Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Седемте езера'.

Открити 159 резултата

  1. Albena

    1939_08_04 Търпение

    Аудио - чете Иванка Петрова (по "скръб и радост") Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ТЪРПЕНИЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Скръб и радост". Младежки окултен клас. XVIII година (1938–1939). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Езикътъ на любовьта". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Търпение Добрата молитва Духът Божий. Ще прочета 14 глава от Йоана. Всичко в живота е постижимо. Хората на новата култура трябва да се отличават с търпение. Единственото нещо, което хората сега нямат, е търпението. Много рядко ще се срещне някой, който да е търпелив. Сянката на търпението хората носят, това е неволята, мъчението, страданието. Тях издържат и мислят, че са търпеливи. Има едно вътрешно мърморене. Търпи някой и недоволен в себе си. Питам: Ако вас ви дадат една програма да създадете света, как ще го създадете? Вие сте недоволни, но ако вие създадете един свят, как ще го създадете? Ако вие създадете света, ще турите себе си на първо място. Тогава другите хора къде щяха да бъдат? Всеки от вас има създаден свой свят, в който той е на първо място. Светът страда се от първенци. Двама хора спорят, защото са първенци. Сега туй, което става във вас, виждате не всичките несъобразности. Виждате, че някой с вас не постъпва, както вие разбирате. Как трябва да постъпи човек? Ако в една мрачна нощ аз ви оставя да ходите по земята и ви казвам: Право ще ходите, няма да се спъвате, ще може ли да не (се) спъвате? Питам: Пусна ви в една тъмна стая, дето има столове, маси, как ще минете? Ще направите доста бели. Ако има вази, чаши, всичко ще бутате на земята. Кой е причината? Не че вие искате. Значи в тъмната нощ не трябва да се движите. Когато е тъмно мястото, трябва да седите на едно място. Всякога, когато двама души се карат, те са в тъмна мебелирана (стая). Понеже нямат светлина, блъскат се. Сега, ако живеете в един уреден свят, вие нямате никаква заслуга. Ако сте добър, тази добрина не произтича от вас. Когато на една каменна статуя някой велик архитект или скулптор даде една хубава форма и всички я уважават, почитат, достойнството не е на самата статуя, достойнството е на самия художник, който я направил такава красива. Тя е само едно обявление. Веднъж гледах един цар, който се разхождаше из града Бостон, величествен цар. На бой имаше два метра височина, облечен с царска мантия, корона на главата, разхожда се из улиците и никой от американците не му обръща внимание. Чудя се как американците, които са толкова любопитни, не обръщат внимание на царя. Като гледам гърба му, целият гръб написан с обявления – разбрах работата. Той е царска статуя. Американците казват: „Ние сме свикнали, доста имаме такива статуи.“ Та казвам: Същественото в съвременния свят представя хората, не статуи. Хубаво нещо са статуите, но в тях живот няма. В човека вътре, колкото и скромен да е, в човека има една душа, има дух, има ум, има едно сърце, има една воля вътре, които човек трябва да ги обича. Та първото нещо на човека, това е търпението, онова съзнание, че ти при най-големите несгоди на живота си умен, да може да минеш тъй, че да не направиш пакост. Като поставиш нещо, да го поставиш точно на място. Като обърнете вашата дреха наопаки и излезете с нея между хората, какво ще кажат? Някой път хората носят някоя добродетел наопаки обърната. Обърнатата добродетел, това е нетърпението – една обърната добродетел. Някои хора са много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законът на търпението: ти трябва да се спреш на едно място. Търпелив може да бъдеш до време, не всякога търпелив може да бъдеш. Докато се премахнат всичките препятствия, докато има тъмнина в твоя ум, ще бъдеш търпелив, ще чакаш да се махне тъмнината, тогава ще вземеш твоето движение. Нетърпеливите хора се движат в тъмнината. А в тъмнината се зараждат всички съвременни недоволства, които имате. Да допуснем, че в човека има желание да се храни – туй е един неестествен живот, желанието. Яденето е закон на опознаване. Ти не може да опознаеш един плод, ако не го изядеш. Следователно, като изядеш плода, ще го опознаеш, обича ли те плодът или не. Ако ти причини болка в стомаха, този плод не те обича; ако ти донесе радост в стомаха, този плод те обича, ти ще се запознаеш с него. След като те обича, той ще отвори място, ще влезе в мозъка вътре, ще го разведеш в онзи велик свят. Този плод ще започне да се учи в тебе. Та казвам: Всички онези хора, които не са търпеливи, причиняват големи смущения в невидимия свят. Затова всичките хора, които са дошли тук, на земята, които са изпратени на земята, са от нетърпеливите. От невидимия свят всеки, който е нетърпелив, пращат го тук да се прероди, да се учи на земята. Тъй щото, щом сте слезли на земята, вие не сте от търпеливите. На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си. Едно ваше страдание е благо за другите. Нима мислите, когато изядаме една ябълка, не е благо заради мене? Ако ябълката не разбира, ще страда. Как посрещате вие ябълката? Най-първо вие сте много мек. Като погледнете, поглаждате я. После я стискате, опитвате дали тя търпи и чувате един малък звук. „Колко е хубава любовта ти“, казва тази ябълка. Зъбите представят човешките добродетели. Ти посрещаш ябълката със зъбите. Казваш: „Добър ден, добре дошла, радвам се, че Господ те изпратил при мене на гости.“ Аз може да ви приведа един пример от живота на Епиктета. Той бил роб при един римски патриций. Но господарят бил много недоволен от своя роб, че той никога не се оплаквал. Като биели другите роби, охкали, викали, плакали, а този, когато господарят го наказвал, той се усмихвал. Искал да му каже: „Макар да си патриций, внимавай, защото един ден и ти може да се намериш в моето положение.“ Чудил се на този упорит човек. Един ден искал да го наказва, започнал да му натиска крака, той му казал спокойно: „Господарю, ако така ми натискаш крака, ще го счупиш.“ След като му счупил крака, този патриций се обърнал, освободил Епиктета от робство, дал му голяма сума и го изпратил да си отива в Гърция и написва много интересни работи. Туй е търпение. Оттам насетне този патриций и Епиктет станали приятели. Питам: Вашия крак когато натискат, какво трябва да кажете вие? Аз съм виждал някои, като се приближи при тях някой, казват: „Какво ме натискаш, не виждаш ли?“ Дрехата като докоснат, не може да търпи, че се приближил. Тия камъни, на които седим, те са едни върху други, какво мислите, учат търпение. Каква тежест седи отгоре им. Те търпят спокойно. Камъните са много търпеливи. На Епиктета философията да имате. Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят. За Бога казваме, че Той е дълготърпелив. Бог, Който вижда всичките недостатъци на хората, Той взема само в съображение от тия недостатъци да изкара някаква добродетел. Ти си нетърпелив. В какво седи нетърпението ти? Само в една малка частица – „не“. И в английски е „no“. Във френски с колко букви се различава? /Две./ Нетърпението има два елемента. Едното нетърпение от жените, другото нетърпение иде от мъжете. От „Н“ е на жените, от „Е“ на български е на мъжете. Жената прави мостове, „Н“ на български. Където и да е жената, прави мостове да мине. „Е“, това е мъжът, който обича да заповядва. „Е“ е закон на разширение. Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има. Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив. Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа. Мъжът и жената сега са разделени. Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли. Но има един мъж на нетърпението, има и една жена на нетърпението. Тия мъж и жена се карат целия ден и се разправят. Единият иска да гради мостове, няма материал, не може да прави мостове. Другият иска да се разшири, но няма място, няма кому да заповядва. Жената няма материал да направи мостове. Един мост да направиш в себе си, да се примириш. Колко е мъчно хората да се примирят. Казвам: Примири се. – Не може. Той е нетърпелив. Казвам: Примирете се. Трябва да примириш два бряга на реката. Тия брегове няма какво да примириш, искаш да се примириш, ще направиш един мост от единия бряг до другия. Понеже водата ги разделя, искат да се приближат. Казват: „Те се скарали.“ Как се скарали? Те никога не са се виждали, водата ги разделя. Двама братя се карат, понеже вода минала между тях. Разправят за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голямо търпение. Единият се отличавал с голямо търпение, другият казвал, че и той може да търпи като него. Отишъл един просяк да ги опита, колко могат да търпят. Отивал при единия 19 пъти да проси и той все го приемал любезно и му услужвал. При другия като отишъл пет пъти да го посети, той му казал: „Се с тебе ли ще се занимавам?“ Просякът му казал: „Не те бива тебе. Аз 19 пъти ходих при твоя приятел и той все ме посрещаше весел, пет пъти при тебе дойдох и ти вече кипна.“ Та сега и вие се състезавате в търпението. Аз считам, че в света има само две същества: Един мъж и една жена. Аз считам всичките хора копие на тия, както в един дом децата са копие на бащата и майката. Щом има баща и майка, има деца, щом няма баща и майка, няма деца. Щом има скулптури, ще има и статуи, щом няма скулптури, няма статуи. Ако има архитекти, ще има къщи, ако има земледелци, ще има ниви да се орат. Ако има списатели, има книги, ако няма философи, няма философия в света. Следователно, търпението ли трябва да съществува по-напред или търпеливите съществуват? Търпението, това е едно от основните качества на любовта. Ти не може да обичаш, ако не търпиш. То е едно неразбиране. Вие всякога сте готови да приемете един богат човек. С четири очи ще гледате да дойде в къщи, той носи провизии, всичките богатства. Ако дойде в къщи един беден, не ви е приятно. Двама бедни хора на едно място не могат да живеят. Вие сега, които сте нетърпеливи, събрали сте (се) с други нетърпеливи. Нетърпението на мъжа се е събрало с нетърпението на жената и като се събрали, не могат да се търпят. Търпението на мъжа се е събрало с търпението на жената и като се съберат, могат да се търпят. Аз ви казвам произхода. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш една жена. Ти не можеш да бъдеш търпелив, докато нямаш една сестра. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш една майка. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш един баща. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш един учител. Ти не може да бъдеш търпелив, докато нямаш един слуга. И тогава Христос казва: „Аз ще изпратя духа си.“ Щом дойде духът в тебе, то е мощното, силното, което ще създаде търпението. Ние виждаме как слънцето изгря тази сутрин, как се показа. Учените хора казват, че то е една топка, материал, няма съзнание в него. То е горещо вещество на бунт. Най-големите бунтовници са в слънцето. Там има такива избухвания на лава по на 200–300 хиляди километра. Около стотина, 150, 180 избухвания. Ако сме на слънцето, ще изхвръкнем някъде и няма да ни види никой. Има нещо в слънцето, което кипва, но то не е такова. В слънцето има един стремеж на любов, да изпрати своята помощ към онези, които се нуждаят. Следствие на това има едно вътрешно състезание, кой да иде по-напред да слугува. Ако вие можехте да виждате, щяхте да видите: то са хиляди и хиляди разумни същества, които излизат като слънчеви лъчи, облечени със своите мантии, тичат по вселената и разнасят светлина. После пак се показват в слънцето. Има теория, че тия петна, които се явяват на слънцето, са ангелите, които се връщат, отварят се слънчевите врати и хората виждат само тъмните врати. Те са си свършили работата, затова тъмни стават и големи отвърстия има. Та понякога, когато вие седите и нямате смисъл в живота, защо идат страданията? Те идат да ви дадат работа. Радостта, това е една работа външна, страданието е една работа вътрешна. Следователно, казват: „Защо са страданията?“ Една вътрешна работа са. Страданието е една Божествена вътрешна работа. И ти още не разбираш Божиите пътища. Нали учителите ви дават домашни работи, дадат ви една мъчна задача, ти решаваш по един начин, по втори, не може да решиш, лягаш да спиш, не може да спиш, ставаш, хванеш си главата, пак седнеш. Като решиш задачата, стане ти радостно. Като идеш в училище, задачата е лесна. Страданията, това са домашни упражнения. От решаването на тия задачи зависи вашият прогрес. Сега, според вас, какво искате вие? Ако няма страдание, няма и радост. Щом има страдание, ще има и радост. Щом има радост, ще има и страдание. Сега, който не разбира, ще счита, че страданието е зло. Страданието е най-голямото благо на съвременните хора. Христос, като дойде от небето, с какво го посрещнаха хората? Направиха ли го цар? Имаше ли някой апартамент? Носеше ли такава тога като римските патриции, някой венец, корона? Действително, Той имаше царска мантия, Той беше облечен с най-хубавата мантия на любовта. На земята като дойде, много облечен беше, изпродаде си всичките дрехи, за да помага на хората. Най-после даде и последната си мантия и си замина гол от земята. Съблякоха Го, всичко Му взеха и така си замина. По човешки говоря сега. Казвам: Понякой път някои проповядват, учат, че Христос се отличаваше с голямо търпение. Има един образ, че една жена чула, че Христос лекувал и носила своя син при Христа да го излекува. Едва пристигнала, когато Той бил закован на кръста и започнала да плаче на Христа. Христос се помолил да му отковат ръката, турил ръката на детето и то оздравяло. После пак му заковали ръката. Колцина от вас сте готови да отковете ръката и да направите едно добро, и пак да ви заковат ръката? Гледам тук за какви малки работи се безпокоите. Че не го погледнали хубаво, безпокои се. Отде знае, каква наука има? Казва: „Криво ме погледнаха.“ Де намери този ъгъл? Казва: „Направо не ме погледна. Топлина няма в погледа.“ Как измери температурата, казва, че топлина нямало в погледа. С какъв уред измерил, че топло не го погледнал? Да ви кажа самата истина как седи: Не може хората да ви обичат, ако не ги обичате. Който пръв оценява любовта, той е, който раздава любовта. Който втори оценява любовта, той приема любовта. Следователно, в един и същ момент не може да дадеш твоята Божествена любов от себе си, ако не може да възприемеш от другиго, ти не може да имаш любов. Два момента са те в характера на човека. Защото Бог е скрит и в добрите, и в лошите хора. Но да ви кажа сега: Бог е скрит в едно същество, наречено мъж. Той си мисли, че е мъж. Бог е скрит в едно същество, което е наречено жена. Мъжът е, който излязал от областта на мисълта. Жената е излязла из областта на живота. Събрали се на едно място, за да бъдат мисъл и живот, в съдружие влезли и завзели мястото. Мъжът завзел ума, жената – сърцето. Карат се кой да има първото място. Питам сега: Как ще примирите, имате два крака, ако десният е пръв в един момент, вторият момент как ще бъде? – Левият ще бъде пръв и десният втор, понеже движение трябва да има. Левият крак е жената, десният е мъжът, мъжът ще иде назад, жената – напред. Кой ще бъде пръв? – Мъжът ще бъде пръв, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава в този въпрос? С десния крак ще мислиш, с левия крак ще чувствуваш. С десния крак ти ще говориш разумно, с левия крак какво ще правиш? С левия крак ти ще утешаваш бедните, страдущите, ще ги прегърнеш, ще ги целунеш, ще ги лекуваш. С дясната ръка се дава, с лявата се радва. С десния крак се туря общия капитал в една банка, с левия крак този капитал се разпределя, кому какво трябва да се даде. Ако в тебе сърцето не е развито, капиталът, който имаш, няма да знаеш как да го раздадеш. Сега вие сте се събрали тук, на планината, и аз искам да бъдете както тазутринното слънце. Днес слънцето казало на вятъра: „Ще търпиш, ще дадеш добър пример.“ Защото много сприхав е вятърът. Сега ще го разгневят някъде, ще започнете да чувате шепота му тук-там, да се кара. Мине покрай някое дърво, казва: „Какво търсиш тука?“ Мине покрай камъче, задигне праха. Ще мине покрай вас и казва: „Какво сте дошли тук на планината?“ Ще ви дигне дрехата, шапката. Той казва: „Махайте се оттук вече.“ Що е вятърът? – То е човешката мисъл. Понякой път човек трябва да спре своята мисъл. Вие понякой път имате един човек до вас, когото не можете да търпите, казвате: „Нетърпим.“ Или ръцете много твърди, или от него излиза някое ухание, няма хубаво ухание, или в очите има някъде някой дефект, има нещо, което вас ви смущава. Помнете: Този човек е недовършена картина. Ако идете при един художник, който рисува, ще видите, че има известни щрихи, грозна е картината. След време ще стане отлична картина, милиони ще струва. Вие имате един човек, Господ сега го направил. Вие сте влязли в ателието на Бога, преди да е довършил тази картина. Не е ваша работа да критикувате, че картината не е довършена. Не си давайте мнението за картини, които не са довършени. Там е вашата погрешка. Ти казваш сега, че не може да търпиш някого. Помисли, че ти си при Господа. Мислиш ли, че всичко онова, което ти мислиш и чувствуваш, Господ го одобрява? Ти виждаш много дефекти. Не е довършен човекът. Мислите ли, че когато Господ правеше Адама, когато Господ създаде Адама, вземаше онази пръст и го прави веднъж, дваж, триж, много рядка беше тази пръст. Един негър, като проповядвал как Гостод създал човека, казал, че три дни на един плет, три дни го сушил. Друг негър го питал: „Ами плета кой го направил?“ Казва: „То не е ваша работа.“ Едни казват, че първото същество, което е създадено, е човекът, плетът кой го е създал? Се таки този плет съществува. Всякога нетърпението се ражда при един плет. Понеже като се направи между двама съседи една преграда, един плет, и започват да спорят. На плета се опознават. Питат: „Защо поставили плета?“ Или пита: „Защо влязъл в къщи?“ Значи, една врата трябва да има. Всякога, щом влизаш в един дом без любов, ще те питат: „Кой ти даде правото да влизаш?“ Щом влизаш с любов, никой няма да те пита. Хората на любовта са добре дошли, но хората на безлюбието никой не ги иска. Много естествено. Ако ви дам един диамант, добре дошъл е, няма да ви обидя. Ако ви дам един диамант като кокошо яйце, ще го считате за голяма привилегия. Ако ви дам едно паче яйце или един прост камък, ще бъде обида. Казвам: Същият закон е: Ако ти отиваш в един дом, трябва да носиш подаръците на любовта. Влизаш в който и дом да е, ще носиш скъпоценностите на любовта. Тогава ще бъдеш добре дошъл. Ако носиш прости камъни, никой не ги иска. Ние сме богати с човешки подаръци, ние нямаме нужда от тях. Трябва да се откажем. За бъдеще подарявайте си скъпоценните камъни, направени от любовта. Първият камък да бъде на вашето, Божественото търпение. Отче наш. Имайте търпението на майката, която по десет пъти става за онова кречетало и като го погледне, помилва го и казва: „От тебе човек ще стане.“ Казвам: Слушайте, когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голямото търпение. XVIII година. 36 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 4 август 1939 г., петък, 5 ч. с. На Молитвения връх. Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/: Настоящата беседа се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Езикът на любовта“: Беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1939 г. (София, 1939 г.) – Стр. 210–224.
  2. valiamaria

    1940_08_19 Единство на Любовта

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство на Любовта Светът е изложен на постоянни промени. Благодарение на външните промени, ние виждаме, че стават промени и в самия човек. Детето се ражда малко, безпомощно, слабо, но постепенно расте, развива се и се изменя. Майката гледа детето си и казва: „Колко е пораснало, колко се е изменило моето дете!“ За да не се натъква на противоречия, майката трябва да знае, че детето ѝ не е нейно. То принадлежи на Бога. Бог изпита любовта на Аврам чрез сина му. Той му заповяда да заколи единствения си син и да Му го принесе в жертва. Аврам не се поколеба – вдигна нож и пристъпи към любимия си син. Той издържа изпита си. Една ръка задържа ножа във въздуха и, вместо сина си, той принесе друга жертва на Бога. Бъдете готови и вие да пожертвате всяка Божествена мисъл в себе си за Бога, на когото тя принадлежи. Щом сте готови на такава жертва, тази мисъл ще остане завинаги при вас. Само чрез Любовта си към Бога вие придобивате истинско знание. Любовта предшества знанието. Реката тече, но това не зависи от нея. Понякога реката приижда и прелива коритото си. И това не зависи от нея. Същото се отнася и до човека. И човек се натъква на неща, които не зависят от него. Той не може нито да ги измени, нито да спре техните прояви. Следователно правете само това, което зависи от вас. Не се грижете за неща, които не зависят от вас. Тях Бог ще направи. Искате ли да имате хубава кола, кажете на някой майстор колар да ви направи такава. Как ще я направи, това не е ваша работа. Вие не можете да учите художника как да рисува. Не учете земеделеца как да сее житото. Той знае, че житните зрънца не се нуждаят от много пръст. Сложите ли им повече или по-малко пръст, отколкото трябва, вие ще ги изложите на големи мъчнотии. Съвременните хора искат да се освободят от мъчнотиите си. Не е въпрос да се освободят от мъчнотиите, но да не ги увеличават или намаляват. Ако ги увеличават, те ще пъшкат под тежестта им и не могат да се развиват; ако ги намаляват, те съвсем ще оголеят. Мъчнотиите са необходими за човека дотолкова, доколкото той може да работи с тях. За всеки човек е определено колко мъчнотии може да носи. На човека е определено с какви възможности ще разполага и при какви условия ще живее. Човек има условия за работа, но ако е глупав, не може да ги използва. Като поумнее, той търси условия, но вижда, че ги е изгубил. Тогава той съжалява за изгубените условия. По-добре е човек да поумнее, преди да е изгубил благоприятните условия. Добрите условия не са нищо друго, освен царския произход на душата. Не уповавайте на своя царски произход, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповавайте на своя ум, на своето сърце и на своята воля, за да използвате условията, които ви са дадени. Приемете Любовта и работете с нея, за да развивате вложените във вас дарби и способности. В приемането и в прилагането на Любовта пазете следното правило: Любовта към Единния е Любов към всички. Който люби Единния, а не люби всички, той е на крив път. Всички трябва да обичат Единния, а Той – всички, т.е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е Любовта на всички същества. Като обичате хората, това е Любовта на Бога към тях. Който обича само Единния, той може да обича всички. Щом обича всички, той може да обича и Единния. Това са възможности за всеки човек. Когато изявява Любовта си към всички, Бог учи хората как трябва да обичат. Ако мислят, че със своята любов могат да стигнат високо някъде, те се самозаблуждават. Както бащата и майката обичат всичките си синове и дъщери, така и Бог обича всички хора. Любовта на синовете и на дъщерите към родителите ни дава представа за любовта на мнозинството към Бога. Любовта на родителите към децата ни дава представа за любовта на Единния към всички. Който проявява любовта си правилно, той обича човека заради онова вечно начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и т.н. Любовта е проява на онова начало, което хората не познават. Без Любовта Бог остава незнаен. Любовта приближава хората, не по физическо разстояние, а по връзка между душите. В духовно отношение, които се обичат, те са близо един до друг. Ако не се обичат, те са далеч. Като се мразят, хората живеят в тъмнина. Следователно, искате ли да живеете в светлина, обичайте се. Мнозина се страхуват да не изгубят любовта си, да не я открадне някой. Любовта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е Любовта да се изгуби. Обаче човек се отваря и затваря за Любовта. Това, което наричате загубване на Любовта, ние го наричаме затваряне на човешкото сърце за Любовта. Отворете широко умовете и сърцата си за Любовта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любовта е най-тежкото и най-лекото нещо в света. Ако искаш да обсебиш Любовта, да я държиш само за себе си, тя става по-тежка и от земята, и от слънчевата система. Ако си доволен от най-малките прояви на Любовта и си готов да я споделиш с всички хора, тя става толкова лека, че можеш да я носиш всякога със себе си, без да усещаш, че носиш нещо. Е тъй, искате ли нещо от Бога, помолете се веднъж и повече не настоявайте. Той знае нуждите ви и е готов всякога да ви помага. Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 19 август 1940 г., 9 ч. сутрин.
  3. valiamaria

    1940_08_19 Проветряване

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проветряване За кого се прави палат: за хората, или за животните? За какво е създадена човешката глава: за светлината, или за тъмнината? Защо е дошъл човек на земята: да се учи, или да благува? Хората са дошли на земята да се учат, а въпреки това, те търсят щастлив живот. Всички искат да живеят идеално, а завършват с разочарования. Всички искат да имат големи постижения, а в края на краищата, или нищо не постигат, или малко постижения придобиват. Защо не успяват? – Къде се крие причината за неуспеха на хората? – В самите тях. Те се отклоняват от пътя си и се карат за първи места. Всеки иска да бъде пръв, да заема първо място, всички да му се кланят. Той воюва, бори се с този и с онзи за първо място, докато един ден види, че борбата била за нищо и за никакво – за кочината. Аз употребявам думата „кочина“ в смисъл на живот, пълен с низши желания. Дали сте на първо или на последно място, не е важно – все нож ви чака. Ако си войник на бойното поле, не е важно, къде си – на първо или на последно място – все смърт те очаква. Като живеете и търсите идеални условия, в края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасят добре с вас и т.н. Всички търсят правата си, но не ги намират. – Защо? – Защото истинските постижения, както и добрата обхода, са резултат на вътрешни условия. Следователно, искате ли добра обхода от хората, първо приложете тази обхода към себе си. Преди да търсите правата си отвън, първо отдайте правото на своята душа. Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче, ако от човека, като форма, като личност, очаквате своето щастие, вие сте на крив път. Коя майка е намерила щастието си в своите деца? Коя мома е намерила щастието си в своя възлюбен? Кой богат е намерил щастието си в парите? Кой учен е намерил щастието си в знанието? Майката загубва децата си, а с това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена от своя възлюбен; богатият изгубва богатството си; ученият изгубва знанието си. Кой каквото е придобил и на което е очаквал, може да го изгуби в един ден и да стане нещастен. След всичко това слушате, че всеки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нещо, което човек може да постигне, но правото си – никога. Какво можете да получите от мъглата, която ви обикаля днес? Нищо не можете да получите. – Защо? – Защото мъглата взима, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постигнете идеалите си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалите си. Това не показва, че идеалите ви са непостижими или нереални. Реални са идеалите ви, но те бързо минават и заминават, не можете да ги следвате. Вие се държите за техните сенки, а сенките са далеч от реалността. Ще кажете, че и сенките и реалните неща са все от Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиите работи не произвеждат никакъв спор. Когато спорят, хората са далеч от истината, далеч от Бога. След това ще кажете, че всичко произтича от Бога. За онзи, който разбира нещата, всичко е от Бога. За онзи, който не разбира нещата, нищо не е от Бога. За мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов. За глупавите, обаче, има и добро, и зло. Вън от Бога няма никакви постижения. Вън от изпълнение на волята Божия няма постижения. Ето защо, който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да живее във високите сфери на живота, където няма мъгли и облаци. Мъглата е резултат на човешкия живот. Когато в съзнанието на човека падне мъгла и умът му се заоблачи, нищо друго не му остава, освен да се качи горе, над облаците, или да слезе долу, под тях. Някои се страхуват от мъглата, но те не знаят, че има по-страшни мъгли от физическата. За пример, има религиозна, научна, обществена мъгла и т.н. Как ще се справите с тези мъгли? Съвременните хора нямат успех в живота си, нямат големи постижения. – Защо? – Защото не работят с беззаветна, безкористна любов. Те мислят, че се обичат едни-други. Аз вярвам в тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, докато гори. Щом изгори, нищо не остава от него. Кой би желал такава любов? При любовта на съвременните хора всичко изчезва. Коя къща е останала от началото на живота досега? Кое тяло е останало безсмъртно? Докато живеете само на физическия свят, нещата ще се явяват и ще изчезват. Като знаете това, какво делите на земята? За какво се карат хората? Днес всички хора се карат за първенство, всеки иска да заеме първо място. Влизате в една къща и виждате, че всички се карат за първо място. Всеки счита това място за своя собственост. Каква собственост е тази, когато всеки по-силен от тебе може да те измести? Какво представляват човешките къщи в сравнение с широкия и възвишен свят над нас? Те са малки кочини, в които всички пъшкат. Наистина, всички хора са недоволни от положението си. И свинята живее в кочина, но не по нейно желание – господарят ѝ я затворил. Пуснете свинята в гората, да живее на свобода, и вижте, няма ли да бъде доволна. Понеже се е родила в кочина, тя мисли, че по-хубав апартамент от нейния не съществува. Обаче, ако се намери в гората, тя ще разбере преимуществото на свободния живот. И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна Любов. Само Любовта ще ви даде правилно разбиране на живота. Тогава ще видите, че нито първото място, нито голямото богатство крият в себе си някакво благо. Ако е въпрос за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Грешката на едного засяга всички. За пример, някой върви по улиците, захласнал се някъде и удря крака си в камък. Той пада на земята, но веднага близките му се притичат на помощ. Те го вдигат на ръце, занасят го някъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на цялото. Той ударил само крака си, но цялото тяло усеща болката. Когато частта страда и цялото страда. Това е закон. Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освен на себе си, и на своите близки. За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора. Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас. Каквото е вашето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас. Следователно прилагайте Любовта, за да живеете добре. Христос проповядваше учението за Любовта и казваше: „Син Человечески не дойде да Му служат, но сам да служи“. Значи Любовта подразбира служене. Служете от Любов съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрешили. Ако направите някаква грешка, изправете я. Ако в дома ви дойде някой човек, към когото нямате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на Любовта. Като съзнаете грешката си, ще я изправите. Как ще я изправите? Като дойде още един път същият човек в дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите с нещо и ще го поканите пак да ви посети. За да изправите грешките на миналото и настоящето си, постъпвайте винаги с Любов. Любовта урежда всички неща по най-лек и красив начин. Вървете по закона на Любовта, за да се ползвате от помощта на всички хора. Щом излезете от закона на Любовта, близките ви ще се отдалечат от вас. Не мислете, че като живеете в закона на Любовта, няма да имате противоречия. И в Любовта има противоречия, но в тях се крие нещо велико. Казано е, че Любовта разрешава противоречията; Любовта изключва противоречията. Това означава, че Любовта се справя с противоречията по лек и правилен начин. Любещият е изложен и на противоречия, но той приема всичко с радост. Учените на миналото са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни и простите камъни в скъпоценни. Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? – Това са грешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите грешки и слабости в добродетели, т.е. в благородни метали и в скъпоценни камъни. Когато Любовта влезе в човека, ще превърне грешките и слабостите им в благородни метали и скъпоценни камъни. Няма да остане грешка и слабост в човека, които Любовта да не превърне в злато и диамант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота от ад в рай. Любовта е алхимическият камък и жизненият елексир на всички времена и епохи. Приложете Любовта разумно, без да очаквате живота ви да се нареди добре изведнъж. И при Любовта ще имате мъчнотии, но ще ги понасяте с радост. Любовта няма да налее знанието в главата ви изведнъж. Постепенно ще придобивате знания и всеки ден ще се убеждавате във великата истина на живота. Щом се домогнете до истината, ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Значи Истината освобождава човека, а Любовта го учи да живее правилно. Като ученици, вие трябва да се вглеждате в отношенията си, да знаете как да постъпвате с всеки човек. Дойде ли някой човек при вас, приемете, че е изпратен от Бога. Щом сте убедени в това, вие трябва да му покажете пътя към Бога. Какво значи да отправите човека към Бога? Това значи да го изпратите при Любовта, тя да го научи, как да живее. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя“. Значи смисълът на живота се състои в това, човек да отиде при своя небесен Баща. За да отидете при Баща си, вие трябва да намерите пътя. Любовта е път, който води човека от физическия живот в Божествения. Без любов никой не може да пристъпи към Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото, или мъртвото? Живото дете, което носи живот в себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намери майка си. – Защо? – Защото смъртта символизира безлюбието. Животът, от своя страна, представлява Любовта. И най-лошият живот е проява на Любовта, макар и най-малката. Щом живее, човек проявява Любовта си. Като проявява Любовта си, той трябва да бъде готов да приема всичко с Любов и да върши всичко от Любов. Умираш ли, ще умираш с Любов; страдаш ли, ще страдаш с Любов. Всички мъченици страдаха с Любов. Те отиваха на гилотината с Любов и съзнание, че отиват при своя небесен Баща. Те знаеха, че щастието не е на земята. На земята човек е затворник, изпратен на заточение. Отсега нататък човек трябва съзнателно да работи за освобождението си, за да се върне от заточение. Сега, като казвам, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че животът е лош. Грешките и слабостите на хората внасят дим, мъгла и облаци в съзнанието им. Грешките и слабостите внасят нещо твърдо, кораво в сърцето им. Какво трябва да направят, за да смекчат сърцето си? Какво прави българинът, когато иска да омекчи конопа? Той го кисне във вода. Направете същото и вие. Сложете грешките и слабостите си във вода, да киснат известно време. Всички грешки и слабости накиснете във вода, не ги връщайте в София. Бъдете безпощадни към тях. Кой колкото коноп има в себе си, да го накисне във вода. Няма човек в света, който да няма коноп в себе си. Накиснете конопа добре във вода, сложете отгоре няколко камъни и го оставете. Като се върнете идната година, ще видите, че той е омекнал вече и е готов за работа. И тъй, като сте дошли на земята, вие трябва да учите. Земята е велико училище, в което ви се преподават уроци, които трябва да изучавате с Любов. Каквото научите, трябва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види какво сте научили. – „Ама не ми се учи.“ – Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаеш, ще ти пише единица; ако знаеш, ще ти пише шест. – „Не може ли учителят да ми пише шест от Любов?“ – Учителят пише шестица на ученика си с Любов, но само ако ученикът е изучавал предмета му с Любов. Безлюбието на ученика е минус, любовта на учителя – плюс, но при събирането плюс и минус се унищожават. Два плюса дават нещо. Ето защо, искате ли да постигнете нещо, нека Любовта бъде подбудителна причина на мислите, на чувствата и на постъпките ви. Където е Любовта, там е свободата. Правете всичко по Любов, т.е. по свобода, а не чрез насилие. Живейте помежду си по Любов, да не става нужда да се карате и да търсите човек отвън да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души пътуват по планината и единият от тях изкълчи десния си крак. Той не иска да остава назад от приятеля си и търси някой да му помогне. Да му помогнеш, това значи да го примириш, т.е. да възстановиш здравословното състояние на крака му. Да смениш болния му крак със здравия крак на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя аз? Щом дойде тази работа до мене, аз ще наместя крака му, ще го превържа и ще го поставя известно време да лежи на едно място. – „Ама ще закъснея в пътя си. По друг начин искам да ми се помогне.“ – Щом си изкълчил крака си, друг начин няма. При сегашния порядък на живота, щом някой изкълчи крака си, неизбежно ще страда и ще изгуби известно време, докато болките съвършено изчезнат. Единственото нещо, което мога да направя в случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си. И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашните условия на живота това е невъзможно. За пример, ти обиждаш себе си. Как ще се примириш? Кой ще бъде посредник да те примири? Ти направиш една грешка и търсиш виновника вън от себе си. Тогава как ще се примириш със себе си? Виждаш, че вината за грешката е в тебе, но как ще се примириш? Първата работа е да признаеш, че вината за грешката лежи в тебе. Като излезеш от заблуждението, че друг е виновен за грешката, ти си отваряш път към великия свят. После ще се яви въпрос за примиряване със себе си. Време е хората да се освободят от заблужденията си и тогава да започнат правилно да работят. Защо трябва да ви заблуждава някой, че запалил огън, на който всички хора могат да се греят? Това не е вярно, нито е възможно. Бог е запалил голям огън – слънцето, от което излизат всички огньове. Грейте се на големия огън – на слънцето. Ползвайте се от неговата светлина и топлина. Докато слънцето грее, приятно ви е. Докато хората се отнасят добре с вас, приятно ви е. Щом започнат да говорят строго, да ви се карат, вие сте недоволни. Учителят има право да бъде строг с учениците си. Той има право да им се кара. Строгият тон не е нищо друго, освен проветряване. Той отваря прозорците да стане проветряване на въздуха. Когато пали огън, човек духа. Духането е пак проветряване. По този начин той разпалва огъня. Като се запали огънят, духането престава. Духане, или проветряване, става и в умовете и в сърцата на хората. Без проветряване не може. Като се проветрява умът, мислите на човека се проясняват. Като се проветрява сърцето му, чувствата се ободряват. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от проветряване. Той трябва да знае, че щастие на земята няма. Казвате: „Какво да правим, за да се освободим от грешките си, да не става нужда да ни проветряват?“ Вие трябва да постъпвате с грешките си така, както с нечистите дрехи. Какво правите с нечистите си дрехи? Перете ги: поставяте ги в топла вода и ги натърквате със сапун. Така натъркани, оставяте ги известно време да киснат във вода. После ги перете с вода. След това променяте водата, изпирате ги два–три пъти в чиста вода и сапун. Като се изперат, изплаквате ги в чиста вода и ги слагате на слънце да съхнат. Не давайте дрехите си на чужди хора, сами си ги перете. Както перете дрехите си, така ще перете и своите грешки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите грешките си. Докато сте генерали и заповядвате на другите, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите с онова, което имате. Като войници, вие сами ще проветрявате стаите си, сами ще проветрявате мислите и чувствата си. Като войници, вие сами ще си заповядвате и сами ще изпълнявате. В това се състои силата на Божественото начало в човека. Т. м. Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 19 август 1940 г., 6 ч. сутрин.
  4. valiamaria

