Духът на неродените (Духът на новата раса)

[Skyward]

ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ

(Духът на новата раса)

(Продължение от кн. 8-9)

Вие можете да ограничавате мошеничествата на затворените в телата същества. Можете с надзор да подобрявате тези същества. Изхвърлени от земната им дреха отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с тем подобните престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение.

Тъй предизвиква законното убийство още повече убийци.

Затова още веднъж: Не убивайте - дори и престъпници. Тяхната смърт ни тям, ни вам помага. Ограничете действията им и тъй им излекувайте душите. Постъпвайте с тях като с болни, защото те морално боледуват. Душите им са млади - млади, както вашите са някога били - и слаби, и невежи, Дайте им вашата мъдрост и вашата морална сила. Следвайте закона на любовта!

Ако вие сте наистина по-старият, по-развитият, то дългът ви налага да помагате, да ръководите, да поучавате, да обичате. Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника.

Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците.

Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов.

Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!)

Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки.

И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици...

Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч.

Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие?

Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават?

Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас.

Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство,

Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса.

Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате?

Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито? Не сте ли виждали някога животно в ужасно разкъсващите хватки на някой капан и не сте ли виждали борбата му със смъртта, неговите отчаяни мъки да се освободи?

И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобиви същества - само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили?

Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за убийство и кръв. Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене, радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота.

Който иска да влезе в общение с мен, ще се остави от лова на грабливи животни. Тия същества са създания на собствената ви жестокост. Когато вие в миналото - в далечни години - сте дресирали (обучавали) домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост тъй напада едно животно друго, защото човекът го учи тъй.

Голяма е вината на човеците спрямо животното царство. Кога той ще пожелае да я угаси и чрез делата на съжалението и на добрината да поправи своите жестоки престъпления?

Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата - едничкото тъмно петно в творението на Създателя. Човекът е станал една опасност за съвършеното изпълнение на Божия план. И все пак той е създаден - и при все това той е предназначен да стане неговото славно увенчание.

Нему е дадено самосъзнание и силата на мисълта, за да развие своите божествени качества. Как той е злоупотребил с тоя поверен дар Божий!

Сега в бъдеще той ще придобие по-висше самосъзнание - и ще се знае едно с всеки живот. Тогава той не ще прави вече злото, което е вършил в миналото. Тогава той ще научи всички да обича, както сега само себе си обича.

Да, - дори и насекомите, презрените! И това са създания на вашата омраза на лоши човешки мисли. Не мислете, че с изтреблението им ще се избавите от тях. И тия ще вземат нови форми - и още по-отровни (ядовити), благодарение на отвратителните чувства, с които вие все още можете да убивате.

Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона - факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини.

Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате.

Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат.

С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл.

Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот.

Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз.

Той е целия живот.

Животът, тайнствената сила, която човек никога не може де отгатне, е Божествената същина -едничката действителност във всичко, във вас, в Мен.

Чистота от отрова.

Защо ядете, пиете, дишате вие всички - или почти всички - отрова, и дори я впръсквате в кръвта си?

Защото други правят това? От необмислен навик? За удоволствие на плътските си чувства? Поради страх от болест и смърт? За да забравите грижи и мъки? Или по какви други причини?

Ни една от тия причини ми се вижда основателна.

Никоя от тия причини не би могла да влияе на духовните, които се стремят към чистота, която ще има новата раса.

Тази раса ще счита за най-голямо безумие сегашното удоволствие от отровата - тя ще вижда причините, според които защищават употребленето им като достатъчно обяснение за жалкото състояние на моралното мисловно развитие на днешното човечество.

Отсъствие от желание за жертва, лекомислие, доброволно подчинение на плътските нужди и желания, неяснота по отношение на продължението на съзнателното битие - всичко това са знаци на една млада степен на развитие, която трябва да се превъзмогне, преди да стане приемането в новата раса.

Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му.

Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени.

Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо.

Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда.

Алкохол - да, че той вреди в голямо количество употребяван, всички сте съгласни. Но и всека капка от него е отровна.

Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве. И всяко най малко - всеки най-тънък дъх от това в стаята - извиква нежелателни същества, които омърсяват света около вас. По тоя начин за вас и вашите това е отрова.

Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак.

Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган.

Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса.

Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение.

Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години.

Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът.

Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете.

Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив.

Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си себелюбие - това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши.

Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят.

Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар.

Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то.

А вие сега доверително се оставяте да ви заразяват кръвта чрез вредни гной-образуващи материи.

Най-лошите от тях са серумите - произведени от болести - които са придобити от опити за сметка на много страдания над животни и човеци.

Най-главно за това присаждането ще бъде изхвърлено от новата раса.

Там болестите ще бъдат предпазени. Не чрез употребяване на отрови или чрез впръскване на гной - но чрез здрав и естествен живот, чрез чистота на храна, на всяко действие, на всяка мисъл.

Само чрез чистота.

Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата.

По навик правите всичко, каквото правите. По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и освобождение от господството на навиците. Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици.

Чистота от дребнавости.

Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви.

Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас.

Обгърнете с поглед живота си.

Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие. Претеглете самолюбието си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас. И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава.

Сравнете двата резултата.

Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав.

Как започвате вие деня си заран?

Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа?

Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва?

Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете?

Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.