Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'д-р Стефан Кадиев'.

Открити 1 резултат

  1. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ д-р Стефан Кадиев Михаил Алексиев Стоицев, роден през 1870 г. в гр. Пловдив от баща земледелец, също майка, неграмотни. До 16-годишна възраст работил като земледелец при тях. На деветгодишна възраст заявил на родителите си, че в сряда и петък няма да яде не само блажно, но и риба, а те нека си ядат. На 12-годишна възраст си поръчва бакърено кепче с надпис: «Пийте студена водица, за да ви е мирна главица» - поставя го на уличната чешма и гледа дали се спират да четат написаното. На 15-16 години се поражда копнеж и ходел на църква, като при всяка работа ходел в гръцката църква «Света Петка», която се считала за леко­вита. Палел кандилата на [иконите] «Матер Божи» (Мария Богородица), Христа и св. Никола. На 19-20-годишна възраст бил войник. Той все изпълнявал религиозното си влечение. Бил образцов войник и го направили подофицер. Бил на военна служба и бил примерен като взводен подофицер - при един добър, разумен дру- жинен командир, на когото си оставял месечната си заплата на съхранение. През 1894 г. завършва с отличие фелдшерска команда и постъпил като такъв в дивизи- онната болница в град Пловдив на свръхсрочна служба. През 1897 г. се задомил. Дотогава завеждал и хирургическото, и инфекциозното отделения. В инфекциоз­ното отделение имало 24 тифусно-болни, от които 14 - тежко. Той спял до тях. Пак постел в сряда и петък. Правел фрикции на тежко болните с оцет и вода всеки ден следобед, до вечерната визитация. Това преживяване - не заболял от никаква болест. Но му станало ясно, когато се пробудил в духовния път през 1919 година. През 1906 г. у него се породил копнеж да следва по-нагоре, но не му оставало време. Той, като се справил с всички болести като фелдшер от Александровската болница, заминал да следва зъболекар в Киев и Харков, гдето завършва на 37 години. Завършил с отличие по всички предмети както в Русия, така и в колоквиумите в България. Все е бил въздържател от тютюн и алкохол. Но след задомяването си, при семейно излизане, рядко пиел по малко вино или чаша бира. След пробуждането и досега цялото му семейство с децата са били въздържатели и вегетарианци. С Учителя се запознал през 1919 година в гр. Пловдив в дома на Петко Епитропов, с погледа и думите на Учителя. А чувал е от 1904 година от Софрони Ников за прераждането. Така му станало веднага ясно - закона за еволюцията и възмездието. Няколко ясновидения с проява на южната страна на небето и честите съ­новидения с Учителя - той се възпламенил и от ден на ден копнежът за Учението се увеличавал. Доста години често Учителят насън му се явявал и насърчавал за известни прояви. И досега повече от 150-200 пъти има съновидения с Него. Осо­бено при проявите на Духа на Учителя и откровенията, които даваше независимо от Словото си. Това го насърчило с радост да напечата 11 беседи на Учителя, с големия том «Духът и плътта», също - брошурката на Стоян Ватралски «Кои и какви са белите братя». Печатал с радост и лични книги: «Новото духовно учение в България е чисто окултно Христово учение»; «Проблемата на храненето» в 7 отдела, с психическите причини на болестите и страданията; «За брака»; «Защо и как да познаваме Бога»; «Отворено писмо до всички разумни човеци»; «Таблица за храните, с изяснение съдържанието и количеството на белтъците, въглехидра­тите, мазнини, соли, витамини»; «Религия, християнство, творчески и духовен живот и еволюция на човешката душа»; «Новият път»; както и беседи, държани в Югославия, които са поместени в книжката «Ново послание на Слънцето», първа част и втора част; «Най-разумният и най-високоморалният живот за човека». Чрез Учението той коренно се изменил. По-рано боледувал от «маясъл» (хемороиди), ишиас, ревматизъм, гастрит, бронхит, намалено зрение, аритмия на сърцето. От тези болести, заедно с буца на дясната страна - атером, при помощта на мисъл и вяра, по методите на Учителя, които е усвоил, той се е освободил от всички тях. Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се кори­гираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението. Когато чул от Учителя за тези добродетели, как Той е могъл да изтърпи някого, който му е дотягал, разбрал, че ако искаме търпение, трябва да следим къде е - на добра или лоша страна, и да вземаме поука от това. Стремял се да бъде в благородна обхода с всекиго. Животът му е бил за благото на цялото. Средствата били не цел в живо­та, а възможност да преживява скромно, както и до днес. Воден от хубави идеи и учението и идеите на Учителя, през 1937 г. подарил едно свое наследствено място от 2500 кв. метра в Пловдив, което струвало 200 000 лева или два милиона и половина до три милиона лева, на държавното сиропиталище в Пловдив, за строежа на пансиона. През 1938 г. подарил трите си дюкяна, със съгласието на домашните си, с нотариален акт, на Първа девическа гимназия (а сега - четвър­та смесена гимназия(, от наема - за издръжка на бедни ученици в трапезарията на гимназията, т. е. там да се хранят. Там сега има фонд «Семейство Стоицеви» за издръжка на децата в трапезарията. През време на обмяната [през 1947 г.] дал 120 000 лева на държавното сиропиталище, 90 000 лева - на старопиталището, а след 1945 г. - 50 000 лева за павиране средната алея на бул. «Цар Освободител» в Пловдив. Бил ръководител на Братството, посочен от Учителя, в Пловдив от 1922 г. досега. Било му определено да си замине [от този свят] през 1950 г., но сънувал баща си на едно поле, изкопан гроб, държи вехти дъски за капак, де той седи. «Татко, какво правиш?» - «Ех, нищо.» Казал му: «Хвърли ги, няма да потрябват.» Затова е жив. Но и Учителят го благословил насън, в откровение, че животът му се продължава. В Пловдив четели беседи в дома на Епитропови, ходили на Паневритмия на Бунарджика. За Изгрева, «ние от провинцията смятаме, че причината за бъркотиите са виновни и ръководителите - но Антов все ни забавляваше, че властта ни забра­нява да се събираме. Той пращаше финансов отчет, ние сме смятали, че това е нормалното. Казвал Учителят да бъде по-мек; но в Мърчаево Учителят казвал: «Той не е брат.» Заради злобата той реши да убие Братството. Софийското Брат­ство трябва да си има свое управление, а Братският съвет да остане за ръковод­ство на цялото Братство. Той само е деен, има и добри работи. Цялото Братство в София е виновно, загдето не са извикали ръководителите да изберат [Братски съвет]. Те трябва да си дадат оставката и да се тури край на всичко.» - Кой е Учителят? -Учителят Петър Дънов е Божи пратеник в тази епоха, да подтикне цялото човечество и да дойде да го подготви за новата шеста раса, за да живее в истин­ско братолюбие. Той получи Духа Христов на 19 август 1913 година[1] Той е говорил винаги с Духа си, когато е изнасял беседите. - Ти вярваш ли у че има невидим свят? - Моята вяра е, че има 100% невидим свят и той е реален и ако смятаме, че само това е, което виждаме, нещастни сме! Аз отговарям с живота си, че е така. Така мисля, защото съм имал такава опитност, че нищо не може да ме разубеди. Аз искам да мислим за невидимия свят. На тебе, Стефчо, предстои ти задача велика, като човек и лекар да влезеш в дълбочината, главно за нас, учениците. За Изгрева Ще знаеш, че в тези физически работи, които станаха на Изгрева, в което лежи безверието. Вярват на физическия Учител, но какво са изпълнили? Но ис­тинския смисъл, не само не са го разбрали, но са и противници. За мене лично няма човек, който да повярва, както има души в България, които са положителни в това отношение. В добрината са отлични тройката