Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Християнство'.

Открити 4 резултата

  1. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа". Всички явления във външната Природа не са механически, а са резултат на въплътеното Слово, което се проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ. Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас, пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще знаем Истината. Това е Пътят за познаване на Истината. Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света". Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание. Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината. Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение. Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие. Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство. Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството. Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз. Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
  2. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО Както се вижда от изложението на Деянията на апостолите, в развитието на първичното Християнство се очертават три центъра, от които се развиват три течения на първичното Християнство. Християнството се роди и получи първото си развитие сред еврейския народ, който се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в религиозно, така и в национално отношение. Те не приемаха нищо ново, откъдето и да идеше то. Защото те вярваха, че са избран народ и са най-правоверните, и притежават най- висше откровение, към което не може да се допълни нищо. Това се отнася за юдеите, а не за целия Израел. На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство. В Римската империя е съществувало узаконено робство и всички покорени народи се ползували с много малка свобода. Римската империя се е крепяла на военната сила на Рим и на неговия организаторски гений. На трето място сред обширната Римска империя проникнала гръцката култура, която имала зад себе си една богата философска мисъл и древните елевзийски Мистерии. В тази сложна обстановка на разбиране на живота се ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход. Също така някои от тях, особено след Възнесението, били възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват. Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим. Вторият голям център на християнската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това в Ефес, където са работили Павел и Йоан. Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи. Антиохийската и ефеската общност са се състояли предимно от хора с елинска култура и разбиране. А в последствие, след предприемането на първото голямо гонение от страна на юдейската власт и разпръсване на апостолите, всички се разпръснали по различни страни в света и стигнали чак до Рим. Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ. В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ. И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи под влияние на местните култури, Християнството добива различни оттенъци. Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в гръцките центрове на Мистериите. Но това не показва, че Християнството е нямало собствен характер, който да наложи на дотогава съществуващите разбирания за живота. Напротив, то промени из основи живота на тогавашния свят. То разруши всички граници и форми, в които се изливаше живота на тогавашното човечество. Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница. В края на главата виждаме Ирод да говори от своя престол. Народът, който практикувал култа към цезарите, спонтанно признава, че Ирод черпи от Божествените сили. Когато той говори, народът извиква: Това е глас Божи, а не глас на човек. Непосредствено след това Лука описва ужасната смърт на Ирод, която е отговор на съдбата към претенциите на Ирод, че е Бог. Ирод започва гонението на християните като представител на тъмните сили, което се продължава от римските цезари, както видяхме от предишното изложение. Когато говорим за римския свят като историческа основа на първичното Християнство, не трябва да гле-даме изключително на цезарството. Последното не е истинското римлянство, което дължи своето възникване на пренесените в Рим декаденски мистерийни култове на миналото. И забележително е, че в изложението на Деянията на апостолите Лука гледа със симпатия на римляните, като има предвид истинските римляни, а не култа на цезарите. Това е показано с образа на Корнелий с Фест и Феликс, римски управители в Юдея. Също така и командирът Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които искали да го убият. В тези истински римляни Лука вижда, че те са предопределени да приемат Християнството. Когато се обърнем към ролята на юдейския елемент в раждането и развитието на Християнството, трябва преди всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно се различава от Юдея. В Галилея се кръстосвали различни идейни течения и галилеяните не били хора консервативни и фанатици като юдеите. Те били готови да приемат новото, което Христос донесе. И затова той започна своята проповед от Галилея. Галилея и Самария, които се намират в северната част на Палестина, се населявали от десетте израилеви племена, а Юдея на юг се населявала от двете племена - Юдиновото и Вениаминовото. Царството на десетте племена се е състояло от хора, които са имали много по-голямо родство с езическите природни култове на предно-азиатските народи. Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия. Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия. Те си имали свои тайни, свои Школи за занимание и членовете на тези Школи е трябвало да минат девет степени на вътрешно развитие. Целта на това развитие е била виждането на Бога. Но същевременно те имали девиз: Който види Бога, трябва да умре. Затова те се стремели към виждането на Бога, но същевременно се страхували от този момент. Затова те говорят за страх Божи. Този основен възглед бил пренесен върху очакването на Месия. Фарисеите са били проникнати от убеждението, че някога Месия, т.е. самият Бог ще застане видим пред човеците. Обаче, да види човек Бога, значи човек да умре. Затова те можели да си представят идването на Месия само под формата на последен съд. Месия ще дойде като съдия на света и като го видят хората, ще умрат. Но същевременно с очакването на Месия е била свързана мисълта за чудото на възкресението от мъртвите. От великото загиване на света, така вярвали фарисеите, ще се издигне веднага новият Еон, новият цикъл на развитие, към който обаче тогава ще бъдат причислени само онези, които ще издържат изпитанието на Божия съд. Така вярвали фарисеите и така очаквали Месия. Затова те се страхували и се стремели да водят морален живот от страх, за да не бъдат отхвърлени от Месия. Едно второ течение има в юдейството, което очаквало Месия, това са садукеите. Те са били една династическа общност, потомци на едно семейство, от което са вземали първосвещеници на народа. Ето защо те още повече от фарисеите са били обърнати към миналото и пазенето на традициите на предците. За тях е било важно запазването на теократическия Принцип и най-високите служби се предавали на родствениците по кръв. Те, както и владетелските течения, които били завършили с култа на цезаря, живеели с прастари мистерийни принципи, които човечеството отдавна е надрастнало и затова те водили борба с всички живи Мистерии и са били против всякакъв вид езотеризъм. Според тях човек след смъртта продължава да живее в душата на своите потомци. Затова те са вярвали, че един човек, който остане без наследници, изгубва своето безсмъртие. Те придавали на идването на Месия народно- политически характер, което се среща в епохата на първото Християнство. От тях Месия бил очакван като политически освободител и възстановител на юдейското царство, което ще се разпростре върху цялото човечество. Едно трето течение в юдейството от тази епоха е било това на есеите. Обаче есеите не са се ограничили само между юдеите, между тях имало хора от всички 12 племена. Очакването на Месия за тях е имало чисто религиозен характер. Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро. И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър. Екстазът не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание. Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и възкресение. Интересното е, че в Деянията на апостолите след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да говори. Той просто придружава Петър. Това не е случайно написано така. То си има свой дълбок смисъл. И Христос след Възкресението при един случай казва на Петър, че други ще го опасват и други ще го водят там, където той не иска. Така ние виждаме Петър между своя демон и своя гений. Петър беше удостоен с едно висше ръководство, което е олицетворено при първите събития след Петде- сетница в образа на Йоан. Те са посочени заедно и в първите три Евангелия, когато те подготвят идването в Ерусалим и Тайната вечеря. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоан да научи кой ще предаде Христос. След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за Петър да влезе в двора на първосвещеника. В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба. И при виждането на Възкръсналия при езерото Йоан е този, който казва на Петър: Това е Господ. При поръчението, което Възкръсналия възлага на Петър, Петър, посочвайки към Йоан, запитва: Защо Йоан ги следва? Тогава Христос изговаря загадъчните думи: "Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И разнесе се между учениците тази дума, че този ученик нямаше да умре". Както казах, това придружаване на Петър от Йоан е олицетворение на висшето ръководство, което той е имал. При освобождаването от тъмницата, за което се разказва в 12_та глава в Деянията на апостолите, на мястото на Йоан застава Ангелът. Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност. Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях. А те са дълбоко езотерични, за което ще се спрем отделно по-нататък. Такъв е историческият път на Християнството от неговото основаване до неговото признаване за официална религия.
