Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Упанишади'.

Открити 3 резултата

  1. 21. ТРИТЕ ЯДРА НА ИЗГРЕВА Идва един брат на Изгрева. Учителят го посреща пред салона, застава строго и с висок глас вика: - Вие, младите! Вие, младите! Вие, младите! Повтаря го три пъти. Братът изобщо не може да разбере за какво става въпрос. А Учителят продължава: - Аз ще ги изгоня! Аз ще ги изгоня! Братът мълчи, не може да разбере нищо. Учителят продължава: - Три ядра има тука, които си правят каквото си искат. Други приказки няма. Само това. След малко Учителят ги посочва тия три ядра. Първият е Любомир Лулчев. По това време той събира младежите около себе си, прави се на проповедник, на ръководител, и така създава една група от около 20-30 души, които нарекли «Упанишади». И така тези 30 души се отклоняват от Учителя. Вторият е Симеон Симеонов. Той е имал около себе си антураж от братя и сестри. Всеки е искал да има група и да бъде ръководител. Аз съм живял в неговата къща като наемател. И там, при него, се събираха и той им четеше беседите на Учителя, свиреше им на цигулка и пееха песни. Но това беше като затвориха салона през 1958 г. А преди това, от 1945 г. до 1958 г. той ръководеше тези събрания в салона, казваше какво да се чете, какви молитви да се казват и какви песни да се пеят. А той им свиреше на цигулката. Третият бе Христо Цонзоров. Той завършва агрономство, дават му работа в провинцията като агроном, но не отива да работи, а седи на Изгрева. А на Изгрева някой трябва да го издържа, да го храни. А кой го издържа? Намира се една сестра да го храни. А той се правеше на светия. Живееше в една барака на една сестра. Та те нямаха жилище, къде да живеят. Може ли да се направи тука жилище? Онази обстановка е такава - тука са ниви. Тоя направил и сковал барака, друг сложил палатка. Накрая имаше брегове, където бяха тоалетните. Но никой не иска да отиде надолу, а всеки иска да бъде близо до салона. И са взети местата близо до салона, а другите бяха свободни. Та, бяха поникнали бараки напълно безразборно. И така, този брат, към когото се бил обърнал Учителят, да му каже за трите ядра, е бил Игнат Котаров. Той отива до бараката, гдето живее Христо Цонзоров, оглежда я отвън, вижда една тенекия, пълна с газ. А с газ се наливаха тогава газените лампи за осветление вечер. С нея се пълнеха газовите примуси и с тях се готвеше, те бяха много практични за всички. Игнат взима тенекията, полива с газ бараката отвън и я запалва с клечка кибрит. Бараката изгаря. Та, така Христо Цонзоров остана без барака и трябваше да напусне Изгрева. Та, имаше някои, които можеха да живеят на Изгрева, а за други не бе позволено. А Цонзоров беше добър човек, не е лош човек. Но с поведението си беше създал ядро, което работеше срещу Учителя.