    1940_08_18 Изучаване и приемане

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като утринно слово) Изучаване и приемане Мислете върху изречението: „Изучавайте живота, приемайте Любовта“. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема Любовта, човек трябва сам да си наложи дисциплина. Трябва ли човек да очаква отвън да го дисциплинират, както железарят слага желязото в огъня и после във вода, докато го кали и му предаде известна твърдост? За да наострите ножа, трябва да го сложите на точилото. За да влезе в работа, точилото трябва да има кръгла форма. Следователно желязото, ножът, точилото се дисциплинират в ръцете на ковача и железаря, но човек не трябва да очаква да дойде някой отвън, да го дисциплинира. Той сам трябва да се заеме с тази работа. Сегашният човек получава много неща наготово. За пример, храна, дрехи, жилище му се дават наготово. Обаче има неща, за които той сам трябва да се грижи, сам трябва да си ги доставя. Слушате някой да казва: „Трябва да има дисциплина в нашата работа“. Откъде ще дойде дисциплината? – „Отвън.“ Не е прав този човек. Време е човек да се освободи от дисциплината, която му се налага отвън. Всяка външна дисциплина е резултат на временния порядък в живота. Сега идва нов порядък в света, който ще се ръководи от Любовта. Любовта е вътре в човека, а не отвън. Следователно истинската дисциплина не идва отвън; тя е в самия човек. Той сам ще си наложи какво да прави. Новороденото дете е напълно под дисциплината на майката. Тя го увива в пелени и го развива; тя го къпе, храни и постъпва с него, както намира за добре. Обаче детето плаче, недоволно е от тази дисциплина. – Защо? – Защото идва от по-висок свят, където няма външна дисциплина, външен ред и порядък. Детето се чуди как смеят да го ограничават, да отнемат свободата му. То си спомня своя висок произход и започва да заповядва. До четири–петгодишната си възраст детето заповядва на майка си, на баща си, на братята и на сестрите си. Никой няма по-голям чин в дома от малкото дете. То е генералът в семейството. То събужда майка си, когато пожелае, заповядва ѝ кога да го храни, кога да го къпе. То държи цялата къща на крак. Обаче, колкото расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: от генерал става полковник, подполковник, майор, капитан, поручик, подпоручик, фелдфебел, взводен и най-после слиза до положението на обикновен войник. Щом стане войник, положението му се изменя. Всички му заповядват и го пращат на работа. Всички хора се оплакват от положението си и казват: „Какво беше едно време, какво стана днес!“ Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Някога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви от високото положение, в което сте заповядвали, и ви пращат в живота като войник – да работите. Това е в реда на нещата. Като сте били генерали, само сте заповядвали. Сега, като войници, изпълнявате заповеди. От какви хора се нуждае светът: от генерали, или от войници? Светът се нуждае от хора, които изпълняват заповеди, т.е. които работят. Всеки може да издаде заповед, но малцина могат да я изпълняват. И грамофонната плоча може да заповядва, но нищо не може да изпълни. В човешкия живот има много плочи. На всяка плоча е написано нещо. Това, което наричат прераждане, не е нищо друго, освен произвеждане на живота върху плочи. Всяка плоча представлява един живот. Някой ден човек е неразположен. – Защо? – Плочата на неговия живот не е добре написана. Върху нея са отпечатани неща, които внасят неразположение на човешкия дух. След няколко часа поставят друга плоча, с добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се изменя, вие ставате радостни. После пак сменят плочата и вие отново ставате скръбен. Дали сте скръбен или радостен, това се дължи на плочите на вашия живот, през който минавате. Обаче скръбта и радостта, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на Любовта. Който живее в Любовта, еднакво приема и скърбите, и радостите. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. – Защо? – Защото чрез скръбта той изучава физическия живот. Коя е причината за недоволството и за неразположението на човека? Всяко преминаване на човека от приятното към неприятното произвежда недоволство и неразположение. За пример, неприятно е на човека, когато минава от светлина в тъмнина, от радост в скръб, от добро в зло, от младост в старост и т.н. Обаче и в приятните неща има предел. Силната светлина става неприятна за очите. Ето защо, понятията „приятно“ и „неприятно“ са относителни. Ние считаме приятни неща онези, които са нагодени според законите на природата. В Любовта човек сам трябва да се нагажда. Докато хората те нагаждат, ти си генерал; щом започнеш сам да се нагаждаш, ти си войник. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служат, а войникът сам си служи. В широк смисъл на думата, всеки човек е генерал. – Защо? – Защото има двама слуги, които му служат. Това са двата крака, които го носят, където пожелае. И краката, от своя страна, са генерали, защото имат на разположение десет слуги – пръстите. Съвременният човек още не се е научил сам да си служи. Той не е дошъл още до положението на прост войник. Като стане войник, човек сам си служи и няма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генерал или полковник, човек дава заповеди на по-долните чинове от себе си и ако някой не изпълнява заповедите му, той се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войник човек сам изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всеки човек има по един генерал в себе си, той се пита: „Какво да правя с моя генерал?“ Ще го уволниш и ще го оставиш в запас. Истинският войник никога не се уволнява. – Защо? – Защото работата започва от него и свършва с него. Генералът има знания, но иска другите да изпълняват това, което той знае и заповядва. За да успява в работата си, генералът трябва да дойде до положението на войника, сам да изпълнява това, което знае. За изясняване на известни идеи ние си служим с формата на генерала и на войника. Вместо генерал и войник, можем да вземем други форми: господар и слуга. Генералът е господар, който заповядва. Войникът е слуга, който воюва. Слугата е войник, който служи. Те се различават само по оръжието, с което боравят. Човек трябва да бъде въоръжен, но кое е мощното оръжие, с което трябва да воюва? Мощното оръжие на човека е неговата воля. Покрай това оръжие той си служи още и с оръжието на ума. За да стане истински войник, човек трябва да приложи оръжието на Любовта – най-мощното оръжие в света. Много време трябва да работи човек върху себе си, докато придобие оръжието на Любовта. Мнозина са говорили за магията на Любовта, за нейната сила, като оръжие в ръката на човека, вследствие на което всеки се стреми да придобие Любовта. Много естествено. Кой не иска да бъде свободен? Само Любовта освобождава човека. Докато не е придобил Любовта, човек мисли, че всяко настроение е Любов. Не е така. Любовта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мени. Ако е топло на ръцете и на краката ви, това не е Любов. И ако ръцете и краката ви изстиват, това още не показва, че сте изгубили Любовта си. Има студенина, която се причинява от безлюбието, но тя е различна от студенината, която се дължи на електричеството във въздуха. Човек трябва да различава проявите на нещата. За пример, в детето има нещо чисто, което е проява на Любовта. На тази проява, именно, майката и бащата, които са генерали на физическия свят, са готови всякога да се подчиняват. Щом детето изгуби чистотата си, родителите вече не му се подчиняват, не изпълняват неговите заповеди. Малко е детето, но докато живее в Божествения свят, то заповядва на родителите си, на братята и на сестрите си. В Божествения свят детето е войник, а родителите – генерали. Слезе ли на физическия свят, детето става генерал, а родителите му – войници. Значи в Божествения свят войниците заповядват, генералите изпълняват. На физическия свят е точно обратно: генералите заповядват, войниците изпълняват. Един лорд тръгнал с дъщеря си да пътешества по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът, с който пътували, претърпял катастрофа. Лордът, дъщеря му и слугата им успели да се спасят. Качили се на една лодка, която вълните отнесли на един усамотен остров. Тук те прекарали цели десет години. Те носели в куфарите си малко провизии и жито. Понеже слугата бил селянин, познавал земеделската работа, той разорал земята, след което посадил житото. Тук той заповядвал, а лордът и дъщеря му изпълнявали неговите заповеди. Така те могли да прекарат десет години на острова, без да умрат от глад. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, един параход минал покрай острова, взел със себе си лорда, дъщеря му и слугата им и ги завел в Англия. Тук лордът заел положението си на господар. Той заповядвал, а слугата изпълнявал. За да не изпадат в трудности и мъчнотии, мнозина казват: „Да бъдем религиозни, да бъдем учени, силни, волеви хора“. Питам: ако религията не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако науката не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако нашата воля не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Значи волята трябва да свързва човека с физическия свят, сърцето – с духовния, а умът – с Божествения. Волята е външната страна на физическия свят, сърцето – външната страна на духовния свят, а умът – външната страна на Божествения свят. В бъдеще, когато се домогнете до вътрешния смисъл на волята, на сърцето и на ума, тогава ще разберете как трябва да се проявят те. Изучавайте живота, възприемайте Любовта! Днес всички хора говорят за сърцето и за чувствата, които излизат от него. Когато разберат външната страна на чувствата и на сърцето си, те ще знаят какво представлява духовният свят; когато разберат външната страна на ума и на своите мисли, те ще видят какво представлява Божествения свят. Ние можем да заместим думата „разбиране“ с познаване. Следователно човек може да работи свободно със своя ум, със своето сърце и със своята воля само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиите си. Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. – Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение. Още от ранна възраст на детето внушават мисълта за остаряване и то постепенно започва да остарява. Близките му казват: „И това дете ще порасне, ще възмъжее, докато един ден остарее“. Не допускайте никакви отрицателни мисли в ума си. Докато допускате отрицателното в живота си, вие ту ще придобивате нещо, ту ще губите: ще придобиете знание и ще го изгубите. Казват, че старите оглупявали. Не оглупяват старите, но понеже знаят да четат само по книга, щом затворят книгата им, те не могат да кажат нищо. Един от важните въпроси, които интересуват всички хора, са въпросите, защо нямат успех в живота си, защото работите им не вървят и какво трябва да правят, за да уредят живота си? – На кого работите не вървят добре? – На онзи, който няма приятели. – Какво трябва да прави човек, за да придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането се състои в работата. Като работи, човек плаща. Представете си, че влизате в магазина на вашия приятел, да си купите нещо. Ако нямате достатъчно пари, той сам ще ви предложи да вземете на кредит. Той ви отваря кредит, защото има доверие във вас. Обаче, ако влезете в магазина на чужд човек, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трябва да платите веднага. Той няма доверие във вас, не ви познава. Ако имате добър, богат и разумен баща, мислите ли, че ще изпаднете в нужда? Казвате: „Къде да намерим такъв добър баща?“ От вас зависи дали баща ви ще бъде добър или лош. От вас зависи да намерите добрия си баща. Ако държите в джоба си няколко черешови костилки и не мислите да ги посадите в земята, те всякога ще си останат едни и същи. Вие не можете да познаете какво се крие в тези костилки. Обаче, ако ги посадите в земята, след четири–пет години ще имате няколко черешови дървета, от които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие в семките или в костилките на плода. Ето защо, ако искате да намерите доброто, което се крие в човека, посадете го в земята, покрийте го отгоре с пръст и след няколко години от него ще израсте голямо дърво, със сладки, вкусни плодове. – „Възможно ли е това?“ – Направете опит и ще се уверите в думите ми. Всеки, който е садил семена, в края на краищата се е облагодетелствал. Природата възнаграждава щедро всеки, който работи. Съвременните хора малко успяват в живота си, защото се хранят с консервирани мисли, чувства и желания. Мислите и чувствата могат да се посаждат в земята, както и семената. Те крият в себе си динамическа сила, която им дава условия да растат и да се развиват. – Кои мисли и чувства са динамически? – Които имат приложение. Ако мисълта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обединява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постъпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постъпки на хората и ги обединява. Следователно кооперирайте се с добрите хора, за да си помагате взаимно. Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство и всяка Божествена постъпка са общо благо за всички хора. Днес всеки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Няма човек в света, който, от начало до края на живота си, да е работил сам. Всяко добро дело, всяко постижение е резултат на колективен труд. Ето защо, постиженията на цялото са постижения на едного; постиженията на едного са постижения на цялото. За да влезе човешкия живот в права посока, мислите, чувствата и постъпките на хората трябва да бъдат прави. Това, за което ви говоря днес, е непостижимо още, но трябва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите Любовта сега, но ще я приложите в бъдеще, в друго някое прераждане. Няма защо да отлагате. Това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един ден, а може в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един ден, отколкото да я отлага. В Божествения живот има само един ден. Като кажете, че можете да свършите работата си за един ден, това значи да живеете в Божествения свят. В човешкия свят, обаче, за свършване на една работа са нужни много дни. Докато сме на физическия свят, ние свързваме деня с изгряването и залязването на слънцето. В Божествения свят има ли слънце като нашето? Ако и там има слънце, изгрява ли и залязва това слънце? В Божествения свят слънцето нито изгрява, нито залязва, то грее вечно. Ако залезе, човек не може да остане там. Той слиза на земята. Не е Божествен свят този, в който слънцето залязва. Това са отвлечени работи, които нямат нищо общо с живота на сегашните хора. Като живее на земята, човек се нуждае от здраво тяло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човек не може да бъде здрав, ако мисълта му не е свързана с мисълта на добрите хора. Човек не може да бъде добър, ако чувствата му не са свързани с чувствата на добрите хора. Човек не може да бъде силен, ако волята му не е свързана с волята на добрите хора. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Какво разбираме под думата „познаване“? Музикантът познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичките музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, където има теория и практика, там има приложение. Обаче теорията сама не създава реалността. Теорията произлиза от реалността. – Кой изучава музиката? – Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Някой казва, че трябва да изучава духовния живот. Да изучавате духовния живот, това значи да го прилагате. Що се отнася до Любовта, тя трябва да се възприема, а не само да се изучава. Ако Любовта се изучава, без да се възприема, това е теория. Като ученици вие трябва да се стремите всеки ден да се свързвате с добри хора от физическия, духовния или Божествения свят. Физическият, духовният и Божественият свят са неразривно свързани помежду си. Те не могат да се проявяват един без друг. Ако се проявява всеки за себе си, това показва, че връзката между тях е прекъсната. Физическият свят е семка, посадена в земята; духовният свят е поникналата вече семка, а Божественият свят е дървото, което дава своите плодове. Следователно и Любовта може да бъде в състояние на семка, току що посадена в земята. Тя може да бъде в състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бъде напълно развито растение, което дава изобилно плодове. Ако човек познава любовта на физическия и на духовния свят, а не познава любовта на Божествения свят, нищо не е познал. Същото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което идва от трите свята едновременно. Изучавайте живота, възприемайте Любовта! Значи има какво да учи човек; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърцето и тялото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свят; който не изучава сърцето си, не може да познае духовния свят; който не изучава тялото си, не може да познае физическия свят. Главата е обект на Божествения свят, сърцето – на духовния, а тялото – на физическия. Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си и служете Му с тялото си. Търсите ли Бога, търсете Го в ума си, а не вън някъде. Не поставяйте човека на мястото на Бога и да му се кланяте. Свещта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свещ показва, че слънцето грее някъде, но тя не е слънце. Докато слънцето грее, и свещта ще гори; щом слънцето изгасне, и свещта изгасва. И огънят гори, защото слънцето грее. Ако слънцето не грее, и огънят сам по себе си ще изгасне. Обаче огънят не е слънце. Дойдете ли до вашите мисли, чувства и постъпки, гледайте на тях като на проявление на Бога. Те представляват само проявления на Бога, но не и самият Бог. Ако мислите, че в тях е Бог, вие ще се натъкнете на големи противоречия. Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта ѝ е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта ѝ е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. – Защо? – Намирате, че има нещо користолюбиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнем и ще я оставим наследница на голямото богатство в планината. Като сме дошли на земята, ние трябва да свършим работата си и то по най-правилен начин. Трябва ли ученикът да свири по десет пъти на ден една и съща пиеса? Ако я свири по няколко пъти и желае майка му и баща му да го слушат, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли пред публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щом го повторите, то ще изгуби красотата си. Изучавайте живота, приемайте Любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използване. Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използвате. Някой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използвате, ден след ден любовта му ще се намалява. Ще дойде ден, когато нищо не остава от любовта му. Обичайте човека за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за благородните му постъпки, без да го използвате. Болният обича здравия, защото може да получи нещо от неговото здраве; бедният обича богатия, защото може да получи нещо от него; невежият обича учения; грешният обича праведния. Естествено е човек да обича това, което сам той няма, но правилно е да не се стреми да използва благото на другия. – Защо? – Защото Любовта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрез насилие. Където е насилието, там никаква Любов не съществува. Любовта не търпи заповеди. Тя сама може да си заповядва, но отвън не позволява на никого да ѝ заповядва. Добре е понякога човек да изпълнява чужди заповеди, но по-добре е, когато сам си заповядва. Видите ли, че някъде не сте желан, че не ви обичат, не чакайте да ви кажат това, но веднага напуснете къщата на тия хора. Трябва ли да чакате, да ви кажат, че не ви обичат? Какво означават думите „не ви обичам“? Да не обичате някого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемате това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемате? Не искате да дадете на някого това, което той желае, защото не е готов да го върне. Не искате от някого нищо, защото не можете да се освободите от него. Той ще ходи подир вас като сянка. Мнозина се оплакват от живота и от любовта. – Защо се оплакват? – Защото били подложени на постоянни промени. Промените са неизбежни. Те не трябва да ви смущават. Горящата свещ е признак на известни промени в слънцето. Щом стават промени вън и вътре в човека, това показва, че стават промени и в света. Ако в човека не стават промени, и в света не могат да стават. Човек трябва да се радва, докато може да мисли, да чувства и да постъпва. Това показва, че той е проводник на други мисли, на други чувства и на други постъпки. – На кого е проводник човек? – На Бога. Който е готов доброволно да възприема и предава Божественото, той може да бъде негов проводник. Яви ли се най-малкото колебание в него, той не може вече да бъде проводник на Божественото. Човек може да бъде проводник на Божественото само по свобода и от любов към истината. Изучавайте живота, приемайте Любовта! Познайте Бог с ума си, обичайте Го със сърцето си, служете Му с тялото си. Един ден Паганини дал един хубав концерт. Публиката останала възхитена от него и го запитала: „Можеш ли да дадеш същия концерт на три струни?“ Паганини излязъл и свирил на три струни. – „Можеш ли да свириш на две струни?“ Паганини свирил на две струни. – „Можеш ли да свириш на една струна?“ Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явил. Сега и на вас казвам: Вие ще слушате концерта на великите музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъв концерт няма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката са останали две струни, спрете там. Не желайте да слушате концерт на една струна само. Оставям ви да мислите върху този анекдот. Т. м. Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, на 18 август 1940 г.
  5. valiamaria

