Jump to content

1926_05_23 Склонности и разнообразие


Recommended Posts

Аудио - чете Ангелина Михайлова

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Жива реч", 19-32 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.III, (1926 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

СКЛОННОСТИ И РАЗНООБРАЗИЕ

Двадесет и осма лекция

23 май 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Какво се разбира под думата желание? За мене е важно да зная вашето схващане, а не това на философите. В българския език думата желание започва с буквата ж – знак за материално състояние. Във формата на тази буква се изразяват две противоположни движения, които трябва да се постигнат. Значи, за да се реализира едно желание, трябва да има две течения в противоположни посоки, които някога ще се срещнат. Тези две движения се забелязват в растенията: корените се движат надолу, към центъра на Земята, а клоните – нагоре, към центъра на Слънцето. Корените на растенията вървят надолу, но същевременно се местят, търсят влажни места. Това показва, че и растенията се движат, не седят на едно и също място. Обаче това става много бавно. Трябва да минат стотици години, за да се види, че някое растение се е мръднало малко.

Всичко в живота е в движение. Посоката на движението е в зависимост от теченията, които го предизвикват. Не само растенията, планините и горите се движат, но и цели материци. Забелязано е, че източните брегове на Европа отиват към Азия, снишават се. Такива движения стават и на човешкото лице, благодарение на което и то се мени. Ако наблюдава челото, лицето си, човек ще забележи, че в продължение само на 10-15 години те са претърпели известни промени, които се дължат на планински течения в мозъка. Различните мозъчни центрове представляват планински върхове, отдето идат топли и студени течения. Ако мислите на човека не са хармонични, те правят лицето му несиметрично. Като се вгледате в лицето на човека, ще забележите, че то не е съвсем симетрично – едната страна на лицето е по-красива от другата. Изобщо, каквито движения стават във външната Природа, такива стават и в мозъка. В гънките и възвишенията на мозъка стават движения, размествания, в резултат на които в различните възрасти на човека се явяват различни идеи. Тази е причината, задето срещаме в живота хора с различни идеи: философи, музиканти, поети, писатели. Някой се занимава с философия, но след години в него става известен прелом и той се предава на поезия, на литература. Благодарение на разместванията, които стават в мозъка, човек се стреми към разнообразие. Той не трябва да бъде едностранчив в своите идеи. Понеже човек е сложно същество, той трябва да се проявява във всички посоки. Еднообразните мисли и чувства в човека създават ред страдания. Добре е умът на човека да бъде насочен в една посока, но когато кръвта се съсредоточава само в един център, явява се разслабване на нервната система. Ето защо от време на време мисълта на човека трябва да се пренася от един център към друг. С други думи казано: мисълта на човека трябва да бъде разнообразна.

Какво означава думата идеен? Какво означава думата идея? Тази дума е гръцка и означава образ. Всички първични образи на Феноменалния свят наричаме идеи. Когато една идея се материализира, тя става идол на човека. Какви са качествата на идейния човек? Поетът е идеалист, идеен човек. Кой човек наричаме поет? Думата поет е славянска. Тя произлиза от глагола поя, пея. Поетът може да пее, да говори хармонично. Едно от качествата на идейния човек е безкористието. Той свири, пее, без да очаква нещо. Има ли пари, или не – това не го интересува. Ако няма пари, ходи със стари, избелели дрехи, без да се смущава. В облеклото си той е скромен. Облича се с вкус, но никога с модерни, с цепнати дрехи, като фракове и др. Той не е фанатик в идеите си. Мисълта му е права, но щом разбере, че друг някой носи някаква възвишена идея, той всякога е готов да отстъпи. Идейният човек различава Божествените мисли от човешките и всякога им дава предимство над последните. Материалистът пък цени времето си и за всяко нещо иска да му се плати. Един американец се хваща на бас с един свой другар за 500 английски лири, че може да влезе при един американски милиардер и да се разговаря с него. Защо се е хванал на този бас? – За да докаже, че въпреки скъпото време на американеца той ще успее да влезе в кантората му и да разговаря с него. Американецът отива при милиардера, подава му картичката си и казва: „Искам да поговоря малко с Вас.“ – „Не мога, времето ми е скъпо. Всяка моя минута струва 50 английски лири.“ – „Аз ще Ви дам сто.“ – „Кажете тогава, какво искате да Ви услужа?“ – „Извинете ме, исках само да Ви видя. Хванах се на бас с един мой приятел, че мога да Ви видя и да се разговоря с Вас. Ето, заповядайте 500 английски лири.“ Милиардерът взел парите, задържал за себе си сто лири и му върнал останалите 400 лири. Това значи материалист човек. Дотук е дошъл той в своето развитие. Този човек не е работил върху себе си, за да развие своя идеализъм.

