АЙЯ - Добран

[Skyward]

Добран

Айя

СИМВОЛИ И ОБРАЗИ. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ.

І

Мечтания

Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината.

А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха.

Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели.

Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората."

Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка.

Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна. Нямаше я. Хората дълго я търсиха, но я не намериха. Някакъв чужди овчар доведе стадото.

Тогава Гур построи величествен замък от белоснежни кристали и ледени блокове. И направи Айя царица там.

Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки.

Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец.

Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят.

Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну.

На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур. Пусна овцете на паша, поседна на камъка и запя.

Слънцето грейна силно. Айя отвори прозорец и чу. Сърцето ù трепна. Човек пееше. В пазвите на майка Ашар седеше оня който имаше човешко сърце.

Когато На-Ну свърши, запя Айя и На-Ну чу. Вслуша се. Беше песен на жена. В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!... На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече:

– Чух Айя да пее в планината, но те рекоха:

– Айя е умяла. Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете?

Рекоха още:

– Чул си вятъра в гората!...

Трети прибави:

– Или потокът в планината . . .

Някой каза:

– Можа би, е сън.

.............................................

А истината беше, че от онзи ден На-Ну заживя като в сън.

Всяка заран той извеждаше стадото си до онова същото място, всеки ден пееше от ранна утрин до късна вечер, но Айя гой веч не чу.

И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше:

– Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя!

Един ден хората видяха овцете на На-Ну затворени и нямаше кой да ги изведе на паша. Потърсиха овчаря и го не намериха. На-Ну беше изчезнал.

.............................................

А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха.

II

Първо посвещение

Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха.

Ревниво пазеше майка Ашар висотата и величието на своя син. На слабите и малки хора не даваше да стъпят върху Гур.

Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните.

Тръгна.

В първия ден той пя. Планината беше кротка.

На втория ден излезе вятър и валя дъжд. На-Ну не пя за Айя, но мисли за нея.

На третия ден планината Ашар разбра и се разсърди.

Ашар стана страшна: Настръхна, загърчи се. От устата ù излезе огън и пепел. От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави.

Падна гръм. Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори.

По-нагоре гората стана гъста, На-Ну щеше да се загуби.

Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи.

Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса.

Призори На-Ну отмаля. С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна. Чинеше му се, че свят се губи в тъмнина...

Когато отвори очи, видя над себе си човек.

Беше утринен час.

Човекът беше пустинник. Наричаха го Хо. Едни го смитаха за луд - смееха му се. Други го мислеха светец - боготворяха го. А той изглеждаше да беше само мъдрец.

Когато На-Ну отвори очи рече:

– Айя, де е Айя? Пустинникът разбра.

– Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък. За нея ли отиваш?

– За нея ида, рече На-Ну.

– Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е. Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави. Тъй е. Не се качвай!

.............................................

Когато раните оздравиха, На-Ну стана. Сбогом! рече, отивам към съдбата си. Айя е горе, там ще съм и аз. И тръгна.

А беше студено, много студено. Умори се. Поседна. Задряма... Когато отвори, очи, над себе си видя пак човек, Човекът беше пустинникът Хо. Той мърмореше:

Казах ти: не се качвай! Знаех. И тръгнах след теб. Ето ти заспа. Ако не бях аз, загубен беше. Сега върни се в низината!

Аз ида от низината и отивам към върха. Нека умра в стремежа си Не ме възвръщай.

И тръгна.

– Чуй, рече Хо, видял ли си Айя?

– В мечтите си, отговори.

– Вярвай ми, не ще стигнеш Гур.

– Ще стигна - и пак тръгна.

.............................................

Достигна ледени планини. Да се плъзнеш, загубен си.

Но той вървеше все нагоре. А Гур, като че бягаше все по-надалеко и все по-високо в небето.

Ледът беше плъзгав и напукан. Стъпиш, плъзнеш се и умираш в бездната.

На-Ну стъпи, плъзна се и полетя надолу.

Главата му се завъртя.

