Търсене във форума

14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ През месец май 1860 г. учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне първо българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджуманина (преводач)-грък, на име Комияно, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоявал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра. В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение!" И така гръцките интриги се осуетиха, един местен свещеник - Константин Дъновски извърши водосвет, училището се отвори в Балтаджи Пейковата къща, гдето събрах около 30-40 ученици. Обучение се почна. В тая къща аз учех учениците до изкарването новото здание, гдето сетне се премести училището. В новото здание, съградено със средства на варненските видни българи-търговци и със средства, събирани из околните български села и из други градове (Одеса, Болград и др.), числото на учениците достигна до сто и повече; от учениците бяха много местни гагаузчета, които - аз предполагам това - идваха в нашето училище, за да учат български език, защото в града доста търговци бяха българи и още задето не им зимаха училищна такса. На третята година се въведе ланкастерската метода и тогаз дойде за главен учител Слави Доброплодни, който измежду по-силните ученици отбра 25 и отвори първи клас. След тригодишно учителствуване аз доброволно напуснах, защото се почувствувах доста уморен. За новото здание гърците пуснаха пред правителството интригата, че то се прави не за училище, а за свърталище на опасни за държавата хора и с руски пари. Правителството спря постройката на училището. Варненските българи-търговци начело с братя Георгиевич подадоха жалба до Високата Порта чрез Илариона Макариополски, който, несъмнено, хлопал по много капии и успял да издействува от Портата съгласието да изпрати нарочите особен чиновник, за да изучи работата на самото място. Такъв чиновник пристигна и установи, че някакво грамадно здание не се строи, а се гради за училище. Чиновникът позволи да се продължи и свърши постройката. В това здание веднаж ето що се случи: една събота вечер училищният слуга Стоян от Тулча излязъл из махалата да погледа хорото; имало сватба; злодеи счупили джама на прозореца срещу стълбата на горния кат, запалили свещ, за да нахълтат в моята стая, види се, със злонамерена цел. Тъкмо в туй време слугата се върнал, злодеите през същия прозорец минали върху покрива на съседната къща и избягали. Аз нея вечер нощувах в руското консулато, за да помагам на певеца другия ден при извършване литургията в руския параклис. Като узнах за случката, зех да нощувам у приятели-търговци, а най-вече у Константин Тюлев (Михаилов). Привеждам едно важно обстоятелство за отварянето на българското училище: първият българин-тьрговец в град Варна, доколкото аз знам, е бил Никола Георгиевич, който е и първият инициатор за събуждането на българщината в тоя град. След време Никола изучил и довел брата си Сава. Освен братия Георгиевич, за събуждането на българщината в същия град са работили и следните българи: Рали Мавриди, хаджи Стамат Сидеров; Стоянчо и Господин хаджи Иванов; Константин Тюлев; Ангел Георгиев; братия хаджи Попови; Киро Патриков; Христо Попович; Влаю Казанлъ и други неколцина. Тия българи, особено братия Георгиевич, често си приказвали помежду си, че е добре да си отворят българско училище във Варна, приказвали си, но само с приказките се задоволявали. Един ден братия Георгиевич пък отворили разговор с някои от горепоменатите българи за отваряне на училище. Тогава Христо Попович. който бил писар в кантората на Георгиевич, им казал, че доста се приказвало за училище, а трябва да се пристъпи към изпълнение намерението и че той, Попович, е готов да напише писмо и да го изпрати до Славейков и Златарски в Търново, стига то да се подпише от Георгиевич, за да се дири и намери учител. Братия Георгиевич заедно с другите българи приели предложението на Христо Попович. Писмото