Търсене във форума

21. ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ" „Ето Дух Свети що говори"..... „Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни върастта Христова и.."Турция ке падне" (стр.8 от фотокопие на отпечатаната книжка от Константин Дъновски през 1905 година за откровението в църквата „Св. Димитър" в град Солун). Святият Дух е изрекъл обещанието за славянското домородие, а това домородие е българският народ, защото тук се раждат братята Кирил и Методий и тук се дава славянската азбука, и тук се приема чрез Борис I християнството, и тук започва да се чете Евангелието на старославянски и да се отслужват литургиите на старославянски и се създава старославянската литература за богослужебни цели. Пророчеството, което е изрекъл Святият Дух „Турция ще падне" се сбъдва и движи един исторически процес за освобождаването на България. Тук Константин Дъновски го е написал по източното българско наречие. А по западното българско наречие, откъдето започва българското Възраждане е: „Турция ке падне". Константин философ чрез Святия Дух създава старославянската азбука през 855 г. буквата „е" двойно (ѣ) е свалена от Константин от невидимия свят, и тя е знамето на славянската писменост, според Учителя Дънов. Славянската азбука е посвещението Господне чрез Словото на Бога (виж „Изгревът", том IV, стр. 14-22). Това е така наречената „кирилица" и представлява старославянската абзука. A (ѣ) в старобългарската азбука се нарича „ятова гласна" или „ят", а в среднобългарската - „широко е", а в новобългарската азбука до 1945 г. „е-двойно". Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г. за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Турцiа ке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви. Затова „я" е дадено с ,,ia" и вместо „щ" е дадено „к" по западното наречие, т.е. „Турцiа ке падне". Пророческата буквеница се отнася за миналия век. Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата. Ето как изглежда това пророчество с обозначените цифрови стойности на славянската азбука на Константин Кирил: Т = 300, У = 400, Р = 100, Ц = 900, i = 10, а = 1 = 1711 К = 300, Е = 5 =25 П = 80, а = 1, Д = 4, Н = 50, Е = 5 =140 или 1711 + 25 + 140 = 1876 Пръв, който се добрал до това откровение е бившият монах Полиевкт Рилец със светско име Петър Илиев в края на 1875 година. Сам историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров в том II на „История на Априлското въстание", издаден в Пловдив през 1907 г., стр. 165, пише: „Самото пророчество се дължало, разказват, на бившия рилски калугер Полиевкт, а после протестант Петър Велянов. Историкът Г. Димитров е „Княжество България" т. II, стр. 397 пръв започва да търси автора на буквеницата и го споменава по име. Кой е Полиевкт Рилец, Петър Илиев и Петър Велянов? Светското име на Полиевкт Рилец е Петър Илиев. Около 1840 г. постъпва като послушник в Рилския манастир. През 1851 г. Петър Илиев е подстриган за монах и като всички монаси приема духовно име, което при него е Полиевкт. През 1858 г. е ръкоположен за йеромонах и е изпратен като таксидиот в метоха на Хасково. През 1865 г. се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея. Есента на 1865 г. двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща. От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден. Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир. Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите. През нощта избягва и отива в протестантската мисия в Пловдив. Там той станал протестант, написал молба и декларация, че се отказва от християнството. Но турската полиция го откарала в Рилския манастир за неизплатения дълг от 9000 гроша. Там бил затворен в килия. Протестантската мисия в Пловдив чрез английския консул в гр. Одрин правят постъпки пред одринския валия, а той чрез дунавския валия Митхад паша да бъде освободен от рилския затвор. На 30 март 1886 г. турската полиция насила взима Полиевкт от Рилския манастир и го закарва в Одрин. Там той хвърля расото и приема протестантската вяра и официално се събрал с жена си, която след няколко месеца починала. Петър Илиев или Петър Велянов става учител в одринските села. В края на 1875 г. след големите гонения той изнамерва пророческата буквеница „Турша ке падне" през 1876 г. Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение? Кой по това време знае за него? Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер. За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски. На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски. След смъртта му, Константин Дъновски е свободен и започва по-активно да работи. На 14 февруари 1865 г. се отслужва първата българска литургия на славянски език в долния етаж на училището от Дъновски. На 15 август 1866 г. се основава църковно-училищна община с председател Константин Дъновски. Поради недоразумения и разрасналите се борби Дъновски е освободен и през септември 1867 г. на неговото място е назначен архимандрит Панарет. По това време Дъновски се оттегля в село Хадърча. Споменава се във вестник „Македойия" на 27 януари 1868 г. и вестник „Дунавска зора" от 27 април 1868 г., че е отстранен от Варна, заради връзките му с унията и бил върнат в с. Хадърча. Униатското движение се явява в противовес на руската политика, която поддържала гръцката патриаршия в Цариград и пречи за самостоятелна българска църква. Русия се смята за покровител на християнската църква и Патриаршия в турската империя, която е в ръцете на гърците. Ето защо в този период той, Константин Дъновски, е застъпник на униатите във Варненско. Но през 1870 г. се свиква нов църковен събор във Варна, освобождават архимандрит Панарет поради несправяне със задълженията си и отново се назначава за председател на църковно-училищната община Константин Дъновски. Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св. Димитър" и за пророчеството „Турцiа ке падне". Трябва да се спомене също и онази руска брошура, която се разнася от таксидиотите - монаси, отпечатана в Москва през 1828 г. „Предсказание о падений турецкого царство". Тук при изречението „Паденти царства Измаила", а също и „Восстановление Греции", сбора на цифрите и при двете изречения поотделно дава 1828 година. А това е началото на Руско-турската война 1828-1829 г. по повод на гръцкото въстание, започнало през 1821 година. Със сключване на Одринския мир през 1829 г., Гърция получава свобода и независимост. А Одрин е била първата османска столица. Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села. През есента на 1875 г. той открива пророчеството, изказано още през 1854 г. в църквата „Св. Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит Йосиф Серски на гр. Варна и Месемврия на младия Константин Дъновски.