Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Том. Кротките'.

Открити 25 резултата

  1. Hristo Vatev

    1923_06_21 Приложение

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИЛОЖЕНИЕ Добрата молитва Ще прочета няколко стиха от 4-а глава от Евангелие от Йоана, от 1-и до 29-и стих. „Бог е Любов” Това, което досега съм говорил на всинца ви, е, че ви трябва приложение. Предизвиквам сега друга дума вместо думата мога. Приложението изключва отрицателния смисъл на думата мога, а вие я вземате в отрицателен смисъл. Думата мога е положителна, инак вие я омаломощавате наполовина. Казвам, че ще трябва да учим, а вие питате: „Мога ли?” – по този начин думата мога се омаломощава. Аз виждам, че тази дума е започнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, няма да можете, разбира се. Винаги това, което спира думата мога, е наличието на някаква вътрешна спънка. Спънката в Живота може да бъде или в ума – в идеите, или в сърцето – в чувствата, или във волята – в действията. В идеите може да бъде спънка мисълта, че туй, което някой ще направи, ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има. Това е едно вродено чувство в художника, в поета, в писателя, в свещеника или в проповедника. И всеки, който е сам, мисли, че такива мисли и идеи, които са минали през неговия ум, през друг ум не са минавали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава започва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи!” А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им – Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете – така мисли вълкът. Сега в обществото ще ви питат българи ли сте, православни ли сте, еретици ли сте и т.н. Такъв един въпрос ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на Всемирната школа на Бялото Братство, трябва да схванете въпроса малко другояче. Даже в един съвременен германски университет няма да ви питат българин ли сте, или не, а свободно ще се запишете в него. За науката не важи дали сте българин или не. Дори може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Когато дойдете в Школата, не важат нито вашите вярвания, нито вашият произход. От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи – това е Божествен импулс. И в дадения момент желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното – това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? С това, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам кой от вас е бил полезен на себе си в истинския смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен на своето сърце, на своя ум и на своята воля, не може да служи на Бога – законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако не зачиташ своето сърце, ако не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, с какво ще служиш на Бога? Сега вие гледате еди-кой си какво е направил. Трябва да гледаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото свещено нещо, което аз искам от вас, е да уредите вашите отношения с Бога. Ами църквата, ами всичко друго? Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението между Бога и вас. Ще ви докажа защо всички други отношения, които имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща: имаш дете, кърмиш го, но то постоянно плаче и все иска да суче; а майката живее с идеята, че това дете един ден ще я храни и ще я обича, обаче дали ще бъде така е въпрос. И аз бих попитал колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи това, което майката върши, не е право, не е благородно, т.е. отношенията между майката и детето са неестествени. Защо? Тази майка е заченала детето, без да познава Бога, и според същия закон детето се ражда, без да познава Бога. Всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, която започваме, без да познаваме Бога, ще има същите отношения към нас. Затова всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, накрая ще бъде разрушено – защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави, защото Любовта, която ти ще проявиш към Него, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните Същества. Значи отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и за това, което дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава третото отношение ще бъде с нашите ближни. Когато слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога. А сега на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога. Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на планината или на Христа, още не Го познавате. Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа. Те са смесица от кал и Божествено дихание, от което е станало една каша. Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога. Вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първо ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото и положение да заема – цар, философ – всеки, който влезе в Школата, ще забрави първото място, което е имал, и ще влезете в Школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за вашите права зъб няма да обелвате, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат– всички Бели братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, а те ще се грижат за вашите права. Когато влизате в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли това правило, ще седите вън от Школата. И тогава знаете ли на какво ще приличате – ще ходите, ще обикаляте около университетите на Бялото Братство, ще гледате какво има отвън, но вътре какво има няма да знаете. Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете. Сега някои от вас ще кажат, че са слушали за тия неща. Добре, слушали сте ги, но сега трябва да ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре. И тъй, за да учите, първото нещо е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувства, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете за пример онези синове в света, които чакат баща им да остави наследство и мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни – ние сме шест сина, баща ни има дванадесет милиона, значи на всеки се пада по два милиона лева.” Всеки син, ходи където ходи, все това говори: „Право имам, два милиона лева имам, не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен!” И сегашните християни така проповядват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, два милиона лева имате.” Е, добре като сте спасени! Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в Рая” – това е едно погрешно схващане. Какво ще правите, когато отидете в Духовния свят, а не сте ученици на тази Велика Школа? Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко и велико желание, каквото досега не сте имали. Понякога аз ви гледам, че плачете и си казвам: ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те. А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви е обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-онова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче той трябва да бъде плач за училище – да проливате сълзи, за да станете ученици, е най-великото, най-хубавото нещо. Сега, като ви говоря това, вие ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертваме се заради Него, проповядваме заради Него!” Имате едно лъжливо схващане. Представете си, че искате да учите музика при един съвременен професор – срещ¬нете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин в продължение на десет-двадесет години, но не отивате да учите музика. Питам какво ще спечелите. Нищо няма да спечелите – ще си останете профани по музика и професорът ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам, че не учи.” А представете си обратното – вие сте вътре в училището, не носите букети с цветя, не хвалите учителя си, но учите. Той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!” Каква полза, ако срещате Бога, давате му букет и казвате: „Господи, ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър!” Направите Му една молитва, след което казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва!” Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете. Сега вие искате да въздействате на някои хора и казвате: „Този да го обърнем към нас!” Как ще го обърнете? Той не е някой камък, който да го хванеш от едната страна и да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й. Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам!” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата!” Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят. Вие сте християни, нали? Толкова години след¬вате при мен. За Небето съм ви говорил и искам сега да ми опишете какво нещо е Рая. Опишете ми какво има в Рая – нека ми каже някой от вас, че е ходил в Рая, че това-онова има там. Има ли кандидати да ми кажат какво има там? Вие сте ходили в Рая, но Белите братя ви знаят какви сте – те имат едно широко езеро и след като вие излезете оттам, потопяват ви в това езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.” Всичко това да не ви се вижда чудно. Понякога вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша!” Станете сутрин, но сънят е изчезнал и вие си казвате: „Сънувах снощи нещо – няма го!” Така е със съня – сънувате, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а за тези, които не си записват, казвам, че са от тия ученици, които само обикалят университета. Като ученици най-първо ви трябва смирение и пълен Мир на душата – спокойствие и Мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен” – този Мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образува пряма връзка между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, какъвто никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намерите при най-лошите условия, но освен че няма да ви спъва, това, Божественото, ще превърне всички тези елементи, ще извлече соковете от тях и ще се окажете при по-благоприятни условия в Живота и ще бъдете по-силни. Това е Божественото! Сега виждам, че във вашите умове отново се ражда същият въпрос: „Как може?” Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.” Никодим го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?” Христос не нарича стар човек този, който има много години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а и б. Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух.” Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза на преминаване от един живот в друг, което според Писанието означава минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи Вечен живот; означава минаване от безумното, което носи безумие, към разумното, което внася разумното. Защото там, дето има разумност, няма грях – само безумният човек може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който понякога греши, е бил в състояние на умопомрачение. Всеки от вас, който направи най-малкия грях, е все едно в умопомрачение. Например разгневиш се и казваш: „Чакай, аз ще му отмъстя!” – веднага идва умопомрачението и почваш да мислиш как да се отплатиш. В главата, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския Път, който е учението за служене на Бога, понеже трябва да бъдем работници. Работници трябва да бъдете! Вие искате да бъдете ученици и да приложите Новото учение. Как ще го определите? Може да ви попитат къде е това Бяло Братство, на което сте ученици. Е, как ще защитите вашата кауза? Ние ще запитаме съвременните учени: „Вие в какво вярвате?” – „Ние вярваме в Христа.” – „Къде е този Христос?” – „Преди две хиляди години е живял Христос, апостолите са писали за това.” – „Но вие с Христа били ли сте?” И на вас ще зададат същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност – всеки от вас, когато стане ученик, когато придобие тези качества на смирение и Мир, ние ще го въведем вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то. Сега у вас се заражда желанието преди да се очистите да влезете в Царството Божие. Всичко може в света, но нечист човек да влезе в Царството Божие е невъзможно. Чист, абсолютно чист трябва да бъдеш! Знаете ли какво значи чист? Сега някой ще ме попита защо не се интересувам понякога от този свят. Като ми задават този въпрос, хората мислят, че са умни. Не, те са глупави и аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересувам от този свят повече, отколкото от онзи. Ако мислите, че трябва да е така, вие сте глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно с нея? Вие поставяте на масата един диамант, голям колкото паче яйце, и друг по-малък. Е, питам, къде ще гледат очите ти? Погледнеш малкия диамант, но след като погледнеш после големия, няма повече да отстраниш очите си от него. Кой диамант искаш? Ще кажеш: „Диамантът, който е голям колкото паче яйце!” Ако вие сте толкова умни, че вземате диаманта, който е голям като паче яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? Не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. Онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, когато се интересуваме от него. Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи хубостта на вашия Живот. Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура!” Тази култура, която имате, е взета отгоре, от нас, от Бялото Братство. Цялата наука – геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството – всичко, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислихме нещо!” Вие нищо не сте измислили. Тези хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили – всичко е взето от Невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от Невидимия свят и затова е неразбрана култура, затова и принципите, които те употребяват, са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си и си задавате въпроса: „Какво съм аз вън от тялото?” Представете си, че един ден се съблечете, че излезете вън от тялото си и влезете в друг свят – как ще се познавате? Пипате си главата, косата и казвате: „Аз съм, аз съм Елена.” Един английски философ всяка вечер се питал дали е самият той, да не би да е някаква илюзия и като се уверял, че е той, се успокоявал. Е, питам, вън от своята мисъл човек има ли ясна представа какво е той, или вън от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си като за нещо отделно, може да ви мръдне дъската и да се уплашите. Така може да направим с вас някой опит в Школата: ще ви изведем от тялото ви вън, ще ви вдигнем нагоре до бялата лампа на салона и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате – ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че материята на онова същество, което е горе при лампата, ще се движи по силата на волята, а за долното същество други условия ще му трябват. Така и някои от вашите идеи се спъват по тази проста причина. Например вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря, това, което ще кажа аз, ще го приеме ли, ами ако ми се присмее?” Така вие попадате в едно противоречие със себе си и мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм виртуоз и сядам да свиря, ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си и няма да мислите за никого. Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате – аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.” Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя!” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва: – Много, много си говорил – това, което направи днес, не е хубаво! Тогава ти се обръщаш и казваш на скръбта: – Слушай, аз от децата си не искам съвет, ще се подчинявате, няма да се месите в моите работи, аз заповядвам! – Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зло! Вземаш тоягата си и казваш: – Всички вън! – Ти можеш да ни биеш, но не си прав, нищо повече! Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става. Даже и най-бедните и окъсани дечица казват: „Ех, да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!” Значи и те имат понятие за княгиня. Казвате, че бедното детенце няма претенции. Сложете му ново облекло и ще видите как ще ви посрещне – ще каже: „Не съм разположен.” А тази фраза „не съм разположен” е едно театрално представление... Сега искам да видя колко души от вас, ако им кажа, ще си вдигнат пръста и ще кажат: „Решаваме!” Всички ще го вдигнете, но аз искам да вдигнете ума си, да вдигнете сърцето си, да вдигнете волята си. Ще направите един опит: вечерно време, когато си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство, ще отида при Господа!” Някои преди това ще се запитат: „Аз чист ли съм?” Подобни разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест десетки години и опърпан, окъсан отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че е болен, пита ли го дали трябва да дойде при него? Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме!” Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма. Вложите ли това правило в душата си, може да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание: искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и чувате как някое, останало без майка, младо момиче плаче или някой болен охка. Вие ще минете без да казвате нищо, само ще се доближите, ще го докоснете без да ви забележат и ще си заминете. После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате. Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и Радост и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам! Аз съм казвал това толкова пъти. Вие говорите, че това ще стане, онова ще стане – нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават така, както са определени отгоре. Сега гледам, че някои от вас имат една слабост и казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на тоя народ!” В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата Любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, ако отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!” Не, даром ще работя! Ще бъде смешно, когато обичам Христа, да му кажа: „Сега плати!” Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една Радост! Ние считаме това за дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас, Бог заради нас и ние заради Него, Учителя за учениците и учениците за Учителя – вие трябва да се проникнете от тези принципи. Казвате, че това е подобно на старото. Не, това са две абсолютно верни положения. Вие можете да отидете в онзи свят, но ако не работите, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Но ако работите по този начин и сте една учителка например, ето какво ще постигнете: учениците, над които сте работили четири години, няма никога да ви забравят и помежду ви ще се образува една пълна братска връзка. Докато при това положение, при което са сега, те ще срещнат учителя си, с когото нямат никаква връзка, и ще кажат: „Едно време беше наш учител, а сега е обеднял.” Не, в Бялото Братство такива отношения няма. Там никаква сила не може да смъкне Учителя. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото Братство това е невъзможно – там няма сила по-голяма от неговата. Тези твърдения, които правя, са положителни и не трябва да ви обезпокояват, но трябва да бъдат един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте преживели големи изпитания. Например вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава.” Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа!” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. И при тези условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота. Това е хубаво, защото има какво да се учи и колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, така, както сега се учите, така, както сега бързате, вие ще имате един нещастен живот. А когато видите този материал, който има тепърва да изучавате, ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни. Каквото и да ви говоря отсега нататък, няма повече да се спирам върху това, което толкова пъти съм казвал – да се обичате, да имате обич един към друг. Но ще ви говоря, че трябва да имате отношения към Бога, че трябва да обичате Господа, нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря – Любов към Бога! Решим ли този въпрос, всички други въпроси се разрешават толкова естествено, по един мистически начин, всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не можем да разрешим. От осем хиляди години всички философи се занимават с разрешението на този проблем. Няма друг изходен път, освен този: Господ ме обича и аз Го обичам! Може да запитате: „Ама дали ме обича?” Обича ви, нищо повече – каквото друго да ти дойде на ума, то не е вярно. Онова у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, е сатанинско, дяволско – това са ония духове, описани в индийската философия. Прочетете някой път и ще видите как ги наричат, една индуска дума има за тях, намерете я – с тази дума се означават лошите, паднали духове. Намерете името, с което индусите наричат тези паднали духове; ако до следващия път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа, сега не искам да ви казвам тяхното име. И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!” – долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате. Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни. Казвате: „Във Варна не мога да отида.” Можете. Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога? Това е въпрос – може след един месец, след два, след година, след две, след петдесет, сто, двеста години, но това е събитие, кое¬то непре¬менно ще стане. Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам, че вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят, ще ви пратят друго, много по-добро дете – какво има да съжалявате тогава? Дали сте дреха на един разбойник, на един престъпник – нека си върви с дрехата, даденото – дадено. Това означава употребата на езика, нищо повече. Сега аз искам да схващате нещата в положителен смисъл, за да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се раждат вън от Любовта. Щом дойдем до онази велика Любов да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да заемат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. За всички страдания, за всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: „Аз ще залича всичките ви грехове.” Когато се върнете тази вечер, прочетете от Исаия 6-а глава, 6-и стих. Трябва да имате положителната страна на това Учение, която да бъде положителна Вяра във вашия ум. Ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним и отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме – всички ще знаете, че има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си. Сега вие живеете в София и понякога се питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство, нищо повече – това са живи Същества от най-висша култура, това са църквите, това е Царството Божие. Тази църква и ние я познаваме. И ако някой казва, че ние не зачитаме църквата, това означава, че ние не искаме да се лъжем с това, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите! Това са мисли, които ще ви отнемат доста време, за да разсъждавате сериозно върху тях. Трябва да бъдете като малките деца, за да възприемате тези мисли всяка вечер, без да допускате, че Господ няма да ви прости греховете. Не, няма по-благо Същество от Бога, няма Същество по-внимателно от Него – Той е толкова внимателен! Той е зает с толкова работи, но на всички същества, в каквато и йерархия да се намират, най-малката въздишка чува, веднага я взема под внимание, за да поправи погрешката – няма нещо, което може да избегне от Неговото око и ухо. Но щом влезете в Училището, където израстването е съзнателно, отношенията стават други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, а ще ви остави свободно да изберете. Ние насила не можем да направим някого праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействаме. Един проповедник, който иска да обърне някого, трябва да заеме неговото място. Казва Господ: „Измени ролята си сега!” Не, ние не искаме да заменяме ролята си с никого. Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни. Тишина и Радост трябва да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него. Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, вие трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? Тя се отнася до личното достойнство на човека. Тя не е спомагателно средство, а е нещо морално, когато мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор за това, в което вярва. Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога. Това е желанието ми. По това трябва да се различавате от другите и когато минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започнат, свършват.” Каква друга препоръка ви трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи, църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма честност, може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност, може ли да се крепи, ако няма добра воля? И в дома си трябва да поставим тези черти като отличителни от външния свят. Казват, че и те са като нас. Щом казват, че и те са като нас, ние няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно за външния свят тези трябва да бъдат отличителните черти на учениците. Сега на учениците, които са пред мен, ще задам като първи урок един изпит по честност. Всеки от вас, който влиза в класа, млад или стар, до края на годината ще изработи една сума от триста лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво може да се употреби. Цялата тази сума ще може да се внесе, но с труд, по един честен начин. Да кажем, че имате мъж – ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева.” Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден – ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума. Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума. Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си – не по този начин! Ако пък не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да направите това. Това е едно хубаво упражнение. Сега искам никому да не говорите навън за тази задача. Ще я изпълните по план, като всеки може да отделя по пет-десет минути от свободното си време, но без да влизате в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом условията ви улесняват, разбрали сте ме; ако кажете: „Много мъчнотии срещнах”, не сте ме разбрали. Щом сте ме разбрали, каквато мъчнотия да срещнете, лесно ще я премахнете; ако не се премахне, има нещо, което куца и трябва да се отстрани, две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи – триста лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика – една от най-лесните, която може да се намери в учебника със задачи. Ако мислите, че тази задача е мъчна, по проста от нея няма. Това, разбира се, трябва да бъде на втори план, защото не е толкова съществено. Да не би да се разтревожите как да намерите тези триста лева – това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В това отношение аз ще ви съдействам. Ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали, и тази нова връзка, която сега се образува, за да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази връзка, понеже имате опитности. Тази връзка е нов елемент, който ще разреши вашата задача, ще осмисли Живота ви и бъдещето ви състояние ще се урегулира. Така че, няма да бъдете като петте глупави девици, а ще бъдете онези пет девици, които ще влязат с младоженеца. Искам да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за външните отношения в света, а говоря за вътрешните отношения, които са Божественото. Сега постарому трябва да ви запитвам дали ме разбирате. Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа отгоре надолу, учудва се. Когато не се е качвал горе, а само се е възхищавал, човек вижда мъчнотиите и се учудва. А вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Затова думите мога и не мога са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой!”, понеже това е процес на движение. Изразът ще бъда герой, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ.” Ще бъда подразбира, че Господ е рекъл, а пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в Училището; понеже Господ е казал, ще учим; ще бъде така, както е казал! Сега някои ще кажат: „Защо не сме по-млади, ами сега на стари години?” Тези от вас, които мислят, че са много стари, да ми кажат на колко са години. Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има двадесет милиона години. Ние на колко сме? Ние сме от Слънчевата система, а Слънцето, за да направи едно обръщение, употребява двадесет милиона години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Например вие сте четиридесет годишен – изчислете каква част съставляват вашите четиридесет години от годината на Слънчевата система. Хората не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има десет слънчеви години. Един човек от Слънцето, който там е на десет години, тук ще бъде на двеста милиона наши години. Там той ще е едно младо момиче, ще припка и като го попитат на колко години е, ще каже: „На десет години.” Думите млади и стари са само отношения, различни мерки. Следователно ученикът не може да бъде стар – който се учи, той всякога е млад. В Бялото Братство вие трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. Чрез него човек може така лесно да се подмлади, както подмладява къщата си или градината със своите дръвчета. Това, което за нас съставлява мъчнотия, за Белите Братя е толкова естествено – те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнете такива стари хора. Те могат да приемат всички форми, които хората имат – това е наука, това е изкуство, което ние не можем да направим. Сега вие трябва да решите същественото. Това е въпросът на бъдещето, това е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение, че може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да я направите! 21 юни 1923 г., петък, София Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 16:00
