Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Димитър Голов'.

Открити 3 резултата

  1. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Произведоха ни ветеринарни младши подофицери и ни дадоха по десет дни домашен отпуск. Влакът, заминаващ за България, бе препълнен с отпускари. Вагоните бяха препълнени. По нямане на места, багажниците горе, вместо багаж, бяха запълнени с войници отпускари, които бяха легнали там. Между вагоните и отвън по вагоните се бяха накачили войници. От Скопие до Ниш аз пътувах в клозета на вагона. Като слязох в София, запитах къде се намира книжарницата на Димитър Голов. А Димитър Голов се беше поминал и в книжарницата продавачката бе дъщеря му, която бе гимназиална ученичка. Дадох й списъка на всички теософски книги, които търсех, да ми ги даде да си ги купя. Приготви момичето книгите и ги платих. Попитах я да ми покаже къде се намира ул. „Опълченска" 66. Девойката излезе от книжарницата и ми показа посоката, за да намеря улицата. Намерих ул. „Опълченска" 66, къщата, в която живееше Учителят. Позвъних, излезе хазяинът на Учителя, Петко Гумнеров, и ме въведе в двора. Даде ми стол да седна, до маса, която бе на двора, пред прозореца, където Учителят живееше. Отиде и съобщи на Учителя, че Го чакам. Той веднага дойде. Запита ме откъде ида, кои са ми дали адреса Му. Първото ми впечатление от вида на Учителя бе дълбоко, силно. Обясних Му, че са ме напътили братята Боян Боев, Георги Куртев и Стамат Тодоров. Пакетът с току-що закупените теософски книги стоеше върху масата. Учителят ме запита какви книги съм си купил. Казах му, че съм ги купил сега и не ги зная заглавията им. Учителят започна да ги изрежда и аз потвърждавах, една по една-наред, както бяха наредени в пакета. „И най-отгоре, си си купил книгата „Френология". - Аз се зачудих, че пакетът бе опакован добре и никаква книга не се виждаше от опаковката - не можеше да се прочете заглавието й. А Учителят ги прочете една по една и най-отгоре ми каза, че е „Френологията". Обърна ми внимание, че Учителят вижда и зад преградата на опаковката - това се казва ясновидство. Погледнах си часовника, защото влакът за Варна скоро щеше да потегля, а аз с варненския влак ще пътувам до град Попово. Учителят стана и отиде в горницата. Върна се и ми подаде книгата Първа серия „Сила и живот", като добави следното: „Вземете тези беседи, четете ги и ги проучавайте и мислете върху прочетеното." Целунах Му ръка и се сбогувах. Пътувайки за гарата, аз размишлявах върху това как се срещнах с Учителя и какво впечатление ми направи Той. ВК: Брат Боев и Георги Куртев бяха ли Ви разправяли за Учителя? ПГ: Бяха ми разправяли. ВК: Надълго и широко? ПГ: Стамат също. ВК: Какви неща бяха Ви разправяли за Него? ПГ: Че Той е Божи пратеник. След това, че Той има възможност да вижда миналото, настоящето и бъдещето на човека, че е най-добрият познавач на света върху книгите на Свещеното Писание и че е един, който не изявява своята същност, но тя се изявява чрез Словото, което държеше на народа. Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост". Тя толкоз ми хареса, че ми обясни много въпроси от живота и си казах: колко това знание би било полезно, ако хората го знаят! Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството. Затова задавам тези въпроси. ПГ: Да, да, да. ВК: И по-нататък? Сега, какво впечатление Ви направи Учителят, когато Вие за пръв път отивате при Него? Те бяха Ви дали адреса и т. н.? Обикновено първата среща е много интересна. ПГ: То беше така: Той слезна, така, от горницата. Имаше и маса пред прозореца в градината, дето държи сказки, там, имаше маса и ми зададе тези въпроси: откъде ида, кой съм, какво съм, кой ме е пратил, откъде съм вземал адреса и т. н. Като Му обясних, Той каза: „Какво си си купил тука?" А пък те бяха загънати. И аз Му обясних, че това са теософска литература. „Ами кои книги точно?" Рекох: „Сега ги взех и не ги помня." И Учителят ги за изрежда: 1., 2., 3., 4., до 20., по списъка, и най отгоре: „О, купил си си и френология!" А пък всичко беше загънато така, че не се виждаше какво има вътре. А аз бях чел вече за ясновидство. И разбрах вече, че Учителят е ясновидец. Да. И нататък, аз вече си погледнах часовника, щото гледах да не изпусна варненския влак, и Той забеляза: „Значи ще пътуваш?" Рекох: „Да, ще пътувам за Попово по варненската линия." И Той каза: „Постой малко тука" и отиде горе и взема едно томче от току-що в нея година излязлата първа серия „Сила и живот", - „И, рекох, четете и размишлявайте върху прочетеното!" ВК: Това е един изключителен метод, който Учителят е дал. ПГ: Да. Препоръча например там, че ще чета цял куп теософски книги, а всъщност знаеше, че ме интересуваха беседите - тоест Словото Божие.
