150–200

[Hristo Vatev]

150–200

150

Любовта.

Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони.

Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте.

151

Към Любовта, Светлината, Истината.

Дръж мислите си всякога над земните работи. Повдигай мисълта си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината.

152

Изненада.

Нищо не трябва да изненадва ученика.

Той трябва винаги да е спокоен.

Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата.

И затова нищо не го учудва.

153

Благоразумие.

В живота на ученика се изисква благоразумие!

Ученикът избягва всеки спор.

Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието.

154

Чувствителност.

Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе.

155

Бялата Светлина.

Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.

Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.

156

Истинският дом.

Истинският дом на ученика е вътре в душата му.

Той няма дом отвън.

157

Бог.

Велико е да се служи на Бога.

При Бога е винаги хубаво.

158

Божествената Любов.

Както се печем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов.

159

Любовта

Ученикът като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията.

Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души.

160

Любов.

Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия.

161

Съсредоточаване.

Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината.

Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си.

Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена, и за музикалния ѝ говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми.

162

Будно съзнание.

Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и от там мъчно може да излезе.

163

Пътят.

В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва:

„Малцина са, които ходят по него.“

164

Свобода.

Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му.

Нищо не е по-силно от неговата задача!

165

Медитиране.

Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства.

166

Пътят.

Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане!

167

Морален устой.

Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото.

Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой.

168

Опитност.

Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов.

169

Същината.

Човекът е колективно същество.

Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро.

170

Реалността.

Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си.

Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие.

171

Раждане от Духа.

Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята.

172

Волята Божия.

Трябва да живеем съгласно Волята Божия! Тя включва благото на всички живи същества.

173

Желание.

Желай, което е разумно!

Желай, което е добро за всички!

Желай, което желае Бог!

174

Свобода – ограничение.

Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава.

175

Прозрение.

В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.

Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия.

176

Знание и Вяра.

Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага. В знанието има нещо красиво. Знание без вяра не може да се развива.

177

Естественост.

Светлината в душата на ученика иде като зазоряване. Ученикът не трябва да иска нищо пресилено.

В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време.

178

Вяра.

Вярвай в онзи, който те учи.

Вярвай в онзи, когото обичаш.

Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!

179

Каляване.

Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб!

Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно.

180

Учение.

Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава.

То прави живота му пълен, красив и радостен.

Само учението дава съдържание на живота му.

И само служението осмисля живота му.

Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там.

181

Свещената книга.

Всичко те интересува у Този, Когото обичаш. Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог.

Той е неговият възлюблен!

182

Изпитът на ученика.

Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепериш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната природа – Любовта, е приготвила за тебе друг съд със скъпоценно съдържание.

Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака.

Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят.

183

Любов.

При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види доколко е издържлив в Любовта.

184

Чувствителност.

Ученикът не трябва да губи своята чувствителност. В неговите чувства не трябва да настъпи притъпяване.

Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна.

185

Любов и Мъдрост.

Необикновен е животът на ученика.

Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка.

Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва.

186

Нежност.

Нежността е необходимо качество за ученика.

Той трябва да бъде нежен!

Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило.

Тя внася на земята сиянието на ангелския свят.

187

Светът.

Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него.

188

Великото.

Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!

Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си!

189

Към Великото.

Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля!

190

Чистота.

Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината.

Чистотата е условие за всички постижения.

Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!

191

Обещанието.

Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер.

192

Бог.

– Не бой се!

Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада.

193

Реалното.

Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното.

194

Светлина.

Светлина трябва да има в живота ти!

Светлината разкрива красотата на света.

При нея нещата растат.

Светлината е храна за ума.

195

Хармония.

Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си.

Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика.

Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си.

196

Влиянията.

Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне.

197

Правилно разбиране.

Ученикът трябва всичко да разбира правилно.

Това ще му даде истинските методи за дейност.

Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата.

198

Определено време.

Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.

Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика.

199

Отплата.

В това е радостта на извора:

Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод.

Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.