  3. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството. Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение. За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството. Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас. И видяхме славата му като единороден от Отца". Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс. Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания. След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата. Но латинският превод на Новия завет не е същият, както първоначалният гръцки. Когато Лютер преведе Новия завет на немски и с това даде подтик за превеждане на Библията на европейските езици, той преведе Библията от латински, а не от гръцки. Днес в училищата и университетите се учи, че Лютер е превел Библията от гръцки, но всъщност той я превел от латински. Лютировият превод е едно възпроизвеждане на латинския превод на Йероним. Така че, гръцката Библия и Библията на първото Християнство, Библията на Ориген липсва на днешното човечество. Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание. Чрез него, сиреч Словото, отсега нататък Атина и Гърция е навсякъде". Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл: "Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!... И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението. Има неразумни хора, които като видят един красиво облечен човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото. Така е и с Тора: разказите са нейната дреха. Извлеченото от тях морално поучение са нейното тяло. Най-после скритият тайнствен смисъл е душата на Тора. Неразумните считат самите разкази за тялото на Тора и не проникват по-надълбоко. Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора. (Зохар, 111 част) . Ще предам сега някои мисли от Ориген, да се видят как са мислили 3 века след началото на Християнството. За Ориген Сътворението е един сгъстен силует на Висшия свят. Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат?". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него. Това предшества Новораждането. След като дойде до Новораждането, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, за прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича Вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света. Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича кръвно изпитание. Това, което в много случаи може да бъде едно болезнено състояние, в този случай е резултат на медитацията, защото всичко болезнено дотук трябва да бъде отстранено. На краката, на ръцете и на дясната страна на гърдите се показват т.н. кръвни белези. А като вътрешни симптоми ученикът вижда образа на разпятието. Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт". Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло. Също както натискате с един печат върху разтопен червен восък и тогава написаното от печата се отпечатва върху червения восък, така астралното тяло трябва да се потопи в етерното тяло и да отбележи това, което то самото съдържа в етерното тяло". "При всички методи на посвещение преработването на астралното тяло е еднакво. Отделните методи се различават едни от други само в пренасянето на изработеното върху етерното тяло". Пречистването на астралното тяло в древни времена чак до богомилско и розенкройцерско време се е наричало катарзис или пречистване. Това пречистване има за цел да изхвърли от астралното тяло всичко, което му пречи да бъде организирано правилно и хармонично така, че да получи по-висши органи. Защото в него са вложени зародишите на тези по-висши органи и е нужно само да се освободят силите, които са в самото астрално тяло. Това пречистване може да стане, както казах, по различни начини. Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло. Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари. Когато астралното тяло се е отпечатало в етерното, тогава астралното тяло, от своя страна, приема това, което етерното тяло е приело от цялата вселена, от космическия Аз. Християнският езотеризъм е наричал това пречистено и озарено астрално тяло "чистата, непорочна, мъдра дева София". След като астралното тяло е така пречистено, че е дошло до състоянието "на дева София", тогава над тази дева София слиза космическият Аз, който произвежда озарението, което прави човека да има около себе си духовна светлина. Този процес на озарение на дева София, се нарича в християнския езотеризъм "слизане на Светия Дух", или осеняване от Светия Дух, от космичния Миров Дух. Когато човек достигне до това състояние, да бъде озарен или осенен от Светия Дух, той когато говори не излага вече свое мнение, свое разбиране за нещата, а изнася обективна действителност, която се отразява чрез него. Защото този свят, който ние възприемаме като външен свят, е израз на Духа, който сега озарява човека. А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина". Значи, той е бил в петата степен на своето развитие. И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
