Търсене във форума

24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО" И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ След връчването на Антиминса и „Откровението" на руския архимандрит Вениамин от броненосеца „Ростислав", тогава по църковните канони трябва да бъде препратено до Губернатора на Синода и той да го препрати до канцеларията на Александър II и Александър III. Но това не се случва, той е отхвърлен и ние наблюдаваме какви са събитията. А Русия дължи славата си, величието си на „Откровението", чиято Слава са знаменията, които се изпълняват чрез Святия Дух. Но се отхвърлят. Минават години. Идва денят, когато Мария Казакова пише писмо до Константин Дъновски и там той съобщава къде е предал Антиминса. Тя впоследствие пише писмо до Учителя Петър Дънов, защото иска да издири антиминса. На нейното запитване Петър Дънов отговаря с писмо от 14.IX.1904 г., което поместваме. Писмо на Петър Дънов до Мария Казакова 14 септември 1904 г. „Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде добре да го напишете на руски. Данните, които трябваха сте ги получили. Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в гореказания броненосец. Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ отгоре и Бог ще преобърне всичко да излезе за доброто и благото на Русия и цялото славянство. Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми. Лошата черта в славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия. Мен ми е известно, какъв ще бъде краят. Но да бъде Господ благословен. Моята сила е в него. Той после ще тури юзда на всички и ще ги научи да ходят благообразно и тогава аз ще се върна от където съм дошел. И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже? Това е най-доброто, че жетвата е започнала. Краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло. Но в това седи спасението на света и неговото избавление. И кога затръби седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната. Същий" След няколко дни, на 20.IX.1904 г. Петър Дънов, пишейки отново писмо до Мария Казакова, накрая я запитва: „Писмото за Русия пратихте ли го?" Разбира се, писмото е изпратено и никакъв отговор от император Николай II. И за наказание идва Руската революция в 1905 г. Както за управляващите така и за народа. В писмо от 17.I.1905 г. Учителят Дънов пише до Мария Казакова: „Божествената сила не се е съкратила. Господ отгоре е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато Господ е на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но ония, които са с нас, са повече. Времето не е далеч. Бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар да има забава, обаче отмяна няма." Мария Казакова не се отказва, тя търси Антиминсът в Русия и се пита как ще действува „Откровението", дадено чрез Святия Дух. В писмо от 16.III.1905 г. Петър Дънов пише на Мария Казакова по този въпрос така: „Царството Божие не е за недостойните, но за подготвените, за ония, които го търсят вътрешно. Небето не бърза. То изисква чистота и святост. Вий да не пишете повторно в Русия. Няма нужда да се пише. И България, и Русия, и тем подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде по-напред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу." Събитията набират скорост. С Антиминса върви Святият Дух и там, където Той е положен за служба, е Господният дом. Така че онези, които са приели Антиминса и Откровението и не вървят по пътищата Господни, първо ще бъдат бити. Бити и отвътре, и отвън. И това впоследствие се сбъдва. В писмото на Петър Дънов от 21.XI.1905 г. четем: .....Божествените работи са наредени по един съвършен план и че този план трябва да се следи стъпка по стъпка. Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за Този. Да присъствува Този, който ръководи всичко е велико дело. Морето се вълнува, ладията на живота се люшка насред вълните. Вий се опасявате, но ще стихне всичко. Божието Царство иде. Зад бурите, зад огъня, е Господ. Подир страданията и неволите е царствуващата Правда и Истина." През 1905 г. Русия преминава през революция, която я разтърсва из основи. През 1905 г. тя губи войната си с Япония и загубва Манджурия в далечния Изток. До остров Цушима руският балтийски военен флот, прехвърлен през океани и морета, за да помогне на морската база Порт Артур на обсадните руски войски в Далечния Изток бива потопен от японската армада. Русия капитулира със загуби на далекоизточните си територии. Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи. Император Александър II бе убит на 1 март 1881 г., а синът му Александър III (1881-1894) скоропостижно почива на 49 години, на 20.Х.1894 г. Наследява го синът му Николай II (1894-1918), който бива свален по време на февруарската руска революция (1917 г.), а след Октомврийската революция от 1917 г., то на следващата година е убито цялото императорско семейство, во главе с императора. Така че трима последователни руски императори са премахнати и изчезва династията на Романовци, управляваща Русия 200 години. „Откровението" продължава да действува, както в Русия, така и в България. Не случайно Константин Дъновски, в писмото си до Мария Казакова завършва така: „Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи, онова, което Бог предупредил за тях и тогава ще потърсят Истината." Сега сме още във времето, когато очите на българина са затворени за „Откровението". Първо техните очи трябва да се отворят, че сетне да се отворят и на русите. Ще се чака. Стъпка по стъпка ще се изчаква времето. Ще дойде друго време, когато Господния Дух ще ръкоположи своите знамения да слезнат на земята в Слово и в Сила, и в Дух!" Амин