Второ събрание, 13 август 1906 г.
Прочете се от Ев. от Йоана гл. 14, cm. 1-14.
Говори се върху пространството и Времето, които съществуват в духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателния полюс, а положителният полюс е горе, в небето. Към него трябва да се стремим.
Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната сила, корона, която почива върху неизменната Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата. В Него е добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество, тайна, която е над всяка наука; Промисъл, който превишава всеки разум; съвършенство, което надвишава всяко понятие.