РОЗИТЕ

[Hristo Vatev]

РОЗИТЕ

Имахме сестра, която обичаше цветята. Градината ѝ беше като кътче от Рая. Тя се грижеше за тях както майка за децата си, но и цветята ѝ се отблагодаряваха.

Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него.

И тъй, едно лято сестрата трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде.

Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!“ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още сутринта тръгва за София. И наистина, сварва магарето в градината, вече опасло половината рози. То изяжда няколко лопати по гърба и останалите рози са спасени. Разбира се, сестрата не мръдна вече от градината си и не се върна на баните. С розите си тя се чувстваше по-добре. Грижеше се за тях по цял ден, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора с аромат и носеха на всички радост. Това струваше повече от баните, защото Любовта носи здраве. Доброто разположение – то е именно здравословно.