ПЪСТЪРВИТЕ

[Hristo Vatev]

ПЪСТЪРВИТЕ

Виждали ли сте как есенно време пъстървите скачат срещу водопадите и бързеите? Наистина, силни и пъргави риби са те! Засили се пъстървата във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм някои да преодоляват един човешки бой височина! Това е радост от живота, опиянение от силата.

Зрението на пъстървата е остро. Искате ли да я наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от цвета на камъните и тревата. Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека.

Бях полегнал върху затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в кристалните води като сенки, светкавично.

Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на Големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят – от златистозеления, наситен със слънчева светлина, до тъмнозеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изскачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките.

Гледах и се радвах на силата и свежестта на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек потъва в него, забравя малкия, личен живот и се приобщава към Големия всемирен Живот…

В миг съзерцанието ми беше прекъснато. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката ѝ се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него.

Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето смешно играеше със скачащите на тревата пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Отърси се от водата, после събра лова и повика мечето. То за пръв път ядеше такава храна и явно много му хареса. След това щастливата двойка отново изчезна във вековните гори, в девственото царство, където не беше прониквал още човешки крак и където те бяха господари.

Има нещо тайнствено, първично в този живот, в тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи, и смях, и жалби. Вслушвали ли сте се в песента на водопадите? Вникнете в нея – тя е песен на Великия Живот!