Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Том. Сила и живот. Пета серия'.

Открити 16 резултата

  1. Аудио - чете Йордан Стоянов И Петъръ го взе на страна (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание И Петър Го взе настрана И Петър Го взе настрана, и начна да Му запрещава и да казва: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“. (Матей 16:22) В съвременния живот лежат две основни правила: едното правило е положително, а другото – отрицателно. И всичкият съвременен културен свят живее в отрицателната страна. Че живее в отрицателната страна, резултатите, които имаме в съвременната култура, го изявяват. Аз мога да направя едно малко сравнение. Има две състояния у човека: едното ние наричаме здравословно състояние, а другото – нездравословно. В здравословното състояние на тялото има красота, хармония, израз, подвиг на ума, а в нездравословното си състояние тялото е хилаво, появяват се разни бучки тук-там, разни циреи, има недъзи в стомаха, в дробовете, в главата. Самите тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които природата е поставила вътре в тялото. Сега мога да кажа, че даже съвременният християнски свят живее в хилавата страна на живота – и самите християни са хилави. Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството, като колективна единица, не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е сега времето. А кога? „В бъдеще.“ И преди 2,000 години църквата казваше, че не му е времето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха, и после казаха, че не му е времето сега. Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения егоизъм, с надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този егоизъм. В тия хиляди години мнозина се явявали да говорят, пращани са били от Бога да казват на хората, че трябва да живеят според този естествен закон. И съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Де е казано, че пророци след Христа не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Христа, ясно се говори в Писанието, дето Христос казва така: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, Той ще ви научи“. В чие име са говорили пророците? Не е ли говорил този Дух? Следователно пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. Нима онзи лекар, който прави операция на болния, върши нещо приятно? Не е приятно, но е необходимо за спасение на болния. Нима когато се разтвори стомахът на някой болен, това е приятно, нима това е в реда на нещата? Не е приятно, но е необходимо за спасението му. Следователно, когато ние искаме да се спаси това общество, няма да си поплюем на ръцете, но ще искаме да направим тази операция тъй добре, че да се спаси това общество. Но когато правим тази операция, не искаме да имаме страхливци около себе си, че да бутат ръцете ни и да ни пречат. Всички страхливци трябва да бъдат навънка. Питам всички страхливци, как ще излезе операцията, ако казват в себе си „ако стане“, „може да стане“, и т.н.? Може, и нищо повече! Онзи, който има знания, онзи, у когото има Истина, всякога може да направи една операция без погрешка; а онзи, у когото няма Любов, Мъдрост и Истина, всякога операцията му ще излезе несполучлива. Сега, на съвременното общество липсва един велик импулс, липсва основно начало. И туй велико начало е Любовта в нейните нови прояви. Аз съм говорил и друг път за Любовта, но не за Любовта, която се проявява и престава, не за Любовта, която увеличава страданията. Казват някои, че любовта носи със себе си страдания. Да, физическата любов носи страдания. Кога? Ето как носи страдания: онази майка, която се влюбила в своето дете, ще страда, ако вземат детето ѝ. Следователно, когато любовта остане без формата, в майчиното сърце ще се създаде страдание. Двама души може да се любят, но затворят ли ги, разделят ли ги, те страдат. Всяко нещо, което ние обичаме, може да ни го вземат или да го развратят, и това ще ни причини страдания. Затуй казваме, че любовта произвежда страдания. Но любовта произвежда страдания при ония условия, при които ние живеем и не може да се прояви. Онова дете, което сте любили, ако се изврати, поквари – ще ви причини страдания. Туй е любовта, която се проявява на физическото поле. И защо така? – Защото ние, съвременните хора, нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим за Бога, къде е Той, на кое място, на небето или на земята, в църква ли е или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? Църквата с хиляди години и тя спори, и като дойдете до Христа, ще ви пита: „Какво мислите за Христа, Син Божи ли е?“ Хората разрешават някои въпроси преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си Го? Неговото разположение, туй, благородното разположение да се пожертва за самото човечество, да въздигне всичко, ти познал ли си го? Туй е важният въпрос. Че е Син Божи, какво от това? То е второстепенен въпрос. Ако Той е дошъл на земята, а не ни е дал нищо, какво ни интересува, че бил Син Божи? Ако аз съм един царски син и ви разправям за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни, и нищо не ви дам, какво ви интересува това? Но ако този царски син дойде, свали своята корона, помогне на своите братя, жертва всичкото си благо, аз го наричам царски син на жертвата и на Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя. И сега в съвременната църква има и друг въпрос: Коя църква е по-права, дали православната, католишката или евангелската? Че в какво се състои правотата на църквите? Еди-кое си общество е било по-право, но в какво седи правотата му? Онзи народ, онова общество, онази църква, онзи дом или човек, в сърцето на когото блика Любов, Мъдрост и Истина, за да може да помага на другите, този народ, това общество или тази църква – те са истинските. Тъй седи въпросът! Тъй го знаем ние, тъй е учил Христос. И ако дойде пак на земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви проповядва не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпрос за възкресение, че всички хора ще възкръснат. И питат: „Как ще възкръснат хората – с тези си тела или с други тела?“ Те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение няма. И сега може да се прероди в тебе съзнанието. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб. Следователно, ако ти като една пъпка се разпукнеш, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод. Нима с онези тела, с които сме заровени, с тях ще възкръснем? Нима с тия хилави тела, за които сме изхарчили 50–60,000 лева да ги лекуваме, с тях ще възкръснем? Не, друго нещо се подразбира. С други тела ще възкръснем. Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Сега в света все отрицателната страна се проповядва. И Петър взел Христа настрана и започва да Му говори какво не трябва да прави. И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: „Не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш“. Идеш при лекар, и той ти казва: „Боб не трябва да ядеш, леща, кисело зеле няма да ядеш, баница – също“. И най-после, накрая ти казва: „Само препечен сух хляб ще ядеш“. Питам сега: Защо само сух препечен хляб ще ядеш? Ама тъй казал лекарят! Вие правили ли сте опит, да видите дали този сух хляб дава всички елементи, необходими за здравето? А пък аз, като дойде при мене някой, ще му кажа изведнъж: „Не яж 4 дни нищо!“ Нищо повече! 4 дни глад, на общо основание! Защото след като лекарят му нареди всички тези форми – боб, леща, баница и други, болният като седне, започва да ги преповтаря в ума си, и те произвеждат отрицателни резултати. На детето, което лъже майка си, тя му казва: „Ти няма да лъжеш, няма да крадеш“. Тогава детето казва: „Я чакай да опитам, да видя какво нещо е кражбата“. А по-рано то може да не е крало и да не е лъгало. Майката казва: „Да не лъжеш“. Тогава детето казва: „Да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за Любовта, за това, което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „Ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, лук, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, по малко ще ядеш“. И всички трябва да започнем с този велик метод. Ние сега, като се срещнем, казваме, че Любов в света не съществува, че с Любов не се живее. Всички сме петровци. Господ живее вътре в нас, а ние Го взимаме настрана и казваме: „Смили се за себе си, Господи, няма да Ти бъде това“. Като се събуди у нас някое благородно чувство, взимаме Господ настрана и казваме: „Знаеш ли, Господи, ти трябва да се съобразяваш с условията, знаеш ли какъв е светът, знаеш ли приятелите, засега поотложи тези си намерения, чакай по-благоприятни условия. Сега за страдания не говори, за самоотричане не говори“. А какво казал Христос? – „Махни се, сатано!“ И като каза „Махни се, сатано“, знаете ли какво стана? Върху този човек, който се отрекъл да изпълни онзи велик закон на Истината и Любовта, дойдоха всички страдания в света. И ако вие ме питате защо страдате, ще ви кажа: „Отрекли сте да изпълните онзи велик закон на Истината и Любовта“. Ако не вярвате на моите думи, опитайте това и вижте резултатите. Когато откажете на една благородна мисъл у вас, когато се подвуомите, вижте какво ще дойде. Направете си един поменик за това. Петър го взел настрана и почнал да му дава съвети да бъде съобразен. Този Петър е основа, но и образ на съвременните християни. И ние като него казваме: „Не му е времето сега“. Аз навсякъде слушам това, но казвам: „Не, сега му е времето!“ Защо сега не му е времето? Понеже те казват, че ако ние приложим туй учение, ще страдаме, ще ни отлъчат от обществото, ще изгубим. Питам: Туй общество, което може да ни отлъчи, какво е спечелило? Какво ще спечелят един ден хората на туй общество, като ни отлъчат? Един ден те ще измрат. Именно ние се лъжем, че имаме живот в себе си. Аз казвам: Животът произтича от Любовта, и за да придобием Любовта, трябва да се въдвори хармонията и да излекуваме всички недъзи. Най-първо у нас ще се въдвори туй чувство на Любов и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои, мъже и жени. И когато искаме да направим добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас. Когато онзи герой, който е бил на бойното поле, е почитан от народа си, знаете ли защо го почитат? – Защото той е жертвал всичко и не е мислил какво ще стане утре. Аз често говоря за невидимия свят, в който хората не вярват, даже и не го познават. Но ние го познаваме. Ние не говорим за този свят дали го има или не. Някои го доказват, а ние не аргументираме ни най-малко за Истината. Някои го аргументират. Ние казваме: „Ела и виж!“ Ще ни възразите: „Който повярва“. Вярата е законът на интелигентност. Може да вярват само интелигентните хора, а простите хора не могат да вярват. Вярата трябва да се предшества от тази висша интелигентност. Ние казваме: Ела и опитай 1, 2, 3, 4, 99 и повече пъти и след туй ще те питаме: „Вярваш ли?“ Ако и тогава кажеш, че не вярваш, ще ти кажа, че ти си един първокласен глупак, няма какво да спорим. Най-после, защо ни е този живот на земята? – Да накараме всички да живеят. Вие как живеете, какъв е вашият стремеж? По 3 пъти на ден ядете, къщи имате, от които след 60 години нищо няма да остане. Какъв е тогава смисълът на вашия живот? Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си туй възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знанието; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият космос, какво е предназначението на човека. Да не мисли, че той е тъй дребнав: всеки човек има една велика мисия. Може да не я знаете. Или ще кажете: „Какво ни интересува?“ Трябва да ви интересува! Онзи царски син, който се родил в палат, може да не знае, че ще бъде царски син; той може да плаче, да го носят бабички, но един ден ще му кажат: „Слушай, ти си наследник на тази държава!“ Така и вие може да не знаете нищо. На нас ни казват, че ние сме нищо, проповядват ни, че сме родени в грях, че сме грешници. Що от това? Родени в грях, но кога? Първоначално ли? – Не. Първоначално, когато излязохме от Божията уста, когато Той ни издъхна, ние всички бяхме чисти. На всинца първоначално душите са били чисти, но при второто положение не разбрахме Божествения закон и всички се опетнихме. Защо? – Защото не искаме да говорим истината. Аз преди няколко години имах работа с един доста виден проповедник от евангелската църква в южна България, и след като разговаряхме по известни въпроси, той се съгласи с мене и каза: „Тъй, прав си“. Обаче не се мина един ден, той дойде в съприкосновение със съмишленици от църквата си и почна да се отказва, почна да спори с мен. Казвам: „Няма какво да спориш“. Не било съобразено с мнението на неговите съмишленици. Казвам: Туй, което поддържаш, истина ли е? – Истина. Казвам: Тази истина трябва да бъде достъпна за всички. Няма защо да се обуславя от никакви църкви. Щом е истина, няма защо да се отказва. У нас се заражда туй, което аз наричам свещен егоизъм. Някой път нас истината не ни ползва. Питам ви сега: Христос, Който беше толкова умен, Син Божи Го наричаха, как Го приеха правоверните в Негово време? Някои казват, че туй, което аз говоря, не е вярно. Е хубаво, туй, което Христос на времето си казваше, вярно ли беше? Църквата и тогава не Го прие. Правото не е в следното: ако аз от вас искам самоотричане и самопожертване и нищо не ви давам. Но ви казвам: Ако аз изменя вашия стар живот, ако от вашите жили извадя онази лоша кръв и туря чиста, това е правото, в това има смисъл. Ние казваме: „Опитайте това учение, без да отхвърляте сегашния живот. Вземете новото учение, тези нови принципи, приложете ги“. Ако това учение ви даде свобода, ако това учение донесе разширение на вашия ум, ако подобри вашия живот, ако подобри общественото ви положение, приемете го. Не внесе ли тия условия, отхвърлете го. Сега, ние подлагаме туй учение на опит. Дошло е време за един свещен опит, и всеки от вас трябва да се убеди, има ли друг свят или не, има ли по-напреднали същества от хората или не. Някои казват, че няма по-напреднали същества от хората. Не са прави. Има по-напреднали същества от хората, които пак живеят на земята, но за някои хора са видими, а за други – не. Като казвам, че за някои са видими, а за други – не, за обяснение вземете положението на мухата. Тя подозира ли, че до нея близо има човек, или не? Ако се движите с цялото си тяло към нея, тя и не подозира, но ако ѝ посочите само малкия си пръст, тя ще избяга, ще хвръкне. Следователно, като и покажете един пръст, тя има повече понятие от него, отколкото от цялото ви тяло. Има ли тя понятие за този човек на земята, който има тия амбиции, които го ръководят? Не, тя и не подозира това. В нейния ум малкият ви пръст повече важи, отколкото вашето колективно същество. И ако питате мухите, те ще ви кажат: „Друг свят, освен нашия, на мухите, не съществува“. Не, съществува, но се изисква пробуждане на други чувства и способности, за да се домогнем до тях. И първото нещо във всяко учение е да се пробудят тези чувства. Когато Христос дойде на земята, Той имаше за цел да пробуди човешката душа и да я освободи от всички тия лоши условия, които я спъваха в туй пробуждане. Сега, у нас религията не е само едно забавление. И учението ни не е за нас едно забавление. Онова, което ние учим, то е една необходимост. Когато аз говоря за Любовта, някои питат: „Защо трябва да любим?“ – Защото е необходимо да се люби. Любовта носи живот. Всеки, който иска да живее, първо трябва да положи Любовта като основа. Имате ли Любов, вие вече имате почва, условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, животът ще даде знания, знанията ще донесат Мъдростта, след нея ще дойде Истината. Но самата Мъдрост, самата Истина вън от Любовта нямат никакви съотношения. Де може да се яви знанието? Вие сте болен, да кажем, и отидете при някой лекар да ви лекува – значи знанието може да се яви у лекаря. Или може да се яви у някой астроном или художник или цигулар. Знанието е положителна страна. Когато говорим за ясновидство, когато почнем да изучаваме Божията Мъдрост, вие питате: „Защо нашият ум трябва да се занимава с такива далечни, отвлечени работи?“ Те не са отвлечени работи. В прочетения стих Петър се обръща към Христа и му казва, че има много да пострада в света. Той му казва: „Господи, Ти разбираш законите, приложи ги, отмахни това, което иде за Тебе, имаш сила, стани цар, завладей света, тури ред и порядък, а тъй, да оставиш да Те разпъват после, да Ти се смеят и толкова хиляди хора да измрат, да отидат с Тебе, не прави тия работи“. Както българите казваха, че силата всичко прави. И германците толкова години, цели 45 години се подготвяха, все на силата се уповаваха и казваха: „Като се подготвим, силен, велик народ ще станем“. Църквата също на силата се надяваше. Всички на силата се уповаваха. Бъдете уверени, че в света има само една сила – Любовта! Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на земята показва, че има една култура на насилие, а насилието насилие ражда. И всички ония, у които се зародило туй съзнание, да познават Бога като Любов, и искате да живеете, трябва да приемете тази нова култура. Тя ще създаде друг род църкви – не други форми, но ще даде друга насока на съвременните хора, да живеят разумно и да използват благата, които сега има. Нима ако сега Любовта би влязла и всички я възприемат, тя не ще уреди света? Как мислите, какъв ще бъде светът, ако всички проповедници в света, които проповядват, че Христос е Син Божи, бяха приложили туй учение? Ако половината от проповедниците, които са в Америка около 80,000 и в България около 4–5,000, биха приложили туй учение, друг щеше да бъде светът. Но сега вече от майките, от жените се изисква това. Аз казвам често, че жените ще спасят света. Това не е в ущърб на мъжете. Вземам жената като емблема на Любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни – искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане, най-напред, Любов, и когато стане Любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска. А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: „А, жена да си!“ Те плюят на жената. Значи всички мъже плюят на Любовта. И съвременните мъже са без сърце, без души. Че е тъй, аз бих казал: Колко мъже има, които живеят по любов с жените си? Я ми кажете! Има една статистика, според която в града Лондон, който брои 7,000,000 жители, имало само 250 фамилии, които живеят по любов, около 3,000, които живеят средно, и останалите Господ да им е на помощ! Това култура ли е? И то в един християнски народ, като англичаните, които минават за културни хора, които управляват цял свят. Е тогава, в България, която има около 5,000,000 жители, има 175 фамилии, които живеят щастлив живот, 2146 фамилии – среден, а останалите – Господ да им е на помощ. И ние мислим, че живеем, и казваме: „Хайде да народим деца!“ Защо? – За да мрат. И после цели поменици има там, на гробищата, всеки своя оплаква: „Синко Иване, Иване, тъй ли трябваше, защо ли, майка, ти умря, затова ли, майка, се роди?“ Дойде попът 3 пъти на ден да чете, че после го питат: „Какво прави наш Иван, на кое място е?“ Нищо не прави! Това са ред заблуждения в света! И после казваме, че Господ тъй създаде света. Бог не е създал тъй света. Този свят е наш, този живот е наш. А Божественият свят е отличен свят, той е свят на Любовта! Де е сега този свят? И всички вие имате едно предчуствие, и млади, и стари, въздъхнете си и казвате: „Онзи, онзи, великият живот на Любовта“. Въздъхнете си, но после казвате: „Не си струва, не му е сега времето“. Вашият Петър ви взема настрана и ви казва: „Не си струва, Господи, Ти слушай, внимавай малко, не му е времето сега“. Ще му кажеш: „Махни се, сатано, понеже си ми съблазън, мислиш туй, което не е Божествено, а е човешко“. Тогава какво учат старите жени? Вземат младите моми и им казват: „Слушайте, вие не разбирате живота, ние го разбираме. Едно време и ние любехме, но като се оженихме, видяхме, че животът не е в това, като нас пак ще остареете“. – „А как?“ – „Ще бъдете умни като нас.“ Е, в какво седи животът на старите, в какво седи тяхната Мъдрост? Аз ги наричам тях: стари фалирали търговци. Те нямат пет пари в касата си, а казват: „Аз имам да вземам пари“. Те са изгубили Любовта си, а сега викат младите, у които заговорва, блика Любовта, и им казват: „Едно време ние живяхме като вас, а сега вие живейте като нас“. Не, те трябва да кажат на младите така: „Ние ви молим да не живеете като нас, вложете Любовта, не се продавайте никому, за пари не се женете, не се осигурявайте, не раждайте деца, които ще умират, а родете едно дете, но да е умно“. Сега майката казва: „Да оженим дъщеря си“ – „Защо?“ – „Да се освободим от нея.“ И мъжът един ден ще иска да се освободи от жена си. И жената един ден ще иска да се освободи от мъжа си. Искат всички да се освободят, но все неосвободени остават, и все не се оправя светът! И питате: „Как да се подобри животът?“ Вложете Любовта като една велика сила, любете другите тъй, както любите себе си, и не използвайте никого! И този Господ, Който живее във вас, е Господ на Любовта. Аз мога да направя един опит с когото и да е, бил той прост или учен, стига да е искрен, и да му покажа известни правила. Тези правила не са много сложни, може да ги опитате, но да не злоупотребите с тях. Да не мислите, че новото учение носи нещастие. Не, то носи светлина за вас, разрешение на всички обществени задачи; то носи такова разрешение, каквото светът не е видял! Да не мислите, че аз разрешавам въпросите. Не, самото учение носи тази сила, тази светлина в себе си, тъй както слънцето носи силата да развива цветята и те да растат според нея: едни прави сини, други бели, трети червени, едни дребнички, други високи и прочие. Според туй разположение на светлината, тъй растат и растенията. Следователно и Любовта, която иде сега в света, тя носи тази възможност и тя ще даде на всяко растение, на всеки човек това, от което той се нуждае. Сега ние оставяме този въпрос, коя църква е права. Да не мислите, че аз искам да обидя някого. Не, ние туряме кръст на всичко минало. Според нашите схващания в света съществуват живи, разумни души, които искат да живеят съзнателно. За нас е безразлично. За нас всички души са живи, разумни, стига на всяка душа да се дадат условия да се повдигне и да се пробуди. Едни по-рано, други по-късно. И ние отиваме по-далеч, казваме, че не само хората, но и животните имат туй съзнание – да се повдигнат. Онзи вълк или мечка, и те един ден, при тази нова култура, ще изменят своя живот. Нима мислите, че в съвременното общество няма много мечки и вълци между нас? Там е опасността, че в обществото има двукраки мечки и вълци. Вълците из горите и балканите изчезнаха, но дойдоха и се вселиха между хората. Е, какво ще правим с тях? – „Ще им създадем затвори.“ Да, но затворите няма да ги спасят. На всинца ви препоръчвам този велик закон на Любовта, разумния закон. И той е вътре във вас. Това, което ви проповядвам, не е нищо странно, вие го знаете и желаете. Ние не искаме да създадем нов дом, но искаме до основите да съборим туй здание и да почнем да градим нещо ново. Тъй правят и съвременните архитекти. Дойде архитектът и казва: „Тази къща не е здрава, но има здрави основи“ – събарят всичко до основите и градят отдолу нагоре. Сега този Петър е у нас. Ние казваме: „Туй учение е много право, ние, старите, сега не можем да го приложим, не му е времето, но нашите дъщери и синове, те ще го приложат“. Техните синове и дъщери се оженят, но и те казват: „Нашите синове и дъщери ще го приложат“. И досега туй учение не е още приложено. И досега българският свещеник не е приложил туй, което проповядва в църквата. Един български свещеник проповядвал в църквата, че който има две ризи, едната трябва да даде на някой беден, който няма нито една. Жена му чула това нещо в църквата, и дохожда един беден човек при нея да ѝ иска нещо. Тя, като го видяла тъй беден, веднага му дава едната от мъжовите си ризи. Дошъл попът от църквата, иска от жена си ризата, но тя му казва, че я дала на един беден човек. „А, това учение е за хората, не е за нас“, казва попът. Ако аз ви проповядвам едно учение, което е заради вас, а не и за мене, то не е право. Аз казвам: „Туй учение, което ви проповядвам, е първо за мене, а после за другите“. И всеки един трябва да си каже: „Туй учение е първо за мене, а после за вас“. Друга една мъчнотия се заражда в съвременното общество: вие бързате. Вече 8,000 години как хората са правили погрешки, и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, а всичките хора не са герои. Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майките. Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Вземете как постъпват съвременните учители: имат ученици, едни от които са слаби по математика, други по рисуване, трети – по музика. Учителят се нахвърля: „Ти си невежа, това-онова“. Ученикът обича музиката, но коя е причината за тази слабост? Тази слабост се крие в неговата глава: когато той се раждал, майка му не е била музикално настроена. Някой ученик не е религиозно настроен. Учителят казва: „Ти си безбожник“. Къде е причината? – Майката, когато го раждала, е нямала религиозно настроение. Ученикът е слаб по математика, няма математически способности. Защо? – Когато се раждал, майката не притежавала развити математически способности. Следователно всички отрицателни качества на майката са станали и отрицателни качества и в детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават и положителни качества и в детето, и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето. Та именно ние трябва да живеем положително. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това „религиозно настроена“? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят, и да се жертва за другите. Туй е религиозно настроение: да блика Любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу. Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този сремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно. „И Петър Го взе настрана и казва Му: „Не ти трябва, смили се за себе си. Господи, няма да ти бъде това“.“ А Христос, Който разбираше закона, му казва: „Махни се от мене, сатано; съблазън ми си, защото не мислиш за това, което е Божие, но за това, което е човешко. Аз съм дошъл да сторя волята на Бога“. И без Петровци може да се извърши, и без тях може да съмне: българите казват: „И без петел съмва“. Сега, някои ще ми кажат: „Е, и друг може да говори тъй“. Да, може да говори, но не е въпросът за говорене, а за правене. Всеки може да лекува, но дали туй лекарство е ефикасно? Има един роман от епохата на средните векове, дето се разправя за един лекар, който като изучавал медицината, намерил едно ефикасно лекарство – топла вода и пущане на кръв. Към всички свои пациенти той прилагал първо туй средство – топла вода и пущане на кръв. Тъй лекувал около 20 години и никого не успявал да излекува, всички умирали. Казвал си: „Чудна работа!“ Но скоро се утешавал: „Е, нима другите лекари успяват със своите лекарства?“ Така и ние сега: проповядват ни, проповядват ни, всички измираме. На стари и млади се проповядва, но всички боледуват и после умират. Най-после се примиряваме с това и казваме: „Тъй е отредено, веднъж човек трябва да се роди, и после трябва да умре“. Да, така е засега, но дали тази програма е действителна? Не, не трябва да умираме. И Христос на друго място казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Кого? – Богът на Любовта и Христа, изявената Любов. Той казва: „Когато тази изявена Любов дойде, когато туй разумно слово дойде у вас и вие пребъдвате в Неговата Любов, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и тогава ще ви се изявя“. Ще дойде тази Любов, която ще даде безсмъртие. В Писанието се казва: „Аз ще обърша всяка една сълза“. Във вечния живот, в Любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживея 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелите си: „Сега ще отида да посетя друг свят, други места и сбогом ще ви кажа. След време пак ще се върна. Там, дето бъда, няма да има умиране, плач, погребения. От там ще ви пращам своите писма“. А сега като умре някой, цяла процесия се вдига. Облекат се с черни облекла, плач, надгробни речи, доказване дали човек съществува след смъртта или не, и най-после казват: „Религиозно трябва да бъде човек настроен“. Как може да бъде човек религиозно настроен при болни хора? Чудна работа! Да си религиозно настроен при умрелите хора! Значи да сме добре разположени при болни хора, да отидем в болницата и да сме радостни при болните. Не, здравият човек трябва да бъде радостен при здравите. И сетне питат: „Ами вие като умрете, кой ще ви погребва?“ – Ние не мислим да умираме, няма защо някой да ни погребва, нито един поп не искаме. Ние няма да умрем. От старото учение всеки ще умре, а от новото – никой. От учението на Любовта никой няма да умре, а всички ще бъдат живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчег?“ – Нас не ни трябва погребение, не ни трябва ковчег. „Нашият ковчег струва 10,000 лева, но много е хубав. Трябват ни 4–5 попа, пък и колесница.“ Говорим все за умрели работи! Не само туй, но почнем да разправяме: „Е, едно време, като се ожених, като бях млада булка, каква хубава рокля имах! Как ме обичаше мъжът ми!“ Ами сега де е той? – Той е на кръчмата. Все за умрели работи говорим! А ние, от новото учение, говорим за положителни работи, за положителната Любов, която може всеки да я опита. Ние за миналото не говорим, а казваме: „Елате и вижте!“ Може да се съмнява някой в това. Ние направихме своя първи опит: качихме се на Мусала 104 души мъже и жени от различна възраст, като започнете от 15-годишна възраст до 70-годишна. Как ще го обясните вие това? Ние го обясняваме. Минахме през южната страна и после се върнахме от северната страна на Мусала. Ние правим първия опит с новото учение, да видим какво може да внесе то вътре в човешката душа. Ще кажете, че то е заблуждение. Не, не е заблуждение. Има по-велики работи. Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии, в неговата душа трябва да има вяра. Аз не казвам да имате вяра в мене, но опитайте моите думи 99 пъти и тогава кажете: вярвате или не. Ние не искаме да поддържаме сляпата вяра, ние искаме да вярваме в Любовта. В тази жива природа, в която живеем, има вложени всички тия живи сили. И този Господ, Когото търсим, Той е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да живеем. За Него е безразлично дали ти си българин, евреин или какъв и да е. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне. И тъй, ние трябва да приложим тази велика Любов! Туй велико чувство като се събуди у нас, то ще ни подигне, ще ни донесе мир, радост и подем на духа. И най-първо, ако имаме болести, ще изчезнат всички болести: ревматизъм, всички болки на главата и други. Човек ще се подмлади и ще почне да мисли тъй, както мисли едно здраво дете. Сега този свети Петър живее във вас. Среща ме веднъж един и ми казва: „Аз съм православен“. Той е свети Петър, който казва това. Друг казва: „Аз съм евангелист“. Той е свети Петър. „Аз вярвам в кръщението“, и ми цитира: „Повярвай в Бога, ще бъдеш спасен ти и домът ти“. А аз му казвам: „Ти повярвал ли си в това учение на Любовта? Ако си повярвал, ще спасиш дома си и себе си“. – „Туй не може да се докаже.“ – Може, може, на опит може да се докаже. Христос е казал: „И по-големи чудеса ще правите от тези“. Кой ще прави тия чудеса? – Който вярва в тази Любов. Всеки един от вас може да прави тези чудеса. Какви? – Може да възкресявате и мъртви. Кога? – Когато тази Божествена Любов заговори, заживее у вас. Но трябва да придобиете тази Любов. И ще дойде някой да ви каже, че тази Любов не е за вас. Аз ви казвам: тя е за всинца ви. Слънцето грее за всички живи същества, и всяко същество ще вземе толкова, колкото му е потребно. И тази Любов ще дойде в света, и всеки ще вземе от нея толкова, колкото му е потребно. Не казвам, че трябва да напуснете живота си и да отидете в горите, но животът ви трябва да се промени: здрава храна, никакви напитки или сиропи, а само чиста вода, начин за обличане – здравословни дрехи, жилища с големи прозорци, обилна светлина, големи дворове и всеки трябва да работи най-малко по 2 часа на ден физически труд. Съвременните кухни трябва да ги реформираме. И тия масла там, ни помен от тях! Една жена да готви 4–5 часа в кухнята, то е грях! Това ли е култура? Аз казвам: То е култура на тигана! Един час време е достатъчно за приготвяне на храна. Един папинов котел в един час време приготвя храна, а всичкото останало време вън от огнището, за работа: четене, музика, художество и всичко, което може да повдигне сърцето ни, душата ни, всичко, което е благородно, което може да ни даде подтик! За да се приложи всичко туй, трябва всички, и мъже, и жени, да работим. Туй е наука. Можем да ви покажем начин как да приложим туй нещо, отде да черпим. От живата природа. Но трябва много мъже и жени, много работници да подемат това, трябва с опити да покажем на света първия образец за обновяване на съвременното общество. Ние не искаме сляпа вяра. Няма да кажем: „Елате при нас да станете последователи“. Ние искаме да покажем един образец, според който всички да работят и да бъдат верни на закона на Любовта. Сега, тази енергия, която съществува в домовете ви, трябва да се използва добре. Във всинца ви има копнеж, всички търсите щастие, всички искате да сте щастливи. А туй щастие аз обяснявам на български тъй: думата „щастие“ се пише – штастие. Буквата Ш има три ръчки нагоре. Буквата Т има три ръчки, но средната е по-голяма. Като обърнем двете ръчки нагоре, а средната си остане в същото положение, ще се образува човешката ръка. Значи онзи, който иска да бъде щастлив, трябва да има една ръка, трябва да има разумна воля. Буквата А, това е човешкият нос. Значи онзи човек, който иска да работи за щастието, трябва да бъде много умен и да разбира законите. Като знае да работи, умно да работи. Буквата С, това е законът на месечината, която се пълни. Като обърнете буквата хоризонтално, образува се една лодка. После имате буквата Т, която като турите над тази лодка, означава всичкото ви богатство. Умно ще гребете, защото при едно малко неравновесие всичкото ви богатство ще потъне. Всеки човек трябва да има воля, интелигентност, в него трябва да има едно сърце, което да не се вълнува, но да е устойчиво. Следователно, ако имате в себе си тези три елемента, всякога ще имате щастие, защото ние, съвременните хора, постоянно се вълнуваме. Този свят, в който сме родени, тъй е направен, че ако вярваме в закона на Любовта, всичко ще върви хармонично, и казано е: Ако Бог е в тебе, всички ще те обичат, ако не е в тебе, никой няма да те обича. И силата на закона е в туй: Имаш ли Любов, всичко ще имаш; нямаш ли закона на Любовта, всичко ще изгубиш. Тъй е и с млади, и със стари. Ще трябва да започнем със закона на Любовта! Бог е, Който е създал света, Той е, Който е вложил тези закони, и ако сме верни на този закон на Любовта, Той ще внесе новите импулси в живота, Той ще внесе туй благо в света. Ние се съмняваме в тази Любов. Ние казваме: „Няма я Любовта в света“. Момата казва: „Аз ще се представя, че обичам момъка“. И момъкът казва: „Аз ще се представя, че обичам момата“. И двамата се представят, че се обичат, почват да се лъжат, и всичко е свършено. И сега всички се лъжат, представят, че се обичат, но няма Любов. Не считам как води мъжът жена си вън пред света, пред хората, не вън, когато ви гледат хората, но как е вкъщи с нея, как се отнася там, как е в интимния си живот. В интимния си живот Любов, Любов нямат. И ние самите, вътре в себе си, имаме ли тази Любов? Някой път аз ви говоря много религиозно, но работата е, когато се отделя вътре в стаята си, когато съм сам, тогава да се види какво е туй дълбоко интимно схващане за Любовта. Туй ще покаже колко е Любовта ми. Ако след като ви напусна, кажа: „Те са простаци, нищо не разбират“, туй не е Любов. Ако след като се отдалеча, след беседата си от вас, ви изпратя една свещена мисъл от Любов, че ви обичам, това е всичко. Сега може да е егоистично това, но казвам: Ако приемете Любовта, ще бъдете щастливи. Туй е зарад вас. Казвам ви: Излезте от туй положение, идете в живата природа. Днес този Господ е започнал да говори на хората по негативен начин, чрез страдания, и ще ги застави насила да излязат от затворите. Казано е в стария завет, че Господ ще счупи затворите ви. Как ще ги счупи? Днес и в Америка, и в Англия, и в Германия младото поколение бяга от църквите и отива в горите. Защо? – Защото няма там Любов. Казват: „Какво да правим с младото поколение, отиват из горите?“ Нека бягат, там поне има въздух и чиста вода. Господ изпъжда младите от църквите и казва: „Да бягат от църквите, дето няма Любов, там младото поколение не трябва да живее“. Пък и старите хора да бягат от църквите. Защо ви са тия църкви, в които няма Любов? Защо ви е такова общество, в което има омраза, в което царува насилие? Защо ви е общество, държава, в които няма Любов? Общество, в което те мамят и насилват, общество на лъжите защо ви е? Всички сме се скапали в него. Ние казваме: Всичко трябва коренно да се промени. Как? – В името на Любовта. И трябва да се започне най-първо от духовенството. Ако те не се съгласят, ние ще повикаме старите, ще им кажем: „Елате!“ Ако кажат: „Ние сме стари“, ще повикаме младите моми и момци, младото поколение, и ще му кажем: „Господ ви вика“. Тук, между нас, има една наша стара 72-годишна, ние я поканихме на Мусала и тя каза, че ще дойде, защото се счита млада и като млада се учи. И затуй ние ще повикаме най-напред старите като нея, ако повярват, ще се подмладят. Ако не повярват и се откажат, тогава ще повикаме младите. Тъй казва Христос: „Понеже званите бяха недостойни, тогава повикайте из улицата хроми, слепи, клосни, нека дойдат на трапезата“. Та сега за всички мъже и жени на новото учение предстои едно велико бъдеще. И Любовта ви кани! Готови ли сте да я послушате, да работите заради нея и всеки един да тръгне с нея? И казва Христос на Петър: „Понеже не мислиш туй, което е Божествено, махни се, сатано, от мене, съблазън ми си“. Аз бих желал сега всички вие да мислите тъй, както Христос е мислил. А Христос, преди 2,000 години, е бил човек на Любовта. Навсякъде в света трябва на хората Любов! Тя липсва. Единственото нещо, което не достига на хората, не е знанието – знание имат, – а свещената Любов. Като липсва тя, идва смъртта. Това статистиката го показва. Колкото повече се увеличава Любовта, толкова повече смъртността се намалява, а колкото Любовта се намалява, толкова смъртността се увеличава. Всеки един от вас може да провери този закон. Ако една майка в дома си има силна, непоколебима Любов към Бога, децата ѝ няма да умират. Любовта е по-силна от смъртта! Ако Любовта не може да хване смъртта за гушата, каква Любов е тя? Ако Любовта на майката е силна, нейните деца няма да умират. Тя ще каже на смъртта: „Няма да ти дам туй дете, то ще седи при мене, докато искам“. Онази майка, у която няма Любов, смъртта ще вземе детето ѝ. Може да опитате туй. От силата на Любовта у майката и бащата ще зависи каква ще бъде смъртността вътре в домовете. Има домове, в които не мрат хората. На една майка детето ѝ беше на смърт. Тя казваше: „Господи, не си давам детето“. И оживя туй дете. Тя се бори със смъртта и казваше: „Не, това дете е на Любовта и няма да го дам“. Друга една майка зная, на която детето беше болно, слабичко, и тя казваше: „Слабо е детето ми, няма да издържи, хайде халал да е!“ Да, любовта ѝ беше слаба, затуй Господ ѝ каза: „Щом любовта ти е слаба, аз ще ти взема детето, да се научиш друг път да имаш по-голяма любов“. Сега разбирайте ме не в буквален смисъл. Силата на Любовта определя качеството на нашия живот! Защо? Казва се в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш“. Ако ядеш от Любовта, ще бъдеш щастлив, вечен живот ще имаш. Туй е волята Божия. Щом грешим, ще умрем. И тъй, на всинца ви проповядвам: Ако искате да ви любят, любете! Като дойде Господ на Любовта у вас, всички ще ви любят. Жена някоя, не я обича мъжът ѝ. Повикай Господа на Любовта в сърцето си, и той ще те обикне. „Приятелите не ме обичат.“ – Повикай Господа на Любовта в сърцето си, и те ще те обикнат. Повикайте Господа навсякъде, и той ще поправи положението. Ето разрешението на въпроса. Ще разрешите този въпрос, той е много прост, но ще го разрешиш сам. И тъй, на вашия свети Петър ще му кажете: „Отстранете се малко от мене, понеже не мислиш тъй, както е от Бога. Аз ще извърша волята Божия, ще възприема Божията Любов и ще живея не по твоя съвет, а по съвета на Онзи Великия мой Баща, Който ме е изпратил. Аз зная, че Неговата воля трябва да изпълня“. Аз бих желал всички да изпълните волята на вашия Баща на Любовта, Който ви е изпратил, и ще бъдете щастливи и сега, и всякога, и през всичкото време. Беседа, държана на 30 юли 1922 г. в Чамкория, горското училище. НБ-И Петър Го взе настрана-5-та серия.pdf
  2. GDD

