлече към себе си, докато му тури углавник, тя е мека, внимателна; щом тури углавник на врата му, тя взема камшика си и отваря друга страница от своята книга. Съвременните хора страдат повече от жени, отколкото от мъже. Днес навсякъде срещате само жени, мъже няма оше. Днес жените оправят света, но все неоправен остава. Под думата „жена", в широк смисъл взета, разбирам неразумния принцип в света. Под думата „мъж" разбирам разумния, Божествения принцип в света. Следователно, днес светът се управлява от неразумния принцип, безразлично в каква форма се проявява той, в жена или в мъж. Ще дойде разумният, Божественият принцип, мъжът, който ще оправи света. Ще дойде положителната, Божествената наука в света, която ще оправи забърканите работи. Досега хората са се ръководили от чувствания и настроения. Чувстванията, настроенията, това са проявите на тъй наречената „астрална жена". Тя казва, че ще прави каквото иска: яде й се, ще яде; спи й се, ще спи; разхожда й се, ще се разхожда; не иска да се моли, няма да се моли. Каквото й се прави, това ще прави, а дали е разумно, дали е на място това нещо, тя не иска да знае. Така правят и животните, само че животните не разсъждават. Обаче това не е никаква философия, никаква наука. Ще накарате някого да учи и той веднага ще възрази, че не е разположен да учи. Защо ще учи ? Професор няма да става, владика няма да става. Той веднага ще ви донесе ред доводи защо не трябва да учи. Това са методи на „астралната жена", която на обикновен език бих нарекъл „благородна дама" или „английска лейди". Тя забавлява и мъжете, и жените. Като влезе в някоя мома, тя започва да я въздига, да й казва, че подобна на нея няма, затова трябва да се облича хубаво, да се хареса на някой богат, красив момък. Когато момата намери такъв момък и се ожени за него, благородната лейди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрез мъжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася с нея грубо, жестоко и постепенно отношенията им се развалят. На друга страна благородната лейди ще срещне някой мъж и ще започне да му разправя, че толкова благороден, умен мъж не е срещала досега. Той трябва да се ожени за някоя знатна, благородна мома, да се повдигне още повече. След това виждате, че този момък напуща работата си и започва да търси богата мома, от знатен род. Такива и ред още илюзии и заблуждения създава благородната лейди на моми и момци, на учени и прости, на професори, на владици, на държавници, докато им тури юлара. Щом им тури юлара, тя ги остава сами да се учат. Хората трябва да й благодарят, че тя е проявила голямо търпение и усърдие да ги учи и възпитава. Днес хората са уморени вече, не могат да следват пътя и школата на благородната лейди. Те търсят друг живот, по-сносен, по-красив от този, който досега са водили. Те искат чист живот, който да почива на здрава, положителна основа. Първото правило за влизане в новия живот – живот на чистота и любов, е възстановяване връзката на човека с Първата Причина. Тази връзка трябва да бъде точно определена, ни по дълга, ни по-къса, откол- кото трябва. Всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре и мислено правете връзка с Първата Причина, с всички благородни и възвишени същества. По този начин ще имате възможност да придобиете онези условия, които са необходими за развиване на вашите дарби и способности, на вашите чувства. Без тази вътрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човешките дарби и способности. Всяка дарба, вся-ка способност, всяко чувство у човека изискват специфична храна. Няма ли специфична, съответна за тях храна, те умират от глад. Някой човек е лишил религиозните си чувства от храна, вследствие на което те умират; друг е лишил съвестта си от храна, вследствие на което съвестта му умира; трети е лишил разсъдъкът си от храна, вследствие на което не може да разсъждава, но прави наблюдения само, събира факти и с това се повече товари, отколкото придобива нещо съществено. Като знае това нещо, разумният човек трябва всеки момент да бъде във връзка с Първото Начало на живота, оттам да черпи сокове за поддържане живота на своите дарби, способности и чувства. Този е първият метод за самовъзпитание на човека. Като ви говоря така, това не значи, че вашите усилия не са допринесли нищо. Каквито и колкото усилия сте правили досега, те са дали нещо. Вие сте дошли до едно място, и оттам трябва да поемете. Каквото сте научили от благородната лейди, трябва да го приложите в живота си, да го използвате. Време е вече да се простите с нея и да започнете сами да работите. Какво прави майката със своето малко дете? Докато е малко още, тя го милва, гали, къпе, облича и съблича, храни. Щом стане на 7–8 години, тя го праща на училище, при по-строг възпитател и ако не слуша, пръчицата играе по гърба му. Следователно, откажете се вече от благородната лейди. Благодарете й за всичко, което ви е научила, и кажете й, че можете сами да учите. Вие сте ученик в първо отделение на Великата Школа – друг е вашият Учител. Него ще слушате и на Него ще се подчинявате. Че сте минали и ще минавате през страдания, това да не ви плаши. Красивото, великото се постига по пътя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги из-ползвате. Ако страданията не се използват разумно, те губят своя дълбок смисъл. Коя е основната мисъл на тази лекция? За да намерите основната мисъл на лекцията, вие трябва да бъдете толкова концентрирани, толкова съсредоточени, че нищо друго да не ви интересува. Какво значи концентрирана мисъл? Едного осъдили на смърт. След големи молби от негова страна да пощадят живота му, съдът издал следното решение: този човек ще бъде помилван, ако може да обиколи града с гърне мляко на главата си, догоре пълно, без да разлее капка от млякото. Какво се иска от този човек? – Пълно концентриране. Той трябва да мине през града и да не види, да не чуе нищо. Мисълта му трябва да бъде съсредоточена изключително към гърнето с млякото върху главата му. Най-малкото отклоняване от тази мисъл ще костува живота му. Това значи концентрирана мисъл. Така трябва да бъде концентрирана мисълта на всеки, който изучава Божествената наука. Така трябва да бъде концентрирана мисълта на ученика. Той трябва да мисли само за гърнето с млякото, защото от него зависи животът му. Упражнение. В продължение на три седмици работете съзнателно върху възпитанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тела и предмети, които помагат за развиване на чувствителността ви. С очите си пък възприемайте само красиви образи и впечатления. Същевременно всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре с мисълта, че се свързвате с Първата Причина, с възвишените и благородни същества. Тези упражнения ще развият чувствителността ви, ще развият и вашето въображение. Ученикът трябва да развива своята чувствителност, своето въображение. Ако разгледате цигулката, с която днес хората си служат, ще видите, че и от нея се изисква чувствителност и въображение. Цигулката е образувана от две чела, а и в, свързани със знака на вечността – s. Въображението в цигулката е силно развито. От двете страни на магаренцето са двата отдушника – s, с формата на знака на безконечността или вечността. Цигулката има четири струни, които изразяват човешките ръце и крака. Струните сол и ре представят краката, а ла и ми – ръцете. В средата цигулката е по-тясна, а горната и долната част са по-широки. Тези две части на цигулката представят два принципа, свързани помежду си посредством тясната част. Горната част представя Божествения свят, а долната – човешкия. Звуковете, които цигулката издава, представят нейната мисъл. По средата на цигулката, от главата до долната й част, е прекарана една математическа линия. Когато звукът минава по кривите линии на цигулката, той излиза през отдушниците и се докосва, т. е. отразява в математическата линия. Тогава имаме правилен тон. Същото може да се каже и за човешката душа. Когато човешката душа влезе в мозъка на човека, тя може, чрез ръцете и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове. Както хората държат отговорен ума за всичко, което човек прави, така и магаренцето в цигулката носи отговорност за сполучливото или несполучливо свирене. Сега, като правим аналогия между цигулката и човека, тази аналогия не е абсолютна. Важно е обаче да се замислите върху нещата, да видите, че всичко, което човек е създал, не е произволно. То е резултат на някакво копиране. Човек копира нещата от природата. Например формата на цигулката, дадена от преди триста години насаме, и досега още е запазена една и съща. Тя не е изменена в нищо. Значи формата на цигулката е взета от природата, не е произволна. Когато Мойсей слезе от Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щом е така, човек трябва да пресъздаде своето тяло точно по образа на първообраза, на това, което Бог първоначално е създал. В това отношение и на вас предстои велика задача – да пресъздадете своето тяло, да го изваете като майстори– творци. Които са способни, те лесно ще постигнат това. Които са слаби, те трябва да се упражняват, силни да станат. Като се упражняват, слабите стават даровити и добри. Мнозина казват, че са сиромаси, че без пари нищо не могат да направят. Според мене няма сиромаси хора на земята. Всички хора са големи капиталисти, но не знаят къде и как да приложат капиталите си. Те имат много планове, но не знаят къде и как да ги приложат. Те седят и чакат да стане някакво чудо, да се наредят работите им. Наистина, виждате, че някой млад човек е свършил университет или музикална академия и чака да го назначат учител в някоя първокласна гимназия или музикант в някоя опера. Десетина души могат да заемат първите места, но какво ще правят останалите? Казвате, че човек трябва да бъде учен, за да си пробие път. Добре е човек да бъде учен, но какво ще прави онзи, който не е учен ? Добре е човек да бъде търговец, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговец? Всички хора не могат да бъдат учени; всички хора не могат да бъдат търговци или земеделци; всички хора не могат да бъдат господари.Щом има господари, ще има и слуги. За всеки човек е определено какъв трябва да бъде. Също така е определено какъв брой хора трябва да бъдат учени, какъв брой – търговци, земеделци, господари, слуги и т. н. И тъй, работете съзнателно върху себе си да създадете своето бъдеще. От човека зависи да изправи своя живот, да създаде добри условия за себе си. Четете историята на Робинзон Крузо да видите какво може човек да направи. Четете живота на Йосифа, на Мойсея, на Христа, да видите какви сили и възможности се крият в човешкия дух. Мойсей прекара 40 г. в пустинята, за да изправи една своя погрешка. Йосиф прекара две години в затвор, за да развие известни дарби. Животът на великите, на силните хора в света е път, през който човешката душа, човешкият дух трябва да мине, за да се развие и укрепи. Някой отлагат работите си на земята и казват: „Като отидем на онзи свят, тогава ще работим.”–Не, тези хора няма да работят и на онзи свят. – Защо ? – Защото, който може да работи на земята, той ще работи и на онзи свят. И на онзи свят се дават служби, за които човек трябва да бъде готов да ги изпълни. Задръжте в ума си следната мисъл: всички разумни желания на човека са постижими. – Как? – Като намери правилни методи за тяхното постижение. Всичко разумно е постижимо за човека, но за това се иска работа, приложение. Колкото знания и да има човек, той трябва да ги пусне в движение, както изворите текат в природата. Природата не търпи чешми с кранове, които се отварят и затварят. Нейните извори нямат кранове. Те текат непрекъснато. Колкото малко да е вашето знание, щом някой иска да му кажете нещо, вие трябва да бъдете готови да му предадете част от знанието си, но така, че той да остане свободен. Някой предава знанието си на даден човек, но същевременно иска да го обърне към Бога, да го направи член на дадено братство. – Не, свържи човека с Бога и остави го свободно да мисли, да чувства, както той разбира. Дойде ли някой при вас с молба да му кажете нещо за Господа, поканете го у дома си на обяд. Като се нахрани, оставете го да си отиде. Колкото пъти рече да ви запита нещо за Бога, сложете му трапеза да се нахрани. Като го храните цяла година наред, накарайте го и той да даде обяд на сиромасите и след това нека дойде при вас да му говорите за Господа. Религиозните хора казват: „Повярвай в Бога и работите ще се наредят.” Ние пък казваме: Без любов не може да се угоди на Бога. Без любов не може да се живее с Бога. Значи преди да повярва, човек трябва да люби Бога. Първо иде любовта, а после – вярата. Вярата е свързана с мъдростта. Който иска да познае Бога, той трябва да Го люби. За да разберете кой люби Бога, трябва да го посещавате най-малко една година наред да ви угощава. И ако в лицето на този човек не видите Бога, вие не сте Го познали. Любовта дава много, но и взема много. Който много дава, той много взема. Сега като ви давам този метод за проява на любовта, това не значи, че непременно трябва да го приложите. Вие трябва да бъдете свободни, да направите само онова, което няма да ви спъва. Какъв смисъл има да приложите този метод, а после да съжалявате? Пък и този, когото каните на обяд, трябва да бъде внимателен. Достатъчно е 12 пъти през годината да го угостите, за да разбере какво нещо е Божията Любов. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си. Любовта изключва всякакво натрапничество. Ако случайно някой направи някаква погрешка по отношение на любовта, той веднага трябва да я изправи. Когато гледа, че другите грешат по отношение на любовта, той трябва да се ползва от техните погрешки. Всяка погрешка, която виждате у другите хора, същевременно е и ваша погрешка. Чрез своите погрешки, както и чрез тия на своите ближни, човек изпитва, познава себе си. Например някой мисли, че е много търпелив човек. Дохожда при него приятелят му да иска пари назаем. Той му услужва. Дохожда втори път – пак му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети път – все му услужва. Обаче колкото повече зачестява, той казва: Докога още ще ме безпокоиш? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се от очите ми. Така се справят хората от света. Обаче който се стреми към Божествения свят, той трябва да постъпва по нов начин. Като дойде някой човек десетина-двадесет пъти да му иска пари, той трябва да му каже: „Виж, решил съм да те направя наследник на имането си. Каквото имам, оставам на тебе. Вземи имането ми и разполагай с него, както искаш. Аз не съм дошъл на земята да се занимавам само с тебе. Аз имам отношения първо с Бога, после с ангелит, със светиите и най-после с хората. Нямам време да се занимавам с един човек с часове. Ако на всеки човек дам по една минута, колко часове и дни трябва да отделя за всички хора на земята? На земята има около два милиарда хора. Значи за всички хора трябва да определя два милиарда минути през годината. Като знаете това, съобразявайте се с времето. Мислете по колко време трябва да отнемате на всеки човек. Всеки има право да отнеме само по една минута от времето на човека. Внимателен трябва да бъде човек. Какво правят хората, когато отиват при Бога? – Отнемат Му цели часове. Оттук виждаме колко велик и дълготърпелив е Бог! Някой човек застане прав на молитва и с часове се оплаква, вайка се пред Господа, че е нещастен, бос и гол, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Бог казва: „Дайте на този човек всичко каквото иска, да се освободим от него.” Колкото повече богатства дава Бог на човека, толкова той е по-нещастен. Богатството не прави човека щастлив. Умът, разумността носи щастие на човека. Но и това щастие е временно. Следователно нито материалното богатство, нито умът и сърцето, като прояви на човека, могат да го направят щастлив. Постъпките му обаче могат да направят човека щастлив. Който не може правилно да постъпва, той не може правилно да решава задачите на своя живот. И тъй, за да успявате в живота си, всеки трябва да има поне един приятел, който да го обича и напълно да му вярва. И тогава, каквато работа започне, той непременно ще успее, защото приятелят му ще го вярва. Ако по някакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата той се провали някъде, приятелят му пръв ще го насърчи. Когато се намерите в голямо затруднение, достатъчно е приятелят ви да каже, че всичко ще мине, ще се нареди добре, за да се успокоите и насърчите. Една добра дума струва повече, отколкото цяла лекция от един час. Това, което говоря днес, ще ви помогне за в бъдеще, когато се натъкнете на големи мъчнотии. Засега вие можете само да слушате, защото не се намирате още пред големи мъчнотии. Изпейте упражнението: „Махар Бену аба". „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 24. Лекция от Учителя, държана на 11 април, 1928 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Служба на уравненията (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Служба на уравненията „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Размишление. Чете се темата: „За какво служат уравненията?" За следния път пишете върху темата: „Отношение между корените на растенията и краката на животните". „Който бие млякото, той все ще извади малко масло." – казва българската поговорка. Следователно, всички въпроси в света не могат да се разрешат, но от всеки разрешен въпрос все ще се получи малко масло. Как се разрешават въпросите в живота? Въпросите се разрешават посредством опитностите на човека, от една страна, а от друга-посредством знанията, посредством науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човека, отвлича го от трудностите в живота. Без наука човешкият живот щеше да бъде много тежък. Каквото са игрите и забавите за децата, такова нещо е науката за човека на земята. Още с дохождането си на земята, човек започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи как да се отнася с хората, с по-големите и с по-малките от себе си. Щом стане на седем години, пращат го на училище да учи писане, смятане, граматика и т. н. Колкото по-голям става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнем някой възрастен човек, виждаме, че той все уравнения решава: духовният решава духовни уравнения, а светският – светски уравнения. Обаче има голяма разлика между духовните и светските, или материалните, физическите уравнения. Как ще решите едно уравнение от мисли, в което едната е неизвестна? Ако навлезете в геометрията, как ще определите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всяка права представя силова линия, следователно тя е жива линия. Щом е жива линия, вие трябва да определите нейния стремеж. Това може да се определи по посоката на нейното движение. Всяко движение е разумно, т. е. зад движещото се тяло седи някаква разумна сила. От математиката знаем, че две величини, по- отделно равни на трета величина, са равни помежду си. Значи две мисли от умствения или от духовния свят поотделно равни на трета, са равни помежду си. Щом знаете двете мисли, ще намерите и третата. Тъй щото, каквито задачи решавате с числата в обикновената математика, такива задачи можете да решавате и в психическия живот. Следователно, както има уравнения в алгебрата, така съществуват уравнения в сърдечния, в умствения и в Божествения свят. Това е новата и положителната наука на живота, с която хората ще се занимават в бъдеще. Те още не могат да приемат тази наука, понеже трябва да намерят място на новите теории, на новите идеи. Ако ги поставят между старите идеи, в умовете им ще стане голяма каша и голямо объркване. Когато някой човек се домогне до новите идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: „Не е време още за вас. Вие можете да почакате малко.” Но новите идеи не чакат. Те хлопат от врата на врата, безпокоят този или онзи академик, подават заявленията си, искат да бъдат разгледани. Академиците, учените вземат тези заявления и ги оставят настрана, отлагат тяхното разглеждане. Отхвърлени от учените, новите идеи тръгват от човек на човек и хлопат на главите им, искат прием. Но и тези хора не ги приемат. Те намират, че първо трябва да уредят рабо-тите си, и тогава да се занимават с тях. И така новите идеи остават на заден план. Тук-там ще се намери някой свободен човек, луда глава, както хората го наричат, и той ще възприеме новите идеи, ще започне да ги изучава и прилага. Добре е човек да уравнява нещата, да се стреми към уреждането им, но той трябва да знае как да уравнява. Представете си, че един млад човек има в касата си десет хиляди лева, но същевременно дължи десет хиляди лева. Как ще реши той задачата си? Понеже е млад човек, неженен, той лесно може да реши задачата си: ще извади десетте хиляди лева от касата си и ще плати всичкия си дълг. Всъщност така ли я решава?–Не, той дава пет хиляди лева срещу дълга си, а останалите пет хиляди остава за себе си, да си купи нови дрехи, обуща, шапка, да излезе пред хората да го харесат. Значи този млад е решил само едното неизвестно – х, а второто неизвестно – у, остава за следната година, отлага решаването му. Какво става по-нататък? Следната година той се оженва, вследствие на което разходите му се увеличават. В резултат на това, решаването на задачата става по-мъчно: той внася в нея още едно неизвестно –z . Той се намира пред уравнение с три неизвестни. От година на година неизвестните се увеличават и решаването на уравнението се затруднява. В природата съществува закон, според който могат да се решават и най-мъчните уравнения. Ще преведа този закон на обикновен език: докато имаш да плащаш, никакви удоволствия не ти се позволяват. Плати първо дълга си, а после прави каквото искаш. С останалите пари можеш да си купиш най-хубави дрехи, обуща, шапка. С останалите пари можеш и да се ожениш. Обаче докато не изплатиш дълга си до стотинка, нищо друго не трябва да предприемаш. И тъй, като превеждам закона на обикновен език, той става разбран за всички. Често езикът спъва хората. Значи има разлика в езиците, но има разлика и в това, кой говори и как говори. Например някой казва : „Няма какво да се прави, трябва да се живее.” Според мене това са излишни, празни думи. Човек не може да определи, трябва ли да живее, или не трябва. Да живеем – това не зависи от нас. Някой окултисти казват, че като твърди човек нещо, с това той го усилва или продължава. Значи като казва човек, че трябва да живее, с това той продължава живота си. Не е въпрос във внушението. Има известен род шарани, които живеят около 400 години. Тези шарани не твърдят, че трябва да се живее, въпреки това имат дълъг живот. Някои хора специално подчертават, че ще живеят дълго време на земята, а едва достигат 50-60 години. Дългият живот не се определя от внушението, което човек сам си прави, че ще живее много години. Продължителността на живота зависи от правилните отношения, които човек има към Първата Причина, към ближните си и към себе си. Спазва ли тия отношения, върви ли по законите на правата линия, той има условия за дълъг живот. Човек сам определя линията на своя живот – дали ще бъде къса или дълга. Като изучавате закона за наследствеността, ще видите, че цели родове следват живота на късите линии, а други–живота на дългите линии Следователно деца, родени от родители, които произлизат от рода на късите линии, ще живеят малко време на земята. Ако се раждат деца от вторите родове, те ще следват пътя на дългите линии, ще живеят дълго време на земята. Често в живота стават кръстосвания: майката е от рода на тия, които следват пътя на късите линии, а бащата – от тия, които следват дългите линии. Тогава, ако синът или дъщерята на това семейство мяза на баща си, ще има възможност да живее дълъг живот. Ако мяза на майка си, ще живее къс живот. В такъв случай синът или дъщерята ще живеят толкова години, колкото е живял бащата или колкото е живяла майката. Обаче ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се продължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. Обаче законът за наследствеността се изразява не само по отношение продължителността на човешкия живот, дали животът на човека ще бъде по-дълъг или по-къс, но още и по отношение на неговите чувства. Има човешки чувства, които вървят по пътя на късите линии, вследствие на което те траят няколко месеца само. Има човешки чувства, които траят години; те вървят по пътя на дългите линии. Същият закон се отнася и до човешките мисли. Има мисли, които вървят по пътя на късите линии; те са кратковременни. Има мисли, които вървят по пътя на дългите линии; те са дълготрайни. Обаче ние не се занимаваме с мисли и чувства, които умират преждевременно. За да дойде до истинското положение на живота, човек трябва да следва пътя на дългите линии във всяко отношение. И тогава, ако баща му е живял 93 години, и той ще живее толкова; ако баща му е бил гениален , и той ще бъде гениален. Какво виждаме днес ? Ако бащата е бил гениален, синът не излиза такъв. Значи бащата не е могъл да предаде своята гениалност на сина си. Изобщо бащите са слаби да предават гениалността си на своите синове. Майките могат да предават повече неща на синовете си, отколкото бащите. Следователно гениалността се предава по женска линия, по линията на чувствата. Духът носи гениалността, а душата я отхранва. Думата „гений" е гръцка и означава начало, зараждане на нещата. Разумните, учените хора са дали друго значение на тази дума. Под думата „гений, гениален човек", те разбират човек, който твори, който създава епохи. Гениите работят в твърдата материя. Техният живот е изложен на големи пертурбации, вследствие на което те умират преждевременно. За да живее много години на земята, геният трябва да стане светия. Светията върви по пътя на дългите линии, а геният – по пътя на късите линии. Когато смъртта дойде при светията, той я посреща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назад, не го взема със себе си. Смъртта има слабост към светиите. Като види един светия, тя веднага се влюбва в него, вследствие на което той може да живее на земята, колкото време желае. Геният обаче се бори със смъртта. Тя подкопава основите на неговия живот. Геният иска да живее, да се учи, но смъртта го отстранява от пътя си, не иска да й препятства. Допуснете, че бащата в някое семейство е живял само 45 години. Майката също е живяла около 45 години. Как мислите, детето им може ли да живее по-дълъг живот от тях ? Обстоятелството, че родителите са живели малко време на земята, показва, че те са били слаби, хилави. Следователно и децата им не могат да бъдат по-здрави от тях. Ние говорим за естествената смърт. Някой млади умират преждевременно, от неестествена смърт. Ако някой хиромантик разглежда ръцете на хората, той ще види, че на ония, които имат дълъг живот, линиите на ръцете са дълги. Колкото е по-кратък животът на хората, толкова линиите на ръцете им са по-къси. Това не е абсолютно правило, не е закон. Като правило и в него има изключения. Късите линии са дошли впоследствие. Съвременните хора вървят по пътя на късите линии. Първоначално хората са живели много години на земята. Такива примери имаме в Библията, в Стария Завет. Тогава животът на хората е бил около 900 години; после се е намалил до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днес хората живеят най-много до 60-годишна възраст. Като изследват въпроса за дълготрайността на живота, съвременните учени са дошли до заключението, че животът на хората е толкова по-дълъг, колкото е по-щастливо съчетанието на дългите линии на мислите и на чувствата им. Щом линиите на мислите и чувствата им са дълги и правилно съчетани, те ще разполагат с разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тяло, в което душата ще обитава, колкото време желае. Задачата на всеки човек е да си създаде здраво, добре развито тело, в което силите функционират правилно. Ето защо човек трябва да избягва тези чувства, или по-право чувствания, които са кратковременни и му са наложени отвън. Само възвишените, благородните чувства и светли мисли, които произтичат от душата и духа на човека, са в състояние да образуват дълги линии, да продължат неговия живот. В чувствата и мислите на човека има много присадки, които не представят истинския човек. Чувствата и мислите на човека вървят по съвсем друг закон, а не по закона на присаждането. За да разбере пътя на своето развитие, човек трябва да изучава себе си, да изучава законите, които вземат участие в неговото развитие. Когато изучава себе си, човек трябва да дойде до онова първично положение, когато е живял в Бога като разумна душа, с вложени в него сили, дарби и способности, които са създали тялото му. Да изучи човек себе си, т. е. да намери себе си, това значи да се подложи на щателно пречистване, да се освободи от ония мисли и чувства, които са наслоени върху него от вековете. Когато търси себе си, човек дохожда до положение на индиферентност. Той става индиферентен към всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напушат и той се чувства съвър-шено изпразнен. Това е временно положение, но човек непременно трябва да мине през него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората са фиктивни. Например някой плаче, защото чел във вестниците, че баща му умрял. Всъщност баща му е жив. Поради някакво съвпадение в имената на двама души, станало е погрешно съобщаване за смъртта на баща му. Друг някой плаче за някакви изгубени пари, които всъщност не е изгубил. Това са несъществени страдания, които не засягат дълбоко човешката душа. Обаче има съществени страдания, които дълбоко засягат човешката душа и се отразяват и върху тялото му. Истинските, съществените страдания облагородяват човешкото сърце и разширяват съзнанието му. Фиктивните страдания огрубяват, ожесточават човека. Опасни страдания са ония, които довеждат човека до положение да роптае против Бога, да се настройва срещу хората. След като прекара големи страдания и мъчения, Йов изпадна в положение да иска отговор от Бога защо, като отне богатството му, синовете и дъщерите му, най-после посегна и на тялото му? В първо време той носеше страданията мълчаливо, но след като се засегна и тялото му, взе да пита Господа къде е Божията правда, къде е Божественият ред на нещата. Той не можеше, повече да си дава отговор на страданията, които го сполетяваха едно след друго, и се обезсърчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Йов мина в нова фаза на живота, дето страданията придобиха нов смисъл. Йов мина от човешкия в Божествения живот, във Висшия порядък на живота, свободен от съмнения, от противоречия. Всеки човек трябва да мине през страданията на Йова, да бъде изпитан. Като издържи изпита си, тогава ще влезе в новия живот. И тъй, страданията са голяма спънка в живота на човека, но същевременно те са и силен подтик за растене и за развитие. Досега никой обикновен човек не си е отговорил на въпросите, защо идват страданията и скърбите в света и не може ли без тях. Духът се мъчи, тялото – скърби, а душата – страда. Щом е дошъл на земята, човеж едновременно ще се мъчи, ще скърби и ще страда. Веднъж слязъл на земята и се облякъл в материя, духът е изложен на веч-ни мъки, както се мъчат духовете в ада. Всички духове, които не разбират същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в ада, е Луцифер – князът на света. Казва се за него, че е лишен от светлината си и изпратен в ада на вечен огън и мъчение. Кои са причините за това, не се казва. При тези условия поставен, Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това ? Следователно, когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно! Кога скърби човек? – Когато му се препятства да постигне някое свое желание. Казва се, че тялото скърби, понеже в него има същества, които са на низка степен на развитие. Има силни духове, които, подложени на мъчение, толкова се ожесточават, че са готови да унищожат целия свят. Какво ще стане тогава ? Светът ще се унищожи, а те само ще останат да съществуват. Това е невъзможно. Щом светът се унищожи, с него заедно и те ще изчезнат. – Не, човек трябва да изучава състоянията на мъчения, скръб и страдания в себе си и да различава кои са негови и кои чужди. Неговите мъчения, скърби и страдания ще го спъват по един начин, а чуждите – по друг. Мъчението, скръбта и страданието са елементи, т. е. известен род сили, с които природата работи. Затова именно Господ ги е допуснал. Като ученици вие трябва да превръщате тия сили в себе си, да ги из-ползвате за добро. Какво печелят разрушителните духове? Нищо не печелят. В тяхното разрушаване няма никаква философия, никаква наука. Когато силните духове участват във войни, след голямо мъчение те побеждават. Щом победят неприятеля си, те влизат в областта на разрушението: горят градове и села, разрушават, грабят, изнасилват. Дето кракът им стъпи, всичко се превръща на пепел. И след всичко това те се считат герои, господари на положението. Ученикът обаче трябва да се справи с разрушителния елемент в себе си, да му даде права насока. Това, което се говори относно разрушението като резултат на мъчението, е предмет за размишление само за ония, които ня-мат работа. Безработните трябва да размишляват върху казаното, да изучават себе си и ближните си, да не се обезсмисли животът им. Ония, които имат работа, трябва да се занимават с други задачи, да превръщат отрицателните сили в положителни. На работещите се дава задача да размишлявате върху състоянията на материята и службата й в природата. Всички говорят за твърдата материя. За какво е нужна тази материя? – За проява на живота. Без твърда материя животът не може да се прояви. Обаче това не е достатъчно. Животът трябва да се подхранва. Той се подхранва с течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освен течната материя, животът трябва да се прониква от нещо. За това служи въздухообразната материя. И най-после животът трябва да бъде обвит в нещо. За това служи етерът, т. е. светлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и светлинна материя, това са четирите вида материя, с които се занимава и обикновената, и окултната наука. И тъй, човек трябва да разбира законите на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя – като условие за подхранване на живота; въздухообразната – като условие за проникване на мисълта в живота; и светлинната – като обвивка на живота. Тези четири вида материя са различни области, които трябва да се изучават. Човек трябва да започне изучаването им първо от себе си. Той трябва да стане господар на четирите вида материя в себе си, да научи законите, на които се подчиняват. Той трябва да владее естеството на всички видове материя, които съставят неговото физическо, духовно и умствено тяло. Тези тела са неразривно свързани помежду си. Който владее материята на физическото тяло, в различните й видове, той ще владее и своето духовно и ментално тяло. Твърдата материя определя формите на физическото тяло. Който не знае законите, които я управляват, той ще доведе тялото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствата на човека. По тегло тя съставя по-голяма част от теглото на тялото. Ако не знае как да се справя с нея, тя може да залее сушата, да създаде наводнение в човешкия организъм. За да спаси човека от това наводнение, природата му създава някаква болест. Чрез болестта изпарява голяма част от водата и по този начин организмът дохожда в естествено състояние. Обаче има болести, при които изпаряването на водата става чрезмерно силно, в резултат на което организмът изсъхва. Човек трябва да се пази от наводнения и от чрезмерно изсушаване. За тази цел той трябва да знае законите за регулиране на своите чувства. Въздухообразната материя е свързана с човешката мисъл. За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават, човек трябва да знае законите за газовете, законите на мисълта. Никога мисълта на човека не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия. Мислите трябва да запазват своето естествено състояние. Най-после човек трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишените мисли в него. Всякакво противодействие на мислите у човека създава смърт – умствено умиране. Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трябва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десет часа на ден, в продължение на три години ще имате миокроскопически резултати. Изкуство е човек да владее силите на своя организъм! Това не се постига лесно – да удари с магическата пръчица и да постигне всичко изведнъж. Има хора, които владеят магическата пръчица, но те са работили с векове, с голямо постоянство и усилие, докато се домогнат до нея. Следователно владението или невладението на тази пръчица зависи от усилията, които човек прави, от неговата карма и т. н. Колкото по-близко е човек до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голяма е вероятността да придобие магическата пръчица Кармата на някои хора е много тежка, вследствие на което мъчно могат да придобият тази пръчица. Но все таки усилията им няма да отидат напразно. Най-малкото усилие от тяхна страна ще им донесе поне микроскопически резултати. Усилията, които човек прави в пътя на своето повдигане, го улесняват при ликвидиране на неговата карма. Тъй щото, дали лесно или мъчно ще придобиете магическата пръчица, от всички се иска работа, труд, усилие. Само така ще дойдете до самообладанието – необходимо условие за вашето развитие Самообладанието е във връзка с твърдата материя. Да се владее човек, това значи да владее твърдата материя в себе си. Тя е най-устойчивата материя. Който владее твърдата материя в себе си, той има устойчив характер Твърдата материя е основният камък на живота. Следователно, който иска да работи върху себе си, той трябва да започне от твърдата материя.Твърдата материя представя конкретната човешка мисъл Твърдата материя придава формите на телата. Тя е първото състояние на материята, чрез което животът е почнал да се изявява навън. Когато се казва, че човек трябва да има поне една основна идея в живота си, имаме предвид, че той трябва да владее поне твърдата материя в себе си. Щом владее тази материя, той ще може да се справи и с другите видове материи. Ако човек не владее твърдата материя, животът му ще представя преплитане на всички видове материи, в резултат на което организмът му ще бъде изложен на големи пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т. н При това положение, топлинната и светлинната енергия в човешкия организъм ще се намират в неестествено състояние. Като ученици вие трябва да изучавате топлинните и светлинните енергии на вашия организъм и във връзка с това да познавате кога сте в нормално и кога – в анормално състояние. Има случаи, когато става чрезмерно изтичане на топлинната енергия от човека, вследствие на което ръцете му са винаги студени. Понякога в човека се развива повече топлинна енергия, отколкото трябва, поради което ръцете му са много горещи Има два вида топлина: външна, която изсушава човешкия организъм, и вътрешна, която произтича от самия живот. Вътрешната топлина е естествената топлина на организма. Тя е носителка на красивото, на възвишеното в живота. Тази топлина регулира силите на човешкия организъм, като го предпазва от изсушаване, от наводнение. Следователно, който иска да бъде здрав в пълния смисъл на думата, той трябва да се стреми към новото в живота – да има висок идеал, да храни ума си със светли, възвишени мисли – с етерна материя, а сърцето си – с топли и благородни чувства – с най-чистата вода, но взета в определено количество. Това значи истински здрав човек. Няма ли такъв идеал в себе си, човек ще бъде здрав като всички обикновени хора. И тогава, каквато работа започне, в края на краищата ще я развали. Ако намери човек, с когото да създаде добро приятелство, в скоро време това приятелство ще се развали. Нека всеки от вас си зададе въпроса, колко приятели има, които са готови да пожертват живота си заради него. Няма по-велико нещо от това да имате поне един приятел, който е готов да се пожертва за вас и вие за него. Колко души от вас могат да се пожертват за себе си, т. е. за Божественото в себе си ? Има жертви в света, но те са принудителни, а не доброволни. Доброволни жертви се искат от хората. Всяка принудителна жертва дава пет, получава три, вследствие на което хората се разочароват . В доброволната жертва човек може да даде десет и нищо да не получи. Така жертват истински моралните хора. Те жертват, без да очакват нещо. Тези хора са бедни на физическия свят, а богати – в духовния. Който не прави доброволни жертви, той може да бъде богат на земята, но не и в духовния свят. За такива богати Христос е казал: „По-скоро камила може да влезе в иглени уши, отколкото богат в Царството Божие." Това не значи, че човек не трябва да бъде богат. Не е въпрос за външното богатство. Казано е в Писанието: „Какво се ползва човек, ако за външното богатство продаде душата си?" Значи истинското богатство е в душата на човека. Има ли това вътрешно богатство в себе си, човек всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално. Той знае, къде има заровено злато в земята, за да си вземе толкова, колкото му е нужно. Може ли този богат човек да краде? Може ли царят на една държава да краде ? Може ли жената да краде от мъжа си ? Има семейства, в които жената краде пари от джоба на мъжа си.–Кога?–Когато мъжът не внася нищо вкъщи. Обаче това е една от външните, изопачени страни на живота. Там, дето животът правилно се развива, мъжът и жената представят едно цяло. И тъй, когато мъжът краде жена си или жената краде мъжа си, това показва, че в този дом съществуват две каси, две различни банки. Всяка банка мисли само за себе си, по какъв начин по-лесно да забогатее. В края на краищата едната банка ще изчерпи другата, но и тя няма да издържи много време. Всяко благо, което човек е придобил с насилие, в най-скоро време ще го изгуби. Същото нещо става и в самия човек. Докато не се възстанови вътрешната хармония в човека, той всякога ще се стреми да уреди първо своите физически, материални нужди и тогава да се занимава с възвишени работи. – Не, преди всичко човек трябва да определи отношенията си към Първата Причина, която му е дала власт върху твърдата материя, да я владее и управлява. Твърдата материя може да се уподоби на човешкия мозък. Най-устойчивата материя в човешкия организъм е мозъкът. Той не се изменя. Колкото тежка болест да прекара човек, теглото на мозъка не се намалява. Сега, като говорим за завладяване, мо-жем да си зададем въпроса: кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятства, но по никой начине не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек, добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея.” – „ Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си на-правил нито едно добро. Животът ти е пъ-лен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?” Същото нещо може да се каже и на всеки човек по отделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майка ви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена.” Някой тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт." И човек казва: „Скръбна е душата ми.” Какво показва това? Това показва, че човек е заробил душата си, потопил я в скърби и страдания, от които трябва да я освободи. На всеки човек е дадена задача да освободи душата си от скърбите и страданията. Скърбите и страданията спъват човека в развитието му. Той не може лесно да се освободи от тия спънки, защото погледът му не е насочен към душата му, а е насочен навън някъде, за изправяне на човечеството. Изправянето на човечеството е работа на Бога, а работа, задача на човека е изправянето на самия себе. Следователно, дойде ли въпрос за изправяне на света, на цялото човечество, това е работа на Бога. Бог е създал света. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи света, да оправи човечеството, той трябва да отиде при Бога и с Него да се посъветва. Дойде ли въпрос за изправяне на обществата, на домовете, това е работа на ангелите. Който иска да изправя обществата, домовете, той трябва да се обърне към ангелите, те да го посъветват как да постъпи. Ангелите женят хората. Ако някой иска да се ожени, нека отиде при ангелите и ги помоли да му помогнат. Те ще го оженят. Те имат грижа за младите, които искат да се женят. Дойде ли въпрос за изправяне на отделния човек, това е лично негова работа. Всеки сам може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всякога ще имате добри постижения и резултати в живота си. Мнозина не успяват, защото очакват светът да се изправи, обществата да се изправят, младите да се оженят, че тогава техните работи да се наредят. Това е невъзможно. Не очаквайте на другите хора. Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени, и младите са настанени. И тъй, щом се запитате кой ще оправи света, ще си отговорите, че това е работа на Бога. – Кой ще уреди отношенията между членовете на семействата? – Това е работа на ангелите. – Кой ще се грижи за тебе?–Това е лично твоя работа. Дали ще ядеш, ще се обличаш, ще учиш, това е твоя работа. Единствената ти работа е да вземеш книжката си и да отидеш на училище. Когато човек разграничи тия неща в себе си, той се намира пред условията на новия живот. Красив е новият живот, но за неподготвения и той носи противоречия. Например ако някой неподготвен влезе в новия живот, той първо ще иска да се осигури. Право е това желание, но каква по-голяма осигуровка за човека от осигуровката, която Бог ще му даде? Каква по-голяма осигуровка за човека от тази, която ангелите ще му направят? И каква по-голяма осигуровка може да желае човек от тази, която той сам е в сила да си направи? Когато Бог, ангелите и човекът се съединят в едно, човек става силен, всичко може да направи. Много хора днес не успяват в живота си, защото се наемат с непосилен товар. Те поемат работата на Бога, на ангелите и своята, и след това пъшкат под голямото бреме на живота. Следователно дойдете ли до трудностите в живота, ще се обърнете към ангелите, към светиите с молба да ви помогнат. После, ще се обърнете към Бога да оправи работите ви. И най-после, ще уповавате и на себе си. Тъй щото Бог ще оправи обърканите работи от миналото и от настоящето ви. Светиите ще подобрят условията ви, а вие ще учите. Вие се безпокоите за децата си, не знаете, дали ще могат да учат. Това е тяхна работа. Вие се безпокоите за сина си, за дъщеря си, дали ще могат навреме да се оженят. – И това не е ваша работа. Това е работа на ангелите – Ама дали ще се спасят децата ми? – Това е работа на Бога. От вас се иска само едно: да обичате децата си. Който обича, той е здрав човек. Да обичаш, това значи да владееш твърдата материя. Под думата „твърда материя" разбираме първичната материя, която се отличава с абсолютна устойчивост; тази материя не се мени, не се разлага – никакъв клин не може да се вмъкне в нея. Който няма тази материя в себе си, той е песъчлива почва. За такъв човек се отнася стиха: „Дом, съграден на пясък, не може да устои." Които не разбират свойствата на разните видове материя и не могат да ги владеят, те изпадат в противоречия и се залавят с решаването на задачи, които не влизат в кръга на тяхната дейност. Човек трябва да се занимава с ония задачи, които се отнасят до благото на неговата душа. Останалите задачи са предмет на разрешаване от напреднали, разумни същества. Сега, коя е най-важната мисъл в тази лекция? Коя мисъл остана в ума ви? Едно дете слушало една приказка, как една млада, красива мома се оженила за царския син. Като го запитали какво разбрало от приказката, то отговорило „: Разбрах, че е хубаво човек да се ожени за царския син. “Ако и вас запитаме какво най-много ви хареса в лекцията, навярно ще кажете, че хубаво е човек да се ожени за царския син. Наистина, най-важна мисъл в една лекция е тази, която засяга човешката душа. Тази мисъл не е нищо друго освен царският син или царската дъщеря, за която всеки иска да се ожени. Около тази мисъл се координират всички останали мисли. Тази мисъл трябва да се приложи в живота. Когато в ума на човека се роди една координираща мисъл, Бог я благославя, ангелите я поливат, възрастват, а човек събира плодовете й и ги опитва. И от вас се иска приложение. Силните ученици трябва да прилагат, да видят плода на своите мисли. Кои ученици наричаме силни ? Ще кажете, че силни ученици са тия, които минават за учени. Турците казват, че колкото по-учен е човек, толкова повече страда. Не е така. Ученият не трябва да страда. Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, с които човек не може да се справи? Не е учен онзи, който много страда. Ако ученият страда много, това показва, че той се е натоварил с работи, които не са по силите му. Истински ученият избира такъв път, по който среща най-малко препятствия, най-малко страдания. Една от задачите на Школата, която следвате, е да намали до минимум скърбите, страданията и мъчнотиите на човека. Скърбите и страданията имат смисъл, но само дотолкова, доколкото облагородяват човека. Дойдат ли до положение да го ожесточат, да го огрубят, те губят своя смисъл. Ето защо при страданията си човек се нуждае от светлина, да разбира защо страда, за да не се обезсмисли живота му. Няма ли тази светлина и най-малките му страдания могат да се превърнат в големи. Големите страдания не могат да станат малки, но малките всякога могат да станат големи. Сега представете си, че на сестрите дам задача в 15 минути да изплетат шапка от памук или от вълна. Колко сестри биха се заели с тази задача ? Тази задача изисква голяма сръчност. Дупките на плетката могат да бъдат едри. Важно е шапката да се изплете за 15 минути. Задачата може да ви се види смешна, но имайте предвид, че всяка задача, колкото проста или мъчна да е на вид, съдържа нещо смислено в себе си. В живота си човек често се поставя на положения да действа бързо, сръчно, съсредоточено. Най-малкото забавяне води след себе си някакво нещастие или катастрофа. За тази цел човек трябва да прави различни опити, за да бъде готов правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животът му предлага. Като ученици на живота вие ще бъдете поставени в положение да ядете един или два пъти най-много през седмицата. Какво ще правите тогава ? Днес хората ядат по три пъти на ден, а при известни положения някой човек ще трябва да яде само един път през седмицата. За това се изисква подготовка. Има смисъл човек да не яде много, но той трябва да понесе това положение със съзнание, да не се дразни. Всяко дразнене влошава положението. Това изпитание може да се случи един път в живота на човека, но той трябва да е готов да го понесе, да го използва, да придобие нещо от него. Забелязано е, че колкото храната е по-рядка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гъста, толкова по-малко се консумира. Например човек приема твърда храна три пъти на ден; течна – повече пъти; въздухообразна – по 20 пъти на минута, а светлинна, т. е. етерна – непрекъснато. Който знае законите за трансформиране на материята, той би могъл да се справи с всички положения, с всички изпитания, които се отнасят било до храната, било до мислите или чувствата. Това са задачи за далечното бъдеще. Един ден, когато порасне, човек ще може да се справя с всички трудности в живота, но днес, като дете, той трябва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него. Докато е в детинското си състояние, човек трябва да се учи поне да не разваля онова, което разумните същества правят за него и което природата наготово му дава. Кое разваля добрите неща у човека? – Гневът. Като се гневи, човек разрушава хубавото, доброто в себе си, което с години е съграждал. Гневът е във връзка с центъра на разрушителността у човека, който се намира зад горната част на ушите. Не е лошо да се гневи човек, но той трябва да впряга тази енергия в себе си на работа, да придобива нещо. Остави ли се на гнева, той ще разруши много красиви работи в него. По отношение на гнева, човек трябва да бъде буден, той да го управлява и възпитава, а не гневът него. В какво седи възпитанието на гнева? – В работа. Впрегни гнева на работа и повече не мисли. Щом се разгневиш, вземи трион да режеш дърва, или перо да пишеш, или някаква научна книга да четеш, или най-после започни да се молиш. Гневът иска работа – нищо повече. Дали си духовен или светски човек – безразлично ; щом се разгневиш, работи! Гневът представя общество от същества, които търсят работа. Те са безработни сили, които трябва да се впрегнат на работа. Те казват: „Ако искате да не рушим, да не разваляме готовите неща, дайте ни работа.” Същото се отнася и до човека. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да има работа. Без работа животът съвсем ще се обезсмисли. Т. м. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 23. Лекция от Учителя, държана на 4 април, 1928 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Полюси на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Полюси на съзнанието Т. м. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Чете се резюме на темата: „Защо живее човек"? За следния път пишете върху темата: „Службата на уравненията". Често съвременните хора си задават въпроса: Защо Бог е създал света? Тези, които задават такъв въпрос, нека си от-говорят защо един човек си направил едноетажна къща. Защо друг си направил двуетажна къща? Защо трети си направил триетажна къща ? Защо едни хора си правят каменни къщи, а други – от дъски ? Както могат да отговорят на тези въпроси, така нека си отговорят на въпроса, защо Господ е създал света. Преди всичко, отде знаят хората, че Господ е създал света? Те си правят предположения и въз основа на тия предположения продължават да задават на Господа ред въпроси и да си отговарят вместо Него. Чувате някой да изказва недоволството си от Бога и да Го пита защо го е създал такъв. Отде знае този човек, че Господ именно го е създал? Че Господ го е създал, това е негово предположение. Казано е в книгата на Мойсея: „И направи Бог человека." Какво разбирате под думите: „и направи Бог человека"? Знаете ли какво са означавали тия думи в техния първичен език? Ще кажете, че така е писано в Библията. Да, но колко превода е претърпяла Библията досега ? В кой превод е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава от оригинала си, от своя първообраз. Библията се разбира по три различни начини, според степента на развитието на онзи, който я чете. За простия човек тя е писана на прост език, във вид на приказки. За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения тя е писана на висок духовен език. Като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота. Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Значи думите на Мойсея, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират. Възможно ли е да се направи човека от пръст? Ако това е невъзможно тогава какъв смисъл е вложил Мойсей в тия думи ? Какво искал да каже Мойсей с този стих? Може би той искал да покаже на хората, че Бог лесно си прави модели: вземе пръст, направи от нея една форма, вдъхне и живот и тя става човек. Значи човек е създаден като кукла, за забава на Господа. И тази кукла започва да гледа ръцете си, да движи пръстите си, да се радва. После тя гледа лицето си, тялото си, космите си, радва се на всичко. Но това още не е истинският човек. Този човек може да пише и сам се чуди, че е цял поет. Где е човекът? Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво единство. А под думата „човек" ние разбираме закон на единство, т. е. нещо организирано. Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвам, че всяка идея трябва да бъде разбрана. Когато четете Библията, през всичкото време вие трябва да водите чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вътрешно просветление, да разберете вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих. Само така ще разберете какво означават думите: „И направи Бог человека от пръст." Само така ще разберете, какво е вложил Мойсей във всяка дума и във всеки стих. Не само Библията, но всяка книга крие свой вътрешен смисъл. Всяка дума в даден език съдържа една определена идея. Същата дума, употребена в изречение, подразбира друга някаква идея. Онзи, който превежда, той пък влага някаква своя идея в думите. Ето защо когато чете, размишлява и прави коментари, човек трябва да има пред- вид различните идеи, които думите съдър-жат и сам да се ориентира в прочетеното. Някои думи имат четири-пет значения. Такава е например думата „bеаг" в английски език. Преди години някои думи са имали положително значение, а сега имат отрицателно значение. Такава е думата „рге-vеnt" в английски език, която някога е означавала „застави ме да направя нещо", а днес означава „ограничи ме да не направя нещо". Каква голяма еволюция трябва да е претърпяла тази дума, за да мине от един полюс в друг. Сега, като навлизате в български език, дохождате до думата „любов". Тази дума е изгубила своето високо, възвишено положение. Тя е слязла много ниско. И затова, ако днес кажете пред някого думата „любов", тя няма да произведе в него онова възвишено чувство и разположение, каквото някога е съдържала. Колкото по-навътре се отива, толкова по-долу слиза тази дума. В български език силна дума е думата „благ, благост". Ако кажете пред някого думата „любов", той ще се усмихне леко, шеговито. Изговорите ли обаче думата „благост", той ще стане сериозен, състоянието му ще се повдигне, погледът му ще бъде съсредоточен, а не раздвоен. Ето защо, за да се повдигне значението на думата „любов", да заеме своето първоначално положение, непременно благостта трябва да се вложи в нея като съставна част. Слабите букви, слабите звуци трябва да се съчетават със силни, за да повдигнат смисъла на ония думи, които са изгубили своята първоначална сила и чистота. Буквата „А" в български език представя клин. Думата „любов" започва тъкмо с тази буква, с клина. Какво прави клинът? – Разединява. Ако искаш да разделиш, да скараш двама души, вмъкни помежду им любовта. Двама приятели си дружат, добре се разбират. Влезе ли между тях млада мома, те веднага ще се разделят. Ако между тези приятели влезе един благ човек, връзката, отношенията им ще се уякчат. И едното, и другото положение е много естествено. В първия случай имаме двама приятели, които се разделят. Защо? – Защото невъзможно е двама души да се обичат едновременно. Любовта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичат, те ще се отблъснат. Този закон съществува навсякъде в природата: когато две положителни сили се срещнат, те веднага ще се отблъснат. Невъзможно е двама души едновременно да се обичат. Ако такива двама души се срещнат, между тях веднага ще се явят противоречия, недоразумения, които ще ги разделят. Детето отговаря ли на любовта на майка си? – Ни най-малко. Майката го милва, гали, облива го с любовта си, а то по цели дни плаче, не подозира даже с каква любов, с какви грижи е окръжено. Майката е силна, а детето – слабо. Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, тогава майката става слаба, а синът–силен. Тя е безпомощна, иска любовта на сина или на дъщеря си. И ако синът или дъщерята са добри, те ще дадат от своята любов и на майка си. И тъй, когато един люби, другият трябва да бъде благ. Такъв е законът в природата. Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето един трябва да люби, а друг – да бъде благ. Каква ще бъде любовта, това зависи вече от човека, от елементите, които той носи в себе си. Човек с висока теменна част люби като войника. Щом не му харесва нещо, той веднага вади нож.Човек, у когото личните чувства са силно развити, е многа избухлив в любовта си. Той е като взривните вещества. Достатъчно е да види, че неговата въз- любена или възлюбен е погледнал някъде, или мръднал малко с устата си, или казал на някого една добра дума, за да създаде цял скандал. Този човек живее главно в своите лични чувства, които го ръководят. Човек, у когото разсъдъкът е добре развит, придава на любовта си философски характер. Когато обича някого, той постоянно мисли, разсъждава дали заслужава любовта на този човек. Изобщо, всяка умствена, всяка духовна способност или проява на човека представят специални, особени полета на дейност. Тези полета на дейноет се отразяват специфично и върху любовта на всеки човек. Проявите на любовта са толкова разнообразни, колкото са различни хората на земята. И тъй, когато се говори за любовта, ние имаме предвид най-краткия момент на проявлението й. Любовта е кратковременна: ту се проявява, ту изчезва. Тази е причината за смяната на състоянията у човека. Както се сменят състоянията в отделния човек, така се сменят състоянията между двама и повече души. Тази е причината, поради която любовта между двама души минава от единия в другия: ако в първия момент лицето А обича, във втория момент обича лицето В. Значи любовта е минала от А в В. Това показва, че на физическия свят двама души не могат едновременно да обичат, както двама души не могат едновременно да седят на един и същ стол. Това е закон, който трябва да имате предвид. Като знаете този закон, любовта никога няма да ви изненадва. Вие ше знаете как може да ви обича всеки човек, с какви елементи разполага в любовта си и т. н. Да желаете любовта на хората, това значи да искате тяхното съдействие във всяко отношение: в умствено, в сърдечно и във волево. Да ви обичат хората, това значи да се грижат за вас така, както за себе си. Някой казва, че любовта му е духовна. Каква е духовната любов ? По какво се различава от физическата ? Да люби човек духовно, това значи да държи своя възлюбен в ума си и постоянно да го огражда с хубави мисли и чувства, всякога да му желае доброто и да мисли добро за него. При това положение човек се чувства разположен, готов на подвизи, на жертви. Следователно, когото любят, той има условия да бъде благ. Но двама души едновременно не могат да бъдат благи. Както любовта минава от един полюс на друг, така и благостта мени полюсите си. Този закон се отнася, както до самия човек, така и до всички хора. Ако в първия момент човек е благ, във втория няма да бъде благ. Ако между двама души единият е благ, другият няма да бъде благ. После ще стане обратното: вторият ще бъде благ, а първият няма да бъде благ. Значи, любовта, благостта у хората се мени, движи се по полюси. Това не трябва да ви обезсърчава, но да ви радва. Кратки, но богати, съдържателни са моментите на любовта и благостта. Любовта трае една секунда, но отражението й се продължава дълго време. Също така и омразата трае една секунда, но сянката, която остава след нея, е голяма. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не се поддава на омразата. Законът на смените е неизбежен, но ученикът трябва да сменя любовта с благостта и обратно, а не любовта с омраза. Когато смяната в самия човек, както и между всички хора, става правилно, навсякъде съществува мир, хармония. Щом тази правилност се наруши, в живота на хората изпъкват ред противоречия, които ги спъват. И от това положение обаче има изход, благодарение на великия закон – законът на любовта, който превръща всичко в добро. И най-отрицателните сили в природата съдържат нещо добро в себе си. Например, колкото отрицателна сила да е омразата, тя все пак съдържа в себе си един обновяващ елемент. Омразата не създава живота, нито го продължава, но го обновява. С омразата животът е лош, но без нея ще бъде още по-лош. Както вятърът опреснява водите в природата, така и омразата обновява живота. Рибите се ползват от опресняването на моретата, но слабите параходи плащат скъпо за това. Капитаните на параходите трябва да вземат в съображение времето, когато става най-голямото опресняване на моретата, за да избягват катастрофите със своите параходи. Те трябва да знаят кога прозорците на моретата са затворени, т. е. кога морето е тихо и тогава да предприемат пътешествията си. Следователно, когато влиза в живота, човек трябва да знае кои са опасните зони, в които стават големи бури и урагани, за да ги избягва. Опасните зони в живота са зоните на омразата, на съмнението, на безверието, на малодушието и т. н. Човек сам не е причина за съществуването на тия зони. Те съшествуват като сили в природата, които се движат по свой определен път. От човека се изисква разумност, да знае как да ги заобикаля, да не се натъква на тях. Ако пък се натъкне, да знае как да ги превърне в добро. Какво бихте писали върху темата: „Ползата от съмнението"? Кога и в какво може човек да се съмнява ? Ако е въпрос за вя-рата, лесно се пише. Човек трябва да вярва във всичко положително, а да се съмнява във всичко отрицателно. Човек трябва да вярва в доброто, а да се съмнява в злото. Следователно, разумният човек може да използва съмнението само по отношение на злото. Някой съветва другаря си: „Слушай, вместо да носиш сиромашията цял живот със себе си, влез в някоя банкерска кантора, бръкни в касата и си извади, колкото пари искаш. Така ще уредиш положението си.” Ето тук именно човек трябва да се съмнява. С кражби животът не може да се подобри. Преди да посегне към чуждата каса, човек трябва да мисли, че го чака затвор, лишаване ог граждански права, безчестие и т. н. Сиромахът трябва да вярва в доброто, което носи в себе си като условие за подобряване на човешкия живот. Прилагайте съмнението във всичко отрицателно, а вярата – в положителното, в доброто. Ученикът трябва да се пази от съмнението, за да не се петни. Той трябва да прибягва към него само в крайни случаи. Служете си със съмнението като с щипци, като с лъжица, с която бъркате нечистата храна. Не пипайте съмнението направо с пръстите си. Вземете най-простата лъжица и с нея бъркайте нечистата храна. Дойдете ли до чистата храна, вземете вашата хубава чемширова лъжица и с нея бъркайте. Съмнението представя проста, груба лъжица, а вярата – чемширова лъжица, добре и фино изработена. Мястото на вярата е в горната част на главата, затова тя се занимава с възвишени работи. Мястото на съмнението е в задната част на главата, затова то се занимава с обикновени работи. Каквото и да се говори за съмнението, за омразата, в края на краищата, и без тях не може. Псалмопевецът казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразиш?" Какво подразбирал Псалмопевецът под думите „тия, които и Ти мразиш"? Възможно ли е Бог да мрази? Невъзможно е Бог да мрази. Псалмопевецт искал да каже, че Бог не може да се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а след това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице от този човек Псалмопевецът нарича омраза. – Не, Бог никого не мрази. Казано е: „Бог е Любов." Следователно, Той люби всички хора, всички живи същества. „И отвърна Бог лицето си от човека." Това значи: каквато мисъл и да изпрати човек към Бога, положителна или отрицателна, в края на краищата тя пак ще се върне към своя източник. С връщането на мисълта към нейния източник, Бог дава възможност на човека да реализира своята мисъл, да види резултатите й. Някой иска да стане богат, в най-скоро време да забогатее. Той се обръща с молба към Господа. Господ му дава условия да забогатее. И този човек, като се намери пред отворената каса на някой банкер, бръква в нея и изважда, колкото пари иска. Не се минава много време, идват последствията на реализираната мисъл: хващат го, турят го в затвор и го лишават от граждански права. Съвременните хора се съдят един- други, затварят се и като се намерят в трудно положение, питат: „Право ли е да ни затварят? Где е Божията справедливост?” – Не, така не може да се пита. Бог ли ви е пратил да отваряте чуждите каси? Вие отваряте чуждите каси и вадите пари от тях, с цел да забогатеете по-скоро. Обаче не е позволено човек да търси лесен път за забогатяване. Той трябва да работи, с пот на челото да изкарва прехраната си, но никога да не изнасилва и ограбва хората за сметка на своето лично обогатяване. Бързото обогатяване е отживял метод, който днес не остава ненаказан. Той не внася нищо ново в човешката душа, той не е в състояние да облагороди човека. Това трябва да знае ученикът, ако иска да внесе най-малкото подобряване в живота си. Като работи по този начин, човек може да бъде благоугоден на Бога. Без това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне, човек нищо няма да придобие. Когато работи, човек има право да мечтае. Но да мечтае, без да работи, в това няма никакъв градеж. Дето няма градеж, там нещата се израждат. Съвременните хора се оплакват, че и като работят, пак нямат никакъв успех. Защо нямат успех? – Защото много от техните мисли, от техните идеи са на израждане. Всяка мисъл, която не е поставена на идейна база, в края на краищата ще се разруши, ще изчезне. Всяка мисъл, всяка идея трябва да има определена ширина, дълбочина и дължина. Така измерена и оформена, човек трябва да нарисува тази своя идея, да бъде ясна, първо – за самия него, а после и за окръжаващите. Това значи да мисли човек право. Ако идеите и мислите на човека не са ясни за самия него, той ще се лута в живота си, ще търси начин първо да се справи с мъчнотиите в живота си, а после да се занимава с някои възвишени въпроси. Не е така. Колкото повече човек се спира върху великото и възвишеното в света, толкова по-скоро ще разреши мъчнотиите в живота си. И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения с хората. Не е лесно човек да създаде добра връзка с някого.