ДОВЕРИЕТО

[Hristo Vatev]

ДОВЕРИЕТО

Слизахме от планината. Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане; бяха едри и силни и упорито го преследваха. Той правеше отчаяни усилия да се избави от неумолимите преследвачи, но явно беше вече изморен и те го наближаваха.

Тогава заекът, като стигна един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря.

Нашият приятел се наведе и го вдигна. Кучетата налетяха към него – искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме. Взехме заека с нас; сърцето му тупкаше до спукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го.

Кое накара заека да потърси помощ от човека? Кое го тласна към човек, който не яде месо? Има за какво да се мисли.

Съществува една Любов и един Промисъл, които бдят за живота на всички същества. Неизброими са формите на тяхната изява в Живота като Цяло.