Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'съществуване'.

Открити 1 резултат

  1. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС Има два вида източници от древността, които говорят за съществуването на Исус. Едни са от европейски произход, а други от римски. Източници от европейски произход: 1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда. След това той привежда един разговор на равина Елиезер бен Дама, който непосредствено говори с Исусови ученици, например с апостол Яков, който се нарича брат Господен. Ето и самото място: "Един път стана, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия. Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус". Твърде важно е следното място в Талмуда, което буквално гласи така: "В началото на празника пасха, Исус от Назарет беше повесен. Четиридесет деня преди това тичаше глашатай, от всички страни викаше: Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от неговата вяра. Който знае за Него оправдание, нека дойде и да го каже. Но не се намери никакво оправдание и Той биде повесен в навечерието на празника пасха". 2. Йосиф Флавий, еврейски историк, в своята книга "Юдейска археология" споменава за Исус без да говори обширно. Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните. Според него Нерон е приписал на християните запалването на Рим като ги наричал "хора, които народът и без това ненавижда за техните пороци и ги нарича християни". Като обяснява произхода на това название, по-нататък той казва: "Христос, от когото християните водят своето име, във времето на император Тиберий, посредством управителя Понтий Пилат бил осъден на смърт". 2. Светоний, друг римски историк, живял от 65 до 135 година след Христа ни дава някои сведения за Христа, които не са от малко значение. В своята книга "Дванадесетте цезари" той говори за едно месиянско движение по времето на царуването на Клавдий, който царувал от 41 до 54 година. В неговата книга се казва буквално така: "Юдеите, които заради Христа вдигнаха голям шум, Клавдий ги изгони от Рим". 3. Целзиус, римски писател и философ, също дава оскъдни сведения за Христа. Той е от големите противници на християнството и е написал специална книга, озаглавена: "Истинско слово", в което е събрал всички измислици, хули, клевети и лъжи против християнството. Ориген сериозно, дълбоко и с факти разкритикувал и опровергал всички лъжи на Целзиус. В своята книга Целзиус казва буквално: "Би било съвършено недопустимо, щото такъв човек като Исус, който е предназначен да въплъщава в Себе Си Божествени добродетели и премъдрост, съвсем не се е различавал от останалата маса по някои свои изключителни качества. Заедно с това Исус бил толкова обикновен човек, както всички други. Той бил и малък на ръст, както се говори в разказите за него, не е красив, във външността му нямало и сянка от благородство". 4. Писмо от Лентул Пилат до Римския император. Ваше императорско Величие, разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото като Го видят принуждават се или да Го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите му е както орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава. Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен и очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повече от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява при тях. И когато се явява, явява се с нравствено предпазване. Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до неимоверност хубавец. Ако Ваше Величество желае да види този човек, да Ви Го проводя по-скоро. Ако питате за науката му, и без да е учил от някого, всички науки и изкуства знае добре и всеки ерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, смятат Го за луд, но като говори всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина вярват и казват, че е Бог. Някои го укоряват, показвал незаконността на царските ви закони, затова се обезпокоявам от четата на тези злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината му. Писах настоящето си, за да се съобразявам със заповедите на Вашето императорско Величество. Ваш роб юдейски, управител Публий Лентул Пилат. (Преведено от арабски; оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим). 6. Новооткритият есейски пергамент. Той е открит в едно абисинско търговско представителство в Александрия и представлява писмо, написано на латински върху пергамент, намерено в Александрия в една забравена библиотека в едно старо здание, обитавано някога от монаси. То е превеждано под заглавие: "Важни исторически разкрития върху истинския начин, по който Исус умрял, според един древен ръкопис, намерен в Александрия". Писмото е написано от един съвременник на Исус, старейшина на есейския орден в Ерусалим и отправено до старейшината на есеите в Александрия. Съдържанието на писмото е следното: "Мир вам, мили братя. Вие сте чули за историята и за събитията, които станаха в Ерусалим и изобщо в юдейската земя. Ако смятате, че това е един брат от нашето свещено общество, за Когото неговите приятели сред еврейския и римския народ разказват, че е учил, правил чудеса и загинал в Йерусалим, то не напразно вярват във всичко това, защото Той е бил Исус от Назарет". По-нататък се описва раждането на Исус, Неговите родители, бягството в Египет, Неговия живот и други, а най-обширно се говори за неговата смърт. "... И когато кръстовете бяха забити в земята, трябваше наказанието на Исус да се изпълни. Към това принадлежеше и раздиране на дрехите му, но понеже след като беше бит с камшици, Той бе лишен от тях и един войник му дал своята мантия, то трябваше предварително да го облекат в собствените Му дрехи. И според предписанието на закона и приетия обичай, дрехите Му бяха раздрани и поделени. В страшни мъки и следобедната горещина, която в този ден беше голяма и изтощителна, праведникът беше повесен на кръста. Римските войници Му взеха дрехите като плячка, както повеляваше закона. Горната дреха раздраха на четири части, долната Му дреха, обаче, която не беше съшита от отделни части а изтъкана като цяло, не можеха да раздерат и затова за нея хвърлиха жребие. Когато денят, заедно със слънцето клонеше към залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело. Те осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули. Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна настрана Исусовата глава". Авторът продължава с големи подробности да описва какво е станало по-нататък с Исусовото тяло, как е станало неговото възкресение и пр. Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики хора по въпроса съществувал ли е Христос. Един от тях е Русо, а другият е Айнщайн. Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла". Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност. Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума. Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на древността, например за Тезей. Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
×