І.01.04. ПАСХАТА

[Iskri4ka]

4. ПАСХАТА

Юдейската пасха е установена като спомен за избавлението на еврейския народ от египетското робство. Пасхата е установен празник с жертвата и приноса с агнеца за спомен за излизането им от Египет. Това бе пасхалното агне, което е жертвоприношение за избавяне на израилския народ от робството в Египет.

Животът на Мойсей се дели на три периода по 40 години. В първия период е изучил цялата египетска мъдрост на жреците е Египет, като е бил силен в думи и дела. Вторият период от 40 години е след бягството му от Египет, заради убийството на египтянина, понеже на посветен е забранено да убива. Той отиде в Мадиам, ожени се за дъщерята на свещеника и роди син. Така трябваше да роди убития египтянин и пасеше овцете 40 години. Веднъж Мойсей пасеше овцете си при гората Хорив. „И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6).

И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет. Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син_: първороден и да пусне на свобода първородния син. И ако не го пусне, ще умъртви първородния син на фараона. Това бе Заветът на Господа към Мойсей, че ще го изведе от Египет. „Аз съм Йехова, Господ Бог ваш, Който ви изваждам от Египет."

И Господ умножи знаменията, които направи Мойсей пред фараона. Първо знамение - превърна жезъла си в змия. Второ знамение - превърна реката в кръв. Трето- излязоха жаби от реките и покриха египетската земя. Четвърто - удари с жезъла си по земята и дойдоха въшки по человеците и скотовете. Пето - дойдоха мухи. Шесто - дойде мор и измряха всички животни на Египет, а на евреите останаха живи. Седмо - надойдоха струпеи по египтяните. Осмо -надойдоха язви по хората. Девето - падна град по земята и изпочука всичко. И гръм огнен от небето падаше на земята. Десето - скакалци по земята бяха докарани с източния вятър и изядоха всичката трева и плодове по дърветата. Единадесето - настана тъмнина по цялата земя, само при евреите имаше светлина. И каза Мойсей на фараона, че ще бъде поразен от първородния му син до първородния син на слугата му и на скотовете.

И говори Господ Моисею да предаде на Израилевото събрание. Всеки ще вземе мъжко агне или яре, едногодишно, и на 14 ден от новолунието ще го заколи привечер. И ще вземат от кръвта му и ще турят, ще намажат с кръвта му двата стълба на вратата и горния праг на къщната врата. Агнето ще се опече, на огъня ще го ядат с безквасен хляб през нощта. Онова, що остане до сутринта, ще го изгорите. Ще го ядат бързо, защото Пасха е Господня. Защото тази нощ Ангел Господен ще премине през египетската земя и ще порази всяко първородно. Ангел Господен, като мине покрай къщите и види кръвта на вратите, ще мине и замине, но ще погуби там, където няма този знак. Това е Пасха Господня. Пасха означава - преминава покрай нещо и не го закача. Пасхата Господня означава, че Ангел Господен е минал и е поразил тези къщи, които не са имали белег. А онези, които са заклали агне или яре. са направили принос - жертва за приношение за избавление. Поръсили са с кръвта вратите си и са яли опечено агне.

„И този ден ще ви бъде за спомен и ще го празнувате като празник Господен в родовете си, за вечен закон ще го празнувате." (Изход, гл. 12, ст. 14). Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на Израилевите синове в Египет, когато той порази египтяните, а нашите къщи остави." (Изход, гл. 12, ст. 27).

Отидоха старейшините Израилеви, направиха жертва за Пасхата Господня и с кръвта на закланото агне натопиха вързоп от исоп в кръвта и поръсиха горния праг на вратата и двата стълба. И порази Ангел Господен първородните на Египет и пусна фараона израилтяните. И в същия ден изведе Господ израилевите синове от Египет.

И това е Пасха, празник Господен за избраните и за онези, които имат белега на Завета Господен. Това е жертва за Пасхата за Господа. Това е законът Господен, чрез който бяха изведени от Египет. Затова пожела Господ от Израилевите синове да му се посвети всяко мъжко първородно от человек до скот. И да жертвува всяко мъжко и всяко първородно от синовете си, да ги изкупува, чрез принос към Господа.

„И Господ предхождаше пред тях, денем в стълб облачен, за да ги управи по пътя, а нощем в стълб огнен, за да им свети, та да вървят денем и нощем. Не се отдалечаваше от очите на людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем." (Изход, гл. 13, ст. 21-22).

„Разпростре облак да ги покрива денем и огън, да им свети нощем." (Псалом 105, ст. 39).

„Тогаз Ангел Божий, който предидеше пред Израиловото войнство, дигна се, та дойде отдире им, и облачния стълб се дигна от лицето им, та застана отдире им и дойде между египетското войнство и израиловото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта, за то едното войнство не приближи до другото през всичката нощ." (Изход, гл. 14, ст. 19-20).

„И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22).

„Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си. Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и Йосифови. Видяха те водите и се уплашиха. Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха вода като порой. Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха. Гласът на гръма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселената. Потресе се и трепетна стана земята. През морето е пътят ти. И стъпките ти през много води и следите ти не се познават. Водил си като овце людете си с ръката Моисеева и Ааронова." (Псалм 77, ст. 14-20).

Египтяните влязоха в морето, понеже ги гонеха с колесниците, 600 на брой на фараона. А Господ ги гледаше от облачния и огнения стълб и следеше войнството на Египет. Мойсей простря отново жезъла си и морето се възвърна на мястото си и покри и издави египтяните. Така Ангел Господен Йехова ги извади и спаси.