За да бъде идеалист, човек трябва да е работил ред поколения в тази област. Можете ли да си представите какъв щеше да бъде светът, ако всички хора бяха идеалисти? Ако хората бяха само идеалисти, нямаше да има никакви тренове, нито параходи, нито къщи като сегашните. Хората щяха да живеят в прости шатри, нямаше да имат никакви съобщения. Съвременната култура се дължи на материалистите, на хората с много желания. Идеалистът пък няма много желания. Той обича да мечтае. Какво означава думата мечтание? В българския език тази дума започва с буквата м, която означава, че идеалистът е мъртъв за желанията. Те не го вълнуват. Мечтателят търси идеалния път. Той се качва по високите върхове и слиза в долините. Той търси простор и разширение, но не знае къде ще го намери. Простор има в материално, в духовно и в умствено отношение. Това означава буквата е. Буквата ч пък представлява закон за оформяне на идеите. В буквата т се крият условия за побеждаване на мъчнотиите, които човек среща в живота си на физическия, в Умствения или в Духовния свят. Често българинът употребява израза тюх-бре. Това значи: „Как така да не ми е дошло на ума това нещо? Как да не съм видял буквата т?“ Буквата а означава закон на еволюция. Буквите м и а имат един и същи произход, само че м означава смърт, ограничаване, а буквата а – излизане от мъчнотиите на живота, т.е. мисъл, разширяване, освобождаване. Дотук думата мечтател означава човек, който е минал през няколко етапа. После той дохожда до положение да примирява противоположностите в живота. Най-после дохождаме до буквата и – закон за побеждаване на мъчнотиите. Буквата и е съставена от две линии, които означават радиуси на една вътрешна деятелност. Някои пишат буквата и още и като чертичка с точка – i. Точката означава център на тази деятелност. Следователно, когато определяме понятието идеалист, трябва да намерим такава дума, която да не включва никакво противоречие в себе си. Ако си послужим с думата безкористен, и тя не съдържа истинско понятие. Ако кажем, че идеалистът е човек без желания, и това не го определя. Той има желания, но не такива, каквито материалистът има. Между духовния човек и идеалиста има известна разлика: идеалистът представлява външната страна на нещата, а духовният човек – вътрешната. Има три категории идеалисти: първо – идеалист, който представлява човека в неговите външни прояви. Второ – духовен човек, който представлява съдържанието на човека. Трето – Божествен човек, който показва неговия вътрешен произход – смисъла на човека.

Мнозина си задават въпроса: „Трябва ли човек да има желания?“ В индуската философия е казано: „Убий всяко желание в себе си.“ Това се отнася до специални случаи, до ученици, които влизат в известни области на Живата Природа с цел да ги изучават. При такива случаи човек трябва да отхвърли известни области желания, т.е. да се отрече от тях. Тъй щото, когато се казва, че човек не трябва да има желания, това подразбира специални състояния, в които той се намира. В едно отношение желанията на човека са импулс, а в друго – спънка, ограничаване. В една басня за магарето се разправя следното: първоначално магарето било малко животно, като катеричка. То скачало, играело си на свобода, но никой не му обръщал внимание. Като виждало, че другите животни са големи, внушителни, то започнало да се моли на Бога да му даде по-голям ръст и силен глас, та отдалече да го чуват. Най-после молбата му се изпълнила. Магарето придобило по-голям ръст и силен глас. Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода. Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени. Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За петела пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него. И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си. Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на петела. Ето защо, когато магарето реве, петелът пее. Петелът е скромен, той се задоволява с малко храна.

Какво заключение можете да извадите от тези басни? – Човек трябва да разбира законите на Разумната Природа. Ако не ги разбира, той всякога ще бъде недоволен, вследствие на което известни положения ще го спъват, ще му служат като спирачки. Човек се нуждае от спирачки в живота си, но трябва да знае къде и кога да ги употребява. И младият, и старият се нуждаят от спирачки. Знаете ли сега кое е отличителното качество на младия? Младият сам си служи, а същевременно служи и на другите. Старият пък очаква да му служат. Младият има много енергия, но той не трябва да прилича на гайда. Когато гайдарджията надуе гайдата, тя започва да свири. Щом я пусне, гайдата се изпразва и не издава никакъв звук. Ако младият е в положението на надута гайда и мисли, че всичко може да направи, той е на крив път. Щом гайдата се изпразни, и възможностите на този млад човек изчезват. Младият не трябва да бъде гайда, да очаква на гайдарджията да го пълни. Ако овцата би могла да пее и да свири като гайда, нямаше да дерат кожата Ă. Тя щеше да ходи между хората и щеше да им пее и свири. Те нямаше да се нуждаят от гайда. Докато е млад, човек има условия да бъде идеен. Щом остарее, той изгубва всичко. Той става вече безидеен и се разочарова от живота. Защо старият се разочарова? – Понеже източниците на неговия живот отслабват. При това положение старият е заставен да умре, да измени формата си и след време да започне отново: да се научи, че и като слиза, и като се качва, съзнанието му трябва да бъде будно. Ако давате внимание на думите на хората, вие лесно можете да остареете. Ще мине някой покрай вас и ще ви каже, че сте прост, глупав човек. Друг ще мине и ще ви каже, че от вас човек не може да стане. Поддадете ли се на тези думи, вие ще изгубите и това, което имате. Не, вие трябва да знаете, че сте разумни хора и като такива можете да постигнете всичко, каквото желаете.

