Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'езика'.

Открити 1 резултат

  1. 11. „ЕЛ" - ЕЗИКА НА МАЙТЕ През тази година - 1964 се навършват 100 години откак Учителят дойде на Земята. Защо точно сега, ще преведа една случка, която ще хвърли светлина по този въпрос. Преди години, Учителят държеше своите беседи в един салон, който братството беше построило на ул. „Оборище" N 14. Доколкото си спомням, беседите започваха от 8 часа вечерта, в сряда и петък. Тогава вече бяхме откупили и взели местата на Изгрева. Обстановката край него беше чудно приветлива. Наоколо имаше ниви и ливади. Чувстваше се една приятна, мистична тишина. Градският шум, ежедневните, дребни грижи бяха далеч оттук. На Изгрева тогава бяха построени само две-три барачки. В една от тия барачки Живееха един брат с жена си - д-р Иван Жеков и Юрданка Жекова. Сутринта, в една сряда, Учителят бил на Изгрева. Сестрата се доближила до Него и Му казала, че вечерта не ще може да дойде в града на беседа, защото нямало кой да пази барачката й. „Елате на беседа", казал Учителя - „Ние ще пратим един ангел да пази къщичката ви". Сестрата се зарадвала, че ще иде на беседа и че ангел ще пази къщичката й. Като наближило времето да тръгне за беседа, тя започнала да попоглежда към небето за ангела. В това време до нея се доближава едно голямо, рунтаво куче, върти опашка и не се отделяло от нея. Тя го нахранила, взела една връв и го завързала за бараката. Разбрала, че това ще е ангела и спокойна си отишла на беседа. Вечерта към 11 часа тя се прибира на Изгрева. Гледа, пред къщичката си Учителя. Като Го видяла, ахнала от почуда: „Учителю, толкова късно сте дошли на Изгрева?" - „Дойдох да проверя, как нашият пратеник е изпълнил задачата си", усмихнато й отговорил Учителя, поглеждайки кучето. Както се разбрало по-късно, кучето не дало човек да припари край барачката. „Всяко същество, което изпълнява волята Божия, за даден момент е ангел" - казва Учителя. В.К. Фактически Учителят изпраща някой от неведимия свят и той влиза в кучето и то пази, съществото което е в кучето. Н.Д. Да, да. Събитията, които станаха през тия сто години и които има да стават показват изключителната важност на времето. Учителят трябваше да дойде да провери позициите на решителната битка. Събитията, които стават между нас са само една малка проекция от онази гигантска борба, която става между злото и доброто. В един разговор със сестра Паша Теодорова, към края на своето земно съществувание, когато събитията бяха взели един по-напрегнат характер, Учителят казал: „Виждате ли всичкият този хаос, аз го създадох и аз ще го оправя". Каква е сега нашата задача? Ще приведа още една случка. Един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам, в един леген с вода, една оса се дави. Вземам една клечица и й подавам да излезе по нея. Но като излизаше от водата тя ме ужили. След малко поч наха сърбежи и се явиха петна по цялото ми тяло. Не можах повече да стоя на краката си и полегнах. Близките ми веднага отидоха при Учителя. Аз се и поизплаших, защото наскоро бях чул, че един владика умрял от ухапването на пчела. Учителят препоръчал да ми се даде топла вода и ще ми мине. Разбира се, аз веднага приложих това и след известно време се успокоих и отидох към полянката дето правим гимнастически упражнения. Учителят беше там. Щом ме видя, усмихна се и се приближи до мене, като ми каза: „Знаеш ли, какво значи всичко това?" Отговорих: „Не зная". - „Не давай път на злото?" И ние всички, най-добре ще подпомогнем Великите братя в битката за доброто, като не даваме път на злото в себе си, като заменим лъжата с истината, злото и омразата с любовта, а насилието със свободата. Учителят често употребяваше думи, пък и имаме и песни с текст, думите на които са странни, не само за новите, но и за старите езици. Той не ги превеждаше. Всякога, когато ги е произнасял, имал съм странното чувство, че ги произнася с една тиха скръб по едно велико минало. Един от йероглифите на древните паметници има вид на планински върхове, от които излизат лъчи. Произнася се „ЕЛ", а се превежда като огън, като се има предвид, че огъня и топли и свети. И слънчевият лъч е със същите качества. Ние по-скоро ще приемем, че с „ЕЛ" са означавали лъчистото състояние на материята, тъй като и самият иероглиф е имал лъчи, а йероглифите всякога са подсказвали за своето значение. Например песните: „Махар Бену", „Венир Бенир", „Фир, Фюр, Фен". Между тези думи казани от Него, се среща и частичката „ЕЛ": „Ел-Ша- Дай", „Ел-Бур" и т.