Търсене във форума

18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА Руско-турската война от 1828-1829 г. довежда до освобождението на Гърция и до изселването на стотици хиляди българи от североизточна и югоизточна България в Румъния и Бесарабия. Тази изселническа вълна обезлюдява българските земи. В напустите села и къщи се заселват гърци и гагаузи и се променя етническия състав на населението и българския елемент намалява и това допринася за забавянате на Възраждането в тези земи. В страната още са запазени спомените на етеристите от 1821 г. и за погрома им. Така от гр. Търново хаджи Парашкева, в Цариград и хаджи Христо и хаджи Иван, които се отровили, за да спестят гоненията върху рода им и конфискация на имотите им от турските власти. Турците започнали да беснуват по домовете в Търново, затворили 40 души от първенците, които едва се спасили от заколение. Освободителното движение „Велчова завера" е свързано с името на Велчо Атанасов Джамджията от Търново, роден около 1780 г. Като младеж след спречкане с турците той избягал и се прехвърлил отвъд Дунава. След 10 години се завръща като богат търговец с българско самосъзнание, набавял черковни книги от Русия и с негово съдействие в Търново се открива училище. Помагал със средства на църкви и манастири. Тук той се запознава с отец Зотик от Преображенския манастир, който го възстановил и е водил борби срещу гръцката духовна власт в лицето на гръцкия митрополит Иларион. В неговия манастир се укриват съзаклятниците на готвеното въстание. Друг игумен е отец хаджи Сергий от Плачковския манастир „Свети Илия" и е бил най-ревностния привърженик на заверата и превърнал манастира си в главно средище, където ръководителите на бунта са провеждали срещи. Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново. По това време Митко Софиянлията, заедно с работниците, които възстановявали Преображенския манастир трябвало да се насочат към Търново. Но възкръсването на Великден на българския народ не се осъществило, поради предателство на еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Били заловени на разпети петък, т.е. два дни преди Великден, всички ръководители и в събота срещу неделя на Пасхата (Великден) на 7 април 1835 г. били обесени. В манастирите била изпратена потеря, арестували въстаниците и са били разрушени. Особено жестоки са били към игумените на манастирите. Така отец Сергий бил измъчван жестоко, защото ги е заклевал пред икони и в манастира. Смятали са, че е обикновено манастирско съзаклятие на духовници и чорбаджии. Само монасите са пазели спомените за филики Етерия от 1821 г. А предателят Йордан Кисьов бил награден с пари от османските власти, отличен с особена дреха - бениш и сабя. Бил получил и берат, по силата на който се освобождавал от данъка за заслуга към турския султан. Отново бе издигнат кръста на Голгота и бяха разпънати на него служителите Христови, които искаха чрез вяра и народност да възкресят българския народ. Но на Голгота не става възкресението. То става на друго място - от Светия Дух. Възкресението се осъществява върху строго подготвени човеци - Духът не влиза в кого да е. Трябва времето да изтече и да дойдат онези човеци, които да приемат Духа на Обновата и Възкресението и чрез делата си да възкресят България. Това положение е много добре описано в Откровението, дадено на 24 април 1854 г. в Солун на Константин Дъновски.