  2. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ* (ДА СЛЕЗЕ ХРИСТОС ДА ВИ ОБЯСНИ**) Тайна молитва Добрата молитва Животът има две страни: едната страна, това е животът на актьора, а другата - това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът - денем. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже животът се развива при различни условия. Вечерта няма тази светлина за актьора, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот. И тъй, аз ви различавам на два класа: актьори и работници. От актьори в тази школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приемаме работници. Аз считам вас, жените, работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена правда. В тази школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг и законът за актьора. Сега, като работници аз ще ви запитам: Изпълнихте ли задълженията си за своята работа?Аз искам от вас, жените, да прегледате работата си - нивите си, градините си, извора, къщата си, измазана ли е, говедата си, овцете си, домовете ви изчистени ли са? В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлагането на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество, да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислите, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в пряк и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да прегледате. Аз само задължен съм да ви кажа това тази вечер. Това е по инициативата на Бялото Братство и те, Белите Братя, ви държат отговорни за нивите ви, овцете ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате - има такива между вас - в една година ще проверите дали сме от Бялото Братство или не. На него Христос е глава. И когато Той е решил това Свое разпореждане, питал е главата и тя е позволила. А тази глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по форма, и по съдържание, и по смисъл - по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон. Няма нужда да ви кажа какво да направите, а тъй както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя туй, което има да стане. В туй съзнание влизат три велики сили: умът, сърцето и волята. Те ще се проявят според формата на съзнанието - такова ще бъде и проявлението на ума, сърцето и волята. И когато отиваме в другия свят, всякога се подразбира промяната на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието - в друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душата само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: "Учителят тъй каза еди-какви си думи, Той има мен предвид." Щом казвате така, не сте разбрали моите думи. Когато аз говоря, имам предвид да се разшири вашето съзнание. И Христос ще слезе да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, като работник да изчистя и след туй ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос, да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни. Питам ви, женените: Какъв пример давате на младите, на вашите деца по отношение пак на съзнанието ви? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни този закон. Какво нещо е животът и как трябва да живеят? Вие ще кажете: "Господ всичко може." Това нищо не значи, то не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли, резултатите ще бъдат различни. Сега мнозина от вас посещавате Братството само да се изправят работите ви, идвате тука като "на театро", ще ви понагостим, ще си излезете и ще кажете: "Вие не сте такива, каквито се показвате." Вие още не сте разбрали какви сме ние. Ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни истината на живота. А тая истина трябва да бъде такава, да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във вселената. И какво по-хубаво от това? С тази истина можем да работим. Е, вие казвате: "Да ни помилва Господ." Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание? Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привеждам този пример - как си служат черното и Бялото Братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помните." И туй ми навява един случай с мен в Ямбол. Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: "Ще ме помниш." И наистина още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо, ще се осакатят вашите добродетели, туриш ли си краката в тоя калъп. Непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство, да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя, да ви ги турят на тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа. И после вие, женените, не живеете тъй както трябва - мъже и жени. Това е противно на Бялото Братство. Ако сега искате женените да живеете като света, вънка можете, но щом влезете в Бялото Братство, тука има отлични правила. Вие още не знаете как да живеете. И можете да научите тия правила. Мъже и жени трябва да живеете по закона на любовта. Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без любов - тя е престъпление. Кое е право, ако ме попитате. - Което е по любов. Любов наричам онова чувство, което стои над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш. Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в кожа. Тъй ще се схваща любовта. И мъжете така ще я схващат. Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, за вас нямам нищо. Като казвам "женени от Христа", подразбирам: ако вашето съзнание не се разшири и не влезе Христос, да ви обясни, вие ще се хванете за буквата и после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ум. Апостол Павел казва на едно място: "Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго." Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, отгде ще дойде това знание? И този закон е верен. Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири. В Братството, аз забелязвам, има голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Вие може сега да заплачете, но аз не искам вашите сълзи. Аз искам да влезе Христос във вашето съзнание и да го разшири. Искам да се прояви Христос във вас. Моето желание е да живее Христос във вас. И за мен най-щастливият ми ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливият ден в живота ми. По кой начин може да се роди пак мисълта? Има два начина. Някои риби ги ловят денем, а други вечер. Има ли някаква разлика? Христос е определил този закон: "Любете, докато е денем, иде нощ, когато никой не може да работи." Следователно, за да се разшири вашето съзнание, трябва да работите денем. Не да актьорствате! Аз съм решил да работите с опит в школата. Най-малките постепенно един след друг, те ще вървят така, но за това трябва да има разширение на вашето съзнание, и да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовното съзнание, за да създадат условия на тия семенца, вложени във вас от хиляди години и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва - вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас, да ви обясни. Той прави усилия, но временно стават повдигания и спадания. Правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви. И ако след Него не проникне Божествената Любов, няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че туй, трансформирането на един живот в друг, е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие сериозно бихте се замислили. Но сега мислите, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божий, Който работи във вас, ще свърши всичко, а не като говоря аз. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде възкресението, а то подразбира новия живот в нови форми. "Ще излезете от гробовете." Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега - не мислете, че това тъй ще бъде! Не, от това, сегашното, от тази форма ни помен няма да има. Ще останат известни принципи, които ще напомнят, но съвършено ще се изменим. Някой ще каже: "Сегашните условия на живота ме спъват." Не, те не могат да ви спъват. Аз говоря за онзи ученик, който е решил въпроса с ученичеството. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко разряда: ученици - оглашени, ученици - вярващи и ученици - ученици. Първият разряд има известни задължения и права, вторият също, третият е най-горен от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратното. И всички ще разглеждат живота според степента си - ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита вярващия: "Защо така правиш?", вярващият ще му каже: "Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея." Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: "Когато минеш през тия седем огньове, за да те очистя, ще разбереш!" Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов Го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза. "Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?" Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос, да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли тоя факт, неприятелят ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. Сега някои идат при мен и ми казват: "Ама кажи ни, защо става това-онова?" Днес дойде един и ме попита: "Знаеш ли какво правят тези твои ученици, що не им кажеш?" - казва ми. - Не мога да им кажа, ние живеем под закона на свободата. - "Ами дисциплина няма ли?" - Няма. - "Но вие може да турите тази дисциплина." И ме покани да отида в дома му. Тогава аз му казах: В твоя дом аз няма да стъпя. - "Защо?" - За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. любовта. И ти си като моите ученици, ти искаш да ме туриш в клопката като моите ученици, от един калъп сте. И те не са ученици на Христа. И аз казвам: Ние имаме един велик закон, с правила ние искаме да живеем, разбираме живота по-другояче и искаме да го изправим. И вие можете да кажете: "Знаете ли какво прави Учителят ни?" Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: "Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашият живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме. Някой път е благословение човек да бъде в света баща, а пък някой път е благословение да бъде дете. Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика. Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия, благословените ученици. (Отговарят: Амин, амин.) Някои от вас търсите спасение, да се отвори Божието Царство, за да влезете. Няма такова спасение, а спасението седи в туй - да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос, и тогава сте спасени по същество. За сега всички външни условия ви стесняват - беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: "Ако днес не свършим тая работа?" - Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи. Аз да взема себе си за пример: вие сте господар, а аз работник; наемате ме вие, да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, само преброявам колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите. Има и Учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прокопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упоително, когато ти правят операция, и трябва да застанеш съвсем мирно, защото, ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции и тях малцина могат да издържат. Само един вярващ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар. Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници . Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа - само по пет минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути за любовта на Христа, за 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия пет минути, не е никакъв ученик. Ако 5 минути не поработим за Христа, неговата работа е свършена. Няма разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия пет минути, съзнателно ще работиш за Христа. И след това ще философстваш и ще разискваш. И ще питаш: "Свърши ли се този въпрос?" Забележете: 5 минути! Сто дена по 5 минути колко прави? Този опит ще продължава по 5 минути 10 години. Един микроскопически опит е, а за една година - 30 часа и 25 минути, за 10 години - 304 часа, или 25 дни и 4 часа. В 10 години ще посветите 25 дни на Христа по закона на любовта като работници. Всеки ден по 5 минути. Няма никаква друга философия по кой начин да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам две седмици от сега да размишлявате върху 5-те минути или всичко върху 25-те дена за Христа през 10 години. Който от вас е готов да работи, ще влезе да работи. Като влезеш в 5-те минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или друго, а - като новороден в Царството Божие, който ще извърши волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи, и още от първия ден, който ще работите за Христа. Този е вторият опит. Ще определя един ден - през тия дни ще бъде еди-кой си час или месец - 5 минути за Христа ще работите. И аз точно ще определя, и тогава ще проводя на пътя ви всичките мечки. Туй да го знаете! И ако вървите смело, те ще ви отворят път, ще кажат: "Може да се работи за Христа 5 минути." И тия мечки разбират този закон. И аз ще мина направо. И след това ще чакате най-важния опит - пет минути за Христа! И да си почистите хубаво в къщи. Който не си почисти, Христос там няма да влезе. Туй ми е казано да ви го кажа, разбирате ли? И ако вие бъдете вярни, тогава ще познаете истината и истината ще ви познае. Аз оставям въпроса неразрешен, понеже другите чакат отвън. Женени, сега искаме да ви жегнем!..Тъй!... Ще турите многоточие, не-досвършено... Две седмици ще помислите за петте минути, свобода ще дадете на ума, сърцето и волята си. Свободно искам да мислите вече! Ще дойде опитът. Туй е начало. Тия неща са микроскопически, но като ги изпълните, ще дойдат по-големи работи. С малки неща ще започнем, те са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господ, без принуждение. Добрата молитва Едно нещо: туй можете да го съобщите на младите след две седмици. Като ви попитат:"Какво ви говори Учителят?", след две седмици ще предадете моите думи на младите. След това стана общо събрание на женени и неженени. Вечерта Учителят държа беседата "Изгрев и залез", печатана в книгата "Трите живота", Общ окултен клас. 2 юни 1922 г., четвъртък Само за женените, присъстващи на събора във В. Търново1 Забележки: 1. В каталога на Лалка Кръстева е отбелязано, че има вероятност мястото или датата на тази беседа и следващата след нея да не са точни. Следващата беседа от ООК е изнесена на същата дата, но в София. Съборът във В.Търново е през август. 2. В датата има допусната техническа грешка - правилното е: 2 юни 1922 г., петък * заглавието според книгата "Кротките" ** заглавието в книгата "Великата майка"
  3. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО ЩЕ СРЕЩНЕ УЧЕНИКЪТ НА ПЪТЯ *Правила и мерки за избягване на всички погрешки Ще ви прочета 14 глава от Йоан. Тази глава ще я приложите към днешния наряд, да се чете цялата година. Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер. Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: "Без спане не може." Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? - Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: "Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?" - Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: "Едно време тъй четох аз буквара." Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл. После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: "Върви си на мястото, но не смущавай!" Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: "Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат." В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгнеш на път, здрав трябва да бъдеш! Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи, могат да минат 1-2-10 години, докато ги решиш. Постоянство трябва - ще решиш задачите! Ако не можеш да ги решиш, единственото нещо, което се позволява, то е да повикаш от дълбоко на душата своя Учител, и Бог ще ти помогне. А вие почвате един друг да се учите. Ще изкривите Божието Слово, кой кого ще учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание, разсъждение. Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Одма* на своята слабост! После, не считайте, че тези недъзи, които имате, са важни. Когато влезе ученикът в училището, ще му спомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово и много пъти в него се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате това, може някой път да ви дойде мисълта, че не е време, или ще кажеш: "Аз имах такава една слабост едно време." Туй е едно внушение и щом го приемеш, ще се спънеш. Ще кажеш: "Едно време беше тъй, но сега не е тъй." Аз поддържам сегашното време. Сега, ако вашата дреха е чиста и дойде някой и те оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Тогава дойде друг и ще ви каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа?" Ще дойде втори и той ще ти каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа? Не знаеш ли, че не се позволява тук оцапани хора, излез вън от пътя, да се очистиш!" Пък ти като излезеш, ще се спънеш. Туй очистване е фиктивно, ще вървим по пътя напред, няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: "Който ме е оцапал, той да ме чисти." Туй е отговорът на учениците. А вие ще се спирате на пътя да се чистите. Тук ще се спрете, там ще се спрете и тогава пътят ще остане неизходен. Право на целта! Нищо повече! Ще вложите любовта като закон и ще ходите по всички нейни правила. Сега ясно ли е това? Нали? После, в пътя не се позволява да се разправят отрицателни неща. Ако съм в едно приятно настроение, мисля за Бога, за вечния живот, а ще, изведнъж дойде някой да ми разправя небивалици. Някой брат ще дойде, ще каже: "Знаеш ли какво ново се случи в нашето братство?" - "Е, какво?" - "Опекли едно яйце и го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца. Ами че трябваше ли тъй да се постъпи? "И започват за печеното яйце. Вие сте престъпили закона. За никакви печени яйца няма да говорите. Който е опекъл яйцето и го е изял, то е негова работа, не е ваша работа. Що ви влиза в работа да разправяте за това печено яйце?Това са изкушенията на учениците. Може през тази година да ви представят някои печени яйца - внимавайте. Вие ще мислите за любовта, за нейното приложение. После, през тази година ще имате някои други изкушения. Те са следните: "Ти като си тръгнал в този път, ти обмисли ли тази работа? Ами че ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение, уреди си живота, още не му е времето, почакай още най-малко една година, следващата година ти ще се приготвиш по-добре." А следващата година никога няма да дойде. После: "Ти си млад, ти си това-онова." Ти ще тръгнеш и ще вървиш по пътя. Млад ли си, стар ли си, по пътя ще вървиш, ако искаш да се не спъваш. Душата ви ще бъде погълната с Божествената Любов! И може тогава на физическия свят да вършите каквото искате, няма да се спънете. Но ако в душата си вие не сте разрешили един от важните въпроси, на всяка стъпка ще се спъвате. Мислиш ли за пример, че ако хванеш някой и го затвориш в затвора, че си затворил и душата му. - Не. Например някои имат желание, че еди-кой си брат да бъде и той с нас в пътя. В пътя си тръгнал, ти не мисли за никого. Ти върви по пътя и не мисли за никого, дали са в пътя или не. Не се спирай, да ги каниш. И не се връщай в къщи, да кажеш: "Мъж ми остана в къщи, децата ми, чакай да се върна, да ги поканя." Не се връщай назад. Щото този закон, ако вие мислите, че имате деца в света, правите едно от големите заблуждения. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Ще каже някоя майка: "Аз имам едно дете." - Че като имаш дете, какво си спечелила? - "Аз имам син." - Какво си спечелила от твоя син? - "Той ще ме гледа на стари години." - Другото заблуждение. Ако теб Господ не те гледа, че син ти ще те гледа! И най-после ще разрешиш въпроса, ти какво си, и ще кажеш ти в душата си: "Аз съм му майка."- Другото заблуждение. Никаква майка не си ти. нито пък той ти е син. Ама просто вие на земята си припомняте отношенията, които вие имате към Бога. Значи, като кажеш, че той ти е син, то значи: "Моите отношения към Бога са синовни." И като кажеш: "Аз съм майка", подразбира Божествения Дух, Който те е родил. Туй са отношения към Бога, а не към хората. Тъй трябва да мисли ученикът, за да може да върви. Каже някой: "Аз оставихбаща си." Къде е баща ти?Ти Баща си още не си намерил. Баща ти не е на земята. И братята ти не са на земята. Е, питам тогава, ако твоят брат след десет години умре, тогава де отиде брат ти? Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по пътя. Сега аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено, няма да се спъвате. Ще дойдат спънки, но тези спънки няма да ви спънат, ако вие сами не се спъвате. Сега, разбира се, мнозина представят този път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, както някои го представят. Защо не е много тежък? Христос казва: "Вземете Моето иго, защото е леко." А игото на света е много по-тежко. Пътят на света е много по-тежък, там хората на света какви ли не страдания имат, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдания, светът познава много по-големи страдания, има хора, които страдат много повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свърши се, осакатее, счупят му крака, а които са в истината, казват: "Ако ми стане нещо?"- Ако си в пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нещо? Пак ще ти стане. Тогава и лек е този път, и приятен. Сега, в тази 14 глава те са мъчнотии, които ще се родят: "Този ли е Христос, друг ли е? Вън ли е, или вътре?" Никъде няма да Го търсите. Любовта, това е Христос! Имате ли любовта, това е Христос, нямате ли любовта, няма Го Христос. Кардинално тъй е решен въпросът. Де е Той? В България, в Германия, де ще Го търсиш? Христос е любовта, нищо повече. Имате ли тази любов, въпросът е решен. Но търсите ли любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли любовта, Христос пак не е там. Любовта не се търси. Като изгрее слънцето, ние търсим ли го? Питам ви сега: Търсите ли слънцето? Няма какво да го търсите. Щом излезе туй слънце, то ще ви обгърне със своята топлина и светлина. Сега вие по буквата ще ме разберете: "Тогава не търсете никого", ще кажете: "И аз няма да търся никого." А у българите думата "търся" има две значения: търсиш някого по посока и изтърсваш някоя дреха и само прах вдигаш. Та вие като търсите, само прах вдигате. Това е за онзи, който е ученик, какви трябва да бъдат неговите отношения. После Павел дава един стих: "Който стои, да гледа да не падне." А в какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в новия път на любовта, да живееш с Господа, и ще дойде някой и ще ти каже: "Слушай, ти нали знаеш, че събота трябва да се празнува?" И ще ти турнат съботата. Друг ще ти каже: "В този път, докато не се кръстим с вода, не може." Хубаво, хайде да дойде кръщението с вода. Тия са въпросите, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота. На ученика не му трябва никакво кръщение. Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право в целта. Бог е Любов, а Любовта включва всичко. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на всичкия закон. Срещнете ли любовта, вие няма да се спъвате, всичкия закон имате. После на ученика не му се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена, тя, като да бяга, казано беше да се не обръща назад, а тя се обърна и стана на какво? - На сол. Някой отучениците се спре, въздъхне и каже: "Оставих баща си, майка си, горките погинаха", но щом се обърнат, те на сол ще станат. Баща ти и майка ти, и братята ти, щом се запали градът, ще се напарят и те ще дойдат подир тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад. Абсолютно никакво обръщане! Право на целта. Тогава ще дойде друг, ще ви каже пак някое изкушение: "Ти толкова егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни малко." На пътя никому не се помага. Сега ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, дето се събрали най-добрите свирци, да започнат те в оркестъра да си поправят погрешките един на друг. Ами че при най-малкото спиране ще се развали всичкото свирене! Абсолютно не се допуща никакви погрешки на тези свирци, ти си в пътя, няма какво да помагаш. Щом се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш на грешките на другите, ти си извън пътя. Сега във вас ще се роди другата мисъл: "Ами не трябва ли ние да помагаме?" - Ще помагате! Ще ви дам едно изяснение на мисълта. Каква е тази мисъл? -Тази мисъл е малко противоречива. Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко!" - "Бързам, нямам време да се спирам!" И ние ще кажем: "Бързаме." Тогава и друг ще каже: "Чакай!"- Не, ти ще вървиш, няма да поздравяваш никого. Напред! Ще каже: "Ти не си учтив!" Напред! - "У тебе човещина няма ли?" - Напред! -"Защо не ни разправиш?" - Напред! -"Какво мислите?" - Напред! -"Ама че и ние ще тръгнем!" - Напред! Не се спирай, нищо повече! Тия хора, които те спират на пътя по този начин, са все духове, които вземат благовидна форма, и те ти казват: "Чакай, и ние ще дойдем." Те си играят, те никога няма да тръгнат, те са хора, които ви забавляват, да ви спънат, и ви спират. Вървете си и като че те не съществуват. Туй е вътре в съзнанието. Това е пътят на ученика! Аз например опитвам онези, които влизат за ученици, аз ви изпитвам, вие не изпълнявате една заповед, за мене е безразлично. Например, да не мислите, че говоря някоя тайна. Няма никаква тайна, но гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: Вие, каквото видяхте, няма да го казвате. Ще видим ще го изпълнят ли, каквото заповядвам. Те като видяха, отиват при една сестра, да й разправят какво са видели. Те какво трябваше да направят, а те направиха тъкмо обратното, и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи, но нищо не са видели. Аз искам да видите любовта, искам да опитате любовта и да я възприемете и ви казвам: У вас има една слабост на самохвалство. Ученикът няма какво да се самохвали. Аз тъй видях, онова видях. Ще помните, щом ви се каже за нещо: "Не казвай! "- не казвай. "Кажи!" - кажи. "Върви!" -върви. "Спри се!" - спри се. Това е положението на ученика! И аз много съжалявам за този голям недостатък у вас. И той е специален недостатък, много голям недостатък на софиянци. Те са готови като някоя кокошка да окрякат орталъка за една кокошка, която е снесла едно яйце. И за най-малкото яйце така ще го разправят, че млади и стари все същото говорят. И след като го кажат, тогава ще се съберат, ще кажат: "Да мълчим вече, да го не казваме, слушай, да го не казваме." Не, не, това "не", "не казвай", то е изпит. Аз казвам: Не казвай, защото аз ще го кажа. Ако има нещо за казване, то е моя привилегия, вие нямате право да казвате. Ами че вие разваляте тази работа. Работата, която аз трябваше да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще го направи. Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубавите картини всяка сутрин. Някой път ще отидат в Европа, че някой художник нарисувал някой хубав пейзаж, турнат го в една рамка два-три метра и ще гледат тази картина с години. Елате, аз ще ви покажа да видите оригинала, няма да ви коства много, казвам: Вие, като излезете половин час по-рано преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е с хиляди пъти по-красив. Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание. Първото нещо, казват, Духът казал тъй: "Днес ще постиш." Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде? - Духът му казал. Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци. Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си краката, ще вземе абдес*. Идва един българин, изважда си торбата с баница и почва да яде. Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин?" Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление! И във време на пост, този ден ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще се радваш, че другите ядат. Ще кажете: "Братко, аз се много радвам, че ядете, моят стомах е развален, че съм на диета, и аз я заслужавам, но аз се радвам, че вие сладко ядете." Поумиеш си лицето, когато постиш, за да не те познаят хората отвън и да бъдеш весел и радостен. Сега тия слабости се дължат все на тия "прави" пътища. Има мнозина, които са се спрели, се отбили от пътя, казват: "Слушай, не ходи по този път, спрете се при нас. Ние ходихме по този път, нищо няма!" При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя!" И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни. В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спрете ли се в пътя в какъвто и да е смисъл, неприятности ще дойдат. Вие като тръгнете в пътя, ще дойде някой да ви се обади. Ти ще вървиш и ще мълчиш, не се разправяй. Саморазправия не се позволява. Тебе ти остава една минута да вземеш последния трен. Някой те срещне и ти каже: "Ти си последният вагабонтин." Ти се спреш. - "Как вагабонтин?" - Изгубиш минутата и изпуснеш влака. Ти няма да се спираш. И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат. Като вземеш трен, онзи, който седи при трена, нека тогава да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате. Спор - какво ще спориш с мен на пътя? Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат! Ученикът трябва да бъде всякога положителен. Той няма да мисли, че е грешен, че му не достига. Той ще мисли, че всичко има и трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде! То е първото правило - положителен да бъде! Ами че в този път са тръгнали хиляда души ученици, да кажем, някой от тия бил беден, а другите са богати. Нима тия хиляда души, които са решили да вървят по пътя и да изпълняват волята на Бога, няма да си услужат един на друг по пътя? Ще си услужат. Ще кажат: "Братко, вземи каквото ти трябва. Всичко е на твое разположение." Те тръгват да си услужват един на друг. Нима сто души, които носят своите торби, няма да си услужат? То е закон. И в пътя всичко е предвидено. И туй предвидено трябва да стане абсолютно тъй, както е предвидено в Божия закон. После, често, когато аз говоря, някои си мислят: "Дали Учителят говори заради мене?" - Не се спъвайте! Щом мислите, че когато аз говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. На пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците е спрял някъде и казвам: Никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателно нещо. Той не може на пътя да седне и да морализира своите ученици. Той ще им каже: "Напред ще вървите, с любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате. Истината ще поддържате" - тъй е! И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт!" Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя?" Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите! Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар сто такива полици да имате. То е едно изпитание заради вас. Ще ви кажа защо именно не трябва да се занимавате с тази полица. Ама сега допуснете, че вашият крак е счупен, дошъл лекар да ви го направи, да го намести. Таман този лекар прави крака ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева? Ела на банката. Ти нали си честен човек?" И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен. Той трябва да чака да оздравее кракът. Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание. А всичките полици ще плащаш, след като оздравее кракът. Някой ще каже: "Не трябва ли да ида?"Преди да си тръгнал в пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си. Изчисти ги и ще се свърши въпросът. А ако някои сметки останат неочистени, те не са твои. А чужди сметки не разчиствай! Нека всеки разчисти своите сметки. Сега, тези са мъчнотиите, които ще срещате през годината. Вие сте ги срещали и тази година ще ги срещнете, не се спъвайте! Важното е знание заради нас. Ние ще вървим и ще изпълним волята Божия, тъй както е писано. Като вървим по пътя, може да се разговаряме за важни работи положително. Като седнем някъде, ще се поразговорим, а маловажните работи ние ще оставим за другите. "Сега ли му е времето, или за идващата година?" - Сега. - "Да не сме закъснели?" - Да, тъй, сега му е времето. - "Дали е този правият път?" - Този е. - "Ама всички, които са тръгнали, не са готови." - Всички са готови. - "Този брат не ми се харесва." - Не е ваша работа. - "Защо са го допуснали този вътре в класа?" - Не е ваша работа! Абсолютно нямате право да питате този защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще кажем ли ние на Бога защо е допуснал тия бръмбари? Допуснал ги е, това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в туй Божествено училище. А че допуснал бръмбари, допуснал мушички, това е Негова работа, ние ще констатираме това, не се занимавайте с Божиите работи да го критикувате. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават: "Трябваше да бъде малко по-богат човек или поучен!" По-голяма ученост, то е богатство. Туй малко богатство, което имаш, не можеш да употребиш, какво ще правиш с голямото? - "Да бъда малко по-силен!" - Ти малките сили не можеш да употребиш, как ще употребиш голямата сила? И после, има друго едно състояние, дето учениците сега ще го усетят. Вие се намирате както Диоген в положението, че към края на живота си, понеже се явявали при него този да го пита за съвет, онзи да го пита, един ден той казал: "Днес искам да си почина. Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява. До обяд добре вървяло. На обяд, таман най-хубавото положение, ето един човек иде да го запита нещо. Той се ядосал, но нещо му казва: "Ама този човек отде да знае, че ти си неразположен или че ти не искаш да приемаш никого? Искаш ли на края на живота си да фалираш?" Сега по някой път вие казвате: "Днес искам никой да не ме безпокои." И него ден ще дойде някой. И това да не те спъва. - "Защо е дошъл?"- Дошъл е. Ще свършиш с него и ще вървиш напред. Не искам да остане мисълта да казвате: "Пак ни наряза Учителят." Никого не съм нарязал. Вие сте на пътя. Казвам: В пътя като вървите, с греха няма да се занимавате. Правило е: ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов! Изпълнението - Божията Мъдрост, а приложението - Божията Истина! С тях ще се занимавате! Ако на теб е добре, ще бъде добре на всички около теб. Сега пък друго положение: които казват, че не се обичаме, то е друга илюзия. Някои спорят и казват: "Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко" - то е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее слънцето, а във Варна има облаци и варненци казват: "Днес слънцето не ни обича, малко облаци има, слънцето е неразположено" - "Защо е неразположено?" - "Облаци има", не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и вие предавате един ваш недостатък на слънцето. Други казват: "У нас е много хубаво, отличен ден, ясен ден!" Други казват: "У нас каква буря има, гръмотевица, какъв град имаше, дъжд!" Но не е криво за това слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако са в недоразумение, това не е един недостатък на Бога. Това е наш недостатък. Ако ние се караме, не се обичаме, това са наши работи, а не са Божии работи. В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. Той е всякога благ! И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита. Това е един навик от миналото. Е, тя осигурява ли се? Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден. Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно. Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели?"- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате. Света няма да оправяте, кому има да дължите, няма да се спирате. - Защо? - Една минута има за трена, даже утеха няма да давате. Той ще вика, ти ще вървиш. Оглушки ще си правите! Съвършени оглушки, нищо повече. Който и да е отподире ви. Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи. А добрите деца -като види майка си, то с нея тича, не плаче, а казва: "Аз с тебе ще вървя." А другото я тегли назад. Вървете си напред! Ако вашето детенце иска да върви, вземете го, нека върви. Отивате на гости, не плаче ли, вземете го. Не плаче детето, иска да върви заедно с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, оставете го, нищо повече. Рязко и положително! Не се спирай на това дете да му разправяш това и онова. Никому не разправяй на пътя. Право към целта! Пътят, който ще изходите, той е приятен. Някъде има много приятни места, а има и много неприятни места, но то е в реда на нещата. Сега учениците могат да направят друга една погрешка и за нея ще ви предупредя. Ето каква ще бъде тази погрешка: да кажем, вие сте ученик в училището. Главното нещо е да си знаете уроците и хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не сте научили уроците си и като не сте научил и уроците си, започвате да се обличате много хубаво, вчесвате се много хубаво, чепиченца, всичко това, отивате в училището, но урокът е ненаучен. Искате да обърнете внимание на учителя с дрехите си и казвате: "Ние, учителю, извършихме нещо." - Нищо не сте извършили! Важното е урокът, а не дрехите. Вие казвате: "Нали трябва да бъдем морални."- Ние трябва да бъдем добри. То са вашите чепичета. Нам морал не ни трябва Обикновени прости дрехи, може да бъдат и малко скъсани, но ако ти знаеш урока си хубаво, учителят ще бъде доволен, той ще те извини за дрехите, че са скъсани малко. Пък може да имате най-хубавите дрехи, часовник и пр., но ще кажат: "Хубаво облечен, но не учи!" Любовта ще влезе в сърцето ви. Какво е сърцето ви, не какви дрехи има отвънка. Не за външните престъпления ние сме, не за външния морал, него ние наричаме "прическа, обличане". И то е хубаво, то е за празното време, но на пътя като се върви, главно е учението. Тъй, да знаеш къде отиваш. -"Отивам научилището."-Знаеш ли уроците си? -"Зная ги."-И щом дойдеш, ще те изслушаме. Щом дойдеш, Христос ще ти зададе първия въпрос: "Разреши задачата на милосърдието. Излез на дъската! Сам разрешавай! Много добре. Седни, иди сега прилагай тази задача."- Донася ги. На другиго казва: "Разреши задачата на търпението! Веднага." И той решава. И всеки ученик решава и всичко върви експедитивно. И учителят каже: "Много добре върви, започни с втория урок."Сега, през тази година, като влезнете, ще решавате задачата на милосърдието. Първа задача, която дават на всинца ви. (Запитват: Може ли да кажа на някому: ти не може да ми си приятел, защото си приятел на неприятеля ми?) - Тогава той не е ученик. Вие решавайте каква е задачата на ученичеството. Да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, той е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Всеки ученик, който отговаря прямо на всичките въпроси, е ваш приятел, а който не отговаря, е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг - неговият ум е зает с много други работи. Ако някой ученик каже: "Аз не мога да живея добър живот." - Защо? Защото неговият ум е зает с други мисли. Ако е зает с любовта, мъдростта, той ще живее. Казват, че "Не може, без да се греши" - неговият ум е зает с други работи. Може да не се греши. И тъй, на ученика казвам: Всеки ученик, който добре се учи, той ми е приятел, а всеки ученик, който не се учи, той ми е неприятел. Сега, някои неща в Писанието са казани преди хиляди години, то е метод там. Мисля, в Писанието е казано: "Враговете Божии са и наши врагове." Само няколко въпроса ще решаваме през тази година: Първо - истината в душата; второ - мъдростта в ума; и трето - любовта в сърцето. Тези са важните, кардинални въпроси, които всеки един ще ги разреши по всичките правила. Второто нещо, което ще разрешавате, е: свободата в душата, светлина в ума, а чистота в сърцето. Третото нещо е: плодът в душата, знанието в ума, а силата в сърцето. Туй е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление. Какво беше времето миналата неделя? - Много облачно. И днес е облачно, значи има подобие. Сега да направим упражненията. 17 август 1922 г., неделя, 6 ч. В. Търново * веднага, тутакси изведнъж * мохамеданско миене преди молитва
  4. GDD

