350–400

[Hristo Vatev]

350–400

350

Добрини.

Бог така прави своите добрини, че те изглеждат сякаш естествено дошли! Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и постоянно да благодари в душата си Нему.

Тъй постъпва и Учителят.

351

Мото:

Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души!

352

Въпрос.

Кое е по-хубаво? Подареното или заслуженото?

Богатството, което е подарено, или което е спечелено?

353

Чистота – Нюкс.

Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.

354

Страдание.

Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение.

Така ти ще превърнеш страданието си в хармония.

355

Любов.

Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко.

356

Стабилност.

На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно.

Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота.

357

Практическо приложение.

Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува.

Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот.

358

Любовта.

Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа – механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират.

Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов.

Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте!

359

Любов.

Ученикът, който люби, никога не трябва да бъде разсеян. В Любовта никога вниманието не трябва да се отвлича.

Умът в Любовта е необходим.

360

Любов.

Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свободно.

Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното, и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете срамът е за предпочитане.

361

Любовта.

В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата.

Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма!

362

По Божественому.

Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен.

363

Посвещение.

За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението.

364

Любовта.

Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира!

Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко!

365

Две места.

Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището. За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището.

Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик.

366

Среща с Учителя.

Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние. Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на Учителя, за да ги използува и приложи добре.

367

Синият цвят.

Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му по-духовни, по-бързи и по-нежни.

Той трябва да има по-нежни вибрации.

368

Великата Любов.

Ученикът трябва да преживее стиха: Бог е Любов, за да може отчасти да приеме и почувствува Любовта. Тогава ще бъде готов да издържа всички страдания.

369

Пред Бога.

Ученикът трябва да върши всичко като пред Бога. В това седи неговата Любов!

370

Заради Бога.

Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога.

371

Новото учение.

Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи.

372

Учителят.

Учителят не служи на преходното.

Той служи на Любовта!

Защото служи на Бога.

373

Познание на Бога.

Ученикът ще познае Бога само като живее в закона на Любовта.

374

Бог.

За да познаем Бога, трябва да Го любим!

375

Убеждение.

Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога!

За него убеждение е, че Бог царува в света!

За него убеждение е, че Любовта крепи света!

376

Краската на Любовта.

Краската на Любовта е розова.

Краската на висшата Любов е светлосиня.

Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина!

377

Екскурзия.

Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Той ще мине през много места, ще разгледа всичко, което срещне на пътя си, и ще си отмине.

378

Програма.

Ученикът трябва да знае определено програмата на своя живот и да я изпълни правилно.

Това може да му разкрие само неговото свръхсъзнание. Всеки ден той се вслушва отвътре да чуе какво ще му каже Бог да направи. Това е програмата му за деня.

379

Даване.

Бъди една любеща душа!

380

Към учениците.

Мирът Божи да бъде във вас!

381

Чувствата.

Всички чувства на ученика трябва да бъдат във възходяща степен.

382

Сърдцето.

Трябва да пазиш сърдцето си чисто.

„Само чистите по сърдце ще видят Бога.“

383

Молитва.

Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и Благ всякога!

384

Новият морал.

Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината.

385

Досетливост.

Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.

Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе.

Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.

Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш.

Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите.

386

Досетливост.

Любовта носи досетливост!

Любовта влиза в положението на всички!

387

Прозорливост.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив, да умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира веднага.

388

Прозорливост.

Душата на ученика трябва да бъде прозорлива.

Това говори за будно съзнание.

389

Противоречия.

Щом ти дойдат противоречия, кажи:

„Бог е Любов!“ Иди при Бога!

390

Геройство.

Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива.

Той трябва да издържа. Това е геройство!

Смел бъди и напред върви!

Качества на ученика са: безстрашие и решителност.

Без тях той не може да издържи.

391

Себе си.

Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички.

392

Урок.

Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден.

393

Ръката на провидението.

Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога!

394

Духовен живот.

Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил.

Затуй му трябват знание и духовен живот.

395

Познаване на Великото.

Ще развиеш сърдцето си, за да дава материал за ума.

„Волът познава господаря си.“

А сега е дошло време човек да познава Бога.

396

Разбиране.

Без страдание може, когато има разбиране. А разбиране може да има всякога, когато има Любов.

397

Към ученика.

Моят мир да бъде с теб.

398

Послушание и искане.

За ученика послушанието е по-добро от искането. Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика.

399

Отплата.

Учителят застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от Учителя за Бога.

Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му?

Само като служи на Бога с всичкото си същество!

Само тогаз и само така ще му се отплати.

400