    1940_08_17 Сянка и реалност

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сянка и реалност Как ще намерите сенките в живота? – Чрез наблюдение. – А реалността? – Чрез изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайте сенките, изучавайте реалността. Не мислете, че сте придобили Любовта. Това, което наричате любов, не е нищо друго, освен прояви на живота. Както запалената свещ, огънят и слънцето са проявления на светлината, така и чувствата на човека са проява на Любовта. Свещта гори вечер, когато човек е буден. Тя може да гори и когато той спи. И слънцето свети, когато човек е буден, но слънцето свети и когато човек спи. Какво придобива човек от горящата свещ и от слънцето? Той придобива от благата, които те носят със себе си. Когато е буден, човек чете, учи, работи при светлината на свещта и на слънцето. Обаче какво придобива, когато спи? За предпочитане е човек да спи при светлина, отколкото при абсолютен мрак. Ние казваме, за пример, че нощта е тъмна, но никога нощта не е абсолютно тъмна. Безброй звезди светят на небето и внасят успокоение в човешката душа. Страшно е, когато човек изпадне в абсолютен мрак! Кога спи човек? Няколко причини могат да заставят човека да спи. Най-естествен е сънят, когато се явява като резултат на умора. Щом се умори, човек иска да си почине. Като си почива, той заспива и сменя състоянието си от активност в покой. Когато пие вино, или други спиртни питиета повече, отколкото трябва, човек пак заспива. Ако пие вода, човек се събужда. Ето защо, разликата в пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човек заспива; като пие вода, той се пробужда. При какви случаи още човек заспива и при какви се пробужда? Когато живее съзнателно, с интерес към живота, човек се пробужда от някакъв дълбок сън. Когато престане да се интересува от живота, т.е. когато изгуби смисъла на живота, човек постепенно заспива. Казано е в Евангелието, че когато Христос присъствал на сватба в Кан Галилейска, направил хубаво вино от водата. Защо трябваше да превръща водата във вино, от което хората да се опиват? До това време хората пиеха вино, направено от сладкия сок на гроздето, от което се опиваха и заспиваха. Обаче Христос направи особен род вино. Той превърна водата във вино. Които пиха от това вино, се пробудиха, а не заспаха. И до днес още те са будни. Следователно, за да бъдете будни и да не заспивате, пийте от виното, което Христос направи. Оттук идваме до заключението: всяко учение, което приспива хората, е вино; всяко учение, което пробужда хората, е вода. В човека се извършват едновременно два процеса: процес на приспиване и процес на събуждане. Пиенето на вино води към заспиване; пиенето на вода събужда човека и развива в него желание за работа и за учене. Казано е в Писанието, че от сърцето на човека ще потекат живи реки от вода. Когато видите, че животът за някой човек се е обезсмислил, ще знаете, че той е пил вино. Ние взимаме думата „вино“ в широк смисъл. Когато човек се събуди от дълбок сън и в него се яви желание да учи, да работи, той е пил от живата вода. Той започва да оценява живота и да се радва на всичко, което му е дадено. Мъглата, която ни обикаляше няколко дни, представлява човешкото вино. Днес мъглата започва да се вдига. Значи ние навлизаме в процеса на пробуждането, което се дължи на пиене на живата вода. Когато влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място. Едно е мястото, на което човек се чувства като у дома си. Това място наричаме Божествено. Как се познава кога човек е намерил Божественото място? Видите ли, че някой човек проявява Любовта си към всички хора, той е стъпил вече на Божественото място. На това място, като във фокус, се събират всички хора. Докато не е започнал да проявява Любовта си, човек е далеч още от Божественото място. Обичайте, без да правите сравнения, кой обича повече и кой – по-малко. Ваша задача е да обичате, без да се вглеждате в Любовта на другите. Стремете се да дойдете до мястото, където всички хора се събират. – Защо? – Защото там е животът на безсмъртието. Излезете ли от това място, смъртта ви дебне. В мястото, където Божията Любов царува, има вечен живот. Вън от това място няма живот, няма радост, няма светлина. Сега се явява въпрос, какво да прави човек, като влезе в безсмъртието. За това не мислете. Много работа има човек, но важно е да работи с Любов. Щом има Любов към Бога, животът му ще се осмисли. Той ще живее вечно, без да се отегчи. Той е влязъл вече в Божествения ден на живота, който няма начало, няма и край. Който влезе в Божествения ден на живота, той обича всички и всички го обичат. Там Любовта е еднаква към всички същества. Слънцето не огрява ли всички същества по един и същ начин? Слънцето огрява всички живи същества еднакво, но те нямат еднакви отношения към него. Тази е причината, поради която едни хора се ползват повече от слънчевата светлина, а други – по-малко. От сутрин до вечер слънцето изпраща щедро своите блага, от които всеки може да се ползва. Като залезе, то се отдалечава временно, за да изгрее сутринта отново и да започне пак да разнася благата си на целия свят. И тъй, докато слънцето грее, всички хора са доволни и щастливи. Защо са доволни? – Подаръци получават от слънцето. Обаче, когато слънцето залезе, хората започват да скърбят. Те са недоволни, понеже са лишени временно от подаръците на слънцето. Между тях и слънцето са застанали други същества, които също така искат да се ползват от благата, т.е. от подаръците на слънцето. Тогава, между тях и тия същества започва борба. Всички се състезават кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залезе, човек трябва да обработва енергията, която е приел от него. Ако само приема, без да обработва, той ще се натъкне на големи нещастия. Страшно е състоянието на човека, който само придобива, без да обработва придобитото. Задачата на човека е да бъде доволен от това, което му се дава. – Кога може да бъде доволен човек? – Когато дойде до положение да различава сенките от реалността. Сенките гният ли? Гниенето е процес на раздаване. Където е щедростта, там става гниене. В сенките няма щедрост. Следователно в сенките не става никакво гниене. Плодът гние, защото дава нещо от себе си. Където има състезание, там всякога става гниене. Плодът гние, понеже мнозина се състезават за него, кой да го притежава, кой да получи нещо повече. Ето защо, където има спор, състезание, там става гниене. По какво познавате, че някъде става гниене? По миризмата. За да не се тровите от газовете, които се отделят при гниенето, бъдете будни, да не предизвиквате този процес. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеите си, кои са прави и кои – криви. Правата идея сама си пробива път. Тя не се нуждае от доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеите си, те остават здрави и сами си пробиват път. Започнете ли да спорите около тях, те се развалят и започват да гният. Докато няма спор за плода, той остава здрав. Щом започват да спорят за него, той се разваля. Съвременните хора се съмняват, подозират се едни други, вследствие на което сами развалят живота си. За пример, някой се съмнява в любовта на майка си и се пита, обича ли го майка му, или не. Как може да докаже майката, че обича детето си? Най-голямото доказателство за любовта на майката към детето е това, че тя го е родила. Друго доказателство е смъртта. Трябва ли майката да умре, за да докаже на детето си, че го обича? Трябва ли детето да умре, за да разбере, че майката го обича? Днес майката и бащата умират, за да докажат на синовете и на дъщерите си, че ги обичат. И Христос умря, за да докаже на хората, че ги обича. Който обича, като умре, остава богатството си в наследство на онези, които искат да знаят, обича ли ги, или не. Щом станат наследници на неговото богатство, те казват: „Обичал ни е, затова ни е оставил наследство“. Ако нищо не получат, те казват: „Нашият близък не ни е обичал, затова нищо не е оставил за нас“. Това са разсъждения, които представляват само опаковка на нещата. Дълго време трябва да мисли човек върху тези въпроси, за да дойде до вътрешното им съдържание и вътрешния им смисъл. Като ученици вие трябва да дойдете до онази мисъл, която произвежда светлина. – Коя мисъл произвежда светлина? – Правата мисъл. Кривата мисъл произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася живот в човека. Кривото чувство произвежда студ. При него нещата загасват. Правата постъпка прави човека силен, бодър, смел, а кривата постъпка го обезсилва. Добрите и прави постъпки развиват сърцето и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползва първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи. Като слушате беседата, ще видите, че има пропуснати зърна от нея, като оризени зрънца. – Защо са разсипани зрънцата? – Защото опаковката е била слаба. Днес ви давам задача, да съберете разсипаните зрънца, да ги изчистите от праха и да ги сложите отново в книгата. Само така ще възстановите целостта на това, което чухте. Ще кажете, че нямате време да събирате падналите зрънца и да се занимавате с тях. Защо нямате време? Защото ви предстоят велики работи? Станете като децата, да се ползвате от всички блага – малки и големи. Ако сте големи, никакъв салон няма да ви събере. Какво ще правите, ако сте големи като слънцето? Кой салон ще ви събере? При това вие трябва да слушате, каквото ви проповядват. За да влезете в салона, да слушате проповедта на разумните хора, вие трябва да се смалите. Един ден, когато придобиете знанието на земята, вие ще влезете в големите салони, където се събират великите същества на космоса. За малките същества – малки салони, а за големите – големи салони. Във вселената има грамадни салони, в които се събират съществата на цялата слънчева система. Тези салони имат такава акустика, че звукът се разнася по целия свят. Който има уши, може да се ползва от това, което се преподава там. Обаче това не се отнася още до вас. Ако преждевременно влезете в тия салони, съвсем ще се объркате. Според някои учени, човешкият мозък е съставен от три билиона и 600 милиона клетки. Какво ще стане с главата, ако тия клетки се увеличат и станат големи като вас? Главата не би могла да издържи на голямото напрежение, което тия големи клетки биха ѝ причинили. Днес, благодарение на своята микроскопичност, те се събират в главата и правилно извършват своята функция. В какъв салон бихте желали да ви се говори: в голям, или в малък ? Днес е по-добре да слушате в малък салон, отколкото в голям. В големия салон гласът се разпръсва, а слухът ви още не е толкова развит, да възприемате добре. Тази е причината, поради която съвременните хора си служат с високоговорители. Всяка права мисъл, всяко право чувство, които човек възприема, не са нищо друго, освен речи, които достигат до ума и до сърцето на човека чрез високоговорители. И тъй, наблюдавайте сенките на нещата, изучавайте реалността. Наблюдавайте човешкия живот и ще видите защо хората не успяват. Виждате, някой изоре нивата си, посее я и я оставя на произвола на съдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплеви житото и се връща в дома си, като го оставя; трети го ожъне и пак го оставя; четвърти го прибере в хамбара си и не мисли повече за него. Най-после идва някой, изнася житото от хамбара и една част занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга част отново посява на нивата. Като занесат брашното, един се заеме да го омеси: меси го няколко минути и го оставя; дойде втори, омеси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща, третият го направи на хлябове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлябът се опече, всички се измиват, обличат се в чисти дрехи и се нареждат около трапезата, с разположение да ядат. Какво показва този пример? Оттук виждаме, че всеки иска да бъде щастлив, но не знае как да придобие щастието. Щастието е краен резултат. Всеки трябва да върши съзнателно работата си. Един човек не може да свърши всичко сам, но той трябва да бъде буден, да предаде в ръцете на опитен човек това, което сам не може да направи. Между всички процеси трябва да има съзнателна връзка. Всеки човек има право да яде, всеки има право да се стреми към щастлив живот, понеже е взел участие в работата на цялото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работил, толкова по-лесно ще придобие щастието. Следователно, стремете се към щастието и бъдете доволни от живота си. Кога и да е, вие ще придобиете щастието. Какво бихте предпочели: да имате един хубав университет, красиво здание, с разкошни аудитории и лаборатории, но професорите да не са добри, или зданието на университета да бъде скромно, а професорите знаменити? Животът е тъкмо такъв университет – скромен, но обширен, с добри и прочути професори. Трябва ли да бъдете недоволни от този университет? Земята е велик университет, който всички трябва да следвате с Любов. Природата, която ви обикаля, колкото да е разхвърляна, представлява велико училище, с богати предметни учения, които помагат за развитието на човека. Заслужава човек да следва университета на земята, макар и да минава през страдания. Тук той ще придобие големи знания. Има смисъл човек да прекара няколко страдания и след това свободно да се грее на слънцето. Кой не е опитал благотворното влияние на слънцето? Често детето плаче, иска нещо от майка си и, в края на краищата, майката го набие и го оставя, не му обръща внимание. Детето излиза на двора, ляга на земята и започва още по-силно да плаче. Като се умори, то заспива. В това време слънцето гальовно му говори, милва го и му дава щедро от своите блага. Като се събуди, детето се оглежда наоколо, усмихва се на слънцето и весело отива при майка си. Детето е радостно, защото обстановката около него се е променила. То вижда цветя и плодове около себе си, радва се на изобилието на живота. Какво показват страданията? Страданията не са нищо друго, освен картини, в които човек вижда своите незасети градини, ниви и лозя, своите празни къщи, без осветление и канализация, своите празни каси и т.н. Също така той няма и превозни средства. Какво трябва да правите, за да отидете от едно място на друго? Пеш ще вървите. Понякога пътуването пеш е за предпочитане пред някое превозно средство. Ще имате възможност да разглеждате местностите, да се любувате на красивата природа, да се разговаряте със слънцето. Сега, съберете ориза на едно място, изчистете го добре, да не остане никакво камъче или прашинка между зрънцата. След това сварете го добре с чиста, прясна вода, която да ви събуди. Ако го сварите с вино, всички ще заспите. Мислете върху оризените зрънца, върху начина на очистването и сваряването им. Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, на 17 август 1940 г.
  6. Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Господаруване и слугуване Съвременният свят се нуждае от хора, които да прилагат правдата. Човек трябва да бъде справедлив. Правдата има предвид нуждите на всички живи същества. Тя ги осигурява за един ден. Щом е така, и човек трябва да се грижи само за един ден. Щом осигури един ден, той е осигурил всички дни. – Защо? – Защото този ден е Божествен. Божественият ден включва всички дни. Откак светът съществува, правдата се прилагала към всички хора и народи. Навремето си еврейският народ минаваше за избран от Бога, но понеже разпна Христос и до днес още носи последствията за извършеното престъпление. Като не знаят причината за своите страдания, евреите преживяват големи противоречия. Не само евреите, но всички хора, без изключение, се натъкват на противоречия и се питат защо страдат. Те не подозират, че противоречията им произлизат от тяхното съзнание. Щом съзнанието им се изчисти от заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнат. Може ли да бъде свободен от противоречия онзи, който критикува хората? Той седи с часове и разсъждава кой е крив и кой – прав. Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам. Какво представлява справедливостта? Тя е качество на Духа. Тя има Божествен произход. Любовта, Мъдростта и Истината в човека трябва да се ръководят от справедливостта. В отношенията на хората от петата раса силата решава въпросите. Слабият трябва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостта ще решава въпросите. Превъзходството на човека над животните не се състои в силата му, но в неговия ум. Има животни по-силни от човека, но човек ги е подчинил на себе си със своя ум. На физическия свят човек решава въпросите с ума си, а на Божествения свят – с прилагане. Някои мислят, че за да прилагат, са нужни условия. Условията са дадени вече. Нищо друго не ви остава, освен да прилагате. Не мислете, че всичко знаете. Като прилагате, ще видите какво знаете и какво не знаете. В приложението човек трябва да остави себе си на последен план. Това значи: интересът на другите хора да бъде твой интерес. Младата мома напуска дома на родителите си преждевременно и отива при своя възлюбен, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своите работи и забравя интересите на родителите си. По този начин тя забърква една каша, в която първо себе си омотава. Така постъпват и религиозните, и светските хора. Кой човек не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за сметка на останалите органи? Щом ти е даден един организъм като нещо цяло, ще се грижиш еднакво за всички удове, външни и вътрешни. Следователно всички хора, като удове на великия Божествен организъм, трябва да се грижат едни за други, да не остане някой в лишения. Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва да живее в Любов първо със себе си, а после и със своите ближни. Любовта прави човека внимателен и досетлив. При един богаташ дошъл един беден човек. Богатият сложил трапеза на бедния. Той започнал да яде направо с пръстите си, понеже никога не употребявал вилица, лъжица и нож. Богатият веднага сложил настрана вилиците и лъжиците и придружил госта в яденето, но по същия начин, без вилица и лъжица. Той се приспособил към госта си, а не гостът към него. За да придобият качествата на Любовта, хората са поставени на специален режим – масажиране. Днес всички хора минават през специални разтривки, докато развият нещо ценно в себе си. Външно, или вътрешно, всички хора минават под ръката на съдбата, която им прави разтривки. Дали виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избегне разтривките. Където и да отидете, едно и също нещо ви очаква – разтривка. Ще кажете, че сте виден човек, не искате да минете през участта на всички. – Щом сте виден човек, кажете откъде идвате и накъде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблечени в други дрехи и сами не знаете кой сте и откъде идвате. Ще кажете, че се познавате. – Отчасти само. Ако сте видели един човек в детинството му, когато е бил петгодишно дете, ще го познаете ли днес, когато е станал 120-годишен дядо? Ако в далечното минало си бил цар, а днес си овчар, помниш ли нещо от царуването си? Сега си детрониран цар, но нищо не помниш и мълчиш. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. Какво повече искате от това? Какво по-голямо величие може да бъде човек от това, да е направен по образ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага са дадени на човека! В една легенда за създаването на света и за разпределяне на благата по земята се казва, че най-после се явил българинът при Господа и поискал от Него сила. – „Взеха я вече“, отговорил Бог. – „Какво остана за мене?“ – „Почти всички блага са раздадени вече.“ Като помислил известно време, българинът казал: „Работата дадена ли е на някого?“ – „Тя е единственото свободно благо.“ – „Тогава дай на мене работата.“ Българинът взел работата и благодарил, че и за него е останало някакво благо. Наистина, велико нещо е човек да работи. И тъй, каквото и да се случи в живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че някой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щяхте да страдате. Някой паднал в трап. Благодарете, че ви е спасил. Ако той не беше паднал, а вие идвахте след него, непременно щяхте да паднете в трапа. С падането си той е спасил ония, които идват след него. Някой откраднал хляба ти. Кажи в себе си: „Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега“. Богат си, но някой те обрал, задигнал парите ти. Кажи си: „Благодаря, че осиромашах, защото е казано, че богатият не може да влезе в Царството Божие“. Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието и нещастието зависят от господаруването и слугуването. Ако знаеш как да господаруваш и как да слугуваш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да господаруваш и да слугуваш, ти ще бъдеш нещастен. Природата държи сметка за всичко. Един ден тя ще те пита: „Как използва енергиите, които ти дадох?“ Ако си ги използвал разумно, ти ще бъдеш щастлив; ако не си ги използвал разумно, ще бъдеш нещастен. Ако носиш на гърба си товар, който ти подхожда, ще бъдеш щастлив; ако носиш товар, който не ти подхожда, т.е. не е по твоите сили, ти ще бъдеш нещастен. Ако дадеш място на Любовта в себе си, ще бъдеш щастлив; ако не дадеш място на Любовта в себе си, ще бъдеш нещастен. Как изявява човек Любовта си? Докато не е обикнал някого, той го храни; щом го обикне, заставя го той да храни хората. С други думи казано: когато обичаш, ти слугуваш; когато тебе обичат, ти господаруваш. Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 16 август 1940 г.
  7. http://petardanov.com/index.php?/files/file/841-%7B?%7D/ Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Магическата сила на Любовта Много автори са правили опити да опишат любовта. В това направление те са успели само донякъде, а не напълно. – Защо? – Любовта има качества, които не се поддават на описание. Освен това, Любовта има качества, които и досега още не са известни на хората. Щом не са им известни, те не могат нито да говорят за тях, нито да ги описват. Някой казва, че сърцето му изгоряло от любов. Каква любов е тази, която може да изгори сърцето на човека? Любовта никога не може да изгори едно сърце. Ще кажете, че страдате от любов. И това не е вярно. Любовта не причинява страдания. Тя изключва всякакви страдания. Вярно е, че човек страда, че сърцето му гори от страдания, но причината за това не е Любовта. Огънят, който причинява страдания и горене на човешкото сърце, не е свещеният огън на Любовта. Всички хора говорят за Любовта, като атрибут на Бога, но какво представлява тази Любов, и те не знаят. Сложно нещо е Любовта. Едно от качествата на Любовта е нейното постоянство и неизменност. Следователно, каква любов е тази, която постоянно се мени? Някой ви приема добре, гощава ви и вие го обиквате. На другия ден той не ви приема в дома си, вие не го обичате вече. Някой ви направи услуга, вие го обиквате. Щом се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този вид любов между хората не е нищо друго, освен търговски отношения: единият е купувач, другият – продавач. Докато купувачът има пари, а продавачът – стока, работите вървят добре. Обаче, ако купувачът няма пари и продавачът няма стока, отношенията се развалят. Ето защо, търговските отношения представляват външна страна на Любовта. Любовта има и вътрешна, по-дълбока страна, която трябва да се изучава. Майка ражда няколко деца. Тя се грижи за всички: храни ги, облича ги, учи ги. Привидно тя обича всички еднакво; всъщност, към едно от децата си тя има по-голяма любов. Защо? Ще кажете, че това дете е най-послушно. Може послушанието да е причина за това, а може причината да е друга. Често най-любимото дете на майката е най-непослушно, но тя вижда в него такива заложби, каквито в другите деца не съществуват. В лицето на любимото си дете майката вижда един скъпоценен камък, който някога ще се разработи и всички ще го ценят. Следователно различни са поводите, за които човек може да бъде обичан. Днес обичате човека за хляба, който ви доставя; за парите, които ви дава; за знанията, които черпите от него и т.н. Обаче самият човек ще обичате в бъдеще. Докато обичате човека за това, което носи в себе си, вашата любов не е истинска. Истинската любов няма предвид това, което човек носи; тя има предвид самия човек, неговата неизменна, вечна същина. Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода. Вярно е това, но тази любов е важна за децата. Истинският градинар обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове. Хората смесват къщата на човека със самия човек. И къщата му, т.е. тялото му, е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма. При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени. Как можете да обичате човек, който се променя постоянно? Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате. Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за Любовта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за Любовта, за да запазите стойността ѝ. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципно. Кажеш ли името му, Любовта изчезва. Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва. Златото, т.е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичан. Често се говори за сродни, за колективни души. Под понятието „сродни или колективни души“ разбираме тези, които са излезли едновременно от Първоизточника на живота. Където и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си. Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат. Те не чувстват нужда да казват, че се обичат. Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето ѝ. За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен. Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. Станете певци, музиканти и художници на Любовта. Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без Любов няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнат. Водата представлява живота, който излиза от Любовта. Градината пък е човешкото сърце. Щом имате градина, т.е. сърце, непременно трябва да имате вода, с която да я поливате. Тази вода трябва да идва от Великия Източник на живота, а не от малки поточета и да я пренасяте с кофи. Стремете се към Великия Извор, който дава от своята вода изобилно и непрестанно. Всички хора искат да бъдат обичани. Това е естествено. Обаче и те трябва да обичат. Който обича, ще бъде обичан. Няма човек в света, който да не е обичан, но никой не знае кой именно го обича. Виждате, че някой човек ви обича, но кой ви обича чрез него, не знаете. И като не знаете, пак е приятно да ви обичат хората, да ви обръщат внимание. Вървите по улиците, падне ви кърпичката и изведнъж гледате, че някой се затича, взема я от земята и ви я подава. Приятно ви става, че някой е обърнал внимание на вашата личност. Ако никой не ви обръща внимание, неприятно ви става. Щом е така, обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщат внимание и на вас. Много се е говорило за Любовта, много се говори и сега, но все пак тя остава неразбрана и неприложима. За пример, някой ви обича, но вие не го разбирате и сте готови да му припишете неща, които той никога не е мислил. Вие го очаквате да дойде в определен ден и час при вас, но ако не стане според обещанието, което ви е дал, започвате да се съмнявате в него и предполагате, че той съзнателно не идва. Щом знаете, че ви обича, защо не предположите, че някаква причина, вън от него, го заставя да закъснее? Той пътува с влак, закъснение има по влаковете и без да иска, не може да изпълни обещанието си. Когато хората се разбират в любовта си, те мислят едни за други най-хубави неща. Изобщо, разбраната любов вижда хубавите и добрите черти в човека. Неразбраната любов вижда всякога и навсякъде отрицателното. Ето защо, когато някой ви обича, или вие обичате някого, знайте, че чрез вас Бог се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сенки на Божието лице. Следователно, дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в свръхсъзнанието. Влезе ли в свръхсъзнанието, там човек изучава нещата в тяхната абсолютна реалност. Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в цялото Битие. Като изучавате цялото Битие, проявено в камъните, в растенията, в малките мушички, в животните и в хората, там ще намерите Любовта на Бога. Щом гледате на тревичката и на малките растения като проява на Великата Любов, с тях можете да лекувате и най-страшните болести. И на смъртно легло да е човек, тази тревичка може да го излекува. Любовта се проявява еднакво и чрез малките, и чрез големите същества. Вятърът, който духа, е също така проява на Любовта. Когато сваля шапките от главите на хората, Любовта говори чрез него. Тя иска да им каже, че човек и без шапка може да живее. Нека слънцето огрява главата ви направо, да прониква повече светлина в нея. Любовта се проявява и чрез въздуха, и чрез водата, и чрез светлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчев удар. Не се страхувайте. Където Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А как вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другите хора. Не се интересувате от това, много ли ви обича някой, или малко. Какъв смисъл има за вас да знаете колко ви обича вашият приятел? Представете си, той ви казва, че ви обича над всичко в света, но не може да издържи на изпитанията, на които Любовта го поставя. Какво придобивате от тази любов? Апостол Петър казваше на Христос, че е готов на всички жертви заради Него, но докле петелът пропее, той три пъти се отказа от своята любов. И тъй, ще знаете, че за Любовта няма училище. Как и колко трябва да обичате, на това никой не може да ви научи. Досега никой не е получил диплом за свършен курс по Любовта. Каже ли някой, че има диплом за Любовта, ще знаете, че той го е купил отнякъде. На земята няма училища за Любовта. – Защо? – Защото тя сама е училище. На земята по-добро училище от училището на Любовта не съществува. Който влезе в това училище, той трябва да бъде специалист. Любовта не съди никого. Любовта не прави зло на никое същество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещен е огънят на Любовта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пък претопява и го превръща в злато. Ако си нечист, стой далеч от Любовта, да не те изгори. Ако си чист, влез в Любовта, за да те превърне в злато. Мнозина се извиняват, че не могат да обичат и изнасят ред оправдателни причини. Други пък казват, че силно обичат. И едните, и другите са на крив път. И който малко обича, и който много обича, и двамата са в заблуждение. – Защо? – Защото Любовта няма степени за сравнение. Няма какво да доказваш, че обичаш малко, по-много и най-много; няма защо да казваш, че твоята любов е голяма, велика и т.н. Обичаш ли някого, ще знаеш, че обичаш – нищо повече. Много или малко обичаш, това е излишно да се казва. Старият казва, че бил глупав, когато обичал. Младият казва, че без любов не може да живее. И двамата са на крив път. И младият, и старият трябва да обичат, да хранят сърцето си. В Любовта присъства цялото Битие. Като обичате някого, вие ставате извор на колективното дело на Любовта. Като обичате, вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трябва да обичате, да бъдете извори, да участвате в работата на цялото Битие. Какво значи да участва човек в работата на цялото Битие? Това значи да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия. Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те волята Божия. Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича, както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крановете на Любовта. Не подпушвайте Любовта. Тя е извор, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението ѝ, тя ще ви отнесе далеч някъде. Някой казва, че обича, но се съмнява в Любовта. Той е на крив път. Той се намира пред опасността да изгуби Любовта. Друг казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на прав път, защото има условия да намери Любовта. Съвременните хора искат да дойде някой отвън, да ги научи как да обичат Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато Любовта посети човека, тя ще го научи как да обича, как да постъпва с всички хора. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека как да спи, как да става от сън, как да яде, как да се облича и съблича. Любовта крие в себе си магическа сила. Някой е недоволен от себе си, че е груб, суров, невнимателен към хората. Този човек може да се измени. – Кога? – Когато Любовта го посети. Щом се влюби някъде, той става мек, внимателен, разположен, знае как да постъпва с всички хора. Той се отнася добре не само с хората, но и с цветята, с тревите и с животните. – Защо ? – Той знае, че Любовта се грижи и за тях. Тревите и цветята, които виждате тук, също се намират под вниманието и грижите на разумни и любещи души. Те са техни възлюбени. Ето защо, като стъпите върху някоя тревичка, или върху някое цветенце, вие стъпвате върху гърба на възлюбените, на разумните същества. Заблуждение е да мислите, че можете да постъпвате с тревите и с цветята, както искате. Не, вие трябва да ги зачитате, като творения на Бога. Каквито блага е предвидил Бог за човека, същите блага са предвидени и за тревите, и за цветята, и за мушиците, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите. Хората мислят, че като не обичат някого, всички не го обичат. Преди всичко Бог го обича. При това вие казвате, че обичате Бога. Как ще се справите с това противоречие? Щом измените възгледите си за нещата, противоречията ще изчезнат. За да се освободи от противоречията на своя живот, човек трябва да даде път на Любовта в себе си, да обича всички хора. Любовта изключва противоречията и внася мир в човешката душа. И тъй, дайте път на Любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Ако не обичате, пак ще получите Божието благословение, но по друг път. И като обича, и като не обича, човек се движи в рамките на Любовта, но в двете ѝ страни: външна и вътрешна, горна и долна, светла и тъмна. Любовта, която човек изявява навън, не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Доколкото човек проявява Любовта си, дотолкова може да бъде обичан от хората. Когато щедро излива Любовта си, човек се уморява и желае да си почине. В този смисъл Любовта е работа, от която човек трябва поне временно да си почине. Щом си почине, той отново започва да работи, т.е. да обича. Следователно Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите и несгодите на живота му. Като се влюбиш в някого, ще го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш, както трябва. Много неща се казаха за Любовта, още едно ще кажем: Любовта е разменна монета в ръцете на човека. Тя може да попадне, както в ръката на царя, така и в ръката на простия слуга. Когато Любовта влезе в ръката на слугата като разменна монета, и той става цар и започва да заповядва. Задачата на всички хора е да се учат, да знаят как да се справят с Любовта. Като разменна монета Любовта крие в себе си големи богатства, които човек трябва да знае как да употребява. Съвременните хора държат тази монета в ръцете си, но, въпреки това, са сиромаси. Един ден, когато придобият знанието и могат да се ползват добре с монетата на Любовта, те ще забогатеят толкова, че всички живи същества, всички сили в природата ще ги посещават: и мравките, и щурците, и птиците, и вятърът, и дъждът и т.н. Как ще се справят с тия същества? Според естеството и нуждите им: студените ще размразяват, горещите ще разхлаждат, гладните ще хранят, ситите ще пращат на работа. Къде ще намерите Любовта, проявена в най-висока степен? – В човека. Обаче, в хората тя се проявява в различна степен: в едни хора се проявява повече, а в други – по-малко. И знанието, както Любовта, е на степени. Който е работил повече, той има повече Любов и повече знания. Друг някой има възможност да прояви голяма Любов и големи знания, но малко е работил. Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. Значи има проявени и непроявени възможности. В това се състои разликата между хората, както и между всички живи същества. За да прояви своите възможности, човек се нуждае от Любов. Когато Любовта го посети, съзнанието му се пробужда, т.е. озарява. Значи Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Рибите, птиците, млекопитаещите и хората са имали различни понятия за Любовта. Даже и хората от различните раси не са имали едно и също понятие за Любовта. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта. Мнозина се оплакват от противоречията, които срещат в Любовта. Това е привидно положение. В Любовта не съществуват противоречия. Ако човек живее само във физическата любов, непременно ще има противоречия; ако живее само в духовната любов, пак ще има противоречия; ако живее само в Божествената любов, също така ще има противоречия. Обаче, ако живее едновременно в трите свята и познава всички прояви на Любовта, той никога няма да има противоречия. Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. Във физическия свят се преплитат и останалите два свята – духовният и Божественият, които се изучават едновременно. Задачата на човека е да научи законите на Любовта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. Вън от Любовта човек може да бъде и майка, и баща, и брат и сестра. Няма по-велико нещо за човека от това, да придобие Любовта. – Защо? – Защото той живее вече в пълнотата на живота. Той носи всичко в себе си. Като влезе в областта на Любовта, човек се намира пред мъгла, както сте вие днес на планината. Любовта забулва само лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Когато мъглата се вдигне, Любовта се скрива, а проявите ѝ стават явни. Ако искате да се разкрие Любовта пред вас, тя става видима, а проявите ѝ се скриват. Значи вие не можете да виждате едновременно и Любовта, и проявите ѝ. Ако виждаш проявите на Любовта, нея няма да виждаш; ако виждаш Любовта, проявите ѝ няма да виждаш. Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи. Всички хора, всички народи трябва да спазват правата си, които природата им е дала. Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без Любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие Любовта, той пак проглежда и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен, и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато Любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. Ще кажете, че Любовта трябва да присъства във вас. Прави сте. Любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва. Любовта е богатство, което всеки сам трябва да носи. Където Любовта присъства, там владее пълен ред и порядък между хората. Където Любовта присъства, там трудът и работата са правилно разпределени между всички хора. Искате ли да разберете Любовта, идете при децата. Само те могат да ви кажат какво нещо е Любовта. Аз имам предвид ония деца, на които никой не е проповядвал за Любовта. С други думи казано: искате ли да разберете Любовта, живейте в чистота. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който разбере и познае Любовта, той живее в рай; който не я разбере, живее в ад. Значи Любовта произвежда най-хубавите и най-лошите неща. Когато Любовта слезе между хората, земята се превръща на рай; когато хората изгубят Любовта, земята става ад. Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В Любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обувките си и да стъпи бос. Когато Мойсей попадна на свещеното място на Любовта, той чу глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Където Любовта се проявява, там е Бог, затова мястото е свещено. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта. Щом стъпи на това място, той млъква. – Защо? – Защото влиза вече в реалността на живота, която говори сама за себе си. Любовта е извор, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъж. Спрете се пред извора, починете си от дългия път и спокойно сложете ръката си вътре, да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворът на Любовта е неизчерпаем. Пийте спокойно и с благодарност от водата на Любовта. Всеки, който ви обича, е извор, от който черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо и който обича, и когото обичат, трябва да бъдат разумни, да не изгубят Любовта, която ги е посетила. Когато обичате някого, не говорете за Любовта си към него. Вие сте едва в първо отделение на Любовта. Сега изучавате буквата „А“. Много време ще мине, докато изучите останалите букви. Който говори много за Любовта, той ще бъде поставен на изпитания, които едва може да издържи. Любовта се изпитва чрез живота, а не на думи. Докато не се кали в Любовта, човек не трябва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той сам ще се разочарова от нея и ще види, че държи в ръцете си книжни пари, а не злато. Много естествено. Любовта на първото отделение не носи още онова знание, към което човешката душа се стреми. Според едно ново определение за Любовта, ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води към големи постижения. Достатъчно е да бутнеш едно копче с Любов, за да имаш големи резултати. Една машина от 200 хиляди конски сили може да кара цял параход. А с едно натискане на бутона човек може да докара тази машина в действие. Каквото представлява разумността на човека по отношение силата на машините, такова нещо представлява магическата сила на Любовта. Само с едно докосване на нещата тя произвежда велики резултати. Като ученици, вие трябва да се учите как да употребявате енергията на Любовта. Определено е кого трябва да обичате и кой трябва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по някоя улица, не е ли определено накъде води тя? Всичко в света е определено. Следователно определено е и как трябва да се изразходва енергията на Любовта. Каквото и да се говори за Любовта, едно ще знаете: привилегия е за човека да обича. затова обръщайте внимание на всичко, което срещате на пътя си: камъни, цветя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човешките прояви. Всички прояви на живота са прояви на Любовта. Няма по-интересни неща за изучаване от проявите на Любовта. Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи. Не се грижете за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Всичко, което се случва в живота ви, е добре замислено. Работете с радост за днешния ден. В него е скрито благото и бъдещето, което е носител на Любовта. Тази Любов ще се изяви в своята пълнота и красота. Едва сега хората започват да разбират, че единствената сила, която ще оправи света, е Любовта. Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.
  8. valiamaria