    1922_09_22 Празникът на труда

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Празникът на труда17 Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда18: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви каква е задачата на куклите. Всичките ви работи на земята са само едно упражнение, т.е. не съставляват нещо съществено. Животът идва от друго място, от Бога. Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви дава тази жизнена сила и по друг начин. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото се съдържа в страничните неща. Искате да се осигурите на земята, но единственото осигуряване се намира само в Божията Любов. Ако имате Любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но досега вие още не разбирате Любовта; виждате погрешките на хората, лесно се съблазнявате във всичко – това не е Любов. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си простите, не можете да забравите старите си дертове и въпреки това идвате на събор. Дори този наряд не можете да изпълните. Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“? Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение? „Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“ От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот. Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят. Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят, ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат. Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече. Ние не ви учим на калугерски живот, а това Учение е като един занаят. Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или цигулар. „Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите19. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави. „И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта.“ Мислете как ще дойде тази Любов във вас. Младата мома как ще привлече своя възлюбен? Най-първо нейното сърце се запалва и разгорещява. Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбения да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър. Това е учението на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“. Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете!“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!“ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни. При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля! Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден. Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов. По нататък следват изразите „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“. Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим ти се!“ Това не е никакво клякане. Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй обущата му, измети му. А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха. Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея? Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй!“ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си!“ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил. Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни“. Господ ни е дал Живот да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например, ние приемаме храна, в която се съдържа Живот. Ако имаме Любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи, необходими за съграждане на Новия Живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любят. Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете. На онзи, който твърди, че не може да люби, ще му кажа, че постепенно ще започне да умира и ще го сполетят всички неописуеми страдания. Защо? Защото не приема Любовта. Ако баща ти е възложил да пренесеш товар от сто килограма за един час или за сто минути, какво трудно има във всичко това? Трудно е ако трябва да пренесеш стоте килограма наведнъж. Но ти започни, пренеси първо десет килограма, след това – други десет и т.н., докато пренесеш всичките сто кила, така, както баща ти е поръчал. По този начин вие ще се обновите, а инак ще си въобразите, че сте стари. Небето стари хора не приема; Небето винаги иска млади. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие“. Стар човек не може да влезе в Царството Божие. И вие с вашите стари възгледи – така, както сега разсъждавате, не можете да влезете. Законът си е закон! А млад е само онзи, който люби. Това правило ще го знаете, в него няма изключение! Любиш ли, ще придобиеш вечния Живот; не любиш ли, смъртта и болестите ще дойдат в къщата ти. След като вече сте ученици, трябва да изчезнат от вас всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици „ученици на Любовта“, на тях ще възложа тези работи. Така ще се оформят няколко групи: едни, които прилагат Любовта – те са ученици; други, които се стремят към Любовта – оглашени; трети, които мислят за Любовта и четвърти, които в бъдеще могат да приложат Любовта. Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му. Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден. Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите. Искам само един час работа за Бога, а не целия ви живот. През този един час ще бъдете като честен търговец, който е взел пари на заем и мисли как да ги изплати. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Я учим, я не учим; може да завършим добре, може и да не завършим“. По този начин вие сами себе си лъжете. Аз искам, когато влезете, да кажете: „Ние ще завършим!“ Нарядът започва така: „Благословен е Той“. Човек трябва да благославя. По нататък в наряда се произнася: „Да сме благи“. Първото изискване е да сме благи. Нали вие все благите неща ядете – плодове, грозде. А което не е благо, го хвърляте настрана. В света съществува същият закон: когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към Бога когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. Страданията са процес, чрез който се внася тази благост. „Благи, благи.“ След това в наряда се казва: „Да сме силни“. Второто условие след благостта е човек да бъде силен, да издържа. Когато работиш, ръцете ти трябва да бъдат крепки; когато отидеш на лозето, трябва да бъдеш силен, за да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаеш. После се произнася: „Да сме крепки“, т.е. не само да сме силни, но да има у нас и издръжливост. По нататък в наряда се казва: „Да сме твърди“, т.е. като те забият на едно място, да бъдеш като кол – нищо де не те разклати. Дървото е твърдо, но измести ли се веднъж, смъртта го очаква. И вие в убежденията си гледайте да бъдете твърди, корените ви да бъдат дълбоко. Разклатят ли се вашите корени, въпросът ви е приключен. „Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. „Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само Божественото Слово говори правото. „Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси.“ И накрая, след като една душа е работила, тя въздига очите си и казва: „Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти, ние свършихме делото Ти и въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин!“ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин!“ Сега, като ученици ще бъдете добри и весели. Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи. Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само учението. Трябва да имате търпение; не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и тази Божествена Любов ще се прояви постепенно. Ако тя се прояви при сегашното ви състояние, вашият организъм ще се разтопи. Телата и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта. Вие не можете да издържите дори един миг на интензивна Любов, защото заедно с доброто, тя носи и огън със себе си. Може да имате и други някои мисли, които да ви спъват. Тези въпроси ще се разрешат по време на работата ви през цялата година. Догодина ще ви дам нещо по хубаво. Ще работите, ще проучвате целия наряд, ще следите и ще размишлявате върху това, което е казано. Ще проучвате всичко, което ви се случва в живота. Вие искате да се осигурите на земята, но Господ може да похлопа и да каже: „Повикайте едно от моите деца да се върне от пансиона“. Но ако не сте завършили учението си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат в къщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви изпрати в ново училище, ако не се учите, ще ви върне в по-долен клас. По време на събора забелязах, че когато някой ученик не може да отговори, другите започват да се присмиват. Тогава учителят вика този, който се смее, на урок, но и той не може да отговори. На свой ред другарите му се присмиват. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Подобно е положението, когато някой говори за друг, че имал погрешки. Ако учителят зададе една по-трудна задача, дори и най способните ученици от класа няма да могат да я разрешат. Те решават бързо лесните задачи, но в математиката има такива, с които и те не могат да се справят. Има много неща, които не знаете, но това не бива да ви смущава. Когато урокът е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои. Сега, този наряд ви е даден като упътване. Ако работите съзнателно през цялата година, ще дойде Светлина във вас. Аз искам да имате една вътрешно преживяване. Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока20, но когато дойдат на власт, и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки. Не се позволява на ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще възразиш, че си женен, че имаш мъж и деца... Женени хора в клас не се приемат. Ще възразиш, че имаш друга работа. Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Най-важната работа е да се учиш – тя е, която ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, можеш да излезеш да си поиграеш, но удари ли звънеца, ще оставиш всичко – мъж, жена и деца. Те са само едно забавление. Когато удари за тебе Божият звънец, ще влезеш в клас и ще учиш. Казвам на един мой приятел от София да дойде вечерта на събрание. – „Ще видя, имам работа.“ Ако тази вечер Господ те повика, няма ли да оставиш наполовина работите си? Щом стане въпрос за Училището, всичко ще напуснеш! Не сториш ли това, ще дойдат и ще те вземат по същия начин. Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение. Когато влезете вътре ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището“. Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли!“ Сега, искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно“. Глава на това Учение е Христос, глава на това Учение е Истината. И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели. Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото Учение? Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например, срещна един ученик и му казвам: „Ти си най-големият вагабонтин и негодяй!“ Той ме погледне и се обиди. Казвам му: „Превърни тази енергия! Да видим за колко минути можеш да превърнеш това чувство на обида и да го забравиш“. Сега аз го обиждам, а утре друг ще дойде да му каже същото. Може да мине ден, два, три докато той успее да превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат подобна дума. От вас искам да можете да превръщате такива думи. Когато ти кажа, че си вагабонт, ще седнеш и ще кажеш: „Господи, аз ще превърна всичко!“ Как ще го превърнеш? Например, някой те е нарекъл мерзавец; аз ще ви изтълкувам тази дума. Тя означава, че първо трябва да слезеш в долината, да ореш и да сееш; там има условия. После главата ти трябва да се свърже с Небето, а краката ти – със земята; с главата при Бога, а с краката – на земята. След това трябва да свиеш ръката си и докато не завършиш работата, да не я отпускаш. Най-после, не трябва на хората зло да правиш, а да се качваш и да слизаш от Небето. Това означава да си мерзавец. А който не разбира се възмущава: „Как така аз да съм мерзавец!“ За ученика всяка дума има особено значение. Кажат ти, например, че си лъжец. Когато изтълкуваш тази дума, ти ще получиш нейната стойност и ще я превърнеш. Ако някой те нарече лъжец, ти лъжец може ли да станеш? Не може. Ако някой ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? Може. Следователно ти трябва да възприемеш и едната, и другата дума, защото това са енергии в света. И Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се радвате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. Следователно не се плашете, когато ви кажат, че сте вагабонтин. Какъвто и да ви нарекат, ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“ Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“ Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“ Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. „Да сме чисти като живата вода“ – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра навътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад. „Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен. Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат и буден. Някой ще каже, че е на петдесет години вече. Ами, ако те сравня с Матусал21, който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот. Главата ти била побеляла. Това означава, че си опитен; хубаво е, когато главата ти е побеляла. Главата ти била оголяла. След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш воловете и ще ореш. Главата е място за оране. Щом като е побеляла, дошла е Светлината; това показва, че трябва да се учиш. По този начин Господ ти казва: „Ще учиш и на училище ще ходиш!“ А голата глава означава, че трябва да отидеш да работиш. Казваш: „От мене нищо няма да стане, остарях, не мога да изпълнявам; какво ще се прави, когато се отиде на онзи свят?“ В онзи свят стари хора не искат. Казано е: „Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога“. Това означава, че ще се върнеш назад. Няма да мислиш, че си стар, а ще кажеш: „Тази глава не е гола, а в нея има ниви за оране“. Ако имаш побеляла глава, ще вземеш книгата и ще кажеш: „Време е да се уча“. Така се тълкуват тези неща. Като ви гледам сега някои с побелели глави, ви казвам: вземете торбите си и право на училище! Сега, ще бъдете бодри и свежи! Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облече, изчистен, да започва работата си с пеене, а когато си поплаче малко, да казва, че полива градината си, за да се изчисти. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. В окултизма ще учите законите. Досега сте учили много работи, но те са вече остарели. Аз искам всички да се подмладите, а вие стоите и казвате: „Остаряхме, за десет години какво сме научили?“ Идвате тук, изправяте се, бързате да се прочете наряда, а после бягате да отворите дюкяните си. Нарядът бил много дълъг; като че ли той е за мен, а не за вас. След като си изпълнил правилно наряда, работата ти ще върви много по добре. Ако дойде Любовта в тебе, това е благословение. Знаете ли какво нещо е Любовта? Когато някой търговец влезе в дюкяна ти да купува платове, тази Любов ще отвори сърцето му и вместо да вземе само един метър, той ще напазарува за десет хиляди лева. Това Любовта го прави, с Любовта всичко върви. Няма ли Любов, ще имате загуба. Тези са моите думи за днес. Сега да слезем и да направим упражненията. Казвам сега: като ученици на Школата, трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй!“ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В окултната Школа такова заблуждение не се допуска. Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“. По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи. Има Един, с Когото трябва да работите. Господ е дошъл! Можете ли да работите с Него? През тази година нека Господ да ви помогне и да ви даде наставления. Ще учите, ще учите, рано ще ставате! Ще учите и Господ ще ви научи. Но ако не учите, няма да научите нищо. А търновци трябва да се подмладят. Хайде да слезем сега долу. Беседа от Учителя, държана от 6 часа на 22 септември 1922 г. (петък) в град Търново.
  5. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето. От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Здравият ум Божествените мисли растат при определени условия. И добрите мисли растат при специални условия, при специална почва. Някога, по липса на тази почва, човек не може да разбере и приложи истината. Затова именно и плодовете на истината не виреят добре. Това се отнася до онези, които са изостанали в развитието си. Изкачването по високите места усилва кръвообращението, усилва дейността на мозъчните центрове. Онези хора, които живеят изключително в ниските места, трябва да правят по-големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. Молитвата е усилие на духа, за да се изкачи на високото място. Така се придобива прилив на умствена енергия. С това се улеснява работата на съзнателния живот на човека. Когато човек се изкачва по височини, явява се изтръпване на крайниците по причина на силното действие на електричеството и магнетизма. Такова изтръпване усещате и вие сега. Ако имате хармония в себе си, изтръпването се придружава с приятна топлина. Ако хармонията липсва, явява се изстиване, от което крайниците се вкоченясват. Изобщо между електричеството и магнетизма трябва да има известно съотношение, т.е. да си хармонират. Сега е доста студено, понеже електричеството горе и долу е положително. Ние се намираме между тези течения, чиито вълни се отблъскват. Често се говорят верни и неверни неща. Хората се питат кои неща са верни и кои – неверни. Как се различават едните от другите? Верни са тези неща, които съществуват в природата. Живата, разумна природа има образи за верните, истинни и реални неща. Следователно това, което не можем да намерим в природата, не е реално. То е продукт на човешкия ум. Какво ще каже например ботаникът за цветятя? Той казва, че цветята са полусъзнателни, т.е. неразумни същества. Въпреки това той сам не може да си обясни защо едни цветя са бели, други – сини, трети – червени и т.н. Тогава какво ще кажете: „Защо мъжът и жената, като разумни същества, се обличат с дрехи в различен цвят? Защо носят шапки в различни цветове?“ Цветът определя две неща: какво трябва да бъде цветето и по какъв начин може да се развива то. На бялото цвете природата казва: „Ти трябва да работиш в чистота“. Докато работи така, цветето е бяло. Щом постигне нужната чистота, това цвете започва да работи в друга посока – да запази своята чистота. Като запази чистотата си, природата дава жълта краска на цветето и му казва: „Сега се нуждаеш от интелигентност“. После, когато цветето придобие тези качества, природата му казва: „Ти се нуждаеш от синия цвят, за да добиеш материята, необходима за посаждане на истината“. Краските на цветята са азбука на природата. Жълтият цвят например показва интелигентността на дадено цвете, но то няма органи както човека да изрази своята интелигентност. Като говоря за цветята и човека, правя аналогия между човека и ангелите. По отношение на ангелите хората са цветя. Значи нашите добродетели и недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветя. Ангелите изучават човека от неговия цвят. Не мислете, че в ангелския свят човек има такъв образ, както на земята. Там той е цвят, който се познава по краската си. Ако някой ви каже, че цветята имат очи, нос, уши като хората, вие бихте се смяли. Така би се смял един ангел, ако му се каже, че човек има очи, нос, уста, уши. Много естествено, пред ангелите човек няма такъв образ, какъвто ние познаваме. Те съзнават, че тези цветя-хора еволюират и казват: „Един ден, когато дойдат до нашето положение, ще придобият образ като нашия“. Ангелите са по-умни от нас. Те могат да се съобщават с нас, когато ние не можем да влезем във връзка с цветята. Ние ги късаме, тъпчем, без да подозираме, че им правим пакост. Ангелите изучават нашия живот по-добре, отколкото ние изучаваме цветята. Нашият мозък, както и съзнанието ни, трябва да се трансформират, защото има известни центрове, които са още в зачатъчно състояние. Новите идеи, които идат сега, се нуждаят от почва, а тя трябва да се създаде по някакъв начин. – Отде ще дойде тази почва? От християнството. То подготвя хората за новите условия, за новата почва. Апостол Павел казва: „Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата“. Значи, когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Тогава светът ще се оправи и ще стане място на по-възвишена култура. При сегашните разбирания не е така. Не е въпрос да се вземат думите на Павла буквално. „Чрез вяра и дела“ – това са две школи. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива. Трябва да знаеш законите на ума. Живата вяра е свързана с ума. Пипнеш един камък и казваш, че е мъртъв. Ако знаеш законите, от камъка може да изкараш хляб, вода. Гледаш, че камъкът е покрит с мъх. Отде дойде този мъх? Твърдото съзнание – камъкът, как изкара мъха? Значи и той е разумен. В него се крие една малка фабрика, която произвежда мъх. Знание е нужно за това! Сегашните хора, както и вие, възпитани в стария дух, очаквате спасението си по чуден начин. То е спасение без ум. Който влезе в Божествения път, трябва да развива своята интелигентност, както и своето сърце. Човешкият ум е достигнал до известна степен на развитие, поради което голяма част от човешката раса е дошла до висока степен на интелигентност. Висшите същества, които са изпреварили сегашните хора в развитието си, се застъпват за своите малки братя и работят върху сърцата им. Така се създава културата на сърцето. Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли да ти направи добро, но ще търси начин как да те използва. Той си казва: „Ето един учен, когото мога да използувам. Има син, дъщеря, и тях мога да използвам“. – Това не е култура. Хващаш един кон, пипнеш го оттук-оттам и казваш: „Много хубав кон! – За талига ли е или за работа?“ Ако хванеш два коня, ще си кажеш: „Ето, с тях мога да изработя два декара земя“. Интелигентност, която само използва икономическите условия, не е истинска. Умствените органи трябва да се трансформират вътрешно, т.е. материята им коренно да се пресъздаде. Не си правете илюзии, че времето, условията ще съдействат за това трансформиране. Те само приготвят материала; други сили ще дойдат, те ще свършат работата. Например да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява. Казваш, че вярваш в Бога. Задай си положително въпроса, що е Бог? Като си зададеш този въпрос, като че умът ти се изпразва. Трябва да влязат в него природни сили и да заработят. – Що са природните сили? Това не може да се определи. Как ще определиш що е интелигентността? Ако искаш да дадеш известно обяснение, ти ще внесеш в ума си неверни неща. – Що е Бог? Съществува ли той? – Това може да се определи по следния начин: Имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми своята помощ, да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага. Казвам: Каквото обещаеш, ще го изпълниш. Не говоря за обещанието, каквото дал един циганин. Като била болна жена му, той обещал, че ще запали в църква една голяма свещ, да благодари на Бога. Като оздравяла жена му, той си казал: „Я дам, я не!“ Трябва да бъдеш положителен. Обещаеш нещо, ще го изпълниш. Щом си положителен, болестта ще мине. Ще почувстваш особено състояние на душата, особена вътрешна топлина, която така ще те разшири, че всичко около тебе ще се промени. Ще почувстваш една вътрешна благост и тих вътрешен глас ще ти проговори: „Прости на длъжниците си! Скъсай полиците им!“ Ако послушаш гласа, Бог ще те благослови. Ако не си готов да направиш това, ти скъсваш полиците, но после събираш парченцата, залепваш ги и отново търсиш длъжниците си. Гласът ти казва: „Не постъпи добре“. Ти действаш по Моисеевия закон. Длъжникът, от своя страна, трябва да бъде честен. Ако не може да плати дълга си, ще отиде при Господа да го кредитира. Нещо отвътре му казва: „Внимавай, много пъти си лъгал, затова си дошъл до тази мъчнотия“. Тихият глас те предупреди и се оттегля. И тъй, използвай богатството, което Бог ти е дал. С него веднага можеш да изплатиш кармата си и да станеш съвършен. Ако не използваш богатството си разумно, ще попаднеш под друг закон и ще увеличиш кармата си. В сегашното си развитие хората са дошли вече до дъното на ада, дето материята е най-гъста. Оттук те трябва да започнат да пъплят, да излизат нагоре. За това се иска голяма будност, да не изпадат в своето минало, да повтарят старите си слабости и грешки, Защо ще правят същите погрешки? Сега трябва да ги изправят, а не да ги повтарят. При пробуждане на съзнанието им, в което се намират, изправянето на погрешките е лесно. Веднъж направени, те лесно се изправят. Щом се натъкне на погрешката, човек казва: „Втори път няма да греша“. Той има спомен за нея и се пази да не сгреши по същия начин. Използвайте опитностите на своя минал живот, без да ги повтаряте. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Наистина само чрез закона на Любовта човек ще опази заповедите, които му са дадени. Само чрез Любовта той ще се повдигне в по-висок свят. Само така той ще излезе от гъстата материя. Това означават думите на Христа: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Аз продължавам в този дух: „Който има ум да мисли, нека мисли. Който има сърце да чувства, нека чувства. Който има воля да работи, нека работи върху себе си. И Бог ще го благослови“. Изпейте песента „Бог е Любов“. Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг – две житни зрънца, на трети – три, на четвърти – четири и т.н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: „Посяхте ли житото?“ И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? Истината ще говорим. И детето може да говори истината. От тебе се иска да направиш само едно добро, а не сто добрини. Човек е дошъл на земята да направи само едно добро. Всичко друго е приготовление за това добро. Направиш ли това добро както трябва, всички ледове се стопяват и животът се осмисля. Това е вътрешната страна на живота. Казваш: „Аз не мога да направя това добро“. Това е най-малкото, което се иска от тебе. Истината иска малко, но добре направено. Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. Някой ще откъсне един плод от тази ябълка и ще се спаси. Искаш да направиш зло на някого. Минаваш край тази ябълка, откъсваш си един плод и го изяждаш. След това се отказваш от желанието си да направиш зло. Срещам един познат, разговарям се с него, а той ми казва: „Искам да държа една беседа, да изнеса истината“. Виждам тщеславието му и казвам: Ти напиши една хубава мисъл, това е достатъчно. – „Не се занимавам с дребни работи. Ще напиша една мисъл! Каква ще бъде тя?“ – Напиши на приятеля си: „Братко, почвата на твоята градина е хубава. Посей 50 плодни дървета“. – „Не ме интересува градината на моя приятел.“ – Там е всичкото зло, там са спънките във вашия живот – вие пренебрегвате малките работи, а се занимавате с велики работи, за които още не сте готови. Какво приложение може да се извади от тази беседа за абсолютната истина? Ако началникът ти иска да знае какво мнение имаш за него, ще му кажеш ли истината? Ето какво трябва да му отговориш: „Ще ти кажа истината, ако не си ми началник. Докато си мой началник, не мога да ти кажа какво мнение имам за тебе“. Не е умно, ако ми кажете да посея семената си на камениста почва. Ще ви кажа: „Тук не мога да сея“. Има правила де можеш да сееш. Ще се запиташ в себе си, позволено ли ти е да кажеш истината. За истината се изисква малко нещо. Трябва да бъдете умни. Истината може да се изнася в школата. Помнете: В школата се благославят само тези неща, които излизат от вас. Ние трябва да си имаме печатница, защото, което сами изработим, ще бъде най-хубавото. Над нас сега имаше облаци, но като започнах да говоря за истината, забелязах, че те се премахнаха. Значи отгоре се радват. Който иска да каже истината, трябва да се моли да го научат как да я изкаже. Кажи: „Братко, мъчно ми е, че трябва да ти кажа истината, но принуден съм да я кажа. Нямам желание да те унижа и обидя“. Казвам: Трябва да бъдем служители на Бога, да проповядваме истината. Няма по-лошо от това да си лишен от помощ. – „Искаме да знаем истината, има ли някаква вина у нас, че тази година не може да имаме събор.“ Аз трябва да мисля дълго време, мога ли да ви кажа истината. И ако я кажа, ще ви ползва ли тя? Ще ви кажа само следния факт: Миналата година един брат каза, че този събор заприличал на сбор. Господ каза: „Следната година няма да имате събор“. Всички мислехте: „Този направил грешка, онзи направил грешка; този така направил, онзи така направил“. Има неща, които за вас са важни, а на Бога на ум не Му дохождат. Щом е сбор, от вас зависи да не е сбор, а да бъде събор. Събиране между Бога и вас трябва да има! Трябва да имате вътрешни преживявания. Аз мога да ви говоря отвън, но ако вие не отворите сърцата си, за да ви говори и Господ отвътре, всичко е безполезно. Значи братът, който се произнесе така за събора, е изразил едно течение в братството? – Да, така е. Някои казват, че първите останаха на втори план, а последните излязоха напред. Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа? Изборът не е мой, аз правя каквото ми казва Господ. Вие казвате: „Учителят може всичко да направи“. Това, че сутринта сестрата падна и се удари на камъка, показва, че Господ иска да изправите живота си. Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. Разумните същества виждат недостатъците ни, докато са у нас още. Те лесно се изправят, но като се изявят навън. Бог е щедър и ти трябва да използваш това, което ти е дал. Изобилието си има свое място. Всички имате добри желания, но трябва да знаете начина как да ги проявите. Например някой има доброто желание да ме покани на гости у дома си. Той приготвя много ядене, баници, плодове. Като дойда, аз взимам със себе си няколко приятели, да се изяде всичко това, да се благословите. Може да остане нещо – десетина ореха, няколко ябълки, колкото за благословение на децата. Какво ще стане, ако аз съм ял, преди да дойда? Аз бих желал каквото правите за мене, да го правите и за другите. Това ме радва. Трябва да знаете закона, че всякога не можете да се събирате. Има времена, когато гости не могат да дохождат, и вие не може да отивате на гости. Ако се държите за Господа, с топ не могат да ви разбият. А пък съборът и тази година ще стане. Ние ще му намерим времето. Не е само денят 19 август, има още по-хубави дни. Днес правим приготовление за събора. Тук сме дошли около сто души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Трябва пак да дойдем тук, защото има хубави магнетични места. Всичко в природата е символи. Хубавото днес са облаците на небето. – Те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде. Ето как може да се използва екскурзията. Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията. Не е важно дали ще пишеш на познат брат или сестра. Вие искате всякога да бъда весел, разположен. Аз някога се боря с вълка, вадя овцата от него, удрям го. Вие казвате: „Учителят е неразположен“. Как мога да бъда разположен? Друг е въпросът, ако съм в градината и бера плодове. Казвам: Елате да ви дам. Виждате, че един брат е неразположен. Той е слязъл долу. Съберете се пет–шест души, пратете му добри мисли и така ще го повдигнете. Това поне можете да направите. Писанието казва: „Молете се един за друг“. Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но те не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина. Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството. А 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. – Значи ние бяхме на същата височина, на която Моисей получи заповедите на Синайската планина. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били и в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам. Вятърът идеше от изток. Конете, които видяхме на Черния връх, бяха на наше разположение. Конят притежава магнетични сили. Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После да нямате никакви домашни пречки. Колко дена бихте желали да останете там? – „Най-малко четири дена.“ – Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има. Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи. Доволни ли сте днес? – „Много сме доволни.“ – И аз виждам, че сте много доволни. Най-високите места са електрични. Тук, дето спряхме – под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични впадини. Това място е отлично за събор. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при олтара. Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе. Там можем отлично да организираме събора. Можем да го направим. В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. – „Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания.“ – Да, навремето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи. Такава беседа в салона не може да се говори. Беседа от Учителя, държана на Черни връх, 26 август 1923 г.
  6. Аудио - чете Цвета Коцева ТРИТЕ ДОПИРНИ ТОЧКИ (Беседата за четене в нов правопис) От книгата "Поучаваше ги". Недѣлни бесѣди (1923). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Тритѣ допирни точки Бесѣда, държана на 22 Мартъ, деньтъ на Пролѣтьта, 7.30 в. четвъртакъ. 1923 г. Три нѣща сѫ необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ. Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа. Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога. Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше. Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали. Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ. И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка? Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь. Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си. Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля. Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си. Ти ще любишъ Бога. Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа. Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца. И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ. Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание. Въ какво ще се прояви туй знание? Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата. И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото. А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ. Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме. Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь. И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь. Какво трѣбва да правимъ? Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Веднага Той туря основния законъ – Любовьта. И сега казвамъ: „Ние Бога не Го знаемъ.“ Слѣдователно, ако не любишъ брата си, Бога не можешъ позна. И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не, азъ казвамъ: Единствениятъ, Когото азъ познавамъ, това е Богъ. Какво нѣщо е брата? Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“. Кой ти е братъ? – Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе. Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь. Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения. Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени. Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ. Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината. Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината. Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога. Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите. Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“ ИСТИНАТА НЕ УМЪРТВЯВА ХОРАТА, ТЯ ЩЕ ИМЪ ПОКАЖЕ ИСТИНСКИЯ ПѪТЬ. Сега, друго нѣщо. Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо! Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ. Сега, азъ желая вие да си напишете това мото: САМО СВЕТЛИЯТЪ ПѪТЬ НА МѪДРОСТЬТА ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА! И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя. Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му. Сега ние мислимъ, че духовниятъ животъ изключва всичко въ свѣта. Не, всичко въ свѣта е духовно. Всичко е въ Бога, но ние чрезъ своя животъ опорочаваме духовнитѣ работи. Ние трѣбва да престанемъ да опорочаваме благата, който Богъ ни дава. Да не опорочаваме великата Истина. Щомъ опорочимъ Истината, изгубваме волята си, а щомъ изгубимъ волята си, ние сме роби на свѣта. Така идва робството. И тъй, ние сега сме свободни, понеже имаме първата допирна точка съ Бога. Това е Любовьта. Значи, Богъ е Любовь. Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. Значи, каквото гради Той, това е Мѫдрость. И отъ това гледище, нѣма зло. Той постепенно всичко може да превърне, и злото може да превърне въ добро. Ще знаемъ всички Истината, че въ Бога всичко е добро, ама въ Бога; и вънъ отъ Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ. Този е Пѫтьтъ. Почнете ли вие да не вървите по този пѫть, животътъ ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва. Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия. Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не. Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него! Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ. Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО. Сега, ще искамъ да идете, да турите контакта си на Любовьта, да дойде живота; да турите вашия контактъ на Мѫдростьта, да дойде знанието и ума; да турите контакта на Истината съ Бога, да дойде силната воля. И тогава, ние ще бѫдемъ въ състояние да разрешимъ всичко въ свѣта. Туй е учението на този день. Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има. Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть. Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ. И утрѣ времето ще бѫде хубаво. Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе. Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ? Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ. Всичко имаме ние. За въ бѫдаще, когато нѣкой направи една погрѣшка въ нашата култура, ние ще му дадемъ единъ банкетъ. И тъй, като му дадемъ единъ банкетъ, втори пѫть той нѣма да съгрѣшава. Тъй щото тия банкети ще се даватъ само на онѣзи хора, които правятъ погрѣшки. ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ НАШАТА ЛЮБОВЬ ТРѢБВА ДА БѪДЕ ТОЛКОВА ВЕЛИКА, ЧЕ ДА НАДРАСНЕМЪ ВСИЧКО Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА азъ имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота. Имамъ другъ контактъ съ Богъ – Божията Мѫдрость – имамъ ума, знанията, и свѣтлината. Имамъ трети контактъ съ Бога съ Божията Истина – имамъ силна воля. Всички въпроси които ме спѫватъ, мога да ги разреша. Съ Бога, „всичко мога“ да направя. Слѣдователно, всичко мога да направя съ Бога. И тъй ние любимъ само Едного. Ние Го познаваме и въ тритѣ точки. Сега, азъ желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.) Желая благословението на Любовьта да се излѣе въ живота ви. (Аминъ) Желая благословението на Мѫдростьта да се излѣе въ умоветѣ ви. (Аминъ.) Желая благословението на Истината да се излѣе въ вашата воля и вашитѣ дѣйствия, и Богъ да бѫде съ насъ и да работимъ всички за Неговата слава, и за въдворяването на Неговото царство, царството Божие на земята. (Аминъ.) 8 часа вечерьта. Въ 8.15 ч. Вечеря. (Жито, оризъ, плодове.) Въ 9.15 ч. Пѣсни. Учительтъ предложи да се пѣятъ следнитѣ окултни упражнения: Сладко медено, Блага дума на устата, Единъ си ти мой Мусалла, Махаръ Бену Аба. Следъ тѣзи упражнения Учительтъ самъ запѣ едно окултно упражнение: Свѣтла е Зората на новия день Свѣтла е Зората на новия день, День на Любовьта День на Мѫдростьта, День на Истина и Свобода, День на Истина и Свобода. Слѣдъ това хорътъ пѣ вече по свое желание слѣднитѣ пѣсни: Напредъ да ходимъ смѣло, Изгрѣва вече день тържественъ, Изгрѣва слънцето, и сила жива… Учителю благословенъ… Слѣдъ пѣснитѣ изговорихме тритѣ формули: Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь, Нѣма Мѫдрость като Божията Мѫдрость, Само Божията Мѫдрость е Мѫдрость, Нѣма Истина като Божията Истина, Само Божията Истина е Истина. Въ 10 ч. и 10 минути тръгнахме по домоветѣ си.
  7. Hristo Vatev

