ЯБЪЛКАТА

[Hristo Vatev]

ЯБЪЛКАТА

Учителя беше дал едно малко упражнение: когато се чувстваш изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво, здраво дърво, облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад, на кръста, с дланта към дървото, а дясната – отпред на слънчевия възел, с дланта към него. Известно време ще стоиш така съсредоточен и като се свържеш с Големия Живот, ще почувстваш приток на сили.

Един от нашите възрастни братя направил това упражнение в градината, като се облегнал на една ябълка. Скоро той чува в себе си тихия глас на дървото: „Помогни ми, нещо ме стяга, нещо ме мъчи в основата на стеблото.“

Братът се навежда, изчиства тревата и вижда дебела тел, увита около стеблото, дълбоко впита в кората. Отива в къщи, взема инструмент, връща се и освобождава дървото.

„След като освободих дървото, казва той, почувствах и аз облекчение и една малка радост.“

Наистина, ние имаме много опитности и знаем, че Животът е Един; и когато човек изпълни повелението на Тихия глас, изпитва една малка радост.