    1940_08_14 Божествена радост

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествена радост Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати. Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачница или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска, Божествена радост. Като се говори за радостта, виждаме, че всички хора се стремят към нея. Каква е тази радост, какво крие в себе си, те не се интересуват. За тях е важно, да се радват. Ние пък казваме: Стремете се към чистата Божествена радост, която не съдържа условия за страдания. Значи има два вида радости: човешка и Божествена. Човешката радост носи в себе си и радост, и страдания, а Божествената – само радост. В такъв случай, за предпочитане е човек да приеме страданието, което носи радост, отколкото радостта, която носи страдание. Живот със страдания и радости е за предпочитане пред живот без страдания, но и без радости. Светският човек предпочита радостта пред страданието, а духовният – страданието пред радостта. Животът на светския човек започва с радост, свършва със страдание; животът на духовния човек започва със страдание, свършва с радост. Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Той примирява радостите със страданията на обикновения и на духовния човек, като образува от тях Божествената радост. В духовния живот скръбта трябва да отстъпи мястото си на радостта, а в човешкия живот радостта трябва да отстъпи на скръбта. Само по този начин скръбта и радостта могат да се примирят и да се превърнат в Божествена радост. Само Любовта е в състояние да примири радостта със скръбта. Едно трябва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите от страданията. Всички живи същества страдат. Колкото на по-високо стъпало се намират, толкова по-големи са страданията им. Страдания съществуват във всички светове: във физическия, в сърдечния и в умствения. Като страда и разумно използва страданията си, човек придобива капитал, с който гради своето бъдеще. На физическия свят капиталът на човека са неговите постъпки, в духовния свят – чувствата, а в умствения – мислите. С други думи казано: разменната монета на физическия свят се крие в постъпките; разменната монета на сърдечния свят се крие в чувствата; разменната монета в умствения свят се крие в мислите. Ако не постъпва добре, човек се лишава от капитал на физическия свят; ако не чувства правилно, той се лишава от капитал в сърдечния свят; ако не мисли право, той се лишава от капитал в умствения свят. Като знаете това, не се гневете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отнемат благата ви, пак се радвайте. Човек трябва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вътрешен мир. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото. И тъй, за да се справят със злото и с доброто, хората трябва да се освободят от илюзиите в живота, т.е. да ги разбират. Натъкне ли се на някаква илюзия в живота си, човек трябва да знае как да излезе от нея. На физическия свят илюзиите са неизбежни. За пример, ако сте във влак, файтон или автомобил, струва ви се, че вие сте в покой, а предметите се движат. Така ли е всъщност? При това, ако се движите към запад, предметите се движат към изток. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиите като на реални неща, човек не е намерил правия път в живота. Човек трябва да живее много време на земята, за да се освободи от всички илюзии и да поеме правия път. Как може човек да живее дълго време на земята? Чрез преражданията. Много пъти човек ще се преражда, докато научи уроците на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. Един от тях ще се прероди, но докато постигне това, той минава през големи страдания. Щом се прероди, започва друга борба – за първенство. Всеки иска да бъде богат, силен, учен, да заема първо място в света. Защо трябва да бъдеш пръв? Не можеш ли да бъдеш последен и от това положение да работиш, да реализираш своите желания? Ако в радостта си пръв, в скръбта ще си последен; обратно: ако в скръбта си пръв, в радостта ще бъдеш последен. Това са неизбежни пътища в човешкия живот. Кой богат не е осиромашал? И кой сиромах не е забогатял? Ето, Давид беше овчар и после стана един от видните царе на Израел. Като цар той мислеше, че може да направи всичко, каквото желае, но видя, че не е така. За всяка своя грешка той трябваше да плати. Във всеки човек има по един Давид, по един Соломон, с които трябва да постъпва разумно. Във всеки човек има от старите пророци, които трябва да постави на местата им. Като знаете това, пазете се от своето минало, в което се крият някои отрицателни черти. За пример, сегашният човек се обявява против войната, не иска да убива, да върши престъпления. – Защо? – Защото животът му се излага на опасност. Въпреки това, човек всеки момент воюва със своите мисли и чувства. В тази борба някои от мислите и чувствата му изчезват и то най-добрите. В края на краищата той мисли, че е победил. Вътрешната война в човека трябва да престане. Щом престане вътрешната война, с нея заедно ще престане и външната. И тъй, за да се справи с мъчнотиите, с несгодите и с противоречията в живота си, човек се нуждае от светъл ум, от благородно сърце и от здраво тяло. Беседа от Учителя, държана на Седемте рилски езера, 14 август 1940 г.
  9. valiamaria

    1942_06_28 Космичната Любов

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Космичната любов Какво представя човешкият живот? – В едно отношение човешкият живот представя сбор от няколко живота, т. е. сбор от минали съществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човек носи в себе си сили, способности, желания, дарби – резултат на далечното минало. Едни от тях трябва да развива, а други да изправя. Хората се раждат, растат, женят се, умират, без да знаят, защо става това. Някои мислят, че всичко, което става в живота им, е резултат на Божествения ред и порядък. Всъщност, малко са процесите, които се извършват по силата на Божествените закони. Например, женитбата е човешки процес. В човешкия порядък на нещата е да се жени човек. Като се оженят, хората развалят отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря в хамбара, а сламата – в плевнята. Повечето отива в плевнята, а по-малкото – в хамбара. В случая, плевнята символизира човешкото, а хамбарът – Божественото. И в Божествения свят се говори за женитба, но тя се различава коренно от тази на земята. Затова е казано в Писанието: „Който се сподоби с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива". Коя е причината за разваляне на отношенията между хората? – Егоистичната любов. Те говорят за любов, за хармонични отношения, а мислят само за себе си, искат всички да ги обичат. Да обичаш някого, това значи, да го очистиш. Любовта се проявява в абсолютно чиста среда. В нечистата среда тя не се проявява. Дойдете ли до вътрешната любов, първото условие за проявата й е чистотата. Без чистота не можете да получите нито едно от благата на любовта. Всички познават външната любов, но вътрешната малцина я познават. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи един любовен поглед или да каже една сладка дума? Само чистият по сърце може да отправи любовен поглед. И само чистият може да възприеме един любовен поглед. Нечистият е сляп за любовния поглед и глух за любовната дума. Чистият не се страхува от нищо – той е смел и решителен. Мнозина искат да знаят, какво нещо е любовта. Не бързайте, не можете изведнъж да я разберете. Посейте я в земята, както посявате житното зърно, и когато израсте, цъфне и даде плод, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявите на любовта съзнателно, спокойно, за да не изпадате в заблуждения. Някой ви обича, и вие се радвате на неговата любов. Тази любов не е негова, тя се дължи на някое възвишено същество, което го посещава периодически. Докато това същество е в него, той ви обича. Щом се отдалечи от него, и любовта му престава. Като не разбирате проявите на любовта, вие страдате, мъчите се, недоволни сте от него. Загубването на любовта е привидно. След известно време възвишеното същество отново ще го посети, и той пак ще прояви любовта си към вас. Затова никога не мислете, че любовта се прекъсва. Тя е непреривна, минава от един човек на друг, с цел, да даде на всеки нещо, всички да повдигне. Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали, или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си. Ако ви е обичал обикновен човек, и вие сте станали обикновен; ако ви е обичал някой човек, повдигнат в умствено отношение, вие сте станали талантлив; ако ви е обичал някой гений, и вие сте станали гениален. Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести. Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта – пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". В познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нещата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човека, обмяната между вас и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата космична любов. Щом Го познаваш, ти Го любиш, виждаш Неговото присъствие навсякъде и във всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставаш едно с нея. Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и арахангели – цялото небе. Той се радва, понеже е станал проводник на любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества. Голяма е светлината на любовта. Голям е огънят и топлината й. Каквито пречки срещне на пътя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограден с огъня на любовта, нищо не може да се докосне до него. Той живее в пълна безопасност. Радвайте се, когато окото на любовта бди върху вас. Няма същество, за което окото на любовта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нещо повече от другите, той сам си създава нещастия. Всичко живее и се движи в любовта. Това, което наричаме Промисъл, не е нищо друго, освен зоркото око на любовта. Докато дойде до проявите на Великата любов, човек минава през различни форми, за да изучи и най-малките нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цялото и за Неговите прояви в любовта. Как ще проявите любовта си към бедния? – Като го нахраните. – Към невежия? – Като го учите. – Към болния? – Като му помогнете да оздравее. – Как ще проявят любовта си две възвишени същества, едно към друго? Те нямат нуждите на гладния, на невежия, на болния. Както се преливат водите една в друга, така се преливат душите на възвишените същества, които се любят. Водата от реките отива в моретата и океаните; част от океанската и морска вода се изпарява, отива във въздушното пространство, отдето пак слиза на земята, като вода, и отново се връща в океаните. Както между водите става едно кръгообръщане, така и между душите на възвишените същества става едно кръговратно преливане. Любовта е сила, която се дава свободно, без насилие и принуда. Който я получава, трябва да я разбира и цени. Не може ли човек да оцени любовта, която му се дава, тя го напуща, без да загуби нещо. Тя веднага отива на друго място, дето я ценят, и там свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любов, човек трябва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цяло, неразделно Начало. Тогава двама любещи ще обичат трети; тримата ще обичат четвърти; четиримата ще обичат пети и т. н. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново". Този стих се отнася до любовта. Когато влезе в човека, любовта постепенно замества старата, груба дреха с нова, направена от мека, фина материя. Каменното сърце се замества с плътско, което е отзивчиво към човешките страдания и мъчнотии. Когато се докосне до някой камък, любещият помага и на камъка, и на всеки, който влезе в контакт с него. Любовта оставя своите добри влияния навсякъде. Ако някой отчаян се допре до този камък, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нещо от любовта на онзи, който пръв се е докоснал до камъка. Човечеството едва сега се отправя към космичната любов. Едва сега то влиза в реалния живот – в живота на Великата, космична любов. 8. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера на 28 юни, 10 ч. с., 1942 г.
  10. valiamaria

    1942_06_28 Новият свят

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новият свят Размишление. Душата е храм на истината, умът – светилище на мъдростта, сърцето – олтар на любовта. Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата. Старият човек беше създаден за живота и за движението. Новият човек е създаден за любовта и за знанието. Следователно, от живота към любовта! От любовта към Бога! Само така човек познава, че Бог е всичко в света. Ние не говорим за света на тъмнината, в която хората блуждаят, но за света на светлината, която отваря очите на хората за ново познание на Бога. Ние говорим за света на светлината, в която хората възкръсват. Бог е вечна красота на живота. Бог е вечно постижение на любовта. Бог е вечно изявяване на красотата – основа на доброто. В новия свят, който Бог създава, всички хора се обединяват в едно цяло, за да живеят в любовта. Вярни са думите на апостол Павел, който казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за душите, които Го любят". Бог създаде вселената за душите, да живеят в нея и да се радват на славата Божия, в която Той ги е облякъл. Христос казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както и ние сме едно". (– 22 ст.) Като четат Евангелието, някои религиозни хора искат да им се открият великите истини на живота. Как ще откриете на човека нeщо, ако той държи очите си затворени? Докато очите му са затворени, той нищо не вижда. Щом отвори очите си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за светлината онзи, на когото очите са затворени? Каквото и да му се говори, нищо няма да разбере. За да учи и да придобива знания, човек трябва да отвори очите и ушите си за светлината. Тя има и звук, който се възприема чрез ушите. Звукът, звуковите вълни носят Словото. Какво ще говорите на човек със затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осъден на страдания. Какво представят страданията за човешката душа? – Условия за растене и развиване. Когато страда, душата расте и се развива. Нейните мисли, чувства и способности се разцъфтяват. Тя се превръща в цвят, който разнася надалеч уханието си; завързва плод, който скоро узрява. Душа, която не страда, завинаги остава затворена пъпка. Храни душата си със зрелите плодове на своя живот, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодовете на душата са райски плодове, към които всеки се стреми. Едва сега хората се готвят да влязат в реалния живот, пълен с красота и вътрешна сладост. Реалният живот наричаме още Божествен живот. Животът без сладост е горчевина. Животът без ухание е смрад. Животът без красота е грозота. Днес се твори нов свят, който се нуждае от нови условия, нови положения, които да станат плът и кръв на човека. Това наричаме реалност в живота. В тази реалност, именно, човешката душа ще се изяви в своята красота и величие. Когато перат нечистата риза, трябва ли да се плаче? Когато посяват житното зърно в земята, трябва ли да се плаче? Когато вършеят житото, трябва ли да се плаче? Когато удрят камъка, за да се извае от него хубава статуя, трябва ли да се плаче? „И явих им Твоето име, и ще явя, да бъде в тях любовта, с която Си ме възлюбил, и аз в тях". (– 26 ст.) Старият човек изучава живота, а новият – любовта. Бъдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате любовта. 7. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера на 28 юни, 5 ч. с., 1942 г. ---- * Йоан, 17 гл.
  11. valiamaria

    1942_06_27 Новият път

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новият път Размишление. Всички се питат, кой е правият път за постигане на добрите желания. – Единственият прав път е пътят на любовта. Някой иска да стане художник. Той може моментално да стане художник, но трябва да влезе в областта на художеството, дето се съединяват всички умове на художниците. Ако не влезе в тази област и не се свърже с умовете на художниците, той пак ще рисува, но няма да направи нито една ценна картина. Ако искаш да станеш музикант, ще влезеш в областта на музиката; ако искаш да станеш поет, ще влезеш в областта на поезията; ако искаш да станеш философ, ще влезеш в областта на философията. Докато не влезе в среда, съответна на неговите желания, човек ще свири, ще пише, ще философства, но никакъв музикант, никакъв поет, нито философ може да стане от него. Влезе ли в хармонична среда, човек постига лесно желанията си, с малки усилия. Всяка хармонична среда води към любовта. Затова казваме, че единственият прав път за постигане на човешките желания е пътят на любовта. Този път не е нито нов, нито стар; той не е нито мъчен, нито лесен. Красив е пътят на любовта. От човека зависи да бъде той лесен или мъчен. Как проявяват любовта си повечето хора? Като обикнат някого, те му турят юлар и седло, и казват: Дий! Това е мъчният път на любовта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнат някого, освобождават го. Те махат юлара и седлото му и го пущат на свобода. Това е лесният път на любовта. Значи, едни хора обичат и с любовта си заробват, а други – обичат и освобождават заробените. Какво е положението на съвременните хора? – Постоянно се освобождават. Те са потопени в света на любовта, обиколени са с разумни същества, които ги обичат и непрекъснато ги освобождават. Щом излезеш от една мъчнотия, това показва, че са те освободили. Заробването е двояко; човек сам се заробва, и други го заробват. Достатъчно е да обикнеш някого и да пожелаеш да го обсебиш, т. е. да го задържиш за себе си, за да се заробиш сам. В това отношение, човек прилича на онази морска птица, която отдалеч се хвърля във водата, да грабне плячката си, но вместо да извади рибата, тя пада във водата и там се удавя. Какво става? – Оказва се, че рибата е много голяма, и птицата не може да я отнесе със себе си. Докато се домогне до любовта, която освобождава, човек минава през велика школа. Една млада, красива мома се явила при Господа с молба, да й даде нещо, с което да се прослави в света. Господ чул молбата й и я превърнал в дрянова пръчка. Един учител видял тази пръчка и я взел, с цел да наказва немирните ученици. Като я вдигал и слагал върху гърбовете на непослушните ученици, красивата мома останала недоволна от службата, в която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Бог й казал: Сега ще те направя лескова пръчка. Намерил я един добър капелмайстор и я взел, да му служи при дирижиране. В скоро време капелмайсторът се прочул по целия свят, всички говорили за неговите успехи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направил лескова пръчка. Следователно, докато хората изпълняват служба на дрянови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всякога ще бъдат недоволни от живота си. Станат ли лескови пръчки и влязат в ръката на добрите капелмайстори, те ще се прославят и ще бъдат доволни от живота си. Първоначално човек ще бъде дрянова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лескова пръчка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се прослави. Онези ученици, които учителят е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка. Така изминатият път придобива велик смисъл. Разумната природа възпитава своите деца по различен начин, чрез различни методи, според степента на тяхното развитие, докато ги доведе най-после до пътя на истината и свободата, на мъдростта и светлината. Един ден, когато извървите този път, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живеем при такива богати условия и да роптаем! Влезе ли в пътя на любовта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовта е път на вечно обновяване и подмладяване, път на вечно повдигане. Какво ще кажете за онази певица, на която всички ръкопляскат, която обсипват с цветя и подаръци? Тя е в пътя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измества първата. Тя е недоволна от положението си, защото слиза от върха, на който се е качила. Това е човешко гледане на нещата. Неизбежен е пътят на възлизането и на слизането, но, за да се ползва и от двата пътя, човек трябва да ги разбира. Възлизането радва човека, внася в него радост и разширение. При слизането си, човек има страдания, които развиват в него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и също място в развитието си; няма да слезе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата певица трябва да се радва на успехите на младата, за да не пресуши изворите на своя талант. Само така тя си приготвя условия за по-голям възход и разцвет на своите дарби и способности. Не може човек да бъде щастлив, докато не желае щастието на всички хора. Съвременното човечество е дошло до нов път, а именно: едва сега то прави връзка с Божията Любов. Разумност се иска от сегашните хора. Защо? – Защото само разумният, добрият и справедливият могат да бъдат носители на любовта. Какво значи да бъдеш носител на любовта? – Да обичаш и да те обичат. Разумност се иска от онзи, който обича, както и от онзи, когото обичат. Казват, че любовта не вижда погрешките на хората. Ще излезе, че любовта е сляпа. Не, любовта има много очи, тя всичко вижда, но никого не съди. Как да не вижда, че един човек е малък, а друг – голям? Трябва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голямото? Като налее в малкото шише един килограм вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелее. Всеки човек трябва да се познава, да знае, колко богатство може да събере в себе си. Важно е, разумно да използвате богатството, което ви се дава, а не да се стремите към придобиване на големи богатства. Любовта е богатството, към което се стреми човешката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиеш; важно е да го използваш, както за твоето благо, така и за благото на своя ближен. Какво правят някои хора с любовта? Как постъпват с нея? – Както с плодовете на дърветата. Някой откъсне една ябълка от дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откъсне, той трябва да се спре пред нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. След това, ако му хареса, може да я откъсне. Мнозина постъпват по същия начин и с любовта. Те се приближават до този, до онзи, взимат по нещичко от тях и, ако не им хареса това, което са взели, веднага го изплюват. Тази е причината, дето много хора са недоволни от любовта. Това са пътищата на човешката любов. Нов път се открива пред човечеството – пътят на Божията Любов. Който влезе в този път, той става здрав, умен и добър. Отличително качество на тази любов е, че носи условия за постоянно растене. 6. Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 27 юни, 5 ч. с., 1942 г.
  12. Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прилагане на живите числа Размишление. Като изучавате живите числа, ще видите, че всяко число има приложение в живота. В основата на всяко число влиза една дума, която има съдържание и смисъл, които отговарят на самото число. Значи, всяко число има отношение към нещо. Например, в основата на числото едно влиза положителната частица „да". В основата на числото две влиза отрицателната частица „не". В основата на числото три влиза думата „съгласие". В основата на числото четири влиза думата „работа". В основата на числото пет влизат думите „напред с любовта". Когато дойдете до неща, които имат отношение към вас, вие трябва да мислите, да определите посоката на своето движение. Ако мисълта ви е съгласна с Божествената, ще вземете права посока и ще кажете „да". В противен случай, ще кажете „не". Отрицателната частица „не" показва, че човек не трябва да изменя пътя, по който върви. Ако си дал обещание да служиш на Бога, ще потвърдиш обещанието си с частицата „да". Ако в този момент ти дойде друго желание, което те отклонява от служенето, ще го отречеш с частицата „не". Както и да те отклоняват от обещанието да служиш на Бога, ти трябва да останеш независим, непоколебим. Докато остава независим в обещанията си към Първата Причина, човек дава предимство на Божественото Начало в себе си. Щом стане зависим от хората, той е в областта на човешкото. Който живее в Божественото, той е твърд като канара. Никой не е в състояние да го измести от поста, на който е застанал. Може да те измести само Онзи, Който те е поставил на този пост. Значи, само Бог може да те измести. Дойде ли друг някой да те смени, ще кажеш: Не, не се мърдам от мястото си. При служене на Бога ще бъдеш положителен, ще казваш „да". Като дойде човешкото, което иска да те отклони, ще кажеш „не". След положителната частица „да" иде съгласието на човека да върши това, което Бог е определил. Значи, утвърденият човек в положителното е съгласен с всичко, което Бог е определил. Щом даде съгласието си, човек започва да работи за Бога. И най-после, той се вдъхновява в работата си от мисълта, че върви напред с любовта. Всички хора се стремят към любовта, но в края на краищата, остават разочаровани. Защо? – Защото попадат на човешката любов, която повече руши, по-малко гради. Божествената любов е положителна и съграждаща. Като влезе в нея, човек вижда, че Единственият, Който обича и дава условия за растене, е Бог. Той праща слънчевата светлина и топлина на всички живи същества. Той изпраща хляба на човека. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Значи, хлябът иде отгоре, от слънчевата светлина и топлина. И тъй, кажете ли в душата си за нещо „да", не отстъпвайте от думите си. Бог каза на Адама да не яде от плодовете на забраненото дърво, и той каза „да"; обеща, че ще изпълни Божията заповед. Когато дойде изкусителят и го накара да яде, той не повтори думите, казани пред Бога, и се отрече. Йон пък имаше желание да отиде на запад, в Испания, но Бог му каза да не отива там, а да отиде в Ниневия, да проповядва на тамошните жители да се разкаят. Йон не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха в морето. Тук го глътна кита и трябваше да престои три дена в утробата му; след дълга молитва, китът го изхвърли на брега. Ето защо, когато Бог ти казва да вървиш напред, върви и не мисли. И да има мъчнотии, върви напред. Ако се върнеш назад, мъчнотиите и опасностите ще бъдат по-големи, отколкото ако вървиш напред, по заповед, дадена от Бога. Каквито мъчнотии да има напред, все ще ги преодолееш. Върнеш ли се назад, мъчнотиите стават по-големи и по-непреодолими. Йон излезе от кита, след като обеща в себе си, че ще изпълни Божията заповед. Той изяви готовност към послушание. Ако не слушаш, смъртта ще те погълне; слушаш ли, смъртта ще те изхвърли вън от себе си, както китът изхвърли Йона на брега. Бог създаде човека в шестия ден – ден на усилена дейност, ден на създаване на нов човек. Задачата на сегашния човек се заключава в това, да слуша и да гледа, какво Бог създава днес, в самия човек. Нов човек се създава! Той е човекът, създаден по образ и подобие на Бога – човекът на новия живот. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 5. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 26 юни 1942 г., 5 ч. с.
  13. valiamaria

    1942_06_25 Живите числа

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живите числа Размишление. Често се говори за числата, освен като числени стойности, още и като живи величини. Живите числа се делят на категории : от 1 – 10 са числа от Божествения свят;, от 10 –100 – от ангелския свят; от 100–1,000 – от човешкия свят; от 1,000 – 10,000–от животинския свят; от 10,000 –100,000 – от растителния свят и от 100,000 – 1,000,000 – от минералния свят. Мислете върху живите числа и върху значението им в живота. Под думите „живи числа" разбираме такива числа, които, за всеки даден случай, могат да услугват на човека. Числата имат значение, не само когато определят някаква числена стойност, но и когато определят посоката на нещата. Не е все едно, дали единицата е надясно, наляво, нагоре или надолу от човека. Ако е надясно, тя означава изгрев, наляво – залез, нагоре – зенит, а надолу – полунощ. Четирите посоки на физическия свят – изгрев, залез, зенит и полунощ не са само механически точки или положения, но те представят още и четири процеси, фази или състояния, през които минава съзнанието. От това гледище, ако кажем, че някой човек е отишъл наляво, имаме пред вид залез на слънцето. Ще прочета 1. глава от Битието. „В начало създаде Бог небето и земята". (–1 ст.).– При числото едно Бог създаде небето и земята – първата стъпка надясно. „А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата". (– 2 ст.). – При числото две земята е била неустроена и пуста първата стъпка наляво. И рече Бог: „Да бъде виделина !" – и стана виделина. ( – 3 ст.). – При числото три се явява светлина – първата стъпка нагоре – зенитът на слънцето. При това състояние, в съзнанието на човека проблясва идеята, че е създаден по образ и подобие на Бога. „И видя Бог виделината, че беше добро; и различи Бог виделината от тъмнината". (– 4 ст.). При числото четири човек съзнава, че виделината е добро нещо. Това число представя службата, която човек трябва да върши. То е число на служенето. „И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи". (– 5 ст.). – В съзнанието на човека има светлина и тъмнина – ден и нощ. Денят означава дева, младост, а нощта – покой, старост. В числото пет се е родила първо девата, младостта. Денят дава условия за проява на дейността, на енергията ; нощта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощта означава още старост, т. е. примиряване на човека с противоречията. Старостта е крайният предел на противоречията. Следователно, за да се примири с противоречията в живота, човек трябва да остарее. Между младостта и старостта има известен период от време. Ето защо, за да се примири с противоречията, човек непременно трябва да мине по-къс или по-дълъг период от време. Примиряването, справянето с противоречията или разрешаването им не става изведнъж. Какъв смисъл имат за вас прочетените стихове? Какво отношение имат те към сегашния ви живот? Ако знаете, как Бог е създал и устроил небето и земята, ще знаете, как да създадете и вашия външен и вътрешен свят. Това знание се крие в живите числа. Питагор е открил на учениците си значението на живите числа само от 1–4, а на вас се откри значението и на числото пет, защото времената са усилни. Бъдете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие в бъдеще. Това, което днес ви се откри, представя пътя, по който идат Божиите благословения. Вие трябва да изучавате този път и да го следвате. Ден и нощ, светлина и тъмнина. Тъмнината е свързана със страшни неща: със змии, с тигри, с лъвове, със земетресения, със смърт. Светлината и тъмнината са процеси, които стават в съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси губят смисъла си. Също така и процесите смърт и живот не са само външни, механически, но и вътрешни, съзнателни процеси, Казват за някого, че е умрял. Това не е механически процес, но органически. Той е посаден в земята, и след време ще израсте, т. е. ще възкръсне. Ако не умре, човек не може да възкръсне. Смърт и възкресение са два процеса, които стават в съзнанието на човека. Който е умрял, само той има възможност да възкръсне; който не е умрял, не може да възкръсне. Да умреш, това значи, да минеш през най-страшните противоречия и тогава да възкръснеш. Йон прекара три дена в утробата на кита и след това възкръсна. Когато Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, той се отказа, видя му се страшно. Но, като прекара три дена в утробата на кита, видя, че има нещо по-страшно от задачата, която Бог му възложи. Поглъщането на Йон от кита не е обикновена смърт, но минаване, от светлина в тъмнина. Това е все едно да паднеш отвисоко в някоя пропаст. Обратният процес е изкачване, излизане на светлина, или възкресение. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от плодовете на забраненото дърво, ще умреш". Бог заповяда на Адам да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповед. Бог заповяда на Йон да отиде в Ниневия да проповядва, но и той не изпълни заповедта. И двамата изгубиха добрите условия на живота и влязоха в смъртта. Адам напусна рая, а Йон влезе в утробата на кита. И двамата минаха от светлина в тъмнина, от живот в смърт. За една ябълка Адам и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела в себе си. Който яде от плодовете на тази ябълка, непременно ще умре. За да се спаси, той трябва да повърне. Адам пристъпи Божията заповед и се скри. Дълго време Бог го търсеше в рая, но Адам мълчеше – за пръв път той приложи мълчанието. Най-после Бог го намери и го запита: Адаме, защо се криеш? – Убоях се, Господи, от лицето Ти. Разговорът между Бога и Адам е разговор на душата със своя Създател. Излизането на Адам от рая представя началото на човешкия живот, а връщането му в рая – краят на този живот. Влезе ли човек отново в рая, страданията престават за него, и той влиза в новия живот – в живота на веселието и на радостта. Раят на земята се намира в полюсите – в северния и в южния полюс. Мъжът живее на северния полюс, а жената – на южния. Значи, раят на Адама се намира на северния полюс, а раят на Ева – на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният – духовния. Това са символи, чрез които си служим за изяснение на известни идеи. Като се говори за рая, в ума на човека изпъква, като контраст, понятието за ада, за греха. За него не трябва да се мисли и да се говори много. Защо? – Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите няколко пъти през ръцете си, и тя става нечиста. След това трябва да я перете. Не се чисти лесно грехът. Той е кал, която крие произхода си в далечното минало. Само Провидението е в състояние да я премахне. Само Провидението е в състояние да изработи нещо ценно от нея. Големи знания трябва да притежава човек, за да освободи съзнанието си от петната на греховната кал. Кажеш ли една обидна дума на някого, или отправиш към него крив поглед, трябва да направиш големи усилия, докато освободиш съзнанието си от тъмнината, която го е засенчила. За да се справи с греха, човек трябва да повдигне съзнанието си и да влезе в новия живот. Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да го критикувате. Задачата на човека е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човек. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 4. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 25 юни, 1942 г. 5 ч. с.
  14. valiamaria

    1942_06_23 Възходящият път

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възходящият път Размишление. Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят на вечна Божествена хармония, която светлите души разнасят из вселената, създадена от Бога за проява на своята слава и величие. Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие – свят, който се нуждае от Божествената ръка. Светът на безводието и светът на сухотата е свят, който се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Използвай услугите на малките случки в живота, за да направиш добро. Използвай услугите на малките случки, за да постъпиш справедливо към своята душа, която носи бремето на всички души. Използвай услугите на малките, ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност. Само така душата уяква в доброто, в справедливостта и в разумността. И най-малката случка дава подтик към доброто, което иде от Бога; най-малката случка дава подтик към справедливостта; най-малката случка дава подтик към разумността. Всяко нехайство към доброто, към справедливостта и към разумността са причина за страданията в човешкия живот. Страдаш, защото си нехаен към доброто. Страдаш, защото си нехаен към справедливостта. Страдаш, защото си нехаен към разумността. Напусни калния път на живота, дето всичко е в мъгла, и тръгни по възходящия път на любовта. Не презирай малките цветенца, които срещаш на пътя си. Не презирай росните капчици, които виждаш по завехналите листа. Не презирай цвъртенето на малките птички, които се разговарят помежду си. Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите си на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на коляното ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носиш. Благодари, не за хапливите мухи, които хапят, но за малките бръмбарчета, които милват. Хапливите мухи са лошите хора, а малките бръмбарчета – добрите хора. Говори ясно и отчетливо, не бъди гъгнив. Всеки човек, който седи на два стола„ е гъгнив. Всеки човек, който не знае, как да постъпва, е несретник. В света на доброто и на злото, в който живееш, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство със злото. Той е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел – любовта. Запознай се първо с приятеля на злото – с любовта, а после и със самото зло. Не бутай огъня с пръст, но с дилаф. Светът на доброто и на злото е Божествен свят. Не влизай преждевременно в този свят – там не ти е мястото. Докато не разполагаш със знанието и силите, на напредналите и разумни същества в Божествения свят, ти всякога ще страдаш. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвиг за душата. Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непреривно ти изпраща, за да се укрепиш в пътя, който води към любовта. Когато влезеш в пределите на любовта, тя ще открие пред тебе красотата на Божествения свят. Без любовта Божествените блага са непостижими. С любов Божествените блага представят нишки, от които целият живот е изтъкан. Духът е Онзи, Който със своята светлина тъче добрия живот на човека. Ходи в светлината на Духа, за да те благослови Господ. Използвай допирните точки на светлината. Използвай възможностите на светлината. Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото. Думата „прах" е смислена. На български език тя има две значения: съществителното „прах" и глаголът „прах". Човек пере, за да премахне праха. Всяко напрашено нещо трябва да се изчисти. Думата „прах" е свързана с понятието чистота. Думата „чистота" пък е свързана с Божествения свят. Значи, прахът води към чистота, а чистотата – към Божествения свят. В разумния свят прахът е ценен, както златото, както скъпоценните камъни, както сладките плодове, както чистата течаща вода. Прахът е перото, с което е написан земният живот. Ако го обичаш, той е единен; ако не го обичаш, той се разединява и ти създава мъчнотии. Не презирай мъчителя си. Обичай го, защото чрез него ти ще се върнеш при Бога. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справиш с праха и да се освободиш от него. За предпочитане е да се справяш с праха, отколкото да заемаш най-високото положение в света. Да царуваш, без да си се справил с праха, това е суета на живота. Да царуваш, след като си се справил с праха, ти си в радостта на живота. Ако се радваш, много е прахът в живота ти; ако скърбиш, малко е твоят прах. Прахът пее своята песен на живота, от чиито частици е произлязъл той. Посрещайте с радост Словото Божие, което влиза във вашите души. Словото Божие носи Божествените блага. Каквото и да се случва в живота ви, добро или зло, радвайте се. Бог ще превърне всичко на добро. Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. Пребъдвайте в Бога, за да пребъдва и Той във вас. Изучавайте ценните думи на любовта. Изучавайте Словото, което иде от Бога. 3. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 23 юни, 5 ч. с. 1942 г. ---- Йоана 10:1–15.
  15. valiamaria