Помнете следното положение: посредствениятученик никога не може да привлече вниманието на един виден професор. Даровитият, способният ученик, обаче всякога може да обърне внимание на един виден професор. Същото може да се каже и за красивия човек. Способността, красотата на човека са качества, които заслужават вниманието на хората. Защо ? – Защото този, който може да изработи своята красота, е велик дух. Следователно, когато някой иска да привлече вниманието на Бога, той непременно трябва да има нещо особено в себе си, с което да постигне своята цел. С думи само човек не може да привлече вниманието на Бога. – Тогава да се молим. – И с молитва само не можете да привлечете вниманието на Бога. Молитвата на човека трябва да съдържа нещо особено в себе си, за да бъде силна, да има резултат. Много светии са прекарвали по 10-20 години в пустинята, за да привлекат вниманието на Бога, но въпреки това не са успели. Много адепти в Индия, в Египет, са прекарвали с години в молитва, в съзерцание, но пак не са успели да привлекат вниманието на Бога. Защо? – Липсвало е нещо в техните молитви, в чистотата на техния живот. Който успее да привлече вниманието на Бога, той става велик човек; който не може да привлече вниманието на Бога, той остава обикновен човек. Какво трябва да прави човек, за да постигне желанията си? – Той трябва да работи, да учи, да прилага. Лесно е да се каже, че някой е талантлив, гениален човек или светия. Докато стане такъв, той е работил с години, с голямо постоянство, без никакво обезсърчаване. Ние виждаме, че някой хора се раждат гении, а други – с усилие, с чрезмерна работа стават такива. Първите са работили в миналото, а сега жънат готови плодове; вторите продължават още да работят, докато дойдат до жетвата, да пожънат своите плодове. Работа се иска от всички! Някои хора се раждат готови праведни, а други – чрез усилия стават такива. Усилията се подтикват от силни желания. Едно силно желание дава подтик на човека да прави усилия, да работи, да постоянства, докато придобие нещо. С един пример ще изясня горната мисъл. Представете си, че искате да отидете на концерт да слушате някой знаменит вир-туоз. Отивате с един ваш приятел да си купите билет, но се оказва, че имате по 20 лева само на разположение, а билетът струва 50 лв. Приятелят ви поглежда натук-натам, свива рамене и се връща дома си. Обаче вие не искате да се върнете, имате силно желание да слушате този виртуоз. За тази цел вие се спирате в коридора и мислите отде да намерите още 30 лв. В това време няколко ваши другари или познати пристигат на концерта. Вие отивате при един, при втори, при трети познат, искате да ви услужат с пет лв., за да купите билета. Щом съберете 50 лв., купувате си билет и заедно с всички хора влизате в салона да слушате знаменития виртуоз. Такова нещо е силното желание. Човек е готов да употреби труд, усилия, работа, за да задоволи едно свое възвишено желание. Това се иска от ученика: труд, постоянство, усилие. Само така той ще постигне своите велики стремежи. Като говоря по този начин, някои мислят, че изтъкваме погрешките им. – Не, аз нямам предвид вашите погрешки, но искам да ви посоча методи, чрез които да засилите поне една от своите добродетели. Например вие искате да бъдете обичани, но не си задавате въпроса, какво е нужно, за да ви обичат хората. За да ви обичат хората, все трябва да има нещо у вас, с което да им отговаряте. Мнозина могат да ви обичат, но можете ли вие да задържите любовта им ? За да задържите любовта на някой човек, трябва да бъдете внимателни, да не повтаряте погрешката, която един млад момък направил. Този млад момък се запознал с 20 богати, красиви моми и на всяка поотделно се обяснил в любов. Той ходил в домовете им и навсякъде бивал добре посрещан и изпращан. Те го обсипвали с подаръци, с голямо внимание. По някакво съвпадение тези моми се запознали една с друга и в разговора си узнали, че младият момък е възлюбен на всички. Един ден те се наговорили в определен час да се съберат на едно място, а една от тях да го покани да се разходят заедно дотам, да му дадат добър урок. Без да подозира каква засада му се готви, момъкът, с една от своите избраници, излязъл на разходка. Като стигнал до мястото, дето били събрани 19-те негови познати, той се стреснал, не знаел какво да каже, как да излезе от това трудно положение. Красивите моми му дали един урок, който завинаги му останал паметен. У кого е погрешката? Погрешката седи в материалното разбиране на любовта. С любовта не може да се играе. Не е лошо, че този момък обичал 20 моми. Той може да обича всички хора, но на всеки човек трябва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговите духовни стремежи. Как трябваше да постъпи този момък? – На една от момите той трябваше да купи някоя хубава книга за четене; на втората трябваше да купи някакъв инструмент; ако третата мома имаше желание да следва в странство, той трябваше да й съдейства, да реализира желанието си и т. н. Изобщо той трябва да даде на всяка мома онова, от което душата й се нуждае. След време всички трябва да се върнат при него да му изкажат своята благодарност, че той им е помогнал с нещо. Това значи любов. Да любиш човека, значи да му дадеш това, от което душата му се нуждае. Може ли човек да отговори по този начин на всяка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи същества по лицето на земята. Сега ще ви приведа един пример, който трябва да решите сами. Този пример представя задача за разрешаване. Представете си, че някой от вас има едно шише, пълно с чиста изворна вода. До вас се нареждат 20 души със своите празни чаши и всеки от тях очаква да му напълните чашата. Според закона на справедливостта вие наливате вода в първата чаша и казвате на първия човек да прелее водата от своята чаша в чашата на втория; вторият да прелее водата от своята чаша в чашата на третия; третият – в чашата на четвъртия и т. н. – до 20 човек. На всички е сипано вода, но те пак не остават доволни. Те се оплакват, че водата в чашата им не е чиста. Чия вода ще бъде най-нечиста? – Водата на последния човек ще бъде най-нечиста, а тази на първия ще бъде най-чиста. Кой е виновен за това? Вината е в тези, които не са измили чашите си. Водата е била чиста, но чашите, в които са я наливали, не са били достатъчно чисти, вследствие на което са намалили чистотата на водата. Следователно всички трябва да помните, че източникьт на любовта е един. Любовта сама по себе си е чиста, но съсъдите, в които се сипва, не са еднакво чисти, вследствие на което намаляват чистотата на сипаната в тях любов. Пазете чисти съсъдите, в които ви сипват от любовта, за да бъде и вашата любов всякога чиста. Следователно когато иска да разреши един въпрос правилно, човек трябва да знае къде се крият причините, които пречат за доброто разрешаване: в самата вода, в шишето или в чашата. Освен това човек трябва да има предвид колко време най-много любовта може да се задържи в човешкото сърце. Тъй както е изтъкано човешкото сърце, любовта не може да се задържи в него за дълго време. Ако налеете вода в една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по-скоро, колкото външната температура е по-голяма. Лятно време водата се изпарява по-скоро, отколкото през зимата. Тъй щото, когато любовта се губи лесно, човек трябва да знае, че причината за това е външната температура. Сърцето на този човек е било отворено и вследствие на външната температура любовта му се е изпарила. Ако времето е било студено, любовта на този човек щеше да се задържи за повече време в сърцето му. Значи и за живота на сърцето има студено и топло време. Когато човек има на разположение всичко, каквото желае, той се намира в студена зона за сърцето си. Защо? – Защото той не е изложен на изкушения. Дето няма изкушения, там сърцето е затворено, температурата вън е по-низка и изпаряването на любовта става по-бавно. В природата съществува следния закон: налее ли се веднъж вода в Божествената чаша, тя трябва или да се изпари, или да се изпие. Преди да се налее втори път вода, чашата трябва да бъде съвършено празна и суха. Има ли най-малкото количество вода в чашата, по никой начин не може да се налее нова. Никой няма право да обръща чашата си надолу, за да излее малкото вода, останала в нея, и да чака да му се сипе чиста, нова вода. Оттук можем да извадим следния закон: докато човек не преживее най-голямото нещастие, новото няма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голямото нещастие ? – По изпразване на чашата до дъно. Когато чашата на човека се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще напълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново. Такъв е Божественият закон. Той не може по никой начин да се измени. Една капка вода само да е останала в чашата ти, пак не може да се сипе нова. Ще чакаш, докато и тази капка се изпари, и тогава ще се надяваш за нова, чиста вода. Запомнете този закон и го приложете навсякъде в живота си, даже и по отношение на вашите мисли и чувства. Всяка мисъл, която се приема от Божествения свят, трябва да се използва докрай. След това само могат да се очакват нови мисли. Но тъй, да се приемат мислите и да се ту-рят настрана, да се намират в запас, това не се позволява. Чашата винаги трябва да бъде празна, да чака момента, когато може да се налее нещо в нея, както пъпката на дръвчето чака първия слънчев лъч да влезе в нея и да я пукне. Цветът трябва да бъде отворен, за да приеме Божественото благо в себе си. Веднъж цветът цъфнал, втори път не може да цъфне. Веднъж ще цъфне, веднъж ще се напълни и веднъж ще узрее. Природата не повтаря нещата. Следната година същата чаша ще се яви отново, но вече празна. Тя е била пълна, после някой я изпил и сега, като празна, отново се връща при източника си, да я напълни. И тъй, цветовете на растенията не са нищо друго освен отворени чаши, пълни с Божествена вода, с нектар, от който разумните същества пият. Излишъкът от този нектар се дава на мушиците, за да могат идната година тия чаши отново да се напълнят. Цветове, от които сокът не е изпит до дъно, следната година пак цъфтят, но не завръзват, плод не дават. Следователно само този цвят може да връзва, сокът на който е изпит или изсмукан до дъно. Изпиването не става изведнъж, но постепенно. В природата няма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременните хора не успяват в нещо, то е защото искат бързи резултати, бързи постижения. Те искат в две-три години да станат музиканти, учени, да придобият големи богатства. Такъв закон в природата не съществува. Човек трябва всеки ден да прави упражнения, за да може след 10-20- годишна работа в дадено направление да има поне микроскопически резултати. Не е лесно да стане човек виртуоз. Той трябва десетки години да се упражнява, за да стане виден музикант, художник или артист. Да мисли човек, че без упражнения може да постигне нещо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи, всяка година да цъфти, но никога да не връзва. За такъв човек се казва, че цъфти, но плод не дава. Той вдига шум около себе си, но нищо не остава на света. Следователно колкото малко земя и да имате, трябва да я обработвате. Ако ви запита някой с какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първите уроци: свирите гами, свирите едва с цели, с половини, с четвъртини и с осмини ноти. По-нататък не сте навлезли. По граматика пък едва сте стигнали до простите изречения. Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере, докъде е достигнал в знанията си. Вие сте например добър цигулар или добър говорител. Дават ви следната задача: да отидете при един милионер, но голям скъперник, да му свирите, и по този начин да въздействате на сърцето му да отвори касата си, да даде част от богатството си на нуждаещите се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? – Това показва, че вашата музика не е подействала върху сърцето на този скъперник. Тогава изпращат втори, трети цигулар, докато се намери един, който може да му въздейства. Щом този скъперник отвори касата си и започне да раздава на нуждаещите, той е отворил и сърцето си. Така трябва да действа всеки музикант, всеки говорител върху човешките сърца Един знаменит певец отишъл в Америка да дава концерт. След концерта си той бил поканен да пее в дома на един милиардер. Като получил поканата, певецът се приготвил да посети милиардера. Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислил, че ще свири пред публика. В определения ден и час певецът се явил в дома на милиардера. Като влязъл в залата, дето трябвало да свири, той останал изненадан. В залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря си. – „Заповядайте, господине, започнете да пеете.” Певецът започнал да пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача Тогава милиардерът казал:- „Достатъчно, господине.” Той взел в ръката си един чек, дал го на певеца и го изпратил. Какъв урок извлякъл певецът от този случай? Първият момент той се почувствал обиден от милиардера. Обаче милиардерът искал да му каже, че щом кученцето се събудило от песента и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той с добър певец. Същевременно милиардерът искал да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пеене и от това, как реагира срещу песента, да извади заключение, добър ли е певецът, или не. Това кученце е било едно от най-привилегированите кучета из целия свят. То е единственото куче в света, което се е ползвало от щастливия случай да слуша такъв виден певец. Каква е практическата, реалната страна на този пример? Реалната страна е тази, че след хиляди години, когато кученцето мине в по-висока форма на развитие, тази песен ще изпъкне в съзнанието му и ако се е явило в човешка форма, този човек ще пожелае да се прояви като певец. Казано е, че нищо в природата не се губи. Значи и тази песен, попаднала дълбоко някъде в съзнанието на кученцето, ще изпъкне някога наново тъкмо когато то се яви на земята като човек, който ще пожелае да работи в областта на музиката. И тъй, като знаете закона, че нищо в природата не се губи, че и най-малките усилия имат резултати, не се обезсърчавайте. Гледайте на нещата положително. От Божествено гледище всички неща имат смисъл. Който не гледа така на нещата, той казва: „Защо съм дошъл на земята да нося обидите на хората? Защо съм влязъл в тази Школа, ако не мога да се освободя от обидите и страданията?” Така се запитва и певецът, който е пял на милиардера и кученцето му. Ако гледате на нещата с окото на ясновидеца, ще разберете, че всяко нещо има смисъл; в далечното бъдеще макар, то ще принесе известна полза. Ако нещата имат смисъл за далечното бъдеще, колко повече някои от тях имат смисъл още днес! – Ама не разбираме тия неща. – Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате от всяко нещо по едно малко добро. Това, което преживявате в даден момент, в бъдеще все ще ви донесе някаква малка придобивка. Не се стремете към натрупване. Не трупайте много знания. Знанието се осмисля само когато се превръща в жива сила. Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т. н. Нека доволството бъде основа на живота ви. Доволството е Божествен закон. Една поговорка казва: „Бъдете доволни от малкото, за да ви се даде голямото." В Писанието е казано: „Доволният, верният в малкото е верен и в многото." Да бъде човек доволен в малкото, това не значи да стои на едно място. – Не, той трябва да върви напред и да бъде доволен от всичко, което животът му предлага. Успял или неуспял в нещо – никаква критика. Самокритиката не допринася нищо. Тя има смисъл дотолкова, доколкото човек може да съзнае едно положение. Щом го съзнае, самокритиката трябва да се тури настрана. Иначе тя ще му причини излишни страдания. Човек трябва да избягва излишните страдания. И тъй, основната мисъл на тази лекция е за любовта като подтик за постигане, за реализиране на стремежите на човешката душа. Любовта е подтик за придобиване на знания, за създаване на характер, за придобиване на добри мисли и желания. Не е въпрос да се използва любовта, но когато тя посети човека, той трябва разумно да я използува. Забелязано е, че с любовта нещата стават лесно и бързо. Когато ученикът обича учителя си, той учи добре. Или когато обича някой предмет, той учи лесно. Който не обича нито учителя си, нито предмета му, той е разсеян, мъчно учи. Разсеяността е във връзка с известни вътрешни състояния у човека. Когато умът на човека е раздвоен, т. е. когато за едно и също нещо има две противоположни мисли, той всякога е разсеян. Разсеяността пък се отразява върху паметта. Обикновено разсеяният има слаба памет. За да засили паметта си, човек трябва да се концентрира, да мисли право за нещата. Правата мисъл не създава никакво раздвояване. Дето има външно или вътрешно смущение, мисълта се раздвоява. Например канят ви на обяд в едно видно семейство, между знатни, богати хора. Вие се обличате добре, готвите се за обяда, на който сте канени, но започвате да се смущавате вътрешно как ще ви приемат, къде ще ви турят да седнете, как ще се ръкувате, какво ще говорите с тези хора и т. н. Всичко това внася голямо смущение у вас, вследствие на което мисълта ви се раздвоява и вие се разсейвате. Като влезете между тези хора, те виждат смущението ви и не ви отдават това внимание, което заслужавате. Няма защо да се смущавате. Като влизате между хора, от каквото обществено положение и да са, министри, началници, главни секретари, вие трябва да заемете едно място и нищо да не очаквате. Не мислете какъв ефект ще произведете; слушайте какво хората говорят и ако трябва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, без никакво стеснение. Дали ще отидете за служба или като гост, вие трябва да пазите едно и също положение. Не очаквайте да направите някакво особено впечатление на хората. Колкото по-просто и естествено се постави човек, толкова по-добре за него. Това, което се говори за обикновения човек, се отнася и за учения. Често някой учен създава една теория, но се смущава как ще я приемат външните хора, как ще се произнесат другите учени. Няма защо да се смущава. Другите учени могат да не я одобрят – това още нищо не значи. Съображенията им да не я одобрят могат да бъдат различни. Едно от съображенията им може да бъде, че не я разбират. Второто съображение може да бъде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човек да изнесе навън своите вътрешни, субективни схващания. Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава да я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4-5-годишни, и да следи какво впечатление ще им произведе. Ако децата харесат песента и се въодушевят от нея, и възрастните ще я харесат. Често децата могат да служат за мярка на нещата. Така са правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесат произведенията си пред света, те ги изпълняват пред няколко интелигентни деца и по ефекта, произведен върху тях, те са предвиждали ефекта, който ще имат пред света. Когато пишете нещо, или разказвате нещо, внимавайте да няма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказ, той трябва да бъде прост, свободен от надути, неестествени изрази. Такъв пример имаме в Библията – разказът за Йосифа. Той може да послужи като образец за един чист, прост, естествен разказ. Следователно, основната мисъл в тази лекция е въпросът за любовта и за благост-та. Дойде ли въпрос за любовта и за благостта, всеки трябва да си каже: „Аз мога да любя, мога да бъда благ.” Но това трябва да бъде казано така, че отвън никой да не чува. Чуе ли ви някой, непременно ще бъдете спънати. Няма сила в света, която може да попречи на човека да люби и да бъде благ, но той трябва да бъде разумен. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията, той не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ. Щом е свободен, той може да се прояви, той може да еволира. Законът на еволюцията работи там, дето любовта и благостта се проявяват. Тъй щото, посети ли ви любовта, ще знаете само за себе си, че любите. Кажете ли на друг някой, той няма да повярва и ще каже, че и той люби. Известно е обаче, че в едно и също време двама души не могат да любят. Ако единият люби, другият трябва да бъде благ. После състоянията ще се сменят: който е любил, той ще бъде благ; който е бил благ, той ще люби. Без смени, животът на земята няма смисъл. Смените, това са образи, картини, чрез които се проявява любовта в човека. Божията Любов обаче не се нуждае от никакви обекти, от никакви образи и картини. Под думите„без обект" разбираме любов, която не очаква нищо материално. Когато люби, човек не трябва да очаква от никого нищо. Тъй щото, когато люби, човек все трябва да има някакъв образ, но той не трябва да издигне този образ пред себе си като идеал, като идол. Затова Мойсей е казал на евреите: „Освен Бога, никакъв образ, никакъв идол не трябва да издигате пред себе си." Това значи: почитай слънцето, ползвай се от неговата светлина и топлина, но не го прави идол за душата си. Не се кланяй на никакви идоли в света, били те земни или небесни. В пътя на своето развитие човек постепенно минава от обектната към без-обектната любов. За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предвид образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, къпе и т. н. После то разширява понятието си за Бога, като приема в себе си образа на баща си, с грижите и любовта, които той полага за него; след това понятието на детето за Бога още повече се разширява и то приема в себе си образите на своя брат, на своята сестра, на учителите си, на външните хора и т. н. И най-после, когато детето порасне и от всички тия образи извлече само проявите на любовта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, в което вече не влизат никакви образи, но само прояви и отношения на любовта. И тъй, дойде ли въпрос за любовта, на никого не казвайте, че любите или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другите любят, дали са благи, това не трябва да ви интересува. Ако се интересувате за другите, или ако им разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законът е такъв, а не, че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човек е изложен на постоянни промени, той не трябва да говори, защото сам ще се натъкне на противоречия. Който спазва този закон, той лесно може да се справя с противоречията в живота си. Ако не спазва този закон, той сам ще се намери в чудо защо това, което днес е казал, на утрешния ден го няма. Думата „любов" при различни случаи може да се изрази с различни думи. Например като любиш някого, ти го обичаш, сърадваш му и му съчувстваш, приятно се разполагаш към него. Това показва, че любовта представя голямо общество или голяма фамилия, в която влизат благородни и възвишени чувства. Колкото повече благородни и възвишени чувства влизат в понятието за любовта, толкова повече то се разширява и разклонява. Значи любовта на човека се разширява и разклонява, както и дървото. Някой казва, че на младини любил, а на старини не може да люби. – Това е невъзможно. Това са човешки схващания. За един и същ човек, любовта е една и съща през всичките години на живота му, но схващанията му за любовта не са едни и същи. Тъй щото, когато някой казва, че на младини имал повече любов отколкото на старини, това показва, че той мени схващанията си за любовта, поради което често изпада в илюзиите на живота. Подобни усилвания и отслабвания на темпото на нещата, човек може да забележи навсякъде в природата: във веенето на вятъра, в течението на водите, в зазоряването и т. н. Това нещо човек може да забележи и в своя организъм: в биенето на сърцето, във възприемането на звука чрез ушите си и на светлината – чрез очите си. Пред вас стои часовник, вие се вслушвате в цъкането му. В първо време часовникът цъка равномерно. Колкото повече се вслушвате в цъкането му, струва ви се, като че чувате едно отслабване на цъкането, после едно ускоряване; след време чувате пак някакво отслабване и т. н. Причината не е в часовника, но в промените, които стават с вашия слух. Това усилване и отслабване на темпа се забелязва и в биенето на сърцето. Често темпът на сърцето е във връзка с усилване и отслабване на вибрациите на любовта. Всъщност в любовта няма никакво усилване и отслабване. Обаче има промени в състоянията на човека. Тези промени на състоянията са необходими за човека да се кали. Иначе неговата нервна система не би могла да издържи вибрациите на любовта. За да се кали нервната система на човека, той трябва да се движи между любовта и благостта: той ще минава от полюса на любовта в полюса на благостта. Като се движи от единия в другия полюс, човек постепенно се облагородява и по този начин става полезен за себе си и за своите ближни. И тъй, работете върху себе си тихо, мълчаливо, без да тръбите пред света какво правите и какво сте постигнали. Нека силните от вас направят следното упражнение: по три пъти на ден, сутрин – в 7 ч., преди обяд – в 11 ч. 59 м. и вечер – в 10 ч. 55 м., концентрират мисълта си и се наблюдават какво е състоянието им в това време – любовно, благо или неутрално. След това проследете какъв е полюсът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Ако някой е заспал преди определения час за упражнението, т. е. преди 10 ч. 59 м., той трябва да стане, да свърши упражнението си и отново да си легне. Онези ученици, които не искат да правят това упражнение и се считат слаби, пак в същите часове, по три пъти на ден, трябва да казват за себе си: Слабият става силен, когато се упражнява. Като ви даваме упражнение за силни и слаби, последните не трябва да се обезсърчават, защото никой не знае кой е силен и кой – слаб. Каквото придобиете от упражнението, ще го пазите за себе си. Ще мълчите като рибите. Колкото и каквито упражнения да ви се дават, трябва да ги правите, без да разправяте какво правите. С тези упражнения вие ще развиете постоянството си, а същевременно ще развиете и вярата си. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 22. Лекция от Учителя, държана на 28 март, 1928 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Живата наука (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Живата наука „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!” Т. м. Чете се темата: „Защо живее човек?" В живота има една отегчителна страна. Тази отегчителна страна на живота се заключава в преповтарянето на нещата. Наистина, отегчително е да повтаря човек едно и също нещо по няколко пъти. И с повторението на нещата се придобива нещо, но от дълго повторение най-после човек изпада в положението на някой математик, който, след като е работил дълго време върху някой въпрос, завършва работата си с нула и казва: „Всичко това е равно на нула.” Така трябва да постъпва човек и при решаване на противоречията в живота си. Много години трябва да работи той върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула. Дълго време трябва да решава задачата на скръбта и радостта, докато я сведе до нула. Нулата има смисъл за онзи, който разбира нещата, но не и за онзи, който не ги разбира. Следователно, когато кажат някому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойност. Често в живота хората си служат с израза: „Този човек е диаметрално противоположен на еди-кого си.”Какво означава това?” Знаем, че диаметърът е мярка на кръга, т. е. той определя големината му. Когато казват, че един човек е диаметрално противоположен на друг, това показва, че и двамата вървят по крива линия, но така, че когато единият върви по горната половина на кръга, другият върви по долната половина. Значи, тези двама души не мислят еднакво, не разбират нещата еднакво, интересите им се пресичат и т. н. Това са изрази, с които хората определят известни положения в живота. Мнозина се запитват какво могат да придобият от окултната наука. Щом се задава този въпрос, това показва, че те не разбират тази наука. В такъв случай да оставим настрана окултната наука и да говорим за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камъните. Обаче живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъл в човека. Кой човек мисли? Само онзи човек мисли, който е уравновесил в себе си скръбта и радостта. Докато скърби, човек не мисли; докато се радва, човек също не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да се освободи от скръбта. Който се радва, той пък се е захласнал в радостта и за нищо друго не мисли. Обаче когато човек уравновеси в себе си скръбта и радостта, той е свободен вече да мисли. Понеже е минал и през скръбта, и през радостта, той вече мисли, разсъждава за причините, които са създали скръбта и радостта му. Ако при тези разсъждения човек може да намери причината за радостите и скърбите в живота, той е попаднал в правата посока на своята мисъл. Това значи права мисъл. А който мисли право, той е свободен. Всички хора искат да бъдат свободни. Свободата изисква едно нещо от човека: като я придобие, да знае как да я пази. Свободният човек контролира всички свои удове. Деятелността на неговите удове се намира под контрола на разумната му воля. Докато краката, ръцете на човека са под контрола на неговата воля, той е свободен да ходи; докато мозъкът, нервната му система са под контрола на неговата воля, той е свободен да мисли. Свободният човек е господар на своите действия, но не и на ония, които стават вън от него, в природата. Вървите из една планинска пътека. Отдясно на пътеката се откъртва една канара и пада по направление към вас. Какво трябва да правите? Отбийте се от пътя си, идете наляво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстъпи, вие ще пострадате. Няма да се урони достойнството ви с нищо, ако вие сторите път на канарата да мине. И скърбите не са нищо друго, освен камъни или канари, откъснати от някой планински връх. Те продължават да се движат, докато пътят им е наклонен. Вие сте пътник, качвате се нагоре по планината, вървите към планинския връх. На пътя си непременно ще срещнете скръбта. Ако сте разумен, свободен човек, вие ще сторите път на скръбта да мине, без да ви докосне. Тогава на вас ще останат само разсъжденията отде иде скръбта, каква е силата й, големината й и т. н. Сега да оставим настрана въпроса за скърбите и страданията, но да дойдем до положителната, до живата наука. Някой ще каже, че нищо особено не е придобил от тази наука, макар че следва вече толкова години. Питам: какво особено са придобили ония, които са свършили университет ? Срещате учени, които са свършили даже два факултета, но и те не знаят същественото в живота. Голяма теория имат, но практиката им е малка. Като дойдат до някоя житейска мъчнотия, факултетите не им помагат. Срещате един химик, гледате го как съединява елементите и образува съединения; после разлага съединенията и отде-ля елементите в свободно състояние. Така той изучава афинитета на елементите един към друг, изучава свойствата им. В това отношение химикът мяза на човек, който примирява и разединява хората. Той взема два обема водород и един обем кислород, съединява ги и образува вода. Това не е голямо изкуство. Термитите преди него още са знаели как се образува водата. Станлей, знаменит английски естествоизпитател, се учудва на способността на термитите да по-лучават по свой начин вода. Като правил изследванията си в тропическа Африка, той наблюдавал как вековни дървета изсъхвали от суша, когато в това време жилищата на термитите били влажни. Той дошъл до заключение, че термитите по някакъв особен начин използвали въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термитите със знанието си да съединяват водорода с кислорода и да получават вода ? Между термитите имало не само химици, но и инженери, и архитекти, и скулптури, но при всичката им наука, те пак термити си останали. Защо ? – Тяхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, към която човешкият дух се стреми. И тя е още ограничена. Науката трябва да достигне до положение, да освети пътя на човечеството, да го освободи от всички заблуждения. Какво трябва да научи ученикът от окултната наука и какво – от живата наука ? Живата наука започва оттам, дето свършва окултната наука. За да влезе в живата наука, ученикът трябва да знае общите принципи на всички науки. От него не се изисква да знае всички факти в подробност, но той трябва да владее общите, основните положения на науките. Значи той трябва да знае основните принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т.н. Човешкият дух непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае от всички науки. Например съвременните лекари казват, че сърцето на здравия човек бие по 72 пъти на минута. Обаче ако човек се заеме специално с изучаване пулса на сърцето, ще види, че при всеки импулс, при всяка радост или скръб, при всяка най-малка промяна в състоянието на човека, съобразно с това и пулсът му се изменя. Значи твърдението, че човешкото сърце бие по 72 пъти в минута, е толкова вярно, колкото е вярно, че разстоянието от земята до слънцето е 92 или 93 милиона мили. Какви са тези изчисления, които имат разлика от един милион мили? Ако разликата в изчисленията е един метър, или един сантиметър, разбирам. Но да се изтъква разлика от един милион мили, това не говори за точности в науката. Това е относителна наука. Какво ще бъде положението на онзи, който тръгне за слънцето и увисне в пространството на един милион мили разстояние от него? Хората, които се занимават с живата наука, са определили разстоянието от земята до слънцето с точност до един сантметър. Тъй щото, ако някой тръгне до слънцето, трябва да знае доде ще стигне. Има смисъл, като измине определеното разстояние, да може да стъпи на слънцето, а не да увисне в въздуха. Човешкият дух прави точни изчисления във всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че първите 12 часа от деня, сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното биене. През тези 12 часа сърцето е във възходящо състояние. През вторите 12 часа на деня, т. е. през втората половина на деня, ударите на сърцето намаляват с няколко и сърцето се намира в низходящо състояние. Същото нещо се забелязва и през месеците и годините. Първите 14 дена от месеца сърцето е във възходящо състояние; вторите 14 дена сърцето е в низходящо състояние. Първата половина от годината сърцето е във възходящо състояние, а през втората половина на годината – в низходящо състояние. Мнозина от вас намират тия неща маловажни. – Не, важно е човек да знае кога сърцето му е във възходящо състояние и кога – в низходящо. И тогава, ако започне някаква работа или ако изучава някаква наука през времето, когато сърцето му е във възходящо състояние, той ще има един резул-тат; когато започне изучаването на една наука през времето, когато сърцето му е в низходящо състояние, той ще има друг ре-зултат. Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълково дърво през пролетта, друго – през лятото, трето – през есента, и четвърто – през зимата? Резултатите в четирите случая ще бъдат различни. Които не разбират тия закони, мислят, че нещата могат да станат на всяко време, като че в света съществува произвол. – Не е така. За извършване на всяко нещо има точно определено време. Също така е определено за всеки човек кога трябва да пее, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т. н. Наука е това! Какво правят съвременните хора? Когато трябва да пеят, те тогава се разговарят, а когато трябва да се разговарят, тогава пеят. Когато трябва да се молят, те играят, а когато трябва да играят, те се молят. Хората са разместили нещата в своя живот, вследствие на което са объркали работите си. Някой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави насила. Привилегия е за човека да се моли. Въпреки това, най-голямата свобода, която е дадена на човека, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободен човек е онзи, който се моли. Човек, който не се моли, и общество, което не се моли, са осъдени на израждане. Да се молиш, това значи да си в положението на царски син: седиш спокоен, от никого не- смущаван, размишляваш за Великия, за небето, за напредналите същества, с които влизаш във връзка. Така ще се създаде прииждане на сили от Бога до човека, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо от обикновеното си положение. Ще кажете, че това са фантазии. Според мене животът без фантазии няма смисъл. Докато фантазира, човек живее; щом престане да фантазира, той престава да живее. Човек трябва да фантазира, но трябва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силите в своя организъм. Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава в хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вятър и дъжд, не е изложено на страдания, но вечно само остава. Обаче житното зърно В се изважда от хамбара и се посажда в земята, при трудни условия: пръстта отгоре го наляга, и то се бори да пробие земята, да излезе на повърхността й. Но като излезе на повърхността на земята, и тук го чакат страдания: дъжд, вятър, бури, горещини. Един ден то узрява, размножава се и започва да се радва на своите плодове. Житното зърно А се намира в будическо състояние, но се лишава от растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е в блажено състояние, не е в покой. То е изложено на скърби и на радости, но расте и се размножава, плод дава. Следователно, ако някой ученик иска да изпита будическото състояние, той трябва да се откаже от възможността да се развива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трябва да приеме второто положение – да го посадят в почвата, дето ще има условия да расте и да се размножава. За да се развива, ученикът трябва да изучава положителната, живата наука, която, от една страна, ще коригира сегашните му знания, а от друга страна, ще ги допълня. фиг. 1 На фиг. 1. имате два кръга, А и В, които имат общ радиус. Точките А и В, които същевременно са центрове на двата кръга, представят възможности за проява на човека. Горните части на двата кръга представят Божествения свят, от който, чрез вдишки и издишки, се създават цели вселени, цели светове. Долните половини на двата кръга представят човешкия свят. Това е хипотеза, а не теория. От тази хипотеза вие можете да създадете, колкото теории искате. Представете си, че в центъра А на първия кръг, се посажда едно житно зърно. Тази половина на кръга, под центъра А, надолу, представя почвата на физическия свят. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремят да достигнат центъра на земята, но не могат. След големи усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза над повърхността на земята и започва да се стреми към центъра на слънцето. И този стремеж не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъфти. Най-после житният стрък дава клас, който започва да зрее. Двата стремежа на житното зърно – към центъра на земята и към центъра на слънцето, представят стремежа на човешката душа, който в един живот се реализира до известна степен само и продължава да се проявява във всяко негово съществуване. Когато стремежът на човешката душа не може да се реализира, човек се намира в потенциално състояние. Същото може да се каже и за човешките идеи. Човек не може всякога да реализира идеите си. За да прокара една своя идея, той се нуждае от потенциални сили, с които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навън. Без потенциални сили в себе си, човек нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме метод за развиване на потенциални сили в човека. Има три вида потенциални сили: механически, психически, или чувствени, и мислови или интелектуални. Следователно всеки човек се нуждае от трите вида потенциални сили, за да може да реализира някои свои идеи и желания. Сега аз говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това са встъпителни мисли само, както човек прави встъпителни движения, преди да започне някаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука. Към тях ще пристъпваме постепенно. При това, ние ще започнем от малките опити и естествено ще навлизаме към по-големите. Например един от малките опити е да изменим цвета на човешките очи, от черни да ги направим сини. Всеки човек може да направи този опит. В него няма никакво изкуство. Да измениш очите на човека, това значи, едновременно да му придадеш нещо и да му отнемеш нещо. Промяната в цвета на очите е в зависимост от промяната в умственото му състояние. Всъщност тази промяна се дължи на отслабване на вибрациите на човешкия мозък. Това отслабване на вибрациите пък се отразява върху блясъка на очите, вследствие на което те менят своя цвят. Цветът на очите служи като диагноза за определяне умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Състоянието на човешкия мозък пък определя външните условия, при които човек живее. Очите са огледало на вътрешния живот на човека. Ето защо добре е всеки човек да се оглежда често, да следи състоянието на очите си: какъв е блясъкът им, какъв е погледът – остър или мек и т. н. Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си повече кинетическа енергия и трябва да потърси начин да се освободи от нея. Иначе той ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с окръжаващите и т. н. Щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекотата. Това се постига чрез внасяне в ума, в сърцето живи, светли образи и възвишени чувства. За тази цел четете живота на великите хора. Като четете живота, произведенията им, вие се свързвате с тях и те започват да ви влияят благоприятно. Тези велики хора ще започнат вътрешно да ви тълкуват своите мисли и ще внесат по-голяма светлина в умовете ви. Също така четете Евангелието, да се свържете с Христа, с евангелистите. Христос ще внесе в сърцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттам и върху целия ви организъм. Четете всички автори, поучавайте се от тях, но същевременно вдълбочавайте се и в себе си, в своята мисъл. Някой автори са писали своите творения преди хиляди години. Тогава те са мислили по един начин, а днес мисълта им е отишла напред. Те трябва да дойдат при вас, да изтълкуват мисълта си какво тогава са разбирали и какво днес трябва да се разбира. Техните мисли и разбирания за живота не са безсмъртни, нито са абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоана, например, свържете се с него и пожелайте да ви обясни мисълта си, да видите как може да се приложи днес. Преди две хиляди години, когато той е писал Евангелието си, условията са били едни; днес условията са други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си, всичко ще ви се даде. Обаче мнозина искат само външни знания, без да ги прилагат. – Не, и най-малкото знание трябва да се приложи. И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очите си. Човек се отличава от другите животни по израза на своите очи. Като погледнете очите на човека, в тях трябва да виждате мекота, доброта, интелигентност, чистота, съобразителност, интуиция и т. н. Това значи човек с високо съзнание. Не виждате ли тия качества в очите на човека, той е още с елементарно съзнание. Така седи истината. Тя не търпи никакво залъгване. Природата не залъгва човека. Щом дойде до него, тя го пита: Искаш ли да изпълниш закона ? Искаш ли да следваш правия път? Ако се съгласи, тя обещава да му съдейства, да реализира желанията на душата си. Ако каже, че цар ще го направи, в скоро време ще изпълни обещанието си. Но ако като цар не извърши задачата си, както трябва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умът му не е достигнал, не е готов за тази работа. Неговото семе е паднало на песъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова бурите и дъждовете са го отнесли. Природата дава всичко на човека, но същевременно го изпитва доколко може да устои, каква стабилност има в себе си. Човек трябва да има сили в себе си, да знае как да се ползва от благата, които Бог му е дал. Използвайте и най-малкото знание, което ви е дадено, без да го складирате. Вие го складирате, туряте го в хамбарите си, а след това сте недоволни. Щом дойде недоволството, усещате се ограничени, като че отвън някой ви ограничава. Ограничението е вътрешен процес. Вътрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите към външна свобода. Едно трябва да знаете: свободата, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия. Нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде свобода, в скоро време ще я загубите. Ако искаш да те почитат, и ти трябва да почиташ; ако искаш де те любят, и ти трябва да любиш. Разумност се иска от човека. Давайте всекиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовта, там трябва да бъдете много внимателни. Като наливате от нея в чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовта не търпи никакво преливане. Прелееш ли малко от любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетяло човека, ако отиде близо до пчелни кошери с чиния, пълна с мед. Всички пчели от кошерите ще се нахвърлят върху него, ще го накацат, ще го жилят. Той ще се принуди да хвърли чинията с мед и да бяга далеч от пчелите. Светът е пълен с ларви, подобни на пчелите, които от хиляди години насам гладуват, чакат да капне отнякъде сок на любовта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество от сока на любовта, за да ви нападнат всички ларви. Какво по-голямо нещастие може да съществува от това? Всички хора страдат от неразбиране на любовта. Свещено нещо е любовта! Като знаете това, не оставяйте да прелива сока на любовта отвън, че да ви нападат ларвите, да ви създават нещастия и страдания. Сега това не значи да се уплашите, че да се откажете от любовта. – Не, знание се иска от всички. Нужно ви е ново знание, ново съзнание за любовта. Любете всички хора, любете всички живи същества, но разумно. Мнозина поддържат идеята, че човек трябва да обича само едното. – Не, обичайте всички хора. Обичайте всичко, което Бог е създал. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко в света и знайте, че светът пак ще остане такъв, какъвто е. Едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умът – светъл, да разрешавате задачите си. Едни от задачите си ще разрешите, а други – ще останат за в бъдеще. Следователно, както и да работите, две неща ще ви дадат и две неща ще ви откажат. Кои са тези неща, вие сами ще намерите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Аз ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но няма да ви го дадат. Вместо щастие, ще ви дадат смъртта, която не искате. И гении, и светии–всички са минали през смъртта. Засега смъртта е неизбежен процес, колкото и както да се стремят хората да я избегнат. Това са ред мисли, които нахвърлям, с цел да мислите, да разсъждавате, да придобивате права мисъл. Велика наука се придобива в Школата, но за това са нужни хиляди години. Ученикът трябва да следва Школата най-малко хиляда години, за да го приемат като кандидат да следва университета. Като се запише студент в университета, той трябва да следва две хиляди години, докато го допуснат на изпит по материала от първите два семестъра. Тъй щото, за свършване на един факултет от Великата Школа,- нужни са осем хиляди години. След това, за да провери, за да приложи задачите, които е решавал в университета, нужни са около десет милиона години. Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станат един ден. Това, което човек може да свърши за хиляда години, Бог може да го свърши за един ден. И обратното се случва: това, което човек може да свърши за един ден, Бог може да го направи за хиляда години. Това зависи от работата, която се предприема. Туй са хипотези, в които можете да вярвате, можете и да не вярвате. Ако ви ползват, вярвайте; ако не ви ползват, можете да ги слушате само, без да градите нещо върху тях. Едно е важно за вас: не влизайте в стълкновение с вашите идеи! Не казвайте, че това не можете да направите или онова не можете да направите. Докато живеете, вие трябва да учите. Щом сте влезли в живата, Велика Школа, вие трябва да постоянствате в учението, за да имате резултат. Каквото придобиете в тази Школа, това ще ви остане. Придобитото ще бъде плод на вашия живот. В светската наука е точно обратно: каквото човек придобие, всичко му се взема. Някои ясновидци твърдят, че еди-кой си пророк, който живял две-три хиляди години преди Христа, бил виден, знаменит, имал много знания. Днес пак живее на земята, но вече като обикновен човек, без пророчески знания и опитности. Питам: къде остана неговото знание ? Други ясновидци казват, че еди-кой си учен, който живял във времето на Христа, създал някакви научни теории, но днес минава между обикновените хора на земята като прост човек. Къде отиде неговото знание? Този учен създал една научна теория, която днес не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работил в областта на обикновената наука. Който се занимава с обикновената наука, той бавно прогресира и често изгубва всичко онова, което е придобил. Обикновената наука е временна забава за човека, да подслади страданията в живота му. И това е хипотеза. И тъй, две науки съществуват в света:обикновената наука, чрез която човек повече губи, по-малко печели, и живата наука, или науката на човешкия дух, чрез която човек, непрекъснато прогресира. В тази наука няма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа – аnimа mundi", която прониква и в отделния човек, в неговите стремежи. Следователно, „аnima mundi" има своя специфична наука, от която всички хора трябва да се ползват. Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че някой човек не е готов още за нея, тя го забавлява. Когато види някой способен, но упорит, тя употре-бява хиляди начини, но в края на краищата го заставя да се заинтересува от нея. На добрия, на благородния човек тя говори с особен, мек глас, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага към работа, към учение. Да се занимава човек с живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трябва да презира обикновената, светската наука. Разумният човек цени всички усилия на хората, радва им се и ги поощрява. Приятно е да гледаш усилията, стремежите на астрономите, на математиците да проникват в тайните на природата. Детето със своя буквар и астрономът със своите изчисления са еднакво ценни. Те се различават по степента на съзнанието си; обаче и двамата пра-вят усилия. Детето се връща от училище, разправя с интерес за буквите А и Б, които учителят им разкрил. Астрономът се изправя пред телескопа си и ти посочва най-отдалечените слънца и звезди, като обяснява за разстоянието им от земята, за тяхната големина, състав и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономите са деца от първо отделение. И за тях има още неоткрити букви, както за малките деца от първо отделение. Те още не са определили точно разстоянието от земята до слънцето. Те правят ред предположения и догадки в изчисленията си, но не са дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученик обаче не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трябва да го знае абсолютно, без никакви изключения. За да дойде до абсолютните изчисления, ученикът трябва да се домогне до вътрешния метод на работа. Чрез този метод могат да измерват с абсолютна точност разстоянието на всички небесни тела от земята и големината им, пак в сравнение със земята. Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вътрешен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания. Като ученици на Великата Школа, вие трябва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, в която посетите семена да растат и да се развиват правилно. Това значи да си създаде ученикът правилни отношения към Първата Причина на нещата, към своя Учител и към себе си. Какъв ученик е този, който днес е доволен, разположен към Учителя си, а утре е недоволен или се чувства обиден от него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нещата. Когато ученик е недоволен от Учителя си, това показва, че той е попаднал в тъмната, неосветената страна на своя Учител, дето никакво угощение не се дава. На другия ден ще влезе в светлата страна на своя Учител, дето има угощение, песни, разговор, и той ще се върне дома си доволен, разположен. Този ученик ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновен за това? Ученикът е гладувал при Учителя си само един ден, или един-два часа, и вече е недоволен. Има хора, които са гладували с дни и недели, и въпреки това разположението им не се изменя. Който не иска да гладува, той трябва да бъде разумен, да попада в светлата страна на хората, да бъде всякога сит и доволен. И тъй, стремете се да разбирате нещата по Божествен начин. Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието. Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята, човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешка мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествена мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: низше и висше, или човешко и Божествено. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества. Отдясно пък го обикалят и следват светли, възвишени същества. Значи, от лявата му страна е адът, а от дясната – раят. Тъй щото, ако погледнете от лявата му страна, не се отвращавайте от него, нито се страхувайте, нито го съдете. Той трябва да възпитава тия същества, да ги учи. Той тряб-ва разумно да се разговаря с тях, да ги назидава и напътва в правия път. Лесно е да съдите човека. Така постъпва съдията, така постъпва и главатарят на разбойниците. Първият изслушва обвиняемия и го осъжда на основание на еди- кой си члеи от закона за съдопроизводството, като произнася резолюция, че го осъжда на 20-годишен строг тъмничен затвор. Вторият – главатарят на разбойниците, хваща някой богат човек в гората и, въз основа на еди-кой си член от закона за разбойниците, го осъжда да плати 20 хиляди лева глоба. Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ?” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си. Дойде ли въпрос за известно престъпление, човек сам ще се осъди, сам ще си наложи строг затвор. Дойде ли въпрос до известно парично задължение, човек сам ще си наложи глоба, ще плати дълга си, без да чака да го обират. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшият съдия дойде у човека, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойниците, и крадците, и апашите. Това са лошите, мрачните разположения у човека, които идат да го ограбят и да го погубят. Сега, това е материалната страна на въпросите. За вас е важно какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Някой ученик следва 10-15 години Школата и после казва, че изгубил времето си, че не струвало да се занимава с тази наука и т. н. Как е проверил този ученик, че знанието, което е придобил, не струва нищо? Ако е прав в твърденията си, той печели; ако е крив, той губи. Когато ученикът влезе в една школа, той трябва да знае, на прав път ли е, или не. Ако е на прав път, той трябва да се заеме да учи. Тъй щото и на вас казвам: Щом сте влезли в Школата, учете, за да свършите това училище. Че ще правите грешки, това да не ви смущава. Ще правите погрешки и ще ги изправяте; ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите света. На света можете да изпращате своите добри, чисти мисли. Чистата, силната мисъл е в състояние да преобрази света. И тъй, за да развивате мисълта си, търпението си, вие трябва да разглеждате живота на житното зърно, да видите през какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препоръчвам ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано с дишането, с дихателната система. Колкото по-дълбоко и правилно диша човек, толкова е по-търпелив. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди. Търпението се увеличава право пропорционално на секундите. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голямо ще бъде търпението ви. Ако човек диша една-две години наред правилно, дълбоко, той ще развие в себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпелив, по-разсъдлив, ще развие въображението си, ще придобие по-голямо спокойствие. Без търпение човек нищо не може да постигне. Някой иска да стане силен, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нямат желание да правят упражнения, за да придобият тази сила. Те поглеждат към водните пари и казват: „Пари са това. Какво може да се постигне с тях?” Докато е разпръсната в пространството, парата е нищо. Обаче турите ли я на работа в парния котел, там тя върши велики неща. Следователно всеки метод е мощен за чове-ка само тогава, когато той го прилага в живота си. Не го ли прилага, той няма никаква сила. Първо вие опитвайте методите и после ги предлагайте на хората. Вие постъпвате точно обратно: като ви се препоръча някакъв метод, без да сте го приложили, бързате да го препоръчвате на другите. Вие сте влезли в тази Школа по различни съображения. Едни от вас са дошли с цел да станат по-добри, отколкото са; други – да придобият повече любов; трети – да станат здрави, да укрепнат физически; четвърти – да развият известни дарби и способности в себе си. Обаче малцина са дошли с искрено желание в себе си да придобият истинско знание, мъдрост, която да ги освободи от заблужденията в живота им. И затова, ако ви срещне някой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаят къде вървят, някой от вас ще се спрат, ще започнат да мислят дали наистина не са сбъркали пътя си. – Не, това не е знание. Вярно е, че човек не трябва да бъде фанатик, но той трябва да изучава нещата. Като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикът развива в себе си убеждение и става силен да се противопоставя на всяка външна отрицателна мисъл. Без проверка и приложение на своите знания, той ще се колебае, ще се поддава на всяка външна мисъл. Този, който ви нарича „щури", е човек, обърнат с главата надолу. Буквата Ш означава материализъм, а буквата Щ, която има опашчица долу, означава, материалист човек, който не мисли, не проверява нещата. Преди да ви нарече някой щури, той трябва да види каква наука изучавате и ако не я разбере и хареса, да я отхвърли. Ако я хареса, нека пожелае да научи нещо, да я приложи и да се ползва разумно от нея. Това значи разумен човек! Когато разумният човек отива при някой естественик, който изучава специално животните, той ще го помоли да му предаде нещо от своите знания, не за всяко животно отделно като индивид, нито като тип, защото това и той сам може да научи, но ще иска да му каже какви добродетели, какви качества е открил в животните. Лесно е да се каже: Вълк е това. И вълкът има добри страни. Той е интелигентен, може да се привързва около човека, както кучето се привързва. За да стане това, човек трябва да обикне вълка. Обикне ли го, той става верен като куче. Днес вълкът е вълк по единствената причина, че хората не го обичат. Те го гонят, бият, вследствие на което са го ожесточили. Ако овчарят обикне вълка, последният никога не би нападал овцете му. Като дави овцете, вълкът иска да внесе в себе си онзи елемент, който е изгубил. Като яде овце, вълкът иска да придобие мекотата, която е изгубил. Човек може да привърже около себе си всяко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любов се иска за това. Индусите знаят този закон и, като го прилагат, успяват да привържат около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовта действа и върху най-свирепите животни. Като срещне човек, у когото любовта живее, животното се приближава към него и започва да ближе краката, ръцете му, да се умилква. Индусите не позволяват да се убиват животните. Преди години в едно българско село се явили толкова много гъсеници, че всички дървета били осъдени на изсъхване. Един градинар в това село се видял в чудо какво да прави с тия гъсеници, как да се освободи от тях. Най-после решил да ги убива, да им обяви жестока война. В това време пред градината му минавал един турски дервиш. Като видял градинаря, дервишът го запитал: „Какво правиш?” – Заел съм се да убивам гъсеници, защото ще уморят дърветата. – „Стой, не ги убивай!”Дервишът влязъл в градината, спрял се под едно дърво, отворил някаква свещена книга и започнал да чете. Не се минало много време и гъсениците, една по една, започнали да слизат от дърветата и да се събират на куп. Като видял това, градинарят се отправил към купчината гъсеници, с цел да ги избие. – Не бързай да ги убиваш! – казал турчинът. Събери всички заедно и ги занеси в гората, там да ги хвърлиш. Благодари, че изведнъж се освободи от всички гъсеници, без да ги убиваш. И тъй, работете върху себе си да изградите устойчив характер. Щом имате устойчив характер, щом сте разумни, вие ще бъдете справедливи към всички. Това иска Бог от вас. Започнете от малките работи и постепенно отивайте към големите. Каквото и да правите, каквито усилия и да полагате, вие първо ще започнете с материалните работи и после ще отивате към по-рядката материя,към силите на материалния свят. Първо ще боравите със силите на скръбта, чиято посока е към центъра на земята. Скръбта се движи в гъста материя, в корените. Когато мислите и желанията ви не се реализират, вие сте дошли до корените им, дето няма никакво реализиране, никакъв плод. Щом дойдете до корените, вие започвате да скърбите, да страдате. След известни страдания вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате в по-рядка среда, в областта на радостта, в клоните на живота, дето цветовете цъфтят и плодовете зреят. С радостта вие отивате към центъра на слънцето, към Бога. Следователно, в процеса на развиването си човек неизбежно трябва да мине през двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване към центъра на земята, и през процеса на радостта, т. е. отиване към центъра на слънцето. –- Защо скърби човек? – Защото отива към центъра на земята. – Защо се радва човек? – Защото отива към центъра на слънцето. Скръбта и радостта са пътища, методи, през които човек непременно трябва да мине. Без тях няма растене, няма развиване. И тъй, скръбта учи човека как да развива своите корени. Радостта учи човека как да развива клоните си. Следователно, в духовния свят човек е растение, с корени и клони, които трябва правилно да развива. Христос казва: „Когато дойда при вас, скръбта ви ще се превърне в радост." – Кога ще стане това? – Не е определено. За някои това ще стане след една година; за други – след две; за трети – след пет, десет, сто, двеста и повече години – от човека зависи. Сега вече разбрахте какво представят скръбта и радостта. А всяко разбиране на нещо е пауза, почивка, мълчание. И в музиката има паузи. Всяка пауза показва, че музикантът трябва да спре, да поеме малко въздух и отново да продължи. Сега от вас се иска прилагане. Щом разберете нещо, приложете го. Колкото и каквито правила и формули ви са дадени, приложете ги. Не е достатъчно само, като станете сутрин, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владеете органите си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде на- готово. Това значи да вземете лотариен билет и да чакате благоприятен случай да спечелите някаква голяма сума. – Не, това не става лесно. Редки са случаите на такова щастие. Ученикът трябва да впрегне силите си и да работи във всяко направление. Като прилагате методите, вие ще придобиете положително знание, което ше послужи като ядка, като основа на вашия живот. Това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози, това не е още знание. Всяко знание трябва да се постави на изпит, да се види колко ще издържи. Ако е въпрос за цитати кой какво казал, това още не е знание. Който има силна памет, той може да цитира цели страници от видни автори, но това още не е негово знание. – Защо? – Защото не е приложено. Човек трябва да знае законите, чрез които материята работи. Той трябва да знае законите, чрез които духът работи. Щом знаете много, кажете, през кои часове, минути и секунди на деня идат добрите и лошите мисли. Кажете кога се явява и кога изчезва любовта. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде много внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, с нея заедно той изгубва и младостта си, и разположението си, и силата си – всичко изгубва. Всяко нещо иде на своето време. И любовта трябва да дойде на своето време, да остави каквото носи, и навреме да си отиде. За да стане така, човек трябва да бъде внимателен, да не изменя условията. Дойде ли любовта в човека преждевременно, тя преждевременно ще си отиде. Това се отнася до онези, които разбират законите и могат да ги прилагат. Които не разбират законите, те ще се уплашат. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на мъдростта." Следователно, ако страхът ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхът ви пресече, ако убие всякакво желание, всякакъв импулс у вас за работа, турете го настрана. Страхът се отнася до онези, които мислят, че знаят много. Щом казват, че знаят много, че са разрешили задачите на своя живот, че обичат всички хора, невидимият свят веднага ще ги постави на изпит. Например едного от тия самонадеяни ученици ще скарат с жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставят да се примири с нея, не с тояга, но по всички правила на любовта. След това ще изпратят комисия от невидимия свят, да види как ще разреши задачата си. Тази е първата задача – приложение на любовта. Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тих и спокоен, да не пролеете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хляб така сладко, както сте яли вкусните ястия като богат. Така трябва да реши задачата си ученикът. Който не е ученик, той може да постъпва, както иска. Обаче дали някой съзнава, че е ученик, или не съзнава, всеки човек ще бъде поставен на изпит, да се провери неговата вяра и любов към Бога. Приятно е, когато невидимият свят изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежден човек. Кога учителят изпитва ученика си? – Когато ученикът е учил, когато е приготвил урока си. Този учител обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както някога си един богат човек се произнесъл, че не иска Бог да го обича много. Защо не иска любовта на Бога?–Защото имал жена, която обичал, но наскоро след женитбата умряла. Останало му едно момиченце, което израсло, станало голяма мома. Той обикнал дъщеря си, привързал се силно към нея и я изпратил в странство да учи. По пътя се явила буря в морето, параходът потънал, а заедно с него и дъщеря му се удавила. След смъртта на дъщеря си, той изгубил и богатството си. Като дошъл до пълно отчаяние, той си казал: „Ако е трябвало да мина през такива изпитания, за да видя, че Бог ме обича, по-добре да нямах Божията Любов.” – Не, дойдат ли изпитанията, кажете като Йова: „Бог дава, Бог взема. Щом досега ми е давал, и отсега нататък пак ще ми даде.” В Бога няма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение. Сега, като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни. Не е въпрос да страдате и да пъшкате, но да се учите от страданията. На всеки от вас е дадена задача, която правилно трябва да реши. При това, като българи, вие трябва да решите задачата си именно в България. Каква е задачата ви обачеу сега не може да се каже. Вие трябва първо да се събудите и след това да ви се каже задачата. Понеже спите още, и да ви се каже задачата, не можете да я разберете. Ето защо първо ви предстои събуждане. Засега някой от вас спят, други – мечтаят, трети са заняти със специални мисли. Няма свободен човек, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошъл на земята, човек трябва свободно да си поживее. В какво седи това живеене? Да си поживее човек на земята, това подразбира да бъде радостен и весел при всички случаи на живота си. Той трябва да осмисля всяко нещо. Ако пее, той трябва да разбира защо пее. Ако учи, трябва да знае защо учи. Когато вижда, че слънцето изгрява и залязва, той трябва да знае защо става това. Човек трябва да знае и да разбира защо едно явление днес става така или иначе. Как ще стане това явление утре, той не може да знае, но всичко, което днес става, трябва да му е ясно и разбрано. Има неща, които са неизвестни и непостижими даже и за безсмъртните. Това е добре за тях, защото и те трябва да имат стремеж да постигнат нещо. И те трябва да правят усилия, да се намират пред изненади. Иначе и тяхният живот ще се обезсмисли. Това са странични мисли, само за размишление. Обаче всяка наука е важна за човека дотолкова, доколкото има приложение Следователно окултната наука е ценна за ученика главно със своето практическо приложение. Ако е въпрос за теории, всяка наука разполага с много теории, но излишните теории обременяват, товарят човека. Ученикът се нуждае от наука, която може да го разтоваря от теориите на миналото, които днес не го ползват. Такава именно е живата наука. Живата наука представя метод за разтоваряне. От какво трябва да се разтовари човек? – От богатството на своето минало. Това богатство е спечелено вече, то трябва да се постави в архивата. Не постъпва ли така всеки човек? Той вземе една книга от библиотеката си, прочете я и я връща назад, на старото й място. Той научи един факт, или едно явление, държи го известно време в съзнанието си и после го сваля долу като непотребна вещ. Всяка разрешена задача трябва да се снеме от гърба на човека като непотребен товар. Една от първите задачи на ученика е задачата на вярата. Той има един приятел, но често се запитва да вярва ли на приятеля си, или да не вярва. Като реши тази задача, ще си зададе друг въпрос: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тук не става въпрос за обикновена вяра и любов, но за такава вяра и за такава любов, които повдигат човека и укрепват неговия дух. Същото може да се каже и за храненето, и за мисленето. Не е достатъчно човек да се храни само, но той трябва така да се храни, че да придобива сила. Той трябва така да мисли, че да проправя пътя си. Ако не се храни правилно, човек губи силата си; ако не мисли правилно, той забърква пътя си. Съществуват два вида мисли; електрични и магнетични. Първите правят човека силен, като му дават възможност да проправя пътя си. Вторите го правят мек и способен да привлича хората около себе си. Всяка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си. Щом водата й пресъхне, хората се отдалечават от нея. И вие получихте и научихте много неща в Школата, като от чешма, или като ог голям извор, но много работи развалихте и изпочупихте. Първите тръби, по които течеше знанието, бяха от пръст, но вие ги счупихте. Отпосле те се заместиха с железни тръби, но с тях се натъкнахте на големи противоречия. Тук-там железните тръби ръждясваха. Тази ръжда внасяше в живота ви противоречия. Железните тръби ще се заместят със златни. Щом знанието потече през златни тръби, всички противоречия в живота ви ще изчезнат и всичко ще тръгне напред. Всичко, което ви се преподава в Школата, ще се сбъдне. От вас се иска само работа, будно съзнание да проверявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трябва да си помислите какво можете да приложите от нея още днес, още в дадения час. След това, като се върнете по домовете си, отворете тетрадките си и вижте, какво сте разбрали и как можете да го приложите. В това време от невидимия свят ще видят как работите и ще ви се притекат на помощ. Не използвате ли помощта им, вие ще изгубите благоприятните условия, които не могат да се повторят. Следовател-но щом изгубите благоприятните моменти, ще чакате да се създадат нови условия. Ето защо ученикът трябва да бъде буден, досет-лив, да не пропуща моментите.