5.17. Истинският паметник

[Iskri4ka]

17. Истинският паметник

Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин Салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в Салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В Салона няма никой. Учителят излиза пред Салона и се оглежда. Целият Салон се е изпразнил и всички - отишли при Лулчев да им говори. Точно по това време брат Ради също се задава и минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че Учителят е някакво дърво. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: „Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал?" Казал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към Салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака. След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в Салона. Изпълват Салона и Учителят започва да държи редовната си беседа. А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10 -15 човека. Наричаха се „Упанишадите". Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като се свършваше беседата на Учителя, излизаха и заобикаляха Лулчев. Тогава той им обясняваше, разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези, от Упанишадата, не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев.

Брат Темелко ми разказваше, как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. А той обикаля отвън, под прозорците на стаята на Учителя. А през това време Учителят стои на прозореца и гледа оттам към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев, защо обикаля, а той му обяснява: „Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя?" „Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може, и че всичко му е позволено. Но накрая комунистите го осъдиха на смърт, разстреляха го и му показаха, че е простосмъртен.

 

Веднъж брат Ради, като ходил на пазара на Римската стена да купува продукти за Изгрева, го спрял един скулптор. Казвал се Марко Марков. „Искам да ми позираш. Искам да направя паметник на Патриарх Евтимий. Ти приличаш на него". Брат Ради се разсърдил и отблъснал скулптора. Дни наред скулпторът върви след брат Ради и го моли. Накрая брат Ради отива да се оплаква на Учителя. „Учителю, един иска от камък да ме кове." Учителят се усмихва на израза на брат Ради и добавя: „Това е твоят най-добър ученик. Ти си Патриарх Евтимий! Ето защо той иска сега да ти изкове образа в камък. Ще разрешиш!" Брат Ради кимва с глава, отива при скулптора, съгласява се и разрешава да му изковат образа в камъка. Ако сравните една снимка на брат Ради с изваяния образ от паметника на Патриарх Евтимий, ще видите, че има пълно покритие на образа от снимката в изваяната скулптура.

 

Всеки сам издига вътре в себе си неръкотворен паметник чрез своите дела, чрез своите мисли и чрез своите чувства. Чистотата на идеите могат да се претворят в дела само от хора със светли умове, чисти сърца и праведни дела.