    1922_06_25 Гладуват и жадуват

    Аудио - чете Йордан Стоянов Гладуватъ и жадуватъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Гладуват и жадуват Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят. (Ев. Матей 5:6) Силни думи в стиха са: „Които жадуват и гладуват“. Това са силни думи, които изразяват силно желание. Защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат смисъл, а не са двусмислени. Значи, за да разбере човек Правдата, трябва да гладува и жадува, трябва да е гладен и жаден, тъй като хлябът може да се оцени само от гладния и водата от жадния. Да се оцени, т.е. да се използва. Сега може да се направят много разсъждения, да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад, обаче ние ще вземем в прям смисъл, тъй като гладът го чувстваме всеки ден. „Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво? – За Правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вътрешен глад. Този глад прави всички тия извивания. Кажете: Какво кара онази птичка да се разхожда? То е гладът, който я заставя да се разхожда, това е една необходимост. Мнозина културни хора имат едно криво понятие за развиването на човешката душа. Всички хора търсят лесния път. Даже преди войната бяха дошли до мисълта, че един ден химията ще измисли такива малки пилюпчета, та без много работа, без оране, да се хранят хората. Такива пилюлчета няма и не може да има. Може, но кога? Когато хората достигнат състоянието на ангелите. Изисква се за това една възвишена култура, а не при сегашната култура. Сега Христос засяга един основен въпрос – за Правдата. Той е въпрос на човешката интелигентност. Правда може да съществува само там, дето има възвишена интелигентност, като вземем думата „интелигентност“ в много широк смисъл – дето има Мъдрост и истинско знание. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, че защо трябвало да бъдем интелигентни, в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази равновесие. Туй е по отношение на целокупния живот, както се проявява. „Блажени“, кои? Блажен е само онзи, който е умен. Само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух; който може да се наслаждава от художество, от изкуство – онзи, който има тия чувства. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но нямат еднакво обработени дарби. И когато говорим за Любовта, вие еднакво не схващате Любовта, понеже чувствата на Любовта у всинца ви не са еднакво развити. Едно време огънят се влюбил в леда и казал: „Понеже много ми е жежко, искам по някой път да ме разхлаждаш“. Обаче един ден, когато огънят стопил леда, той изгаснал. И казал: „Аз искам да ме разхлаждаш, а ти ме изгаси“. Сега по някой път и вие искате, като огъня, разтуха и разхлада в живота, но като се стопи вашият лед и загаси огъня, какво ще стане? Представете си, че душата е реално същество. Вие сте интелигентен, умен човек, основавате живота си върху лед, и съграждате една къща на леда. Ето колко здрав, як е този лед. Вие съграждате един отличен палат. Обаче иде слънцето, разтопява леда, разрушава вашата основа и целият палат се превръща на вода. И вие виждате, че иде цял катаклизъм, но как да се избавите от нещастието? Направяте си лодка и казвате: „Слава Богу, избавихме се от катастрофата на леда, във водата можем да живеем“. Но представете си, че водата се изпарява и вие оставате пак без основа. Питате: „Какво трябва да правим?“ Но щом стане тази вода на пара, трябва да си направите крила. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира. А туй е, което съвременните хора наричат: „Да се приспособиш към условията на живота“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот. А когато кажете: „Мен много малко ме интересуват хората“, питам тогава: Щом много малко ви интересуват хората, тогава за какво ще се интересувате? Същото е и в окултизма. Ако кажете: „Мене много малко ме интересува целия човек, щом престанат да живеят всичките отделни части на тялото му“. Е, хубаво, ако всичките отделни части престанат да живеят, къде е тогава животът? Помислете, че малкото пръстче каже: „Мен не ме интересуват другите неща“. Не, не, ще го интересуват. Философията на живота е да знаете да се интересувате от хората, да знаете техните отношения към вас какви са, и вашите отношения към тях какви са. Сега казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата“. Върху тия стихове има написани цели томове, томове с богословски тълкувания, и аз ублажавам ония хора, които са писали, защото има какво да четат хората за блаженствата на гладуващите и жадуващите за Правдата. И всеки един вестник все за правда пише: „Правда!“, „Правда!“ – но в съвременните хора още няма глад и жад за тази Правда. Да гладуваш и жадуваш за нея, това значи да я приложиш в себе си. Сядали ли сте вие някой път да си дадете един отчет, да помислите какво представлявате вие като човек? Вие се оглеждате в огледалото, очите ви са сини, казвате: „Ясни ми са очите, сини“. Хубаво, веждите, черни, косата, докато сте млад, черна, ще мислите, че сте нещо, нали? Туй като млад, но на 45 години, на зряла възраст, имате една промяна, а на 90 години имате друга промяна. Тогава вече тялото ви не е онова стройно тяло, но е станало като една въпросителна, и се чудите защо гръбнакът на човека се изменя. Но вънка вие, като една интелигентност, като една душа, какво представлявате само по себе си? Може ли вие да си съставите една ясна представа, можете ли да живеете вънка от тялото? Представете си, че сте излезли от тялото си. Имали ли сте туй положение? Говорите сега, че има един невидим свят, това-онова, не да оставим далечните работи. Кой от вас е имал тази малка опитност, да излезе из тялото си? Ние, като излезе един човек от тялото, казваме, че е умрял, а като влезе някой в тялото, казваме, че е оживял. Това е изопачение: излизането наричаме смърт, а влизането – живот. Но ще ви се види чудно ако кажа, че излизането е живот, а влизането е смърт. Защото като излезеш от къщата, отиваш да работиш, да припечелиш нещо, а като влезеш в нея, отиваш да ядеш. И съвременните хора казват, щом влезе човек вкъщи: „Дайте кокошка, хляб“. Той всичко унищожава, причинява навсякъде смърт. Неправилното излизане от тялото причинява смърт, и неправилното влизане в тялото пак причинява смърт. Правилното излизане от тялото причинява живот и правилното влизане в тялото причинява живот. Тъй седи въпросът. Ако сега вие, съвременните хора, тъй както сте, бихме ви извадили душите, да влезете в духовния свят, т.е. да извадим вашата душа или астралното тяло или духовното тяло, за да влезете в духовния свят, вие щяхте да забележите от цялото пространство проточени нишки. Това са милиони нишки. И ще видите, че цялото пространство е прекръстосано само с тия нишки, ще намерите една обвита мрежа и всичкото изкуство на науката седи да знаеш как да функционираш из тия нишки, да се отплетеш от тях. И ако не си умен, тия нишки се заплитат една с друга и някой път трябват 10–20 години, докато се оправят. И хората казват: „Оплели му се работите“. А ние казваме: „Заплели му се нишките“. Някоя вечер излезе, заплете му се някоя нишка и щом се завърне, на втория ден търси този господин да се разправи с него, някой път по приятелски начин, а някой път да се кара. Все дири как да се отплете, било по добър, било по лош начин. И в сегашния живот хората трябва да заспят, за да се поправят. И, действително, трябва да дойде Христос на земята, да приспи хората, да каже тъй: „Всички да заспят“, както при една хирургическа операция. Той иде сега да разплете всичките нишки, в които са се заплели и ученици, и свещеници, и владици, съдии, учители, бащи и майки, на всичките нишките им са така заплетени, че ние не знаем кой път да хванем. И казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за тази Божествена Правда“, която трябва да дойде, да разплете тия нишки. Сега, как са заплетени нишките? Онези от учениците, които започват да учат по музика, учителят казва да турят само кордите. А ученикът, който не разбира кордите, вземе, че ги размести, тънката корда турне на мястото на басовата корда, размести ги и не върви. И той ги гласи, но не може. Казвам: Всяка корда трябва да се постави на нейното място. А за да се намести там, ще повикаш един учител, да ти каже коя корда на кое място трябва да се тури. И тия цигулки си имат мерки, един инструмент, дето всяка една жица се туря според мярката. И според мярката постепенно ще бъдат наредени по дебелината им. Щом се нагласи цигулката, тя може да свири правилно. Сега, за да разберете тия Христови думи, вие трябва да нагласите своя мозък, т.е. най-първо, своята глава, и на всичко, каквото има в главата, трябва да направим един силен ремонт. На всички съвременни хора трябва ремонт от първа степен. Някой казва: „Да си ремонтирам къщата“. Казвам: Най-напред главата си трябва да ремонтираш. Второ, ще ремонтираш сърцето. Защо? Понеже грехът е достигнал и до човешкото сърце. Грехът е проникнал и в човешкия ум, и в човешкото сърце. В душата още не е проникнал, и в духът не е проникнал. Всичката поквара съществува само в сърцата и умовете. Има нещо чуждо, което е проникнало в сърцето, има нещо чуждо, което е проникнало и в умовете ни. И следователно тия чужди елементи са, които развращават умовете ни и сърцата ни. И как ще си обясните едно положение, един факт: обикнал си някого – това е един прост психологически факт, – а след малко го намразваш. Защо? Защо си го обикнал и защо ще го мразиш? Ще кажеш: „Той ми направи едно добро, обикнах го; направи ми едно зло, намразих го“. Но ти уверен ли си, че той ти е направил едно добро, и затова го обикна? Имаш ли един факт, че ти е направил добро? И после, ти уверен ли си, че той ти е направил едно зло, факт имаш ли? Да констатираме факта, а не само привидно нещата да бъдат добри или лоши. Туй, което той е направил, добро ли е и в какво седи доброто? Сега поне ние трябва философски, разумно да разпределим. Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна. Стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, гледаш къщата. Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб. Ти казваш: „Голяма е скръбта ми!“ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма. Обаче има радост, която е причинена от съвсем друг стимул. Затварят те в затвора, скърбиш, пущат те вън, радваш се. Но допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден хващат го, обвиняват го, турят го в затвора, обаче той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповядва в затвора – той изгубва честта си, но той се радва – и може в 2–3 години да реформира целия затвор. Пускат го от затвора, той върви и скърби. Как ще си обясните тия противоположности! Едни хора, когато влизат в живота, се радват, а когато излизат от живота, от затвора, скърбят. „Блажени, които гладуват и жадуват – казва Христос – за Правдата, защото те ще се наситят.“ Ще се наситят, на какво? Само Правдата ще отвори онзи път, да се наситят, от какво? – От Божествената Любов. Насита може да донесе само Любовта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можем да работим. Сега, най-първото нещо, трябва да се създаде този глад, истински глад и жажда трябва да се създадат вътре в душата. Онези, които искат да минат в пътя, трябва да разбират живота малко по-дълбоко, те трябва да пристъпят към първия опит. Сега аз говоря последователно, а някои ще кажат: „Имаме опит“. Разбирайте ме, опит в следното: когато онзи ученик е почнал да взема уроци по музика, той взима първия урок, втори, трети, пети, шести, после почва да изучава позициите – първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция, той не трябва да се спре на първия опит или наполовина, а да довърши всичките опити, които са необходими, и след като стане виртуоз, той ще има друго управление, той ще приложи съдържанието на своята техника. Сега съвременните вярващи, след като направят един малък опит, престават. Някой казва: „Аз искам да ида в онзи свят, да видя“. Е, хубаво, допуснете, че аз ви завеждам в онзи свят. Ето да ви разправя онзи свят какъв е: Ще влезете в един град добре устроен, на който всичките улици са постлани с диаманти, вместо с блокове. Къщите на тия същества са от най-прозрачно стъкло. Масите им са направени от злато, чашите им, всичките съсъди са от най-фино злато. Водата е от най-чист нектар, тя е като нашата, но като пиеш, ще кажеш: „Нима туй е вода?“ Въздухът е толкова чист и приятен, а пък птичките са по-пъстри от нашите и толкова приятно пеят! Славеите, гургулиците, гълъбчетата са по-красиви от нашите. Там си имат особени начини за съобщение. Железници нямат и дим нямат като нас, и фабрики нямат. Като влезеш в духовния свят, индустрия няма. Ще кажете: „Как да няма индустрия?“ – Индустрия има без кадеж. Там ще намерите училища отлични, музики, изкуства до висша степен развити. И мъже, и жени има там, и деца има, но с красота, каквато вие не сте виждали. Там ще ви приемат, ще ви нагостят, а като ви върнат в този свят, ще ви потопят в една такава течност, че да забравите всичко от техния свят. И като отива някой от този свят там, те пак ще го потопят, за да забрави всичко и да не внесе някоя развратна мисъл, с която да опетни онзи свят. Тъй щото и когато отиваш, и когато се връщаш, те са толкова умни, че ще те потопят, та нищо няма да помниш и от онзи, и от този свят. Не ще знаеш нищо нито за тоя, нито за оня свят. Нито ще занесеш, нито ще донесеш нещо. Тази е причината, дето мнозина от вас всяка вечер ходите все в другия свят, но все ви приспиват. Сега някои от вас ще кажете: „Това мяза на 1001 нощ“. Всъщност не е тъй, както аз ви го описвам. То е нещо много по-хубаво, аз ви начертах само една скица, то е хиляди пъти по-хубаво, отколкото аз мога да го опиша. Та трябва да се създаде в нас този глад и тази жажда за онзи възвишен живот, дето Правдата съществува. Само в един възвишен живот, проникнат от онази Божествена интелигентност, само там можем да разберем красивото и хубавото в живота, само там е мястото на Любовта. Сега, за пример, като ви говоря, ако вие можете да забравите вашия живот, щяхте да ме разберете другояче, а сега някои от вас си имате грижи и казвате, дали туй, което говоря, е вярно, „Дали ще ни измами?“ и т.н. Но представете си, че вие имате очи като мене, вземам едно цвете и двамата го гледаме еднакво, тогава в какво можете да се съмнявате? Казвам, това е едно цвете, червено, вие какво казвате? – Червено цвете. И двама виждаме червено. Какво има да спорим? Или синьо, жълто, отенъците еднакво виждаме. Обаче щом дойдем да съпоставим, може ти да си видял синьо, а аз червено. И спорим, ти казваш: „Цветето е синьо“, а аз казвам: Цветето е червено. Но ние гледаме две различни цветя: моето цвете е червено, а твоето – синьо. И ти си прав, и аз съм прав. Представете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е празна. Аз съм отгоре, ти си вътре. Казвам: Тази сфера е корубеста, а ти казваш: „Не, тя е вдлъбната“. – Как може да е вдлъбната, не виждаш ли? – „Ами че аз не виждам ли?“ И започваме да спорим. Математически мога да ти докажа. – „И аз математически мога да ти докажа.“ И двамата математически имаме право. Това са две състояния на битието. От една страна битието е корубесто, а от другата страна е валчесто. Питам сега: Ако вътрешното съдържание на тази сфера се напълни и този господин не може да живее в сферата и излезе навън, какво ще каже? Че животът е само корубест отвън. Е, допуснете друго състояние: всичко отвън се заглади и остане само вдлъбнатата страна. Тия противоречия постоянно изпъкват в живота, дали се намираме отвън или отвътре. Сега какво е физическият живот и какво е духовният? Физическият живот е външният живот, а духовният – вътрешният. Но тия два живота съставляват две положения на човешката душа или две положения на човешкото съзнание. „Блажени, които гладуват“… Гладува, кой? – Стомахът. Жадува, кой? – Пак стомахът. Но всъщност не жадува стомахът, а тук в слепоочните кости има един център, в който се заражда и гладът, и жаждата. Следователно от мозъка се предава туй състояние на стомаха и стомахът изисква. Онзи, който не разбира, казва: „Коремът иска“. Но ако унищожим този център, никакъв глад няма да има, а хората щяха да ядат автоматически. Представете си друго положение: Ние можем да ядем, без да усещаме някаква приятност, какво щяхме да научим? Сега ние правим разлика между месце, кебапчета със солчица и черен пипер, като ви замирише на носа, казвате: „Това струва“. Представете си сега, че нямате никакъв вкус, тогава ако ядеш, каква полза ще ти принесе яденето? Следователно яденето е един начин за придобиване на знание. Чрез яденето влиза животът в нас. Сега да обясня моята мисъл. Представете си, че влизате в една текстилна фабрика, дето се приготвят бои: червени, сини, жълти и т.н., опаковат ги, могат да ги турят в шишета, или могат да ги опаковат във вид на прах, в пакет, като ги стриват. Да кажем, вие изучавате тия бои как се образуват във фабриката, знаете техния състав, как се опаковат и спирате там вашето знание. Питам: Какво сте научили от тези бои? Но някой художник, като знае тия бои, ще създаде един отличен образ, или някой пейзаж от природата. Той е почнал чрез тия бои да използва идеите на своето платно. Сега и стомахът е една фабрика, дето се приготвят онези материали, в които Духът може да прояви своята интелигентност и да вложи нещо разумно в хората. То има смисъл само така. От тия материали Духът може да създаде нещо възвишено. И какво трябва да създаде Духът? Духът трябва да създаде, на първо място, формите на Любовта. Е как ще изразите една форма на Любовта? Аз сега бих ви попитал: Каква е първата форма на Любовта? Не ви искам отговор, но като се върнете в дома си, помислете коя е първата форма на Любовта, с която вие сте започнали. Помните ли в детинството си първата дума, когато се появи у вас съзнанието, когато вие сте почувствали, че обичате? Помните ли – на първата, втората, третата, четвъртата година? Аз слушах един американски професор, четох един философ, когато е станал на 21 години. Един ден за пръв път той е съзнал, че има ум. И то е било един славен момент. И като е съзнал, че има ум, може да го употреби, то е било за него един ден на радост. Значи туй съзнание има известна форма, която може да се употреби. Вие, навярно, всички имате такава опитност. Няма нито един от вас, който да няма такава опитност. Някой може да е имал на 5 години, на 6, 7, 8, някои към 14-тата година, но във всекиго от вас, и мъже, и жени, ще се явят тия форми. Мнозина не са се спирали, коя е първата форма, и вие не сте я запазили. Първата форма – това е първият слънчев лъч, който е излязъл от слънцето и е влязъл във вашите очи. Този лъч може да влезе в очите ви по отражение на някое огледало, но тогава той не иде направо от слънцето. Следователно първата форма подразбира онази, която иде направо от Духа. А формата може да е минала в друг някой ум и, по отражение от него, да е влязла във вашия ум. Някой човек люби и вие се заразявате, и вие любите, то е чрез отражение. Тази светлина, тази Любов ако изгасне в онзи, и във вас ще изгасне. Така има цели общества, които любят, защото един люби, но когато Любовта угасне в този единия, във всички Любовта угасва по същия начин. Има семейства в света, създадени по същия начин: когато умре някой от това семейство, цялото семейство измира, и един като се роди, всички живеят. Според този закон, ето как не трябва да обичаш: на земята, във физическия свят не трябва да обичаш никое същество или предмет с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, защото този, когото обичаш така, ако умре, и ти ще умреш. И затуй на физическото поле трябва да има постоянна дисхармония, за да живеят хората. И дето физическият свят може да съществува, то е именно затова. Благодарение, че има дисхармония, та вие живеете. При сегашните условия, ако вие турите хармония на физическото поле, всички хора ще измрат. Е, как ще си обясните това противоречие? Всички вие искате да турите във физическия свят хармония. Но в тази хармония вие ще се задушите. Казва Писанието: „Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие…“ Значи, Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват“… – не на физическото поле, не за къщи, не за ниви и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на Правдата, ще се наситят. Искат да се наситят, гладни са всички ония хора, които са недоволни, ония, на които животът е станал безсмислен. Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите? Как може да описваш туй, което не си опитал? Опитът трябва да продължава. Ние трябва да вървим по същия естествен начин. Не мислете, че аз отричам вашата опитност, не, но ви казвам: Не се спирайте там, дето сте достигнали, вие сте още в началото. Допуснете, че ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5–6 пъти. Такива присаждания има в природата. И в психическо отношение има не само едно присаждане, а 5–6 пъти трябва да се присади едно дръвче, за да имаш резултат. Да допуснем, че вие правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета, четвърта и само на петата присадка ще имате плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод? Присадете Любовта най-напред на физическото поле, в тялото си, след туй в сърцето трябва да я посадите, после трябва да я посадите в ума си – той е разсадник, – след туй да я внесете в душата си и в духа, за да имате плод. Сега каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце? Вие ще хванете човека, ще го стискате от едната страна, отляво, отдясно, ще го целувате насам, натам, ще кажете „Обичам ви“. И ще замязате на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но красива рускиня, и постоянно ѝ казвал: „Ну, поцелуем ся“. Първия ден ѝ дал 1,000 целувки. Но тя огладняла и трябвало малко хляб да се яде. „Ну, поцелуем ся.“ Обаче любовта на земята не може да устои срещу глада. И на земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре заради вас, дръжте я 3 дена гладна и любовта в нея ще изчезне, и ще каже тъй: „Аз се ожених за един мъж да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казват: „Няма нищо в света като Любовта“. А пък аз казвам: Гладът е по-силен от любовта. Какво ще кажете на туй? Сетне казвам: Жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма, да надделее на глада и жаждата – значи да намерим тоя закон. Може ли тя да ги замени, тогава ние имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов. Но ако са по-силни гладът и жаждата от Любовта, да си не правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава. Ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И всичката съвременна култура е обоснована само на глад и жажда. И право казват комунистите: „Папо, папо, папо“. И прави са духовните, защото и те казват: „Само с хляб човек живее“. Те са прави, от горе са те, на тази коруба те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, на другата страна. „Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби. Може да ви обича този човек, който е гладувал 3 дена и дойде на трапезата ви и в Любовта си забрави и глада, и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас – любов не може да има, то е едно физическо състояние. Не трябва да се лъжем с такива думи, че ние имаме Любов. Не! И казват, че Любовта заглажда много погрешки. Ако нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Сега нали аз говоря принципиално? Вие искате да поправите живота си. Някой ще каже: „Да подобрим живота си“. Ако имате глад, трябва да знаете как да го употребите. Не отричам хляба, не отричам и водата, но стомахът ви, най-първо, трябва да бъде здрав – не само стомахът ви трябва да бъде здрав, но и вашият мозък трябва да бъде здрав, за да използва тази енергия на ума, защото в туй тяло ще живее Духът. Трябва да знаете как да градите. Не да казвате: „То ще се нареди“. Няма да се нареди, а ние ще го наредим. Ние трябва да градим както зидарите. Те казват ли: „Господ ще нареди тухлите“? Не, онзи майстор пусне своя правомер и по него гради, а ние, духовните хора, казваме: „Господ ще оправи тази работа“. Ще опънеш своя конец от единия край, ще спуснеш своя перпендикуляр, ще размерваш точно и ще туряш правилно по една тухла на мястото. И когато говориш, кажи една дума, но да е казана на място. А сега ние бъбрим, тъй туряме тук-там тухлите, наляво, надясно, и след туй като дойде комисията и каже: „Направил си погрешка“. – „Защо съм направил погрешка?“ – „Не градиш добре.“ Правото говорене е градеж в живота, туй е изкуството. Ти говори право и малко. Всяка дума да поставяме на нейното място. „Блажени, които гладуват.“ Ние още глад и жажда за Правда нямаме. Като казвам нямаме, аз съдя от резултатите. Аз измервам, а вие казвате, че някои от вас нямате инструмент. Дойда при него много обикновено, казва ми: „Колко голям огън имам“. Премервам: 100 градуса. Казвам: Това е огънят, на който едва олово може да се стопи. Голям е огънят, който има 10,000, 15,000 до 20,000 градуса. Това разбирам огън. И каквото туриш върху него, всичко се топи. После ние казваме: „Нашите скърби са много големи“. Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка. И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“. Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност. Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. И затуй в природата всеки ден ние трябва да се молим. И всяка сутрин трябва да усещаме глад, и на обяд, и вечер, за да се подбужда нашия ум. Някой казва: „Защо трябва да ядем?“ Този глад трябва да бъде един стимул, да расте умът. Сега обаче умът не расте, а стомахът расте. Наместо главата да се сформира, ние виждаме хора, на които изпъкват такива благоутробия. И българите са забележителни по следното: някой българин сух като кука, стомахът му хлътнал, направят го кмет и той стане чорбаджия в селото, не се минат две години и той пусне благоутробието, че едва да се движи. Казват за него: „Чорбаджията“. Да, но неговата умствена дейност е спряла. Следователно дейността трябва да върви нагоре, а не надолу. Главата ни трябва да се развива. И тогава ние ще замязаме на онези двама германци, двама приятели – аз съм привеждал този пример и друг път, станали богати, пък им се развили големи шкембета, около половин метър, дали си рандеву, бедни били, студенти, и сега в охолността си искали да изкажат как са прекарали своето студентчество, и като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казват: „Нещастие!“ И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах. „Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си. „Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата. Този стимул е на ума, т.е. че ние трябва да се развиваме. И всеки един плод на дървото трябва да ни напомня за глада. Тия, красивите форми трябва да ни припомнят всичко. И Бог казва: „Нашите умове трябва да се развиват“. И повече интелигентност се изисква, повече интелигентност! Някои казват: „Не трябва много ум, по-малко ум, повече пари“. Не! Интелигентност трябва, а в тази интелигентност ние ще можем да внесем тази Божествена Правда. Ако ние я внесем, тя ще оправи живота ни. И сега, ако Христос е малко закъснял да дойде на земята, то е, защото Правдата още не е турила своите основи. И Христос иде на земята само за интелигентните хора, за хората на Правдата. На тях той ще се изяви, на тях ще говори, тях ще учи. Когато дойде в някой град един музикант, на кого иде да свири, на глухите ли? Не, а на онези, които чуват. Когато някой художник рисува, за слепите ли рисува? Не, а за хора, които имат очи, и чрез тия очи прозира тяхната интелигентност. И когато музикантът свири, той свири за хора, които имат уши и които имат интелигентни уши да слушат, т.е. да разбират. А хората казват: „Христос ще дойде за всички“. „Всички“ подразбира онези, у които тази интелигентност е развита. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици, без вода, и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. Сега допуснете, че Христос дойде като един велик Учител в света, как ще го познаете? Ще кажете: „Как няма да го познаем, той ще носи цигулка и по нея ще го познаем“. Всеки може да носи цигулка, но тя не е още доказателство. Важното е, че ще свири тъй, както никой друг не може да свири. Неговото свирене се отличава по това, че никой не може да го подражава. Той ще носи Любовта и по нея ще се отличава. Всички ще бъдат подобни на Христа, но по същество никой няма да бъде подобен на него. Значи, ако Христос дойде сега и проповядва със символи, тогава учени и попове как ще разберат тия негови символи? Ако ви кажа така: „Обърни водата в лед, за да се спасите, обърнете парата във вода, за да оправите работите си“, как ще ме разберете? Ако вие имате огън, на който скоро ще дойдат разбойници да опекат някой човек, превърнете този огън в лед. Ако имате там едно езеро с вода, в което след няколко часа ще дойдат да удавят няколко души хора, превърнете туй езеро в лед. Ако вашият котел е толкова пълен с пара, че ще се пукне и ще избие стотина души, казвам: Превърнете тази пара във вода. Това са символи. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ И ние трябва да превърнем съвременното знание, за да спасим човечеството. Ние изучаваме вълците в зоологията. Защо ги изучаваме? Ако бих попитал един съвременен зоолог, и той ще ми опише формата му, козината му. Но защо ни е този вълк да го изучаваме? Трябва да има една поука. Или изучаваме един паяк. Защо трябва да изучаваме паяците, защо трябва да изучаваме вълците? В съвременната зоология можем да използваме моментите, има такива моменти: има пороци, които не могат да се лекуват, освен чрез закона на втръсването, да туриш пресита. Такъв случай е пиянството, у което ще се яви обратно действие. Следователно, имаш едни деца, които са толкова лоши, че никой метод не може да им подейства. Ако туй дете изучава вълка, в него ще се яви едно пресищане и туй дете ще се превърне на овца. Психологически разбирам, така да изучаваме зоологията. А сега обратното: когато учителят описва вълка, детето наместо да стане овца, става вълк. Питам: Знанието на място ли е? Затуй казвам, съвременните учени не са прави в своите методи. За химията важат същите закони. Те казват: „Как? Ние трябва да изучаваме елементите на времето“. Но защо трябва да изучаваме химията? Трябва да я обосновем разумно. Не че тия неща не са прави, но за всяко нещо в света си има определено време. И ние трябва да знаем това време, кога и какво трябва да учим. А сега ние учим всичко безразборно и вследствие на това всички резултати са неверни. Ние говорим за спасение, за Правда, за Любов, но не на време. Аз съм дошъл при вас, говоря ви за Любов, вие сте се наяли с едно печено прасе, искате да спите, а пък аз ви говоря за Любов, питам: На време ли говоря? – Не е на време. Дойде някой, заразен със сифилис, аз отида да му говоря за Христовата Любов и искам да го целуна. Питам: Тази целувка на време ли е? Това не е целувка, това е извращение. „Ама това казва свещената Библия.“ Но тази „свещена Библия“ – това са преживяванията на милиони хора. Тия преживявания – това са семенца. Ти имаш ли тия преживявания на Давид? Ти ще четеш 51-вия псалом и като го започнеш, от единия край до другия, ти мислиш, че си преживял положението на Давида, който е взел жената на Урия и след туй се изобличава. Казва: „Блажени“. Но това не е четене на 51-вия псалом. Ще го четеш, когато направиш като Давида някое голямо престъпление, в което те обвиняват, тогава ще го четеш и като го четеш, ще го разбереш. А сега свещеникът тури си одеждите и започва да чете този псалом. Така, този псалом има обратно действие вече. Гладуване и жадуване трябва да има в нашите души. Гладуване и жадуване трябва да има и в науката. Учителят, като влезе в клас, трябва да знае, учениците имат ли глад и жажда за знание или нямат. Ако нямат, да не предава, а да излязат вън и да се упражняват с физическа работа. Ако забележи в душите им глад, да започне предмета си, и тогава и ученици, и учители ще се разбират. Някой път учителят говори, а учениците се прозяват. Учителят казва: „Какво се прозявате, ха навън!“ Проповедникът проповядва на своите слушатели, а те заспиват, значи той проповядва не на време. Глад на всинца ви! И ако има някои гладни сега, ще ме разберат, а който не е гладен и жаден, няма да ме разбере. И аз бих желал да огладнеете и ожаднеете. Нашият метод е: Ние ще държим болния човек 3 дена гладен и жаден. Казвам: Първото нещо е, да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истината, за знание. Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, Което е създало цялото битие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви само когато Той се докосне? Имали ли сте вие такова преживяване? То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви? Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: „Разбираме какъв е смисълът на живота“. Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. Някои казват: „Само старите могат да го имат“. Не, и младите могат. Защо да го няма младият? Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта. А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта, от хиляди проповеди струва повече. Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко туй, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, „Ще минат от смърт в живот“. „Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов. И да кажете: „Знаем сега смисъла на глада и жаждата“. Създайте в себе си тия две състояния, тях ги има, дайте им място. Преживейте една малка опитност на великото в света. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие, вие ще бъдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христос и отвори тази врата, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще ви се обясни, много нещо, и така моментално, ще ви стане прясно всичко, и ще започне новият, разумният живот. Приложете правилата за всяко нещо на време. За великото не четете всякога, за доброто не говорете всякога, а на време. Ще ни цитират нас: „На време и без време“. За доброто ще говориш на време и за злото ще говориш на време, тъй казвам аз. Павел казва: „На време и без време“. Аз казвам обратното: Говори на време за доброто и говори без време за злото. Ама чудни са някои хора, като казват: „Без време“. Представете си, аз съм чиновник, не ми остават нито 5 минути, ако не ида на работа, ще ме уволнят. Обаче запалва ми се къщата, без време. Нямам време, но аз си създавам време да гася къщата. Туй значи „без време“ – като ми се запали къщата, без време ще я гася. Пък ако вършиш една благородна работа, на време ще я вършиш. Злото е един инцидент непредвиден, без време. И Павел казва много умно: „На време и без време“. „Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Всякога този закон може да се приложи. И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като са го затворили в Русия, 3 дена гладувал и като огладнял, един ден казал: „Господи, хляб, хляб!“ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил хубостта на този самун. Глад – нищо повече! И когато в нас дойде туй знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате. Понякога аз като говоря, вие казвате: „Какво искаше да каже нашият Учител, там в беседата?“ Казвам: Вие не сте били гладни. „Ама аз не мога да го разбера.“ – Не сте били жадни. „Ама това е тъмно.“ – Гладен и жаден не сте били. Ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете! И тъй, аз определям: Когато някой човек казва – „Какво искаш да кажеш“, аз зная, че този човек не е гладен. Като дойде време да огладнеят и ожаднеят, те ще разберат. И тъй, глад и жажда ви трябват на всинца ви. Някои сте гладни, не казвам, че не сте гладни. „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят.“ И желая на всинца ви, след като гладувате и жадувате за Правдата, най-после да се наситите. Беседа, държана на 25 юни 1922 г. в София. НБ-Гладуват и жадуват-5-та серия.pdf