И той се предаде в ръцете на съдбата си...

.............................................

Когато отвори очи и погледна надолу, видя краката си надвесени над глуха, тъмна пропаст. Погледна нагоре и видя човека Хо, който го държеше.

– Безумен, рече пустинникът, храбър като лъв, глупав като овца.

– Влюбен съм в мечтата си, отвърна На-Ну. О, Хо, пусни ме или да падна, или да стигна Гур.

– Чуй, рече Хо. не ще стигнеш Гур. Ти си влюбен в мечтата си.

– Тъй е. Който се качи на Гур, умира.

Или става безсмъртен, прибави На-Ну. Вечен е Гур. Вечен става и оня, който се качи на Гур. Аз чух Айя да пее в планината. Ето, станах мъченик. Когато видя Айя ще стана по-могъщ от Гур, а когато я целуна - безсмъртен, Айя е съдбата ми. Ш ида при нея,

– Чуй, рече Хо. Верни са думите ти, но Айя е мечта. Гур висок. Пътят, който държиш, води към смърт.

И после прибави:

– Храбър си. Ще ти покажа път, Но пътят е труден. Много труден.

– Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида.

III

Второ посвещение

– Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво. Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си. Тогава иди при водния цар Ара-Вана, той има втората струна. Поискай я. Земният цар Анхор има третата струна. Иди при него. Четвъртата струна има царят на въздуха и вятъра Вент-Вено.

Петата струна имам аз Ето я. Вземи я. Тая лира с петте струни ще има чаровна сила. Засвириш ли с нея, Ашар ще се приспи, ледът ще се стопи, ще стигнеш Гур.

– Отивам, – рече На-Ну.

– Чуй, – рече пустинникът. – Знай: отиваш при царете на четирите стихии. Внимавай! Защото страшни са и Цу-Зан-Хор, и Хел-О и Ара-Вана, и Вент-Вено. Внимавай!

– Нека, – отвърна На Ну.

И тръгна.

.............................................

Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв. Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица,

– Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя. Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез.

И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор.

Велико нещо е песента!

Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица. Звярът беше станал жена.

Цу-Зан-Хор беше царица. Тя попита:

– Ти пя хубаво, по-хубаво от моите певци. Кой те научи тъй хубаво да пееш?

– Айя, – рече На-Ну.

– За кого пееш?

– За Айя.

– Каква награда искаш за твоята чудна песен?

– Арфа от най-хубавото дърво.

– Дайте му, – рече Цу-Зан-Хор.

В незнайните дълбочини е царството на Хел-О, царят на огъня. Страшен е Хел-О. Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста пещ. Сам беше огън и седеше сред огън. Само нозете му бяха нозе на човек. Когато Хел- О видя На-Ну, рече:

– Жаден съм!

– Ето кръвта ми, – отвърна На-Ну.

И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О.

И ето, щом глътна първата капка кръв, стана второто чудо. Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар.

Огненият цар стана юноша.

– Кой си ти? – рече Хел – О, който имаш смелостта да дойдеш в моето царство? Кой си ти?

– Един беден овчар – певец, – отвърна На-Ну.

– Кой те изпрати в моето царство?

– Айя.

– Какво искаш?

– Струна за лирата ми, кована на огън.

– Дайте му, – рече Хел-О, царят на огъня.

Страшен е Дра Вана, водният цар. Главата му е глава-медуза, ръцете му са ръце на октопод.

Когато видя На-Ну, слязъл в дълбочините на морето, рече:

– Гладен съм. И протегна громките си пипала км човека.

– Ето плътта ми, рече На-Ну. И настъпи третото чудо:

Главата- медуза стана глава на девойка.

– Ето оногова, когото чакам, рече Ара-Вана. Ела с мене. Ето виж: Тия безмерни дълбини.

– Твои са, хиляди нимфи ще ти служат. Ти ще бъдеш цар на морските води. Ела.

– Велика е морската царица, – отвърна На-Ну. Но не ще остана при нея. Душата ми обича друга жена, която живее между небето и земята. Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби.

