Търсене във форума

5. Откриване на българско училище Братя Никола и Сава Георгиевич писали още през май 1860 г. на П. Р. Славейков в Търново да им препоръча и прати подходящо лице за учител, което да знае и гръцки. Славейков им изпратил за такъв К. Арабаджиев. Към началото на юни, последният бил вече във Варна. Наето било училищно помещение, снабдено с нужната покъщнина, и се готвело откриването, когато неочаквано се появили спънки: поради гръцки интриги турската власт не давала позволение. До 1860 г. във Варна национален въпрос е нямало, и разните народности са живели спокойно една до друга, при всичко, че от 1840 г. елинизмът е започнал национална офанзива. Тогава, според свидетелството на съвременника-туземец Василакоглу, варненският митрополит Порфирий, като свещенодействувал, произнасял изрази от свещеното писание, както и евангелието, освен на гръцки и турски, още дори и на славянски език, а общоговорим език в града бил турският, а не гръцкият, който се знаел и употребявал от малцина. Обаче разгарянето на българския църковен въпрос в Цариград се отразило и на националните отношения във Варна, дето изведнъж настъпило едно охлаждание и дори вражда между българи и гърци: първите заявили вече гласно и настоятелно своите национални претенции и права, а вторите, раздразнени вече от общия ход на събитията, считали в свой интерес, че трябва да поставят всички пречки в пътя на възраждането на варненските българи, съгласно с общата тогавашна политика на Патриаршията. Всички средства били позволени. Гръцката община се противопоставила пред властта на откриването на българско училище във Варна. Митрополит Порфирий изтъкнал, че гр. Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има. Че въпросното училище няма да бъде българско, а руско; че то е дело не на българите, а на руския варненски консул. Тая интрига стреснала местния управител Ашир бей, който наредил да се разследва учителя и едва след енергичното застъпничество на българския първенец Стоенчо х. Иванов, член в идаре-меджлиши (окръжния управителен съвет), който в последния разменил по въпроса остри думи с владиката, дадено било нужното разрешение. На 12 август 1860 г. било тържествено осветено и открито първото варненско българско училище с водосвет, извършен от архимандрит Филарет, който е бил свещеник при руското консулство във Варна.26 Веднага след това се започнали занятията, а на 28 август станало в училището събрание, на което учителят произнесъл слово за ползата от учението и поканил всички присъствуващи да се явят след една седмица и всеки да внесе спомуществуванието си за поддържане на училището, което действително се извършило на 4 септември. Търговецът Хр. Г. Груев станал училищен настоятел. През първата година в училището се записали около 60 деца, от които само 15 знаели да говорят български език, останалите, от бащи или майки гагаузки, говорили турски. Така било турено начало на българската просвета във Варна.