  4. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА Учителят казва, че Християнството е било една Окултна Школа. Но това не значи, че Християнството е преповторило ученията на древните Окултни Школи и не е внесло нищо ново в света. Това е едно повърхностно разбиране. Всяко едно окултно движение, което идва в света, идва със специална мисия и задача, има да извърши нещо специфично в света. И това е примерно новото, което то внася в света и за което е дошло. Защото ако ще донесе това, което е било донесено по-рано, то си съществува, няма защо да го донася. Всяко едно окултно движение е един нов импулс на Духовния свят, един нов импулс на Божествения Дух, един нов импулс на Бялото Братство, с който се цели да се внесе нещо ново в света, което дотогава не е съществувало. Така че, всяко едно окултно движение, което се явява в света, то не е единствено преповторение на това, което е съществувало в миналото, а е нещо ново. Действително, Окултната Наука във всички времена и епохи е една и съща и Принципите на окултното обучение и развитие са вечни. Учителят казва, че Законите на Бялото Братство от сто милиона години не са претърпели никаква промяна. Тогава в какво се състои новото, което всяко едно окултно учение внася в света? Новото е във формата, в метода, с който си служи и в целта и задачата, която му се поставя. Защото във всяка една епоха на човешкото развитие се развиват различни страни на сложната човешка природа и затова са необходими различни методи за да може да се развият тези страни. Когато в човешкото развитие трябва да се даде импулс за развиване на човешкото сърце, например, Бялото Братство ще си послужи със специфични за това методи и заедно с това ще даде такава форма на Учението, което да въздейства на сърцето, за да може да се развие и обла­городи. Когато трябва да се въздейства на човешкия ум, ще се дадат други методи и Учението ще се изложи в друга форма, която ще стимулира човешкия ум, да развива неговите способности. Когато трябва да се въздейства върху човешката воля, тогава ще се създадат съвършено различни методи и съответно на това съвършено различна форма на Учението. Когато пък трябва да се работи за хармонизиране и едновременното развитие на ума, сърцето и волята, тогаз ще се дадат комбинирани методи и формата на Учението ще бъде специфична. Защото за Окултната Наука формата играе голяма роля. Тя е път, канал, по който се проектират енергиите и силите, за да свършат известна определена работа. Затова една форма, която в миналото е била на място, е била добра и полезна в развитието на човечеството, следващата епоха вече, когато на развитието се поставят нови задачи, тя губи своя смисъл и става една спънка за развитието, става едно зло. Животът в своята целокупност е едно Велико Училище с най-различни класове и отделения. И човечеството в своята цялост преминава, следователно, през всички степени на това Училище на Живота, като във всяка една степен се прилагат различни методи на обучение. Букварът на първо отделение дава елементарни знания, които въвеждат децата в пътя на познанието. Колкото по-нагоре се отива в развитието, знанието се разширява, познавателните способности и въобще духовните интереси се разширяват и заедно с това и начинът, и методът, по който се предава знанието, стават все по-разширени и по-сложни. И в основното училище, и в прогимназията, и в гимназията, и в университета се преподава, например, естествознание, но колко се различава естествознанието на отделенията от това на университета! Принципите са едни и същи, основните начала са едни и същи, но в отделенията те са дадени много повърхностно, дадени са, така да се каже, само известни факти. Когато, като се мине в гимназията и в университета, там вече се изнасят законите и принципите, върху които се обосновават тези факти. На същият принцип и основа почива и предаването на окултните знаци в света в различните епохи, в различните фази на човешкото раз­витие. Това е едната страна на въпроса за новото, което всяко окултно учение внася. Второто положение: всяко едно окултно движение идва със специална цел и задача, става проводник на специ­фични сили и енергии, които трябва да се влеят в човешкото развитие, за да може човечеството да се издигне на една степен по-високо в своето развитие. А всяка енергия и сила в света е свързана с определено съзнание, с определен клас от същества в Космоса, които поемат ръководството на човечеството в дадена епоха. Защото развитието не е един механичен процес, а един органическо-психически процес, който се извършва под контрола на разумни същества, които действат чрез определени сили и енергии. Та всяка сила и енергия идват от определена област на космичното пространство и носят със себе си нещо специфично, от което човечеството има нужда в дадена епоха. Силите и енергиите не са прости елементи, а са сложни процеси, комплекс от много елементи. Това ни показва и светлината, която на пръв поглед е еднородна, но науката ни показва, че светлината, светлинният лъч се състои от седем лъча, всеки от които има специфичен брой вибрации и следователно е носител на специфични сили и енергии и оказва специ­фично въздействие, и въпреки това са комплектувани като едно цяло. От такъв род са силите и енергиите, които дадено окултно движение внася в света. В общия си вид и форма те може да изглеждат хомогенни, еднородни, но се отличават с голямо вътрешно разнообразие и съдържание. Тогава конкретно можем да кажем, че всяко окултно движение изявява Същества от различна йерархия на космоса, които са проводници на Божествената Мисъл и Воля. Всяка една йерархия представя специфичен провод­ник на Божествените енергии и има специфично влияние, което дава специфични и определени резултати. Затова