СПОМЕНИ НА НИКОЛИНА СТУБЕЛ

[Hristo Vatev]

СПОМЕНИ НА НИКОЛИНА СТУБЕЛ

Когато господин Дънов идваше в Търново, баща ми го канеше у дома на чай. Приготвяха се вкусни ястия, но той казваше: „Всичко това не е за мен.“ Беше против смесването на храните и казваше: „Ако смесите в една чиния много храни, какво ще се получи?“ Много обичаше да яде пуканки.

Една вечер през 1911 г., когато г-н Дънов беше у дома, на сестра ми Людмила й прилоша. Той се наведе над нея, каза, че нищо й няма и тя отвори очи. След това Людмила разказваше: „Беше ми много лошо, но той като се наведе над мен, сякаш с вакум изтегли болката и почувствах лекота.“

Господин Дънов имаше силно влияние над хората и всички благоговеехме пред него. Макар че не станахме негови последователи, той упражняваше силно влияние над нас със знанията и силите, които притежаваше.

Накрая на всеки събор братята даваха десятък в плик. Спомням си, че татко се съветваше с мама каква сума да сложи в плика. Тя също беше станала дъновистка. От начало не й харесваше, че сестрите от Веригата си слагаха дълги бели копринени шалове по време на молитви, но впоследствие и тя започна с любов да върши това.

Заявявам, че горенаписаното е вярно и се подписвам: Николина А. Бойнова, по мъж Стубел.