н. Тези думи явно са съществителни. Имал съм случай да разбера от Учителя, че на езика, на онези висши същества, когато слагат име на нещо, то това име определя качествата и службата на този предмет или на това същество, на което е дадено. От всичко това, не е мъчно да се извади извода, че тези думи и текстове на песните, на тези пълни с мистика песни, са от езика на онова велико общество, което е било на Земята - на Атлантида, първата раса. Когато гръцкият учен и философ - Солон е бил при египетския жрец, който му е разправял за Атлантида, между другото му е казал: „Вие сте деца, в сравнение с онези, които бяха преди вас". Тези разумни представители на човешкия род са разбирали много добре законите на ненасилието в живота. Учителят често казваше, че най-малкото насилие в една работа и тя е обречена на смърт, на гибел. Ето затова те не са си послужили със сила, с насилие срещу тези пристъпи на злото, а и не са могли да ги убедят, че този път на злото ще ги доведе до гибел, както и станало. Това е историята за потапянето на Атлантида, когато Учителят ми каза: „Ние изгубихме сражението тогава, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Черната ложа, но сега ще победим. Два пъти ние грешка не правим". Тогава голяма част от хората с по-ниско ниво на развитие са убивали високото интелигентни хора. Но след потапянето на Атлантида те са избягали и са взели със себе си високата си култура. Естествено е, да се запитаме, защо това висше общество не е намерило начин да се наложи над тези пристъпи на злото. Вярно е, че ако ние вържем един престъпник, той няма да прави зло, но това не значи, че злото е ликвидирано в този човек. Ако той се намери при свобода и условия, пак ще се прояви такъв, какъвто си е. Значи, по този начин нищо не се постига. За да се излекува от този подтик човек да прави зло, той трябва да бъде убеден, че правенето на зло е гибелно, както за другите, така и за самия него, че само в доброто е истинския живот. В.К. Сега, искам да попитам друго нещо. Това е поредицата „ЕЛ" - езика на майте. Какво точно означава „ЕЛ"?. Н.Д. Не мога да ти кажа какво. В.К. Това нещо е писано 1964 г. Тази опитност с Юрданка Жекова и кучето, и че невидимия свят изпраща своите помагачи по съвсем други пътища, и ги вкарва в дадена форма. Другият случай с осата, когато човек не трябва да дава път на злото. Тези два примера, които ти ги даваш са пътищата на едната и на другата школа, които използват физическата форма. Какво е твоето заключение от тази поредица? Н.Д. От всичкото туй е, че разумният свят, когато иска да направи едно добро на човека, както е случая с Юрданка Жекова, тя намира начин да го направи по един такъв метод, по който ние често пъти не можем да разумеем. Той праща едно куче. Тя очаква, че някакъв ангел ще дойде от небето, а праща куче. Значи в туй трябва да се убедим, че възможностите на този разумен свят са безкрайни. В.К. И онази, оса, която те ужилва. Н.Д. И онази оса по същия начин. Злото пък намира начин да изпрати едно същество със своята отрова да ме ужили и аз съвсем неочаквано, жълти петна се появиха по мен, престанах да мога да седя прав и легнах. В.К. Има много хора, които са починали от ужилване на оса. И Учителят какво каза: „Не давай път на злото". Н.Д. Кой знае каква ли беше тази оса, която бяха я изпратили да ме умори. Прескочих премеждието. А Учителят се усмихна и каза: „Не давай път на злото". Ето това е.
×