ДЯНКО КОЛЕЛОТО

[Hristo Vatev]

ДЯНКО КОЛЕЛОТО

Някога реките бяха пълни с риба, водите бистри, чисти – може да пиеш направо от реката.

Неделният ден ще се съберат две-три приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги и – хайде край реката. Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки. Върбовите сенки са леки, слънчеви, но пазят от припек. Ще метнат халищата на тревата, ще полегнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе. Като се издигне слънцето на една-две копрали, бай Георги ще вземе срекмето, ще тръгне срещу течението – той знае, че белите мрянки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица. Вие яли ли сте чорбица от бели мрянки?

По-надолу реката навлиза в дълбок скалист пролом. Тук скалите са изрязани отвесно, водите текат бавно, вировете са дълбоки. В тези тихи вирове, в подмолите и пещерите се крие голямата риба: големите тъмни мряни и клянове, че и щуки, че и сомове. Тогава на скалите сяда Дянко Колелото. Ще извади кларнета и ще засвири. Весели, игриви звуци изпълват пролома. Музиката раздвижва рибите, самотниците излизат, излизат – размърдват се рибите от най-дълбоките води. Такава чудна сила има музиката, на нея и камъните не могат да устоят! Тогава бай Георги ще нагази във водата – тук тя е дълбока, достига до гърдите, че и по-дълбоко. Но в средата на вира има камък, той не излиза над водата; на него ще стъпи бай Георги, ще запретне срекмето и … чака, той иска да усети къде е рибата. А кларнетът се старае, Дянко Колелото е майстор. За него казват, че като засвири, може умрял да съживи. Бай Георги изчаква момента, тогава замахва и хвърля срекмето, и то тъй майсторски, че то пада като длан, цялото разперено, и почва бавно да потъва. Като достигне дъното, той почва бавно да го изтегля. Подаде ли се мрежата, виждат се вече сребърните кореми на рибите. Мрежата се изнася на поляната и тук вече жените и децата изваждат рибата. Операцията се повтаря три-четири пъти. Това е достатъчно, тези хора ловят само толкова, колкото им е потребно. Но цялото чудо прави кларнетът. Накрая Дянко засвирва игрива песен за прощаване.

Едрата риба се приготовлява по старинни рецепти, с много подправки, тук вече имат думата домакините – какви пък чудеса правят те! Голяма наука е готвенето – най-старата! Следва богат, сит обяд. Рибата обича тънко бяло винце, а то от сутринта вече е турено да се изстудява. Хубавото разположение идва естествено – сега може да се изпее някоя от старите възрожденски песни…

Когато слънцето се наклони, впрегнат кончетата и шарените талиги потеглят с весел звън. Всички са доволни, сити, отпочинали; припкат кончетата, звънят звънчетата…

Тъй живееха занаятчиите някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.