  3. Аудио - чете Йордан Стоянов Ако прѣбѫдете въ мене… (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ако пребъдете в Мене Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде. (Ев. Йоан 15:7) Често се пита: „Защо трябва да се вземе стих от Писанието, за да се говори?“ То е безразлично: вземете някой политически оратор или говорител, и той ще вземе някой стих за благото на народа. За пример, може да говори върху намалението на данъците. Или някой друг говорител, може да вземе стих върху народното просвещение. Или някой лекар, ще вземе стих или някое изречение върху някоя болест, как се изследва тя. Някой техник ще вземе някой принцип за прилагане. Тъй щото всички хора все вземат по нещо, върху което трябва да говорят. Не мислете, че стихът съдържа туй, което говорителят говори. Не, то не се съдържа вътре в стиха. Аз ще ви попитам: Когато някоя жена изпреде всички нишки от една ока вълна, тия нишки вътре във вълната ли са? Принципиално – да, но тази жена може да изпреде повече или по-малко нишки, по-дебели или по-тънки, зависи от нейното изкуство, как ще опреде вълната. Понеже тия нишки тя може да ги направи както си иска, червенички, жълтички, питам: Тия краски вътре във вълната ли са? То са неща, които може после да се придадат. Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само в Писанието. Някой казва: „От Библията да се говори“. Как се прави попара? Баща ти я прави по един начин, а майката същата попара я прави по друг начин: ще се надроби хляб, ще се тури сол, ще се полее с топла вода – един кат хляб, един кат сирене, хляб, сирене и т.н. Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката, пак по същия начин, дедото – и той по същия начин я прави. Но хлябът по същия начин ли трябва да се прави? Когато дойде да разискваме върху великата Истина, която съгражда човешкия живот, методите, по които можем да се изкажем, са безбройни. Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече ги е надрасло, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Но сегашните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения. Но това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи великата Истина. И който казва противното, той не разбира основния закон на битието. Да говорим Истината. Разбирам, когато някой казва, че не трябва да се изменят нещата. Но кога? Щом си беден, ти не можеш да измениш колибата си: не ти стига ума, не ти иде отръки, не знаеш как да я направиш, казваш: „Не може да се живее в тази колиба“. Защо? Защото си глупак, не ти стига ума. Но щом ти станеш силен, почнеш да печелиш, ще направиш голяма къща, ще туриш по-здрави греди, по-големи прозорци, ще реформираш старата колиба. Почне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън“. От 2,000 години съвременната църква в какво се е реформирала? За пример: във веруюто: „Вярвам – казва – в Единаго Бога“. В кой Единен Бог? Какво трябва да разбираме под „Единен Бог“? – Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика, както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия. Между един жълъд в семка и самия жълъд има голяма разлика. Ако аз почна да ви доказвам, че този жълъд е равен на големия дъб, ще кажете: „Да, равен е той, но само дайте му необходимите условия, той съдържа в себе си всичките възможности на развитие“. И наистина, всичко е вътре в жълъда. Но помислете сега: ако ние дойдем до философията за смисъла на живота и запитаме защо Бог е създал растителното царство, ще ни отговорят някои: „За да поддържа живота на млекопитаещите животни“. Донякъде те са прави. А защо е създал твърдата почва? – „За да поддържа живота на растенията.“ А защо е създал растенията? – „За да поддържа живота на човека.“ Е, тогава, по аналогия: защо е създал целия космос? – За да поддържа живота на хората. Права ли е тази философия? Сега те са отвлечени въпроси за философите, а хората на обикновената философия ги разрешават малко по-другояче. Те казват тъй: „Да видим защо Господ е създал живота сега; туй каквото съм аз, туй тяло, което имам, този ум, ще останат хиляди и милиони години; годините, които са минали, ние не знаем, но туй, което сега носим; ние не се интересуваме за бъдещето, понеже и него не знаем, то е за малцината, за поетите, мистиците, ясновидците, които виждат напред работите, ние колкото виждаме, толкова и разсъждаваме; ние седим и разглеждаме как Господ е създал света, и знаем как го е създал“. Цели теории има, какъв ще бъде животът в бъдеще, поетите го описват какъв трябва да бъде. Поетите знаят как Господ създаде живота и какъв ще бъде, но при все това нашият живот е анормален. Тогава защо да не изучим сегашния наш живот какъв трябва да бъде? Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят баница, тъй хубава баница със сирене, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце? От тази баница след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, хапнеш си и стане ти тежко на корема, казваш: „Преядох“. Питам, защо си преял? Преял си от обич към хазяина на къщата, за неговия хатър си преял. Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще почнат да мляскат с вашата арфа, със струните ѝ, и от всичко туй ще се чува една музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът му е развален, като гледа, поправя му се стомаха – при хора, които ядат. Сегашните лекари, за пример, казват: „Туй да не яде, онова да не яде“. Казвам: Всеки, който има развален стомах, прати го при 10 души със здрави стомаси, и той като слуша тази музика, ще оздравее. Турете болния да яде при здравия. Такъв е законът. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас…“ Кои са тия думи? – Разумното в света. Кое е това разумно? Разумно е туй, което може всякога да измени нашите състояния. Туй разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде подтик на сърцето ти и на волята ти, туй, разумното, ние наричаме Слово. Туй определение е хубаво. Но ние, съвременните хора, имаме такива стари възгледи, отживели, и не искаме да се опростим с тях. И мислим, че човек е венец на създанието, че той е подобие на Бога. Всички мислим, че сме подобие на Бога. Направете вие един човек владика, и той ще мисли, че е като Господа. Някои хора не се издават. И светът страда от това, че всички си мислят, че са като Господа, ама не са като Господа. Ние имаме отживели възгледи. Разправят за знаменития генерал Вашингтон: един ден като преглеждал там, дето работили неговите войници, вижда един капрал, как заповядва на 10 души войници да вдигнат една греда сами. Той вдига пръчицата и командва, ругае, вика наоколо: „Вие трябва да я вдигнете!“ Обаче те не могат да я вдигнат. Дохожда генералът, съблича дрехите си и облича прости дрехи, подлага си рамото и вдигат гредата. Тогава попитал капрала: „Защо вие не помогнахте?“ – „Аз съм капрал, не ми е позволено да вдигам.“ – „А пък аз съм генерал Вашингтон!“ И сегашните вярващи, владици, попове, проповедници – да ме простят – все са капрали, командват навсякъде: „Този крив, оня крив, а само аз съм прав“. За какво е крив? Крив е за това ли, че гредата не се вдига? Или защото съм дошъл да туря рамото си и да вдигна гредата? Трябва да турим рамото си, за да се вдигне тази греда, която спъва съвременното човечество и нашия живот, да се махне тази живеница, то е първото нещо. И как мислите, като дойде Христос, какво ще направи? Христос навсякъде сега туря Своето рамо и вдига тия греди на човечеството. Тия греди не са от материален характер. Има нещо, което тежи на човешкия ум, има нещо, което тежи на човешкото сърце, има нещо, което тежи на човешката душа. Всеки един от вас разбира тази горчива истина, защо да говорим за глупави работи? Но как ще се спаси човечеството? – Като се вдигне умствената греда на човека, като се вдигне неговата сърдечна греда, като се вдигне гредата на неговата душа и се постави на мястото ѝ. Сега някои от вас ще ми кажете: „По-ясно да се говори“. Но слушали ли сте вие някой фонограф, като се завърти, отначало прави едно съскане, че след време, като го слушаш, гласът започва да става по-ясен и по-ясен. Нещата могат да станат ясни само отблизо, а не отдалеч. За говоренето: Ако аз ви говоря от един или няколко километра разстояние, няма да се разбираме, но ако аз дойда на един, два или три метра разстояние от вас, можем да се разберем. Най-първо, ние трябва да бъдем близки, за да се разберем. Но ако стои един на 10 километра разстояние, и каже: „Защо не ми говориш ясно“, как ще говоря? Аз трябва да имам тръба, за да мога отдалеч да говоря, и пак няма да се разберем. И сега питат: „Ти какво си?“ Какво съм, не важи. Когато ученикът постъпи в училището, учителят няма да го пита: „Какъв си?“, а – „Разбираш ли предмета, върху който говоря?“ Той може да е княжески син, даже може да е син на един цар, но ако в този син няма разбиране, за учителя много малко важи неговото произхождение. За учителя важи неговото вътрешно разбиране. И следователно ние сега седим и мислим от какво произхождение сме в света. Не, за нас важи как разбираме, как учим. Произхождението е много добро, но ако аз дойда да говоря върху произхождението, не всички деца, които се раждат от царска кръв, са царе или князе. Не всички деца, които се раждат от княжеска кръв, са князе, не всички деца, които се раждат от благородна кръв, са благородни. Не, не, има други закони, други условия, които определят това. Как тогава ще примирите тези два факта: в едно благородно семейство по някой път се раждат отлични вагабонти. Ако тази кръв е благородна, отде е попаднало това семе там? И много пъти в най-бедните семейства се раждат гении. То са – ние ги наричаме – „случайности“; и се учудваме. Не, това е великият вътрешен закон, който определя математически нещата. И ние като не разбираме този закон, като не разбираме Божието Слово, казваме: „Тия неща са тъй или инак“. Обаче за съвременните интелигентни хора, които са отраснали, дошло е време да го разберат. Ние не искаме да влизаме в стълкновение, да се борим, да изваждаме ножове, защото ако се борим, нищо няма да разрешим. Ако хората от едно общество са по-силни от ония на друго някое общество и ги набият, счупят им главите и краката, мислите ли, че ще напакостят на умовете на другите? Не, умовете им ще останат същите. Но има други по-силни и от тях, и те дойдат и ще има пак счупване на ръце, глави и крака. И при това, когато съвременните хора проповядват и говорят, но най-първо, всеки един говорител, от каквато и категория и да е, дали говори върху религиозен или обществен въпрос, целта му трябва да е абсолютно безкористна, да няма никаква цел и да изкаже великата Истина тъй, както я разбира, за благото на своите ближни. А сега онези, които питат, и онези, които говорят, всички са заинтересовани. Е, тогава, ако ние сме заинтересовани, как ще проповядваме Истината? Сега някои искат да ни обвинят, че това учение, което се проповядва, разваляло народа. Не, не, да говорим Истината: онова, което разваля един народ, не произтича от самите говорители: те са израз на своя народ. Какъвто е народът, такива са и неговите говорители. Какъвто е народът, такива са и неговите духовници. Един народ създава своите хора, според степента на своето развитие. Той ги създава тъй, както в един кошер се създават пчелите, работници и царици. Тъй и народът създава своите хора, според както той иска. Сега Христос казва: „Ако Словото Ми пребъде във вас“. В света има и други фактори. Не е само българският народ един фактор, не е само английският народ един фактор, не е само френският, американският народ един фактор, не са само те фактори, такива е имало и в миналото: египетският народ, например, и много други народи – и те са били фактори. Един народ – това е един магнит, материален магнит. Но когато магнитът привлича иглите към себе си, питам, силата в него ли е? Не, в туй желязо текат други токове. Един народ е силен, докато тази Божествена сила тече в неговата кръв. И днешните италианци са от произхождението на римляните, но де е техният характер? Друго течеше в кръвта на тогавашните римляни и друго сега. Тогавашните бяха герои, а тези италианци са само сенки на геройството на римляните. Друга една сила има, която тече вътре в кръвта на един народ. И докато тази сила тече, всеки трябва да използва туй течение. Аз го наричам прилив. Във всеки един народ има прилив и отлив, тъй както в природата през март, събуждат се известни токове, има такива, които вървят под земята, и почват всички растения да растат, но само до 22-ри текущия месец юни и няколко дена по-нататък, след което растежът почва да спира. Спре ли се туй течение, спира се и всяко растене и всяко развитие. Сега, когато е време за култура и ние носим едно течение, има прилив, и днешните свещеници, например в България – българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си ще спънат. Туй течение може да се отбие, и тогава те ще останат на празно. Къде ще отиде? От България може да иде в Чехия, може да иде в Сърбия, може да иде в Русия и другаде. Туй течение може да се отбие, не мислете, че не може. Ако вие не го използвате, други ще го използват. Защото Писанието казва така: „Словото ми няма да се върне при мен от да не принесе плода“. Той е, който Бог праща в света. Сега някои се усъмнят и казват: „Ние сме един избран народ, Господ ни е благословил“. Да, Господ е решил да те благослови, ако си заслужил, но когато ти не искаш да използваш туй благословение, то ще те отмине. И знаете случая с двамата синове на Исака: Исав и Яков, че първородният трябваше да приеме благословението, обаче вторият го прие, защото беше по-хитър. Защо Исав не прие благословението? Защото ходеше да се занимава с ловджийство, да бие животни, а Яков какъв беше? Съвременните религиозни, духовни хора трябва да почнат да мислят. Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват. Те са изгубили онова вътрешно значение. Тия форми сега трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света. За пример, каква трябва да бъде нашата форма за милосърдието? Вие минавате покрай пътя, виждате един беден, сакат, слаб човек. Той ви се моли, вие вместо да му дадете едно петаче, разсъждавате, философствате: „Велик е Господ, колко чудна е природата!“ А утре, като ви се счупи кракът, питате защо се счупил. Когато си счупят другите крака, то е в реда на нещата, а ако се счупят с хиляди крака за отечеството, хора измряха, питам: Тия, измрелите, като мъченици, подтикнаха ли този народ? Аз не казвам, че не са го подтикнали никак, но често даваме жертви не на място. И ние, съвременните хора, не сме се оправили още. Войните – това е жертва. Ние сме хора, които вярваме в една култура на жертви от хора. Вземете последната война: европейските народи принесоха в жертва повече от 25,000,000 хора. Имаше ли Господ нужда от тия жертви? Нямаше. И ние казваме, че едно време евреите принасяха само говеда, овце и гълъбчета, а съвременните хора показаха, че те принасят в жертва на Бога и хора. Е, питам сега: При такава култура, дето се принасят хората в жертва, може ли да се говори за Любов? Нямам нищо, ако тази жертва бе дадена съзнателно, ако всички тия 25,000,000 бяха умрели съзнателно за човечеството, какво щяха да направят? Те биха тикнали човечеството 4,000 години напред, и ние щяхме да имаме една възвишена култура на земята. Ако тия 25,000,000 биха се пожертвали съзнателно, биха пожертвали имота си, живота си, всичко за тая цел, можеше да има смисъл. Но всичките те умряха, без да подтикнат човечеството много напред. Те едва го подтикнаха само на 100 години напред. Ето един метод, който е краен! Такава грамадна енергия на 25,000,000 хора да се иждиви за нищо и никакво! И сега тия хора, вместо да съзнаят своите погрешки, търсят кой е виновен. Аз казвам, тия хора се пожертваха, без да се постигне онази велика цел, която се изисква. И Христос, Който иде на земята, казва: „Не е този пътят, по който може да се угоди на Бога“, а всеки човек съзнателно, без насилие, трябва сам да принесе живота си в жертва благоугодна Богу, без да го заставят насила. Това не е жертва. Прочее, аз не съм против жертвата, аз съм за жертвата, но нека всеки сам себе си доброволно да се принесе в жертва. И казва Христос: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене“. Какво ще стане? Ще се изяви тогава Любовта, т.е. първото качество на Духа. А в какво седи тази Любов? Сега всички говорим за Любов, нали? В човешката и Божията Любов има две качества различни. И те са следните: по човешки: този, който те обича, ще ти даде, най-първо, един хубав обяд, ще те облече с много хубави дрехи, ще ти даде и най-хубавото вино, но втория път, третия, четвъртия и колкото повече минава, той ще почне да намалява, докато най-после дойде обикновеното. Тази е любовта: ще започне на ден с по стотина целувки, а след 10 години няма да има никакви целувки. Ще започне с хубави думи и излияния, поетически изречения, ще цитира еди-кой си философ или поет, а след 10 години обаче тия изречения ще изчезнат. И наместо целувки, тогава ще има най-груби думи, които аз сега не искам да цитирам. Обаче в Божествената Любов процесът е обратен. Там започват с най-малкото. Как? Ще намериш един беден човек, а ти си работил целият ден, спечелил си 5 лева, и ще му кажеш: „Братко, седни, заповядай, както знаеш, този хлебец съм намерил, ето и солчица, двама сладко ще ядем; ще ме извиниш, толкова сега имам, а в бъдеще, Господ е добър, повече ще спечеля и повече ще има“. Ще седнете и сладко ще си говорите, само със солчица и хлебец. Пуйки няма, 6-годишно винце няма, а, може би, само топла водица. У този човек има Любов. Но той забогатява повече, спечелва повече, в него сърцето се разтваря, неговата трапеза става по-богата и, най-после, ще ви даде един царски обяд. Сетне: В Божията Любов няма такива промени, както в човешката. В човешката любов всякога ще наблюдавате разлика между двама души. Ти обичаш някого, а той ще те гледа, правиш ли ти разлика. Е, хубаво, като седнете на моята трапеза, аз мога да ви сипя супа по една отмерена лъжица в паницата. Но онзи човек е голям, може да изяде две лъжици, ти пък си малък, една ти стига. Ако ти съдиш по това за моята любов и кажеш: „Той не ме обича, защото ми сипа само една лъжица, а на онзи – две“, това е грешка. Ако аз бих ти сипал две лъжици, можеш ли да ги изядеш? Не можеш. И защо ти са тогава, като не можеш? Следователно това не е в реда на нещата. А Любовта се състои в това, което в даден момент ти можеш да възприемеш, да асимилираш и приложиш. Сега Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. Е, кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа, в църквите, и всеки ден правите същото, като казвате: „Господи, искам, искам!“ И Давидовите псалми, досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизирват, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят. Съвременният религиозен живот е еднообразен. Животът на чиновниците е еднообразен. Вземете всички чиновници, които са заставени да работят. Чиновникът е уморен, като излезе, иска да си почине от еднообразния живот. Туй еднообразие е убило умовете на хората, те за нищо не са способни. И следователно най-първо ние трябва да се освободим от еднообразието в живота. И в дома, и там мъжът е еднообразен, синът е еднообразен, „Е, Марийке, какво ще сготвиш днес?“ – „Е, боб ще сготвя.“ – „А утре?“ – „Леща, супа, това ще готвя цяла седмица.“ 10, 15 яденета в цялата година и 10 години като му готви все тъй еднообразно, вече Марийка не е същата. Тя е била най-голямата красавица, но в тази кухня какво е научила? – Изгубила си красотата. Тя казва: „Аз зная да готвя боб“. После гледам, че плаче. „Защо плачеш?“ – „Е, моят възлюблен – пак плаче, – наготвих му боб.“ Нейният възлюблен я кара да плаче, но и възлюблената, и тя, като дете, плаче. Гледаш я, текат четири реда сълзи. Тя плаче, но и той плаче: „Ах, тя иска за Великден костюм, какво да се прави, пък шапка, трябват 2–3,000 лева, оттук, оттам трябва да се вземе“. – „Ех – казва тя, – да се върне той вкъщи и костюм да няма…“ И тогава ние мислим, че сме хора християни. Аз не говоря за езичниците, говоря за туй, което става в България. Същото става и в Англия, туй са факти, навсякъде стават. И сега седим ние, при този живот, и казваме: „Как ще се поправи света?“ Как ли? Първия ден ще готви мъжът, а втория ще готви жената, третия ден ще готви синът, четвъртия ден – дъщерята. После пак ще се редуват: жената, мъжът и т.н. Тъй. Трябва да се освободим от еднообразието. После вземете турците: Защо те не могат да мислят? Защото обичат еднообразието: турчинът 3 пъти ще се вземе да си измие ръцете хубаво. То е отлично. Мохамед е учил така, той обичаше чистотата: 5 пъти на ден турчинът трябва да се мие. Е, туй е еднообразие, измиеш се веднъж, дваж и четеш същите молитви. И турчинът, като му стане това един навик, хипнотизира се и казва: „Моята къща е 7 ката нагоре и 7 ката надолу, да става каквото ще“. Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения чувал“. Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило. Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея. А сега нашите крака са обути с обуща и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“. Но аз те питам: Ако ти си една жена, ще се смееш ли, когато раждаш? Не! Разбира се, ще отпадне твоето лице и очите ти ще хлътнат. И ако аз питам тази жена защо отпадна, ще каже: „Ти раждал ли си?“ И сега ние ублажаваме тия хора, които не раждат. Хубаво, и против това нямам, но ще дойде време и те да раждат. Белият цвят трябва да се измени, да даде плод в природата. Има закон, че може да цъфтят тия дървета, пчелите може да берат мед, но ако тия цветя не завържат, какво ни ползва това? Питам: Ако туй Божествено Слово, което иде сега от толкова хиляди години в света – от 2,000 години, – не се възприеме, какво ще спечелите? И вие, българите, от колко години сте християни? Аз изчислявам по закона на вероятностите и намирам, че 100 милиарда пъти те са споменали името Христово, откакто са приели християнството. Според моето изчисление, толкоз излиза. И какво са спечелили българите от Христа? Ще кажат: „Христос ни даде малко земица“. Да, Христос можеше да ви даде нещо повече: да се помене Христовото име 100 милиарда пъти и да има такъв малък резултат! Това е една крива метода на изговаряне на това име. И тогава питат: „Кой е Христос?“ Аз нямам нищо против, повикайте който и да е български владика да произнесе името Христово и да видим резултата. Да го произнесе както и да е, за мен е безразлично, стига това да произведе резултат. Всяко едно име има сила, смисъл в себе си, има и резултат. Туй име, което трябва да се произнесе, е Любов. Ще бъде безполезно в бъдеще да лъжем когото и да е, трябва да слезем от троновете си и да отидем с една мотика да копаем на лозето, да вземем ралото и коня и да отидем да орем на нивата. Това значи да слезем до положението на бедните хора и да покажем как трябва да се работи. – Тъй, както бащата и майката постъпват, а не като децата. Тъй трябва да постъпят разумните хора. Бащата и майката не карат най-първо децата да работят, но те започват. По закон няма да любим. Няма закон за Любовта. Аз не ви критикувам и не ви казвам как да се любите: ако имате Любов, то е заради вас. Ако ме запитате тъй: „Моята любов права ли е?“, аз не мога да ви кажа, но в даден момент аз зная дали любя или не. Но няма момент в моя живот, когато да не зная права ли е постъпката ми или не. Или за едно разположение, което имам, право ли е или не. Абсолютно зная: обичам ли или не, и в каква степен и какви резултати ще даде тази любов. Съзнанието ми показва каква е любовта ми. Зная го това, за себе си го зная. И ако вие ме попитате каква е моята любов, ще кажа: Братко, да идем тогава и двама при Любовта, да влезем в нейната пещ и ако и двама еднакво издържим, тогава еднакво любим, а ако ти като се нагорещиш, излезеш из пещта, значи любовта ти е малка. Вземете някой съвременен човек, като му говорите за Христовото учение, той казва, че то е малко прекалено, ние имаме жена, деца, той, религиозният живот, е за стари години, а сега ние да си поживеем. Но Любовта не говори така. Без тази Любов, ако вие трябва да раждате, деца, синове и дъщери, как ще ги родите? Ако ги родите без Любов, ще бъдат едни, а ако ги родите с Любов, ще бъдат други синове. Любовта е, която ще определи качеството, стремежите, благородството на вашите синове. Мъдростта е, която ще даде формите им, ще развие техните способности, а Истината е, която ще даде методите, как да работят. Сега религиозните хора казват, че една майка ражда по Любов. Е, по Любов като ражда, тя няма да се мъчи три дена, а ще ражда без мъки: с мъки раждат само грешните хора. Имаш едно лошо желание, искаш да си отмъстиш, ред години го носиш в сърцето си, лицето ти ще стане черно, защото зло носиш в себе си, но един ден все ще извършиш туй престъпление: ти си родил туй желание, ти си родил едно дете, то е една форма, която живее в невидимия свят, един престъпник, създаден в духовния свят, и този престъпник ще се роди на земята. И казва Христос: „Ако вие пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще ви бъде“. Кое ще бъде? – Ние ще знаем как да преобразим сегашния наш живот. Аз трябва да преобразя своя вътрешен живот, това е заради мене. И забелязвам едно нещо, като ходя между хората, че в тях всеки е съсредоточил ума си в другите. Гледа, че този е богат, а той няма нищо. Не, всеки от нас трябва да обърне ума си на своето лозе, всеки трябва да копае своето лозе. И „ако думите Ми – казва Христос – пребъдват във вас“, този закон на Любовта ние можем да го приложим на опит. Сега как ще го приложи? За Любовта има закони във физическия свят, ще я приложим тъй, както прилагаме светлината. Има стъкла и през тях знаят как да пращат светлината, да я прокарват. И в бъдеще майките ще знаят как да прокарват лъчите на Любовта. Тия лъчи излизат от човешките очи. Ти трябва да видиш какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби. Някой път от човешките очи излизат червени лъчи, някой път излизат портокалени, зелени, сини, жълти лъчи, някой път излизат бели лъчи и даже черни. Тия лъчи, които излизат от човешките очи навън, от човешката душа, упражняват разни влияния. Сега вие мислите, че наближава обяд и от всинца ви излизат от очите ви лъчи. А тия лъчи са отвън, от други същества около вас, те ви ги пращат, но вие не ги виждате. Вие се влияете и като се върнете в дома си, някои ще бъдат разположени, а други не. Някой ще каже: „Аз много добре разбрах беседата“, а друг ще каже: „Имаше един господин, той ми препятстваше със своите влияния“. Е, какво е неговото влияние? Неговото влияние е, че този човек не е разбрал Любовта. Сега, в тази беседа, аз ни най-малко не искам да се нахвърлям върху свещениците, но казвам една велика Истина, че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки, в какво? Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно. И свещениците служат само за пари, а не за името Христово. Аз ще ви приведа един пример, но ще ме извините, то е за добро. Дойде при мен една госпожа и ми казва: „Аз съм възмутена!“ – „От какво?“ – „Искам да ти кажа, изнеси го някой път. Отивам на църква с всичкото желание да се моля на Бога. Разбира се, свещеникът ми поднася дискоса, изваждам една златна монета, турям я, но се отдалечавам и се моля; гледам пред свещеника, натрупали се много пари – туй бе преди войната, при започването на войната. По едно време свещеникът отделя петолевките и двулевките, поглежда и ги туря в джоба си, а грошчетата и еднолевчетата ги оставя и ги занася на своя другар, туй стана в една от софийските църкви“. Е, питам: Как ще служи този свещеник на Бога? Не го обвинявам: той за пари служи на Бога. Ама в това време ако тоя свещеник промъмри една молитва, той не мисли за Бога, а колко пари ще му дадат. Утре един свещеник погребва, той мисли само колко пари ще му дадат. Всичко е за пари, и свещениците говорят, че имали морал. Де е тук моралът? Де е тук православието, де е благочестието? Ама „на тия свещеници трябват пари, трябва да живеят“. Щом е така, свещеникът трябва да остави онзи, който се венчава, да даде колкото обича, да му каже: „Колкото обичаш – дай“. Туй е благородство. Не е в мой интерес аз да им казвам, за мен е по-добре да ги оставя да си чупят главите, а не да ги поправям, защото като ги поправям, те ще се коригират, ще се покажат праведни и ще скрият греховете си. Не, не, ние искаме грехът съвършено да се изличи. Аз искам, когато срещна българския свещеник, да е безкористен и да свети лицето му. И владиката да бъде такъв, и само тогава аз бих му подал ръката си. Сега казват, с коя власт говоря. Аз им говоря Истината и тази Истина един ден ще дойде да заговори, няма да се мине много време. И казва Христос: „Ако аз млъкна да говоря, тия камъни ще проговорят“. Ако аз млъкна – целият български народ ще проговори, и най-заспалите българи ще проговорят, не само българският народ ще проговори, но и говедата им ще проговорят, всичките им говеда ще проговорят. Вие, които ме слушате, ще схванете тази велика Истина, тя ще проникне във вас. Ние сме хора разумни и трябва да отворим сърцата си и умовете си, да говорим Истината. Срамота е за нас да лъжем. В очите ме лъжат, говорят неща, които ме отвращават. И такова безобразие от лъжи аз не съм виждал. Ще дойде някой учен българин, някой политикан, да ме изпитва. Е, господине, казвам, кажи Истината наяве, няма какво да ме изпитваш. Ако е за изпитване, аз зная твоето минало и какво искаш, зная, и онези, които са те проводили, и тях зная, и какво мислят, зная: аз искам да говорим Истината направо. Ако виждате нещо лошо в мен, ако туй, което е в моята стая, ти мислиш, че то е много зарад мен, половината може да го разделя с тебе. И цялата си стая мога да ти я отстъпя. Всички трябва да говорим Истината, разбирате ли? И няма по-отвратително нещо от това, един религиозен, духовен човек, да говори лъжа и после да се извинява, че бил нервозен човек. На ония, които дойдат при мене, казвам: Кажи какво искаш, но ако мислиш, че един ден аз ще използвам туй, не ми го казвай. Каква нужда имам да нося твоите грехове? Не, мен ще ме ползват само твоите добродетели, мен ще ме ползва само Любовта, която е в тях. Ни най-малко не любопитствам да зная погрешките им, нито злорадствам, а само съжалявам в душата си, че тия български владици от 20 години не можаха да разберат Христа. Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“. Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата. Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш? Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш? В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ. Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. Казвам: Свят в какво? Свят е само онзи, който люби, не люби ли, никаква святост няма. Какъв свят човек или „отче святи“? Ако ти не можеш да любиш брата си, никаква светлина няма у тебе, ти си свят, без да можеш да дадеш светлина на хората. Да жертваш себе си, разбирам, а да си свят и необикновен човек, не. Необикновен е само Бог, а ние всички сме обикновени хора. В тази форма, в която сме турени, ние сме обикновени, и от нас се изисква дълго време, за да се изменим. И Христос минаваше за Син Божи, но като го набиха, носеше си кръста и Господ казва: „Я сега, като си Мой Син, Който всичко може и изцерява, носи си кръста“. Можеше ли Той да го отмахне? Можеше. Е, как мислите вие, Христос носил ли е кръста? Две теории има: един казват, че го е носил, а други казват, че не го е носил. Как мислите вие? Главното сега е, да останат тия мисли у вас, необходимо е Истината да се загнезди в сърцата ви. Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Това е първото нещо, което е необходимо за българите, без разлика, от най-големия до най-малкия. Второто нещо: Българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с всичката си душа и с всичката си сила. После третото нещо: Българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще има една съвършено нова култура – в една година българите ще отидат 1,000 години напред. И не само това, но в 10 години черепът на българина ще се измени. И неговото лице няма да бъде като сега, ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло, и европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, светлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят както знаете. „Ако думите ми – казва Христос – пребъдват във вас…“ Но кой Христос? Не думите на Христа преди 2,000 години, а на Христа, Който сега ви говори. Мислите ли, че ако беше се изправил сега Христос пред вас, другояче щеше да говори? Той е казал: „Думите, които аз ви говоря, не са мои“. И аз ви казвам същото. Тогава каква разлика има? И казвам: Думите, които аз ви говоря, не са мои, те идат от един велик източник и аз ви ги казвам. Ако ги приемете, ще ги опитате, че тези думи са верни и истинни. Не са мои, не грешете душата си. Не мислете, че съм някой „голям“ човек. Не, не, едно нещо аз мисля: Аз зная, че Бог е Любов: аз зная, че Бог е Мъдрост, и тази Мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората я знаят; аз зная, че Бог е Правда, и тази Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга. И сега моите думи какво ще произведат във вас? Вие ще седнете и ще кажете тъй: „Какво иска да ни каже нашият учител?“ Аз искам да ви кажа: Трябва коренно да се измените и да станете нови хора, хора на истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: „Малко бяла лъжа“, не! Без никаква лъжа! Че може да лъжете, то е друг въпрос, то е една слабост. Аз го считам слабост, но на здравия човек не се позволява да лъже. Аз вземам тъй: на болните хора се позволява да правят неща незаконни, но на здравия човек не се позволява, той трябва да разсъждава правилно. И сега ние сме се събрали тук, в името на Божията Любов, събрали сме се в тази Любов, и какво мога аз да направя за вас, какво можете вие да направите заради мене? Вие заради мене много можете да направите. У българите въобще, когато някого ценят, всички носят ризи подарък. Ако аз изцеля 100 души и ми донесат 100 ризи, де ще имам време да ги нося? И у българите има закон: като изцериш някого, той ще ти даде нещо и трябва да го приемеш. Представете си, че излекувам хиляди души и ми дадат хиляди ризи, ще видите цял съндък ризи и ще кажете: „Този човек трябва да е много богат, само толкова ризи!“ А пък аз ще кажа: Ще лекувам, а вие ще давате тия ризи на бедните, моите братя, които нямат, и считайте, че те за мен ще ги носят. А сега, като излекувам някого, най-напред ще ме повикат на гости и всички, най-първо, ще научат с какво се храни учителят. Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече. И ще се свърши въпросът. Не е въпросът до ядене, а до Любовта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото, нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мене. Сега аз изисквам от вас, които ме слушате, едно нещо. Знаете ли какво искам? Много малко искам. То е като онзи български лихварин: на едного дал пари назаем и му казва: „Няма да плащаш лихва, а само на гроша по една пара всеки ден“. И онзи, като не знаел да смята, казал: „Хубаво, по една пара“. И аз ще ви кажа като онзи: По една пара на ден. Спрете се, като се върнете у дома, и си кажете тъй: „Ние употребили ли сме досега Любовта?“ Прегледайте вашия живот: служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили волята Божия, както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си, да сте го употребили тъй, както Той иска. Пред вас, пред себе си изповядайте се чистосърдечно и искрено, повдигнете си мислите и кажете: „Има ли един красив ден в моя живот, в който аз съм служил тъй, както Божията Любов изисква?“ Какъв важен въпрос е този! Туй искам от вас. Можете ли да го направите? Като се върнете всинца, които ме слушате, още тази вечер го направете, не утре, а тази вечер. И аз мисля сам да го направя. И туй преглеждане ще ми бъде най-приятното, защото ще зная, че вие разглеждате един от най-важните въпроси. Пък и аз с вас ще застана и ще кажа: В моя живот има ли един красив ден, в който съм постъпил тъй, както Божията Любов изисква? И аз ще постъпя със себе си с онази строга мярка на тази велика Божия Любов. Служил ли съм аз тъй безкористно с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила тъй, както този велик Господ изисква? Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога, да произведем една велика вълна в света, да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, тихия глас, и като го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, който някога сте преживели! Беседа държана на 18 юни 1922 г. в София. НБ-Ако пребъдете в Мене-5-та серия.pdf
  4. GDD