  2. 81. „ИЗКУСИТЕЛЯТ" ВК: Показвам ти една снимка - тук е Учителят на Бивака, до Него е дядо Благо. ПГ: Дядо Благо, който е бил редактор на детски списания, като се събереше с наши хора, с Учителя особено, пущаше много шеги и Учителят много го обичаше. Когато той се помина, Учителят го съжаляваше много и казваше: „Той не трябваше да ходи на погребението на другаря си, защото беше много студено и там изстина и си замина от пневмония." ВК: 3начи той отива на погребение, изстива и след това си заминава. ПГ: Той отишъл и настинал и се помина. И когато го носеха с носилото, минахме покрай салона, Учителят излезе и вдигна ръка да се сбогува с него. И след това три беседи Учителят изнесе в негова памет и каза: „Аз запалих на дядо Благо три свещи, защото го обичах!" Като смяташе беседите за свещи. ВК: На тая снимка Учителя Го виждаме така, доста сериозен. ПГ: Учителят, всякога, когато се приближаваше Лулчев до Него, Той ставаше много сериозен, защото Лулчев беше на Царя съветник и Учителят бе казал за него: „Каквото му кажа да каже на Царя, той не казва моите думи, ами казва свои думи." Значи-лъжи. И затуй, когато се доближеше Лулчев до Учителя, Учителят всякога се нервираше. ВК: Аз виждам как тук Лулчев Го така оглежда, изкушава Го, а Учителят е сериозен. ПГ: Защото Лулчев всякога придружаваше Учителя. Той е много добър писател и фотограф от авиацията. Той ме е учил на фотография. Той е добър фотограф. Той е високоинтелигентен. Лулчев ме е канил на обед у тях и после аз го попитах за убийството на жена му, понеже той има малко ясновидство. „Аз предупреждавах Гела (жена си), да не вика Тимеви (майката и дъщерята, които я убиха), че „тези жени не са добри, не ги приемай у дома. А ти, като ме няма тука, вземаш да ги каниш тука, да ги гощаваш и т. н." Аз съм я предупреждавал много пъти, да не ги вика, обаче аз предвиждах, че те ще я убият. И виждах." - „Ами като си ясновидец, защо не помогна да не убиват Гела, жена ти?" А пък той каза: „Знаеш ли на какво прилича моето ясновидство? Имам бинокъл и гледам отдалече как убиват жена ми, обаче в момента аз съм физически далеч. Аз предвиждах и я предупреждавах жена си, да не ги вика. А тя не ме послуша и затова те я убиха. Карма." ВК: Сега искам да ми разкажеш един случай горе, на Рила, когато сте били с Учителя и какво каза Учителят за така наречените „Упанишади", когато покрай Учителя минал Лулчев с цялата група. ПГ: Имаше един голям камък долу, при „Охлюва", всички наши братя го знаят. И този камък нашите братя казаха, че „ще го дотъркаляме, да отиде до долу". И няколко дена с лостове го помествахме, бяхме донесли чак от долу дебели лостове от изсъхнали дървета от първото езеро. И както и да е, успяхме камъка да го залостим и да го турим, където Учителят искаше. И веднъж, като се нахранихме, всички си отидоха да си спят из палатките, пък аз всякога вземах брадвата и отивах да сека клекове. ВК: И сте застанали там до скалата и минава Учителят. ПГ: То беше в следобедната почивка, ние двамата с Учителя бяхме долу при скалата, при тази голяма скала и се видя, че излязоха Лулчев и тъй наречените „Упанишади". Това са негови привърженици, от 1 до 30 души отидоха. И Учителят, ядосан, каза: „Това не е простено в едно общество. Като иска, да създаде свои хора, а не да ги дели тука от Братството. Ние сме тука едно общество, вече отделени, а пък той от нас пък си дели и ги нарича „Упанишади"." ВК: А какво е това „Упанишади"? ПГ: Това е стара индийска книга, старо индийско общество, да. ВК: И Учителят беше много недоволен. ПГ: Че той дели наши братя и сестри и ги нарича с ново име. ВК: Ти беше споменал, че Учителят казал още: ако иска да създава общество, да отиде на друго място, както Михаил във Франция. ПГ: Както Михаил във Франция си създаде, без да четат беседите на Учителя. ВК: Да отиде на друго място, а не тук. ПГ: Да дели хората от Братството. Затуй Учителят се ядосваше от него. ВК: Защото те, освен на Рила, така беше и на Изгрева, така ли? ПГ: Виж какво, той каза една дума за него, но то е срамно да го кажа... Но той е добър хиромант. Познава много добре ръката на човека. Щото брат Лулчев е високоинтелигентен човек и не е некултурен човек и затуй е военен авиатор, и още повече пък и фотограф, аеро-фотограф. Учителят беше много недоволен от него, че той дойде при Учителя и каквото пита Царят, „аз му казвам, а той не казва моите думи, които аз съм казал, а говори от себе си. Той се има за учител и изменя думите ми." Това Учителят го каза: „Аз не съм казал така това, което той предава на Царя." После, той гледа сестрите, уж им гледа ръцете, а пък ги използва