І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

[Iskri4ka]

3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Декември, 1943 година. Денят бе сдържано приветлив, нито топъл, нито студен, нито влажен. Полу-ясното декемврийско небе бе охладило въздуха. През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка.

 

Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие.

 

Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме.

 

В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили. УЧИТЕЛЯТ бе нарекъл водата му - лак-сативна. Бистрите струи не са обилни, но водата е пивка, добре се приема от стомаха, дори е лековита! Впоследствие нечии добри ръце каптираха изворчето, сложиха тръба, изведена под голям камък и продължиха живота му.

 

Когато приятелите научиха за пивката и лековита вода на изворчето, често отиваха при него. Малката чешмичка остана скъп спомен за годините, през които УЧИТЕЛЯТ е ползвал бистрите му струи.

 

Огънят мъчно се разгаряше. Овлажнените от нощния скреж съчки трудно се разпалваха, а водата бавно се затопляше. Ние със Савка разменяхме често погледи, ту към УЧИТЕЛЯ, ту към огъня. Без притеснение ние безшумно разпалвахме димящите съчки. Като че ли и самият огън желаеше да бъде в хармония с духът на мълчанието, който бе господар на днешния ден.

 

Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна.

 

Кипналата вода вече е неспокойна. Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"!

 

УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели:

 

- Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща!

 

Така и стана.

 

Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас.

 

Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица.

 

УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума:

 

- Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината. Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"!

 

УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита:

 

- Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето!

 

Не само плодната семка е образ на това триединство! Ами.водата, в нейните агрегатни състояния, не е ли великолепен израз на триединството. Всяка дъждовна капка има дълговечна история, наречена минало, нейното настояще, бурно, или спокойно, неотменно води към бъдещето, за да се включи в кръговрата на вечността - закономерното единство на минало, настояще и бъдеще.

 

На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще.

 

Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа!" Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще!

 

УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си.

 

Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.