    1922_06_11 Както е Он чист

    Аудио - чете Йордан Стоянов Както е онъ чистъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Както е Он чист И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист. (I посл. на Йоан 3:3) Сега аз ще говоря върху положителната страна на живота. Ще вляза малко по-обективно, без много философия, т.е. няма да говоря много отвлечено, но близко до самите факти. „И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Всеки, който има надежда, на кого? – На Христа. Надеждата, казвам, подразбира физическия свят, Божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“. Ще минат ден, два, три или десет, и природата ще го изхвърли по един начин, но ще страдате. Другият начин е: сами да извадите тръна и да освободите крака си. Ако вие се движите в умствения свят, и там има трънища, някоя мисъл ще се забие като трън и около тази мисъл почват да се групират всички други мисли. Ние казваме: „Времето цери“. Да, но и ние можем да се церим, ще извадим тази мисъл. Като влезем в астралния свят, и там има трънища: някое желание може, като един трън, да влезе вътре в сърцето. Като слезем на физическото поле, и там има трънища. В какво седят тия тръни? Вие сте търговец, изгубите, например, 100,000 лева и все за тая загуба мислите. Имате къща, изгори къщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, от ума ви не излиза, където ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви – това са две неща различни, самите пари и онова, което те вършат, са две различни неща. Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“. Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме?“ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме?“ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем?“ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си. Да допуснем, че аз покажа любовта си, раздам всичките си пари и тия деца свършат учението си, дойдат в България и станат първи министри. Какво ще направят? – Ще направят туй, което всички министри досега са направили, следователно целта не са постигнали. Сега, за да можем да разберем този велик Божествен закон, най-първото нещо е, че ние трябва да бъдем чисти, „както е Той чист“, т.е. организмът ни да бъде тъй създаден, тялото ни, мозъкът ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичките други органи също, че мислите, чувствата, желанията и действията ни да могат правилно да се изразяват. Сега в нашия организъм има дисхармония: някой път искаме да проявим воля, но не можем да я проявим. Някой човек се разгневи, удря ти два юмрука и казва: „Аз ще проявя волята си“. Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, няма какво да аргументираме, те са други доказателства. Но щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно, усилват волята. Когато дойдем до светлината на ума, тя ни показва пътя, през който трябва да минем; светлината показва най-късия път, през който трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“. Тогава трябва да постъпите като онзи благочестив американец, който откраднал. Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „Този дявол пречи на молитвата ми“ и – връща торбата с парите. И ти вземеш някоя дяволска торба отнякъде и тогава общението между Бога и душата ти се прекратява. Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели. Някой мисли, че е честен човек, че е почтен, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и почтен човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава? Той е свободен да дойде при мене, аз му давам пълно право, но и аз съм абсолютно свободен, да му говоря или не. Той като се обърне, казват: „Хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте един друг. При това, когато вие идвате, не очаквайте от мене всякога да ви кажа нещо, но вие можете да дойдете при мене с вашето желание и да ви се отговори на мисълта и желанието мислено. Когато ти пожелаеш някъде да отидеш, ти си отишъл вътрешно, отишъл си мислено, след туй с чувствата, после с волята. Най-първо, трябва да отидеш в умствения свят, после трябва да отидеш в астралния свят и най-после да отидеш във физическия свят – в трите свята. Някой казва: „Отишъл при учителя“, но как е отишъл, горе отиде ли? Аз тук го виждам. Най-първо, горе ще идем, в духовното поле, а после на физическия свят. Трима души са учителите, и тримата са един. Нали казва там, че са трима? Отец – аз сега развивам принципиално думата „учител“, – Отец, Който е горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят, тримата те са едно. Единият обединява формата, другият обединява съдържанието, а третият – Отец ми, от Който произтича целият живот. Сега, най-първо, вие трябва да имате общение, с кого? С Отца на светлината, от Когото произтича животът, и Него трябва да познавате. Най-първо трябва да познавате живота, и щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето къде се ражда опасността: да кажем, някой мъж или жена – сега разкривам какво казват мъжете, – някои от мъжете почват да се безпокоят за жените си и жените за мъжете си, казват: „Увлякла се или увлякъл се подир учителя“. В какво седи туй „увличане“? – Увличането може да бъде съзнателно или несъзнателно. Вземете един пияница, увлякъл се в кръчмата, стои един, два, три, четири, пет часа, увлякъл се, по цели дни. Питам, разсъждавам сега, от чисто практическо гледище: Туй увличане принася ли известен практически резултат? Най-първо, изпразва се кесията на онзи, който се е увлякъл; второ, излага се неговото семейство, руши се неговото здраве, следователно туй увличане не е на място. Но „увлякъл се“: този човек е прост, няма занаят, минава един ден, гледа дърводелница, отива да се учи и направя нещо. Питам: Туй увличане уместно ли е? – Разбира се. Един ден той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на семейството си, и живее разумно. Следователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, аз ви казвам: В кръчмата не стъпвайте. Но ако увличането ви дава занаят, с който вие подобрявате живота си, като дърводелеца, стойте в дърводелницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мъжът ви или жена ви се увлече подир учителя, то вашият дом ще се развали, не. Ако той е един истински учител, той ще внесе в душата на мъжа ви повече любов, повече разумност, повече воля, той ще се отнася по-добре с жена си, а ако ти си жена, ще внесе в душата ти повече любов, повече разумност и ще се отнасят по-добре с мъжа си. Туй е закон. Ще правите разлика, къде е увличането: в работилницата или в кръчмата. Ако е в кръчма, казвам: Излез вън, а ако е работилница – Стойте и свършете занаята. Тези, които са се увлекли, не бързайте да ги критикувате: Духът, Божественият Дух ще ги събуди. Има души, които са се събудили. Мъжът иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Бог е събудил едно сърце, една душа, ти спри се и повярвай, след туй ще имаш отлична жена. Спреш ли я, ще спреш и нейното развитие, и своето. Спреш ли развитието на жена си, и целият дом се разваля. Няма в окултната история един пример, ако жената е спряла мъжа си, и целият дом да не бъде съсипан, или мъжът да е спрял жената, и целият дом да не бъде съсипан. Това значи казаното в Писанието: „Който съсипе Божия храм“. – Ако Бог е дошъл да съгради нещо в жена ти, или в децата ти, в дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънеш ли го, по същия закон ще дойде съсипването. Искам от всинца ви да разсъждавате. Вие имате много добри желания, аз виждам добрата страна, вършите всичко от любов, и аз се радвам на тази любов. Но някой път, някой силен човек, като вземе в ръцете си някой слаб човек, стисне толкова силно своя приятел, че му счупи двете ребра от любов. Не искал човекът, от любов, но бил толкова силен, че като стиснал приятеля си, припръщели ребрата му. Ще се пазим, да не стискаме много. Любовта трябва да действа много меко, много меко. Сега има опасност във всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасност да си причиним много голямо добро, но и много голямо зло – и едното, и другото. Ако един човек ходи из гората и си върти ножа далеч от теб, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влезе в къщи, дето хората са влезли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мястото ли е този нож? Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, каквото искам“. Не си свободен, вашият нож ще седи вътре в ножницата, а когато излезете из гората, можете да го въртите колкото искате – вкъщи, между вашите приятели, ножът ще бъде в ножницата, няма да има никакъв нож, ако искате да бъдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата зле ще свърши. Сега тия неща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трябва ли, като влезете в неговата градина, да си опитвате ножа наляво и надясно – по цветята му и на неговите дръвчета? И като влезе Христос да види дръвчетата посечени, какво ще каже за вас? Ако една крехка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „Що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживееш“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христос, като види това? Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия?“ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?“ Кажи му само един стих. След това остави човека да поработи: едното семе паднало на добра почва, принася плод колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарям, от всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, аз с години съм дал пример за това, но вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и той почне да ми разправя историята на болестта си дълго, ще минат 10, 15 минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Дойде друг, и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той – трети, четвърти. Нима трябва да им кажа: „Не говори сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече. Та в известни случаи ние трябва да търпим. Трябва да бъдем умни. Когато правим условие, трябва да познаваме онзи човек, с когото се сдружаваме. Мнозина измежду вас виждат някой човек и казват: „Да го привлечем, той е високо образован“. Той е един голям сом, щом го турите в своята малка мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми кажете един голям сом, който да е свършил нещо, той иска свобода, а малките риби са за предпочитане, в туй отношение, практически са за предпочитане. Да обясня мисълта си. Два малки вола са за предпочитане, отколкото два слона. В България какво ще правиш с тях? Всеки слон ще изяде по 5 крини ориз на ден, 10 крини ориз на ден, е, какво ще правиш тогава, както е скъп оризът сега? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона, за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слоновете, само да ядат ориз. После ще задлъжнеете. В някои хора има големи идеи. Има един приятел, който 30 години бе като перпетум мобиле, и той дошъл да разреши, да направи ли един заем, за да му помогне и да повдигне едного, или не. Обаче усъмнил се, повикал някои приятели и един почнал да го подпитва. „Виждаш ли ги, искат да ме подпитват, да вземат моето изкуство, да подкрепя тяхната работа, но този въпрос надали ще се разреши.“ Защо? – Защото той се усъмнил, че някои от приятелите му искат да отнемат изкуството му, да му вземат парите, за да повдигнат работата си. „И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както е Он чист.“ Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни. Тя не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти. Сега тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас. Някои се сърдят, че не посещавам дома им. Ами че слушайте: аз като дойда в дома ви, ще ви попитам: вие повикали ли сте Главния Учител в дома си? Повикахте ли Отца? – „Не.“ – Повикахте ли Сина? – „Не.“ – Ами мене защо ме викате, аз съм третото колело. Ако сте повикали първите двама, да. Аз ще ви кажа: Повикайте тях, когато те дойдат, аз ще дойда, да им прислужвам. Та у всинца ви трябва да легне тази мисъл, както аз я вземам: Любовта турям за синоним на Отца, Любовта така да проникне във вас. Сега аз правя опит, колко е мъчно ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта! Много мъчно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, отведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо? Понеже Любовта вече развива аурата, развива чувствителността, човек става горд. Възлюбиш ли го, става тъй чувствителен, всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщал внимание как си го поглеждал или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той е вече взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако се критикуваме, на кого трябва да турим 6 по Любовта? Някой ще каже: „Моето сърце гори“. Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни. И тъй, ние постоянно газим тръни. Няма какво да опитваме нашата любов с цигански тръни. То не е философия на живота. Сега в една школа вие, учениците, които сте толкова близо, правите същата погрешка. Вие, когато и да е, все ще научите това нещо и без да ви го казвам аз. Защото ако ви прекарат 10 пъти през цигански тръни, единадесетият път ще кажете: „Аз не минавам вече с боси крака“. Ще намерите чехли за краката си. Сега, щом се свържем с Христа, Който е на земята – Христос е на земята! – по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“. Най-първо, въпросът ще разрешите така: „Има важни причини за това, което ни се случва. Господ ме обича“. А ако речем: „Защо Господ така постъпва спрямо мен“, и да мислим, че той несправедливо постъпва, ние изменяваме реда на нещата, в нас се е загнездил онзи дух на падението – лукавият. „Аз ли съм най-грешният човек, на мен ли тези страдания, аз не съм си отдъхнал.“ Всякога ние можем да си отдъхваме, всеки един от вас може да си отдъхне, всякога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потребно за вашия физически живот, за домовете ви. Най-първо, окултният ученик има предвид да съгради дома си, семейството си по един нов начин, да създаде нови отношения между мъжа и жената, между братята и сестрите. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда в света, него ние трябва да възприемем и приложим, а туй ново докато го приложим, ще станат доста погрешки. Сега в туй отношение жените може да направят много за мъжете. Само жените са в състояние да изправят мъжете. Аз съм казал и друг път, казал съм това: мъж мъжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мъжът може да изправи жената – но не с тояга – и жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с Любов, а мъжът може да изправи жената с Мъдрост, жената с Любов, мъжът с Мъдрост. Турете тия методи, и ако вие, мъжете, не можете да изправите жените, казвам: Вие не употребявате Мъдростта, а ако вие, жените, не можете да изправите мъжете, казвам: Не употребявате Любовта. Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. Когато ще правиш добро, направи го както никой не го е правил. Да хвърлиш едно камъче в една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цялата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трябва да разглеждате природата. Този закон е верен в следното: когато обикнем някого, ние сме в сила да направим всичко заради него. Когато обикнем Христа така благородно, ние сме в състояние всичко да направим, а когато не можем да направим нещо, туй показва, че не сме Го обикнали, т.е. не че не Го обичаме, но че тази любов е слаба, не може да даде импулс, подтик. Когато обичаш някого, хич не мислиш, готов си на всички жертви, а когато малко го обичаш, философстваш. Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят. Та, първото нещо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Някой ще каже: „Как?“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта вкъщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „Моят мъж е такъв-онакъв, аз ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христос казва на жената: „Ти, жена, заради мен ще обикнеш мъжа си, понеже аз го обичам“. – „Ама той е лош.“ И мъжът казва: „Ще напусна жена си“. Христос казва: „Аз обичам твоята жена, ще я обикнеш и ти заради мен“. – „Но не мога да я нося…“ Тъй седи въпросът. Ако твоят мъж те изпъди, ти си свободна, но ако не те пъди и Бог не съизволява, нищо не може да ви развърже от ония връзки, които Бог е поставил. Сега вие казвате: „Много са връзките“. Не искам да ви връзвам, а ви обяснявам връзките, които съществуват. Тия връзки не можем да ги изменим, туй, което Бог гради в нас, не може да се съсипе. От вас искат това: пазете се да съсипвате онова, което Бог гради във вас. Ако Бог е събудил едно Божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цветенце, не го съсипвайте, а щом го съсипете, ще съсипете най-благородното нещо в душата си. Не само на вас, но един на друг не трябва да съсипвате, а като ученици отвън, трябва постоянно да работите: и отвънка можем да създадем тази хармония. У всинца ви има стремеж, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на вас ви трябва нива и орало, лозе и мотика ви трябва. Доколкото аз съм разбрал, вие страдате от безработица, но сте готови за работа. За пример: всеки иска да говори, но казва: „Учителят да отстъпи“. София е толкоз голяма, двама, трима души идете, образувайте кръжоци, почнете да говорите. „Ама да бъде на мястото на Учителя, с хора да почне.“ Ами че вашият Учител, когато започна, с хора ли започна? Знаете ли как започнах аз моята работа? Аз говорех на един, на двама десетина години, а вие искате изведнъж. Българите казват: „Забий пръчка и пий винце“. Та сега за вас има отлична работа. Разпределете се да говорите на други места в София, на един, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете, че вашата дума казана, ще пропадне, защото онова, което вие ще сторите за онзи жив Христос, Който пребъдва на земята – аз говоря в широк смисъл, – Христос, Който пребъдва по форма, съдържание и смисъл в цялото човечество, в умовете, сърцата, душите им, за този Христос ние ще работим. И сме турили толкоз широки рамки, такъв мащаб, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: Любов към Бога – в тоя закон изключение у нас няма: Бог ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: Всички трябва да бъдете съвършени. Нищо повече. Може ли или не? Туй са закони: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство, нищо повече. Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума непредпазливо, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия. Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда кротък“. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бъде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди някого и после плаче, моли се, Господ да ѝ прости погрешката, обещава да бъде по-добра. Но на другия ден пак ще извърши същото. Всеки ден същото. Казвам: Кракът ѝ трябва да се намести. Всеки ден обижда, плаче, бори се, има желание. Някой ще каже: „Тя може туй да иска“. Казвам: Имате желание, но има неща в нас, които ни куцат, известни дефекти, недостатъци, които трябва да се изправят. Та е потребно от всички ни колективно действие, да помогнем да се оправят краката на място: по някой път колективната добродетел трябва да дойде, за да помогне. И тъй, чистота ни е потребна, да бъдем чисти, както Христос е чист. Тогава ще разберем добрата воля на нашия небесен Баща, Който ни е събрал днес на това хубаво място, да се радваме на Неговата хубава градина, на птичките, при хубавата водица, на хляба, който имаме, на обяда. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса, вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели, съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Теглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй, какво ми казват те? Ето какво ми казват (ще кажете вие, духовете говорят на нашия учител!), ето какво говорят небесните жители, онези, които искат да ви направят добро: „Кажи им, че ние ще им окажем всичкото си съдействие, нека започнат работа, стига да приложат трите закона, и домовете им ще изправим, няма да остане нещо, което да не изправим, всичко ще оправим, но да приложат законите: Любов към Бога, Любов към ближния и съвършенство“. Ще се учите, те ще ви учат. После казват: „Този Дух, когато дойде, ще ви научи, дълго време ще ви учи и ще се научите“. Тъй казват отгоре, ще имате всичкото им съдействие. А нашият Баща? – Ето какво ми казва Той: „Когато те извършат всичко, аз ще ги благословя“. – „Те ще извършат, вие ще възприемете, а Аз ще ги благословя.“ И всичко ще тръгне. Това е Словото. Беседа, държана на 11 юни 1922 г. на Витоша. НБ-Както е Он чист-5-та серия.pdf
  5. Аудио - чете Цвета Коцева Не правете никому насилие, нито оклеветявайте! (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Не правете никому насилие, нито оклеветявайте! Питаха го и военните и говореха: „А ние що да правим?“ И рече им: „Не правете никому насилство, нито оклеветявайте, и доволни бъдете от заплатите си“. (Ев. Лука 3:14) Военните – това са силните хора на земята, които управляват. И сега трябва да се говори на силните, а не на слабите, на богатите, а не на сиромасите; на учените, а не на невежите; на добрите, а не на лошите. Всяко учение трябва да бъде строго оформено в себе си с математическа точност, оформено в съзнанието ни, а не вън, не по форма. Мога да ви изкажа едно знание в поетическа форма или в проза, това не е знание, оформено вътре в съзнанието ви. И следователно целият спор, който в съвременната култура съществува, е по отношение на външното оформяне на знанието. Във външното оформяне има всякога спор – кой е на правата страна, – а във вътрешното оформяне няма абсолютно никакъв спор. На двама цигулари, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор. Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила. Обаче ако един цигулар, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни? Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак. А съвременните християни са се научили да пеят тъй, както онзи, който започва с цяла нота на четири четвърти, като почне цяла една нота. Аз не казвам, че това е лошо, но то е само едно начеване на музиката, а музиката има за цел повдигането на човешката душа. Ако вие ме попитате защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от духовния свят за повдигане на падналата душа на човека, която е слязла на земята. Всички музикални тонове имат повдигане и когато човек почне да пее, по който и да е начин, поолеква му на душата, а когато не пее, неговата душа се стеснява, става му тъжно. Следователно музикалният човек може да мисли и да чувства музикално с музика, а може да чувства и да мисли музикално и без музика – и едното, и другото, – но единият процес ще бъде на възлизане, а другият – процес на слизане. Сега за пример, когато развивам тази беседа, вие можете да бъдете съгласни с мене, като кажете: „Право е туй“. Аз не искам вие да констатирате правото, от това нямам нужда. Да констатирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение на един велик опит, не искам вие да констатирате, то е въпрос на опит. Не питам: „Право ли е или не?“ Ако аз дойда при вас и ви донеса в две съндъчета семена, в две златни съндъчета, еднакво изработени, напъстрени, нашарени, и казвам, че в едното съндъче има такива и такива семена, тия семена вие ще ги посеете във вашата градина при такива и такива условия и ви давам всички наставления, и казвам: и в другото съндъче има семена, но те са пръст, златен пясък – вие не знаете още, но ви казвам, – другото е със семена, но аз зная, че то е златен пясък. Казвам ви: другото е със златни семена, те са особени семки, при които ще излязат особени резултати. Ако вие посеете семената от двете съндъчета, какви ще бъдат резултатите? Едно учение може да бъде златно и безплодно, едно учение може да се състои от семена и ако ги посеете, тия дръвчета да образуват своите плодове. Следователно аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам. И тогава, когато вкусите тия плодове, на мен ще бъде приятно. Туй Божествено учение не зависи, не се обуславя от златното съндъче, понеже последното е случайно. Може тия семена да ги туря в някое просто съндъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, аз съм способен да говоря поетически: по природа съм поет; и музикално мога да говоря: по природа съм музикант; и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но някой път предпочитам да говоря с грешки като децата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки, е по-добре, а на небето да се говори съвършено, е по-добре. На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен. Ще ви кажа сега защо на земята трябва с погрешки да говорим: на земята, като направиш една къща, не трябва да я напрвиш херметически затворена, без аралък, а с големи дупки, че вечерно време, като дойде някой беден човек, да може да влезе. Понеже си заспал, като чука, не може да влезе, но като намери тази пукнатина, да каже: „Слава Богу, намерих“. Затуй в моите беседи оставям големи пукнатини, за да може да влезе някой човек вкъщи, защото някой път не съм вкъщи, а слугите са заспали, тъй че за да влезе, оставям пукнатини. Разбирате ли тази философия? Туй е фигура на речта, от ония фигури из „Хиляда и една нощ“. Впрочем такива къщи в България поне няма направени, нито в Англия, нито в Индия, никъде по света няма направена такава къща, за каквато ви говоря, с пукнатини, никъде по света. Следователно, като един факт тя не съществува, но съществува като една вероятност, математическа вероятност. А пък когато тази математическа вероятност може да се изпълни, става математическа надежда. Защото има математическа вероятност, математическа вяра и математическа надежда. Математиците казват: „Когато всички условия са тъй благоприятни, верни, и няма изключение, то можеш вече в аванс да вземеш печалбата“ – това значи математическа надежда. А когато тази математическа вероятност е малко проблематична и един от елементите е несигурен, тогава ще чакаш да се получи, за да вземеш колкото ти се пада. Сега питат Йоан – той е старият живот, който имаме сега – „Какво трябва да правим ние, силните хора в света? Ти си дошъл пророк от Бога, какво трябва да правим?“ На едни той казал да не събират повече, отколкото им е позволено, а на други казал: две дрехи ако имат, да дадат едната, и от хляба си да дадат. На военните пък казал: насилие да не правят никому и никого да не оклеветяват. И действително, ако в съвременния строй насилството би се изключило, също и оклеветяването би се изключило от коя и да е държава, поне най-малко 50% държавният строй би се подобрил и злините биха се остранили. И ако от всички общества биха се изключили насилството и оклеветяването, същият резултат би се постигнал. Сега този грях у всички го има. Да изнасилите човека, можете, и то да го изнасилите по няколко начина. Има чисто прямо насилство, в своята груба форма, което се дължи на физическата сила, тъй както животните могат да изнасилят други животни; има правово изнасилване, изнасилване чрез закона, употребен в своята лоша форма, има и духовно изнасилване, когато казваме това, което не е, т.е. изопачаваме и лъжем хората. Представете си сега, питат някой: как ще познаете вие дали един човек е от Бога или не? Ще кажете: „Той е сладкодумен, разумно говори, от Писанието говори, цитира Исая, цитира Исуса Христа, говори за вярата“. Всичко това, според мен, не е едно доказателство, че той е пратен от Бога. Аз засягам основата на нещата, подлагам и себе си, и другите на същата критика. И тогава питам: защо един пророк ще мисли, че е това, което не е? Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е? Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувстваме? Ние трябва да бъдем искрени към себе си, а не само да разгледаме живота си от ония благоприятни моменти на живота, от онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дядо ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага. И ние, съвременните хора, сме се заблудили да мислим за културата, че е нещо съществено. Е, питам: каква полза има за невидимия свят, за Бога, ако някой машинист в България измисли някоя машина да хвърка из въздуха? Сега Господ ще вземе ли модел от тази машина? Преди този българин да я направи, преди милиони години, Господ си имал такива хвърчащи машини, и то живи. Сега казват някои: „култура“, каква култура имаме? Какво ще се ползва невидимия свят от туй изобретение, че той турнал електричеството в полза на културата? Туй електричество природата го е впрегнала преди милиони години. Преди той да го впрегне в жици, тя си е служила с него. Той казва: „Аз мисля“. Преди милиони години той се е изправил на двата крака. Ум има, можел да мисли. Като мисли, какво може да предаде на света? Нима преди него хората не са мислили? Тогава в какво седи същността на нещата? Трябва да дойдем до един велик принцип, върху който можем да поставим своята душа и да се познаем: аз ли съм или не съм аз. Аз ще ви приведа пак онзи анекдот, защото е български и трябва да го помните. Аз ще изменя името, Стоян беше по-рано, стояновци има, ако туря Иван, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите. Един Манго, циганин, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен. Поуморил се, спрял се под една круша да си почине, свързал юлара за ръката си и заспал. Две деца изваждат юлара, възсядат магарето и избягват. Събужда се Манго и гледа, магарето го няма, а юларът там. Какво е станало, как тъй магарето е могло да си извади главата от този юлар, и си казва: „Чудно, изгубил съм туй магаре! Ако аз съм Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако аз не съм Манго, ще кажа на жена си, че този юлар го спечелих, значи имам един юлар“. И ние, съвременните хора, носим по един юлар със себе си и се питаме тъй: „Изгубено ли е магарето, или юларът е спечелен?“ И хората казват: „Спасени ли сме?“ Тогава някои ще ни убеждават, че след като се спасял човек, какво щял да спечели в оня свят. То е юларът, магарето си изгубил. Щом си изгубил магарето, в онзи свят нищо няма да спечелиш. Положително ти казвам: нищо няма да спечелиш, но ако твоето магаре е с тебе, много ще спечелиш. И, според мен, Манго не трябваше да продава това магаре. Всяко учение трябва да бъде строго определено в нашите умове, за да не се зараждат тия противоречия. Кое е правото учение? Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесният: това значи да съкратя времето, да спестя времето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа реч трябва цяла година. Една година трябва вие да говорите върху един символ. Всеки символ или уподобление са свързани, те имат свои съотношения, съчетания, как са възникнали, дават обяснения защо и за какво. Тия определения не са само турени тъй, те вървят по известни закони, има известни съчетания, то е цяла музика. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате. Всяко учение трябва да бъде строго, математически, определено – не механически, а строго математически определено, – да имаме тази увереност, че туй учение е чисто Божествено и всякога да можем да го използваме в живота си. За пример, вие имате твърдението, че Бог е Любов. Хубаво, проверили ли сте туй учение? Всички говорят, че проповядват това, идете в една православна църква, идете в една евангелска църква, в една мохамеданска църква, всяка църква, всички религии казват: „Бог е Любов“. Но колцина от богомилците са проверили, че Бог е Любов? Нека да си послужа с една аналогия. Аз вземам за сравнение човешките пет чувства. Нека започнем с човешкия език. Да допуснем, че човек чрез езика трябва да схване какво нещо е светлината. И той си изплезва езика, ако е сляп и глух, и прави наблюдения. Какво ще стане, как ще определи дали има светлина или топлина? Само по едно нещо ще сполучи това – че неговият език ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговият език ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бъде един признак, че слънцето го е греело. Ако не изсъхне, ако остане влажен, значи слънцето не е греело езика. И затова природата е скрила езика вътре, понеже езикът не трябва да съхне. Разбирате ли? По аналогия съдя сега: ако нещата в света съхнат – аз правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически, – ако съхнат, ако не прогресират, ако става повръщане, дегенериране на хората, развращаване, техният език е в анормално състояние, отвън се грее на слънцето. Следователно механическата топлина и светлина за езика е едно вредно средство. Добре. Да допуснем сега другото, че вие бихте опитали тази светлина само с вашето ухо. Светлината и топлината как щяхте да ги чувствате? Ухото ви щеше да изгори и по някой път голяма горещина щяхте да усещате. Вътре, на тъпънчето, щяхте да усетите две анормалности: повишение на температурата в тъпънчето и изгаряне. Следователно, когато сегашните болести се явят и се повишава температурата, аз казвам: хората възприемат светлината и топлината чрез тъпънчето си. Т.е. разумното възприемане на топлината и светлината не е нито чрез езика, нито чрез ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрез носа, но я оставям. Единственият орган, чрез който възприемаме светлината и имаме едно истинско понятие за нея, са очите. Чрез очите човек изпитва известна приятност. В какво седи тази приятност? Ако светлината дойде чрез ухото, никакво разширение няма, ако светлината дойде чрез езика, никакво разширение няма, но ако тази светлина влезе и дойде чрез твоите очи, веднага пред теб се отваря една цяла нова област. Всички тия предмети, които са били неясни, неопределени и стоят в тайно, сега се разкриват пред твоето око. Следователно всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другите туй учение, което възприемате. Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: „Ти кой си?“ Не е въпрос аз кой съм. Други питат: „Кой е Христос?“ Не е въпросът и Христос кой е. В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, т.е. че силата е в името, ние се лъжем. Аз принципиално тълкувам този закон. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това: аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. Аз защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, както ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега вие какво мислите за мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?“ Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте вие да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвате всичко? – „Наполовина.“ Не, не. Когато ще разкрием една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви, без никакви клаузи. Аз съм много ясен в това. „Да напусна жена си“, казваш, не си доволен от нея, но – да ѝ оставиш всичкото си имане, ще я осигуриш и ако спечелиш нещо, пак ще ѝ го дадеш, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажеш: „Всичко ти давам, но само да ме оставиш свободен“. Сегашният мъж продаде имането си, тури парите в касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служене“! Казва: „Тъй е рекъл духът!“ Не, не, тъй никога не е рекъл духът. Па и жена, която иска да я осигурява мъжът ѝ, е последната изменница в света! Няма нищо по-скверно в света от това – жени, които се женят, да правят това с цел да ги гледат мъжете, да ги осигурят. Това ли е женитба? Следователно вие не уповавате на Бога, а сте направили от мъжа си един кумир да ви гледа. И затова се яви смъртта. Затова умират мъжете, които направиха жените си кумири на себе си, затова умират и жените. И когато идете при мъжа, гледате дали е оставил нещо. Това са търговски сделки, но защо не си направите договор тогава? „Тъй казал Господ“ – не е казал това Господ, това са вашите названия. Трябва да различим Божественото от човешкото, ако искаме да имаме в бъдеще една култура не само на думи. И не само да кажат, че това учение е в облаците, а туй, за което аз говоря, може да се приложи в обществото, навсякъде. Има начини, има и методи, за да ме разберете право. Навсякъде трябва да се тури Правда. Сега на някоя жена е натегнал мъжът и си казва: „Учителят право говори, аз ще го напусна“. Не, не, аз не говоря за това. И някой мъж, като му дотегнала жената, и той иска да я напусне. Аз не поддържам това, а говоря по този въпрос принципиално, вътрешно. Ти сам си дошъл в света и сам трябва да живееш. А сам да живееш, какво значи? За Бога да живееш сам, значи за всички да живееш и всички в тебе да живеят. Това значи сам. И сега питат: „Ние какво трябва да правим?“ Да не изнасилваме. Ние се изнасилваме всички. Дойде някой при мене, иска по някой път, забелязвам, познавам хората – да му кажа нещо – „Не мога да ви кажа“. – „Нима нямаш доверие“, значи, не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо? Сега хората не разбират: в туй учение някой път трябва да изясня някой велик закон някому, но не разбират, че има опасност. Ще ви дам една аналогия, едно сравнение, защо е опасно. Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една торба със злато, там, на пътя, има 10 банди от разбойници, които чакат. Ако ви пратя с тази торба, как мислите, ще минете ли жив и здрав? Ще платите с живота си! По-добре да минете със здрави гащи, отколкото да имате тази торба със злато. Ако пътят е сигурен, обществото е уредено, и две торби да ви дам, безопасно е. От окултно гледище, това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него. Тогава може тази велика истина да му се повери. Но няма ли тази материална стабилност, има ли разбойници в него, щом се яви тази торба, той ще плати с живота си. Аз не искам сега да бъде тъй. Старото е старо вече, тъй не може. Какви трябва да бъдат новите форми в живота, новите разбирания, какъв трябва да бъде новият морал? – За пример, казва: „Не лъжи!“ Право трябва да се говори, една максима е да няма лъжа, но не е въпросът в туй. Лъжата, то е отрицание на истината. Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никакви изисквания вътре, в човешката душа. Първият принцип – Любовта в нас трябва да бъде пълна и съвършена. Тази Любов трябва, при туй схващане, да бъде не само в ума ни, но и по същество, и по съдържание трябва да бъде в сърцето ни, и по сила трябва да бъде в нашите души или в нашата воля, за да можем в даден момент да я приложим. Любовта сама за себе си ще я приложим, ще я опитаме. Де се показва силният човек? Човек може да покаже своята сила по два начина: той може да се бори с друг силен човек, да покаже силата си, както пехливаните се борят. И след като победи своя противник, дават му награди, окичват го с венци и той казва: „Като мен такъв пехливанин няма, който ме бутне, като го мушна, карамбол ще стане“. И казват: „Той е един герой на нашето отечество“. Светът е пълен с такива герои. Вторият герой, силният човек, е онзи, който като срещне някоя стара баба – или млада, безразлично, – той, като силен, взема я на гърба си, приказва с нея: „Бабо, къде може да те занеса?“ Занесе я у дома, оставя я, прилужва ѝ и заминава. Види някой ще се дави, хваща го за ръка, извади го и му помогне. Този юнак, откъдето мине, услуги прави на всички. Кое е по-хубаво: да си мерим силата или да правим услуги на слабите? Силен е само онзи, който може да помага на слабите. Да помагаме на слабите! Вие всички тук, които ме слушате, все сте силни хора, герои сте. Кой от вас няма такава идея за себе си, не мисли да стане пръв министър в България? Коя измежду жените няма такава идея, да стане графиня? Самото общество е такова, всички имате това качество, но криете, не го казвате. Ако прямо ви задам въпроса, ще кажете: „Не е вярно“. Аз не искам да задам въпроса, да попитам, понеже ще ме излъжете, а не искам да причинявам вреда и на себе си, и на вас. У всички има това, ако е въпросът за графинство, вие сте повече от графиня; ако е въпросът за министерстване, вие сте повече от това. Ама да бъдеш един граф в България, значи в небето да бъдеш един метач; на най-големия граф на земята, на небето няма да му дадат последната служба, разбирате ли туй? Тогава ще ви приведа анекдота за онзи велик вол: във време на тяхната култура, на волската култура – култура са имали воловете, тази, сегашната им култура, е остатък от миналата, – този вол е изходил целия свят и го победил със своите рога, нямал противник. Научил за хората и казал: „Ще ида там, трябва да знаят, че аз имам рога“. Това е великият вол в света, той не е срещал противник, който да може да му противостои. Отива при хората да побеждава и те го хванали и впрегнали на работа. Показали му, че има по-силни от вола. И той сега, и неговите домашни, орат нивите им. Ние, съвременните хора, религиозните, мислим, че сме набожни, силни. „Туй е направил Христос заради нас“. Христос заради нас може да направи нещо само при едно условие – само при закона на пълната Божия Любов. Той е казал тия думи. Ама вие седите в някоя църква и казвате тъй: „Обичам аз Христа и готов съм заради него да пожертвам живота си“. Но вие сте свързани за църквата, седите и казвате: „Какво ще кажат нашите в църквата, какво ще каже баща ми, какво ще каже майка ми, какво ще каже народът, какво ще каже този-онзи; обичам Христа, но не му е дошло още времето, някога може, в далечно бъдеще“. Някои, които вярват в прераждането, могат да кажат: „В туй прераждане не, но в следващото прераждане“. Религиозните пък ще кажат: „Като идем на небето, Господ ще ни научи да го правим, а на земята не можахме“. Не, не, който не може да служи на Христа тук, на земята, не може да му служи и на небето, а който може да му служи на земята, може и на небето, знаете ли вие това? Сега всички проповядват, че в небето всичко може. То е в символичен смисъл, значи: при по-благоприятни условия на земята, които съществуват на небето, когато се тури този ред и порядък, когато законите на невидимия, далечния свят… – не че той е далечен по време и пространство, но е далечен, понеже ние нямаме тия сетива, не можем да влезем в съобщение с него, – когато тия закони на невидимия свят станат достъпни за нашите умове, за нашите сърца и се приложат на земята, ще има по-благоприятни условия, да може да се приложи тази Божествена Любов на земята. Туй значи, следователно, че ние трябва да напущаме земята и да се връщаме, за да можем да преработим тия материали, да вземем тия нови форми, чрез които може да се внесе новото учение, че да може в света без насилие. Сега ще се спра, ще ви приведа един окултен разказ за едно племе, наречено Финуси. Не казвам същинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено от мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давам, аз я кръщавам Квистиния или Квистина, както искате. В нея се пробудило съзнанието и поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие. И тръгнала тя по света да търси начин и методи, чрез които да се домогне до това знание, като минавала през разни братства, с които не била запозната. На едно място трябвало да заложи своя ум, за да ѝ дадат знание – заложила го; на второ място трябвало да заложи сърцето си, за да ѝ дадат любов – заложила го; на трето място, за да добие сила, трябвало да заложи своята воля – заложила я, и на четвъртото място заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо. Сега аз ще направя своето сравнение, ще преведа този далечен разказ. Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал, ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал, своята воля, която Бог ни е дал, и своята душа, ние ще усетим, че всичко сме изгубили: това се нарича грехопадение. Това е онзи велик разказ от Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиеш знание и любов. Но като заложиш всичко, ти ще усетиш, че всичко си изгубил, а нищо не си придобил. Питам тогава: как трябва да се намери тази истина в света? Е, знаете ли кога се е явил бракът? Сега ще зачекна един въпрос – историята на брака. Един от адептите или от учителите на великото Бяло Братство, като паднала тя в отчаяние, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Бог един път. Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум, да ѝ даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за излизането на Ева от Адам. Тя е другата история. А сега вие се жените, но за какво? Женитбата, това е един закон за спасяване на хората, то е една от великите жертви, които човек може да направи. А сега, когато женят някого, как го женят? Поне българите как се женят? – Ще се явят най-първо стари баби, не зная как ги наричат – сватите, ще почнат отдалече да посещават дъщерята, казват: „Не мислите ли да я задомите, има красив момък, че той е такъв-онакъв, тя ще живее щастливо, те са богатички хора, заможни хора, ще бъде гледана като „писано яйце“. И майката няма да каже на дъщерята истината, а казва: „Ти ще живееш живот!“ Щом се оженят, дъщерята казва: „Мамо, ти каза тъй, ама ние не живеем, както каза ти“. Майката казва: „Мама, и ние с баща ти така живеем, тъй се мъчим“. И тази дъщеря ще проповядва на своята дъщеря, че ще живее щастливо. Така се жените вие. Но ще кажете: „Тъй е направен светът“. Не женете никога, никого, не женете, разбирате ли! Онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистиния, нека се ожени и като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. Ако той може да влезе в тази област, той трябва да бъде герой, където и да бъде, да се качи в невидимия свят, в менталното поле, и там да се сражава, да вземе нейното богатство, след туй да слезе в астралния свят, там да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюблена, тогава да слезе във физическото поле, да освободи нейната воля, тогава да се качи в причинния свят, да освободи нейната душа, и след като ѝ възвърне всичките богатства, да каже: „Възлюблена, аз свърших твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога, както искаме“. Това значи женитба, а сега е обратното: сега мъжът ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти, пък и жената ще заложи някой път… Аз не засягам сега никого лично, аз засягам въпроса много принципиално, какви са сегашните ваши погрешки не ме интересува. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов в себе си. Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим отсега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя закон, а ще го изпълним, Твоята дума на две няма да направим, всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас, свещена, свещена ще бъде“. И тогава знаете ли каква радост ще блика, когато някоя Божествена дума влезе, когато тя проникне във вас, каква радост иде, каква светлина прониква в душата ви? Вие ще имате ли тази опитност? Всички можете да я имате. Питат ме някои: „Трябва ли да се женим?“ Аз ще определя. Вие казвате: „Нашият учител казва, че не трябва да се женим“. Ако ще продаваш ума на твоята жена, сърцето, волята, душата ѝ, не се жени, кракът ти да не стъпи в нейната къща. И ако ти, като жена, ще постъпиш така, не се жени. Но ако ти, като герой или героиня, идеш да я освободиш, ожени се за нея, ожени се без сватове, без попове, без ничия друга сила, освен само едната Божествена Сила, Божествена Любов, която те прониква. Туй трябва да бъде новото схващане за брака. А за сегашния брак Павел казва: „След като умре жената, ти можеш да се ожениш за друга“, в този брак, който е до 60 години, той може да се ожени 10 пъти. Не, той като се ожени, ще тръгне на далечно пътуване и след като придобие всичкото богатство, ще се върне и ще ѝ го предаде, ще ѝ даде една свещена целувка, която ще струва 100,000 пъти повече, отколкото всички ваши сегашни удоволствия. Тогава и 100 пъти може да се жените, ако искате, но ще ходите като герои. Аз говоря за бъдещия брак, за истинския, а за сегашния брак не говоря, вие се женете, живейте както искате, ни най-малко не се меся там, вие имате сделки като двама търговци, които се сговарят, всеки трябва, според както е обещал, да изпълни своето обещание, право или криво, трябва да го изпълни. „Насилие да няма.“ Сега, казвам, ние имаме отношение към тази велика истина в света. Е как може да стане един народ герой? Мислите ли, че българският народ с този морал може да се повдигне в бъдеще, да стане нещо повече? Не, по-хилав ще стане. Мислите ли, че английският, германският или американският народи с този морал могат да се повдигнат? – Ни най-малко нямат идеал вече. Това не е укор, не може да се повдигнат повече. Тия форми, в които живеят, не могат да дадат растеж на човешкото същество. Всички тия хора, в сегашната култура, имат само един идеал: те мислят само за пари. Парата не е цел в живота, тя е само едно средство, едно условие. Нима само едно средство има за живеене? Че средствата не са само парите. Средства има: земята, нивите, градините, плодовете, зърната, слънцето, всичко туй може да служи. Но един ли е начинът, по който може да се повдигнем? Сега вие, религиозните хора, казвате: „Светските хора живеят по един начин, а ние по друг, нас пари не ни трябват“. При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в джоба си. Той не носи пари, а ще кара други да носят пари, хляб, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти. Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът. Ако този нож е свързан с едно порочно чувство на престъпление, туй чувство на престъпление трябва съвършено да изчезне. Когато говоря за парите, подразбирам, че те са едно зло – то е нож с една заразителна идея вътре в човешкия ум, вътре в човешката душа, следователно тази идея не трябва да съществува в света. Ножът като нож, нека си е нож, можем да си служим с него. И тогава спорите: този пророк от Бога ли е или не. Че колко пророци има в България, които са от Бога? – Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни. Сега ще ви приведа още един пример за нещата, които са по-съществени, а не за такива, които са само по съдържание и по форма. Аз ви подарявам една градина, която трябва добре да обработвате. Но в тази градина няма вода. Вие почнете разработване, правите пътечки, окръжности, набивате колове, правите хубави площади, но в градината нищо не посявате, правите шадравани, статуи туряте навсякъде, но градината е мъртва – вода няма. Питам: какво ще ви ползват тия статуи, тия шадравани? Кое е същественото на тази градина? Същественото е, ако вие прекарате една малка вадичка в градината и ако във вашата градина посадите хубави плодни дръвчета, ябълки и зеленчук. Употребете тази вода и ще бъдете полезни на вашите ближни, ще се задоволите – това е най-същественото. Ние можем да имаме един прекрасен характер, направен от мрамор, като статуя, ние можем да имаме отлични знания, които се съдържат в Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рекичка, туй е, което Христос изисква. И Той казва: „Аз ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „Имате ли водица от Моята река, отбихте ли една малка вадичка, да мине през вашата градина?“ – „Господи, няма кой да ни я прокара.“ –„Аз ще ви я прокарам, готови ли сте?“ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще зададете въпроса: отдалече ли ще бъде? Колко ще бъде дълга вадичката, не важи, от 100,000 километра, един милион километра, но водата е потребна. Един жив извор трябва да има вътре във вас. И казва Йоан: „Не правете насилие“. Божественият принцип на Любовта, като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характера ви, ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нещо, то е: няма да наклеветявате никого. Аз съм поразен от подозрението, което хората имат. Аз правя опити, турям в изкушение хората, които имат такова подозрение, каквото съвременните хора имат. Турете в една стая мъж и жена и попитайте хората какво правят тия двамата. 100 души турете да си дадат мнението, да ви кажат какво правят този мъж и тази жена, без да се виждат, при спуснати пердета. Нека напишат 100 души какво мислят за тях. Какво ще напишат? Колко души ще бъдат близо до истината, да я кажат. Тия двама души, мъж и жена, могат да разискват най-свещените идеи, но на тях ще припишат най-калпави и порочни постъпки. При такова състояние на нашите умове, как можем да служим на Бога? Ще бъде интересно, когато минавам покрай някой умрял вол и кучетата се давят за него и някой ме гледа, почне да се блещи и казва: „И ти ли искаш да ядеш?“ Не, не, отговарям, туй е ваша привилегия. Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. Да кажем, вие сте неженен, млад учител, имам доверие във вас. Ако характерът ѝ, след като дойде тази моя дъщеря, се измени в благоприятен смисъл, или е станала умна, вие сте ѝ придали нещо, вашите влияния са били благотворни. А пък ако след като е била при вас, е станала леконравна, хилава, тогава казвам: вие сте ѝ повлияли в лош смисъл. От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг. Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото?“ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? Вие отговаряте: „Ще видим кой учен какво писал“. Той не е дописал нещата. И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не знаят, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заети с дребни работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. Казва някой: „Аз искам да обичам“. Хубаво е да обичаш, но намери ли ти начина, как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си, като я храните, ще ви даде нещо, мислите ли, че ако стоплите малката змия, ще ви даде любов? Не, тя само ще смучи, ще става по-голяма, като боа, и един ден тя ще се навие около вас, ще ви стисне ребрата и вашият живот ще влезе в змията. Казват: „Да се любим“. Как? Да храним малкото змийче? Вие, младите тук, по кой начин искате да любите? А вие, старите, по кой начин искате да любите? В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? През колко от вашите съществувания на земята тази змия е строшила вашия организъм, знаете ли? Казват: „Добър е Господ“. Ако не храните тази змия във вас, как може да строши организма ви? „Клетниците“ от Виктор Хюго – нали сте чели този роман? – той туря там един герой, Жан Валжан, и една героиня Козета. Той я взема като едно бедно момиченце – нали така? – а същевременно той се влюбва в нея, но не е в състояние да се ожени. Когато тя се влюбва в другиго, в един млад, него го обзема дълбока тъга и става ексцентричен. И ние всички, когато се влюбим в света и не можем да го придобием, ставаме ексцентрични. И питат: „Защо се влюбваме в туй, което не можем да вземем?“ Козета има чувства, тя е признателна на Жан Валжан, но любовта е от друг характер. Вие сте обикнали света, но тоя свят ви не иска, защото светът е една сила, която взема, а нищо не дава. Светът днес мяза на онзи турчин, който нямал пари, па си турил кюлафа вкъщи, запалил една свещ на кюлафа и казал: „Който види, ще съжалява, и който не види, пак ще съжалява“. Събират се всички, искат да видят. Влиза един в стаята, вижда един кюлаф и една запалена свещ върху него, плаща му, излиза навънка: „Какво видя?“ – „Влез, че виж“. Той пак вика: „Който види, ще съжалява, и който не види, пак ще съжалява“. – „Как, какво има?“ Влиза друг, вижда да гори свещ на кюлаф. Един след друг влизат, гледат изложението на този дервишин и капиталът му се увеличава. А който излиза, не казва, че той бил толкова глупав, да гледа една запалена свещ върху един кюлаф. Сега и вие виждате в света, в туй изложение на дервиша, и казвате: „Отлично е там“, но като излезете, казвате: „Влез, че го виж“. В този свят има един кюлаф и една свещ запалена, всичката истина е там. Който е видял, казва: „Влез го виж“. Аз зная вече какво има: на този кюлаф отгоре никаква култура не може да съществува. Че не може да съществува такава култура, каквато ние очакваме, че не можем да бъдем щастливи в този живот, да живеем братски, защо да не признаем тази истина? Ако не може, има причина. А може да се създаде тази нова култура в света, даже двама, трима души могат да дадат пример на истинско разбиране за Бога, а не туй, физическото разбиране, което е сега. И те ще имат право. Трябва ни онова същинско разбиране, че Бог е един велик принцип на съзнателната Любов, която прониква в нас. Всеки човек може да има момент в живота си, да има една микроскопическа опитност. Ако от тази микроскопическа опитност може да извади закона: туй, което микроскопическо е вярно, и по-голямо да стане, пак е вярно. Трябва да се домогне изобретателят до онзи велик закон, да познае, че Любовта работи. Сега тъй говори Йоан преди 2,000 години: „Без насилие и без оклеветяване“. Две неща искам да останат във вашите умове от тази беседа: не изнасилвайте никого и не оклеветявайте никого в душата си. Можете ли да приложите тези две елементарни неща? След тях ще последват и други блага, които ще опитате. И когато говорим в този смисъл, защото Йоан тъй говорел, след тия две положения – ако бъдете верни – ще дойде вече Христовият закон на Любовта, той иде вече в света и носи други два елемента: духа и огъня. Духът – това е пречистването на мисълта, а огънят – това е пречистването на нещата. Като дойдат тия два елемента – на духа и на огъня, – те ще пречистят съвременния свят и ще внесат в живота ни една нова мисъл, една нова философия и ще турят основата на великия закон, който трябва да се прояви. Следователно ние трябва да имаме туй широко разбиране в душата си, широко, широко разбиране! Какво да ви кажа сега? – Аз ще ви кажа: „Моят мир да бъде с вас“. Беседа държана на 4 юни 1922 г. НБ-Не правете никому насилие, нито оклеветявайте - 5-та серия.pdf
  6. GDD

