I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

[Iskri4ka]

28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Знамето представлява широко, квадратно, копринено платнище, разделено по хоризонтално направление на три цвята и ивици: отгоре малинено-червено, в средата бяло, а отдолу небесно синьо. Червената и синя ивица са с широчина по 40 см., а бялата -60 см. Знамето е с размери: широчина 180 см. и дължина 195 см.

В средата на знамето от двете му страни са зашити под формата на квадратен кръст по две ивици с черна рипсена коприна, като в хоризонталното рамо на кръста е 80 см. дължина и широчина 28 см. А във вертикалното рамо е с височина 84 см. и широчина 28 см. Рамената на кръста са богато украсени с орнаменти, бродирани със златна сърма и разноцветни памучни конци.

В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков.

А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир.

И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара.

Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.

Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро. В основата на копието, където е скобата, която се прикачва за върха на дръжката е написано: „Българскому народу город Самара в 1876 года".

Знамето е било приготвено за въстаналите българи още в 1876 г., но с потушаването на въстанието не е било изпратено и било задържано, докато се яви възможност да се предаде на българските опълченци. Това е било официалното обяснение на самарската делегация, донесла и връчила знамето на Българското опълчение.

Към горния край на дръжката на знамето, при основата на копието, са прикачили две червени и две сини ленти. На едната от червените ленти е извезан текст „Город Самара Болгарскому народу 1876". А на една от сините ленти е извезан златен текст:

„Да возкреснет Бог и разточаться врази Его."

А годината 1876 е свързана с пророческата буквеница „Турцiа ке падне", дадено в „Откровението" при солунския манастир „Св. Димитър" на Константин Дъновски.