    1923_09_11 За чистотата

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ЗА ЧИСТОТАТА Тайна молитва Добрата молитва Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени. Живот без здраве може ли да съществува? Ядене без глад може ли да се прояви? Пиене без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Мисълта без ума може ли? Чувство без сърце може ли? Сила без воля може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, додето трае този наряд. Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота. Това е един велик закон. Всички същества абсолютно трябва да го пазят. Затова трябва да се почне от чистотата. Без чистота практически нищо не може да се постигне. Това е едно правило. Всякога без чистота резултатите ще бъдат катастрофални. Докато си чист, здрав си. Престанеш ли да бъдеш чист, болестта дохожда. Ако искаш без чистота да действуваш, то е все едно да искаш да почнеш търговия без пари, градинарство без вода, да искаш да мислиш без ум и да имаш любов без чувство. 11 септември 1923 г., 5 ч. и 30 м. , вторник София Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 05:00
  8. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ОКУЛТНИЯТ ЗАКОН ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА Тайна молитва Изобщо, във всички общества, школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница, после ще трябва да се съобразявате със средствата. След това ще се погрижите за учебници. Доколкото е възможно, ще ги набавите, а тези, които не можете, ще гледате да използвате от някои свои другари. Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището на света. Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа. Можете да си кажете: "Що ни трябваше да се занимаваме с окултни въпроси?" Обаче, природата не търпи празноти, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме, обикновено, за нещастни. Мислим, че животните са щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пие, стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички на страх. В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия, става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава. За такъв се казва: "Улегнал се е!" Тези ученици, които никак не е скъсал учителят, те са наперени. Онзи ученик, който е скъсван, как е сгушен, ходи, като че не е у дома си в училището. Не, че няма желание, той има желание, но е обезсърчен. Тоз, който е скъсан, има опасност да пропадне. У него се заражда страх. В окултните школи същото се явява. Като ви скъсат, като пропадне задачата ви, появява се страх. Първо правило: Вие ще имате абсолютно вяра! Учителите на окултните школи не са като учителите в земните школи. Ако са такива, ние отсега да напуснем школата. В тях има дълбоко разбиране природата на своя ученик, неговите дела, миналото, какво може да излезе от него и ще му даде всички упътвания. Ще дойдат някои мъчнотии във вашия живот. Те са привидни, те не са същински. У вас ще се зароди едно малко съмнение, недоволство. Най-напред ще станете недоволни от себе си. Това е нищо. Ще можеш да се изправиш. Някой път ще останеш недоволен от окръжающите. Тогава работата е лоша. Но и тогаз можеш да се оправиш. Най-първо е нужно следното: всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в този живот. Цар не може да стане. Това ще го изключите из програмата си. Княз също. Милионер не може да станете. И това ще го изключите из програмата си. Да станете някой учен, знаменитост, да се прославите в света – и това не е в програмата ви. Ще изключвате, ще изключвате. Може да станете някой селски учител, на тези деца да бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази окръжающа ви среда и ще те благослови Господ. Ако станеш министър, ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш 4 години, без да те съдят. После ще те осъждат. Ще се убие духът ти. В живота всякога ни спъва материалният стремеж. Вие влизате в един клас. Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете, защото имате слабости, които вашите другари почват да използват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни. Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите, докато свършите. Ще се подобри положението ви. Някои са майстори за ирония и подигравка. Сега в живота ни често ония, които вървят в окултната школа, са изложени на такива нападки от света. Исайя например, когото сега считат за гениален, в него време, какъв са го считали? Христос, Който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време, какви неща са казвали по Негов адрес. Казвали са Му: "Ти си обикновен човек." Мойсей – също. След 2000 години евреите още си мислят за Христа така. Вие сега сте ученици на окултна школа. Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател? Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкоз пророци и след Христа? Същият закон ще ви засегне. Това е в реда на нещата. За в бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз – друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура, ние трябва да се подготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използваме. От друга страна, аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества – любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство, всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите към тези Братя и ще кажете: "Това е в тях." Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог да ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение – да учи. Друга една опасност: някой път, когато се говори в някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас. Тия способности, заложени у вас, изискват обработка. Ние казваме: "Имаме воля, имаме силна мисъл." Може да направите опит за това. Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните, ще се наредят около него. Ще го държат отдолу с пръстите си така: двама братя ще поставят пръстите си под нозете му, други двама под слабините и други двама – под главата. Така, държейки го, ще го вдигнат нагоре с концентрирана мисъл. Като го издигнете до известна височина, ще почнете да си сваляте пръстите надолу и той ще остане във въздуха. Но няма съвсем да си отдалечите пръстите. Между пръстите ви и тялото му да има четири пръста разстояние. Ако той остане във въздуха, това ще ви докаже, че имате сила. Ако не можете да направите това, ще кажат: "Де ви е силата?" Ако направите този опит веднъж-дваж, може да нямате резултати, но ще опитате. Ще успеете някой път. Ще концентрирате мисълта си, ще насочите мисълта си нагоре във време на опита. Желанието ви ще бъде, да остане тялото му във въздуха. Тогаз ще имате един прекрасен опит. Атлетите в света, които излизат да се борят, цели месеци ще се мажат, дълго ще се упражняват. Някои ученици мислят, че с много малко усилия може да излязат да се борят. Този пехливанин, с когото ще се бориш, той има изкуство, има знание. Светът, хората, с които ние ще се срещнем, те са много умни и знаят майсторски да подпушват. И като те подпушат, могат да те накарат да се удавиш в своето подпушване. Сега, първото нещо, което е необходимо, е, по възможност да се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи. Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой път вестник, задържаш всичко от вестника, и ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, на еди-кого си изгоряла къщата, еди-кой си министър заминал, царят къде е ходил, кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака-трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците, и на 55 години, остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система. Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично. При ядене, американецът най-напред ще яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено*, кафе. На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си. Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени. Сега има там хора, които работят в противна посока. Тая американска традиция аз наричам традиция на черната ложа. Сега вие сте влезли в тази школа и очаквате големи резултати. Но, имайте предвид, от какъв материал е създадена сегашната ваша къща. Вземете предвид материята, от която вие сте създадени. Изисква се цялото ви тяло да се преустрои. Иска се много сериозна работа. Съставяте си един план. Твоите братя ще дойдат и ще ти развалят плана. Поради това се изисква умение. Външната среда в България е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за школата. Те не могат да помислят, че в школата се учи нещо велико. Те мислят, че в школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат. Някои от вас ще почувстват някой път известни неразположения на духа, един отпадък. Не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега, разбира се, трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие, като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне! Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Мъжът, това е принцип, който си има също своите права и задължения. Следователно, на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобаващото. Аз бих желал, да бъдете в това отношение образцови ученици, не само един към друг, но и към противоположните полове. Да не каже някой мъж: "Вие, жените, нищо не сте!" Да не каже някоя жена: "Вие, мъжете, нищо не сте!" Да не каже някой: "Вие, учениците на школата, жени, нищо не сте!" Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание. Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил да служи при него. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казва: "Ще го умиеш!" Първия ден българинът умил клозета, но втория ден казал: "Аз не мия такива американски клозети!" Този българин после казвал: "Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после, по-големи бели ме нападнаха." Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би, щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно хубаво разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата. Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш на тези деца? Трябва да си любезен, разположен, какъвто и да бъдеш, чиновник или какъвто и да било, трябва да се употреби воля. Животът не е тъй хармоничен. Сега се изисква една силна и разумна воля, за да може да се бориш с недъзите, които съществуват. Тези неща не са най-големите спънки. Онзи ден ви говорих за любовта към Бога, за Божествената Любов. Вие си казвате: "Божествената Любов е непостижима." Така само се спъвате. Божествената Любов е постижима. С Бога ти дълго време няма да може да разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може да имаш. Това е достатъчно. Той ще каже малко, но от това ще има велики резултати. Той ще ти каже: "Търпи. Твоите работи ще се уредят." Но това е достатъчно. Ти ще си кажеш: "Господ ми каза това, аз ще търпя." Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи. Ще имаш смисъл в живота. Та, ще си турим една цел, именно, любов към Бога. И когато ние намерим Бога, когато влезем във връзка с Него, тогаз ние ще Го познаем. Само като познаем Бога, ние ще познаем своите ближни. Сега някои казват: "Като познаем своите ближни, ние ще познаем Бога." Аз не разбирам така. Само когато познаем Бога, ние ще познаем ближните си. Така говори Новото Учение. Да направите сега едно упражнение. (Направи се упражнението.) Поставя се лявата ръка отпред вляво, с пръсти, обърнати нагоре и отдалечени един от друг. Дясната ръка се поставя над лявата с пръстите, обърнати надолу, при което съответните пръсти на дясната и лявата ръка се допираха. В такова положение се прочете Добрата молитва. След това се направи обратно с ръцете – лявата ръка се постави в същото положение върху дясната и тогава се прочете Отче наш. След това двете ръце се съединиха със съответните пръсти отпред, малко дъгообразно. В такова положение на ръцете се произнесе следното: Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Ще направим един опит. Някои от вас са учители, някои от вас са чиновници и пр. Ще направим с тях един опит. Турците казват: "Денемеси бадевадър" ("Опитът е без пари"). Това упражнение с ръцете ще правите веднъж в седмицата, сутрин и вечер. Ще се концентрирате. Ще наблюдавате, какви резултати ще даде. Всеки ще прави опита отделно, сам. Вашият обективен ум е много буден. Той ви инканира*. Той си казва: "Ти си стар човек, свършил си университета, 44-годишен си, с това ли ще се занимаваш?" Ти ще кажеш на този ум: "Аз знам от тебе повече. Аз ще ти докажа, че зная повече." Ще му кажеш: "Ако ти си много учен, кажи ми, колко атома има вътре в слънцето." Понеже той ти казва, че всичко знае, ти ще му кажеш: "Я ми изчисли квадратурата на кръга." Ти ще му кажеш: "Ти като не знаеш, мълчи там." Дай му мъчна задача, да мълчи. "Я ми кажи, преди десет години, в днешния ден какво правих аз?" Тури го в затруднение. Да те познае, че ти си умен. Защото, като познае слабата ви страна, ще ви казва: "Това не прави, онова не прави!" А после ще ти казва, какво да правиш. В Писанието това се казва "плътта". Този обективен ум ти казва: "Ти, като си вдигнеш ръцете нагоре, светия ли ще станеш?" Ако мижиш, ще ти каже: "С мижене ли ще напреднеш?" Каквото и да правиш, ще те критикува. Ако седнеш, пак ще те критикува. 10 септември 1923 г., понеделник, 18 ч. София Беседа, държана на 26 братя ---- * сладолед * отрича Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 06:00
  9. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите АБСОЛЮТНО НАЙ-МАЛКАТА ВЕЛИЧИНА Тайна молитва Прочете се глава 8 от Евангелието на Йоана. В цялата тази глава има едно пояснение, как вътрешното състояние на човека може да се изопачи. Например, във вашите умове се заражда мисълта, колко опаки са били евреите, опак народ, още по-опак, отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали Исуса. Значи, има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общият принцип, от който всички трябва да изхождат, то е принципът на ума, значи, в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: как това, най-малкото заповядва на всичко? Когато хората шият с една игла, гледат върхът да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила, зад тази малка величина е наредена. Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова, Великото Божествено. Това всякога може да го проверите. Може да вземете едно житно зърно. Това житно зърно, само по себе си, е способно да стане 10 – 20 и повече пъти по-голямо от Земята, да стане толкоз голямо, колкото Слънцето. Само време му трябва. То е способно да събере всички енергии от пространството и да се увеличи. Това е въпрос само на време. Другият закон: големите неща в света, великите неща в света, те нямат тази сила.Те имат обратния процес. Малките неща Бог ги е направил да имат сила, да растат. Абсолютно големите величини пък имат свойството да се смаляват. Тяхната пък сила е в смаляването. И тъй, когато ние говорим за смирение, разбираме абсолютно голямата величина. Учения, силния човек питаме, смирен ли е? Знаеш ли великия закон да се смаляваш? Не знаеш ли, ти си в самозаблуждение. Абсолютно малкото ние го питаме: "Можеш ли да проникваш навсякъде? Можеш ли да изпълниш всяка работа?" Тези две мерки трябва да имате в ума си. Практическо приложение трябва. Щом имаш спънки в живота, не можеш да проникваш – значи не си абсолютно малкото, значи, много голям си. Да кажем, че Слънцето трябва да дойде на гости. В коя къща ще го поканят тук, как ще го посрещнат? Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това, безопасно ли е това Слънце с всичките тези свои служащи, ако дойде на гости, какво би станало с вас? Значи, това Слънце трябва да се смали, за да ви дойде на гости, трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица, да го турите на масата и да се разговаря с теб. В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**. Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини. Този човек упорства. Ако земята упорства, т. е. твърда е, наливате малко вода и тя се размекчава. Тази година българите казват: "На тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор." На всички нас стана мъчно. Казваха си: "Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра" и пр. По кой начин трябваше да разрешим въпроса? Тези начини за разрешение на въпроса са криви. Представете си един пехливанин, който може да вдигне с ръце 2-3 коня. И той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите. Той му се моли: "Не ми вземай парите, дай ми ги." После намира човек и му казва: "Я кажи на това дете да ми даде парите." Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат на детето. Този пехливанин да хване детето, да го пораздруса малко, няма ли да даде кесията? Ще я даде. Всички се поставят като този пехливанин. Събора не позволиха. Някои казаха: "Да отидем при министъра, да подадем заявление... " Аз тогава казах: Като дадете това заявление, какво ще стане? Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане? Спомням си, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски, да се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева. У всинца ви има тази слабост, щом дойде злото. Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти си добро момче." На вас са ви дали една задача. Аз отидох в Търново, дойдох си в София и си казах: Малкото дете ще дойде да вземе кесията. Учениците как ще решат въпроса? Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна. Тръгнали 10 слона в царството на паяците. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина, царските хора казали: "Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина, от вас нищо няма да остане." Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината. Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон? Това е самата мисъл, че може да ви се случи нещо опасно. Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през паяжината и да си вървят по пътя. В този въпрос сега се издава слабата ви страна. Не разчитайте на хората! Най-напред мислете, где трябва да се направи съборът, независимо от тях. Че ходим именно в Търново, това е едно случайно явление. Може да ходим на Витоша, може и на Мусала. "Земята и небето може да преминат, но една рязка от Божия закон не може да премине." Никой няма, дето да се е противил досега, и да не е бил тъпкан. Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, има една опасност. Тя се крие в следното: неизхождане от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз ти си уплашен и силата ви не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си! Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък: жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана. Няма да се размътваш. Тоз, който иска да работи, трябва да бъде тих и спокоен. Най-първо, къщата ти не може да изгори. Къщата – това е твоето тяло. Те се опитват да го горят, но къщата гори, без да изгаря. Има такъв един пример с онези еврейски младежи (Седрах, Мисах, Авденаго), турили ги в пещта, но те не изгарят. Вие сега трябва да се радвате на едно нещо: това противодействие, което те извършиха, ги доведе в стълкновение с нас. Нам ни трябваше малко енергия. Ние дойдохме в контакт с тях. Силният може всякога да вземе. Първото нещо е: трябва да спазвате пълно равновесие. То е нужно за окултния ученик. Страхът ще дойде. Всички тези неща ще дойдат. Но силата ви, силата ви седи в онова тихо, спокойно състояние. Това е един изпит на цялото Братство. Въпросът не е разрешен. Да допуснем, 10 души въоръжени. Допуснете сега, че вие вървите, излизате на разходка. Изпречат се пред вас 10 души с пушки и ви кажат: "Горе ръцете!" Искат да ви убият. Вие ще спазите* спокойствие. Ако можете да спазите това спокойствие, вие ще ги парализирате: те така ще си останат. Вие ще тръгнете, ще влезете между тях и ще си заминете. Ако се уплашите, когато ви кажат "Горе ръцете!", не сте окултен ученик. Вие ще си кажете: "В името на всички Божествени сили, вие не сте господари на положението." Ще кажете: "Цъкайте сега." Те нищо не могат да направят, не могат да цъкат. Но вашата философия ще каже: "До там не сме дошли още." – Но скоро ще дойдете до там. – "Но могат да ме убият" – ще кажете. Това е предположение. Като тръгваш още, ще знаеш, че те теб очакват там. Ти още като тръгваш, ще знаеш и ще се приготвиш. (Брат Др. Попов: Трябва да е ясновидец.) Вие сте ясновидци всички. Вие всички можете да станете ясновидци. Моментално може да станете ясновидци. Аз ще ви обясня сега: ясновидството почива на един велик закон в природата. Вие имате обикновено зрение. Но аз мога да ви направя всинца ясновидци. Всеки един от вас може да бъде ясновидец. Вие може да помислите, че това ще е една магия. Ако аз наглася един микроскоп, който увеличава един милион пъти и погледна в него, ще видя чудесии. Вие гледате на същия микроскоп отдолу, настрани и казвате, че не виждате нищо. Нагласявам микроскопа и казвам: Гледай сега отгоре. Казвате: "Сега виждам." Нужно е да се поставите в съприкосновение с тези лъчи, които природата има. Направете един опит. В 5 минути може да успеете. Само отстранете всички тези външни впечатления, изолирайте се. Нали през микроскопа гледаш с едното око? Значи, окото ти трябва да бъде съсредоточено към предмета. Ако във вашия ум имате тази сила, да изолирате всички впечатления от външния свят, веднага ще се отвори другият свят пред вас. И след това, пак ще се върнете и ще дойдете в естественото състояние. Това е нагласяване на тези органически лещи. Всички тези външни впечатления, които идат, те размътват, произвеждат сътресение в ума. Умът е отправен към външния свят. Концентрирайте се, не се опасявайте, че ще заспите. Ще се научите първо да концентрирате ума си. Имаш да даваш 10 000 лева – забрави полицата, отклони от мисълта си тази полица. Запази спокойствие. Тогава оня, комуто дължиш, може да си каже: "Защо съм аз жесток?" Ти не трябва да се страхуваш. И действително, ти не му дължиш. Да кажем, той ти дал 10 кила жито, но това жито не е произведено само от него. То е произведено и от слънцето, земята и пр. Той казва, че то е негово, но всъщност, съдействали са и слънцето, и земята, и слугите му. Ти като казваш, че това нещо е твое, не е право. Това е действително правата Божествена философия. Ти ще си кажеш: "Нямам да му давам, но Господ да ми каже, как трябва да постъпя." Ще отдалечиш полицата от ума си. Ти си един лекар. Окултният ученик трябва да има едно изкуство. Не можете да бъдете ученици, ако нямате едно изкуство. Имаш една полица от 10 000 лева. Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата. Един лекар ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне. Ти си лекар, тази способност имаш зародена в тебе. Ти отиваш при болния със своето изкуство, изцеряваш го и той ти плаща 100 000 лева. От тях ще вземеш 10 000 лева и ще платиш полицата. Остават ти 90 000 лева. Какво ще правиш с тях? Имате 9 души братя – нуждаещи се. Давате им по 10 000 лева. Те имат по 10 000 лева дълг. Ще им изплатите дълга. Тези пари няма да харчите за друго. За ядене няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях. Ще се освободите от тях, като ги дадете. Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили. Някои ученици, на които се съобщиха някои работи, първия опит с мене направиха. Така не става. Искам да ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и имаме ние възможност да си помогнем сами. Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната на събора). Аз им казах: Оставете ги! На някои пък казвах: Опитайте вашия проект. При тези въпроси има няколко начина. Най-добрият път беше мълчанието. Гробно мълчание. Нека мълчим. Обаче ние сме оная, тихата вода – мълчание отгоре, а работа отдолу. Знаете ли как се превзема една крепост? Отгоре уж бомбардират, а отдолу копаят. Повече уповавайте на вътрешната страна, на Бога, отколкото на себе си. Със спокойствие и вяра ще се оправят работите. Ще имате случай да се запознаете със силата на Бялото Братство, което действа. Сега тук, колкото сте от учениците, колкото души сте, вие можете да направите 52 опита през тази година. От тези опити ще използваме само 12. Тези малки опити ще бъдат, за да се види, колко сте силни. Да кажем, че някой от братята се намира в едно състояние на недобро разположение на духа (вътрешно, семейно). Ще дам една задача, да видим, дали можете да му помогнете. Тези опити ще бъдат различни. Например, аз ще ви дам известни символи, известни бележки и да видим, какво можете направи. Ето един опит: излез, вземи 4 часа път към изток и 4 часа връщане – стават 8 часа. Ще се питаш: "Защо ходих и защо се върнах?" Такъв може да е един от опитите. Има различни опити. Другият опит може да е следващият: ще излезеш и ще тръгнеш пак, и първия човек, когото срещнеш по пътя, ще го спреш. Ще му кажеш: "Приятелю, имам да ти кажа нещо." Той ще седне, ще седнеш и ти и ще му кажеш: "Имам да ти кажа много важно нещо." – "Е, какво?" – "Имаш едно голямо наследство. Аз го зная. Ти си беден човек. От няколко милиона е." Ще се разговаряш 2 – 3 часа с него. Това е действително вярно в духовно отношение. Най-после, ще му кажеш, какво наследство има. Така човека ще го обърнеш към Бога. Той като си отиде, ще приказва на жена си. Това е една задача. Ще му говориш много за наследството. Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, юг, Русия (север) е истината; Америка (запад) е материалният свят; Индия (изток) – ум; и юг – добродетелта. (Брат Др. Попов: Но, ако ти каже, че няма време?) Но срещата с този човек не е случайна. Друга задача може да бъде следната: ще срещнеш едного и ще му кажеш: "Ти си болен, аз имам лекарство за теб." Не може да се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата. Вие ще проверите само един окултен закон. (Брат Д. Добрев: Ами ако срещнем няколко души?) Щом е задача, ще срещнеш само един. Ако срещнете много, вие ще влезете в града и ще си изберете, който човек искате. Значи, задачата се обръща. Духовни хора употребяват черната магия. Някои, като се събират, постоянно изпращат мисли, да се разстрои това или онова. И така действат. Някои ви атакуват. Вие се оградете така: теглете еднаж един светъл кръг, изобразете около себе си светъл кръг. Ще теглите друг кръг отпред-назад. Направете тези линии със светлина около вас и неподвижни. Застанете в центъра на тези кръгове и си кажете: "Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат." (Брат Епитропов: Кой е начинът за съобщаване с Белите Братя?) Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя. Това е любовта към Бога, първият закон. Ще ви прочета от Послание към Евреем 1 глава, 6 стих: А когато пък въвожда Първороднаго във вселената, казва: "И да му се поклонят всичките ангели Божии." Значи, трябва да има Един, Който да ви въведе. Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин. Формално няма да стане. То е от чисто духовен характер. Тези запознавания стават, не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква; и след като е престанал вече да очаква, Белите Братя ще се явят. Значи, то не става от човешка воля, а от волята Божия. Сега, Бялото Братство всяка година има събор, на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. (Брат Ковачев: Техният събор съответства ли с нашия по време?) – Не съответства. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се осмислят добре, когато има любов. Защото, когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-малките работи са тежест в душата ви. Ако нямате любов, животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов, какъвто и да бъдеш – някой земеделец, овчар, някой обикновен учител в село – в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности, ги мислим за щастливи, обаче, ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра, щеше да остане жив. Каквото му кажат, 100 % вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида до Чамкория с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо, между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате, да развиете красноречието и след това да излезете, и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само двама – трима на едно място. А в един голям салон, дето има спор, това е едно биене на барабан. Някой си казва: "При разговор какво ще му кажа?" – Толкоз години работиш и питаш какво ще му кажеш. – "Дали ще приеме това?" – Ще му кажеш: "Да се убиват хората, да се осъждат хората, да се воюва, това не е философия." В окултните школи се говори за стари и млади. Ако сте млади, готови ли сте да помагате на старите? Младите ще помогнат и ще вземат работата. Те няма да ви заместят, но ще ви сменят, докато си почивате. Младите са изложени на какви ли не изпитания, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по тоя път, защо да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение, там е по-мъчно. Там куцат. И аз знам защо куцат. Вие, старите, какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувстват като у дома си. След 2 – 3 дни друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения. Ще влезете с тях в разговор. Тогаз те ще кажат: "Има в тях нещо. Има в тях идеи." – "Ако бяхме млади, щяхме да подкрепим старите и да ги разположим." Това е вече досетливост. Научните лекции от специалния клас имат изчисления и чертежи. Те ще се дадат и на вас. Специалният клас не е постоянен, той е временен. В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например, известни извори говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъбрене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъбрене буди друга идея. Например, Куш бунар при Сливен. "Млад човек" значи носител на Божествената Любов. "Стар" значи онзи, който е мъдър – не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка. 10 септември 1923 г., понеделник, 5 ч. и 30 мин. София Беседа, държана на 26 братя ---- * чепато дърво, с много клони * жила * запазвате, съхранявате; запазите, съхраните Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 05:30
  10. Hristo Vatev

