Търсене във форума

11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо? Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл. 1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий. И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин. И имам ключовете на ада и смъртта." (Откровение, гл. 1, ст. 17-18). Защо е Йосиф Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце? Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение. (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 38-40). До Йосиф се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда. Той е присъствувал на разпятието и Исус го е определил да се грижи за майка Му, По средата на саркофага е Мария, майката Исусова. На главата има съкратен надпис на Божията майка. Тя има названия: Матия Божия - Богоматер = Божията майка. А надписът е Матир Теу. От едната й страна е Мария Клеопова, а от другата й страна - Мария Магдалена. Над тях Мария Яковлева държи съд с миро. Това са трите мироносци, които идват сутринта рано, за да го помажат с аромати в неделя. Те намират там два ангела в бели дрехи, седнали един откъм главата, а друг откъм краката (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 12). Двата ангела били с бели дрехи, блестящи и целият им вид бил като мълния. Това е сборният образ на четиримата евангелисти. Това са архангели. Тук са дадени отляво и отдясно с крила и със светло сияние около главите. Единият му съчувствува, събрал ръце с двете си длани, а другият е отворил дланите си и иска да полети с Него. Видът на трите мироноски е тъжен, скръбен и печален. Това е така нареченият надгробен плач при тялото на Исуса. 1. Цялата композиция е направена, за да възпроизведе и символизира гробът Господен. А защо ли? Защото в източното православие Святата трапеза, т.е. Антиминсът символизира гроба Господен. Антиминсът, на който е нарисувано полагането на тялото на Исус в гроба е вместотрапеза. Вместотрапезата е вечно възспоменаваният гроб на Спасителя. 2. Славата Господня, която е в Небесната твърд, заедно със Святия Дух слиза върху тялото на Исуса и го възкресява. Това е същината на този Антиминс като вместотрапеза. Той е безкръвния жертвеник на Духа Святий. 3. „Излязох от Отца и дойдох на света и пак оставям света и при Отца отхождам." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 28). „И сега прослави Ме, Отче, у самаго Тебе със Славата, която имах у тебе преди създание мира." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 5). И зарад учениците си Исус освещава Себе Си със Святия Дух, за да бъдат и те осветени чрез Него. И да бъдат всички в едно, както Отец е в Исуса, и Исус в Отца, тъй и те да бъдат чрез Исуса в Отца, за да познаят всички, че Исус е изпратен като Божий син. И със Славата на Отца чрез Исуса да влезне в учениците, за да бъдат Едно. Святият Дух чрез Исуса в тях и Отец в Исуса да бъдат всички в Едно, съвършени в Единство. Това е същността на Евхаристията чрез този Антиминс. И тя завършва с необикновения финал за търсения вечен живот на Духа. „А това е живот вечний, дето да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 3). Амин.