    1922_05_28 Неговата заповед

    Аудио - чете Цвета Коцева Неговата заповѣдь (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Неговата заповед И знаем, че Неговата заповед е живот вечен. (Ев. Йоан 12:50) Законът – това е първото ограничение на разумния живот. За да се изяви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите „движение“ и „стремеж“ подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен подтик, а движението – това е физическата страна на нещата. Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон. Ние, за пример, някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на светлина, на разум, това-онова. Бог не е нито светлина, нито разум, той не е нищо: ние не можем да го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно, понеже художникът ще нацапа с маслени бои картината си и в този идеал, който той е нарисувал, може ли да мисли, че той е в боите? Не. Тия бои и цветове са само сенки, които изразяват реалността, която сама по себе си е неизразима. Когато пиша думата „любов“, любовта вътре в думата ли се съдържа? – Ни най-малко. Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта и любовта не е вътре в беседата. Но тази любов почива, проявява се по известни закони. Когато знаем законите, ще знаем да работим. И музикантът също ще намери закона на музиката и върху този закон на музиката той трябва да гради. Така е и с писателя, така действа той, когато изучава граматиката, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат. Само съвременните религиозни хора правят изключение. Те казват: „Ние и без закон можем да живеем“. Не отричам, че и без закон може да се живее, но разумният живот започва със закон. И в гората има шумолене и свирене, там без закон шумят и свирят листата и там без закон са наредени тия листа. Но каква е голяма разликата, когато някое пиано свири или някой орган, когато някой свири на цигулка, знаем каква голяма разлика има между шумоленето на листата и свиренето на цигулката. Има грамадна разлика. В цигулката е вложен законът на човешката интелигентност. Сега, по някой път аз се изразявам и казвам: и в природата има музика, но не в тази природа, която ние виждаме. Трябва да имате особени сетива, особени чувства, малко да бъдете досетливи, да схванете тази музика. И то при особени случаи: не всякога пее природата, не всякога свири, не всякога говори, и тя мълчи, понякога има гробно мълчание, и в туй мълчание се разбира един велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра – затуй тя мълчи, докато тази мисъл вземе своята форма и се изрази в този велик Божествен закон. И често някои са ми задавали въпроса: „Защо съвременните общества не виреят както би трябвало?“ – Защото не са намерили онзи велик закон, чрез който животът може да се изрази. Кой няма желание да живее? – Във всекиго има такова желание. Кой не обича да е музикант, да си посвири? Ама като вземе инструмента, не може да свири, а само дрънка, и му казват: „Я остави, не прави шум“. Сега мнозина като дойдат в това Божествено училище, казват: „Ние ще живеем един чист и свят живот“. Попитам ги: Какво подразбираш под „чист и свят живот“? След като живеят 1–2 години, казват: „Това не е за нас“. Идат в света и почват да живеят по старому. Защо? – Защото не са намерили онзи закон, за който казва Христос: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. За да може тази заповед да я разберем и да се възстановим, има да се борим с много мъчнотии в себе си. Всички изобретатели някой път прекарват 10, 15, 20 години, докато сполучат. Някои даже не сполучват. Някои художници има, както и някои музиканти, които с години са прекарали ред мъчнотии, докато дадат нещо хубаво, за да изразят великия закон на живота. Какъв е той, как трябва да се изрази? Да кажем, имаш очи. Защо са тия очи? Котката е приспособила очите си и казва: „Господ ми създаде очите само за мишките и за птичките, да си намирам храната“. И всеки ден търси, гледа дали има мишка или птичка. Ако попиташ онзи търговец, той ще каже: „Господ ми създаде очите само за платовете“, и всеки ден ходи да гледа платовете, пише сметки, казва: „За това са моите очи“. Гледаш онзи писател, седи с перото и казва: „Господ ми създаде очите да пиша“, и той драще, пише нещо. Художникът казва: „Господ ми създаде очите да рисувам“, музикантът казва: „Господ ми създаде очите да гледам своите ноти“ и т.н. Всички хора присвояват зрението за своята професия. Всъщност защо са създадени очите? Като дойдем до ушите, пак същия закон. Да попитаме, защо са създадени ушите? Някой казва: „Да мога да усетя отде иде моя неприятел, опасността отде иде“. И всички животни най-първо упражняват своя слух за тая цел, затова е създаден слухът. До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл. Нека вземем нашите чувства, защо са създадени. Като казвам, защо са създадени, не че те не са съществували, а защо са се появили: те имат свое предназначение. Някой път ние се оплакваме от тия чувствания и казваме: „По-добре човек да не чувства“. Знаете ли на какво би замязал човек, ако не би чувствал? Представете си едно човешко око, турнато в един камък, и оттам да наблюдава света, без да чувства. Какви ще бъдат понятията на туй око за света, ако кажем, че човек гледаше света само с окото, без да чувства? Допуснете сега обратното – че вашата ръка е турена в този камък без окото и че само чувства нещата, тогава какво щеше да бъде вашето схващане за света? Щяхте да познаете, че едни предмети са топли, други студени, трети гладки, грапави и прочие – ще знаете промените. И сега вие можете да схванете, че някои хора почти живеят като ръката в някой камък, те само усещат промените. Казват: „Днес нямам никакво разположение“, но не си задават въпроса, защо е туй неразположение. „Еди-кой си ме обиди“. Но и той не си задава въпроса: „Защо ме обиди?“ „Днес съм радостен, защото еди-кой си приятел ми каза една блага дума“. Защо тази дума произведе такъв ефект? Ще се спрете и ще кажете: „Така е устроен животът“. Не. Това подразбира, че тази Божествена душа иска да даде израз на всички свои мисли и желания. И следователно Бог живее в нас и се проявява чрез нас, и всеки, който Му противодейства, след като употреби хиляди години, всички условия, да застави този индивид да го слуша, да върви в хармония, най-после, като не се подчини, заличава го. И Писанието казва, че грешните ще погинат. Аз не говоря за праведните: праведни подразбирам ония, които разбират този велик Божествен закон. Сега с това схващане трябва да приложим туй Божествено учение, има ли то приложение при сегашната фаза на нашето развитие? – Има. Нима ние трябва да останем в тази форма, в която сме сега? Нима нашето лице, нашите очи, уши, ръце трябва да останат такива, каквито са? – Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие. И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо? – Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат дядо да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд. Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд. Ако питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж. Ако вие затворите една свиня в една кочина и ред години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня, никога не може муцуната ѝ да се измени и щом я пуснете вън от кочината, пак ще почне да рови и да бъчка – макар че в кочината не рови. Ще мяза, значи, на една възпитана свиня, но пуснете ли я вън от кочината, пак си е старата свиня. И когато ние, съвременните хора, говорим за възпитание, аз казвам, че това не е възпитание, а нашите съвременни методи са методи само за дресиране: в съвременната култура нямаме още истински методи за възпитание. Аз казвам „възпитание“ на следното: когато вземеш едно дете в училището, в първо, второ, трето, четвърто отделения и после в университета, ако работиш една година върху него със същите закони, както един градинар, ще можеш да имаш резултати, а не само дресировка. Възпитание трябва, не само привидно, но съществено, да се прояви онова Божествено съзнание, че този индивид или това дете само себе си да познае, да се регулира без контрола. А когато едно ваше дете е направило погрешка, а не я признава веднага, вие вземате пръчката и тогава то казва истината. Най-първо ще каже: „Мамо, не бутнах захарта“. – „Бутна ли?“ – „Не бутнах.“ Втори път пак не бутна, трети път – „Бутнах“, друго казва на един път „Бутнах“, второ, втори път: „Бутнах“. Значи някои деца казват истината при 3, някои при 4, а някои при 5, 6 удари. Тъй щото математически можем да определим кое дете при кой удар ще каже истината. Сега някои хора ме питат: „Защо има в света много страдания?“ Аз казвам: Вие сте деца и някои от ония, които страдат, още при първата пръчка казват истината, други при втората и т.н. Много страдания, много тояги природата ти е сложила, много тояги, за да кажеш истината. Сега не в този обикновен смисъл да кажем истината, а да разберем истината защо сме дошли на земята. Ако вас ви запитат: „Имате баща, но защо ви е този баща; имате майка, защо ви е тази майка; имате братя, защо ви са тези братя, имате сестра, защо ви е тази сестра?“ А вие ще кажете, че знаете защо: „Така е наредил Господ“. Наредил добре, законите знаете ли ги, знаете ли се вие по този закон, който Господ е наредил, почитате ли вие бащи и майки, по този закон, който Господ е наредил, братя и сестри почитате ли се по този закон, знаете ли, че този закон носи живот вечен? – Не. И в света единият брат е богат, а другият осиромашава, и първият казва: „Да си търси чайрето на главата“. Всеки брат тегли чергата повече към себе си, отколкото към брата си. Аз казвам: тези двамата братя не са разбрали този Божествен закон и те се усещат като отделни индивиди. Ние мислим, че светът е създаден само заради нас. Това е най-голямото заблуждение – да мислим, че светът е създаден само заради нас. Не е създаден заради нас. Бог създаде света не заради нас, а за себе си. Той да се прояви, а ние сме случайни същества в този свят, да, случайни същества сме ние. Моята коса може да расте, аз я подстригвам за това, част от нея минава, заминава, тя не представлява нещо съществено. Някои от вас, като опадат космите им, турят перука. Действително, природата знае, като оголее главата на човека, той се простудява, а при това по-хубаво е да има косми на главата: космите имат и друга добра страна. Знаете ли защо опадат космите? – Учените казват: „От наслояване на пикочна киселина“. Туй е вярно, но има и ред други, психологически причини, които от миналото са действали, за да оголят главата. Когато някоя местност се оголи – в България са оголели много места, – коя е причината? Самите жители изсекат горите и пороищата дойдат да оголят тия могили. Всяка година като става наводнение, хората казват: „Не знаем какво стана у нас, но от няколко години много порои имаме“. Аз разбирам, че техните могили са изсечени. Никой не взема грижа за горите, не съзнава тяхната важност. Сега ние, съвременните хора, сме оголили всички Божествени баири. – И у нас днес не можеш да намериш двама души на едно мнение. Всички казват, че светът е лош. Тъй е, но в какво отношение светът е лош? Лош е в това отношение, че всеки иска да живее за себе си, без да познава и зачита този Божествен закон. Съдията те съди по друг закон. Ние говорим за истината, но сме забравили правия Божествен закон, за който Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Вечният живот какво съдържа в себе си? – Вечният живот съдържа всички условия за разумното растене – живот, в който нашата мисъл може да се изрази в най-висока степен. Само в този закон ние можем да търсим и да намерим нашето благо. Този закон е написан вътре в нас. Той е много пъти писан, там казва Господ – ще цитирам Писанието: „Ще отнема каменните им сърца, ще им дам плътски сърца и ще напиша в тях закона“. В аналите на природата има, че много пъти Господ е писал своя закон в човешките сърца, но хората са го заличавали. И аз правя следното заключение: ние, съвременните хора, сме като малките деца, като намерят някоя монета непочистена, не гледат какво е написано, ами я турят на един камък, изглаждат я хубаво. Така и ние: всичко правим по един метод. Тъй се е родил национализмът: той не е нищо друго, освен изглаждане на онова, което Бог е написал. Германците са изгладени, българите са изгладени, англичаните и прочие, всички са изгладени, няма нищо написано на тях от туй, което Бог е написал. За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна. Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой Гладстон, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня. Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: „Защо?“ – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че „Неговата заповед е живот вечен“, и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга, освен да дойде и да примири тия народи. Тия народи са членове на това велико Божествено тяло. Не е лошо човек да бъде националист, но всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, да знае де му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло, за да може да приложи Божествените идеи. А сега всеки народ мисли, че светът е създаден само заради него, и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него. Но Бог ни доказа, че светът е създаден само заради Него. И ще дойде ден, когато Той ще помете всинца ни, ще заличи всичките ни форми и след хиляда, милиони години, ако потърсите в архивата, ще има само едни жалки остатъци от сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бъдат в забрава, тъй както много форми от миналото са заличени. Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви той, и всеки от нас, който възприеме такава мисъл, да познае, както казва Христос, „Неговия закон“, ще се сподоби с вечен живот. Само при такава форма, при такъв закон силите на природата ще ни дойдат на помощ. Сега ние седим и мислим, правим си планове, мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. За пример, ония същества, ангелите, които са минали преди хората и които седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. Като не ви дадат хлебец, бузите ви поспаднат, коремът ви хлътне, няма шкембенце, благоутробие няма. От какво излиза благоутробието? – Днес едно прасенце, утре една пуйка, кокошчица, гъска, намазана с масълце, и прочие. Казват тогава: „Господ затова е създал тия прасета, заради нас, ние, благородните същества, трябва да ядем, само така ще бъдем хора“. И тъй, ние разбираме, че Господ е създал човека само да яде. Не, човек не е създаден за това. Днешната култура върви в съвсем крива посока. Яденето е нещо случайно. Има неща по-хубави от него, то е само един символ на нещата. Е как ще разберем дълбокия смисъл на думите на Христа, Който казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“? Водата и хлябът са живи. Но аз питам: ти хванеш прасето – това не го вземайте за обида, аз констатирам само един факт, съобразно този закон, – ти хванеш едно прасе или една пуйка, тя ти се моли, според езика на пуйките: „Моля ти се, остави ме“, а ти ѝ казваш: „Как ще те оставя, аз гладен ли ще стоя?“ и „кръц“, отрежеш ѝ главата. Но утре дойде някоя болест и кръцне детето ти. И ти казваш: „Господ да го прости“. Няма какво да го прости Господ, но ти изяде пуйката, а болестта изяде детето ти. Ти трябваше да кажеш: „Господи, понеже аз изядох пуйката, болестта изяде детето ми“. А ние казваме: „Господ да прости детето“. Няма какво да прощава, то не е грешно. Твоето дете ли стана причина за твоите грехове? Аз ще ви приведа един пример: един българин, касапин, който 25 години клал все говеда, забогатял и казал: „Слава Богу, поуредих живота си, отсега нататък ще напусна касаплъка и ще живея като човек – както хората живеят. Но имам още десетина ягнета да ги заколя и тогава ще ликвидирам със сметките си“. Имал три деца, двете от които били братчета. Едното казва на другото: „Ще ти кажа как тате коли ягнетата“. Тегли ножа и му отрязва гръцмуля, закаля го. След като вижда това, взема ножа, бяга, пада и се натъква на него. Майката къпала третото дете, но като чула, оставила го в коритото и то се удавило. Едното заклано, другото натъкнато върху ножа, третото умряло в коритото. И с трите деца този българин ликвидирал, „уредил“ живота си. Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“. Всекиму, който коли, така е писано. Сега ние искаме Божието благословение, но ако ти си такъв един касапин – вземете туй в по-тънък смисъл: примерът е груб, – ще разбереш тази заповед, както Христос е разбирал вечния живот. За да я познаем, ние трябва да се освободим от всички грехове. Божият закон не търпи никакво изключение, той не прощава и не извинява. Той не е груб. Ще бъде смешно, когато някой ученик като свири при някой учител музикант, сгреши и иска да го простят. Казва: „Не съм грешен“. Не си грешен, но трябва да свириш, или правилно да рисуваш. Всяка работа трябва да се върши тъй, както законът изисква. Животът на земята трябва да бъде съвършен. Може ли? – Може. Който се труди, може. Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“. А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли платното на лъжата отгоре“. Така създаваме най-благочестивите хора. И най-лъжливите хора са най-благочестиви в този свят. Ония хора, които най-много лъжат, най-много говорят за истината. Но в този смисъл човек, когато говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради. А процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен процес. И следователно, ако вие не сте готови да зачитате Божествения закон, във вас са заработили тези сили, които ще разрушат не само вас, но и от вашите деца, пари, къщи ни помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота си, не сте го съградили върху този велик закон, който определя каква може да бъде истинската форма на онзи живот, който е вечен. Сега вие ще вземете само отрицателната страна. Това не е догма, но показва как законът работи. Този закон, Божественият, може да се изяви по три начина: като един механически закон – като колело, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса. Може да му се молиш, но той няма съзнание. Обаче по някой път при това колело може да има някое разумно същество, което го регулира, и ти като му се помолиш, щом те хване зъбеца, спира. То ще ти каже: „По-далеч стой от колелото!“ Ние, съвременните хора, сме нахълтали в един свят, дето всички колелета са механически, без да има кой да ги пази. И следователно всеки един, който минава покрай тия колелета, очите му трябва да бъдат отворени на четири страни. Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Някои хора казват: „Няма нужда да сме скачени“. Но на съвременните народи, които отстъпиха от този закон на разумност, подобри ли се живота? Всички започнаха да подобряват живота, какво ли не говориха, какви ли не комбинации правиха, какво ли не писаха, но не намериха онзи закон, чрез който този велик принцип би могъл да се изрази. Този принцип вътре в себе си не търпи насилие. Когато се изрази във всички форми, той ще действа по всички начини, но не може да има дисхармония. Сега ние се спираме и казваме: „Господ ще уреди света“. Хората от света казват: „Ние ще уредим света“. Други казват: „Управляващите ще уредят света“. Ние все искаме да се уреди света. Той се урежда постепенно, не че не се урежда, аз зная това, само че нашият живот, сегашният, индивидуалният живот до известна степен остава неуреден. Най-важното при сегашните условия е душата на човека. Ти, като едно разумно същество, как очакваш да живееш в бъдеще? Сега мнозина от вас познавате Бога, нали? Някои от вас ще кажат, че те любят Бога. Признавам това, че Го познавате, че го любите. Но аз ще ви кажа, познаването, любенето ви на Бога ето на какво го уподобявам: имате отлична дъщеря, благородна, красива, възпитана, много нежна, запознава се, дойде един възлюблен, тя го среща нежно, милва го, толкова внимателна и търпелива е. А той говори сладичко на момата, да я не обиди. От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй?“ Само музиката се изменила. Защо? – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури. Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания. И като идем при Него, Той казва: „Много добре зная как ме посрещнахте и изпратихте“. Религиозните хора, търговците, всички му палят свещи и се молят, когато не им върви. А щом им провърви работата, казват: „Човек на себе си трябва да уповава“. И военните на бойното поле, щом се намерят в мъчнотии, коленичат и казват: „Господи!“, а щом победят: „Виждаш ли нашите мишци, гледаш ли тия топове?“ Тъй посрещаме и изпращаме Господа. Но какъв е смисълът на воюването? – Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание и на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“. Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“. Взема ги, туря ги в джоба си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша. Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: „Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот? Философски разбирания!“ Казвам: Приятелю, ти ще вземеш ли петалото? Ако не го вземеш, учителят ти ще го вземе и ти после 10 пъти ще се наведеш, докато разбереш, че за предпочитане е да вземеш петалото, отколкото 10 пъти да се наведеш за черешите. Този закон ние можем да го изпълним. Как? – Нека се спрем на следния факт: не може ли искрено да постъпим тъй спрямо другите, както искаме да постъпят те спрямо нас? Ако аз разсъждавам тъй: някой казал нещо грубичко, аз почувствам някоя болка, тогава и аз повиша гласа си. Но нали по-рано ти усети що значи да повишиш гласа, защо го повишаваш сега? Някой те излъгал, и ти го излъжеш. Казваш: „Туй минава“. Когато аз лъжа, туй минава, а когато другите лъжат, не минава. Защото ако минава в един случай, минава и в друг, ако не минава в един случай, не минава и в друг. Погрешката, ако е моя, не е погрешка, но тя нито мен оправдава, нито вас. Доброто дали е във вас или в мен, е все добро. То е едно благородно качество, което съзижда, съгражда живота. И не е ли по-добре като се срещнем, да се познаваме? Някой казва: „Искам да зная“. – Какво искаш да знаеш? – „Искам да зная какво се крие в мен.“ – Братко, много лоши работи се крият в теб и много добри работи се крият. Ако аз зная твоите лоши работи, пак нищо няма да ме ползва. Ако аз зная, че в твоята каса има 10,000 златни монети, какво ме ползва? – Нищо не ме ползва. И ако зная, че ти дължиш 10,000 златни монети, какво ме ползва, че ти си имал да даваш или да вземаш? То е само едно бреме за моя мозък. Туй, от което ние трябва да се интересуваме, са нашите отношения. То е в дадения случай постъпката, може ли аз да се отнеса добре с вас; да ви интересува само думата, която ви казвам, то е най-важното в дадения случай. Думите, които ви аз говоря, това съм аз. А вие ще мислите какво съм искал да кажа. Аз съм толкова откровен, че ви казвам една велика истина, която съм приложил и съм имал отлични резултати. Някои от вас още не могат да се убедят, че туй е вярно, и мязате на онзи българин, който се научил да пиянства, но се молел на Господа да го освободи от пиянството. И ръката му почнала да трепери: рече да пие, излива се, не може да пие, но му се пие. Мислил той ден, два, не може да пие. Казва на жена си: „Ще ми усучиш една връв“. С връвта искал да пие. Господ искал да го избави по един начин, той ще свърже ръката си и казва: „Не ме обичаш Господи“. Сега аз виждам вас с много върви вързани, виждам ви и ви казвам: Долу вървите! Не че сте лоши хора, но кажете: „Няма да пием, ще изпълним Божия закон, в нас има воля, воля, воля! Ние сме живи същества, не сме роби, ще служим на Бога“. Но ще ми отговорите: „При по-благоприятни условия, в бъдеще, в някое друго прераждане, когато ни прати Бог отново на земята“ – това са разсъждения на онази свиня в кочината, която казва: „Аз сега ровя, но като дойде някой по-добър господар, ще ме храни по-добре и ще се отуча да ровя“. Турците казват: „Бош лаф“. 100,000 пъти по-добри господари да дойдат, тя ще си остане все свиня, докато нейният ум не се промени. Тя трябва да остави кочината, да действа по друг начин, защото иначе ще остане в същата форма. Следователно и ние можем да живеем в Бога, но само ако възприемем Неговия закон, ако почнем да мислим както трябва и да чувстваме както трябва. В противен случай ние ще си останем в кочината. Но казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяване, но аз казвам: Да ви пази Господ от туй променяване. А вие казвате: „Няма да се подчиним“. Господ има и пещ за хората, като ги хвърли вътре, стопява ги, а когато се стопят, не се познават. „Нима ние не сме индивиди – казвате, – аз съм Стоян, знаеш ли кой е баща ми?“ – Може, ама като ви тури Господ в пещта, нищо не ще остане и няма да се познавате. За какво ще се разправяте в Неговата пещ, как ще се разправяте? Сега да се повърна към съществената мисъл: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Този велик закон е изражение на Божията Любов. Чрез този закон вие можете да промените вашия личен живот: искате да бъдете щастливи, можете да бъдете силни. Всичко, което пожелаете, можете да го имате в името на този закон, в който Любовта действа, но ще приложите този закон тъй, че както действате спрямо себе си, така ще действате и спрямо ближните си. Няма да ви смущава обществото, то не може да ви пречи. Нищо не значи това: когато човек иска да приложи Божествения закон, че обществото живеело по един начин, а ние по друг, ние не трябва да обръщаме внимание на това, не трябва да си правим илюзии, че обществото живее по друг начин, защото всички хора живеят според своите разбирания. Сега в туй разбиране ние можем да поправим своя път в този свят, можем да го поправим. Това, което един конец не може да направи, 10 конци могат, това, което един човек не може, двама, трима, 10, 100,000 души могат да го направят. Вие разговаряли ли сте с вашия Господ вътре във вас, казвали ли сте: „Господи, каква е Твоята воля? Господи, може ли да изпълня Твоя закон?“ Вие ще кажете: „Трябва ни някой добър човек да ни каже“, да, трябва ви добър човек да ви каже, но как трябва да разбирате този добър човек? Ще ви приведа един стар разказ из египетската история. Тацин, един велик учител на бялата ложа, човек на 70 години, търсил един ръкопис, написан от създание мира, в който били написани всички основни тайни, как да се живее и как да се използва живота. Този папирус е бил написан на особен език и той се намирал в ръцете на най-красивата, но най-бедна мома, Изис. Според тогавашните правила на Бялото Братство, изобщо жените напълно се изключвали, понеже не са били повдигнати до тази висока култура. Имало едно правило за учениците, да не дружат много с жените. Започнал Тацин да посещава тази младата мома, а окръжаващите почнали да обсъждат какви са неговите намерения. Те не са подозирали, че в нея се криел този скъп папирус. Тя трябвало само да тури папируса пред него, а дълго време след като четял той, ставал от масата, връщал се в неговото светилище, а тя пак го завивала и го туряла в нейното хранилище. Така, ден след ден той ходел да чете и младата мома се чудела каква любов има той към тази книга. Когато пипал книгата, у него се зараждал един свещен трепет, лицето му се изменяло, но тя не могла да си обясни. А външните хора мислели: навярно той се е влюбил в тази мома. Тя се чудила кои са причините, поради които той чел тази книга, а външните хора се чудели кои са причините, които го заставяли да посещава нейния дом. Когато някой съвременен човек започне да изучава Божието Слово, хората почват да мислят защо този човек почнал да трепери. Някой медиум потреперва, а хората казват: „Смахнат е“. Ама вие на хоро играете, не треперите ли? На бал сте, реверанс правите. Има ли някой човек, който да не се друса? Ако някой се раздруса, казват: „Този човек е полудял“. – Това не е в реда на нещата, а когато мъжът се разсърди, друса жена си – то било в реда на нещата, когато началникът или министърът се разсърди, също. И тогава казват: „То е в реда на нещата, нещо предизвикало човека“. А щом някой религиозен човек, който търси Бога, се разтърси, казват: „Нещо му липсва, дъската му хлопа“. Не, на този човек дъската му се намества. Друга е причината на туй друсане: той търси Бога. Това е един процес на ума, раздрусване става вътре, докато тия движения станат по-хубави, по-музикални, по-хармонични, тогава ние ги считаме нормални. Медиумът дълго време се друса, понеже среща препятствие. И всички хора, когато почват да мислят и да действат, все се разтърсват. Но в това тресене те търсят закона. Щом го намерите, спрете се и не философствайте. Вие ще кажете: „Може ли да се приложи закона?“ – Може, сега може да го приложите. Някои от вас са тъй назрели, че могат да го приложат. „Но какви ще бъдат резултатите?“ – Резултатите ще бъдат отлични. – „Ще стане ли човек добър?“ – Ти няма да станеш добър човек, но ти ще знаеш как да живееш. Добро и зло – това са слуги, които те упътват към Бога, и едното, и другото те упътват, те са живи същества – злото те упътва по един начин, доброто по друг начин. Те са служители, за да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: „Слушай, ако ти не изпълниш Божия закон, ще мязаш на мен, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!“ А като минеш при доброто, то казва: „Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път“. Тия същества са толкова искрени: едното казва: „Не бъди като мен, но ако искаш, ела да работим заедно на едно поле“. Но най-първо, един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: „Говори истината, не бъди като нас, защото ние не обичаме страхливите хора“. Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. Ще кажете: „Само едно чувство“. Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише, нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие. Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че си заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот! Един момент в тоя живот се равнява на хиляда години наши страдания! И Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. И сега, Христос ви казва – т.е. той казва на себе си – „И знаем, че Неговата заповед за мен е живот вечен“, ще влезете в тази заповед. Не питайте: „Сега дошло ли е времето?“ – то е от лукавия. Ще бъде смешно, когато някой ученик дойде при учителя си и пита: „Дошло ли е време да се уча?“ Ами че той е на 20 години, значи отдавна е дошло това време. На 7 години трябваше да дойдеш. Някой дошъл на 40 години и пита, преминал ли е? Два пъти е преминал. Друг дойде на 60 години и пита: „Дали ще мога да разбера?“ – Чудна работа, значи ти ако на 60 години не разбереш, кога ще разбереш? Казва: „Нашето се свърши, защото остаряхме“. Остаряхте ли? Онзи, който търси истината, колкото е по-стар, толкова по-добре е за него. Ако започне като млад, добре е, казвам: Добре е за вас да учите, да си не губите времето с речено-казано. Да изучаваме религиите и тяхната история, историята на земята, през какви геологически периоди е минала тя, всичко туй е хубаво. Когато разберете този велик Божествен закон, ще изучите историята на земята в един ден, като в кинематограф, в картини, ще видите как се е създала земята. Но в тая земя има други съкровища, които трябва да се учат. Но сега за тия велики съкровища някои от вас ще кажат тъй: „Покажи ни ги“. Опасно е да се покажат тия съкровища! В миналото една красива мома от бялата раса попаднала в черните, и за да избегне, турила си една маска, два пъти по-черна от тях. Те я считали като герой. Дохожда при нея един и ѝ казва: „Вдигни си маската, да те видим“. Опасно е да се покаже същността. Някой казва: „Вдигни си маската“. Не, не, при черните опасно е да се вдига маската, черно трябва за тях. Туй учение, което аз проповядвам в днешната беседа, не е за света, а е за вас. То е един вътрешен психически момент за преживяване – такова преживяване, което никому не трябва да казвате. Такива моменти са свещени, толкова свещени, че трябва да ги запазите като рядкост. Знаете ли колко е красиво за самите вас, какво значи да ви проговори един ваш брат, един брат от невидимия свят, колко е сладко да ви проговори Христос! Но не този Христос, за когото всички говорят! Има един разказ за един проповедник, който дълго време е учил за Божията Любов и за Истината. Той попаднал веднъж между разбойници и те му счупили и двата крака. Минали неговите събратя край него и всеки му казвал: „Хайде, твоята работа е свършена, само да не дойде и до нас“. Минавали и заминавали, а той плакал и всички го изоставили. Най-накрая идел Христос като един беден човек. „Понеже ти, последният, си толкова дрипав, неблагороден, не вярвам в теб да е останало нещо добро, но може ли ти да ми услужиш?“ Спира се Христос при него и го пита: „Какъв си, приятелю?“ – „Проповедник съм аз.“ – „Проповедник? Ами какво проповядваш? Аз съм толкова прост човек, но имам едно изкуство да поправям крака. Хайде, ти ще ми проповядваш, пък аз ще ти поправя крака, ама хубаво ще ми проповядваш.“ Започва той и казва: „Кракът ти е на много места строшен, ако не говориш истината, костта ще иде на криво място. Ще ми държиш най-красивата, най-хубавата проповед. Поправянето на твоите крака ще зависи от твоята проповед“. Спрял се проповедникът: трябвало да говори истината, защото тази истината засяга неговия крак, неговите кости. Събрал мислите си, погледнал Христа, искал да излъже. Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва. – „Много добре.“ Христос започва да му намества крака, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“. Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши крака са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“. Мъчно е да се говори истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй? Вярвате, ама сега кракът ви е счупен и ако не говорите истината, няма да се намести. Не само да говорите: „Вярваме“. Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести кракът ми“. – „Чакай да си помисля по-добре, да поразгледам сметките си, да попитам жена си, децата си“, ще кажете. А някому ще каже: „Може ли да посветиш един месец от живота си?“ – „Да, но само че децата ми…“ Не, не, няма отлагане, като дойде този момент, краката ти са счупени, всичко трябва да жертваш доброволно. Върху този велик Божествен закон ние всичко трябва да съградим доброволно. Аз не ви казвам да се измените, а да бъдете искрени спрямо себе си, да имате добрата воля. Търговецът да е търговец, но пак да е честен човек; лекарят да е лекар, но пак да е честен човек. Нима един лекар не може да посвети един месец от цялата година, без да взема пари? Нима адвокатът не може да посвети един месец да разглежда дела даром? Нима една майка, един син, една дъщеря, всинца не можем да посветим по един месец от годината за Бога? А ние спираме там: „Какво ще каже този, онзи“. Мъжът казва: „Какво ще каже жена ми?“ Господ казва: „Твоята жена казва да не работиш“, но след някой месец той ще я уволни – тя ще си замине. Той почне да я оплаква. След това той пита: „Може ли да се оженя втори път?“ Оженва се за втора. Господ пита: „Готов ли си?“ Сега казва: „Какво ще каже жената?“ Замине и тя, и той вземе трета. Третата жена дойде и Господ пита, а тя: „Какво ще каже мъжът?“ Господ го уволни. „Какво да кажа, чакай да намеря друг“. Господ чака, като дойде вторият мъж, и той я туря в коша. И се извиняваме: мъжът с жената, жената с мъжа, братът със сестрата, а волята Божия не е изпълнена. И казваме: „Ще дойде Христос от небето с ангели и Той ще оправи света“. Не е тъй. Христос хлопа на вашата врата и ви казва: „Вие можете ли да посветите един ден заради Мене?“ Ама ще ми кажете сега, че това съм ви казвал много пъти. Да, но като днес не съм ви говорил. Днес може да няма такова въодушевление. Ще кажете: „Ние не усещаме такова въодушевление“. Не, не, днес казвам: въодушевление не искам, парите, парите тук! Досега аз давах, а вие казвахте: „О-хо!“ Един приятел ми разправяше следния анекдот: някой отишъл в една гостилница, почнал да яде и казва: „Кебапчета и винце, охо-хо!“ Но като дошъл да плаща, казва хазяинът: „Плащай сега!“ – „Вай-вай.“ Досега беше: „охо-хо“, а отсега „вай-вай“, защото казвам: дай тук ти 100,000 лева, плати. Ти казваш: „Чакай“. Първо, на работа всички. Ще кажеш: „Ама де е философията ни?“ Оставете вашите философии, имаме по-голяма философия, и на опит ще я приложим. Вие казвате: „Да си помислим сега“. Няма време да си мислим. „Ще дадеш, или не?“ Ако дадеш, заповядай, влез, а ако ли не, върви си, не те спирам. Искаш нещо, заповядай, вземи си. Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето. Знаете ли колко задължения имате? И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си. Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения. Туй е учението, което трябва да приложите на опит. И тъй ще го опитате: ако е вярно, добре, и ако не е вярно, поне ще знаете самата истина. Нали няма да имате никакво задължение? Ще знаете самата истина, тъй както си е. Сега седите и казвате: „Може да е“. Тази архива ще ви изнеса и в един момент ще я преживеете, знаете ли какво ще стане с вас? – Някои от вас ще се скумите като восък. Като я донеса, от вас ще останат само костите ви, голи кости, а мозъкът и прочие – всичко туй ще изчезне тъй, както в някоя лаборатория – щом се двоумите. А щом видите вашата архива и въздигнете душата си към Бога, въздъхнете дълбоко и кажете: „Да дойде великото съзнание“, ще се почувствате и ще преминете от смъртта в живота. Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота, най-великият, най-славният момент – или кости ще останете, или жива запалена свещ, да свети във вековете, като ония звезди на небето, да показвате пътя на ония ваши братя, които идат по този път. Аз говоря на учениците, а не на вярващите и оглашените: свободни са те. Тази истина ще се провери, и за вас е последната секунда в живота ви, последната секунда е тя. Отсега нататък, ако вие не използвате тази секунда, изгубени сте за всякога. Туй да го знаете, всичко е изгубено за всякога. Но ако я използвате, вие сте спасени, бъдещето е ваше, славата Божия е ваша и Бог ще бъде с вас. Изгубени като казвам, то е едно наклонение. Ще дойде някой да каже какво е казал Павел. Оставете Павла, не си играйте с Бога, вие грешите. Тъй ще кажете, както Христос е казал: „И познавам, че Твоят закон е вечен живот“. Да, този закон е вечен живот. И като видя този закон, всичките мои погрешки трябва да слязат в съзнанието ми и трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе и да служа с Теб заедно“. Следователно ще бъдете съработници и ще влезете във великото училище. Казвам: Изгубени сте. Разбирам: Ще изгубите всичките условия да се запознаете с онази велика Истина, с онази велика Мъдрост, за която вашата душа от хиляди години е копнеела. Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността! Беседа, държана на 28 май 1922 г. НБ- Неговата заповед-5-та серия.pdf
  7. GDD

