Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Кортеза'.

Открити 4 резултата

  1. 42. ЮРДАНКА ЖЕКОВА. СРЕЩАТА С ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА[1] Юрданка е родена през 1864 г. в с. Килифарево. Учила е, но доколко е учила, не се знае. Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен. Тя е запалена по духовните въпроси. Един мъж бил яко жена си, че се занимава с такива глупости. Кортеза започнала да говори, а същият мъж извикал: - Ти лъжеш, нищо не виждаш! - Не виждам ли? Виждам много добре как днес ти преби жена си, да не дойде тук, а ти сега ще видиш какво ще стане. На твоя таван са дрехите на баща ти, а в един джоб има една десетолевка сребърна. Ще отидеш и ще я вземеш. Свършва беседата, а онзи се качва на тавана, следван от Кортеза, и намира голямата пара. Кортеза го предупредила, че ако още веднъж удари жена си, след три дни ще умре. Онзи се уплашил. А всичко това го е наблюдавала Юрданка и много я е впечатлило чутото и видяното. ------------------ [1] За Кортеза вж. «Изгревът», том XVI, стр. 9-11, стр. 33-36 и снимка N? 66. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  2. 23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА „Вие говорите за чистота или говорят ви за чистота. Сегашните хора не могат да говорят за справедливост, за чистота, за честност. Един човек, който десет пъти лъже, за каква честност ще говори? Аз не говоря сега за вас. Вие ще кажете: „Той говори за другите, но и за нас се отнася това." Не. Аз ви казвам нещата както са си. Някои казват: така дяволът правил. Този въпрос - дявола, аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия* е той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това, за да може да се изклинчи. Накарай дявола да ти направи една услуга и той ще те увърти и ако речеш да се съветваш с него за доброто на някого, дяволът ще каже: „Остави тази работа, занимавай се със себе си, остави другите." Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум." Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой - майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия, със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!" Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. Той много се докача. Не съм срещал същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А пък като го попиташ: „Защо грешиш?", той казва: „Не е твоя работа." Изповядва ти се като пред изповедник, за да му вземеш греховете. А пък като го попиташ: „Защо правиш така?", той казва: „Това не е твоя работа." Той казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш." Казвам му: „Помоли се на Бога." Той казва: „Ти се помоли, аз съм грешен. Бог не ми слуша молитвата, но ти се помоли за мен и така ми направи малко добро." Та, трябва да се пазите. Имаше един светия, Илия, български светия Илия, не знам от кое място е. Отива при Кортеза със смирение. Той бил на около 20 - 25 години. Със смирение отива при нея, гледа иконите, моли се, каквото му тя казва, слуша. И Кортеза не може да го познае. Тя, която е ясновидка, така се увлякла от думите му, та помислила, че той е послушник и че е дошел да се учи от нея. След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала," И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре - Отца, а от другата страна - Свети Дух. А той е в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос - отстрани. Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, известни изпитания ще дойдат. Те са необходими. Всички изпитания, от какъвто и да е характер, ще дойдат, това трябва да го знаете. Докато минете земния живот, няма да остане изпитание и добро, и зло, което да не изпитате. Може би в един живот няма да изпитате много работи, но в много животи ще минете през всички изпитания, докато дойдете до съвършенство. Всички изпитания няма да минете в един живот, но за да стигнете в съвършенство, няма да остане изпитание, което да не сте опитали. И много сладки, и много горчиви работи трябва да опитате. Но това не трябва да ви спъва." (из беседата „Двете фази в пътя на ученика", в томчето „ Трите родословия", Утринни слова, година V(1935 - 1936), ИК „Жануа '98", София 2000, с, 484 - 485.**) „Пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Един селянин отишъл при ясновидката Кортеза, да чуе нещо от нея. Той се представил за благочестив и смирен човек. Казал й, че иска да чуе нещо за Бога, за другия свят, да повдигне душата си. Кортеза, макар и ясновидка, изпаднала в заблуждение и помислила, че пред нея стои свят човек. След няколко посещения той тръгнал от село в село да проповядва. Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво - Свети Дух, а над главата си - Бог Отец. Дето отивал, все за себе си говорел, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозирал, че се поддал на изкушенията на дявола. Трябвало след това да бъде подложен на гореми гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Не се постига лесно съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи в себе си морала на любовта, никога не се обезсърчава. През каквито изпитания и да минава, той остава верен на любовта." (из беседата „Двете фази", в томчето „ Устойчиви величини", Утринни слова, година V (1935 -1936), томII, „Литопечат", София 1943, с. 186-187.) „Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл, В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно онзи, който може да чете по окото, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото. Една от видните български ясновидки*** казваше: „Аз чета за живота на хората по очите им. Най-напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам. Не мога ли да проникна в окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета." Така е, в окото на човека е написано всичко. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде." Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото седи на първо място. Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око. За вътрешното око се говори в Писанието. Двете очи на лицето на човека са две сестри, свързани в мозъка чрез един общ център. Щом преминем окото и дойдем до човешкия мозък, пред нас се отваря една широка област за изучаване. Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат, може би, векове още, докато хората се заемат с щателното проучване на човешкия мозък." (из беседата „Братя в единомислие", в томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи 1927 г., с. 143 -145) _________________________________________________________________ * усулджия: отусул (ар.-тур.) - диал. леснина, метод, способ, начин. ** Този цитат е от изданието по нередактирани оригинали на дешифрираните стенограми. Вторият цитат, представен по-долу, е от първото издание на същите беседи. В него текстът е основно редактиран от Паша Теодорова. Томчето е отпечатано в печатницата на Славчо Печеников „Литопечат", ул. „Гурко" 22, София, Публикуваме и двата текста, за справка. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) *** Става дума за Кортеза. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
  3. 22. КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО Дойде празникът на просветата. Аз реших да отида в село Арнауткьой, Разградско, за да проверя дали е вярно, че момичето Кортеза от гр. Сливен е открила аязмо в това село. ВК: Какво е това аязмо? ПГ: Вода, която извира от земята и има лечебни свойства. Хората я гребат и си мият очите, раните, къпят болни и те оздравяват. То е особени радиации. Водата има лечебни свойства. В навечерието на празника „Св, Кирил и Методий" аз се запътих към Разград пеша. Като млад и енергичен, някъде тичах по шосето към Разград. То е на 29 км от Разград. В Разград попитах къде е село Арнауткьой. Показаха ми, че е по шосето Разград-Търговище. Затекох се по уреченото шосе, настигнах един селянин и исках да го надмина. Той полюбопитства да му кажа: „Къде така тичешката?" Казах му, че отивам в село Арнауткьой. Той ми каза, че е от Арнауткьой. Аз се успокоих, щом намерих човек от това село. Човекът ме попита имам ли роднини в Арнауткьой, че им отивам на гости, защото денят „Св. Кирил и Методий" бил съборен ден за това село. Отговорих му, че нямам роднини, нито пък имам познати, а отивам да проверя дали е вярно, че в това село Кортеза е открила аязмо. Събеседникът ми разказа следното: „Има едно момиче набожно от град Сливен. То ходи по села и градове и учи хората на добро. Учи ги да обичат Бога, да се почитат едни други, да се обичат, из устата им да излизат само хубави думи, да живеят примерен християнски живот. Тя вижда душите на умрелите, тя е цял пророк. Дойде един ден в нашето село, събрахме се сред село на площада мъже и жени. Присъстваха и всички общински съветници заедно с кмета. Момичето започна да говори тъй увлекателно, че ние със затаен дъх я слушахме. Заговори за Христа, за апостолите, за силата на молитвата. Тя виждаше сърцата и душите на слушателите си. Така обрисува вътрешния живот на хората, че те от умиление се разплакаха. Като завърши беседата си, каза, че ще открие в селото ни аязмо. Поръча хората да вземат кирки, търнокопи, лопати, за да копаят. Селото е с изложение на изток. Разположено в една широка, суха долина, с посока изток-запад и наклон към изток. Поведе ни тя по долината от селото нагоре в западна посока. На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят. Започна бърза копан, защото като се заморяваха едни, даваха инструментите на други. Като изкопаха около два метра, откри се дупка в скалата, откри се пещера, а вътре - обширно езеро, което се изтичаше с подземна река. Тази вода е лековита. Хората си пълнят съдове, за да се мият. Кой каквато болка има. От Разград дойдоха цели роти с фенери и влязоха в пещерата и се разхождаха около езерото." Така от моя събеседник аз научих, за каквото отивах. Събеседникът ми каза, че ще му бъда тая нощ гост. Вечеряхме. Имаше и гости от съседни села, дошли на събор за празника им. Сутринта аз станах и след закуската исках да посетя аязмото. Исках да вляза в пещерата. Като стигнах до пещерата, тя се охраняваше от двама стражари, изпратени от околийското управление в Разград. Понеже бе съборният ден на с. Арнауткьой, щяха да дойдат много хора от града и селата, за да си вземат вода от езерото и можеше да стане нещастие. Бяха влизали войници да разглеждат пещерата и навлезли в разни вътрешни галерии, фенерът им изгаснал и три денонощия се лутали из пещерата, докато други ги извели из пещерата навън. Така че стражарите не ми позволиха да вляза в пещерата. Вечерта се завърнах в Попово.