от последния било написано, подписано от братия Георгиевич и пратено по принадлежност. Не трябва да се забравя, че българите, като членове на християнската православна община във Варна, често молели общината да отвори за децата им българско училище. Гърците няколко години наред казвали, че ще отделят няколко чина в една стая на гръцкото училище за ученици-българчета, които да се обучават на български език. Ала гърците само лъжели, като не са помислювали за изпълняване обещанието. Българите продължавали да настояват да се удовлетвори молбата им въз основа на туй, че и те, като членове на общината, дават не малко пари за издържане църкви и училища. Като видели, че гърците лъжат, ядосвали се и се заловили сами да мислят за отваряне на народно училище. Това са ми говорили във Варна още тогаз българи. Освен видните българи-търговци, за които споменах по-горе, имаше доста българи, които, бидейки женени за гръкини или гагаузки, криеха българското си произхождение, спотайваха се; ала с течение на времето мнозина зеха да съзнават народността си. С българите аз живеех добре, също и с гагаузите. Тогаз училищни настоятели и надзиратели бяха :хаджи Рали Мавриди; хаджи Стамат Сидеров; братия Попови; Константин Тюлев; Христо Попович и Йосиф Стоянов. От тия лица е подписано удостоверение, издадено мене още тогава, за учителствуването ми. Град Велико Търново, 1 септември 1910 г. Документи: Свидетелство Чрез това засвидетелствувами на г-н Константин Теодорову, родом Търновцу, който биде Взаимний учител на Българското централно тука училище, почти 3 години и 6 месеци и 6 месеца писар на българската банка Звезда. Впрочем в това разстояние изпълняваше на вярно и усърдно Длъжности си, която налагаха званието му - ще Добри ти тия Поведения и благонравия, дадиму са настоящието да му заслужи за потребата му. Варна, 17 Януария 1864. (под.) К. Михаилов Надзирател училищний (подп.) Хр. Попович, (подп.) Йосиф Стоянов Настоятели училищни (подп.) Р. х. П. Мавридов (подп.) х. З. (подп.) брат Георгиевич (подп.) брат X. Попов. II. Варненските села се отказват от гръцката патриаршия. „Подписаните селени от селото Гюн-дооду молиме Българската черква във Варна, която като знае, че сми са отделили ут гръцката патриаршия, и сме в мараза, молиме Българското Общество да представлява селото пред Хюкю-мата за всичките ни работи и българската черква във Варна е наша майка та да ни варди в духовните ни и черковни работи. Оставами с надежда, чи ще изпълните исканието ни, за което и потверждавами с мюхурите си ду българската черква у Варна. 1865. 8/врий: 13: то: Подписи мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв перви фтори Бянюв (печат) (печат) (печат) Стойко Кателиа Демир Симо Славюв Боюв Иванов Танюв Стоян Станоолу Иорто Василюв Жеко Димитров Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма. Първият от тях носи дата 10 септемврий 1865 г.; той е подписан от: Стоян Чорбаджи: Радул Кюсоолу; Димо Кара Нидялков; Желез Чорбаджи (Мухтар Сани), Никола Кара Пенов и Хузун Петр. Вторият документ (без дата) е приподписан от Койчу Русюв (Мухтар Евел); Желес Златков (Мухтар Сани); Чобан Кетелия и Недо Николов. Третият документ (пак без дата) е с подписите на: дяду Стойку; дядо Дечу (Мухтар Сани); дядо Панайот (епитроп); поп Геворчи; Конди и дядо Стоян. Четвъртият е с дата 24 септемврий 1865 г. и с подписите на: Иван Банко Чорбаджи (Мухтар Евело); Дядув Митюв Димитр (Мухтар Сани); Марко Славе; Койче Добре; Стойчу Николов; Стоян Желес; Стойку Розов и Михал Стойку. Гевреклерският документ се започва така: „село Геврек, обаче старци и чорбаджии и сички сродници, почитаме славно Българско общество Варна... да на неуставете..., на ли знайте, че немаме освен вази и Българската черква наша майка." Издръжката на училището (от 1860/61 до 1865/66 уч. год.) Разходът през първата учебна 1860/61 година бил 1540 лева. През тази година се купило за 2720 л. едно място, върху което се построило после училището. Мястото се