    1922_05_21 Много плод

    Аудио - чете Цвета Коцева Много плодъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Много плод В това се прослави Отец ми, да приносите много плод; и така ще бъдете мои ученици. (Ев. Йоан 15:8) В какво се изразява разумният живот на човека? Природата отговаря на тази задача – с плода. Там, дето има плод, има разумен живот, а там, дето няма плод, няма разумен живот. Сега тия плодове в природата се различават по качеството, различават се по състава, различават се и по силата, която съдържат в себе си. Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят. Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия. И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих!“ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“. После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги. „Сражавал“ се и „победил“! Аз не виждам никаква победа, никаква култура. Съвременните културни и религиозни хора и те играят на карти и на билярд. Богословците имат такива дълги щеги. Топките от единия край до другия си играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой си стих на Писанието. Аз казвам: Приложихте ли го добре? – „Не, не го приложихме, но само го изтълкувахме.“ Природата не търпи никакво тълкувание, тя признава само приложение, приложение! И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони. Всичките съвременни нещастия, сегашните, преди и ония, които ще дойдат, произтичат от този факт – неприложението. Туй неприложение, където и да е, дали е в политическия живот на една държава, дали е във физическия живот или в културния или вътрешния живот, който и да е, щом има нарушение на този закон, непременно ще дойдат лоши последствия. Няма изключение. И всички съвременни учени хора искат да ни убедят, че има изключение, че по известни начини: един ден те ми казват, че щели да направят малки пилюлчета, да се храним, без да работим. Турците казват: „Гел кузум гел“, а българите казват: „Зей, коню, за зелена трева“. Има утешения, които са верни, а има утешения, които не са верни. Ще бъде смешно, когато завеждат някой човек да го бесят на въжето и да му кажат: „Няма нищо, добър е Господ“. Твоят Господ е добър, но въжето не е добро. Пак ще ни убедят, ще кажат: „Е, тъй е писано“. Не, не е тъй писано. Хората написаха този закон. Защо трябва ние постоянно да извиняваме своето прегрешение, че Господ е писал? Във великата Божествена книга, която аз съм разглеждал, не съм срещнал досега Господ да е написал нещо подобно в нея. Срещал съм много коментатори, които са писали много. Но в Неговата книга е писано тъй: „Всеки, който е изпълнявал моя закон, е благословен, а всеки, който не е изпълнявал моя закон, е наказан“. Тъй пише в книгата, и тогава законът гласи така. Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога разбира абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Следователно физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, непременно трябва да имате Правда. Няма ли Правда, най-сладките ви думи, най-сладките ви увещания, че туй било, че небе имало, че ангели имало, че църквата била такава, че оня бил прав, това са празни забавления. Нам ни трябва, в дадения случай, Правда, абсолютна Правда. Тази Правда трябва да се приложи спрямо всички еднакво, без никакво изключение! Правда, която трябва еднаква да бъде и спрямо вола, и спрямо човека. И в Божествената книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност, но по Правда волът и човекът имат еднакви права пред Бога. И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но един ден Бог ще ви докара в съда и ще ви каже, че вие трябваше да бъдете справедливи спрямо този вол, който ви е орал 10–15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и след туй ти го заколваш, и жена му, кравата, сте взели и детето му сте взели и казвате: „Господ така е решил“. Не е решил така Господ. Аз говоря сега на разумните хора, на вас, като мисля, че сте разумни. За разумните хора е така, а за глупавите е другояче. Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата „вол“. В Божествената книга воловете имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете. Вие като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята. Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“. Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака, какво направиха?“ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“. От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея. И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха да има война, да идат на война. Всичките с един глас викаха. Идва Йеремия, но му казват: „Ти лъжеш, не те е пратил Господ, ние каквото казваме, това е вярно“. И съвременните хора казват: „Кой те е пратил тебе, да ни говориш тука, да ни смущаваш?“ Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук, на пътя, ще се забатачи и ще се счупи, а там някъде има друг път, много по-удобен. Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите. Сега аз ще ви приведа един малък пример. Има хора в света, които са умни. Двама неприятели, единият е граф, а другият е един обикновен господин. Графът се нарича Кенигсберг, а другият господин – Бругсон. И двамата са ужасни неприятели. Някой път се дуелирали, но не могли да се примирят. Граф Кенигсберг имал красива дъщеря. На Бругсон идва една светла мисъл, да се примири. Подкупва той един работник, дава му около 4–5,000 лева, та дъщерята на първия като се разхожда до някоя река, да я бутне вътре и да не мисли за последствията. И работникът, като взел тия 4–5,000 лева, един ден, когато графът се разхождал с дъщеря си, взима той и бутва дъщерята. Графът не можел да плава. Бургсон се хвърля в реката и изважда дъщеря му. Тези хора, които 4–5 пъти се дуелирали и не могли да се примирят, в този случай графът отива, хваща му ръката и казва: „Аз ти благодаря, сега те познах, че си благороден“. И аз казвам на съвременните хора: Трябва някой да дойде да бутне дъщеря ви във водата, за да се примирите. Вторият пример, който ще ви приведа, е от съвсем друго естество. „Отвореният мост“ аз го наричам. То се случи в Америка. Господин Браун и Мелби, млада мома. Обичат се двамата. Ще кажете: „Какво лошо има в тази обич?“ Нищо лошо няма, отлично нещо. Браун е чиновник при един въртящ се мост: да отваря и затваря моста, да отваря моста, когато морските кораби минават, и да го затваря, след като те отминат. Обаче при един случай той отваря моста, идва неговата възлюблена и той забравил да затвори моста. Експресът идва, те се любуват двамата, разправят си за щастливи дни, а целият експрес пада в реката долу. И аз казвам сега, че всички съвременни религиозни хора са отворили този мост и си правят забавления като тези двамата, Браун и Мелби, и експресът ще падне в реката. Умишлено не сте направили това престъпление, а от любов. Не можехте ли да затворите моста? И тази Мелба трябваше да каже: „Затвори моста и тогава да се разговаряме“. И сега всички съвременни хора разрешават най-трудните и спорни въпроси при отворен мост. Казвам: Този мост трябва да се затвори. Кой е отвореният мост? Това е омразата. Затворете моста, това е скачване с Любовта. Вложете тази Правда. Аз съм готов да ида в коя да е църква да говоря, но искам едно нещо – без патрахили и одежди, а по Бога. Господ е сит на нашите хвалебни песни с отворени мостове. Най-първо ще застанем всички да се попитаме, от толкова хиляди години на земята, какво сме извършили за Любовта? Има ли Любов, за да я признаем като един факт? Никакви извинения! „Ами ти какво мислиш?“ Отговарям: От делата ми ще ме познаете. „Вие какво мислите?“ – от делата ви ще ви познаят. Туй много ясно е казано. И когато някой път аз съм малко рязък в своите беседи, казвате, че искам да ви нападам. Не, аз говоря истината. Аз обичам да говоря на мек език, и съжалявам, защото съм принуден да кажа истината и когато я кажа, тя едновременно влиза в стълкновение с интересите на хората, понеже те не съвпадат. И аз съм поставен пред дилемата: на Бога ли да угодя или на хората? Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли, а ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Тогава казвам: Предпочитам по-малкото зло – да ме отхвърлят хората, защото да ме отхвърли Бог е голямо зло. При това аз излагам това учение принципиално. Не само на теория, а бих посочил на всички бащи и майки начини за възпитание, които трябва да приложите. Ама кога? – Когато вие съблечете вашите одежди. На всинца ви казвам това, защото вие сте свещеници с филони, но никога няма да ви поверя цялата истина, защото е свещена, а вие може да злоупотребите с нея. Само когато смъкнете филоните си, когато смъкнете вашите одежди и приложите Правдата, само тогава аз ще ви посоча правила вътре в природата, и в една година вие ще имате такива резултати, както за хиляда години. Сега някои ще питат: „Има ли Господ, няма ли Господ?“ Тази е една лъжлива философия. Господ в света е изчезнал по причина на нашата неправда. Ако аз извадя на някого очите и го питам: Има ли светлина? Но защо очите му са извадени? И ако на много хора очите са извадени, не са на място, те казват: „Няма Господ“. Кой е причина, кой е виноват за това? Обаче аз съм готов да ви наместя очите. Вие казвате: „Може ли, като Христа, да ни отвориш очите?“ Мога, мога на всинца ви. Не да наместя физическите ви очи: то е най-лесното за мен. Мога да ви ги отворя на всинца ви. Сега виждам по лицата ви, вие схващате материалната страна и казвате: „Дали туй нещо ще дойде?“ Не, не, в туй учение, което аз проповядвам, пътят е най-лесен, но методите са най-мъчни. Тия опити, които ще ги направя, няма да бъдат тъй сполучливи. Ще си зададете голям труд. Учение трябва, учение, учение, учение! То няма да дойде лесно. Най-голямото заблуждение е, че те казват сега: „Господ изведнъж щял да го научи“. Е, хубаво, покажете ми един човек, който се е родил учен. Той се ражда с известни дарби, но Духът не може всичко да даде. Най-учените хора са минали през такива страдания, мъчения, изпитания, за да добият туй знание! Сега искат да ни убедят, че то лесно може да се даде. Това е лъжлива философия. Бог обича прилежните, трудолюбивите, искрени хора, които обичат да работят. Честно и почтено трябва да се работи. Сега Христос казва: „За да приносят плод, в туй се прославя Отец“. Кой се прослави в това? – Любовта се прослави. Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме? А можем да се разбираме. Светът е толкова широк! В него има вложени за всички толкова блага! Вие можете да бъдете щастливи, но още не сте живяли, не сте живяли. И вашият живот, сегашният ви живот аз го намирам, че не е от много щастливите. Той е един живот само на мъчение. Малко медец ще ви дадат... Вие сте в почти туй положение: в Ямбол българите имат такива дараци, че площта, в която конят върви, е подвижна, и турят малко сенце на този кон. И той като отива към сеното, се движи цял ден, гледа сеното и върти дарака, вълната се разчепква и конят казва: „Все ще стигна“. И като свърши работата, казват: „Хайде да му дадем малко сенце“. И за вас сега дяволът е поставил малко сенце и вие казвате: „Имам идеал“. И най-после, като му свършите работата, дяволът каже: „Хайде да му дам това сенце“. И вие казвате: „Много съм спечелил“. А пък аз казвам: Много загубихте. И питам сега: като напуснете земята, на какво ще се обърнете? Когато дойде последният час да идете на небето, какъв ефектив ще има във вашия ум? Нали плодът на дървото е, който завършва всичко? Който е работил, от този плод ще се оцени. Следователно и целокупният ни живот, който ще се завърши в една школа, е плодът, който Бог ще откъсне, да види как се е развивал. И ако в този плод има 10 червея, питам, вашият живот постигнал ли е целта? Сега ние, съвременните хора, сме заети само с отрицателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни, нищо не можем да вземем в добър смисъл. Всяко докосване, всяко говорене за Правдата, например, ако аз говоря за Правдата, някои ще кажат: „Заради мен се говори“. Правдата е един велик закон в света. Навсякъде и в духовния, и в политическия живот, и в домовете, навсякъде, тази Правда трябва да съществува и тя ще даде своя плод, туй, което е необходимо. Ако синът е справедлив, ако бащата е справедлив, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадат своя плод, ще има мир. Те ще знаят да изпълнят своите задължения. Ако бащата е несправедлив, и синът ще бъде несправедлив; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бъде несправедлива. Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синът ще люби. Законът в природата е такъв: Подобното от подобното се ражда. А съвременните хора искат да докажат, че от любов омраза се ражда. Това е невъзможно. Любовта омраза не може да роди, и Правдата неправда не може да роди. Ако тия неща се раждат, те се дължат на съвсем други причини. Един външен човек може лесно да скара двама души от вас. И двама души от вас може лесно да се примирят. Но и в единия и другия случай трябва жертва. И когато смразяваме хората, даваме жертва, и когато примиряваме хората, пак даваме жертва. Нима мислите, ако вие смразите двама души, ще бъдете щастливи? Не. Вие ще мязате на онзи писател, за който разказват един анекдот. Някой отишъл да посети другия свят, идва в чистилището и забелязал под един писател отдолу турили една пирустия, с малко огънец да го грее, като че ли е измръзнал. Защо го турили на тази пирустия? Огънят е малък, но след 100 години тоя огън е голям, огромен. Каква е работата? Неговата книга, когато я писа, даде малък огън, малък резултат, но след 100 години произведе толкова голямо зло, затова и огънят ще се увеличи. И когато представим такива примери, те казват: „Това са празни работи, да ядем и да пием, всичко е тук“. Кое „всичко“? Аз да ви кажа: най-ужасното не е в другия свят, в ада, а в гроба: там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заравят, ще слушаш, че плачат, ще почне да гние тялото ти, всичко туй ще виждаш, докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш да плачеш над твоята съборена къща. Туй е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите. Няма никаква измяна. Някой казва: „Излезнала му е душата“. Душата само на праведника излиза, а душата на грешника не излиза. Кой излиза от затвора? Който го е излежал. А който не го е излежал, може ли да излезе? Кого кредиторите освобождават? Който е платил. А който не е платил, не го освобождават. Сега вие мислите, че лесно ще се освободите от греховете си, без да сте платили. Христос е казал тъй: „Небето и земята ще преминат, но нито една резка от закона няма да премине“. Сега не казвам за вас, вие които ме слушате, туй не се отнася за вас, аз ще съжалявам, ако помислите, че вас визирам: аз само констатирам един факт, който съвременният свят ще го опита. Туй е за света, а за вас не е. Вашите души ще излязат и свободни ще бъдете. Но ви казвам, ако във вас, един ученик, който е в туй учение, дойде най-малкото съмнение или колебание и каже: „Хайде и аз да си поживея като хората“, и вие ще останете вътре като грешника. Внимавайте: на ученика мъчно се прощава! Не мислете, че е лесно. Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. Ако Бог ни прости, то е по причина на своята Любов. Любовта не позволява никакво прощаване, не от омраза, защото Любовта изисква да се изпълни всяка Правда. Тази Любов да бъде общо достояние на всички. И ние, съвременните културни хора, които живеем в Божествения организъм, причиняваме на Бога най-големите страдания. И мислите ли, че Бог няма да ни се отплати? Ще ни се отплати, и то по закона на Правдата. И сега във вас няма такива големи грехове, но има друго. За пример, вие седите, критикувате някого, нали? Но не го критикувате от Любов, от онази вечна Правда да го оправите, а понеже вас ви е докачил, вие го критикувате, когато е съгрешил. Ще го критикувате според този велик закон, тъй, като застанете на онова становище, което е Божествено, ще говорите меко и съзнателно, и няма да има никакви изопачения, а ще поставите истината тъй както си е, нито да я увеличите, нито да я намалите. И сега гледам на мнозина лицата ви са изменени. Защо? Двама души седят, недоволни един от друг. Щом си недоволен, вдигнеш веждите. Извадете дъщерята от водата! Имаш някой, който те мрази, този човек е беден. Иди му помогни, направи му едно добро и ще се примириш. Господ ти е дал един случай да помогнеш на един беден, благодари. Всякога, когато туряме желанието да направим добро, ние очакваме да станем по-напред много добри и така да работим за света. Такова учение не съществува. Бог никога няма да ти напълни така хамбара. Той по малко ще ти даде. Земеделецът като отива да сее, взема ли целия хамбар на колата си? – Не. Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати. Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет. Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас. И бих желал да говоря с Него, с вашия Господ. Вие имате ли намерение да бъдете честни хора? Ще кажете: „Как тъй, ние сме честни хора“. Вие имате ли намерение да бъдете абсолютно справедливи хора? – „Да.“ Радвам се. Ама аз ще дойда, мен ме много интересува да посетя дома ви, да се порадвам на вашата справедливост. Ако дойда в двора ви и чуя някоя кокошка, че кречи; ако дойда в къщата ви и видя, че слугинята ви плаче; ако дойда в двора ви и видя вашите длъжници, които ви молят, а вие сте ги изнудили и сте им турили 30% лихви – тогава вие сте все от „справедливите“ хора. Ще кажете: „Законите са такива“. Тия закони са ваши, а в Божествената банка такава лихва няма. То е за онзи, който съзнава. Сега при обяснение на живота има други фактори, които ние вземаме предвид. Сегашното общество е вече на края си. Този цикъл е на края си, той свършва вече. И всички хора са поставени на един голям изпит. Вие не можете да знаете кой ви е приятел и кой ви е неприятел, но аз ще ви дам една диагноза да познавате вашите приятели и вашите неприятели: онзи, който ви е приятел, той започва с грубост, той ще ви оскърби, но в душата си той има да ви направи добро; а онзи, който иска да ви направи зло, с него политиката е такава: той ще започне с много големи неща, ще ви угощава, но неговата цел е лоша – да ви направи зло. Сега в абсолютната Правда ние започваме с добро и свършваме с добро. Бялото и черното братство употребяват два различни метода. И аз ще ви опиша такъв пример: в село излиза стопанката с цяла крина жито и казва: „Къти, къти, къти“. И всички кокошки казват: „Колко е хубава нашата господарка“. После пак: „Къти, къти, къти“ – „кряк“, докато туй „къти, къти“ влезе в тенджерата. Не само това е един факт, но и с младежите е така. Дойде някой младеж в дома ви и вие: „Къти, къти“, той носи, хвърля своите блага; и майката, и бащата казват: „Какъв зет Господ ни изпрати, да ни го поживи, къти, къти, къти“. Но няма да се минат 3–4 години, той ще я заколи и тя ще се измени, – и от туй „къти“ ще останат само кокалчета: той е един зет, пратен от черната ложа, той няма нищо общо с човечеството. Дойде друг, който е беден, казва: „От мене не очаквайте много, аз съм беден“, но в края излиза отличен. Той е благороден, пратен е от бялото братство. Краят на всяка една работа ще покаже какви сме ние. Всички трябва да бъдем благородни в своите подбуждения. Вярвам, че вие, които ме слушате, сте такива. Трябва да се отделят козите от овците. Трябва да се отделят сега. Моето желание е не да ви говоря красиво, не, аз нямам това за цел, моето желание е да ви туря в контакт с Бога сега, а не след хиляди години. Не че вие не сте в контакт с Бога, но аз искам да увелича вашата светлина, да ви помогна на дело. Следователно, на някой колата се е спънала, той се мъчи, конят е слаб, казвам: Чакай, братко, аз ще туря всичките мои усилия да тръгне колата. Срещам друг, и неговата кола се е спряла там. Когато върви вашата каруца, и мен ще ми бъде приятно да говоря с вас. Та сега аз ви говоря, защото вашата каруца е спряла. И казва Христос: „Да приносяте плод“. В какво седи този плод? – Той е плодът на Любовта! Готови ли сме ние всеки един час, всяка една минута да принасяме този плод на Бога, Който живее в нас? Да кажем: „Господи, работи сега Ти, ние сме готови, Ти ще ни ръководиш, и ние можем да работим и каквото кажеш, ние ще Те слушаме“. Вие ще ми възразите: „Туй учение е много опасно“. Да, казвам, когато Господ каже на умния: „Напусни жена си“ или „Напусни мъжа си“, ще кажете: „Е, втасахме я, какво ще кажат в обществото?“ Когато Господ ти казва нещо, каквото и да бъде, не прави думата му на две. Ами ако Господ прати Архангел Михаил да вземе душата ти, как ще напуснеш жена си? Ако доброволно не я напуснеш, тогава Архангел Михаил ще дойде и всички ще плачат. Ако ти доброволно напуснеш жена си и децата си, те ще останат живи, и жена ти и ти ще се благословите. И когато тръгнеш, децата ти да не казват: „Къде отиваш, татко?“, ами да кажат: „Татко, ние се радваме, че Господ те е призвал“. И бащата ще се учуди и ще каже: „Аз ви много благодаря, че ми дадохте свобода“. А сега казват: „Как? Ти ни отхранѝ, че като ни уредиш, тогава иди и върши волята Божия“. Трай, коню, за зелена трева! Хората от съвременната култура страдат от това: когато потрябва да се отиде на бойното поле и стане мобилизация, жените пускат мъжете, а когато мъжът за Бога иска да напусне дома, казват: „То не е умно“. А за бойното поле умно ли е? Следователно на онази мобилизация, която сега ви призовава и иска да воювате, всички трябва да се подчинявате. За глупавия ще проверят 7 пъти, за да му дадат доказателства, а за разумното, което е вътре, ще направят един опит, втори, трети, седем пъти и ти ще имаш такива доказателства, и ще започнеш да извършваш Божието дело. И ако всички ние бихме се подчинили на този велик вътрешен закон, на Божията Любов, и ако приложим тази абсолютна Правда, целият съвременен строй веднага би се променил. Мен ми се оплаква една сестра за един случай и аз ще ви го приведа. Една млада сестра живее при една друга сестра и двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши на младата в кухнята. „Какво да мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все в кухнята: ти си такава, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън да счукаш“. Благородство се изисква от нас. Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, с цел да изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно. Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „Да давиш като мен“. Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. И тогава има две възможности или два метода, с които можем да изправим живота си. Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на благочестивия християнин, а не на Браун и Мелби. И всички съвременни окултисти, даже на запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как да развият своята сила и как да се подигнат над съвременното общество. Че туй не е нещо ново, то е едно старо учение. Туй не е плод, а едно дело. И за това казва Христос: „Да приносяте плод“, плодът на нашия Баща, Който живее в нас. И няма да се мине дълго време, Той ще прати своите служители да ни повикат, за да видят плода, който ние сме изработили на Неговата нива. Сега аз бих ви задал друга задача, да обмисляте дълбоко, не да напускате живота си, но да бъдете внимателни към малките неща в живота. Не се старайте да раздадете хиляди левове на бедните, но постарайте се един ден като излезнете, да кажете на един човек по една блага дума. На някоя просякиня, бедна жена, може нещо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера като се напросиш, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете ѝ: „Аз бих желал да те нагостя, да си поприказваме“. Срещнете някои бедни, дайте им покана, еди-кой ден да дойдат на обяд у вас. Един да дойде в понеделник, друг във вторник и т.н. Ето откъде трябва да започнем всички. И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат. Сега ние седим и казваме, че Христос е пострадал на кръста: „Горкият Христос, как пострадал на кръста!“ И плачат със сълзи. И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“. И после: „О, Господи, как си страдал на кръста!“ Това е едно заблуждение на черното братство. Туй мяза на нашите съвременни театри. Някой автор написал някоя трагедия. Всички благородни дами плачат, сълзите им текат за онзи герой там, на сцената. Това е актьорство! Те плачат, а като излязат вънка, дето други умират, нито една сълза! Казвам: За тях плачете, а за вътрешните се смейте. Някой ден, аз съм намислил, имам една дума да ви кажа. Една дума ще ви кажа, една бележка, ще направя един малък психологически опит. И тя ще бъде толкова силна и такава експлозия ще направи, че нито един от вас няма да се намери в този салон. „Ах – ще кажете, – чудна дума, трябва да бъде много силна дума, каква дума ще каже той?“ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата публика плаче. Една бедна жена влиза вътре и казва: „Помогнете ми“, отговарят ѝ: „Не ни смущавай“. Сега са бедните отвътре, а Христос е отвънка, той страда, а вътре го няма Христос. Следователно тази дума, когато я изкажеш, да произведе цял един преврат, да кажеш: „Отсега нататък аз ще живея по Бога“, не калугерски живот, не свят живот, не. Святият живот ще дойде след като прекараш целия си живот само в добри дела, и после ще станеш светия – като изпълниш волята Божия. За пример, аз зададох такава задача на моите ученици: ще ми кажете един от най-големите ваши недостатъци, но зная, че те ще кажат най-малкия си недостатък. Най-големият недостатък, това е главата на змията, а най-малкият е опашката. Те ще ми дадат опашката, а ако хвана опашката, тя ще се обърне и ще ме ухапе. Не разбират закона. Дайте ми главата на змията, най-голямото зло е в главата, като хвана змията за шията, тогава с опашката лесно може да се справя. И ние, съвременните хора, трябва най-големия грях, най-големия си недостатък да го хванем за гушата и тогава тази опашка ще се предаде. И тази дума знаете ли коя е? Да ви я кажа ли или вие сами ще си я кажете? Аз може да ви я кажа, ама има особен начин за казване. За пример, един може да пее една песен и втори може да я пее и трети, но като я изпее някой певец, ще кажете: „Ах!“ И единият пее, и другият пее. И сега какво положение е, ако ви кажа тази дума? Вие ще кажете: „Ние знаем това“. Тази дума трябва да се каже при голяма светлина! На видело, а не в тъмното. Когато ви я кажа, вие трябва да ме познавате, и аз трябва да ви познавам; тази дума, когато ви я кажа, аз трябва да жертвам всичко за вас, и вие трябва да жертвате всичко за мене; когато ви я кажа, вие трябва да виждате в моето лице Бога, и аз трябва да виждам лицето Божие във вас. Имате ли тия усети, тогава аз ще ви я кажа. Имате ли ги? То са условия. Сега аз ще ви я кажа. И тази дума знаете ли какво ще произведе? Тази дума вие никога не сте я чували. Една нова дума ще чуете, която ще произведе цял преврат във вашата душа. Жив е Господ, Който е днес в света! Знаете ли вие това? Не да се афектирате, аз не искам да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, един опит, който ще произведе цял преврат в обществения строй. Тази дума може да пресъздаде цялото общество и да накара всички хора да живеят като братя, и да направи цялата земя рай, но ние сега ще оставим всичките тия аргументи. Аз в миналата беседа казах: има и друг начин, чрез който ние можем да познаем истината, ние не сме от ония пеперуди, да напускаме живота. Не, ние сме от ония, които искат да използват сегашния живот в най-добрия смисъл, да го използваме тъй, че да произведе най-добрия резултат. Аз бих желал вашите лица да бъдат светли, сърцата ви да не са тъжни, да имате една малка тъга, но да не се нервирате в дома си, да имате постоянно разположение, и тогава животът ще има смисъл. И казвам: Ако ние можем да произнесем думата „любов“ тъй добре, тази дума ще ни открие всичко. А щом се произнесе „любов“ на земята, тя има и низходяща, и възходяща степен. Понякога ти искаш доброто само за тебе да е. Тъй е, прав си. Малките извори са само за малките хора, а големите извори за големите хора. Като дойде големият извор, той е за всички. Седиш при чучурката по половин час и не даваш на другите да пият. Но ако аз ида и пусна крана и туря най-големия кюнец, тогава ти ще седиш насреща. Следователно аз съм решил да направя големи кюнци, да пусна такова голямо течение, че всички ще помните. Бистра вода ще протече. Аз казвам: Господ ме е пратил, този кран като го отворя и като мине през обществото, всичко ще очисти и омие. И аз съм решил да пусна този кран. Най-първо ще има кал, но след това ще се очисти, всички ще бъдат доволни и ще има изобилие. Аз искам, тази вълна, като иде, да бъдете готови, да не се уплашите, че ще се удавите, защото идел голям порой и да бягате, но да застанете на краката си и да кажете: „Слава Богу, че тази вълна иде“. А сега казвате: „Бягайте да бягаме, голям порой иде“. И всички говорят против мен: „Бягайте, да го не слушате“. Мене няма да слушате, но Онзи, Който говори, ще слушате. Въпросът не е личен, а принципиален. Аз, като ваш брат, съм длъжен да ви кажа истината. И ви казвам, че вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеем по старому. Ние сме длъжни, в името на тази Любов, да живеем на света братски и ще живеем, и залъка си можем да делим, един като работи, друг ще почива, но всинца да си носим бремето, и на всички ще бъде леко. Като срещнеш някого, да кажеш: „Я ми дай малко от бремето си“, да има едно състезание, че животът да е красив. А сега ще кажат: „Тъй е наредил Господ“, „Тъй е писал Господ“. Не е писал така Господ. Господ е писал всички хора да бъдат разумни и щастливи на земята и всички да имат да ядат и пият, да бъдат доволни и да благодарят на Бога. Като се качвам на една каруца, то е за да ме заведе до моя дом, и като ме заведе, ще целуна коня. Какво е предназначението на яденето? Туй ядене е една сила, да ни приведе по-близо до Бога. Дето ядем всеки ден, то е като един трен, в който постоянно турят въглища. И ние трябва да туряме енергия. Някои казват: „Да не ядем“. Не, ще ядеш, за да можеш да идеш при Бога. Другояче душата не може да отиде при Бога. Яжте и пийте и всичко вършете за славата Божия. Не мислете, че само един човек може да оправи тоя свят. Всинца целокупно ще го оправим и ще казваме тъй: „Ние знаем, че Той е, Който ни е създал, че Той е нашият Баща, Който ни е родил, Който е създал земята и небето заради нас, ние знаем, че Той е и Неговата воля ще изпълним“. И този Господ не е горе на небето. Някои казват, че Господ е на небето. Лъжат ви. Къде е това небе? „На небето е Той!“ Но това небе прониква всинца ни. Туй небе всичко прониква. И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде, вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все на небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, туй небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят. Когато ние Го познаем, като срещнем вола, той ще каже: „Братко, понеже ти позна Бога, аз мога да ти говоря“. Досега воловете защо мълчат? „Че какво ще каже един вол?“ Той не се оплаква, вол е той, върви, мълчи и ние му казваме: „Дий“. Но когато приложим Любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола да работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“. Те познават ония, които живеят в Любовта, и всички знаят да работят на нивата. И тогава волът няма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа. Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди и хубави круши ще бъдат. Нивите ще раждат изобилен плод. По цялото лице на земята ще има благословение. Сега готови ли сте да приемете туй учение и да го приложите? Щом го приложите, който го приложи първи, тъй както ви казвам, аз ще го целуна. Тогава сами ние ще се разбираме. Но знаете ли какво значи целувка? Когато Господ целунал човека, създал го. „И направил Бог човека и вдъхнал му в носа.“ Най-първо Бог направи човека чрез една целувка. Има един разказ: направил Бог човека, но без душа го направил и той дълго време викал и казвал: „Господи, ти ме направи като животно, дай ми душа!“ Викал го, викал, с години го търсил. Най-после Господ го целунал и човекът станал жива душа. И следователно, когато Господ ни целуне, ние ще оживеем. Сега сме без душа. Много хора има без душа. Минава там един беден, някой го гледа и отминава: няма душа! Ако той имаше душа, щеше да каже: „Братко, ела“. Не говори само на тялото, а ще съзнаеш, че тук има жива душа като тебе. Може да бъде той от високо положение в обществото, нищо не значи, душа с душа ще се разговарят. И сега аз желая на всинца ви, на моите ученици – аз ви наричам сега ученици – да ви целуне Господ, моят Господ, на Когото аз служа, и като ви целуне, във вас ще има една по-велика душа, отколкото сегашната, вие ще се изпълните с този велик дух, и тогава ще бъдете свободни. И тогава, казвам, ще дойде правилото: истината в душата ще ви даде свобода, светлината ще дойде в ума ви, а чистотата в сърцето. Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде знание Божествено, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще направим в този свят. Сега аз ви пращам в домовете ви. Вие казвате, че имате Правда, ще почна да ви посещавам, няма да оставя никого непосетен, никой няма да ми се сърди, и като ви посетя, имам си дневник, каквото видя, ще си забележа в него. То ще бъде едно красиво възпоминание, всичко ще бъде красиво. Сега ще завърша своята беседа с един малък разказ из персийския живот. Синът на един персийски шах, Сабусадин, попада пленник в едно номадско племе, и понеже баща му искал да го пуснат, князът на това племе се съгласил на това, само с едно условие: да му дадат толкова човешки очи от неговия народ, колкото тежи синът му – човешки очи да му дадат, да ги тури на терезия и колкото тежи синът му, толкова очи! Е знаете ли колко хиляди хора са се жертвали за този Сабусадин? Туй е жертва! Тогава аз питам: знаете ли колко очи са дадени заради вас? И ако за този персийски син, Сабусадин, гражданите на неговото царство са дали очите си, как мислите е живял той? Той е живял най-благочестивия живот. На всички ония, които са дали очите си за него, той дължал целия си живот и работил заради тях и плакал заради тях, разбирате ли? От дом на дом е ходил да казва, че вашето нещастие се дължи на моето невнимание. Знаете ли колко има, които са изгубили очите си заради нас? Знаете ли колко наши братя и сестри има, които плачат сега заради нас? И ние няма ли да бъдем толкова доблестни, колкото този царски син? Той е бил много по-благороден! Ние ще задържим ли сълзите си? Това е, което изисква сега Божествената Любов. Аз бих желал всинца да заплачете, поне веднъж да заплачете за очите на онези, които ги изгубиха, за да ви изкупят от това невежество. Те заслужават този плач. Аз не искам никой да се афектира. Ако вие ще плачете както в театъра, задръжте си вашите сълзи. Ако вие заплачете, защото баща ви е умрял, задръжте вашите сълзи. Но ако вие заплачете, тъй както когато сте избавили някой ваш приятел и вие го прегръщате, този плач е благословение. Или ако вие заплачете, когато някоя бедна жена дойде и вие я прегръщате, че тя се зарадва, или когато си спомните за страждущите: плачът, който носи радост и веселие на някоя душа, той е истински плач. И аз бих желал всички християни да заплачат, за да може този страждущ свят да се утеши. Всички трябва да плачем, да плачем, а другият плач, за умрели или за изгубено имане, този плач не ни трябва, доста сме плакали заради него. Сега вие ще се приготвите за онази дума, аз съм приготвил тази дума да ви я кажа. И ще я произнесем заедно, аз ще я произнеса и вие ще я произнесете, и ще направим един опит, и вие ще проверите: има ли истина или не, има ли Бог или не, жив ли е светът или мъртъв. Онзи Господ, за когото проповядвам, е ли или не. Ще опитвате. Ще разберете смисъла на живота. Но по-смелите ще започнат новата наука – науката на Любовта, Мъдростта и на Истината. Сега бъдете доблестни с вашите най-големи грехове. Казвайте ми ги. Тази змия хванете я за врата и ми я дайте. Едно е: ще бъдете смели и няма да мълчите. Когато ви питат какво съм ви казал, ще кажете: „Да си кажем най-големите погрешки, как да си ги изправим“. Ето какво ви проповядвам. Не е „онзи свят“ за живеене, ще видите, че светът е един. Онези искат да ни заблудят, като казват: „Ама ние не сме го виждали Божия свят“. „В това се прослави Отец ми, да приносяте тоя плод на Любовта.“ Тъй, в това се изявява Божията Любов, да принасяме тия плодове. Аз искам да принасяме този плод, и трябва да започнем тази работа смело и решително. И ако вие започнете с Любовта, нито косъм няма да падне от главата ви. Бъдете уверени, през този огън ще минете, през вода ще минете, но неуязвими ще бъдете, няма да пострадате. Туй е казал Христос. Ако ние служим на закона на Любовта, всичко е ясно. Ние нямаме нищо против никоя църква, никакви лоши намерения. Аз бих желал на тия църкви да се увеличи заплатата на свещениците, проповедниците, но то не е важното, а друго, друго се иска: живот чист и свят вътре, живот на Правда. И след като разберем това, ние ще дойдем до другата страна на науката, от чисто научно гледище, ще излизаме в природата, да изучаваме начините и методите, за да подобрим обществения строй. А общественият строй с такива примери като оня, който ви приведох, не се подобрява. Ние ще възприемем всички примери от природата и ще видим как може да се подобри животът. И след като направим този опит, тогава ще започнем с великото учение на новата култура, която иде в света. Светът преминава вече тази стара култура. Всичко туй ще се стопи, и този ден на стопяване трябва да ни намери готови! Аз похвалявам всички ония, които работят в това направление. Ние трябва да служим на Бога на Любовта. Където и да сме, ние можем всички да се съгласим. Любовта ни може да бъде обща, беззаветна и да дадем право и свобода на всички народи и индивиди да живеят тъй, както тази Любов е предначертала, според Божията вечна Правда. Сега моите най-добри пожелания за всинца ви, да бъдете бодри и весели. И като се върнете, онези, които са наскърбени, половината от скръбта ви да се премахне; онези, които са много заборчлели, половината от борча им да се заплати; онези, които са болни, половина здрави да се върнете, а онези, които са гладни, половината да се нахранят. Все по половина! Онези, които нямат къща, поне една малка колибка да им се даде и да имат по едно юрганче да се покрият. На всинца да се даде по нещо, всинца да сте доволни, докато дойде онова великото, което светът очаква. Тази Любов да пребъдва с вас и тя да ви въодушеви, да ви направи всинца герои за новия подвиг, за който сме призовани в този свят да извършим. Беседа, държана на 21 май 1922 г. в София. НБ- Много плод.pdf
  8. GDD