    1923_09_09 Три правила за ученика

    Аудио - чете Митко Ненков Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ТРИ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА На физическото поле всички същества изобщо минават през една дисциплина на пречистване. В духовно отношение ви трябват бани. Духовно трябва да се къпете, чистите; както на физическото поле са потребни бани, така и в духовно отношение ви трябват бани. В това може да помогне изповядването един на друг. Вие имате грешки, държите ги, криете ги, греховете ви се набират, набират и се образува в тях известно гниене. Невидимият свят не търпи това. Питат ви: "Де ви е каналът?" Те трябва да излязат някъде. Трябва да ги хвърлиш далеч от себе си. И много общества се разсипват от своите боклуци. Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма. Затова се казва: "Изповядайте се един на друг." Не само пред себе си, но и пред своя брат. Господ е казал: "Да изповядаш погрешките си." И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това, Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не. Това е един път, през който ученикът ще мине. Никой ученик не може без това. Отношенията между вас са вече чисто духовни, имате една мярка, която не е на земята. Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е. Тази тежест какво е? - Някаква нечистотия. Ти, да кажем, имаш някое неразположение. Коя е причината? Да кажем, че пътуваш, ала не си взел вода със себе си, не си взел хляб. Загарят ти устата и езикът. Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня. Няма никой наоколо. Обаче тази диня е белязана от бостанджията. Бостанджията дойде и види, че няма тази диня. Той си казва: "Кой ли е откраднал динята?" Той ви праща мисъл. Тебе те смъди нещо. Казваш си: "Да му кажа сега истината, ама за една малка диня не струва!" Бостанджията казва на домашните си: "Един вагабонтин направи така и така." Ти ще се върнеш при него, ще му кажеш: " Колкото струва динята, ще ти дам." Ще кажеш, че си изял белязаната диня. Кажеш ли това, веднага от душата ти ще се снеме един товар. Като минеш покрай бостана, и да ти се яде диня, ще кажеш: "Ще мина и без диня." Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане? - Бостанджията ще е там и ще ти даде диня. Ще ви кажа един анекдот. Един убил 99 души. Легнал му на душата голям товар. Не можел да си намери покой, 99 души го измъчвали. Изповядва се пред един. Онзи му казва:" Не знам дали ще ти се прости; ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини. На всички, които минават, ще им даваш по една диня. Никого няма да пропуснеш. Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти." Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си. Сбъркаш ли, ще дойде изповедта. Съвременният свят страда от такива анормалности. Малки работи произвеждат дисхармония. Някои искат да се уредят. Вземете пример от българските министри. Какво е сегашното им положение? - Всички са в затвор. Това показва на практика, че тази философия "да се уредиш" не върви. Поканят те да станеш български министър. Ти кажи: "Аз български министър не ставам." Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще ти дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: "Всичко ставам, но министър не ставам в България." Поканват те да станеш владика. Ще кажеш: "Всичко ставам в България, но владика не ставам." Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш, ще се компрометираш. Когато вие искате високи длъжности - проявявате една слабост. Когато станете съвършени, ще искат да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в Братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам. Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна за това, че много знам ? Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, да се ползват. Искаш да бъдеш главатар - ще носиш най-големия товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението. Това са закони на Братството. Вие сега се приготовлявате. Влизате в школата за ученици - да нямате желание да бъдете видни между хората. Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите. Смирение трябва. Съвременното общество куца в това: един иска да изпъкне, да стане виден. Ти можеш да станеш виден. Христос стана виден, като Го повдигнаха на кръста. Народната поговорка казва: "Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба." Купуваш си от рибарницата риба. Но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се наквасил, а друг я яде. Мястото на Христос никой не може да вземе. Всеки може да вземе мястото на Христа на същия кръст. Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така! Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: "Какво го слушате? Аз ще ви уча сега!" Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е? Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание. Един казва: "Учителю, аз искам твоето място да взема." - Заповядайте - ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 килограма и изпотявам се. Ще му кажа: "Елате." Той като поноси чувала на гърба си една-две седмици, ще каже: "Тази работа не е за мене." Но един ще каже: "Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували." Това не е наука. Искреност трябва. Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи, Който реди нещата в света. Това е Бог. Съгрешиш ли, ти изгубваш Божието благоволение. Какво ще учиш? Най-първо няма да те слушат. За да се основе едно общество, трябва любов. "Бог е Любов." Ако онзи, който иска да учи другите, няма любов, кой ще остане при него? - Никой. Понеже вие искате да усилите работата, нашите работи ще се усилят. Искате да бъдете полезни. Няма да се влияете от другите. Не казвайте: "Еди-кой си как постъпи." Всеки един, както и да постъпва, трябва да бъде справедлив. Един път на седмицата ще седнеш, ще си прегледаш сметката. Като дойде един изпит, ще повикаш своите братя, ще си кажеш истината. Това не е заповед, това е чрез вътрешно съзнание. Тогаз като се изповядаш, ще усетиш разширение на съзнанието. Това ще го опитате всички. Някой път ще дойдат тези тежести в сърцето ти. От черната ложа идат и ви кажат: " Изповед на вас не ви трябва. И без баня може." - Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: По два пъти на ден.) Птиците, кога вали дъжд, си оставят гнездата и правят бани. Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата, не може да сее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целият ден, не може да работи. После на другия ден - пак. Какво трябва да прави? Казах му: Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи. С изповядването ще се повдигнеш в нейните очи. После, като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на нивата и почна да работи. Закон е това. Ще искаш прошка от жена си. Не казвайте: "Да мине така, да ми прости така." Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта. Някой ще каже: "Това е тежко учение." Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това, на което Той е турил ръката Си, ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности. Да имате стремеж, но този стремеж да е духовен; да се усъвършенствуваш, да имаш знание.Третото нещо е: вие взаимно може да си помагате. Да кажем, някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него, да му дадат светлите същества един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпратите своите пожелания. Този брат като закъса материално, ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, нормален, да не е в утеснение. Всичко това пак ще става по този, великия закон. Да кажем, че аз имам един клас от 100 души ученици. Хиляда лева туря всеки настрана. Те са 100 000 лева. Един брат се нуждае от 5 или 10 000 лева. Всеки един дава и се събират и му се дават 10 000 лева. Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ако вие сте постъпили правилно, вашите пари са на място. Ако сте постъпили погрешно, друг въпрос. Например дадете на един брат 100 000 лева. Ако му дадете тия пари, вие го разваляте. Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер. Ще му дадете пари, но труда си да вложи в тях, ще му купите един чифт коне. Аз направих един опит с двама млади братя в Търново. Купих им два коня, казах им: Ще работите на гората и другаде. Те не работиха с тези коне. Някои казват: "Тая работа не е за мен, оная работа не е за мен." Ученикът трябва да работи всякаква работа. Ще караш конете. Само за една година ще работиш така, като ученик. Следващата година няма да работиш това. Една година ще носиш пясък. После няма да бъде така. Като караш коне, ще научиш смирението. Имаше бодли, сега ще се повдигнеш. Това е едно съзнателно упражнение. Не да станете всички арабаджии*. За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата. Кармата ти е такава. Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона, ще станеш слуга, за да научиш урока. Ще кажеш: "Да бъде волята Ти, Господи. Ще стана слуга, ще работя." Ще вземеш лопатата и ще почнеш да работиш. Ти трябва да бъдеш готов за всичко, това е волята Божия. Но трябва разумност. Досега, както сте вървели, вие сте били галени деца на богати хора. Боси не сте ходили, в лишение не сте били. Често слушам: "Между нас, братята, няма единство." - Тук-там брънките ви са слаби.- "Защо?" - Не са хубаво завързани. Един възел не можете ли да го направите як? Можете. Въпросът не е в материалните работи. Материалните работи най-лесно се уреждат. Да бръкна аз в джоба си, да дам 3000 лева, това е най-лесното. Ако дам пари и след това одумвам, ти няма да харесаш с тези пари. По-добре да не беше ги вземал. Аз искам всички духовно да укрепнете. Не само вие. Като една ядка да станете всички в Братството. Да се даде един тласък. Много неща са казани и не са приложени. Трябва да се приложат. Миналата 1922 година аз дадох наряд и реших наряд на всички да не давам, понеже мнозина изкръшкаха. Тази година наряд няма да ви давам. Тази година ще ви дам правило как да изпълнявате наряда. Ако искате наряд, има стари наряди, откак сме започнали. От тези 10 наряда ще вземем по една част и ще извадим нов наряд за приложение. Следващия наряд, който бих ви дал, не искам да ви го поверя, той е толкова свещен. Ако този наряд ви го дам сега да го правите, от България нищо няма да остане. Па и от школата нищо няма да остане. Ще почнете да си играете с взривни вещества. Ще ви приготовлявам за този наряд и устно няма да ви го дам сега. Приготовлявам ви за него. Можете тази година да повторите от старите наряди. Тези наряди са за развитие на известни способности, но нарядът може и да ви служи за спънка. Не всякога можете да правите наряд. Като си се наял добре, не можеш да го правиш. След като те заболи коремът, не можеш да го правиш; ще мислиш за корема си. Като имаш да изплатиш полици, ще мислиш за полиците. За наряда трябва особено време. Забелязал съм следното, един от вас казва: "Аз мога да си поспя 20 минути." Забелязах някои работи в Стара Загора, Бургас, Варна и пр. Вие, които сте тук, да си вземете по една книжка, една цяла година ще имате един изпит. Всяко отклонение, всяко неизпълнение ще го отбележите в книжката. Ще правиш в неделята веднъж наряд, но по всички правила. Ако този, който е вътре в тебе, не можете да го заставите да ви слуша, кого ще накарате да ви слуша? Ако си учител и нямаш време, като отидеш на училище, можеш ли там да изпълняваш наряда? Търговец си, можеш да си водиш сметките и пак да си изпълняваш наряда. Четири часа интензивно сутринта не можеш да работиш. На един час интензивна работа се изисква 15 минути почивка.На всеки 45 минути работа - 15 минути почивка. Тази почивка ще я туриш за наряда. За 4 часа имаш 1 час и наряда ще можеш да го изпълниш по всички правила. Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н. Това е изпит за самовъзпитание. Не само сутринта може да се прави наряд. Сутрин има, кога има Божествено настроение. И по обяд е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение. И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога. Вие досега сте се подчинявали на хората - на бойното поле сте стреляли, защото са ви заповядвали хората. "Това не е срамота" - казвате вие, даже се считате герои. Сега и аз ще ви туря в сражение. Онова беше 400 пъти по-мъчно. Това, което аз ви казвам, е по-лесно. Големи духовни богатства ще придобиете. А сега вие си представлявате, че това е мъчно за изпълнение. Тези, които няма да получат наряд, няма да останат без наряд. Българските министри, които нямаха наряд, сега имат наряд. Има нещо, което непременно трябва да се приложи. Знаете ли какво е било моето положение в школата с престъпването на този закон? Аз ще ви дам един пример: искате да отидете някъде на помощ и всички около вас ви държат, теглят, дърпат и не искат да отидете да помогнете. По такъв начин учениците със своите желания могат да въздействуват и може да произлезе зло. Аз от вас не искам решение за цял живот, но за една година, за един месец или за една седмица. Някои от вас сте изпълнили добре наряда, но повечето не са. 30% изпълняват много хубаво, 15% се обръщат на леглото и си казват: "Това не е за нас." Други 25% казват: "Що ни трябва, може да мине и без наряд. Каквото се казва, всичко не се изпълнява я! Ще го замажем оттук-оттам и ние ще минем като другите." 30% казват: "Това е глупаво нещо." Тези мисли не са техни. На всички тези категории ще дам съответни наряди. Тези, които казват, че всичко е глупаво, ще им дадем много умни наряди. Тъй както става, ще ви обясня психологическите резултати в някои отношения - образуват се ред негативни сили. Всякога в един наряд имаме за цел, щото Божествените сили, които действат в целия ни организъм (сърце, душа, ум и дух), да добият едно хармонично развитие. Ако в ума ви стане подпушване, в сърцето ви също, тогаз всичко у вас ще дойде в напрежение, няма да намерите спокойствие. Това не е наука. Мъж и жена вървят заедно, изпълняват наряд. Мъжът казва на жена си: "Никакъв наряд от тебе не искам. Никаква молитва от тебе не искам." Защо? Кои са причините? Прямо не искам да обясня причината. Коригирания наряд ще го дадем на 50-100-200 души. Да видим за една година какъв резултат ще има. Трябва да довършим това, което има в природата. Има ли го нещо в природата, то е вярно, няма ли го, не е вярно, Изпълняваш ли това, което става в природата, това е добро, ако не изпълняваш, това е лошо, ти си в разрез с Божествените закони. В природата няма пиянство. Природата е създала водата, от водата никой не се опива. Природата е създала водата, най-хубавото питие. Следователно пиянство не съществува в природата, не трябва да съществува и за нас. В природата непослушание няма. В природата има послушание. Погледнете на слънцето, месечината! С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят си по своя път. Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане земетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини. Следователно в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек добро, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша. Ако не слушаш, ще бъдеш като едно животно, което си е изгубило пътя и ще се загуби някъде. Дъждът от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя си. Всички те са осъдени на смърт. Те се обръщат на прах и падат навсякъде в пространството и изчезват. На онези, които не слушат, такава е заплатата. Някои от тях се покайват, някои се разсипват. Ако слушате природата, във вашия ум ще има стабилност, ще знаете, че това е така, а не другояче. Сега вие ликвидирате кармата си. Знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма. Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас. Всяко едно отлагане е вече лошо. Българинът казва: "Късо я режи." Някои казват: "Да вземем да ходим из горите." Из горите са ходили калугерите. Това е един начин за укрепване само. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите, и той ще се върне между хората. Аз знам един пример: един американец задига от господаря си 10 милиона лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: "Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда, да ме осъди." Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: "Не може вече така да се продължава." 9 септември 1923 г., неделя, 17 ч. и 30 мин. Беседа, държана от Учителя на 26 братя София, Изгрев * каруцари Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 17:30
  11. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание беседа пред ръководителите ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ Тайна молитва Добрата молитва Молитвата на Братството Прочете се 5 глава от Евангелието на Йоана. Ще повторя 14 стих: "Подир това, намерва го Исуса в храма и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло." Грешките идат от непослушанието. Грешки има, когато философът престане да учи. Когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които, като престанат, идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява. Само здравите хора стават, когато слънцето изгрее, а болните лежат на гърба си, на корема си, на едната си страна. Те лежат, а здравите се ползват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: "Да дойде Господ." Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ, ще излезеш да Го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен, ще чакаш други да те изнесат – я Го видиш, я не. Преди да пристъпя към предмета, ще кажа следното: В умовете на всички верующи, въобще, във всички хора, в които умът действа, има някои противоречия: ние мислим, че ако тръгнем по Божествения път, ще се лишим от известни блага. От къде е проникнало това мнение? Бог е създал всички неща. Някой казва: "Не яж!" Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр. Отде е проникнало това вярване, че хората, като тръгнат по Божествения път, ще им се случи нещо зло? Кой човек е пострадал от светлината или от топлината? Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина? – От човешката. Запали се къщата и изгори. Но от слънчевата топлина хората никак не са пострадали. Някои казват: "Има слънчев удар." Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта. Тази слабост на кръвта в човека ние наричаме слънчев удар. В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога, това е най-лесното. Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т. н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време, ще трябва да ядеш, да дишаш. Божествените неща са неотклоними. И когато се отклониш от Божествения закон, тогава се ражда нещастието. И философията на живота е, да престанем да се отклоняваме от Божествените закони. Искам да схванете това: каквато и работа да вземеш, това не препятства да служиш на Бога. Например, вие казвате: "Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа на Бога." – Можете. Търговец си, спечелил си 100 000 лева по несправедлив начин. След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде, ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция. Като търговец, от такива работи ще се откажеш. Но това не показва, че ние трябва да бъдем в бездействие. Този човек трябва да се стопи, но трябва ли да проливате сълзи за стопения сняг? Нали след стопяването му ще дойде много по-хубавото: ще поникне тревица, ще цъфнат растенията, ще завържат плодове. Казват: "Да дойде Христос." Христос ще дойде по два начина. Преди да се стопи снегът, слънцето ще се повдигне на небето, ъгълът на отклонението ще бъде по-голям, после ще се усили топлината, денят ще стане по-дълъг. Някои казват: "Как ще знаем, че истината в света иде?" – По същия закон. Във всичките ваши разсъждения имайте предвид следующето: всяко нещо, на което намираме прототипа в природата, то е право. Всяко нещо, което е в природата, то е право. Когато слънцето направи поврат към северното полушарие, което е символ на истината, то отива по-горе, става едно малко продължаване на дните, топлината се увеличава, снегът се стопява, става кално. Упадъкът на нравите, съвременната култура – това е снегът. Днес има ред и порядък, но какъв ред и порядък? – Със стражари. Това е снегът. Когато снегът се стопи, ние виждаме резултата. Иде приятността на пролетта. Същият закон е и в духовния свят. Христос иде постепенно в света. Той все иде, иде. Забележете външните признаци на пролетта: денят се удължава и пр. Също и вашите разбирания стават по-широки вече, вие не се задоволявате вече с ония тесни разбирания. Широк става умът ви. Освен това, във вас се заражда едно неспокойствие; вие не сте тъй спокойни, както по-рано. Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: "Тъй не се живее вече." Значи, същият закон, снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвръкват малки мушички и пеперуди и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, който е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Йоана.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята – това е животът. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: "Ти си здрав вече, но не съгрешавай, за да не ти стане нещо по-лошо." Христос преди 2000 години излекува тази култура, т. е. показа, че Любовта, Божествената Любов е пътят, по който може да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби, и затова трябва да обичаме ближните си. Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някой човек, който люби другите като себе си! Детето ви като се качи на гърба ви и ви опъне ушите, и ви дърпа косата, ще му ударите плесница. Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката – това е нещо положително. Който бие, той няма мярка. Той не знае как да постъпи. Някой се дави в морето. Вие се хвърляте, да го спасите. Той ви хваща и се стиска за вас. Но това обич ли е? – Това не е обич. Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре, то ще си вземе дърмите*, ще си отиде и ще си казва: "Нашият, старият какво прави още?" Всичкият този сняг да се стопи. Този сняг във вас трябва да се стопи. И когато той се стопи, ще поникне тревица, ще се появят буболечки, това е много пъти по-реално, отколкото този сняг. Реалното нещо в света, това е любовта към Бога. Любов към Бога, не към ближния. Долу лъжата! Любовта към ближния, това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи на огнището. Дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата, ще впрегне отново, ще донесе дърва и ще запали огъня. Ще каже: "Много се уморих." Като запали огъня, ще пече гърба си, ръцете си и т. н. Тук трябва труд и усилие. Но ще изгорят дървата. Той пак трябва да иде в гората. Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? – Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък. Не ви трябва кола. Ще обръщаш гърба си, краката си към слънцето. Ще повикаш жена си, децата си, да се ползват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение – любовта към Бога – за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос, за да се раздели братството на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към Бога, са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния – това е черното братство. Имате ли първия закон, ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, великият закон. Кои са крайните точки на любовта? – От една страна, радостта, от друга страна – болката. Както имаме ден и нощ. Тези два предела са, когато любовта влезе в сърцето. С тази мярка ще мериш нещата. Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази любов ще мине в ума ти, там има друга мярка: права мисъл. С тази мярка ще мериш. От ума си ще прекараш любовта в душата си. Тя ще причини разширение на душата ти. Твоята любов трябва да бъде всеобемаща. И тогава ще прекараш любовта в силата си, т. е. в духа си. Тогаз Царството Божие ще вземеш със сила, със силата на любовта. След това вече може да се приложи вторият закон. По четири начина можеш да вземеш Царството Божие. Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си. Ближния си не можеш да обичаш повече от себе си. Някой мъж казва: "Аз обичам жена си като Бога." Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога, Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, ума ти и силата ти. И после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онези, които обичаш. Ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито. Божественото ще турите в човешката форма. Божествените неща са същността, а човешките са опаковката. Една човешка форма е необходима, за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти може да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе, или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно, Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон, служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си, той ще го яде. Някои казват: "Да учим хората как да любят." Любенето е ядене. Всяка душа, която е излязла от Бога, знае да люби. Недоволството, което вие усещате, от какво произтича? Ядеш – недоволен си; обичаш жена си – недоволен си; обичаш сина си – недоволен си. Това недоволство произтича от следующето – нарушил си първото нещо – любов към Бога няма. Всичко имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували има, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да се сравни с чешма с коритото й. Ако ти даваш вода от това корито, коритото няма да се изпразни, от чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш, никога няма да осиромашееш. Ако затвориш крана, то, понеже има прииждане, ще се пукнат кюнците* и ще стане изливане в дома ти. Ще станат нещастия. Божествената Любов ще те разсипе. Ще направите първия опит. Но кога дойде време да правите този опит, ще бъдете абсолютно искрени към себе си. Всеки един от вас, когато прави опита, ще отдели 1000 лева настрана. Тези пари, ще кажете вие на себе си, са Божии. С тях вие ще направите това, което ви се продиктува отвътре. Каквато мисъл ви дойде, така ще ги употребите. Иде някой беден човек и ви иска 100 лева, ще му дадете. Ти си търговец, вечерта си правил своя баланс, ще видиш, че имаш печалба 100 лева повече. Друг път си имал 100 лева печалба, а сега констатираш 200 лева. 100-те лева ще ги вземеш и ще ги притуриш към отделените пари. Дойде една вдовица и тя иска 200 лева. Ще й дадеш. Същия ден вечерта, когато правиш баланс, ще констатираш 200 лева печалба повече, отколкото обикновено. Турим ли Божествения закон, в него абсолютно никакво изключение няма. Ще има прииждане, но направите ли най-малкото опущение, хитрина, тогаз друга работа. Някои казват: "Тези работи са за бъдещето." Тази мисъл за бъдещето е от черната ложа. Ние прилагаме нещата сега. Любов, абсолютна любов към Бога. И тогаз няма да мислим, с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив. Казваш: "Ще трябва да напусна търговията." Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да ги имате вече. В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух; и четири вливания от Бога = осем. Значи, постоянно движение. Вие много пъти казвате: "Как трябва да живея?" Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора, ще се налива нова вода в коритото; тогава ще почне водата да се движи. Със старото учение да ликвидирате. Законът гласи: "Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Този закон спасява. Ако нещо може да ви спаси, ако нещо може да ви повдигне, този закон е. Това е абсолютна истина. Ако си учител, може да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си. Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря. От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма. Има всички условия да ви благослови Бог. Някои казват: "Аз съм стар вече." Обаче, приложиш ли първия закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода, може да се разруши воденицата, щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия велик закон: да възлюбиш Бога. Предстои ви да направите нещо. Божественото съзнание може да ви каже: "Не прави това." А друг път ще ви каже: "Направи това." Да кажем, че си учител. Влизаш в класа си и си казваш: "Днес ще изпитвам учениците, да видя, кои ученици знаят и кои не." Но Бог ти казва: "Днес няма да изпитваш, ще предаваш." Ще предаваш за това и това, по този и този предмет. Послушай вътрешния си глас. Друг път отиваш и си казваш: "Няма да изпитвам, ще предавам." Но Духът дойде вътре в тебе и ти каже: "Днес няма да предаваш, ще изпитваш. Помагай на учениците, задавай им въпроси, да не ги скъсаш." И тогаз, след часа, учениците ще си кажат: "Много е разположен нашият учител днес, много е добър днес." Също така и вие казвате за учениците, че са много радостни и добри днес. Слушаш ли Господа, всичко ще върви добре. Тези неща аз съм ги проверявал в миналото, проверявам ги и сега. Този метод може да приложите, но бъдете искрени, чистосърдечни към себе си! Ще си кажеш: "Заради любовта към Бога всичко мога да направя." Друго заблуждение във вас е, че вие всички мислите, че сте бедни хора, посредствени по ум, това нямате, онова нямате, не сте учени. Ако някой от вас мисли, че е беден, ще направя опит, за да му докажа, че не е беден. Ако някой от вас мисли, че не е учен, че няма знания, ще му докажа, че не е туй. Учените хора, както светът днес разбира "учени хора", това е едно заблуждение, това не са учени хора. Някои хора са прочели много тома книги. И когато ги попитате по някой въпрос, цитират от тая или оная книга. Това не е богатство. Едно дете декламира като поет, но каква разлика има между него и твореца на художественото произведение! Това, което от нас може да се създаде, това е наше. Единственото богатство, с което ние можем да разполагаме сега, това е само Божията Любов. Това е чисто, кристално богатство. Има Един, Който ще ни каже: "Ела с Мене." Това е Бог. И ние ще отидем и каквото научим, после ще даваме на другите. И аз ви казвам: Излезте от дома на баща си и елате в земята, която аз ви посочвам. Ще тръгнете към Ханаанската земя – това е първият закон. В дома на баща си – той е вторият закон. Ще бъдем между хората. Това, което казваме, е само вътрешно изменение. Ще имаме абсолютна честност, доброта, интелигентност и благородство; тогаз добиваме качеството на смирението. Всеки един, който може да приложи този закон, той е вече избран. А който не може да го приложи, сега няма да ви кажа какъв е. Сега това учение е за приложение. Знаете ли защо ви го давам? За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако на тези съвременни хора бихме обяснили, какво има да стане, на всички тези хора, косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа, преди да се събори зданието. Всички хора седите на една паяжина сега. Тези, които идат да формират света, идат със своите чукове и ще формират света. Такова събаряне ще има, каквото никога не се е случвало. Това, което става, то е най-великото. В човешката история, откак се е започнала човешката еволюция, в слизането и качването на човешкия дух, до сега, по-велика от тази епоха няма. А за в бъдеще, от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи, до сега, по-велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост. И трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите благото, което Бог донася. Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне Божественото. По този начин никой не е успявал до сега. Божественото започва, когато човек е млад. Нашите Бели Братя ще дойдат да ви опитат. Ще дойде някой при вас и ще ви каже: "Нямате ли 500 лева?" И ако му кажете, че нямате, той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител, така може да стане изпитът – ще дойде някой при вас и ще ви каже: "Искам да вляза в класа ви, да слушам как преподаваш." Ако кажеш: "На радо сърце", тогава си издържал изпита. А ако кажеш: "Да попитам директора", тогаз се свършва въпросът. Аз ви предупреждавам: тези Бели Братя могат да ви посетят. И вие ще се усъмните, дали е той или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Бог се проявява чрез тях. Ако един от тези Братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално. Това е още външната страна на великото учение, което трябва да приложите. Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал, се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: "Мислите ли, че това, което ви казва Учителят, е вярно?" Белите Братя ще ви кажат: "Това е вярно." Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. Когато Белите Братя ви говорят, вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. А когато черните братя ви говорят, усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината. Вие не знаете, защо тази година се спря съборът. Добре ли стана, или зле стана? (Брат Иларионов: Добре стана.) Българите не могат да се убедят още в силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук, дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Каква връзка има между земетресението и спирането на събора? Всякога, когато се пропусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: в Америка да откажат свикването на събор и ще дойде земетресението в България. Ще кажете: "Защо е така?" Един човек направил погрешка, целунал някоя си, бият го по задницата. Трябва да го бият по задницата, за да му дойде умът в главата. Има връзка. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините за земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд. От сега българите ще са натясно. Онова земетресение, и то е за добро. На физическото поле японците трябваше да имат земетресение, а в духовния мир българите трябва да имат съдба. Българите са хора материалисти, а японците – тщеславни. Те имат крайната цел да завладеят Америка, да завладеят чрез жълтата раса целия свят. Сега се разтърсиха хубаво и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но кога се качим на Божествения свят, виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора в 1923 г., има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. И ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя, ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място. И в Откровението имаме онзи стих, гдето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: "Няма ли да отмъстим за нашата кръв?" – "И дадоха се всекиму бели одежди, и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им, и братята им" (Откровение 6:11). И тогаз ще стане съдбата. Само любовта към Бога, само този закон може да уреди всичко, може да внесе братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен закон е този. И когато вие имате любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще го почувстват. Едно студено тяло, като се приближи до топло, ще стане топло. И на хората, които са около вас, ще се променят възгледите. Значи, законът е проработил. В Божия закон няма нищо невъзможно. Христос е казал: "Невъзможното за човека за Бога е възможно." Приложите ли първия закон (този закон е Божествен), тогаз всичко е възможно. Вие ще ми кажете сега: "Какво можем да направим?" Да ви обясня. Да допуснем, че е направена една канализация преди 8000 години с кюнци, обаче вода не е пусната. Тези кюнци сега стоят празни оттогаз. Какво може да направим? – Ще отворим крановете, ще пуснем вода. Ето вашето предназначение. Ще изгубите ли от това нещо? Дайте ход на Божественото да мине чрез вас. Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? – Основа нямат. Това е велико учение. А законът, за който говоря, е учение, основано върху канара. Мойсеевият закон е учение без основа. Да не казвате: "Това е велика работа, това не е за нас!" Не се смущавайте! Вие можете да се свържете с това велико учение. Не се иска от вас да промените целия свят. Вие можете да дадете място, да се прояви тази Божествена Любов, както Бог иска. Когато ви попитат. "В какво седи Божията Любов?", вие ще кажете. "Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." И след това ще кажете:" Царството Божие се взема със сила." И след това ще кажете: "Възлюби ближния си като себе си." Последното след първото. Затова отначало ще кажеш: "Аз отивам да взема любов, да взема много и после като се върна, ще им донеса на другите." Всички искат любов от вас, но трябва да я вземеш отнякъде. Ще отидеш да я вземеш от Бога. После ще я раздаваш на другите! Белите Братя ще дойдат при вас. Не вие ще ги намерите. Един брат българин, сега в Америка, ме пита, как да намери Белите Братя. Аз му отговорих, че няма какво той да ги търси, те сами ще го намерят. Те ще ви намерят. Христос дойде и намери Своите ученици. Такъв е законът. И желая, когато дойдат те, да бъдете вие готови. Лекуваме се с лекарства – това не е лекуване. Това е упражнение. Лекуване е: стани и ходи! 9 септември 1923 г., неделя, 5.30 ч. Беседа, държана на 26 братя-ръководители София, Изгрев ---- * да си вземе "дърмите" означава, да си отиде * тръбите Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 05:30