–Бог ли ще ни помага ? Той ли ще ни говори ?–Това не е важно. За вас е нужно да знаете дали писмото или мисълта, която получавате, съдържат истината в себе си. Ако съдържа истината, приемете я, без да се интересувате кой я носи. Ако не съдържа истината, турете я настрана и я забравете. Бог външно не говори. Той се проявява главно вътрешно. Какво разбирате под думата „вътрешно"? Думата „вътрешно" означава безпределно, безконечно пространство. В това пространство Бог може да се прояви чрез вашето съзнание, т. е. вътрешно – за вас, и чрез съзнанието на вашите ближни, т. е. външно – пак за вас. Обаче и в единия, и в другия случай Бог се проявява чрез съзнанията на всички живи същества – вътрешно. И тъй, като ученици на Великата Школа, от вас се иска да учите. Изучавайте какво нещо е смирението, вярата, справедливостта, добрата обхода, искреността, чистосърдечието, любезността и т. н. Изучавайте тия добродетели в истинската им проява, а не както светът днес ги изнася. От времето на тяхното раждане до днес тия добродетели са претърпели големи промени. Те са се изопачили, изгубили са своята чистота. Вашата задача днес е да възстановите първоначалния им вид, да ги представите в тяхната първична форма и чистота. Само така изнесени тия добродетели могат напълно да ви ползват. Изпейте песента: „В начало бе Словото”. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 21. Лекция от Учителя, държана на 14 март, 1928 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Дветѣ точки (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Двете точки „Верен , истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Т. м. Чете се темата: „Книгата, която е оказала най-голямо влияние в моето детинство". Като проследим схващанията на древните и съвременни учени и философи за устройството на вселената, виждаме, че те коренно се различават. Такова различие ще съществува и в бъдеще. Като проследим материалния живот на хората в миналото и сега, виждаме, че за да бъде този живот разумен, трябва да се вземат предвид всички данни, всички условия, които го обуславят. Символично човешкият живот може да се представи във вид на кръг. Еднакви ли са условията на движение във всички посоки на този кръг? Когато се движи около диаметъра си, кръгът образува сфера. Тази сфера може да се движи едновременно в две посоки – нагоре и надолу. Това движение съществува в природата. То се забелязва и в човешкия организъм. Ние казваме: В човешкия организъм съществуват две противоположни течения. Тези течения именно са причина за противоречията във възгледите на хората. Например някой човек намисли да направи едно добро. Изведнъж му дохожда друг ум и той отлага извършването на доброто. Защо? Не било време сега. Когато е намислил да направи добро, той се е намирал под влиянието на горното течение. После дойде влиянието на долното течение в него и той отлага извършването на доброто. Друг някой намисли да направи нещо, но изведнъж му дойде мисълта да отложи. Защо? Времето не подхождало или убежденията не му позволявали да направи това нещо. Той ще отложи реализирането на мисълта си под предлог, че средства нямал, че през лятото повече щяло да му върви и т. н. И така той отлага от пролет за лято, от лято за есен, от есен за зима. Прав е човекът. Къща не може да се гради по всяко време. Зимно време може ли да се гради къща? И зимно време може да се гради, но условията за това са много трудни. Какво знаете за диаметъра на окръжността : права линия ли е той, или крива? Според нас всяка линия, която има три точки, е огъната. Следователно ние можем да кажем, че само радиусът в окръжността е права линия. Какво нещо е квадратът? Квадратът е фигура, в която могат да се вместят само четири точки. Пет точки в квадрата не могат да се вместят. Квадратът е величина, с която се мерят нещата. В триъгълника пък могат да се вместят само три точки. Точките в квадрата, в триъгълника, както и в другите фигури, представят полета или центрове, в които действат известни силови линии. Да се върнем към кръга. Какво представя радиусът на кръга? Радиусът на кръга е права линия, с която човек започва живота си. Тази права линия символизира първата основна идея на човека. Той трябва да бъде свързан с нея. Оттук ние вадим заключение за човека дали той е устойчив характер, или не. Докато човек е свързан със своята първична идея и не се отклонява от нея, казваме, че той има морален устой в себе си, има характер. Щом човек се отклонява от първичната си идея и се стреми към втора, трета, четвърта, той е осъден на постоянно падане. Този човек е безхарактерен, няма морален устой в себе си. Той може да живее хиляди години на земята, но нищо няма да направи. Наистина, всички хора, които не са вървели по закона на правата линия, всякога са падали. На научен език казано: Всички хора, всички същества, които в посоката на движението си са избирали три точки, всякога са падали. Те никога не са успявали, никога не са могли да постигнат нещо. Защо? – Защото цялата вселена е построена само върху две точки. Сега, като ви говоря тези неща, аз искам да мислите, а не само да ги приемате на доверие. Ако не мислите, ще кажете, че светът е построен на две точки. Но това не е достатъчно. Какво разбирате под тия две точки? Тези точки представят мисълта на две абсолютно разумни същества, които се проявяват и действат едновременно. Значи животът на всички същества се движи между тези две точки. Те представят възможности в живота. Всяко същество, което излиза извън тия възможности, което се отклонява от правата линия и върви по крива линия, е осъдено на падане. Щом падне, човек влиза в областта на несретите, на нещастията, на безверието, съмнението и т. н. Който се съмнява, той върви вече по крива линия. Следователно който изкривява живота си, той трябва да се заеме да го изправи. – Как? – Много просто. Ще извади третата точка от пътя на своето движение.–Как могат да се примирят двама души? – Като извадят третата точка от своя живот. Те трябва да се движат по права линия. От правата линия те ще образуват квадрата и ще се примирят. Някой се оплаква, че го обидили. Що е обидата? – Третата точка на правата линия. Обидата е неизползвана енергия. Който се обижда, той има излишна енергия в себе си, която не знае как да използва. В Божествения свят обида не съществува. Обидата е човешко произведение. Всяка обидна дума съществува за сметка на онзи, която я казва. Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряте". Не е позволено да се говорят празни думи. Наистина, на какво основание човек може да говори лоши, обидни, празни думи? Казвате: „Човек не е ли свободен да прави и да говори каквото иска?”- Човек е свободен само когато се движи между две точки. Щом се движи между три точки, той не е свободен. Човек е свободен, когато има един приятел. Щом има двама приятели, той не е свободен На същото основание казваме: Докато има една жена, мъжът е свободен; щом има две жени, той не е свободен. Докато има един мъж, жената е свободна; щом има двама мъже, тя не е свободна. Докато човек има по няколко мъже или жени, той е роб, по никой начин не може да бъде свободен. Казват, че някой мъж имал две жени, но им помагал, влияел им. – Той им влияе, но и те му влияят. Който има две убеждения за Бога, той е роб, не е свободен човек. Някои поддържат мисълта, че и Бог се мени. – Това е човешка мисъл, не е Божествена. За Бога е казано, че е неизменен. – Еди-кой си философ е казал, че Бог се мени. – Този философ е от обикновените учени. От създаването на света досега тия философи са причина за нещастията на хората. Защо? – Защото накараха хората да поставят за основа на живота си три точки. Животът може да се построи само върху две точки, а не върху три. Живот, правилни отношения могат да съществуват само между две разумни същества. Питате: „Как трябва да се разбира животът? Нали съвременната наука дава методи за правилно живеене? Нали животът е само на земята?” – Оставете вашата философия настрана. Така може да мислят само заекът, вълкът, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакът. Само тези същества могат да мислят, че ако излязат от своята среда, с тях всичко се свършва. Заекът вечно ли трябва да остане в тази си форма? Вълкът, лисицата, мечката, рибата, птицата вечно ли трябва да останат в сегашните си форми? Човек за- винаги ли трябва да остане във формата на човек? Ако всяко живо същество счита, че като неговата форма няма друга толкова хубава, то ще остане назад в развитието си. Един мъж бил много доволен от жена си и често я хвалил. Като изтъкавала някое хубаво платно, той вземал платното и го но-сил при другарите си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи в света, които приличат на този мъж. Напишат една своя теория и я разнасят от човек на човек, да им показват, че като тяхната теория подобна не съществува. Кой мъж не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе пред хората? Че някоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е защо е тъкала това платно или какво е допринесло то в живота? Ако въжарят прави въжета, с които бесят хората, каква полза от тия въжета? Ако един човек е убедителен и с речта си може да убеди мнозина, че животът няма смисъл, каква полза от неговата убедителна реч? Каква полза има човечеството, че някой се е родил мъж или жена? Формата не определя нещата. Дали някой ще се роди мъж или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е как мъжът и жената ще изпълнят своето предназначение. Сега ще ви задам следния въпрос: Господ щеше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това нужно ли беше Адам да има другарка? Ако Адам нямаше другарка, жените пак щяха да дойдат на земята, но в друга форма, съвършено различна от сегашната. Като видял своята другарка, Адам казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми." Какво искал да каже Адам с тези думи?- Мислете по този въпрос. Като разсъждавате върху този въпрос, вие ще се намерите в положението на човека, направен от плът и от кости. От плът и кости бяха направени и Адам, и Ева. До създаването на Ева, Адам не се спираше върху въпроса от какво е направен. До това време той знаеше, че в света има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае. Жената откри третата точка в света. Третата точка не е нищо друго, освен отклоняване от правия път, от пътя между двете точки. Философите наричат това отклоняване „слизане на духа в материята". Отклоняването от правия път представя отклоняване, отдалечаване от Първичния, от Божествения принцип, на което се дължат страданията на хората. Малка, нищожна причина може да предизвика такова отклоняване, което да създаде страдания в живота. Понякога една дума само, казана не на място, може да донесе голями изпитания в живота на човека. фиг. 1 И тъй, слизането на духа в материята означава отклоняване от правия път. Слизането на духа се представя графически с триъгълника АВС (фиг. 1.). За да спасят човечеството от това слизане, от това отклоняване, философите построяват друг триъгълник АВС, с който представят възлизането на духа. Тези два триъгълника имат шест ъгъла и шест допирни точки. Така преплетени, те образуват тъй наречения Соломонов знак. В тези триъгълници има две прави линии ВС и В1С1, които са успоредни помежду си. Тези линии именно разрешават въпросите. Мъжът и жената вървят обикновено по успоредни линии. Върху този закон са построени аритметичните правила и условия при събирането. Как ще си обясните защо при събирането на единицата сама със себе си, се получава две, а при умножаването на единицата сама на себе си се получава пак единица? Какво казват за това съвременните математици? Колко ще получите, като извадите единица от единица? Нищо не се получава, т. е. получава се нула. Нищото е голяма величина. Когато шишето се празни, ни се намираме пред нищото. Под думата „нищо" се разбира създаване на условия за започване на нещо ново, за създаване или започване на някаква работа. Същото нещо се прилага и в окултните школи. Когато ученикът влезе в Школата, първата работа по отношение към него е да го изпразнят. При това положение ученикът преживява големи, страшни борби. Той се чувства изгубен, изпразнен, като че няма ум, няма сърце в себе си, като че всичко е изгубил. Това не е загубване, но изпразване от заблуждения, от суеверия, от стари философски учения. Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко, от всичко преходно, докато остане в него само Божественото. Когато процесът на изпразването започне, ученикът се усеща лек, подвижен. Колкото повече прогресира и навлиза в духовния свят, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всякакво понятие за живот, за наука, за религия. Всичко в него се обезсмисля и той остава само със силното желание в себе си да се учи. Докато това свещено желание живее в ученика, той ще може в един ден, в една седмица, в един месец, в една година или в няколко години най-много да спечели повече от това, което е изгубил. Ето защо окултният ученик не бива да се обезсърчава от резултатите на своите опити. Ученикът трябва да се ръководи в живота си от следните няколко максими: като се обезсърчава, да не се обезсърчава; като краде, да не краде; като лъже, да не излъгва. Например, някой отива на гости. Домакините го поканват да яде заедно с тях. Той отказва да яде под предлог, че се е хранил. После, като излезе оттам, казва, че е гладен, че нищо не е ял у дома си. Ако домакините настояват да яде заедно с тях, той ще седне пред масата и ще каже, че заради тях ще яде, да им направи удоволствие. После ще каже, че ял с голям апетит, добре се разположил в техния дом. Това с прийоми, форми на езика, с които човек си служи. Това са ред примери из живота, чрез които се изпитва човешкият характер. Сегашният човек не може да бъде още абсолютно искрен. Когато го канят да яде, нека си каже направо, ял ли е или не, иска ли да яде, или не иска и т. н. Представете си, че някой човек иска да услужи на друг. Как трябва да му услужи и как този човек трябва да приеме услугата? Двама души седят в трамвая един срещу друг. Влиза кондукторът и започва да дава билети на пътниците. Като дохожда до един от двамата, дава билет на първия, дава и на втория. Вторият изважда хиляда лева от джоба си и ги подава на кондуктора. – „ Нямате ли дребни пари?” – „Имам само един лев, два лева още не ми достигат. Ако обичате, дайте ми един билет и когато бъдете свободен, отбийте се на еди-коя си улица, в магазина ми, ще ви дам двата лева.” – „Нямам време. Платете сега!” В този момент първият господин му предлага два лева, да си вземе билет. – „Не, няма нужда. Благодаря ви.” Първият господин дава парите на кондуктора и с това въпросът с билета се решава. Питам: Защо кондукторът не иска да услужи на този господин, да му даде един билет? Защо този господин не прие двата лева, които другият му предложи? Това са все съображения. Господинът, който услужи с два лева, искаше да внесе в ума на търговеца идеята, че светът е построен на две точки. Съвременните хора трябва да имат предвид тази философия и да не се отклоняват от нея. Те трябва да се ръководят от положителната идея, че светът е построен на две точки. Турят ли още една точка, те изкривяват тази философия и застават на крива линия. Докато за основа на живота си човек е поставил крива линия, той всякога ще живее в заблуждения. Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че достойнството му не позволява това, или възгледите и убежденията му не позволяват това и т. н. Какви са тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не дават възможност на човека да работи? В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид. Как трябва да постъпва благородният човек в живота? Представете си, че в дома на един благороден човек дохожда един странник, за когото се говори,че е паднал човек, че обществото мисли лошо за него. Трябва ли благородният човек да го приеме, или не? В първо време той ще се намери пред дилема, да се поддаде на вътрешния глас в себе си, че и в този човек има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бъде приет в дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? След малка борба в него надделява Божественият глас и той приема странника в дома си с всичкото почитание и уважение. С тази постъпка в душата на странника трепва желание и силен стремеж да се изправи, да тръгне в пътя на доброто. По този начин се създава разумна връзка между тия двама души. Мнозина искат да изучават музиката, да се занимават с нея. Как трябва да се изучава музиката: като изкуство или като съзнателна разумна връзка между душите? За да се създаде тази разумна връзка, човек трябва да бъде музикален. За да уравновеси своя характер, за да образува вътрешна връзка между Бога и своята душа, човек трябва да бъде музикален. Да бъде човек музикален, това не значи само да знае да пее и да свири. Това е външна музика. Истински музикален човек е онзи, който при всички условия на живота си, казва: „Такава е волята Божия, всичко е за добро.” Това значи музика, това значи хармония на мисълта. Трептенията на думите в този човек не са нишо друго, освен музика и хармония. Който прави добро, той е музикален човек, той е напълно хармонизиран в своите мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва от него, той не е музикален. В него няма никаква хармония. Добрият човек е музикален; лошият не е музикален. Когато казваме, че човек трябва да бъде музикален, подразбираме да се подържа в него свещеният огън на любовта, т. е. да се поддържа и засилва в него стремежът на душата към Бога. Музиката има смисъл дотолкова, доколкото е в състояние да разпали свещения огън на любовта в човешката душа. Вън от това изкуство музиката няма никаква цел. Щом този огън в човека се разпали, той може да учи, да пише, да работи, да твори. Не гори ли този огън в него, той нищо не може да направи. Какво виждаме в съвременните хора? Докато са млади, те пеят и свирят. Щом остареят, те престават да се занимават с музика и пеене, казват, че времето им е минало вече. – Не, и в младини, и в старини, в човека трябва да гори свещеният огън на любовта. Казано е в Писанието: „Човек трябва да пее и да хвали Господа и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си." Това значи да бъде човек музикален. И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие на човека трябва да се дви-жат само между две точки. Затова всяка вечер човек трябва да преглежда мислите, чувствата и действията си и ако намери, че някое от тях се е движило между три точки, да извади третата точка. Третата точка не е нужна. За да има хармония в себе си, човек трябва да има една майка и един баща, една сестра и един брат, един приятел и една приятелка. Ако има двама братя или две сестри, той ще се натъкне на големи противоречия. Двамата братя или двете сестри трябва да се съединят в едно, както пръстите на ръката се свиват в юмрук. Когато човек стисне нещо в ръката си, виждат се само два пръста: палецът и показалецът. Тия два пръста образуват човека, т. е. правдата в света. Правдата е истинската мярка на не- щата.Какво общо има между правдата и кръ-га? Като говорим за правдата, ние подразбираме онази първична енергия, онези разумни сили, които са работили за създаване на палеца. Каква цел са имали тия разумни сили, когато с създавали палеца? Разумни сили са работили за създаването на всички пръсти, а не само за палеца. Мнозина гледат на пръстите като на израстъци, произлезли по някакъв механически начин. – Не, разумни същества, разумни архитекти са работили за създаването на пръстите, и то със строго определена цел. Казано е, че Бог е създал човека. Каква е била мисълта на Бога при създаването на първия пръст?–Да познае човек правдата, да разбере смисъла на страданията. Като скърби, като страда, човек придобива опитности. Смисълът на живота не се заключава в радостите и в страданията, но в резултата, в това, което човек ще научи и разбере от тях. Човек е дошъл на земята да учи, да работи. Скръбта и радостта са две математически числа, с които човек трябва да работи. Резултатът от тази работа са опитностите и знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мъдрост, той има знание. Знанието, мъдростта са необходими за човека, понеже вземат участие при строежа на неговото тяло, на неговия ум, на неговото сърце, на неговия дух и на неговата душа. Веднъж устроен, както трябва, човек може да се ползва от тя-лото си, от ума, сърцето, душата и духа си. Това са сили, дадени на човека за разумна работа с тях. Който не иска да скърби, той няма и да се радва. Щом нито скърби, нито се радва, човек се лишава от опитности. Лишен от опитности, човек е лишен и от условия за развитие. И тъй, ще знаете, че без скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Без скърби и радости, никаква любов не може да съществува. За да се прояви любовта, необходими са скърби и радости. Те са слуги на любовта. Забележете, когато обичате някого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои са мотивите за вашата скръб и за вашата радост? Вие скърбите, защото нямате условия да проявите любовта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовта си. Ако човек съзнае и разбере, че любовта всякога се проявява, той ще бъде радостен, ще запази своя мир и равновесие. Тогава опорната точка в живота на човека ще бъде мирът. Човек трябва да има мир в душата си. Мирът е в зависимост от опитността и вярата на човека. Човек трябва да има такава вяра, че каквито промени да стават в живота му, както и да се менят условията, той да остава твърд и непоколебим, на йота да не отстъпва от своето убеждение, от своята свещена идея. Съвременните хора–учители,проповед-ници, държавници и общественици, всички говорят и работят за изправяне на света. Светът може да се изправи с премахване на огънатите, на кривите линии. Кривите, огънатите линии, имат приложение в живота, но не в закона на любовта. Когато някой иска да ви удари с камък, вие се изкривявате, образувате огъната линия, защото искате да запазите главата си от удара. Като запазвате главата си, вие излагате друга някоя част от тялото си, и то онази, която може да носи удара, без да повреди цялото тяло. Обаче като срещнете човек, когото обичате, вие разтваряте ръцете си в права линия, насочвате ги напред, с желание да го прегърнете. Какво показва това? Това показва, че любовта се проявява само между две точки, т. е. между две разумни същества. В който ден се огъне правата линия, по която се дви-жат тия разумни същества, токът на любовта веднага се прекъсва. Това показва, че вие сте направили някаква повреда в инсталацията на любовта. – Къде се намира тази инсталация? – В духовния свят. Щом се прекъсне тази инсталация, и знанието моментално изчезва. Апостол Павел казва: „Който стои, да гледа да не падне." Какво означава този стих? – Който е прав, да гледа да не допусне в себе си трета точка, да не се огъне, да не се отклони от пътя на любовта. Например имате един приятел. Никога не допущайте в ума си мисълта, че той е по-лош, по-нечист от вас. Мислете за него така, както мислите за себе си. Изобщо, не мислете, че хората са по-лоши от вас. Те са толкова добри, колкото сте и вие добър. Обаче не мислете, че вие сте по-лош от тях. Някой иска да работи върху своя характер, да го подобри. – Не, той трябва да работи за създаване на добри черти в себе си, за усилване на вярата си, а не за подобрение на характера си. Човек лесно губи вяра в себе си. Като го подложат на ня-какъв изпит и не издържи, той веднага се обезверява. Като го обиди някой, той веднага изгубва любовта си и вместо да насочи ръцете си напред, да го прегърне, показва му лакета си. Този човек е внесъл третата точка в живота си или в отношенията си към своя приятел. Защо изменяте отношенията си? – Защото ви обидил, защото помислил нещо лошо за вас. Кой човек не е помислил нещо лошо за Господа? Кой човек не е изказал недоволството си от Господа, че не му е дал, каквото му е нужно, или че на другите е дал повече, отколкото на него? Хората бързат много. Те нямат търпение да видят какъв е Божият план, какво е определил той за всяка душа. Всеки момент, всеки ден той прибавя по нещо ново за всяка душа. Ето защо вие трябва да имате търпение, да чакате цял живот, цяла вечност, за да разберете какъв е Божият план, каква е Любовта Му. Хората искат изведнъж да видят проявата на Божията Любов, изведнъж да получат всички блага. Това значи, да поставят три точки на своя път. Сега от всички се иска приложение. От всички се иска права мисъл. Днес и млади, и стари само критикуват. Като видят млада мома и млад момък заедно, те започват да ги критикуват. Злото, престъплението не седи в това. Докато двама души се движат по права линия, между две точки, никакво престъпление не може да стане. Щом линията се огъне и се яви трета точка, престъплението е вече налице. Третата точка създава злото в света. Злото влезе в рая, когато се яви третата точка – змията. Тогава изпъдиха Адам и Ева от рая. В рая не се позволява многоженство. Понеже жената внесе многоженството в рая, Бог я изпъди оттам. С нея заедно излезе и Адам. Днес ще изпъдят мъжа от рая. Жената внесе многомъжеството в света, а мъжът – многоженството. И едното, и другото са престъпления. На един мъж е позволено да има само една жена; и на една жена е позволено да има само един мъж. Ще кажете може би, че Соломон, като мъж, имал много жени и много наложници. – Един беше Соломон, двама Соломоновци не могат да съществуват. Един беше Давид, двама Давидовци не могат да съществуват. И Адам беше един. Природата никога не повтаря опитите си. Тя никога не прави два еднакви опита. Тя казва: Един Адам е достатъчен. Един Аврам е достатъчен. Един Давид е достатъчен. Един Соломон е достатъчен. Докато за всяко нещо има само по един екземпляр, той е на мястото си. Като знаете това, всички трябва да се стремите да създадете в себе си положителна философия за живота; всички трябва да си изработите правилно разбиране за Бога; всички трябва да придобиете вътрешни опитности. Как ще разберете Бога? Как ще Го намерите? – Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, вие ще намерите Бога и ще Го разберете. Вашият живот представя един кръг. За да разберете живота си, за да се познаете, вие трябва да изучавате всички закони и правила, всички свойства на кръга. Той представя предметно учение за вас. Без предметно учение вие нищо няма да научите и разберете. Звездите, луната, слънцето, това е предметно учение за човека. Всички науки също така са предметно учение за учениците. Който съзнателно учи, той вижда във всяко нещо някаква велика цел. Всяко нещо е на мястото си, всяко нещо има свое предназначение. В този смисъл и гневът има свое предназначение. Който не се гневи, той не е човек. Как трябва да се гневи човек? В Писанието се казва как трябва да се гневи човек. Казано е там: „Гневете се, но не съгрешавайте!" Гневът разширява главата на човека. Ако човек никак не се гневи, главата му остава плоска като дъска. Какво може да постигне човек с плоска глава? Главата трябва да бъде овална, добре закръглена. Гневът е творческа енергия, която трябва да се впрегне на работа. Щом се впрегне на работа, тя разширява главата на човека, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдите си, той трябва да се гневи, да използва енергията на гнева. Той трябва да се гневи така, че да не съгрешава. Ще кажете: „Щом е така, ние трябва да бъдем кротки.” – Не, светът не се нуждае от кротки хора. Разумни хора са нужни на света, а не кротки. Едно трябва да знаете: каквото човек желае за себе си, това трябва да даде и на другите. Ако искаш за себе си правда, правдини, и на другите трябва да дадеш правдини. Ако искаш за себе си свобода, трябва да помислиш за свободата и на другите хора. Божественото е еднакво при- ложимо за всички живи същества според степента на тяхното развитие. Например отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи същества, според колкото те могат да възприемат. Божественото е мярка в живота. С тази мярка трябва да определяте работите си. За да дойдете до тази мярка, вие трябва да знаете философията на кръга. Кръгът изобщо представя целокупния живот: горната половина представя положителния живот; долната половина представя отрицателния живот. В положителната страна на живота е радостта. Щом извърви горната половина на кръга, човек неизбежно ще слезе в долната половина на кръга, дето е скръбта, нещастието, страданието. Затова именно казваме, че радостта и скръбта вървят една след друга и постоянно се сменят. Който се е родил в горната част на кръга, при благоприятните условия на живота, в светлата страна, той ще бъде в радостта, в щастието. Който се е родил в долната половина на кръга, при неблагоприятните условия на живота, той ще преживее големи скърби и страдания. Този човек се намира под влиянието на кармическия закон. Кармата не е нищо друго, освен закон за възмездие. Каквато и да е кармата на човека, тя може да се подобри. И тъй, за да подобри човек кармата си, за да влезе в благоприятните условия на живота, той трябва да се домогне до положителната наука и да я приложи. За тази цел той трябва да работи, да прилага знанието си, докато се свърже с напреднали същества, които ще му помагат. Това може да провери всеки от вас. Представете си, че изучавате музика. Учителят ви дава едно мъчно парче и след няколко дена иска от вас да сте го научили добре. Вие свирите ден, два, три, не ви върви. Започвате да се молите, дано по някакъв начин да ви се помогне. Едно от напредналите същества, което познава добре музиката, влиза у вас и започва да ви помага. Като посвирите един- два часа, вие научавате добре парчето и сте готови да се явите на урок пред учителя си. Щом се свържете с едно от тия напреднали същества в музиката, те са готови всякога да ви помагат. Докато ги слушате, докато вярвате в тях, те ще ви помагат. Щом се усъмните в тях, те ще ви изоставят, да разберете какво значи да работите без помощта на тия същества. Докато работите ви се отдават лесно, вие казвате: „Аз сам научих урока си, никой не ми помогна.” Щом кажете така, вие сте под изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощта на светлите, напреднали братя и оставате сам със собствените си сили. Това значи да се оплетат работите на човека. Забелязано е, че докато човек обича някого, готов е да слуша и да изпълнява всичко, каквото той му казва. Щом изгуби любовта си, работите на този човек тръгват назад. Той е попаднал вече в третата точка на правата линия. За да не изпаднете в това положение, обичайте. Обичта, любовта върши чудеса. Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат. Всяка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, от нея се раждат светли, възвишени мисли. Когато не обичате някого, каквото и да говори той,каквато мъдрост да казва, вие не го чувате. Неговите думи за вас са обикновени, без никакво съдържание. Следователно без любов животът няма смисъл. Любовта дава възможност на човека да учи, да различава доброто от злото. За да разбере живота, с двете негови половини – светла и тъмна, човек трябва да скара доброто и злото. Докато се карат, той трябва да стои настрана, да не взема участие в препирните им, а само да наблюдава и размишлява. Така той ще научи много неща. Не успее ли да скара доброто и злото, човек изпада в голяма каша и толкова се обърква, че изгубва смисъла на живота. Ако човек може спокойно да наблюдава как злото и доброто в него или вън от него се борят, той може да мисли и да се учи от тях. Мнозина искат да кажат, че са надрасли обикновените условия на живота, вследствие на което нито обичат, нито мразят. Когато човек нито обича някого, нито го мрази, той не мисли за него. Кое е по-хубаво: да те мразят или да мислят за тебе ? – Да мислят за тебе е най-доброто положение. Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начин го прави по-деятелен, по-активен. Който мисли за някого, той го прави по-разумен. Следователно ако някой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активност, т. е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази някого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразил. Законът е такъв. Тази е причината, за която първите християни бяха гонени, преследвани и измъчвани. Те бяха мекушави и за да се калят, трябваше да бъдат подложени на големи мъчения и страдания. Апостол Павел стана герой, след като му удариха три пъти по 39 тояги. Мъчно се издържат изпитанията, но за да се понасят леко, човек трябва да разбере философията на живота. Като разбере тази философия, той ще види, че и в скръбта, и в радостта, и в мисълта има велик замисъл.Те имат своето велико предназначение в живота. Без тях животът няма смисъл. И тъй, за да разбере живота на земята, човек трябва да приведе противоречията, на които се натъква, към общ знаменател. За да бъдете смели и доволни от живота си, вие непременно трябва да го разбирате. Не го ли разбирате, каквото днес придобиете, утре ще го изгубите. Щом изгубите всичко, вие ще страдате, без да знаете защо. Човек трябва да дойде до положение да знае защо страда. Той трябва да се радва в страданията си и да скърби в радостите си. Това значи: и като страда, и като се радва, човек трябва да мисли. Сега от всички се иска приложение. Без приложение човек винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биват толкова големи, че настава мрак в човешко-то съзнание. Този мрак в съзнанието помрачава мисълта. Когато някой се оплаква, че в съзнанието му е тъмно, това показва, че светлина липсва в ума му. Следователно човек се нуждде от повече светлина в ума и от повече топлина в сърцето си. Ние не говорим за онази топлина, която изгаря телата, нито за онази, която ги разтопява. Ние имаме предвид онази топлина, която помага за растенето и развитието на телата. Ето защо човек трябва да се справи с онова горение в себе си, което произвежда дим, сажди и недоволство. Човек трябва да си създаде ново тяло, нов организъм. Сегашното му тяло ще се видоизмени, ще претърпи големи промени. До това време бъдете доволни от онова, което ви е дадено. Не само ново тяло ще имате, но и нова земя ще ви се даде. От вашите разбирания зависи кога и кои ще населят новата земя. Когато придобиете любовта и мъдростта в себе си вие ще напуснете старите си тела, старите си жилища и ще влезете в нови, по-удобни, по-красиви от сегашните. За това време именно Христос говори: „Отивам да ви приготвя жилища. И дето съм аз, там ще бъдете и вие." Това е една отдалечена, но права философия, която ви давам главно за размишление. С нея вие не можете да разрешите въпросите си, но можете поне да разсъждавате. Въпросите се разрешават от опитностите, които придобивате. И тъй, от вас се иска да се движите между две точки. Това значи да бъдете доволни. Най-малкото недоволство у вас внася третата точка на правата линия. На единия край на правата линия седи Бог, а на другия – човек. Щом се яви трета точка на правата, Бог веднага запитва човека: Защо си недоволен? Какво искаш? – Искам да бъда красив. – Щом искаш да бъдеш красив, ще ти се даде ангелска красота, но ще гледаш да се справиш с нея. Като придобие тази красота, човек пак става недоволен. – Защо си недоволен ? – Много ме безпокоят. – Така е. Когато човек придобие ангелска красота, той не може да се справя с нея. Кой как го види, ще иска да бъде с него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния с мед на открито и вижте какво ще стане с меда. Отдалеч още пчелите ще го помиришат и ще го накацат. Следователно, ако красотата и богатството, които имате, ви приближават към Бога, те имат смисъл; ако ви отдалечават от Бога, те не са на мястото си. Ако науката, която имате, е в състояние да събуди у вас свещен трепет към Бога, тя е на място. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви от Бога, тази наука не ви е нужна. Всяко нещо, което създава подтик на човека към възвишеното и благородното в света, е на място. Като знаете това, не се страхувайте от влиянието на хората. Докато вървите в правия път, хората могат само да ви вдъхновяват, но не и да ви влияят. Тогава между душите на хората ще става правилна обмяна. Те ще се разбират, братски ще живеят помежду си. За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 – 15 минути в очите и вижте, ще се смути ли той, или ще остане спокоен. Ако не се смути от погледа ви, той е благороден човек. В случая вашият поглед не е нищо друго, освен свещ, на която може да се чете. Благородният човек ще използва светлината на тази свещ и ще започне да чете, да учи. Значи смисълът на всяка запалена свещ седи в светлината й, на която човек може да чете. Ако четете, вие ще се ползвате. Ако закриете светлината на свещта с някаква цветна покривка, и по този начин намалите и трансформирате светлината й, вие всичко ще загубите. В това няма никаква философия. Всяка свещ, на която светлината се забулва, не е на мястото си. Тази светлина е вредна за очите. Тъй щото с нищо не закривайте Божествената светлина. Когато Божествената светлина изгрява в човешката душа, в какъвто размер и да е, никакви коментари не трябва да се правят върху нея. Тази светлина дава на човека мъдрост, знание и сила. Сега, като говоря така, мнозина ще кажат: „Защо трябва всичко това да ни се казва публично?” Питам:,Защо пророк Натан изнесе погрешките на цар Давида налице? Не можа ли да отиде при него да му каже да затули по някакъв начин погрешката си? Той каза всичко право в очите на Давида, вследствие на което и до днес, от три хиляди години насам, всички хора четат и препрочитат неговата история и неговия живот. Затова хората се чудят как е възможно Давид, помазаник Божий, да е извършил такава погрешка. Това е неразбиране на живота. Давид плати скъпо за своята погрешка. Давид беше благороден. Той съзна погрешката си и я изправи. Както Господ изложи Давида за една погрешка пред целия свят, така Той ще изложи всеки човек, който греши. Господ ще го изложи пред лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човека ще бъде изложено на показ. Всеки ще бъде изложен, всеки ще бъде съден за делата си. – Ама защо не се кажат погрешките ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповядва на ухото. То се проповядва пред всички хора, на всеослушание. Отношенията на хората към Бога трябва да бъдат чисти, разумни. Щом отношенията им са разумни, те ще имат правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човека към Бога са правилни, той не изпада в заблуждения. Който няма правилни отношения към Бога, той често изпада в заблуждения и мисли, че му се дават особени откровения от Бога. Това са частни откровения, а не общи. За нас са важни ония откровения, които се отнасят до всички хора. Божественото се проявява в общото, в принципалното. Само Божественото е в състояние да разреши противоречията в живота. Щом разбере смисъла на живота, човек ще бъде в сила да обича както своите приятели, така и своите неприятели. Той ще обича и ония, които го обичат, както и ония, които го мразят. Това значи да опишете една окръжност около себе си, да завършите кръга на своята деятелност. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 20. Лекция от Учителя, държана на 7 март, 1928 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Първата причина (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Първата причина „ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Т. м. За следния път пишете върху темата: „Книгата, която е упражнила най-голямо влияние в детинството ми". След тази тема пишете върху следната: „Защо човек живее?" Когато пишете темите си, пазете се от философстване. За да се развивате, за вас не е важно кой какво е писал по даден въпрос, но какво вие знаете от вашия живот, от това, което вие сте опитали и преживели. Изпейте песента: „Бог е Любов". Сега като ви наблюдавам, като изуча-вам хората, във всички виждам погрешно схващане на основните въпроси в живота. Например всички хора искат работите им да бъдат съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекъсва. Да бъдат работите ви съвършени, това е крайната цел на живота, това е идеалният живот, който някога, в далечното бъдеще ще се реализира. Тази цел може да се осъществи още днес, но индивидуално, от отделния човек само. Когато казвам, че съвършенство може да се постигне в далечното бъдеще, имам предвид целокупния живот: съвършенство за всички живи същества на земята, а не само за единици хора. Понеже съзнанието на човека се прекъсва, ще го видите днес в едно общество, утре в друго; днес минава през една област, утре – през друга; днес харесва една жена, утре–друга; днес се сприятели с един човек, утре – с втори, трети; днес започне един занаят, утре – втори; днес изучава една наука, утре – друга и т. н. Каквато наука и да изучава, в края на краищата, човек няма да разреши задачите в живота. Например какво особено разрешава философията? И философията разрешава нещо, но тя не разрешава съществените въпроси в живота, които поставят човека на здрава, солидна основа. Философите поддържат, че един Бог съществува в света, че една Първична Причина управлява света, но с какво ще докажат това? С думи само? Тия въпроси с думи не се доказват. С думи всеки може да направи най-хубава баница от първокачествено брашно, масло, сирене, да я полее отгоре с прясно, хубаво мляко и да каже: „Заповядайте!” Обаче баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нещо от нея? По този начин въпросите не се разрешават. След всичко това ще разправяте на хората какви възгледи имате за живота. Вашите възгледи представят баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, с нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи. Като разсъждавате върху един или друг въпрос, вие често се запитвате защо сте влезли в Школата. Не можем ли да живеем, без да влизаме в Школата? – Можете. Човек може да живее и с философия, и без философия; той може да живее и с музика, и без музика; и без да става баща или майка, човек пак може да живее; и без вяра човек може да живее, и с вяра може да живее. Ще кажете, че без вяра няма живот. Ами как живеят рибите, птиците, млекопитаещите? Те нямат вяра и въпреки това живеят. Когато казвате, че без вяра няма живот, вие имате предвид вашата специфична вяра. Но това е ваше субективно схващане. Вие мислите, че вашите схващания и отношения към живота определят отношенията ви към Първата Причина. Само онзи има прави отношения към Бога, към Първата Причина, който е близо до Нея. По какво се познава тази бли-зост? – По добротата на човека. Който се приближава до Бога, той е добър. Който не се приближава до Бога, той не може да бъде добър. Ако житното зърно не се устреми към Бога, не се насочи към слънцето, никога няма да израсте, т. е. не може да бъде добро. Без любовта, без слънцето, житното зърно не може да придобие онези сокове, които са необходими за неговия живот, за неговото развитие. Второто положение: когато Бог се приближава към хората, Той проявява своята милост. Това наричат философите „Божес- твен Промисъл". Срещате един прост човек, който ви разказва: „Чудно нещо, прост човек съм, не познавам наука, нищо не зная, а хората са внимателни към мене. Всеки се чуди как да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. С нищо не съм заслужил внимание, а въпреки това от всички го получавам.” Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а във всичко това ние виждаме Божия Промисъл. Отдалечи ли се Бог от човека, той вече е изложен пред грубостта, пред невниманието на хората. За съзнателния човек и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. В първия случай той вижда Божията милост, във втория – Неговата святост. Тогава човек вижда и Божията Мъдрост. И тъй, който иска да опита върху себе. си милостта Божия и Неговия Промисъл, да се приближи към Бога. Който иска да опита Божията Мъдрост, Божията святост и да познае себе си, той трябва да се отдалечи от Бога. За неразумния обаче отдалечаването от Бога внася в него недоволство, песимизъм, обезсмисляне на живота. За да не изпадат в песимизъм, хората трябва да имат връзка с Бога, макар и микроскопическа. Щом имат тази връзка, те ще носят в съзнанието си жива идея за Бога. Тази връзка никога не трябва да се прекъсва, а за това е нужно будно съзнание, което никога не трябва да се помрачава. Какво представя връзката на човека с Бога? Тя е извор, който напоява и най-сухите и безплодни места и ги прави плодородни. Представете си, че имате сто декара земя, но наоколо няма никак вода, която да напоява земята. Разоравате я, торите я, сеете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите от нея, но никой не желае да я купи. Ако някой е готов да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нещо липсва на тази земя – вода. Прекарате ли през нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е в състояние да оплодотвори и най-сухата земя. Същото нещо се отнася и до човека. Най-малката вадичка, прекарана през сърцето на човека, е в състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърце с кофи вода, но прекарайте през него една вадичка, която постоянно да тече и да го напоява. Постоянство и непреривност се иска от човека: непреривност в съзнанието, непреривност в обработване почвата на вашето сърце й на вашия ум. Това значи вътрешна, непреривна връзка с Първата Причина на нещата. Без тази връзка, човек се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания. Че някой е сгрешил, или направил някакво престъпление, това не трябва да разколебава вярата ви. Че кон ритнал някого и го осакатил, това ни най-малко не трябва да разколебава вярата ви. – Ама защо Господ позволи на коня да осакати този човек? Вината не е в Бога. Ако искате да не ви рита кон, не стойте зад него. Ако искате да не ви хапе кон, стойте на известно разстояние от него. Вие трябва да заемете определено положение спрямо коня, а не той спрямо вас. Конят обича да рита и да хапе, не може да се измени заради вас. Такова е неговото естество. Много коне хапят господарите си. Защо? – Защото съзнанието им не е будно. Светът, в който живеете, е свят на противоречия. Защо? – Защото в този свят влизат и човешки планове и намерения. В този свят влизат и второстепенни сили, които произтичат от човешкото съзнание, от човешкия ум и човешкото сърце. Дето човешкото присъства, там всякога има противоречия. В човешкото всякаква разумност отсъства. В човешкия живот има ред причини от вторичен характер, които създават нещастия на хората. Например майката страда от туберкулоза. Тя ражда син, който наследява болестта на майка си, и след време той заболява от същата болест. Някъде бащата е пияница и след време синът проявява същата слабост. За да избегне едното или другото наследство, синът трябва да бъде гениален, с необикновени умствени и духовни сили в себе си. Той трябва да направи големи усилия, за да преодолее своите наследствени слабости от майка си или от баща си. Обаче човек сам може да създаде в себе си охтика, пиянство, без да ги е наследил от родителите си. По какъв начин?-Чрез своите отрицателни мисли и чувства. Значи човек сам може да влоши положението си и сам може да подобри положението си. Как трябва да разбирате тази мисъл? Човек сам да подобри положението си, това не значи, че той не трябва да приеме помощта на другите хора, на своите ближни и да бъде съвършено самостоятелен, което мнозина желаят. Човек сам да оправи положението си, това значи, да насочва мисълта, чувствата си в права посока и да приема помощта на ония, които му съдействат в този път. Вие искате да си направите една двуетажна къща. Можете ли сами да я направите? – Не можете. Обаче всички, които ще ви помагат, трябва да имат пред- вид вашия интерес, вашия стремеж. Щом те се ръководят от вашите интереси и ви помагат безкористно, и вие ще им отдадете заслуженото. Или, представете си, че вие искате да създадете нова философия за живота. Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, независима от ничий друг възглед. Обаче това е невъзможно. – Не, има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно, ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами. Някой казва, че видял ангел и описва какъв бил: с лице светло, с очи пламенни, с криле на гърба си и т. н. Ако вие не сте видели ангел, не остава друго, освен да вярвате на този човек. Едно само трябва да го питате какво е почувствал при вида на този ангел. Ако ви каже, че се е вкаменил на мястото си, ще знаете, че това видение не е ангел. Да видите ангел, това значи да се освободите от ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставите за основа на живота си неизменните принципи на целокупния живот, това значи да построите къщата си върху канара, която нито бурите, нито ветровете могат да разрушат. Под думата ангел се разбира същество с необикновена мекота, доброта и интелигентност, с голяма отзивчивост и готовност да помага на по-слабите, заради което е слязъл на земята. Според степента на светлината, която ангелите излъчват за човека, се съди и за интелигентността на самия човек. Те никога не изразходват светлината си напразно. Когато учителят разправя на учениците си за обикновени работи, това показва какво е тяхното развитие. Ако учителят говори на учениците си за високи работи, това показва, че тяхното съзнание е повдигнато. Като говоря за будно съзнание, имам предвид онези хора, които познават същественото в живота и се стремят към него. Четете или пишете нещо, те вадят същественото. Такива хора имат силна мисъл, могат да влияят на хората. Някой казва: „С мисълта си аз мога да влияя на хората.” – Как можеш да им влияеш? – „ Мога да отклоня цял полк войници от пътя им. Достатъчно е да концентрирам мисълта си към един полк войници, които вървят наляво в улицата, и да ги отклоня от тази посока, да ги върна назад в казармата.” – Можеш ли с мисълта си така да повлияеш на този полк войници, че, като отидат на бойното поле, да не вдигнат оръжие срещу никого, да не убият нито един човек?” Това значи силна мисъл. А тъй, само да отбиеш човека от пътя му чрез мисълта си, това не е силна мисъл. Силна мисъл е правата мисъл, която носи благословение за всички хора. Преди всичко човек трябва да влияе на себе си, а после на другите. Съзнанието на човека има две страни: едната страна е тази, която се занимава с обикновените, с човешките работи, а другата страна, това е висшето съзнание, което се занимава с Божествените работи. Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно ще се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано с физическия живот на човека, с неговите физически, материални нужди. Този човек има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, със скъпи дрехи, от най-скъпа и хубава материя. Този човек иска да бъде богат, да разполага с къщи, добре мебелирани, с ниви, с плодни градини и т. н. Той обича от време на време да дава нещо от себе си, срещу което да получи похвали от хората. Когато не го разбират и не му от-дават правото, той се обижда. — Божественото, висшето съзнание заставя човека да прави жертви, да помага на ближните си. Човек, в когото това съзнание е събудено, разполага с грамадни сили. Той не казва, че вярва в Бога, но неговата вяра почива на вътрешни опити и се изразява в дела. Този човек е постоянен в чувствата си. Вие не можете да го видите днес засмян, утре– скръбен, с четири реда сълзи на очите. Сълзите не изразяват състоянията на човека. Човек може да плаче и когато е скръбен, и когато не е скръбен. Мнозина мислят, че който плаче, е религиозен, милосърден, а който не плаче, не е религиозен човек. Спо-ред мене нито който плаче, нито който не плаче, са религиозни. Като набиете някого, той може да плаче, но това не показва,че е религиозен човек. Ако не плаче, и това не показва, че е религиозен, милосърден човек. И тъй, вътрешната връзка определя стремежа на човека към възвишеното, към благородното в света. За тази цел човек трябва да има правилни отношения, добра обхода, както към себе си, така и към окръжаващите. Божественото съзнание изисква от човека да не презира в душата си никого. Че някой бил прост, не го презирай. Ако е прост и за това го презираш, и ти си прост като него. – Ама аз съм роден от Бога. – Ако си роден от Бога, ти другояче щеше да постъпваш. „Роденият от Бога грях не прави". Всеки, който не е роден от Бога, прави грехове и е простак – нищо повече. Роденият от Бога е благороден човек. Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно е изложен на съмнения, на колебания, с които трябва да се справя. Той слуша някой да говори и казва: „Този човек не говори истината, той си служи с „ерменски долапи". Какво означават тия долапи? В обикновен смисъл на думата „долап" разбираме нещо затворено, в което се крият много работи: дрехи, съестни продукти и т. н. Всяко скрито, всяко затворено място е долап. Касата например е долап. Човешкият мозък е също така долап, с много подразделения. Във всеки човек има долапи, които се отварят от време на време и той вади от тях онова, което му е необходимо. Когато някой не обича да отваря долапите си и да вади от тях нещо за другите хора, наричат го затворен човек. Какво мисли, какво чувства този човек, никой не знае. Ако някой го обиди, той мълчи, нищо не казва, но крои в себе си някакъв план, да отмъсти за нанесената обида. Ето защо, като разглеждате живота си, изучавайте се, да видите, по какво се различавате от другите хора. Единственото нещо, което отличава човека и го прави човек в пълния смисъл на думата, е връзката му с Бога. Това значи човек, в когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание съществува, там има наука, музика, изкуство. Тези неща се предават от човек на човек. Те са изпитани, проверени, не са измислени неща. Тези неща, с които съвременната наука си служи, са били известни от най-стари времена на древните народи. Египтяните са познавали електричеството и са си служели с него, преди да го познават съвременните хора. Много от чудесата, които Мойсей правел, се основавали на електричеството. Египтяните употребявали електричеството по един начин, а сегашните хора го употребяват по друг начин. Изобщо, съзнанието и разбиранията на египтяните коренно се различавали от тия на сегашните хора. Египтянинът например вярвал, че за да се очисти от греховете си, трябва да мине през ред форми, по-низки от човешката, да странства душата му и след това да отиде при Бога. Съвременният човек, особено християнинът, вярва по друг начин. Той вярва, че като сгреши, ще се помоли, ще се обърне към Христа и след това ще се очисти. Той признава бърза процедура. За него не са нужни както за египтянина хиляди години да странства душата, за да се очисти. В половин или един час най-много тя може да се очисти. Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко нещо, за реализирането на което в миналото се е изисквало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути или часове – зависи от интензивността на мисълта. Следователно, за да се развива човек бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вътрешна връзка с Бога. Ставате или лягате, спите или сте будни, тази връзка трябва да бъде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човека. Талантливостта, гени-алността, чистотата, светостта, силата на човека се дължат именно на тази връзка. Всички постижения на човека се обуславят от тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човечеството са имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учител седи именно във връзката им с Първата Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човек седи в тази връзка. Без тази връзка дето и да отидете, каквото и да правите, вие всякога ще останете обикновен човек. Школата, която следвате, се отличава по това, че всеки момент дава нещо ново за ученика, с което буди съзнанието му. Ученикът трябва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вътрешната връзка с Бога. В Школата се дават ред примери, изясняват се закони, които трябва да се изучават и прилагат. Всеки пример съдържа в себе си велик закон. Такова нещо представят притчите на Христа. Всяка притча съдържа велик закон. От притчата за настойника, когото господарят уволнил, Христос вади закона: „Правете си приятели от богатството на неправдата." Какво разбирате от тия думи? Ако успеете да обърнете богатия човек към Бога, в неговото лице вие ще придобиете приятел, който може да подобри положението ви. До това време този богат човек ял и пил, мислил само за себе си, изнасилвал и ограбвал бедни и сираци и в един момент го обръщате към Бога. Няма ли да ви стане той добър приятел? Няма ли да ви благодари за това? Стремете се всички да имате, от една страна, доброто мнение и разположение на Бога, а от друга – доброто мнение и разположение на хората. Едно без друго не могат. Че баща ти те бил десет пъти на ден – ще го обичаш. Ако обичаш баща си, и Бог ще те обича. Кога можеш да обичаш баща си, който те бие? – Когато съзнаваш, че това е волята Божия. Не можеш да бъдеш обичан от Бога, ако постоянно се запитваш и протестираш защо баща ти, майка ти, брат ти или сестра ти те бият. Докато намираш, че учителят ти е несправедлив, не ти е поставил заслужена бележка, ти си на крив път. Не питай защо те бият, не питай защо ти поставят слаби бележки в училище. За това има дълбоки причини, които ти не знаеш. В света съществува велик закон на компенсация. Един ден вашите неприятели ще ви станат добри приятели.Това значи правете си приятели от богатството на неправдата. И обратното е вярно: един ден вашите добри приятели могат да ви станат неприятели. И тъй, пазете връзката си с Бога и прилагайте любовта Божия, всеки според разбиранията си. Някой прави каквото иска и за свое оправдание казва: „Аз имам учител.” – Кой няма учител? И вълкът има учител, и овцата има учител, и крадецът има учител. – Кой е учителят на крадеца? –Който пръв го е научил да краде. И просякът има учител. – Кой е учителят на просяка? – Който го е научил да проси. И добрият човек има учител. – Кой е неговият учител? – Който го е научил да прави добро. Тъй щото, когато чуете някой да казва, че има свой учител, знайте, че той няма ни-какъв учител. Това може да е в противоречие с вашата философия, но оставете вашата философия настрана, както аз оставам своята. Ако е въпрос за лична философия, и аз имам такава, но личната философия е излишък в живота. Тя не разрешава важните задачи. Човек трябва да се проникне от онази положителна философия на живота, която е една и съща за всички времена и епохи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, той ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето. За да не потънете в бурното море, да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното в себе си и дръжте се за Божественото. Божественото е струна, която, докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всеки човек. Няма човек в света, който да не желае хората да имат добро мнение за него. Имайте доверие във всеки човек. Щом човек разбере, че имате доверие в него, и той ще се отвори към вас. Докато хората нямат доверие един на друг, докато мислят само да се използват, те не могат да се обичат, не могат да бъдат приятели помежду си. Всеки човек, за когото работите с всичката си душа, той всякога ще има доверие във вас и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намерете във всеки едного по една добра черта, която постоянно да носите в ума си. Тази добра черта е Божественото в човека. Сега, да дойдем до въпроса за благата, които са складирани в човешката душа. Тези блага не са нищо друго освен дарбите, които Бог е вложил в човека. Какво трябва да прави той с тия дарби? Той трябва да работи, да развива дарбите си, за да може чрез тях да се повдигне не като личност, но като душа. Само при това положение дарбите са оправдани. Те са богатство, което човек няма право да употребява за свои лични нужди. Като развива дарбите си, човек трябва да се стреми към новото–нови методи, нови начини за работа. Кое е новото в света? – Любовта. Забележете, всички хора говорят за любовта. По какво се отличава вашата любов от любовта на другите хора? Вие говорите и за мъдростта. По какво се отличава вашата мъдрост от тази на другите хора? Вие говорите за музика. По какво се отличава вашата музика от тази на другите хора? Все има някаква разлика между обикновената и окултна музика. Сега, като говоря за любовта, за мъдростта, нямам предвид техните големи, велики прояви, но имам предвид техните най-малки, микроскопически прояви. Започнете с малките величини като основа на вашия живот. Всяка сутрин и вечер, като ставате от сън и лягате да спите, свързвайте се със съзнанието на вашите напреднали братя, като пожелаете да ви помагат. Отнесете се към тех като деца към своя баща и те ще ви помагат. При това положение вие лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Няма мъчнотия в света, която да не може да се разреши. Ако имате връзка с възвишени, с напреднали същества, мъчнотиите ви моментално ще се разрешат. Нямате ли тази вътрешна връзка, никаква мъчнотия не можете да разрешите. От тази връзка зависи всичко. Величието на човека се определя именно от тази връзка. Който няма тази връзка, той не може да се надява на никакви постижения. Както математикът не може да решава задачи, без да познава законите и правилата на математиката, така никой човек не може да има постижения без вътрешна връзка с Бога. С математиката може да се познае кои билети от дадена лотария печелят и кои не печелят. Достатъчно е да се направят известни математически изчисления, за да се определи кои билети печелят. Математикът може да изчисли например след колко години един човек може да срещне в живота си някой богаташ, милионер, който да му даде голяма част от богатството си. Не само това, но математикът може да изчисли каква е вероятността даден човек да срещне един милионер в пътя си, който да го ощастливи. Тази математика, която може да прави такива и ред подобни изчисления, наричаме истинска, положителна наука. Какво разрешават съвременната математика или съвременните естествени науки? Какво разрешава съвременната музика? Истинска математика, истинска музика, истинска наука, изобщо, е тази, която има приложение навсякъде в живота. Влизате в един дом, дето има мъртвец. Изваждате цигулката си и започвате да свирите. Щом изсвирите едно парче, умрелият вдига главата си и излиза от сандъка. Това значи музика. – Трябва ли да се свири на умрял човек? Ако можете да го съживите, свирете му. Ако не можете да го съживите, не свирете. Когато видите, че някой човек е неразположен, извадете цигулката си и му посвирете. Не го отблъсквайте, не казвайте, че той сам трябва да понесе кармата си. Щом можете да помогнете на човека, помогнете му, без да разсъждавате, заслужава ли, или не. Ако не му помогнете, вие сами си създавате карма. Посвирете на този човек, докато трансформирате състоянието му. И тъй, прилагайте всичко, каквото знаете. От вас се искат дела, а не само думи. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас са много усърдни, но усърдието ви постепенно намалява. За такова усърдие, за такава любов се говори и в Посланията на апостолите. Казва се там, че любовта на някои от апостолите първоначално била гореща и постепенно се е намалявала, т. е. охладявала. И Христос казва, че любовта на мнозина се е охладила. Когато съзнанието на човека е будно, любовта му никога не намалява, но все повече се увеличава. До каквато възраст и да живее човек, любовта му не трябва да намалява, нито да охладява. Като заминава за онзи свят, той трябва да носи със себе си любовта, с която е живял на земята. Той трябва да извика приятелите си, да се прости с тях и спокойно да си замине. – Какво има на онзи свят? – Много неща има, които не знаете. Много неща могат да ви се кажат, но не им е времето. Хората не са готови още за истината. Ако им се каже истината, те ще хвърлят камъни срещу нея. Евреите не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трябва да знаете, че всеки човек, изпратен на земята от Бога, има своя мисия, в която никой не трябва да се бърка. Не само, че не трябва да му се противодейства, но трябва да му се съдейства. Ако този човек забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, в скоро време той всичко ще изгуби. Човек не е дошъл на земята да работи за личното си благо, но за благото на човечеството. Той не е дошъл на земята да работи за човешкото, но за Божественото. Това не значи, че човешкото трябва да се пренебрегва, но не трябва да взема надмощие пред Божественото. Когато погледнете очите на човека и мислено прекарате една хоризонтална плоскост през тях, ще видите, че там, дето Божественото има надмощие в човека, лъчът, който излиза от очите, взема направление нагоре. Там, дето човешкото взема надмощие, този лъч пада под плоскостта, по направление към земята. Очите на човека са извори, от които всякога тече нещо ново. Очите са центрове, от които излиза светлина. Като ви погледне някой, той трябва да внесе във вас подем към нещо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очите на добрия човек, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нещо в живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало в човека, което никога не се мени. Когато учителят изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: „Не се страхувай. Един ден и ти ще бъдеш учен като мене. Обичай знанието, както и аз го обичам. Дръж връзка с Бога и всичко, каквото желаеш, ще постигнеш. Това е велик закон, който се проверява навсякъде в живота. Ако се свържеш с музикални хора, музикант ще станеш. Ако се свържеш с хора на изкуството, и ти ще станеш като тях. – Защо ми е художество? Аз не искам да рисувам. – Не, ти трябва да рисуваш, да свириш, да пееш, да учиш, да шиеш, да скърбиш, да плачеш, да се радваш – през всичко трябва да минеш. Това е животът. Според вас в какво се заключава животът? Ще кажете, че животът се заключава в добри и благородни постъпки. Кои постъпки са благородни? Представете си, че срещате човек, който се е отчаял, обезсърчил, решил да се самоубива. Какво трябва да направите? Колкото важна работа и да имате, вие трябва да се спрете пред този човек, да се поразговорите с него, да му посвирите или попеете малко, да го помилвате, за да види той, че доброто съществува в света и да се насърчи да живее. Погледнете този човек в очите, помолете се заедно с него и му кажете, че е добър, че хората не са го оценили, но ще дойде ден да го разберат, да му отдадат заслужената почит и уважение. И тъй, бъдете будни, готови за помощ и услуга на своите ближни, на своите паднали и по-слаби от вас братя и сестри. Кажете ли една добра дума на някой страдащ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, с която трябва да си служите. Да насърчиш човека, да му кажеш една добра дума, да го подтикнеш да върви напред, в това седи Божественият метод. Божественото се застъпва за себе си. Това значи, че във всеки човек е скрито Божествено начало. Веднъж дошъл на земята, човек има своя мисия, която трябва успешно да свърши. – Ама ние сме стари, нашият живот се свършва вече. – Не говорете така. В Бога няма стари и млади, там всички са еднакви, всички имат условия да се развиват. Стари и млади, това са човешки идеи. Това са отрицателни мисли, които спъват човека. Той трябва да се освободи от тях, да се подмлади. Отрицателните мисли се дължат на излишна енергия в човека, която се натрупва в областта на слепите очи, дето предизвиква големо напрежение. Ако не може да трансформира тази енергия, човек става индиферентен, не му се яде, не му се работи, не иска да се моли. –Не, дойде ли това състояние, веднага стани от леглото си, не се излежавай. Измий се, облечи се, помоли се на Господа, проникни се от силното желание да изпълниш волята Божия, въпреки тежкото ти състояние. Ако ви-диш някой нещастен човек, направи му някакво добро. Няма да мине много време, твоето състояние коренно ще се измени. Някои хора страдат от излишък на енергия – те трябва да работят, да помагат на ближните си. Други пък страдат от недоимък, от липса на енергия. В тях става изтичане на енергия, която външният свят използва. Външният свят постоянно черпи. Това не трябва да ви плаши, нито пък да дохождате до положение да се изобличавате, че сте грешни, че нищо няма да излезе от вас. Дръжте връзка с Бога и не се спирайте върху миналото. Щом съзнаете една погрешка, изправете я и вървете напред. Какво сте били в миналото, не е важно. Какво сте днес, и какво се изисква от вас – това е важно. Разумно използвайте всеки даден момент! Това е истинската философия на живота. От друга страна, изправяйте погрешките си, без да се спъвате. Само при това положение ще се върнете в небето радостни и доволни, че сте изправили живота си, че можете да живеете чист, възвишен живот. Тогава Бог ще каже: „Ще залича греховете ви и няма вече да ги споменавам." Щом Бог е с нас, ние всичко можем да направим. Мнозина искат да видят Бога, да се насърчат, за да следват с усърдие духовния път. – Как искат те да видят Бога: във вид на образ или във вид на светлина? Като срещнете един талантлив, един гениален, един добър човек, радвайте се. В тях е Бог. Дето е Божественото, там е Бог. Божественото е във всеки човек, но вие трябва да Го намерите, да Го видите и познаете. От вас зависи да Го видите. – Ще се изпълнят ли желанията ни? – Няма желание, което да не се изпълни – от вас зависи. Силните желания всякога се изпълняват. За да се изпълнят, те трябва да се подхранват. Една млада булка ми разправяше следната своя опитност: „Оженихме се с моя възлюбен, с когото дълго време се обичахме. Живяхме няколко години, но работите ни не вървяха добре. Възлюбеният ми е добър човек, но не иска да задоволи едно мое желание: да ми купи кожухче от хубаво сукно, на яката и отпред с лисича кожа и обшито с сърма. Така го молих, иначе го молих, но кожухче не ми купи. Струва ми се, че с отворени очи ще отида на онзи свят за това кожухче – толкова силно е желанието ми. Не получих кожухчето, но и животът ни не върви добре.” Казвам: Каквото представя кожухчето за тази булка, такова нещо е връзката на човека с Бога. Не направи ли тази връзка, той ще отиде на онзи свят с отворени очи. Не направи ли тази връзка, животът му няма да върви добре. Умре младата булка без сукнено кожухче, но и очите й останаха отворени. Следователно и на вас казвам: Не отивайте на онзи свят, преди да сте направили връзка с Бога, преди да сте си ушили сукнено кожухче, защото очите ви ще останат отворени. Когато хората направят вътрешна връзка с Бога, науката, литературата, музиката, изкуството, общественият, семейният, лич-ният живот ще се изпълнят с новото, с нови идеи и разбирания – с нов стремеж към възвишеното и красивото. Тогава всеки човек ще се проникне от силата на новата мисъл, с която ще може не само да отбива цял полк войници от пътя им, но ще застави хилядни армии да сложат оръжие пред неприятеля си, да се откажат да убиват. Който може да направи това, той е поставил за основа на живота си положителната философия. Той е поставил за основа на живота си любовта. Упражнение: Добре изправени! Ръцете напред, над главата, надолу. Постепенно свиване ръцете в юмруци, като се поставят пред лицето, под брадата. Бавно изнасяне ръцете напред, с разтваряне на юмруците, като че се отърсвате от нещо. Това упражнение има за цел да ви освободи от грешките, които правите. