Когато слънцето грее

[Hristo Vatev]

Когато слънцето грее

Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли.

Тая книга е за ученика!

Тая книга е за всички!

Защото всеки ученик е дошъл на земята, за да се учи.

Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик.

Тая книга е за всекиго!

Животното се е научило да чувствува.

А човек е дошъл на земята, за да мисли.

Вселената е предметно учение заради него. Той е призван да се учи.

„Направил го е малко по-долу от ангелите.“

Човек се учи, а ангелите служат.

Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.

Служенето е по-високо от обикновеното учене.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

Ученикът се учи, а Учителят служи!