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪВЕТИ И НАСТАВЛЕНИЯ ЗА УЧЕНИЦИТЕ "Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие." Христос тук употребява думите "малките деца" като плод на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите в Любов и Мъдрост, по никой начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл. Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение, мислите, че като се приближавате при мене или като чуете нещо, ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е рекъл: "Тия хора се приближават при Мен само с устата си, а не и със сърцето си." Вашето сърце далеч отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледатели, да шпионирате, другата половина не сте решили да служите на Господа, да ви кажа истината. Ако ви питам: Готови ли сте сега да пожертвате всичко за Господа? Днес Господ ви пита чрез мене: Готови ли сте да пожертвате живота си за Господа? Ще кажете: "Вярваме." Не какво вярвате, а какво можете да направите. Туй, което можете да направите днес, то е, което трябва, което Господ от вас иска. Сега, вътрешното състояние е важно. Дето се увеличава благодатта, увеличава се и грехът; дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта. Сега вие ще се върнете по домовете. Как мислите, как ще слугувате на Господа? Тази година може да измените, ще кажете: "Е, следующата." Следующата година ще отложите за другата следующа. И тъй, година след година, минаваме живота си в една вътрешна самоизмама. И в края на краищата ние се разочароваме от живота. Трябва да знаете, че в съзнанието на Бога, Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. Сега, да кажем, вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една окултна школа ние искаме Божествени деца, а не обикновени деца. Не, не искаме хора, които да се съблазняват. (Една птичка дойде и кацна на носа на една сестра.) Праща я Господ, емблема е. Кацна на носа, да мислите. Туй птиченце, вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух, при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се изплашвате. Като ви бутне птиченцето, и вие се изплашвате. Хубаво. Сега разтворете вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли, колко грехове криете пред себе си? Колко грехове имате затворени пред Господа? Вие не сте се изповядали пред Господа. Колко скрити стаички имате непречистени. Отворете си една чиста стая и като ви дойдат гости, приемете ги в тази чиста стая. Отворете я, не може така. Не, не, вие минавате за чисти, за благочестиви хора. А благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си, няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего." И после се казва: "Възлюбете се!" Е, как ще възлюби човек Господа, ако не иде при Него? На земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, да им се даде една аудиенция, да си искат едно свое желание. Това, което земните царе го изискват като една прерогатива, като един атрибут, то е само на Бога. Понякога хората, и те си позволяват да изискват нещо. Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го карате без любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и не оре, а цял ден плаче на нивата, може да плаче, но нищо няма да се изоре. Може да си закъснял на нивата, но тя плач не иска, оране иска. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде до ядене, хората плачат ли? Плач трябва на хората само когато перат, когато се мият, когато са жадни, когато човек се разкайва, но когато човек дойде да работи за Бога, тия сълзи трябва да се турят на друго място. И тъй, турете в себе си онуй дълбоко убеждение, желание да имате една голяма опитност тази година, най-малко Духът Божи да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа тъй, както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще ви остане да бъдете злорадни, да правите зло някому и всички лошавини ще изчезнат. Тъй ще бъде, ако ви срещне Христос. Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откак е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били с болести, с едно-друго. Сега туй здраве може да го имате и днес, тогава ще имате едно здраве с разширение. Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва. Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже, у вас да няма никакво съмнение, ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата. Като ви кажа аз, че ще станете добри, и да станете такива. Като ви кажа, че имате знания, че ще станете богати, моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: "Пак ние да го видим", вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Аз като дойда при вас, няма да ви изкушавам, да ви питам: Ти готов ли си да служиш на Христа? – "Готов съм." Ако седнеш и започнеш: "Ами как ще служа на Христа?" Щом искаш обяснение, въпросът е разрешен. Малкото пиле, което се ражда от квачката, никога не пита, как трябва да рови и как да добива храната си. Туй пиле веднага добива знание и започва да си търси храната. Никакви уроци не му се дават. И когато ние сме тези Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем, как да направим нещата веднага. Аз бих желал, вие да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, Който се ражда, и да кажете: "Ако съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?" Изпречи се една мъчнотия. Какво трябва да правите? Имате да плащате. Ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Тъй направи и Петър. Поискаха му данък, плати си той. Христос хляб нямаше и хамбари нямаше с жито, но когато дойдеше време да нагости гостите, благославяше и оттук, и оттам намираше. Дойде някой гладен при вас, казвате: "Ако е Христос, какво ще направи?" Ще го нахрани. Пораздразнен си, дойде съмнение, неверие, казвате: "Ако е Христос на моето място, как ще постъпи?" (В това време птичката мило-мило обикаляше около нас.) Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще... Поощряване трябва. Един-друг може да се поощрявате, тъй както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек малко е отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва, да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно ще има поощрение. Отвън света, съблазни ще се внасят, и в търговия, и каквото знание да имате, отвсякъде ще се внасят съблазни. И у нас се е зародил един възглед, че, за да живеем по Бога, търговия не може да има, търговци не можем да бъдем. Но търговията на какво се основава? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува и болните хора, а същевременно да дава и на здравите хора правила, как да живеят. И тъй, ще си турите сега на ума мисълта, ще се попитате: "Аз възлюбих ли Господа?" Всички казват: "Когато дойде Христос." Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не Го познаха и като си замина, тогава Го познаха. Днес християнският свят Го познаха, но изгубиха образа Му. Всички Му дават една физиономия женска, една мекота на жена, която постоянно стои, чака, върти си палците, чака да дойде мъжът й, да й донесе туй-онуй, да я обича мъжът й и всички да я хвалят и т. н. И като видят туй лице, всеки го харесва. Не, не е такова туй лице. Туй лице на Христа е една светлина. Туй лице като го видиш, ще събуди у тебе една топлина, една интензивна мисъл ще събуди у тебе, една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата, на работа, на туй, на онуй, а последен ще бъдеш за ядене и за пиене. После, турили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, Който иде, трябва да бъде светлина вече за света. И всинца ви като ви срещне, трябва да има вече светлина израсла. Из вашите лица трябва да излиза светлина. Вие се гледате сега, дали имате още червени лица. Червеното лице, червеният нос е много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице – даже и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и казвате, че аз имам отлично лице. Казвате: "Много хубаво, красиво, мустаки, вежди, нос, ръце", но изгладнеете, дойдете: "Няма ли нещо да приема?" – Нямам. – "Ами в гостилницата не можете ли да ме заведете?" – Иди работи! Нямам нищо. – Веднага моята красота няма да ви трогне. Туй е едно заблуждение. Красотата е на сърцето и на душата. И сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и си мислите, дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил всичките си уроци, не половината, не 1/4, не 1/3; той трябва да научи всичкия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. А сега на нас, този урок на любовта, две хиляди години е трябвало да ни се проповядва. Хората още не са научили този урок. Христос две хиляди години вече, как е преподавал този урок. А сега, като попитат учениците, какво нещо е любовта, те само се почесват, не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор, един владика, какво нещо е любовта, те ще се почешат, ще цитират някой автор, няма да могат да ви кажат нещо съществено. Е, питам ученика, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са, но някои от тези, които са на земята, са научили 1/2 урок, други 1/4, а някои пък, които приближават към края на този курс, ще го научат целия. А сега, следующият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа, затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, здраве, знание без любов не може да се постигне и понеже любовта в света не царува, затова сега имаме туй, великото нещастие в света. Туй е великото нещастие. Ако вие погледнете на сегашния свят, той е цяла анархия. И сега Духът Божи ще слезе, да оправи света. Друг не може, Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той е питал: "Има ли кой да оправи тази земя?" Като видял, че не може друг, Той се заел сам да оправи, да уреди света, да изработи начини, методи. Сега в църквата казват, че Христос е горе на небето от дясната страна на Отца, нали? Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи казват, че Христос в нас е, ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, хубаво, ако е вътре в нас, защо не можем да Го намерим? Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела. Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Ти започваш да го коригираш, коригираш, и разваляш Божественото. Дойде някой беден човек при тебе, Духът ти казва: "Дай му малко хлебец!" А ти казваш: "Защо му е хляб на този човек, аз ще му направя едни хубави дрехи, обуща, шапка ще му купя." Щом направиш това, всичко е развалено, Божественото дело е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете за пример две майки. Едната майка да облече детето си с най-хубавите дрешки, шапка, чепички и да му разказва най-хубавите работи. А другата майка, обратно: да облече детето си най-скромно, бедно, но чистичко и да му разказва хубави благородни работи. След десет години ще забележите, какъв е резултатът от тия две деца, каква е разликата. Едното дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичките. Питам сега: Тия черни чепичета в тая форма какво могат да допринесат? Аз, като погледна моите сандали, радват ли ме много? Като гледам тия сандали, много ми е тъжно. Казвам: Тази кожа е снета от гърба на едно животно, то е плакало, молило се е, а сега аз се радвам. Казвам: Второто дете си е в реда на нещата, много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородно може да внесе? Или едни ръкавици, направени от кожа, какво благородно могат да донесат? Казват: "Отлични ръкавици има!" Та ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. Не може да има култура тогава. Сега две течения работят, вървят заедно в света: доброто и злото – два духа, две интелигентни страни работят в човека, човешката душа. Три съзнания има в човека. Първото съзнание – съзнаваш себе си, второто съзнание, което те кара към доброто, и третото съзнание, което те кара към злото. Тия съзнания аз ги представям тъй. Самия човек аз представям душата му като една мома, която ще се жени, а злото и доброто – като двама момци кандидати. Отношението е много вярно. И единият предлага, и другият предлага. Единият казва: "Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш при мене, аз на ръце ще те нося." Тъй казва злото на душата. Другото, доброто, е много скромно. То казва: "Дойди при мене, моята колибичка не е много голяма, изобщо храна няма да имаме, някой път гладни ще ходим, ще трябва да работим, ще имаме студено жилище, по някой път нивите не стават, някой път боси ще ходим при този извор." Той представя работата, както си е. "Той не е за мене" – момата злото предпочита. Като го вземе, като живее с него, настрадва се и казва: "Не е той." Това са две съзнания, които всеки ден ги проверявате. Тия две съзнания са от мъжки принцип. Единият казва: "Слушай, ти не бъди като някоя овца, всеки да те стриже. Сам ти си силен." А другото съзнание казва: "Отстъпи, бъди мек." И от тези две съзнания ние постоянно избираме. И след туй има друго едно съзнание, четвърто съзнание, Божествено съзнание аз го наричам. То като дойде отгоре, то седи и ти казва: "Ти защо не се вслуша в мене?" – Сега Христос като дойде, Той представлява туй, четвъртото съзнание. Той ще бъде нито добър, нито лош. Туй е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото доброто и злото, те и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре и в доброто, и в злото. Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си. Доброто е добро, понеже силата е употребена за целта си. Сега ние ще се стремим да изпълним тази година волята Божия. Не за спасение е това, но от любов трябва да служим на Господа, а Той само тогава ще ни се изяви. Сега, колкото за мене, аз въпроса съм си разрешил. Аз съм решил да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би ще бъде скоро. Това за мене съм си решил. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Аз ще се оттегля, за да вляза да живея в любовта вътре. Мене хората ми дотегнаха вече. Аз ще се оттегля, знам къде, в любовта ще живея. Няма какво да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал. Мене това не ме радва. От стари и млади аз нищо свястно не съм чул. И мисля скоро да се оттегля, зная къде, и ще живея тъй, както трябва да се живее. Вие като останете, трябва да знаете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, аз ще ви оставя. Аз съм сит от лъжи, сит съм от измами, от всичко туй съм сит. И от попски, и от братски, и от учителски лъжи съм сит, всичко съм опитал, до гушата ми е дошло. Сега правя последни усилия. Като кажа един ден, ще го направя. В тази мътна вода не се живее. В този нечист въздух не се живее. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов! Аз ще се върна при моя баща, Който е Любов, ще се върна при моите братя и сестри, които са любов. Ако искате вие, и вие можете да дойдете. У мене две мнения няма, аз съм намислил да си вървя. Да не мислите, че тази къща, всичко туй ще ме държи. Не. И ще оставя света. Този свят, като жаби, тъй ще си заминат. Турен му е надгробен надпис и надгробен камък. Всичко ще бъде пометено! Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, и след този огън идва една нова култура. Може да разбирате огън по различен начин. Този огън, той ще прояде всичко и след този огън ще дойде новият свят, новият живот. Този огън сега руши хората и всички тия болести, неврастения, всичко туй – почнал е да работи. Сега може да се уплашите. Няма какво да се плашите. Сега от вас се искат последните дни. Като работите, ще чакате като онези, които чакат господаря си до последния час. Ще работите, докато свършите работата си, и ще кажете: "Заминаваме си и ние. Трябва да заминем и да си вдигнем багажа." Ще се приготвите и пак, след време ще се върнете, да работите. Всеки трябва да е готов, не да мисли, че ще умре, но да се приготви и замине и пак ще работи. Като дойде последният ден, ще каже на света: "Сбогом вече!" Тъй както затворникът казва на всички други затворници: "Сбогом!" Тъй, като излезем от тия затвори, няма какво да ни радват затворите, ще влезем в Божествената свобода! Казва Христос. "Отивам при Отца Си. Отивам да ви приготвя място и като ви приготвя, ще дойда и ви взема. Който е готов, ще го взема, а който не, ще го оставя. Дето съм Аз, там сте и вие." Сега въпросът е: Сега, като дойде Христос довечера, не довечера, а сега, сега иде, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вънка? От кои девици сте вие? Казвам ви: Всеки от вас да опита себе си, съзнанието си, душата си, опитайте се, изпитайте маслениците си, имате ли масло? Не се самоизмамвайте! Масло трябва, маслениците трябва да бъдат пълни с масло! Пък на света няма какво да му казваме. Светът тъй ще си върви. Огънят като дойде, те ще го разберат. Ако им кажем сега, че иде огън, те ще кажат: "Извеяни са тия хора, ние ще ядем." Нищо, вие, неизвеяните, чакайте този огън! Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в новата култура, идват и Любовта, и Мъдростта. А сега, някои от вас схващат буквално, като казвам за онзи свят. Те казват: "А душата ще се мъчи, има да пъшка, докато излезе от тялото." Много лесно може да излезе тя от тялото. Само горната черупка ще падне и тя ще излезе млада, весела, бодра. Излезе ли тя, ще бъде като една пеперуда, ще се освободим от тия, тежките ни тела. Тялото ни е сега тежко, окови са това, букаи има вътре. В затвор е душата, стражари има, халати има вътре. Като влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи няма да останат за в бъдеще. И сега, като попитат свещениците, те казват: "Христос няма още да дойде." Според тях още триста години има, а след тези триста години ще кажат, че още след триста години ще дойде, защото, който има да изплаща, просрочва постоянно сроковете. "Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един-друг от чисто сърце!" Туй съзнание регулирайте, не се поддавайте на него. Аз го наричам черния младоженец и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец, белия слушайте. Черният има черни мустачки, вежди черни, отвън той носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън има една маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода. Думите му са претеглени, без дефект са, но те са като ножа на гилотината. Влезеш ли под неговия нож – главата ти отива. Онази котка като върви, казват: "Колко е хрисима, как се кипри, красива", но ноктите й! Какъв е този младоженик, душата му се познава по тия нокти. Аз следя у млади и стари, и трябва да ви покажа в окултната школа, да видите, че тия, двамата младоженци, раздвояват погледа у човека, за да се научите, какво е раздвояване на погледа. Тия, двамата, като дойдат, се борят в очите на човека. Единият и другият се раздвояват в очите на човека и се явяват два вида светлини на лъчите. Аз ги наричам черен и бял лъч. Единият лъч е черен, той пада надолу. Такъв човек като те гледа, все надолу гледа, раздвоен е. Погледът на човека трябва да се бори, докато светлината на очите стане еднаква, да няма никакво раздвояване на светлини. Аз наричам туй, раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме от това? Тук пак работи същият принцип. Добре, за в бъдеще Господ ще ви се изяви. От туй гледище на съзнанието, Бог сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме туй съзнание. В този момент, ако у всинца ви има воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в туй, новото положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и в един момент може да се върнете у дома си възродени, да си снемете всичкия товар. Аз вчера направих опит с тази сестра, която е сега между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам й: Нали ти вярваш в Бога, кажи на тази болест, че аз съм мобилизирана и трябва да ме оставиш. В природата няма болести, понеже аз отивам да служа на Бога. В Бога съществува пълна хармония. В Него всичко изведнъж става. Тя отрече болестта и направи един опит. – Тури вола си в действие – казвам й. А от тази болест тя беше отпаднала духом. Като й казах тези думи и други думи, които на вас не казвам, след като излязох, тя се намери вече на краката си и болестта отстъпи. И още може да приложи. Сега и на вас казвам: Сега всичко можем. Бог, Който живее във вас, всичко може, понеже ние живеем в Него, ние всичко можем с Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим. "Понеже аз живея в Господа, всичко, което имам, на Него принадлежи, на Него посвещавам живота си." Казано и свършено, а не да кажеш, преди да си направил. И сега още някой си казва: "Чакай, чакай, недей, още си млад." Не, казано и свършено! Недей чака! Казано и свършено! Никакво чакане! И аз бих желал сега с вас да направя един опит, но вие трябва сега всички да се откъснете. Един вярва в баща си, друг в България, трети в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата им трябва да е в Бога на Любовта, Който е светлина. И не само, че Той всичко може да направи, но и ние всичко можем да направим. Да кажем, да решим, и ще стане. Всичко ще направим. Сега във вас вече се поражда мисълта: "Можем, можем." Можем ли? – Можем. Някои от вас са имали опитности, придобили са туй състояние. Турим волята си, но после се разколебаем, пак се изменя състоянието. Много пъти за пет-десет минути запазим туй състояние, но после пак го изгубим. Речено – казано, туй състояние да бъде постоянно! Е, няма сега, като дойде туй състояние, да изскочим навън; не, ще бъде такова, вътрешно, интензивно преобразование и ние ще се разберем. Ще бъдете сега смели и решителни! Без решителност не може! Сега вие, последните, защо оставате тук в събора, какво очаквате? За последното благословение. Какво е туй последно благословение? Аз последно благословение не давам. Та ви казвам: Сега вие готови ли сте да възприемете всичката Любов, всичката Божия Любов? Някои ще кажат: "Не, Господи, малко." Не, всичко или нищо. Всичката Божия Любов ще я възприемем в себе си и ще разберем Господа тъй, както Той ни разбира. И Христос, като изведе Своите ученици над гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви съмнение у тях. Той им показа начин как да се трансформират, а те, със своята нова философия, почнаха да разискват дали нагоре отиде, как отиде и изгубиха. Той им показа начин, как да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците, в своите разсъждения изгубиха ключа, и сега казват: "Нагоре отишъл." Туй "нагоре" не е нагоре. Казва там Писанието, че като отивал нагоре, дошъл до едно място, облаците го взели и се изгубил пред лицето им. Туй "изгубил се" показва съмнението. Като се изгубил из облаците, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително, сегашният християнски свят само в облаците Го виждат, зад облаците нищо друго не могат да видят, затова оттам Го очакват те. Сега за пример туй, за което аз ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, вие се намирате в едно недоумение. Туй е настроението на вашето съзнание. То още не се засяга. Отраженията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха 1/2 тон по-долу, а мъжете 1/2 тон по-високо, дисонанс имаше в дишането. "Благославяй, душе моя, Господа" – не се слива туй "благославяй". Но чистота трябва, абсолютна чистота! То е първото нещо: Абсолютна вътрешна чистота! Абсолютна вътрешна светлина! Абсолютна вътрешна свобода! Свободни от всякакви съмнения, подозрения и ще кажеш: "Заради Господа съм свободен, заради Господа за мене всички въпроси са решени." Най-трудното положение е това. Нали Христос едно време тук е говорил. Думите Му са тук затворени, в Евангелието. Ако аз сега отворя Евангелието, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя, няма да го отварям аз, само да се отвори. Учителят движеше леко-леко Евангелието и то се отвори на едно място. Прочете го: "Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и възридаете, а светът ще се възрадва. Но скръбта ще се замени с радост." Амин. Един пример има за вас: "Отшелникът – светия като ходил на небето, видял, че само един камък не стига на зданието..." Учителят пак леко отвори Евангелието, падна се: "Истина, истина ви казвам...", пак същото. Един от братята пожела той сам да направи същото с Евангелието, да види къде ще се отвори. Взе той Евангелието, отвори се на Откровение 12:1: "И видях и ето. Агне стоеше на гората Сион и с Него 144 тисящи, които имаха Името на Неговия Отец написано на челата си." Повторно отвори, падна се Римляном 13 глава. Още един път отвори. Падна се Евангелието от Йоана: "Вярвайте Ми, че Аз съм от Отца и Отец Ми е в Мене." 3 септември 1922 г., 6 ч., неделя, В. Търново
  13. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика За да се изпълни и осмисли наряда, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай, само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение. Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва абсолютната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката ѝ пълнота. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: съвършена пълна Любов, съвършена пълна Мъдрост, съвършена пълна Истина! Тези неща ще ги помните, едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако пък отсъстват тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими: Истина, Мъдрост и Любов. Сега, у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Той е в състояние да разбере Божията Мъдрост и да я възприеме право. Така че първото условие е да кажете в себе си абсолютната Истина. Нито бели, нито черни лъжи! Сега аз говоря не за вашите отношения към света, а за отношенията ви към Белите Братя, към Бога, към самите вас. Ще бъдете абсолютно верни на себе си! Никакво съмнение няма да допускате! В Любовта няма какво да се съмнявате! Няма да повдигате въпрос дали еди-кой си ви обича или не. Ако аз имам Божествената Любов в себе си, как могат да ме смущават работите на хората? Ако аз имам Божествената Мъдрост в себе си, какво ще ме смущава това, че някой бил глупав? Ако аз имам в себе си пълната Божествена Истина, какво ще ме смущава човешката лъжа? Сега ние се спираме върху качествата на хората и питаме защо по такъв начин разсъждават те. Нещата са вътре в нас. Разглеждате ли по този вътрешен начин въпроса, вие ще го разрешите кардинално. Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка. Знайте, че на земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога; в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе, това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук на земята са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие! Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред“. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намериш Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!... Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за онези, на които съзнанието се е пробудило. А онези, на които съзнанието не е пробудено, нищо няма да разберат. Докато сме на физическото поле ние сме в движение; някой път, извършвайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в който ще ги изоставите и ще излезете от физическото в астралното си тяло и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човек е във физическия свят, ще извършва движения, но щом дойде до областта, където съзнанието му се повдига, движението на земята престава. Някой ще запита може ли без движение. Може, но когато излезеш от тялото си, защото тук живота по друг начин не може да се изрази. Сега, ще постъпвате съзнателно и всеки според степента на съзнанието си ще изпълнява. Тази година мнозина ще срещнат много мъчнотии. Някои от нарядите са лесни, но някои не. Днешният ден е ден на ума. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много мъчно може да разберете задачата. Забележете сега едно съвпадение: миналата сряда времето беше отлично и днес е отлично. Бог се весели, ние се радваме, а светът се смее. Ако правите гимнастическите упражнения с присъствие на ума, много нещо ще постигнете. Последното упражнение ще наречем очистително упражнение. Отличен светъл ден! Беседа от Учителя, държана от 5 часа на 30 август 1922 година (сряда), в град Търново
  14. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изтълкувай ни тази притча В началото ще имаме едно упражнение по пеене. (Учителят пее сам: „Бла-го-славяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да! Бла-го-славяй и не заб-ра-вяй!“.) Всички не могат да схванат мелодията, но това да не ви плаши. Това е новото пеене – ние съчетаваме, композираме. Музиката идва отгоре, но докато се схване... (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим. (Ръцете се движат, символизирайки летене.) Когато движението дойде в хармония с музиката и движението продължи един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. Например, идва някой неразположен и ние веднага започваме с тези движения; тогава всички ще се настроят добре. Това са окултни упражнения за тониране. Сега изпейте „Фир-Фюр-Фен“ на две половини. Тези думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте „Благославяй“ съвсем леко с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всеки жест. Ние ще направим опит с тези песни и някой път ще влезем във връзка с разумните, живи Сили на Природата. Има песни, чрез които може да се укроти една тълпа, и не само, че хората в нея ще се укротят, но и ще започнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но затова се изисква калена, диамантена воля. Ако човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее, а на страхливият му се затъква гърлото. Ето – една пчела кацна на ръката ми, а после на – окото ми. Тази пчела казва „Ако твоята воля е диамантена и окото ти е чисто, всичко може да стане. Но ако волята ти не е диамантена и окото ти не е чисто, нищо не става“. Сега изпейте „Песента на гласните букви“. Какво липсва на тази песен? Ритъмът ѝ не е правилен. Изпейте сега „Благословен Господ Бог наш“. Сега ще взема петнадесети стих от петнадесета глава от Евангелието на Матея: „Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча“. Музиката, това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува. И само онзи, който добре знае да пее, може да я изтълкува. И ще забележите, че всички нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако, например, произнесем някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ни е малко дисхармоничен, веднага неговия тон ще произведе съответстваща вибрация. Затова първото изискване към един окултен ученик е да знае да пее. Не може ли да пее, той не може да говори правилно, защото красноречивият говор е музика. Има някои хора, които четат както свещениците в църквата. Това е гръцко четене, при което всичко е на една линия, няма слизане и качване, всичко върви в една плоскост. На такива казват: „Какво четеш като отчаян поп?“ Българинът разбира, когато се движиш в една плоскост, в която няма никаква музика. Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да се произнася по този музикален закон. Например, когато произнасяте думата „обичам“, къде трябва да се постави ударението, в началото ли, в края ли, или в средата? Колко слога има думата? – Три. Къде трябва да поставим ударението? „Обичам“ или „обичам“? В триъгълник ли, или по една крива линия? По една крива линия. Обичам, обичам, чиу, чиу, чиу, чиу. Когато птиченцето чурулика „чиу, чиу“, то казва: „Обичам, обичам“. За да произнесеш една дума, която представя сила, за да я изкажеш, твоят ум трябва да вземе участие при създаване на нейната форма. Твоята воля трябва да вземе участие при впрягането на ума да мисли, а твоето сърце трябва да вземе участие в съдържанието на тази дума. Следователно трябва да се извърши тройно движение в противоположни посоки, движения в тези три свята. Ако ти пееш една любовна песен в мажорен или в минорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще показва, че си изгубил любовта, която си имал. Казваш: „Изгубих те, не знаех как да те ценя“. Това означава, че постигаш дълбочина, когато търсиш любовта долу. Когато я намериш, влизаш в мажорна гама и веднага възлизаш нагоре. И тъй, всички минорни гами показват, че сме изгубили нещо, и посочват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че сме намерили това, което сме изгубили. В днешната музика много елементи липсват; например, в нея постоянно се сменят гамите. Във всички оперетки аз виждам постоянни рушения и творения; в даден момент композиторът съгражда, а в друг – разрушава. Това явление навежда на мисълта, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно отчаяние и разрушава написаното, после пак го съгражда. И така няма завършена цел в музиката – от единия ѝ край са налице разрушения и съграждания, а в другия – се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика – новата музика, не класическата. Обаче окултната музика и окултното пеене се различават от нея. И те започват с един момент на разрушение и чистене, но след това съграждат и никога не рушат. Първоначално рушат, после съграждат, а съградят ли веднъж, те остават цялостни, за да цъфнат. В музиката има живот. Окултната музика чрез една песен може да трансформира най-лошите настроения, в отчаяния човек може да възбуди едно прекрасно чувство и да му даде импулс за възвишен и благороден живот. Трябва не само да имаш стремеж, но да прилагаш и да работиш. Най-възвишеното чувство, най-възвишеното състояние на музиката – това е Любовта. Да любиш означава да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа“. Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста. Например, в песента „Цвете мило, цвете красно“ или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието. На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци са разбирали това изкуство по-отблизо. Сега, всеки един от вас може да пее и трябва да се стремите да пеете. У българите има обичай докато момата е млада, всички да я подканят да пее, но щом се ожени, ѝ казват: „Не ти трябва пеене“. Дори когато някоя стара жена започне да пее, я питат: „Какво си се разпяла, да не мислиш да се жениш?“ Българинът свързва пеенето с женитбата и затова в трезво състояние не пее, срам го е. Той трябва да си сръбне половин килце ракийка, тогава се отваря и започва да пее. Ако пееш без да пиеш, българинът се чуди как можеш за нищо и никакво да вършиш това. Такова разбиране е извращение. Именно в трезво състояние трябва човек да пее! В това отношение пеенето и свиренето могат да се употребят като един вид облагородяване. Майката е тази, която може да създаде музиката у детето. Когато е бременна, тя постоянно трябва да пее; а майка, която е мълчалива по време на бременността, прави голяма пакост на своето дете. И духовете, които населяват низшите нива на астралния свят, създават пречки срещу музиката, защото знаят, че тя поражда нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал. Но ако затворите пътя на музиката, ако отстраните музикалния център на човека, той може да направи всякакво престъпление. И обратното е вярно: статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци между тях няма. И така, всички от вас, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете! Музиката може да се употреби дори против болестите. Ако един болен може да пее, лесно ще се излекува; ако има треска и може да пее, лесно се лекува, а ако не може да пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее, нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, болният се намагнетизирва. Без пеене хората се демагнетизират. Когато една армия отива на бойното поле, всички пеят, но когато отстъпва, войниците ѝ не пеят, а казват: „Бягайте!“ Щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тези хора, накарайте ги да пеят и те веднага ще се окуражат. И така, не забравяйте да пеете! Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо започни мислено, т.е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи „Моят глас ще бъде добър“. Пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти! Събуди ли се душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи! Един от най-добрите методи за премахване на скуката е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо – пей, не бой се! И когато четете псалмите, ще намерите пеене; в тях има хваление на Бога, всички те стават на песни. И всички религиозни обреди в старо време са се извършвали все с песни. Да предположим, че имате едно неразположение на духа; вземете първата буква „А“ и пейте. После изпейте „о, у, ху, ху, хуу“. Когато пеете по този начин, някои ще кажат: „На този човек му е мръднала дъската“. Не, преди ви е била мръднала дъската, а сега ще се намести! „А“ означава съзнание на интелекта, „О“ показва, че животът трябва да се движи в кръг. „У“ е обърнатият с главата надолу човек; когато се обърне в музикално отношение надолу, човек започва да мисли. Когато пееш, добиваш едно приятно настроение. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която да има два или три слога гласни. Например, не започвайте с думата „милосърдие“, а с такава, която започва с буквите „А“, „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Е“, „И“. Например, вземете думата „дом“. Можете ли да изпълните една песен с думата „дом“"? „Дом, дом, дом“, т.е. ще бъдете весели, защото домът е място на веселие. (Учителя пее „В зорите на живота“ няколко пъти.) Това е окултно упражнение. Сега, колкото схванахте от мелодията, печалбата е ваша. Беседа от Учителя, държана от 16:30 часа на 26 август 1922 година, в град Търново.
  15. Донка