    1942_06_22 Единното и неделимото

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единното и неделимото Размишление. "Блажени нажалените, защото те ще се утешат". (– 4 ст.) – Кого утешават? – Нажаления. Който никога не е бил нажален, не може да се утешава. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". (– 5 ст.) – Защо кроткият ще наследи земята? – Защото само на кроткия може да дадеш нещо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари. "Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят". (– 6 ст.) – Който не гладува и жадува за правдата, не може да бъде здрав. „Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". (– 7 ст.) – Искате ли да ви милват, бъдете милостиви. Който не е милостив, не може да бъде помилван. „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". (– 8 ст.) – С други думи казано: Блажени чистосърдечните, защото те ще видят любовта, в нейната слава и величие. Който не е чистосърдечен, той не може да види любовта. Щом не вижда любовта, той ходи в тъмнина и всякога се спъва. Съвременните хора се спъват, защото не виждат любовта. „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат". (– 9 ст.) – Какъв трябва да бъде миротворецът? – Силен. Слабият не може да бъде миротворец. Той иска мир, а се страхува да не го изнудят. Обаче, силният носи мир, затова ще се нарече Син Божи. „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно". (– 10 ст.) – Каквото царство искаш, ще бъдеш за него гонен. За да извадите житното зърно от класа, трябва да го гоните с коне на хармана. Конете, които тъпчат житото, представят противоречията в умствения и в сърдечния свят. Житото трябва да мине през много противоречия, за да излезе от него доброкачествено зърно. „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". (– 3 ст.) – Кой е нищ духом? – Който не влага духа си в земни работи. Не впрягай духа си в земни работи подобно на земеделеца, който впряга вола в колата си и го кара да оре. При това положение, както волът не може да бъде свободен, така и духът не може да бъде господар на царството небесно. Бъдете, прочее, нищи духом, за да бъдете вън от ограниченията на материалния свят. Нищият духом не иска нищо от материалния свят, и затова е свободен от неговите връзки. – Може ли да се живее без материални блага? – Щом живее на земята, човек се нуждае от материални блага, но не трябва да се свързва с тях. Кой е занесъл някакво материално благо със себе си на онзи свят? Никой нищо не е занесъл. Даже косъм не можете да занесете на онзи свят. Един млад момък се оженил за една мома, която постоянно се кичела с жълтици. Като гледал жълтиците, той си мислел, че са от чисто злато, и се радвал, че се осигурил. Какво излязло в края на краищата? Жълтиците били фалшиви. Земният живот е пълен с фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи с фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя. Дръжте в ума си мисълта: реално е само това, което върви след вас. Ако парите вървят след вас, те са живи, те са реални величини; ако не ви следват, те са фалшиви, нереални, на тях не може да се разчита. Не само момата трябва да носи жълтици, но и момъкът. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата й три жълтици: едната да излиза от любовта, втората – от мъдростта и третата – от истината. Ако не окачи трите жълтици на врата й, работите им няма да вървят добре. Когато проповядвате на някого, пак трябва да окачите трите жълтици на врата му. Какво означават трите жълтици? – Трите добродетели: любовта, мъдростта и истината. Благодарение на тях, разумните същества създадоха очите, ушите и устата на човека. Понеже те ни обичат, любовта ни създаде устата, мъдростта – ушите, а истината – очите. Кой ни създаде носът? – Бог. Той го създаде, за да приемаме уханието на цветята. Синовете на мъдростта пък ни създадоха ръцете и краката. Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: слънцето, въздухът, водите, камъните. Ще кажете, че те не са живи, нищо не разбират. Който мисли така, той се намира в илюзиите на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но, за да се убедите в това, трябва да минете през илюзиите, да видите, че те нямат това съдържание, което влагате в тях. Докато дойде до мъдростта на живота, до истинската светлина, детето трябва да мине през няколко училища. То постъпва първо в основното училище, дето учителите му откриват буквите; после го учат да срича, да образува цели думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смята, детето влиза в прогимназията, после в гимназията и най-после в университет. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживява за човека, и той гледа на нея като на нещо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другите хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думите, не може да говори; който не разбира законите на живота, няма правилно отношение към нещата, не може да решава задачите си. Като не разбират законите на живота и не знаят, какви връзки и отношения съществуват между душите, мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Те не подозират, че всички разумни същества ги обичат. Няма разумно същество в света, което да не ви обича. Всеки момент те ви донасят някакъв подарък, турят го тихо пред вас и незабелязано си отиват. Човек трябва да бъде буден, да приеме подаръците на любовта навреме. Увлече ли се някъде, веднага ще дойдат около него ненапреднали същества, които ще вземат подаръците за себе си. Като знаете това, бъдете будни, да се освободите от неразумните същества около вас, да получите подаръците на любовта и правилно да ги използвате. Как ще се освободите от тези същества? – Като ги приспите. Щом заспят, вие сте свободни и лесно ще се справите с благата, които ви се дават. Като се събудят, вие можете да им дадете, каквото искате. Коя е причината, дето човек усеща някога сърцето си празно, като че нищо няма? – Мравките, които всичко изяждат, и мишките, които всичко изгризват. Те се интересуват от външни неща и ги нападат. Ако искате да знаете, дали даден човек има такива същества в себе си, вижте го, накъде гледа, като говорите с него. Ако поглежда надясно и наляво, той търси да намери нещо за ядене, както и начин, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тези същества са го нападнали. Той говори, но отвреме-навреме пресича мисълта си. Обаче, каквото и да виждате в събеседника си, трябва да мълчите, както мълчат камъните, които присъстват заедно с вас. И те слушат, но мълчат. Около вас има много слушатели – камъните, вятърът, слънцето и др. Най-малко 12 000 слушатели има тук. Да имате толкова слушатели, това значи, да присъствате на най-големия събор в света. Обаче, те могат да се съберат в един лешник, но могат да заемат и цялото пространство. Същото можем да кажем и за човека. И той е малък и голям. Като дух, може да заеме голямо пространство; като човек, дошъл на земята в плът, той може да се смали. Като се фотографира, човек става малък, едва се вижда. И тъй, човек живее в пространството като дух, и на земята – като плът. И в двата случая той е потопен в любовта на светлите, разумни същества. Етерът, както и висшите светове, са населени със същества, които имат известно отношение към нас. Каквото е отношението на въздуха към водата, по гъстота, такова е отношението на етера към въздуха. Има среди, по-рядки и от етера. По отношение на тях, етерът е гъста, плътна маса. Светлината се плъзга по повръхнината му като по плоскост. Коя е причината за слизането на светлината към земята? – Някакво напрежение или импулс. Както сгъстеният въздух се стреми да се разшири и да заеме голямо пространство, така и светлата ангелска мисъл се стреми да се разшири, да заеме голям обем и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъл като светлина и я използваме. Светлината, която получаваме, не е нищо друго, освен подарък от любовта. Значи, човек се крепи и живее, благодарение на любовта на разумния свят. Който не разбира проявите на любовта, той изпада в големи противоречия. Той търси човек да го обича, и като намери такъв, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовта. Не мислете, че ако някой обича и вас, и други, ще изгубите неговата любов. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любов. Ако две къщи са обърнати на изток, имат еднакво число големи прозорци, те ще се огряват еднакво от слънцето, т. е. ще приемат едно и също количество светлина. Същото се отнася и за любовта. Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всички същества, съвършени или несъвършени. Любовта на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат повече, защото се отворил повече за светлината и за любовта и приема повече. Друг се затворил, затова получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. Всъщност, Бог обича еднакво и двамата. Ако се отворят еднакво, ще получат еднакво. Освободете се от заблуждението да мислите, че Бог, като обича всички същества, намалява любовта си към вас. Любовта на Бога, или на което и да е същество, към вас е специфична. Когото и да възлюби, освен вас, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовта Му към вас – тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичат, да се радвате. Радвайте се на проявите на любовта към едного или към всички. Любовта е единна и неделима. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Любовта на всеки човек, на всяко живо същество е и твоя любов. Любовта има еднакво отношение, както към едного, така и към всички. Който обича един вол, обича и човека. Когато младият момък се влюби, става мек, нежен и към животните. Ако преди това е бодял вола с остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волът е живо същество, което се нуждае от любов, както и неговата възлюбена. Защо бият човека? – По две причини: или за безлюбието му, или за любовта му към другите хора. Един баща изпратил своя своенравен син на училище и казал на учителя му: Моят син е много упорит и своенравен. Когато се провини в нещо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрешки е направил и колко тояги му се падат, та като дойда при вас, сложете тоягите върху моя гръб. След това се обърнал към сина си с думите: Синко, бъди внимателен, за да се товарят по-малко тояги върху гърба ми. Тук бащата понася бой и страдания от любов към сина си. Понеже го обича, не иска да го бият. Като бият сина, бащата би страдал повече, затова предпочита да бъде бит вместо сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовта ви към някого ви причинява страдания, без той да ги желае. Един млад момък се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на любовта му. За да опита силата на неговата любов, момата казала: Ще те обикна, ако извадиш сърцето на майка си и ми го донесеш в кутия. Момъкът изпълнил желанието й. Извадил сърцето на майка си, турил го в кутия и хукнал към възлюбената си с радост, че ще има вече любовта й. В бързината си, той се спънал и ударил силно крака си. В този час още сърцето тревожно запитало: Синко, удари ли се? Коя е причината за страданията в човешкия живот? – Желанието на хората да делят любовта. Каквито усилия да правите, любовта остава единна и неделима. Който се опитва да я дели, той сам се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират и знаят, че тя е единна и неделима. Който не разбира любовта, влага в нея качества, съвършено различни на нейното естество. Те играят роля на утайки, които тя туря на работа и, в края на краищата, от тях излиза нещо ценно. Любовта носи и безлюбието в себе си и го туря на работа. Като се говори за неразбиране на любовта, дохождаме до пророците и виждаме, че и те не са я разбирали напълно. Те се обръщали към евреите с думите: „Бог завинаги ще ви изхвърли от лицето си". Обаче, не излязло така. Достатъчно е било да се разкаят, за да им прости Бог. Това показва, че пророците не са разбирали всякога Божията Любов. Мнозина се запитват, защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовта, на Бога, човек е изложен на страдания. След това, той приписва на любовта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовта, но във всичките си прояви тя остава единна и неделима. Безбройни са проявите на любовта, разнообразни са формите, чрез които тя се проявява, но зад всичко това стои единната и неделима Божия Любов. Земеделецът може да посади житното зърно по различни начини, но резултатът ще бъде един и същ – житното зърно ще израсте и ще даде плод. Каквито и да са проявите на любовта, те са еднакво ценни. Едни от тях дават веднага плод, а други – след повече или по-малко време. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 2. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера на 22 юни, 5 ч. с., 1942 г. ---- * Матея, 5 гл.
  16. valiamaria

    1942_06_21 Опорни точки в живота

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опорни точки на живота Евангелие от Йоана, 10. глава Размишление. Днес повечето хора се стремят към големи неща. Те знаят, че в механическия свят големите неща се смаляват, а в органическия се увеличават; въпреки това, те пак се стремят към голямото. Голямото трябва да се смалява, за да бъде достъпно; малкото трябва да расте и да се уголемява, за да се познае и изучи. Човек се ражда малък и постепенно расте, става голям, за да се познае. Семето, което се посажда в земята, е малко, но след известно време то пораства и от него излиза голямо дърво. През лятото пороите се смаляват, а семената растат, стават големи. Когато човек си въобрази, че е по-голям, отколкото е в действителност, той започва да се смалява. Този процес се извършва незабелязано. За да стане безболезнено, човек трябва да се смалява съзнателно. Като се обръща към Израилския народ, Христос казва: „Не бой се, мало стадо, Отец е благоволил да ти даде царство. Той не казва „не бой се, голямо стадо", но казва „мало стадо". Като знае закона за смаляването и уголемяването, човек не трябва да се стреми да стане голям. Да се стремиш към голямото, това значи, всеки момент да се натъкваш на противоречия. Всички спорове и недоразумения в живота стават все между големи хора, за големи неща. Когато споровете и недоразуменията престанат, тогава ще дойде любовта. Затова се казва, че любовта иде последна. Живот, който не е озарен от любовта, остава завинаги в тъмнина. Знае се при това, че в тъмнината нищо не расте. Следователно, искате ли да се ползувате от условията на живота, стремете се към любовта, която всичко озарява и повдига. „Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник". (– 1 ст.). На, какво може да се уподоби крадецът? – На големството в човека. То прави човека вътрешно недоволен и го заставя да краде. В човека има едно голямо същество, което постоянно роптае и критикува. Кой каквото му даде, все недоволно остава. То навсякъде вижда погрешките и казва: Това не е добре направено, не трябва да бъде така. То се спира върху отрицателните прояви в живота и ги критикува. Ако рече да се произнася за света, ще каже, че Бог не го е създал добре, не е предвидил всичко. Голямото има някакъв план за създаването на света, но заставят ли го да приложи своя план, ще се намери в трудно положение – нито знае, какъв е планът му, нито може да го приложи. Съвременните хора се занимават и с големи, и с малки неща. Първите предпочитат, последните пренебрегват. Очите им се пълнят от големите неща. Ако се съберат някъде, искат да бъдат повече. В този свой стремеж, те си служат с поговорката: „От много глава не боли". Въпреки това, днес ние сме дошли малцина на планината; повечето са останали в низината. Коя е причината за това? – Лошите условия на живота: войната, недостатъчно храна, липса на превозни средства. Човек не е птичка, да разпери криле и да литне тук, да чуе, какво, се говори, и да се върне назад. За физическия свят са нужни физически условия. Не е достатъчно да има човек само подтик – нужни са и материални условия. Кой е най-силният подтик в живота? – Подтикът на любовта. Той внася светлина в човешкия ум, топлина в човешкото сърце и сила в човешката душа. Когато подтикът на любовта действува в човека, тогава се строят всички велики и красиви неща. Влезе ли любовта във вас, дайте й първо място. Пред любовта всякакъв спор отстъпва. Защо ще спорите с любовта, дали е истинска, или не е истинска? Коя любов е истинска? – Която носи живот и светлина. Колко време трае този живот? – Докато любовта е в човека. За да продължи живота си, човек трябва да пази любовта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно към нея, тя го напуща. Страшно е положението на човека, когото любовта напуща. Щом тя го напусне, животът му се прекратява. Това показва, че между живота и любовта съществува тясна връзка. Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и доволство. Къде е любовта? – Навсякъде. Няма място в света, дето любовта да не присъства. Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Заблуждението на човека се заключава в това, че той търси любовта на специфично място и при специфични условия. Любовта е навсякъде и във всичко. Мнозина се оплакват от живота си и казват, че любовта не ги е посетила. Причината за това е в самите тях. Те очакват любовта да ги посети, тя да им дойде на гости. Това е невъзможно. Любовта е дошла вече в света. Който я търси, сам трябва да отиде при нея. Мислите ли другояче, вие сами си създавате противоречия. Да очаквате любовта да ви дойде на гости, това е все едно да очаквате слънцето да ви посети. Станете рано и го посрещнете. Отворете прозорците си, и то ще ви озари. Днес и вие излязохте да посрещнете слънцето, но не го видяхте – малък облак го засенчи. Това не е противоречие, защото слънцето изгря и зад облака. Не са страшни облаците, страшно е, ако слънцето изчезне от хоризонта и престане да изгрева. Ако днес не сте го видели, утре ще го видите. Тази сутрин на върха сте дошли всичко седем души. Числото седем представя дните на седмицата. Бог е създал света в седем деня. Значи, всеки от вас представя по един ден от седмицата – от дните на сътворяването на света. Колкото и да сте малко сега, любовта пак се проявява. Тя се проявява в малките работи; тя се крие зад малките неща. Малката рекичка е проява на голям извор. От големите извори изтичат малки поточета и рекички. В малките прояви на любовта се крие такава сила, каквато и в големите. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно, отколкото много и изведнъж. Изтече ли наведнъж, изворът пресъхва. Хората искат да видят големите прояви на любовта. Това е невъзможно. Любовта се проявява навсякъде по малко. Който има очи да вижда, ще обхване всичките малки прояви на любовта в едно и ще има пред себе си проявите на великата любов. Тя се проявява във всички същества едновременно. Съберете всички нейни прояви на едно място, за да си съставите ясна представа за любовта. Който не схваща отношенията на всички същества към себе си като отношения на едно цяло, той отрича възможностите на любовта и се запитва: Какво може да направи любовта в мене и какво мога да направя аз в нея? Той не подозира, че проявите на любовта в частите са прояви на Цялото. Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз". Събират се животни на едно място, събират се и хора, и ангели, и архангели, все в името на любовта. В резултат на тези събирания се твори нещо велико, което ще се види в бъдеще. В работата на любовта се явяват големи или малки облаци, които имат за цел да й препятствуват. Ето, едно малко облаче закри тази сутрин слънцето, и не можахме да го видим. Какво представя облачето? – Сегашната война, в която се бият християнски народи. Ще кажете, че войната е противоречие в живота. Колкото е противоречие облачето за слънцето, толкова е противоречие и войната за хората. Природата допуща войната като естествено последствие на лошия и изопачен човешки живот. Чрез нея ще изтече злото, което се е натрупало в човешките сърца от векове. Ще изтече злото, и слънцето ще се издигне над облаците, ще светне отново и ще изпрати светлината и топлината си по целия свят. Тогава противоречията ще изчезнат, и хората ще разберат, че и без война може. Животът на безлюбието създава войната. Животът на хармонията и на любовта изключва войната. Днес хората се бият за материални работи, кой повече земя да владее, кой да има господството в света. Един ден, когато любовта се прояви в своята пълнота, всички същества – хора, животни и растения ще се ползуват от нейното изобилие. Онези, които са под нивото на човека, ще се ползуват от неговата любов. Човек пък ще се ползува от любовта на онези, които са над него. Любовта е неизчерпаем извор на. сили и на блага. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме". Значи, аз, малкото, и Отец, Голямото, едно сме. Светът е малкото начало, а Отец – Голямото и Великото Начало. Малкото трябва да расте и да държи връзка с Голямото Начало, с Отца. В това се заключава силата на човека. Както слънцето се движи в кръг, така и любовта се движи в кръг и ни обикаля. Като описва кръг около нас, тя ни опасва със своите връзки и по този начин ни пази от злото. Както сме в кръга на слънцето, така сме и в кръга на любовта. Следователно, докато слънцето е около вас, и вие в него, не се страхувайте от нищо. Знайте, че любовта ви обикаля и пази, както земята пази посетите в нея семена. Който се обезсърчава и мисли, че нищо не може да постигне, той е излязъл от кръга на слънцето и от кръга на любовта. Това е невъзможно. Не може човек да излезе от орбитата на слънцето; още по-невъзможно е да излезе от орбитата на любовта. Живот, с опорна точка на доброто; живот, с опорна точка на справедливостта; живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 1. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, 21 юний, 5. ч. с. 1942 г. Йоана, 10 гл.
  17. alexamsterdam

    1937_08_15 Да познават

    Аудио - чете Иванка Петрова ДА ПОЗНАВАТЪ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Издание от 1937 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF (стар правопис) Съдържание на томчето рилска беседа - 15 август 1937 г. ДА ПОЗНАВАТ Христос казва: „Да имате любов помежду си". Както виждате, отдавна се говори за любовта, но, въпреки това, тя пак остава неразбрана. И преди Христа се е говорило на хората за любовта, но и тогава е била неразбрана. И днес се говори за любовта, но пак не се разбира. Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е любовта. Тя е първият реален образ, с който е започнало създаването на света. От нея излизат всички останали реални образи. Ако човек не може да разбере любовта, колко по-мъчно ще разбере образите, които са произлезли от нея. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не разбират, нито познават любовта. Любовта трябва да се познава? – Защо? – Защото само чрез любовта можем да познаем Бога. Любовта е път за познаване на Бога. Щом Го познаем, ние сме вече придобили Вечния живот. Тогава ни става ясен стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога". Истинен Бог е Този, Който ни обича. Щом не ни обича, той не е истинен. Кой е истинският човек? – Истински човек пък е този, който обича Бога. Значи, истински Бог е Този, Който всички обича. Истински човек е този, който обича Бога. Дето има обич, там има познаване. – Кой е твоят баща? – Мой Баща е онзи, Когото познавам, Който ми е дал живот – най-голямото богатство в света. Мнозина са се заели усилено да търсят Бога. Това е остатък от езическите времена. Ако човек иска отсега нататък да намери Бога, той е закъснял. Това е все едно, след като човек е живял хиляди години на земята, изложен на благодатното действие на слънцето, да излезе вън и да каже: Искам да намеря слънцето, да видя, какво нещо представя то. Ние имаме възможност всеки ден да виждаме слънцето – едно от великите Божии творения. Слънцето е създадено за нас. Ако слънцето не съществуваше, ние не бихме могли да се проявим. Велик и мъдър е Господ! Велики са Неговите творения! Като е създал това грамадно слънце, за да не ни уплаши от него, Той го е поставил на такова далечно разстояние от нас, че да изглежда малко, като диня. Като погледне към това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе с него като с топка. Величието на Бога се заключава в това, че като е представил големите неща в умален вид, Той имал предвид нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнем да се кланяме на великите Му творения, Той ги е намалил. Те седят на небето като малки светулки, изпращат ни светлината си и ни заставят да мислим и да ги изучаваме. Мъчнотията на съвременните хора не седи нито в слънцето, нито в звездите, но в земята, върху която те живеят. Земята им се представя толкова голяма, че ги е заблудила, объркала отношенията им към нещата. Вследствие на това объркване, те днес не знаят, на кого трябва да служат. И тъй, земята – майката на хората, е внесла в децата си такъв ужас, такъв страх, че те не смеят спокойно да предприемат нещо. Тръгнат ли на планината, страхуват се от камъните, да не падне някой камък върху тях, да ги убие. Тръгнат ли с параход по вода, страх ги е да не се удавят. Те се страхуват от смъртта, която на всяка крачка ги дебне. Поради този страх, който земята е внушила на своите деца, те са в постоянно разногласие помежду си. Навсякъде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престъпления, побоища. Не само хората се карат и бият, но и говедата, които живеят между тях. Те постоянно упражняват рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, как живеят хората, Бог се обръща към нея с въпроса: Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташ малко? – Не мога вече да ги нося, дотегна ми. Не само това, но както виждаме, и земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича със снежно-бяла дреха и излиза да се покаже пред света. Пролет, когато слънцето започва да грее силно, бялата дреха на земята се стопява, и тя облича нова дреха, пъстро накитена – със зелени, бели, жълти, сини цветенца. Като я видят с тази пъстра и красива дреха, децата й започват да скачат, да се радват и веселят с нея заедно. Те казват: Колко е красива нашата майка! – Как мислите, естествено ли е това, което земята прави? – Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, пред които тя иска да се докара, да им се хареса. Голяма е любовта на земята към слънцето. От ранна пролет до късна есен, тя се облича в различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбен. Щом я види в белоснежната й рокля, той веднага я заставя да се съблече. Като взимате пример от земята и слънцето, и вие им подражавате. През деня се обличате с разноцветни дрехи, като земята, а вечер и зиме, когато слънцето се скрива, палите свещи да се осветявате, и огньове – да се отоплявате. Това са фигури, които изразяват фази на развитие, през които минават, както земята, така и хората, които живеят на земята. Обаче, за човека на земята има две важни неща: да го обичат и да обича. – Кой го обича и кого той трябва да обича? – Онзи, Който е създал човека, Той пръв го обича. И после, човек трябва да обича Онзи, Който го е създал. Затова е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, т. е. хората, че даде в жертва своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен". Днешният неделен ден е точно противоположен на миналия. Колкото миналият неделен ден беше затворен, толкова днешният е отворен: небето е чисто, ясно, слънцето грее силно. Какво показват тия два, един на друг противоположни, дни? Те изразяват две противоположни състояния на човека. Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза вън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората, от своя страна, трябва да отговорят на Бога с любов. Като не разбират Бога като източник на живот, на сила, на светлина и знание, мнозина се спират върху слънцето, радват му се, защото от него получават живот, светлина и топлина. Наистина, слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си, как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето. Всяка светла мисъл, или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото. Съвременните хора се стремят към доброто в света. – Защо? – Защото доброто е цел в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. Без свобода лю-бовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта любовта е неприложима. За да проявите любовта, вие трябва да знаете правилата и законите, които я регулират. Любовта на съвременния човек може да се уподоби на сакат, който ходи с две патерици. Вземе ли някой патериците му, той се залюлява и пада на земята. Човешката любов представя инвалид, с две патерици. Божията Любов представя здрав човек, който се движи свободно, без никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича от гръцката дума „patег" – баща. Когато остарее, бащата носи бастон, който играе роля на трети крак. Дойде ли човек до положение да разчита на третия крак, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любов. Нова, истинска любов е тази, която днес се проявява. Това, което днес ни се дава и говори, то представя същественото за човека. Миналото е станало вече; настоящето днес става, а бъдещето предстои да стане. Интересувайте се от това, което днес става. Как са живели хората в миналото, не е важно за вас. Как днес живеят, това е важно. Възрастният не може да живее, както е живял като дете. Животът му като дете е бил добър, но днешният живот изисква от него съвсем други неща. И тъй, човек не може да познае любовта, ако не е свободен, ако не е силен, ако няма светлина и ако не е добър. Казано е в Писанието, че любовта е плод на Духа. Като знаете условията за проява на любовта, вие разбирате, защо хората се стремят към свобода. Мъже, жени и деца се борят за свобода. Животни и растения се борят за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човека се стреми към свобода, но за да я постигне, на помощ трябва да й дойде духът, със своята сила. Бог желае нашата свобода. Следователно, това движение в света за свобода се дължи, именно, на Божественото, което се бори вместо нас. Стремежът на човека за свобода е Божествен. Щом знаете това, пазете се да не осакатите в себе си този стремеж. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества. Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно, абсолютно свободен е само Бог. Той иска всички да бъдем свободни и ни дава начини, по които можем да придобием свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е любовта. Който не е приел любовта в себе си, той не може да бъде свободен. Свобода без любов не съществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвате нищо. Когато любовта действа в човека, той дава много. Щом любовта отсъства, той нищо не дава. Много е говорено за любовта, но почти нищо още не е казано за нея. И аз съм говорил много за любовта, но още не съм дошъл до встъплението в любовта. – Защо? – Защото има елементарни работи, които предшестват любовта, а те трябва да се знаят. Ако влезете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкат, да не тъпчат храната си, да не цапат около себе си. Като научат тия неща, тогава само може да се говори за възпитанието им. – Не може ли волът изведнъж да хвърли рогата си? – Не може. За да създаде рогата си, чрез които се брани, волът е мислил хиляди години. Конят е създал задните си крака, да рита. Кучето е създало зъбите си, да хапе. Това са оръжия на животните, с които се бранят. – Не може ли без оръжия в света? – Засега не може. Един ден, когато волът се повдигне по-високо, отколкото е днес, той сам ще хвърли рогата си. Щом съзнанието му се повдигне, той ще излезе от положението, в което днес се намира. Любовта, за която сега ви говоря, подразбира вечно подмладяване. Ако всеки ден човек не се подмладява, животът му изгубва смисъл. Подмладява ли се, и животът му се осмисля. В Писанието е казано: „Силата на онези, които обичат Господа, ще се обнови". – Как? – По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте с нея. Ако очите ви са се замрежили малко и не виждат, приемете повече светлина. Ако сърцето ви е изстинало, запалете малко вашия огън, да се стопли сърцето ви. Да светнат очите на човека, това значи, да се ползва той от светлината на своя ум. Ако очите ти не са замъждяли, ти имаш светлина в ума си. Човешкият ум свети, за да знае той, как и какво знание за светлината да придобие. Чрез светлината той проверява знанието си. Днес млади и стари се стремят към онова знание, което е придобито чрез светлината на ума. На небето, обаче, стари и възрастни хора няма. Там всички са млади. Ако влезете между ангелите, ще видите, че всички са около 30 годишни – млади, красиви, спретнати. Дойде ли един от тия ангели между хората, всички ще се влюбят в него. Моми ще напуснат родителите си, жени – децата и мъжете си и ще тръгнат след него, както гладният – след хляба. Ангелите носят в себе си велик живот. На небето има само 24 старци. Всеки старец представя една минала епоха. В този смисъл, старият представя човек на знанието, на светлината. От лицето му излиза светлина. Младият човек пък разполага със сила. Следователно, старият носи в себе си светлина и доброта, а младият – свобода и сила. И тъй, младият се стреми към придобиване на свобода. Старият – към придобиване на доброто. Докато е млад, човек търси свободата. Като придобие свободата, той става стар и започва да търси доброто. Щом придобие свободата и доброто, той влиза в царството на любовта и става нейн гражданин. Влезе ли в царството на любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години – от човека зависи. Човек не знае, какво крие в себе си. Той е затворено богатство, затворен извор, свещ, турена под шиник. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга в себе си, но като седяла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днес човек се страхува да отвори книгата на своя живот, да прочете писаното в нея и да се поучи. Отворете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири книги, в които е описан целият ви живот, от създаването ви досега. По-хубави книги от тях не съществуват. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаят от корекция. Четете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце, да видите, какво Бог е писал в тях. Те представят истински оригинал на нещата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено, задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала. Което не е съгласно с оригинала, туряйте настрана. В Откровението се говори за една книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена, и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас, и вие трябва да я четете. – Коя е тази книга? – Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце. Мнозина се запитват, какво ще правят след прочитането на тези книги. – Много просто! Щом прочетат тия книги и придобият свобода и сила, те ще помагат на хората. Щом станат умни и добри, те ще помагат на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълът на живота седи в помагане на ближните си. Оттук трябва да започне човек. Този е пътят на познаване на себе си и на своя ближен. Само свободните, силните, умните и добрите хора могат взаимно да се познават. Не са ли свободни, силни, умни и добри, те всякога ще остават чужди един за друг. Младият казва: Аз искам да бъда свободен, силен, умен и добър. – Как ще постигнеш това? Работа се иска от тебе. И младата булка може да каже, че иска да бъде като майка си, но, за да дойде до положението, в което майка й се намира, тя трябва да мине през нейния път. Майка й е родила четири-пет деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала им е образование. Докато младата булка не роди четири-пет деца, тя не може да стигне майка си. И ученикът иска да бъде като учителя си, но той трябва да работи, да роди всичко онова, към което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете, как се ражда? Мнозина искат да бъдат свободни, силни, умни, добри, без да работят. Човек трябва да зачене в себе си тия неща и да ги роди. Как може да бъде свободен онзи, който не е заченал свободата в себе си и не я е родил? Как може да бъде силен онзи, който не е заченал и не е родил силата? Как може да бъде мъдър онзи, който не е заченал и не е родил светлината? Как може да бъде добър онзи, който не е заченал и не е родил доброто? Човек трябва да роди свободата, силата, светлината и доброто! Думата „раждам, раждане" е санскритска и означава работа. Следователно, човек трябва да работи с любов, за да роди свободата, силата, светлината и доброто в себе си. Роди ли тия неща, той е придобил четири велики условия за себе си и за своите ближни. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи: ако се не родите изново от свобода и дух, от сила и дух, от светлина и дух, от добро и дух, вие не можете да влезете в Царството Божие. Поздравете вашата душа с благите думи на свободата! Поздравете вашия дух с благите думи на силата! Поздравете вашия ум с благите думи на светлината! Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто! 15 август, 5 ч. с. Книги: Да познават Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004) 24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г. Да познават Лъчи на живота (София, 1998) 4 беседи от 11 август 1937 г. до 15 август 1937 г. Начало: 05:00
  18. alexamsterdam

