Търсене във форума

15. КОНСТАНТИН ТОДОРОВ АРАБАДЖИЕВ, ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ВЪВ ВАРНА Биографични черти Като свършил Търновското главно българско училище, от което получил, според тогавашния ред, похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение - Арабаджиев станал учител през 1855 година в село Самоводен, а след туй - в Лисичери. В двете тия големи търновски села той учителствувал пет години. Тъкмо в края на това време, българите във Варна, твърде малцина още тогава - раздвижени и оживени от важните Великденски събития в Цариград на 3 април 1860 година, когато Иларион Макариополски с мъжествен замах нанася решителен удар по черковния въпрос на цариградския патриарх, и тържествено прогласява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия - към това време, повтарям, и българите във Варна начеват по-често да се събират и ревностно да обменят мисли за съставяне на българска училищна община и отваряне на народно училище и в техния град, удавен тогава в гърцизъм и гагаущина. И наистина, през месец май на тая бележита за народа ни година (1860), те съставят такава община, за което свидетелствува и останалият оттогаз неин печат. Това станало, както се твърди, на 11 май - празника на славянобългарските просветители Кирила и Методия. Веднага след туй братя Никола и Сава Георгиевич - главни ревнители за българска просвета във Варна, особено първият- отправят от страна на общината едно писмо до П. Р. Славейков в Търново, с което, като търновци родом, го молели да намери и изпрати лице за български учител във Варна, което да познава донейде и гръцкия език - необходимо условие през онуй време за Варна, дето българите били в постоянен и най-близък досег с гърци. На тази молба Славейков се отзовал много скоро. Той изпраща за български учител в нашия град Костадина Т. Арабаджиев - човек млад, тих, енергичен, надежден. Тъй, към началото на месец юний Арабаджиев пристига във Варна. Радостта на малката Варненска българска община нямала предел. Бързо тя довършва поправките на наетата къща за училищно помещение - къщата на Балтаджи Пейка във II. участък на града до площад „Йосиф I" (съборена днес) - приготвя си необходимата училищна покъщнина (чинове, черна дъска, маси и столове) и учителят се тъкмял вече да открие училището. Ала, за изненада на всички, явяват се спънки от страна на властта. По интриги на варненските гърци, че училището се искано не от българите, а от руския вицеконсул във Варна Ал. Рачински по политически съображения, варненският мютесариф (окръжен управител) Ашир бей не позволил отварянето му. Учителят бил теглен под строг полицейски разпит, който се свършва благополучно, благодарение на предварително дадените учителю наставления от Никола Георгиевич. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год. (стр. 6-7)