Търсене във форума

7. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ На 13 април 1204 г., Константинопол, столица на Византия, е превзета от кръстоносците, като завладяват европейската част на византийската империя. На 8 ноември 1204 г., от името на папа Инокентий III, българският владетел Калоян е коронясан за крал от изпратения от Рим кардинал Лъв. На 14 април 1205 г. цар Калоян разбива при Одрин рицарите от IV кръстоносен поход, изпратени от папа Инокентий III. В Мала Азия възниква Никейската империя от останалата незавладяна Византия. Тя изгражда отбранителна система срещу селджукските турци През 1261 г. Никейската империя превзема отново Константинопол и възстановява Византия, начело с Михаил VIII Палеолог (1259-1282 г.). Защитните погранични укрепления били занемарени и рухнал защитният пояс, Османският владетел Орхан (1326-1362 г.) завладява гр. Бруса и я обявява през 1329 г. за османска столица. През 1337 г. турците овладяват важната крепост Никодимия и южната част от Дарданелите. От 1321 до 1357 г. пет граждански войни разтърсват византийската империя. Към 1341 г. византийските кораби осуетяват превземането на Галипсли от турците, както и да и проникват през проливите. При започването на византийската гражданска война 1341-1347 г. Йоан Кантакузин привлича като свой съюзник мюсюлмански наемници. През 1341 г. Умур паша прехвърля корабите си по суша в Черно море и подлага на опустошение българските земи по устието на р. Дунав и се завръща с голяма плячка и пленници. Те унищожават в южните Родопи и Момчил войвода. През 1344 г. флотилията на Умур паша е разбита. Той е убит през 1348 г. от западна коалиция при бреговете на Смирна. През 1346 г. Йоан Кантакузин търси военна помощ от османския емир Орхан и му изпраща дъщеря си Теодора за жена. Кантакузин управлява византийската държава от 1347 до 1354 г. и използва османските наемници срещу българи и сърби. Така през 1341 г. българските земи в Тракия са опустошени, което се повтаря през 1346 г. През 1344 г. османците нанасят поражение на сръбската конница. С помощта на османските войски Кантакузин успява да принуди българите да се оттеглят от черноморските градове на юг от Стара планина. Синът на Орхан, на име Сюлейман, през 1348 г. опустошава Тракия, което повтаря и през 1349-1350 г., когато загива един от синовете на българския цар Иван Александър, на име Иван Асен. Българите открито обвиняват Кантакузин, че умишлено изпраща отрядите на Сюлейман срещу българите. Но през 1351 г. в Търново пристига византийска делегация с предложение да се съюзят българи и византийци и да отблъснат османците в Мала Азия. Поискано е злато от българите, за да бъде издържан византийският флот в Хелеспонта. Отначало българският владетел се съгласил при всеобщата радост на търновци, но по-късно по внушение на сръбския владетел Стефан Душан (1331-1355 г.), то той се отказва. А Стефан Душан е оженен за Елена, сестрата на Иван Александър. По този начин Иван Александър (1331-1371 г.) не се възползва от опита на хан Тервел от 717 г., когато помага на Византия да отблъсне арабското нашествие, като българската войска пробива обсадата на Константинопол, а през 718 г. окончателно разбиват арабите. През 1352 г. Йоан V Палеолог, законният престолонаследник на Византия, търси войски от българи и сърби, за да воюват срещу Кантакузин. Но той извиква войските на Сюлейман, които разбиват войските на Йоан V Палеолог. Веднага след сражението, Сюлейман превзел Галиполската крепост Цимпе в една тъмна нощ през 1352 г. В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента. Пътят на османските наемници е опасан от злато, дадено от българи, византийци, сърби и всички други, които са населявали Балканския полуостров. Тук трябва да се добави, че на два пъти, през август 1348 г. и юли 1351 г., жителите на генуезката колония Галата, разположена на северния бряг на Златния Рог срещу византийската столица, унищожават построените византийски кораби, които трябва да отблъскват турците. А защо? Според тях военните кораби представлявали заплаха на търговията им в Азия. На 22 ноември 1354 г. легитимният император Йоан V Палеолог влиза в Константинопол. Кантакузин търси помощ от Сюлейман, който преди това е дал дъщеря си Теодора за харема му още през 1346 г. Но Кантакузин абдикира на 4.ХII.1354 г. През пролетта на 1354 г. османците предприемат нападение срещу България и в сраженията загива най-големият син на Иван Александър - вече като цар, Михаил Асен. През 1355 г. се създава българо-византийски съюз с брака на дъщерята на Иван Александър на име Кераца и византийския престолонаследник Андроник IV. През 1357 г. османците завладяват целия Балкански полуостров. Сюлейман бива погребан 1357 г. със завещание да защищават неговия гроб с цената на всичко. Третият син на Сюлейман става наследник като Мурад I (1362-1389 г.), той въвежда еничерския корпус и има платена армия. През 1369 г. османците завладяват Одрин и я правят тяхна столица. През 1364 г. Йоан V Палеолог напада българското Черноморие и обсажда Месемврия. Цар Иван Александър използва османски наемен отряд, но византийците побеждават. Ето защо по-късно византийците упрекват него за османското нашествие. Йоан V Палеолог търси помощ от Запада, но трябва да отстъпи и да признае папското върховенство на Рим, т.е. католичеството да възтържествува над православието. През 1369 г. сам се явява в Рим и признава папското върховенство. През 1371 г., на 23 септември, край тракийската крепост Черномен, деспот Углеша и брат му, крал Вълкашин, са изненадани през нощта от османски отряд и убити. Епохата на османските нашественици приключва и започва епохата на османските васали.