34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА

[Hristo Vatev]

34. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА МИНУТА

 

За да не се превърне описанието ми в роман на моя личен живот, много подробности пропущам, за да дам предимство само на онези моменти, свър­зани с Учителя, с идеите на Бялото Братство.

 

Ползувах домашен отпуск и на път за Арбанаси се отбих в София да се видя с Учителя. Пред входа на приемната на Учителя се бяха събрали някол­ко братя. Чакаха ред да се срещнат с Учителя. Аз ги помолих да ми отстъпят, да ги прередя и вляза преди тях, като им казах, че никак няма да се бавя. „Искам само да се обадя на Учителя и да се сбогувам. Едва ли ще се бавя по­вече от 1-2 минути." Всички братя с удоволствие се съгласиха да ми отстъпят, толкова повече, че няма да отнема много от времето им.

 

Вратата се отвори. Посетителят излезе и аз влязох. Учителят ме пос­рещна много весело. Покани ме да седна и започна да ме разпитва за живо­та ми в планината, за работата и пр. Аз му казах, че съм дошъл само да му се обадя. Обещал съм на братята, които чакат отвън, да не се бавя при него повече от една-две минути." „Нека почакат!", каза Учителят. Разговорът продължи. Минаха 20-30 минути, аз не съм спокоен. Все за приятелите отвън мисля - ще си помислят, че ги излъгах. А Учителят продължаха да ми говори. Минаха 40-50 минути. По едно време Учителят рече: „Аз се снабдих с една много хубава цигулка. Искам и ти да я опиташ! Тя е в стаята ми (в горница­та). Хайде да отидем!"

 

Излязохме с Учителя. Минахме покрай учудените братя и по стълбище­то се изкачихме в стаята на Учителя. Той извади цигулката от една прекрас­на кутия и ми я подаде. Посвирих малко. След това той свири някакви непоз­нати за мен мистични мотиви.

 

Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме покани Учителят в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря и той да ми свири! Велик, неповторим момент!

 

Благодарих на Учителя, сбогувах се и излязох. Казах на братята, че ос­таването ми при Учителя повече от един час стана не по моя вина, че той ме задържа. Те разбраха това и не ме обвиниха. Със следващия влак отпътувах за Арбанаси.

 

В Горска индустрия работих четири години и два-месеца от юли 1929 година до септември 1933 година.