    1937_08_08 Двете състезания

    Аудио - чете Иванка Петрова ДВЕТѢ СЪСТЕЗАНИЯ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Издание от 1937 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF (стар правопис) Съдържание на томчето От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание рилска беседа - 8 август 1937 г. ДВЕТЕ СЪСТЕЗАНИЯ Съвременните хора се обиждат лесно, и по този начин развалят отношенията си. – Как трябва да се справя човек с обидата? – Обиди ли те някой, не повтаряй думите, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли. – Как да се справяме с недоволството си? – Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влезе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори, защо Господ е направил нещата така, а не иначе; защо съществуват страданията в света и т. н. – Как трябва да се оправдаваме, когато ни обвиняват, че сме направили някаква пакост? – Няма защо да се оправдавате. Щом ви обвинят, че сте счупили стомната на някого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. След това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира, отгде идат изпитанията и изкушенията в живота му. Със слизането си на земята, Христос свали юларите на дявола от главите на хората и ги направи свободни. Щом е така, бъдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларите си върху вашите глави. – Кое е по-силно в живота: доброто или злото? – Доброто е по-силно. В борбата между злото и доброто, злото всякога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всяко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: Познаваш ли сега, кой от двамата е по-силен? Искаш ли да продължаваш още борбата? Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човек усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение, страданието е път, през който човек неизбежно трябва да мине. Доброто трябва да вземе надмощие пред злото. Когато хората се обиждат, трябва да си зададат въпроса, справедлива ли е обидата, или не. Ако е справедлива, трябва ли да се обиждат? Някой взел пари на заем от някого и обещал да ги върне след три месеца, но не изпълнил обещанието си. Кредиторът му го среща и го нарича безчестен човек. С една дума, той го обижда. На място ли е тази обида? – На място. Длъжникът не трябва да се обижда, но да си даде отчет за погрешките, които е направил, и да се стреми да ги изправи. Той е направил две погрешки: първата погрешка е, че взел пари на заем, а втората, че не издържал на обещанието си. Следователно, той трябва да научи следния урок: трябват ли му пари, нека отиде в Божествената банка, оттам да изтегли, колкото му са нужни. От човешка банка, обаче, никога да не взима пари на заем. Това не значи, че злото се крие в човешкото. – Не, законите, на които човешкото се подчинява, се коренно различават от законите на Божественото. Следователно, при човешкото ще постъпваш по човешки; при Божественото – по Божествен начин. Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят доброто и злото за основа на своя живот, но любовта да бъде основа на техния живот. Поставят ли любовта за основа на своя живот, те влизат в бъдещата култура, в културата на новия живот. Падналите духове вършат зло от любов към него. Понякога и човек върши зло, без да има любов към него. Той върши зло и се отвращава от него. Това, именно, показва, че човек може да се излекува от злото. Който върши зло, без да го обича, той се поддава на лекуване. Който върши зло от любов към него, той е неизлечим. Стремете се към доброто, към любовта, за да се освободите от бацилите на злото. Човекът на любовта нито се обижда, нито се свързва със злото. Той знае, че всичко, което става в света, е за добро. Казано е в Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за онези, които любят Господа". – Кога? – Когато се свърши борбата. „Праведните ще просветнат". – Кога? – Когато доброто победи. – Какво да правим с ония хора, които не живеят съобразно великите закони на живота? – Това не е ваша работа. Преди всичко, вие не знаете, кой как живее. Коя е мярката, с която определяте правилния живот? За вас е важно да знаете, какво Бог изисква от ония, които Го познават. За човека е важно да знае, че не е той, който може да обърне някого към Бога, да го изучи, да го нахрани, или да го роди. Никой никого не е обърнал към Бога. Никой никого не е родил, отхранил или изучил. Сам Христос казва: „Тия овце Твои бяха и на мене ги даде". Значи, Той признава, че всичко принадлежи на Бога, и, каквото е получил, от Него му е дадено. – Кои са отличителните белези на злото и на доброто? – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, любовта е огън, който побеждава. Сега, не ви казвам, че трябва да вярвате, но казвам: Живейте в любовта! Животът е добър. Животът е чист, защото излиза от любовта. – Как да придобием щастието? – Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълняваш волята Божия, това значи да придобиваш Царството Божие в себе си. – Как ще се оправи светът? – Според мене, Божественият свят е оправен, а човешкият трябва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промени, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, в която сте потопени, ще мине през големи промени, през големи пертурбации. – Кое е условието за правилно растене? – За да расте правилно, човек никога не трябва да се сравнява с другите, да се поставя по-горе или по-долу от тях. Той трябва да върши добро, да изпълнява волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създал света, Той е промислил за всички същества, малки и големи. Сега, от вас, като ученици, се иска съзнателна работа. Хранете се всеки ден с плодовете на любовта. Като ставате сутрин от сън, веднага си откъснете една ябълка от дървото на любовта и закусете с нея. Към обяд откъснете си две-три ябълки от същото дърво, а вечер три-четири ябълки. Изобщо, хранете се от плодовете на любовта. Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия за придобиване на висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение – учението на любовта. Който следва пътя на любовта, той расте и се увеличава. Който не следва този път, той се смалява и губи всичко. В Божията Любов седи разрешаването на всички въпроси. Животът на вярата е опитан вече. Там хората са изучавали сладкото и горчивото и днес могат вече да ги различават. Влязат ли в любовта, те ще придобият новото – живот, пълен със светлина и знание, със свобода и простор. Животът на любовта носи безсмъртие за човека. И в огън да влезе, любещият човек, пак жив ще остане. Светиите са влизали в огъня с песни. Те не се плашат от огъня. Светът трябва да мине през огъня на любовта, да се стопи и да светне. Вън от живота на любовта всичко е илюзия. Смисълът на живота, обаче, е в любовта. В любовта всичко е постижимо. Човекът на любовта не умира, но заминава. Обикновеният човек умира, като прекарва ред разочарования, съмнения, страх. Щом се намери вън от тялото си, той преживява необикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и, за да се спаси от преследването на злите духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще влязат между ангелите. И това е възможно, но за ония, които са живяли в любовта. Всички останали ще живеят с илюзиите на земния живот. Ако на земята са били търговци, и на онзи свят ще живеят с илюзиите на своята търговия. Казано е, че с вяра може да се угоди на Бога. – С вяра можете само да угодите на Бога, но с вяра не можете да примирите противоречията в живота си, не можете да се свържете с Бога. Само в любовта вие можете да се свържете с Божиите мисли, чувства и постъпки. – Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? – Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. – Какво да направим, за да се отворят очите ни? – Влезте в живота на любовта. Любовта отваря очите на човека. Който иска да влезе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме любовта. Не иска ли да излезе от обикновения живот, никой не може да му помогне. Докато човек сам не пожелае да възстанови отношенията си с Бога, отвън никой не може да го застави да направи това. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това той възстановява отношенията си и със своите ближни. Човек не може да има правилни отношения към ближните си, ако няма правилни отношения към Първата Причина на нещата. Често религиозните хора се страхуват от света. Те считат, че светът е място на изкушение. Те казват, че Бог не живее в света. Странно нещо! Щом Бог живее в умовете и сърцата на хората, Той живее и в света. Не изключвайте Бога от света. Той е в света. Само Той е в състояние да го оправи, Той е навсякъде: между камъните, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов. Проникнете се и вие от Христовата сила, вяра и любов, за да се ползвате от помощта на разумните същества. Обичате ли Бога, те са готови да ви помагат. Не Го ли обичате, те ви оставят свободни. Те не искат да ограничават човека, но тихо му нашепват: Това, което вършиш, не е добро. Коригирай се и постъпвай според волята Божия. Защото е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които Го любят". – Къде можем да намерим Бога? – В ума, в сърцето и във волята на всеки човек. Срещнете ли някой човек, първо говорете с Бога в него, а после със самия човек. Когато обичате човека, вие обичате Бога в него, а не физическия човек. „Потърси ме в ден скърбен" – е казано в Писанието. Потърсете Великия в света, когато умът и сърцето ви са угнетени. И тъй, Бог живее в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Ще знаете тогава, че любовта е от Бога, а безлюбието – от хората. За грешния, Той е огън пояждащ, а за праведния – огън възрастващ. Живейте, прочее, като праведните, за да се ползвате от огъня на любовта. 8 август, 10 ч. с.
  19. alexamsterdam

    1937_08_01 Разбиране и съзнание

    Аудио - чете Иванка Петрова РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Издание от 1937 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF (стар правопис) Съдържание на томчето От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание рилска беседа - 1 август 1937 г. РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ Съвременните хора живеят в реалния свят, вследствие на което засега те не могат да го изучават идейно. Всички погрешки на хората стават по причина на несъответствието, което същестува между идейния и реалния свят. Като знаете това, не се сърдете на сърцето си,''' !!!''' на реалния свят, който ви заставя да се храните. Мнозина казват, че животът щял да бъде по-добър, ако яденето не същестувало. – Ако яденето не съществуваше, с какво бихте го заместили? Наистина, от яденето произтичат ред несъответствия в живота, но с какво може да го заместите? Засега яденето е най-голямото добро на земята, а за невидимия свят – най-голямото зло. Без ядене животът на земята щеше да бъде по-лош, отколкото е сега. Чрез яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Без ядене физическият живот на хората щеше да се прекрати, а с това заедно щеше да спре и неговата духовна еволюция. Значи, човек трябва да яде, но той трябва да знае, как да яде и защо да яде. Той трябва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно; ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човека не е в пълен порядък, той няма да се храни добре. Щом не се храни добре, той всякога ще бъде неразположен кьм хората, към всичко, което го обикаля. Той няма да се интересува от наука, от изкуство, от музика – всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува от нищо, той ще философства само, защо свeтът е създаден така, а не по друг начин. По въпроса, защо свeтът е създаден по този начин, само философите могат да разискват, но досега никой философ не си е отговорил на този въпрос. Каквито теории да изнасят философите за обяснение на този въпрос, те не могат да задоволят всички умове. Като четат техните теории, мнозина казват: Това са идеи на неколцина философи, но не на всички. И децата рисуват гарги, гълъби и казват на майка си, че са нарисували една гарга, или един гълъб. Майката не може да се съгласи с тях. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че нито гаргата прилича на гарга, нито гълъбът – на гълъб. Следователно, искате ли да нарисувате нещо, не взимайте пример от рисунките на децата, но ползвайте се от работите на великите художници. Понякога и техните работи не могат да минат за съвършени. И детето рисува гарга, и великият художник рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате двете рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нещата. От вас се иска, именно, това – винаги да гледате на добрата страна на нещата. Срещате един човек и казвате, че е грозен, че не можете да го търпите. Ако грозният не дойде, красивият никога не може да се яви. Грозният е сянка на красивия. Ако грозният не съществува, красивият никога не би се проявил. Следователно, за да се прояви доброто в живота, първо трябва да се явят сенките на нещата. Сега, ние говорим за злото в човека, за неговото недоволство. Човек е недоволен от живота си. – Защо? – Недоволен е, че не е добър. Не се смущавайте. Бъдете доволни от себе си за даден момент и се стремете следния момент да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Някой е разгневен, започва да вика, да се сърди. Нека се гневи, нека изразходва излишната енергия в себе си. На всеки човек е определено, колко време може да се гневи. Някой може да се гневи една, две, десет секунди, или десет минути, най-много – половин час. Той е като фотограф. Фотографът отваря апарата си и цъка секунда, две или повече. Определено е колко секунди трябва да трае цъкането, според осветлението, при което става фотографирането. Недоволството на човека се заключава, именно, в това, защо е цъкал дълго време, или защо е цъкал толкова кратко време. Колкото време и да е цъкал, за случая е достатъчно. Едно нещо трябва да знаете: в нещастието или в скръбта на един човек се крие щастието или радостта на друг. Значи, благодарение на нашата скръб и нещастие други същества се радват и веселят. Когато един боледува, друг оздравява. Навсякъде в природата става обмяна. Не мислете, че болестите са нещо излишно в живота на хората. Чрез болестите човек добива ценни качества в себе си. Толстой разправя, че след всяко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивал нещо ново. Всяко боледуване било свързано с красиви преживявания. Ако не беше минал през болезнени състояния, Толстой не би дошъл до това просветление на съзнанието си. Та, когато видите, че някой човек се гневи, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсъждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява към лошите условия. Оставете го свободен, да учи. Ако видите, как каменарят троши с чук камъни, трябва ли да се чудите, защо ги троши. Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето чука и троши камъните? Оставете го свободен. Той има работа, знае защо трябва да троши камъни. Тези камъни са нужни за градене на къщи. Те са необходими за физическия живот. Мнозина искат да живеят на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живее като ангел, човек трябва да има ангелски условия. И най-добрият певец на земята не би могъл да пее като ангел. Преди всичко, той няма такъв ларинкс, какъвто ангелите имат; той няма среда като тяхната. Хората са недоволни, неблагодарни на това, което им е дадено, те искат повече. Ако не са разработили малките таланти, малките дарби, които Бог им е дал, как ще се справят с голямото богатство, към което се стремят? Много неща има, които човек не знае, които не е придобил, а се стреми към нови, големи постижения. Запример, вие сте забелязвали, че когато ще ви се случи някаква неприятност, носът ви сърби. – Защо? – Не знаете. Колко обикновени неща още не знаете, а търсите нови, големи знания. Всички се стремят към здраве, но не знаят, как да го придобият. Особено младите моми искат да имат червени устни, червени страни, да изглеждат здрави. Естествено е това желание, защото червеният цвят на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобият този цвят, светските дами си мажат устните и страните с червена боя. По този начин те сами се лъжат, че имат червен цвят, че са здрави. В това отношение аз поддържам вътрешната, а не външната козметика. За да придобие червен цвят на лицето си, човек трябва да си представя този цвят във въображението си, да се свърже с всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той няма да забележи, как ще се яви червена краска на лицето му. Щом придобие тази краска, той ще се почувства по-здрав, по-любвеобилен. Неговата призма ще започне правилно да пречупва светлината, и той ще придобие истинско понятие за любовта. Докато не придобие червения цвят, човек все ще бъде изложен на ред болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвят, човек ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвят, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвят, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвят, той ще започне да се изражда в религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвят, човек постепенно ще почне да губи силата на своята воля. И тъй, когато светлината се пречупва, явяват се седем цвята, т. е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, дето е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане, и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвята: червен, жълт и син. Любовта поддържа червения цвят, мъдростта – жълтия, а истината – синия. Когато тези три основни цвsта се съединят в едно, образува се четвcрти, производен цвят. Следователно, достатъчно е човек да схване правилно основните тонове на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиват религиозните хора, вместо да прогресират, те се спъват в развитието си. Когато пости, човек трябва да добие хубави черти на лицето си. Всъщност, не става така. Вместо да придобие нещо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човек не знае как да пости. Когато устните на човека са дебели, това е лошо, но ако и много изтънеят, пак е лошо. Някои стискат устните си, но с това те реагират неправилно на своите чувства. Устата на човека не трябва да бъде нито много затворена, нито много отворена. Устните трябва слабо да прилепват. Устата трябва да бъде толкова слабо отворена, че от външния й вид да се вижда, каква е любовта на човека. Устата на мнозина не показва никаква любов. Някои моми умират от любов, но това е театър само, никаква любов не е. В това отношение те приличат на младите булки, които, като излизат от бащиния си дом, навеждат главата си, уж плачат за майка си и за баща си. Като вижда това, деверът казва на брата си: Братко, булката плаче много, да я върнем назад! Но тя казва: И да плача, водете ме напред! Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме от света, за да ви въведем в Царството Божие, вие плачете, давате вид, че искате да се върнете назад. Речем ли да ви върнем назад, вие искате да вървите напред. Обичайте света, но не ходете по неговите пътища. И Бог обича света. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него". Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят. Казва се в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Това значи: В начало още Бог създаде физическия и Божествения свят. Мнозина могат да кажат, че са ходили на онзи свят, при Господа. Никой от вас не може да откаже, че е ходил на онзи свят. Ние всички благодарим на разумните братя, че са работили безкористно върху нас. Но какво правят съвременните хора? Като ги хванат от невидимия свят, те не могат вече да се върнат назад. Дали сте ходили на онзи свят, или не сте ходили, няма защо да спорим върху това. Да спорите по този въпрос, то е все едно да спорите по въпроса, добър ли е човек или лош. Няма защо да спорите, няма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човек не се дължи на самия него. Хиляди поколения преди него са работили по един неестествен път. Работата на човека днес се заключава в доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъм. Човек носи ред наследствени черти, които не са негови, но трябва да се освободи от тях. Те му са дадени за работа. Като работи върху тях, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъм. Бог не съди човека за неговите лоши наследствени черти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го съди. Някой брат иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при някой водопад, трябва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли някой, изслушайте го, не го спирайте. – Ама не говори умно – Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията в живота на хората се дължат единствено на тяхното нетърпение. Доколко една реч е разумна, зависи от резултата, който тя произвежда върху слушателите. Някой може да е насадил стотина-двеста декара земя, без да има големи резултати. Значи ползата, която нещата принасят, определя тяхното значение, тяхната цена. Съвременните хора бързат в заключенията си. Като ни им вървят работите добре, те казват за себе си, че са лоши хора. Щом работите им тръгнат напред, казват, че са добри хора. Кое е по-добре да казват, че са лоши хора или да казват, че са добри? Кажете: Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко. Ще отидем на извора да се измием и като се върнем, ще бъдем чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъл в ума си, вие се обявявате против Господа. По този начин вие хвърляте петно върху Него. И тъй, помагайте си едни на други. Някой иска да прояви любовта си – съдействайте му. Друг иска да прояви знанието си – съдействайте му. Помагайте си, поощрявайте се във всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте в работата му. Оставете го свободен. Ако изкара нещо криво, той сам ще го изправи. Като развалите едно нещо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята няма нищо. Животът на земята е реален, но от реалния живот ние ще минем към ценностите на идеалния живот. Изобщо, най-хубавите неща от реалния живот ще ги пренесем в идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бъдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само в това, че условията и обстановката на небето са по-добри от тези на земята, вследствие на което там нещата изглеждат по-добри. Бог е еднакъв и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можем да Го възприемем правилно. Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате в положението на онзи светия, който казвал, че дяволът бил много лош. Дяволът има една добра черта – постоянство. Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влезе в някой мъж, той заема положението на професор, а жена му – негова ученичка и започва да й преподава. Понеже не е научила урока си, мъжът я набива добре. Боят служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и за учени. Какво разбираме под думата „млад"? Според мене, млад е онзи, който има възприятия за любовта, за мъдростта и за истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в света и казва: Да проявим доброто! Като види, че някой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чиста риза да се преоблече. Тъй щото, добри хора са онези, които са готови да помагат на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимават с критика. И критиците имат своето място, но те сами оставят дрехите си неопрани. – Защо? – За да бъдат свободни да критикуват. Те си оставят надзиратели, на които поръчват да изперат дрехите им добре, никаква нечистотия да не остане по тях. Като се върнат от работа, отиват да видят, добре ли са изпрани дрехите им и тогава си турят подписа. Светът се нуждае от критици. Кой ще пази нечистите дрехи? Кой ще дава отчет за всичко останало? Аз не съм против критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потребна, лошите мисли и чувства са потребни, гневът, сприхавостта са потребни. Обаче, всичко това трябва да дойде на своето време и място. И болестите са потребни, защото чрез тях болният усилва вярата си. Първоначално той е суеверен. Каквото му се каже, всичко изпълнява. От суеверие отива към вяра. Докато е здрав, каквото му се каже, не го възприема, все на особено мнение остава. Щом се разболее, няма вече особено мнение – готов е всичко да изпълни. Сега, от всичко казано днес, най-важното за вас е да поправите устните, носа, очите, веждите, брадата си. Брадата не трябва да бъде като кочан, но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате в огледало, да видите, при какви състояния, какви промени стават с носа, очите, устата ви. Очите и устата на човека винаги се нагласяват според неговите мисли. Когато човек намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очите му се явяват известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очите му се явяват друг род гънки. Забелязано е, че в твърдия човек устата придобива права линия. В бъдеще от това положение на устата ще се родят известни несъобразности. Човек трябва да държи устата си спокойна, без никакво мърдане. Ако има някакво мърдане, то трябва да бъде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу, това е признак на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признак на оптимистично състояние в човека. В това отношение младите момци са големи оптимисти. Срещате млад момък, който върви и сучи мустаците си, завива ги нагоре, във вид на котва. С това той иска да каже: Който се качи на моя параход, той трябва да бъде напълно спокоен, че никога няма да потъне. Момъкът държи кормилото отзад, а момата – греблата, и лодката върви напред. Сега аз говоря за човека. Човешкото съзнание държи котвата, а човешкият ум – лопатите, и лодката върви напред. За човека е важно, лодката му да върви напред. Учени, философи, писатели препоръчват на човека много работи, но повечето от тях не му са нужни. Кое е по-важно за болния – нови дрехи, или да го лeкуват? Здравият се нуждае от нови дрехи, а болният – от лекарства. Всеки здрав човек трябва да бъде добре облечен. Да бъде човек добре облечен, това не значи да следва модата. Модерните дрехи на мъжете и на жените нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло. Ние се нуждаем от мода и на мисълта – правата мисъл. Следователно, всеки човек, какъвто и да е той, щом изнася прави мисли, трябва да го слушате. Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са, те излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, но все пак и те помагат за образуване на големи реки. Като ученици, вие трябва да си поставите задачата, да благодарите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, способностите и добродетелите, с които ви е надарил. Пред вас стои една велика задача. Цялата вселена, със своите слънца и планети, е една велика школа, през която трябва да минете. Вие трябва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате от тях. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, в два случая започва силно да кряка: през лятото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човек я хване за крачето, тя мълчи, не кряка. Хване ли я змия, тя започва силно да кряка. Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето. И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощ. Когато една ваша мисъл страда, притечете й се на помощ. Човешкият дух казва на човека, че трябва да бъде смел и решителен и на всички да помага. Страда ли някое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пътят, по който трябва да работите. Срещате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирам под думата „много говори"? Да говори човек много, това значи да яде много. Той отива на две-три места на гости и навсякъде го канят да си хапне. На първото място се наяжда добре. Отива на второто място, и там не отказва да си хапне – иска да угоди на всички. Как трябва да постъпва човек, за да не преяжда? Като знае, че ще отива на две-три места на гости, той трябва да вземе със себе си двама свои приятели. Като отиде на първото място и го поканят да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелите си ще каже, че са в пост. Като отиде на второто място и го поканят да яде, ще каже, че той с един от приятелите му са в пост, третият от тях само може да яде. На третото място пък ще се храни онзи, който не е ял, а другите двама ще постят. При това разрешение на въпроса всички ще бъдат доволни. Следователно, където и да ходите, водете със себе си своите приятели. Всеки човек има на разположение трима приятели. Единият му приятел е любовта, вторият – мъдростта, а третият – истината. Като отидете на първото място, ще вземете любовта със себе си. Като отидете на второто място, ще вземете мъдростта със себе си. Отидете ли на третото място, ще вземете истината със себе си. Ако навсякъде водите със себе си своите приятели, всичките ви работи ще се наредят. Съветвам ви, да не се отделяте от тримата си приятели. Те са много изправни. Те са в състояние да оправят всички объркани работи на хората. Като видя, че някой объркал работите си, казвам на един от тримата му приятели да оправи работите на този човек. Той веднага му се притича на помощ. После му казвам: Благодари на приятелите си, че оправиха работите ти. Ако не бях ги довел, работите нямаше да ти се оправят. На себе си отдавам дотолкова значение, доколкото ставам причина да доведа вашите приятели, да оправят обърканите ви работи. Без тях нищо не можеше да стане. По отношение на тях нашата заслуга седи в това, че ние им даваме възможност да дойдат на земята да работят. Аз съм напълно убеден, че вие всички имате добро желание, Божията Любов, Мъдрост и Истина да работят във вашите сърца. Сега ще приведа един от стиховете на Писанието: „Призовете ме в деня на вашите изпитания, и Аз ще ви помогна. И ще ме прославите". Ще ви дам следните мисли: Огънят е за металите и за скъпоценните камъни; водата – за рибите; въздухът – за птиците; земята – за животните, а мисълта – за човека. Значи, господари на водата са рибите, на въздуха – птиците, на земята – живот-ните, а на мисълта – човекът. Огънят пък е господар на металите и на скъпоценните камъни. Кои са духовете на водата? – Ундите. – На въздуха? – Силфите. – На земята? – Гномите. – На огъня? – Саламандрите. – На човека, който мисли? – Словото. Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие свое". И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие" – разбирам по ум и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава от всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства. Какво се иска от съвременния човек? – Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента, той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 1 август, 10 ч. с Книги: Разбиране и съзнание Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004) 24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г. Начало: 10:00
  20. alexamsterdam