  2. 4. ПИСМО ОТ ДИМИТЪР ГОЛОВ София, 13/VI 1917 Любезни господ. Тошев, Ще искам да се видя с вашия роднина г-на Ханджиева и то непременно още тази вечер. Въпроса се касае за г-на Дънова, когото постоянно викат по разни участъци и пр. Моля те, иди още тази вечер при него и го доведи у г-на Ив. Дойнова, където ще бъдем там с г-н Дънова. Ще чакаме. С поздрав Д. Голов (Забележка от Ст. Тошев: Сварих чича си легнал да нощува, но още не заспал. Облече се и до след среднощ бяхме заедно. Понеже имаше полицейски час до 11 ч. аз придружих Учителя до квартирата му. Върнах се от „Опълченска" 66 до ул. X. Дим. - близо до зоологическата градина - невредим.)
  3. 12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ През 1914-1915 г. една група интелигентни сестри от София образуваха женски кръжок. В него влизаха и сестрите генерал Недялкова и генерал Стоянова. Събранието си правеха веднъж в седмицата - в домове, дето имаше обширни салони (като например в дома на нашите приятели Елена и д-р Йордан Иванови). Бях поканен от този кръжок да им изнеса няколко беседи. И аз сторих това - със знанието на Учителя. През юли 1917 г. един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат. Той ми разправи, че от Горе му открили, че му възложили мисия: да стане трансформатор на Духовни енергии, които от Горе изпращат към земята. И че той почти всяка нощ съзнателно се излъчва и странствува и посещава различни места и държави. Разправи ми своите впечатления от Китай, от Япония и други държави. През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи. Като студент в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше. Квартирувах у наши приятели. Нашият брат Димитър Голов (книжар-издател в София) знаеше в кой дом квартирувам. Наскоро, като си бях легнал, слугинята почука на вратата на стаята ми и ми каза, че големият син на брат Д. Голов ме вика да ми съобщи нещо важно. И той ми каза, че баща му поръчал: да повикам чичо си Генчо Ханджиев (с баща ми от една майка, а от двама бащи) и да отидем в дома на брат Иван Дойнов, дето той и Учителят ще ни чакат. Аз бях заинтересувал този мой чичо и той посещаваше беседите на Учителя и се беше запознал с Него, както и с Д. Голов. А Голов живееше в София от много години и познаваше живота на София, както малцина го познаваха. Облякох се набързо, взех чичо си и отидохме в дома на Иван Дойнов, близо до дома на чичо ми. Там брат Голов разправи, че вече няколко пъти Директорът на Дирекцията на Обществена безопасност, под давлението на Светия синод, викал при себе си Учителя, за да го разследва във връзка с беседите, които публично държи в София, (които масово се посещаваха и броят на посетителите му постоянно растеше. Учителят държеше беседите си в големи софийски салони като „Радикал", и др.) и че той даже си позволявал да се гаври с Учителя. Голов знаел, че чичо ми имал връзки с лица влиятелни пред този директор и че те ще могат да го респектират, да упражнят влияние над него - да престане да смущава Учителя. Чичо ми обеща да нареди тази работа. И така стана. Излязохме от дома на брат Иван Дойнов: последният, Учителят, Голов, чичо ми и аз. Минахме покрай дома на чичо ми и той си влезе. И наскоро се спряхме пред „Руския паметник". Там Голов каза: „Как забравихме! Сега има полицейски час, от 21 часа, а сега наближава 24 часа. Ако ни заловят, ще бъдем арестувани!" Аз казах: „Вие с Дойнов си вървете, а аз ще придружа Учителя до дома Му." Учителят му каза. „Вие всички си вървете, аз сам ще си отида." Аз отвърнах: „Учителю, аз ще Те съпроводя до дома Ти." Голов ме потупа по рамото одобрително и ми каза: „Ти си смел човек!" С Учителя минахме през пустеещите тогава еврейски гробища и от там излязохме на улица „Пиротска" и покрай гимназията отидохме до портата на Учителя, дето се разделихме. От улица „Опълченска" 66 аз трябваше да отида в квартирата си на ул. „Хаджи Димитър" 6 - близо до Народното събрание и до Зоологическата градина. Пешком преминах почти цяла София в центъра й. На няколко места минах покрай тройки войници, които следяха за спазване полицейския час. Аз бях облечен с хубаво облекло и вътрешният глас на няколко пъти ми каза: „Тези постови тройки ще те считат за техен ревизор и никой няма да те закачи." И така стана. Отидох си след среднощ в квартирата си. Друг един случай. Това беше в началото на 1914 г. В студентското християнско дружество, на което бях член, разбраха, че теоретически аз съм най-добре осведомения по въпроси из християнството. Стана избор за ново настоятелство. Болшинството пожела да ме изберат за председател на дружеството. Обясних им, че съм семеен и често си отивам при семейството си в Севлиево, затова не желая да бъда избран за председател. Избраха ме за подпредседател. И наскоро след това дружеството ми направи предложение: да изнеса един реферат пред студентки и студенти в една от аудиториите на Университета, на тема „Христос през вековете - до днес и в бъдещето". Аз приех предложението. Събранието беше масово посетено. Рефератът ми получи всеобщо одобрение. Заключението ми беше, че когато човечеството приеме в съзнанието си Учението на Христа и го въплъти в живи дела, на земята ще настане Царството Божие. И бленуваното от човечеството щастие ще стане реалност.
×