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 19. Лекция от Учителя, държана на 29 февруари, 1928 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Възкресение (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Възкресение „Верен, истинен , чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Т. м. Като предмет на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена от орехово дърво. Можете ли да определите, преди колко години е отсечен ореха, от който е направена цигулката? При това, как мислите, живи ли са клетките на този орех? Като знаете, че орехът е отсечен от своя корен, ще кажете, че клетките му са мъртви. Всъщност не е така. Клетките на ореха са живи и продължават да живеят. Че са живи, това се вижда от факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клетките все повече оживяват. Човек може така да оживи тези клетки, че те да придобият известна интелигентност, известна отзивчивост. Ако клетките на дървото не умират, колко повече човек не умира. Всичко в света е живо. В човека има скрити, потенциални сили, които чакат времето си да се проявят. Например, косите, космите в човека отговарят на цигулката. Той трябва да разбира музикалните тонове, които те съдържат, за да произведе от тях първичния, Божествения живот, който се намира в него в потенциално, в затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения живот. Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нещо; като идея, тя е друго нещо. Който владее музиката като изкуство, той свири с техника. Който разбира музиката като идея, той свири с душа, вдъхновено. За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си, каквито тонове желае. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Ако двойникът на човека може да проникне през всички клетки на тялото му, той ще направи от себе си каквото пожелае. Човек има в себе си един инструмент, една цигулка, с която трябва да знае как да се справя. Ако знае законите на Божествения свят и ги прилага към този инструмент, той би станал гениален. Гениалността изключва всякакво съмнение. Съмнението, омразата, обезсърчението, страхът – изобщо всички отрицателни неща, са човешки работи. Човек не е създал нещо велико. Неговите работи са все отрицателни. Обаче когато Божествените и човешките работи се съединят в едно, човек става добър. С други думи казано: когато доброто и злото се съединят в едно, човек става добър. Когато Бог се съедини с човека, Той проявява своята милост. Когато Бог се отдалечи от човека, проявява се Неговата святост. Когато човек се отдалечи от Бога, налице изпъква човешката лошавина. Сдедователно, докато цигулката е без човека, тя е лоша. Щом човек я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете какво ви говори цигулката, когато я вземете в ръцете си и засвирите на нея? Мнозина минават за музикални, за музиканти, но нямате дълбоко, вътрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска от всички. Когато човек разбере основния закон на живота, той ще има големи постижения. Постиженията в живота са резултат на малките дарби, с които човек разполага. Всички дарби, всички таланти на човека са ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? – Разумният човек. – Кой може да гледа картините на художника и да ги разбира? – Разумният човек. Следователно за да угодим на невидимия свят, ние трябва да бъдем първо разумни, да можем да слушаме и разбираме музиката, а после да бъдем и музикални, да можем да свирим. Всички същества в невидимия свят са музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикален, ако не знае да пее и да свири. Който няма външен инструмент, той трябва да свири на своя вътрешен инструмент. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Без музика права мисъл не съществува. Аз имам предвид вътрешната, реалната музика, а не външната. Реалните неща се отличават по това, че растат; нереалните неща пък се увеличават външно, но без да растат. Значи човек, животно, растение са реални неща. Който мисли, чувства и действа, той е реален човек. Който има стремеж към музика, към придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото обаче е механически процес, който внася в човека натрупване, а не рас-стене. Изпейте сега песента „Стани" да се внесе музикалност в настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиите, тя твори, тя създава. За една вечер, с една малка цигулка, великият майстор може да изкара 50 – 100 000 лева. Каква по-голяма магия от тази! Някой работник отива на нивата, цял ден дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а един виртуоз за няколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. След всичко това този работник се обезверява, не вярва в Бога. Какво трябва да направи, за да се освободи от своето съмнение и безверие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вярата му. По-добре да вярва, отколкото да се съмнява. Българите казват: „Цигулар къща не храни." Така е било ня-кога. Днес обаче цигулар къща храни. Когато дойде някой добър цигулар да свири, всички го приемат много добре. В света съществува закон, наречен „закон на мъртвите неща". Мъртви неща са непостижимите, ненавременните. Да се зани-маваш с мъртви неща, това значи, да се занимаваш с неща, при които времето се губи. Въпреки това тия неща именно се развиват. Това е афоризъм. Това е противоречие, конт-раст. В смъртта има нещо велико, дълбоко. Знаете ли какъв е ангелът, който взема душите на хората и ги носи при Бога? Смъртта не е тъй страшна, както хората си я представят. Зад смъртта, която хората си представят във вид на човешки скелет със сърп в ръка, седи един красив ангел. По-красиво нещо от този ангел няма, но и по-страшно нещо от него няма. В живота има красиви, светли неща, но и разочарования има. Можете ли да очаквате хората да ви ръкопляскат, да турят венци на главата ви, ако свирите „цвете мило, цвете красно”? Не само че няма да ви ръкопляскат, но даже ще ви освиркат. Хората обичат хубава музика. Тези, които са дошли да ви слушат, те са музикални хора, с вкус и изискване към музиката, не се задоволяват с каква и да е музика. Ако изсвирите нещо хубаво, с изпълнение, те ще ви ръкопляскат, на ръце ще ви носят. С такова свирене ще ви приемат и на земята, и на небето. Животът е велика музика. Науката е също така велика музика. Коя наука наричаме ние музика? Великата, Божествената, положителната наука е музика, а не обикновената, човешка наука, която почива върху хипотези, които или минават в теории, или хипотези остават. Тази наука ние уподобяваме на началник на трена, който само проверява билетите. Тази наука не разрешава въпроса, отде иде човек и къде отива. Съвременната наука казва, че човек е произлязъл от една клетка, наречена първична, чрез деление, като е минавала през различни форми, докато най-после е дошла до човешката форма. Този последователен процес на развитие, на минаване на формите в живота във все по-високи, наричат еволюция. При този процес всички клетки в човешкото тяло постепенно са се организирали, докато са създали чо-вшкия организъм. Хиляди години Духът е работил за създаване на този организъм, за създаване на своя дом. Този дълъг процес на развитие някои наричат еволюция, други – странстване на душите, трети – прераждане и т. н. Значи да еволюираш, да странстваш, да се прераждаш, това представя една и съща идея. Който не разбира този закон, той обяснява всички неща със закона на наследствеността. Казват, че синът наследява качествата на баща си. Може би преди четири поколения, този баща е бил син на сегашния си син. Това показва, че вън от себе си човек нищо не може да наследи. Наистина, докато работникът не отиде на нивата да копае, господарят нищо няма да му даде. Щом отиде да копае на нивата, господарят ще му плати, и то според работата: колкото повече е работил, толкова повече ще получи. И тъй, който следва Божествената наука, той ще разбере, че животът се развива по определен план. Които не разбират тази наука, те сами създават разни теории без някакво приложение в живота. И след като ги питат отде са дошли и къде ще отидат, те нищо не знаят. Някой казва: „Само едно нещо зная, че съм дошъл на земята по някакъв начин и трябва да си поживея, но как именно съм дошъл, отде съм дошъл и къде ще отида, нищо не зная.” Обаче един ден красивият ангел на смъртта ще дойде, ще похлопа на вратата и ще ви повика за онзи свят. Какво ще правите тогава? Ще се скриете и като онази негърка в Америка, ще отговорите на Архангел Михаил: „Няма я тук.” В Америка някъде една 70-годишна негърка, отегчена и изморена от живота, дълго време се молила на Бога да изпрати Архангел Михаил да вземе душата й. Близо до нея живели няколко студенти, които чували молитвата й, отправена до Бога. Един ден те решили да се пошегуват с нея. Един от студентите намислил да се престори на Арахангел Михаил и да похлопа на вратата й. Другите студенти пък щели да го придружат да видят какво ще им отговори. Решили и приложили решението си. Като приближили до дома на старата негърка, студентът, който се престорил на Арахангел Михаил, похлопал на вратата.– „Кой там?”–запитала бабичката. – „Архангел Михаил. Бог чу твоята молба и ме прати да взема душата ти.” – „ Кажете Му, че тя не е тук.” Съвременните хора се страхуват от смъртта като тази негърка и щом почувстват, че тя наближава към тях, те се скриват и отговарят: „Кажете й, че ги няма тук.” На място е този страх, но хората не трябва да умират, а трябва да се видоизменят. Веднъж дошъл на земята, човек не трябва да умира. Смъртта, в смисъл на заминаване, не е страшна. Страшно е неразбирането между хората. То се дължи на особен род чувства, които са ги разделили. Те говорят на различни езици помежду си, вследствие на което не се разбират. Един велик Учител дал една задача на един от своите ученици. Ученикът обаче скоро забравил задачата и тръгнал по света. Като пътувал от град в град и от село в село, той спрял в едно красиво село и тръгнал по улиците. Тук спирал, там спирал, искал да се разсейва, да убива времето. Един господин минал покрай него и като го видял, ударил му две силни плесници и казал: „Защо не отидеш между хората да работиш, ами зяпаш по улиците без работа?” Ученикът се зашеметил от плесниците и паднал на земята. Дето паднал, там намерил една великолепна книга и торба със злато и скъпоценни камъни. Като взел книгата и торбата със скъпоценностите, ученикът си спомнил за задачата, дадена му от Учителя, и си казал: „Благодаря на този господин, че ме удари, за да падна на земята и намеря книгата и торбата, за които Учителят ме прати в света.” Книгата и торбата със скъпоценности не струват ли две плесници? Кой ученик би се разсърдил, ако Учителят му даде задача да намери книгата на живота и торбата със скъпоценности, с благата в света? Не само две, но много повече плесници струва да получи човек, за да придобие книгата с мъдростите на живота и торбата с великите блага, които природата е скрила в нея.Казвате: „Как да разбираме тия неща – в буквален или в преносен смисъл?” – Разбирайте нещата както искате, т. е. и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Следователно три вида разбирания има в света, от които трябва да черпите поука. Срещате една натоварена кола по пътя. Тази кола е жива. Всички клетки в нея са в движение. В тази кола е впрегнат кон. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начин: в нея няма растене, в нея няма никакво съчетание. Впрегнатият кон обаче се намира в процеса на растенето. За него има живот. Разумното начало е човекът, който туря юздите в устата на коня, качва се на колата и двамата тръгват. Човекът седи в колата, а конят я тегли. Щом свърши работата си, човекът вкарва колата в двора, разпряга коня, завежда го в обора, а той влиза в стаята си. На другия ден същата работа се повтаря. Колата представя физическото тяло на човека; животното, конят представя астралното тяло, сърцето на човека; юздите, поводите – човешкия ум, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човешкият дух. Ще кажете, че и без кола може. – И без кола може, но по-добре е с кола, още по-добре е с кон, а най-добре е да има човек на колата, защото без него конят ще отнесе колата далеч някъде. Следователно три неща са важни в живота: здрава кола, силен, изхранен кон и разумен господар, който да кара колата в живота. Някой ще каже, че знае тия неща, че много пъти ги е слушал. Българската пословица казва: „Повторението е майка на знанието." Забележете, когато нещо е хубаво, всеки има желание повторно да го чуе, да го види, да го прочете и т. н. Всички хубави работи са заради нас и затова ние се стремим към тях, имаме желание да ги възприемем. Какво по-хубаво нещо от пеенето и свиренето? Ето защо всички трябва да се стремите да пеете и да свирите хубаво. Вяра се изисква за това. Че хората ви освиркват, че ви се присмиват – това да не ви смущава. Колкото повече неуспехи, освирквания и подигравки сте преживели, толкова повече условия имате за успех. Всички велики хора са минали през тези състояния. Който ви осмива, той ви мисли доброто. Който ви хвали, и той ви мисли доброто. Обаче човек успява повече, когато го осмиват, а не когато го хвалят. Вие трябва да разбирате този закон, да тълкувате нещата и в лошите работи да виждате доброто. Доброто е скрито дълбоко някъде. Вие трябва да разровите пластовете, които го затрупват и като го намерите, да го изчистите от примесите. Тогава ще разберете, че доброто е създадено за вас, но вие трябва да направите известно усилие, да го издирите. Каквото и да ви се случи в живота, знайте, че такава е волята Божия. Ако Бог ви каже да свирите, заради Него свирете. Ако ви каже да пеете, заради Него пейте. Ако ви каже да учите, заради Него учете. Ако ви сполети ня-какво нещастие, знайте, че волята Божия е такава. Че си болен, че си сиромах, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пей и свири за Бога. Това е красивият, детинският живот, към който всеки трябва да се стреми. Затова е казал Христос: „Станете като децата!" Мнозина се обезсърчават от сегашния живот и казват: „Какво ли ще бъде следното ни прераждане?” – Не мислете за следното прераждане. Използвайте сегашния живот, а за бъдещето не мислете. В следните пререждания ще ви се дадат по-сериозни упражнения, по-сложни задачи. Като сте дошли на земята, вие трябва да работите, да свършите определената за вас работа. Ако знае кога ще умре, човек ще свърши работата си в най-скоро време. Това зависи от интензивността на неговата деятелност. Каквото и да ви се случи, не се обезсърчавайте. Пейте и благодарете на Господа. Такава е волята Му. Молете се на Бога да възрасти у вас всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които са вложени у вас. Молете се да развиете в себе си търпение, кротост, милосърдие, въздържание, усърдие в работата си и т. н. Усърдието е едно от добрите качества на ученика. Дето има усърдие, там има растене. Усърдието изключва обезсърчението. Колкото препятствия и да срещнете на пътя си, кажете: „Такава е волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвам конец по конец.” Действително, усърдният урежда работите си бавно, спокойно, без никакво смущение. Когато усърдието изчезне, в човека се ражда гневът, а гневът предизвиква експлозии. Поради гнева велики хора са спирали своето усърдие, вследствие на което са се заплитали като пророк Илия и са намирали, че светът трябва да се унищожи. Гневът не е слабост, а излишна енергия, която човек трябва да знае кога и къде да използва и впрегне на работа. В Писанието е казано за Господа, че се гневи. Това значи, че Господ има в себе си много енергия, която знае как и къде да приложи. Като не знаят как да се справят с енергията на гнева, хората сами си създават пакости. За да не си пакости, човек трябва да развива мекота в себе си, да не се гневи, да не създава никакви експлозии. Само на добрия, на умния човек е позволено да се сърди. Докато не стане добър и умен, той няма право да се сърди. За да станете умни и добри, трябва да развивате в себе си самообладание. Сега аз искам да обърна нов лист във вашия живот – листът на положителните сили. Каквито примери съм ви привеждал, всички са положителни. Каквото съм проповядвал досега, всичко е изпитано, проверено. Аз познавам хората, опитал съм ги, зная какво могат да дадат, какво могат да направят. Като не познавате хората, вие лесно се обезсърчавате. Отивате в един дом, похлопате на вратата, но не ви отварят. Отивате на друга врата да хлопате. Там ви отварят, но не ви приемат. Вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Господи, на сто врати похлопах, но никъде не ми отвориха.” – Не, вие не говорите истината. Едва сте похлопали на едва-две врати и вече сте се обезсърчили. Имайте търпение. Идете на трета врата, там ще ви приемат добре. Вие не сте опитали хората, не сте ги познали. Милиони врати има, на които можете да похлопате. Ако на едно място ви изпъдят, на друго ви чакат с отворени обятия. Не се обезсърчавайте! Големи богатства ви очакват. Често ме запитват от онзи свят, има ли кандидати за пансионери. Аз се чудя кого да изпратя там на пансион. Вие се страхувате да отидете на онзи свят, да не би да умрете. Вие не знаете, че има особен начин за отиване в онзи свят: вечер ще отивате, сутрин ще се връщате. Ако много ви се хареса там, можете да останете два-три дена, най-много седмица и пак да се върнете на земята. Повече от една седмица не се позволява да останете на онзи свят. Вие трябва да се върнете на земята, да нахраните кончето си и след една седмица пак можете да отидете на онзи свят, да придобиете знание. – Къде е онзи свят? – Не е много далеч. Разстоянието от този до онзи свят е един ден път. Колкото време минава от изгряването до залязването на-слънцето, толкова време ще употребите да отидете до небето, до рая, т. е. до онзи свят. Как трябва да се разбира това: в бук-вален или в преносен смисъл? Това може да се разбере и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Ако го разберете в буквален смисъл, ще намерите на земята онази Школа, която е клон от Небесната, от Божествената. Ако го разберете в преносен смисъл, ще се пренесете с мисълта си в една област, в един пояс над земята, дето ще влезете в друга Школа, също така клон от Божествената. Там ще изучавате по-високи неща от земните. Това ви се вижда чудно и отдалечено, защото мислите, че пространството над земята е празно. – Не, цялото пространство е населено от същества с по-висока култура от нашата. Цели царства ни заобикалят. Ако речете да тръгнете от земята за онзи свят, ще ви спират на много места. Ще ви спират пред всяко царство и ще ви искат свободен билет, паспорт, както правят на земята, при минаването от една държава в друга. Сега като говоря за тия царства и светове над вас, виждам, че вие нямате представа за тях. За да имате ясна представа, трябва да излизате от тялото си и да посещавате тия светове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете пак в тялото си. Тогава няма да се страхувате от това, което днес ви плаши. Колкото и да се страхувате, ангелът на смъртта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на онзи свят. На младини или на старини, ангелът ще дойде, няма да ви отмине. Докато сте на земята, вие трябва да работите, да изпълните това, за което сте дошли, да не ви вземат преждевременно и неподготвени. От всички се иска работа, да свършите това, за което сте дошли. И тогава, като ви се заговори за онзи свят, да не се страхувате. Вие няма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръснал, той не знае вече какво нещо е смъртта. Желая на всички ви да се събудите, да оживеете, да възкръснете. Това значи да бъдете господари на себе си. Който мисли, чувства и действа право, той е господар на себе си, той е човек на музиката, не само като изкуство, но и като идея. При обикновената музика човек свири по обикновен начин; при музиката като изкуство, човек не може да движи лъка по своя воля, а ще го движи по правила. При идейната музика, лъкът се движи свободно, неподчинено на никакви правила и закони. Който изучава живота като изкуство, той мисли по един начин; който изучава живота като идея, той е съвършено свободен в постъпките си и дава израз на своя живот. Никой не трябва да се меси в живота на другите и да ги морализира, да ги учи как да живеят. Както и да постъпвате, не се съдете. Знайте, че такава е днес волята Божия. Утре волята Божия ще се измени и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си!" За да бъде здрав, човек трябва да пее и да свири. Ако не външно, поне вътрешно човек трябва да пее. Каквито мъчнотии и да минавате, пейте и не се безпокойте. Болен си, беден си, три дена не си ял – пей! Като пееш, работите ти ще се наредят. Силен е онзи човек, който пее от любов и който мисли, че всичко, което става в живота, е за славата Божия и за доброто на всички живи същества. Затова е казано, че всичко, каквото става в света, е за добро на онези, които любят Господа. Като ученици дръжте тази мисъл в ума си и ще проверите, че е така. За онзи, който люби Бога, всичко се обръща на добро. Така са проповядвали пророците, така е проповядвал Христос, така проповядва новото учение, така се проповядва и от хората на новата мисъл. Новата мисъл е течение, което съществува в Америка. Хората от това течение поддържат, че в света съществува само енергия, само дух, а материя не съществува. Значи реален е само духът. Според това течение болести не съществу-ват. Хората на новата мисъл се лекуват чрез отричане на болестта. Като заболее някой от тях, той казва: „Духът не боледува. Понеже аз съм дух, а не съм материя, не съм болен.” Той отрича болестта и постепенно оздравява. Обаче каквото и да се говори, в света съществува материя. Материята е облекло, дреха на духа. Следователно материалният живот е необходим за духа. Той представя условия, среда за работа и за проява на духа. Колкото и да са възвишени някои духове, от време на време те слизат на земята, т. е. в материалния свят, да прекарат поне малка част от живота си тук, да направят няколко опита и да придобият известни резултати. Като ученици вие трябва да работите чрез закона на внушението, да внесете в себе си новата мисъл. Някои ученици се обезсърчават и казват, че не вървят добре, не са добри, не мислят право. – Това е старият живот. Новият живот, новата мисъл изисква положителни възгледи за нещата. Вие трябва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите в правия път, вършите волята Божия. Днес вършите волята Божия по един начин, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия ден ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъл прониква във вас и работи върху умовете и сърцата ви. Една опасност има за вас: да не изпаднете в пресищане. В Школата се дават много методи и правила, които, ако не се прилагат, ще ви доведат до пресищане. Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други – в продължение на седем години. Ние твърдим, че и в 24 ч. абсолютен пост, клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 ч. и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 ч., нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Числото 24 е добро, хармонично. То съответства на обръщането на земята около оста й. Числото 24 ще ви постави в хармония със земята. Изпейте сега песента „Имаше человек". „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 18. Лекция от Учителя, държана на 22 март, 1928 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Кѫси и дълги линии (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Къси и дълги линии „Верен, истинен , чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Размишление. Четоха се резюмета на темите: „Най-голямата скръб" и „Цярът на най-голямата скръб". Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите на този човек, мислете за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените на съзнанието, а устата – източни-кът, отдето съзнанието черпи сила. Ушите са вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човека се проветрява през ушите. На фиг. 1. имате линиите А и В с различна дължина. Коя е причината, че линията А е по-къса от линията В?Дължината на линиите се определя от скоростта на движенията им. Когато една линия е в покой, тя всякога е по-дълга от друга, която е в движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-къса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно от научна гледна точка бързината на движението определя дължината на линиите. Посоката на движението пък определя направлението на линиите. Въз основа на това по посоката на линиите в човешкото тяло, може да се определи накъде се движи човек. Например веждите, носът, устата на човека показват посоката на неговото движение. При движението си телата изменят не само големината, но и формата си. Ако кубът се движи с бързината на светлината, той ще се проектира като плоскост, а не като триизмерно тяло, каквото всъщност представя. Ако скоростта на движението на плоскостта се удвои, тя ще се проектира във вид на права линия. Ако скоростта на движението на правата линия се удвои, тя ще се проектира в вид на точка. И най-после, ако скоростта на движението на точката се удвои, тя ще стане невидима. Оттук можем да извадим следното заключение: Всека идея може да бъде понятна за човека само тогава, когато скоростта й се изравни със скоростта на неговата мисъл. Ако скоростта, с която дадена идея се движи, не отговаря на скоростта на човешките мисли, тя ще остане за човека неразбрана. Щом човек разбере идеята, тя ще добие известна форма. Ако с окото на ясновидеца наблюдавате едно просто явление от невидимия свят, т. е. от четириизмерния свят, ще забележите, че материята се движи с вихрена бързина и с всевъзможни цветове. Атомите и йоните, от които е съставена материята, се движат непрестанно във вид на малки, светли точици, в конусовидна форма.Когато явлението Д се проектира на физическия свят, то ще се проектира под ъгъл от 45о, ще отиде в посока АС. Ако това движение е вихрено, то ще отива все по-напред, но никога зад гърба ви. Тогава то ще върви нагоре, по диагонала СВ, отдето ще слезе надолу, по посока ВА, като образува друг ъгъл от 45º, а именно ъгъла ВАД. Колкото повече движението се усилва, толкова повече материята се събира на едно място и пред вас се оформява образ, подобен на ангел, или на някое светло същество. Докато движението не е много силно, вие виждате очите, ушите, устата, усмивката на това същество. Колкото повече движението се усилва, това същество започва постепенно да се губи, докато съвсем изчезне. В духовния свят телата се движат с голяма бързина, вследствие на което, ако влезете в този свят, вие ще се намерите в голямо затруднение. Там не съществуват почти никакви посоки. Вие не знаете къде е изток, къде е запад, къде е север или юг. Щом влезете в духовния свят, първото нещо, което ще видите, е една светла топка, която се движи с вихрена бързина. От тази светла топка ще се поляризират две точки, две направления – нагоре и надолу. Щом видите тази светла топка, ще имате търпение да дочакате края, да видите какво ще стане с нея. Тази топка ще отива все по-нагоре и нагоре, ще се оформи в светъл образ, който ще ви се усмихне. Като види, че сте наскърбени, той ще ви каже: „Не се безпокойте, Бог е с вас. Той ще ви помогне и работата ви ще се нареди.” Тази топка е различно голяма, най-много може да стигне големината на слънцето. Като видите тази светлина, вие ще се успокоите и ще се убедите в съществуването на великата разумност в света, която се грижи за всички същества. Мнозина искат да им се докаже това нещо. За да се докаже това, те трябва да бъдат поставени между двата полюса на живота – скръбта и радостта. Първо Бог поставя човека в ретортата на скръбта, т. е. в огъня на скръбта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отделя, докато напълно не излезе от метала. Значи колкото и да вика човек, няма да го извадят от ретортата, докато сгурията не излезе вън от него. Като излезе от тази реторта, ще го прекарат през втора, трета,четвърта, докато съвършено се освободи от сгурията, от примесите на живота и мине в другия полюс – в радостта. Преди да е влязъл в ретортата, човек мисли, че е изоставен от Бога, че никой не го обича, че няма ум, сърце, душа в себе си, че краката му не го държат и т. н. Щом излезе от ретортата, той се усеща силен, подмладен, готов за работа. Разумната скръб прави човека здрав. Тя води към радостта. Когато скърби, човек търси пътя към истината. Щом започне да търси истината, той вече не се обезсърчава. И тъй, който иска да стане силен, той непременно трябва да скърби. В скръбта човек уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбежно е осъден да стане инвалид, да изгуби силите си. Човек трябва да скърби, но в скръбта си да бъде като малките деца, които лесно трансформират състоянията си. Христос казва: „Станете като децата.” С това Той иска да покаже на хората, как да страдат и как да се радват. Чиста е радостта на малките деца. Мимолетна е скръбта на децата. Докато видите, че някое дете плаче и тъжи, изведнъж го виждате весело, засмяно, изтрива очите си, усмихва се и всичко забравя. Някой се оплаква, че имал голяма скръб. Какво лошо има в това? Когато той скърби, друг някой се радва. Когато друг скърби, той пък ще се радва. Ако пресеете скърбите на съвременния човек, ще видите, че на хиляда скърби едва една от тях заслужава внимание. Останалите 999 скърби са фиктивни. Слушате една майка да се оплаква, че детето й било злоядо, не обичало да яде много, не обичало да яде каква и да е храна. Майката скърби, че детето й не яде всичко. Скръб ли е това ? Тя трябва да се радва даже, че детето й не е всеядно, а прави избор на храните. Какво по-хубаво от това? Друг пък се оплаква, че цели 24 часа нищо не е ял, щял да умре от глад. Чудно нещо! Лека-рите препоръчват, на някои болни по три– четири деня абсолютен глад, а той щял да умре, защото не ял само 24 часа. С ядене само не се живее. Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава. Съвременните хора вървят по пътя на крайния материализъм. Те мислят, че животът седи в яденето и в пиенето. – Не, животът не седи в яденето, но в живата храна. Хората се ползват от храната дотолкова, доколкото съзнават, че Бог е в нея. Ако при храненето си те не внасят мисълта, че Бог е в храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърт за тях. Христос е казал:„Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си." Значи ние трябва да ядем плътта Христова и да пием кръвта Му. Всичко се крие в тази храна. Затова трябва винаги да благодарим за нея. Обаче благото на живота не е само в яденето, нито опасността е в яденето. Човек трябва съзнателно да се храни, да знае каква храна да употребява и как да се храни. Днес се повдига въпросът, месна или вегетарианска храна да се употребява. За предпочитане е вегетарианската храна. Защо? Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животните, които се колят, е доста развито. Те искат да живеят, не се поддават доброволно на колене. Въпреки това върху тях се упражнява насилие. Насилието внася в организъма на тия животни различни отрови, които минават и в човешкия организъм.Животните предчувстват, че ще ги колят и започват да се смущават. Това смущение, този страх, тази омраза са причина за отровите, които се образуват в организма им. Човек трябва да наблюдава животните, които са определени за колене, за да види, че те предчувстват това няколко деня преди да бъдат заклани. Наблюдавайте кокошките в курниците, да видите какво смущение настава между тях, когато почувстват, че някоя от тях е определена на смърт. Страшни отрови се развиват в организма им! Един ден химиците ще изследват тези отрови и ще се убедят в истинността на тия твърдения. Много култури и цивилизации са изчезнали, благодарение на отровите, които се съ-държат в месната храна. Атланската раса например е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина. Сегашните хора употребяват много месо. Зъбите на американците са развалени, от употребата на много месо. Не само зъбите им ще опадат, но и главите им ще оголеят от много ядене на месо. Падане на зъбите, оголяване на главите, хлътване на гърдите води към израждане на човека. Това израждане се дължи на отровите в месото, с което хората се хранят. Като знае това нещо, човек трябва да стане вегетарианец по идея, съзнателно, а не по подражание. Някой става вегетарианец без някаква идея в себе си и като му замирише на кокошчица или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срам го е от окръжаващите, които знаят, че не яде месо. Той съжалява в себе си, че е станал вегетарианец. Някой вегетарианец си купил една–две скумрии, опекъл ги, полял ги с лимон и започва да яде, но се озърта да не го види някой. Защо се страхува да не го видят? За хората ли е станал вегетарианец? Когато се определя в себе си да стане вегетарианец, или не, човек трябва да запита Бога какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трябва да яде месо, поради отровите, които месната храна съдържа, той трябва да слуша, да изпълни този съвет. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне срещу тия отрови. Голям бич са те за съвременното човечество! Причината за болестите на хората се дължат именно на тия отрови. За да се изчисти кръвта на човека по естествен път, изискват се най-малко десет поколения чист живот. Има методи за бързо пречистване на кръвта, но те се дават на малцина, само на ония, които са готови да посветят живота си за служене на Бога. С прилагането на тези методи в десет години човек може да пречисти кръвта си и да се подмлади. Наука е това. Често в Школата се изнасят общи принципи и положения, които изглеждат съвсем противоречиви за съвременната наука. Това не значи, че ние отричаме основите на науката. Ние отричаме човешкото, преходното в науката, обаче поддържаме Божествената наука, която е една и съща за всички векове. Въпреки това тя вечно прогресира. Сега, като ученици вие трябва да изучавате Божествената наука във всички нейни отрасли: музика, изкуство, художество, както и отделните области на науката. Като дойдете до музиката, вие трябва да различавате творци музиканти от изпълнители. За тази цел изучавайте челата на великите музиканти. Колкото по-широко е челото на музиканта, толкова по-силно развити са. творческите му способности. Ако челото е тясно, музикантът може да бъде добър изпълнител, но не и творец. Днес се говори за класическа и модерна музика. Класическа музика е тази, която е в сила да измени състоянието на човека, да превърне скръбта му в радост. Когато сте скръбни, помолете някой музикант да ви изсвири нещо от Моцарт, от Бетховен или от Бах. Ако това парче може да смени състоянието ви, тази музика е наистина класическа. Класическата музика трябва да оказва възпитателно влияние върху човека. Ако тя не окаже възпитателно въздействие върху човека или не може да лекува, тогава или музикантът не е изпълнил добре парчето, или музиката не е класическа. Бах е писал своите произведения с вдъхновение. Следователно който свири неговите произведения, и той трябва да има същото вдъхновение. И тъй, Божествената наука, за която говорим, включва в себе си съвършената музика. Тази музика се отличава по това, че е проникната от любовни чувства и светли, възвишени мисли. В нея чувствата и мислите са хармонично съчетани. За да се изрази тази музика, човек трябва да има добре развито въображение. Въображението е майка на идеите. В него като в утроба се раждат всички хубави неща. Без въображение човек не може да зачене нищо хубаво. За да развива въображението си, човек трябва да си представя най-хубавите неща, макар и непостижими. Съвременните хора се стремят към грубо реалното в света, към онова, което може да се възприеме с петте сетива, но те трябва да знаят, че тия неща именно не развиват въображението. Музикантът, поетът, писателят непременно трябва да имат добре развито въображение. Те не трябва да бъдат богати. Ако дадете един-два милиона на няколко музиканти или поети, те ще престанат да работят. В скоро време ще ги видите инвалиди. По цели дни ще се разхождат с автомобили. Истинските музиканти, поети, писатели, учени са живели при най-големи лишения и мъчнотии. Така те са расли и развивали своите дарби. Сега, каквото и да правят учените, обществениците, държавниците, трябва да знаят, че няма да обърнат, т. е. да изправят света. Те могат да въздейетват на отделни личности, но не и на света. Светът слиза в гъстата материя. Той върви по свой определен път. Обаче който не служи на личността си, той може да се повдигне, да излезе от гъстата материя и да вземе посока към Бога, противоположна на тази, по която светът върви. Значи две са главните посоки на движение: едната е надолу, в гъстата материя, а втората – нагоре, в духовния свят. Първата посока е тази, към която светът се стреми; втората посока е тази, към която ние се стремим. Тези две посоки са съединени помежду си. Каквото светът спечели, то е заради нас. Каквото хората правят, то е пак заради нас. Кой каквото спечели, ще го остави на земята, не може да го вземе със себе си. То ще остане за онези, които придобият земята в наследство. Каквото спечелят музикантите, поетите, художниците, то ще остане на света. Но това не значи, че те принадлежат на света, нито са от категорията на света. Светът нищо не е създал. Светът е банка, в която са вложени Божествените капитали. Когато казвате, че трябва да влезете в света, подразбирам Божествения свят, а не онзи, който върви надолу, в гъстата материя. Ако влезете в този свят, вие ще мязате на пауни, ще стъпвате гордо, с разперени крила, но ще излезете оскубани, без пера. Ще влезете с всичкото си величие, а ще излезете обрани, оскубани, за посмешище на хората. Волът ще влезе в света с рогата си, а ще излезе без рога и с одрана кожа. Овцата пък ще влезе с вълната си, а ще излезе оскубана и одрана. Хората в света се делят на две категории: тия от първата категория се движат в посока на същественото и казват, че материята трябва да се сгъсти. Прави са тия хора, защото те слизат. Хората от втората категория казват, че материята трябва да се разреди. И те са прави, защото възлизат нагоре, дето материята става все по-рядка. Ние се движим по равнодействащата на тия две линии, които имат обща точка. Значи ние се движим нито надолу, нито нагоре. Кога двама души имат една обща допирна точка? – Когато имат общ интерес. Този интерес може да бъде от различен характер. Ще видите, че след време тези двама души се сродяват. На единия се ражда момче, на другия – момиче. Като пораснат децата им, те ги оженват и по този начин правят връзка помежду си. Животът на хората не е нищо друго, освен непрекъсната верига от връзки. Съвременната култура се занимава изключително с правене на връзки. Поетите пишат само за мъже и за жени, за млади момци и моми. Рядко ще срещнете поет да пише за Бога, за нещо велико. Поети, музиканти, художници повече възпяват или рисуват младостта. Защо? – Защото младостта е носителка на Божествения живот. Докато е млад, човек е – носител на Божественото в себе си. Щом остарее, Божественото го напуща. Младостта представя Божествения живот; старостта – човешкия живот. Когато младият се гневи, сърди, той е стар. Когато старият престане да се сърди, той е млад. Следователно който иска да се подмлади, той трябва да стане господар на гнева си. Не се гневете на никого. Когато гневът дойде у вас, говорете с него, но не се гневете. Помнете всякога, че Бог живее във вас и вие в Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Какво правите вие? Погледнете на този, на онзи и казвате, че са големи грешници. В бъдеще тези грешници ще станат големи светии, а в по-далечното бъдеще ще станат ангели. Обаче време се изисква за това. Във всеки човек има скрити възможности за неговото повдигане и падане. Грешникът може да стане светия и светията може да стане грешник. Бог е създал света, Той е господар на положението. Той въздига царе и сваля царе, въздига души и сваля души. Като не разбирате това, вие гледате на света от две страни и ту го осъждате, ту го одобрявате. Когато виждате злото, казвате, че Бог не е създал света, както трябва. Тогава съдите Бога. Когато виждате доброто, казвате, че светът е създаден идеално. Който не разбира Божията мъдрост, без да иска, създава злото. Той намира, че в света съществува несправедливост, че едни са учени, а други – прости. Докато човек не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малките същества и човека, той никога няма да разбере Божиите закони. И в най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голямо същество, но за това се изисква време. Ако на мухата се дадат условия, каквито са дадени на човека, и тя може да стане като него. За Якова се казва в Писанието, че Бог се обърнал към него с думите: „Не бой се, червей Якове!” Това значи: Ако Бог се е грижил за Якова, когато е бил червей, колко повече сега, като човек, надарен с дарби и способности. Като знаете това, постъпвайте справедливо към всички същества. Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че някога и вие сте били като него. Благодарете на Бога, че сте се повдигнали до положението на човек и помолете се Той да благослови този червей, по-скоро да излезе от своето положение. Задачата на човека е да помага на по-малките от себе си, а не да ги осъжда. Сега всички трябва да работите върху себе си, да очистите ума и сърцето си от всичко отрицателно. Не чакайте наготово да получите знания. Никой нищо няма да ви даде наготово. Само на детето се помага, само на детето се дава наготово. Кой как срещне детето, ще го вземе на ръце, ще го помилва, ще го целуне. Стария обаче никога не вземат на ръце. Той сам трябва да ходи. Казва се в Писанието, че Бог носил Израиля на ръце през пустинята. Това е преносен израз. Бог имал грижата за Израилския народ, но не го е носил на ръце. Такава грижа има Той за всички живи същества, малки и големи. Като ученици вие трябва да работите за развиване на своето въображение, за пробуждане на съзнанието си. Будно съзнание се иска от всички. Очите ви трябва да бъдат отворени не за злото, за отрицателното в света, но за доброто, за положителното. Че виждате злото, това не трябва да ви спира в пътя. Щом съществува злото, има причини за това. Какви са причините, не е ваша работа да ги търсите. Злото като сила има своето право и във вселената. Който разбира злото, той може да го използва за добро. Който не го разбира, той не трябва да му слугува, нито да му се подчинява. Казано е в Писанието: „Побеждавайте злото с добро!" Следователно не мислете за злото, за да не се вкисвате. Мислете за доброто, за красивото и хубавото в света, за да развивате своите дарби. Това не се постига лесно. Много време ще плачете, ще проливате сълзи, докато придобиете микроскопическо знание. Не е лошо да плаче човек. Какво показва плачът? Плачът показва, че изворите на човека текат. По-добре е изворите да текат, отколкото да са пресъхнали. Кои хора плачат? – Живите. Мъртвите никога не плачат. По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. По-добре е човек да скърби, но да е жив, отколкото да не скърби и да е мъртъв. Колкото по-голяма е скръбта на човека, толкова по-голяма е и радостта му. Когато скърби, човек мисли за всички, които скърбят, страдат едновременно с него, и по този начин им помага. Това и Христос правеше. Затова се казва, че Христос понесе страданията на хората. Каквото и да правите, знайте, че това, което човек желае, ще го постигне. – Кога ? – Това не е важно. Днес или утре, той ще постигне това, което желае. Има едно Божествено „днес или утре", но то не е определено. Каквото желаете, сложете го в Божествения ден, там да се реализира. Ако хиляди години сте били при Бога и Той ви е угощавал, без да ви иска нещо, не трябва ли сега да работите ? Той ви е пратил на земята да работите. Скръбта, страданията, които преживявате, са работа. Всеки от вас е прекарал няколко хиляди години при Господа, но щом сте дошли на земята, вие трябва да работите. Така е и в живота. Като ви дойде гост, три дни може да яде и да пие, да гостува, без да работи. На четвъртия ден вече той трябва да работи. Мнозина обикаляте това правило. Те ходят на гости от един дом в друг, навсякъде прекарват по три дена и не дочакват четвъртия ден. Каквото и да правите, трябва да знаете, че от всички се иска съзнателна работа. Всеки ще бъде поставен на ред изпитания, да се научи да преодолява. Започне някой да се моли. В това време ще му дойде на ума, че не е свършил някаква бърза, важна работа и ще прекъсне молитвата. После пак започне да се моли, но друго нещо ще го отклони. Така той ще отлага молитвата си, ще се чувства недоволен от себе си, докато най-после привикне да се съсредоточава. В това отношение турците се молят продължително. Преди да започне молитвата си, турчинът се мие, облича, нарежда и като бъде съвсем готов, пристъпва към молитва. Ако в това време някоя лоша мисъл мине през ума му, той прекъсва молитвата и започва отново да се мие. Щом се измие, изчисти, пак започва да се моли. Докато не направи молитвата си без грешка, той все я прекъсва и отново започва. Някой се моли и току поглежда часовника си, да не закъснее. Този човек е влязъл в областта на изкушенията. И тъй, когато се молите, забравете всичко във вас и около вас. Забравете часовника си, забравете работите, които ви чакат през деня, забравете и себе си най-после. Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Само така ще дойдат Божиите благословения върху вас. Щом отворите очите си, започнете работата си. Като се помолите по този начин, вие ще получите вътрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щом имате вдъхновение, не отлагайте работите си за друг ден. И на път да сте, като ви дойде вдъхновение да направите нещо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече от всичко друго. Използувайте го още на момента. Не мислете върху това, какво ще кажат хората за вас. За вдъхновения човек хората нищо лошо не могат да кажат. Той е умен, добър човек. Сега, желая на всички да бъдете умни, добри, да бъдете образци в прав смисъл на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, няма да дойдат изпитания за вас. Изпитания неизбежно ще дойдат за всички. Скърбите следват радостите. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбта си. Аз купувам човешките скърби. Нека всеки оцени скръбта си и дойде при мене да я продаде. Всяка скръб има точно определена цена. Обикновените човешки скърби едва ли струват по пет стотинки едната. Има скърби, които струват по хиляда лева, но те идат един път на десет години. Те са като лотарийни билети. Тъй щото, когато някой се отегчи от скърбите си, нека дойде при мене, аз ще ги купя. Скръбта е товар, който може да преминава от един човек на друг. Значи човек може да носи чужди скърби. Отивате при някой болен, който се оплаква от главоболие. Вие туряте ръката си на главата му и той оздравява. Болният оздравява, но вашата глава заболява. Защо? – Защото не знаете как и къде да поставите ръката си. Като отнемете болката и скръбта на някого, вие трябва да знаете къде да я сложите. Помагайте на ближните си и не се страхувайте! Правете малки опити да лекувате, за да придобиете знания. По този начин вярата ви ще се усили. Следователно, искате ли да усилите вярата си, правете опити със себе си, правете опити с ближните си. Щом заболеете, повдигайте мисълта си към Бога, докато болестта ви изчезне. Ако паметта ви е слаба, молете се да се усили, да се възстанови първоначалната ви памет. Ако очите ви са отслабнали, пак се молете, докато се усилят. Причината за отслабване на очите ви се дължи на това, че или вие сте вложили някаква отрицателна идея в ума си, която влияе върху очния нерв, или чрез внушение сте възприели тази слабост на очите от други хора. Каквато и да е причината за отслабване на очите ви, работете по обратен път на внушението, под което сте се намирали, за да се освободите от него. Дружете с хора, които имат силни очи. Ако дружите с човек, на когото очите са слаби, той може да ви повлияе така, че и вашите очи да отслабнат. Затова, пазете се да не изпаднете под неговото влияние. В случая по-добре вие да му повлияете с вашите силни очи, отколкото той на вас. Често окултните ученици говорят за лоши влияния и се страхувате от тях. Има лоши влияния в света, но човек не трябва да се страхува. Като измиете ръцете си добре със сапун, всякакво лошо влияние минава. Ако и при това средство се страхувате от лошото влияние, излезте вън, на чист въздух, тръснете дрехата си няколко пъти, духнете три пъти и лошото влияние ще изчезне. Същото правят хората, когато искат да покажат, че са потърсени от нещо. Те отърсят дрехата си, духнат няколко пъти и потърсването изчезва. Като изтърсвате дрехата си, кажете: „Както прахът не остава върху дрехата ми, така и лошото влияние да не остане в душата ми. Бог живее в мене, аз изпълнявам Неговата воля, вследствие на което никакво зло не може да ме сполети.” Никой не може да направи зло на онзи, който изпълнява волята Божия. Целият свят да се опълчи срещу него, пак нищо не може да му направи. Силна трябва да бъде вярата на ученика! Христос казва: „Станете като децата." Значи детска вяра се иска от вас. Ако сте като децата, можем да се разбираме; ако сте стари – не можем. Защо? – Защото старите искат да им се слугува, а не те да служат. Децата обаче имат готовност да служат. За един орех, който дядото е обещал на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трябва да се радвате и вие не за материални придобивки, но за малки, духовни придобивки, които носят в себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плод дава. Посейте това семенце и не се безпокойте какво ще стане с него. Сега няма да ви питам, разбрахте ли ме, или не. Аз съм напълно убеден, че сте ме разбрали. Когато някой казва, че не разбира нещо, той хитрува. Ако каже, че разбира, ще трябва да плати. Така постъпват търговците, когато купуват стока. Търговец отива да купи жито от някой селянин. Погледне житото и казва: „Не струва това жито.” - Защо не струва? – Защото иска да го купи евтино. Щом го купи, веднага повдига цената му. Значи докато го купи, житото не струва. Щом го купи, цената му се повдига. Това са методи, с които светът работи. Обаче ученикът трябва да бъде като дете. Каквото става около него или в него, той трябва да го посреща с радост, с усмивка на лице. Дали го корят, или хвалят, той трябва еднакво да приема и укора, и похвалата. Всичко в него трябва да бъде естествено.Този е пътят за развиване на ума, на въображението. Съвременните училища допринасят нещо за умственото развитие на ученика, но те не разполагат с методи за оживяване, за одухотворяване и приложение в живота на всичко онова, което се преподава. Например викат един лекар при някой болен. Лекарят познава болестите, знае как да лекува, но въпреки това той не може да помогне на болния. Защо? – Липсва нещо в неговите методи. Той лекува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира в критическо положение, лекарят трябва да се обърне с молба към Бога. После той трябва да извика няколко свои другари, които също така уповават на Бога и всички заедно да се помолят. Сила е молитвата. Тя оживява и одухотворява знанието. Ще кажете, че молитвата е просия. От човешко гледище молитвата е просия, но от високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира закон на жертва. Не можеш да се молиш както трябва, докато не пожертваш нещо. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата. Молитвата трябва да бъде интензивна. Щом се спазват елементите, които се съдържат в нея, тя има резултат. Не е в многото молене. Молитвата може да бъде кратка, но интензивна. Тогава тя изминава дълъг път, както светлината изминава 300 000 км. в секунда. Ако бързината на светлината е голяма, много по-голяма ще бъде бързината, с която скръбта се движи. В една стомилионна част от секундата скръбта обладава целия човек. Каква грамадна енергия се развива при бързината, с която скръбта се движи! Колкото по-голяма е интензивността на скръбта, толкова по-голяма е скоростта на движението й. От това зависи и трайността на скръбта. Колкото по-голяма е скоростта, с която скръбта се движи, толкова по-малко продължителна трябва да бъде тя. Същото се отнася и до радостта. Радостта и скръбта взаимно се уравновесяват. На голямата скръб отговаря голяма радост, на малката скръб – малка радост. Сега онези от вас, които са напреднали, които искат да следват духовния път, трябва да работят за развиване на известни органи в себе си, с които да възприемат енергиите на духовния свят. За развиване на тези органи е нужна специална храна. За да бъде в контакт с окръжаващата среда, човек има на разположение пет сетива. Но понеже той се намира в преходно състояние, нужни му са и други органи, други сетива, с които да влезе във връзка с духовния свят. С това ние не отричаме физическия свят. Ние не отричаме и сегашния живот на хората. Напротив, сегашният живот е основа на бъдещия, на този, който сега градим. Когато работи съзнателно върху себе си, човек едновременно развива и своите духовни сили, посредством които физическият му живот се улеснява и подобрява. Казано е в Евангелието, че Христос е нахранил пет хиляди души с пет хляба и две риби. Какво показва това? – Това показва, че Христос е разполагал с особени, духовни сили, посредством които могъл да прави тези чудеса. Ще кажете, че само Христос е бил в сила да направи това. – Не, всеки може да направи това. Ако не можете да нахраните пет хиляди души, себе си поне можете да нахраните. Представете си, че вие сте в една гора, пътувате за някъде, но нямате хляб, три дена сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очите си, вглъбете се в себе си и започнете да се молите. Няма да мине много време и като отворите очите си, ще видите, поставен на камък, пресен, топъл хляб. – Възможно ли е това? – Възможно е, туй е факт, който всеки може да опита и провери. Ако някой пожелае да има печена кокошка, няма да получи. Обаче хляб може да се даде на всеки, който искрено се моли. Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-големи възможности крие той в себе си. И тогава не само за себе си може да измоли хляб, но и за 20, за 50 или за сто души още. Всичко зависи от вярата на човека. Христос казва: „Станете като децата!" Това значи: имайте вярата на децата. И тогава, преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате под думата „всичко"? – Всичко съществено. Искайте от Бога да ви помогне да развиете в себе си известни дарби и способности; искайте да придобиете известни добродетели – любов, мъдрост, истина. Като придобиете тези добродетели, всеки ще ви търси, ще иска да ви даде нещо от себе си. Тогава, без да искате пари, торба с пари ще ви следва. Дали сте в гората, или в града, тя сама ще ви намери. „Станете като децата!" Който има вярата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията в живота си. Страданията представят късите линии в живота. Затова се казва, че скръбта се движи бързо. Пророк Илия имаше опитността какво значи, човек да бъде гонен, да страда. Затова той се обърна към Бога с думите: „Господи, пророците Твои избиха и олтарите Твои разкопаха, и сам аз останах, искат и моя живот да вземат." Бог му отговори: „Не си сам. Оставил съм си седем хиляди души мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала." Отиде Илия след това на Синайската гора, дето Господ му говори. Там той реши кого да си остави заместник. Заместникът му беше по-мек от него. На Илия липсваше мекота. Той прилагаше юмручното право и казваше, че светът ще се оправи само с нож. Ножът ще очисти света. После той разбра, че който нож вдига, от нож умира. И тъй, като ученици, вие трябва да се радвате на скърбите и страданията и да ги понасяте с търпение. Вие сте се уплашили от страданията и се молите да не ви сполетяват. Колкото повече искате да ги избегнете, толкова повече те ще ви нападат. Казвате: „Да ме пази Господ от страдания!” Господ може да ви пази от греха, но не и от страданията. И Христос имаше страдания. Страданията са неизбежни. Те свързват хората. Изпейте сега една песен, която да е в съгласие с това, което говорих сега. Коя песен искате?(– Духът Божий) Някои казват, че не могат вече да пеят. Те сами се лъжат. Всеки може и трябва да пее, защото пеенето е Божие благословение. Музиката е дошла на земята от три-четири хиляди години преди Христа. До това време музика не е съществувала. Атланската раса например не е била музикална. Ако разглеждате черепи на човешки глави от това време, ще видите, че малко от тия черепи са добре оформени. Много от тях са престъпни типове. Изучавайте хората, изучавайте себе си, за да можете правилно да се развивате. Каквото и да правите, пейте. Музиката, пеенето влияят добре върху психиката на човека. Няма да пеете цял ден, сутрин ще пеете по половин или един час. Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. Искате ли да опитате силата си, вземете една тухла и я стиснете. Ако тухлата отгоре пусне огън, а отдолу – вода, вие сте силен човек. Правете този опит всяка вечер да видите доколко сте силни да трансформирате състоянията си. Човек има скрити сили в себе си, които от време на време се проявяват. Преди години в Сливен имаше едно младо 15-годишно момиче, което свиваше ръката си на юмрук, помолваше се на Бога и като я отваряше, вътре имаше две-три малки клончета. Как ставаше това, и то не знаеше. Това момиче ходеше от къща на къща и правеше този опит. След пет-шест месеца то изгуби тази способност. Някои ще кажат, че това е някакъв фокус. Каквото и да се говори, както и да се философства, това не разрешава въпроса. Със своите отрицателни мисли, хората отричат всичко и по този начин си въздействат зле. Сега да оставим философията настрана. Тя не е път към Божественото разбиране. Тя е гимнастика на ума. Дойдем ли до положителната наука, там се искат други методи, друга работа. Например когато изучавате влиянието на скръбта и радостта върху човека, правете следните опити. Измерете широчината на ръката на човека, когато нито е радостен, нито е скръбен. След това измерете ръката му, когато е скърбен и после, когато е радостен. Сравнете тези три числа и ще видите, че при радостта ръката се увеличава с един милиметър поне от нормалната мярка, а при скръбта се свива малко. Изобщо, може да се извади заключение, че при радостта цялото тяло се разширява, а при скръбта – се свива. Като дойде скръбта, човек трябва да бъде внимателен, да не дава ход на скръбта повече, отколкото трябва. Ако даде широк простор на скръбта в себе си, свиването може да бъде толкова голямо, че да стане атрофия на някой орган. Като знаете това, работете върху себе си, да превръщате скръбта в радост. Христос казва: „Аз ще ви се изявя и скръбта ви ще се превърне в радост." Силата, която може да превърне скръбта в радост, е любовта. Както барометърът може 24 часа по-рано да предскаже времето, така и любовта е в състояние да предскаже какво ще прекара човек. Някога времето е хубаво, а барометърът започва да спада. Друг път времето е лошо, а барометърът се повдига. На същото основание и любовта е такъв барометър, който определя какво предстои на човека. Дето любовта присъства, там съществува хармония, мир и радост. Дето любовта отсъства, там има дисхармония, скръб и нещастия. Знание е нужно на хората. Аз не говоря за книжовното знание, но имам предвид положителното знание, придобито чрез наблюдение и опит. Ако започнете да изуча-нате физиогномия например, по книги само, вие ще придобиете теоретическо знание, но не и такова, с което можете да си послужите при всеки специален случай. Който се занимава с окултните науки, той трябва да бъде крайно досетлив, да възприема нещата правилно. Днес ще срещнете много гадатели. Едни гадаят по лице, други–по ръка, по глава, по планетни съчетания; трети гадаят на карти, на кафе, на охлюв, на мида и т. н. Преди години във варненско се яви една циганка, която гадаеше на охлюв. Тя предсказваше много верни неща на хората. При нея отиваха граждани и селяни, от които спечели доста пари. Обаче един ден разбойници влезли в дома й и я обрали. Тя предсказваше на хората какво ще им се случи, но за себе си не можа да предвиди какво я чака. Какво знание е това, с което предсказваш на хората какво има да им се случи, а на себе си не можеш да предскажеш? Това знание не е положително. Как се обяснява способността на някои хора да гадаят на охлюв, на мида, на карти, на кафе? Това се обяснява с вибрациите на телата. Ако между вибрациите на охлюва например и тия на човека има известно съответствие, човек се свързва с тях и започва да предсказва. Така се обяснява защо някои хора имат известно разположение към даден поет, писател, философ или учен. Силата не е в книгите на тия учени, нито в мидата или охлюва. Силата е в самия човек, а книгите служат само като подтик за проява на тази сила. И тъй, като дойдете до музиката, до пеенето, до науката, не казвайте, че не можете да свирите, да пеете или че не можете да учите. – Ама търпение се изисква за всичко. – Да, за всичко се иска търпение. Когато пишете, трябва да внимавате коя буква как да напишете, да разработвате почерка си. Всяка буква трябва да бъде хармонична, красива, да има съотношение между линиите й. Някой започва отначало с едри букви и колкото повече пише, постепенно ги намалява. Друг започва реда правилно и постепенно слиза надолу, изкривява реда. Този човек е песимист. Друг пък постепенно се качва нагоре. И той изкривява реда, но в него има нещо възходящо. Човек трябва да пише хоризонтално, нито да се вдига нагоре, нито да слиза надолу. Ако почеркът му има тенденция да слиза надолу, без да иска, той пакости на себе си. Когато пишете писмо на някого, десет пъти го препишете, но да излезе хубаво, добре написано. Каквото правите, старайте се да излезе добре. Колкото време да ви е нужно за това, не се смущавайте, достатъчно време има. Ако четете някоя молитва, „Отче наш" или „Добрата молитва", не бързайте. Четете я бавно, спокойно, с мисъл, вие сами да останете доволни от себе си. Щом вие сте доволни, и Бог ще бъде доволен от вас и ще ви изпрати своето благословение. Днес от всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не с бързане, но с постоянство. Като работите по този начин, вие ще се приготвите за приемане на Божиите блага, Божиите благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете от тях на своите ближни. Не повтаряйте грешката на петела, който изкукуригал, и сиренето му паднало от устата. Първо ще свършите работата си, която ви е определена, после ще приемете благото, а след това ще пеете на хората, т. е. ще им дадете от своето благо. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 17. Лекция от Учителя, държана на 15 февруари, 1928 г. София.–Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Озлобяване, мѫка, скръбь (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Озлобяване, мъка, скръб „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Размишление Чете се темата: „Цярът на най-голямата скръб". Един от старите пророци е казал за Господа: „Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна." Голямата скръб е от дявола, малката – от човека, а помощта – от Бога. Значи, когато скърбиш много, дяволът те мъчи; когато скърбиш малко, човек те мъчи; когато намериш цяр за скръбта си, това е от Бога. Бог не причинява скръб никога и на никого. Ние казваме, че човек греши, а Бог помага, избавя човека от греха. Когато човек греши, Бог седи настрана и наблюдава какво прави, но не се меси в греха. Бог не участва в греховете на хората. Щом се обърнат към Него за помощ, за спасение, Той веднага им помага. Спасението всякога иде от Бога.Човек греши, докато е силен. Щом сгреши, той изгубва силата си и тогава се обръща към Бога. Затова е казано: „Потърсете ме в ден скръбен." Обаче има състояния в човека, които мъчно се лекуват. За да се излекуват, в края на краищата, те трябва да се превърнат в скръб. Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб и тогава вече скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка. Значи като скърби, човек се намира в по-високо състояние отколкото преди скръбта си. След скръбта иде радост. Казано е в Писанието: „И скръбта ви ще се превърне в радост." – Кога? – Днес или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния ден. Защо човек не трябва да мисли за утрешния ден? – Защото само днешният ден е наш. Утрешният ден принадлежи на същества, високо напреднали. Утрешният ден е зает вече, защото празни пространства в природата не съществуват. Утрешният ден, който за нас е бъдеще, е зает от същества, които живеят в този ден като в настояще. Нашият днешен ден, нашето настояще е бъдеще за същества, които идат след нас. Щом е така, ние няма защо да мислим за утрешния ден. За утрешния ден нека мислят онези същества, които работят в този ден. Ние, които работим за днешния ден, каквото спечелим, ще го оставим на онези, които идат след нас. Те ще се ползват от нашите придобивки, а ние – от придобивките на онези, които живеят в утрешния ден. Следователно онези, които са над нас, работят за нас. Ние работим за ония, които идат след нас. Те пък работят за същества, които идат след тях и т. н. Това значи да възложи човек товара си на Бога, да уповава на Него. Съвременните хора се безпокоят какво ще правят след десет години, например. Те искат да знаят какво ще стане с тях след десет години. – Това не е тяхна работа. Досега никой не е разрешил този въпрос и няма да го разреши. Що се отнася до въпроси, които имат своето реализиране в бъдеще, те са задачи на същества, които живеят в бъдещето. Там живеят същества, които решават великите въпроси на живота. Някой казва: „Ще се погрижа за прехраната си за утрешния ден.” – Това не е твоя работа. Други се грижат за утрешната ти прехрана. – Да науча урока си за утре. – Ти научи днешния си урок, а утрешния други ще учат. – Тогава ще отложа урока си за друг ден. – Не, днес учи, а за утрешния ден други същества ще учат. Приложете тази философия в живота си да видите какви резултати ще имате. Каквото днес направиш, това е важно за тебе. Каквото утре мислиш да направиш, други ще го направят вместо тебе и те ще се ползват от придобивките на направеното.И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате с по-напреднали от вас същества, които ви помагат. Ученикът трябва да се радва, че утрешният ден е поверен в ръцете на разумни, напреднали същества. Този ден носи някакво благо за него. Обикновено благото е завито в много опаковки, не можете да го видите изведнъж. Не се обезсърчавайте! Целият ден е на ваше разположение. Ще отваряте и затваряте сандъците, докато намерите благото, което е определено за вас. Един ден ще отваряш едни сандъци. Втория ден – други сандъци. Третия ден – трети сандъци. Така ще отваряш едни сандъци след други – всичко 365 сандъка. Цяла година наред ще отваряш сандъци с блага, докато намериш ония, които са определени за тебе. Работете, учете, и за утрешния ден не мислете. Възложете товара си на Господа, защото Той работи в бъдещето. Казват някои, че Бог работи в настоящето. Той работи и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето, обаче Божието минало, настояще и бъдеще не са наше минало, настояще и бъдеще. Ако е вярно твърдението на философите, че Бог живее само в настоящето, какво ще кажете за ония хора, които живеят в миналото и в бъдещето? Ще излезе тогава, че тия хора са вън от Бога. – Не, всъщност Бог не работи нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, понеже това са части от времето. Бог не работи в частите, но в цялото.