Учителят казва, че досега Ангелите, т. е. различните чинове на Ангелската йерархия са се занимавали с ръководството на човечеството, а сега вече сам Бог, Божественият Дух поема това ръководство. В Окултната Наука има едно твърдение, което е същото, само че е дадено в друга форма, а именно, че в миналото ръководителите на човечеството са идвали от различни планети, сфери на нашата Слънчева система. А от епохата на Христа самият Божествен Дух, Логосът, Космичното Слово поема ръководството на човечеството, като само се всели в физическо тяло. И колкото по-възвишени Същества поемат ръководството на човечеството, толкова по-фини сили и енергии се турят в действие. Същото нещо се наблюдава и в развитието на човека. Окултната Наука твърди, че в различните възрасти на човека действат различни сили и енергии, както за оформянето на човешкото тяло, така и за оформяне и развитие на човешката психика, на човешкото сърце и на човешкия ум. В детето действат едни сили, в юношеството - други сили, във възмъжалата възраст - трети сили и в старостта действат вече съвсем други сили. Същото нещо е и в развитието на човечеството. А всяка една сила и енергия е свързана или изтича от едно Съзнание, от едно Космично Същество. И от колкото по-възвишено Същество идва импулса, който носи дадена енергия, толкова по­мощни и широки въздействия има тази енергия. Като имаме предвид всичко гореказано, като кажем, че Християнството е една Окултна Школа, ние не го отъж­дествяваме с Окултни Школи на миналото, да се явява като едно преповторение на тези Школи. Някои така схващат Християнството, като повторение на древната Мъдрост, на това, което е дадено в Древността. Това е едно погрешно разбиране на Християнството. Фактът, че Християнството е Окултна Школа и Учение не показва, че то трябва да преповтаря това, което е казано в миналото. Окултната Наука е безбрежна. Принципите са вечни и неизменни, и Учителят даже казва, че Принципите на Окултната Наука са едни и същи и при Бялото Братство, и при Черното Братство, но се различават по формата на изложението и по методите на приложението на Принципите. После друго едно положение: понеже Окултната Наука е безбрежна, то никое окултно движение не е я изнесло в целостта и пълнотата й. Всяко едно движение изнася част от тази Велика Наука, в зависимост от целите и задачите, които му са поставени. Принципите са вечни и неизменни, но приспособяването на тези Принципи и Закони, и методите, които произхождат от тях, са също така безбройни и всяко движение изнася това, което е в кръга на неговите цели и задачи. Всички изнасят общите Принципи, които са едни и същи, както казах и в Бялото, и в Черното Братство, но когато се дойде до подробностите и приложението, там вече се явява различието. Конкретно казано, всяко едно движение дешифрира част от Великото Знание. Защото Окултната Наука е достояние на Невидимия свят, а на земята се правят само преводи от нея. Тук пак изпъква въпросът за значението на формата. В Окултната Наука формата е един много важен фактор. Една форма, която в миналото е била носител на нещо ново, в следващата епоха вече губи своята стойност и ако продължаваме да се придържаме към нея и да си служим с нея, вече се натъква на противоречия и се явява злото. Злото не е нищо друго, освен опит за приложение на ста­рите форми при новите условия на развитие на живота. Така че, когато говорим, че Християнството е една Окултна Школа, с това ние подразбираме, че то повтаря миналото, но само че то изнася Вечните Принципи на Живота и Битието, които са изнасяни много пъти в миналото. Но ги изнася в нова форма, която е носител на нови сили и енергии. Те идват от по-възвишените области на космичното пространство, които идват от по-възвишени Същества на космоса, идват от Божествения Дух. Изследването на християнските Писания показват, че в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи. Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя?" И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да по­служат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух. В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във вселената. Учителят сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с едно витло, което като се движи отдясно наляво слиза надолу, когато се завърти отляво надясно, то почва да се качва нагоре. Онзи, който е турил това световно витло в движение, това е Божественият Дух. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото процесът на слизането е процес на сгъстяване на материята, която все повече ограничава възможностите на човешката душа. И моментът, когато трябваше това витло да почне да се движи отляво надясно, за да почне да се издига и материята да почне да се разрежда, е слизането на Божествения Дух в лицето на Христа на Земята. Със слизането си на Земята Христос обърна движението на това витло в обратна посока на досегашното движение и всички сили, които действат в Земята и в човешкото развитие, получиха обратно на­правление, получиха възходящо направление. До този момент те са имали едно низходящо направление към центъра на Земята. След слизането на Христа на Земята и след Голготското събитие, тези сили добиват възходящо направление. Така че, Християнството като Окултна Школа има специална мисия и задача в развитието на човечеството, откъдето иде неговото значение и място в развитието.
×