ЕДИН ОБЯД

[Hristo Vatev]

ЕДИН ОБЯД

 

Това се случи през моите седем гладни години.

 

На Изгрева още нямаше стол.

 

Седях в синята си дървена къщичка по обяд. Бях гладна. Нямаше какво да ям и си мислех: Ако действително Учителя вижда през пространството, може ли да ме види, че съм гладна, че нямам нищо за ядене? ... И още какви ли не мисли се рееха в главата ми. Накрая дойдох до заключение, че е глупаво да вярвам, че Учителя ще види и чуе мен през пространството. Сигурно той се занимава с големи и важни въпроси. Не е много важно, че някаква си Милка е гладна и няма какво да яде.

 

На вратата се почука:

 

- Хайде, тръгвай у дома на обяд! - чух басовия глас на брат Еп., който отвори вратата и повтори поканата си.

 

- А, няма нужда, - стеснително и недоумяваща отвърнах аз.

 

Ами ако Учителя все пак ме е чул! - сепнато помислих и скочих

 

от мястото си.

 

Пътят на брат Еп. беше покрай моята къщичка. Бях приятелка с дъщеря му, но това, да дойде да ме покани така специално на обяд, нивга не беше се случвало ...

 

- Хайде, тръгвай, че хаджийката е наготвила вкусно ядене -настояваше и ме изчакваше да тръгна с него.

 

Все още объркана, отидох у брат Еп. и сладко се нахраних.

 

Кой ли го беше пратил да ме покани на обяд?