  4. 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН Около 1911 г. в село Водица дойде Кортеза от град Сливен. Тя ходеше по села и градове да държи религиозни беседи на народа. ВК: Това е ясновидката Кортеза*. ПГ: Хората се събираха със стотици, за да слушат вдъхновеното й слово. Речта й започна с молитва и прочитане на една глава от Евангелието. И започна да разяснява смисъла на това, което Христос ни учи. Словото й прикова вниманието на хилядите хора; които се бяха стекли с каруци от гр. Попово и околните села. Площадът пред църковния двор и пред общината бе препълнен със слушатели. Словото завладя народа, мъже, жени и деца и беше така увлекателно и затрогващо, щото хората се разплакаха от хубавите й слова. Тя говореше, че хората са братя пред Бога, че хората трябва да се почитат и уважават. Че трябва да се любят с духовна любов. От устата ни да излизат благи думи, да се почитаме, уважаваме и си помагаме едни други. Децата да почитат родителите, бащите и майките си и другарчетата си и за нищо да не се карат и ненавиждат. Устата са създадени да славят Бога, ръцете ни са създадени да правим добро, а краката са създадени да ходим, да помагаме на нуждаещите се хора. Речта й продължи дълго време. Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа. Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед. В задълженията ми влизаше още да насичам и да пренасям дърва за огрев и понеже майка ми бе претрупана с къщна работа и не успяваше да ни донесе вода, аз трябваше да нося с кобилицата вода от селския кладенец, който не бе близо. Събранието завърши в църковния двор. Кортеза каза, че сега ще отидат на гробищата. Народът потегли към гробищата. Баща ми ме намери и ми каза да отида да посрещна добитъка, за да не отидат кравите и биволиците в махленските земи и хорските лозя и зеленчукови градини, да направят пакости,защото слънцето бе към икиндия. „Ти иди при говедата, а ние ще отидем да слушаме какво ще говори Кортеза на гробищата." Аз отидох и намерих говедата, които пасяха в местността Цари-гьол, Денят бе ясен, топъл. Седнах под сянката и се потопих в размисъл върху преживяното и слушаното слово на говорителката. През съзнанието ми като на кинолента преминаха цели спомени от досегашния ми живот. Припомних си колко тревоги и душевни страдания съм причинявал на родителите си. Разкаях се дълбоко и реших от този момент да бъда нов човек. Когато си отидох вечерта у дома, баща ми и майка ми ми разказаха какво са видели и чули на гробищата. Кортеза заставала при много гробове и описвала погребаното лице - мъж или жена, как му е името, как е облечено, с какви дрехи. Да се яви еди-кой си или еди-коя си, погребаната иска това и това. Или пък да му се направят някакви помени, да му подадат нещо. Това описание на погребаните е направила Кортеза на много гробове. Всички присъстващи тук се уверили, че Кортеза е ясновидка и че тя вижда заминалите, тъй наречени - мъртвите. Кортеза е един посредник между мъртвите и живите. Така хората се уверяват, че човек е безсмъртно същество. Умира тялото, а душата и съзнанието на човека си остават живи. В това се състои силата на проповедите на тая пробудена духовно жена. Народът се разотива по села и градове с дълбоко почитание. От тоя ден аз станах нов човек. Домашните ми, баща ми, майка ми, брат ми и сестра ми забелязаха, че аз работя усърдно, без подтикване и наставление. Не се и чуха и от устата ми разните псувни. Това забелязаха и родителите ми, и другарите ми от махалата. Забелязаха и в училището. Започнах да се уча. Тази година аз повтарях първи прогимназиален клас и от тая година 1., 2., 3. прогимназиален клас, не повторих класа и не получих слаба бележка. Като се пробуди у мене идеята за Бога като че се вля в мене нова струя, нов живот. С лекота вършех всяка работа. Освен с добитъка и другата къщна работа, аз не сядах свободен. Баща ми бе дърводелец. Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти. Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството. Докато учех в прогимназията, започнах да ходя редовно в църква - влизах в олтаря при дядо поп и му помагах. Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади. При пренасяне на свещените дарове през църквата аз кадях пред дядо попа. Сутрин пишех поменика - имената на тези, които щяха да се причестят, за да се поменат пред царската врата. Нарязвах нафора и го раздавах на хората, когато се причестяваха. Бях станал добър помощник на свещеника. Понеже свещеникът бе стар, хората ме гласяха аз да бъда свещеник на селото. Баща ми лиса писмо до Бачковския манастир, до училището за селски свещеници. Запита дали ще ме приемат да следвам. Отговориха ни, че нямам 17 години възраст, от която приемат да учат за свещеници. Понеже имах склонности към дърводелството, подадох заявление да се запиша да уча в гр. Русе, в столарското училище. И оттам ми писаха, че не ме приемат, защото съм по-възрастен от 14 години. Останах работник у дома. Баща ми бе пръв в нашия край, който се занимаваше с пипиниерството. Изписа от Франция диви лози, подложки, и ги облагородихме и укоренихме и ги разпродавахме на селяните. Така се постави началото на новото лозарство с така наречените американски лози. Ние направихме седем декара американско лозе. *Учителят говори положително за ясновидката Кортеза в беседите Си. Вж. в настоящия раздел стр. 34 ^ 36 в оригинала. (Бел. Б.Г.)
×