Търсене във форума

25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС I. Антиминсът по времето на Петър I Великий (Петра Елексеевича) - (1682-1725). Тук се слага началото през 1713 г. от западни гравьори на първоначалния класически тип Антиминс с неговата иконографска композиция. Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени към 6-те хирувима, които го обграждат. А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия. От този Антиминс и чрез него започва възхода на Русия в лицето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа срещу шведите. През 1722 - 1723 г. война на Русия с Персия и присъединяване на западното и южното Каспийско крайбрежие към Русия. Руската писменост е пазела преданието за единството на славянския език, а руската църква свято е почитала паметта на просветителите на цялото славянство - солунските братя Кирил и Методий. Но не племенното, а религиозното съзнание, съзнавайки себе си като православни християни, е обединило и сляло в едно народите от руските княжества, въз основа на единството на Руската православна църква. Тя е, която е изработила руското национално съзнание. А това се е осъществило с Антиминса, изработен по времето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). II. Антиминсът по времето на руската императрица Елисавета Петровна (1741-1761). Първообразът за гравьора, който е работил на медна плоча антиминсното клише е бил руският класически вид от 1713 г. и 1721 г. Надписът в рамката: „Над небесната твърд" гласи: „Божествений Антиминс - е свещена трапеза от Господа Бога и Спасителя нашего Исуса Христа. Осветен от благодатта на пресвятого и животворящаго Духа. С благословението на светейшия и управляващия синод. Ръкодействувающи с благословението на православната майка Божия при архиепископ митрополит Киевский и галицким Тимофеем." От 1748 -1757 г. Тимофей е бил Киевски митрополит и Галицкий, а после става Московски архиепископ (1757-1767 г.). Надписът „Под земната твърд" е написано, че е по времето на благочестивата, велика императрица Елисавета Петровна. Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в манастира Изографский. А долу извън рамката на изображенията виждаме собственоръчния надпис на „Свишеименованият Тимофей митрополит." Тук стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страданията Христови са отдясно. В „Небесната твърд" е нарисуван триъгълник, символизиращ Божествената троица, а в него на иврит е написано името Йехова. Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар. При полагането на Исус в гроба, отстрани двата архангела са със запалени свещи, които държат в ръцете си. Йосиф държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов. Останалите изображения са същите, но вече композицията е подобрена, усъвършенствувана и се вижда художественото постижение на-гравьора. При дъщерята на Петър Велики - Елисавета Петровна, този Антиминс първо довежда до освобождаването на Русия от немските диктатори, пуснати били на свобода всички затворени и заточени духовни лица. Русия участвува във войните успешно за полското наследство за територии от 1733 - 1735 г. През 1735 г. започва Руско-турската война и превземат крепостта Азов, но нямат излаз на Черно море и нямат право да държат флот в Азовско море. През 1741 - 1743 г. е Руско-шведската война, завършила с победа на Русия. По време на седемгодишната война (1756-1762 г.) Русия участвува в европейския конфликт, като през 1757 г. руските войски разбиват пруските. През 1759 г. руските войски разбиват пруските войски и завладяват Берлин. Русия постепенно увеличава своята мощ, по всички посоки, укрепва своята държавност, икономика и култура. III. Антиминсът по времето на руската императрица Елисавета Петровна и Цариградския патриарх Паисий (1744 - 1747) и Ерусалимския патриарх Партений (1737 - 1766), отлитографиран в 1747 година. Този класически Антиминс бе разгледан подробно, когато разглеждахме Антиминса, връчен на Константин Дъновски при „Откровението". Тук ще споменем само, че иконографската композиция претърпява ново подобрение. Тук надписите са на гръцки език в двете рамки, за разлика от предишния Антиминс. В „Небесната твърд" е изписано само на иврит „Йехова", без триъгълник. Херувимите са 3 отляво и 3 отдясно. Оръдията на страданията са отляво, а стълбът на езичеството е отдясно. Този Антиминс е класическият, който е.осветен от архиерей Йосиф Месемврийски 1820 г. или т.н. Йосиф Серски. Този Антиминс също е осветен от митрополит Порфирий Преславски на 14 октомври 1842 г. По-късно това е митрополит Порфирий, който оглавява Варненската митрополия от 1847 - 1862 г. Този осветен от него Антиминс показва и доказва, че той е притежавал този тип Антиминс, познавал е неговата история. Той е познавал и „Откровението" на младия Константин Дъновски, който взема при себе си в митрополийската черква „Св. Атанасий" във Варна. Така че, Порфирий също е част от веригата, която е създадена от Святия дух за да започне възраждането на българския народ. Порфирий освещава много църкви и училища, тези в Хадърджа. Независимо, че е изпълнявал нарежданията на цариградската Патриаршия и е следвал нейната политика към българите, той е бил умерен в своите действия, поради което българите са били коректни към него. След смъртта му Константин Дъновски е вече освободен от своя благодетел, както и българите. И борбата за църковна независимост и славянско богослужение и българско четмо и писмо се засилват, за да се дойде до султанския ферман от 1870 г. за учредяване на Българска екзархия. Този класически Антиминс, предаден през 1854 г. на Константин Дъновски изиграва своята роля. Остава да се сбъдне и другото - Освобождението на България, обозначено в „Откровението" - „Турция ще падне". И то става с Освободителната война - Руско-турската война от 1877 -1878 г. Святият Дух, слизащ върху Антиминса, задвижва съдби на хора, събития, на народи и съдбата на света чрез Святия Дух.