    1937_08_01 Червен и светъл

    Аудио - чете Иванка Петрова ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Издание от 1937 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF (стар правопис) Съдържание на томчето От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание рилска беседа - 1 август 1937 г. ЧЕРВЕН И СВЕТЪЛ Противоречията на хора на се крият главно във физическия живот. Защо? – Защото съвременните хора търсят удобства. Няма ли удобства в живота им лишени ли са от някои свои нужди, те се натъкват вече на големи противоречия. Изобщо, всички млекопитаещи, между които е и човекът, са същества на удобства. Животното, запример, мисли само за ядене. Щом се наяде, то веднага се обтяга на сянка, под някое дърво или под някой храст и заспива. Така живеят и хората, особено богатите. Като се наядат добре, те ще си хапнат някакъв десерт, нещо сладко, ще си пийнат и ще легнат да почиват. Невидимият свят, като вижда, че хората и животните са будни, само когато се отнася до техните физически нужди, изпраща им ред страдания, с цел да пробуди съзнанието им за живот по-висок от физическия. Сега, злото не се заключава в начина, по който човек живее, но в това, че той не познава себе си, не знае, с какви сили работи. Запример, някой човек гладува, и гладът го заставя да търси храна, но отде произтича гладът, той не знае. Какъв е произходът на глада? Науката е намерила, че глада в човека се дължи на чувството на охотливост в него. Центърът на това чувство се намира около слепоочната област на мозъка. Колкото по-силно е развит този център в човека, толкова по-голямо е желанието му да яде. Следователно, колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голям глад ще изпитва. Ако по някакъв начин тази част от мозъка на човека се извади, той няма да се стреми към ядене, няма да изпитва глад. Събуди ли се този център, човек усеща глад. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли, как да си достави храна. За да задоволят глада си, хората са създали цяла наука – готварството. Дали ще ядат месна или вегетарианска храна, те са измислили ред ястия, с които да събудят апетита си, повече да ядат. Ако отидете в Европа или в Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: някога месото е добре опечено, пържено или варено, а някога го оставят доста сурово, с повече кръв. Същевременно се създават различни теории за предимство на единия начин на готвене пред другия, или за предимство на растителната храна пред месната и обратно – на месната пред растителната. В пътя на своето развитие, човек се отличава от животните по своя интелект, по своя ум. Когато трябва да се произнесе по някакъв въпрос, човек мисли и дава мнението си. В това отношение животните си служат повече с инстинкт. У тях инстинктът е силно развит. Когато вълкът се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата няколко пъти с носа си по корема, той разбира вече, има ли смисъл да се занимава с нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далеч от стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува от нея. И тревопасните животни си служат с носа си. Като искат да знаят, коя трева е добра за ядене, те я миришат с носа си и веднага се произнасят. В млекопитаещите животни носът е играл и продължава да играе важна роля. Той замества интелекта в хората. Понякога и човек си служи с носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. От благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всякога от благоуханието на храната може да се съди за нейното качество. Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират преснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро. В същност такова ядене може да разстрои стомаха на човека. В това отношение човек лесно може да се заблуди. Хората се натъкват на заблуждения, не само във физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Запример, ако слушате една цветиста реч, в която се изнася някакъв велик идеал, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но след време ще се разочаровате и от проповедника, и от неговата реч. Тази реч не е била изпитана. Всяко нещо се познава само тогава, когато се постави на опит. Лесно е да се говорят нещата, но те трябва да са опитани. Лесно се говори за любовта, но постави ли се на опит, тя изчезва. Преди всичко хората не знаят, къде е мястото на любовта. Според някои мястото на любовта е в душата. – Любовта иде от духа, влиза в душата отдето през ума слиза в сърцето. Оттук тя обхваща цялото тяло. Други пък казват, че любовта е движение. – Любовта произвежда движение, но не е движение. Любовта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т. н. Трети пък казват, че любовта е чувстване. Любовта произвежда чувстване, но чувстването не е любов. Деятелността на човешкия дух и на човешката душа се дължи на любовта. Казват още, че любовта е първият потик в живота. – Любовта е първият потик наистина, но не и последният. Последното нещо в света, това е истината. По отношение на любовта, съвременните хора правят ред погрешки. Те започват с любовта и се стремят да свършат с любовта. Коя майка е започнала с любов и свършила с любов? Който започва с любовта, той непременно трябва да свърши с истината. Ако не започне с любовта и не свърши с истината, върху главата му ще се изсипят такива страдания, каквито не е очаквал. Човек може да оцени любовта само тогава, когато започва с нея и свършва с истината. Истината трябва да бъде тил в човешкия живот. Когато любовта действа в човека, на лицето му се явява червения цвят. Той е признак на любовта. Когато истината действа в човека лицето му става светло, защото истинна е синтез на всички лъчи на светлината. Следователно, ако лицето на човека не е червено и светло, той не е познал нито любовта нито истината. Казваме за някого че се е опекъл, изгорял. – Защо? – Почервенял е човекът. Значи, в червения цвят хората се пекат. Червеният цвят е начало на чувстванията. Без този цвят хората не могат да чувстват. Докато не започне да чувства, човек не може да има представа за любовта. Любовта започва с малък потик, с най-малкото чувство. Истината пък е синтез на нещата. Ако в пътя на своето развитие, човек не познае себе си, не разбере, с какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината. Сега, като казваме, че любовта е начало, а истината – край, разбираме, че любовта е начало на живота, а истината – край на недоразуменията в живота. Докато хората не се обичат, животът им няма нито начало, нито край. Щом се обикнат, животът започва и върви към своя край – реализиране на самия живот. Днес всички хора се стремят към края на живота, към неговото реализиране, към освобождаване от страданията. Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. Кога го човек се влюби, страданията тръгват след него като войници. Те кацат върху него като мухи. Къде има мухи? – Дето има ядене. Дето няма ядене, и мухи няма. В това отношение любовта представя богата трапеза, върху която са сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза с ястия, там и мухи ще има. Страданията в живота на хората не са нищо друго, освен хапливи мухи, които ги хапят и насилствено, като с остен, ги заставят да работят, да мислят. Достатъчно е човек да направи една погрешка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всяка погрешка се придружава с ухапване, т. е. със страдание. Колкото вида мухи съществуват, толкова вида страдания има по света. Запример, завистта, злобата в човека произвежда един вид страдание, омразата – друг вид. Мястото на злобата в човека е над ушите. Когато този център е силно развит, човек е много завистлив. Този център е силно развит във вълка, вследствие на кое го той е много жесток, свиреп. В овцата този център е слабо развит, и затова минава за миролюбива. Завистта е във връзка с личните чувства на човека. Ако се измери областта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство от 1 - 20 сантиметра най-много. Повече от 20 см не може да заеме. Това е крайният й предел. Като говоря за злобата, вие не трябва да се смущавате. И в най-слаба степен да се яви, тя все ще покаже на човека своето съществуване. Щом любовта посети човека, и злобата, като верен неин съпътник, ще проговори. И гълъбът, или кроткото същество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две-три малки гълъбчета, а същевременно мъти нови яйца, гълъбицата се озлобява срещу малките и едно по едно ги изхвърля вън от гнездото. Те крякат, пискат вън, докато дойде бащата да ги утешава. Той им казва: Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пак ще ви приеме. Като ги успокои, той ги качва в гнездото. На другия ден майката пак ги хвърля навън. Същото става и с хората. Срещате един човек разположен, готов на услуги, на жертви. – Защо? – Той е проникнат от някакво благородно чувство. В този момент в него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става с него? Веднага любовта пристига и изхвърля навън чуждото яйце – користолюбието. Любовта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нещо подобно в човека, тя го хваща врата и го изхвърля вън от гнездото. Който не разбира отрицателните прояви на своя характер, той казва: Нямам ли право да се проявя? Не съм ли човек и аз като всички? – Човек има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човек с онзи, който проявява положителното и себе си, а отрицателното – възпитава и облагородява. Човек трябва да помни, че не е той сам виновен за отрицателните черти в себе си. Той не е снесъл яйцата на користолюбието, на упоритостта, на злобата и т. н. Това са яйца, с които други някои са го насадили, той да ги мъти. Така правят и българите. Те обичат да турят под някоя квачка различни яйца кокоши, пачи и други. Без да знае, с какви яйца е насадена, кокошката ги мъти. Като се излюпят всички яйца, тя вижда, че след нея тръгва цял народ пиленца, патенца, юрдечета. Някои от тях приличат на нея, а други – съвсем не приличат. Чуди се кокошката, тя ли ги е измътила всички, или не. Както и да е, тя тръгва пред тях да им търси храна. Като дойде до някоя река, патенцата и юрдечетата влизат във водата, а пиленцата обикалят около нея. Като вижда това несъответствие между едните и другите малки, тя се чуди, как е станала тази работа, но стои на брега, чака да излязат патенцата и юрдечетата от водата. Страшно е положението на човека, когато се види като кокошката, обиколен с подозрение, съмнение, злоба, омраза и т. н. Той седи и се чуди, отде са дошли тия лоши чувства в него. Знае, че по естество е добър човек, но отде дойде подозрението в него? Знае, че е добър човек, но отде дойде омразата в него? Стои той и мисли какво да прави с тия отрицателни чувства, в себе си, как да се освободи от тях. – Няма защо да се смущавате от отрицателното в себе си, но пазете се от него да не ви завлече във водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства са все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И в новия живот, да влезете, изпитанията пак ще ви следват. Като влезете в новия живот ще видите, че и там има области, в които можете да се спънете. Млади, и стари могат да се спънат. Учени и прости могат да се спънат. Философът може да се спъне в своята философия; моралистът – в правилата на своя морал. Затова ние казваме, че някои неща си морални, а други – не са морални. Кои неща са морални и кои – неморални? Всеки потик, колкото малък и да е, който произтича от любов, мъдрост и истина, е морален. Не произтича ли от любовта, мъдростта и истината, той не е морален. Щом потиците на човека са морални, и животът му ще бъде морален. Когато човек греши, причината на това се крие в неотзивчивостта му към своите морални потици. Бог влага тия потици в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум и в човешкото сърце. Щом вложи един потик в човека, Той веднага се оттегля и гледа, как ще постъпи. Хората се стремят към любовта, а въпреки това се карат, бият. Майката обича детето си, но от време на време го бие. Момък и мома се обичат, наричат се божества, а като се оженят, започват да се бият. Братче и сестриче седят мирно и си играят. После се галят, милват, целуват. Щом седнат да ядат, братчето удари сестричето, или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това? Една жена разправяше накратко своя живот. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цели десет години живяла с него, но той постоянно я биел. Тя търпяла, нищо не казвала. Един ден той й ударил една плесница, и в нея се събудил такъв гняв, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. От този момент той не посмял да дигне ръка върху нея. Поправил ли се с това? Не, след две–три години той умрял. Мъж, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мъжа си, умира преди него. Това показва, че въпросите не се разрешават с насилие. Силата на човека седи във въздържанието, в самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си, да говори или не. На кого трябва човек да говори? Човек първо трябва да говори на себе си, после на ангелите, да се научи да разсъждава, и най-после – на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори на ближните си и ще им бъде полезен . Каква е вашата опитност в това отношение? По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже, какво да правите? Не зная, колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да правите нещо, вие веднага пристъпвате към действие - никого не питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж. Съвременните хора избягват съвети даже и на разумни същества, понеже са минали през школи на различни учители, които са ги учили на неща, от които и днес още не могат да се освободят. Някои от тия учители са ги учили, че трябва да бъдат горди, да пазят достойнството си; други са ги учили, че трябва да бъдат силни, да се борят с всичко в живота; трети са ги учили, че трябва да бъдат богати и да се осигуряват. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бъдете, и богати, и силни, все пак сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вярата си и днес не вярвате на никого. Мойсей е учил: „Око за око, зъб за зъб". След него иде Христос и казва: „Ако те ударят на едната страна, обърни и другата". Опитвали сте Мойсей, и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате – не вярвате в Него. Какво разбирате от стиха, който Христос е казал, че ако те ударят на едната страна, да обърнеш и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете в противоречие. Ще кажете: Защо човек трябва да бъде толкова мекушав, да се оставя да го бият? За да разберете дълбокия смисъл на този стих, трябва да знаете, че само разумният, добрият човек има право да бие. Само приятелят има право да бие. – Защо? – Защото той бие с любов. Ако приятелят те удари от едната страна с любовта, дай и другата си страна, да те удари с мъдростта. Какво по-голямо благословение можете да очаквате от това? Казано е в Писанието: «Когото Бог обича, наказва го". – С какво? – С любовта, мъдростта и истината. Какво по-голямо благословение от това? Радвайте се, когато съвършеният ви наказва. Бог е съвършен. В Него няма противоположни чувства, както в хората. Всичките Му постъпки са пълни с любов. Дръжте в ума си мисълта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите с любов, и вас ще ударят с любов; ако го ударите с мъдрост, и вас ще ударят с мъдрост. Ако ударите ближния си без любов и без мъдрост, и вас ще ударят по същия начин. Всяка плесница, нанесена на човека без любов и без мъдрост, кости чупи, мускули разкисва. С една дума, плесница без любов и мъдрост може да умъртви човека. Всяка плесница, нанесена върху човека с любов и мъдрост, внася в него живот, знание и светлина. Сега, желая на всички да получавате плесници на любовта. Ако тези плесници идеха от ръката на човека, те щяха да бъдат физически. Те идат от добрия ум, от доброто сърце, от добрата воля на човека. Те идат от неговия дух и от неговата душа. Следователно, всяка такава плесница носи за човека голямо благословение. Такива плесници Бог постоянно ни дава. Поетите възпяват лъхането на въздуха, лъхането на светлината. В този смисъл, лъхането на светлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене с ръката? Светлината слиза с такава голяма бързина, че удря право в лицето на човека. В тази плесница има любов и знание. Като се докосне до лицето на човека, тя започва да го милва. Ако светлината не носи любов и знание в себе си, с бързината си тя би махнала човека от своя път. Ако нямаше любов и знание в себе си, светлината би умъртвила човека, но понеже иде с любов и знание, тя го прави енергичен. Аз бих желал и вие да бъдете енергични, но като се приготвите отдалеч да ударите на някого плесница, щом дойдете до това място, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще се превърне в любов и знание. Това значи да има човек самообладание. Мъчно е човек да се владее, но той трябва да придобие самообладание. Както се е засилил да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човек правилно. Не е лесно да обича човек хората правилно. Не е лесно да говори човек истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мъчно. Понеже е мъчно сами да го постигнете, затова сте дошли в Школата да учите. Сега, като наблюдавахте изгрева на слънцето, вие видяхте, че имаше червен цвят. – Защо? – Защо го започва с любовта. После слънцето стана светло. – Защо? – Защото свършва с истината. С тези два цвята слънцето казва: Започни с любовта и свърши с истината. Като видите, че слънцето е червено, кажете си: Желая сърцето ми да бъде пълно с любов. Като го видите светло кажете си: Желая ума ми да бъде пълен с истина. Желаете ли тия две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден, при изгрева на слънцето, пожелавайте да имате любов в сърцето си и истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрева на слънцето с тази мисъл, това значи да бъдете през целия ден радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо от слънцето, вие не сте разбрали, какво значи изгрев на слънцето. И тъй, понеже живеем в свят на противоречия, ние трябва да се свържем с Божествената любов, с Божествената истина и с Божия Дух. Казано с в Писанието: „Не огорчавайте Божия Дух, с Който сте запечатани". Бог е дълготърпелив и милостив, но всякога бъдете будни, да не огорчавате Божия Дух в себе си. Кажете ли една дума не на място, веднага се коригирайте. Направите ли една погрешка, веднага я изправете. Ако в сърцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ни сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърцето, умът, душата и духът ви трябва да бъдат будни. Само по този начин вие можете да се самовъзпитавате. Освен вие сами, никой друг не може да ви възпитава. Рече ли друг някой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресират се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя ред ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитам един човек, това значи да го отхраня, да стане като ангел. Ако аз нямам любов, и вие нямате любов, нито аз мога да ви възпитавам, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавам, аз трябва да имам любов към вас, и вие трябва да имате любов към мене. За да ви възпитавам, аз трябва да приложа истината към вас, както и вие – към мене. Като ви възпитавам с любов и истина, мога да ви оставя да живеете при ангелите. Иначе, не бихте могли да живеете при тях. Едно трябва да знаете: докато сте при хората, първо вие трябва да ги обичате, а после те да ви обичат. Ако сте при ангелите, първо те трябва да ви обичат, а после вие. Ако сте при лошите хора, първо вие трябва да ги обичате, а после те. Обичат ли ви първо лошите хора, те ще ви причиняват големи пакости. Ако добрите хора първо ви обичат, те ще ви правят добро. И тъй, като ставате сутрин, започвайте с червения цвят и си кажете: Господи, днес ще покажа Твоята Любов към всичко – към камъните, към растенията, към животните. Като дойдете до човека, там ще покажете любовта си в най-голям размер. Като дойдете до човека, там ще проявите двата цвята – червения и светлия. Това е новото, което трябва да приложите в живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Някои казват, че са прости, а в същност не са. Като видят някой учен, те турят своите чувствителни везни и започват да го теглят. Те виждат и най-малката му погрешка. Това показва, че са умни хора. В това отношение и мене са ме теглили. Само ме следят, какво ще кажа и как ще постъпя. Преди години дойде при мене един български светия. Той си турил кръст на челото и току се кръсти. От време на време ме поглежда. Аз седя, гледам го, но не се кръстя. – Защо не се кръстиш? – Аз имам една слабост, кръстя се, само когато имам мъчнотии. Когато съм радостен, забравям да се кръстя. Щом дойде мъчнотията, веднага започвам да се кръстя и да се уча. Да се кръстиш, това значи да те бият. Щом видя, че бият някого, питам го: Ти носиш ли кръст? Като погледна към него, виждам, че носи кръст на челото си. Когато бият някого, а той търпи, това показва, че се е нагърбил с кръста на търпението. Не се опълчвайте против кръста, защото бой ще има. И Христос опита кръста. Какво направи като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковат, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковат. Какво представя кръстът? – Кръстът представя две сили, които действат в противоположни посоки. Едната сила е пасивна – хоризонталната линия в кръста. Другата е активна – вертикалната линия. Тя представя човешката мисъл. Тази сила показва, че човек трябва да расте нагоре, а не да се удоволства. Както семенцата излизат от земята, така и човек трябва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно, ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срещате на пътя си, са по-малки от силите, които са вложени във вас. Ако не растете, противоречията са по-големи от силите ви. С други думи казано: Когато лесно се справяте с препятствията, които срещате на пътя си, вие имате в себе си любов, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Бог се радва на вашия успех. Когато вие побеждавате, Бог се наслаждава. Намирате на пътя си торба с пари. Вие сте беден човек, нямате стотинка в джоба си, но отвътре нещо ви казва: Бягай, не се изкушавай! Вие поглеждате торбата с пари, усмихвате се и заминавате. Ако някой види, че бягате от парите, ще мисли, че сте глупав човек. Невидимият свят, обаче, ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърцето на един човек, отколкото неговите нари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятел, отколкото да използвате неговата сила. За предпочитане е човек да има на страната си Божията Любов, Мъдрост и Истина отколкото всички блага, всички удоволствия на света. Лишени ли сте от любовта, от мъдростта и от знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени. Сега, желая ви да придобиете новото, което е потребно за съграждане на бъдещия ви живот. Сегашният ви живот трябва коренно да се преустрои. Дълго време трябва да работите, за да преустроите живота си. Погрешката на съвременните хора се състои в това, че те искат едновременно да свършат много работи. Всеки човек трябва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристъпи към втора. Великият художник започва само една работа. Като я свърши, както трябва, тогава започва втора. Видният поет ще напише само един–два стиха за любовта и върху тях ще работи дълго време. Като четете поезията на някой поет вие трябва да правите превод, да й дадете друг смисъл. Запример, какъв превод ще направите на думите, изказани от П.Славейков, за парите? Той е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе в рая, без тебе в ада". Вие можете да преведете тази поезия в следния смисъл: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питах и по света скитах. Но като скитах по света, най-после оглупях. Като се видях в това положение, реших вече за тебе да не питам. Като се научите да правите верни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човек може вече да пише. Той няма да възпява парата като всесилна царица, без която не може да живее, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитах и всякога лъган оставах. Ти ми казваше, че само мене обичаш, но видях, че на всички едно и също казваш, с всички работиш. Питам: Какъв характер може да има човек, който, като парата, навсякъде се движи на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния и на грешния. Съвременните хора се нуждаят от чиста храна, чиста вода, чист въздух и чиста светлина. Те се нуждаят още от чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало в човека. Бог не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мъчи човека, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпрос до любовта, там човек трябва да бъде абсолютно чист. Някой се оплаква, че като отишъл на гости при приятеля си, той легнал на мекото си легло, а него оставил да спи на пода. Любов ли е това? Не е любов, но и обратното да стане, гостът да спи на леглото, а домакинът на пода, и това не е любов. Тогава, какво трябва да направи домакинът? Или двамата да спят на пода, или домакинът да купи още едно легло с чисти, нови завивки. Справедливостта изисква да давам на ближния си такава храна, каквато и аз употребявам; да му давам такава вода, каквато и аз пия; да му купувам такива дрехи, обуща, каквито и аз нося. Така постъпва и Бог с нас. Той ни е дал своята Любов, своята Мъдрост и своята Истина. Повече от това какво можем да желаем? И ние трябва да бъдем подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте любовта в нейната чистота! Проучвайте знанието в неговата светлина! Проучвайте свободата в нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничаване.Приложете любовта и истината като граници на живота, и Божието благословение ще бъде винаги с вас. 1. август, 5. ч. с. Книги: Червен и светъл Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004) 24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г. Начало: 05:00
  21. Аудио - чете Милен Колев Аудио беседа(видео) От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Степени на съзнанието Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството. Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога. За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните. Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си. Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази. Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада. Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него. Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот. След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее във всички форми, които съществуват в природата. Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем. Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той ще има живот в себе си". На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората, обаче, не е приятно да се жертват. Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност. В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бяла коса. Бялата коса, т. е. белият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми. Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии. Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият, обаче, се спъва и от най-малкото препятствие. Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пре-сметнат, какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури на цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат. Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човека със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират? Следователно, познайте Бога, познайте любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света. Търсете първо Царството Божие. Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе във вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота на земята. 21 август, 5 ч. с. ---- *Лука, 12 гл.
  22. GDD

    1938_08_19 Силен и слаб

    Аудио - чете Милен Колев Аудио беседа(видео) От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силен и слаб Един философ върви по улиците и среща едно малко момченце, което плаче. – Защо плачеш? – Сираче съм, нямам майка и баща и не съм ял 24 часа. – Ела с мене! По-нататък той среща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и няма пари да купи лекарства да й се помогне. – Не плачи, ела с мене! След това среща трето дете, също така разплакано. – Защо плачеш? – Носех един хляб за дома си, но едно голямо момче ме срещна, наби ме и взе хляба от ръцете ми. – Ела с мене! Къде ще заведе философът тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще им даде по нещо, за да ги утеши. Кой е този философ? –Човешкият ум, който може да успокоява човешкото сърце. Значи, умът е силният, а сърцето – слабият. Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви". Сърцето на всички съвременни хора е смутено: ученикът се смущава, че няма средства за книги, или че не е издържал изпитите си; младата мома се смущава, че годините минават, а тя не се е оженила; чиновникът се смущава за службата си, да не го уволнят; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле, да не го убият. Ако пък е убит, тя плаче, страда за него. Как ще се утешат тия хора? Как ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще й кажете, че като душа, той е излязъл от Бога и трябва да се върне при Него. – Ама защо толкова млад? – Той е повикан горе, там да държи изпитите си. Условията на земята са по-трудни от тия на онзи свят. Там ще учи, ще следва университет и ще държи изпити. За да ги свърши успешно, никой от земята не трябва да го смущава и безпокои. – Защо моят син трябваше да бъде убит? Аз се молих много за него. Защо не са чули молитвата ми? – Там е въпросът. Много майки са се молили за синовете си, но на едни от тях молитвите са приети, а на други – не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа. Нашата работа се заключава в обединението. Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в единство. Днес всеки човек мисли само за себе си. Всяка майка се моли само за своя син. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят, учен. След всичко това, хората се за-питват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това единство? – Много лесно. Вместо да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на няколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могат всички хора да пият и да се задоволят. С други думи казано: пуснете любовта в себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навън и ще задоволи жаждата на всички живи същества. Като се говори за любовта, мнозина мислят, че тя е залъгалка за младите. – Не, истинската любов ни най-малко не подразбира залъгване. Да любиш, това значи, да отправиш погледа си към Бога. Какво по-голямо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправят погледа си нагоре? Виждате един просяк, с часове седи спокойно по ъглите на улиците и чака, моли се, дано пуснат нещо в чинийката му. Какво ще му пуснат? – По един-два лева. И след това той ще се прехрани с тях! Каква по-голяма залъгалка можете да очаквате от тази? – Не, просякът трябва да стъпи на краката си, да отправи погледа си към Бога и да започне да учи. – Ама ще го считат за смахнат. – Да, всеки момък, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнат. За предпочитане е да гледаш на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трябва да гледат? – Божието. В турско време още, при един съдия се явили двама тъжители, с желание да разрешат един спорен въпрос помежду си. Един от тъжитслите влязъл при съдията и му дал една турска лира, като му казал: Моля те, да гледаш на моето лице. След него влязъл вторият тъжител и дал на съдията две лири, да разреши въпроса в негова полза. Като започнало делото, първият тъжител се приближил при съдията и му пришепнал: Господин съдия, гледай на лицето ми. – Синко, какво да правя с онзи с двете лица? Съвременните хора често изпадат в заблуждения и, за да излязат от тях, казват, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бъде механическо, а може да бъде и органическо. Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта. Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят. Какво виждаме в живота на съвременните хора? – Навсякъде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недъзи на хората. Запример, не пее ли правилно, човек разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувства правилно, той разваля сърцето си. Ако не постъпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този живот на човека, ще се отрази в бъдещото поколение. Изобщо, няма мисъл, чувство или постъпка, които да не се отразяват върху човешкото лице. И тъй, когато човек се поддаде на своите лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва в мъгла, с каквато днес сме обиколени. Само мисълта на човека е в сила да махне тази мъгла, да даде възможност на слънцето да проникне в неговия ум. Мисълта на човека е подобна на вятъра в природата. Духне ли той, мъглите се разпръсват. Велико нещо е човешката мисъл. Тя определя човека. По мисълта, по погледа, по усмивката на човека ще познаете онова неизменно, велико начало в него. Това се отнася за онази мисъл, която движи човека напред; за онзи поглед, в който няма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърцето на всеки страдащ. Само онзи човек може да даде такава усмивка, в сърцето на когото Бог се проявява. Днес всички хора искат да видят лицето на Бога. Когато дойде на земята, Бог ще се изяви не само за хората, но за всички живи същества. Това значи, че е дошло спасението на света. Как ще Го посрещнат животните? – Чрез бягане. Спасението на животните е в бягането. – Как ще Го посрещнат хората? – Като мислят. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Реалността на живота е в любовта. Като има любов, дето и да се намира, човек разчита на нея. Любовта дава ценност на всички неща. Тя съдържа в себе си всички възможности. В това отношение тя е подобна на костилката в плода. Любовта се намира и в плода, и в костилката, но възможностите на любовта са в костилката. Достатъчно е да посадите костилката в земята, за да видите всичките възможности, които се крият в нея. От една костилка се ражда само един плод. Това показва, че в проявите на любовта съществува голямо разнообразие. Костилката на любовта се отличава от костилките на останалите плодове по това, че от нея произлиза не само един плод, но всички плодове в цялото Битие. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш: ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш; ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш; ако искаш красив да станеш, и красота ще придобиеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Много време трябва да работи човек върху себе си, за да придобие костилката на любовта. Той не е готов още за тази костилка. Ако днес му се даде, той ще я използва за несъществени работи и в скоро време ще я изгуби. Слушате някой момък да казва на момата, че я обича с всичкото си сърце. Този момък не е намерил костилката на любовта. Той се залъгва с външната, с месестата част на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се от заблужденията на влюбването. Влюбване, в което няма любов, носи със себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любов може да очаквате между един лунен и един сатурнов тип? Момъкът е лунен тип, а момата – сатурнов. Той се мени като луната и живее във въображението си, а тя критикува всичко в него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна. Какво ще прави това паднало божество с две луни? Велика, мощна сила е любовта, но когато има предвид изпълнение волята Божия. Тази любов повдига всички живи същества. Няма ли предвид изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония в света. Ще дойде някой да ме пита, какво мисля за любовта и в коя любов вярвам. Аз вярвам само в онази любов, чиято светлина никога не загасва. В светлината на свещта не вярвам. Тази светлина трае няколко часа. При това, за да светне свещта, кибрит е нужен. Аз не вярвам в светлина, за която е нужен кибрит. Донякъде само вярвам в светлината на слънцето. Ще дойде ден, когато и слънцето ще загасне. Следователно, аз не мога да вложа всичката си вяра в тела, светлината на които не е вечна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите. Последните пък се осветяват от още по-големи и т. н. Бог пък осветява всички души. Човек трябва да знае, отде иде светлината на неговата душа. Някоя млада мома казва, че някой момък я осветява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението й изчезнало, нямала вече светлина в себе си. – Защо? – Момъкът я напуснал. Човек не трябва да разчита на светлина, която ту се явява, ту се губи. Човешката душа се нуждае от непреривна светлина. Дойдете ли до любовта, вие трябва да знаете следния закон: човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал. Детето е привързано към майка си и я обича, защото първо тя го е обичала. Христос казва: „Аз съм виделината на света". Значи, като е дошъл на земята, Христос е станал отражение на Божествената светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят. В тази любов няма никаква сянка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сянка в любовта, това показва, че някое тъмно същество проявява своето неразположение към вас. Значи, един и същ човек може в един случай да прояви любов към вас, а в друг случай – омраза или неразположение. В истинската любов няма никаква тъмнина, никакво обезсърчаване, никакво обезверяване. Там животът тече непрекъснато. Искате ли да придобиете този живот в себе си, вие трябва да се калите, да издържате на мъчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви някой, че обича само един човек, ще знаете, че той е слаб. Той може да носи само един килограм тежест. Силният човек може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичаш всички хора, това значи, да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един човек. В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единния. Както слънцето огрява едновременно всички общества, така и човек трябва да обича всички. – Слаб съм, не мога да обичам така. – Слаб си, защото не проявяваш доброто в себе си. Доброто прави човека силен. Иска ли да прояви добродетелите си, човек трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вън или вътре в човека, отнема възможността му да прояви любовта си. Днес слънцето грее силно, денят е ясен, небето чисто. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са добри, и неговото слънце ще грее ясно, и неговият ден ще бъде добър. Желая ви сега да бъдете силни в доброто, слаби в злото; силни в любовта, слаби в безлюбието; силни във вярата, слаби в безверието; силни в надеждата, слаби в обезсърчението. 19 август, 5 ч. с. ---- * Йоан, 8 гл.
  23. GDD