купило на името на Сава Георгиевич и Коста Михаилов Тюлев; крепостният акт, с денословие 6 юлий 1861 г., се съхранява във варненския музей. Целият училищен разход за тая учебна година възлиза така на 4232 лв. Учителят Арабаджиев получавал годишна заплата 440 лева. За училищното здание се плащало наем 240 лева на Балтаджи Топал Пейка. Училището не е имало никакви приходи. На втория ден след откриване на училището се открива между българите в града подписка за доброволни помощи. Между пожертвувателите личат: Р. х. Мавридов (Шумненец) -100 лева; Стоянчо х. Иванов - 100 лева; Братия Георгиевич - 100 лева; Казанлъ Стойко Влаюв -100 лева; Хр. Т. Груев - 50 лева; Спас Димитров (Шумненец) - 20 лева; X. Стамат Желязков Сидеров (сарафин) - 100 лева; Д. X. Тюлев и К. Михаилов - 60 лева; Ив. Хр. Попов - 40 лева и др. До 1-й юли 1861 г. се събират доброволни помощи от Варна и другаде на сума 2718 лева. Годината сключена с недостиг 1553 лева. През втората учебна 1861 /62 г. за учител остана пак К. Арабаджиев със заплата 540 л. и училището се помещавало все в къщата на Балтаджи Пейка, взета под наем за 574 л. годишно. Купило се още едно място за 3154 л. , до купеното преди година, след което върху тия места се почнало и построяване на двуетажно училищно здание (днешната черква „Св. Архангел Михаил"), та разходът на българската училищна община от началото на юлия 1861 год. до юли 1862 год. възлиза на 18 689 л. За покриване на тоя разход продължавало се събиране на помощи. Хр. Попович бил изпратен с препоръчителни писма от варненската училищна община до познати български търговски къщи в Румъния и Русия да събира помощи за варненското училище. За същата цел били отправени писма и до някои градски общини в България. Свещеник К. Дъновски и свещ. Хр. Стефчев от Габрово събирали помощи в храна в селата на Варненския и Шуменския санджаци (окръзи). По-значителни външни помощи, забелязани в счетоводната книга, са следните: на 30-и май 1862 г. П. Берон внесъл чрез Бакалоглу в Букурещ 228 л., на 1-й май, внесени от Котел чрез руския консул А. Рачински 141 л.; на 7-й май от Ески Джумая 104 л.; на 27-й юни от Добрич 184 л. и на 3 април е записано: „добри людие: двести девятдесят едно било, става грошей 6402". Тая помощ е внесена лично от консула Рачински. Най-голяма помощ обаче за варненското българско училище е дал варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев. В счетоводната книга е записано на 30 юли 1861 г. така: „Втори дар на родолюбивиат г-н Хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13 750 гроша (т.е. 2750лева)." На 20 юни 1862 г. са записани помощи на Е. Рейзер, пруски консул - 40 л.; братия Дадески (Тедески), австрофренски консули -40 лв. и Е. Тори, австрийски параходен агент - 40 лв. За издръжката на училището варненските българи търговци са давали комисионска правдина. Отбележени са 200 л. правдина от братия Георгиевич и 112 л. от P. X. П. Мавридов (от 1-й януари 1862 г. до 21 юний). Така пожертвуванията от 2718 л. от 1 -й юли 1861 г. възлизат на 11126 лв. от 1-й септември 1862 г. Недостиг 11827 л. срещу разхода до същото време. През третята 1862/63 учебна година за учител, освен К. Т. Арабаджиев, бил условен със заплата 1000 лв. Сава Ил. Доброплодни от Сливен. Числото на учениците според С. Георгиевич, било тогава около 45 момчета и 25 момичета. Няма положителни сведения каква сума е изразходвана за издържане училището през тая учебна година. В счетоводната книга има само копие от общия баланс на училищните приходи и разходи от 1860 г. до 1865 г., дето се споменува само, че разноските за училището от 10-й юний 1862 г. до 3-й март 1865 г. били 11712 л.; ала каква именно част от тая сума се пада за 1862/63 учебна година, остава неизвестно. Събирането на помощи за училището се продължавало. Тия помощи, от 11126 л. през септември 1862 г. възлезли на 13 408 л. до септември 1863 год. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка IV, 1911 год. (стр. 27-35)