иначе. И затуй през 1932 година ние отидохме само мъже на Рила и всеки имаше свои отговорности. Имаше един брат, ама аз му забравих името... а, сетих се - Иван Дойнов, дето имаше две дъщери. По-малката беше оженена за един инженер, Кючуков, който е преподавател там, в това училище, строително, земеделско ли, как го думат това, на ул. „Граф Игнатиев", при моста, голямото училище. Та, като умря малката дъщеря, там отиде по-голямата дъщеря на този наш брат, да помага. Понеже е много добър този брат, дадоха по-голямата: „да не го изпущаме, дай да дадем" - и ожениха другата си дъщеря пак за брата. Вестниците писаха за този случай с възмущение. ВК: През 1932 г. вие отивате на езерата, така ли, една група: Учителят, Лулчев, ти. ПГ: Ние отидохме само мъже, без да има някоя сестра, и си разпределихме работата. Този брат, на когото, казвам, дъщерите му се ожениха за нашия брат, и обществото, вестниците се повдигнаха, писаха: това е срамота и законът не позволява да оженят, като умре едната сестра, че да оженят другата за същия брат, чак обществената преса се занимава с този въпрос, той също беше с нас. ВК: И сега, разпределихте си работата. ПГ: Разпределихме си работата. Един ще бъде готвач, един ще му помага, пък на мене възложиха аз да се грижа за Учителя, да стопля вода и на обед да занасям по една тенекия гореща вода и една кофа студена вода. И аз си свърших работата и отидох и казах: „Учителю, готова е вече банята, часът е 12." И Учителят си имаше едно специално място, така, в клековете, това Му беше скришното място, и отиде да се къпе. Ха да излезе Учителят, ха да излезе Учителят - не излиза. А пък една кофа вода, колкото по малко да я сипва, толкова много да се бави, бави, пък че не излиза - и полека, така, надникнах, да видя какво прави Учителят. И когато Го погледнах, стигнах вече до Него, така близо до Него, Го погледнах, гледам Го, Той клекнал, Учителят, и се пере. И мен ми стана мъчно, че 7 братя ли бяхме, забравих колко бяхме, и отидох и казах: „Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." - „Ами и аз, каза, мога да пера" - и продължава да пере. Аз пак: „Учителю, моля Ви се, оставете това!" Най-после Учителят ги остави. А пък отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва на Учителя. Той е царски съветник. Обаче като си тръгна, Учителят много силно се нервира, възбуден до крайна степен, и каза: на Лулчев: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го запомниш!" И го повтори Учителят това изречение, много пъти го повтори. „Слушай" - той иска да каже нещо и Учителят го пресича. „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край! Ти не вървиш по добър път! Ти си една горда душа, която трябва да се смири!" А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, туй да го помниш!" И не му даде, на Лулчев, да каже нито дума. Учителят отиде в палатката Си, а и той - след Него и си отиде, защото Учителят не прие, той видя, че не прие вече да говори. ВК: Това е един много важен разговор. ПГ: Да. Важен е.
  3. 48. УПАНИШАДИ НА РИЛА Още един случай ще Ви разправя от Рила. Имаше една много голяма скала и нашите братя правиха, струваха много дни, едва я вързаха. Тя тежеше хиляди тонове, много голяма. Бяхме я изхвърляли вече на едно място и я бяхме обърнали така, че тя малко прилича, на дължина, че обърнахме я с посока точно срещу Полярната звезда, с компас я ориентирахме. Един ден, беше следобед, Учителят се беше облегнал на скалата. И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Лулчевите последователи се казваха „Упанишади". Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: един, двама, трима, 10, 20, 30 - много хора отидоха по Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-после каза: „Това не се прощава! Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството, и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция, и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи! А това не е простено." Така се изказа Учителят за поведението на Лулчев. ВК: А защо им викаха „Упанишади"? ПГ: Защото има едни индийски книги, „Упанишади". Ний имаме такива книги стари. Най-напред в Братството се изучаваше теософията, а нямахме ний още беседи. Аз през 1917 год. се запознах с Учителя и тогава Той за пръв път ми даде томчето с отпечатаните неделни беседи, първа серия. Тогава аз за пръв път отидох да се запозная с Учителя и Той ми каза: „Ето, аз Ви давам това томче, четете и разсъждавайте върху онова, което прочитате." Затуй, онези, които бяха чели пък индийските „Упанишади", се нарекоха сами: „Ний сме „Упанишади" - последователите на брат Лулчев.
×