– Тогава защо си дошъл?

– Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя.

– Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб.

А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше...

Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове.

– О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен.

– Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп? Искам светлина. Дай ми я и ще имаш струна.

Как да прогледа слепия? Знаеше На-Ну: слепи не проглеждат в черната земя, защото слънцето не прониква. И седя той четиридесет дни при земния цар, а нямаше надежда Ян-Хор да прогледа.

И натъжи се На-Ну. Не ще му даде Ан-Хор струна, не ще види Айя. Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена.

На-Ну взе струната и отмина.

Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните. Като видя овчаря, рече:

– Ти ли си оня, който е надвил и Цу-Зан-Хор, и Хел-О, и Ара-Вама и Ан-Хор?

– Аз себе си само надвих, – отвърна овчарят и ето, те ми дадоха и лира, и струни. Изминах дълъг път. Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я.

– Кому ще пеш и свириш с лирата? – попита царя на вятъра.

– На Айя, – отвърна овчарят, – жената на Гур? Мечтата ми.

– Аз познавам Айя.

– Видял ли си я?

– Видели са я звездите. Аз см чул само гласа ù.

– Щастлива ли е?

– Не зная. Зная само, че тя се смееше на птиците, на охлюва и на мене. Пееше весело. После запя тъжно. Сега вече не пее. Ако това е някакъв знак, не зная.

– Жива ли е?

– Ако е от мъртвите – умряла е. А ако е от живите – възкръснала е.

– О Вент Вено, дай ми последната струна на лирата ми; аз ще се кача на Гур.

– Гур е мой приятел. Ти искаш да му отнемеш щастието. Не ще ти дам струна.

– Вент-Вено, – рече овчарят. – Виж: в планината има кървави стъпки от нозете ми. Бръкни в жилите ми и виж: за нея кръвта си дадох. Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха. Любя Айя и всичко дадох за нея. Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера.

Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече:

– Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна...

И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо.

ІV

Възход

Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха.

Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.

За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си.

И тръгна.

Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината.

Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните.

И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти.

Тъй хубаво пееше На-Ну.

Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо.

Ашар задряма унесено от чудната песен. Гур се унесе. Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен. И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева.

Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки.

И на седмия ден стигна върха.

И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята.

Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите.

А наоколо му имаше много скали, покрити с влага и мъх.

Потърси Айя. И ето, върху влажните скали на Гур той видя Айя.

Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя.

На-Ну докосна ръцете. Бяха студени. Устните ù не даваха дихание. Постави ръката си на гърдите и не усети туптене на сърцето; в гърдите ù цареше тишината на мъртвец.

Това не беше Айя. Беше само нейната сянка. А Айя си беше отишла.

На-Ну погледна мъртвата.

Колко била хубава! си рече. Мъртва! Защо ми е тая лира, Кому ще пея? Кому ще свиря? Ще скъсам жиците, ще счупя лирата. И замахна.

– Чакай, – рече някой.

Обърна се; зад него стоеше пустинникът Хо.

– Чакай, – повтори Хо. – Айя е мечта, а мечтите не умират. Искаш ли Айя да те чуе?

– Мъртвата?.

– Не, Живата. Има път към нея.

Чудна е лирата, която държиш в ръката си. Не я счупвай, но иди с нея в света. Виж, там долу хората са нещастни. Те са тъжни. Сърцето им е угаснало в мъка. Очите им са изплакани от скръб. Иди при тях. На тях ти пей, на тях свири. Знай: ако те те чуят – Айя те е чула. Ако те те видят – Айя те е видяла. Защото чрез сърцата на хората слуша Айя. И чрез душите им гледа. Тъй е, иди при тях.

V

Трето посвещение

На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните. Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите.

..............................................

На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну.

Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда.

Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен.

А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.

Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.

Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм.

Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну?

Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.

А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен.

*

* *

Има връзка, съотношение между материалните и духовни работи на човка. Какви са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи.

*

* *

Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си.

Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания-

Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.

Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната.

Учителят