Търсене във форума

13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква Годините на тая малка криза във Варненската българска община и епархия - 1868; 1869 и 1870, са били от друга страна изобщо години на най-големи успехи за българското национално дело, на възтържествуване на българската правда. Тогава, през октомврий 1868 г., турското правителство, изхождайки от целите на своята политика да не допуска едно помирение и сближаване на българите с Патриаршията и с гърците и да парализира съответните усилия на Русия и на Патриаршията чрез проекта на Григория VI и чрез усилени преговори, усвоило напълно българското становище, тласкайки така българите към непримиримост, и издало двата свои исторически проекти за разрешение на българския въпрос, чието истинско предназначение било не да разреши, но да задълбочи гръцко-българския раздор. Психологичното въздействие на тези проекти било голямо. С тях самата турска власт показвала явно, че застава на българска страна. При това съзнание българското движение пламнало с нова сила. Към българската църква се присъединили трима българи, дотогава патриаршески владици: Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински, които заедно с първите трима образували в Цариград български архиерейски събор. Следният голям етап е бил издаването от В. Порта на 28 февруарий 1870 година на фермана за създаване и узаконяване на отделна автономна българска църква под името Екзархия, който след ред перипетии е бил най-накрая в 1872 г. приложен в действие. Разбира се, че в тези епохални събития и Варненската епархия е вървяла с Цариградските българи и с цяла останала България. Празникът на Св. Никола през 1868 г., както в цяла България, така и във Варна и Варненската епархия, е бил чествуван тържествено, като празник на освобождението на българския народ от гръцкото иго, именно чрез двата проекта на правителството, които навсякъде се приемали от населението не за проекти, а за фактическо разрешение. По заповед на Главната варненска община във всички църкви по градове и села на Варненската епархия били отслужени тържествени служби и молебени за султана и правителството и от цялата епархия били подадени благодарствени адреси до В. Порта. Патриаршията се видяла принудена да направи пред правителството постъпки, за да се обясни от властта на населението, че двата проекта не са решение на българския въпрос, и да се вземат марки за защита на гръцките владици в България. Ентусиазмът и съучастието на варненци в тогавашните народни работи личат и от следния пасаж в едно писмо на Варненската община до архиерейския български събор в Цариград: „Пастирие! Вие сте днеска народните Поборници, Вие сте. които ще въздигнити и устроити българската независима Йерархия. Вази ще укичи с венци народната църковна история. Заради туй Ви покорно и смирено молим, действувайте постоянно, недейте пропуща днешний случай и обстоятелство". При слуха, .че при преговорите, водени тогава под натиска на Русия в Цариград между българи и гърци за сближение, българските представители се били съгласили да се откажат от някои епархии, в това число и от Варна, Варненската община протестирала за това пред великия везир и пред архиерейския събор в Цариград, заявявайки, че никога не ще приеме подобно решение и че е против всяко спогаждане с Цариградската патриаршия. Подобни опасения са вълнували обаче в 1869 г. и варненските гърци, и те също така реагирали, както и след това през време на преговорите през 1871-72 г. Успехите въздействували върху по-консервативните български села във Варненско, които продължавали още да се държат с Патриаршията, да се откажат от нея, така напр. селото Дерекьой. Българите от Варненско подали тогава до властта следното прошение, с което искали да им се позволи в мезлишите (управителните съвети) да имат вместо по един, както дотогава, по двама свои представители. [...]