    1922_05_30 Изворите

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗВОРИТЕ Тайна молитва Прочетоха се темите "Ползата от изворите". За следващия път пишете върху "Ползата от ветровете". Да видим дали има връзка между ветровете и изворите. Ще се учите да мислите, следователно и да намирате връзката. Мисленето не е нищо друго освен два конеца, които са скъсани - да ги свържете, да направите един цял. Там - в днешното упражнение - определяте, че умът е сбор от мисли. Мислите ли образуват ума или умът създава мисли? Как мислите вие? (Обаждат се едни: Мислите създават ума. Други: Умът създава мисли.) Умът се проявява чрез мисълта. Мисълта е проява на ума. Значи именно растенията виреят около изворите, намират значи изобилни условия за живот там. Но от своя страна каква услуга растенията оказват на изворите? Оказват ли някаква услуга? (Обаждат се: Задържат влагата и валежите.) Корените са като смукала, които изтеглят водата отдолу нагоре. Правили ли сте наблюдение, кои извори са по-хубави? Южните, северните, западните или източните? (Обаждат се: Южните.) Южните - понеже тия склонове, които са обърнати на юг, приемат по-големи части от слънчевата светлина, която прониква между пластовете. Следователно на тях слънчевата светлина оказва едно благотворно влияние. Хубави са изворите, които възприемат лъчите на източното и западното слънце. Северните извори са по-студени и не са толкова здравословни. Вие, като пишете сега за ветровете, опишете и връзката, която съществува между изворите и вятъра. На вас ще ви дам едно упражнение. Ще го правите по два пъти на ден, сутрин и вечер при лягане, по 6 пъти, и ще забележите каква промяна става; ако придобиете някое настроение, ще ми съобщите. Аз няма да ви кажа. Да видим каква е вашата досетливост. Само гледайте да не го забравите. С дясната ръка ще започнете. Мисълта ви да бъде съсредоточена върху упражнението, няма да скита. Туй упражнение ще го пазите за себе си, да не идете да го разгласявате навън. Който предава туй упражнение, голямо наказание има. Сутрин, като станете в стаята си, и вечер, преди да си легнете, до вторник ще го правите. Няма да давате никому обяснения, никой да не подозира. Защото българинът, като му дадеш нещо, той ще излезе на улицата, да го разгласи. Тайна молитва 30 май 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  16. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ 1. Божията Любов изразява пълния живот. 2. Пълният живот изразява Божията Любов. 3. Пълният живот и пълната Любов изразяват човека. 4. Благостта съгражда сърцето. 5. Изпрати ни, Господи, благия Си Дух, да оживотвори душите ни. 6. В Духа Ти ние познахме Любовта Ти. 7. Да ни озари милостта Ти. 8. Въздигни делото Си. 9. Съгради дома Си. 10. Въдвори Царството Си. 11. Внеси Правдата Си. 12. Изпрати виделината Си. 13. Да се развесели душата ни в Твоето явление. 14. Да се зарадват всичките, които Те любят. 15. Да бъдем едно с Теб през всичките векове. 16. Благословен Си Ти, нашият Баща. 17. Ти изпълваш всичко. 18. Всичко се изпълни от Теб. 19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. 20. Мирът на Твоя Дух да пребъдва у нас. 14 юли 1922г. Чамкория (дадено на Шумнатица)
  17. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЕ Е ПОЛЕЗНО И КОЕ НЕ Е Тайна молитва Прочетоха се темите върху "Ползата от цветята". Най-първо, когато описвате един предмет, ще се опирате конкретно върху реалните черти на предмета. Питам ви сега: Цветята усещат ли като човека болките? Това е предположение; вие не сте преживели, вие си представяте. Ще ви приведа една аналогия. Когато един художник изрисува едно цвете върху канавата, туй цвете радва ли се? - Не, художникът се радва. Цветята, това са най-невежите същества. По-невежи от тях няма. Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя за вас са неприятни. Мислете конкретно, вярно, да схващате отношенията, които съществуват в природата, туй, което въображението може да развие. Ще мислите кое е полезно и кое не е. За пример, вие ако минете покрай една градина, във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не може да се ползвате. Окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле; нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното си тяло. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, че те приготовляват материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление, да образуват оная форма, в която духът ще може да се пресели и да живее. Сега, поетът отива в една крайност, естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та ще съберете поета и естественика на едно и ще ги разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1, ще ги съберете -101, и ще ги разделите на две, значи 50 1/2. Интересно е да се знае кои цветя са полезни и кои не са, също и плодовете. Ще се спирате и ще изследвате цветята, техния живот и плодовете им, как действуват в окултно отношение. За пример конкретно да може да опишете цвета и плодовете на ябълката, на слънчогледа, на лозата. Ако човек би постъпил тъй, както цветята постъпват, в обществото биха го считали за анормален човек и биха го затворили в лудницата. Тази свобода само цветята могат да си позволят. Ще ви кажа защо е тъй. Например някоя река минава покрай някое село, прави големи пакости, но понеже същата служи да напоява градините, кара водениците, утолява жаждата, хората казват: "Ние ще й простим, защото благата са повече от вредите." Някои от цветята не са тъй благородни. Колко са хитри тези мухоловки! Отвори си венчето, а вътре на дъното има една киселина, дойде някое насекомо, тури си хобота и почва да смуче, затвори се венчето. И после как ще пишете "Цвете мило, цвете красно"...? Има цветя, които не са мили. Ще описвате общото принципно и ще бъдете конкретни в разсъжденията си. Трябва да мислите здраво, да се научите да търсите в природата, защото тя никога не лъже. За втори път пак напишете за цветята, от по колко листа цветовете им се състоят-петлистни и шестлистни. Вземете и опишете динята, пъпеша, черешата, те са петлистни - по какво се отличават. Всички петлистни цветя действуват разхлабително на стомаха. На шестлистните влиянията им са добри. Опишете крушата, ябълката, сливата, черешата, динята, краставицата - те са доста. Ще ги проучите, опити ще направите. Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кора, то е признак, че тя е сладка. После може да я познаете жълта ли е или червена, навън има написано. Може да знаете с положителност, с математическа вероятност. На 100 случая ако отгатнеш 75%, то е знание, ако отгатнеш 10%, то не е знание, но 60% е знание. Ще развивате у вас естествено и правилно въображение. Ще гледате туй, което пишете, да е вярно. Сами да сте доволни от темата си. Някой път туй, което пишете, не ви се нрави, като че нещо ви дращи, оставете го за други ден, прочетете го; и ако пак не ви се харесва, махнете го. Сега някой път може да имате желание с малко думи да пишете. Не е нито в многото думи, нито в малкото. За пример как ще изразите това предложение? Може да кажете тъй: "Ходих на един прекрасен излет, пих от един бистър, кристален извор и си утолих жаждата." Или: "Бях при известен планински връх и останах доволен." Или просто: "Бях при планински извор, пих от водата и останах доволен." Ще кажете: "Пих вода, нахраних се." Ако кажете: "Много съм гладен, много съм жаден", то те са слаби думи. Но ако кажете: "Гладен съм", то показва едно истинско състояние на глад. Например, ако кажете: "Много ви обичам", то значи, че с тая дума "много" или "по" ограничавам любовта си. Но за да се изразите: "Аз се страхувам много", това може, защото означава състояние на физическото поле. Тия неща са относителни. Сега, в българския език вземете думата "чух го"; ако я изразите на турски или английски, нищо няма да ви разберат, ако не прибавиш "аз" - "аз го чух." На български казваме: "Аз го чух с ушите си!" Каква роля играят тук ушите? - Това значи, че никакво съмнение не може да съществува. Тайна молитва 27 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  18. GDD

    1922_06_20 Един малък опит

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДИН МАЛЪК ОПИТ Тайна молитва Прочетоха се темите върху "Характерните черти на добрия и лошия човек". Тема за следващата неделя имате ли? - (Да. "Ползата от цветята".) - Упражнение имате ли?- (Да. Дишане и издишане.) - Колко теми досега сте развили? - (Пет.) - Ще се стараете от всяка тема, която развивате, да извадите по една полезна черта за себе си - положителна черта. Добър човек е онзи, който не се сломява от нещастията, от страданията. Който може да устои на всички страдания, той е добър човек, а лош човек е онзи, който не може да устои на страданията. Който може да издържи неприятностите в живота, той е добър. Който може да приеме страданията на хората, той всякога може да ви приеме и в къщи, той може да бъде гостолюбив. Добър човек е този, който никога не се сломява от страданията, който устоява. Туй е в негативен смисъл. Добрият човек, където стъпи, трябва трева да поникне, а лошият, където стъпи, тревата изсъхва - това е разликата. Добрият и в пустинята като отиде, тя ще се превърне в градина, а лошият човек и в градина да отиде, тя ще изсъхне. Сега, направете един малък опит. Вземете цветята, които в скоро време никнат и цъфтят. Някой от вас да вземат малко карамфилче, теменужки и да ги посадите в една малка саксия, и да забележите как растат при вас. Ако виреят добре, вие сте добър, ако не - имате черти, които трябва да се изправят. Най-малко един месец или два месеца дръжте тая саксия и ако заминете - дайте наставление как да се грижат за цветето вашите близки. И когато ви питат, няма да разправяте. Тая малка саксийка ще изложите при най-хубава обстановка, ще си я поливате всяка сутрин. Един малък опит. Иде някой и иска да знае къде има вода в земята. Който разбира, ще вземе серива* вълна, ще изкопае малко, ще я зарови, ще я покрие с една паница и след това, ако е мокра, значи има вода, ако е суха, значи няма вода, ще търси на друго място. Ако има наблизо вода, вълната омеква, понеже тя има свойства да привлича водата. Та сега казвам, цветята ще покажат има ли у вас добри или лоши качества. Представете си един цигулар, който мисли, че хубаво свири, но който го слуша, вижда, че не свири вярно. Може да му търпят хората, но те знаят, че не свири хубаво. И Божественото у нас, като ни търпи, не трябва да мислите, че То се съгласява, че свирим хубаво. - Не. То казва: "Не свириш добре, както живееш, не е добър живот." Както учителят казва: "Не свириш добре, тона не взимаш правилно." А като не вземаш ти, взема учителят тогава цигулката. Сега ще се учите да бъдете положителни в себе си, да не критикувате, но да отбелязвате фактите. Пишете върху темата "Ползата от доброто и здраво сърце". Ползата по отношение на тялото и на душевния живот. * непрана вълна, която съдържа евреи, мазнина Тайна молитва 20 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  19. GDD