    1922_05_14 Дъще Сионова

    Аудио - чете Цвета Коцева Дъще Сионова (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Дъще Сионова А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се, дъще Сионова, ето, твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. (Ев. Йоан 12:14 и 15) Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на туй обличане? Ще ми отговорите: „Служене на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или сгодява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще тури на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в природата.“ Всички тия разсъждения ние ги туряме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя и в ония дървета, и в тях има туй съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – и те турят най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, турят си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, турят големи завеси, да не влиза в стаята светлина през ония малки прозорчета, и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обяд, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава: де е смисълът на живота? Смисълът на живота не седи в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не седи в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не седи в религията. Даже религията не е израз на онзи осмислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора̀, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички ѝ се радват, а вкъщи като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е. Сега, нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината?“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“. Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е?“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?“ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“, и всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: „Мои са тия пари“. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги турих вътре. Питам ви: Каква логика има в такова учение? И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого? – Заради вас. Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи. И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се дъще Сионова, ето твоят цар иде, възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат?“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!“ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го. Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: Братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, отде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства, не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например, да вземем по 100 души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат 100 ученици, и ще ги възпитаваме. В края, след 4 години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че туй учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди 5 години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза, да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо. Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не?“ – този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически“. Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известни понятия за туй същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: Много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляди години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: Ти преди 2,000 години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павел – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации, защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казвал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това? Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам туй, което светът не вижда. И аз казвам тъй: Ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите са риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, отдясно или отляво, или две ребра. И най-после човек има сега 12 ребра, значи ако е взел едно, тогава имал 13 ребра. „Едно ли е взел или две ребра, защо?“ – По този начин хората разсъждават, и затуй не могат да дойдат до никакво заключение. Възседна Христос на туй осле, значи подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят цар иде, царят на Любовта, той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа, у колцина от вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си до 32,000 вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16,000 вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене, както тяхното. Ще се уча. Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене, и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега съм аз при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си. И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го турям туй за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, великата Любов в света. Та мойто желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: Аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“. Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът?“ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, 10 пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена, както в български, казват „данке“ и „еас“. Употребяват повече „данке“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате защо служило това осле на туй братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?“ – казвам: Това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. За пример, вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: То е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй, разумно същество, човек, реве ли?“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църквата, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: Когато магарето реве 10 пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: Ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, както това магаре ще ревете 10 пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по 100 пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата. Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен, и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение за нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и туй общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост – не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка – за костите, а всичко туй ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове турят, да го убеждават. Дойде някого да взема пари назаем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: Ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят както трябва, или да ме мразят както трябва. Туй, по средата, не. Ако е Любов, да е Любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата – разрушава, а положителната истина – Любовта – съгражда. Вие ще кажете: „Заслужава ли моята любов?“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужава моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми е кална, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50,000 долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я целунал, хващат го и го осъждат на 50,000 долара за една целувка. Оставил черно на лицето ѝ. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов, и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“. И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“. Защо да не се бои? – Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде Правдата, иде Истината, иде Добродетелта, иде милосърдието – всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко туй ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен. Е, сега, как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ми повярвате, не може да ми повярвате, защо? Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа: „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един баща трябва да имаме и този наш баща се нарича баща на Любовта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и туй слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се повърне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща, той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, Който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана. Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри. Беседа, държана на 14 май 1922 г. в София. НБ -Дъще Сионова.pdf
  9. Аудио - чете Цвета Коцева Ученикътъ не е по-горенъ отъ учителя си (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ученикът не е по-горен от учителя си Не е ученикът по-горен от учителя си. (Ев.Матей 10:24) Всички философски системи са учения за изяснение на живота. Ние изучаваме природата, понеже тя има съотношение спрямо нашия живот. Лекарите изучават качествата и свойствата на вредните микроби, за да могат да лекуват по-успешно своите пациенти. После те изучават други някои от тия микроби, които са по-благосклонни и разположени към човека, за да знаят как да ги употребяват. Химиците, техниците и т.н. всички изучават природата, понеже всичките ѝ сили имат съотношение към човешкия живот. И каквото и да е учението, каквото и да е положението, ние трябва да го отнесем към известна област и да определим точно неговото място и предназначение. Това е задачата на съзнателния живот. Вземете, за пример, религиозните учения. Религията, това е система, това са методи за направление или отправление на по-висшия човешки живот в права посока. Не е религията, която създава човека, но човек създава религията; не е човек, който създава природата, но природата създава човека, т.е. в обикновен смисъл. Аз често се изразявам, като казвам: „Да почерпим нещо от природата“. Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано. Когато някой велик цигулар иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва? – Една цигулка. Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влезе в ръцете на цигуларя, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива. Следователно, аз казвам: Природата някой път е жива, а по някой път е спяща. Казвам: Трябва да идем в природата. Но кога да идем? – Само когато великият цигулар свири в нея, когато Божественият Дух я взел в ръката си и всички сили действат както тази цигулка – тогава трябва да идем, а не когато цигуларят почива или Божественият Дух се е оттеглил. Тогава и тя почива. Защото и тази цигулка, природата, се нуждае от почивка, всичко в света се нуждае от почивка. Сега мнозина имат криво схващане за живота, например искат да ги обичат хората, нали? Някому е жално, че няма кой да го целуне, жално му е, че няма кой да му каже някоя блага дума, жално му е, че няма кой да му помогне, да го нахрани и т.н. Но вземете за пример целувката. Да имаш хиляда души приятели, срещне те един, целуне те, втори, трети, всички тия хиляди души те целунат, питам: крайният като те целуне, в какво положение ще се намираш? Ще кажеш в себе си: „Не искам приятелски целувки“. Когато човек каже „целувка“, подразбира само една целувка, а не хиляди. А тия хиляди души приятели трябва да дойдат всеки по един път да те целуне, а не да тръгнат всички в един и същи ден – всеки да си определи един ден. Но целувката сама по себе си и тя е нещо неопределено: откъде е дошло туй желание у човека, това целуване, ядене, пиене, тия процеси как са се явили? Те си имат свой произход. Сега няма да се спираме, защото ако се спрем на произхода на целувката, мнозина може да кажат: „Не искаме да знаем за целувката, не е много важно“. Целувката е толкоз важна, както онзи, който подписва някоя полица. Казват ти: „Искам тук да си сложиш подписа“. Защо? – Защото тази полица е валидна само с подписа ти. „Трябва да целунеш полицата ми тъй, че твоята целувка да остане, да се знае, че твоето име е там, та един ден, където и да представя полицата, да зная, че ти си я целунал, и в която и да е банка да може да се шконтира“. Ако ти туриш само три белега: Г.Т.Ц., никой няма да я шконтира, тълкува се, че не си я подписал хубаво: щом не може да се шконтира тази полица, значи не си я подписал, не си я целунал. Следователно във всяко желание на хората се крие една користолюбива мисъл. Когато някой ми каже: „Подпиши ми тази полица“, каквото и да ми говори после: ама „Аз те обичам, ти си ми приятел, ти ми направи една услуга“, аз зная, че зад тази полица се крие нещо, едно користолюбиво желание. Ако аз обичам някого, защо ми трябва полица? Ще му кажа, колко искаш от мене? – „10,000 лева.“ Вземи ги и нищо повече. Никаква полица, никаква целувка; и без целувка може да дам парите. Сега туй е прямото учение на нещата. Христос казва: „Не е ученикът по-горен от учителя си“. Какво е искал да каже Той с тия думи? – В ума на ученика не трябва да се яви туй желание, да стане по-горен от учителя си. Защо? – Аз ще ви кажа: Водата не може да се подигне по-горе от уровена на своя източник – това е закон. Слънчевата светлина не може да се подигне по-горе от слънцето. Човек не може да се подигне по-горе от Бога. Той може да стигне до Бога. Ученикът трябва да бъде като учителя си, до същия уровен, нито по-долу, нито по-горе, той там като достигне, по-нагоре не може да се подигне. Като своя учител да бъде и по тяло – да има същия строеж на тялото, и по сърце – да има сърцето на своя учител, и по ум – да има ума на учителя си, и волята му да е както волята на неговия учител. Тогава какво е искал да каже Христос: „Не е ученикът по-горен от учителя си“? Той поставя два принципа. Ученикът иска ли да бъде учител, той е изгубил своето предназначение, той не е разбрал основния Божествен закон в света. Иска ли човек да стане като Бога, той е изгубил своето предназначение. Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре. Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате? С една шепа не може да се храните, трябва чувал. Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно, и да го приложите. Вие се нуждаете да подобрите живота си и всички неща в живата природа са създадени за живите души, които са въплътени тук, на земята. Чрез кого и как Бог изпраща нещата, то не е толкова важно. Когато слънцето изпраща своето благословение, когато Бог изпраща своето благословение чрез слънчевите лъчи, всичките те идат съединени като бяла светлина. Сегашната наука ни казва, че бялата светлина не е само една, но има няколко светлини събрани, обаче между тия светлини няма спор, коя да си тури име. Например, има червена, жълта, зелена, ясносиня, тъмносиня, виолетова и други още има, но нито една от тях не си туря името да каже: „Моето име трябва да фигурира тук“. Но щом минат през призмата, разделят се и всички се нареждат в една цветна гама. Обаче като прекараме тези лъчи през втора призма, пак се събират. Сега често в живота стават разни спорове. Тия спорове произтичат от разни призми. За пример, аз ще ви дам какво ми разправяше един приятел, каква е призмата на съвременното общество. Един вярващ, спиритист, който вярва в прераждането, и един евангелски проповедник, сами двамата се разговарят в стаята и се разбират. Казва евангелският проповедник: „И аз вярвам, че има духове, че има прераждане, туй и в Писанието го има“. Излизат, обаче, и отидат в евангелската църква, там пастирът казва: „Не е вярно, такива духове няма“. Там не могат да се разберат, защото евангелският проповедник е минал през една призма, светлината вече не е цяла, вътре вече има личен интерес, в него е заговорил портокаленият цвят. „Аз съм проповедник, ако аз поддържам такова учение, с което моите слушатели не са фамилиарни, може да изгубя репутацията си, следователно духове не съществуват и прераждане не съществува.“ Защо не съществуват? – „Понеже са вредни за моя интерес.“ Събират се на третия ден, единият казва: „Как тъй, защо не поддържаш това, за което бяхме съгласни?“ А другият отговаря: „Е, ти си човек свободен, без закон си, а аз съм под закон; един ден, като махна юлара и остена отзад, и аз ще говоря като теб“. Следователно той счита своите пасоми, слушатели, за юлар на главата си и за остен отзад и затуй не може, не му дават да говори, както той иска, но ще говори и даже ще мисли, както те искат. Смешно е тогава, ако учениците заставят учителя си да мисли тъй, както те искат. Смешно е, ако слугите заставят господарите си да действат тъй, както те искат да действат. Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега. За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено от хиляди години, то съществува от хиляди години. Сега, когато някой ученик постъпи в едно учебно заведение, гимназия, университет, там все си има известни правила, но въпросът е: откъде тази мисъл в главата на тия професори или учители да турят правила? Защо и за какво? Без правила не може ли? – Не може. Те прилагат ония правила, на които са се подчинявали в далечното минало. Всички ученици трябва да се подчиняват на тия правила. Следователно, първото нещо: всички вие трябва да съзнаете отношението си като ученици. И злото в сегашния свят е, че всички искат да бъдат учители. Нямам нищо против това, стига да сте една книга, не само написана, но хубаво написана. И тази написана книга, като я прочете който и да е, да може да изправи и подобри своя живот. В света има хиляди извори, но тия извори имат своята ценност с лечебната си сила. Всичко туй вземете като символи: извори, гори, планини, долини, реки и т.н., това са все символи, уподобления на духовния свят. И ако вие не знаете как да четете тази книга, природата, да се научите на тази азбука на земята, не мислете, че като идете на небето, ще ви научат на тези работи, на тези елементарни работи: ще ви върнат на земята, за да се научите. Прераждането е закон, вие ще се преродите в тая забавачница, земята. На всички невежи, които са мислили на земята, че са много знаещи, като идат на небето, ще им кажат: „Какво? Ние тук нямаме такива заведения, такъв курс, такива забавачници, върнете го да си довърши своето учение“. Един българин при освобождението на България, който свършил в Америка, имал голяма претенция, бил много тщеславен. Като се върнал тук, явява се при княз Батенберг, който му дава отличен прием, и казва му: „Аз съм готов да ви услужа, каквато служба поискате, пръв министър или друга някоя длъжност искате да ви дам?“ Той се понадул: „Трябва да си помисля малко, аз искам да бъда директор на една гимназия“. – „Е тогава – казва – ще се отнесете до министъра на просвещението.“ Той мисли, че директор на гимназия е много важна длъжност. Сега, когато Господ ни повика и каже: „Поискайте нещо от мене“, ние се изпъчим. „Какво искаш?“ – „Искам да бъда директор.“ Господ казва: „Иди при министъра на просвещението“. И всички сега са пратени при този министър на просвещението тук, на земята. Този министър на просвещението, това е въплъщението, и този министър, като дойде, той ще те назначи, ще подпише указа и тогава ще го прати при Бога, Той ще го санкционира и ти ще станеш директор. Ама ония ученици, на които си директор, тъй ще те посрещнат, че ще ги помниш за дълго време. Сега ще се поспра малко, ще ви разправя една легенда. Един от великите ангели на небето – аз го наричам Орифил – дошъл да посети хората и да види как живеят, да се позанимае малко със своите изследвания. Като минавал през една улица, чул да се вдига голям шум, гледа в една люлка едно малко дете и му казва: „Братко, защо плачеш?“ – „Няма кой да ми помогне, тия хора не ме разбират, те са ме оставили в тази люлка, малък съм, не мога да се проявя, пък и не разбирам закона.“ – „Какво искаш?“ – „Гладен съм.“ Взема ангелът биберончето, туря го в устата му. Това било едно малко момиченце на една година. Ходил той, изследвал. След 4–5 години минава, гледа на пътя друго момиченце, пак в неволя, плаче, плаче. „Защо плачеш?“, пита го. – „Изгубих майка си, не зная как да се върна у дома.“ Взема той това момиченце, завежда го вкъщи и забелязва, че то е същото, на което той дал биберончето. Първия път плачеше, че нямало кой да му даде храна, а втория път плаче, че е изгубило майка си. Ходил той, изучавал управлението на хората, науките им. След 19 години минава там при една река и вижда една мома на 19 години, която се готвела да се хвърли във водата, спира се той и ѝ казва: „Какво искаш да направиш?“ – „Отчаяна съм от живота, мен не ми се живее, защото имах един, който ме обичаше, излъга ме, и сега за мен животът няма смисъл.“ – „Мислиш ли, че този, когото обичаш, може да ти даде това, което желаеш?“ – „Аз само с него мога да бъда щастлива.“ Пак плаче тя. Първия път плаче за хлебец, за млечице, втория път плаче, че е изгубила майка си, а третия път, че е изгубила своя възлюбен. „Ще чакаш, ти ще намериш своя възлюбен, ти си се излъгала, твоят възлюбен никога не лъже, теб е излъгал някой в името на твоя възлюбен и ти искаш да се хвърлиш сега в реката.“ И съвремените хора са се отчаяли: някой плаче за хлебец, други за баща и майка, а трети – че са изгубили смисъла на своя живот. Защо са изгубили смисъла на своя живот? – Те не са намерили още тоя смисъл, не са го намерили. А когато вие намерите вашия възлюбен, какво ще ви даде той? Сега мнозина говорят за възлюбения и казват: „Да има някой да ме обича“. Аз казвам, ако турят една въшка на главата ви и тя ви обича, тя чопли, вие почнете да се дращите, тя казва: „Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб“. Е, колко години трябват на една въшка да смуче, за да стане като теб? Силата не седи в това да те любят. И казвам една велика истина: Няма човек в света, който да ви люби. И ако някой ви казва, че човек може да ви люби, аз съм на противното мнение. Човек може да бъде проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света, това е Бог в своята целокупност. И да искаш да те люби някой, значи трябва да искаш да те люби Господ. И този Господ, за да ви люби, трябва да избере един човек, който да е проводник, за да Го познаете. Заблудите ли се вие, да помислите за онзи, чрез когото Любовта иде, да кажете, че от него излиза, вие ще бъдете при реката, да се хвърлите вътре, за да се удавите. Ама ако на този прозорец, през който минава тази Любов, тури някой своите кепенци и не може да премине Любовта и тя остава навън, кой е крив? Първото положение трябва да схванете. И за себе си някой казва: „Трябва да ме обичат“. Ще отговориш тъй: „Когато Господ мен обикне, аз ще му кажа и теб да обикне; когато Господ дойде и прояви своята Любов към мене, аз ще му спомена и за тебе. Той може всинца ни да обича“. Какъв е законът за Любовта? Нека направим едно определение. Когато слънцето грее, изпраща светлина и топлина, какво се иска от нас? – Всеки да определи една малка площ на земята, да я изкопае, посее и ще израсте нещо. Туй слънце не може да го приближите да го целунете, да го прегърнете, но от неговата целувка ние можем да направим едно благо за себе си. Слънцето казва: „Изори нивата и посей нещо, аз ще проявя Любовта ми, аз ще изкарам нещо, каквото посадиш: ябълки, сливи, круши, дини, тикви, репи – всичко туй аз ще го възрастя. Ти ще опиташ сладчината на моята Любов в дините, в ябълките и прочие“. Следователно, когато Бог се прояви в нас и сегашните хора искат да го прегърнат, Той няма нужда от прегръщания, а казва: „Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще вкусиш от благата на великата Любов“. Сега какво ни учат съвременните учени хора? – Много хубаво учат, не намирам нищо лошо нито в химиците, нито в техниците, нито във физиците, астрономите, биолозите, всичко, каквото учат, е право, но то е външната страна на живота. Светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да използваме всеки един цвят, какво от това? Онзи художник, който разбира закона, като вземе четката, знае как да съчетава тези бои, ще направи някой образ. И онзи земеделец, който разбира закона на тази светлина, ще я използва по друг начин и въобще който разбира закона на тази светлина, той ще използва светлината по един или друг начин. И ако ние не знаем как да използваме Божията Любов, всичко е напразно. И тя си има не само своите цветове. Пак ще кажа: Любовта няма само седем цвята. Един английски учен и проповедник уподобява, че и Любовта има седем цвята, но аз се различавам, аз мисля друго за Любовта: тя има повече цветове, много повече цветове. И от всеки един цвят на Любовта се раждат особени плодове. Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта. Някой казва: „Ние можем, лесно е, да се живее в християнството“. Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „Само по един начин може да се предаде Истината: този дух на Истината, когато дойде, той ще ви я предаде“. Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна, че Христос бил велик човек, реформатор, но сега не можело да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюира по този или онзи начин… Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик Божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на Любовта. И ние казваме, че тази Любов може да се приложи навсякъде. Любовта изисква само да нахраниш гладния, голия да облечеш, невежия да научиш. Любовта не изисква да правиш на хората палати, да правиш по 10 костюма, по 10 чифта чепици, но Любовта изисква да му дадеш само това, което му е необходимо, а другото и децата даже могат да направят. И аз забелязвам, че съвременните хора, когато дойде някой приятел, много готвят заради него и в самото ядене влагат нещо много лошо. Ние искаме да го задоволим с ядене, сложим му едно ядене, две, три, четири, и му казваме: „Хапни си от това, от онова“, и на стомаха му стане тежко, а сетне му кажат: „Е, кажи ни нещо важно“. Какво ще ви каже? Казва: „Нямам разположение, преядох, ще чакате“. И погледнете, той се разболял и си заминал. Като дойде вашият приятел и искате да научите нещо от него, не го гощавайте. Малко му дай, но с Любов му дай. И българинът казва: „Не гощавайте много“. „Ученикът – казва Христос – не е по-горен от учителя си“, т.е. изявената любов не може да бъде по-голяма от неизявената любов, граничната любов не може да бъде по-голяма от безграничната. И чудни са хората, като казват: „Ти не ме обичаш“. Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам? Или ако аз кажа: Ти на какво основание, защо си длъжен да ме обичаш? Ако аз съм подписал един запис, взел съм пари назаем, ще кажеш: „Господине, ти си целунал този запис, готов ли си сега да седиш на думата си?“ – „Да, признавам.“ А ти дойдеш, представят ти един запис и кажеш: „Не е мой, не го познавам, друг го е подписал“. Любовта, това е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика абсолютно са свободни. Учителят няма право да вика, да казва на ученика: „Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че си в моята школа?“ Не, не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен и ученикът е абсолютно свободен. Ученикът може да каже: „Ако искам, ще се уча, а ако не искам, няма да се уча“. Той може да стане учен, а може да стане и невежа. Сега вие може да го морализирате или не. Той е избрал едно положение, за да придобие известна опитност, нека я придобие. И учителят нека си избере: и той има свое разположение. Следователно и двамата, ако са в тази велика свобода, няма да има никаква дисхармония. И всичката съвременна дисхармония сега от какво произтича? Ти любиш някого, но почваш да ревнуваш. Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е изгубил доверие в него. И ученикът може да ревнува своя учител: той е изгубил доверие в учителя си – проявление чисто на физическото поле. Е, питам: ако ревнуваш, какво ще спечелиш? Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. Това са полици: ти ме следиш, аз съм подписал 10 полици и ти ме следиш, дето отида, да не би да избягам някъде. Може да питаш: „Еди-кой господин в София ли е?“ – „Защо?“, питам. – „Аз много се интересувам за него, защото имам вземане-даване“ или „Не искам да изляза от България, защото десетте полици…“ Като вземеш полиците, да отива където иска. Прав е човекът. Следователно, ако ти ревнуваш човека, разбирам, че имаш да му плащаш, а ако той те ревнува, има да ти плаща. Питат някои: „Как да махнем ревността?“ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот. Някои казват: „Ще се уреди“. Да, но в този живот, днес трябва да уредим този въпрос. Някои казват: „В бъдеще“. Всеки въпрос сега може да се уреди, от чисто Божествено гледище. Ако ти не си готов сега, в този момент, да го уредиш, то и в бъдеще няма да си готов. Казват: „В следващото прераждане“. Ако в следващото прераждане този цикъл се завърши, ще изгубите последния трен. Нали треновете имат разписание и когато идеш и изгубиш последния трен, тогава там кой трен ще вземете? Някои казват: „Има време“. Да, има време, но ако има 10 трена и вие сте изпуснали първия, втория, третия, ако сте изгубили и деветтях, а остава само един трен, тогава питам, какво ще бъде вашето положение? И Христос казва: „Ученикът не е по-горен от своя учител“. Доста е на ученика да бъде като своя учител. Не е ли достатъчно за нас да бъдем като Христа? Не е ли за всинца ни достатъчно да бъдем тъй доблестни, тъй самоотвержени, както е Той доблестен и самоотвержен? Не е ли достатъчно да имаме Неговия ум, Неговите стремежи, Неговото далечно схващане? Но ние ще кажем: „Той е Христос, Син Божи“. Тоя учител подразбира, че всички вие сте ученици. Нали онези, които искат да бъдат ученици, онези, които въздишат и казват: „Да има някой да ме обича“, трябва да имат тия качества? Само ученикът, който е разбрал своя учител, може да има тази Любов. Любовта – това е едно разумно проявление и само между две възвишени и разумни същества. И всякога, когато Любовта се проявява, има разумност. Даже тази Любов се проявява в кристалите. Любовта трябва да бъде разумна. Престане ли тази разумност, Любов няма. И когато говорим за Любов, разбираме две същества еднакво развити по ум и сърце: еднакво умни, повдигнати културно, с благородни души и силна воля, само такива две същества могат да се разберат. Ако твоят приятел ти каже една дума и ти я разбереш по един начин, а той по друг, каква любов може да има? А ако се скарат, каква любов е тя? Когато се карат, каква любов може да има? Любовта е като музиката, само двама велики музиканти, като се съберат, единият вземе първата цигулка, другият – втората, обичат се. Защо? – Двамата ходят заедно и дават концерти. Ако дойде третият, ще каже: „И аз ще дойда“, но него може да вземат да им варди цигулките, а на сцената сами ще свирят двамата. Това значи да се обичат. Казват, как ще се свири това нещо, проверяват, Любов имат. А други казват: „Да се обичаме“. Можеш ли да свириш на тази цигулка? Тогава може да се обичаме, а ако не можеш, ще пазиш кутията на цигулката. Ще пазиш тази кутия на Любовта, защото там, на сцената, ще бъде много трудно. Някой път ще слушаш, но и то е благодат. А като знаеш сам да свириш, друго нещо е с един свой приятел да свириш, друго нещо е да вземеш тази цигулка на Любовта заедно с Христа – само че аз вземам Христа в преносен смисъл, и ти с Него да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън. Има разлика между свирене и свирене. Ще ви приведа пак онзи анекдот за един българин. Това било в Москва. Един българин по необмисленост взема под наем една квартира, но скъпа, дал толкоз пари, че не му достигнали до края на годината да свърши. Казва на един приятел: „Да знаех, не бих влязъл, дадох пари напразно“. Другият му отговаря: „Лесно, аз ще накарам тая рускиня да ти върне парите назад“. – „Как?“ – „Мълчи.“ Един ден той идва с един свой приятел, донася си гайдата в стаята, като засвирил целия ден, на втория, на третия ден рускинята току идва и казва: „Моля, вземи си парите, пък напусни стаята“. Българинът е изобретателен, употребил една хитрина, не иска да се кара, а свири. Казал: „Празник имаме ние, българите, обичаме тъй да свирим“. – „И ние пеем, но вие повече свирите от нас и пеете, не ви искам тук, защото не можем да работим.“ Достатъчно е на ученика да бъде като своя учител. И както тая малка хитрина, и ние често се освобождаваме с хитрини. В християнството, в новото учение, никакви хитрини не се допущат. Изисква се един живот чист, абсолютно чист и свят. Този живот трябва да има всичките стрмежи тъй, както са излезли от Бога, във всичките си действия трябва да бъдем тъй безкористни, тъй любещи като Него. Да не въздействаме на Божията Любов, да я не използваме, т.е. тая Любов да минава през мене и нито едно зрънце да не вземаме, всяко да отиде по своето предназначение. Чуждото нека си върви. От невидимия свят следят, светлината е определена за нас. Някой казва: „Може да се грееш, където искаш“. Не е тъй. Има дни, когато е определено за вас да се греете, а има дни, когато не е определено, и щом се греете, то, понеже не трябва да се греете, ще ви затворят. Щом не е определено, вие ще бъдете болни. Някой казва: „Ще се грея“. Не, не, ще се грееш, когато е определено и трябва да използваш времето. А сега мислят, че всякога може да се грееш. Сега нас ни учат, но вие казвате: „Добър е Господ“. Аз нямам съмнение, че Господ е много добър, но ние не сме добри, Господ е всеведущ, да, но ние не сме такива още, т.е. ние, като не знаем, ще престъпим закона, ще съгрешим и ще дойдат лошите последствия. И тогава ще дойдат да ни утешават. Счупи ми някой крака и ми казва: „Такава е била волята Божия“. Такава не е Неговата воля. – Защо Господ ще ми направи крака, а после да ми го счупи? Защо Той ще ми даде ум и после ще ми го вземе, да ме направи идиот? Не е волята му такава. Някой друг те е хлопнал – и казваш: „Господ е казал тъй“. Не, не, всички тези анормалности са произлезли от неразбиране на неговите закони. И затуй Христос казва: „Ученикът трябва да бъде като своя учител“. Тогава има друго заблуждение: ако не може да бъде като своя учител, какъв трябва да бъде? Търговец, например, не може да бъде, а какъв трябва да бъде? „Проповедник трябва да бъде, свещеник, владика“ – някое високо положение, да бъде осигурен. Ами в природата няма ли търговски сделки? – Има търговски сделки и в природата. Човек всичко може да бъде и да изпълни волята Божия, всичко може да бъде в света. И ние можем да бъдем такива само когато разберем тъй дълбоко смисъла на живота – когато Бог е с нас, всичко може да направим, когато Любовта е в един човек, той може да се подигне над своя уровен. Но Любов ни трябва. Учител ли си, свещеник ли си, каквото звание и да имаш, но без Любов ти не можеш да свършиш работата си, както трябва. Обратно: Имаш ли Любовта, можеш да заемаш най-ниското положение в света, метач може да бъдеш, но ще извършиш всичко отлично. Ако си метач, с Любовта може да извършиш много повече. В Америка един американец получил 15,000,000 наследство. Той раздал всичките тези пари на бедните и взел една метла и почнал да мете в Ню Йорк. Питат го: „Защо?“ – „Предпочитам – казва – с труд да си изкарвам прехраната, отколкото да живея с тези пари, които не съм заслужил.“ И наистина, с труд и със своя пример той е направил повече, отколкото с тия пари. И тъй, моята беседа тази сутрин има за цел само учениците ми, а не онези някои външни слушатели: те много късно са дошли, аз съм много напреднал, не мога да се повръщам назад, говоря за учениците, за малцината говоря. Пак казвам: Какви философски разбирания трябва да имате? Вие не трябва да си правите илюзии. Време е за вас да си зададете един въпрос: Разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствате ли като Христа, действате ли като Христа? Вие ще кажете: „Приблизително“. Не, не приблизително, а абсолютно еднакво с Него. Подразбирам принципиално, трябва да имате същите желания, които са движели Духа Христов, същите побуждения. Единият този Дух трябва да прониква и в Учителя, и в ученика – не два духа, а един велик дух трябва да прониква. И тогава, според Неговата Мъдрост, Той ще определи положението и на ученика, и на учителя, отношенията им на физическото поле. Някой ще попита: „Какво иска да каже Учителят?“ Какво искам да кажа ли? Ако този Дух е във вас, Той ще ви научи и припомни какво искам да ви кажа аз. И като казвам „аз“, подразбирам онова, Божественото, великото, което е създало всичко в света. Едно „аз“ има в света, само Бог е „аз“, Онзи, първият, Който е създал всичко в света. „Аз“ подразбира Бога, Който е създал целия космос. Само Той може да каже: „Аз създадох всичко това, всичко това е Мое. Аз съм и освен Мене няма друг“. А сега ние се изпъчваме и казваме: „Аз съм, знаеш ли?“ – Да, ти си един „аз“, който нищо не си направил; ти си един „аз“, който даже 100 килограма не можеш да носиш на гърба си; ти си един „аз“, който не можеш да претърпиш една малка обида, един „аз“, който не можеш да живееш с никого, не си уредил сметките си и т.н. Трябва да съзнаеш кой е тоя „Аз“. Това е Бог, Любовта. Тъй трябва да мислим и само по този единствен начин ние можем да урегулираме живота си. Само един морал има в света. Ще каже някой: „Да живеем в Любовта“ – това са празни работи. „Да си кажем една сладка дума“. „Ама ученикът не се учи.“ Ама ти ли ще го морализираш? Ако иска, да се учи. Ти ли ще го учиш? Всеки един, който е влязъл в Божественото училище, трябва доброволно да се учи. Ако иска да седи, ако иска да се учи, той е абсолютно свободен. Учи ли се, той е с нас, не се ли учи, не е с нас; люби ли, обича ли, с нас е, не люби ли, той е вън от нас, няма какво да се безпокоим. Сега вие се спирате и казвате: „Учителю, кажи ни някоя тайна“. По-велика тайна от Любовта няма в света. И ако вие бихте разбрали тая дума, щяха да се отворят очите ви и щяхте да видите това, което никога не сте виждали. И тогава вие ще мязате на онази мома, която като седи, гледа да минава един много богат момък и казва: „Де е Господ толкоз добър, че с него да живея“. – Ама как ще живееш с него, като не знаеш да свириш? Туй е желание, всинца ние искаме да живеем с Христа и можем да живеем. Как? В нас трябва да тупти същото благородно сърце, вземете го не само в преносен смисъл, туй благородно сърце, както в него е туптяло преди 2,000 години, и този ум тъй да мисли, както преди 2,000 години. А знаете ли сега Христос как мисли? – 2,000 пъти по-добре, отколкото едно време е мислил. Сега като казвам тъй, вие ще дойдете до философски разбирания. И Христос се е разширил сега. В какво отношение? Най-първо, в началото, майката повива своето детенце в пелените и говори като него, мъчи се като него да говори. Детето говори криво, и майката говори криво, и тя се мъчи да говори като него. Но след 10 години майката казва: „Не така, мама, едно време аз говорех като тебе, а сега ти ще говориш като нас“. Едно време Христос говореше като нас, а сега иска ние да говорим като него. Това „едно време“ се мина вече. Едно време Христос говореше като нас, сега се е изменил законът и Христос казва: „Сега вие ще говорите като Мене“. – „Едно време аз чувствах като вас, но сега вие ще чувствате като Мене.“ – „Едно време аз мислех като вас, а сега вие ще мислите като Мене.“ Не е ли правдоподобно това? И следователно, ако вие, след 2,000 години, не сте в състояние да мислите, чувствате и действате както Христос мисли, чувства и действа, вие не можете да бъдете ученици. „Не е ученикът по-горен от учителя си.“ И тъй, на тия малкото ученици, които са, казвам: Като се върнете у дома, турете ръката си на сърцето и се вслушайте дълбоко. И кажете тъй: „Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа?“ Толкоз хиляди години то е туптяло за празни работи, почна ли да тупти като сърцето на Христа? Подръжте дълго време ръката си и си дайте един положителен отговор. После турете си ръката на главата и кажете: „Този ум хиляди години е мислил за празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа?“ След това погледнете на ръцете си и кажете: „Тия ръце хиляди години са работили, всичко са вършили, почнаха ли да вършат това, което Христос върши, да действат, както Христос е действал?“ Ето важният въпрос, който учениците трябва днес да разрешат. Беседа, държана на 7 май 1922 г. НБ - Ученик не е по-горен от учителя си.pdf
  10. GDD

    1922_04_30 Ще се стопи!