д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Сто­именов, те са темели. Тодор Стоименов беше туберкулозен и повече от 60 години беше до Учителя. Но той не повярва в явлението на Учителя и когато поискахме да осветлим през 1952 г., да осветлим властта, тогава никой не го разбра. Аз отидох при Тодор Стоименов и му казвам: «Ти си от 50-60 години при Учителя. Кажи, когато Учителят може чрез Духа да се яви, какво ще е това поло­жение, ако още утре те задигнат и отидеш горе и те запитат: «Тодоре, ти кой си: човек или душа? Не може ли да разбереш, че и на физическото поле, и след заминаването - какво ще отговориш?» Той се замисли: «Прав си, брат Стоицев, през пролетта ще се замисля и ще видя тази работа.» До пролетта той си замина от този свят. След смъртта се явява на един брат и казва: «Молете се заради мене - аз съм в мъчително положение, във вериги. Учителят да ми помогне, да ми прости - Учителят ми каза, че това не може да стане, освен [да го реши] висшият [небесен] съвет.» Ние не знаем какво е това положение. Моята задача сега е всички ние, които сме в Бялото Братство, да повярва­ме, че има реален свят, че както Христос се е явявал на учениците и след като дойде възнесението и [...], и че Христос е говорил като материализиран. Сега и ние, ако не прогледнем и не повярваме, не бива да сме в тъмнота по тези въпроси. Имате задача, този материал, който е събиран и запазен, ако един ден не го разберем, гдето ще се допълни всеки дял от науката. Това учение ще бъде над всичко, ако външни хора го вземат. За Учителя: - Ние сме родени чада чрез духа на Христа. На земята има и Каиново племе, защото Ева зачна от Сатанаил и първом роди злото, а после чрез Адама се роди Авел. После почна Сит и ние сме от това поколение. Така почва доброто и злото на Земята. Ние, родените в Христа, сме минали чрез Адама и Ева, чрез Слънцето, чрез всички планети, и сме дошли на тази Земя. И понеже носим отрицателните качества от Адам и Ева, примесени с отрицателните качества на Каиновото пле­ме, и ние сме се отклонили. Сега при Учителя сме се събрали, за да разберем самата истина. И на Земята, като завършим своята еволюция, по пътя на Слънче­вите планети, ще отидем пак в Слънцето и оттам завършваме ангелската еволю­ция, за да можем да влезем в йерархията на светлите братя, ангелите. Поверително Като ставаме - три упражнения на д-р Михаил Стоицев, кои­то е получил от Учителя Първо упражнение: Сутрин [заставаме мирно на земята, с] двете ръце [изнесени отпред пред гърдите], ос[обено] при слънце, първо на земята, с длани нагоре, [и] ще кажем: «Господи, благодаря Ти за тази магнетична сила на Земя­та, произведена от слънчевите лъчи.» Второ упражнение: [С двете си ръце повдигаме нагоре, изнасяме ги над главата и леко поглаждаме към малкия си мозък и казваме:] (Отправяме тази магнетична слънчева сила към малкия си мозък.) «Да се разпръснат всички мои отрицателности и да се подмладят, подновят, одухотво­рят и оживотворят всички мои клетки в моя организъм. Трето упражнение: [С двете си ръце - се изнасят над главата и с тях поливаме, взимаме от слънчевите лъчи и поливаме своето тяло и казваме:] «Обли­вам своето тяло със светлина.» Четвърто упражнение: Ръцете надолу, на земята. Казваме: «И нищо отри­цателно да не смее да се доближи до мене.» [Тези четири упражнения се правят и казват] до три пъти. Всички благородни мисли, нашите коси, пръсти са антени; влиза чрез ус­тата и чрез дробовете и отива в мозъка. Отрицателните мисли идват от сърцето. Отрицанието [идва] от падналите братя ангели, от краката, главно левия крак, [минават през] гръбначния мозък и се събират във малкият мозък. Затова трябва да се пазим от гняв, защото попа­дат в мозъка, спукват мозъчен съд и се получава апоплексия (мозъчен удар). «Мисълта, като електрическа сила, се движи в междуатомното простран­ство в корицата на мозъка [мозъчната