Търсене във форума

21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС? За да отговорим на въпроса къде се намира оригиналният Антиминс, даден на 10 април 1854 г. в църквата „Св. Димитрий Солунски" на Константин Дъновски, ще ви запознаем с няколко писма. Първото писмо е на поп Константин Дъновски от 6.IX.1904 г. до Мария Казакова. Неговият син Петър Дънов е вече Учителят Петър Дънов. А защо? Онова, което бе пророкувано, то се бе сбъднало и в присъствие на поп Константин Дъновски в кръчмата на село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов на 7.ІІІ.1897 г. Беше се сбъднало и второто предсказание, че с Антиминсът ще започне Възраждането в България. И то бе започнало. И Константин Дъновски взима дейно участие в него. И синът му Петър Дънов е вече Учител. Той върви по земята българска и търси своите изпратени от небето ученици. Един от тях е Мария Казакова, с която има дълга кореспонденция и чиито писма са запазени в препис от първите последователи на Учителя Дънов. Мария Казакова научава за „Откровението" и знае нещо за Антиминса и задава въпроси на Константин Дъновски. Той отговаря на въпросите и ние днес знаем много неща, които допълват празнотите в нашето изследване за историята на Антиминса от 1854 г. Ето писмото: Препис Варна, 6 септември 1904 г. Отеческите ми Благословения До Любезната ми в Духа Светаго дъщеря, МАРИЯ КАЗАКОВА. Писмото ви от 27 миналий приех и добре разбрах писаното ви. Радува ме гостуването ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра, по някои важни вопроси, които сте имали, когато сте били тука, а още повече ме трогват вашите високи чувства и желания да научите от мен някакви интересни събития, които са се случили в моя живот. - (1*) На 1-ий вопрос. Даденият ми свет Антиминс при гроба на С. В. М. Димитрий в Солун, биде в 1854 в самий ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския свят синод - (2*), но което остана в паметта ми с гърмеж от Топови и Глас на някого, който говореше; Братия Християни, ако ние се усплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затръби Ангелът - (3*)в последний ден! На моето удивление ми отговори, който стоеше при меня. „Ето истинский Божий служител..." и след десет дни, като са върнах в Цариград, научих са, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали г. Одесса. На 2-ий вопрос за църквата във Варна. - (4*) В 1860 г. дойде някои си Рачински, консул във г. Варна, който направи обиколка по селата. Запозна се и с мен. От разговор на разговор аз тъй като на шега му загатнах, че в морето на местността между манастирите „С. Димитър", с. Костадин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари, та отиде на казаното място и извадиха камбаната, която теглили я - около 14 пуда. Между това Рачинский са научи от мен за всичките ми случайности в Солун... и така през зимата си отиде в Россия и през март на сетната година дойде със всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на свят. Николая Арх, Епископа Мирликийскаго Чудотворца... в домът на Залъмоолу, които дето живеят и сам. 3-ий вопрос. - (5*) Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г. до самия Император в Россия, в която му донасях за Благословението от 1747 г. и 1820 и 1854; не получих никакъв отговор. За 4-ий вопрос - (6*) не зная нищо..., но когато дойде у Варна Великият княз с Ескадрата, след отпуска на Светата служба ходих с двамата митрополита, Вар-Преславский и Доростоло-червенский в Броненосеца Ростислав и в църквата на парахода вручих на руския архимандрит Отец Вениамин копие от Св. Антиминс с препис от ония, които бях дал на Св. синод и на Н. Ц. В. Княза. Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи, онова, което Бог е предопределил за тях, и тогава ще потърсят истината... Ваш любящ Духовен Отец Свщ. Конст. Дъновски /подпис/