    1922_06_13 Характерни черти

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ Тайна молитва Когато ви се задава някоя тема, ще изтъкнете нейните черти, които изпъкват - очебиещите черти. Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти? - Движение. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? -Прохлада. Трето? - Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата. (Обаждат се от много страни: Изменя лицето на земята.) Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже. Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек - "Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек." Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя. (Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.) - Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл - от всяка тема да изваждате поука за вас си. Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После - какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: "Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?" Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си - вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите... Вие продължавате ли с вашите упражнения? (Остава още една седмица.) Втората тема "Ползата от цветята". Сега ще правите едно упражнение, малко упражнение ще ви дам, ще го правите по две седмици, за четири седмици. Ще го правите сутрин и вечер. Ще затворите дясната ноздра и през лявата ще вдишвате, като броите ритмически до четири. След туй ще спрете, ще затворите лявата си ноздра и ще броите до осем, като издишвате. По шест пъти ще го правите. Едно вдишване и едно издишване за един път ще го смятате. През втората седмица ще бъде по седем вместо четири. Вечерно време ще започнете през дясната ноздра. Сега за събирането, може да се събирате и тук. После ще ви дам да прочетете в клас "Камо грядеши" за през цялото лято. Всеки от вас ще си отбележи най-важните мисли, най-съществените мисли от романа. Следващия вторник, ако съм тук, пак може да ви държа беседа, ако не - вие ще се съберете, ще четете описанието и разликата между характерните черти на добрия и лошия човек, ще си направите извадки. Може да четете лекциите. Всички ще си вземете тетрадки, ще ги препишете, защото туй, което мине през ръката ви, то ще ви ползва. Туй, което е печатано, то не е полезно. Ученик, който иска да се учи, той трябва да ги препише и да ги има като свещени, а обикновените работи могат да се печатат. Ще пишете в тетрадките чисто, защото трябва да се стремите да развивате всички добри качества в себе си. Сега, от беседите ако искате да четете, може да прочетете следващите: "Житното зърно", "Талантите", "Мир вам!", "Необходимостта да познаваме Бог", "Страхът", "Колко по-горе стои човек от овца!" Колко станаха? -6. Според времето, ако имате време, може да прочетете повече. Тайна молитва На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце." 13 юни 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин. София
  20. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство Изпяхме "Фир – Фюр Фен Тао Би Аумен". На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното: 1. Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа. 2. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа. 3. Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина), ще се отстрани от класа. 4. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допущат. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа. 5. Който идва тук, от любов да идва, без принуда. 6. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си. 7. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. 8. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя. 9. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява. 10. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого. 11. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта. 12. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово. 13. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва. 14. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка. 15. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват. 16. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон, и с него всичко е свършено. 17. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т. е. Любовта към всички. 18. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки. "Стани, тръгни, направи навреме!" – това е законът на природата. 19. На ученика не се позволява да говори празни думи. 20. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа! Ученикът е чист, честен, искрен. Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват. 21. Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно. 1 април 1922 г.
  21. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Без Бога и без любов не може На 25 май, четвъртък, 1922 г. в 14 ч. Толева, Чолпанова, Граблашева и аз (Савка) сме на полянката отстрани. Дойде Учителят много сериозен. Поканихме го, седна. Най-големият недостатък е, че вие забравяте лесно. Когато сте натясно, обещавате, а когато сте нашироко - забравяте. (Но ние не искахме, защо тъй стана!) Щом се живее разумно, всички неприятни неща може да се избегнат. Човек трябва да бъде богат. Щом направи едно петно, веднага с много вода да го измие. (Нали, Учителю, вие ще забравите погрешката ни?) Щом вие забравите погрешението, и аз ще го забравя. Тази сутрин, като изгряваше слънцето, беше облачно, небето не беше добре. Природата всякога говори, когато има да стане някое нещастие, епидемия, природата дава признаци за тия неща. Павел казва: "Близост има горе на небето, пък на земята близост няма." Близостта е нещо духовно, то не е материално. Ако беше материално, светът би бил щастлив, а той не е. Така един ден ще напуснем земята, за да ни отлекне, нали? Докато има хора да се спасяват, хубаво, пък като няма, защо да стоим тук? Човек трябва да живее с надежда, да гледа добрата страна на живота, да си довърши работата, да си замине, да няма какво да го спъва - да скъса всичките нишки. Някои души, които са нараснали, изведнъж приемат Словото, а други не. Не може с насилие. Ученик да бъдеш, то е много нещо. Да влезеш в Царството Божие като зрител, то е друго нещо. Всичкото само от човека зависи. Ако пожелаем, може. (Ние желаем, защо не става?) Защото аз не искам да изнасилвам себе си - ако искате да разберете закона. Опитността е едно незаменимо благо. Човек трябва не само да е опитал, но трябва и да е преживял. Хората имат опитност, но нямат преживявания. И тук преживяванието да бъде в теб не като едно минало, а като такова, което продължава. Преживяването на любовта е един вечен опит, той не преминава. Всякога, когато съм давал нареждания, колко са прости, когато аз ги давам, а те ги изопачават и се разваля хармонията. За пример аз дадох наряд за една година - и оставих на вашата свободна воля, какво излезе? Някой път може да хвръкна тъй, че не може да ме стигнете. Защото аз имам няколко хвръквания. Има един начин, с който може всичко изведнъж да се оправи. Който е готов, нека дойде, аз ще му покажа. Ученикът трябва да отговаря на известни качества. Когато дойдем до Божественото учение, в нас съзнанието трябва да е пълно. Божието Слово да бъде наше Слово и неговата сила да бъде наша сила. Има неща непреодолими, които спъват човека. Трябва да има желание ученикът, че Учителят като погледне, и ученикът да тръгне. Когато истинският закон на любовта проникне, тогава любовта има нужда от злото. Злото, омразата, това са въглища, любовта се радва, че има такива работи, и турга в своята пещ, и работи, но когато няма любов, тия горения стават по друг начин и разрушават. Когато дойде любовта, се заражда едно чувство между дробовете, то е слънчевият възел и оттам туй чувство се развива по-нагоре или по-надолу, отива към сърцето и ти имаш подем нагоре, всяко нещо ти причинява приятност, ти гледаш на светлата страна и каквото и да стане, ти се радваш: Много пъти човек трябва да мълчи. Няма по-красиво нещо от мълчанието. Нищо повече. От 2000 години нито един проповедник не е говорил толкова за любовта, колкото аз. Вземете всичките литератури. Но и никой не се е криел толкова, колкото вие. И аз ще се скрия, за нищо не бих желал тия мерзавщини да ги опитам втори път! Връщане назад няма вече. И за някои хора за 10 000 години ще ги забравя, ще ги залича от паметта си, няма да ги мисля. Един човек, който те е разпъвал 999 пъти, какво ще мисля за него? Ще го залича от съзнанието си. Господ даде Сина Си за грешниците, които Го търсят. Аз съм в състояние да живея блажено, щастливо. Щастието си в един ден може да го дам, нищо повече! А сега, този тъй направил, това-онова... Какво ще се смущавам, аз отивам, пък хората нека си вървят по своя път. (Нали по-големите същества помагат на хората?) Да, по-високи същества идват да помагат, те са длъжни! Аз не съм длъжен. Единственият закон, който сега ме свързва, то е законът на любовта, с другите съм ликвидирал. Ако речеш да го оправиш, ти ще го киселиш, нека светът го учи. Трябва да дойдем да работим по закона на любовта, щото инак ще спънем себе си. Пък най-сетне потребно е на човек малко да си отдъхне, да си поживее. Всеки има нужда от почивка. Аз наричам почивката да си починеш в Божествената Любов. Любовта, както сега я разбирате, е мерзавщина. Трябва човек да се самопожертва, но и законът на самопожертването трябва да се разбира хубаво. Но трябва да се самопожертва човек. Сега да обърнем принципно. Всяко нещо, което Бог е определил, то ще стане на своето време. За всичко има определено време. Аз търся изключителни случаи. Аз решавам една задача, опити си правя, та избирам такива, най-големите особености. Две крайности има в света. Без Бог не може. То е една необходимост, всякога ще имаме нужда от Него. Без Любов не може! 25 май 1922 г., четвъртък Витоша Връщане в София на 26 май 1922 г., петък
  22. Донка

    1922_05_24 Здравец

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗДРАВЕЦ Учителят държи в ръцете си няколко стръка здравец. "Благославяй, душе моя, Господа" Тайна молитва "Любовта е извор" Темата е "Здравец". Този здравец го направих тема. Преди половин час го откъснах. Някой път човек е неразположен, мислите му са отпаднали, чувствата не работят, тогава вие сте като увехнал здравец – връзките с живота са прекратени. Човек увяхва като един здравец, обаче човешките листа, като се турнат на почва, веднага може да поникнат, а здравецът не може. Човек, като го откъснеш, увяхва, но като го туриш където и да е, той пониква. Следователно, ние всякога трябва да държим връзките си с Бога, не по форма само непроменени. Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е. в Бога няма пространство, няма и време, няма съзнание, няма и интелигентност, няма и граници. Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма. Той никога не роптае, че е при камъните, не мърмори, а благодари. Когато нас ни поставят на такива камъни, обръщаме се към Бога и казваме: "Защо ни постави на камъните?" Господ не ни е оставил, ние сами се оставихме. И тъй, ние трябва да използваме като здравеца условията в живота. Не мислете, че ако вие съградите вашия живот, както вие искате, нищо няма да спечелите. Във всяка една култура хората губят. Когато културата върви по естествения път на природата, една култура се сменява естествено с друга – тя е жива култура, а когато тия култури не вървят равномерно с природата, такива култури се губят. Та, никога не се спирайте върху думата, да казвате: "Защо Господ ни е дал този живот?" Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве? Или може да ви даде един отличен ум, да пишете отлични книги. За пример да ви даде най-добрия ум, какви книги ще напишете? Вие ще кажете: "Като ни даде този ум, ние ще си помислим." Ако сега нямате програма, и тогава няма да имате. Вие казвате: "Най-добрият ум." Кой е най-добрият ум? – Най-добрият ум е този, който ни е дал Господ. Най-добрият ум е необработеният. Той има толкова богата почва, че само да се запретнете и работите върху тази почва, ще видите какви облаги може да излязат от нея. Та ние трябва да бъдем благодарни от малките неща, които Бог ни е дал. Ако искате вие да бъдете доволни – бъдете доволни от малкото. Бъдете благодарни от малкото. Едно малко цвете от малкото е доволно, а ти имаш хиляди пъти повече блага – сърдиш се, недоволен си. Защо то е доволно, а ти си недоволен? Недоволството трябва да бъде един подем, един стремеж. Щом турим недоволството на работа, то се обръща на стремеж. Щом растенето спре, ражда се гневът. Щом дойде гневът – направяме някоя пакост – ражда се страхът и т.н. и т.н. се раждат такива качества, след като сме изгубили резултатите. Сега темата. Вие не сте изгубили. Вие сте като здравеца, растете при една камениста почва, гдето грехът царува. А грехът е камениста почва – нищо не може да посееш. И трябва един грешник дълго време да го ториш, за да може след 20 години да излезе нещо от него. Сега имате ли ясна представа какво нещо е грях? Грехът не е нещо много добро. За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже познанието, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за себе си, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото. Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли – в запознанството седи най-голямата опасност. Да познаваш някого, то е най-голямата опасност. Нали знаете, когато роднини се намразят, много мъчно се помиряват. В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез любовта и интелигентността. Ти трябва да внесеш любов в себе си и да постъпиш към твоя близък точно тъй, както със себе си – нито повече, нито по-малко, нито по-горе, нито по-долу. То е правилото на новата култура, която иде. В душата си ще постъпваш тъй към другите, както към себе си. Нямате любов, защото, когато се познавате тъй в света, отвън идат изпитания. Бог обаче ще ти даде любов и ще те изпита, дали си я разбрал. Ще ти даде интелигентност, да види дали си я разбрал. Ако най-първо нямаш любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е благ. Той е благ, но към кои? Които любят, които носят Истината, към тия, които постъпват, както Той постъпва. А ако не постъпвате тъй както Него, Той се нахвърля отгоре. За Него не значи нищо, ако не разберат Неговата Любов, Той може цялата тази земя да помете и никак няма да трепне окото Му. Както се казва: "В Бога шега не бива." Той е много добър, като сме добри с Него. Сега няма какво да се плашим, това са закони. Бог си има Свои закони, по които върви, и ние не може да ги изменим. По някой път искаме да Го заставим да мисли като нас. Той никога няма да мисли като нас. Нашите сегашни мисли, в сравнение с Божиите мисли са, каквито са мислите на гъсеницата спрямо нашите мисли. Та ние като някоя гъсеница искаме Господ да мисли като нас. Ние трябва да сме благодарни, че Той ни е оставил да пъплим по това дърво и може да се нахраним. Ние по някой път от нашите дървета снемаме всичките гъсеници, а Той никога не ни бута. И тъй, ние ще схванем Бога като една велика Любов и едно ново направление, не както досега се е проявил. Някой път вие сте чувствали туй угризение на вашата съвест. Навсякъде, като че всичко се е опълчило против вас, после почва Бог да говори във вас и вие почвате да се смекчавате, смекчавате, докато дойде усмивката. Ако не дойде усмивката, тогава здравецът отива, всичко това се руши. Ако се обърнеш към Бога, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му, Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и да кажете като Якова: "Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш." Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: "У него душата се е събудила." И Господ казва: "Той мяза на Мене." Ние съгрешим един път, два пъти, милиони пъти, Той все ни изважда, изважда – постоянство значи. И ние, когато постоянстваме да искаме, Той казва: "Този е подобен на Мене." А подобното привлича. Е, какъв е цветът на здравеца? Този цвят как го определяте? – Общо е масленозелен, но има и розово – любов. Има малко от лилавия цвят – образуван от розов и син. Червеното – значи човек се е огрешил. Когато човек е съгрешил, той е слезнал в червения цвят. Червеният цвят показва, че човек е почнал да яде месце, почнал да пуска кръв. Всякога, когато се разгневи човек – става червен. Пияният като се напие, носът му става червен. Смесването на цветовете, то е желание на човека да се промени, да мине от едно състояние в друго. И тъй, да вържем своята връзка с този Господ, в Който всички цветя живеят. Този здравец аз го откъснах от изложението на ангелите. Питах ги: Може ли да откъсна от здравеца, да го покажа на моите ученици? – "Може, може, на драго сърце. Може сега да си вземете от него, че да го пазите като кости, ако е за спомен, тъй, добре, да няма фетишизъм." Те са опити. Здравецът и всички цветя в природата са опитите й да икономиса своите енергии. Това са форми, чрез които природата икономисва своята енергия и време. Когато минава през известна форма, ще видите как природата е работила, за да икономисва своето време. Всички треви, цветя образуват опити в миналото. А сега природата твори нови и нови форми. Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение и като го помиришете, ще се яви известна мисъл. Като миришете един лист от здравец, друга мисъл ще имате. Ако помиришете една теменужка, друга мисъл ще дойде. Ако вдъхнете уханието на карамфил или роза, ще имате съвсем друго настроение! То е един метод да се поправите. Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност. Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея. Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност. Да прочетем Добрата молитва. Сега вие може да идете в гората, да си откъснете от изложението по едно стръкче здравец. Св. Кирил и Методий 24 май 1922 г., 11ч., сряда Витоша, отлично време
  23. Донка

    1922_05_23 Верен на себе си

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ Тайна молитва Прочетоха се темите върху "За какво служи умът на човек". За следващия път пишете върху "Ползата от изворите". Като пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за обич, като за един затворен извор; пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор, както извира. После, ще опишете ползата, която принася този извор на обкръжаващите растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нисшия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума - една част от него - висшия ум. Човек се нарича манас - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Рзсъдъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е в горната част на лицето. Чувствата са отзад. Интелектът - това е нисшето; разумът - това е висшето проявление. В своите разсъждения започвайте с обективния свят или с живата природа, всякога си представяйте живи образи. Да допуснем, че описвате диаманта като един минерал. Как ще го опишете? Най-първо ще опишете неговата форма, кристализация. Второ, силата на неговата твърдост, може да опишете от какво е съставен. Трябва да имате ясна представа за диаманта. Когато пишете за ума, как ще го проучите? Ще го проучите от книгите, които е писал, от железниците, църквите и пътищата, които е съградил. По обратен път ще получите познания за ума, ще го разучите по резултатите или по произведенията - музиката за пример. Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? - Може, като се запали. Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може да бъде в две състояния - горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Аз искам от всички ви, като влезете в школата, да наблюдавате цветята, само ги наблюдавайте, може да не ги описвате. Цветята, животните, растенията, промените в природата, които стават, плодните дървета - всичко, което се вижда, наблюдавайте и ще почерпите храна и материал за вашия ум. Това е пътят, за да бъдете жизнерадостен. Някой път, когато се намерите обезсърчен - ще ви дам едно правило. Ако сте ходили на някое място, започнете мислено разходка от върха надолу и проследете всичките места, гдето сте ходили. После - друго едно правило, не искайте да си създавате един живот, какъвто вие искате, а оставете живота тъй, както природата ви го е дала. Вашия живот обработвайте, но го оставете тъй, както той се проявява. Сега, на вас да задам такъв въпрос: Да кажем, вие сте беден ученик и някой цар казва: "Хайде сега да се разменим, ти да ми дадеш твоя ум, твоето сърце, а аз - парите си!" Бихте ли направили такава размяна? - Човек трябва да бъде верен на себе си. Той не трябва за нищо да разменя сърцето и ума си. И целия свят да му дават, окото му не трябва да мигне. Някой път вие казвате: "Аз не съм като хората." Човек, като стане като хората, той е една монета, която се е обезличила. Една златна монета попаднала в ръцете на едни деца и те като я търкали, станала чиста. Друга монета им попаднала и нея искали да направят чиста, обаче я изтъркали. Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора. Тайна молитва 23 май 1922 г., 19 ч. и 30 мин., вторник София
  24. Донка

    1922_05_16 Празното време

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАЗНОТО ВРЕМЕ Тайна молитва Прочетоха се темите върху "Качествата на добрия ученик". Извадете по-съществените неща сега и направете една обща работа на същата тема. Втори път пишете: "За какво служи умът на човека". Ще помислите върху тая тема, макар и да не можете да напишете нещо, пак ще се ползвате. Великият ум за какво служи, от там ще започнете. Кратко ще пишете. Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило: как да изправите грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени 50-60 килограма хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба, да им дадете. Хлябът, това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два – три – четири, то е изправяне на грешките. Щом снемате, и на вас ще стане леко, и на тях ще стане леко. Всяка направена грешка има съотношение към окръжающите. От хляба, който насища, ще давате на другите, докато товарът ви стане приятен за носене. Това значи да изправяте грешките си. Сега едно положително правило трябва да има ученикът. Той трябва да бъде жизнерадостен. Какво значи "жизнерадостен да бъде"? Психическите закони са такива. Когато човек мисли, че е нещастен, такъв става; като помисли, че е щастлив, такъв и става. Каквото помисли човек, това и става. Ако помисли някой да излъже, той ще излъже. Ако помисли, че ще каже право, ще го каже. Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане; добър ученик – ще стане. Жизнерадостният казва: "Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: "Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път; като тръгвате, може да вземете повече багаж, но ще си създадете неприятности в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва – еднакво страдат и двамата, и двамата са нещастни. Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила, всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по струните. Вие трябва последователно да се упражнявате. Човешкият мозък е като музиката. Вие, като музиканта, искате да имате силна воля изведнъж, каквото хванете, да го направите, изведнъж искате да станете учен. В природата нищо не става изведнъж. Всичко става медленно и последователно. Като влезете в една окултна школа, ще ви научат как да поправяте грешките си. В окултната школа ще ви кажат тъй: "Вечерно време, като си дойдете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят", ученикът няма да вика сутрин слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиете, легенът казва: "Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш!" Значи, легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? – "Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми!" Тая кърпа може да е и на физическото поле, може да е и на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнение се иска малко време – само излишното време, което не знаете какво да направите, празното време ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило – в много време малко да свършите. Сега казвате: "Как може в много време малко да свършим?" – Да допуснем, че някоя ученичка има другарка в училище; тя трябва да чака своята другарка 4-5 часа, да й даде една ябълка или круша, значи, в много време малко работа свършва. Сега ще ви покажа, как може в малко време много да направите. В 5-10 минути свършвате за един ден работата. Положителното правило е: в малко време много работа да свършите. Представете си, че вие сте при една инсталация, вземате един ключ и с него запалвате всички свещи, а иначе, колко много време бихте ги палили. Когато човек дойде до Божествените закони, като намери Божествения ключ, в малко време много ще свърши. Тайна молитва 16 май 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин., София
  25. Донка

    1922_05_09 Семената

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СЕМЕНАТА Тайна молитва Целта на всеки окултен клас е да се учат тия неща, които са съществени, необходими и потребни за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща. Сега, елементите на музиката кои са? Нали са нотите? Първите седем тона трябва да се научат. Трябва да се научи и ключът на музиката, чрез който се познават нотите. В художеството трябва да се изучават боите и формите. При изучаване на езика трябва да се изучава азбуката. При изучаване на математиката трябва да се изучават отношенията на числата. Сега значи, вие постепенно ще се запознавате с основните принципи на окултната наука. Разбира се, както във всички други отрасли на знанието, тъй и в окултната школа, не всякога учениците са еднакво способни да възприемат великите истини. Някои са по-способни, а други сега трябва да се подготовляват. С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? – Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. Сега умът на един ученик, който постъпва в една окултна школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, бодър и свеж, да долавя всяка нова мисъл и да разбира всяко едно съотношение. Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант. В окултния клас ще се натъкнете на големи мъчнотии. Тези мъчнотии са естествени. Като влезете в един музикален клас, всеки лесно ще научи похватите, но колкото отивате напред, усложняват се упражненията и някои ученици казват: "Тия работи са много мъчни, не може да се изпълняват", и свършват с музиката. Някои почнат с математиката, отначало лесно – събиране, изваждане, но като дойдат до ония висши проблеми в математиката, и те спират. За езика – също. Ако някой ви попита, с колко думи говорите в българския език, чели ли сте с колко думи говорите? – В обикновения разговор се употребяват не повече от 500 думи. Най-добрите оратори знаят около 4000 думи. Аз не искам да употребявате всичкото си време, ще давате излишното си време. Ще се занимавате само през онова време, което не знаете какво да направите. Няма да напущате работата си. Всички от вас обмислихте ли, добре ще може ли да следвате? Материята няма да бъде много трудна. Сега на вас, в началото, ще дам една тема. Малко ще пишете. Половин лист върху "Качествата на добрия ученик". Няма да пишете много. Не какво са казали децата, т. е. другите, но вие както схващате – добрият ученик по какво се отличава. Прямо ще пишете. По малко, тъй както разбирате. Хубостта е там, когато човек се изказва естествено. Може да ви запитат, по какво се отличава добрият ученик. Вие може да определите в 10 думи; в 20-30 думи... Сега, във всички ви ще има желание туй, което учите, да го прилагате постепенно, защото, ако не се прилага в живота, то ще бъде знание безполезно. Мъдростта е за ума; добродетелта е за сърцето, сърцето се обогатява чрез добродетелта; силата е за волята, волята укрепва чрез силата, истината е за душата. Значи, ако искате да бъдете успешни в света, непременно трябва да имате знание и мъдрост. Вземам света в широк смисъл – Божествения свят. Ако искате да бъдете обичани от вашите приятели, от вашите близки, трябва да бъдете добродетелни и ако искате другите да имат доверие във вас, трябва да имате силна воля. Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява. Да кажем, вие имате приятел, обещае нещо, но не го изпълни два-три пъти, и вие изгубвате доверието в него, и не можете да му бъдете приятел. Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие у вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случаи, лъжата може да има смисъл, но в душата абсолютно никакво изключение! Знаете ли, щом се отчуждите от Бога, какво ще почувствате? – Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете, къде да се денете. За да бъдете човек успешен в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко в душата. Така е и с човека, който има истината в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: "В какво се състои хубостта на градината?" – В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са вътре в нея. Изкоренете тия дървета, градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам: По какво се познава човек? – Човек се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен – няма човек. Следователно, в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? – Земя има, семена няма. Значи, градината съществува само в семената. Щом посеете семена, градината е образувана. То е въпрос на време да се образува градината. Затуй по правилата на тази школа аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са умни, учили и завършили, и имат високо образование, ще бъдат по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: "Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж – нам светско знание не ни трябва!" Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. Някои са музиканти, но някои са слаби в математиката. Математиката и геометрията са потребни. Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода. Да бъде като една инсталация, в която тече силен ток, но отвън нищо не показва и ако някой казва: "Имаш ли знания?", ще му кажеш: "Бутни ме, завърти ключа!" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: "Имаме знания." Като завъртим ключа, няма светлина. Някой казва: "Аз имам светлина денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система, това е една инсталация. Сега ще ви учим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие – атрофирани. Колко души сте? – 25. – И то постепенно ще се уреди. Класът ви сега още не е уреден. Сега ще си държите бележки. После, като се донесе темата, ще си направите обща извадка. Тайна молитва 9 май 1922 г., вторник, 19 ч. и 30 мин., София
×