В нашето минало работят съществата под нас; в настоящето ние работим, а в бъдещето – съществата над нас. Бог работи над всички. Значи Той едновременно живее и работи между всички същества и проверява работите им. Някои цитират стиха: „Отец ми работи." С това те искат да кажат, че Бог сега работи. Ние пък казваме, че не е било време, когато Бог да не е работил. Следователно работа е само онова, което има минало, настояще и бъдеще. Христос не определя времето, когато Бог работи, но казва: „Отец ми работи, и аз работя." Когато ни изкупва от греха, когато ни спасява, Бог работи в миналото. Днес, когато се е ограничил да живее в нас, Той работи в настоящето, учи ни, взема участие в нашата работа. Като ни спаси, като ни научи как да живеем, ще ни въведе в рая; който се приготвя вече. Раят представя нашия бъдещ живот, в който Бог работи. Значи Бог едновременно работи и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие. Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея. - „Как ще преживеят децата ни?” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят?”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада?” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?”-Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос,това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?”Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение.Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии.Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери. Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е човек да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти.Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш.Викаш един, втори лекар,дано ти помогнат. Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак.В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар,никой не могъл да му помогне.Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тук, там, не могли да я намерят. Външно кракът бил съвършено здрав. По едно време болният извикал един английски лекар, който изучавал проявите на психическия живот в човека, и му разправил как го боли кракът, какво е състоянието му. Лекарят го запитал: „Не си ли видял преди години някой човек случайно да е паднал пред тебе и да си е счупил крака?” Болният веднага се сетил за един такъв случай и го разказал на лекаря. „Преди шест години – разправя болният – трябваше да замина с трена по една важна работа и бързах за гарата. На пътя си срещнах един работник, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина силно ме потресе и остави дълбоко впечатление в ума ми. След време това впечатление се изглади и аз забравих този случай.” Тогава лекарят му обяснил, че причината за болката в крака му се дължи именно на тази силна мисъл, на това силно възприятие, което той получил отвън. През тези шест години то работило в ума му и днес се явява на физическия свят като болка. Лекарят започнал да лекува болния по обратния път на внушението и в скоро време кракът му бил съвършено здрав. Това показва, че много от вашите болести са чужди състояния, възприети чрез внушение. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се поддавате на чужди състояния. Помагайте на ближните си и тях освобождавайте от чужди влияния, от внушенията, под които те съзнателно или несъзнателно попадат. Ако срещнете човек, който се оплаква, че страда от някаква болест, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болест е чужда, натрапена му по някакъв външен, изкуствен начин. Кажете му, че трябва да държи в ума си положителна мисъл и да не се поддава на тази болка. С мисълта си човек може да се лекува. Ако не помогнете на своя ближен, и по този начин не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху вас. Ако не помагате на ближните си и не влизате в положението им, вие ще се намерите в по-тежко положение от тяхното. Един селянин се връщал от града и по пътя настигнал друг селянин с жена си. Като минал покрай тях, той забелязал, че жената ругае мъжа си, кара му се, сърди се, вдига ръка да го бие. Той спрял малко колата си и се обърнал към селянина с думите: „И това било мъж! На мене да се падне такава жена, аз зная как да се разправя с нея.” Жената чула тези думи, веднага се хвърлила в колата и казала на селянина: „Карай сега в селото! Ще ме водиш у дома си, аз съм твоя жена.” – „Слушай, не се щегувай с мене! Къде ще те водя ? Слез скоро от колата ми!” – Не, аз ще дойда у вас, ще разкажа на жена ти какъв мъж има. Нека знае, че не си светец, както се представяш. Тъй, иначе се разправял той с жената, но тя не искала да слезе от колата. Така иде злото в света. Вие борили ли сте се със злото, да знаете как можете да се справите с него? Не е лесно човек да се бори със злото! Какво трябваше да направи селянинът, който видя как жената се караше с мъжа си? Той трябваше да се спре и да каже на мъжа: „Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познаваш, не разбираш езика й, не си я оценил.” Като чуе тези думи, жената ще се засрами и ще измени поведението си към своя мъж. Следователно ако искате доброто да дойде у вас, мислете добре за всички. Ако искате любовта да ви посети, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силните, на искрените желания на човека, които излизат от неговата душа. Любовта не иде по механически начин. Тя е сила, която не се подчинява на обикновените човешки желания. Човек е дошъл на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовта. Тя се проявява по два начина: или само отвън, или отвън и отвътре. Когато любовта се проявява само отвън, човек е нещастен. Когато любовта се проявява отвън и отвътре, човек е щастлив. Когато видите образа си в огледалото, вън от вас, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образът ви в огледалото е разположен, и вие сте разположени; ако образът ви не е разположен, ако е посърнал, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образ вън и вътре в себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нещо изпитва човек, когато любовта е вътре и вън от него. И тъй, каквото е отношението между външния и вътрешния образ на човека, такова е отношението между човека и неговия ангел ръководител. Когато човек живее добре, и той се радва, и ангелът му се радва. Щом започне да греши, ангелът му изгубва разположението си. Много ангели са напуснали небето заради хората; те са дошли на земята с единственото желание да им помагат. Господ казва на някой високо напреднал ангел: „Слез на земята да помогнеш на еди-кой си грешник.” Ангелът веднага слиза и започва да помага на този човек. Дето ходи грешникът, и ангелът с него. Щом сгреши, ангелът веднага му пошепва, че не прави добре – сбъркал е пътя си. Но грешникът не иска да чуе, върви по наклонена площ и не мисли да се връща назад. Ангелът се вижда в чудо, не знае какво да прави, как да го върне от пътя му. Той прилага ту един, ту друг метод, но грешникът слиза все по-надолу. Понеже ангелът трябва да му помогне, по необходимост и той слиза с него. Най-после ангелът се обръща към Бога с молба да помогне на грешника. Като излязат и двамата на повърхността на земята с големи опитности, ангелът счита своята работа завършена и се връща на небето между своите другари. Те го заобикалят и започват да го разпитват какво е научил на земята. Той им казва: „Научих много неща и видях, че не е лесно да върнеш една душа от кривия път и да я обърнеш към Бога.” Сега, като имате това нещо предвид, вие трябва да знаете откъде идат страданията ви, дали са ваши или чужди, дали са от миналия или от сегашния ви живот. Вие трябва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носят еднакви страдания, нито еднакво мислят. В разнообразието е красотата на живота. Всеки човек мисли, чувства и постъпва според степента на своето развитие. Не само на ангелите ще се дават задачи да ръководят някоя грешна душа, но и на хората. Няма по-велико нещо от това, да помагате на своя ближен. За да свършите с успех тази задача, вие трябва да държите в ума си възвишени, светли мисли, а в сърцето си – чисти и благородни чувства. Щом имате това нещо в себе си, ще бъдете силни да помагате и на другите. Щом помагате на ближните си, вие помагате и на себе си. По този начин ще придобиете безсмъртния живот. Обаче пазете се да не се осакатите. Как можете да се осакатите? Когато в ума ви дойдат светли, възвишени мисли, а в сърцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнякъде ще нахлуят у вас противоположни мисли и чувства, за да ви смутят. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействате на тия отрицателни влияния, има опасност да се осакатите. Пазете се и от несъзнателните движения. Някои хора правят известни движения, на които не разбират смисъла. Тия движения не са красиви, не са хармонични, вследствие на което се отразяват лошо първо на самите тях, а после и на окръжаващите. Съществува наука за движенията, която хората трябва да изучават. Движенията не трябва да бъдат еднообразни и шаблонни. Някога човек трябва да свърши една работа с дясната си ръка, а някога – с лявата. Някога трябва да излезе от дома си първо с десния, после – с левия крак, а някога – обратно: първо с левия, а после – с десния крак.Съвременните хора не знаят тия правила ; те не познават науката на движенията, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Например някой отива да свърши една положителна работа и тръгва с десния крак, носител на положителни енергии. При това положение той няма да има успех в работата си. Защо? – Защото между две положителни величини всякога става отблъскване. За да успее в работата си,той трябва да тръгне с левия крак, носител на отрицателна енергия. Така той ще внесе мекия принцип в работата си и ще придобие добри резултати. Противоположните величини всякога се привличат. Следователно, човек трябва да знае при започване на всяка работа с кой крак да тръгне първо, с десния или с левия. Ще кажете, че това са суеверия. И учени, и прости вярват в суеверия, вярват във фатализма и се пазят било от фатални числа, или от фатални дни, било от животни, от цветя, които, според някакви предания, носят зло за хората. Днес много хора се страхуват от числото 13. В Лондон съществува един клуб, който се бори против суеверията на хората. За да надвият на страха в тях, на 13-то число те нарочно внасят по домовете кукумявки, бели цветя, като носители на отрицателни енергии. По този начин те искат да ги заставят да не се поддават на страха, на суеверието. Каквото и да правят отвън, хората трябва да знаят, че суеверието е вътре в човека, а не вън от него. Кукумявката, числото 13 са в човека, а не вън от него. Какво представя числото 13? То означава дом без майка: единицата е бащата, тройката – синът или дъщерята. Значи майката отсъства в този дом. Дето майката отсъства, там нещастията следват едно подир друго. Много естествено! Бащата не може да възпитава децата. Щом децата в един дом са. лишени от майчино възпитание, от възпитанието на любовта, този дом е отворен за нещастия, за злото в свeта. Майка е нужна в дома! Следователно, за да имате пълен дом, трябва и майката да присъства, да имате числото 123. Сборът от цифрите на числото 123 е шест. Сборът от цифрите на числото 13 е четири, което е положително число. Ако вземете общите суми 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо. Затова между 4 и 6 ще сложите числото 5 и ще получите 456, общата сума от цифрите на което число е равна на 15. Вие не можете да разберете защо между единицата и тройката в числото 13 трябва да поставите числото две. Тези числа са свързани логически помежду си, което не подозирате. Тази връзка съществува по силата на известен закон, който и да знаете днес, няма да ви ползва. – Всякога ли числото 13 е нещастно ? – В едни случаи е нещастно число, а в други – е носител на добри и благоприятни условия. На физическия свят числото 13 разрушава. И затова, ако отидете в странство, в какъвто и да е хотел, библиотека или друго някое заведение, никъде няма да намерите числото 13. Дето предстои да се напечата или напише числото 13, всички го избягват. Затова, вместо 13,слагат числото 12 и половина или друго някое число.Никой европеец не влиза в стая ,която има номер 13.Съвременните хора се страхуват не само от числото 13, но и от други числа. Например те се страхуват от числото четири.Това число символизира Божията Правда,пред която хората не могат да издържат. Това число е мярка на нещата.Числото 13 пък е апашът в човека, който се крие, не иска никой да го види. Велики, учени хора, царе даже се страхуват от числото 13. Въпреки това Балканската война се отвори в 1912, сборът от цифрите на която е 13. Тази война започна добре, свърши зле.По-добри резултати щеше да има, ако се беше отворила в 1923. Сборът от цифрите на тази година щеше да е 14. Общоевропейската война се отвори през 1914г. Общият сбор от цифрите на тази година е 15. Сборът от цифрите на следната, 1915г., е 16. Според кабалистите числото 15 означава разклащане трона на дявола; числото 16 означава хвърляне на дявола от трона долу. Годината 1912 е съставена от числата 19 и 12. Числото 19 е неутрално число, а числото 12 е меко число. Числото девет, отделно взето, представя завършване на нещо, ликвидация, резултат. Числото две е отрицателно. То представя еволюция на нещата.Обаче в дадения случай две отрицателни числа, умножени сами на себе си, дават положително число. Така е и в алгебрата: 2х2=4. Това е закон, който трябва да изучавате в живота, за да разберете отношенията между хората. Като не разбирате този закон, вие чудите защо радостите се сменяват със скърби и обратно - скърбите с радости. Кой скърби в света? – Мъжът скърби. – Кой се радва? Жената се радва. Като казвам, че мъжът скърби, а жената се радва, имам предвид мъжкия и женския принцип в човека. Следователно, когато жената е недоволна от положението си като жена, нека да започне да скърби. Щом започне да скърби, тя ще стане мъж. Ако мъжът е недоволен от положението си, нека да започне да се радва. Щом започне да се радва, той ще стане жена. Скръбта и радостта в човека са състояния, които лесно се сменяват. Те са сили,течения в природата, които са в състояние да изменят човешката форма.Когато скръбта преодолява в човека, той приема форма на мъж. Когато радостта преодолява, той се ражда жена. В скръбта човек мисли по един начин, а в радостта – по друг начин. Ако е скръбен и някой го обиди, той е готов да отмъщава. Ако е радостен и някой го обиди, той веднага прощава. Радостта разширява човешкото сърце и го прави готов на всички жертви за доброто за великото дело в света. Сега научихте две нови философски положения. Щом сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щом скърбите, вие сте мъж. Думата „дева" подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вместо жена и дева употребим думата „другарка", тогава вместо „мъж" ще употребим думата „другар". Тъй щото, ако скърбите, другар сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бъдете другар или другарка? – На своя ум и на своето сърце. Като скърбите, вие губите силата на своя ум; като се радвате, увеличавате силата на своето сърце. Щом дойде скръбта, веднага я превърнете в радост, да не губите мисълта си. Когато скръбта ви посети, задръжте я в себе си най-много една стомилионна част от секундата. Не е малко това време. Да държите скръбта в себе си една стомилионна част от секундата, това значи да оставите дупка да направи в душата ви. Години се изискват след това, тази дупка да зарасне. Когато скръбта ви посети, вие предварително ще й кажете, че тя има право да остане у вас само една стомилионна част от секундата. Щом мине това време, ще я изпратите тържествено с подаръци, с големи почести. Следователно, в каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то е гост, изпратен от невидимия свят да ви посети. Вие ще го посрещнете с почести и ще го изпратите с почести. – Ама той бил лош човек, не заслужавал. – Това не е ваша работа. Божественият закон изисква от всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? – Защото всички хора са създадени от Бога. Ако някой трябва да съди, това е Бог. Речете ли вие да съдите, ще се натъкнете на Божествения ред на нещата и ще се оплетете в него. Едно трябва да знаете: съществуват фатални числа, фатални дни в живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете през тях незасегнати. Всеки човек, който е роден в 13-та година, в 13-ия ден, в 13-та лунна фаза, в 13-ия час, в 13-та минута и секунда, той се намира пред трудни задачи, които разумно трябва да разреши. Всички хора ще се намерят пред такива трудни задачи в живота си, с които трябва да се справят. Докато не разрешат тези задачи, те не могат да придобият онези велики науки, към които се стремят. Старите учени са търсили начини да превръщат неблагородните метали в злато. И окултистите говорят днес за това превръщане. Това може да стане, но човек трябва да разполага с мощна воля, да превърне първо желязото в своята кръв в злато. Като направи този опит и успее, той е може и външното желязо да превърне в злато.Сега и на вас казвам: Ако можете да увеличите златото в кръвта си, ще можете по алхимически начин да увеличите и златото отвън. Когато човек мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивост,. спокойствие и т. н. За да постигне това, човек трябва да се свърже с вибрациите на златото. Тогава той ще познава къде има заровено злато в земята и на каква дълбочина.В миналото учените са правили такива опити. Днес някои хора правят същите опити. И Христос разполагал с такива знания. Той казва на Петра: „Хвърли мрежата във водата и ще уловиш една риба, която има в устата си златна монета. Извади монетата от устата й и си послужи с нея." Как позна Христос, че в устата на тази риба има златна монета? Как попадна тази монета в устата на рибата? Следователно щом човек се свърже с вибрациите на златото, той ще може да знае, къде има злато в природата. Но затова се изисква работа, знание. Човек трябва. да бъде в хармония със законите на природата. Който е развил в себе си изкуството да намира злато в природата, той няма да ходи от един банкер на друг да взема пари под лихва, но ще отиде на определено място, ще си извади колкото злато му е потребно, и ще мълчи, на никого няма да разправя отде е получил пари, как е разбогатял. Правете опити в това направление, да развивате своята чувствителност. Трудът ви няма да остане напразно. Един ден ще ви възнаградят за този труд. От ваша страна обаче се изисква работа, постоянство. Тази дарба съществува в човека, но той трябва да я развива. Както човек може да познава къде има вода, къде има сол в земята, така може да познава къде има заровено злато в земята. Много дарби и способности се крият в човека, които чакат времето си да се проявят. За тази цел той трябва да работи. Всичкото злато, с което днес хората работят, е все от земята. Но наука се иска от човека, да знае положително къде има злато и там да копае. Съвременните окултисти дават различни теории за произхода на златото. Според едни златото расте в земята, както плодовете черпят сокове от земята, растат и се развиват. По същия начин и златото се ражда в земята, размножава се, превръща се в безброй златни зрънца, които се съединяват в жили, наречени нерви и артерии на златото. Оттук може да се извади следното заключение: дето се образува много злато, там хората живеят добре; дето не се образува много злато, там животът на хората не е толкова добър. Понеже хората на земята не водят добър живот, златото е в много малко количество. В океаните има около десет милиона тона злато, но в разтворено състояние, а не в твърдо, както хората го търсят. Каква е службата на златото в океаните? То служи да запази живота в океаните. Това злато принадлежи на животните, които са във водата. Златото, което е в земята, принадлежи на хората, на животните по земята и на растенията. Съвременните хора нямат достатъчно злато на разположение, понеже това количество злато, което е в земята, трябва да го делят на три части. Значи само една трета част се пада на тях. Колкото по-добри стават хората, толкова повече златото се увеличава. Днес на всеки човек се пада средно по 50 лв. златни. Какво може да направи той с 50 лева? За да живее добре, човек трябва да има на разположение поне 12 000 лева златни през целия си живот. Хората се нуждаят не само от външно злато, но те трябва да имат злато и в кръвта си. Колкото по-голямо е количеството на златото в кръвта, толкова по-здрав е човек. Болестите се дължат на недостатъчно количество злато в кръвта на хората. За да се увеличи това злато, човек трябва да води чист, възвишен живот. Златото е емблем на слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато в кръвта си, и външното злато ще дойде. Нямате ли достатъчно злато в кръвта си, външното злато няма да ви ползва. Какво ще ви ползва храната, ако стомахът ви е разстроен? За да се ползвате от външната храна, стомахът ви трябва да е здрав, вие трябва да имате достатъчно количество злато в кръвта си. Щом сте здрави, и животът ви ще бъде поставен на здрава основа. Пророците на миналото, както и учените от миналите в векове, са говорили за различните елементи, които човек трябва да съдържа в кръвта си, за да бъде здрав. При това тези елементи трябва да се намират в известно съотношение помежду си. Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Какво искал да каже Христос с този стих? Той ни най-малко нямал предвид човешката вяра, нито техните вярвания. Стихът, който някога е изказан, че страхът от Господа е начало на мъдростта, също както и първият стих, имат дълбок вътрешен смисъл. Те представят елементи, на които свойствата трябва добре да се проучат; след като се изучат свойствата им, те трябва да се преведат, да станат годни за приложение. Какво означава страхът? Страхът е сатурнов елемент, т. е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лиши човек от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си. Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри. Средният пръст на човешката ръка е свързан с Божията Правда. Някой пита има ли правда в света. Достатъчно е да погледне на средния пръст, за да си отговори, че има правда в света. Защо? – Защото има среден пръст. – Има ли благородство в хората? – Има. – Защо? – Защото имат показалец. Съществува ли Божествен свят? – Щом имат палец, съществува Божествен свят. Съществува ли наука, изкуство? – Щом имат четвърти пръст на ръката, съществува и наука, и изкуство.– Съществува ли материален свят? Малкият пръст на ръката показва, че материален свят съществува. Изобщо, пръстите на човешката ръка са свързани със сили, с различни светове. Не само пръстите, но и отделните фаланги на пръстите представят сили, течения в природата, които оказват влияние върху човека. Например първата фаланга на показалеца е свързана с религиозното чувство на човека. Втората, средната фаланга на същия пръст, е свързана с неговия ум, т. е. с умствените му сили. Религия без ум не може. Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,човек се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл. Умът пък се нуждае от материя, без материя той не може да се прояви.Материята се нуждае от сила. И тъй,човек може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински човек е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал. Щом видите човек, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал. Това не се доказва, но се измерва. Ще вземете сантиметъра и ще мерите пръстите на дължина, на широчина, ще съпоставяте тия числа и ще вадите заключения. Ако числата са четни, ще имате едно разрешение; ако са нечетни – друго разрешение. При някои изчисления ще имате четни и нечетни числа. Тогава заключенията ви ще бъдат съвсем различни от първите две. Като правите тези наблюдения и изчисления, най после ще дойдете до една област, в която се иска дълбока мисъл. Ако не мислите, ако не съпоставяте нещата, вие можете да изпаднете в суеверия, от които нищо няма да придобиете. Обаче като изучавате нещата в тяхното последователно развитие, вие ще дойдете до положение да издирите законите, които са работили при създаването на човешките пръсти. Така само ще разберете, че всичко това е резултат на дълга, съзнателна еволюция. Например еднокопитните нямат такива пръсти, каквито човек има. Свинята има два пръста. Вълкът на задните си крака има по пет пръста, а на предните – четири добре развити и един недоразвит. Защо едни животни имат по един пръст, други – по два, по три, по четири, а човек – пет пръста, това има свои научни обяснения. Разумни сили са работили за създаването на пръстите у животните и у човека. Който е изучавал човешката ръка, по първия пръст само той може да определи какъв е даден човек по характер, по способности, по сили в него. От значение е и кожата на човека. Като погледнете кожата на ръката, ще видите дали е мека или твърда, суха или влажна. Също така имат значение и формите на клетките, от които кожата е направена. Като погледнете кожата на най-горната фаланга на пръстите, на меката част, с която се пипа, ще видите някъде охлювчета, някъде – концентрични кръгове и т. н. Всичко това е резултат на разумно действащи сили, а не на нещо произволно, неразумно. Като ученици вие трябва да изучавате тия неща, да дойдете поне до онези елементарни знания, с които да си служите в живота. Каквото научите за ръката си, не се плашете, но знайте, че всичко може да се измени. С разумна воля, със съзнателна работа върху себе си човек може да измени пръстите си, да даде правилна насока на силите в организма си. За да измените пръстите си, вие трябва първо да измените мислите си, да въздействате на своя мозък. За да има мисъл, мозъкът на човека трябва да бъде пластичен, лесно огъваем. Някой иска да пише в духа на новото. За да пише в новия дух, той трябва да има съответни форми, в които да облече мисълта си. На същото основание, за да бъде религиозен, човек също така трябва да има съответни форми, в които да облече своите чувства. За да дойде до новите форми, човек трябва съзнателно да живее, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми. Тази енергия ще даде нов тласък, нов подтик в живота на всички хора. Без тази енергия, колкото и каквито стремежи да има, човек нищо няма да постигне. Като се намери пред положението на човек, който нищо не е постигнал, най-после той ще каже: „Каквото днес не придобих, в друг живот ще го постигна.” Не е така. Има неща, които човек днес трябва да постигне. Те не могат да се отлагат. Програмата на днешния ден не трябва да се отлага за утре. Определено е какво трябва да се направи днес и какво – утре. Например на някого е определено в този живот да развива чувството, с което да познава къде има злато в земята; на друг някой е определено да усилва паметта си; на трети – да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно място в развитието си и ще каже: „В грях ме зачена майка ми." С този стих той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспех. При това положение нещастията ще го следват в живота му и той ще се чуди как да се освободи от тях. От всичко казано досега, аз правя следния извод: всичко е позволено на човека за добро. За тази цел човек трябва да работи върху себе си, да увеличава златото в кръвта си. Щом има вътрешно злато, той лесно ще намира злато в земята. При това изкуство не е ли по-добре да отиде той някъде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждите каси? Ще кажете може би, че с това се изкушавате. Какво по-голямо изкушение за човека от това, да мине покрай пълната каса и да помисли как да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе пръчицата си и да тръгне с нея от едно място на друго да търси къде има заровено злато, отколкото да разбива пълните каси. Като придобиете това изкуство, вие всякога ще имате нещо в джоба си, без да бъдете подложени на изкушение да крадете пари оттук-оттам. Който намери злато с пръчицата, той трябва първо да го преброи, да го претегли, да види какво количество злато е намерил. По този начин той ще дойде до научни изследвания, които ще дадат нова посока на науката, нов тласък за работа. Това не се прилага нито в религията, нито в традициите на хората в живота. Според тях да търси човек злато, това значи да влезе в стълкновение със себе си. Щом Бог е създал златото, Той знае защо го е създал. Всичко създадено в света има свое велико предназначение. Същото може да се каже и за златото. Ако на човека е определено да работи със злато, нека работи с него за добро, а не за зло. В домогванията си за придобиване на злато, хората вършат редица престъпления. Ако златото беше в голямо количество, да задоволяваше нуждите на хората, никакви престъпления не биха се вършили. За да се увеличи количеството на златото в природата, трябва да се увеличи количеството на златото в кръвта на човека. Това показва, че има съответствие между външното злато и това в кръвта на човека. Следователно за да се увеличи златото в природата, изисква се организираната дейност на цялото човечество. И тъй, една от основните мисли на тази лекция е да работим за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за съществата, които живеят в бъдещето. Те мислят за нас, а ние трябва да мислим за съществата, които идат след нас. Щом тръгнем за другия свят, ние ще оставим всичко на земята. Със себе си ще вземем само духовните придобивки, които представят неразделна част от нашето естество. Това подразбирал Христос в стиха: „Който не се отрече от баща си, от майка си, от своя живот, той не може да бъде мой ученик, не може да влезе в новия живот." Сега и на вас като ученици казвам: Отречете се от старото, от преходното, за да влезете във вечното, в абсолютното. Сега за да минем от златото в действителния живот, изпейте песента: „Изгрява слънцето". Който от вас намери злато, той ще го раздели с всички. Щом един от вас намери два милиона злато, той ще го раздели с останалите. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другите. Той има право да задържи за себе си само 12 000 лв. златни. Останалото злато непременно трябва да го раздаде. Ако мислите по човешки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите, ще кажете, че нямате нужда от майка, от баща, от братя и сестри, от Учител. Мислите ли по този начин, ще ви заобиколят същества, които всичко ще ви отнемат. И тогава няма да усетите как златото ви ще изчезне, а вие ще останете в по-страшно положение, отколкото сте били по-рано. Следователно, ако искате вратите на природата да не се затварят за вас, живейте според нейните закони. Щом живеете според законите на природата, тя ще разкрие тайните си за вас, ще ви направи достойни нейни наследници. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 16. Лекция от Учителя,държана на 9 февруари 1928 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Състояние на материята (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Състояния на материята „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" Размишление. Чете се темата: „Най-голямата скръб". Няма да четем всичките теми, защото скръб-та е заразителна, има опасност да се поддадете на влиянието й. За следния път пишете върху темата: ,,Цяр за най-голямата скръб". Цяр има за всяко нещо, но затова се изисква търпение. С търпение всичко се постига. За случая българите си служат с пословицата: „Капка по капка море става." За да приложи търпението, човек трябва да се ръководи от един основен закон, върху който да постави живота си. От гледището на този основен закон той ще си обяснява всички неща. Например какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърцето към човека? Различни отговори могат да се дадат на този въпрос, но важно е първо умът и сърцето да се впрегнат на работа и тогава да се види какво е тяхното отношение към човека. Да се впрегнат на работа, това не значи, че трябва да им се заповядва. Само умният човек може да заповядва, но не и глупавият. Отговаря се на молитвите на умния човек, но не и на молитвите на глупавия. Последният може да се моли цял ден, но ни глас, ни услишание на неговите молитви. Служителите на Ваала се молиха цял ден, но никакъв отговор не получиха. Когато Илия повдигна ума си нагоре и се помоли, веднага получи отговор. Разумност, права мисъл се иска от хората, а не празни думи. Без да мислят, мнозина казват: „Животът е борба, животът е течение, което завлича човека.” Като кажат така, те сами се поставят в безизходно положение. Според тях животът е течение, което завлича човека, без да може да му се противопостави.–Не, когато умният попадне в условията на въздуха, той става птица; когато попадне в условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като човек. Въздухът представя човешкия ум; водата – човешкото сърце, а твърдата материя – човешката душа. Следователно който иска да развива ума си, той трябва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърцето си, той трябва да изучава свойствата на водата, който иска да намери душата си, той трябва да живее на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя. И тъй, човек трябва да изучава законите и свойствата на разните видове материя, за да може да се справя с нея. Ако в него се събере въздух повече, отколкото трябва, той ще изпита вътрешни напрежения, големи течения, големи бури. Тия бури, като минават през областта на ума, ще образуват големи вълни. Вълните пък правят пакости на човека. В края на краищата най-безопасно за човека е на сушата, на почвата. Почвата, твърдата материя представя човешката душа, върху която растат ябълки, круши, грозде. Водата и въздухът са потребни като условия за развиване на човешката душа. По нея среща-ме чисти извори, кристални води. Душата заповядва и на ума, и на сърцето. Тя познава техните свойства и може да ги управлява, без да ги вади от условията, в които те се развиват. Умът не може да живее вън от въздуха. Сърцето не може да живее вън от водата. И душата не може да живее вън от твърдата почва. Думите „не могат да живеят" подразбират, че не могат да се проявят. Съвременните хора се раждат и умират, търсят щастие, но не го намират. Докато го намерят, ще ги извикат за онзи свят. Има случаи, когато човек може да бъде щастлив, но временно само. Например вървиш по улиците, никъде не намираш вода, а голяма жажда те мъчи. Срещаш един човек, който носи в ръката си шише с вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиеш вода от шишето му. Ти се напиеш добре с вода и си щастлив, че си задоволил жаждата си. Друг ден вървиш по полето, но си гладен. Срещаш една крава, която спира пред тебе и ти предлага от млякото си. Ти издоиш малко мляко и си щастлив, че си задоволил глада си. Друг път пътуваш в планината и усещаш голяма жажда. По едно време чуваш, че близо някъде клокочи извор. Приближаваш се при него, гребваш с шепата си няколко пъти от неговата чиста, освежителна вода и си щастлив, че можа да задоволиш жаждата си. Както виждате, три случая в живота ви носят щастие. Обаче кой от трите случая носи най-голямо щастие? Истинско щастие е онова, което е постоянно. И в трите случая щастието не е постоянно. Защо? – Защото всеки ден не можете да срещате човек, който да ви дава вода от шишето си. Всеки ден не можете да срещате крава, която да ви предлага от млякото си. Всеки ден не можете да намирате такъв чист планински извор, който да уталожва жаждата ви. От няколко случая вие не можете да вадите заключение, че нещата всякога ще стават по един и същ начин. В природата нещата не се повтарят. От един и същ човек не можеш да пиеш два пъти наред вода. От едно и също дърво не можеш да ядеш два пъти наред плодове. Закон е това. Казвате : ,,Докажи този закон. “– И да се докаже този закон, пак ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театър да гледате някаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героите страдат, мъчат се. Ако са млади, в края на краищата, ще им турят венец на главите, ще им направят къща и ще ги оставят да живеят заедно. Още на другия ден ще видите, че тази къща, този нов дом започва да дими. Народната пословица казва: „Къща без дим не може." Тази пословица е вярна не само по отношение на външната къща, но и по отношение на самия човек. И външно, и вътрешно човек дими. Защо? – Защото по естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото – жител на рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нужно. Ще дойде ден, когато той сам ще се освободи. Апостол Павел казва, че е намерил начин как да се справя с това същество, но не казва, че абсолютно се е освободил от него. Нито Христос е бил свободен от това тъмно същество. Духът на Христа беше свързан с плътта, с тъмното същество, което понесе греховете на човечеството. Щом Христос не можа да се освободи от това тъмно същество в себе си, за вас още повече няма да се направи изключение. В живота изключения не съществуват. Обаче Христос дава методи как може човек да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си. И тъй, когато се натъква на известни мъчнотии в себе си, човек трябва добре да мисли, да търси начини как да се справи с мъчнотиите си. Щом човек не може да реализира една светла идея, в него се образува празнина, която му причинява ред страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно всяка празнина в живота на човека се дължи на някаква нереализирана светла мисъл в миналото му. Например дохожда при вас един човек, изпратен от Бога, да му помогнете в нещо. Вие работите върху своите добродетели, но в този момент друго нещо ви занимава и отказвате всякаква помощ на човека. Той си отива недоволен, огорчен от вас. Вашият отказ създава една празнина в живота ви. Един ден тази празнина ще ви причини някакво нещастие. Като страдате, като се мъчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите как трябва да се изпълнява волята Божия. Тъй щото, когато някой човек ви преследва, ще знаете, че в миналото си някога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човек трябва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци. Българите казват: „Капка по капка море става." Морето представя човешкото сърце. Широко трябва да бъде човешкото сърце, защото в него се складират грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силите на човешкото сърце. Щом сърцето се прояви, умът се свързва с него и започват заедно да работят за реализиране на великите идеи на душата. Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и без сърце душата не може да се прояви. Казано е в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Вие гледате човека и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога. Тогава представете си мислено идеален човешки образ и приемете, че той е подобие на Бога. Ако нарисувате на черната дъска един ромб, истински ли е той? – Не, тази фигура е подобие на ромба. фиг. 1 Ромбът има четири ъгъла, от които два по два срещуположните са равни помежду си. Например, ъгълът А е равен на ъгъла В. Този ромб (фиг. 2) може да се разложи така, че върховете на ъглите А и В да са поставени на една плос-кост. Тогава тия ъгли ще представят два планински върха. Правата АВ представя един от диагоналите на ромба, който не се вижда. Тази фигура е перспективна представа на ромба. За да си представим ромба в това положение, ние приемаме, че страните му са в движение. Между двата върха се образува долина. При движението на страните на ромба се вижда как функционират силите в живата природа. Едни от тия сили са възходящи, а други – низходящи. Долината представя лошите условия на живота. фиг. 2 Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представя красива фигура. В него са концентрирани всички космически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяват в човешкото лице. Следователно по човешкото лице можете да изучавате цялата астрономия. Слънцето, луната и звездите могат да се поставят на човешкото лице. Така погледнато, човешкото лице има вече смисъл. Много сили са работили за неговото създаване. Ето защо, когато видите лицето на човека, радвайте се, че виждате целия космос в миниатюр. Не мислете дали сте красиви или не, но знайте, че лицето ви представя небето и земята, създадени от Бога. Докато гледате на въпроса по този начин, вашето лице всякога ще бъде младо и красиво. Щом престанете да гледате на лицето като на небе, на което се виждат слънце, луна и звезди, то ще започне да се набръчква и остарява. Днес хората остаряват за нищо и никакво. Изкуство е човек да разбира своя живот, да разбира своя организъм, да познава лицето си и да чете по него. Който не разбира живота, той не може да бъде щастлив. Не е въпрос да бъдете щастливи за себе си, но да се радвате на всичко, което Бог е създал, както и на това, което вие сте направили. Щастлив ли е съвременният човек? – Не е щастлив. От сутрин до вечер той роптае, сърди се, гневи се, от всичко е недоволен. Докато е доволен, човек се намира в горната част на ромба, в ъгъла А, в рая. Щом стане недоволен, той слиза в долната част на ромба, в ада. Докато бил в рая, Адам се намирал в горната част на ромба, в ъгъла А. Щом съгрешил, той излязъл от рая и слязъл в ъгъла В, в ада. Бог лишава недоволния от всички блага, за да го смири, да го направи доволен. Като изгуби всичко, каквото е имал, човек казва: „Ще върша волята Божия, че каквото Бог даде.” Този човек е слязъл в долната част на ромба и се е примирил с положението си. Това върши природата всеки ден с човека. За недоволния тя обръща рая надолу, поставя ангел да пази пред вратата и казва: ,,Раят не е място за недоволни. Той е място за доволни, за смирени хора.” Казвате:,,Кой остана в рая след изгонването на Адам и Ева?” – В рая останаха послушните синове и дъщери на Бога. Адам и Ева, синът и дъщерята на първия Адам, не послушаха Бога и затова ги изпъдиха от рая да отидат в света, там да се плодят и размножават. Има надежда един ден и те да се върнат отново в рая. Всички съвременни хора са непослушните синове и дъщери на първия Адам. Това не значи, че първият Адам е бил грешен. Той бил добър и праведен човек, но синовете и дъщерите му и досега са извън рая за непослушанието си към Бога. Тяхното непослу-шание се проявява в това, че ядат плодове от забраненото дърво. Малко непослушание е това, но повдига голям въпрос. И днес виждате как майката взема пръчицата, потупва детето си, че без разрешение късало плодове в градината. Като го натупа добре, изпъди го навън. Следователно, като ученици, от всички се изисква послушание. Абсолютно вътрешно послушание – това е първото условие, което се иска от ученика. Послушанието е първият закон, върху който се крепи хармонията. Докато човек не възстанови своята вътрешна хармония, докато не възстанови хармония с окръжаващата среда, той не може да се ползва от Божиите блага, от Божието благословение. И тъй, като ученици, от всички се иска работа. Всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да приготви условия за идването на любовта. Любовта може да се разглежда от три страни: като проява на ума, като проява на сърцето и като проява на душата. Като проява на сърцето, любовта се различава от тази на ума и на душата.Да работите върху себе си пък, това значи да знаете как да възприемате необходимото количество въздух, вода, светлина и земя.Човек трябва да има в себе си светлина, въздух, вода и земя. Земята е необходима като място за почивка. Като пътник човек трябва да спре някъде да си почине. Душата е мястото, на което той може да си почине. Казват някои : „Канара на моя живот.” Думата канара символизира душата.„Дом, построен на канара, няма да се разруши." - е казано в Писанието. Значи душата е най-устойчивото място, на което човек може да съгради живота си. Душата е мястото, дето растат най-хубавите плодове. Който няма душа, той е безплоден. Безплодният нищо не може да постигне. Какво представя душата за човека, се вижда от стиха, в който Христос казва: „Ако целия свят спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползвам." Всички съвременни народи се борят за земя. Прав е стремежът им за придобиване на земя, но те не схващат вътрешния смисъл на земята. Да се стремиш към придобиване на земя, това значи да дадеш условия на душата си да се прояви. Ето защо човек трябва да има само толкова земя, колкото му е нужна – ни повече, ни по-малко. Един ден земята ще бъде така разпределена, че всеки ще вземе такава част, която да отговаря на степента на неговото развитие. Тогава всеки ще си направи на своята земя една къща с нужното количество светлина, въздух и вода. Какво представят въздухът, водата и земята за човека? Въздухът символизира ума; водата символизира сърцето, а земята, твърдата материя, символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърцето и душата, трябва да разберете отношенията, които съществуват между въздуха, водата и земята. За да изучите законите на различните видове материя, ще отидете при земеделците, които обработват земята; после –при рибарите, които ловят риба, и най-после – при птицевъдците, които отглеждат птици. В края на краищата ще видите, че и рибите, и птиците се стремят към земята и към сушата. Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум. Животните пък приготвят условия за развиване на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови. Ако разгледате човека с окото на ясновидеца, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в самия човек, но в миниатюр. Затова именно наричат човека малка вселена, или микрокосмос. Така трябва да гледате на себе си, ако искате да се самовъзпитавате. Иначе каквито усилия да правите, вие можете само да се дресирате, но не и да се възпитавате. Дресировката нищо не ползва. Тя е толкова трайна, колкото златният прах върху медния предмет. Дресирането е подобно на позлатяването на някой предмет. Колкото и да дресирате едно животно, щом го поставите при старите условия на неговия живот, то отново ще подивее. Същото се отнася и до човека. Колкото и да дресирате дивака, щом го поставите при условията на неговия живот, той пак дивак остава. И тъй, не развивайте в себе си това, което не е Божествено, защото при пръв удобен за него случай, ще го изгубите. Щом го изгубите, ще страдате. Защо трябва да страдате за чужди неща? Често хората страдат от чужди мисли, от чрезмерна работа, от големи тревоги и т. н. Във всичко това има нещо чуждо, някакви примеси. Ще кажете, че някой измислил нещо, направил някакво откритие. – Никакво откритие не е направил той. Единственият, Който мисли, това е Бог. Човек само копира това, което Бог е създал. Някой минава за изобретател само затова, че използвал някои природни сили и ги впрегнал на работа. Обаче той не ги е използвал за повдигане на човечеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изобретател ще отговаря за своите открития. Знаете ли какво ще бъде положението на онзи изобретател, който е измислил бомбите за убиване на хора? Всякабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и в неговия мозък. Съвременните хора страдат от много огън. Те произвеждат големи експлозии помежду си. В който дом влезете, ще видите, че мъжът и жената цъкат, произвеждат огън със своя кремък и огнило. Това голямо количество огън изпарява водата в организма на мъжа и жената, вследствие на което в ума им настава голяма сухота. От голямата сухота те не могат да мислят. Какво трябва да правят, за да намалят количеството на този огън? – По-силният от тях трябва да се заеме да трансформира тази енергия, да я превърне в мисъл, т. е. да я впрегне на работа. Така лекуват болни, които имат висока температура. Поставят болния при условия силно да се изпоти, от всяка негова пора да излезе вода. Щом се изпоти, вътрешният и външният огън се уравновесяват и болният се успокоява, започва да мисли правилно. Изобщо, съвременните хора са майстори за произвеждане на огън, но не са майстори за произвеждане на вода. Когато човек се успокои, това показва, че той е възстановил своето равновесие. В такъв случай неговото спокойствие трябва да се предаде и на окръ-жаващите. Ако те се успокоят, той е при-добил вътрешното си равновесие. Ако те не се успокоят, и той не се е успокоил. Мнозина казват, че вярват в Бога. Вярват в Бога, а са неспокойни. Истинската вяра включва в себе си такива елементи, които никога не се губят. Тя е подобна на златото, което банкерът има в касата си. Той казва: ,,Аз имам голямо количесто златни монети в касата си.” Като каже това, той не трябва да се безпокои, че някога ще ги изгуби. Той ще пусне тези монети в обращение, ще работи с тях, но в края на краищата те пак ще се върнат при него, но с една придобивка. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Някой банкер се хвали със своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. – Това не е истинско богатство. Това не може да бъде положителна вяра. Такива богати лесно губят богатството си. Щом изгубят богатството си, те изгубват и вярата си. Тогава нито богатството им е било тяхно, нито вярата им е била силна. Те не са имали онзи елемент на вярата, с който да издържат на изпитанията. Спокойствие се иска от човека, за да издържа на изпитанията.Луната дава спокойствие. Майка на спокойствието е луната. Тя влияе върху въображението на човека. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията с голямо спокойствие. Който няма добре развито въображение, той няма спокойствие в себе си. Когато се намерите в трудно положение, в някаква мъчнотия, започнете да работите с въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си къща, отишли сте в странство да учите езици и се връщате обогатен със знания. Като си представите тия неща, няма да забележите как ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. – Възможно ли е да постигнем това нещо? – Като си въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате на-дясно – наляво, това е достатъчно за вас – повече не ви трябва. Като сте неразположени, представете си, че седите пред един голям оркестър и слушате музика. Щом си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. – Ама ще кажат хората, че сме смахнати. – Да казват каквото искат. За предпочитане е човек да живее във въображението си, на луната, отколкото да ходи с увиснала глава, отчаян и обезсърчен, да не намира смисъл в живота. Като ученици вие трябва да изучавате желанията си, да знаете на кои от тях да давате предимство. Едни от желанията ви са на място, а други не са на място. Някой се оплаква от своите лоши желания, от своите пороци. Не се спирайте върху пороците си, но ги изучавайте. Пороците не са нищо друго, освен нереализирани мисли и желания, непроявени добродетели. Всеки порок подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовност да разрешавате задачите, които ви са дадени. Всяко желание съдържа в себе си динамическа сила, която трябва да се впрегне на работа. Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати. Ето защо ученикът трябва да знае как да работи с динамическите сили на своя организъм. За това не се изискват големи усилия. Малката искра е в състояние да запали цялата земя. Дайте тази запалка в ръцете на малкото дете и то ще запали земята. Най-малкото усилие, навреме приложено, е в състояние да реализира една мисъл. Речете ли да философствате дали тази мисъл може да се реализира, какъв ще бъде резултатът й, никакво постижение няма да имате. При това положение за реализирането на тази мисъл са нужни месеци и години. Докато човек прилага нещата, без да философства, те стават лесно. Щом философства, без да прилага, нещата стават мъчно. Като дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, веднага пристъпете към приложението й. Що се отнася до Божествените мисли, прилагайте ги без разсъждение. Колкото повече философствате върху тях, толкова повече постижението им се отдалечава. Вие трябва да прилагате Божествените мисли, за да развиете вътрешна хармония в себе си – хармония в своите мисли, чувства и постъпки.Без тази хармония сърцето и умът не могат да се развиват. Без тази хармония душата не може да даде никакви плодове. Докато служите на Божественото, работите ви ще вървят добре, ще имате добри резултати. Щом връзките ви с Божественото се прекъснат, животът ви ще бъде пълен с разочарования. Който върви в Божествения път, той не знае какво значи падане. Христос дойде на земята да покаже на хората как трябва да живеят. Апостол Павел, последовател на Христа, искаше да спаси еврейския народ, но с това свое желание той се отклони от своето предназначение. Защо? – Защото веднъж Христос спаси света, нямаше защо Павел да го спасява. Един е спасителят в света, няма защо повече спасители да се явяват. Само Бог спасява. Ние можем да бъдем само проводници на Божиите мисли. Христос изпрати Павла да проповядва между езичниците, като му каза да не се мъчи да спасява еврейския народ. Христос е пред-видил начин за спасяване и възпитание на еврейския народ. Често и вие изпадате в положението на Павла, искате да обърнете целия ваш род към Бога. Казвам: Не се бъркайте в Божиите работи. Бог има специфични методи за спасяване на всяка душа. Докато майките и бащите ви, братята и сестрите ви не споделят вашите идеи и ви противодействат, вие по никой начин не можете да им въздействате. Не се занимавайте с работи, които не влизат във вашата област. Ако мислите, че можете да обърнете света към Бога, вие ще се намерите в положението на онези 12 души, които в името на Христа и Павла, отишли да пъдят духовете от един беснуем. Беснуемият им казал: „Христа познавам, Павла познавам, но вие кои сте, не познавам.” Хвърлил се отгоре им и ги набил. Божията сила не се проявява в множеството, но в единството, в хармонията между душите. Тези 12 души били хора без ум, без сърце и без душа. Такива хора не могат да вършат Божиите работи. Човек нищо не може да направи без ум, без сърце и без душа. И тъй, който не е намерил душата си, да я намери. Не е въпрос за обръщане към Бога, за спасение. Важно е за човека да намери своя ум, своето сърце и своята душа и да научи законите, които ги управляват. В това седи истинското учение. Ние вземаме ума, сърцето, душата и духа като символи. Въздухът символизира ума, водата символизира сърцето, земята символизира душата, а светлината символизира духа. Когато духът се възцари в човека, неговата светлина ще изгрее в душата му и плодовете на тази душа ще почнат да зреят. Това означава присъствие на духа. Следователно, ако в човека няма въздух, вода и земя, какво ще го ползва слънцето? Човек трябва да има в себе си въздух, вода и земя, за да могат топлината и светлината да проникнат в него, да види изгряването на слънцето. Казано е, че слънцето на душата никога не залязва. Това е реалното в света. Сега вие мечтаете за спокоен живот и понеже не го намирате на земята, представяте си го на онзи свят. Казвате: „Като отидем на онзи свят, ще влезем в рая.” И започвате тогава да си въобразявате един особен рай. Обаче като отидете на онзи свят, ще видите, че нищо няма от това, което сте си въобразявали на земята. Ако действително попаднете в рая, вие ще се намерите при условия, каквито никога не сте си въобразявали: богатство, щастие, изобилие. Като ви дотегне това щастие, ще слезете на земята да се разсеете. Този рай е за хората на земята, които са мечтали за него, които са го търсили. Слънцето, луната, звездите са създадени за човека, да ги изучава, да се свързва с онези разумни, възвишени същества, които живеят там. Щом тия същества са интелигентни, със сърца и души, там ще има и въздух, и вода, и земя. Има системи, в които греят три слънца: когато едно от тях залезе, второто изгрява. Как бихте живели в такъв свят? За да живее човек там, мозъкът и нервната му система трябва да се приспособят към условията на тия системи. Законите в този свят са съвършено различни от тия на земята. Светът на трите слънца подразбира троеличието на Бога, за което се говори в православната черква. И тъй, за да прогресирате, вие трябва да възстановите своята вътрешна хармония, да хармонизирате душите си. В това седи истинската радост. Радостта е плод на живота. Следователно радвайте се на живота, който днес имате, а не на този, който очаквате в рая. Вие ще влезете в рая с плодовете на сегашния живот. Затова стремете се да използвате условията на сегашния си живот, да имате добри плодове, с които да влезете в рая. Там ще ви се дадат най-добри условия. Обаче никога не считайте, че сте бедни. За да не ви сполетят неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате с много неща в живота. В онзи свят просяци не приемат. Да просиш, това значи да мислиш, че си нещастен. – Не, ще работиш, ще изкарваш прехраната си. Няма да очакваш наготово, но ще работиш. Каквото изкуство имаш, ще го приложиш и ще получиш Божието благословение. Просията е наказание. Обаче казано е в Писанието: „Просете и ще ви се даде!" Тази просия коренно се различава от обикновената. В този стих се говори за просене от Господа. Да просите от Господа е едно, да просите от хората е друго. Щом е дал живот на човека, Бог му е дал и хляб. Щом му е дал ум, Той е дал и храна за този ум. Щом му е дал сърце, Той е дал и храна за това сърце. Веднъж човек дошъл на земята, Бог е предвидил всички негови нужди. Задачата на животните е да събират магнетизъм. Докато животните са здрави, и хората ще бъдат здрави; щом животните започнат да боледуват, и хората ще боледуват. Ето защо, ние трябва да бъдем приятелски разположени спрямо животните, за да можем да се полз-ваме от магнетическите сили, които те скла-дират в себе си. Както виждате, за да възприеме човек новия мироглед на живота, той трябва да се свърже с Божествения свят, да види как разумните същества работят там, да научи законите на този свят. По този начин човек ще види как всичко съдейства за неговото добро и му помага. Небето му помага; рибите, птиците, млекопитаещите, растенията му помагат; светлината, въздухът, водата и земята също така му помагат. Изобщо всичко живо в света помага на човека. Бог ни помага и говори чрез всичко. Защо? – Защото сме дошли в последните времена, в края на епохата. Сега сме в епоха на ликвидация. По какво се познава, че е дошло време на ликвидация? – По голямото разтърсване, което иде сега на земята. При това разтърсване и най-дебелите глави ще узреят. Няма да остане глава, която да не се разтърси и узрее. Каквито вярвания и да имате, главите на всички ще узреят, ще разберат, че има един закон в света, който управлява цялата вселена. Резка няма да се измени от този закон заради вярванията и теориите на хората. Всички хора трябва да дойдат до правилно разбиране на живота. Едно е това разбиране! Накъдето и да текат реките, все на едно място ще отидат. Не чакайте деня, когато насила ще ви накарат да бягате, защото, като бягате, можете силно да се задъхате и да не стигнете на определеното време. Докато има още време, вървете умерено, спокойно, да бъдете готови за новата епоха, която иде. Новата епоха изисква нови хора, т. е. млади хора, с умове и сърца просветени, с души възвишени. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдете научени от Бога." – Кога ще дойде това време? – Иде вече времето, когато всички хора ще бъдат научени от Бога. Той ще им говори, ще ги учи, а те ще Му служат. Това значи: „Капка по капка море става." Сега от всички се изисква да знаете законите за създаването на водата, за да образувате морета около себе си. Време е вече да се върнете в рая, от който сте изпъдени. Ще учите, ще работите, ще се молите да ви върнат в рая, при добрите условия. Адам и Ева не послушаха Господа, ядоха от забраненото дърво. Осем хиляди години вече как човечеството опитва последствията на своето непослушание. Какво са постигнали в този път? – Нищо особено. Сега трябва да се върнат от този път, да влязат в новия живот, да приложат послушанието. Новият път подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе мир във всеки дом, във всяко сърце и във всяка душа. Тази е задачата, която трябва да се реализира в живота. Вие очаквате Духа да ви посети и тогава да започнете работа. – Не, Духът не иде по механически начин. Всеки от вас носи в джоба си най-малко по сто семена. Какво трябва да прави? Дето мине, той трябва да сее, да пръска тия семена. – Ами хората ще искат ли нашите семена? – Пръскайте семената си и не питайте. Когато е въпрос за правене на добро, не се пита. Щом е за злото, питайте човека да му направите ли зло, или да не правите.Искаш да откраднеш коня на някой човек. Няма да го откраднеш, без да питаш. Ще отидеш при него и ще му кажеш: ,,Искам да открадна коня ти. Позволяваш ли?” –,,Слушай, ако имах само един кон, не бих ти позволил, но понеже имам два коня, единият ти подарявам. Качи се сега на коня, който ти подарявам, да видя как изглеждаш. Прилича ти да яздиш кон. Хайде сега добър път!” Щом речеш да направиш добро на някого, не питай. Това подразбира пословицата: „Капка по капка море става." На болни, на страдащи, на бедни носете вашите светли, красиви мисли и чувства и не се страхувайте. Като ученици вие трябва да бъдете носители на красивото и възвишеното в света. В Школата се дават ред случаи, дето можете да прилагате вашите мисли и чувства. Например някой от учениците се проявява неправилно: започва да буйства, да изопачава истината, да злослови по адрес на новите идеи, на новото учение. Това са неща, допуснати от разумния свят като предметно учение. Учениците трябва да се учат от тия неща. Ако в обикновените училища учителите си служат с пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимият свят като предметно учение за учениците, било положителни или отрицателни, но вие трябва да прилагате знанието си, да се учите от тях. Ако прилагате добрите си мисли и чувства, и вие ще се ползвате, и на онези, които са послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползвате, нито те ще се ползват. – Ама защо се явяват такива неправилности между учениците? – Всичко, което става в Школата, е допуснато. Това са задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Те са задачи и за вас, и за онзи, който неправилно се проявява. Някоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просветена още, не разбира идеите и ги изопачава. – Защо трябва да бъде така? – Това е въпрос, на който не може да се отговори. В древността един цар срещнал една млада, красива жена. Той харесал тази жена и я взел при себе си. Оказало се, че тя била жена на един беден човек, който нямал никаква радост в живота си освен нея. Бедният тръгнал подир жена си, плакал, молил се да му я върнат. Като видял нещастието на този беден човек, царят го извикал и му казал: „Ето, вземи жена си и върни се назад.” Защо плаче този човек? – Взели му нещо, което го правило щастлив. Царят върнал това, което взел. Вие можете ли да върнете на човека това, което му е отнето? Следователно когато видите някаква неправилност в Школата, че някой се е отклонил от правия път, т. е. изкривил малко пътя си, не питайте защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънките му, но помагайте му по някакъв начин да се почувства като в свой дом, между близки, които се интересуват от неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвън ще дойдат хора да му помогнат, но те ще го изопачат, ще го използуват за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакат вън от Школата, да пипнат някоя жертва в ръката си, да спечелят нещо от нея. Не е лесно да станеш жертва на някого. Това значи, да попаднеш в ръце на хора, които ще те ограбят. – Какво ще ограбят?–Ще ограбят сърцето ти, ума ти, ще поробят душата ти и ще те изхвърлят на пътя като парцал. И след големи страдания най-после тази жертва ще се върне в пътя, който носи живот, светлина и свобода. Божественото учение обаче няма жертви и не иска жертви. Там има само служители. Казано е в Писанието: ,, Няма човек в света, който да е оставил майка и баща заради мене, да не е получил стократно." Не е имало случай в аналите на човечеството да служи човек на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче служи ли на човека, не е било случай да не му се отнеме стократно. От човека зависи кой път да избере и като избере един или друг път, как да използува благата, които му се дават. Срещате един човек и му говорите хубави, прави работи. Запознавате го с новото, с истината, но каквото му говорите, той вижда във всичко нещо криво, изопачено. Защо? – Такова е състоянието му. Този човек е болезнено чувствителен. Дето пипнеш, все го боли. Както да пипнеш, рана ще му причиниш. Ако речеш да го насър-чиш, ще ти каже да се махнеш, нищо да не му говориш. Седнеш близо до него, ще те накара да се отдалечиш, настрана да отидеш. Такъв човек нито го пипай, нито му говори нещо. Умът и сърцето му не са сформирани; душата му е замътено яйце, което преждевременно се е счупило, не е дочакало времето на своето излюпване. Опасно е това състояние за човека. Всяко яйце трябва да се излюпи на определеното за него време, за да може животът, който излиза от яйцето, да се развива правилно. И тогава каквото и да говорите на такъв човек, както да го пипате, той вижда във всичко само добро и красиво. Като ученици трябва да знаете, че и вие се намирате в такава обвивка, в такава черупка като тази на яйцето, и всеки чака определения за него час, да се пукне тази обвивка, да излезе животът оттам; всеки чака да се пукне пъпката, да се разцъфти и да разнесе навсякъде своето благоухание. Затова четири неща се изискват от ученика: любов, светлина, мир и радост. В изявяването на тия неща е смисълът на живота. Сега мислете върху всичко, което говорих тази вечер. Вие ще го разберете по вашему, но ако го разберете по вашему, и мене ще разберете. Ако не го разберете по вашему, и мене няма да разберете. Не се стремете да разбирате и да решавате въпросите като мене. Никой не знае как аз решавам въпросите. Както и да ги решавам, аз работя съобразно своите решения. Преди да дойде до известни решения, човек се нуждае от опитности. Тези опитности ще го убедят в нещата и той ще вземе правилно решение по даден въпрос. Седи някой човек замислен, обезсърчен, гладен, няма сила да предприеме нещо, няма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хляб, дрехи, обуща и пари. Чуди се кой е донесъл тия неща. Един ангел ги е донесъл. – Възможно ли е това? – Възможно е. Чрез някой човек ги е донесъл. След това ангелът се скрива и наблюдава, какво ще прави този човек. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока в живота си, ще вземе право решение. Обаче ако погледне на всичко това и каже: „Добре, за днес съм осигурен, но утре какво ще правя?” – този човек не е взел права насока в живота си, нито може да вземе право решение. Това е една от положителните опитности, от които вярата на човека укрепва. Тази вяра побеждава мъчнотиите и страданията в света. Вяра е нужна на всички хора днес, защото те минават през дъното на ада. Герои трябва да бъдете! Ако не сте герои, големи колебания, големи падания ще преживеете. – Ама кое е правото учение? – Не е важно да знаете кое е правото учение. Когато слънцето изгрява, кое е по-важно за вас: да се ползвате от слънчевата светлина и топлина, или да знаете колко трептения прави светлината в една секунда? Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно да знаете: какво е писано в тази книга и как може да се приложи, или от колко страници е тази книга и колко автори са я писали? За човека е важно първо да познава себе си, своя живот, а после да познава авторите, които са работили върху него. Щом познава себе си, той ще познава и авторите, които са работили върху него. Ако запитате някой от съвременните учени кога и как е създадено неговото сърце, той нищо не може да каже. Защо? – Защото не познава себе си. Псалмопевецът е казал: „Бог е работил преди да съм се родил, преди създаването на света." Какво се разбира под думата „Бог"?– Под думата „Бог" разбираме съвкупност от всички разумни, възвишени, любещи същества, които са работили преди създаването на света, които и днес продължават да работят. Кой създаде човешкият ум и човешкото сърце? – Създаде ги Този, Който създаде човешката душа. Казва се в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на човека дихание, и той стана жива душа." И постави Бог човека в рая между всички растения и животни да учи, да се развива. Адама определи на служба да даде имена на всички животни. Сега и от вас се иска, като се върнете отново в рая, да дадете имена на всички животни, които са у вас. След това пак ще дойде вашата Ева да ви предложи от плода на забраненото дърво, но вие ще се ползвате от опитността на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете от него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви живот. Щом втори път успеете да влезете в рая, вие ще останете там за вечни времена като граждани на Царството Божие. Съществува следният закон: Човек никога не може да повтори грешката, която веднъж е направил. По друг начин, при друга обстановка, при други условия тази погрешка може да се повтори, но при същите условия е невъзможно да се направи. И тъй, стремете се към новия живот, който иде сега. Бъдете готови за новото, за положителното в света! Новото подразбира връщане в рая, от който някога сте излезли. „Капка по капка море става." Желая сега на всички ви да образувате това необятно море, в което се крият великите блага и богатства на целокупния живот. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 15. Лекция от Учителя, държана на 2 февруари, 1928 г., София.–Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Равнодействаща сила (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Равнодействаща сила „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!” Размишление. Чете се темата: „Придобивки на познанието". За следния път пишете върху темата: ,,Най-голямата скръб в света". Пишете свободно върху темата. Всеки да изкаже мнението си, без да се влияе от мнението на другите. Най-голямата скръб за едного не е най-голяма скръб за всички. Най-голямата дължина за мравката не е най-голяма дължина и за човека. Когато листът на дървото, разлюляван от вятъра, се движи по всички посоки, той прави безброй движения, но тия движения нямат нищо общо с цялото дърво. Ако допуснем като абсолютно правило положението, че зад всяко движение седи една разумна причина, трябва да приемем, че и зад движението на листата се крие също така някаква разумна причина. В случая разумната причина е вятърът, а зад вятъра се крие друга разумна причина. Някои ще извадят заключение, че щом зад всяко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на човека са разумни. Човек прави движения, но разумни ли са всичките му движения? Ако един капелмайстор излезе на сцената да дирижира една симфония, написана от самия него, всичките му движения ще бъдат смислени и разумни. Най-малкото му движение ще изразява съзнателна мисъл. Той познава всеки тон, всяка пауза, разбира техния говор. Ако същата симфония се дирижира от капелмайстор, който не разбира много от музика, неговите движения ще бъдат неразумни. Това не са движения, но ръкомахания, които нищо не изразяват. Вся-ко разумно движение е музика, хармония. Следователно всяко разумно движение на листата на дървото представя пеене, музи-кален говор. В този смисъл ние можем да кажем, че растенията се разговарят помежду си музикално. Тяхната реч е като тази на поета. Най-хубавите опери се изпълняват от растенията. Като ученици вие трябва да разсъжда-вате по нов, а не по стар начин. Досега хората са разсъждавали все по стар начин, но нищо особено не са придобили. Защо трябва и днес още да се занимават с въпросите: кога са се родили и кога ще умрат, колко момчета и колко момичета са родени, кога ще се оженят и как ще живеят, какви служби ще заемат и с какви заплати и т. н. Тези въпроси са разрешени, няма защо повече да се повдигат. За какво трябва да мисли човек?–Човек трябва да мисли върху онова, което не може и не трябва да се коригира. То е Божествено. Докато нещата се коригират, те още не са Божествени. Има писатели, които постоянно четат, препрочитат своите произведения и ги коригират. Има писатели, които не коригират произведенията си, считат ги за Божествени, т. е. придобити чрез вдъхновение. Дали произведенията им са съвършени, това е въпрос още, но важно е, че засега и гениалните хора даже по няколко пъти четат и препрочитат произведенията си и правят корекции в тях. Има някои гениални писатели, които никога не коригират произведенията си, но те са гении от първа величина. Вие сте от тия писатели, които коригират произведенията си. Дойде някоя мисъл в ума ви, вие веднага я спирате и започвате да я анализирате. Каква ще бъде тази мисъл? Или положителна, или отрицателна. Някой иска да напише нещо гениално, с което да учуди света. Той взема перото в ръка и започва да пише роман. Избере действащите лица, отдели от тях главните герои и започва да мисли от каква смърт ще умрат. Докато намери по какъв начин да умрат, и той се мъчи. Защо? Не може произволно да се наложи наказание на някой човек. После пък мисли какви добродетели да вложи в характера на своите герои. И в единия, и в другия случай, при наказанията и при възнагражденията на героите си, авторът мисли, че може да ги наказва и възнаграждава произволно. Всичко трябва да почива на законите на великата правда. В живота си човек трябва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно сам ще го преживее. Следователно каквото писателят, романи-стът пише, рано или късно, и той ще го преживее. Не само той, но целият му дом ще преживее романа, който е написан вече. Ако това не стане в този живот, ще стане в един от бъдещите животи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни в писането. Щом напишете нещо, след време ще ви по-ставят при такива условия, да преживеете написаното от вас. Щом го преживеете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага от великата справед-ливост в света. Ако съдията отсъжда несправедливо, и него ще поставят при условия да преживее същото нещо. Каквото човек направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. В Бога няма лицеприятие. .И доброто, и злото, което човек прави, в края на краищата, ще се върнат при източника, от който са излезли. Как може да се избегне този закон? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква от човека: всеки сам да изправя, да коригира погрешките си. Никой не може да изправя живота на другите хора. Всеки сам ще изправи своя живот. Да изправяте живота на другите, това значи да минете през техния живот. Как можете да изправите живота на другите, когато не сте влезли в тяхното положение? Най-мъчното нещо е да коригирате другите хора. Някой взема перото и започва да дава съвети на някого какво трябва да направи, за да коригира живота си. Откъде знае този човек как може да се коригира животът на другите? Той ще каже може би че има опитност и знае как трябва да се постъпи в дадения случай. Според мене опитността на писателя и опитността на неговия герой коренно се различават. Един ден, когато писателят мине през същата опитност, тогава може напълно да разбере героя си, но днес те могат да имат само няколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може някой да изправя живота на своя ближен. В живота се говори за допирни точки между хората, но и в геометрията се говори за допирни точки между силите. Правите линии А и В (фиг. 1) имат една допирна точка. Намерено е, че когато две сили имат една допирна точка, те образуват равнодействаща сила. Правата С е равнодействащата сила, която определя посоката на движението на силите А и В. Следователно за да знаете какви са отношенията ви към дадено лице, първо трябва да видите, имате ли поне една допирна точка с него. Щом намерите допирната точка, ще прекарате равнодействаща между вас и дадения човек. Коя е първата допирна точка в живата геометрия? – Любовта. Щом между две същества има отношения, първата допирна точка е вече налице. Допирната точка определя посоката на движението между двете сили. Сега аз говоря за любовта като първо условие за създаване на отношения между две същества. Без любов никакво отношение не може да съществува. Това е нов начин на разбиране на отношенията. Достатъчно е човек да има само една допирна точка в отношенията си с хората, за да не може да измени направлението си в живота. Веднъж влязъл в правия път съзнателно, човек не може да измени отношенията си към хората. Това, което любовта прави, не може да се определи с друга дума, освен с думата отношение. Дето любовта е допирна точка между хората, там всякога съществува хармония. Същият закон срещаме и в музиката. Два тона могат да бъдат хармонични, ако между тях има поне една допирна точка. Ще обясня този закон със следния при-мер. Седят трима души пред една маса, смеят се и се разговарят весело. Като се вслушате в разговора им, виждате, че нищо сериозно не ги свързва. Те водят разсеян, разхвърлян разговор, не могат да се съсредоточат помежду си. По едно време единият напуща компанията, остават двамата. Веднага обстановката между тях се сменя. Те стават сериозни, замислени. Единият се приближава към другия и тихо му пошепва: „Кога ще платиш дълга си? Нали знаеш, че имаш да ми даваш десет хиляди лева?” –,, Зная, но сега нямам пари. Вчера изплатих една полица, затова ще те моля да отложа дълга си към тебе за известно време.” Тези хора са сериозни, имат отношение помежду си, имат една допирна точка – полицата, т. е. дълг от десет хиляди лева. Следователно, когато двама души се съберат на едно място, единият от тях е кредитор, а другият – длъжник. При това положение на нещата, между тях непременно ще се създадат известни отношения. В дадения случай единият представя положителна величина, а другият – отрицателна. Освен полицата допирната точка между тия двама души може да бъде любовта. Тогава отношенията между тях ще бъдат правилни. Обаче двама банкери, които представят две положителни величини, не могат да се съберат на едно место. Между тях непременно ще произлезе сблъскване. Защо? – Те са две бомби, които при докосване една друга, избухват. Следователно, между две положителни величини не може да съществува допирна точка. Щом тези величини се докоснат, те веднага ще се ударят една в друга и ще се отдалечат. На същото основание в един и същ момент, на едно и също място в ума си човек не може да постави две положителни мисли, нито в сърцето си две положителни чувства, нито във волята си две положителни действия. Тъй щото, за да има равнодействаща сила между мислите, чувствата и постъпките на човека, те непременно трябва да бъдат противоположни едни на други. Този е пътят, по който можете да създадете в себе си права мисъл, която помага за съграждане на здраво тяло, а също и за регулиране на силите в организма. Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване. Щом престане да спазва тия закони, клетките му започват постепенно да се рушат. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство предизвикват особени сътресения, особени експлозии в клетките на човешкия организъм. Тези сътресения се отразяват болезнено върху неговия организъм. Човек може да внесе такава отрицателна мисъл в ума си, която след известно време ще експлодира. Тогава той се чуди откъде дойде тази експлозия, коя е причината за това. Тази мисъл е работила с години в него, копала е, докато най-после е намерила път да излезе навън. С излизането си обаче тя е предизвикала разкъсване на някой нерв или на някой кръвоносен съд. Като не знае силата на отрицателните мисли, човек не си задава въпрос на какво се дължат болестите. Причината на всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Като знаете това, не значи, че трябва да се страхувате. Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека. В дадения случай копоят е прокурор, а ловджията – съдия, които ре-шават смъртната присада на заека. Прокуро-рът произнася смъртната присада, а съдията я туря в изпълнение. Ако прокурорът се оми-лостиви и се откаже да преследва обвиняемия, и съдията се отказва да стреля. Щом заекът се отдалечи от прокурора с няколко километра, последният казва: ,,Делото трябва да се прекрати.” С мисълта си човек може да въздейства върху копоя, да прекъсне връзката между него и заека и да го застави да не гони заека. Копоят гони заека не по свое собствено желание, но по желанието на своя господар. Копоят действа по внушение. Той се заразява от желанието и стремежа на господаря си да гони заека. Ако господарят му няма такова желание, копоят не би гонил заека. Сега да се върнем към мисълта за равнодействащата на две прави. Две сили, които имат една допирна точка помежду си, имат и една равнодействаща. Следователно щом се намерите пред някакво противоречие, първо помислете за силите на вашия ум и на вашето сърце. После помислете за тяхната допирна точка – любовта. Най-после помислете за равнодействащата на двете сили – умът и сърцето, които работят в две противоположни посоки. Когато двама души работят в две противоположни посоки, при една допирна точка–любовта – те всякога ще имат успех. Най-малкото съмнение в този закон показва, че силите нямат за допирна точка любовта. Щом любовта не е допирна точка между тях, те веднага се отблъскват. За да се възстанови равновесие между двете сили, едната трябва да стане положителна, а другата отрицателна. Значи тук трябва да действа вярата. Тя ще превърне силите в противоположна посока една на друга. Кои са двете сили?–Това са умът и сърцето на човека. Допирната точка на ума и сърцето е любовта, а равнодействащата между тези две сили е Бог. Щом Бог е равнодействаща сила между ума и сърцето на човека, резултатите на всички негови работи ще бъдат добри. За да има тия резултати, човек трябва да приложи живата геометрия в своя живот, никога да не се отклонява от равнодействащата сила на ума и сърцето си. Тази резултантна е канара, на която човек може да се опре при най-големите бури в живота си. Тази канара е Божественото начало, на което всякога може да се разчита. Божественото е виделина за човешкото съзнание. Съвременните хора говорят за онзи свят като за нещо далечно. Колко е далеч онзи свят от този? – Колкото оттук до Витоша–всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седем часа. Значи за седем часа вие ще отидете на онзи свят и ще се върнете. Аз правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша, и времето, нужно за отиване до онзи свят, по следната причина. Вчера бяхме на Витоша, дето прекарахме отлично. През целия ден беше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето беше чисто, ясно, никакво облаче нямаше. Температурата беше около 18–19°. Мнозина правеха слънчеви бани. В това време, докато ние се радвахме на великолепен ден, в града имало голяма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за един–два часа и веднага се скрило. Каква по-вярна аналогия може да се даде за този и онзи свят? Всички, които останаха в града, бяха в този свят. Онези, които отидоха на Витоша, влязоха в онзи свят. За да отидат до Витоша, до онзи свят, те употребиха само четири часа. За да се върнат назад, в този свят, употребиха три часа. Тъй щото когато човек се намери пред мъчнотиите на физическия свят, в гъстата материя, не му остава нищо друго, освен да се качи на една височина от 500–600 м., да отиде временно на онзи свят, дето няма ветрове, няма облаци и бури, дето слънцето грее ясно, силно и там да разреши задачата си. Щом разреши задачата си, нека се върне в града, в този свят – в света на мъглата и гъстата материя. Следователно всяка мъчнотия, всяка трудна задача може да се разреши в продължение на седем часа. Сега да се върнем към съществената мисъл. Казахме, че две сили, които имат една допирна точка, имат една равнодействаща помежду си. Следователно всяка сила, която излиза от вас и среща на пътя си друга, с която има една допирна точка, непременно ще има равнодействаща. Силите, които излизат от вас, могат да вървят и в успоредна посока. По този начин с равнодействащите между тях сили, ще се образува стълба–на човешки език казано. Оттук вадим заключението: когато двама души имат общ идеал, общ стремеж, те вървят успоредно един на друг. Само при това движение те са в състояние да превръщат динамическите сили на своя организъм в прави мисли и в благородни, възвишени чувства.При това положение на нещата човек може да напише нещо ново, различно от това, което досега са писали поети и писатели, учени и философи. От това гледище каква е задачата на философията? – Да внесе чистота в ума. – Каква е задачата на музиката?–Да внесе тишина, спокойствие в сърцето. Музиката трябва да успокои бурите в морето, да направи морската повърхност тиха, гладка. Музиката трябва така да успокои морето, че по него да се виждат само леки, приятни вълнения, присъщи на живота. – Каква е задачата на природния ум? – Да внесе в човека условия за придобиване на знания. Истински знания може да придобива онзи, който знае какво нещо е права линия, плоскост и тяло. Щом разбира тези неща, той ще знае какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества. Като говоря за изучаване на отношенията между разумните същества, това не значи, че вие нищо не познавате от науката за отношенията. Много неща знаете, дълго време сте градили, но този градеж не е дал благата, които сте очаквали. Че е така, виждаме в Стария и в Новия Завет, в книгите на учени и философи, дето пророци, учители и апостоли са се обръщали към хората с желание да им дадат начини как да живеят, как да градят правилно. Не е достатъчно само човек да бъде учен, да изобрети нещо, но неговото изобретение трябва да бъде за благото на цялото човечество. Какво благо се крие в направата на една бомба, която ще убие десетки хора? Който е изнамерил бомбата и нейното приложение за убиване на хората, той цял живот ще носи последствията на тези експлозии: всяка негова работа, всяка негова мисъл и всяко негово чувство ще бъдат придружени с експлозия. След това той ще се чуди защо животът му е толкова нещастен. – Много просто. Нещастията в живота му се дължат на експлозивите, които открил и приложил в бомби за убиване на хора. – Няма ли право човек да изобретява, да прави открития? – За всичко има право човек: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трябва да знае обаче, че ще носи последствията на своите изобретения. Някой написал една драма. Лоша или добра, няма да се мине много време и той ще преживее тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той сам да изиграе ролята на своя главен герой. – Няма ли право човек да мисли? – Има право да мисли, но той не трябва да мисли като обикновен човек; той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после – като Бога. Човек трябва постепенно да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде в положението на гений или на светия, тогава да напише онова, което е преживял. Сега, като ученици задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикът е кандидат за ангел. Когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участва в създаване на някаква слънчева система. Различни служби се дават на ангелите. Някои ангели управля-ват теченията на въздуха; други управляват движенията на водата; трети управляват силите на огъня; четвърти уреждат обществения живот; пети устройват женитбите, като правят ред изчисления, изучават характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до един от ангелите, които се занимават с женитбите на хората, и да го помолите да ви отговори, трябва ли да се жените или не. Понеже този ангел ви познава от хиляди години, веднага ще ви направи хороскоп и ще каже, че в сегашния ви живот нямате благоприятни условия за женитба. Сега трябва да приготвяте добри условия за бъдещия си живот. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следват едно подир друго: жена ви ще се разболее и ще умре; децата ви ще боледуват, вие ще боледувате и т. н. Най- после ще видите, че сте направили грешка и ще съжалявате, че не сте послушали съветите на вашия ангел. Има случаи, когато този ангел ще ви посъветва да се ожените, защото трябва да родите деца, които да възпитате в духа на новите идеи. Тогава пък у вас няма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветите на ангела. Не се ли ожените, ще сгрешите. Каквото е писано на човека, това трябва да се изпълни. Ако искате да станете учител или да заемете друга някаква служба, вие пак можете да се обърнете за съвет към някой ангел. Щом молбата ви е искрена, непременно ще получите отговор, който ще бъде точен, съгласен с това, което е определено за вас. Тъй както разумният живот се изявява на земята, той е строго определен в своите главни точки. Едно се изисква от вас: да работите съзнателно, с любов и без никакъв страх за утрешния ден. Мнозина искат изведнъж да се освободят от стария живот и да го заместят с нов. Знаят ли те какво именно трябва да изхвърлят от стария живот? Ще кажете, че първото нещо, което новият живот изисква, е да живеете по закона на любовта. Знаете ли какъв е този закон и какво изисква от вас? Някои се хвалят със своята опитност в любовта. Къде е опитността им днес? Изгубили са я. Каква е тази опитност, която се придобива и губи? Каква е тази свещ, която се пали и загасва, която свети и изгаря? Какъв е този огън, този пламък, който ту се запалва, ту загасва? Ние говорим за онзи огън, който веднъж запален, никога не загасва. Ние говорим за Божественото, което е постоянно, вечно начало. Какво правят съвременните хора? – Те запалват своята свещ, но сами стават причина тя да изгасне. Че имат опитност от любовта, че я познават, те са прави, но не я задържат дълго време в себе си. Като дойде в дома им човек, когото обичат, те запалват свещта си, вземат даже няколко свещи от съседите си и не мислят да ги гасят. Щом дойде в дома им човек, когото не обичат, даже своята свещ не запалват, но вземат една малка вощеница, запалват я временно и скоро я загасват. По този начин те искат да заставят този човек по-скоро да си отиде. Това са хора, които познават любовта, които са я опитали, но не искат да я прилагат. Тази е причината, задето, като разбират новия живот, хората живеят пак стария. Такъв човек няма допирна точка в себе си. Защо? – Защото не служи на любовта. Това значи човек на настроения. Дето има настроения, там състоянията често се менят. Добре е човек да мени състоянията си, но той трябва да знае причините за тези промени. Добре е човек да мени състоянията си, но когато минава от по-ниско в по-високо състояние. Обаче ако от по-високо състояние минава в по-ниско, тази смяна не е на място. Сдедователно ученикът трябва да знае положително какво е състоянието му в даден момент, какви мисли и чувства го занимават във всеки даден случай. – Нали трябва да живеем? – Да живее човек, това е цяла наука. Важно е как трябва да живее. — Ще живеем, както Бог е определил. — — Това именно всеки трябва да знае. В това седи новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за ангелите. Новото учение е това, което сега, в дадения момент излиза от Бога. То не може да се даде изведнъж, защото всеки момент излиза от своя Източник и се влива във всяко живо същество. Новата мисъл не може да се приеме от човека, докато той не се освободи от всичко старо, докато не свали човешкото от себе си, както змията съблича своята кожа. Няма по-велико нещо за човека от това да се докосне до новата мисъл. Най-лекото й докосване е в състояние да произведе цял преврат в човека. Такъв човек е готов вече на всички жертви. Той е готов да учи, да помага на ближните си, да служи на Бога, да раздаде всичкото си имане. Това значи да се докосне Божествената мисъл до човека. — Сега желая на всички ви да бъдете верни на Божествената мисъл, да се преобразите вътрешно. – Дали ще постигнем това? – Работете, учете и не се съмнявайте. Знайте, че докато сте ученици, вие ще учите и ще ви изпитват. Вие сте дошли на земята да учите. Дадени ви са задачи, които непременно трябва да решите. Ще решавате и ще ви изпитват. Животът на земята е красив, докато има изпити. Без изпитания животът няма смисъл. Да ви изпитват, това значи да се интересуват от вас. Двама приятели се срещат. И двамата са богати. Единият запитва другия: ,,Моля ти се, можеш ли да ми дадеш 30 000 лв. назаем? “– ,,Защо ти са? Ти нали имаш пари?” – ,,Имам, но ми трябват още. Впрочем благодаря ти, ще се справя по някакъв начин с това, което имам.” Този приятел не се нуждае от 30 000 лв., но той изпитва приятеля си би ли му услужил, когато се намери в нужда. Той разбира, че приятелят му не е готов на услуги. Щом запитва защо ти са тия пари, нали имаш свои, това значи, че тук отсъства всякаква готовност за услуга. Така и Господ ви изпитва чрез хората. Дойде някой, поиска от вас пари или друга някаква услуга, вие му отказвате под предлог, че нямате пари или че нямате свободно време да му услужите. Не, по този начин не може да се живее. Това не значи, че на всички хора и във всички случаи трябва да се услужва по един и същ начин. Задачите в живота не се решават с една мярка. Философията на мравките не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелите; философията на ангелите не е философия на боговете. Една мярка не разрешава задачите, но ученикът трябва да знае къде каква мярка да приложи. Сложни са отношенията между хората, но вие трябва да ги изучавате. Затова именно ви се дава светлина, правилно да ги разрешавате. Божествената светлина влиза първо в умовете на ангелите, дето претърпява едно пречупване и после – в умовете на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази светлина слиза и надолу, но това не се отнася до вас. За вас е важно какво става над човешкия свят. Какво става под човешкия свят, това не ви интересува. Всяко пречупване на светлината се отразява във вас като сътресение. Колкото по-голямо и по-неправилно е пречупването, толкова по-голямо е сътресението. Какво значи пречупване на светлината? Това подразбира да се пречупи светлината, без да се счупи. Да се пречупи светлината, значи да се поляризира, да се даде ход на Божественото в човека. Да се счупи светлината, значи да се подпуши. Който е пречупвал светлината в себе си, без да я счупвал, той е вървял в правия път, в пътя на възлизане. Който е счупвал светлината в себе си, той е вървял в кривия път, в пътя на слизане. Значи едни хора пречупват светлината в себе си, а други я счупват. Първите отварят пътя на Божествения живот в себе си, а вторите затварят пътя на Божествения живот, вследствие на което сами се подпушват и се натъкват на големи противоречия. Красиво е това, което ви говорих, но важно е за вас да знаете, че две сили, които имат една допирна точка, имат една равно-действаща. За вас е важна допирната точка –- любовта. Без любовта животът не може да се разбере. Тази е причината, поради която хората не разбират живота и всякога остават недоволни. Ако имат малко, недоволни са; ако имат много, пак са недоволни. Ако са грозни, недоволни са; ако са красиви, пак са недоволни. Някоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пак е недоволна, че много момци я обикалят. Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо. Кога? – Когато са неразбрани, когато човек не знае как да ги използва. Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голямото зло. Според нас по-вярно е обратното: красотата е най-голя-мото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? – Защото сиромахът никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатият обаче е в очите на всички. Апашът дебне да го обере; престъпникът замисля да го убие. Ако богатият си направи къща, всички казват: „Ще си направи къща, разбира се. Колко бедни, колко нещастни хора е изнудил!” Ако се облече хубаво, ако облече децата си добре, кой как ги види, казва: ,,Лесно е да се облече човек на чужд гръб. И ние искаме да се облечем, да поживеем добре, но от такива като него, за нас ред не дохожда.” Така мисли всеки, който няма допирна точка в живота си. Който има допирна точка в живота си, той правилно разбира нещата. За него сиромашията е най-голямото добро, а богатството – най-голямото зло. Кое от двете положения е за предпочитане?–Най-голямото добро. Аз не говоря за сиромаси, които просят по улиците, но имам предвид онези сиромаси, които вътрешно са богати, а външно сиромаси. Тяхното богатство е скрито, никой го не вижда, освен ако те сами по-желаят да го открият на някого. Влиза един такъв сиромах в богат дом и като поседи малко, казва на домакина:,,Вие имате цигулка. Можете ли да я дадете малко да я опитам?” – ,,Знаеш ли да свириш?”–,,Малко.” – ,,Ние имаме една цигулка, от години седи на тавана, никой не я пипа.” Сва-лят цигулката от тавана и я дават на този прост, беден човек. Всички гледат какво ще прави. Сиромахът взема цигулката, изчиства я от прах, туря нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушат като замаяни. Чудят се на изкуството на този прост човек. Те го задържат у дома си, водят го по роднини, приятели, не го пущат да си отиде. Той им говори за музиката, разкрива им какво богатство се крие в тяхната стара цигулка и ги поощрява към работа. Децата започват да учат, да свирят. След това сиромахът напуща този дом и отива да посети друг някой дом, пак така привидно богат, а вътрешно сиромах. Изпейте сега упражненията: „Изгрява слънцето" и „Сила жива, изворна, течуща". Сега като пеете хорово, песента излиза добре. Обаче ако един само пее, песента няма да излезе добре. От кого зависи това? – Освен от певеца, още и от слушателите. Ако публиката не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма да изпълни програмата си добре. С ума, с мисълта си слушателите трябва да подкрепват музиканта. Те трябва да вземат такова участие, че мислено да придружават певеца или музиканта. Като слушат музиканта, всеки за себе си да чувства, като че хор пее. Мислите на всички трябва да се отправят към певеца и да го придружават. Мисъл се изисква и от певеца, и от слушателите. Не само философът трябва да мисли, но и музикантът. Не е музикант този, който не мисли, но и философ не е този, който не пее. Гениален музикант е онзи, който едновременно пее и мисли. Живот без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление. С музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея. С музиката изследвам мисълта на човека. Когато правя тия изследвания, аз свиря тихо, никой не чува. Като се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето ми има отзвук. Ако някой слуша, няма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоновете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд. Това показва, че Божият свят е хармония и музика. Следователно когато мислите на хората са хармонични, те се сливат в общ акорд. Работите на хората вървят добре и те се чувстват разположени. Тогава и песента им е хармонична, и свиренето им е хармонично – всичко излиза вдъхновено. Когато умовете на хората са в съгласие с Божествения живот, всичко е хармонично. Това значи да има човек допирна точка с любовта. При това положение всяка идея, която се роди в ума на един човек, получава отглас в умовете на всички хора. Те казват: „Заслужава да живее човек за Бога”. Това значи силна мисъл. Силната мисъл е творческа. Тя премахва всички препятствия, които хората са поставили на пътя си. Сега от всички се изисква съзнателна, разумна работа. Мнозина се спъват от мисълта, че хората от нашето общество не работили, както трябва. Кое е нашето общество и колко души го съставят? Едно общество се състои първо от двама души, после от четирима, след това от осмина, от шестнадесетина и т. н. Кой е първият в нашето общество? – Първият е този, който носи двамата. Кои са двамата? – Които но-сят всички останали. Двамата носят дънера на дървото, което има много клони и клончета. Дойде някой да ме пита може ли да влезе в нашето общество. Казвам му: В нашето общество може да влезе всеки, който е в състояние да носи. Щом може да носи, той може да бъде един от двамата. Защо този човек иска да влезе в нашето общество? – Да стане добър. – Това е стара философия. Бъди добър като поет да напишеш нещо ново, което да повдигне умовете на хората, да изчисти сърцата им, коренно да ги преобрази. Бъди добър като музикант, че като изсвириш или запееш нещо, да събудиш Божественото в хората. Тази е азбуката на нашето учение. Такива трябва да бъдат поетите и музикантите. Много от съвременните музиканти и поети работят за пари, някой ще даде концерт, ще определи цени на местата от 40–200 лв. Ако някой посети наш концерт, и с 200 000 лева няма да го пуснем да влезе. Най-многото е да го пуснем в салона да стои прав. И това е голяма привилегия за него. Който веднъж само присъства на Божествен концерт, той никога няма да го забрави. Той ще се преобрази, ще разбере какво нещо представя човешката душа, човешкият дух, човешкият ум и човешкото сърце. И неговата душа ще се отвори, ще затрепти в унисон с Цялото, с Великото в света. Не струва ли човек да даде за такъв концерт всичкото си имане, целия си живот? Стремете се всички да бъдете добри, нови певци, нови музиканти! И стари, и млади – всички да пеят, да разработват гласовете си. Вложете нова идея, нов подтик, нов импулс в пеенето. Старите желания, старите подтици оставете настрана. Когато един свири или пее, всички вземайте участие, подкрепвайте го с мисълта си. И тогава, който пее, ще пее вдъхновено; който слуша, и той ще бъде вдъхновен. Това значи музикално общество, това значи общество от хора, които имат велик идеал, които имат за допирна точка в живота си любовта. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 14. Лекция от Учителя, държана на 25 януари, 1928 г., София.–Изгрев.

Аудио - чете Живка Герджикова Малки и голѣми придобивки (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Малки и големи придобивки“, 14 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Малки и големи придобивки „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между човека и животните." За следния път пишете върху темата: „Придобивки от знанието." Като наблюдавате себе си, както и другите хора около вас, ще видите, че всички носят в себе си известни придобивки не само от сегашния си живот, но и от своето далечно минало. Учен или прост, всеки човек носи в себе си придобивките на своето минало, с които днес свободно разполага като със свой капитал. Има придобивки, които са благо за човека. Има придобивки, които носят неговото нещастие. Представете си, че сте работили при един господар, който туря в ръката ви огън като заплата на вашата работа. В това време дохожда някой при вас и взема огъня от ръката ви. Какво изпитвате в този момент? – Радост. Следователно има блага, придобивки, които в даден случай носят нещастие за човека. Отнемането на тия блага носи щастие за човека. Наистина, какво по-голямо благо за човека от това да дойде някой при него и да отнеме от ръката му насипания огън? Оттук можем да извадим следното заключение: малкото благо е дадено от човека; голямото благо – от дявола, а където няма никакво благо, там пък Бог взема участие. Щом всичките блага на човека се отнемат, там Бог е взел участие. Когато някой се оплаква, че няма никакви блага, той се лъже. Всъщност няма човек без блага в света. Какво по-голямо благо от живота? Бог живее и се проявява в общия, в целокупния живот. В този живот и хората живеят. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Обаче в който момент човек започне да мисли, че животът е само негово благо и търси начин как по-рационално да го използва за себе си, той е създал вече своето нещастие. Защо? – Защото никой няма право и не може да използва живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно някой човек да купи грамадни пространства земя и да се заеме сам да ги пази. Ще ги пази ден, два, три, на четвъртия ден ще усети голям глад и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъв е изходът от това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае как да устрои своя живот, човек трябва да спре вниманието си върху Божествения живот. Като разбере Божествения живот, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята. В сегашния живот вие носите последствията на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не разберете законите, които управляват целокупния живот. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пак ще ги научи, но вече по отрицателен път, чрез насилие. Засега каквото и да правят, хората не могат да се освободят от последствията. Нещастията неизбежно ще вървят подир тях, докато решат най-после да поемат пътя нагоре, към възлизане. Пътят на слизане трябва да се превърне в път на възлизане. Човек може да се освободи от страданията само след като се върне там, отдето е излязъл. Как ще стане това? Ще кажете, че като живее съобразно Божиите закони, човек може лесно да се справи с мъчнотиите и страданията. – Да, лесно се говори това, но какъв е методът за този живот? Кой човек има такъв дълбок мир в себе си, че при всички условия на живота си да е готов да живее освен за себе си, още и за своя ближен? И такива хора има на земята, но те са малцина. Обаче ученикът трябва усилено да работи върху себе си, да придобие този вътрешен мир. Сега като говоря на хората за любовта, мнозина от тях не я разбират. Казвам, че едно от качествата на любовта е да ограничава. Те се чудят как е възможно любовта да ограничава и да прави човека нещастен. Вие мислите, че когато любовта дойде, веднага ще ви направи щастливи. – Не, това е невъзможно. Казано е, че любовта ражда живота. Следователно за да се прояви животът, човек трябва да се ограничи, да мине от безграничния в граничния свяг. Който очаква щастие от любовта, той е на крив път. Любовта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нещо по-велико – целокупния живот. Това не значи, че любовта прави хората нещастни, но като не я разбират, те влизат в стълкновение с нея и стават нещастни. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатите са недоволни, искат повече, отколкото им е дадено. Сиромасите са недоволни, защото нямат достатъчно средства за живеене. Господарите са недоволни от слугите; слугите – от господарите и т.н. Ако оставите две деца да ядат на една трапеза, те непременно ще се скарат. Едното дете ще погледне в чинията на другото и ще намери, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастните хора спорят помежду си. Спорът между хората може да бъде от материален, от сърдечен или от умствен характер. Двама души спорят кой от тях е по-учен, кой седи по-високо в умствено отношение. Да има човек много знания, които не е обработил и приложил, това е все едно да се товари с повече багаж, отколкото му трябва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товар, а другото – 50 килограма. По какво се отличава едното магаре от другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голямо и по-силно. Какво особено има в това различие? Имате две шишета: едното събира един килограм вода, а другото – два килограма от същата вода. Разликата между двете шишета е само в количеството на водата, но количеството още не разрешава въпросите. Ние не поддържаме идеята, че хората трябва да бъдат равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъв закон в природата не съществува. Животът е неравенство. Когато обичаш някого, или ти трябва да му дадеш, или той трябва да ти даде. В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие. Децата обичат баща си, радват му се, защото е богат, има какво да им даде. Щом осиромашее и остарее, те вече не могат да го търпят и чакат по-скоро да си замине за онзи свят, да не седи около тях като стражар, да следи как живеят, колко харчат и т. н. Ако бащата е богат, и стар да е, синовете обикалят около него с почитание, очакват да им даде нещо. Какъв морал има в тази любов? Любовта с пари нито се предава, нито се продава. И знанието с пари не се предава. Мъдростта, истината, както и всички добродетели изобщо, с пари не се предават. Добродетелите нито се предават, нито се придобиват с пари. Казват, че всяка добродетел може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовта е свободна в своите прояви. Тя не зависи от никого. Щом иска да помогне на някой грешник, тя слиза в ада, хваща грешника за ръка и го изнася вън, като минава и заминава покрай светията, без да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне към любовта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовта погледне грешника, позасмее му се, позабавлява се с неговите страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовта имат меки сърца. И това е възможно, обаче защо любовта обича грешния? Защо майката обича детето си? – Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно всички хора, които искат да бъдат обичани, се налагат. Това не е правилно разбиране. Любовта не се изисква. Който иска да учи закона на любовта, той трябва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човек не се нуждае от любовта. Всеки се нуждае от любовта, но начините, по които я търси и по които постъпва, не са правилни. На фиг. 1. имате десет концентрични кръга. С помощта на тия кръгове ще обясня причината за страданията и нещастията на съвременните хора. Представете си, че тия десет кръга са сита с различна гъстота: външните са по-едри, а колкото по-навътре се влиза, от десетото до първото, стават все по-ситни, по-гъсти. Тези сита, които имат форма на плоскости, са насочени към земята. На тях отговарят други десет концентрични кръга, десет сита, т. е. десет плоскости с посока към небето. Ми-сълта на човека минава през различно гъсти сита, независимо от това, дали тя е възходяща, или низходяща. Когато мисълта е възходяща, т. е. когато тръгва от земята и върви към небето, тя минава постепенно от по-редки в по-гъсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисълта на човека. За да мине една човешка мисъл през последното сито, изисква се голяма чистота, вътрешна и външна. И обратно: когато мисълта на човека е низходяща, т. е. тръгва от небето към земята, първите сита са по-гъсти и колкото по-надолу слиза, те стават все по-едри. Последното сито е толкова едро, че през него минават цели планини. Значи нещастията на хората се дължат на факта, че без да съзнават, те се стремят към центъра на земята, в гъстата материя, в плоскости, в сита, през които минават нечистотиите на всички хора. Това значи хората да ви обичат. Щом искате хората да ви обичат, те непременно ще ви заведат в гъстата материя, при редките, при едрите сита, през които минават и хубавите, и лошите им работи. Мишката е направила следния договор с котката:,,Ти ще ме ядеш, но ще знаеш, че заедно с това ще вземеш и хубавото, и лошото, което имам в себе си.” Мишката причинява много болести на котката, а често и смърт. Следователно докато се привлича от обичта, от любовта на хората, човек слиза към центъра на земята и започва да се товари с нечистотии. Вместо да се изкачва с мисълта си нагоре, към гъстите сита и да се освобождава от нечистотиите, от лошото в себе си, човек слиза надолу, в гъстата материя, дето ситните дупчици на ситата се запушват и остават само едрите, през които минават най-големите нечистотии. По този начин човек се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркал пътя на своето движение. Какво трябва да направи? – Да обърне ситните сита нагоре, а едрите – надолу, т. е. да измени посоката на своята мисъл. Казвате: „Как ще прекараме живота си? Какво ни чака в бъдеще?” Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати. Много такива примери има в живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е учен, виден човек. Те искат да им се роди добро, умно дете, да прилича на тях. Наистина, ражда им се дете, което външно прилича на тях, но по качества се различава и от майката, и от бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, от Когото сте излезли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрешили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произход. Други пък ще кажат, че са получили тия лоши качества по наследство от своите деди и баби, от своите майки и бащи. – Не, да се извинявате с грехопадането на първите човеци, с наследствените си черти, това не е философия за живота. Това са залъгалки. Някой казва, че е наследил голямо богатство от дядо си и от баба си. Значи каквото представя богатството, което наследявате от дядо си, например, такова нещо представят наследствените черти от дядо ви и от баба ви. В някой дом дядото има четири внуци обаче той оставя наследството си само на един от тях. Защо? – Защото дядото обича този внук най-много и желае чрез него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така също се предават и наследствените черти: един от внуците наследява една черта от дядо си, или от баба си, вторият внук–друга някоя черта. Когато само един от внуците получи наследство от дядо си, останалите се сърдят, завиждат на брата си. Те не знаят, че с осиновяването на един от внуците, дядото си приготвя условия за идването на земята. Той оставя внука си като слуга на парите му, че като дойде пак на земята, да си ги вземе. Като слушате тия неща, вие се запитвате, вярно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко от вашите мисли и чувства са верни? Колко от вашите опитности са верни? Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква сериозност. Не е въпрос да делите нещата на важни и маловажни. Не делете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата са относителни неща. В един случай можете да кажете, че някой човек е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния. Грозният е толкова необходим за красивия, колкото красивият – за грозния. Те не могат един без друг. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата. Сега онези, които не разбират закона, са недоволни защо да бъдат грозни, а да не бъдат красиви. – За всички хора има възможност красиви да бъдат, но има възможност и грозни да бъдат. Каквато възможност има за човека да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен. Това са неизбежни неща. Каквато възможност има за човека да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник. Понеже чо- век сам е създал условия за тия неща, затова те са неизбежни за него. Човек сам може да създаде своята святост, сам може да създаде и своята греховност. Той сам е творец на съдбата си. Представете си, че някой човек влезе в къщата си, затвори кепенците на всичките си прозорци и след това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата светлина в къщата му. Цял ден да се молите за това, молитвата ви няма да бъде чута. Слънчевата светлина няма да влезе в къщата ви. Молитвата ви ще бъде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора са отворили прозорците си и слънчевата светлина е озарила техните къщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенците на вашите прозорци. Значи светлината е влязла в къщите на всички хора с изключение на вашата. Какво трябва да направите, за да влезе светлината и във вашата къща? – Преди да изгрее слънцето, вие трябва да отворите кепенците на вашите прозорци. Щом слънчевата светлина огрее къщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Някога светлината може да влезе в къщата на човека и без молитва, при условие прозорците да са отворени и къщата да е изложена на изток. Какъв извод можете да направите за себе си от това положение? Мнозина от вас ще се обезсърчат, че при толкова молитви, които са направили, не са придобили това, което желаят. За да обясня коя е причината на вашите неуспехи или незначителни придобивки, ще приведа следния пример. Имате една голяма бъчва, която искате да напълните с вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода в бъчвата с малък съд. Като се напълни бъчвата, изливате водата със същия съд. Това коства време, усилие, без да имате големи резултати, защото става прекъсване на работата. Същото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата под крана на чешмата и започвате да я пълните. В скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излеете водата от бъчвата, за да я напълните отново с чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човешкия живот, в който нещата се прекъсват, застояват и забавят. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествения живот, в който нещата се извършват непреривно, бързо и резултатно. Следователно има хора, които са добри по човешки; има хора, които са добри по Божествено. Добротата на първите ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторите непреривно се излива и непреривно се втича. Същото може да се каже и за знанието. Който разполага с човешкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо – постоянно се влива и излива от човешката душа. Като се натъкват на изпитания, хората веднага се запитват защо това изпитание е дошло до главата им. – Много просто! Всяко изпитание на човека е дадено с цел да се изпита колко килограма вода има в бъчвата си. Колкото по-малко е водата в бъчвата на някой човек, толкова по-лесно се обезсърчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае против съдбата си, против Бога, против всичко, което се изпречва на пътя му. Съвременните хора се намират в същото положение: Бога не са видели, но са недоволни от Него. Каквито блага да им да-ват, те все протестират, роптаят, че малко им е дадено или че не им е дадено това, което очакват, вследствие на което постоянно се съмняват. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но той не трябва да го държи дълго време в себе си. Щом го държи малко, то ще мине и замине като пътник. Защо трябва да се съмнявате в човека? – Ама този човек е лош. – Не е лош човекът, но е сянка на нещо. – На какво е сянка?–На добрия човек. Значи зад лошия се крие добър човек. Зад добрия пък се крие лош човек. Какво лошо има в това? Такъв е редът на нещата. Защо съществуват добри и лоши хора, за това не трябва да питате. Защо някой ви обича, а друг не ви обича, и за това не трябва да питате. Тези въпроси седят извън възможностите за разрешаване, с които човек разполага. Ако някой ви обича, все има за какво: или че сте красив, или че сте богат, или че сте добър, или че сте учен. Той още не обича душата ви. Щом изгубите качеството, за което ви обича, и любовта му ще изчезне. Такова нещо представя любовта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси. Сегашните хора са навлезли в областта на неразрешените въпроси. Такъв е въпросът за старостта и за младостта.Старостта настъпва, когато приходите на човека намаляват. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имаш, няма на кого да ги дадеш под наем; стока за продан имаш, няма кой да я купи; дъщеря и син имаш за женене, не можеш да ги ожениш. Чудиш се какво да правиш. Хванеш се за главата, търсиш изход отнякъде. Какво ще правиш? – Не се грижи за работи, които не влизат в кръга на твоите възможности. Не е твоя работа да жениш дъщеря си и сина си. Хората се женят, а Бог съчетава душите. Следователно щом Бог е изпратил дъщеря ти и син ти на земята, Той има грижа за тях. Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щастлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да направиш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щастлива? Как е възможно един нещастен момък и една нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпрос. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротив, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човека. А в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използва това условие, той ще придобие мъдростта. Щом има мъдростта, той има и любовта в себе си. Какво представя знанието? Какво представя мъдростта? Казано е, че мъдростта носи знание и светлина. Без мъдростта вие ще се намерите в положението на човек, който има огнище, на което е турил дърва, въглища, но липсва му запалка, кибрит, с който да запали огъня. Той иска да си сготви нещо за ядене. Всичко си е приготвил, само огънят му не гори. Любовта е запалката, а мъдростта ще научи човека как да употреби тази запалка. Значи любовта без мъдростта не може. Щом любовта дойде, огънят ще се запали, дърветата ще изгорят, а човек ще се стопли и ще си сготви нещо за ядене. В такъв случай за предпочитане е човек да живее, отколкото дърветата да останат неизгорели. Любовта взема, но стократно дава. Щом подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да им даде нов живот, по-добри условия от тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: ,,Вашите форми са стари, от миналите култури. Вие станахте жертва за човека, но аз ще ви дам нови форми, нови тела, ще ви приготвя за нов живот.” Любовта има право да взема живота на дърветата, защото тя го задържа в себе си и при случай го връща, но вече подновен, възроден. Значи човек е огнище без запалка. Любовта носи запалката. Това е противоречие за вас. Вие се чудите как е възможно да нямате любов в себе си. Вие имате любов, т. е. имате живот, но между вас и дърветата няма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любов трябва да дойде като запалка. Без тази любов въпросът за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днес ще се разреши, утре да бъде пак неразрешен. Много въпроси не са разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Бог ще разреши тези въпроси. Той отдавна ги е разрешил, но всеки сам трябва да тури искрицата, т. е. запалката, с която да подкладе своя собствен огън. Какво правят хората днес? Като нямат запалка, с която да накладят огъня на своето огнище, тър- сят от съсед на съсед да искат малко огън назаем. Обаче съседите му казват: „Нашият огън гори, но ние не даваме огън назаем. Най-многото, с което можем да ви услужим, е да ви дадем възможност да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджерите си тук и почакайте, докато яденето ви се сготви.” И това е хубаво, но за предпочитане е човек да има свое огнище, свой огън, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? – Като ходи с тенджерката си от огнище на огнище, някъде могат да му кажат да махне тенджерката си от огъня, защото огнището им е нужно. В това отношение вие трябва да бъдете будни, да не чакате даже да ви казват да свалите тенджерката си, защото огънят трябвал. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трябва да имате предвид. Съвременните хора, както и учениците на окултизма, търсят неща, които не могат да намерят. Като не ги намират, те се отчайват и обезсърчават. Някой ги намират външно и мислят, че нищо повече не им трябва. Други пък не ги намират и бързо се отчайват. И едните, и другите са на крив път. Защо не ги намират още? – Защото не знаят как да ги използват. Те трябва да бъдат вътрешно готови, че като ги намерят, да ги използват разумно, да се посветят в служене на Бога. Тогава те ще разширят кръга на своята деятелност и ще влязат в общение с разумните същества. При това положение те ще изпитат радост, а не затруднение. Представете си, че тази вечер се даде на всеки от вас по един свободен билет от първа класа на трена или на парахода да обиколите с него целия свят. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нещо представя за човека служенето на Бога. Пред него се отваря голям простор. Той се запознава с хора, с местности, придобива опитности и знания. Представете си, че ви дават такъв билет за небето. Какво ще спечелите от този билет? Ще кажете, че това са фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросът е поставен другояче. Много неща могат да се реализират на земята, но ако същите неща искаме да реализираме на небето, намираме се пред невъзможност. Тези неща са невъзможни за болшинството, но са възможни за малцинството. Само Учителите и мъдреците имат привилегия да пътуват извън земята. Обикновените хора, добрите и праведните хора са лишени от тази привилегия. И те имат желание да излязат извън земята, но не са достигнали още до това положение. Един ден и те ще постигнат това, което възвишените духове са придобили. Мислете и вие по този начин, за да можете лесно да се справяте с мъчнотиите на своя живот. Тогава ще гледате с еднакво уважение на всички неща. Няма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви от азбуката са еднакво важни и свещени. Всички числа от едно до десет са еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великите сили в природата и тяхното действие, ще видите, че те са съставени от елементарни енергии, които не се виждат, нито се чувстват.Нито една от тия елементарни енергии сама не е в сила да произведе най-малкото действие. Обаче много от тия енергии, събрани на едно място, представят велика сила. Нашата земя е съставена от милиарди елементарни енергии, които представят малки телца. Тези телца са в непрекъснато движение и на известно разстояние едно от друго. Малките телца се наричат монади. Една от тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласък от невидимия свят. Този тласък, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине през всички монади и после се върне пак към центъра, към централната монада. Движението на тази енергия минава през няколко фази: първо върви по права линия; после – по плоскости с две измерения и най-после се движи в посоките на куба – в три измерения. Движението на телцата, на монадите е причина за движението на земята около нейната ос. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ос, вследствие на което част от енергията й станала излишна. Излишната енергия именно е дала подтик на земята да се движи около слънцето. Енергията в малките монади, която постепенно се усилва, е причина за движението в космоса. Невъзможно е да влезе Божествена енергия в човека и да не му даде някакъв тласък. Щом този тласък влезе в човека, той не може вече да остане в това положение, в което е бил първоначално. Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състояние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голямото е достояние за малцина. Мнозина от вас боледуват и се страхуват да не им се случи нещо лошо. Няма защо да се страхувате. Болестите са задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това са задачи за разрешаване. Животът е пълен със задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радост; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръб. Вие сте постигнали известни знания, които трябва да приложите в живота си. При разрешаване на всяка задача е нужно знание. Знанието е капитал, който трябва да вложите в обращение. Знаете ли колко капитал е нужен на всеки от вас? Рокфелер, който разполага с милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволен от това, което има. Ако Рокфелер е недоволен от своите капитали, можете ли вие да бъдете доволни от малките капитали, с които днес разполагате? Можете ли да бъдете доволни от вашата малка опитност? Само светията, само ученикът може да бъде доволен от положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Как можете да бъдете доволни от положението си? Какво знание имате, че трябва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пеете, да свирите. И децата знаят да пеят и да свирят като вас. Това не е пеене още. Добрият певец влага нещо от себе си, от душата си. За него се казва, че пее с душа. Има певци, които не влагат нищо от себе си. Това пеене е мъртво. То умъртвява, приспива човека. Такова пеене действа хипнотично върху човека. Доброто пеене съживява, ободрява. Някой пее любовна песен и унася човека. Защо? – Защото събужда образи, които го упояват, и той забравя песента. Истинското пеене събужда мисъл. Който веднъж чуе такава песен, той никога не я забравя. Каквото е истинското пеене, такова нещо представя и истинската любов. Който не познава тази любов, той казва,че обича някого, че е готов да умре за него. Днес се кълне в любов, готов е да умре за любимия човек и след две години не иска да го види. Това не е любов. Любовта не е играчка. Ако е Божествена, любовта всякога остава една и съща, тя не може да се мени. Ако е човешка, любовта всякога си остава човешка, тя не може да приеме качествата на възвишената любов. Божественото е всякога Божествено, човешкото всякога човешко, дяволското всякога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми?” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини. Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране. Не само дяволът се различава от хората по своите разбирания, но и хората се различават помежду си по разбиранията си. Срещате двама учени: и единият, и другият изучават небето, звездите, но единият разбира едно, другият – друго. Единият се разговаря със звездите, а другият само ги наблюдава и описва. Защо първият учен се разговаря със звездите? – Той знае по какъв начин може да влезе във връзка с тях. Срещате един човек, махнете му с ръка и той веднага ви отговаря – разбира ви. Друг някой махне с ръка на същия човек, той не му отговаря – не го разбира. Много хора се разговарят с движения, предават си цели телеграми – разбират се. Какво показва това? – Че светът, в който живеем, е пълен с разумни същества, които знаят причините и последствията на явленията в живота и в природата. Добре е да разбирате тия същества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голямо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувства изолиран от света, като че е попаднал в чужда държава и не знае езика, на който говорят нейните поданици. Съвременните хора искат да влязат във връзка с разумните същества, но те не знаят по какъв начин могат да постигнат това. Едно се иска от всички хора: да бъдат снизходителни, да прощават грешките на своите ближни. Как ще постигнат това? –Като си служат с едри сита за грешките на другите хора. Когато отивате към центъра на земята, носете със себе си сита с едри дупки. Със ситно сито приятелство не се прави. Щом съжалявате хората, че страдат, че грешат, не ги съдете, но им помагайте. Само така хората могат да се оправят. Когато отивате на небето, при ангелите, ще носите със себе си ситните сита. При хората ще отивате с едри сита и с широки сърца, а при ангелите – със ситни сита и с възвишени сърца. Днес всички хора страдат, всички плачат, но с плач светът не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри са плакали, но грехът си е останал, сълзите не са го измили. Велики Учители са слизали между хората, пророци и апостоли са идвали между тях, държавници са чертали нови програми, проповедници са проповядвали, но светът все още не се е изправил. Висшият свят е съвършен, няма какво повече да се усъвършенства, но човешкият свят трябва да се изправи. Той е сянка на висшия свят. В сравнение с възвишения свят, човешкият свят е грозен, изопачен, той трябва да се изправи. Всички говорят за изправяне на света. Всички го оправят и все неоправен остава. Роди се дете в някой дом. Всички се заемат да го възпитават, учен човек да излезе от него. В това седи първата погрешка. Турете детето в правия път и ще видите, че всичко, каквото е вложено в него, ще се прояви. За развитието си човек се нуждае от вътрешна свобода. Детето познава слабостите на родителите си и щом забележи, че искат да му се наложат, в него веднага се явява обратна реакция и то започва да им се противопоставя. Когато детето порасне, стане голяма дъщеря или голям син, то започва да критикува родителите си. Дъщерята казва на майка си:,,Добър е баща ми, но възгледите му не са прави.” Щом дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е прав бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животът да влияе на тази дъщеря. По какъв начин? Чрез изпитания и страдания. Когато дойдат големите бури и изпитания в живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е бил прав в своите възгледи. Прав е бил той във възгледите си, но методите на възпитанието, с които си е служил, не са били прави. Докато не мине през опитности, дъщерята не е в състояние да разбере съветите на своя добър баща. И без страдания дъщерята може да се вслуша в съветите на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони от пътя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяват към известни свои стремежи и желания, с риск да счупят главите си. – Не, пристрастието е стар метод. С него нищо не се постига. Някой се пристрастява към поста, иска да придобие някакви дарби. Този човек е на крив път. Постът не помага за развиване на дарби. Чрез пост човек може да намали малко от своите мазнини, но не и да развива дарби. Постът усилва волята, донякъде развива търпението на човека, докато най-после той се увери, че и с малко ядене може да живее. Изобщо постът е метод за борба с лошите наследствени черти в човека. Някой обича да яде много, да си угажда. Като пости от време на време, той започва постепенно да се задоволява с малко ядене. Значи чрез пост човек може да смекчи донякъде неблагоприятните условия, при които е роден. Знанието пък ще му покаже как по-разумно да използва тия условия. Щом има известни придобивки, мъдростта ще дойде в човека, ше донесе запалката на живота – любовта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огънят в огнището ви е запален, вие ще опечете хляба и като дойдат децата на вашите приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бъдат весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой как дойде, ще ви пита защо не сте опекли хляба, защо не сте сготвили и ще остане недоволен от вас. Дом, в огнището на който огънят не гори, е изложен на вътрешни разногласия и недоразумения. Може ли хляб да се пече без пещ? Може ли огнище без дърва? Дърва се изискват за огнището. Който разполага с повече средства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага с много средства, той трябва да прави голяма икономия на дървата. Аз вземам думата икономия в най-широк смисъл: икономия на ума, на сърцето, на волята – изобщо икономия на силите в целия организъм. Природата не обича разточителност. Тя наказва и скържавите, и разточителните. Към онези, които разумно приемат и раздават, тя е добре разположена. Следователно и от вас се изисква да не бъдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте с вашите енергии. От всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциите и беседите, да вадите от тях най-ценното и да прилагате. Иначе вие ще се намерите в положението на хора, които са изпаднали в неблагоприятни условия и не знаят как да си помогнат. Преди години бях в Търново и се разхождах из лозето с един млад брат. Спряхме се пред един орех, клоните на който бяха увиснали надолу. Питам брата:,,Защо клоните на този орех са увиснали надолу? Той казва, че навярно породата на ореха е такава. – Не, причината за навеждане на клоните надолу не е в породата на ореха. Причината за това е, че под корените на този орех има канара, вследствие на което клоните увисват надолу като ръце, на които дървото се подпира. Когато човек падне на земята, по същия начин и той се подпира на ръ-цете си. Орехът спуща клоните си надолу, за да преодолее лошите условия. Същото може да се каже и за човека. Когато човек се наведе надолу, това показва, че условията, при които живее, са неблагоприятни. Когато се изправи, условията му са благоприятни. Следователно когато сърцето и умът на човека са свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притеснение в ума и в сърцето си, човек не е свободен. Когато условията ви са лоши, ще се заемете да изкъртите канарата под вашето дърво на живота. Казвате, че Господ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употребяват от осем хиляди години насам и от която главите им са побелели. Господ всичко е направил, но ние какво ще направим в този век? Този въпрос е принципен, а не личен. Който иска да придобие повече от това, което е постигнал, той трябва да учи, а не да чака Господ да оправя работите му. Работете върху следните четири неща: любов, светлина, радост и мир. Това са четири елемента, необходими за всяка душа. Първото нещо, с което трябва да започнете, е мирът. Поставете мира за основа на своя живот; любовта и светлината – отдясно на себе си, а радостта – наляво. Когато между мислите, чувствата и постъпките на човека се възстанови пълно единство, той разполага вече с дълбок вътрешен мир. Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите способности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира правилно растене и развиване. И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, към центъра на земята, служете си с широки сита. Това значи: бъдете снизходителни към погрешките на хората. Когато се качвате нагоре, в небето, към центъра на слънцето, служете си с ситни сита. Това значи: бъдете строги, взискателни към своите погрешки. Когато отивате нагоре, трябва да знаете докъде сте достигнали и какво още има да постигате. Човек не трябва да си прави илюзии, да мисли, че Бог му говори, или че ангелите му говорят. И това е възможно, но за да бъде така, много се изисква от човека. Добре е да помислите малко върху въпроса по какво се отличава човек, на когото Бог говори, от този, на когото ангелите и светиите говорят. Такъв човек коренно се отличава от другите. Изпейте песента: „В начало бе Словото". Сега някой от вас гледат по-скоро да си отидат вкъщи. Какво ще спечелят, като си отидат по домовете? – Нищо осо-бено. Ще кажете, че сте закъснели доста. – Колко е часът? – Девет. – Какво означава деветият час вечер? – Той означава закон на равновесие.–А средата? – Ден на знание. Деветият час показва, че от невидимия свят искат равносметка, докъде сте достигнали в знанието. В областта на знание вие трябва да бъдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито са акробатите, които ходят по въже. Най-малкото отклонение ще ви свали от висотата, затова трябва да пазите равновесие със своята върлина. Мнозина питат какво изучавате в окултната школа? Ще кажете, че в школата изучавате изкуството да вървите по въже, на височина 10 – 15 метра с най-голямо спокойствие. Ще ходите по въжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъм. Вие сте слуги, изпратени в чужда страна, при строги господари. И сега бързате да се върнете по домовете си; причината за това е, че господарите ви чакат да свършите определената за деня работа. Ще се върнете при господарите си, но кесията ви трябва да бъде пълна с пари. Без пари работата ви няма да върви. Ако слугата се върне от лозето с пълна кошница грозде, господарят ще бъде доволен от него. Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбет на земята. Мислете и върху това какво трябва да занесете на небето от вашия гурбет. Мислете, че отново трябва да се явите пред баща си като блудния син и да кажете: „Татко, сгреших пред небето и пред тебе. Приеми ме като един от последните ти слуги.” В едно старо предание се казва, че блудният син се явил пред баща си със скъсана торба, която обаче била много ценна. Следователно всеки, който се върне на небето, все трябва да занесе нещо от своя гурбет. В притчата за блудния син не се предава подробно разговора на сина с бащата. Блудният син казал на баща си: „Татко, докато бях при тебе, ядох и пих, измъчвах слугите. Откак се отделих, изгубих тези условия, но се научих да работя, да слугувам. Днес съм готов да изправя погрешките си.” Тази е причината, задето бащата заповядал на слугите си да заколят най-тлъстото теле за изгубения си син. Той сам турил пръстен на ръката на сина си и го целунал. Блудният син казал на баща си, че се връща в неговия дом не като син, който знае да заповядва на слугите си, но като син, който е готов да слугува, да даде пример и на другите как да работят. Следователно всеки син, който отива на гурбет и се връща при баща си, непременно трябва да носи нещо ново, ценно в своята скъсана торбичка. Скъсаната торбичка говори за мъчнотиите, през които синът е минал в чужбина. Един ден, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трябва да сте се научили вече да слугувате. Ако през време на вашия гурбет на земята се научите да слугувате, задачите ви са добре решени. Няма по-велико и по-красиво нещо от това, да знае човек как да слугува! „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!" 13. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1928 г., София.