    1938_08_17 Всяко растение

    Аудио - чете Милен Колев От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Всяко растение Христос казва: „Всяко растение, което не е насадил Отец мой небесни, ще се изкорени." (Матей 15:13) Днес във всички хора се корени нещо. Когато види, че нещо се корени в него, човек надава вик и пита, защо коренят това. Много естествено. Христос казва, че всяко растение, което Бог не е насадил в човека ще се изкорени, защото, остане ли в него, никакъв плод няма да принесе. Който искрено желае да учи, това го очаква. Съвременните хора страдат от еднообразие. Дето е еднообразието, там съществува голяма тъмнина. Дето има тъмнина, там са най-големите противоречия. Наистина, нощта носи големите противоречия в живота. Който не разбира някои работи, той е в тъмнина. Който е неразноложен по дух, той е пак в тъмнина. Обаче, не смесвайте тъмнината със злото. Светлината и тъмнината са две неизбежни явления в Битието, както злото и доброто. Да ходи човек в тъмнината, това не значи, че е грешен. И праведният ходи в тъмнина. Разликата се заключава само в това, че праведният ходи в тъмнината със светлина, а грешният – без светлина. Запример, като се говори за чистота, праведният, чистият разбира въпроса добре, а обикновеният изпада в противоречие. – Защо? – Защото той мисли за себе си, че е чист и се чуди, каква чистота се иска от него. Има няколко вида чистота: физическа, духовна и Божествена. И една свещ свети, но ако имате две, три, четири и повече свещи, светлината е по-силна. Да мисли човек, че като има една свещ, повече не му са нужни, той е на крив път. Че сте познали Бога отчасти, че четете Библията и Евангелието, това не е още всичкото знание. Да четеш Библията, това не значи, че си спасен. В Библията са изнесени опитностите на хиляди хора. Минали ли сте през техните опитности? Придобили ли сте тяхното знание? И това, което е писано в Свещената книга, не представя всичкото знание в света. Много още има човек да учи, докато завърши своето развитие на земята. Като се обезсърчават, някои казват, че няма да излезе човек от тях. Ако не излезе човек, какво друго може да излезе? Как могат да твърдят това, когато не знаят, какво всъщност е човекът? Като говори така, човек трябва да знае, какво може и какво не може да излезе от него. Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле. Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горите. Козата, обаче, гризе корите и листата на младите дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горите. Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнат някой самостоятелен, упорит човек, наричат го коза. Значи, като коза, този човек прави някакви пакости. – На кого? – На себе си. Сегашният човек без да иска, без да съзнава, сам си пакости. Запример, днес си каже, че от него човек няма да стане и се вързва с едно въже; на другия ден пак си каже същото – вързва се с второ въже; на третия ден пак каже същото – вързва се с трето въже. Ден след ден той се вързва с въжета, докато един ден цял се види обвързан – от главата до краката. При това положение, какъв човек очаквате да излезе? Иска да отиде на училище, но не може, защото е вързан. Иска да яде хляб, пак не може – вързан е. И очите, и ушите на този човек са вързани. Какво може да излезе от човек, който не вижда и не чува? Той ще каже, че всичко чува. Какво чува? Лошите думи, които някой казал за него, вследствие на което губи разположението си. Той чул, че някой казал една лоша дума за него, а не е чул десетте добри думи. Който чува само лошите думи, които се говорят за него или за ближните му, той не е музикален човек, няма добър слух. Който възприема само лошите слухове, лошите картини, лошите миризми, лошите храни, той има слабо развити сетива. В този смисъл, истински красноречив човек е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, без да изпълнява, и той не е красноречив човек. Какво красноречие има в това, че някой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? От тия обещания едва ли едно на стот ще се сбъдне. Сладко, красноречиво говорене е това, каквото кажеш и обещаеш, веднага да го изпълниш. Малко давай, но навреме, отколкото много, но без определено време. Сегашните хора дават много, но не навреме. Докато дойде обещаното, човек може да умре от глад. Съвременните хора търсят щастие, но без да искат си приготвят нещастието. – Защо? – Защото постоянно говорят или за своето минало, или за бъдещето си, какво ги очаква. Ако говорят за някакво светло бъдеще, добре правят, но те рисуват бъдещето си в тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче, живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, дето нещата стават моментално. Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог – на настоящето. Наистина, човек знае само онова, което е минал, добро или лошо. Що се отнася до бъдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказват някои неща, но това знание не е тяхно. Те декламират това, което им се казва, както децата декламират стихотворенията на някой велик поет. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофонните плочи могат да пеят, да свирят, да държат речи, но само такива, които са написани вече върху тях. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпее или изсвири нещо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви. Следователно, каже ли човек за себе си, че от него нищо няма да стане, той е грамофонна плоча, която пее една и съща песен. Каже ли, че от него човек ще стане, той е пак грамофонна плоча. И в първия, и във втория случай той предполага нещата, не ги знае положително. Когато кажеш, че от тебе човек няма да стане, ти си прав едно на хиляда. Кажеш ли, че от тебе човек ще стане, ти си по-близо до истината. В първия случай ти поставяш нещата вън от себе си и мислиш, че хората трябва да работят за тебе. Във втория случай ти поставяш нещата вътре в себе си и мислиш, че сам трябва да работиш. В този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. Учителят може да ви даде книги, учебници, но вие трябва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното. Мнозина очакват да получат блага наготово, без да работят. Те изживяват различни състояния и се страхуват, да не ги изкорени Господ. – Не Бог корени само заблужденията и кривите разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окръжаващите това, което не е. Вие нямате ясна представа за нещата, вследствие на което си създавате цяла каша от умувания и чувствания. Кажете ли на някого, че е много добър, той ви гледа изпитателно, не вярва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добър, но че е много добър, това не знае. На друг някой казват, че не е добър. И той се чуди, вярно ли е това. За да разбере истината, последният се нуждае само от една запетая. Като му каже някой „не си добър", той трябва да тури след частицата „не" запетая, и тогава ще излезе „не, ти си добър". Ако между думите „не си добър" не поставиш запетая и ги свържеш в едно, от тях се ражда нещо неестествено. Такова нещо е катърът. Катърът се ражда от кобила и магаре. Той е нещо средно между двете. Катърът е човешко произведение, вследствие на което е безплоден. Той не е създаден от природата. Всяко неестествено проявление в човека е катър, който не може нищо да роди. Едно дете намерило една кошница с ябълки и извадило от нея една, две, три, десет ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десет. Защо му са толкова много ябълки? Това показва, че желанията му са много. И възрастните хора като децата, имат много желания, които не могат да реализират, вследствие на което страдат. Те раждат много желания, но нямат храна да ги отгледат. Щом не можете да отхранвате желанията си ще се намерят хора, които ще ги вземат за себе си. После ще страдате от това, че някой взел едно ваше желание без позволение. Какво ще кажете за себе си, когато късате плодове от чуждите градини без позволение? Кой ви даде това право? Някой си насадил една череша, грижил се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя труд. Преди него други са опитали плодовете на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение от господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грешите, и околните грешат. Като късате плодовете от някоя череша без позволение, вие внасяте заблуждение и в самата череша. Тя мисли, че господарят й я бере. Не съм ли свободен да постъпвам, както искам? – Не си свободен. – Не съм ли чадо Божие? – Ако си истинско чадо Божие, ти ще признаваш Баща си и за всяко нещо ще искаш позволение от Него, като създател на цялата вселена. Благодарение на своите криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислят, че са свободни там, дето всъщност не са свободни. Те са свободни да отидат при господаря на дървото и да го помолят да им откъсне няколко плода, но без позволение не са свободни да късат плодове. Като не могат да реализират желанията си, хората се смущават и обезсърдчават. Смущенията произтичат от сърцето, а радостите – от ума. Животът на сърцето е живот на тъмнина. Значи, сърцето носи скърбите и страданията в живота, а умът – радостите. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си". Като вземе сърцето на човека, Бог внася в него нужната светлина. Само Той е в състояние да освободи човека от всички скърби и страдания, които идат на всяко време. Сърцето страда и с време и без време. Запали ли се Божественият огън в човешкото сърце, страданията изчезват. „Всяко растение, което Отец мой небесни не е насадил, ще се изкорени". Щом лошото се изкорени, доброто трябва да го за-мести. Радвайте се, когато Бог корени, защото на мястото на изкорененото Той посажда своите мисли и чувства. Следователно, щом скърбите, вие трябва да изпращате сърцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася светлина в него. Когато радости идат в живота ви, пак се радвайте, защото живеете в светлина. Благодарете на Бога и за тъмнината, и за светлината, в които живеете. Уповавайте на ума си, който Бог ви е дал, защото чрез него пътят ви се осветява и можете да вървите напред. 17 август, 5 ч. с. ---- * Матей 15: 12-39
  24. Аудио - чете Милен Колев От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Азбука на Божествения език Съвременните хора разглеждат живота от различни становища. Гладният мисли за хляба, как по-лесно и бързо да го осигури; жадният се интересува за водата; сиромахът – за парите, чрез тях да подобри живота си; невежият – за придобиване на знания; слабият – за усилване на организма си. Ако не може да задоволи нуждите си, човек е недоволен. Недоволството се дължи на факта, че човек не е определил отношенията си към Първата Причина, вследствие на което се проявява неправилно. Всяко недоволство на физическия свят произвежда в невидимия свят такава буря, каквато имате сега на планината. Каква е разликата между физическия, духовния и Божествения светове? Животът на човека и в трите свята се състои в неговите мисли и чувства, които обаче, се различават по нещо. Запример, силата на мисълта във физическия свят се заключава в нейната тежест, в духовния свят – в нейното напрежение, а в Божествения – в разширяването й. Ако живее само на физическото поле, човек мисли за материалните си нужди, да се наяде и напие. Това са мисли, които имат определена тежест. Като влезе в духовния свят, на каквато длъжност да се намира, човек започва да мисли, как да изрази любовта си към своя дом, общество и народ. Вследствие на това, каквато работа да заеме, той се стреми да бъде полезен не само на себе си, но и на ближните си. Ние казваме, че в мисълта на този човек има напрежение. Най-после, като влезе в Божествения свят, човек започва да мисли, как да служи на Бога, вследствие на което мисълта му се разширява. Първото нещо, което се изисква от хората, е да определят отношенията си към Бога. Под думата „отношения" разбирам възстановяване на надеждата, вярата и любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата – към духовния, а любовта – към Божествения. Хората едва сега започват да изучават любовта. На теория те знаят, какво нещо е любовта, но дойдат ли до приложението й, правят ред погрешки. Не е все едно да познаваш теоретически условията на северния полюс, или да отидеш там, да се стълкновиш с тия условия. В опитите си да отидат на северния полюс, хората видяха, че теорията им не се съвпада с действителността. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат и добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал, пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана от красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакво горчиво чувство. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на любовта, да има правилни отношения към Бога. Един ден, когато дойде свършекът на света, хората ще се пръснат из пространството, както камъните са разхвърляни на планината. Само ония хора ще бъдат запазени, които са облечени с дрехи на надеждата, на вярата и на любовта. Според дрехите си, те ще бъдат отделени едни от други, за да може всеки да заеме своето определено място. Обаче, и при това определяне на местата, пак ще има по-високи и по-ниски места. И в надеждата, и във вярата, и в любовта има степени. Останалите хора, които не са облечени с дрехи на добродетелите, ще чакат векове и хилядолетия да дойде някой да им помогне. Казано е в Писанието, че за всяка празна дума човек ще отговаря. Значи, дошло е време вече, когато хората трябва да се откажат от стария си живот, да забравят всички обиди и огорчения, да тръгнат напред. Новият живот изисква хора, надрасли старото. Всякакво недоволство и мърморене трябва да се забравят. Искате ли да влезете в новия живот, вие трябва да приемете страданията с благодарност. Христос е страдал, и вие ще страдате. Не страдате ли като Христа, вие нямате дял с Него. Ако Христос, Син Божий, беше подложен на тежки страдания, колко повече вие ще бъдете изложени на страдания. Мислите ли, че можете да минете без страдания, вие сте на крив път. Който не е страдал, той не може да пристъпи прага на духовния свят. Да живееш без страдания, това значи, да отиваш на училище и да се връщаш, без да си научил една буква. Кой баща би се радвал на своя син, който се връща от странство, добре облечен, но без никакво знание? Какво ще каже бащата на сина си? Той ще поклати главата си и ще дигне ръце от него. По същия начин постъпват и в невидимия свят. Видят ли, че пристига такъв син, който нищо не е учил, веднага го изпращат назад. Там не държат недоволни, мърморковци. Успее ли някой мърморко да се промъкне там незаконно, веднага го намират, дават му билет и с експрес го пращат на земята да учи. В един анекдот се разправя за влизането на един евреин адвокат в рая, без позволение на тамошните власти. Той успял с хитрина да се промъкне там, но в скоро време станал невъзможен за жителите на рая. Каквото виждал, все го критикувал и разглеждал според законите на земята. Той казвал: По еди-кой член от закона за съдопроизводството това не е справедливо, това не е на мястото си. Всички започнали да мислят, как да се освободят от него. На едного дошла в ума мисълта да го примамят с някое богато дело на земята. Той казал: На земята се разглежда едно голямо дело, за което ще се заплати скъпо, но няма адвокат, който да го защитава. Като чул това, евреинът веднага излязъл от рая и слязъл на земята. Така раят се освободил от един мърморко, който влязъл вътре по незаконен път. Като ученици, вие трябва да се справите с недоволството, с мърморенето. И пророк Йона се опита да роптае против Бога, но се намери в утробата на кита, дето лежа цели три дни. Знайте едно нещо: за Бога трябва да имате една мисъл и едно чувство. Никакво съмнение, никакво колебание не се позволява по отношение на Бога. Няма по-велик, по-силен, по-мощен от Него. Достатъчно е да проектира мисълта си към дадено същество, малко или голямо, за да се уредят работите му моментално. Мощна е Божията мисъл! Тя всичко твори и пресъздава. Тази мисъл слиза и до най-нискостоящите същества – камъните и растенията. Приемат ли я, и те започват да растат и да се надигат. Като не разбират закона на страданията, хората постоянно роптаят против Господа. Трябва ли калният, нечистият да роптае, че не го обличат с чисти дрехи и не го поставят на първо място? Колкото да роптае, докато е външно и вътрешно нечист, той всякога ще цапа дрехите си. За да го облекат в нови, в чисти дрехи, първо трябва да го заведат на баня, да го окъпят добре. Ама водата била гореща, кожата му се охлузила от търкане, това още нищо не значи. В пътя на чистенето, на растенето си, човек неизбежно минава през страдания. Страданията са метод за чистене. На земята човек дохожда гол и после го обличат. Малкото, новородено дете е голо, а после го обличат. При това майка му го облича в дрехи, които не са по желанието му. Първите дрехи на детето са пелени, които го стягат, здраво държат ръцете и краката му. Колкото повече расте, пелените се сменят с леки, свободни дрехи. Като слиза от невидимия свят, човек има високо мнение за себе си, мисли, че е Син Божий. Обаче, щом слезе на земята, веднага го поставят на известна дисциплина, да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Син Человечески няма къде глава да подслони". Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? – И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвъртото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и така ще влезе в Йерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, човек ще бъде готов да говори истината. Следователно, който е придобил вярата, любовта и истината, той трябва свободно да говори. Вярата, любовта и истината са огънят в човека, който непременно трябва да излезе навън. – Може ли нагорещената печка да не изкаже мнението си? – Не може. Огън има в нея, който по някакъв начин трябва да се изяви навън. Тъй щото, и без да говорите на хората, идеите, които имате в себе си, ще се изявят навън. Говорът не е единственият метод за разбиране между хората. Някой момък може да се влюби в някоя мома, без да изкаже чувствата си. Тя ще го разбере, без той да й говори за любовта си към нея. Това показва, че мислите и чувствата се предават от един човек на друг, без всякакъв говор. Ако хората не казват, че те обичат, това не значи, че нямат любов към тебе. Преди да те е обичал някой на земята, пръв Бог те е обичал, заради което те е пратил да се учиш. После баща ти и майка ти са те обичали и са станали врата, през която да влезеш в широкия свят. И най-после, учителите, които са те учили, също са те обичали. Ако не са те обичали, те нямаше да имат дух и разположение да те учат. Сега, знаете вече, че всеки човек е обичан и му са дадени условия да живее, да расте, да се учи и развива. Трябва ли след всичко това човек да бъде недоволен? Често срещате недоволни хора, които роптаят против този-онзи, не могат да ги търпят, не ги обичат. Какво показва това? Тия хора не познават нито своята цена, нито цената на другите. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Щом не обичате някои хора, вие не обичате известни букви от тази азбука. Какво ще постигне ученикът, който обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите 20 не обича? Наистина, и от десет букви може да се образуват думи, но нищо повече. От тия няколко думи не могат да се образуват цели изречения. Пълна реч е онази, която е съставена не само от срички и думи, но и от цели изречения. Следователно, вие трябва да обичате всички хора, защото всеки човек, лош или добър, е необходим за съставяне на цели изречения, чрез които да изказвате своите мисли и чувства. Влезете ли в Божествения свят, вие трябва да обичате всички хора, за да си служите с Божествения език. Не можете ли да приложите този език, никой няма да ви разбере, и вие ще се принудите да се върнете назад. Ще кажете, че не е нужно да обичате всички хора. И така можете да живеете, но ще бъдете невежи. Искате ли да бъдете учени хора, вие трябва да обичате всички. Запомнете следното правило: искаш ли да бъдеш учен, да се домогнеш до Божествената наука, Ти трябва да обичаш всички хора; искаш ли да се домогнеш до духовната наука, ти трябва да вярваш във всички хора; искаш ли да се домогнеш до науката на земята, ти трябва да се надяваш на всички хора. Като прилагате това правило в живота си, вие ще се домогнете до всичко, което душата ви желае, и ще имате вътрешен мир. Бъдете доволни от живота, който ви е даден, от мислите и чувствата, които ви посещават, от промените във вас, на които всеки момент се натъквате. Сам по себе си животът е съвкупност от безброй промени. Няма по-красиво нещо в живота на човека от това, да бъде вътрешно доволен, да носи в себе си разположението на едно добро, разумно дете. Желая на всички да бъдете добри, разумни деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". Под думата „дете" се разбира доброто разположение на сърцето, на ума, на душата и на духа. Колкото да желаете това, неразположението все ще ви посети. Независимо от вас, неразположението ще дойде отвън някъде, но трябва да знаете, че то не е ваше. Недоволството, неразположението се дължат на същества извън нашия свят, които са изостанали в развитието си. Техните състояния ви се налагат често, но вие трябва да ги различавате, да ги отделяте от себе си, от своя личен живот. Ако влезете в дом, дето е имало покойник, вие веднага ще станете скръбен. Ако влезете в дом, дето е имало сватба, вие веднага ще се развеселите. В тези случаи, нито скръбта е ваша, нито радостта. Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без той сам да е скръбен или радостен. Това е неизбежен закон. Ако иска да се ползва от радостите на хората, той трябва да взима участие и в скърбите им. Не взима ли дял от скърбите на хората, той ще се лиши и от радостите им. Същото може да се каже и за певеца. За да задоволи себе си, както и публиката, певецът трябва да взима и мажорни, и минорни тонове. Тоновете ще се сменят един след друг, за да създадат цяла песен, в която ще има хармония и мелодия. Не е важно, от какви тонове ще бъде съставена песента; важно е да бъде изпята чисто, меко и със съответна сила. Какво представя човешкият живот? – Нищо друго, освен песен за ангелите. Ако живеете добре, песента ви ще бъде приятна и за хората, и за ангелите. Не живеете ли добре, и песента ви ще бъде неприятна. Като благоволи към добрия живот на хората, Бог им праща своето благословение. Без Божието благословение нищо не може да се постигне. Лошият живот на човека не води към нищо друго, освен към освиркване. – Да умра веднъж, че да се освободя. – Не, и в смъртта няма спасение. Смъртта представя слизане от сцената на живота. Като слезеш от сцената, пак не си спасен. Вестниците ще започнат да пишат, че еди-кой пял или свирил, но нищо не излязло от неговия концерт. Като умре, човек се скрива в някоя дупка, да не вижда и да не чува какво се говори за него. След известно време, като се забрави името му, той отново се насърчава и започва да мисли за втори концерт. Щом замине човек за другия свят, майка му и баща му го посрещат и започват да го питат, защо концертът му излезе несполучлив. Трябва ли да се оправдава с публиката или с други външни причини? За неуспеха на хората има, наистина, и външни причини, но главната причина е в самите тях. Христос казва: „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него. Който не се отрече от мене, и аз няма да се отрека от него". С други думи казано: Който живее за мене, и аз ще живея за него. Който мисли за мене и ме обича, и аз ще мисля за него и ще го обичам. Това е закон. Когото обичаш, и той ще те обича. Когото не обичаш, и той няма да те обича. Хората искат да бъдат обичани, без те сами да обичат. Такъв закон не съществува. Когато клиентът влезе в някой дюкян, търговецът веднага ще му предложи нещо от стоката си. В замяна на това, клиентът ще заплати известна сума. При това, колкото стоката е по-добра, толкова повече се плаща за нея. За да познае цената на своите мисли, чувства и постъпки, човек ще бъде подложен на ред изпитания. Животът на земята е велико училище, в което се предават различни предмети. От предметите, които се предават на човека, вън и вътре в него, той се учи. Запример, вятърът, който имате днес, дъждът, мъглата, облаците са външни предметни учения, а недоволството, огорченията, противоречията са вътрешни предметни учения. Всички неща, които стават в природата, носят известно благословение за човека. Като изучавате историята на религиите, виждате, че всички религии, всички вярващи са минали през големи изпитания. Всички хора, млади и стари, учени и прости, са минали през изпитания. Няма човек в света, който да не е минал през изпитания. Изпитанията, страданията са благословение за човечеството. Казано е в Писанието, че когото обичат, него изпитват. Който се учи добре, него благославят. И тъй, пожелавам ви Духът Божий да присъства във вашите домове. Пожелавам ви мирът Божий да царува в умовете, в сърцата, в душите ви и във вашия дух. Пожелавам Божието благословение да се излее върху вас. 14 август, 5 ч. с. ---- * Матей, 10 гл.
  25. GDD

    1938_08_12 Милосърдие

    Аудио - чете Милен Колев От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Милосърдие В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много несъществени. Едно от важните неща за човека е въпросът за здравето му. Всеки човек трябва да бъде здрав. Обаче, здравето на човека зависи от следните четири неща – от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърдце. За да придобие тия неща, човек трябва да има знания. Всеки може да разглежда цигулката на Страдивариус, да я пипа, да обтяга лъка й, даже и да си я купи. но всеки не може да свири на нея. За да свири на цигулка, човек трябва да е работил, с години да се е упражнявал. Следователно, всеки има дух, душа, ум и сьрдце, но всеки не е могъл да развие такива качества в себе си, които да го направят здрав. Всеки се стреми да се домогне до здравето, но това още не значи че той го е придобил. – Ама близо съм до него. Близостта на нещата още не показва, че те са постигнати. Слънцето е далеч от нас, неговата светлина и топлина ни докосват, но самото слънце не сме постигнали. То стои далеч от нас и ни осветява. Свещите са близо до нас, но те не светят така, както слънцето. Слънцето осветява големи пространства, а свещите – малки. Тъй щото, когато някои неща не са ясни за човека, това показва, че са слабо осветени. Щом нещата са ясни, те са силно осветени. Слънцето осветява най-силно нещата. Когато слънцето грее, всички работи се нареждат добре: цветята и тревите никнат и цъфтят, плодовете зреят. Слънцето е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги използува. И земята, от своя страна, дава много блага на човека, но и тя не ги използува за себе си. Човек се ползува от благата, които земята и слънцето дават. Ако той не използува тия блага, те ще гният, ще се развалят. Също така в човешкия ум са вложени светли, красиви мисли, а в човешкото сърдце – благородни и възвишени чувства, които той непременно трябва да използува. Не ги ли използува, те ще се развалят. В благата на живота трябва да има постоянно движение. Какво става с човека, ако не яде? Или какво става с него, ако яде? Ако човек не яде никак, или ако яде чрезмерно, това са две крайности на живота. Ако не яде никак, той ще умре. Ако яде много, той ще задлъжнее. Човек трябва да яде умерено, колкото да поддържа функциите на своя организъм. Които не разбират законите на храненето, казват, че смисълът на човешкия живот се заключава в ядене и пиене. Други пък казват, че смисълът на живота е в ученето. Както при яденето, така и при ученето, трябва да се спазват известни правила и закони, за да могат процесите в човека да стават правилно. За да може да учи, човек първо трябва да познава добре своя език. Щом познава езика си добре, той може да върви напред, да учи всички предмети, които го интересуват. Следователно, за да разбира смисъла на живота, първо човек трябва да познава неговите елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, да образува от тях срички, думи и изречения и така да чете и да го изучава. Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползува от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз взимам думите баща и майка в техния широк смисъл. Христос казва: „Ако бяхте знаяли, що е „милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните". Значи, милостта стои по-горе от жертвата. Жертвата е външна страна на нещата. Какво може да жертвува човек? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т.н. Човек жертвува нещо, което е вън от него, а в милостта, и милосърдието той дава от себе си онова, което е научил и опитал. Като жертвува кокошка, овца или агне, човек не взима в внимание страданията, които причинява на тия същества. Като проявява милостта, милосърдието си, човек опитва нещата и, ако намери, че са добри, ще ги даде и на другите; не са ли добри за него, той не ги дала на никого. Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този смисъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човек. Какъв човек е този, който дава неща, които са вън от него? Има смисъл човек да дава само онова, което е вътре в него. И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, но сърце чисто и светъл ум. Сърце чисто и светъл ум трябва да бъдат олтар за служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от светлите човешки умове и от техните чисти сърца. Какво представя чистото сърдце? – Чисто сърдце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влизат в него. Чистото сърдце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. Сърдце, което се размътва, е плитка вода. Дъното на това сърдце е покрито с кал. Човешкото сърдце се размътва лесно, а Божественото – никога. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърдце и ще им дам сърдце чисто, на което ще напиша закона на своята любов." Чисто сърдце подразбира разумното сърдце на човека. Като ученици, вие трябва да се стремите към разумен живот, в който всяко нещо става на своето време и място. Когато иде на своето време, дъждът носи благословение за човека. Закъснее ли да дойде на времето си, човек се лишава от това благословение. В Писанието е казано: „Ще им дам ранен и късен дъжд на време". Когато добрите мисли и чувства идат на време, те носят своето благословение за човека. Бъдете будни да не изпуснете времето, когато тия мисли и чувства ви посещават. Който губи добрите случаи в живота, той се ожесточава и започва да спори с ближните си, да се сърди за нищо и никакво. Днес всички хора спорят за първото място, кой да бъде глава. Този въпрос лесно се разрешава. Пръв е онзи, който прилага милосърдието в живота си. Последен е онзи, който жертвува. Някой жертвува големи суми и мисли, че заради тези благодеяния трябва да заема първо място в обществото. Преди всичко той не жертвува нещо от себе си. Златото, с което разполага, не е негово. То принадлежи на природата. Някои хора бягат от такова богатство. Те знаят, че чуждото всякога чуждо остава. В древността някога на една планина живели двама светии. В подножието на тази планина се намирал един град. Те често слизали в града да продават плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Един ден, като се движел по пътеките на гората, единият от светиите видял една голяма дупка, отворена от проливните дъждове. Като погледнал в дупката, той се уплашил от нещо и хукнал да бяга. – Какво го уплашило? – В дупката имало едно голямо гърне, пълно с злато. Значи, златото, с своя блясък, уплашило светията и го заставило да бяга. Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и ударил на бяг, вторият светия отишъл да види, коя е причината за това. Той се приближил до дупката и що да види? – Гърне, пълно с злато. Той си казал: Чудно нещо, защо трябва да бяга човек от златото? То може да се употреби за полезни работи. Той се навел, извадил гърнето с златото и слязъл с него в града, да помисли, как и за какво да го употреби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като употребил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върнал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: Всичките благотворителни дела, които направи, не струват, колкото избягването на другаря ти от гърнето с злато. Следователно, много от човешките благотворителни дела са по-малко ценни от отказването им от някакво земно благо. – Защо? – Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: Всяко добро, в което милосърдието отсъствува, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни на любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. Вижте, запример, колко малко изглежда слънцето. Въпреки това то изпраща грамадни количества светлинна и топлинна енергия чрез които осветява и отоплява цялата земя. Сега аз ви навеждам на мисълта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате някои неща. Причината за неразбиране на нещата е двояка: или тия неща са много далеч от вас, или са много близо. Ако поставите близо до очите си една златна монета, тя ще закрие всичко пред вас, вследствие на което нищо няма да виждате. Отдалечите ли монетата от очите си, просторът на вашия поглед веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите един предмет от очите си, вие можете да го виждате само с телескоп. Следователно, искате ли да виждате някой предмет ясно, турете го на такова разстояние от себе си, че да бъде добре осветен от всички страни. Това се отнася за физическите предмети, но има значение и за мислите и чувствата на човека. Искате ли да развивате своите мисли и чувства, дръжте ги на такова разстояние от своя ум и от своето сърце, че светлината на мислите ви да не помрачава светлината на вашия ум, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърце. Като се натъкват на някои неразбрани неща, хората се запитват, кои неща са реални и кои – нереални. Реално е само това, което носи живот. Всяка мисъл, която внася светлина в човешкия ум, разширява неговите възгледи и помага за растенето му, е реална. Всяко чувство, което внася топлина и мекота в човешкото сърце, е реално. Всяка постъпка, която усилва човешката воля, е реална. Реалните мисли, чувства и постъпки наричаме Божествени. Тъй щото, искате ли да знаете, дали мислите, чувствата и постъпките ви са Божествени, ще ги опитвате по следния начин: мислите ще познавате по светлината, която носят, чувствата – по топлината, а постъпките – по силата. Това е положителното знание на живота, което се придобива от външния свят чрез външните сетива, а от вътрешния –чрез вътрешните сетива. Ако очите ви са здрави и силни, вие схващате ясно очертанията на предметите. Очите на човека са в услуга на неговия ум. Докато умът му функционира правилно, и очите му ще бъдат здрави. Започне ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи, между очите и ума на човека има известна зависимост. По-точно определено: човек, в който милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотии, които му препятствуват. Какво трябва да направи, за да вижда и да чува ясно? Той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум и на своето сърдце. – Мих ги, но пак не виждам. – Мил си ги с вода, която не може да изчиства калта. Вземи от Божествената вода и с нея измий прозорците си. Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени. Те представят онази Божествена вода, която мие, чисти всичко, каквото срещне на пътя си. Как постъпи Христос с жената, хваната в прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: Учителю, според закона на Мойсея такива трябва да се убиват с камъни, защото развалят дома и обществото. Ти какво ще кажеш? Наведе се Христос на земята и пишеше с пръст. След това дигна главата си и отговори: „Който се счита праведен, нека той пръв хвърли камък върху нея". С други думи казано: Ако праведният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако грешникът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След тези думи на Христа, един по един всички се разотидоха. Христос погледна към жената и я запита: „Никой ли не те осъди, жено?" – Никой, Господи. – „Нито аз те осъждам. Иди дома си и не греши повече. Иди да служиш на Бога. Не прави повече престъпления за прехраната си." Човек може да изкарва прехраната си по честен начин, а не чрез престъпление. Човек греши понякога, защото търси лесен начин за живеене. – Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човек всякога ще бъде облечен и нахранен. Като ученици, вие трябва да влизате в положението на страдащите и да ги облекчите. Един ден Настрадин Ходжа се качил на къщата си да я покрива с керемиди. Той стъпил на една керемида несполучливо, паднал на земята и счупил крака си. Всеки, който чул за нещастието на Настрадин Ходжа, отишъл да го посети и го запитвал: Как падна, че счупи крака си? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? Той разправял цялата случка на един, на втори, на трети и най-после се отегчил да разправя. Като продължавали още да го питат за случилото се, Настрадин Ходжа казал: Не се ли намери досега един човек да е падал като мене, че да знае, как се пада? Следователно, като срещнеш една страдаща душа, не я питай, как е паднала, не я морализирай, но влез в положението й и я облекчи. Добре е човек да има един учител, да го учи, но този учител трябва да бъде майстор, да се е учил от Божествената книга на живота. Ако не намерите такъв учител, потърсете книгата, от която той се е учил. Там ще се запознаете с буквите, с правилата и законите на тази книга. Като научите добре буквите, ще ги нареждате в срички. От сричките ще образувате думи, а от думите – цели изречения. Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам пред вид онази жива, Божествена граматика на живота, по която са учили всички велики Учители. Онзи, който е учил буквите от тази книга той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолютната възможност на нещата. Наистина, който люби Бога, той има помощта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което слънцето и дъждът са започнали. Бог повелява на слънцето да грее и да възраства нещата, на дъжда – да полива и съживява израсналото, на почвата – да го храни, а на човека – да довърши започнатата от тях работа. Може ли да не успява в работите си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползува от благословението на всички добри сили на небето и на земята. Те започват работата, а човек я довършва. Днес всички хора са изпратени на земята да довършат онази работа, която слънцето и дъждът не могат сами да свършат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. – Коя е тази работа? – Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал. 12. август, 5 ч. с. ---- *(Матея 12:1-10)
×