Стихове – Мара Белчева

[Skyward]

Мара Белчева

I

Вихрушка префуча, дъжда премина

на птичките през пъстрите перца.

И буките наметнати с коприна

отърсват младите листца.

 

Приказва нови приказки небето

И пролетни надежди вред цъфтят.

Унесен славеят си лей сърцето.

Усмихва се и моят стръмен път.

II

Далеч от шум, сред планината

през сенките, срещу зората;

сред ароматна тишина

следя си мисълта — сърна.

 

Към извора летя със нея

със вечността си да се слея, —

оттам, отдето съм дошла

И в миг, изчезне тя — стрела...

 

Звънец, провря се шум и врява,

И тук отново ме смущават...

Не нося ли аз своя мир,

не ще го найда в цял всемир.