И като изгладняха, видяха Ангела Господен в Славата Му в облака. И отвори небесните врати и им наваля като дъжд манна да ядат. Това бе хлябът Господен, който им се даде да ядат. Това бе небесно жито, което им даде Ангел Господен да ядат. Това бе ангелският хляб от небето, слезнал за людете Израилеви. Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята. После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им. Ядоха и се наситиха, за да познаят Силата на Ангела Господен и да помнят Завета му.

И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до канарата и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят. А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина.

И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него. Цялата Синайска гора бе в дим и Господ слезе в огън над нея, дигаше се дим като от пещ и цялата планина се тресеше силно (Изход, гл. 19, ст. 16-19). И този тръбен глас даде Законите Господни. Людете следяха гръмотевиците, светкавиците, гласът на тръбата, огъня и планината, която димеше.

И написа Мойсей всичките думи Господни на книга, а това бе Заветът Господен. Направи олтар и издигна дванадесет стълба, според дванадесетте израилеви племена. И принасяха всесъжения и направиха помирителна жертва с телци. После взе книгата на Завета, където бяха написани думите Господни и я прочете на людете си. Мойсей след това взе кръвта им от помирителната жертва - телците и поръси с нея израилтяните и рече: „Ето кръвта на Завета що направи Господ с вас според всичките тези думи" (Изход. гл. 24, ст. 8).

„И рече Господ Моисею: „Възлез при Мене в гората и бъди там и ще ти дам каменните плочи и законът, и заповедите, които съм написал да ги поучаваш." (Изход, гл. 24, ст. 12).

И възлезе Мойсей на планината, за да получи каменните плочи и Закона Господен. И облакът Господен покриваше планината и Славата Господня като огън застана над Синайската планина и облакът я покриваше шест дни. И видът на Славата Господня по планината беше в очите на Израилевите синове като огън пояждаещ.

И там Господ говори Моисею: „И да ми направиш светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам аз, образа на Скинията и образа на всичките й съдове, така да направите." (Изход, гл. 25, ст. 8-9).

И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви.

„И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45).

И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши. И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни богове. И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34).

И когато влезеше Мойсей в Скинията, слизаше облачний стълб и заставаше на вратата на Скинията и говореше Господ с Моисея. Нареди му да издяла две каменни плочи, за да напише на тези плочи думите на първите плочи, които Мойсей строши. „И слезе Господ в облак, и застана там до него и провъзгласи името Господне. И направи Завет с него и да не се кланят на друг Бог, Понеже Йехова е Господ и Бог. А Бог е ревнив за своето име. И написа Мойсей на плочите думите на Завета, десетте Божии заповеди. И като слизаше с плочите от планината, лицето му светеше, излизаха лъчи от него. И постави двете каменни плочи в златен ковчег и бе наречен „Ковчег на Завета". И тогаз облакът Господен покриваше шатъра на събранието. А в Скинията, то Славата Господня, в огън Господен изпълваше Скинията. Облакът Господен беше над Скинията денем, а нощем на нея беше огънят Господен, който бе огън пояждащ се. Огън, който гори вечно и не изгаря. А това бе Йехова, Ангел Господен. Това бе Заветът между Господа и Израиля. „Защото Йехова Бог, ваш е Бог на боговете и Господ на господарите, Бог великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар." (Второзаконие, гл. 10, ст. 17).

„Внимавайте на себе си да не забравите Завета на Господа Бога вашего, Който направи с вас, та си направиш идол, подобно на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждающ, Бог ревнив." (Второзаконие, гл. 4, ст. 23-24).

„Йехова, Бог наш е един Господ. И да обичаш Господа Бога твоего със всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила." (Второзаконие, гл. 6, ст. 4-5).

„И тъй да знаеш, че Господ Бог твой е Бог, Бог верний, който съхранява Завета и милостта към онези, които го обичат и пазят заповедите Му до тисяща родове." (Второзаконие, гл. 7, ст. 9).

„И да помниш всичкия път, по който те води Господ Бог твой в тия четиридесет години по пустинята, за да те смири, да те опита, за да познае що има в сърцето ти, дали ще опазиш заповедите му, или не. И смири те, и остави те да огладнееш и храни те с манна, която ти не знаеше и отците ти не знаеха, за да ти покаже, че человек не живее само с хляб, но с всяко слово, което изхожда из устата Господни живее человек." (Второзаконие, гл. 8, ст. 2-3).

„Обичай, прочее, Господа Бога твоего и пази заръчванията Му и повеленията му, и съдовете Му, и Заповедите Му през всичките си дни." (Второзаконие, гл. 11, ст. 1).

„Господ Бог твой ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк като мене, него да слушате, по всичко, както просеше от Господа Бога твоего при Хорив в денят на събранието и говореше тъй: „Да не чуя вече гласа на Господа Бога моего и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра." И рече ми Господ: „Добре е, каквото говориха." Аз ще им въздигна отсред братята им пророк като тебе и ще туря думите Си в устата му и ще им говори всичко, каквото Му аз заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам ответ от него." (Второзаконие, гл. 18, ст. 15-19),

„Вижте сега, че Аз съм. Аз. И освен Мене няма Бог." (Второзаконие, гл. 32, ст. 39).

Аз съм Йеова, Бог твой. Аз съм Сий!