ЗАЕКЪТ

[Hristo Vatev]

ЗАЕКЪТ

Беше паднал дълбок, пухкав сняг. Той беше съвсем чист, незамърсен още от саждите на града. Истинска хубава зима: бледо, седефено небе, като че от лед; от студ дърветата се пукаха; беше тихо, безветрено, студът като че беше сковал живота.

Тази сутрин видях в градината заек – голям, сив див заек. Снегът беше покрил почти всичко, но той си пощипваше нещо.

Тихо излязох от къщи. Той ме усети, но не побягна, а повдигна предните си крачета; големите хубави уши отмерваха всичко – беше готов всеки момент да избяга.

Заговорих му тихичко, спокойно, като влагах в гласа си топло съчувствие и избягвах резките движения. Пристъпих няколко крачки, оставих му на снега къшей хляб, оттеглих се все така предпазливо и влязох в къщи.

Заекът изяде хлебеца. Излязох пак навън и все му говоря. Пристъпям няколко крачки към него, като му подавам хлебеца с ръка. Дълго се колеба, ръката ми премръзна. Тихият ласкав глас постепенно надви страха му – най-после той се приближи и започна да яде хлебеца направо от ръката ми. Големите плахи очи не гледаха вече тъй диво и недоверчиво. Установихме връзката – трепна приятелското чувство, доверието.

Оттогава дивият заек се засели в градината. Зад къщата имаше вършина, там си направи леговище. С времето тъй свикна с нас, че като му подвиквахме идваше.

Така живя до пролетта, докато го откриха децата от махалата и го прогониха.

Беше ни мъчно за нашия приятел с големите кадифяни уши, с разцепената устничка, тъй нежна и чувствителна, а очите – какъв поглед имаше! Поглед на същество страхливо, унижавано, гонено, обиждано. Силата на тихия, ласкав говор на обичта беше направила да трепнат в неговото сърце нови чувства, беше подхранила плахо и свенливо доверие, беше породила привързаност.

Само Любовта прави такива чудеса! Човек може да разговаря с всяко същество и без думи – на нейния всемирен език чувствата се предават непосредствено.

Всяко живо същество разбира този език.

Любовта прониква Битието. Какви съкровища е скрила Природата и в най-скромните на вид същества!

Любовта е ключът към Големия Всемирен Живот.