обвивка], а чувствата, като магнетизъм - в междумолекулното пространство, между клетките в корицата на мозъка [мо­зъчната обвивка]. Но за да се оформи правилно мисълта като електричество, трябва да се слее с магнетичната сила в междумолекулярното пространство.» В Слънчевата система, която е под управлението на нашия Учител, всяка планета си има свой гений, имат си имена. Те свидетелствуват заради Учителя, за Учението, и предават като гении на нас, обикновените хора. Слово на Архангел Михаил, гений на Слънцето «Ученикът в този си живот е определен да изпълни една велика задача за душата си и за цялото човечество». Които учат това, което Учителят учи, още в тбзи си живот завършват сво­ята еволюция. И сега, заедно с Учителя, със своята светла мисъл, молитви и дела направлявате течението на човешките дела. Знайте, в тази школа Учителят ви дава велики тайни и истинското Слово. И това духовно движение е предизвикано от новата, Шестата раса, която иде. И в тази епоха вие сте сърцето, маята на тази раса. А ще бъдат и тези, които чрез вас се пробудят в това духовно движение. При това разделение по човешки на различни религии, сега има условия да се развива всеки човек в единната рели­гия. И това е необходимо за всеки човек. Вие сте обаче потайната мисъл на вашия Учител. Вие сте потайната ядка на тая нова раса. Затова у вас трябва да се вкоренят идеите, че всички сте едно цяло, едно тяло, един дух, един живот. А същевременно сте един във всички и всички в единия. Какво е Адам? В Адама са вложени още отначало тези пет добродетели. а) добродетел, безкористна любов, правда, истина, справедливост и мъдрост. Но Адам беше изпитан дали ще издържи на тези пет добродетели. Затова Бог постави една троица: привличане, завладяване и умножаване (алчността). Адам се бори срещу тази троица, но не можа да издържи изпита си и насочи своята глава надолу, към земята. И когато дойде в низшия астрал и видя живо­тинското царство, че са двойки, пожела и той да има двойка. Затова в сънно състояние Бог създаде чрез Адама неговата половина. Ева. Тогава ги остави в Райската градина - казва им да не ядат [от плодовете на дървото за познаване на] доброто и злото. Тогава се явява Сатаната, въплотен в [човешка] форма, и говори с Ева. И й казва: «Защо да не ядете от дървото за «доброто и злото»? И вие, като ядете, ще станете като Богове, затова ви запрещава, да не ядете.» У Ева се явява съмнението, раздвоението на вярата, непослушанието, желанието за кражба - да опита запретеното. И след като яде и даде на Адама, видяха, че са съгрешили, видяха се оголени, останали само с животинска кожа, яви се упла­хата и страхът и най-назад - лъжата. И ние сме минали през тия качества на Адам и Ева, ние ги носим вътре в нас. [Откровение], дадено през 1947 г., но не е прието с вяра - от Учителя Желая на сестрите и братята да придобиете и проявите живота на Светли­ната, на Любовта, на Мъдростта-и живота на Истината. Това са проявите на Божествения Дух. Това е велико творчество, това е творчеството с живота и идеите на Бога. Вие не можете да имате творчество, ако нямате Божествени идеи. Отрицателните идеи не са от Бога! Духът Божий и светлите ангели ви изпращат и ви подкрепят, за да прояви­те мистичния огън на душата, което е светлината на душата, чрез висшите добро­детели. Този мистичен огън на светлината пробужда идейния огън на ума. А заед­но със светлината на душата, това са пътищата да се пробуди свръхсъзнанието у човека, у ученика. А чрез свръхсъзнанието да се дойде до безсмъртието, а от безсмъртието - към вечния живот. Това е пътят, по който всички ще минат, рано-късно! Благодари, радвай се, мисли! ----------------------------------------------------------------- [1] Вж: «Изгревът», том XXI, стр. 530-534, том XIX, стр. 922,928. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
×