Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Мисъл'.

Открити 2 резултата

  1. 24. МАТЕРИАЛИЗИРАНА МИСЪЛ Познавам концентрирана мисъл, активната, съсредоточената и силната мисъл. Изпитвала съм магическата сила на мисълта, възприемала съм мисли през пространството, узнавала съм мисли на събеседника си - движила съм се заедно с неговата мисъл, но това, което тук ще опиша, се отнася до друга мисъл, която със сигурност наричам материализирана. Беше 1923 година, през един топъл летен ден. Отивам на ул. „Опълченска" в дома на Учителя с желание да умия прозорците на неговата приемна стая. Напълних легена с чиста, хладка вода и се отправих към стаята. Влязох без да чукам, сигурна бях, че Учителят не е там, защото нямаше гости. Часът беше около 11 преди обяд. Влизам направо, свободно, но се изненадах. На стола седеше Учителят, силно замислен. Изненадата се състоеше в това, че Учителят беше замислен. Колко много хора мислят дълбоко? Изненадата беше такава, че едва не изпуснах легена и беше причинена, смело мога да кажа, от неговата материализирана мисъл. Така нарекох тази мисъл, защото друга дума не мога да намеря по-подходяща. Почувствувах мисълта му като нещо, което мога да възприема по форма, по вещество, по субстанция, но недостъпно за мене като човек от триизмерния свят. Останах доста време права, с леген в ръка и без да се мръдна от мястото си, като човек, който не знае какво да прави. Да напусна стаята още не мога, да започна да мия прозорците, не смея; не се решавам да наруша едно такова възвишено състояние. Но и Учителят като че ли не ме виждаше. Така дълбоко той беше зает с мисълта си. След известно време придобих самообладание и пристъпих крачка назад все с легена в ръка и гърбом излязох от стаята. Затворих леко вратата и останах известно време в антрето. Не бях изплашена, а изпълнена с голяма благодарност, че ми се отдаде възможност да видя силата на една материализирана мисъл.
  2. 19. МИСЪЛТА-МАГИЧЕСКА СИЛА София, 16 юли 1967 година Беше петък, 5 часа сутринта, през една от годините 1930 - 1935. Не помня точно коя. Всеки петък Учителят държеше лекции на специалния клас или още така наречения младежки клас. В този клас влизаха младежите, братя и сестри. Учителят отвори специалния клас, клас за младежи - неженени братя и сестри с единствената мисъл, че като свободни от семейни задължения те ще могат да учат и да работят повече върху себе си. И тъй, влизам в класа бодра, смела, чувствувам под краката си непоклатима почва, а излизам от класа в състояние съвършено обратно на първото - няма никаква почва под нозете си. Всеки може да се запита на какво ли се дължи този обрат в състоянието. Отговорът е прост и естествен - на лекцията, която Учителят държи този ден. Салонът се изпълни от учениците на специалния клас и Учителят започна лекцията. Каква беше тази лекция? Аз я нарекох „Първа по рода си". Защо? - Защото тя се изля във форма на въпроси, на които нито ние, нито Учителят даваше отговора. Помня като днес първия зададен въпрос. Учителят запита: „Какво представя животът?" Никой от учениците не отговори, но всеки си е помислил нещо в себе си и то това, което всеки знае или е чувал от други хора. Един си е помислил, че животът е борба, друг - че животът е движение или сила и т.н. но каквото и да си е помисли, това са все шаблонни мисли - никой не знае какво всъщност е животът. Последваха още ред въпроси, зададени от Учителя, на които също никой не отговори. Учителят зададе още много въпроси, на които и той не отговори. Какво целеше Учителят с това, тогава аз нищо не разбрах, но лекцията протече само в зададени въпроси, които и до края на часа останаха отворени, т.е. без отговор. Днес, след много години от този ден и час, разбирам, че Учителят направи един опит, кой, как и доколко може да възприеме мисълта на Учителя и какво въздействие ще му окаже. Силна и мощна е мисълта на Учителя и всеки, който е могъл да я възприеме, ще я преживее по специфичен начин според вътрешната си подготовка. Едно зная от своята опитност като учителка в гимназията. Всякога, когато съм задавала въпроси на учениците или на един ученик само, всякога съм била мислено с отговора, който ученикът трябва да ми даде. Макар и мислено, отговорът на зададения от мене въпрос е бивал точен, недвусмислен, положителен, категоричен, тъй щото всеки ученик, с горе-долу организирана мисъл възприема моята мисъл и дава верен отговор. Така учителят помага на учениците си. Ако това прави обикновеният учител, колко повече са възможностите на един Велик Учител, чиято мисъл е силна и мощна. Значи отговорите, които Учителят не даде на въпросите, зададени от самия него, проникнаха дълбоко в ума на всеки един от учениците и се възприеха по специфичен път и начин. Кому как е въздействувала мисълта на Учителя, това всеки сам си знае. Свърши се лекцията на Учителя и ние започнахме да излизаме от салона. Излязох и аз. Но какво чувствувам? - Състояние точно обратното на влизането ми в клас. Усещам, че нямам почва под краката си и тялото ми е съвършено леко, без никакво тегло. Чувствувам се безтегловна, в състояние, подобно на космонавтите. Преди да бях чувала за състоянието на космонавтите в космоса, не съм могла да уподобя моето състояние на тяхното, но днес вече го наричам подобно на тяхното. Състоянието, в което се намирах, не ми беше тягостно, но не разбирах на какво се дължи. Видях Учителя вън на двора и се приближих към него с думите: Учителю, намирам се в особено състояние, нямам почва под краката си и съм абсолютно без тегло, като че вися във въздуха. Според мене то се дължи на мисълта, за която смело мога да кажа: Магическа сила е мисълта. В случая специално Вашата мисъл е мощна, тя може в един момент да преобрази нещата. Докато задавахте на нас въпросите, Вие със своята мисъл - отговор на зададените въпроси, мигновено коригирахте или по-право поставяхте срещу тях своята положителена, неизменна здрава мисъл. В мене специално не остана положителния, истински отговор, запример, по въпроса що е животът, но се разколеба мисълта ми по този въпрос и по всички останали въпроси, зададени от Вас, без да изпитам от това някакво смущение или противоречие. Сега се запитвам: Може ли всъщност животът да е борба или движение? Като живее, човек се бори, движи се, но самият живот не е нито борба, нито движение. Той е наистина сила мощна, необятна, велика, каквато остана дълбоко в съзнанието ми, макар че не може да се предаде с думи. За големите велики неща няма нито думи, нито език, с който да се предадат. Да, а в случая с мене, като космонавт в духовния свят, аз минах през особено състояние на безтегловност и лекота, за която не мога да дам точно научно обяснение, но мога да благодаря на магическата сила на мисълта, вместо грубата материална мисъл за нещата, ми остави положителна, здрава, стабилна мисъл по въпроси, които вълнуват човечеството и го облекчават. Лека, здрава е духовната, Божествената мисъл за нещата, както е лек животът, от който се страхуват хората и го наричат тежък, труден. Лек е животът, леки са всички неща, които се разглеждат от Божествено гледище.
×