5. Учителят ни оставаше свободни

[Iskri4ka]

Учителят ни оставаше свободни

         Учителят ни оставаше свободни да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим ще видим погрешките си да ги осъзнаем, да се изправяме за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане. Учителят ни водеше по пътя на вътрешното само ограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят от край време се бори за свобода, но свободата се добива отвътре, не отвън, не с борби. Свободата се добива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничение на животинската природа, която човек още носи в себе си. Учителят беше свободен и той искаше и нас да освободи като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение. Нисшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място без да се противопоставят една на друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост, за да организира силите в себе си човек минава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, докато даде път за развиване на своята висша природа.

         Когато се говори за свобода не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не е оди до свобода. Свободата се добива чрез разумна вътрешна дейност - придобиване контрол над нисшата природа за изява на висшата. Учителят казва: „Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости, на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен".

        Учителят прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави. Всеки се проявяваше според своето естество, своето разбиране и възможности. Обществото около Учителя беше разнородно. То произлизаше от всички слоеве на българския народ - от неграмотни до високо образовани и интелигентни хора. Връзката между тях беше Учителят с неговото Слово, от което се интересуваха всички. Той беше и остана връзка между своите последователи. Той беше обединяващото звено. Учителят остави всеки да мисли и да действа свободно, но тази свобода не ги разедини, не се създадоха фракции. Създадоха се групи, които си хармонираха. Това и Учителят насърчаваше - да работят на групи. Имаше нещо твърде странно: при разнородността на неговите членове, всички бяха единни по отношение на Учителя. Той беше центърът, към който всички се отправяха и всеки имаше пряка връзка с него без посредник. Той имаше необикновена обединяваща привлекателна сила. Под неговото непосредствено влияние всички можехме да се обединим. Мисля, че една от причините беше, че Учителят имаше правилна мисъл за всеки един от нас. Той виждаше добрата страна на всеки. Той не държеше в съзнанието си нищо отрицателно за никого. Затова съдя по това, че той не говореше отрицателно за никого. Ако трябваше да изнесе нечия погрешка, той изнасяше принципа, който е нарушен и лошите последици за нарушителя.