Аудио - чете Живка Герджикова Нови възгледи и методи (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето НОВИ ВЪЗГЛЕДИ И МЕТОДИ „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." Размишление. Чете се темата: „Разлика между човека и животните." Съвременните хора са дошли до една фаза на знанието, в която теорията е почти завършена. Сега иде нова фаза на знанието, в която теорията се свързва с практическото приложение на принципите, които са известни. Запример, ако паякът направи своята мрежа по-тънка, отколкото трябва, тя непременно ще се скъса. Ако и вие направите вашата мисъл по-тънка, отколкото трябва, и тя непременно ще се скъса. Какво ще разберете от сравнението, което правя между паяжината и човешката мисъл? Ако напиша на дъската цялата азбука или числата от едно до десет какво ще разберете? Какъв смисъл имат тези букви и числа за вас? Те имат смисъл за разумния, но не и за неразумния човек. За онези от вас, които знаете да пишете и да смятате, буквите и числата имат смисъл. Обаче за онези, които се занимават с висшата математика, нужни са вече други елементи. Те боравят с елементите на живота, а не само с обикновените числа и букви. Тези, които се занимават с висшата математика, могат точно да изчислят какво ще се случи на човека и кога ще му се случи това. Тези, които се занимават с обикновената математика, не са в състояние да направят това. Следователно всеки, който се занимава с висшата, с положителната наука, може да разбере аналогията, която се прави между паяжината и човешката мисъл. Казвам: Голяма е разликата между нещата на физическия свят и тези от Божествения. Запример, човек може да вярва, но неговата вяра се отнася само до една от областите на физическия свят: до сърцето, до ума и до волята на човека. Вярата на човека може да се отнася и до причинния свят. Най-после вярата на човека може да се отнася до абсолютния свят. Оттук виждаме, че има физическа, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вяра. Това са термини, които трябва да се разбират. Учениците решават ред задачи и намират, че х = 0. Какво означава това, те не разбират, обаче ученият, математикът вижда цяла вселена в нулата. Нулата представя колело в движение, т. е. път, по който енергията се движи. Да разбереш нулата, това значи да намериш пътя, по който енергията се движи. Който намери този път, той намира вече начин да впрегне енергията на работа. Щом впрегне енергията на работа, човек вече придобива знания. Този човек има колело, което може да върти. Това значи да успява човек. Като ученици вие трябва да работите, да придобивате знания, богатства, сила. Трябва ли ученикът да очаква майка си, баща си, дядо си и баба си час по-скоро да умрат, че да му оставят наследство? Ако ученикът очаква на дядо си и на баба си, ако поставя своя успех и знание върху труда на другите, той е на крив път. За тази негова мисъл той ще бъде изпъден от училището. Докато е вън от училището, ученикът може да мисли каквото иска; щом влезе в училището и очаква на този, на онзи, в скоро време той ще се намери вън от училището. Само онзи може да бъде ученик, който има обич към знанието, обич към своите учители. Какво ще стане с училището, ако един ученик, който е недоволен запример от учителя си по математика, пожелае да махнат този учител? След време този ученик ще бъде недоволен от друг учител, ще пожелае и него да махнат. Втори ученик пък ще бъде недоволен от друг някой учител и ще иска неговото отстраняване. – Не, това не е ученичество. Всякога ще има.нещо, от което ученикът ще бъде недоволен, но не е този пътят, по който трябва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, в което учениците и учителите умират и се отстраняват? Смърт може да има, но вън от училището. В училището има само учение. Там се изучават уроците на живота в пълния смисъл на думата. Друго положение, до което човек може да се домогне, е да се научи да рисува. Казвате, че изкуството действа възпитателно. Право е това, но не трябва да очаквате само на великите художници. Всеки човек трябва да се учи да рисува. Запример гледате една картина, която представя изгряващето слънце. На същата картина са представени земята, която се движи около слънцето, и луната, която се движи около земята. Всички сте виждали как изгрява и залязва слънцето; виждали сте как изгрява и залязва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? – Защото и вие се въртите заедно със земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно място. Оттук ние вадим следния закон: ако се движите с един човек в една и съща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне света, човек започва да се върти заедно с него. Този човек казва: „Каквото светът върши, това е идеал за мене. Някой се увлече в театъра и казва: „Каквото театърът върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човек, в него се явява желание да му подражава. Всички говорят за изкуството, но въпрос е как може да се приложи това изкуство в живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила в природата, която трябва да се приложи. Да мислите, че художниците само трябва да рисуват, това е неразбиране на нещата. Рисуването започва с геометрията. Не може да бъде художник онзи, който не разбира математика и геометрия. Геометрията е основа на художеството. Който работи върху себе си, който рисува, пее, учи, той по-лесно носи страданията. Мнозина се оплакват от страданията, чувствуват се тъжни, самотни, нещастни, неразположени духом. Причината за тяхното неразположение се дължи на обстоятелството, че те се намират в някоя пуста област, било на физическия, било в астралния, било в умствения свят. Значи в положението, в което се намират, те са лишени от нещо, липсва им нещо. И тогава ние казваме, че когато е лишен от нешо човек всякога страда. Защо страда бедният? – Защото няма пари. – Защо страда малокръвният? – Защото няма достатъчно кръв. – Защо страда невежият? – Защото няма знания. – Защо страда болният? – Защото няма здраве, няма достатъчно жизнени сили в себе си. Животът е течение, ток от сили, които трябва да се вливат във всеки човек. За да не страда, човек трябва да работи, да върви напред. Когато умният остане без работа, той непременно ще стане художник. Художеството е един от добрите методи за трансформиране на енергиите. Щом сте неразположени, вземете рисувателен лист, молив и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картините си на показ. Правете изложба за себе си. Когато ви е скучно, нарисувайте един висок планински връх, покрит с дебел снят, който на места само се топи и образува потоци, извори, реки. После нарисувайте една долина, опъстрена с различни цветя. На друга картина нарисувайте голяма река, покрай която са насадени плодни дървета. Част от речната вода е отбита и полива хубава цветна градина. Освен тази картина, можете да отидете някой ден край морето и да нарисувате морето с параходите, които пътуват по него. Ако не можете да нарисувате тия картини в действителност, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по един планински връх, че слизате в долина, че садите дървета, цветя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се с лодка, с параход и после пак се връщате назад. Като рисувате с въображението си, по този начин ще трансформирате състоянието си и ще станете весел, радостен. Някой се оплаква, че нямал приятели. От него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човека да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и няма да забележи как семената ще изникнат, ще цъфнат и ще разнесат своите благоухания надалеч. Тяхното благоухание ще привлече светли същества от невидимия свят, които ще му оставят своето благословение. Тъкмо се замислил, впрегнал се в някаква работа и току виж някое светло същество от невидимия свят посети неговата градина, благослови работата му. Друг път някой ваш ближен дойде от невидимия свят и се поразходи из вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облечете. Ще кажете може би че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае как ще порасне детето й, какво ще излезе от него, това не е ли забавление? Умът на човека се забавлява, но и в това забавление има красота. Детето расте, пораства, но един ден заминава за другия свят и майката остава пак сама. Де е детето й? Няма го. Във въображението си майката е рисувала ред картини, които за другите хора изчезват, но за нея все остава нещо от рисунките й. Питам: де е реалното в живота? Реалността седи в творчеството. Умът пък твори. Следователно това, което умът твори, е реално. Реалността има свойство да расте. Това, че нещата изчезват и отново се появяват, не говори, че не са реални. Всяко нещо, което обичаме, става ясно за нас; всяко нещо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при нас, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва от нас. В който момент имате неприязнена мисъл към нещо, то веднага изчезва, отдалечава се от вас. Някой се оплаква, че нямал знания, че не бил учен. Ако обичаш знанието, науката с всичкото си естество, те непременно ще дойдат при тебе. Обаче това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както парите могат да дойдат в джоба ти. Такъв закон не съществува. Знание, наука се придобиват чрез усилие, чрез работа и приложение. Учениците очакват от учителя си повече, отколкото трябва. Учителят може да даде много знания на учениците си, но след това ще ги изпитва. Ако са научили уроците си добре, той ще им предаде нови лекции, нови уроци; ако не са научили уроците си, никакво знание повече няма да им даде. Следователно от ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение. Сега да се върнем към изкуството като възпитателно средство в живота. Чрез изкуството човек възпитава и своя дом.Като говоря за изкуството като възпитателен метод, разбирам не само рисуването, но изкуството в най-широк смисъл на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Към него трябва да се прибавят ред още изкуства: музика, пеене, поезия и т. н. Като дойдете до художеството, прибавете към него и музиката. При картината, която сте създали – своята градина, започнете да свирите и пеете. Ако не можете да свирите и пеете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цветята, на дърветата. По-добри слушатели от дърветата и цветята няма. Те ще слушат, без да ви критикуват. Свят, в който съществува критика, е анормален. Да критикува човек и да разсъждава, това са две различни неща. Човек всякога трябва да мисли, да разсъждава, а не само когато се намира в мъчнотии. Турците казват, че умът на гяурина работи само когато бяга, когато го гони някой. Това може да се каже и за животните. Умът на животните работи, когато ги гонят, когато се намират в опасност. Не е достатъчно само да се разсъждава, но окултният ученик трябва да прилага. Каквото знание придобие, той трябва да го приложи. От ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, в което има творчество, гениал-ност, изобретателност. В приложението на нещата всеки трябва да прояви своя талант. Без това приложение нещата остават за него чужди, неразработени. Като се говори за изкуството, направете опит да напишете буквите на азбуката, но да ги поставите в такъв ред, че да образувате от тях нещо цяло, завършено. Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките – думи; от думите – изречения; от изреченията – цяла реч, която да представя нещо добре изразено, логически и граматически. Изкуство има в нареждане на буквите, изкуство има в нареждане на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората могат да ви слушат, като говорите, свирите и пеете само ако видят някакво изкуство у вас, което може да ги задоволи. Как ще се задоволи един учител, ако учениците му не учат и не го разбират ? Как ще се задоволят учениците, ако учителят им не може да преподава или няма знания? Как и с какво ще задоволите един ангел, който е слязъл от небето и дошъл при вас? Вие искате Духът да дойде при вас да ви ръководи. За да дойде Духът при вас, вие трябва да сте готови да изпълните всичко, каквото Той ви каже. Ако не Го разбирате, вие ще Го критикувате и няма да се ползвате от Неговото знание. Един европейски княз поканил на гости един селянин. Князът заповядал на слугите си да наготвят най-добри ястия, да сложат трапезата красиво, изящно; той искал да приеме селянина като скъп, велик гост. Като седнал да се храни, селянинът погледнал към лъжиците, вилиците и ножовете, сложени на трапезата, но отчупил хляба с ръката си и започнал да топи хапките в яденето направо с пръстите си. Князът веднага заповядал на слугите си да махнат вилиците и лъжиците от трапезата и сам той почнал да топи в яденето хапките си, да яде без вилица, както направил селянинът. С това той искал да изкаже уважението си към своя гост. Следователно, когато ангел дойде на гости у вас, вие трябва да топите хапките си, както той топи. Закон е това. Ако вие не топите хапките си като ангела, или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако аз съм на гости у вас, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, аз ще топя като вас. Това са елементарни правила и закони, които трябва да се приложат в новата етика. В живота има хубави, красиви неща, но зависи как гледа човек на нещата. Който гледа на красивата страна на живота, в погрешките на хората той ще вижда техни бъдещи добродетели. Защо? – Защото ние не знаем още кои са истински погрешки. Ващият морал е неустановен, вследствие на което за вас нещата не са още абсолютни. Не мислете, че вашият морал е единствен, абсолютен и установен. Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете. И методите, с които природата работи, са различни от вашите. Методите, правилата и законите в човешкия живот не са абсолютни, вследствие на което хората се колебаят, съмняват се едни в други. При това положение те се отегчават от живота, не искат да живеят. Когато някой не иска да живее, това показва, че той е нарисувал вече своята кзртина. Тази вечер четохте темие си върху: „Отличителните черти на човека и на животните". Казвате, че човек се отличава от животните по мисълта си. Човек е мислещо същество. По-право е да се сравнява човек с човек, а не човек с животно и да се търсят отличителните им черти. Защо не може да се сравнява човек с животно? Представете си, че имате сто незапалени свещи и една запалена. Можете ли да сравните незапалените свещи със запалената? Сравнение може да става само между две запалени свещи, но не и между запалена и незапалена свещ. Следователно да сравняваме човека с животното, това значи да сравняваме запалената свещ с незапалената. Животното не съдържа в себе си този огън, този пламък, тази светлина, каквато човек съдържа. Как ще ги сравнявате тогава? Човек има мисъл, а животното няма. Животното има материала на свещ-та, но този материал не гори, не дава светлина. Тъй щото, запалената и незапалената свещ можете да сравнявате по чистота на веществото, от което са направени, по големината на фитила, но по никой начин по светлината. Когато сравнявате хората, имайте предвид техните добродетели: сравнявайте любовта на един човек с любовта на друг; разумността на едного с разумността на другиго и т. н. Значи могат да се сравняват, да се съпоставят само очевидни и еднородни неща. Казвате: „Еди-кой си е добър човек.” За добрината на човека не се говори, тя се изпитва. Някой проповядва, че трябва да си помагаме. Обаче близо до него живеят десет бедняци. Дойде един при него, иска да му помогне. С колко трябва да му се помогне. Да се осигури животът му за един ден само, защото земята се завъртва в денонощие един път около себе си. Ако някой иска сто лева, ще го заведете на едно въртящо колело и ще му кажете, че ще му дадете сто лева, но ще го накарате да се завърти един път с колелото Ако иска хиляда лева, ще го накарате да се завърти десет пъти с колелото. Това значи да подпишеш полица. Като се завъртиш с колелото, ще се благословиш. Някой дойде, иска пари, а не иска да се завърти с колелото. Такъв закон не съществува в природата. Наистина, който е готов да се качи на колелото и да се завърти с него, той всякога ще има пари; който не е готов да направи това, той никога няма да има пари. Следователно докато колелото се върти около оста си, пари ще има; щом спре това движение, пари няма да има. Това не е само фигура, нито образ на речта, но действителност. Като ученици вие трябва да изучавате съществените неща в живота, за да различавате постоянното, непреходното, от непостоянното, от преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измените начина на живота си. Животните, растенията живеят по свой начин, но учениците, които са влезли в новия, в Божествения живот, не могат да живеят по своему; те трябва да живеят по нов начин, по Божествения закон. В този живот законите са съвършено различни от тия в обикновения живот. Докато е у дома си, при майка си детето може да живее както иска; щом влезе в училището, детето трябва да се подчинява на законите, които там съществуват. Такъв е редът и порядъкът и в живата природа. Който иска да прогресира, да бъде здрав, той трябва да изпълнява, да се подчинява на законите, които регулират разумния живот. При това положение всичко може да се постигне – няма непостижими неща. Кой не може да нарисува една картина или един портрет? Всеки може да бъде художник. Ще вземе апарата, ще го тури пред лицето и след това ще промие плочата. В няколко минути само портретът ще бъде готов. Какво по-голямо изкуство от това, да нарисувате човека такъв, какъвто е, без никакво ретуширане, без никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъв, какъвто е: черен, изгорял от слънцето, мускулест. Нарисувзйте аристократа такъв, какъвто е: бял, изнежен. От първия портрет ще познаете, че човекът е работник на нивата. От втория пък ще познаете, че този човек е живял охолно, свободно. Това значи да рисува човек нещата такива, каквито са в действителност. Когато рисувате нещата във въображението си, свободно можете да рисувате каквото и както пожелаете. Обаче копирате ли нещата, там се изисква точност. Който иска да стане талантлив, гениален художник, той трябва да обръща внимание на много неща, той трябва да се справя с най-малките подробности. От всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте. Правете опити, ако искате да имате резултати. Иначе знанието ви ще се вкисне. Знанието, идеите имат определено тегло. Ако не ги приложите в живота си, те ще започнат да натежават върху нервната система, вследствие на което организмът ще заболее. Всяко знание, всяка идея трябва да се превърне в кинетическа енергия. Казвате, че човек трябва да бъде добър и може да бъде добър. Като твърдите това, правили ли сте опити да видите доколко това е вярно? Щом казвате, че човек може да се поправи, направете опит да видите доколко вашата мисъл е силна и може да повлияе на другите. Влизате в една кръчма и на една от масите виждате ваш познат, който пие вино. Вие сядате на стол при него и казвате на кръчмаря: „Моля, можете ли да ми донесете един чай?” – „ Може.” Веднага ви донасят чай и вие започвате да пиете. В това време мислено се разговаряте с вашия познат, като му казвате и той да си заръча чай да пиете заедно. По едно време забелязвате, че вашият познат туря настрана чашата с вино и тропа на масата, вика келнера да донесе и на него чаша чай. Щом започнете и двамата да пиете чай, между вас се създава по-тясна връзка. Това показва, че мисълта ви е дала резултат. След това вие продължавате мислено да се разговаряте с него. Казвате му, че той трябва да се грижи за семейството си, да не се разсипва материално и т. н. Обаче ако започнете устно да му говорите, че не трябва да пие, не трябва да се разсипва материално, той ще се противопостави на думите ви и ще каже: „Ти проповедник ли ще ставаш? Не искам да слушам съветите ти. Ще пия, ще пилея средствата си както искам – това не е твоя работа.” Това са два различни метода, с които човек може да си служи. Първият метод е новият, вторият – старият. Тези методи коренно се рззличават един от друг. При първия метод вие ще си спечелите приятел, който всякога ще ви благодари, ще остане доволен от вас и ще ви следва в живота. При втория метод вие можете даже да изгубите приятеля си. Вие трябва само да прилагате. Като прилагате, ще придобивате все повече и повече знания. Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но с повече мъчнотии и страдания. При това положение у вас ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали в съмнение, но трябва да правите научни изследвания, да видите доколко това съмнение е вяр-но. Като се изучавате, ще видите колко често се менят състоянията ви: сега сте весели, радостни и след половин или един час ставате скръбни. Тези промени в състоянието ви не са произволни. Често промените в състоянията се дължат на натрупване на излишно количество желязо в кръвта на човека. Някога в кръвта на човека се натрупва излишно количество фосфор, мед, сребро или други някои елементи, които не могат да се асимилират от организма и създават особени психически състояния или някакви болезнени състояния. Как ще се освободите от излишното желязо в кръвта ? Когато се натрупа излишък от захар в кръвта, човек заболява от захарна болест. За тази болест препоръчват на болния да яде прясно масло по 200–300 грама на ден, но да избягва употребата на белтъчни вещества, хляб и др. Ако в кръвта има излишък злато, човек става експанзивен, жизнен, разширява се, харчи много енергия, но същевременно в него се развива гордост и тщестлавие. Освен тези елементи има и други, които влизат в кръвта на човека. Те са също така от физически характер. Обаче има елементи, които влизат направо в живота и го видоизменят. Ако попаднете в някоя област на живота, дето тия елементи са проникнали, вие ще изпитате голям страх. Защо ? – Защото не разбирате характера им, не можете да се справите с тях. Един офицер чел едно спиритическо списание, в което се разправяло за тези особени прояви в живота, за тъй наречените „тайнствени страни на живота" и толкова се изплашил, че се страхувал вечер сам да излиза вън. Казвал на жена си: „Ако е нещо, което се отнася до физическия свят, не ме е страх. Имам сабя, имам пушка, с всичко мога да се разправя. Но с невидимите неща не зная как да се разправям.” Какво показва това ? Това показва, че в живота има мъчни задачи, които трябва обаче правилно да се разрешат. Мъчнотията седи в това, че тези задачи не са на физическия свят, но в по-висок свят, дето условията са по-трудни. За това се изисква наука, а не критика. И критиката има смисъл, но да бъде на място. Всичко, каквото вършите, трябва да бъде на- време и намясто. Сега всички искате да ви се каже нещо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер всички да тръгнете в 12 часа в полунощ от „Изгрев" за Витоша? Вие веднага ще се уплашите какво ли ще стане с вас, ако веднага изпълните задачата ? Всички сте облечени с тънки, с леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се упла-шите, пръв аз ще направя опита : ще отида на Витоша с тънки дрехи, с тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че в природата съществуват ред сили, с които човек може да оперира. Той всякога може да използува тези сили, щом това се отнася за благото на цялото човечество, както и за неговото лично благо. Едно се изисква от вас: да се пазите от съмнението. То е наука, която трябва да изучавате. Ако съмнението обхване це-лия ви мозък, ще изпаднете в анормално състояние. То ще усили деятелността на чувствата ви и ще събуди страха у вас. Чувството на страх е силно развито в животните. Когато сграхът се събуди в човека, в съответния мозъчен център се развива много топлина, вследствие на което в организма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силите, които протичат в човешкия организъм. За да се възстанови нормалното състояние на силите в човешкия организъм, през едното полушарие на мозъка трябва да текат топли течения, а през другото – студени. Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организма, вие се плашите, защото не сте готови, нямате онова положително знание в себе си, което може да трансформира вашите сили. Някой се оплаква от главоболие и се страхува, че мозъкът му заболял. – Не, мозъкът никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не в заболяването на мозъка. Мозъкът е много устойчив. На десет хиляди болни, едва един случай може да се яви от заболяване на мозъка. При това, може да заболее задната част на мозъка и в редки случаи предната. Заболяването на задната част на мозъка се дължи на някакво сблъскване между ума и сърцето на човека. Когато заболее задната част на мозъка, всякога се констатира повишаване на температурата. Ако това повишаване на температурата се премахне, болният оздравява. Ако не се премахне, тогава се явява усложнение. Щом заболяването на задната част на мозъка за светския човек е толкова рядко, за ученика е още по-рядко. Понякога ученикът се оплаква от силно напрежение на мозъка и казва, че мозъкът му ще се пръсне. – Не, мозъкът не може да се пръсне. Невидимият свят създава тия напрежения, за да предизвика в съзнанието на ученика известно разтърсване. Това разтърсване има предвид пробуждане на неговото съзнание. Мозъкът се нуждае от разтърсвания. Такива разтърсвания са ставали и стават с всички велики, с всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисълта им всякога е раждала нещо ново, нещо възвишено и красиво. Четете историята на великите хора, да видите, през какви страдания и изпитания са минали, докато родят нещо ново. Щом е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете през страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трябва да се смущавате. Бъдете герои да понесете всичко, каквото ви е определено от Провидението. „Верен, истинен , чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.” 12. Лекция от Учителя, държана на 11 януари, 1928 г, София

Аудио - чете Живка Герджикова Форми на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." Размишление. В природата съществуват ред процеси, някои от които са съзнателни, имат отношение към разумния живот, а някои са несъзнателни. Запример вижте какво прави простият каменар. Дават му задача да издяла един камък, да му предаде четириъгълна форма или да издяла от него някакъв корниз за къщата на някой човек. Всичко това той прави по някакъв образец, но ако го запитате какво е работил днес, той ще ви каже: "Зная, че дялах един камък, изработих от него нещо, но де ще се тури този предмет – не зная." – Това е един от несъзнателните процеси. Какво ще постигне този каменар, ако през целия си живот дяла само камъни или прави корнизи на хората? Този каменар ще постигне изкуството да дяла камъни, от които хората ще се ползват. Често съвременните хора, съвременните учени се занимават с такива маловажни мисли като тези, да дялат камъни, да правят от тях корнизи, без да знаят де могат да се употребят тези мисли. Това показва, че в живота на хората всички неща не могат да бъдат еднакво важни: ония, които са далеч от сърцето ни, считаме маловажни, а тези, които са близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо мнозина считат като важна, велика, Божествена идея тази – да обичаме цялото човечество. Съзнателна идея е тази, но човек не може да обхване в себе си цялото човечество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, в което се намирате, по никой начин не можете да обичате цялото човечество. Под ближен разбирам някой ваш приятел или приятелка, ваша сестра, някой ваш съученик, някой верен ваш слуга и т. н. Питам: какъв трябва да бъде вашият морал като ученици? Ще кажете, че моралът на света е известен вече, а вие като ученици се стремите към нов, възвишен морал, а не към сегашния, който съществува от осем хиляди години насам. Той е създаден от хората, но такъв, какъвто е днес, крачка напред не може да отиде. Сегашният морал е остарял, той е вече на израждане. Всичко в света остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всяко нещо, което има форма, остарява. В съвременния свят от памтивека съществуват четири вида религии, на които хората и до днес още се кланят. Тези четири форми религии са били известни от най-стари времена на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи като триъгълник, кръг с точка в средата, пентограм, шестограм, на някакви муски като парченца от дрехата на някой светия и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм – религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Тя си служи с всички видове далавери. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религии представят семейството: клерикализмът е майката, милитаризмът е бащата, капитализмът– децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си. Като проследите развитието на цялото човечество, всички тия религии ще намерите във всеки човек отделно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителните черти на всяка форма, на всеки вид религия. Всеки ден човек може да бъде или клерикал, или милитарист, или капиталист, или социалист. Ставаш сутрин и започваш с молитва, с обряди. Вървиш така до едно време и после кавзаш: "Не може само с молитва. Трябва да се приложи грубата сила." След това казваш: "И туй не помага. Човек трябва да разполага с пари." Най-после, като видиш, че и това не помага, казваш: "Ние, слабите, трябва да се обединим, да станем силни, да устояваме на трудните условия. Трябва да образуваме братство, да опитаме силата си." В това отношение всички форми на религиите имат свои богове, на които се кланят. Всички форми, всички обряди на тия религии са външни заблуждения, в които човечеството е попаднало. Обаче това са форми, наложени от черната ложа, от тъй наречените "тъмни сили". Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на любовта, милитаризмът – на мъдростта, капитализмът – на истината, а социализмът – на правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън навсякъде, стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите – с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовта; военщината е изопачена форма на мъдростта; капитализмът, който представя кръвообращението в човека, е изопачена форма на истината; социализмът е изопачена форма на правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. И клерикалът ще те обеси; и милитаристът ще те обеси; и капиталистът ще те обеси; и социалистът ще те обеси. Защо? – Защото всички са деца на една майка. Те си приличат, понеже една майка ги е родила. И след всичко това един ще се хвали, че е клерикал, друг – милитарист, трети – капиталист, четвърти – социалист. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота – любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно, новият морал в света трябва да бъде морал на любовта. Сега аз засягам въпроса принципно. Когато човек е вървял през някоя гора и се е спирал пред някои извори, в пътуването си той е направил доста пакости. Обаче ако съзнанието му е будно, той ще се обърне към Бога с думите:"Господи, прости прегрешенията ми. Като минавах през гората, изплаших много птички, изпочупих доста клончета, изкалях водата на малките изворчета. Трябваше да бъда внимателен, да не причинявам никаква пакост. Нека птичките, дърветата, цветята и изворите знаят, че човек минава край тях. Такова трябва да бъде съзнанието на всички ония, които живеят според новия морал. Който живее по новия морал, той не може да направи пакост нито на растенията, нито на животните, нито на своите ближни. Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание в себе си, да чувствувате Бога, да се свържете с Него, никога няма да постигнете това. Не само вие искате да изправете живота си; всички хора имат същото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: "Дали ни слуша Господ?" В това отношение вие положително трябва да знаете, слуша ли ви Господ, или не ви слуша. За да ви слуша Господ, вие трябва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правят съвременните религиозни хора? Те се изправят пред Господа, изпъчат се и започват да се молят, като че кой знае какво са направили. Какво са направили? С какво ще се похвалят? Ако е въпрос да се похвалят с главата си, слонът има по-голяма глава от тях. По тегло слонът има повече мозък от човека. Съвременните учени се стремят да намерят ония съществени черти, които отличават човека от животното. За следния път и вие пишете върху темата: "Отличителните черти на човека и животните". Някои окултисти казват, че човек се отличава от животните по светлината. Човек има повече светлина от животните. Обаче това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви са отличителните качества на човешкото съзнание и какви – на животинското? Мислете върху този въпрос. И тъй, като разсъждавате върху четирите форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, през които човечеството е минало. Обаче с тези вярвания човек не може да влезе в Царството Божие. Всички тези възгледи, тези вярвания трябва да се изменят. Ако един набожен човек може да те обеси, че не споделяш неговите възгледи, каква набожност е тази? Ако един милитарист може да те обеси само за това, че не поддържаш неговите възгледи, какъв милитаризъм е това? В Америка в 1905 година двама американски милиардери взели участие в една борсова игра: единият купувал, другият продавал, а всички останали около тях страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудели и т. н. Питам: коя е формата, по която съвременните хора трябва да живеят? Всички тия учения дадоха ли образец, по който хората да живеят в хармония помежду си? Никой не пожертва нещо от себе си, с което да внесе мир в света. Кой господар днес ще бъде доволен, ако види, че слугите му го управляват? Като погледне на слугата си, господарят казва: "Слуга е това!" Тъй щото, ако и за в бъдеще продължават да се прилагат четирите вида учения, в света ще продължава да съществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъв простор между хората. Учениците на новото учение трябва да имат определена форма, определен начин на живеене. Човек сам създава формите. Запример клерикализмът, милитаризмът, капитализмът и социализмът са човешки учения. Тези учения не са създадени от Бога, но от хората. В природата не съществува никакъв клерикализъм, никакъв милитаризъм, никакъв капитализъм, никакъв социализъм. Ако влезете в разумния живот, който е зад сцената, на която хората живеят, ще видите, че там никакви форми не съществуват. Често разумните същества напущат своя живот и слизат на земята, за да си създадат едно забавление само за няколко часа. Те могат да вземат формата на някое низше същество и да изиграят известна роля. Те разполагат със знания, които могат да прило-жат, когато и както пожелаят. Докато гледате с очите на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. В очите на едно млекопитаещо, на един вол, вие можете да видите голяма красота – това зависи от вас. Ако търсите красиви очи, вгледайте се в тия на вола. Волът има по-красиви очи и от човека. Очите му са дълбоки и изразителни. Като гледа как господарят му се отнася с него, волът казва: "Няма нищо, един ден и ние ще се освободим от това бреме." Понеже ходи на два крака като човек, господарят ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макар и не като нашия господар. Волът върви спокоен, невъзмутим; в него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарят му бърза, волът казва: "Защо толкова бърза господарят ми? Не знае ли, че за всяко нещо има определено време?" После обърне поглед към господаря си и продължава работата си. Понякога господарят мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: "Вол е това, нищо повече!" – Не, под тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само в очите му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези в животните, той ще разбере тяхната съдба, принципите, към които спадат и т. н. И те като хората се различават едни от други. Някой кон запример обича да хапе, да рита, а друг не върши това. Тези учения, за които ви говоря, са допринесли нещо за развитието на човечеството. Те са помагала в човешкия живот. Наистина, когато постъпва по човешки, човек ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Обаче като постъпва по Божествения закон, човек не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта и ще говори или за живота, или за любовта; той не може да бъде милитарист, но ще бъде човек на мъдростта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бъде капиталист, но ще бъде човек на истината и ще говори за свободата, за простора: той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нещата; и най-после, който постъпва по Божествения закон, той не може да бъде социалист, но ще бъде човек на правдата. Истинският човек трябва да бъде човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме. Следователно, всеки ден човек може да минава през едно от тия четири състояния. Някой казва: "Без пари в живота не може." Този човек е капиталист. Друг казва: "Човек не може сам да живее, все трябва да има един другар." Този човек е социалист. Домът е първата фаза на социализма. В дома бащата представя милитаризма и казва: "Хайде, деца, всички на крак!" Трябва да знаете, че закон съществува в света. Майката представя клерикализма. Тя казва:"Деца, трябва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия закон." Какво представят децата? Те са импулсът на родителите. Те са капиталът, който движи и домовете, и обществата, и държавите. В дома децата движат ума и сърцето на родителите. Докато децата са при родителите си, домът е богат, майката и бащата имат импулс да работят. Щом изгубят капиталите си, т. е. синовете и дъщерите си, бащата и майката казват: "Какво ще се прави сега?" Най-после те се примиряват с положението си и казват: "Да са живи слугите!" Така беше и с Адама. Той първо беше сам, но пожела да има другар. Бог му каза: "Ще родиш син." Най-после Адам роди своя пръв син – Ева. Сега от всички се изисква установен морал. Когато ви питат нещо за учението, което ви се преподава в Школата, вие трябва да имате определено понятие. Това учение не е учение на любовта, нито е учение на мъдростта, на истината, на правдата или на добродетелта. То се стреми към тях, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае от нови форми, които още не е изработило. Не трябва да се говори само за морал или че трябва да се обичаме. Когато обичате някого, не трябва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щом дойдете до любовта, новото учение изключва абсолютно всякакво съмнение. Щом дойде в дома ви някой човек вие трябва да имате пълно доверие към него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трябва да бъдат отношенията между учители и ученици в новото учение?– Те трябва да почиват на пълно доверие, на взаимна любов. Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се справи с него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче има цяр за съмнението; също така има цяр и за малодушието, за безверието и т. н. За да се въздейства на тия отрицателни прояви в човека, преди всичко самият човек трябва да се познава. Астролозите познават кой човек е страхлив или кой е подозрителен.Сатурновите типове са подозрителни. Каквото да им се говори, те казват: "Тази работа не ни радва, тя няма да се нареди добре."Защо работите на българите не се уреждат добре? – Понеже Сатурн ги управлява. Каквато работа да започне българинът, в края на краищата той ще фалира. Българинът започва добре, но като дойде до едно място, казва:"Тази работа не върви напред, няма да се нареди както трябва." Той обича да разсъждава, да философства. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят. От астрологическо гледище е интересно да се знае кога ще дойде времето, когато България ще се управлява от друга някоя планета освен Сатурн. Днес всички се запитват кога Сатурн е взел надмощие над българите? Кога са изпаднали българите под влиянието на Сатурн, това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам. Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му веднага започва да тупти и той се съживява. Сатурн, Венера, както и останалите планети, съществуват като реалности и оказват въздействие както върху отделния човек, така и върху отделните народи. Не само планетите влияят върху човека. В невидимия свят съществуват цели йерархии от напреднали, разумни същества, ангели, които влияят, помагат на цялото човечество. Тези същества са отражение на любовта. Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с този принцип. Не само българите, но всички хора, след грехопадането още, са изгубили връзката си с любовта, с този велик принцип, и днес трябва да я възстановят. Всеки човек може да бъде българин, в смисъл сатурнов тип. Българинът е повече замислен, обича да философства. Като седне някъде, той веднага започва да мисли, да разсъждава и да мълчи. За да се развесели, той трябва да пийне поне половин или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпака си настрана и започва да пее:"3аплакала е гората, гората и планината" Или "Стоян мами думаше". Сега аз ви навеждам на тия въпроси, за да се заинтересувате от тях, да почнете да ги изучавате. Вие трябва да изучавате християнството от ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трябва да го разглеждате като проява на Божията Любов. Така ще дойдете до реалността на нещата, до онази положителна наука, която трябва да се подложи на опит. По този начин вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание в себе си, той трябва да бъде в състояние да стисне тебешира и да го превърне в злато. Този човек може да каже: "Знаеш ли кой съм аз?" Той има вяра в себе си, в своите знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го преверне в злато. В златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформират нещата. Ако нямате в себе си изкуството да трансформирате нещата, ако нямате любов, вие не можете да разберете посоката на вашите идеи. Идеите могат да се трансформират, да се облагородят или да се превърнат в мощна сила в живота само ако имате влиянието на възвишените същества. За да се убедите дали съществуват тези възвишени същества, вие трябва да направите опит. Ако не можете да направите никакъв опит, трябва да приемете това твърдение като аксиома. В духовния свят не е позволено да се говорят неща, които не са опитани и проверени. За всяко нещо трябва да направите опит и ако опитът излезе несполучлив, трябва да намерите един учител, който ще ви каже защо не сте успели в опита си. Всяко нещо, което е опитано и проверено, е всякога вярно и истинно. Ако вземете един квадрат, ще знаете, че двете му страни са положителни, а другите две– отрицателни. Тези четири страни могат да бъдат положителни низходящи и отрицателни низходящи, както и положителни възходящи и отрицателни възходящи. Като познавате законите и силите, които действат в квадрата, вие можете да се ползвате от тях за трансформиране на своите мисли и чувства. Докато са в зародиш, идеите са положителни, кинетически; те са впрегнати на работа. Щом се оплодят, те стават отрицателни, т. е. с отрицателна енергия. Когато дойде някаква идея в ума ви, гледайте дали тя е възходяща или низходяща. Според идеята и вие ще вземате съответна посока. С други думи казано: всяка идея има своя посока на движение – или към центъра на земята, или към центъра на слънцето. Ако дадена идея има посока към центъра на земята, вие трябва да вземете мерки, за да не попаднете под нейното влияние. Докато минавате през центъра на земята, никога не трябва да се ползвате от нейните плодове. Следователно, не вземайте нищо назаем от съществата, които живеят на земята. Ако вземате от техните плодове, ще изпаднете в низходящо състояние. Обаче когато пътувате към центъра на слънцето, към възвишените принципи, с които вашата душа е в съгласие, всичко, каквото те имат, ще бъде във ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трябва да приемате всичко като храна за вашия организъм. Запример, можете ли да употребите дребните камъчета или пръстта за храна? – Не можете. Следователно, пазете се от всяка храна, която не е полезна за вас. Тази храна ще ви причини ред болезнени състояния. Обаче можете да се ползувате само от плодове, които вземат соковете си отдълбоко. Много научни въпроси, които могат да ви ползват, са обяснени в моите беседи, но вие не ги изучавате както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо. В беседата "Житно зърно" запример се вижда начинът, по който човек може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни целия свят, колко повече човек може да направи това. Кажете:"Каквото житното зърно може да направи, и аз мога да направя." Англичанинът казва: "Каквото хората могат да направят, и аз мога да направя. Каквото растенията могат да направят,и аз мога да направя." Наистина, в някои отношения растенията са по-добри химици от най-добрите химици в света. В своите лаборатории те изработват това, което хората химици не могат да постигнат. Ще кажете: "Нима хората трябва да се учат от растенията?" – Да, от растенията ще се учат. Те владеят изкуството да боядисват така, което хората не могат да постигнат. Те трябва да изучават това изкуство от растенията. И тъй, вие трябва да се ползвате от живата, от разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божественият принцип един ден ще ви докосне. Често този велик принцип минава и заминава покрай вас, но в това време вие сте някъде замислени и пропущате случая да се възползвате от Неговото добро въздействие. Когато Бог се приближава към една душа, веднага около нея се натрупват много същества, с разумни съзнания, които искат да й влияят, и по този начин й причиняват ред страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Бог се е приближил към вас. В този момент около вас се трупат не едно – две, но хиляди същества. Щом усетите това натискане, вие трябва да излезете над тази тълпа и да й кажете, че разбирате повече от нея. И Христос разреши въпроса по същия начин. – Как? – С любов. Когато се запитвате защо страдате, ще знаете, че страданията носят велики блага за вас. Зад всяко страдание се крие едно велико благо. Казвате: "Защо страдам?" – За да станеш богат. – " Защо страдам?" – За да станеш учен. – "Защо страдам?" – За да станеш умен. – "Защо страдам?" – За да станеш силен. – " Защо страдам?" – За да станеш добър, да познаваш живота. Това са отговори на въпроса: Защо страдам? След като разрешите тези въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдам? Един ден, като отидете на небето, ще прегръщате, ще целувате страданието и ще му благодарите за доброто, което ви е причинило. Ако не беше страданието, вие никога не бихте могли да влезете в небето. Вие ще искате извинение от страданието за лошите работи, които сте говорили за него. Кой от вас не е казал поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде някое страдание, казвате: "Да не дава Господ никому такова страдание!" Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до някакво обяснение на страданията. Едно трябва да знаете: Степента на съзнанието, до което днес сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота. Сега вие трябва да се наблюдавате, да видите колко бързо се сменят състоянията у вас. Ставате сутрин, клерикал сте. После вземате ножа и с него се разправяте – милитарист ставате. Не се минава много, ставате капиталист. Скоро след това минавате в друго състояние, ставате социалист. Обаче вие трябва да дойдете до положение да видоизменяте тия състояния. Това може да се постигне само чрез закона на любовта. На клерикала може да се въздейства главно с любовта; на милитариста – с мъдростта; на капиталиста – с истината, а на социалиста – с правдата. Следователно, който има любов в себе си, той ще бъде богат; който има мъдрост в себе си, той ще бъде силен; който има истината в себе си, той ще бъде свободен; той ще бъде господар и слуга на себе си, а не на другите хора. В Америка един милионер срещнал един метач и му казал: "Ти ми се харесваш. Искам да те направя свой наследник. Имам седем милиона долара; искаш ли да ги завещая на тебе?" – "Не ми трябват пари, не зная какво да ги правя. Аз имам много хубава работа, за нищо не я сменявам с друга някаква." – " Вземи парите и ги употреби както знаеш" – казал милионерът. Метачът взел парите, раздал ги на бедни, а за себе си задържал метлата, с която и по-рано мел улиците. В лицето на метача милионерът видял един добър, справедлив човек, една събудена душа, затова дал милионите си на него и казал: "Вземи тези пари и ги употреби както знаеш." Нека по този начин Бог благослови и тебе, и мене. Ще кажете: "Глупав човек бил този метач. Да не задържи парите за себе си, а да ги раздаде на бедните! – Не е лошо човек да задържи и за себе си една част от парите, но с тези пари той трябва да изпълни Божия закон. Обратен на Божия закон е човешкият. Отивате в една банка да вземете пари. Обаче отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворят гишетата. Всички гишета ли ви интересуват или само едно от тях? В дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чек. Спирате пред гишето, вземате парите и си излизате. Ако вървите по човешкия закон, вие ще се интересувате от всички гишета. Колкото да се интересувате от всички гишета; вие няма да получите това, което те съдържат. Ако вървите в Божествения живот, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне част от това, което съдържа в себе си. Като ученици вие искате да знаете целия смисъл на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размените чека си. Не ви са нужни всички гишета, не ви е нужна цялата банка. Следователно, когато искате да разберете изцяло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цялата банка. Едно гише ви трябва. Ще вземете чека си, ще се представите пред касиера на банката ще кажете:"Заповядайте, имам един чек, ще ви моля да ми услужите. Според Божествения закон, като отивате при някой човек за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се ръкувате с него и ще кажете: "Радвам се, че случаят ми даде възможност да ви видя." Той ще ви запита: "Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповядайте и втори път." Всеки от вас трябва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизират: една основна идея на любовта, около която всички други да се централизират; една основна идея на мъдростта, около която всички други да се централизират; една основна идея на истината, около която всички други да се централизират. Като живеете по този начин, ще имате резултати, ще бъдете свободни. Само умният човек е свободен да живее, както иска. Той не може да прави погрешки. Какъвто метод да избере в работата си, той всякога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но един от тях е най-близък до истината, най-близък до идеала. Колкото по-умен е човек, толкова по-близък път ще избере той; колкото е по-малко интелигентен, толкова по-далечен път ще избере в работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си. Сега, като разглеждам живота, съзнателно поставям някои неща пред вас да събудят вашия песимизъм. Казвам, запример, че еди-коя си работа не може да се постигне. Вие вземате буквално въпроса и сте готови да се обезсърчите. Казвам: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи с хората, той ще страда. Следователно човек трябва да бъде в съприкосновение с всички души, със своите ближни. Изобщо кой за каквото е роден, трябва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете в себе си: "Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна без отлагане." Мнозина отлагат работите си за друго някое прераждане. В следното прераждане работите ще бъдат толкова сложни, че няма да остане време да завършите изоставените работи от сегашния си живот. Който отлага работите си за следното прераждане, той мяза на онзи ученик от първи клас, който казва: "Сега аз няма да уча, ще отложа уроците си за догодина. Тогава добре ще изуча този материал." Той не знае, че във втори клас ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трябва да владее материала от първи клас. Такова нещо представя въпросът за следните прераждания. Когато ученикът минава от клас в клас, като започне от първи клас и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика от великата окултна школа гимназията се състои от 12 класа. Университетският курс се състои пак от 12 курса с четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университет, на ученика са потребни цели 24 години. Всяка година пък се състои от 25 000 години. Сметнете колко години са нужни на окултния ученик, за да свърши гимназия и университет вън от четирите отделения. Това не трябва да ви обезсърчава. Като ви говоря за продължителността на времето, аз повече ви насърчавам, отколкото обезсърчавам. Представете си, че някой човек е осъден на смърт. Разглежда се делото му и се издава присъда още утре да бъде обесен. По някаква щастлива случайност изпълнението на присъдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човек туптеше от ужас, от страх, сега вече започва радостно ла тупти – животът му е продължен с една година. Щом дойде определеният ден за присъдата, изпълнението й се отлага за две години още. После за още четири, пет, шест години, докато най-после престъпникът се амнистира. Той излиза от затвора, доволен, щастлив, радва се на живота. Какво лошо има в това продължаване на времето? С продължаване на времето този човек продължава живота си. Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъг процес на изкупление. Щом кажем, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. В този дълъг период от време, ако пътувате с бързината на светлината, изискват се хиляди години, за да извървите вашия път. Ако трябва да минете един къс период от време на земята и се движите с бързината на светлината, де ще отидете? За осем минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броят на годините, това са въпроси, които се определят от съзнанието. За същества, на които съзнанието е развито, 25 000 години представят 25 деня. Казва се в Писанието, че пред Бога хиляда години са като една година; значи, 25 000 години се равняват на 25 години. Като разглеждате нещата по този начин, вие ще влезете в особена зодия, дето изчисленията са съвсем други. Бъдещият живот, в който ще влезете, астрологически коренно ще се различава от сегашния. В този живот вече вие ще намерите смисъла на нещата. Това, което сега се говори, ще ви бъде като подарено. Много от идеите, които сега не ви са понятни, тогава ще станат понятни. Тогава ще разберете, че животът е непреривен. И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допущате никаква тъжна мисъл да вземе надмощие над вас. Ако Бог ви е дал един спасителен пояс, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, в което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителен пояс, отколкото да нямате. Така само ще можете да преодолеете мъчнотиите, които имате. "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." 11. Лекция от Учителя, държана на 4 януари, 1928 г., София.