И тъй, какъв трябва да бъде идейният човек? – Той трябва да се отличава с устойчивост. Той трябва непрекъснато да държи в ума си идеята за Бога. Откакто се роди, та до деня на заминаването му, тази идея трябва да бъде непреривна. Няма сила в света, която може да премахне идеята за Бога от съзнанието на човека. Идеята за Бога трябва да живее в човека като извор на неговия живот. Който умира, той е изгубил тази идея. Идеята за Бога не е нищо друго освен връзка на човешката душа с Бога. При всички условия на живота тайно в душата си човек трябва да пази тази връзка, защото от нея зависи успехът на неговия живот. Следователно, при каквито условия и да се намира, човек трябва да пази тази вътрешна връзка. За да пази тази връзка непреривна, той не трябва да се съмнява. Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както учените правят с животните при опитите си, и го турете в спирт, за да се спиртоса. Едно време египтяните са запазвали своите мумии чрез спиртосване. Паразитите са човешки изобретения. Следователно, като човешки изобретения, хората имат право да ги убиват. Те са изиграли вече своята роля.

Съмнението може да се уподоби на октопод, който се забива в краката на човека и го държи между щипците си. Това са опитвали всички моряци и за да се освободят от неговите щипци, те си служат с ножчета. Морякът изважда ножчето си и прерязва щипците на октопода. Едно от двете трябва да стане: или октоподът да умре, или кракът на моряка да остане между щипците на октопода. Следователно, когато влезе в света, човек трябва да има на разположение едно малко ножче, с което да прерязва щипците на октоподите, които сграбчват крака му и пречат на свободното му движение. Всеки човек трябва да има една основна идея, с която може да си служи при всички мъчнотии и опасности в живота си. Ако вие сте идеалист, но един октопод може да сграбчи крака ви и да ви задържи във водата, никакъв идеалист не сте. Идейният човек трябва да има ножче, с което да прерязва щипците на мъчнотиите и на противодействията. Вън от водата той не си служи с ножчето; обаче щом влезе във водата, той е първият, който се противопоставя на злото. Всички маги от най-стари времена са носили със себе си такива ножчета с две остриета: едното острие представлява тяхното сърце, а другото – техният ум. Достатъчно е идейният човек само да извади това ножче от джоба си, за да може моментално да подчини външните условия на своята воля. Той никога не се обезсърчава. Че три дни гладувал, че нямал обуща на краката си, че хората го хокали – той всичко побеждава заради идеята, която носи в себе си.

Сега, като мислите по този начин, вие образувате около себе си лека, приятна атмосфера, която може да ви помага. Идейният човек привлича положителните течения на живота и се ползва разумно от тях. Той привлича идеите на всички добри хора към себе си и лесно се справя с мъчнотиите си. Всички идейни хора взаимно си помагат. Те представляват сила, която никой в света не е в състояние да победи. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че те имат идеи, но не могат да се ползват от тях. Каква идея е тази, която не може да помогне на човека в критичните моменти на живота му? Един адвокат пътувал от Търново за Севлиево и носел със себе си пари. За да не го нападне някой, той взел два револвера в джоба си. По едно време срещу него излизат разбойници, набиват го добре, обират го, вземат парите му и го питат: „Защо носиш тия два револвера със себе си?“ – „За зор заман.“ – „По-голям зор заман от този какъв може да бъде?“ Той носи револвери, с които да се защитава, а в случая, когато бил нападнат, не могъл да ги приложи. Не, имате ли една основна идея, ще я приложите във всички критически моменти на своя живот. Когато срещнете апаш или разбойник в гората и ви каже: „Горе ръцете“, вие веднага ще извадите ножа си, т.е. вашата основна идея, и ще се защитавате.

Съвременните хора се страхуват и затова, като им каже някой: „Горе ръцете“, те веднага вдигат ръцете си и се оставят да ги оберат. Когато пътувате вечер или през деня през някоя гора или в града, пазете следното правило: дръжте съзнанието си будно. Вървете смело и без страх, като че всичко виждате. Най-малкото разсейване от ваша страна прави лошите хора, апашите и разбойниците, смели и те моментално започват да бъркат в джобовете ви. В това отношение те са добри психолози. Щом забележат, че съзнанието на човека е будно, те стоят далече от него. Разсее ли се той малко, те веднага стават смели, приближават се при него и го обират. Като ученици от вас се иска будно съзнание. Само така ще можете да преодолеете изпитанията и мъчнотиите в своя живот.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)

32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Склонности и разнообразие

Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)

14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.

Начало: 19:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...