    Аудио - чете Цвета Коцева Ще се стопи! (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ще се стопи! И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие? (II Пет. 3:11) Съвременният свят е свикнал да му се говори само за похвали, за обещания, за награди. По тоя начин може да говорите колкото искате, всички ще ви слушат. Но когато изкажете някоя трезва истина, всички се озадачават и казват: „Това не е вярно“. Когато се каже, че съвременният свят ще се стопи, казват: „Как може да бъде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съвременният свят“, ние не разбираме онези тела в пространството, а нашият свят, земният. Някой може да възрази: „Нашите учени хора още не са го доказали“. Не са го доказали, но почват да го доказват. Има възможности. Туй, върху което стоим сега, не е така прочно и стабилно, както мислим. Много пъти са ставали изменения на земята. Сега се готви друго изменение, и то ще дойде, няма да закъснее, ще дойде на своето време. То ще бъде нова земя и ново небе, в които Правдата ще царува. Сега някои от вас може да разберат, па и всички хора изобщо разбират, само физическата страна. Когато някой човек умира, казват: „Как ще умре?“ Те подразбират излизане от тялото. Но да излезе човек от тялото си, да се прости с тялото си, това не е голямо нещастие. Питат: „Може ли човек да живее без тяло?“ – Може, тъй както можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра – под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух. Душата и тялото са две неща различни. Хубаво е човек да има къща, но аз бих предпочел чистия въздух, със слънчевите лъчи и хубава храна, отколкото онази хубава къща. Аз бих предпочел чистия въздух, слънчевите лъчи и добрата храна, отколкото оня замък, в който чистият въздух и слънчевата светлина рядко проникват. Сега, този свят има две вътрешни страни. Ние говорим не само за физическия свят, но за онзи свят на възгледи и теории, който ние сме създали. За пример, у всички народи по земното кълбо, езически или християнски, всички считат за свещено да се бият за своя народ. Само чрез воюване, само чрез унищожение на своите врагове мислят да въздигнат своя народ, да донесат неговото благо. И всички се стремят за слава, като казват: „Нашият народ трябва да се прослави“. Няма по-глупаво нещо от тази слава. Кажете ми, в историята кой народ се е прославил чрез воюване? Де е старият Египет? Де е старата Сирия? Де е старият Вавилон? Де е Рим? Всички са мислили, както ние, съвременните хора, помислихме. И съвременните европейски народи помислиха, че ако отворят войната, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Обаче какво излезе? Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова благочестие, които са заложени в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Сега не остава да се учат хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отричаме същността на живота. „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие?“ Каква е нашата цел на земята? Каква е задачата, която имаме? – Вашата цел може да бъде много близка или много далечна; вашата задача може да бъде много лесна и много трудна за разрешение; задачата ви може да бъде от събиране и изваждане, може да бъде от умножение и деление, може да бъде някакво уравнение с едно неизвестно, с две, три, четири и т.н. Но всички вие искате да бъдете щастливи на земята. Първото нещо, което съвременните хора търсят, то е щастието. Защо трябва да бъдем щастливи? Раждаме се, защото искаме да бъдем щастливи, учим се, защото искаме да бъдем щастливи, храним се, защото искаме да бъдем щастливи, и т.н. Във всички положения на живота ние търсим щастието, а при това ни казват: „Щастието е непостижимо, няма го, в света няма щастие“. Защо го няма? Щастието нещо физическо ли е? – Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се любят, и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи. Ами че аз мога да направя всекиго нещастен: ако вие сте работили през целия ден, и не сте яли, сложена ви е трапеза и чакате да ядете, а аз взема и изям всичко и за вас не оставя нищо, питам: няма ли да се намали, да се наруши вашето щастие? – Ще го наруша. Ако запаля къщата, в която живеете, и ви накарам да бягате навън, няма ли да наруша вашето щастие? Ако дойда при вас, които имате известни убеждения и вярвания, с които живеете, и разруша вашите вярвания и нищо не ви дам, няма ли да ви направя нещастен? – Да, ще ви направя нещастен. Не само ние трябва да говорим известно учение, да обещаваме на хората, но туй обещание трябва да се реализира. Всяко обещание трябва да се реализира, да е истинно. Всяка дума, която казваме, трябва да бъде абсолютно вярна и реална в своето изпълнение. Когато аз ви казвам, че има невидим свят, този свят трябва да бъде хиляди пъти по-реален, по-неизменчив от този свят. Този свят, за който говорим, ще дойде на земята. Но не на тази земя – на тази земя щастие не може да има, – аз разбирам под тази дума условията, в които хората сега живеят. Сегашните хора, като те срещнат, ще те погледнат от главата до краката – снемат ти мярка. А кому снемат мярка? – Изобщо, когато някой умре, снемат му мярка, за да му направят ковчег. „Трябва – казват – да се премери този човек.“ И ние имаме философията на умрелите хора. „Да го видим – казват, – морален човек ли е?“ Изнесете го на слънчевата светлина и ще познаете морален ли е или не. Ако почне да мирише, той е неморален, а ако не мирише, той е морален. Ако се разлага, неморален е. Изнесете го на слънчевата топлина, ако се топи, неморален е, ако не се топи, морален е. Ако е от вода направен, той ще се стопи. Добре. Изнесете го на слънцето, ако е направен от твърда материя и ако тази материя изсъхва – неморален е, а ако остава тя пластична, разтеглива, – морален е този човек. Сега ние определяме какво е морал. Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството. Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания. „Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в пъкъла.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен. Този огън не е ограничен, навсякъде го има: между учители, свещеници, вярващи, навсякъде гори този огън. Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат, и пламъци има около тях, не може да се ходи. Ние сме като кокошки, които пекат на пирустия, обръщат ги на едната страна и на другата. Най-първо, трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дяволът на тия лъжливи неща, в които животът не може да бъде щастлив. Какво ще бъде вашето положение, ако на гърба ви турят 50 килограма злато и двама стражари вървят с вас, но като дойдете у дома, вие мислите, че сте се осигурили, пристигате и ви ударят един камшик и ви казват: „Вървете си, без злато“. Питам: какво сте спечелили вие? Питам, какво е спечелила онази млада мома, която убеждават: „Ти него като вземеш, ще бъдеш щастлива: той има такива къщи, ниви, майка му е такава, че братята му и прочие“. И тя, горката, казва: „Слава Богу, най-после страданията ми престанаха“, и се оженва за него. Но след четири месеца, гледат, че ѝ текат четири реда сълзи, и тя казва: „Плача от радост, плача от щастие“. Все от щастие въздишат. Понеже е благородна, ще мълчи. Възлязла е тя на тази пирустия, пече се, ама мълчи. Защо? Защото старите казват: „Не казвайте на младите, че ние се печем, нека дойдат и те да видят какво нещо е пирустия“. Старите, които са вярвали, не вярват вече, а искат да убедят и младите да влязат в туй верую: „Имало действително онзи свят, имало Господ…“ Аз против тези твърдения нямам нищо, не оспорвам това, има хляб, има вода, следователно има едно отношение към нас… Когато кажа: „Има хляб, който мога да възприема, да ми послужи в моя живот“, идеята е друга вече. Бог е вътре в нас и вън от нас – това са две понятия различни. Бог, Който съществува някъде, Който е направил цялата вселена, и аз нямам никакво отношение към Него, нямам връзка – Той е вънка, това подразбира една идея. Но ако мога да участвам в благата, които е създал и сам вътре – идеята е друга. Ние не проповядваме един Господ отвлечен. Не, не, ние проповядваме един Господ, една Любов, която иде да уреди живота и да покаже, че щастието е възможно на земята, ама не на тази земя. И като казва Петър, че земята ще изгори, аз се радвам: ще има нова земя и ново небе. А според моите схващания, всяка една болница след 40 години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миязмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: След 40 години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно по същия закон и формите – не принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница. И когато се явят такива благодетели, някои казват: „Как, ние си имаме стара болница, нямаме кредит“. Аз казвам: Изгорете тия болници, аз ще ви създам нова болница, в която вие трябва да се лекувате по-рационално. Мен ми разправяше един православен свещеник, един брат, който сега е заминал в другия свят – имам право да ви разправя една негова опитност. Той чел Евангелието и дошъл до едно дълбоко разбиране на Христовото учение и казваше: „Туй учение не трябва да го прилагам по попски, но искам да го приложа, както Христос е учил. Трябва да бъда за пример. Виждам, че трябва да се изменят нещата, но не почвам, чакам година, две, три. Дойдоха русите, напълниха ми се хамбарите с жито, имаше ядене и пиене. Но отвътре ми казва: „Ти всичко това трябва да го раздадеш, трябва да бъдеш православен свещеник, за пример“. Все се колебаех. Една вечер гледам, че се намирам на едно голямо поле. Там имаше много свят, народ, хиляди, хиляди хора минават през един тесен проход, а от двете страни две големи пещи. И като приближих, гледам, някакви черни хора вземат ги и хайде в пещта ги хвърлят. Казвам на себе си: Ще намеря и аз туй. Като приближавам към тази пещ и мен ме хващат да ме хвърлят. Но идва Христос и казва: „Този човек е Мой, не го хвърляйте“. Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“. Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си. Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав. Вземам този самун на трапезата, половината от яденето, което съм приготвил, давам на моя брат, а половината вземам, и имаме отличен обяд. Това значи да имаме еднакви чувства. Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си. Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят. Питам: сегашните християнски народи приложили ли са туй учение? – Не са го приложили. А как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райска градина. Нямаха ли възможност? – Имаха, но нямаха знание: те поддържаха принципа на тщеславието, а не принципа на Любовта, и затова не го направиха. И следователно сега съвременният свят го очаква друго. Сега искам вие да бъдете спокойни, да не мислите, че аз предсказвам, аз не говоря от себе си, но ви казвам, другите какво са предрекли. Туй предсказва някой американски учен, че Европа щяла да пострада. За мен физическите страдания на хората не са важни, те са резултат на техния духовен живот. От наше гледище, според схващането на окултната наука, съвременната земя, понеже е заразена, трябва да даде място на един нов свят, на една нова материя, нов живот трябва да се влее, тъй като този живот е опорочен. Ако вкарате един вълк в каква да е форма, във формата на една овца или в човек, вол, кон и прочие, този вълк при всички форми ще остане пак вълк. Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има. Вие не може да го измените по никой начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. С нашия стар живот сега нищо не можем ние да направим. И затуй Христос казва: „Ако не се родите изново“ – т.е. ако не дойде нов живот, новата Божествена струя, в тая форма нищо не можете да направите. Туй е един велик закон в света: новото трябва да дойде във вас. Направете следния малък опит: прекъснете съобщенията на едно блато с реките, да няма рекички да се вливат, ще видите, че няма да се мине много време и туй блато ще се развали. Посадете каквото и да е растение, оставете го без въздух и светлина, и то ще се развали. Постоянно трябва да има едно вливане на светлина и въздух, втичане на новия живот: светлината носи живот и влагата носи живот. Да, постоянно трябва да има едно втичане на този нов живот в нашата душа. Сега аз нямам за цел да укорявам никого, не съм пратен да укорявам, но имам едно право – имам право, като вляза в дома ви, да ви кажа тъй: Братко, вашата къща е направена по всичките правила на Божествения закон, отвори само прозорците, да влезе повече светлина. И ако вие не ги отворите, ще ви наложим глоба, ще ви наложим наказание. Ще кажете: „Толкоз време не сме отваряли“. По причина, че толкоз време не сте отваряли, досегашният ви живот не е бил естествен, вашите лица са се изменили и вие сте станали хилави. Отворете всички прозорци, всички завеси, повече светлина и повече въздух да влезе. И когато се пречисти съвършено, пак затворете прозорците си. И този малък опит можете да направите. Сега вие, съвременните хора, страдате от една илюзия. Отива един стар вълк в овча кожа при една млада овца, която се обягнила и имала син. Явява се тази „овца“ и казва: „Аз искам да възпитам твоя син. Както виждаш, ние, старите овци, имаме особена култура, не сме глупави като вас. Вие имате копита, а нашите крака са направени по особен начин. Аз съм овца, както виждаш, но ще видиш, че краката ми са меки отдолу. Но в тия меки крака – показва си ноктите – имаме си оръжие, да се пазим. От дълга опитност разбрахме, че трябва да се браним. Вашият син, като дойде при мен, ще му дам това изкуство. И нашите уста са като вашите, но ние се научихме не само трева да пасем, а имаме зъби по-остри, за да кажем на своите неприятели, че не трябва да ни бутат“. Младата овца се убедила и казала: „Ако моят син може да стане такъв, давам ти го, учителю, да го вземеш“. – „Ще го взема и като го върна, ще видиш, какъв юнак ще бъде.“ Взема го той, преметнал го на врата си и го понася. Овцата казва: „На добър час, синко, аз вярвам, че ти ще се върнеш“. Среща го човек и го пита: „Къде?“ – „Дадоха ми го даром, ще видя какво ще направя с него.“ Е, как мислите, как ще го възпита? – Тъй както сега, когато Свети Георги иде, нали? Техните кожи ще ги продадат на кожарите и след туй ще бъдат на нашите гърбове, кожуси ще ги направите. Следователно тъй ще върнете синовете на овците. Това е вярно не само по отношение на агнетата, а и по отношение на хората. И ние така развращаваме душите. Като вземем една душа, която е невинна като овца, след време я одираме и остава от нея само една кожа. Направете един опит. Кои са днес тия християни – ако дойдеше Христос – готови да пожертват всичкото си имане за Христовото учение и да не мислят за утре? Колко християни има, които да подарят всичко? Ще кажат: „Ние не трябва да бъдем глупави“. Тогава друг въпрос: Вие, които сте толкова умни, колцина досега сте се осигурили? Колцина християни има, които биха пожертвали всичко – разумно да го пожертват, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един-два милиарда, казва: „В историята на вековете ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички престъпления, но моето име да бъде записано в книгите, че съм платил два милиарда за България“. Такова учение не проповядвам. Аз казвам така: Аз ще ви платя всичките дългове, повече ще платя за вас, но само с едно условие: да изпъдите абсолютно лъжата из живота си, и в домовете ви да царува мир и любов, свобода и правда, мъже и жени да бъдат радостни. Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите, да видят дали туй учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „Сега ще си помислим каква е тази философия, той говори символично, отвлечено, трябва да разберем точно, математически“. Действително има неща тайни, отвлечени, аз против това нямам нищо. Но има неща, които не са тайни, не са отвлечени. „В благочестие.“ Сега на всинца ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска благочестие. Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито. При такива условия може ли един народ да успява? Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80 крини жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости. Не, няма да им прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега някои от вас ще възразят: „Но ние вече сме си уредили работите, и ако тоя свят се развали, ние ще ядем и пием?“ Не, не, този свят от една страна ще се развали, а от друга, ще се пресъздаде. Тъй подразбира Оня, Който създава нови форми, в които нов живот ще се вложи, ще започне Божественото. То ще започне тъй, както рибата може да излезе от водата и да живее на суша, така и ние можем и при други условия да живеем. Не е това невъзможно. Не е този единственият начин, единственият метод, при който човешкият живот може да се развива. За съвременните хора има и други условия, при които могат да живеят. Не трябва чрез своето въображение да си създаваме лъжливи понятия. И затова не съм аз. Аз съм за онзи чист опит: ела и виж. Ще те заведа при извора и ще пиеш. Ще питам: Как намираш този извор? Или ще те заведа при хляба, ще те нахраня, ще ти дам време, ден, два, три, и ще те питам: Как го оценяваш? Ще ти дам книга, и като я прочетеш, всичко сам трябва да прецениш и твоят ум, твоето сърце да бъде в съгласие, тъй, както Бог е вложил Истината в самия тебе. Ще ви туря при тия условия. И ако аз се осмеля да ви говоря лъжа, аз ще излъжа Бога и Той ще ми каже: „Не говориш истината“. На Бога ще говориш истината, защото в същото време, аз като говоря, и вие като ме слушате, проверявайте. Аз като говоря за истината, ще проверявам сърцата ви, как приемате тая истина. Сега вие ще кажете: „Защо един трябва да говори?“ Такъв е законът: Един ще говори, а мнозина ще слушат. Туй не е противоречие. Мнозина са хората, които работят. И вие ще вземете тази истина и ще я разработите. От вас се очаква великата работа в света. Вие в дадения случай може да извършите повече от мене, при условията, при които живеете. Туй семенце ще вземете да го посеете. Сега вие заставате на една почва и казвате: „Какво мога аз да направя в света?“ – Много можете да направите. Многото не седи в записването името ви тук, на земята. Многото седи в това: Онзи, Който ви е пратил на земята, великата тази Любов – Бог, – да е доволен: като посеете доброто, Той ще го възрасти. След като направите това, Той ще ви каже: „Много добре постъпихте, радвам се, аз ще го възрастя“. Щом посееш семето, Господ ще каже: „Аз ще възрастя доброто, което сте посели“. Туй дърво, което посадите, е ваше и вие ще му вземете плода. Аз няма да дойда да взема плода. И Павел казва: „Аз посадих, а Бог е, Който възраства“. И сега благочестието трябва да възрастне в нас, но не механически. И не да раздадем имането си, а най-първо трябва да се яви предразположение у всички. Някой казва: „Аз ще дам къщата си“. Но онзи влезе вкъщи и не излиза. Вземеш един кираджия и той казва: „Аз съм честен човек, ще си плащам наема“. Трябва да вярваш на думата му, но влезе и не плаща – значи не е честен, и после се караш. И господарят казва: „Аз съм честен човек“, но постоянно увеличава наема. Този господар иска половината от заплатата на наемателя си за наем. Но питам: ако получава 400 лева, тогава с 200 лева този човек може ли да живее? – Не може. И хората търсят други ресурси. Откъде ще ги вземат? – От кожите на овците. Горите може да изчезнат, животните може да намалеят, откъде ще дойдат тези ресурси? И в съвременния живот ние трябва да бъдем разумни, да ядем толкова, колкото ни е дадено. Ние ядем повече, отколкото ни трябва. Ние правим по-големи къщи, отколкото ни трябват. На всеки човек трябва само една хубава стая, изложена на слънце, а някои хора имат по 4–5 стаи, когато други пък нямат нито една. Ако дойдем да разгледаме нашия вътрешен живот, същата аномалия съществува навсякъде и все от тия лъжливи учения. Чете някой българин Библията и ще каже: „Всичко това не е вярно“. Най-после, ти трябва да обосновеш живота си върху туй, което е вярно. Но кое е вярно? – Единственото вярно в света е разумната Любов. Не тази, сегашната, която кара хората да плачат, това не е Любов. Любовта е онази, която създава, която възраства. В Писанието за Господа се казва, че е благоутробен, милостив и дълготърпелив. И когато ние разрушаваме тези форми постоянно в света, тези малките същества плачат. Той постоянно твори. Защо? Защото ние постоянно разваляме. Бог е принуден да твори, да им създава нови форми, праща ги при други условия. Дойде едно агне, ние го убием, дойде втори път, трети и четвърти път и прочие, а ние постоянно произвождаме все нови страдания. И тогава чакаме от небето един ден да бъдем щастливи. Небето трябва да започне тук, от земята, от сегашния живот. И всички вие, които ме слушате, не само вие, но и целият български народ, няма човек, който да не разбира Любовта, всеки я разбира. Как няма да я разбере човек? Не се иска дълго време, да ме познаете, честен ли съм или не. Един ден е достатъчен. Два, три или седем дена, като живеете при мене, може да ме познаете честен човек ли съм или не. Ако живеем в една стая, ако за една седмица на този приятел, който влезе в стаята ми, аз му донеса вода и му поливам, направя му леглото – аз съм добрият човек. Ако той ми направи леглото и ми полее – той е добрият човек. Според мене, който работи, той е добрият. Христос не е дошъл да почива, а да работи, да послужи. И всеки човек, който работи и послужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. Ако аз всеки ден мисля за себе си, как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие. Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с воловете и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния. При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог. И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живей в святост и благочестие“. И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога прави добро, кой стои по-горе? – Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън. Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е в чисто Божествения свят, а който люби душата си – това значи, че не трябва да я изнасилвам, – той живее в духовния свят, и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическият свят. Те са три велики закона: ближния, моята душа и Бога – това е Света Троица. И от това гледище, когато видя този брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно Божественото е, което постоянно действа в нас. И често някой пита: „Дали Господ ме люби?“ Ако някой човек би ви казал, че Бог не ви люби, той говори една квадратна лъжа. Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият. Когато вие страдате, Той казва: „Съжалявам, вие не сте постъпили по моя закон, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствате радост и Господ казва: „И аз се радвам, че ме послушахте“. И в страдание и радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете ви, е Той. Туй същество, като възприемем в себе си, ще възвиши умовете и сърцата ни. В този жив Господ ние трябва да вярваме, да Го възприемем в нас всинца ни. Той е, Който работи в сърцето на всекиго. Дойдат някои и ме питат: „Има ли Господ в света?“ Казвам: „Има, има Господ братко, Той е в тебе“. – „Аз досега не съм го видял, досега все страдания съм имал.“ Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб, значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи, учи го. И тогава в нас се явяват тия, старите възгледи, че трябва да се отдалечим от света, но от кой свят? – От света на лъжите, на неправдата, на нечистосърдечието, от всичко, което ни спъва, от него трябва да се отдалечим. И този свят, за пример, в който вие се радвате, може би след хиляда години, като се върнете пак на земята, само ще има някакви останки от него, както в музеите от някое предпотопно същество. И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. От тия типове, които ще изследвате, ще отличаваме новите типове. И ще питате: „Защо едните трябва да живеят по един начин, а другите по друг?“ Аз ще обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? – Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят. И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“. Бъдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“. Туй ще бъде законът. И аз, каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е“. Но в името на Любовта ще става. Ще имаме един свят отличен и нашите лица ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да дойде да каже на проповедника: „Посплаши малко жена ми, проповядвай ѝ една такава беседа“. Дойде жената и казва: „Проповядвай на мъжа ми, защото е малко груб“. Сега мъжете учат проповедника как да проповядва на жените и жените – как да проповядва на мъжете. После бащата дойде и казва: „Проповядвай на сина ми, посплаши го“. Дойде майката, и тя учи как да се проповядва на дъщерята. Господарят дойде и казва: „Посплаши моя слуга, трябва да се подчинява на господаря си“. Дойде слугата: „Посплаши моя господар“. И тъй, проповедникът има толкоз съветници и той, горкият, като седне, почеше се: „Какво ми каза онази жена?“ – И почне да плаши мъжете. Дойде тя и благодари. Но дойде мъжът и казва: „Ти на тия жени знаеш ли какво направи, къде отиде?“ Вторият път той проповядва за мъжете. Дойде бащата, и той учи. Проповедникът пак се почесва, мисли как да сплаши сина. Не с такива сплашвания, ами трябва да се проповядва искрено, честно и откровено, на сина да каже: „Баща ти на тебе е дал живота, той те обича и ти трябва да го обичаш. Благородно е да бъдеш син“. Дъщерята какво ще я плаша. На дъщерята ще кажа: „Отлично нещо е дъщерята, да обича майка си, майка ти ти е дала живот. Няма по-благородно от това да обичаш майка си с всичкото си сърце“. На майката пък ще кажа: „Ти, която си ѝ дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я туряй в своята пещ“. Но оставете дъщерята, тя да си избере своя път, какъвто тя иска, оставете и вашия благороден син, и вашата благородна дъщеря, в които умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, оставете да вървят както Бог ги ръководи. Оставете мъжа и жената, но кой мъж? – На който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Коя жена? – На която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Туй е то, което аз говоря на хората. Някой казва: „Учителят тъй казва“. Какво съм казал аз? – Аз съм казал: Мъжа, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, жена му трябва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Аз казвам: Онази жена, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, мъжът да я държи като писано яйце, като цвете, да трепери над нея. Аз казвам: Онзи син, на когото умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, баща му да го държи като писано яйце, той е неговото бъдеще. Аз казвам: Дъщерята, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, в правата смисъл, майка ѝ да я пази като писано яйце. Аз казвам: Онзи слуга, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, господарят да го пази като писано яйце. Той е един отличен слуга. И обратно: Онзи господар, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, слугата да го пази като писано яйце. Туй е то, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, мъжът да обича жена си като себе си, жената да обича мъжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон вътре в света, да действа. Изведнъж може да не дойде, но да турим този принцип, това е благочестието. И този ден, който иде, да ни намери Господ, че сме приготвени. Той иде, господният ден. И ако дойде Божият ден и ние сме приготвени, ще видим туй лице на Господа усмихнато и Той ще каже: „Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото небе и новата земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всичките блага, защото старото премина и в новото с песни да служите на Истината“. А вие ще ми зададете въпроса: „Сега, ти говориш за новото небе и новата земя, но сега какво трябва да правим?“ „Сега“ – това е едно уравнение, което вие ще разрешите. „Сега“, какво значи „сега“? – Ако вие възприемете този закон, сегашното мигновено може да се измени. Как ще се измени? – Някой паднал в летаргически сън или го хипнотизирали, дойдат, пляскат го, но не става, не може да се събуди. Дойде онзи, който разбира закона, и почне обратни паси на хипнотизма, потегли ръката по известни правила, той изведнъж стане, повърне се съзнанието. Щом приемете Любовта, Господ ще почне отгоре да тегли ръката си и после като вдигне и свали двете си ръце, ще каже: „Стани и излез навън и живей във великия свят на свободата, който съм създал, и не мисли вече за старото“. И ако вие повярвате в тази Любов днес, във вас ще стане едно велико променение: то е вътрешен закон. А вие, решите да живеете в Любовта, но има нещо, което ви спъва. Казвате: „Отлично учение, аз ще живея за Господа“. Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“. Влез вътре и кажи на мъжа си: „В името на Любовта“, прегърни го, целуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднъж го прегърнете и му кажете: „Ела, аз ти нося нещо много хубаво“. – „Какво?“ Той е жаден или гладен и вие щом го напоите и нагостите, той ще каже: „Тъй разбирам сега Царството Божие“. Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва. Един приятел ми казва: „Много хубаво учение, и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли туй да се приложи, ние сме остаряли, то е за младите“. А младите казват: „Ние като станем стари, тогава ще го приложим“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи. „В благочестие“, а благочестието произтича от този велик закон на Любовта. Абсолютно никога не се съмнявайте в Божественото, което е във вас, имайте вяра във вашия ум, който е на място, във вашето сърце, което е на място, във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си. А вие казвате: „Аз за другите не се грижа“. То е едно схващане, но у всички хора едно е началото. Като казвам това, аз подразбирам, че всеки човек може да мисли като другите. Когато чуя моя брат да каже тъй, радвам се, че той може да мисли като мен. Можем всички да живеем по закона на великата, Божествена Любов, да турим ред и порядък и да възстановим Божествената хармония. И в бъдеще остава да бъдем свободни, да не ограничаваме никого. Светът може да се ограничи, ако почнем да учим хората какво трябва да правят, т.е. ако аз дойда да ви уча, когато страдате, как да се молите, да коленичите или не. Вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да нямате никакво съмнение. Благочестие – това трябва на всинца ви. Беседа, държана на 30 април 1922 г. в София. НБ Ще се стопи.pdf
  11. GDD

    1922_04_23 Христа разпят

    Аудио - чете Цвета Коцева Христа разпетъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Защо твоите ученици ядат и пият". Сила и Живот. Пета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ". Сила и Животъ. Бесѣди, държани от Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). Пета серия. София, Печатарска производителна кооперация „Съгласие“, 1922. 486 с. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Христа разпят Защото решил бях да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа и Него разпят. (I Кор. 2:2) Стихът, повидимому, сам по себе си е ясен. Кой не знае разпятието Христово? В православната църква, през страстната седмица, постоянно изнасят Христа разпят, цветя хвърлят, китки хвърлят; евангелистите говорят за Христа разпят; всички знаят, че Христос е разпнат. Но туй знание за Христа мяза на онзи гладен българин, който като минавал покрай една турска гостилница, имал само сух хляб, турял го на парата на всяка една тенджера и казвал: „Слава Богу, похапнах си от всичко“. Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не трябва да си правим илюзия, че храната, която имаме, е съществена. Съвременните културни хора, ако ги питате, ще кажат, че те живеят най-културен живот. Обаче ако разгънете тоя живот и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата, нито във философията. Туй не е много казано. Аз сега принципиално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показват страданията и болестите, които съществуват. Днес има толкова много болести в света, че лекарите не знаят как да ги кръщават, болести, които разяждат удовете на човешкия организъм. Едва ли ще намерите в съвременния свят човек здрав, на когото или белите дробове, или мускулите, или стомаха, или мозъка, или нервната система да не са заболяли. И всички тия болни хора са професори, проповедници, министри, началници, всички те управляват света. И питам: Може ли болни хора да управляват, да дават тон и направление на културата? А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания, и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също. И ако попитате съвременните хора за това, ще ви дадат много отговори. Някои ще кажат, че причините им са чисто социални: хляб нямало. Хляб няма, но защо няма? – Понеже хората не са го разпределили по равно. От невидимия свят има изпратен достатъчно хляб. Някои казват: „Въздухът е нечист“. Въздух има достатъчно, но ние сме затворени в такива тъмни и задушни здания! Богатите хора са добре в това отношение, те дишат много въздух, но има кантори, дето никаква светлина не прониква. Такива здания има в големите европейски градове, даже и тук, в София. И ако един човек живее в такова здание десетина години, той ще почувства влиянието на тази атмосфера. Туй е във физическо отношение. Като дойдем до религиозната култура, и в нашите религиозни стаи има такива, дето слънчевата светлина не влиза, дето светлина никак не прониква. И там има светлина – на свещи, но светлината на свещите не е идеална. Е, питам, на тази светлина може ли да зреят плодовете? – Не. Те не зреят! Плодовете и всичко на земята зрее само на слънчевата светлина. И всичко възвишено и благородно в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на великата Любов, която се проявява от този велик закон! Любовта на това велико слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и в нас. Понеже Господ е заповядал на всички ангели да разтворят всички прозорци на невидимия свят, тази светлина ще блесне, и всички хора трябва да излязат на това слънце. А сегашните хора казват: „Не излизайте, ще слънчасате – не ви трябва това учение, не му е дошло времето!“ – Като излезете на това ново слънце, най-първо ще се разболеете. Питам ви аз: коя жена, като чисти, не вдига прах? Коя жена, като пере своите дрехи, не размътва водата? Кой е онзи, който като боядисва къщата, не си напръсква малко дрехите? Но какво показва това? – Това показва, че той работи. Трябва ли тия външни спънки да ни спънат, за да не вървим към целта? Но нима на онзи пътник, който върви по пътя, няма да се скъсат обущата? Той по пътя ще срещне много мъчнотии, но целта трябва да се постигне! Павел казва: Когато говоря между вас, аз не искам да зная нищо друго, освен Христа разпят – тази е моята цел. Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схвашане – това е нещо живо. Целият космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. И тогава този космос може да бъде и безграничен, и граничен; и велик, и малък: туй е свойство на вечното, да произвежда каквито форми иска. Сега за тия разсъждения ние трябва да имаме един светъл ум, за да схванем Божественото. Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят и казва: „a1, a2, a3“, тия три степени може да ги обясним по три разни начини. Какво означава a в първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество, a в първа степен е един човек, който се движи по права линия – правата линия, която има само дължина без никаква ширина и дебелина. Питам, как ще определите такава една линия? Тя е математическа линия, има само дължина. А пък a във втора степен означава: туй същество е намерило друго същество, и двете се движат в прав ъгъл на себе си и образуват плоскост. Следователно на тази линия се прилага и широчина. После има дължина и широчина, но няма дебелина. Е, как ще си представите един свят, който има дължина и широчина, но няма дебелина? И тогава a3 показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куба. Това a е минало пак през три степени: по права линия, то е придобило дължина в прав ъгъл на себе си и е образувало плоскостта – придобило широчина; по прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, придобило е дебелина. И така сегашните хора са a3 – са един куб. Като разтворите куба, вие ще образувате човешкия кръст. Следователно кръстът не е нищо друго, освен разтворен куб, за да стане проветрение. А разтварянето на куба означава цъфтене в природата. Всяка пъпка е разтворен куб, за да се прояви новото съдържание, а като се прояви новото съдържание отвътре, да може то да приеме и небесното съдържание, понеже в света има две течения: едното от центъра на земята, а другото от центъра на слънцето. Павел казва: „Исках да зная само Христа разпят между вас“. Как бихте си го представили вие този Христос? В една тукашна школа и на запад често казват: „Бог е светлина“. Аз казвам: Бог не е светлина! И на пръв поглед, като казвам, че Бог не е светлина, ще кажат: „Той отрича Бога“. Когато някой ваятел извае някоя статуя, той статуята ли е? И когато някой богомолец запали една свещ, той свещта ли е? Писанието казва тъй: „И рече Бог – и стана светлина“. Значи, Словото изказано, произвело светлина. Следователно, Бог може ли да бъде светлина? Не! Светлината е проявлението на Бога. И вие като казвате: „Бог е светлина“, във вашия ум ще произведе съвсем друг резултат. Тази светлина, която иде отгоре, е минала през няколко степени. За да разберете правия смисъл на светлината, трябва да я върнете назад до онова същество, което я е създало, т.е. до първоначалното Слово, което е казало: „Да бъде светлина“. И законът е верен: Когато някой ученик се е занимавал с някоя трудна задача, първоначално има смътни понятия за нея, тази задача му е трудна, но след като помисли дълго време и разбере съотношението на елементите в задачата, една малка светлина се появява. Следователно всякога, когато Словото стане разумно вътре в нашия мозък, когато Словото стане разумно в нашето сърце и в нашата душа – светлината се явява като един резултат. Значи, Бог е казал: Светлина да бъде в този ум, светлина да бъде в това сърце, светлина да бъде в тази душа, и бива светлина. И какви са резултатите на светлината? Най-първо тази светлина ще произведе буря, ветрове, дъжд, ураган, цял един катаклизъм, и след като образува своя почва, тази светлина ще произведе златни плодове, реки, извори, а чрез тия плодове ние ще познаем качествата на светлината. Защото всичките плодове еднакви ли са? Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите ѝ са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата друг? Как става това? Ще кажете: „Тъй го наредил Господ“. Тъй говорят религиозните хора, но учените хора не могат да говорят тъй. Този Господ, за Когото ние говорим, Той е Господ на Любовта. И като произнесем думата „Любов“, цялото ни битие трябва да почувства едно трептение, една велика радост да се появи в сърцата. А като кажем: „Бог е Мъдрост“, в твоя ум пак по същия начин трябва да изпъкнат най-великите мисли. Каква е била задачата на Христа на земята? Задачата му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да го изяви външно и, освен това, да даде методите и начините, как да се приложат Любовта и Мъдростта. Всичките растения си имат методи, а ние, съвременните хора, които искаме да подобрим своя живот, нямаме такива методи. Ще изучаваме техните методи, с които те създават своите сладки плодове, и само тогава ще подобрим живота си, ще изучаваме как употребяват те и светлината, за същата цел. Някой казва: „Искам да бъда добър“. – Изучавай черешата, изучавай гроздето, смокинята и много други растения, да видиш по кой начин те правят плодовете си сладки. А ние, хората, казваме тъй: „Господ ще ги направи“. Не се самозаблуждавайте! Бащата всичко може да даде на своя син, и учителят всичко може да даде, но учителят и бащата за своя син не могат да учат. Бащата и учителят всичко могат да дадат за своя син, но не могат да ядат за него. Ако аз ям за сина си, аз ще взема силата, а вие нищо няма да се ползвате. Когато се храните, вие сами ще ядете, това е необходим закон! И сегашните хора искат да ни научат да мислим за други умове. Не, не! Грехота е за нас да не мислим, грехота е за нас да не действаме. Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да чувстваме, трябва да знаем какво да чувстваме. Сега аз ще ви приведа един разказ, който съм разправял на някои свои приятели, но сега ще изясня вътрешното съдържание на разказа. Той се отнася за един индуски адепт или учител в Индия. Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните индуски храмове. Посветен, според своето звание, той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенстване – т.е. да се не жени. Обаче една млада мома, жрица на храма, се влюбва в него. Той не обръщал внимание на нея, но след дълги години тя му казала така: „Ако аз дойда при тебе, и приложа любовта с тебе заедно, ти по-скоро ще завършиш своето самоусъвършенстване“. Най-после той повярвал на това и се влюбил в нея, но в момента, когато той се влюбил, тя го разлюбила. Сега ще оставя втората половина на разказа, после ще го разправя. В гнева си, че тя го спира в пътя на неговата еволюция, той я проклева и тя се превръща в змия, и той ѝ казал: „И като змия от този храм никога да не излезеш вече“. Защо тя го е разлюбила? Тя се е влюбила в едного от учениците на Тагор-Бил-Ра. Този адепт се спира в своя живот, умира, 500 години се минават. – Сега туй е разказ, легенда, не го взимайте буквално, разъждавайте върху него, то е само един разказ, за да обясня един принцип. Той се преражда като лорд в Англия – името му като лорд няма да кажа – обаче този първият ученик, който е съблазнил и едновременно изпитал тази жрица, и той се преражда като англичанка, и така става, че Тагор-Бил-Ра се оженва за този ученик. Отива след 500 години на разходка в Индия и в него се заражда желание да изучава индуските храмове, да изследва някои възпоминания. И като идва в този храм, в който той претърпял своето нещастие, усеща, че го побиват някакви тръпки, и когато се разхождал в зданието, от невидено идва една змия, ухапва жена му и тя моментално умира. Питам ви сега: Защо змията ухапала жена му? Тази змия е същата жрица. Тази жена казва: „Ти спъна и мен, спъна и него“. Той разбрал закона, снел проклятието си и тя приела своята първа форма, и започнала наново своята еволюция. Мнозина от вас тръгвате като тази жрица да намерите Христа, влюбвате се в него и казвате: „Господи, ако Ти ни позволиш да влезем в Твоето царство, ще успее учението Ти“. Но след като влезете, съблазнят ви учениците на Тагор-Бил-Ра. Няма днес проповедник или свещеник, който да не е съблазнен от едного от учениците на Тагор-Бил-Ра. Като казвам: „Няма нито един“, не го считайте, че е крайност, то е хиперболично твърдение. Българите казват тъй: „Яйце да хвърлиш, няма място къде да падне“. То е израз. Не го вземайте в математически смисъл, за хиляди яйца има място къде да паднат, ама думата е тъй. Турците казват: „Персинги лаф гелсън“, т.е. на думата ни приляга, тъй да дойде. Следователно, когато вие тръгнете в този път, не трябва да се съблазнявате. Съблазните ли се, 500 години ще бъдете затворени, като змията в някой храм. Някои казват: „Да умра в църквата“. Може да ви затворят като змия, но не си правете илюзия, че като те заровят в църква, ще бъдеш в рая. Тук се иска един свят живот, на Божията Любов, въодушевен от тази велика Божия Любов, да знаеш, че във всеки даден момент ти изпълняваш волята Божия. И сегашните хора, като почнат да умират, нареждат: „Еди-как ще ме облечете, еди-кой си свещеник, еди-какъв си ковчег, еди-кое си място!!...“ Много хубаво, отлично е това, но това не е Христовото учение, това не е учение на Любовта. Това е един стар езически култ. Тогава и още по-великолепно са се погребвали. Тогава по какво се отличаваме ние от езичниците? „Те са езичници.“ Много добре, езическите народи се погребвали по този начин, ама ние, християните, по кой начин се погребваме? – По същия начин. „Ние вярваме в Христа.“ – Да, вие сте хора, които вярвате в гробища, в паметници, казвате: „Хем като умра, да ми четете много молитви, да не ме оставите без помощ“. Тъй са го правили езическите народи, и тия обичаи са минали в съвременния свят. Не са лоши тия работи, те са добри, но ще бъде смешно за онази пеперуда, която се е превърнала от гъсеница в пеперуда, да спазва своите навици на гъсеница. Нейният начин за ходене, нейният начин за ядене е диаметрално противоположен на този на един червей. И когато рибата се превърне на човек, този човек ще се различава диаметрално от рибата. Сега не трябва да казваме: „Ти си християнин, превърнал ли си се, имаш ли хриле, от риба си станал човек, имаш ли дихателни дробове?“ – Нямам. „Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекувате хората отдалече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл, ги лекуват. Някой богат човек си счупил крака, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила. И действително, кракът му се наместил. Явява се докторът и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“. – „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долара ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долара, няма да дойдат така. В Любовта има един начин, за който ще ви говоря. Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашия ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища, като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, знание и т.н. Това са методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще каже: „Има по-лесен начин от този. – Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен, ти и домът ти“. Сиреч, като този американец: „Повярвай и ще имаш парите“. Повярвай? Трябва да имаш начини, за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш Любов! Първото нещо е Любовта! Първият закон, с който започва живота, е Любовта. Следователно малките деца, животните знаят до известна степен как да превърнат тази Любов. И някои ученици Христови казваха: „Придай ни вяра“. Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, и след като се превърне и дойде Истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното слово, ще дойде светлината. А дойде ли тя във физическия свят, ще ви помогне. Защото има две течения: когато дойде Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу. И следователно, според тази наука, която поддържаме, има две течения: едното от безграничното, което постоянно се смалява и слиза към човека; а другото, както съвременната наука казва, човек е произлязъл от малка микроскопична клетка. Едното – малкото течение, което се възраства, става велико, а другото – великото става малко. Тия две течения като дойдат в съприкосновение, в туй вътрешно налягане, тогава – който разбира този закон – се зараждат всички велики добродетели и способности на човешката душа. Сега, във вашия ум, ще кажете: „Тази работа е необяснима“. Необяснима е, разбира се. Само онзи, който дълго е проучвал, който е правил хиляди опити, той може да разбере дълбокото значение на онези велики стихове и изречения в Писанието, дето Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мене, каквото поискате, ще ви бъде, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава ще ви се изявя“. Едно семенце, което е паднало на земята, след време то се проявява, цъфва и завързва. Сега, Павел казва: „Реших да не зная нищо друго, освен Христа разпят“. А на нов език казано, това значи: Той решил да знае само великия закон на Любовта, който внася всичко вътре в човешката душа. Защото Христос представлява този велик закон на Любовта. Само онзи, който е пълен с Божествената Любов, той може да бъде разпят. Вашият идеал е да се жертвате. Само богатият може да се жертва. И Павел казва на друго място: „Този, който беше богат горе, реши да осиромашее и слезе между нас, да вземе човешки образ, за да помогне на своите братя, чрез онази Любов, която имаше, да им даде тази Любов, да ги свърже с Бога, т.е. с Любовта“. И Христос спасява само хората по този начин, като ги свързва с Любовта. Сегашните хора казват: „Да се любим“. Е, хубаво, знаеш ли да правиш възли от Любовта? Вземете тези, които правят електрически инсталации, някой път като изгори шнура в инсталацията, който не разбира, не знае де е повредата. Аз видях един, когато поправяше една такава повреда, изведнъж намери погрешката, взе едната жичка и другата, съедини двата тока. Значи трябва да има една малка жичка, която да съедини твоето сърце с Божието сърце, или една жица, която да съедини твоето сърце с Христовото сърце. И кой може да направи тази инсталация? Само Христос е, който може да я направи. Разбирате ли? Само Христос е, който може да тури тия жички, да свърже хората с Бога. Само той знае туй изкуство. И дълго време вие трябва да се учите при него. И аз следя сега хората, които вървят сега в новото учение и в старото учение, и във всички църкви, много добре започват. Започват с Любовта, а завършват без Любов. И съм забелязал това като факт в църквите: в една евангелска църква един проповедник като проповядвал 10 години все върху едни и същи въпроси: спасение, покаяние, това, онова, и всички слушатели почнали да спят вече, и той усетил, че те са разбрали всичко. И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че публика е той. А другите не го слушат, защото са преситени от безмислени работи. Проповедникът говори за спасение, а той сам не е спасен; говори за милосърдие, а той сам не е милосърд; говори за самопожертване, а той сам не се жертва; говори, че когато някой умре, не трябва да се плаче, но като умре жена му или детето му, той пръв заплаква. Хората проповядват неща, които не прилагат. И казват: „Опасно е новото учение, то разрушава обществото“. Онези войници, които отиват на бойното поле, как се връщат? Отиват с китки, с музика и цветя, но се връщат кой със счупена ръка, кой със счупени крака, и на всички тия хора им турнат по един кръст, защото за отечеството са дали жертва. И от тази жертва вашият народ колко се е повдигнал? И всички ще кажат: „Извършиха волята Божия“. Не извършиха нищо! От 8,000 години насам човек върши своята воля, и затова Бог казва на смъртта: „Ти постоянно ще възпитаваш тия непослушни деца“. И какво прави тя? Тя ни възпитава днес. И ако вие ме питате: „Докога ще умираме?“ – В деня, в който решите да приложите закона на Божията Любов, смъртта ще остави всинца ви и ще каже: „Оставям ви свободни да идете при баща си“. И като ме срещнете, няма да ме питате: „Може ли това да бъде?“ – Може, може. Има хора, които вече не умират. И в България има предание, че като са заравяли някои, после потърсят ги в гроба, няма ги. Казват: „Той не седи в гроба, понеже е възкръснал“. Ще каже някой: „Това е мистификация“. Може да бъде мистификация, излязъл е от гроба. Има хора, които не умират. И ако вие всички повярвате, няма да умирате. Ангел Божи ще слезе, ще отвали камъка и ще ви извади, но се изисква вяра в живата Любов, иска се вяра, непреодолима вяра в Любовта, която да погълне всичката наша омраза. Разбирате ли какво значи „омраза“? Ние ще се борим с нея. Аз говоря за Любовта, която може да стопи всичките прегради, които днес съществуват в нас. Това е Любов. Ако твоята любов не може да разруши всичките прегради, ако ти не си в състояние за Бога да повдигнеш, с един замах да отрежеш седемте глави на този демон, няма да се проникнеш от Божествената Любов. Чакаш и казваш: „Дъщеря ми да се нареди, мъж ми да се нареди, и тогава ще служа на Господа“. Никога няма да се наредите вие! От 8,000 години все по този начин се нареждате, но вътре в нас, в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един прелом, таен прелом, да приложим туй учение за себе си, и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем. „Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпят, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, дето проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона, и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“. Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“. Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“. Защо не разбират? – Любов нямат. И действително, Любовта контролира ума на човека. Да ви го докажа ли туй? Аз ще ви го докажа с много силни аргументи. Най-слабият аргумент ще взема: имате дъщеря, която много говори, и казвате: „Дъщеря ми много бъбри“. Но тя се влюби в някого и веднага става мълчалива. Казвате: „Дъщеря ми поумняла“. Казвам: Радвам се, че е поумняла. Новото слънце я стоплило, и тя почнала да мисли, и ако никой не откъсне това Божествено цвете, тя може да се домогне до някои Божествени знания. Но когато младото момиче намери Божественото слънце, ще дойде някоя стара баба, ще бутне тази пъпка, ще дойде друга баба, и тя ще бутне, и тъй, една по една, капват пъпките, и тогава Любовта няма де да действа, капне и тази пъпка, и бабата казва: „Нищо, нищо, и ти стана като нас, едно време и ние бяхме като тебе, но сега и ти живей като нас“. Това е съвременното учение. На никоя баба не се позволява да бута тази пъпка, която ще цъфне, то е свещено място, не може никой да бута там, само Божествените лъчи ще бутат във всяка пъпка, докато тя се разцъфти и приеме светлината и даде този плод, които вие сами трябва да вкусите. Това казва Павел: „Решил бях да не зная нищо от тия спорове, които стават“. Сега за пример, мен ме питат: „Защо тъй говориш?“, т.е. за начина, по който се трансформират енергиите. Един го схванал по един начин, друг се обидил, че съм казал: „Операции не трябва да се правят“. Принципиално говоря. Там, дето природата не е разрешила да се прави операция, не правете. Когато искате да правите една операция, питайте природата, ако