Аудио - чете Цвета Коцева Проява на музиката въ съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРОЯВА НА МУЗИКАТА В СЪЗНАНИЕТО “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пеенето или в свиренето. Само по този начин човек може да се повдигне. Можете ли да дадете образец от някаква българска песен? Едно време българинът е бил вътрешно по-музикален от сегашните българи. Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. Ако проследите музиката у птиците, ще видите, че и те се намират на различна степен на развитие. Запример каква е музиката на петела? Първоначално петелът не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство. От колко хиляди години петелът е започнал да кукурига? В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от петела. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото Съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото Съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят. За да влезете в Божествения свят, вие трябва да имате широко съзнание, да възприемете Светлината на този свят, за да разберете Живота в неговия дълбок смисъл. Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят. Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо? – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде. Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената. Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. Изисква се работа, упражнение. Изпейте сега упражнението “Киамет Зену”, да видим как сте го схванали.Буквата К в думата “Киамет” означава Великото в Живота, което се крие във времето и пространството. “Киамет-Зену, Махар-Бену” – Махар-Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен. Ако някой от вас би могъл да изпее това упражнение както трябва, той би събрал много публика около себе си. Четоха се някои от работите върху темата: “Съществените качества на съвременната култура”. В съвременната култура се забелязват три течения, които вървят паралелно. Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот. Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни. Докато човек не започне да изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може да влезе в новата култура. Казвам: вие имате известни понятия за културата, но какво представя в същност културата? Какво се разбира под думата “култура”? Всеки трябва да си състави точно понятие за тази дума. Всяка дума е израз на някакво понятие. Някой казва: Аз имам понятие за дадена работа. Питам: какво понятие има този човек? Той сам трябва да си изясни този въпрос. Тъй щото всяка дума, всяко понятие за нещата трябва да изразява точно идеята, която е скрита в това понятие. Казвате: Този човек е добър. Отде знаете това? Виждате ли добротата на този човек? Преди всичко добротата е нещо невидимо. За друг някой казвате: Този човек е благороден, пълен с любов. Де се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и Любовта. Това са отвлечени понятия, които хората изразяват с думи, но като започнат да анализират тия понятия, да видят в какво и как именно се изразяват, те се убеждават, че това не е лесна работа. Ако човек рече да подложи на вътрешна анализа думите “християнин, любов, вяра, надежда”, той съвсем ще се обърка. Да вярваш в Христос, в Любовта, това още не означава, че ти си християнин или че имаш в себе си любов. Вярата на човека трябва да се превърне в живот, да се крепи на ред вътрешни преживявания. Някой казва: Аз съм преживял нещата. Преживяването подразбира изгаряне. Като говорят за преживяване, мнозина имат предвид, че са минали през неща, които горят и изгарят. Когато волът се храни, той събира храна повече, отколкото му трябва, и после започва да я преживя. Като я прекара няколко пъти през устата си, най-после той счита, че е преживял нещо. Казвам: нещата не трябва да се преживят, нито да се преживяват, но трябва всеки момент да се живеят. Който преживява или преживя нещата, в края на краищата той умира. Някой казва: Аз съм преживял нещата, студент съм бил, минал съм младините си, богат съм с преживявания. Не, този човек не може да се нарече богат, нито учен. Който е преживял нещата, той не може да стане учен човек. Ученият всякога трябва да живее, да изживява нещата и да не казва, че някога ги е преживял. И след всичко това ще дойде някой учен да казва, че познава най-новите теории за създаването на вселената. Според мене и най-новите теории не са в състояние да обяснят създаването на вселената. Кой учен досега е могъл да представи някаква теория, която да обясни всички явления, които са се извършили във вселената от началото на създаването й и досега? Преди всичко създаването на вселената не е еднократен процес. Някои приемат Кант-Лапласовата теория за създаването на света, но колко от световните явления може да обясни тази теория? Най-после всеки човек има своя теория за създаването на света, но тия теории могат ли да обяснят всички явления в света? Всяка научна теория е по-близо или по-далеч от Истината в зависимост от степента на съзнанието на един или друг учен. Вие поддържате някой учен, признавате го за авторитет, обаче авторитетът на един учен зависи от това доколко той живее в Космическото Съзнание. Ако разглежда явленията от гледището на Космическото Съзнание, той може да се признае за учен; ако разглежда явленията от гледището на обикновеното съзнание, той е обикновен учен, който е събрал факти, изучил ги е от външната им страна, без да разбере техния дълбок вътрешен смисъл. Следователно има два вида учени хора в света: обикновени учени и истински учени. Според това и обясненията на явленията и законите в Природата ще бъдат по-близо или по-далеч от Истината. Запример вземете закона за увеличаването или намаляването на светлината. Този закон гласи: светлината на телата се увеличава или намалява в зависимост от квадрата на разстоянието. Обаче от какво зависи това намаляване или увеличаване на светлината, не е обяснено. Значи може да се предполага, че слънчевата светлина среща съпротивления в пространството, вследствие на което трептенията ў се намаляват. Освен това забелязано е, че всички хора не възприемат еднакво светлината. Това се дължи вероятно на различното устройство на мозъчните клетки. Запример, всички хора не възприемат еднакво червения цвят. Някой казва: Аз виждам червения цвят. – Ти можеш да виждаш червения цвят, но не и да го разбираш. Между виждане и разбиране има голяма разлика. В последно време учените пишат и говорят за цветовете повече, отколкото в по-раншните времена. Те изучават най-тънките различия между цветовете, изучават трептенията им и т.н. Обаче често срещате хора, които мъчно различават тъмно-синия цвят от черния. Изобщо схващането на най-тънките тонове на цветовете зависи от развитието на очите, от мозъчните клетки и от ред още причини. С влизането на човека в Космическото Съзнание започва развитието на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуците. Днес хората различават много цветове. И тъй човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора вече са влезли в Космическото Съзнание. Запример апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космическото Съзнание в човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Запример Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди Космическото Съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва: днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космическото им Съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание “Новото Слънце”, а Христос се произнасял за него с думите: “И ще влея Духа си”. На съвременен език това подразбира: ние трябва да съзнаваме, че космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него. Той е цялото, ние сме неговите части. Казвам: когато човек влезе в Космическото Съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче за това се изисква школа, методи за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. Ако дадеш на съвременните хора пари, първото нещо, за което ще ги употребят, е да си направят къща и цял живот да обикалят около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили някаква пакост. Този човек се намира в положението на някое куче, на което дават кост да гложди. То взима костта, разнася я натук-натам, крие се от другите кучета, докато дойде отнякъде някое по-силно куче, сдави го и му вземе костта. По същия начин дойде някой учен човек, създаде една теория и започне да я разправя навсякъде. Тук препоръчва теорията си, там я препоръчва, гложди я, както кучето гложди костта. Дойде по-учен от него, създаде нова теория, а първата остава на заден план. Всички се възхищават от теорията на втория учен, а първият остава сам с теорията си, от никого непризнат. Значи смисълът не е в знанието на нещата, но в разбирането им. Какво се ползва ученият от своята теория за създаването на света, ако той сам не разбира този свят? Не е въпросът в това ученият да ни обяснява механическата страна на създаването на света, но той трябва да обясни живата страна на създаването на света, за да могат всички да се ползват. Съвременният физиолог и анатомист ще направи аутопсия на един умрял човек, ще извади сърцето, белия дроб, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо от техните общи функции в организма, но това не е цялата наука. Докато човек живее, той е свързан със своя Дух така, както са свързани един с друг органите на неговия организъм. Ето защо за да се види връзката между човешкия организъм и неговия Дух, човек трябва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като жив. За тази цел човек трябва да изучава освен физическия, още и духовния свят, да се свърже с по-напреднали същества, които ще му помагат в неговия път. Обаче ежедневният живот на човека представя една опасност за него в това отношение именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано там и за развитието на което не са дошли още благоприятни условия. Следователно когато човек влезе в света, той не трябва да оставя хората да заличават неговите идеали, нито пък сам той да ги продава. Който влиза в света, той трябва да влезе с цел да се ползва от него; който влезе в света,той трябва да отиде между хората, да се окъпе набързо и веднага да излезе. Светът е море, в чиято вода можеш да преседиш най-много 15-20 минути и веднага след това да излезеш на брега да се изсушиш.Ако не излезеш скоро от вълните на това море, голямо зло ще те сполети. Светът е място за работа, а не за удоволствие. В света съзнанията на всички хора се преплитат, вследствие на което се образува една каша и при това положение хората очакват спасението си. Те очакват спасението си оттам, откъдето по никой начин не може да дойде. Всеки човек има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законите, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърчава, отчайва се и се връща назад. Някои хора при най-малкото съпротивление се отчайват и казват: Не е този пътят, по който трябва да вървим. Същото се забелязва и в религиозните хора. Някой християнин, в стремежа си да намери Истината, ще обиколи всички християнски черкви, после ще отиде между източните народи и, в края на краищата, пак ще остане незадоволен. Това зависи от степента на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. От теософско и окултно гледище, будическото тяло свързва душата с Невидимия свят. Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес. В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения. Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш? – Еди-колко. Той сам изважда от касата си пари и му дава. Обаче докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н. Казвам: няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово. Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Няма нищо скрито-покрито. Човек може да се скрие от хората, но от себе си, от светлината, която иде, той не може да се скрие. Някой греши и се страхува да не го видят отвън. Не отвън, но отвътре трябва да се страхувате, от светлината, която иде. И тъй страданията неизбежно ще дойдат и то право пропорционално на Светлината, която иде в света. Щом се намери пред тази Светлина, човек започва да се бичува, да се самоосъжда. В това бичуване той някога преувеличава своите погрешки. Не е лошо човек да страда, но трябва да бъде справедлив, да не преувеличава страданията и погрешките си, нито да ги намалява. Когато човек изпитва по-голяма или по-малка греховност в себе си, това се дължи на степента на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете къщата си за два-три месеца и след това се върнете, в какво положение ще я намерите? – Тя ще бъде потънала в прах. Какво трябва да направите? Трябва ли да се осъждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трябва да оставите къщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По същия начин ще трябва да чистите и греховете си. Когато богословите казват, че никой не може да изчисти човека от греховете му, освен той сам, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти къщата, освен слугинята. Не, и господарката може да изчисти къщата си. Как може да се изчисти къщата от големия боклук? – Чрез запалване на боклука. В този смисъл спасението на човека не е нищо друго, освен запалване на онези нечистотии, утайки, които той носи от миналото. Сега трябва да се яви Учител на човечеството, Който да прекара самосъзнанието през Космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова Светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. Ако не се повдигне, животът ще остане за хората непознат – terra incognita. Каква е разликата между думите когнос и кома? Медиците употребяват думата кома, която означава една болест – вцепеняване. Като се вцепени, човек очаква да дойде някой да му помогне. Много от съвременните хора страдат от състояния, подобни на тази болест. Съзнанието им се вцепенява и те очакват отнякъде помощ. В този случай страданията идат в помощ на човека. Те разтърсват съзнанието му, събуждат го, освобождават го от това вцепеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрез насилие например, но чрез подтици, които страданията събуждат. Всеки подтик влива нещо живо в организма на човека. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спят. Те усещат като че са вън от тялото си, искат да влязат вътре – не могат; искат да се пробудят, да кажат нещо – пак не могат. Това състояние се нарича кома. Как може човек да се освободи от това състояние? Когато изпадне в това положение, човек започва да се моли и изгубва съзнание. След това се стряска, отново идва в съзнание без да може да определи колко време е траяло това състояние. Та при всяко пробуждане на съзнанието човек минава през това положение. То трае няколко секунди, но изглежда като че продължава векове. Когато минава през това състояние, човек се мъчи, ходи, сяда, става, движи се и после легне да спи. Тъй щото при всяко пробуждане на съзнанието човек отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спал по-рано. И тъй ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповядват. Под чужда воля той може да си представи, че минава море или че влиза в огън и т.н. Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора и той сам за себе си става ясновидец. Тогава вие можете да накарате този човек да отиде в Лондон, в Ню Йорк да провери какво става там. Той може да види какво се върши по Атлантическия океан, колко параходи пътуват, какво става там и т.н. Когато някой човек живее в четвъртата степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозата на болните и да им препоръчва начини за лекуване. Щом излезе от това съзнание, той се проявява като обикновен човек. Следователно в човека има състояния, възможности, способности, които в бъдеще могат да се развият. Те очакват тия условия като най-благоприятни за тяхното развитие. Забелязано е, че когато поставят човека в магнетичен или, както някои го наричат, хипнотичен сън, той проявява особени дарби и способности.Щом се събуди от този сън, той става обикновен човек.Това показва, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които очакват времето за своето развитие. Докато не е развил онова, което Бог е вложил в душата му, човек още не е в своята сфера, не живее живота на своята душа. И тъй време е вече да се потопим в Духа Христов или да влезем във Висшето, в Божественото съзнание, да видим какво трябва да правим. Който живее в това съзнание, при започване на всяка работа той ще знае как ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господ само знае тия работи. Да, днес само Господ знае тия неща, но един ден и вие ще ги знаете. Засега хората знаят нещата само след като те станат. Имаш пари, радваш се, но след две години ще ги изгубиш. Ти вече знаеш, че си изгубил парите. Отиваш на пързалка, радваш се, че можеш да се пързаляш, но паднеш на леда, счупиш крака си. Ти знаеш вече какво си прекарал на пързалката. Ако живееше във Висшето съзнание, ти щеше предварително да знаеш, че след две години ще изгубиш парите си; също така щеше да знаеш, че този ден ще счупиш крака си на пързалката и нямаше да излизаш вън от стаята си, щеше да прекараш деня в размишление и молитва. Отиваш да ореш на нивата си, ще знаеш дали този ден е добър или не. Случват се летни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. През такива дни има много стършели, които нападат воловете и те хукват да бягат, задигат оралото, за нищо не искат да знаят. Този ден не е благоприятен за оране. Ако знаеше това нещо предварително, този ден ти щеше да разпуснеш воловете, да ги пратиш в гората на свобода. Речеш ли да ореш, ще дойдат стършелите, ще нападнат воловете, а ти ще ходиш да ги гониш. Достатъчно е един стършел да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бяга. Интересно е отде е дошъл този страх във воловете от тези малки мухи – стършели. Ето защо човек трябва да използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване. Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека, да види той своите недъзи. И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот. Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот. Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. Както хората биват различно богати, така и съвременните езици, а също така и езиците на миналото са били различно богати. Запример в арабския език за понятието камила има пет хиляди думи. В санскритския език за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи арабите са мислили най-много за камилата. В българския език колко думи има за слънцето? Днес най-видният български оратор си служи едва с пет хиляди думи. Думите се раждат и умират като живите същества. Милиони думи умират, милиони думи се раждат; те постоянно се обновяват. Божественото съзнание разполага с нова, възвишена енергия, която е в сила да изрази вътрешните състояния на хората. Тогава хората ще имат по-правилни схващания, повече светлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която не всеки може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. Вземете за пример песента “Fir-fur-fen”. Какво ще кажете за тази песен? Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях. Даже и класическите музиканти не могат да издържат на тия тонове. В своите произведения те са дошли до едно място и там са спрели. За да продължат по-нататък, изисква се благоприятна среда. За да се създаде каква да е песен, тя се нуждае от съответна среда, която да й послужи като екран за проектиране. Вземете за пример българските песни. От освобождението на България до днес, има ли някакви нововъведения в музиката? – Нищо ново няма, все старите песни се пеят. Старите български песни са повече тъжни. Те са песни на чувствата и говорят за инволюцията на човека. Хороводните български песни са волеви, свързани с някой мит из живота на българите. Сега ще ви дам съдържанието на една българска песен: “Давай, давай, всичко давай: Чисто семе пшеничено; Да се сее на нивата, на нивата красивата, Да се чисти през зимата. Да се радва на живота, всичко сято на полето (2); На полето, под небето (2). Тази песен трябва да се пее с движения. Без движения тя няма смисъл. Когато пее, човек трябва да има обект. Който разбира езика на природата, той ще влезе във връзка с нея и тя ще му проговори. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 15 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. София Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Обективенъ и субективенъ умъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ОБЕКТИВЕН И СУБЕКТИВЕН УМ “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Чете се резюме на темата: “Отличителните черти на напредналия ученик.” Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя представлява разумно същество. Отляво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно същество, съдържа в себе си живот. Ако единицата съдържа само живот, тя представлява от себе си само животинско състояние. Обаче ако отдясно на единицата поставите разумността (р), отдолу вярата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълът на тази единица ще се измени. Питам: какво ще излезе от тази единица? Както във физическия свят една материя произлиза от друга, т.е.трансформира се от една в друга, така и в духовния свят силите произлизат една от друга. Значи както въздухообразната материя произлиза от течната и течната от твърдата, така и надеждата произлиза от вярата. Без вяра надеждата не съществува. Ако човек има надежда без вяра, той няма да има почти никакво понятие за духовния свят. Ако попитате такъв човек да ви каже нещо за духовния свят, той ще ви отговори: Празна работа е този живот! Обаче ако вярата е добре развита в някой човек, той ще слуша, ако му говорите за духовния живот, пък и той сам може да ви говори. И умът в човека е сила, но този ум трябва да гледа на живота през очите на Вярата, Надеждата и Любовта. И тъй мнозина мислят, че когато Любовта дойде в човека, тя ще въздейства върху неговия ум. Не, Любовта няма да въздейства на ума, но умът трябва да гледа през очите на Любовта. Любовта е среда, през която се пречупват лъчите, които идат от Божествения свят. Щом умът гледа през очите на Любовта,той ще разбира Божия закон и порядък в света. При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг. След това дошъл друг познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на юг? – Де да я туря? – На север. – И така може. Той турил устата на пещта на север. Дошъл трети и му казал, че по-добре ще бъде, ако тури устата на пещта на запад. За да угоди на всички свои познати, Настрадин Ходжа турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща. Казвам: такова нещо представлява пещта на обективния ум. Тя е построена на две колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Запример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: Поспи още малко докато изгрее слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; Не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си. По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото. Субективният, вътрешният ум или, както мнозина го наричат, Истинският Човек, не е нищо друго, освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, в отличие от обективния ум, който няма никаква интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат. Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрия съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.- Как ще се оправи? – Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите. Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: Слушай, толкова години вече, откак се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш; ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората. Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него.Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна. Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него и да станат като майки, които крият от децата си какво мислят да правят или какво са направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето от детето си, да не знае де ще го сложи. По същия начин и вие трябва да криете от обективния ум всичко, каквото сте намислили да правите. Ако детето знае, де е гърнето със сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря от варненско, която обичала да вади парченцата тикви от гроздовия петмез. Един ден бащата казал на жена си: Кажи на Марийка да извади от гърнето малко гроздов петмез, да си хапнем. Майката изпратила Марийка да извади малко петмез. Минало известно време, бащата чакал да му донесат петмез, но Марийка не се явява. Той казал на жена си да види защо Марийка не идва. Майката отива в килера и вижда, че Марийка седи там и се страхува да се яви при баща си. – Защо не донесеш от петмеза на баща си? Той чака в стаята. – Няма тиквички в петмеза, останало е само сок. – Защо няма резенчета от тикви? – Марийка ги изяла. По същия начин обективният ум върши много пакости на човека. Той ще изяде всичките резенчета тикви от петмеза и ще се бои да признае погрешката си. При това положение на нещата първата задача на човека е да различава кои състояния са присъщи на обективния ум, кои – на субективния и кои са абсолютно Божествени. Домогне ли се човек до тия познания, до тази вътрешна наука, той ще може лесно да се справя със себе си. Който не е придобил тази наука, той постоянно ще се натъква на вътрешни борби и противоречия, които ще го доведат до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трябва да се ползвате от окултните музикални упражнения. Тези упражнения не са нищо друго, освен методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие. Окултната музика още не е достъпна за цялото човечество. Един ден, когато хората се развият музикално, тази музика ще стане достъпна за всички. Вземете, например упражнението “Киамет Зену” има източен характер и не е понятно за всички. Ако можете да изпеете това упражнение както трябва, то би произвело необикновен ефект. Силата му седи в неговите тонове, в тяхното съчетание. Изпейте упражнението “Киамет Зену”. Изобщо всяко упражнение или всяка песен може да се изпее по два начина: силно и слабо, меко. Когато пеете високо, натъртено,вие ще привлечете около себе си съответни сили, съответни същества. Ако пеете тихо, меко, ще привлечете около себе си същества от по-висока култура. Човек трябва да пее с убеждение. Когато умът на човека не работи, той не може да пее меко. Дето има разумност, там има ритмус, има съответствие между всеки тон и слог. Това се забелязва и в поезията, и в музиката, и в говора. Всяка дума, която произтича от Духовния свят, носи в себе си и ритъм, и мекота, и благост. Често от устата на някой човек излизат благи думи, но сърцето му не е благо. Случва се и обратното: думите са груби, а сърцето е меко. Това показва, че вътрешните побуждения на този човек са благородни. Щом побужденията на човека са добри, благородни, те са в сила да смекчат неговия глас. Следователно най-правилно е, когато между външните и вътрешните прояви има пълно съответствие. И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава широчина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега? Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. “Пейте и хвалете Господа!” – е казано в Писанието. Всеки трябва да пее! Без песен сегашният живот на хората би заличил красивото в него. Пейте докато е топло вън! Щом студът дойде, човек и да иска, не може да пее. Когато гърлото на човека пресипне, може ли той да пее? Когато ръцете му измръзнат, може ли той да свири? Когато цялото му тяло измръзне, може ли той да съчинява поезии или да държи речи? За пение, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче за онзи, който разбира законите на разумната Природа, студът не съществува, защото топлината се включва в самия живот. Тъй щото студът произтича от незнание на великите закони в Живота. Човек може да бъде вън, на студ, и пак да му е топло, а може да бъде в стая, на топло, и да се оплаква от студ. Забележете например някой страда от треска сред лято при температура 30-35 градуса; вън е горещо, а той трепери, зъбите му тракат от студ. Коя е причината за този студ? – Вътрешното състояние на човека е такова. Следователно дали ще бъде на човека топло или студено, това зависи от ред вътрешни причини в самия него. Външната топлина и външният студ не определят какво усеща човек – студ или горещина. След студа, в организма на трескавия настъпва триене между клетките, вследствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се и треската го напуща. Когато човек изгуби естествената си топлина, треската го напада като метод за възстановяване на естествената му топлина. Когато човек се простуди, ние казваме, че в организма му е станало прекъсване на топлината на Живота. Всяка лоша мисъл, всяко дисхармонично чувство или желание прекъсва потоците на топлината, вследствие на което в организма на хората се явяват болезнени състояния като необходими условия за възстановяване на тези течения. След всяка болест потоците на Живота отново проникват в организма и го обновяват. Топлината на Живота трябва да тече отвън навътре. Дойде някой при вас и вложи една отрицателна, обезсърчителна мисъл в ума ви.Ако се поддадете на тази мисъл, веднага във вас настава прекъсване на теченията на топлината, които идат от Живота. Щом дойде в ума ви някаква положителна или насърчителна мисъл, потоците на Живота отново потичат. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 14-та Лекция от Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Неразрѣшеното (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето НЕРАЗРЕШЕНОТО “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Четоха се темите: “По какво се отличава напредналият ученик?” Сега ще напиша няколко равенства: 1=1; 2=1; 3=1; 4=1; 5=1; 6=1; 7=1; 8=1; 9=1. Какво разбирате от тия равенства? Представете си, че имате едно дете на една годишна възраст. Какви резултати ще има то през първата година на своя живот? Какви ще бъдат резултатите на неговия живот през втората, третата и най-после през деветата година? Детето е същото, но резултатите на неговия живот през тия девет години ще бъдат ли едни и същи? Ще ви задам друг въпрос: времето и пространството ли определят живота или животът определя времето и пространството? Времето и пространството съществуват като нещо дадено на нашето съзнание. Това е субективно схващане. Времето и пространството обективно не съществуват. Те не могат да се хванат. Казват, че телата се вместват в пространството. По тези въпроси могат да се явят ред разсъждения. Представете си, че имате един център А и една светеща точка В. Ако завъртите точката В около центъра А, ще се образува един светъл кръг. Питам: точката В има ли големината на светлия кръг? Тя може ли да излезе вън от светлия кръг? Ако тази точка има живот в себе си, тя може да се продължи, да стане по-голяма, но ако няма живот в себе си, тя ще остане еднакво голяма. Какво показва този светъл кръг? Този светъл кръг показва, че е образуван от движението на една светла точка. По този начин се обяснява образуването на вселената. Вселената се е образувала от една точка, която няма никакво измерение, но като се е движила едновременно по всички направления, тя е образувала хиляди кръгове. Следователно вселената изглежда голяма, но сама за себе си тя няма никаква големина. Щом движението на тази точка спре, всичко се съсредоточава в нея и тогава казваме, че вселената е много малка, равна на точка. И като точка, тя няма никакво измерение. Докато точката се движи, вселената има измерения; щом престане да се движи, тя изгубва всички свои измерения. Питам: като говоря по въпроса за вселената, каква полза ще имате от това? Туй са разсъждения, които могат да занимават само философите. Може да е така, може и да не е така. Като наблюдавате живота на сегашните хора, виждате, че човек се ражда, расте, развива се и като достигне до известен стадий, неговото развитие спира. Той се връща в обратния път на своя живот. Защо човек е създаден така? Защо трябва да се роди и после да умре? Ще кажете, че Волята Божия е била такава. Обаче кой от вас е бил при Бога, когато Той е създавал света, да знае, че Неговата Воля е била такава? Бог разговарял ли се е с вас, да знаете, че така е пожелал? Щом Бог не се е разговарял с вас, всеки може да отрече вашите твърдения. Мнозина казват, че са се разговаряли с Бога. Ако е вярно, нека докажат тази своя опитност. Как ще се докаже това нещо обективно? Евреите казват, че когато Мойсей се качил на планината, там се разговарял с Бога. Вярно ли е това или не? Ако е вярно, то може да се провери и сега. Ако Слънцето е изгряло преди хиляда години само веднъж, а след това вече не е изгрявало, ние не можем да докажем, че наистина то някога е изгряло. Абсолютната Реалност има това качество, че тя всякога може да се провери. Тъй щото, когато човек не е проверил Реалността, това показва, че той не е в съгласие с нея. Значи неговото движение е по-слабо от движението на Реалността, вследствие на което тя остава непонятна за неговия ум. Например всички поддържат, че растенията растат. Питам: растенето движение ли е? Растенето е движение, но толкова бавно, че се изискват много години, за да се забележи. И растенията се движат от едно място на друго, както животните и хората, но за да забележите,че едно дърво се е преместило от едно място на друго, трябва да минат поне сто години. Ето защо на пръв поглед се вижда, като че растенията не се движат. Също така и почвата се движи. Например Стара Планина днес не е на същото място, дето е била преди две хиляди години. Някога тя е била към Карпатите, а сега отива към Средиземно море. Земята, слънцето, всички планети се движат. Всичко във вселената е в движение. Единственото същество, което не се движи, е Бог. Вън от Него всичко е в движение, но с различна степен на бързина. Сега, като знаете тия неща, какво заключение, какъв извод ще направите? Какво заключение ще направите от това, че всичко се движи? Вие трябва да си кажете: щом земята, слънцето, всички планети, животни и растения се движат, менят местата си, тогава и нашите научни теории, нашите морални теории за живота ще се подвижат, ще се изменят. Вие трябва да благодарите, че всичко в света е подложено на промени. Някои казват, че днешният морал е същия, какъвто е бил в миналото. Не, не е така. Колкото малко и да се е изменил, все пак има разлика между морала на миналото и този на настоящето. Съвременните хора не знаят още какво нещо е истинският морал. Ако първите хора, които бяха в райската градина, знаеха какъв е Божественият закон, какъв морал се изисква, те не биха сгрешили. Те сгрешиха, понеже не разбраха Божия закон и гледаха на живота детински. Адам много пъти се е прераждал на земята и ще продължи да се преражда, докато разбере, научи и приложи Божия закон. Той е бил и владика, и цар, искал е да оправи света, но все не е успявал. И Ева също така се е прераждала много пъти, и още ще се преражда. И като царица е дохождала, мъчила се е да оправи света, но светът и до днес не е оправен. По този начин, както хората са работили в миналото, както и днес работят, светът не може да се поправи. Ще кажете: Как е възможно Адам да се преражда още, когато е създаден по образ и подобие Божие? Има два Адама. Първият Адам е бил създаден по образ и подобие Божие, а вторият е бил направен от пръст. Когато се казва, че Христос е втория Адам, трябва да се разбира, че Той е произлязъл от Първия, който е бил създаден по Образ и Подобие Божие. Съвременните хора се натъкват на философски въпроси, които не могат да разрешат. В ума им се явяват ред задачи като тия на Адам, 2=1, 3=1, 4=1 и т.н. Въпреки това те се силят, искат да разрешат задачи, които не са по силите им. Например мнозина искат да се повдигнат, да станат велики хора. Защо искат да станат велики? И дърветата в гората искат да станат големи, високи. Всяко живо същество иска да стане голямо, високо, велико. Кога може едно дърво да стане голямо? Ако изсечете всичките дървета в гората и оставите само едно от тях свободно да расте и да се развива, то непременно ще стане голямо. Какво се ползва това дърво от своята големина? На кого ще се хвали със своята големина? Едно преимущество ще има: много птици ще могат да кацат върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацат върху него. Като е голямо, много гарги, много щъркели ще кацат на него и ще казват: Голямо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голямото дърво. Следователно ако и вие сте големи, много птици ще кацат по вас. Не, основа трябва да имате. Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа. Когато човек желае да стане голям, велик, преди всичко той трябва да разреши този въпрос за себе си. Той трябва да си каже: Аз искам да стана голям, велик за себе си. Човек расте, става голям и велик, когато разрешава три вида задачи: първо, той разрешава задачата на своето тяло- физическа задача; второ, той разрешава задачата на своята душа – духовна задача и най-после разрешава задачата на своя Дух – Божествена задача. Следователно когато човек се справи със своето тяло, със своето сърце и със своя ум, той може да каже, че е разрешил задачите и в трите свята. Ако човек е на умиране, но веднага стане от леглото си и каже: “Няма да умра, още 50 години ще живея!” – той е разрешил правилно една от своите задачи. Той може пак да легне, но винаги да поддържа в ума си идеята: Аз няма да умра, искам да живея, да свърша работата, за която съм дошъл на земята. Щом мисли така, той ще има добър резултат. Казвате, възможно ли е това? -За онзи, който разбира законите, всичко е възможно. За онзи, който не разбира законите, не е възможно. Тъй щото задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си. Няма по-велика наука за човека от тази, да се справи със своя ум и със своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя изобщо? Царете днес са велики, утре ги свалят от това им величие. Ако хората днес те правят велик, а утре отнемат величието ти, това не е истинско величие. Ако днес имаш знание, но утре го изгубиш, това не е знание. Ако днес си разположен, но утре изгубиш разположението на Духа си, ти не си господар на положението си, ти не можеш да се наречеш велик. Велик човек е онзи, който помни своето детство от най-ранната си възраст. Кой от вас помни своето детинство още от първата, втората или третата си година? Някои деца запазват смътни спомени за своето детинство едва от четвъртата година нататък. Повечето деца помнят какво са прекарали през детския период на живота си от деветата година нагоре. През тази година те свършват трето отделение. Значи те са в низшия курс на университета. Съвременните хора имат повърхностни схващания за живота. Обикновеният човек, който има материалистични възгледи за живота, казва: Аз тъй мисля за живота. Ученият казва: Природата е създала нещата. Религиозният казва: Бог е създал нещата. Не, по този начин животът не може да се обясни. Когато някой казва, че мисли тъй или иначе по даден въпрос, значи нещо го заставя да мисли така. Следователно той не е господар на положението си. Тогава ще излезе, че по един и същ въпрос човек мисли по един начин, Природата – по друг, а Бог – по трети начин. Преди всичко човек е Божие създание. Природата също е създадена от Бога. Ето защо нито Бог, нито природата, нито човекът могат да бъдат в противоречие със себе си. Когато някой казва, че мисли тъй или иначе, с това той нищо не разрешава. Какво е разрешил човек, като е мислил толкова години наред? Питам: кой е създал тялото, ума и сърцето на човека? Ще кажете, че Бог ги е създал. Ако кажете, че Бог ги е създал, за мене това е невъзможно, понеже още утре това тяло ще умре, този ум и това сърце ще престанат да функционират. Ако кажете, че Природата ги е създала, и това не е вярно. Ако кажете, че човек ги е създал, донякъде е вярно. Защо? Ако тялото на някой човек е слабо, хилаво, кой е виновен за това? Той ли създаде това хилаво тяло? Не, той го наследил от баща си. Бащата го наследил от своя баща и т.н. Значи тялото на този човек води началото си още от неговите деди и прадеди, всеки от които е внесъл по едно малко преобразование. Такова е положението на съвременния човек, дошъл на земята да живее, да се прояви. Когато умният човек слиза на земята, той ще си избере баща и майка, каквито желае; неговите родители ще бъдат добри, умни хора. Той ще бъде господар на положението си. Невежият обаче ще си избере такива родители, които ще му създадат ред страдания и нещастия на земята. Когато се казва, че Бог създал човека, това значи, че Той е създал Първия Човек и го е създал по Образ и Подобие Свое. Този Човек е безсмъртен. Всички Божии творения са безсмъртни, а човешките – смъртни. Казвам, една от задачите на човека е да се освободи от заблужденията си. Колкото велик и да е човек, ако не се освободи от заблужденията си, в края на краищата той ще дойде до едно вътрешно разочарование. При това положение, каквото направи човек, все недоволен ще бъде. Дали ще бъдете художник, учен, писател или философ, все ще бъдете недоволни от положението си. Защо? – Все неразбрани ще останете. Вземете например положението на пророците от Стария Завет. Колко хора вярват днес в тяхното пророчество? Колко хора в миналото са вярвали в тях и колко са ги разбирали? Колко души познават философията на Хермес? Колко души познават гръцкия певец Орфей? Колко от вас например сте запознати с учението на Кришна? И най-после колко християни познават както трябва учението на Христос? Това, което днес християните проповядват, е сянка на онова, което на времето си Христос е проповядвал. Вземете например мисълта, която Христос е казал: “Без мене нищо не можете да направите”. Разбрана ли е тази мисъл? Днес всеки може да каже: Без мене нищо не можете да направите. Бащата казва на сина си: Синко, без мене нищо не можеш да направиш. Професорът казва на студента си: Без мене нищо не можеш да направиш. Мисълта, която Христос е изказал, има дълбок вътрешен смисъл. Така може да каже само оня, който се е подложил на вътрешна проверка, който се е изпитал. Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само от мистика. Това учение изисква вътрешно приложение, вътрешни опити. Когато мистикът приеме учението на Христа, той се натъква на ред изкушения, които имат за цел да го отклонят от правия път. Ще му обещават хиляди блага, само да го спрат в пътя му. В това отношение съвременната наука е подтик за човека, тя му дава импулс да върви напред. Обаче за онзи, който не може да я употреби на място, тя е спънка в живота му. Както чашата вино може да спре развитието на човека, така и за неразумния науката е спирачка в неговия път. Чашата вино за стомаха на стария човек е на място, но за стомаха на младия не е на място. Защо? – Защото стомахът на младия не се нуждае от укрепителни средства. Питам: ако човек живее само девет години на земята, какво може да свърши? Или ако живее 90 години, какво може да свърши? Каква е задачата индивидуално на всеки човек? Всеки човек все трябва да има някакво съществено постижение в живота си. Следователно човек трябва да се домогне до своята специфична задача, да я реши правилно, за да има известно постижение, да знае, че е направил нещо. Сега ако напиша, че 2=1, вярно ли е това равенство? Обаче ако напиша, че 365 дни се равняват на една година, това равенство е вярно. В такъв случай и 2=1, ако приемем,че числото 2 представя две полугодия. Значи две полугодия образуват една година. Питам: във втората си годишна възраст детето ще има ли тия условия, които е имало първата година? Първата годишна възраст на детето представлява основа, подтик на неговия живот. През втората годишна възраст детето има един малък плюс, то е израсло малко и съзнанието му се е разширило. На третата година детето вече може да ходи, а на четвъртата може да приказва. На петата година съзнанието на детето вече се прояснява, то започва да смята, да чете, да се разговаря по-разумно с майка си и баща си, с братята и сестрите си. Аз взимам числата от едно до девет като най-важни. Останалите числа от девет нататък са повторение на първите. Който изучи отношението на тия числа към човека, той ще знае отношението и на останалите числа. Сегашните хора, даже и учените, не знаят значението на тия числа и отношението им към човека. Например учените хора не знаят какви са характерните черти на детето през първата, втората, третата до деветата година. Ако запитате някой баща, и той не може да ви каже отличителните черти в характера на своите деца през първите девет години на техния живот. Защо не знае? – Защото не е правил наблюдения. Всяка година от живота на човека има свои отличителни прояви, които от време на време се преповтарят. Някой баща казва: Моето дете е десетгодишно. По какво се познава, че това дете е на десет години? Ще кажете, че това знаете от сметката, която правите от деня на раждането му до последния момент. Не, всяка година си има свои характерни черти, по които трябва да съдите за годините на детето. Във физическия свят вие различавате нещата по тяхната големина. Казвате например една оканица, две оканици, три, четири и т.н. По какво ги различавате? – По големината им. Щом дойде до възрастта на човека, не познавате на колко години е. Ако бяхте наблюдавали разните възрасти на детето, щяхте да различавате кое дете на каква възраст е. Всяка година човек придобива нещо съществено, присъщо на дадената възраст. Ако не знае тия отличителни черти, човек може да изпадне в ред погрешки. Той ще се влияе от външните прояви на хората, а тия прояви не са нищо друго, освен украшения. Срещате млади моми и момци, накичени по главата с пера, цветя, панделки, с пръстени на ръцете, с огърлици на врата, но това не е човекът. Когато някой знае кой философ какво казал, и това не представя човека. Знание, което днес се придобива, утре се губи, не е истинско знание. Мислите ли, че ако турите на врата на един вол скъпа огърлица с диаманти, той ще се върне у дома си? Без тази огърлица волът е в безопасност; с огърлицата той е изложен на голяма опасност. Тъй щото, ако е въпрос за знание, човек трябва да придобие такова знание, с което да разрешава най-трудните задачи в своя живот. Ако е въпрос за верую, човек трябва да има такова верую, което да го направлява в правия път. Някой казва, че истинското верую носи спокойствие. Питам: какво спокойствие трябва да търси човек? Преди всичко спокойствието подразбира известни условия. Какво е нужно, за да бъде човек спокоен? Казваме, че човек трябва да бъде търпелив. Обаче и търпението се нуждае от известни условия, от известна подкрепа. Който няма воля, той не може да бъде търпелив. Някои хора се раждат търпеливи, а други трябва да работят върху себе си, да добият търпение. Казвате още, че човек трябва да бъде милосърден. Питам: как се придобива милосърдието? Как мислите – сила, способност, чувство или качество е милосърдието? Защо именно милосърдието има отношение към слабите? Когато слабият страда или направи някаква погрешка, към него ние сме снизходителни, милосърдни; когато силният греши, към него сме строги, взискателни. Силният може да предизвика нашето милосърдие само когато го видим, че много страда. Също така и Любовта се проявява към слабите, а не към силните. Ако видите една голяма мечка или един слон, у вас се явява чувство на страх, на удивление към тях, но не и на Любов. Ако видите някое малко, слабо същество, у вас се явява по-скоро чувство на състрадание към него, отколкото чувство на Любов. Когато се говори за Любов, за обич, съвременните хора казват, че те могат да обичат слабия, който може напълно да ги слуша, да им се подчинява. Това е особено психологическо състояние на човека, да иска да бъде зачитан, слушан от онзи, когото обича.Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви като всички хора. Да разбирате човека, това значи да имате първото условие за разговор, за връзка с него. Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив. Само при това положение можете да говорите за скъпоценния камък. Когато изучите и разберете този камък, истинската наука ще дойде. Скъпоценният камък представя човешката душа, която трябва да освободите от обвивките, да я очистите от праха и така да я занесете на Небето, дето е нейното място. Човешката душа е жив камък, тя не служи само за украшение както скъпоценния камък. Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога. Човек е спокоен, когато има абсолютна вяра в Бога. Щом има такава вяра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умът му веднага да се изпълни със светли мисли. Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на Бога. Той подтиква човека към работа, към стремеж за знание и след това се оттегля. Бог не ни оставя да стоим на едно място. Щом забележи най-малкото недоволство или най-малката индиферентност в нас, Той веднага ни подтиква напред, постоянно ни дава подтик за работа. Някой казва: У мене се яви малък подтик към доброто. – Това е малкият пръст на Господа, с който Той те е бутнал. Ако се спреш за малко и кажеш, че това не струва или онова не струва, Господ веднага ще дойде при тебе, ще те бутне с малкия си пръст да не стоиш на едно място. Случва се с някои хора, Бог ги поставя в едно направление, те отиват в друго. Какво ще излезе най-после? – Бог ще постави тия хора в правия път, но ще ги остави да опитат това, което те желаят. Щом придобият известна опитност, те ще видят, че няма друг път, освен този, в който Бог ги направлява. Едно трябва да знаете: всеки човек има своя орбита на движение, от която никой не може да го измести. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, луната, слънцето, както и всички останали планети, имат свой определен път на движение, своя орбита. Никой никого не може да измести от неговия път, нито може да го засенчи. Някой казва: Аз искам да бъда комета, да съм свободен. – Да, но и на кометите пътят е определен. Има комети, които минават от една система в друга, правят връзка между тях. Тъй щото ако подържате кривата философия, че някой може да ви извади от пътя ви, това показва, че вие сте в положението на падащите звезди, които нямат посока, нямат определен път на движение. Ако може някой да ви измести от вашия път, това показва, че вие нямате никаква тежест. Често хората изгубват знанието си, изгубват присъствието на Духа си. Това се дължи на мъчнотиите, на които се натъкват. Обаче каквото и да правят, мъчнотиите неизбежно ще дойдат. Запример вярващият може да срещне съпротивление на своите идеи отвън и вътре в себе си. Той може да срещне противоречия вън и вътре в себе си. Търговецът може да срещне съпротивление в търговията си, стоката му да не се продава. Някой изобретател може да срещне съпротивление в произведенията си, не му дават възможност да ги прокара в света. Писателят, поетът, ученият могат да срещнат ред съпротивления в своите работи. Изобщо всички хора могат да се натъкнат на мъчнотии, на противоречия в живота си, но те трябва да преодолеят, да ги разрешат правилно. Като четете за живота на великите хора, ще видите през какви мъчнотии, през какви противоречия са преминали. Вземете например живота на Христос. Той дойде с велика мисия в света и на първо време Го посрещнаха с финикови вейки, но на третия ден Го разпнаха. От всички тия примери се потвърждават думите на гръцкия философ Солон, който е казал, че никой не може да бъде велик преди смъртта си. И наистина човек става велик след смъртта си. В мистичен смисъл това означава: когато човек се откаже от суетата на живота, от преходните желания на своята плът и се поддаде на стремежите на Духа си, само тогава той може да стане велик. И тъй величието не е за този свят. Казано е в Писанието: “Образът на този свят прехожда”. Величието е за Небето. Истинско постижение е това, да работите усърдно на земята, за да може Невидимият свят да се заинтересува от вас и да ви помогне. Христос казва: “Не се радвайте, когато ви се подчиняват духовете, но радвайте се, когато имената ви са записани на Небето”. Какво значат думите “радвайте се, когато имената ви са записани на Небето”? Мнозина от вас следват това учение от девет години насам, но питам: какво е било тяхното верую или какви са били постиженията им в първата, втората, третата, до деветата година? Правили ли сте наблюдения в това отношение? Някои от вас показаха голямо усърдие през първата година; втората година усърдието им се намали; третата година стана още по-малко и сега, когато са в деветата година на своето подвизаване, светлината им е много слаба, почти като тази на някоя вощеница. Някои пък са вървяли точно обратно: те са започнали с малко усърдие, с малка светлина, но постепенно светлината им се увеличавала. И днес, когато се намират в деветата година, светлината им е доста голяма. Първите вървят от зенита към залеза, а вторите – от изгрева към зенита. Мистичният живот подразбира движение във възходяща посока, а не в низходяща. Ако любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска Любов; ако знанието, милосърдието не се увеличават, те не са истински. Във всички свои добродетели и способности човек трябва да расте, да се разширява. Сега като говоря за проява на добродетелите и способностите на човека, аз нямам предвид неговите отрицателни състояния. Човек може да изпадне в обезсърчение, в отчаяние – това нищо не значи. Това е резултат на вътрешна борба в човека, на падане и ставане. Аз говоря за положителното в човека, в което взимат участие неговите сърце, ум, воля, душа и Дух. За да преодолее човек тия отрицателни състояния, препоръчват му самообладание. Всички окултни школи също говорят за самообладание. Някой казва: Аз трябва да се владея, да владам Духа си. Какво разбирате под думите владане на духа? Кой човек може да влада Духа си? – Духовният. Ако някой човек изгуби богатството си, знанието си и се обезсърчи, отчае, той не е духовен още. Обаче ако се зарадва, след като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовен човек. Този човек благодари на Бога за всичко, което е изгубил; той гледа на живота от мистичната страна, вижда, че може да живее и без това богатство и знание. От вътрешното разбиране на човека зависи какъв живот ще води той. Защо човек да не вярва, че може да живее и без къща, и без пари? Това верую не може да се предаде външно, по механически начин; то трябва да се придобие отвътре, да стане убеждение на човека, негова плът и кръв. Бедният казва: Бог е определил да бъда сиромах. Същевременно той е недоволен от сиромашията си. Неговото убеждение е само на думи. Друг казва: Човек трябва да се облича скромно, да не обръща внимание на хората с облеклото си. Този човек говори така, но се стеснява от дрехите си. Значи той още не се е убедил в това, което говори. Как си представяте ангелите? Какви дрехи носят те? Мислите ли, че дрехите им са прости, скъсани? Ангелите са облечени с бели, широки дрехи, препасани с колан. Ако обикновен човек влезе между тях, той не би могъл да ги различи един от друг; те си приличат напълно. Ако сте живели дълго време с един ангел и после го видите между другите ангели, по никой начин не бихте го познали. Ангелите имат едно специфично качество; те не искат да изпъкват, вследствие на което външно запазват едно подобие, а вътрешно се различават. Вътрешно те живеят разнообразен живот, по който се различават. Човек трябва да бъде гениален, за да различи един ангел от друг. Животът на хората е точно обратен: външно има голямо разнообразие, а вътрешно има еднообразие. Когото и да срещнете, по вътрешен живот той прилича на другите хора, но ще го чуете да казва: Аз не съм като другите. Не, и той е като тях, но не се познава. Казвам: човек трябва да се освободи от вътрешното еднообразие. Нещастията на хората се дължат именно на това еднообразие. За тази цел вие трябва да прилагате в живота си ред окултни закони, които да ви послужат при самовъзпитанието. Колцина от вас употребяват поне 10 – 15 минути от деня за упражнения? Даже и съществата от Невидимия свят правят упражнения. Колко повече тия упражнения са необходими за вас! Който не иска доброволно да прави тия упражнения, те все ще му се наложат по някакъв начин. Мъчнотиите, спънките, които хората имат, не са нищо друго, освен методи, чрез които тия упражнения се налагат. Като станете сутрин, благодарете на Бога за живота, който ви е дал. Щом излезете вън, благодарете, че слънцето изгрява, праща своята топлина и светлина. След това започнете работата на деня. Дали ще учите, дали ще копаете земята, обърнете се към Невидимия свят за помощ. Какво правите вие? Ставате сутрин и веднага започвате да работите и забравяте за Бога, за ангелите, за разумните същества. Какви са резултатите на такъв живот? – Неуспехи. Всеки камък на пътя ви не е нищо друго, освен спънки, препятствия. За да не се ударите в този камък, вие трябва да бъдете разумни, да намерите начин да го избегнете. За тази цел трябва да учите, да знаете, че през живота на всеки човек има години на радости, има години на скърби; има дни и часове на радости, има дни и часове на скърби. Това са смени на състояния, през които всеки човек неизбежно ще мине. Те идат периодически, по строго определени закони. Колкото и да си радостен, ти трябва да знаеш, че това състояние ще се смени, ще дойдат противоречията в живота. След тях пак ще дойдат радости. Това ще продължава дотогава, докато най-после дойде Онзи, с Когото си свързан. Той ще те освободи. Има неща, които ни са наложени и те трябва да се изживеят. Когато дойде на земята, Христос знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи от скръбта. Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Христос имаше и физически страдания, което се разбира от стиховете: “Син Человечески няма де глава да подслони”. На друго място Той казва: “Скръбна ми е душата до смърт”. Христос беше облечен в плът, на която физическите страдания са присъщи, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го е изпратила на земята да извърши една велика работа. Същият закон се отнася и до вас. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзката с Бога да преодолявате. Вие можете да преодолеете! Христос изгуби ли нещо от това, което имаше в себе си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цел Той трябваше да дойде в света, между хората, да разработи и приложи своето учение. Ето защо и вие трябва да изучавате живота си. И от всички мъчнотии, които се явяват в живота ви, трябва да вадите поука. Доколкото съм проследил живота на писатели, поети, философи и учени, виждам, че най-видни от тях са ония, които най-много са страдали. Произведенията им почиват на живи опитности, минали през самите тях. Ако великите хора е трябвало да минат през ред страдания и мъчнотии, същото предстои и на учениците. И тъй спрете се на равенствата, които написах в началото на лекцията, и размишлявайте върху тях. Сега ще ви дам едно упражнение за десет дни. Като ставате сутрин, правете опити да се върнете към своето детинство, от първата до десетата годишна възраст, и да видите с какво се е отличавала всяка от тия години на вашия живот. Като намерите отличителното качество на тия години, направете връзка между тях и сегашния си живот, да видите как сте работили и какви придобивки имате. Ако не можете да си припомните нещо от първата година на живота си, минете във втората, после в третата и т.н. Като дойдете до онази година, в която има известно пробуждане на съзнанието ви, продължавайте нагоре, докато дойдете до сегашния момент на вашия живот и направите връзка, да видите резултата на вашата работа. Това ще бъде едно хубаво упражнение. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” 13 Лекция от Учителя, държана на 15 декември, 1926 г. София Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Послеѣдната постѫпка (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ПОСЛЕДНАТА ПОСТЪПКА Дванадесета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 8 декември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Четоха се темите върху: „Горение без дим" и „Отличителните черти на напредналия ученик". Питам: По какво се отличава точката от линията? -Точката няма никакво измерение, а линията има едно измерение. Знаем обаче, че линията се образува от движението на точката. Значи точката може да се проектира в линия. Линията може ли да се проектира в точка? Има ли някаква прилика между точката и линията? Когато линията се движи, тя образува плоскост, която има две измерения. Когато плоскостта се движи, тя образува тяло, което има три измерения. Следователно точката, която няма измерение, при движението си образува линията, която има едно измерение. Линията, която има едно измерение, при движението си образува плоскостта, която има две измерения. И най-после плоскостта, която има две измерения, при движението си образува тяло, което има три измерения. Когато кубът се движи, той образува още по-сложно тяло с четири измерения. По кой начин може да се проектира точката, за да образува права линия? Сега ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази разумна връзка, той не знае законите на правата линия. Той се намира в един въображаем свят, вследствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах. При това положение не може да има никаква философия, никаква наука. Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание. Такова знание служи за забавление само, както децата се забавляват с играчките си. Когато някой човек заспи и дойде друг да го събуди, той е недоволен, че го събудили. Действително опасно е да събудите човека, когато не си е доспал, но също така е опасно, ако го оставите да преспи. Колко часа са необходими за човека, за да си отспи? Според съвременните учени достатъчно е човек да спи една трета от денонощието. Значи най-много осем часа са необходими за сън, а останалите 16 часа ще бъдат за работа, за наука, за ядене и пиене и за всички останали работи. Сега, като се говори за точката, за правата линия, за плоскостта и за телата, това показва, че някои проблеми в живота се разрешават с неизмерими величини; други проблеми се разрешават с правите линии, но не с геометрическите линии, а с живите линии в природата; трети проблеми се разрешават с плоскостите, с живите квадрати; четвърти – с живите тела в природата. Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което човек може да попадне. Съвременните хора са поставени в квадрата, заобиколени са с четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея – неприятелската. Другите две страни са неутрални сили. Значи в квадрата има неутрални зони. Който не разбира законите на квадрата, той ще слезе на тази страна именно дето са неприятелите му. И ако се намира при добро благосъстояние, те ще го ограбят. Когато знанието дойде при него, той ще слезе точно там, дето са невежите и по този начин ще изгуби всичко, което е придобил. Религиозният човек пък, като намери пътя на истината, ще слезе при такива същества, които ще му отнемат всичко, което е спечелил. Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили. Срещате някой религиозен, говори за Бога, но не се минава един час, умът му се е изменил, той вече мисли и говори други неща. Ето защо светските хора казват за религиозните, че дъската им е мръднала. След един час пак ще го чуете да говори за Бога. Как си обяснявате промените, които стават толкова често с религиозните хора? Някои казват, че Бог е наредил работите така. Не, ние не можем и не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат. Яденето, пиенето, ученето са приготовления само за великата задача, но сами те не могат да я разрешат. Казвате: „Трябва да се учи!" Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието. Вие трябва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия представя вече света на първото измерение. Питам: Защо хората се движат? Съвременните хора говорят за морал, но ако ги питате коя е мярката за морала и те не знаят. Кои неща са морални? Някой човек краде и за свое оправдание казва: „В Свещената книга е писано, че всички неща в света принадлежат на Бога." Друг убива човека и пак намира причини да се оправдае. Ако някой счупи крака на същия този човек или го нарани някъде, той ще започне да протестира как смеят да му счупят крака! Значи, докато нещастията се трупат върху главите на хората, този човек поддържа една философия; щом дойдат до неговата глава, той има друга философия. Помнете следното: ония ученици, които имат подобни възгледи, ще останат като запъртъци яйца, които при никакви условия не могат да се измътят. Има яйца в природата, които с милиони години не могат да се измътят. Някои хора, които нямат основна идея в живота си, казват: „Лесна работа, ще работим, както можем и колкото можем. Милостив е Бог, Той ще се погрижи за нас." Да, Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп. Ние не говорим на сухите дървета, на изсъхналите растения; ние говорим на разумните хора, които могат да растат и да се развиват, които могат да прилагат. Някой казва: „Аз не разбирам тия работи." Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности. Казвам: Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора – смирението. Ще дам един пример на смирение. Седи един велик учен в кабинета си и се занимава. В това време дохожда при него едно малко дете, носи писмо с един скъпоценен камък от негов приятел. Детето казва: „Господине, вашият приятел ми даде това писмо да ви го предам и да ви кажа нещо важно." Ученият веднага прекъсва работата си, спира вниманието си върху детето и започва да го слуша. То предава всичката работа, както му е заповядано, а ученият слуша внимателно, взима всичко в съображение. От време на време го запитва какво още има да каже и след всичко това му благодари любезно като на голям човек. Този човек е философ, мъдрец, учи се от малкото дете. Ако той не беше смирен, щеше да каже: „Какво ще слушам това дете?" Казвам: Има деца, изпратени от Бога. Дойде ли такова дете при тебе, ти ще го приемеш с най-голямо внимание. То ще говори, какво Господ му е казал, а ти ще пишеш всичко това, ще се научиш как да употребиш скъпоценния камък, изпратен от приятеля ти. Ако ученият каже на детето, че ще се срещне с приятеля си и от него ще разбере какво иска, с това той ще изкаже пренебрежение към детето. Това пренебрежение е признак на гордост. От този учен нищо не може да излезе. Този закон няма никакви изключения. И тъй, ако в даден момент не сте в състояние да приемете скъпоценния камък от приятеля си, изпратен с това малко дете, вие не разбирате живота. Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят. Старите са хора материалисти, те вярват в това, което са придобили вече. Те вярват в къщите си, в синовете и дъщерите си, в богатството си. Старият казва: „Свърши се животът ми. Много видях и патих." – Какво е видял той! Аз мога да изчисля, какво е придобил старият, като е живял 120 години. През тези 120 години може да се направят изчисления колко кокошки е изял, колко пъти е играл на хорото, колко пъти е видял изгряването на слънцето, колко години е следвал в училище, какви и колко знания е придобил. Важно е в края на краищата какво е спечелил от всичко това и какво е приложил в живота си. Той казва: „Аз зная много неща." Щом знаеш толкова много неща, кажи колко тежи слънцето, но с точност до един грам. Той веднага ще започне да привежда мнението на ред учени по този въпрос. Не, аз искам ти да изчислиш това. Нали казваш, че знаеш много работи? Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли теглото на слънцето. Ако някой стар човек живее сто години, той ще може да изчисли поне теглото на земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи земята. Значи старият човек тежи колкото земята, а детето, което иде от слънцето, тежи колкото слънцето. Защо? -Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото дете тежи милион и петстотин хиляди пъти повече от стария човек. Казвате: „Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек?" – Да, това дете именно стана причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие", т. е. в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на земята, но тази земя се нуждае от енергията на слънцето. Без слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без земята. Каквото представят слънчевите лъчи за земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намирате в положението на стария човек. Питам: По какво се отличава религиозният от светския човек? Ще кажете, че религиозният човек има любов към Бога. Кое е първото качество на тази любов? Казано е нейде в Писанието: „И послуша Господ молението ми." Плачът е молитва. Когато детето плаче, също така то се и моли. То плаче, защото възрастните не разбират езика му; щом започне да плаче, те веднага се заинтересуват от какво има нужда и го задоволяват. Ако майката разбираше езика на детето си, то никога не би плакало. Детето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала с ред фантазии, чела романи, свирила на пиано, но във всичко това липсва идея. И като стане майка, тя пак мисли за други неща. Родят се едно, две, три или повече деца, тя не е готова да ги възпита, да ги отгледа, както трябва, вследствие на което се явяват ред недоразумения в дома. Това не е живот, това е забавление. Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената Любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимо. Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие. Това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно само да говорите за любовта, за да влезете в Царството Божие. Някой казва: „Едно време сърцето ми гореше от любов, но изгасна вече." Питам: Как е възможно да изгасне любовта в сърцето на човека? Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света. Има лампи, запалени от хората, които хиляда години горят, без да изгасват. Как е възможно тогава лампата, която Бог е запалил в сърцето на човека, да изгасне? Може ли Господ да направи такава лампа, която само в продължение на 30-40 години да гори, да свети и след това да изгасне? Това е невъзможно! Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! Казвам: Вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. И от всички ваши погрешки само аз ще спечеля. Каквото вие не направите, аз ще направя, но в края на краищата вие губите, аз печеля. Вие ще останете невежи – нищо повече. Някои казват: „Ние имаме важни задачи в живота си, нямаме време да се занимаваме с малки работи." Питам: Какви са вашите важни работи? – Ние се интересуваме от социалните въпроси, от въпроса как можем да изправим света, да повдигнем човечеството, а също тъй интересуваме се и от духовни въпроси. Едно трябва да знаете: разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. Сега, като говоря така, мнозина ще се обезсърчат, ще помислят, че нищо не са постигнали. Не, за да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Когато детето започне да учи в училище, учителят му първо го запознава с простите действия -събиране, изваждане, умножение и деление, после го запознава с дробите, с просто и сложно тройно правило, със степенуване, коренуване и т. н. Обаче и това не е достатъчно. След като ученикът мине целия курс на математиката, той трябва да я прилага в живота си, да знае де да приложи събирането, де – изваждането, умножението, делението, де коренуването, степенуването и т. н. Както числата имат корен, така и идеите имат свои корени. Добродетелите също имат свои корени. За пример кой е коренът на доброто? Любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта също така имат свои корени. Човек трябва да знае корените на всички тия добродетели като числа, за да може да ги прилага в живота си. В това отношение математиката има приложение не само във физическия, но и в духовния живот на хората. Колко е квадратният корен на числото девет? – Три. -Ами на числото три, на числото осем? – От три и от осем не можете да се извлече квадратен корен с точност. От осем може да се извади кубичен корен. Числото две е кубичен корен на осем. Защо от числото девет може да се извади квадратен корен, а от осем – кубичен корен? Вие трябва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тях, това не значи, че ще ги разрешите, но все-таки ще дойдат в ума ви някои нови идеи. Съвременните хора страдат от еднообразие. Еднообразието убива човека. Всеки ден от сутрин до вечер животът на човека е пълен с едни и същи неща: става сутрин, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа. Ако е жена, започва домашната работа; ако е мъж, взима шапката си, чадъра или бастуна и излиза. Отива в канцеларията и започва всекидневните преписки и изчисления. Жената пък, като свърши домашната си работа, излиза на гости или на разходка: тук спира вниманието си, там го спира и т. н Вечерта всички се връщат уморени. От какво? – От голямото външно разнообразие, от много впечатления. Не, това е живот на еднообразие, което се отпечатва в съзнанието на хората и ги уморява. Само еднообразието уморява човека. Ученикът се връща от училище, главата му е пълна с уроци по всички предмети; той всичко знае, но тия уроци са упражнения само за ума, те не могат да ползуват ученика при разрешаване на житейските му задачи. И едно време хората са изучавали естествени науки, математика, философия, и сега изучават тия предмети, но все има разлика между положението на науките едно време и сега. Днес хората минават за по-учени, за по-културни. Кои са отличителните черти на съвременната култура? Пишете върху темата: „Отличителните черти на съвременната култура." Казвам: Вие минавате за ученици на окултна школа. Като ученици, всеки от вас трябва да направи една разумна, правилна критика, да разгледа научно всички култури на миналото и да отдели от тях потребното от непотребното. Което е ценно, да го отдели и приложи в новата култура. Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана като тор. Човек е минал през всички култури, вследствие на което носи отпечатъци от тях в съзнанието си. Някой мисли за живота си, какво ще стане с него след 20 години. Добре е човек да мисли за себе си, но въпрос е, дали ще доживее това време. Важно е човек да мисли само за днешния ден. Утрешният ден носи своите задачи, своите блага и изпитания, няма защо да се мисли за него. Щом днес си добре, благодари за този ден. За утре няма защо да мислиш. Ако ученикът научи добре днешните си уроци, той ще бъде в състояние и утрешните да научи. Дали ще придобие ново знание, това зависи от вътрешната подготовка на духа и на душата. Пишете нещо върху темата: „Какви качества се изискват от човека, за да придобива знания?" Казвате: „Няма защо да бързаме, да се пресилваме от работа и учене. Нали много пъти ще се прераждаме? Един ден все ще придобием нужното знание." Прави сте в разсъжденията си, но ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдещият живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдещия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото. Ще кажете: „Ни в клин, ни в ръкав", т. е. не било сега, че за в бъдеще, след сто години. Не само след сто години, но и след четири поколения даже може да се предскаже какъв ще бъде животът на човека. При това, ако вие сте последен от даден род, непременно ще носите последствията на известен дефект или на някоя дарба на свой дядо или прадядо. Това нещо хората наричат наследство. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човек има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес прави, ще окажат влияние не само след сто години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да жънете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори. Старият човек нов не може да стане. Каквото и да правите, той не може да се подмлади. Той казва: „На остарял цар съвет не се дава." Питам: Коя е основната мисъл от тази лекция? Всеки ще отговори по своему, според своите нужди и според степента на своето развитие. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки от вас различно ще схване основната мисъл в лекцията. Кой каквото схване, това е най-важното за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно, който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нищо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представя градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен. Някой човек започне една работа, върви му; започне втора, трета, все напред му върви: пари печели, къщи прави и започва да мисли, че Бог гледа благосклонно към него. Лъже се този човек. Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него. Казано е в Писанието: „Бог е ревнив". Думата „ревнив" тук е употребена в хубав смисъл. Това не е онази ревност, която турците приписват на своя бог Яма. Като дойде бог Яма при вас, той ще ви вземе онова, което най-много обичате. И след това вие ще тичате подир Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подир любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-после разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия закон, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щом разберете Божия закон, вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основата мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете значението на думата Христос. Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Изпейте упражнението „Киамет зену". Който правилно мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. В слоговете ки-а-мет след гласната и следва гласната а. Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Буквата е пък означава възраждане. Смъртта трябва да се победи. Буквата Т означава силата, с която трябва да се воюва, за да се победи смъртта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина – ш. Тази буква означава материални стремежи. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека. Когато някой каже, че може моментално да направи някакво добро, това подразбира, че от началото на съществуването си до момента на това добро той е направил безброй усилия в това направление. Някой взима чук и удря върху един камък, но не може да го счупи. Той се обезсърчи, хвърли чука настрана и казва:„Този камък не може да се счупи!" Не, ти си ударил 499 пъти; удари още един път и ще видиш, че камъкът ще се счупи. – „Не ме изпитвай, аз ударих толкова пъти и камъкът не се счупи, че сега от един път ще се счупи." – Удари, не се безпокой, ще видиш, че ще успееш. Той дигне чука, удари още един път и камъкът се счупва. И след това се чуди как разбирам от тия работи. – Много лесна работа е тази. Как да не се разбере? Аз поглеждам камъка, виждам, че на повърхността му има вече много пропуквания, изисква се един удар само, за да се счупи камъкът. Той казва: „Толкова удари направих, не искам повече да удрям." – Колко удари си направил? Ударил си 499 пъти; трябва още един удар, да станат 500. На последния удар ти ще имаш резултат. Често и вие постъпвате по същия начин. Започвате една работа, ударите 499 пъти и, като нямате резултат, отказвате се: „Няма да я бъде тази работа!" Не, още малко ви остава, за да свършите тази работа: само един удар още. Трябва да ударите 500 пъти, за да свършите работата си. В това седи философията на живота. Някой удря, удря с чука върху камъка, обезсърчи се най-после и казва: „Не мога да счупя този камък." Не, ти си към края вече. Аз виждам, че си ударил 499 пъти, трябва още един удар само и камъкът ще се счупи. Постоянство се изисква от всички хора. Казвате: „Трябва да се живее добре!" Да, трябва да се живее добре. Защо? – Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдещето. Краят на работата ще се види в бъдещето. Изпейте сега упражнението „Махар Бену Аба". „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Говоръ и пѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Простите истини“, 12 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ГОВОР И ПЕНИЕ Единадесета лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 1 декември 1926 г., София „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление Четоха се свободните теми. За следния път пишете върху темата: „Горение без дим". Упражнение: Ръцете пред гърдите със свити юмруци; ръцете нагоре, настрана и разтваряне на юмруците. Това упражнение се прави няколко пъти, като при последното поставяне ръцете настрана с разтворени юмруци, се прави „трептение с китката" (само китката се движи ускорително). Изпейте упражненията „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и „Мисли, право мисли!" Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят. Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. Питам: Каква мелодия ще дадете на думите „любов ме озари"? Ако дам като задача на класа да намерите съответна мелодия на тия думи, какво ще направите? Музиката внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода. Говорът на музикалния човек е мек, приятен. За такъв човек казват, че говорът му е задушевен, топъл. Който иска да придобие това качество, той трябва да обича музиката. Който не обича музиката, той не може да говори правилно, музикално. Когато човек носи в себе си Божествената Любов, той говори музикално и пее хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртта, за противоречията в живота. За него съществува само една идея: живот и безсмъртие! Който пее и свири от любов, той се намира в общество на музикални хора, които го вдъхновяват. Ако човек пее без любов, той остава сам, не може да привлече музикални хора около себе си. Щом не е обиколен от среда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пение без вдъхновение е механическо действие. Всички трябва да работите, да развивате в себе си музикалното чувство. У едни от вас не е развито времето, у други – паметта, у трети – разсъдливостта, у четвърти – милосърдието и т. н. Изобщо всички трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човека. Когато се уморите, попейте малко да си починете и след това продължете работата си. Правилното пение подразбира изразително пение. Кои тонове отговарят на думата любов? Мнозина от вас могат да напишат мелодия на дадените думи, но се боят от критика. Едно трябва да имате предвид: хубавите работи не стават лесно. Много условия се изискват, за да се създаде една хубава работа. Истинското пение включва живот, подвижност в гласа. В мелодията на песента „Любов ме озари", трябва да има нещо, което грее, което съживява човека. Значи мелодията всякога трябва да отговаря на думите. Казва се: „любов ме озари, душа ми разшири." Коя сила внася разширение? – Топлината внася разширение на телата. „Духът ми укрепи." Коя сила укрепва духа? – Мисълта. По-нататък е казано: „И благост в мен всели." Питам: Може ли благостта да се всели? Според мене благостта не може да се вселява. Това е поетически израз. Само разумното може да се всели в човека. Само живите неща се вселяват. Следователно, ако разглеждаме благостта като мъртво нещо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нещо, тя може да се всели. За да бъде благостта жива, ние трябва да си представим, че зад нея седи някое разумно същество, което я носи. Щом благостта оживее, тя може да се всели в човека, тя може да закрепи духа му. Ето защо и поетическите изрази трябва да се преработят, да станат живи. Думите „любов ме озари" представят кости, скелет на нещо, което трябва да се облече в мускули. След това вече духът и животът могат да дойдат, да оживеят, да одухотворят и самите думи. Това може да направи само онзи поет, който истински разбира нещата. Засега песента не върви, понеже още не се е явил този поет. В дадения случай нека всеки от вас направи опит да даде мелодия на песента и от всичките образци ще извадим най-хубавото да създадем една хубава песен. Питам: В какво седи красотата, хубостта на човека? -В неговото лице. Лицето пък е израз на човешкия ум. Клетките, от които е направено човешкото лице, се отличават с голяма чувствителност. Благодарение на тази чувствителност те могат да придават израз на лицето. Всичко, което сърцето преживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротост, въздържание, благост, сила -всички тия сложни съединения, се отпечатват върху лицето на човека. Де е сърцето на човека? На лицето ли? Де е умът му? – На челото специално. Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя и дишането на човека. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние. Човек трябва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всяко мръдване на мускулите да прави научни изводи. Мускулите трябва да бъдат пластични. Очите например не трябва да бъдат нито много хлътнали навътре, нито много изпъкнали. Когато очите изпъкват навън, това се дължи на утайки, които се набират около тях. Човек трябва да следи за очите си да бъдат в нормално състояние. Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. За създаването на тия органи са взели участие ред разумни същества, които са работили в различни области. За пример стомахът е направен от едни разумни същества и в специална област; дробовете – от други разумни същества и в друга област; мозъкът – от трети разумни същества – в трета област и т. н. Всички органи са създадени от разумни същества и по разумен начин. Човек е поставен в тялото си като ученик да учи. Човек сега учи как да контролира мозъка, дробовете и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще преживее ред катастрофи, ред катаклизми. Тия катастрофи хората наричат смърт. Някой преживее една катастрофа и всички казват: „Умря този човек!" Какво подразбира смъртта? Смъртта не е нищо друго освен експлозия на един от главните органи в човека. Тогава хората казват: „Еди-кой си умря, замина за онзи свят." Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина, отиде да търси майстори да ремонтират машината му, да започне отново да функционира. Казвам: Пение има и на този, и на онзи свят, само че на онзи свят ще пеете по особен начин. Някои мислят, че като вземат перото в ръка, с един замах ще напишат песента. Не, работите не стават така лесно. Ако нещата можеха лесно да стават, пръв Христос би оправил света. Той щеше да каже една дума и светът моментално щеше да се оправи. Защо светът не се изправи изведнъж, не е ваша работа. Ако искате да разрешите този въпрос, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всеки сам трябва да си каже: „Аз трябва да стана музикант; аз трябва да обичам; аз трябва да мисля право!" Когато постигнете това нещо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щом разберете правилно нещата, вие ще можете да ги предадете и на другите. Това показва, че всеки човек е свободен да възприеме или да отхвърли Божественото. Щом го приеме веднъж, той не трябва вече да се отдалечава от него. Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си. На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира. И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. Когато пък хората плачат, певецът вече не пее. Има случаи, когато някой говори, а хората, които го слушат, се смеят. Всички около него се смеят, само той не се смее. Друг пък говори и сам се смее, а които го слушат, не се смеят. Защо хората се смеят? Онези от вас, които са по-напреднали, нека отговорят на въпроса по какво се отличава напредналият ученик. Сега, като говоря за музиката, намирам, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложен характер. Тъй щото техниката в музиката е само едната й страна. Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представя нейната научна страна. Който има свободно време, добре е да се запознае с теорията на музиката, да може да превежда от една гама в друга. Когато влизате в окултна школа, пазете се да не изпадате в заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всеки може да каже, че иска да бъде свободен, да се движи, дето иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човек да прави, каквото му дойде наум, да бъде свободен, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвам: Никой няма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане с тази книга, ако всеки пожелае да движи листата й? – Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Следователно, когато и вие се приближавате един към друг, трябва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото в другите, ще го изтрие и в себе си. За пример някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействувате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. Аз виждам деца, които постоянно се движат около учителя си и всичко, каквото той им каже, изпълняват. Обаче, отдалечат ли се от учителя на една крачка само, започват да го подиграват, да му се смеят. Значи те са го излъгали. Сега и на вас казвам: Не мислете, че можете да ме залъгвате, че съм изгладил ръбовете ви. Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно, когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. Някой се приближи до някого и казва: „Този човек е много остър, трябва да стоя далеч от него." Да, не се приближавай до този ръб, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротуваш, докато господарят дойде. Само той има право да отваря страниците на тази книга. Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. Той е изпратен на земята да се изправи, за да бъде впоследствие обичан. За какво обичат певеца? Певецът е обичан не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пението. Гласът на певеца е неговото съдържание. Певецът може да е красив, може и да е грозен, важното е какъв глас има. Ние се възхищаваме от добротата, от правата мисъл на добрия човек, но не и от неговото лице. Доброто в добрия човек се вижда в неговите очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно от очите. По отношение на разумността, умът е по-важен от лицето. И тъй човешкото лице става толкова по-ценно, колкото по-добре изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, в което се отразяват умът и сърцето на човека. Когато влезе в невидимия свят, човек и там носи лицето си. Много хора, като влизат в невидимия свят, се объркват поради голямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. Музиката същевременно закрепва човека. Дето и да ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-силно развити. Значи никой още не е намерил съответна мелодия на дадените думи. Дето има любов, там може да има и мелодия. Ако няма любов, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М в думата мелодия? Тя показва, че за да се роди някаква мелодия, първо трябва да пожертвуваш нещо от себе си, да го посадиш в земята, да умре там и после отново да изникне, да цъфне, да върже плод и да узрее. В една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала през живота и е разбрала неговия смисъл. Когато военният отиде на бойното поле и се върне като победител, той започва да пее и свири на мажорна гама. Ако военният се върне победен, започва да пее и свири на минорна гама. Победителят пее и свири с диези, защото е спечелил нещо; победеният пее и свири с бемоли, защото е изгубил нещо. Мажорната гама внася разширение в човека, а минорната – свиване. Ето защо винаги трябва да става преливане, смяна между мажорната и минорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на дадените думи. Нека поработят върху нея и млади, и стари, да видим какво ще излезе. Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това?" -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. Светла трябва да бъде къщата, но това не значи, че светлината й трябва да бъде изобилна. Силната светлина вреди на очите. Светлината на свещите е по-лека, по-приятна от електрическата. И когато нашите мисли минават през тъмни среди, ние сме недоволни, защото не можем да ги използуваме правилно. Задачата в живота ни е да преодолеем всички мъчнотии, спънки, препятствия, като се ползуваме от мъдростта и знанието, което Бог ни дава. Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!" Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: Достатъчно са толкова! Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!" Съвременните хора не се поддават на тия упътвания. Те постъпват точно обратно. Когато им се казва да спрат някъде, те продължават да вървят. Когато пък им дойде някоя светла идея, те я отлагат. Не, дойде ли някоя светла идея в ума ви, вие трябва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. Когато ви каже да пеете, пейте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Някой иска да каже нещо, но мисли, обикаля, не знае отде да започне. Когато искате да кажете нещо, изкажете се свободно, като мислите, без да имате предвид ще ви разберат ли другите, какво ще кажат хората за вас и т. н. Говорете направо по въпроса без никакви смущения, без никакви съображения. Когато говорите пред Бога, говорете свободно, направо, без заобикалки. Когато говорите пред хората, говорете, както намирате за добре. Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. Тази връзка пък ще помогне за преодоляване на вашите недъзи. Това се изисква от всички хора, а най-много от окултните ученици. Много се дава на окултния ученик, но и много се изисква от него. И тъй в думите „любов ме озари" липсва нещо. Какво им липсва? – Живот. Само животът озарява човека, а в живота като важни елементи влизат светлина и топлина. В този смисъл истински приятел е онзи, който може да стопли, да озари човека. Този човек носи живот за тебе. Когато отиваш при някой човек да искаш пари назаем, ако ти е приятел, той още отдалеч ще отвори касата си и ще каже: „Аз приготвих една топлинка за тебе. Заповядай!" Това значи вътрешно разбиране между две души. Дето има разбиране между душите, там има и хармония, и музика. Сега, като знаете тези положения, работете върху дадените думи, да напишете някаква мелодия. Можете да напишете и припев на тази мелодия. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Начало: 19:00